Звснибгтпнпзртдсмс

Обн. ДВ. бр.66 от 14 Август 1992г., изм. ДВ. бр.102 от 18 Декември 1992г., изм. ДВ. бр.44 от 21 Май 1996г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г.

Чл. 1.. (1) Възстановява се собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г., които са били изкупени от държавата, общините, обществените организации или техни фирми, както и кооперации, ако те в четиримесечен срок от влизането в сила на този закон заплатят на купувача получените суми от продажбата.

(2) Не се възстановява собствеността на лица, получили в обезщетение друг недвижим имот или притежаващи в района на същото населено място друг недвижим имот, задоволяващ жилищните им нужди.

(3) Не се възстановява собствеността и на лицата, които са прехвърлили имот или право на имотно обезщетение на свой възходящ, низходящ, съпруг или роднина по съребрена линия до четвърта степен включително.

Чл. 2.. Обявяват се за нищожни актовете за дарение в полза на държавата, общините, обществените организации или техни фирми, на кооперации, а също и отказите от право на собственост по чл. 100 от Закона за собствеността, направени от лицата по чл. 1 на този закон.

Чл. 3.. Договорите, с които държавата, общините, обществените организации или техни фирми, както и кооперациите, са прехвърлили на физически лица недвижими имоти, придобити от български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г., се обезсилват.

Чл. 4.. Лицата, чиято собственост се възстановява по този закон, заплащат подобренията върху възстановения имот на този, който ги е извършил по правилата на неоснователно обогатяване. Лицата, извършили подобрения, нямат право на задържане върху имота, а собствениците нямат право да искат обезщетение за пропуснати ползи.

Чл. 5.. (1) Физическите лица, придобили собственост върху имоти, подлежащи на възстановяване по този закон, се обезщетяват от държавата или общината с равностоен недвижим имот при следните условия:

   * 1. (Обявена за противоконституционна с РКС 18/92 - ДВ, бр. 102 от 1992 г.) (да са били включени в списъка за крайно нуждаещи се по реда на Наредбата за разпределяне и продажба на жилища - от първа до трета група, в населеното място, в което са придобили имота, или в това, в което са имали постоянното си местожителство преди придобиването); 

   * 2. да не са придобили собствеността чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. 

(2) Ако лицето, отговарящо на условията по ал. 1, не може да получи равностойно жилище в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, общината задължително му заплаща 12-кратната стойност на цената, която е заплатил за жилището, подлежащо на възстановяване.

(3) При възможност и при поискване на лицето, отговарящо на условията по ал. 1, общината е длъжна да му прехвърли право на собственост върху подходящ жилищностроителен парцел, със стойността на който се намалява размерът на обезщетението по предходната алинея.

(4) С правата по предходните алинеи се ползват и тези физически лица, чиито договори за закупуване на недвижими имоти от държавата, общините, обществените организации или техни фирми, както и кооперации, са били обявени за нищожни или са унищожени по съдебен ред.

(5) Лицата, които не отговарят на условията по ал. 1, получават само заплатената от тях сума при придобиването на имота.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Начинът на обезщетяване се определя със заповед на кмета на общината, в която се намира недвижимият имот. Заповедта и отказът да бъде издадена такава подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 6.. Отменят се заповедите за изменение начина на обезщетение от имотно в парично на лицата, посочени в чл. 1, и се възстановява действието на първоначалната отчуждителна заповед по чл. 98 от Закона за териториално и селищно устройство.

Чл. 7.. Сключените предварителни договори по чл. 19 от Закона за задълженията и договорите пораждат задължения за продавача само ако са потвърдени писмено от него след 30 ноември 1989 г.