ВЪНШНИ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ. ПРАВИЛНИК ЗА ИЗВЪРШВАНЕ И ПРИЕМАНЕ

(публ. БСА, 4/1984 г., попр. бр. 3-4/1985 г.; изм., бр. 6-7/1991 и бр.1 /1993 г.)

Глава I

Раздел I

Чл. 1.. (1) Този правилник се прилага при извършване и приемане на работите: по строителството, модернизацията и реконструкцията на външните мрежи и съоръжения за водоснабдяване, канализация, за топлопроводи до 1,6 МРа и температура до 115°С. За топлопроводи с по-голяма налягане или по-голяма температура се прилага Наредба № 15 от, 21.10.1974 г. „За устройство и безопасна експлоатация на тръбопроводи за пара и гореща вода".

(2) При извършването и приемането на работите по строителството, модернизацията и реконструкцията на посочените мрежи и съоръжения трябва да се спазват и нормативните актове по организацията и изпълнението на строителството, техниката на безопасността и хигиената на труда в строителството, съответните държавни стандарти, правилата за противопожарна охрана при извършване на строително-монтажните работи и други нормативни разпоредби по строителство.

Раздел II. ЗЕМНИ РАБОТИ

Чл. 2.Земните работи във връзка с изграждането на водопроводни и канализационни системи се извършват съгласно изискванията на Раздел I от ПИПСМР „Земни работи и земни съоръжения".

Чл. 3. Чл. 4. Чл. 5.- (Отменени - БСА, кн 1 /93 г.)

Чл. 6. Инсталациите, съоръженията и машините за отвеждане на повърхностните води и водопонижение на подпочвените води при строителството на тръбопроводите действат през цялото време, при подготовката на основата на тръбопроводите (естествена или изкуствена), почистването на траншеите и строителните ями, полагането и монтажа на тръбите, направата на връзките и изпитването на тръбопроводите.

Чл. 7. (1) Прекопаването на траншеите да се извършва на участъци в срокове, свързани с общия поток на работите по изпълнението на основата и полагането на тръбите на тръбопровода.

(2) През зимата тръбите се полагат веднага след подготовката на дъното на тръншеята и след изпитването и незабавно се засипват на височина не по-малка от 0,5 m над горния ръб на тръбата с незамръзнала почва, която се уплътнява на пластове с дебелина до 0,20 m.

(3) Стоманените водопроводи, изпълнени по механизиран способ, се засипват веднага.

Чл. 8. Тръбопроводите в скатови участъци с наклон на скатовете над 7 % се полагат в изкопната част на напречния профил на траншеята.

Чл. 9. При извършването на земни работи в участъци с надлъжен наклон над 10 % машините се застопоряват.

Чл. 10. (1) Ямките за монтаж и направа на връзките на тръби с диаметър до 300 mm се изкопават непосредствено преди полагането на всяка тръба. За тръби с диаметър над 300 mm могат да се изкопават 1-2 дни преди полагането на тръбите, като се взема предвид фактическата им дължина. Дължината на монтажния участък се определя от сумарната дължина на тръбите, полагана за едно денонощие.

(2) (От-БСА, кн. 1/93 г.)

Чл. 11.(1) Начините за засипване на тръбопроводите, за уплътняване на почвите и използваните машини и механизми се дават в проекта по организация и изпълнение на строителството.

(2) Ако в проекта няма специални указания, засипването и уплътняване-то се извършва, както следва:

1. При подземно безканално прокарване на тръбопровода преди хидравличното му изпитване се засипва с наличната почва, като се оставят незасипани връзките. Почвата в междините се уплътнява едновременно от двете страни на тръбопровода на пластове с дебелина 0,20 m на височина не по-малка от половината диаметър на тръбата. След извършване на хидравличното изпитване на тръбопровода първо се засипват и уплътняват ямките под връзките, след което се засипва тръбопроводът на пластове с уплътнена почва по цялата ширина на изкопа на височина най-малко 0,5 m над горния ръб на тръбата.

2. (Отм. - БСА, кн. 1/93 г.)

Чл. 12. (1) Ако по проекта не се предвижда изкуствена основа, водопроводните и канализационните тръби се полагат върху ненарушена структура на почвата при плътното им прилягане по цялата дължина.

(2) Конструкцията и начинът за изпълнение на изкуствена основа в слаби почви при канализационни тръби без муфи се дават в проекта.

Чл. 13. (1) Дъната на траншеите и ямите задължително се подравняват, като прекопаванията се запълват с пясък или с еднородна почва до проектната кота

(2) (Отм. - БСА, кн. 1 /93 г.)

(3) Не се допуска използването на подложки за подравняване на тръбопроводите.

Чл. 14. Полагането на тръби върху насипа се извършва само след уплътнява нето му до проектната плътност. Уплътняването се контролира чрез проби съгласно проекта, като резултатите от изпитването им се оформят с двустранни актове между инвеститора и изпълнителя.

Чл. 15. (1) При полагане на тръбопроводите в скални почви изкопите се извършват с 10 см по-ниско от проектната нивалета на дъното като непосредствено преди полагането на тръбите се поставя възглавница от слабо свързана почва, която се трамбова, или пясък до проектната нивалета.

(2) Не се допуска такова прекопаване при канали, зидани на място.

Чл. 16. При среща на размекнат почвен пласт по дъното на траншеята на тръбопровода, същият се отстранява съгласно проектните изисквания и се заменя със суха почва (слабо свързана почва) или с изкуствена основа.

Чл. 17. Не се допуска полагането на тръби при зимни условия върху замръзнали почви с изключение на сухи, песъкливо-глинести, чакълести и скални почви. Дъното на траншеята се предпазва от замръзване както при полагане на тръбите, така и през време на монтажа и изпитването им, с изключение на посочените по-горе почви.

Чл. 18. При извършване на земните работи изкопаните материали се сортират, изхвърлят и подреждат по предназначение, като годните за строеж (пясък, чакъл, камък, глина и др.) с писмено съгласие на инвеститора могат да се употребяват в строежа.

Чл. 19. При извършване на земни работи за полагане на водопроводи трябва да се спазват следните указания:

1. При ръчното изкопаване в земен терен дъното на изкопа трябва да се оставя с 3 см над проектната нивалета, а при машинно изкопаване - с 10-15 см. Окончателното подравняване на дъното до проектираната нивалета се извършва от монтажната трупа непосредствено преди полагането на тръбите, които трябва да лягат плътно по цялата си дължина;

2. при изкопи, извършвани под нивото на почвени води, преди започване на земните работи трябва да се установи начинът за отстраняване или отвеждане на тези води, както и за укрепване и заздравяване на дъното при слаби почви;

3. строителството на тръбопроводи и съоръженията им в свличащи се и пропадъчни терени се извършва съгласно указанията, дадени в проекта.

Чл. 20. (Отм. - БСА, кн. 1 /93 г.)

Глава II. ПОЛАГАНЕ И МОНТАЖ НА ТРЪБОПРОВОДИЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ

Раздел I. ОБЩИ УКАЗАНИЯ

Чл. 21.. Преди полагането на тръбите трябва:

1. да се провери съответствието между проектните и действителните коти на дъното, ширината, наклонът на откосите, подготовката на основата на траншеята и сигурността на укрепване

2. да се проверят и приемат доставените материали и изделия (тръби, фасонни части, арматура и др.), да се установи, че отговарят на съответните стандарти, отраслови нормали, общите и специалните технически изисквания и се състави двустранен констативен акт. Не се допуска влагането в строителството на нестандартни материали и изделия.

Чл. 22. (1) Натоварването, транспортирането и разтоварването на азбестоциментови, стоманобетонни, пластмасови, чугунени, стоманени с изолация тръби, арматурите и фасонните части за тях се извършват, като се спазват изискванията на съответните стандарти.

(2) Не се допуска разтоварване чрез свободно спускане на посочени те изделия по наклонена повърхнина или хвърлянето им.

Чл. 23. (1) Тръбите, фасонните части и арматурите, предназначени за полагане, предварително проверени относно годността им, се превозват на строителния обект в количество съгласно определените срокове, като се разпределят и подреждат по протежение на трасето непосрествено преди полагането им.

(2) Тръбите за питейни водопроводи и тези за водоснабдяване с гореща вода се поставят на подложки и техните отвори се запушват с дървени тапи, за да не влизат в тях повърхностни, отпадъчни води и други замърсители. При наличие от замърсяване, недопустимо в санитарно отношение, местата, определени за нареждане на тръбите, предварително се почистват и дезинфекцират.

(3) На се допуска разнасяне на тръби по трасе в скални терени преди завършването на изкопните работи чрез взривяване.

Чл. 24. Детайлите за връзките се съхраняват съгласно изискванията на съответните БДС.

Чл. 25. Положените, центрирани и нивелирани водопроводни тръби се закрепват в траншеята чрез засипване и затрамбоване с мека почва (пръст) на височина най-малко 2/3 от диаметьра и 1/3 от дължината на тръбата, след което се пристъпва към уплътняване на връзките.

Чл. 26. При строителството на външните тръбопроводи да се спазват изискванията на проекта относно:

1. здравината и плътността на връзките (без инфилтрация и ексфилтрация) на тръбопроводите;

2. устойчивостта на основата;

3. устойчивост срещу изместване в чупката и краищата;

4. осигуряване устойчивостта на сградите и съоръженията, разположени близко до трасето на тръбопровода;

5. възможността за свободно изпускане на въздуха в напорните тръбопроводи и изпразването им при изпитването и експлоатацията;

6. разстоянието между успоредно прокарваните тръбопроводи и при пресичането им;

7. разстоянието на тръбопроводите до подземните комуникации и надземните съоръжения;

8. наклона на трасето.

Чл. 27. Ако в проекта по организация и изпълнение на строителството не са дадени специални указания за последователността на работите при строителството на тръбопровод за водоснабдяване и канализация и съоръженията към тях, то се извършва в следната последователност:

1. дъната на шахтите трябва да са готови преди спускането на тръбите;

2. стените на шахтите се изграждат след полагането на тръбите, направата на връзките, монтажа на фасонните части и спирателната арматура

3. улеите (кюнетата) в ревизионните шахти се изпълняват след полагане на тръбите и изграждане стените на шахтите до темето (горната част) на тръбите;

4. фасонните части и спирателните кранове на шахтата се поставят едновременно с полагането на тръбите;

5. хидрантите, отдушниците и предпазните клапани се монтират след изпитването на тръбопроводите.

Чл. 28. Повдигането, преместването и спускането на тръбите, фасонните части, арматурите и другите материали в траншеята се извършва чрез машини или механизми със захващащи приспособления;

1. за тръби с антикорозийна изолация да се използват меки възглавници или други приспособления, които не позволяват нараняване на изолацията;

2. за азбестоциментовите тръби да се използват приспособления, които предпазват краищата им от счупвания и повреди. Спускането на отделните тръби или на секции от тръбопроводи се извършва главно без резки придърпвания и удари по стените на траншеята. Освобождаването от захващащите приспособления става след проверка за пра-вилно полагане и закрепване на тръбите в траншеята чрез подбиването им с почва. Допуска се по изключение спускането на водопроводни тръби с диаметьр 200 mm да се извърши ръчно с въжета при плавност на движението.

Чл. 29. Уплътняването на челните муфени съединения на напорните тръбопроводи се извършва предимно с гумени уплътнители, а челните съединения на безнапорните тръбопроводи - чрез насмолени или битумирани въжета, херметици и други материали, способни да осигурят водонепропускливостта на съединенията, ако това не е предвидено в проекта.

Чл. 30. Уплътняването на челните съединения при монтажа на спирателните кранове се извършва едновременно с полагането и монтажа на тръбите.

Чл. 31. Типът на уплътнители и конструкцията на спирателните кранове трябва да съответства на типа на прилаганите тръби, предвидени в проекта.

Чл. 32. (1) Монтажът на възлите, в които се прилагат фасонни части и съединителни тръби, се извършва със същите гумени уплътнители по тип и размери, които се използват при монтажа на челните съединения.

(2) Монтажът на тръбопроводите с гумени уплътнители се извършва при температура не по-ниска от - 20°С. Не се допуска използването на замръзнали гумени уплътнители.

Чл. 33. (1) Когато при монтажа на челните съединения се използват уплътнители, които се вкарват в съединението чрез плъзгане, за да се намали усилието при монтажа, повърхността на краищата на тръбата се намазват (покриват) с подходящи средства (графитно-глицеринова паста и др.).

(2) При използването на пръстени с кръгово сечение, монтирани в съединението чрез търкаляне, външната повърхност на краищата на съединяваните тръби преди монтажа им се подсушава при необходимост.

Чл. 34. Гумените уплътнители се поставят перпендикулярно на оста на тръбата върху гладкия и край или в специални улей на муфата и уширението. Не се допуска уплътнителите да се изкривяват или пресукват.

Чл. 35. Муфените тръби и тези с гладки краища при използване на подвижни муфи се свързват, като се спазват следните изисквания:

1. оставя се процеп между краищата на съединяваните тръби: за чугунени, азбестоциментови и керамични тръби (независмо от материалите, с които се изпълняват съединенията) с диаметър до 300 mm - 5 до 6 mm; за диаметри над 300 mm - 8-9 mm;

2. за стоманобетонни напорни тръби с диаметър до 1000 mm -15 mm; с диаметър над 1000 mm - 20 mm;

3. за стоманобетонни и бетонни безнапорни с уширение тръби с диаметър до 700 mm -10 mm; за тръби си диаметър над 70 mm -15 mm;

4. за фалцови тръби на външната повърхност на тръбата не повече от 20 mm, а за вътрешната - до 10 mm;

5. натоварването с постоянни или временни товари на съединенията от азбестоциментов или циментовопясъчен разтвор да става, след като се набере 50 % от проектната якост на разтвора, която се доказва чрез изпитване на пробни кубчета.

Чл. 36. (1) фланцовите съединения на фасонните части и арматурата на тръбопроводите трябва да се монтират, като се спазват следните изисквания:

1. фланцовите врьзки се поставят без изкривявания, които биха могли да предизвикат опънни напрежения в материала. Плоскостите на съединяваните фланци трябва да са равни, перпендикулярни на осите на тръбите и успоредни една на друга;

2. затягането на болтовете на фланеца да се извършва на кръст равномерно - отначало леко а после до отказ;

3. гайките на болтовете на фланеца да бъдат поставени от едната страна на връзката (съединението).

(2) Не се допуска направа на наклонено уплътняване.

Чл. 37. Съединенията на стоманените тръбопроводи, съседни на фланцовите, се изпълняват след равномерно затягане болтовете на фланците, като за съседни съединения се използват нестандартни стоманени наставки с удължени разширения. Връзката на наставките да е еластична.

Чл. 38. Материалът за уплътняването на фланцовите съединения се дава в проекта. Ако в проекта не е дадена дебелината на уплътнителя, тя се приема както следва: от фибър не по-малко - 3 mm, от гума 3+5 mm. Размерите на уплътнителите трябва да съответстват на уплътняваната повърхност.

Чл. 39. Праволинейността на положените участъци при изпълнението на без-напорни тръбопроводи между две съседни шахти се проверява чрез светлина и огледало. Отразеният кръг върху огледалото на проверявания тръбопровод трябва да е с правилна форма. Допуска се отклонение от правилната форма на кръга само по хоризонтална ос, което не трябва да бъде по-голямо от 1 /4 от диаметъра на тръбопровода, но не повече от 50 mm във всяка страна. Не се допуска отклонение от правилната форма на кръга по вертикална ос.

Чл. 40. Полагането на тръбопровод в плавни криви без фасонни части се допуска само чрез съединения с гумени уплътнители при изкривяване в съединенията не по-голямо от 2° за тръби с диаметър до 500 mm и не повече от 1° - за диаметър над 500 mm.

Чл. 41. Краищата на тръбата и отворите на фасонните части и спирателна арматура при престоите се запушват със специални инвентарни дървени запушалки за предпазване от попадане на външни предмета.

Чл. 42. Краища на задънени отклонения на напорните тръбопроводи с уширение и муфени съединения трябва да се укрепват с опорни блокове, които се поставят след полагането на тръбопровода. Конструкциите на опорните блокове се дават в проекта.

Раздел II. Чугунени тръбопроводи

Чл. 43. (1) Изпълнението на челните съединения при чугунените тръби се извършва при спазване на стандартите БДС 210 и БДС 211.

(2) Уплътняването на муфените чугунени тръби може да се извършва и чрез подбиване на битумизирано конопено въже, след което се подбива (зачеканва) с азбестоцимтентова смес или друг материал, предвиден в проекта.

Чл. 44. Азбестоциментовата смес, която се употребява за уплътняване на съединението, се приготовлява от портландцимент марка 400 - 70 % и азбест 6 - 30 %, в тегло 2:1. Овлажняването на сухата азбестоциментова смес се извършва чрез добавяне на 10-20 % вода от теглото и непосредствено преди извършване на уплътняването.

Размерите на елементите на челните съединения на чугунените тръби трябва да се приемат съгласно таблица 1.

Таблица 1

Условен диаметър на тръба (ДУ)	Ширина на пръстеновидния муфен процеп между трьбите (mm)	Дълбочина на запълването на процепа в (mm)
(mm)	Минимална /Нормална /Максимална	Само чрез херметици /При прилагането на конопено въже
65-200	6 / 9,5 / 13,3	50 / уплътняване с въже-45 / със среден блок-30-40
250-500	6,5 / 10 / 15	60 / уплътняване с въже-60 / със среден блок-30-45
600-900	7 / 11/ 16	70/ уплътняване с въже-75 / със среден блок-40-60
1000	7 / 12/ 18	80/ уплътняване с въже-80 / със среден блок-60

Чл. 45. Защита на тръбопроводите от действието на агресивни отточни води се дава в проекта.

Чл. 46. Съединенията (връзките) на азбестоциментовите тръби се изпълняват с азбестоциментови и обикновени муфи по БДС 931, като се използват гумени уплътнители. Тръбите с диаметър над 600 mm включително за работно хидравлично налягане 1,5 Мpа, се свързват със съединител „Жибо".

Чл. 47. Преди започване монтажа на тръбите в краищата на съединителните тръби, в зависимост от дължината на муфата (съединителя), се прави маркировка на началното и крайното положение на муфата (съединителя) след монтажа.

Чл. 48. След завършване монтажа на челните съединения се проверява дали гуменият уплътнител е разположен правилно по целия периметър на фланца на муфата (съединителя).

Чл. 49. Съединяването на азбестоциментовите тръби с арматурата или със стоманени тръби се извършва с чугунени фасонни части или със заварени стоманени наставки и азбестоциментови муфи (съединители) с гумени уплътнители от конструкцията, която е изпълнявана за съединяването на азбестоциментовите тръби.

Чл. 50. Съединителните стоманени фасонни части трябва да имат автокорозионна защита по проект.

Раздел IV. СТОМАНОБЕТОННИ И БЕТОННИ ТРЪБОПРОВОДИ

Чл. 51. Полагането на стоманобетонни напорни тръби без използване на фасонни части в криви участъци на трасето се извършва при спазването на следните разяснения:

1. ъглите на завоя на тръбопроводите в местата на съединяването не трябва да превишават посочените в чл. 40 на настоящия раздел величини.

2. външният ръб на опорния пояс в гладкия край на тръбата не трябва да излиза извън разширения край на съседната тръба.

Чл. 52. Стоманобетонните и бетонните безнапорни тръби при полагането им се центрират върху подравненото и нивелирано дъно на изкопа.

Чл. 53. Челните съединения на напорни стоманобетонни тръби се уплътняват с кръгли гумени пръстени, които се доставят в комплект с тръбите.

Чл. 54. Челните съединения на стоманобетонни безнапорни тръби, в зависимост от вида на уширението, се уплътняват с гумени уплътнители, полусулфидни херметици, насмолени конопени въжета или битумизирани кълчища или ленти. Отгоре се прави азбестоциментова или циментова замазка. Уплътнителните пръстени на съединенията от циментова и азбестоциментова смес се правят в тегловно състояние на пуцоланов портландцимент по БДС 27-74 към пясъка 1:1 и 1:2. При агресивни води циментовите повърхности се замазват със съответни изолационни препарати. Тези пръстени се поддържат влажни от 2-7 дни в зависимост от температурата на въздуха до пълно втвърдяване.

Чл. 55. Размерите на елементите на съединенията на Стоманобетонните безнапорни тръби с фалц при уплътняване с кълчища или със съответен херметик са посочени в БДС 895.

Чл. 56. Допуска се съединенията между безнапорни бетонни и стоманобетонни тръби с гладки краища, когато се полагат върху основа, изготвена по специални технически изисквания, която не пропада, да се изпълнят от бетонни или стоманобетонни пояси или с торкет върху метална мрежа. Типът на основата и конструкцията на поясите се определят с проекта.

Чл. 57. При полагането на бетонни и стоманобетонни тръби в почви с агресивни води, а така също и при транспортирането на отпадни и агресивни води по отношение на материалите на стоманобетонните и бетонните тръбопроводи задължително се прави корозионна защита. Видът на защитата се определя с проект и се извършва в заводски условия.

Чл. 58. Съединенията на Стоманобетонните тръби с фасонни части, армировка и стоманени тръби се извършва със стоманени представки, приготвени по проекта.

Раздел V.Стоманени тръбопроводи

Чл. 59. Сглобяването на стоманени тръбопроводи, изпълнението на заваръчни работи, както и контролът на качеството на заваръчните работи да става, като се спазват изискванията, посочени в глава трета, отнасящи се за монтаж и полагане на стоманени тръбопроводи за топлоснабдяване.

Чл. 60. Монтажът и полагането на стоманените тръби, предназначени за водоснабдяване и канализация, да се извършват, като се спазват изискванията на общите указания в раздел V на глава втора на настоящия правилник.

Чл. 61. Защитата на стоманените тръбопроводи от почвена корозия и от корозия, предизвикана от блуждаещите токове, да се извършва според проекта, като се спазват БДС 10603 - 72 и ГОСТ 9.015-74.

Чл. 62. При надлъжни наклони на изкопи до 10° тръбопроводите да се полагат по методи, установени с проект. При надлъжни наклони от 10-20° се използват анкерни строителни механизми (застопоряване), а при наклон над 20° - полагането да се извършва на отделни изолирани една от друга секции, които се транспортират по дъното на траншеите със специални приспособления (плъзгащи се трупчета и др.). В местата на опирането на тръбопровода с приспособленията тръбите се обвиват с предпазни материали.

Раздел VI. Тръбопроводи от керамични тръби

Чл. 63. (1) Керамичните тръби преди полагането на траншеята да се проверят по отношение техническите изисквания на стандарта за тяхното произвеждане (БДС 464-71).

(2) Тръбите не трябва да имат пукнатини, счупвания, при почукване да издават чист, кънтящ звук.

Чл. 64. (1) Челните съединения на керамичните тръбопроводи се уплътняват с полисулфидни херметици, с асфалтов мастик, с насмолено или битумизирано конопено въже, като се покриват с циментова или азбесто-циментова замазка. Челните съединения на тръбопроводи за агресивни отпадъчни води се уплътняват с устойчиви на дадената агресивност на водата материали, установени с проекта.

(2) За уплътняване на челни съединения на керамични тръби се допуска прилагането на мастици, изготвени на полимерна основа.

Чл. 65. При сглобяването на звена от керамични тръби челните съединения между тръбите, сглобявани извън траншеята, се уплътняват с еластични материали, като основно се използват полисулфидни херметици. Допуска се челните съединения между звената в траншеите да се уплътняват с насмолени конопени въжета при направа на замазка.

Чл. 66. (1) Големината на процепа между тръбата да съответства на изискванията на чл. 35 на настоящия правилник.

(2) Размерите на елементите на челните съединения при керамичните тръби да съответствуват на големините, дадени в таблица 3.

Таблица 3

Условен диаметър (mm)	Ширина на околовръстния процеп в (mm)	Дълбочина на изпълването (mm)	Дълбочина на изпълването (mm)
		При зачекване	При използване на херметици
150	18+-8	конопено въже - 30,циментови разтвори,мастици - 30	30
200	21+-9	конопено въже - 30,циментови разтвори,мастици - 30	30
250	23+-11	конопено въже - 30,циментови разтвори,мастици - 30	30
300	24+-12	конопено въже - 30,циментови разтвори,мастици - 30	30
350	25+-13	конопено въже - 35,циментови разтвори,мастици - 35	40
400-550	25+-18	конопено въже - 35,циментови разтвори,мастици - 35	40
600	26+-14	конопено въже - 35,циментови разтвори,мастици - 35	40

Раздел VII. КОЛЕКТОРИ, ШАХТИ И КАМЕРИ

Чл. 67. Колекторите в агресивни почви и за отпадъчни води се изграждат от материали, устойчиви на агресивните им въздействия. Видът на използваните материалми, конструкцията на изолацията и начинът на изпъл-нението се дават в проекта.

Чл. 68. Сглобяемите стоманобетонни шахти на тръбопроводите за водоснабдителни, канализационни и топлинни мрежи се изграждат съгласно проекта.

Чл. 69. (1) Замонолитването на тръбите в стените на шахтите и камерите трябва да е плътно, да осигурява водонепропускливост на шахтите при влажни почви и независимост от слягането на шахтите и тръбопроводите. (2) При наличие на почвени води над дъното на шахтите да се направи хидроизолация на дъното и по стените на височина 0,5 m над водния хоризонт.

Чл. 70. (1) При направата на отворите на шахтите горният им ръб да бъде на едно ниво с асфалтовата и бетонната настилка, но не повече от 2 сm при паважна настилка и от 5 сm при липса на настилка. В зони без пътни покрития около отвора на шахтите се прави настилка с един метър ширина, наклонена навън. Отворите на шахтите на тръбопроводи, изграждани в незастроени зони, трябва да са 20 сm над земната повърхност.

(2) Капаците на отворите на шахтите да се изпълняват съгласно проекта.

Глава III. МОНТАЖ И ПОЛАГАНЕ НА СТОМАНЕНИ ТРЪБОПРОВОДИ ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ

Раздел I. Общи положения

Чл.71. Превозването на отделни тръби на заварени на секции с топлоизолационно и антикорозионно покритие да се извършва със специални тръбопроводи, снабдени с приспособления, осигуряващи запазването на покритията, както и механизираното им натоварване и разтоварване.

Чл. 72. Секциите на стоманени тръбопроводи, тръбните възли, фасонните части, по-бразните и салниковите компенсатори и други, производени в заготвителните предриятия, трябва да имат документ и за качеството на заваръчните работа.

Раздел II. МОНТАЖ НАТРЪБИТЕ И ИЗВЪРШВАНЕ НАЗАВАРЪЧНИ РАБОТИ НА МРЕЖИ ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ

Чл. 73. Начинът на изпълнението на заваряването, типът и конструктивните елементи и размерите на заваръчните съединения на стоманените тръбопроводи трябва да отговарят на изискванията на проекта и Техоло-гичната инструкция по заваряването.

Чл. 74. Заваряването на челните съединения на тръбопроводите при съединяване на тръбите в звена се извършва съгласно изискванията на Технологичната инструкция по заваряването.

Чл. 75. (1) Преди монтажа и изпълнението на заваряването, стоманените тръби трябва да се:

1. провери качеството на документите (сертификата) или извърши входящ контрол на параметрите съобразно изискванията на проекта;

2. огледат внимателно външно;

3. изчистят добре от ръжда и други замърсявания;

4. изправят, а при нужда да се изрежат деформиралите краища на тръбите;

5. провери формата на краищата на заваряване;

6. почистят до метален блясък от вътрешната и външната страна краищата на тръбите на ширина не по-малка от 10 mm, при изпълнение на дъгови заварки, а при контактни заварки да се почисти външната страна на заваряваната тръба на ширина 100 mm под контактния накрайник на заваръчната машина.

(2) При челното съединяване изправените краища на тръбите да съвпадат. Елипсовидността по краищата, вдлъбнатините и подбитите места не трябва да превишават величините, допускани от държавните стандарти за съответните тръби.

Чл. 76. (1) При челен монтаж на тръби без подложен пръстен разминаването на вътрешните им краища трябва да е до 20 % от дебелината на стените, но не повече от 3 mm.

(2) При челни и заварени съединения върху цилиндричен пръстен, разминаването на вътрешните краища на тръбите не трябва да е по-голямо от 1 mm. При по-голямо разминаване се прави плавен преход.

(3) При разминаване откъм външната страна към челното съединение се прави плавен преход от големия към по-малкия диаметър, с ъгъл не по-голям от 15°. Ако разминаването не е по-голямо от 5 mm, плавният преход може да се изпълни чрез наклоняване повърхнината на заварявания шев.

(4) При монтаж на тръби с диаметър 820 mm и повече, с различни дебелини на стените, задължително се подварява шев от вътрешната страна по цялата обиколка.

Чл. 77. (1) Монтажът на тръби, които са произведени чрез надлъжни или спирални заваръчни шевове, трябва да се извършва при разместване на шевовете на съседните тръби не по-малко от 100 mm.

(2) Тръбите трябва да се полагат, така че надлъжните шевове да бъдат достъпни за оглеждане.

Чл. 78. (1) Не се допуска заваряването на тръбен отклонител в заваръчен шев и деформирани тръби.

(2) Разстоянието между пръстеновидния заваръчен шев и шева на заваряването на тръбен отклонител да бъде не по-малко от 100 mm.

Чл. 79. (1) Монтажът на тръбите чрез електродъгово заваряване трябва да се извършва с центратори. Допуска се плавно побиване краищата на тръбите с дълбочини съгласно БДС 636, и изправяне на краищата с крикове, ролкови опори и други средства.

(2) Участъците на побитост, по-големи от тези по БДС 636 или имащи пукнатини, се изрязват.

(3) Краищата на тръбите с подгънатост, подбитост, разкъсвания и задирания с дълбочина по-голяма от 5 mm се изрязват или се наваряват.

Чл. 80. (1) Преди да се допусне до работа по заваряване на челни съединения на тръбопроводи, заварчикът трябва да заварява допускни проби в условия аналогични на тези, при които ще се работи по трасето.

(2) Завареното пробно съединение се подлага на външно оглеждане, за да се провери отговаря ли на изискванията на чл. 86 на безразрушителен контрол, съгласно чл.чл. 87,88 на настоящия правилник и механични изпитвания.

(3) Механичните изпитания са удовлетворителни, ако:

1. средно аритметичното от резултатите на изпитването на опън на 3 образеца е не по-малко от якостта на опън на основния материал;

2. средно аритметичното на резултатите на огъване на 3 образеца е не по-малко от 50° за перлитни топлоустойчиви стомани от типа 30 X МА, 15 ХМ и от 100° за останалите стомани;

3. никое от отделните изпитвания не е намалено с повече от 10 % от посочените в т.т. 1 и 2 изисквания;

4. при неудовлетворителни резултати от изпитанията на допусната проба се провеждат изпитания в удвоено количество по образци от същата проба или от ново заваряване. При неудовлетворителните резултати от повторните изпитания, заварчикът заварява нова проба след минимум 10-дневна тренировка.

(5) Всеки заварчик задължително нанася предварително определено клеймо на разстояние 30-50 mm от всяко извършено от него заваръчно съединение на тръбопровода.

Чл. 81. Заваръчните работи да се извършат от правоспособни изпълнителски кадри със степен на квалификация съгласно изискванията на проекта,под ръководството на инженерно-технически персонал със специална техническа подготовка по заваряване.

Чл. 82. При извършването на заваръчни работи на територията на пожаро- и взривоопасни обекти да се предвидят противопожарни мерки, които се съгласуват с органите на противопожарната охрана.

Раздел III. Извършване на заваръчни работи при зимни условия

Чл. 83. Заваряването и прихващането на челните съединения на тръбопроводите при температура на въздуха под 0°С се извършват, като се спазват изискванията в таблица 4.

Таблица 4

Стомана	Номинална дебелина на метала(mm)	Минимална температура на околния вьздух,при която се разрешава заваряването (прихващането) в °С	Минимална температура на подгряване на съедим, в °С
1	2	3	4
Вьглеродна	<16	-20	-
	>16	-20	100
Нисколегирана	<10	-20	-
	>10	-10	200

Чл. 84. Контрол на качеството на заварените съединения на тръбопроводите се извършва от строително-монтажната организация, изпълняваща заваръчните работи, при което се извършват:

1. проверка на техническото състояние на заваръчното оборудване и материали, режима на заваряване, изправността на измервателните прибори; осигуряване безопасността на извършените работи;

2. систематичен пооперационен контрол в процеса на монтаж и заваряване на тръбопроводите;

3. външен оглед на завареното съединение;

4. проверка на качеството на съединенията посредством безразрушителен контрол съгласно глава 33 от ПИПСМР.

Чл. 85. При пооперационния контрол се извършва следното:

1. проверява се качеството на монтажа на тръбите по отношение на разминаване и скосяване на краищата, големината на междините и механично зачистване на ръбовете.

2. проверява се технологията и режима на заваряване, съгласно технологичните инструкции.

Чл. 86. (1) На външен оглед се подлагат всички заварени съединения.

(2) На тръбопроводите с диаметър над 920 mm заварените съединения без подложен пръстен се подлагат на външен оглед и измерване размерите им отвън и отвътре на тръбите, а когато се изпълнява подложен пръстен - само отвън.

(3) Преди огледа на заварения шев и принадлежащите му от двете му страни участъци на разстояние не по-малко от 20 mm се изчистват от шлака, от метални пръски, обгара и др. замърсявания.

(4) Качеството на заварения шев, въз основа на резултатите от външния му оглед, се счита за удовлетворително, ако отговаря на следните изисквания:

1. да няма пукнатини по шева и прилежащата му зона;

2. да няма натрупвания и подрези в местата на преминаване на шева към основния метал на тръбата, да няма шупли, прегаряния, незаварени кратери и други технологични дефекти;

3. да няма различия в размерите и формата на шева с този от техническата документация (височина, катет и ширина на шева, равномерност на подсилването и други).

(5) Съединенията, неудовлетворяващи по външен вид изложените по-горе изисквания, подлежат на ремонт или бракуване.

Чл. 87. (1) Челните заварени съединения на тръбопроводите подлежат на контрол без разрушаване. Обемът и видът на същия се определя в проекта.

(2) В случай че няма предвиден такъв в проекта:

1. за топлопроводи, които не са технонадзорни с външен диаметър до 465 mm, контролът се провежда в обем 3 % от броя на заваръчните съединения, но не по-малко от 2 броя и при външен диаметър повече от 465 mm - 6 %, но не по-малко от 3 броя.

2. за стоманени водопроводи на външни водопроводни мрежи се приемат изискванията на „Норми за проектиране на водоснабдителни системи", чл. 28 съгласно изменение 1, утвърдено със заповед № РД-02-14-238/4.12.1992 г. на МТРЖПС.

3. водопроводи с Dу 89 mm не подлежат на контрол.

4. Местата за контрол на стоманени водопроводи да се избират в участъци лош външен вид.

5. Местата за контрол на стоманени водопроводи да включват максимален брой пресичане.

6. Местата за контрол на стоманени водопроводи да се изберат така, че да обхващат равномерно съединенията, изпълнени от различни заварчици.

Чл. 88. (1) Чрез безразрушаващи методи на контрол се проверяват 100% от заварените съединения на тръбопроводите за водоснабдяване, канализация и топлоснабдяване, преминаващи под или над железопътни и трамвайни линии, под автомобилни пътища и в градски колектори, при съвместното полагане с други инженерни комуникации, на дължина, включваща ширината на пресичаното съоръжение, водоотвеждащата му устойчивост и още най-малко по три метра от всяка страна на пресичаното съоръжение.

(2) Със същите методи 100 % се контролират и тръбопроводите за топлоснабдяване в местата на пресичане със силози и контролни кабели до 35 кУ, телефонни и радиотранслационни кабели, канализационни тръбопроводи, водостоци, дренажи и водопроводи на разстояние най-малко един метър от всяка страна на пресичането.

(3) Общите условия за провеждане на контрол без разрушение са съгласно раздел „Стоманени конструкции".

(4) При радиографичен контрол (РГК) клас дефектност се определя съгласно БДС 13060:

1. Допустими класове на дефектност:

- клас 1 за магистрални стоманени водопроводи и водопроводи с диаметър над 1020mm ;

- клас 2 за стоманени водопроводи с диаметър от 300 до 1030 mm включително;

- клас 3 за стоманени водопроводи с диаметър до 300 mm включително;

за останалите тръбопроводи - класове 1,2 и 3.

(5) При ултразвуков контрол (УЗК) класът на дефектност се определя съгласно нормите, посочени в раздел „Стоманени конструкции".

Чл. 89. (1) На проверка чрез отстраняване и заваряване проби подлежат участъци от заварен шев с недопустими дефекти (без пукнатини), ако размерите на отстранения дефектен участък не превишават тези, дадени в таблица № 6.

(2) Отстраняват се изцяло заварените шевове, при които отстраненият дефектен участък е с размери над допустимите, дадени в таблица № 6.

Таблица 6

Допустими размери на отстранените участъци на шева с недопустими дефекти

Дълбочината на отстраняването в % от номиналната дебелина на сьединените заваръчни трьби или оразмерителното сечение на шева	Сумарната дължина в % от номиналния външен периметьр на завареното съединение
До 25	за всякаква
от 25 - 50	до 50
над 50	до 25

3) Поправените участъци или цели заварени съединения подлежат отново на същия вид и обем КБР.

(4) Допускат се най-много две поправки на един и същ участък от заварено съединение. При откриване на недопустими дефекти след втората поправка се изрязва участък от тръбопровода, включващ това заварено съединение.

Чл. 90. (1) Поправката на дефектите в заварените съединения се извършва с ръчно дъгово заваряване.

(2) Подрезите се коригират със заваряване на прав шев с ширина не по-голяма от 2-3 mm. Пукнатините с дължина по-малка от 50 mm се пробиват в двата края, изсичат се, внимателно се изчистват и заваряват в няколко слоя, а заварени шевове с пукнатини с по-голяма дължина се изрязват изцяло.

Чл. 91. При откриване на заварените шевове участъци с недопустим клас на дефектност, при провеждане на безразрушителен контрол да се из-върши повторен контрол в удвоено количество в сравнение с посоченото в чл. 87. При повторен контрол, ако се появят отново участъци с недопустим клас на дефектност, трябва да се проконтролират всички съединения, направени от заварчика, допуснал брака.

Чл. 92. Протоколите от безразрушаващия контрол при приемането на стоманените тръбопроводи се изискват от приемателната комисия.

Раздел V. ЗАЩИТА НА СТОМАНЕНИ ТРЪБОПРОВОДИ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ ОТ КОРОЗИЯ

Чл. 93. (1) Работите по защита на тръбопроводите от корозия се извършват съгласно изискванията на проекта, БДС 15704 и „Правилник за изпълнение на защитата от корозия на строителните конструкции и съоръжения".

(2) Изпитването, контролът и приемането на защитата от корозия на стоманени тръбопроводи се извършват съгласно изискванията на БДС 15705 и „Правилника за изпълнение на защитата от корозия на строителните конструкции и съоръжения".

(3) Не се допуска приемането на стоманени тръбопроводи преди завършването на всички видове защити от корозия.

Чл. 94. Монтаж на инсталация за електрохимична защита на съоръженията за въздушни и кабелни линии за електрозахранване и захранване на катодните станции, подсилените електродренажни и обикновени дренажи да се извършва съгласно нормите и правилата за изпълнение и приемане на работата по електроустройство и електроинсталации.

Чл. 95. При изпълнение на електромонтажните работа по електрохимическа защита, при пуска и наладката на инсталации да се спазва инструкцията на заводите-производители на електрооборудване.

Чл. 96. Направата на всички видове електрохимични защити да се извърши преди предаването на тръбопроводите за експлоатация.

Чл. 97. Допълнителното заваряване на проводниците на устройствата за електрохимическа защита и на контролните изводи към тръбопроводите да се извършва чрез термитна или електродъгова заварка.

Чл. 98. Полагането и присъединяването на проводниците и на дренажния кабел към електропроводните части на електрифицираната жп линия да се извършва съгласно действащите правила за електроинсталациите с разрешение и в присъствие на представител на съответната служба от БДЖ.

Чл. 99. Проводниците, дренажните кабели и магистралите за заземяване да се полагат на дълбочина не по-малко о 0,8 m от планировъчната кота.

Чл. 101. (1) При пробно включване на катодната станция не по-късно от 9-10 дни след монтажа на анодното и защитното заземяване отново да се проверява големината на съпротивлението на заземяването.

(2) При положение, че съпротивлението на заземяване е по-високо от проектното, трябва да се увеличи броят на електродите за заземяване до получаване на проектните стойности.

Чл. 102. Покривката на инсталациите за електрохимическа защита се извършва от специализирано звено в присъствие на представители на проектантската организация. След направата на покривката за електрохимическа защита е възможна корекция на същата, която е съгласувана с проектантската организация.

Чл. 103. Определянето ефективността на електрохимическата защита на тръбопровода се извършва, като се измерва разликата в потенциалите на тръбата - земята по цялата и дължина, при включването на всички проектирани средства за електрохимическа защита.

Чл. 104. При контролиране потенциалите, събрани от катодните инсталации се използват измервателни прибори (компенсационни или със стрелки) с вътрешно съпротивление не по-малко от 24000 П на 1 \Л/ от скалата, а при контролиране на потенциалите, събрани в зоната на блуждаещите токове, се използват високоомови волтметри с 0 по средата на скалата.

Чл. 105. Пробното включване на инсталациите за електрохимическа защита и извършването на електрометрични измервания се извършват през пролетно-лятно-есенния период, когато почвата напълно е размразена или още не е замръзнала.

Чл. 106. Приемането на изпълнените работа, свързани с електрохимичната защита на подземните метални съоръжения се провежда както през време на извършването на всички видове работа, така и слез завършването им. Приемането се провежда от инвеститора с представители на главния изпълнител.

Чл. 107. На текущото приемане с оформяване на актове за скрити работа подлежи направата на: изолационни покрития, защитни и анодни заземявания, протекторни инсталации, проводници и кабели, полагани в земята, конструктавни елементи (глухи шунтиращи връзки, контролно-измервателни колонки, изолиращи фланци).

Чл. 108. При окончателното приемане на защитите на металните подземни съоръжения на целия обект, трябва да се проверява наличието на актове, съставени въз основа на резултатите от текущата проверка на катодната станция и на резултатите от измерванията на различията в потенциалите „тръба-земя", проведени при текущото приемане.

Раздел VI. СТРОИТЕЛСТВО НА КАНАЛ И, КАМЕРИ И НИШИ НАТОПЛОСНАБДИТЕЛНИ МРЕЖИ

Чл. 109. (1) Изграждането на стени и направата на покрития на непроходими канали и ниши се извършва след изпълнението на дъното на каналите и на всички работа по полагането и монтажа на тръбите, арматурите и изолациите и изпитването им.

(2) Допуска се в отделни случаи направата на стените на непроходими канали да се извърши и до полагането на тръбите и изолацията. В тези случаи заваряването и изолацията в правите участъци на тръбопроводите се извършват, като се поставят на инвентарни въртящи се и преносими ролкови опори.

Чл. 110. Изграждането на канали и ниши от сглобяеми стоманобетонни елементи с коритообразно сечение и с Т-образни стенни блокове се извършва в следната последователност:

1. монтаж на долното сечение или на Т-образните стенни панели и дъна;

2. полагане на тръбите, направа на изолация и изпитване на тръбопроводите и арматурата;

3. монтаж на покривното корито или на плочите.

Чл. 111. Стените на камерите и полупроходимите колектори се изграждат след изпълнението на основата им, а монтажът на покритията - след полагането и монтажа на тръбите, направата на изолациите и изпитването на тръбопроводите.

Чл. 112. Монтажът на колекторите от обемни елементи се извършва на участъци, като се оставят междини между тях за вкарване на тръбопроводите в колекторите. Запълването на междините с бетонни плочи се извършва след полагане на тръбите в монтираните участъци на колектора.

Чл. 113. (1) Монтажът на сглобяемите стоманобетонни конструкции на топлоснабдителните мрежи се извършва с тръбополагачи или на кранове. Допуска се в местности, недостъпни за работа на кранове, монтажът да се извършва с помощта на средствата за малка механизация.

(2) Видът на машините и механизмите, размерът на въжетата, схемите за откачване и монтажните приспособления се определят в проекта за извършване на монтажните работи.

Раздел VII. МОНТАЖ НА ТРЪБОПРОВОДИ

Чл. 114. Монтажът на тръбопроводите се извършва с кранове-тръбополагачи, стрелови кранове и на други машини, определени в проекта. Допуска се в силно стеснени градски условия използването на лебедки, монтажни триноги и други механизми съобразно условията.

Чл. 115. В зависимост от характера на естествените и изкуствените препятствия, от дължината на правите участъци на трасето, от наличието на подземни комуникации, от товароподемността, броя и вида на средствата за механизация, полагане на тръбопроводите в траншеята се извършва съгласно проекта, а при липса на такъв, по един от следните начини:

1. спускане на секции на покрити с изолация тръби от ръба на траншеите;

2. спускане на отделни покрити с изолация тръби, които се заваряват в траншеята;

3. чрез надлъжно провлачане във вид на непрекъсната верига или секция от тръби.

Чл. 116. При повдигането и спускането на тръбите в траншеята с въже задължително се осигурява запазването на изолацията от наранявания. Забранява се хвърлянето и придвижването върху земната повърхност чрез претъркулване или придръпване на покритите с изолация тръби.

Чл. 117. Тръбите, секциите и фасонните части да се огледат, почистят отвътре и отвън от замърсявания, кал, сняг и лед. По време на престоите краища-та на тръбопроводите се запушват с инвентарни запушалки.

Чл. 118. Полагането на тръбите се извършва след проверка на съответствие с проектните коти: на дъното на траншеята - при полагане в траншея; на дъното на канала - при канално полагане и на опорите при надземно полагане.

Чл. 119. При каналното и надземно полагане тръбопроводът трябва да се опира плътно на всички постоянни опори, а при полагане - върху основата - по цялото и протежение.

Чл. 120. (Отм. - БСА, кн. 1 /93 г.)

Чл. 121. След закрепването на тръбите чрез подбиване на пръст (при безканално полагане) или чрез поставяне на постоянни подпори, се разрешава освобождаването на тръбите от захващащите и подземните приспособления.

Чл. 122. Напречните заваръчни съединения трябва да се намират на разстояние не по-малко от:

1. 0,2 m от краищата на опорите на тръбопровода;

2. 0,1 m от краищата-на опорните възглавници;

3. 1,0 m от външната повърхност на стените на камерите и повърхностите на ограждащите конструкции, през които преминава тръбопроводът, с изключение на тези на щитовите неподвижни опори;

4. 0,2 m от вътрешните повърхности на стените на камерите или на други съоръжения.

Чл. 123. Съединяването на краищата на тръбите и секциите на тръбопроводите при големина на процепа между тях над допустимата, се изпълняват чрез „вложка" (ролка) с ширина не по-малка от диаметъра на тръбата. Забранява се намаляването на големината на посочения процеп за сметка на удължаване тръбата чрез нагряване на стените и.

Чл. 124.(1) Плоскостите на заваряваните фланци трябва да са перпендикулярни на оста на тръбата. Не се допуска премахването на изкривявания на фланците чрез поставяне на уплътнения или затягане на болтовете, предизвикващи опънни напрежения в материала.

(2) Всяко челно заварено съединение, близко до заварено фланцово, се изпълнява след равномерното затягане на всички болтове на фланците.

Чл. 125.(1) Разтягането на П-образните компенсатори на тръбопроводи за топлинни мрежи при монтажа им до проектния размер се извършва едновременно от двете им страни в местата на съединенията, разположени на разстояние не по-малко от 20 пъти диаметъра от оста на компенсатора.

(2) Заваряването на компенсаторите към тръбопровода се извършва само след доставяне на неподвижни опори и след проверяване на разтягането на всеки компенсатор, за което се съставя акт.

Чл. 126. П-образните компенсатори се монтират в плоскост, наклонена спрямо хоризонталата по наклона на тръбопровода, като рамената им бъдат хоризонтално разположени. Когато в отделим случаи е необходимо компенсаторите да се монтират във вертикално положение (т.е. разположение на извивката нагоре или надолу), да бъде предвидено изпускането на водата и въздуха. П-образните компенсатори се монтират към мрежата чрез заваряване.

Чл. 127. (1) Обтягането на тръбопроводите в студено състояние до проектните величини (с оглед температурата на външния въздух) да се извършва след окончателното поставяне тръбопроводите върху опорите; закрепване на всички опори на челните съединения и затягане на фланцовите съединения, с изключване на съединенията, използвани за напрягане.

(2) За изпълнението на обтягането се съставя акт.

Чл. 128. (1) Салниковите компенсатори се поставят по оста на тръбопровода без изместване, изрязвайки ролка на монтирания тръбопровод.

(2) Монтажната дължина на салниковия компенсатор да се определя в проекта в съответствие с температурата на външния въздух.

Чл.129. (1) Преди монтажа на плъзгащите подпори триещите им се повърхности се почистват от замърсявания и се.смазват с графитна смазка.

(2) Насочващите повърхности на ролковите подпори също се почистват от замърсявания и се смазват със солидол.

Чл. 130. Подвижните подпори и скачващи устройства на тръбопроводите се монтират с оглед топлинното разширение на тръбопровода, съгласно указанията на работния проект.

Глава IV. ПРЕМИНАВАНЕ НАТРЪБОПРОВОДИ ПРЕЗ ЕСТЕСТВЕНИ И ИЗКУСТВЕНИ ПРЕПЯТСТВИЯ

Раздел I. ОБЩИ УКАЗАНИЯ

Чл. 131. Мястото за полагане на тръбопровода, конструкцията му и начинът на полагане се определят с проект и се съгласуват със заинтересованите организации и ведомства.

Чл. 132. Срокът и последователността на извършваните работа по полагането се съгласуват с организациите и ведомствата , отговарящи за участъците , през които ще преминават съоръженията.

Раздел II. ТРЪБОПРОВОДИ, ПОЛОЖЕНИ ПРЕЗ ВОДНИ ПРЕПЯТСТВИЯ (РЕКИ, ЯЗОВИРИ, ЕЗЕРА И КАНАЛИ)

Чл. 133. Преди започване на работите по полагане на тръбопроводи през водно препятствие се поставя водомерен пост извън зоната на строителството. Нулевото деление на водомерната лата или на пилона на водомерния пост се свързват с нивелацията на трасето на тръбопровода

Чл. 134. Преди започване на работите по траншеята във всеки отвор на подводното преминаване се извършват контролни измервания на дълбочината на дъното и се установяват съответствията между действителните коти и проектните на дъното.

Чл. 135. При значителни отклонения на действителните коти на дъното на водно препятствие от проектните при недостатъчен защитен почвен слой, изменение на дълбочината на полагане на тръбопровода се решава от проектантската организация.

Чл. 136. (1) Преди започване на земните работа се извършва водолазно обследване на дъното на водоема и на отвора на подводната траншея.

(2) Установява се степента на замърсеност и наличието на чужди предмета и се отстраняват от обхвата на подводната траншея.

Чл. 137. Ширината на подводната траншея се определя в проекта в зависимост от вида и свойствата на почвата, начина на изкопаването, дебелината на наносите, начина на полагането и средствата за разтоварване.

Чл. 138. Подводните траншеи се прекопават по взривен начин, или с много изчерпателни и земесмукателни земснаряди, със земегребачки, скреперни уредби, багери, монтирани върху плавателни съдове или специални механизми, конструирани за полагане на подводните тръбопроводи.

Чл. 139. Допустимият наклон на откосите на заграждащите брегови траншеи се приема съгласно чл. 89, таблица 10 от раздел I „Земни работа и земни съоръжения" на ПИПСМР.

Чл. 140. (1) Дължината на подводната траншея при преминаването чрез реки е равна на ширината на речното русло в границите на водния хоризонт през време на строителството, включително и тази на участъците, заети от водната преграда.

(2) Допустимите наклони на откосите на подводните траншеи се приемат съгласно таблица 7.

Таблица 7

Наименование и характер на почвата по БДС 675-75	Наклон на откосите при дьлбочина на траншеята в метри
Прахови и дребни пясъци	до 2 - 1:2,5 /над 2 - 1:3
Средни пясьци до	2 - 1:2/ над 2 - 1:2,5
Разнозьрнести пясъци	до2 - 1:1,8/над 2 - 1:2,3
Едри пясъци	до 2 - 1:1,5/ над 2 - 1:1,8
Средно и едрочакьлести	до 2 - 1:1/ над 2 - 1:1,6
Глинести пясъци	до 2 - 1:1,5/ над 2 - 1:2
Песъчливи глини	до 2 - 1:1,0/ над 2 - 1:1,5
Глини	до 2 - 1:0,5/ над 2 - 1:1
Раздробени скални почви	до 2 - 1:0,5/ над 2 - 1:1
при сондажно взривяване - раздробяваща - при раздробяване чрез разкъртвачи - тинести и заторфени почви	до 2 -по проект / над 2 - по проект

Чл. 141. Прокопаването на траншеите в крайбрежните им участъци се извършва с наклони на откосите съгласно чл. 4 на този правилник за сухата им част и съгласно чл. 140 (2) за подводната им част.

Чл. 142. Дъното на подводните траншеи в скални почви да се изравнява чрез насипване на пясъчен слой не по-малко от 0,2 m. При преминаване на реки със скалисто дъно тръбите се вкопават, за да се получи покритие най-малко 0,5 m над горната им част.

Чл. 143. При насипно дъно на водното препятствие тръбите се полагат с най-малко един метър покритие върху здрави, сбити чакълесто-пясъчни подложки. При тинесто дъно на водното препятствие дълбочината на изкопа съответно се увеличава до здрав, издръжлив пласт или се подсилва и укрепва. Начинът на преминаването се решава в проекта въз основа на извършени геоложки проучвания.

Чл. 144. Преди изкопаването на крайбрежните траншеи да се вземат мерки за запазване и пренасяне на бреговите комуникации (тръбопроводи, кабелни линии, кладенци и др.).

Чл. 145. (1) Всички (100 %) заварени челни съединения на подводните напорни: тръбопроводи и дюкери се подлагат на проверка чрез физически методи.

(2) Необходимостта и обхвата на контрол по физическите методи на челните съединения при канализационни мрежи се дава в проекта и се съгласува с органите по охрана на водните източници и санитарно-хигиенен надзор.

Чл. 146. Допуска се полагането на тръбопровода или дюкера с допълнително задълбочаване след предварителните контролни измервания, които са показали, че радиусът на гъвкавото огъване на тръбопровода, лежащ в руслото върху съществуващите коти на дъното, няма да бъде по-малък от допустимия радиус.

Чл. 147. Преди засипване на подводните траншеи с почва се извършват повторни измервания на дълбочината на водата и се уточняват котите на горния ръб на положения тръбопровод

Чл. 148. При засипване на траншеята да се вземат мерки срещу повреждането на тръбопроводите и на изолацията им от почвата и се спазват указанията на чл.чл. 106 и 107 на раздел I „Земни работи и земни съоръжения"на ПИПСМР.

Чл. 149. Не се допуска намаляване на проектната дебелина на защитния почвен пласт над тръбопроводите при засипването им.

Чл. 150. Подводното полагане на тръбопроводите се счита готово за предаване слез завършване на всички работи по засипване на траншеята и по укрепване на брега.

Чл. 151. (1) Изграждането на дюкерите през реки и дерета се извършва през време на най-ниските водни строежи.

(2) Полагането на дюкери се извършва съгласно проекта или по един от следните начини:

1. Промъкване на цялостно заварени тръби по дъното на реката посредством гъсеничен трактор или лебедка. Този начин е за предпочитане при тръби с диаметър до 600 mm при равен терен на подводното трасе и скорост на водното течение до 1,2 m/s, и при наличие на площадки за поставяне на приспособления за монтажа на тръбите.

2. Спускане звена с плаващ носач при помощта на лебедка или макара. Този начин се прилага при сложни релефи на подводното трасе; при скорост на водното течение до 1,2 m/s, заледена река с недостатъчно твърд издръжлив лед, за да понесе товара от тръби и инвентар и при удобно място за групово монтиране на тръбите.

3. Спускане звено с помощта на лебедка или макара, когато ледът е достатъчно издръжлив. Полагането на тръби зад преградни стени (бент, шпунт и пр.). Този начин се прилага при дюкерни конструкции, налагащи монтиране на връзките непосредствено в окопа (стоманобетонни, чугунени и други тръбопроводи), а така също пресичане с дюкера на малки рекички, чиито води могат да се отклонят в страни през времето на строителството.

(3) Дюкерите се затежават с допълнително закрепени към тръбите товари за противодействие на изплаването им от пълния с вода изкоп. Затежаването с вода е позволено при водопроводни дюкери, спускани от плаващи платформи или от лед.

Раздел III. ТРЪБОПРОВОДИ, ПРОКАРВАНИ ПОД ЖП И ТРАМВАЙН1/1 ЛИНИИ, АВТОМАГИСТРАЛИ И ГРАДСКИ ПЪТИЩА

Чл. 152. (1) Прокарването на кожуха за тръбопроводи под жп и трамвайни линии, диги, автомагистрали и градски пътища с интензивно движение се извършва по един от следните начини; на закрито преминаване: пробиване чрез натиск без изнасяне на почвата; побиване чрез натиск с изнасяне на пръстта; хоризонтално вибровакуумно; хидромеханично пробиване чрез щит и тунелно. Полагането чрез открити методи се прилага, като се извършват всички необходими работа по укрепването на изкопа или се прави временен обиколен път.

(2) Начинът на полагането за всяко преминаване се дава в проекта и се съгласува със заинтересованите организации и ведомства.

Чл. 153. Проектът за изпълнение на работите по безтраншеен начин съдържа:

1. начина на изпълнение на работата;

2. необходимите механизми и оборудване;

3. размерите на работните и приемните изкопни ями;

4. типа укрепване на стените на изкопа и конструкцията на опорната стена;

5. начина на прокопаване на забоя;

6. състава на бригадите;

7. правила по техника на безопасността.

Чл. 154. (1) Точното изпълнение по проект на кожусите и на тунелите се проверява от изпълнителя с представител на авторския и инвеститорския контрол.

(2) Резултатите от проверката се оформят в акт за скрити работи.

Чл. 155. (1) При прокарването на тръбопроводи под жп линии, автомагистрали

и градски пътища да се:

1. спазва проектната посока на кожуха или на тунела в плана, надлъжните им профили и проектните коти на полагания тръбопровод; 2. осигуряване устойчивост срещу пропадане на съоръженията, под които се извършва преминаването.

(2) Допуска се отклонение по оста на прехода във вертикално отношение не повече от 5 % от дълбочината на полагане на кожуха, а в хоризонтално отношение не повече от 1 % от дълбочината му. Допуска се отклонение на кожуха във вертикално и хоризонтално отношение не повече от 3 % от дължината при промъкването му.

Чл. 156. При прокарването на тръбопровода чрез промъкване да се вземат мерки за предпазване на изолацията му от повреди.

Глава V. РАБОТИ ПО ИЗГРАЖДАНЕТО НАСЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ

Раздел I. СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ВОДОВЗЕМАНЕ НА ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ

Чл. 157. (1) Подземните части на помпените станции и на бреговите водовземни кладенци, предназначени за събиране на вода, да се изпълняват както следва: в открити изкопни ями; чрез спускане или чрез кесони.

(2) При извършването на работи по посочените методи, в зависимост от хидрогеоложките условия могат да се прилагат: открито водоотвеждане, изкуствено понижаване нивото на почвените води, замразяване на почвата, шпунтово ограждане и изкуствено укрепване на почвата. Методите за изпълнението на работите се определят в проекта. Изкопите се оформят, нивелират се и се приемат с акт между проектанта, изпълнителя и инвеститора. При приемането на изкопа за водоемите се прави изпитване на издръжливостта на почвата, като резултатите се отбелязват с акта. За кулаводоемите това се прави за всяка стъпка поотделно.

Чл. 158. При изграждането на посочените съоръжения в открити ями да се прилага понижаване на водата съгласно проекта.

Чл. 159. Изпомпването на водата от ямата при открито водоотвеждане се извършва непрекъснато до пълното и окончателно извършване на под-земните части на съоръжението.

Чл. 160. Забранява се направата на дъното на кладенеца до втвърдяване на тампонажния разтвор в пръстеновидния процеп.

Чл. 161. Полагането на гравитачни или сифонно действащи тръбопроводи, съединяващи водоприемника с помпената станция или с бреговия кладенец, се извършва съгласно проекта при спазване на изискванията на глава четвърта от настоящия правилник.

Чл. 162. При дълбоко полагане на гравитачни тръбопроводи безтраншейният метод може да се осъществи чрез натикване на тръбите с помощта на крикове от подземната част на помпената станция или на бреговия кладенец.

Чл. 163. Тръбопроводът на водохващащото съоръжение, полагай в подводна траншея, се подготвя преди извършването, изкопаването на траншеята и се полага веднага след проверка на годността и.

Чл.164. (1) Гравитачните или сифонно действащи тръбопроводи на водохващащите съоръжения в границите на водната им част до водоприемника се полагат по един от следните начини: чрез спускане на тръбопровода от плаващи или стационарни опори; чрез свободно потопяване или чрез отбивни стени.

(2) Методът на спускане и укрепване на тръбопроводите в границите на водната част се дават в проекта.

Чл. 165. Методите, използвани при направата на дънни водоприемници, се определят в проекта в зависимост от типа на водоприемниците и дълбочината, от която се взема вода.

Чл. 166. Преди започване изграждането на основата на металните и стоманобетонните речни водоприемници да се проверят пикитажните оси на водоприемниците и котировката на временните репери и при необходимост да се почисти или удълбочи речното дъно.

Чл. 167. След като се направи каменната настилка под водоприемника, се извършват контролни водолазни проверки чрез измерване на ширината, дължината и напречния и наклон.

Чл. 168.При направа на настилката се допускат отклонения от проектната и повърхност до ±30 mm.

Раздел II. ВОДОВЗЕМНИ ТРЪБНИ КЛАДЕНЦИ

Чл. 169. При сондиране в плаващи пясъци обсадните тръби трябва да изпреварват пробиването. При сондиране в чакълести породи укрепването на сондажите са извършва едновременно с пробиването. В меки и неустойчиви породи сондажите се укрепват непосредствено с пробиването на същите.

Чл. 170. За изолиране на водоносния хоризонт всяка колона на обсадната тръба трябва да е врязана с накрайник във водоносния почвен пласт или в твърда порода.

Чл. 171. (1) Не се допуска отклоняване на оста на сондажа спрямо вертикална та по-голямо от:

1. 5 mm на 1 m - при използване на помпа с електродвигател;

2. три градуса - при потопена помпа.

(2) при сондажи с дълбочина над 100 m отклонението се измерва с инклинометри.

Чл. 172. (1) При роторно сондиране чрез пряка промивка на забоя се използват:

1. в скални и полускални почви (мергели, лески, креда и др.) - чиста вода;

2. в песъчливи почви - специален воден разтвор.

(2) При сондиране с глинест разтвор параметрите на промивната течност се подбират съобразно хидрогеоложките условия, при които се извършва сондирането.

(3) За разглинизация на сондажите се прилага пневмо и електрохидравлично въздействие върху призабойната зона.

Чл. 173. (1) Роторното пробиване на сондажи с обратна промивка на забоя с вода се извършва, като се спазват изискванията:

1. сондажната уредба да бъде осигурена с вода (в зависимост от мощността и пропускливостта на сондираните породи) с обем равен от пет до осемкратния геометричен обем на сондажа;

2. при сондиране в рохкави породи без укрепване на сондажа с обсадни тръби за създаване на необходимия напор, разликата в котите между статичното ниво на водата в сондажа и повърхността на земята да бъде не по-малка от 3 m;

3. сондирането да се извършва денонощно, а в случай на принудително спиране на сондирането, да се поддържа необходимото водно ниво в сондажа чрез непрекъснато подаване на вода в него.

(2) Допуска се при необходимост, когато в горната част на сондажа има два или повече водоносни пласта, да се използват сондажни тръби.

Чл. 174. (1) Сондажът трябва да е стабилно изолиран от неизползваните водоносни хоризонти, както следва:

1. при ударния начин на пробиване - чрез забивка без въртене или чрез натикване на обсадната колона в слоя от естествено плътна глина или в изкуствено направена тапа от глина, когато се сондира в пясъчен водоносен хоризонт; или чрез забиване на колона в циментирани накрайници във варовиковата покривка и такава от пясъчник, когато се сондира във водоносни хоризонти, отнасящи се към варовиците и пясъчниците;

2. при роторно пробиване - за тръбната циментация на обсадните тръби с циментов разтвор до проектната кота;

3. чрез междутръбна циментация да се предпазят сондажите от попадането на замърсени води в тях;

4. чрез закрепване горната част на сондажа с две колони или една колона тръби с околотръбно циментиране.

Чл. 175. Качеството на тампонажа на обсадните колони и изолациите на водоносните хоризонти се проверява задължително дали отговаря на проектните данни.

Чл. 176. Ликвидирането на неизползваните проучвателно експлоатационни сондажи посредством тампониране да се извършва съгласно изискванията за ликвидиране на различните сондажни пробиви чрез тампониране за засипване на минни изработки и на изоставени кладенци с оглед предпазване замърсяването на подземните води.

Чл. 177. (1) При пробиване на сондажи е необходимо:

1. да се вземат проби от почвите, през които се преминава, и се определи техният литоложки състав и мощност;

2. да се наблюдава нивото на водата в сондажите, правилното потъване на обсадните тръби и монтираните филтри, а така също да се води дневник за извършване на сондажните работа;

3. при роторния начин на сондиране се извършва електрически радиоактивен коротаж за определяне интервалите за монтиране на филтрите.

(2) При пробита от почвите и данните от коротажа се извършва корекция на проектния геоложки разрез на сондажа и се уточнява конструкция на филтъра.

При ударния начин на сондиране чрез обсадни тръби в сондажа се провежда само радиоактивен коротаж.

Чл. 178. При изпробването на сондажите чрез изпомпване водата трябва да се отстранява с помощта на улей или тръби на разстояние, предвидено в проекта, но не по-малко от 50 m, ако водоносният хоризонт не е покрит със сигурен водонепроницаем почвен пласт.

Чл. 179. Шурфът, направен преди поставянето на кондуктора, трябва щателно да се засипва с мазна глина и да се трамбова.

Раздел III. РЕЗЕРВОАРИ

Чл. 180. В случаите, когато се предвижда направа на дренаж по дъното на резервоара, изкопите за дренажа се правят едновременно с тези на основите, а самият дренаж се нарежда непосредствено преди бетониране на основите и дъното. Дренажът се отвежда на подходящо място на повърхността на терена. При наличност на почвена вода в ямата за основите и дъното на водоема бетонирането се извършва при понижаване на нивото чрез водочерпене, което продължава още 24 часа след привършване на бетонните работи.

Чл. 181. Всички наклони на дъното към събирателните ямички и нивото на основите се оформят по дадените в проекта коти още при полагане на бетона, а не със замазките.

Чл. 182. Преди започване бетонирането или зидането на стените бетонните повърхности на дъното, върху които ще легне новият бетон или зидария, се почистват най-грижливо от прах, глина и други. Върху почистената повърхност непосредствено преди полагане на бетона или зидарията се полага пласт от циментов разтвор за създаване на монолитна връзка между двата строителни елемента.

Чл. 183. Бетонът за водоемите трябва да има консистенция, позволяваща трамбоването или вибрирането му.

Чл. 184. Кофрирането и бетонирането или зидането на стените започва по възможност веднага, докато бетонът на дъното не е още напълно втвърден.

Чл. 185. Преди започване бетонирането или нареждането на армировката всички кофражни работи се проверяват и изпитват и приемат с акт. Също така преди бетонирането се приема и готовата армировка, за което се съставя акт.

Чл. 186. При бетониране на покривните стоманобетонни плочи над водните и сухи камери на резервоарите се дава наклон за оттичане на просмуканите през насипа повърхностни води.

Чл. 187. Вентилационните комини трябва да са здраво закрепени върху надзидници над вентилационните канали. За отвеждане на кондензираната в комините вода се предвижда отток върху покривната почва на водоема, като се насипва дренажей чакъл около отверстието на оттока върху почвата. Комините трябва да имат на горния край шапка и мрежа, предотвратяваща проникването на чужди тела във водоема. Височината на комините над насипа трябва да бъде най-малко 1,20 m. Комините трябва да отговарят на БДС 6292.

Чл. 188. Засипването на водоемите се извършва след изпитването им. Около водоемите се прави защитна канавка за отклоняване на повърхностни и други води.

Чл. 189. Монтажът на арматурите на водоемите се извършва при безупречна центровка. Всички съединения да са абсолютно плътни и достъпни за монтаж, демонтаж и обслужване. Не се допуска забетонирането им в стените или зидариите на сухата камера. Минималното разстояние от фланшовите съединения до стените е 30 сm.

Чл. 190. След като са добре почистени тръбите от арматурите, минаващи през разделителната стена между водната и арматурната камера, се забетонират плътно още при полагането на бетона.

Чл. 191. Всички арматури (спирателни кранове, възвратни клапи, плуващ вентил, плаваци и др.) преди монтирането им в резервоарите се проверяват за безупречно действие и необходима плътност.

Чл. 192. При кулорезервоарите връзката между отвесните тръби и излизащите от резервоара на кулата тръби да става посредством компенсационни (салникови или други подобни) съединения, които да позволяват дилатацията при температурни промени и при улягания на съоръженията. Арматурата при тези резервоари трябва да е съответно защитена от замръзване и затопляне.

Чл. 193. Монтираните тръбни стени се подлагат на изпитване на водно налягане, както и водопроводите, за резултата от което се съставя акт.

Чл. 194. Боядисването на металните части в резервоарите става след завършване на замазките и след като бъдат почистени и подсушени.

Чл. 195. За удобен монтаж, демонтаж и ревизия на кулорезервоарите се изграждат стоманобетонни или стоманени стълбища и подходящи площадки. Не се допуска изграждането на дървени стълбища и площадки.

Раздел IV. ФИЛТРИ

Чл. 196. Отклонения в размерите на корпуса на филтъра в плоскостта на полагането на тръбите на разделителната система не трябва да са по-големи от ±10 mm, а тези в ъглите на стените - в границите ± 1°.

Чл. 197. (1) Тръбите на разпределителната мрежа да се полагат хоризонтално в една плоскост съгласно проекта. Допуска се отклонение от хоризонталната плоскост не по-голямо от ± 2 mm.

(2) Тръбите да са на еднакво разстояние една от друга. Допуска се отклонение между тях не по-голямо от ± 5 mm.

(3) Отворите на тръбите на разпределителната система се разпреде-лят на еднакво разстояние един от друг. Допуска се отклонение в разстоянието между осите на отворите и отклонение между осите на отворите и осовите линии на тръбите не по-голямо от ± 2 mm.

Чл. 198. (1) В тръбните разпределителни системи за водна промивка отклоненията между котите на върховете на тръбите спрямо проекта не трябва да са по-големи от ± 3 mm.

(2) В системи с водовъздушна промивка отклоненията не трябва да са по-големи от ± 2 mm.

Чл. 199. (1) След завършване монтажа на тръбните системи се извършва прочистване и промивка.

(2) Напълва се филтъра с вода и се провеждат, съгласно изискванията на гл. седма, раздел III на настоящия правилник, изпитвания на водонепроницаемост на дъното и стените на филтъра.

(3) Необходимо е да се осигури водонепроницаемост на елементите на филтъра, разделящите зони на излизащата и очистена'вода.

(4) За проведените изпитвания се съставя акт.

Чл. 200. (1) филтриращият материал да отговаря на изискванията на БДС 14963 „Вода за пиене и промишлени нужди - материали за пълнеж на бързи филтри".

(2) Допуска се:

1. Ефективността на средната големина на зърната на материала да се различава от проектната не повече от 20 %.

2. Съдържанието на зърна с диаметър по-малък от 0,25 mm да не е по-голямо от 5 % по отношение теглото на материала.

Чл.201. Преди поставянето на филтъра филтриращият материал се промива и сортира по зърнометричен състав, съгласно изискванията на проекта.

Чл. 202. (1) филтриращият материал на бързите еднослойни филтри се поставя по цялата проектна дебелина, като многократно се промива и се отстранява слоят на дребния пясък така, че съдържанието на зърната с диаметър 0,25 mm да не е по-голямо от 1 % по отношение на теглото.

(2) Загубата на филтриращ материал вследствие на промивките се допълва до проектната височина на пласта.

Чл. 203. (1) След промиването повърхността на филтриращия материал да бъде равна, да няма пукнатини и наслояване по стените на филтъра.

(2) При откриването на неравности, пукнатини и наслоявания да се пристъпи към презареждане на филтъра и се провери изправността на дренажа.

Чл. 204. Катионовите филтриращи материали да се предпазват от засъхване и замръзване.

Чл. 205. След завършването на работата по натоварването на филтъра се извършва промиване и хлориране съгласно изискванията на действащите санитарни правила, утвърдени от главното санитарно-епидемиологично управление на Министерството на народното здраве.

Раздел V. ОХЛАДИТЕЛНИ (БРИЗГАЛНИ) БАСЕЙНИ

Чл. 206. (1) Екраните от земя или почвени смеси да съдържат най-малко 25 % глинести частици, не повече от 1 % органични вещества и от 2 % разтворими соли, да нямат буци, камъни и други външни примеси и да имат влажност, отговаряща на границата на пластичността.

(2) Мазната глина, използвана за направата на екрани, се обезмазнява чрез добавяне на пясък, а на постни песъчливи глини се добавя мазна глина.

Чл. 207. филтрацията през екрана да не превишава 2,5 % при обемното слягане не повече от 4 %.

Чл. 208. Не се допуска употреба на замръзнала почва за направата на екран.

Чл. 209. (1) Размесената глинена почва се полага на Пластове върху предварително разораната повърхност на екрана на дълбочина най-малко 0,15 m.

(2) Всеки полагай глинен пласт е с дебелина най-малко от 0,15 m и се трамбова до достигане обемно тегло на скелета на уплътняваната почва, дадено в проекта.

Чл. 210. (1) Почвата да се полага в екрана на откоси стъпаловидно на пластове от долу нагоре с дебелина от 8-10 сm при последователно трамбоване на всеки пласт.

(2) След завършване на полагането на всички стъпала, издадените части се срязват и откосът се оформява съгласно проекта.

Чл. 211. Бетонът на защитния пласт на басейна се полага на Пластове с дебелина не по-малко от 0,08 m във вид на квадратни плочи с размери не по-големи от 3 х 3 m. Бетонирането се извършва едновременно върху цялата площадка на плочата.

Глава VI. НАПРАВА НА ВЪНШНИ ВОДОПРОВОДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ВОДОСНАБДИТЕЛНИ, КАНАЛИЗАЦИОННИ И ТОПЛИННИ МРЕЖИ ПРИ ОСОБЕНИ ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ

Раздел I. В ПРОПАДЪЧНИ (ЛЬОСОВИ) ПОЧВИ

Чл. 212. (1) Полагане на напорни и гравитачни водопроводи в почви от I тип на слягане се извършва както в непропадащи почви.

(2) При полагане на водопроводи в пропадъчни почви от II тип на слягане, основата под тях се подготвя съгласно исканията на нормативния документ „Плоско фундиране. Правилник за проектиране." Глава осма -БСА, кн. 1-2/1983 г.

Чл. 213. (1) Изкопаването на траншеите и ямите се разрешава едва след завършването на предвидените в проекта мероприятия, осигуряващи оттичането и изключващи попадане на повърхностни води в траншеите и ямите.

(2) Изкопаването на траншеите се извършва на участъци с големина, определена в проекта, с оглед на минималното изпреварване полагането на тръбопровода.

Чл. 214. Ако при извършване на работите се открие участък с внезапно нарастващо слягане, се прекратяват незабавно всички по-нататъшни работи и се провеждат ежедневни инструментални наблюдения на слягането. Работата може да продължи след ликвидиране източниците на овлажняването на почвата и не по-рано от стабилизиране на слягането. За всеки отделен случай на слягане се съставя акт за деформациите на конструкцията.

Чл. 215. Удълбочаванията под съединенията се изпълняват чрез уплътняване на почвата. Не се разрешава изкопаване на ямки под челни съединения.

Чл. 216. Челните съединения на чугунените, стоманобетонните и азбестоциментовите тръби се извършват предимно с гумени уплътнители.

Чл. 217. (1) Обратно засипване на траншеи в пропадъчни почви се извършва с размръзната глинеста почва на пластове от 0,20 m, уплътнявани при оптимална влажност.

(2) Не се допуска обратно засипване на траншеите и ямите от II тип слягане с пясъчни и с дрениращи почви и материали, а също и с преовлажнени почви.

(3) Не се допускат подложки под тръбите от пясък и други дрениращи материали.

(4) Прекопаните места под проектната нивелета се засипват с изкопаната льосова почва, която се трамбова при оптимална влажност до достигане коефициент на уплътнение Ку = 1.04.

Чл. 218. (1) Изграждането на напълно и частично закопани стоманобетонни резервоари, утайници и други подобни съоръжения, съдържащи вода или отпадъчни течности, независимо от размерите им и от почвените условия, се изпълнява само след предварително уплътняване на почвата на проектната дълбочина, но не по-малко от 2 m.

(2) Уплътняването на почвата се извършва върху площ по-голяма от тази на съоръжението най-малко с по 1,5 m извън очертанията му и се приема с акт за скрити работи.

Чл. 219. Уплътняването на почвата в основата на водопроводите и съоръженията се контролира чрез определяне обемната маса на скелета на почвата в очертанията на всеки уплътняван пласт. Дренажните устройства на стоманобетонни резервоари и басейни, предназначени за отстраняване на аварийни води, при изграждане на съоръжението се предпазват от замърсяване.

Чл. 220. (1) Бетонирането на конструкцията на басейните, утайниците и др. се извършва без прекъсване. В случай на прекъсване на бетонирането, фугите се обработват така, че да се осигури тяхната водонепроницаемост (непропускливост). С особено внимание се изпълняват фугите на сглобяемите стоманобетонни елементи и след изпълнението им се съставя акт за освидетелствуване на скритите работи.

(2) Бетонът и обработката му в процеса на полагане да отговарят на изискванията на стандартите и раздел 3 „Бетонни работи" на ПИПСМР.

Чл. 221. (1) За предпазване от повърхностни води около съоръженията се изпълняват водозащитни мероприятия съгласно чл. 115 от „Плоско фундиране. Правилник за проектиране" - БСА, кн. 1-2/1983 г.

(2) За системно наблюдение на улягането при пропадъчни почви след изграждане на съоръженията се поставят странични репери (най-малко 4) на разстояние два пъти ширината на съоръженията.

Чл. 222. При пропадъчни терени кулорезервоарите се фундират като котлован с пълно осигуряване за отвеждане на водите, получени от протичане на салници, връзки или други повреди. Също така се предпазват основите от просмукване на повърхностни води с широки тротоари и отводнителни канавки. Преливно-изпразнителната тръба се извежда минимум на 15 m от основите.

Чл. 223. Празнините между стената на ямата и съоръжението при II тип пропадъчни почви веднага след изграждането и изпитването на тези съоръжения се засипват с глинеста почва на Пластове при оптимална влажност, като се уплътняват до проектната обемна маса на скелета на почвата.

Чл. 224. Освен посочените дотук изисквания, да се спазват и тези на глава осма „Особености при проектирането на земната основа на огради и съоръжения в пропадъчни почви " от „Плоско фундиране. Правилник за проектиране" - БСА, кн. 1-2/1983 г.

Раздел II. В СЕИЗМИЧНИ РАЙОНИ

Чл. 225. Изграждането на тръбопроводите в сеизмични райони се изпълнява по проект, изготвен съгласно изискванията на „Норми за проектиране на огради и съоръжения в земетръсните райони" (1987 г.) при спазване на следните изисквания:

1. Челните съединения на тръбопроводите се монтират само с гумени уплътнители.

2. Всички заварени съединения на тръбопроводи в райони със сеизмичност 8 - 9 степен се проверяват чрез методите на безразрушителен контрол.

3. При преминаването през стоманобетонови стени около тръбите се монтират салници, позволяващи надлъжни и напречни премествания на тръбите.

4. (Отм. - БСА, кн. 1/93 г.)

5. (Отм.- БСА, кн. 1/93 г.)

Чл.226. (Отм.-БСА, кн. 1/93г.)

Чл. 227. Всички мерки, предприети за повишаване сеизмично устойчивостта на съоръженията и водопроводите, се отразяват в дневника и в акта за скрити работи.

Раздел III. В ПОДРАБОТВАНИ ПЛОЩИ (ПЛОЩИ В ГРАНИЧИТЕ НА РУДНИЧНИТЕ ПОЛЕТА)

Чл. 228. (1) Външните тръбопроводи и съоръжения в разработвани площи от действащи открити или подземни рудници и кариери се изграждат след съгласуване и утвърждаване проекта на трасето и обхвата на обекта с предприятието, експлоатиращо дадено находище.

(2) В проекта се посочват специалните мероприятия, осигуряващи нормална работа на външните тръбопроводи и съоръжения.

(3) За участъци от водопроводите, където не са набелязани да се извършват минни работи в близките 5 - 7 години, специални мероприятия не се предвиждат.

Чл. 229. При отлагане трасетата на външните тръбопроводи, границите на влияние на минните разработки се маркират с постоянни знаци, които се свързват с държавната триангулационна мрежа или с местни репери.

Чл. 230. За строителството на външни тръбопроводи в подработвани територии се полагат стоманени, чугунени и неметални тръби, като се спазват и следните изисквания:

1. съединяването на стоманените тръби се извършва само чрез електродъгова заварка;

2. всички заварени съединения се проверяват с физични методи за контрол;

3. уплътняването на челните съединения на тръбите става с гумени маншони и пръстени, полусулфидни херметици и други еластични уплътняващи материал и;

4. строителството на тръбопроводи в подработени територии и свлачища може да започне само след като се изпълнят и приемат всички мероприятия за заздравяването на терена.

Раздел IV. В БЛАТА

Чл. 231. Полагането на тръбопроводи в блатиста местност се извършва въз основа на специално разработен за целта проект.

Чл. 232. Преди полагането на тръбопровода през блато необходимо е да се извършват допълнителни проучвания за отвеждане на водата от траншеите или понижаването на нивото и, и подсушаване на съседните на траншеята участъци от блатото.

Чл. 233. Тръбопроводът се полага в траншеите след отвеждането на водата от нея или в пълна с вода траншея, като същият се затежи срещу изплуване на повърхността.

Чл. 234. (1) Секции от тръбопровода със запушалки на краищата се промъкват по траншеята или се преместват чрез плаване.

(2) При всички начини на промъкване на тръбопроводи през блата да се запази изолацията от наранявания.

Чл. 235. Полагане на тръбопровода върху напълно уплътнени диги се извършва както при обикновени условия.

Глава VII. ИЗПИТВАНЕ НА ВЪНШНИ ТРЪБОПРОВОДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО И КАНАЛИЗАЦИЯТА

Раздел I. ИЗПИТВАНЕ НА НАПОРНИ ТРЪБОПРОВОДИ

Чл. 236. (1) Напорните тръбопроводи се изпитват за якост и плътност по хидравличен или пневматичен начин с вода, газ или въздух, а именно:

1. стоманени тръбопроводи с вода, въздух или газ;

2. чугунени, азбестоциментови, стоманобетонни или пластмасови с вода или въздух.

Чл. 237. (1) Начините на изпитване на тръбопроводите се определят в проекта в зависимост от климатичните условия в района на строителството и от наличието на вода през периода на изпитванията.

(2) Допуска се при изпълнението, след съгласуване с проектанта и инвеститора, да се изменя начинът на изпитване в зависимост от конкретните условия на провеждането им.

Чл. 238. (1) Изпитването на напорните тръбопроводи, полагани в траншеи, в непроходими тунели или канапи да се извършва на два етапа:

1. предварително изпитване (за якост) - преди засипване на траншеята и монтирането на арматурата (хидранти, предпазни клапани, отдушници);

2. окончателното изпитване (на плътност) - след засипване на траншеята и след завършване на всички работи на даден участък на тръбопровода, но преди поставянето на хидранти, предпазни клапани и отдушници, на мястото на които по време на изпитването се поставят запушалки.

(2) При стоманени водопроводи, изпълнени по механизиран способ, двата етапа се извършват едновременно след засипване на водопровода.

(3) Предварителното и окончателно изпитване на напорните и безнапорните тръбопроводи се извършва от изпълнителя с участието на представители на инвеститора, като се съставя акт.

(4) Допуска се да не се извършва предварително изпитване на тръбопроводи, достъпни за оглед при работа, и на тези, полагани при условия, които изискват веднага засипването им (през зимата в стеснени градски условия и др.).

(5) Предварителното изпитване на стоманените тръбопроводи се извършва при положителни резултати от контрол за качествата на заварката и изолацията.

(6) Заваръчните челни и фланцовите съединения при изпитателно налягане не по-малко от 0,6 МРа трябва да са изолирани на разстояние не по-малко от 100 mm от двете страни на оста на съединението и да са достъпни за оглед.

Чл. 239. (1) Предварителното изпитване на подводно полаганите тръбопроводи се извършва на два етапа:

1. върху бермата на изкопа - след заварката на тръбите;.

2. в дъното на траншеята - след проверка на правилното полагане в траншеята и преди засипването им.

(2) В случай, че по проекта е приет пневматичен начин на изпитване, трябва да се предвидят мерки срещу изплуване на тръбопровода.

(4) Предварителното изпитване на тръбопроводите в преминаванията под жп и трамвайни линии, а така също и под автомобилни пътища се извършва след полагането на тръбопровода и кожуха или в колекторния тунел преди запълването на последните до проектната кота и засипването на работните и приемните ями.

(5) Окончателното изпитване на тръбопроводите в преминаванията се извършва заедно с прилежащите им линейни участъци, след засипване на ямите на преминаванията и траншеите на тръбопровода, в присъствието на представители на инвеститора, изпълнителя и експлоатиращите организации, като се съставя акт за резултатите от изпитването.

Чл. 240. Изпитването на якост на напорните тръбопроводи се извършва чрез вътрешно налягане равно на пробното, а на водоплътност - равна на работната.

Чл. 241. (1) Големината на изпитателното хидравлично налягане при предварителното изпитване на напорните тръбопроводи преди засипване на траншеята и след засипването се дава в проекта.

(2) При липса в проекта на указания за големината на тръбното налягане при изпитване на якост то се приема равно на работното налягане, увеличено с 0,5 МРа, но не по-малко от хидростатичното налягане, увеличено с 0,2 МРа. Пробното налягане за изпитване на якост на стоманени тръбопроводи не трябва да е по-малко от 1 МРа.

(3) Пружинените манометри, използвани при изпитване на тръбопроводи, да бъдат пломбирани и проверени съгласно съответните държавни стандарта.

Чл. 242. (1) Работите по направа на съединенията, опорите (анкерни и ъглови), запълването на междините, почистването на вътрешната повърхност на тръбопровода, монтирането на обезвъздушители на местата, на които се поставят глухи фланци, запушването на краищата на тръбопровода с тапи и закрепването им с временни опори трябва да са извършени в изпитвания участък на тръбопровода преди започване на предварителното или окончателното изпитване. Бетонът и разтворът, положени в процеса на монтажа на тръбопровода, трябва да наберат проектната якост.

(2) Не са необходими временни опори за закрепване на тапите в участъците на тръбопровода със заваръчни съединения.

Чл. 243. (1) При провеждане на предварително хидравлично изпитване на тръбопроводите шибърите, поставени на тръбопровода, да бъдат изцяло отворени.

(2) За изключване на изпитвания тръбопровод (участък) от действащите тръбопроводи се поставят глухи фланци или запушалки. Не се раз-решава използването на шибъри.

(3) Прекъсването на тръбопровода на участъци да става в местата на спирателните кранове, обезвъздушителите, оттоците, в разпределителните шахти и др.

Чл. 244. (1) Изпитванията на водопроводи се извършват на два етапа:

1. Предварителното - при открит тръбопровод, на участъци с дължина от 400-500 m, а зимно време - 200-300 m.

2. Окончателното - след засипване на водопровода на участъци не по-дълги от 1000 m.

(2) За стоманени водопроводи, изпълнявани по механизиран способ при хидравличен начин на изпитване, се допуска дължината на участъка да бъде по-голяма от 1000 m.

Чл.245. Преди започване на изпитването чрез изпълване на тръбопровода с вода да се отстрани въздухът със специални въздухоизпускателни кранове, поставени в местата на възможното събиране на въздух. Тръбопроводите трябва да се напълнят с вода най-малко 72 часа преди провеждане изпитването на якост.

Чл. 246. (1) Предварителното хидравлично изитване на стоманени, азбестоциментови и стоманобетонни тръбопроводи започва с повишаване на налягането до съответното работно, което се поддържа 10 min. След това налягането се повишава със скорост не по-голяма от 0,1 МРа до пробното, което се поддържа 10 mm.

(2) Азбестоциментовите и стоманобетонните тръбопроводи да се напълнят с вода най-малко 24 часа преди изпитването им.

(3) Допуска се поддържането на работното и пробното налягане в продължение на 10 mm да става и чрез допълнително помпане.

Чл. 247. (1) Приема се, че тръбопроводът е издържал изпитването на якост ако при пробното налягане на участъка няма протичания и влажни петна по тръбите и връзката.

(2) Времето за поддържане на пробното налягане трябва да бъде достатъчно за оглед на изпитвания участък, но не по-малко от 30 mm.

(3) При успешен резултат от изпитването се съставя акт между представители на строителя, инвеститора и експлоатацията.

Чл. 248. Окончателното хидравлично изпитване се извършва най-малко 24 часа за стоманени и азбестоциментови водопроводи и 72 часа за стоманобетонни след напълването на тръбопровода с вода и засипването му. Приема се, че тръбопроводът е издържал изпитването на водоплътност, ако в края на определения срок налягането не е спаднало повече от О,1 МРа.

Чл. 249. (1) При провеждането на Окончателното изпитване на напорните тръбопроводи за водоснабдяване и канализация се определя фактическото изтичане на вода от тръбопроводите, което не трябва да превишава посочените стойности в таблица 9. Не се допускат течове и овлажняване местата на заварените шевове.

Таблица 9

Вътрешен диаметьр на тръбопровода в (mm)	Допустими загуби на участьк с дължина от 1 km вl/min
	При изпитателно налягане/ При работно налягане
100	Стоманени трьби фланшови-0,28;Чугунени-0,7;Азбестоциментови-1,4;/ Стоманобетонни- -
125	Стоманени трьби фланшови-0,35;;Чугунени-0,9;Азбестоциментови-1,56/Стоманобетонни - -
150	Стоманени трьби фланшови-0,42;Чугунени-1,05;Азбестоциментови-1,72/Стоманобетонни - -
200	Стоманени трьби фланшови-0,56;Чугунени-1,4;Азбестоциментови-1,98/Стоманобетонни - -
250	Стоманени трьби фланшови-0,7;Чугунени-1,55;Азбестоциментови-2,22/Стоманобетонни - -
300	Стоманени трьби фланшови-0,85;Чугунени-1,7;Азбестоциментови-2,42/Стоманобетонни - -
350	Стоманени трьби фланшови-0,9;Чугунени-1,8;Азбестоциментови-2,62/Стоманобетонни - -
400	Стоманени трьби фланшови-1,0;Чугунени-1,95;Азбестоциментови-2,8/Стоманобетонни - -
450	Стоманени трьби фланшови-1,05;Чугунени-2,1;Азбестоциментови-2,96/Стоманобетонни - -
500	Стоманени трьби фланшови-1,1;Чугунени-2,2;Азбестоциментови-3,14/Стоманобетонни - 3,2
600	Стоманени трьби фланшови-1,2;Чугунени-2,4;Азбестоциментови-3,44/Стоманобетонни - 3,4
700	Стоманени трьби фланшови-1,3;Чугунени-2,55;Азбестоциментови-3,7/Стоманобетонни - 3,7
750	Стоманени трьби фланшови-1,3; Чугунени-2,6 ;Азбестоциментови- 3,82/ Стоманобетонни - -
800	Стоманени трьби фланшови- 1,35; Чугунени- 2,7; Азбестоциментови-3,96/ Стоманобетонни - 3,9
900	Стоманени трьби фланшови- 1,45;Чугунени- 2,9;Азбестоциментови- 4,2 /Стоманобетонни - 4,2
1000	Стоманени трьби фланшови-1,5; Чугунени- 3; Азбестоциментови- 4,42 /Стоманобетонни - 4,4
1100	Стоманени трьби фланшови-1,55; Чугунени- - ;Азбестоциментови- - /Стоманобетонни - 4,6
1200	Стоманени трьби фланшови-1,65;Чугунени- - ;Азбестоциментови- - /Стоманобетонни - 4,7
1300	Стоманени трьби фланшови- - ;Чугунени- - ;Азбестоциментови- - /Стоманобетонни - 4,9
1400	Стоманени трьби фланшови-1,75;Чугунени- - ;Азбестоциментови- - /Стоманобетонни - 5
1500	Стоманени трьби фланшови- - ;Чугунени- - ;Азбестоциментови- - /Стоманобетонни - 5,2
1800	Стоманени трьби фланшови- - ;Чугунени- - ;Азбестоциментови- - /Стоманобетонни - 6,2
2000	Стоманени трьби фланшови- - ;Чугунени- - ;Азбестоциментови- - /Стоманобетонни - 6,9
2500	Стоманени трьби фланшови- - ;Чугунени- - ;Азбестоциментови- - /Стоманобетонни - 8,4
3000	Стоманени трьби фланшови- - ;Чугунени- - ;Азбестоциментови- - /Стоманобетонни - 10,0

(2) При дължина на изпитвания участък на водопровода, по-малка от 1000 m, данните от таблицата съответно се редуцират.

(3) Допустимите загуби важат за изпитвания под налягане съгласно чл. 254 и 259. При измерване на загубите при други налягания посочените величини трябва да бъдат съответно преизчислени.

(4) За липсващите големини в таблица 9 няма опитни данни или няма производство на тръби от съответния диаметър.

Чл. 250. Участък от тръбопровода, който изцяло е достъпен на външен оглед в работно състояние, не се подлага на специално изпитване за определяне величината на изтичането и се счита за издържал хидравличното изпитване, ако при пробното налягане не се нарушава целостта му.

Чл. 251. (1) Окончателно изпитване на напорните тръбопроводи след засипването се осъществява в присъствието на работна комисия в състав от представители на инвеститора, на изпълнителя и на експлоатиращата организация. За резултатите от изпитването се съставя акт.

(2) След изпитване и приемане на даден участък от тръбопровода водата се източва, съединенията се почистват щателно и се извършва предварителна изолация на металическата част. Изолацията се проверява и се приема с акт.

(3) За тръбопроводи, изпълнени по колонен способ, не се прилага ал. 1 и 2 на този член.

Чл. 252. (1) Допуска се пневматичният начин на изпитване да се приложи при напорни тръбопроводи, предназначени за работа при вътрешно работно налягане:

1. за стоманени - до 1,6 МРа;

2. за чугунени, стоманобетонни предварително напрегнати и азбестоциментови - до 0,5 МРа.

(2) Допуска се надземните стоманени тръбопроводи да се изпитват по пневматичен начин за якост и плътност, ако са изчислени за работно налягане на повече от 0,3 МРа.

Чл. 253. Изпитването на тръбопроводите чрез пневматичния метод да се извършва също на два етапа: предварително и окончателно.

Чл. 254. Преди започване на изпитването подземните тръбопроводи се засипват съгласно чл. 106 на раздел I „Земни работи и земни съоръжения" на ПИПСМР.

Чл. 255. Пневматичното изпитване на тръбопроводите да се извършва на участъци с дължина не по-голяма от 1 кm.

Чл. 256. (1) След напълването на стоманения тръбопровод с въздух преди изпитването му да се извърши изравняване на температурата на въздуха в тръбопровода с температурата на почвата.

(2) Минималното време на трайност в зависимост от вътрешния диаметър на тръбопровода е:

при Dу до 300 mm - 2 часа;

при Dу до 600 mm - 4 часа;

при Dу до 900 mm - 8 часа;

при Dу до 1200 mm -16 часа;

при Dу до 1400 mm - 24 часа;

Чл. 257. (1) Предварителното пневматично изпитване на тръбопроводите за водоснабдяване и канализация след частичното им засипване (съгл. чл. 263) да се извършва, както следва:

1. за стоманени при работно налягане до 0,5 МРа с изпитателно налягане 0,6 МРа; при работно налягане над 0,5 МРа - с изпитателно налягане равно на работното с коефициент 1,15;

2. за чугунени, стоманобетонни - предварително напрегнати и за азбестоциментови тръбопроводи - с изпитателно налягане 0,15 МРа.

(2) Допуска се, ако е невъзможно да бъде създадено посоченото по-горе налягане, провеждане на предварителното изпитване и при максимално налягане (развивано от компресора), но не по-малко от 0,6 МРа.

Чл. 258. При пневматичното изпитване на преходите през водни прегради със стоманени тръби, да се спазват правилата за изпитване на стоманени тръбопроводи, предвидени в съответните членове на този правилник.

Чл. 259. При направата в зимни условия на преминавания върху лед, а така също и при направата на преминавания върху съществуващи или специално направени за целта мостове, тръбопроводът в преминаването се монтира и подлага на изпитване на якост и плътност по установения в този правилник ред.

Чл. 260. При преминаването на стоманени тръбопроводи под железопътни и трамвайни линии, автомагистрали и улични платна, когато е невъзможно да се извърши изпитването върху напълно монтирания тръбопровод, преди полагането му в тунела или при преминаването по закрит начин, пневматичните изпитвания се провеждат, като се определи падането на налягането на манометрите, монтирани върху затворените краища на тръбопровода.

Чл. 261. (1) При провеждането на предварителното пневматично изпитване на тръбопровода последният трябва да се държи под пробно налягане в продължение на 30 min.

(2) Допуска се помпането на въздух за поддържане на изпитателното налягане.

Чл. 262. Оглеждането на тръбопровода с цел откриването на дефектни места по него се извършва при намалено налягане:

1. в стоманените - до 0,3 МРа;

2. в чугунените, предварително напрегнати стоманобетонни и азбестоциментови - до 0,10 МРа.

Чл. 263. (1) Местата на изпущането на въздух от тръбопровода при пневматично изпитване се откриват чрез измиване на съединенията със сапунен разтвор, по звука, който се издава, с ароматизиран газ или пушек.

(2) Отбелязаните дефекти на тръбопровода се отстраняват след намаляване на налягането в тръбопровода до нула.

(3) След отстраняване на дефектите, изпитването се повтаря.

Чл. 264. Счита се, че тръбопроводите са издържали изпитването, ако при щателна проверка на тръбите не се открият дефекти в съединенията и в заваръчните шевове, нарушения на целостта на тръбопроводите и премествания или деформация на опорите.

Чл. 265. (1) Окончателното пневматично изпитване на тръбопроводите след засипването на траншеите трябва да се извършва чрез изпитателно налягане, чиято величина се определя в съответствие с таблица 10.

(2) Ако не е възможно да се създаде нужното изпитателно налягане на въздуха при изпотването на стоманени тръбопроводи, то окончателното изпитване да се извършва чрез хидравличен начин по установения в настоящия раздел ред.

Чл. 266. (1) Допуска се чугунените, предварително напрегнати стоманобетонни и азбестоциментови тръби, изчислени на работно налягане над 0,5 МРа,

Таблица 10

Вид на тръбопровода	Работно налягане РрвМРа	Изпитателно налягане в МРа
Стоманени тръбопроводи за водоснабдяване и канализация	до 0,5	0,6
	над 0,5	1,15Рp
Чугунени, стоманобетонни, предварително напрегнати и азбестоциментови	До 0,3	0,6

да се изпитват само на предварително изпитване по пневматичен начин (налягане 0,15 МРа при частично засипване на траншеята и с налягане 0,6 МРа при пълно засипване на последната).

(2) Окончателното изпитване на посочените тръбопроводи на якост и плътност се извършва по хидравличния начин съгласно изискванията на настоящия раздел.

Чл. 267. Окончателното изпитване на тръбопроводите по пневматичния начин се извършва в следната последователност:

Таблица 11

Вьтрешен диаметьр на трьбата (mm)	Трьбопроводи
	стоманени /чугунени / Азбестоциментови и стомано-бетонни прерварително напрегнати
100	Продьлжителност на изпитването в h/mm-0-30;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 55/ Продьлжителност на изпитването в h/mm- 0-15; Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 65 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-0-15;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 130
125	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 0-30 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-45/Продьлжителност на изпитването в h/mm- 0-15; Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 55 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-0-15 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 110
150	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 1-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-75/Продьлжителност на изпитването в h/mm- 0-15; Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 50 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-0-30 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 100
200	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 1-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-55/ Продьлжителност на изпитването в h/mm- 0-30; Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 65 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-0-80 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 130
250	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 1-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-45/ Продьлжителност на изпитването в h/mm- 0-30;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 50 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-1-00;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 100
300	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 2-01 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-75/ Продьлжителност на изпитването в h/mm- 1-00; Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 70 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-1-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 140
350	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 2-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-55/ Продьлжителност на изпитването в h/mm- 1-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 55 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-2-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 110
400	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 2-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-45/Продьлжителност на изпитването в h/mm- 1-00;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 50 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-2-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 100
450	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 4-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-80/Продьлжителност на изпитването в h/mm- 2-00; Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 80 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-3-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 160
500	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 4-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-75/Продьлжителност на изпитването в h/mm- 2-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 70 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-3-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-; 140
600	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 4-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-50/Продьлжителност на изпитването в h/mm- 2-00; Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 55 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-4-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 110
700	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 6-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-60/ Продьлжителност на изпитването в h/mm- 3-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 65 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-4-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 130
750	Продьлжителност на изпитването в h/mm- - ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- -/ Продьлжителност на изпитването в h/mm- 3-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 50/ Продьлжителност на изпитването в h/mm-5-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 100
800	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 6-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-50/ Продьлжителност на изпитването в h/mm- 3-00; Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 45 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-5-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 90
900	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 6-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-40/Продьлжителност на изпитването в h/mm- 4-00; Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 55 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-6-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 110
1000	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 12-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-70/Продьлжителност на изпитването в h/mm- 4-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 50 / Продьлжителност на изпитването в h/mm-6-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- 100
1100	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 12-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-60/Продьлжителност на изпитването в h/mm- - ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- - / Продьлжителност на изпитването в h/mm- - ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- -
1200	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 12-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-50/ Продьлжителност на изпитването в h/mm- - ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- -/ Продьлжителност на изпитването в h/mm- - ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- -
1400	Продьлжителност на изпитването в h/mm- 12-00 ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб-45/Продьлжителност на изпитването в h/mm- - ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- - / Продьлжителност на изпитването в h/mm- - ;Падане на налягането по време на изпитването в mm воден стълб- -

1. налягането в тръбопровода се довежда до изпитателното, прието в таблица 10, и се поддържа в продължение на 30 min.

2. след това в тръбопровода се установява налягане Р 3000 mm (при запълване на манометъра с вода) и 3450 газов стълб (при запълване с керосин), отбелязва се времето на започване на изпитването и барометричното налягане Рн6 в mm живачен стълб, в момента на започване на изпитването;

3. продължителността на изпитването трябва да отговаря на величината, посочена в таблица 11;

4. след изтичане на посоченото в същата таблица време да се измери налягането в тръбопровода Рк в mm воден стълб (или в mm керс. стълб) и барометрично налягане Ркб в mm в жив. стълб;

5. големината на спадане на налягането Р в mm воден стълб се определя по формулата:

P = (Pn - Pk) + 13,6 (Рnб-Рkб)

Когато за работна течност на манометъра се използва вода = 1, а при керосин @####16777216#g@ = 0,87.

Чл. 268. Изпитването на гравитачните проводи на водоемните съоръжения се извършва съгласно изискванията на настоящата глава от този правилник.

Чл. 269. Тръбопроводът е издържал изпитването (окончателното пневматично изпитване), ако не е нарушена целостта му и големината на падане на налягането Р, определена по формулата, не превишава дадената в таблица 11.

При изпитване след засипването на напорните тръбопроводи не трябва да има изтичания (течове) в продължение на 12 часа.

Раздел II. ИЗПИТВАНЕ НА БЕЗНАПОРНИ ТРЪБОПРОВОДИ

Чл. 270. Безнапорни тръбопроводи се изпитват на плътност на два етапа: предварително до засипването, и окончателно след засипването по един от следните начини:

1. при ниво на подпочвените води по-ниско от най-ниската точка на изкопа чрез напълване на тръбопровода с вода до нивото на терена при по-високо разположената ревизионна шахта. Определя се загубеното количество вода през стените на тръбите, като се измерва водното количество, с което се допълва шахтата до първоначалното ниво;

2. при ниво на подпочвените води по-високо от темето на най-високо разположената тръба чрез проникналото през стените на тръбите количество подпочвени води след засипване и затежняване на изпитвания участък, което се измерва чрез преливници, обемен начин и др.

Чл. 271. (1) Шахтите на безнапорни тръбопроводи с вътрешна хидроизолация се изпитват на плътност чрез определяне изтичането на вода, а шахтите с външна хидроизолация се изпитват чрез определяне притока на вода в тях.

(2) Шахти могат да се изпитват на изтичане или приток на вода заедно с тръбопроводите или отделно.

(3) Шахти без вътрешна или външна изолация не се подлагат на изпитване.

Чл.272. (1) Изпитването на безнапорните тръбопроводи на плътност се извършва в участъци между съседни шахти.

(2) Допуска се при затруднения да се достави вода за изпитване на тръбопроводите с диаметьр 1000 мм. и повече, както и колектори с напречно сечение над 1 кв.м., по преценка на инвеститора да се направи само преглед на тръбопровода отвън и отвътре на участъци с дължина до 2 км. и да се отстранят констатираните дефекти преди засипването.

(3) Местоположението и броят на участъците, които подлежат на изпитване, се определят от инвеститора.

(4) Ако резултатите са неудовлетворителни, то да се изпитват всички участъци на тръбопровода.

Чл. 273. Тръбопроводи и шахти се изпитват на плътност не по-рано от 24 часа след напълването им.

Чл. 274. Хидростатично налягане в тръбопроводите при изпитване на изтичане се постига, като се напълни с вода вертикалният щранг, поставен в най-високата му точка или се напълва с вода горната шахта, ако тя подлежи на изпитване. Хидростатичното налягане в горната точка на тръбопровода се определя от покачването на нивото на водата във вертикалния щранг или в шахтата над свода на тръбопровода, или над хоризонта на почвените води, ако той е над свода на тръбата. Хидростатичното налягане не трябва да бъде по-голямо от дълбочината до свода на положените тръби в горната шахта на всеки изпитван участък. За тръбопроводи от бетонни, стоманобетонни и керамични тръби хидростатичното налягане не трябва да е по-голямо от 4 m воден стълб.

Чл. 275. Предварително изпитване на тръбопроводите на плътност се извършва преди засипване на траншеята. Налягането на тръбопровода се поддържа чрез помпане на вода във вертикалния щранг или в шахтата на ниво съгласно член 272.

Чл. 276. Приема се, че тръбопроводът и шахтата са издържали предварително изпитване, ако не са отбелязани изтичания на вода.

Чл. 277. При окончателни изпитвания на плътност допустимата големина на изтичане или приток на вода в тръбопроводите да не превишава стойностите, посочени в таблица 12.

Таблица 12

Вид на тръбопровода	Допустими величини за изтичане или приток на вода в куб.m за денонощие на 1 кm дължина на тръбопровода при диаметър на тръбите в mm
	150/ 200/ 250/ 300/ 350/ 400/ 450/ 500/ 550/ 600
От керамични тръби	7/ 12/ 15/ 18/ 20/ 21/ 22/ 23/ 23/ 23
От бетонни, стоманоб.,азбестоциментови	7/ 20/ 24/ 28/ 30/ 32/ 31/ 36/ 38/ 40

Чл. 278. Големината на изтичане се определя в горната шахта по обема на прибавената във вертикалния щранг или в шахтата вода до нивото, посочено в чл. 274, през време на изпитването, което да продължи не по-малко от 30 mm. При това се допуска понижаване нивото на водата във вертикалния щранг или в шахтата не повече от 20 сm.

Чл. 279. Изпитване на плътност на тръбопровода и шахтата чрез измерване притока на вода да се извършва със измерване количеството на постъпващата вода в долната шахта по обемния начин или с преливник.

Чл. 280. (1) Даден участък от тръбопровода се счита за успешно преминал окончателното изпитване на плътност, ако изтичането или притока на вода при изпитването са равни или са по-малки от данните в табл. 12.

(2) Големината на допустимото изтичане или приток на вода за бетон-ни, стоманобетонни и азбестоциментови тръбопроводи с диаметър над 600 mm да се определят по формула: q = 4(Dв + 4) куб.м/ден за 1 кm, където: q - допустимото изтичане, Dв - вътрешния диаметър на тръбопровода в dm.

(3) За стоманобетонните безнапорни тръбопроводи със съединение на гумени уплътнителни пръстени нормата на изтичане, дадена в табл. 12, да се приема с коефициент 0,5.

(4) Допустимите изтичания на вода от колекторите, изградени от сглобяеми стоманобетонни елементи и блокове се приемат както при тръбопроводите от стоманобетонни тръби с еднакво напречно сечение.

(5) Допустимата величина на изтичане или приток на вода през стените и дъното на шахтата на 1 m дълбочина да се приема за равно на допустимата големина на изтичане или приток на вода за 1 m дължина на тръбата, чийто диаметър е равен на вътрешния диаметър на шахтата.

(6) При изпитванията след засипването на безнапорните тръбопроводи при налягане на водния стълб, равно на височината на наблюдателните шахти от люка до свода на тръбата да няма течове в продължение на 24 часа.

Раздел III. ИЗПИТВАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА

Чл. 281. (1) Хидравличното изпитване на водоемните съоръжения - бетонни и стоманобетонни резервоари, утайници и филтри, за проверка на якост на конструкцията и плътност на стените и дъната да се извършва след завършване на всички строителни и монтажни работи и при достигане проектната якост на бетона.

(2) Засипването на тези съоръжения се извършва след завършване на изпитването.

Чл. 282. Преди изпитването на водоемното съоръжение се извършва щателен оглед. Ако не се открият дефекта в конструкцията и отклонения в проекта, се съставя акт за готовността на съоръжението за изпитване, който се подписва от изпълнителя и инвеститора. При отсъствието на такъв акт, напълване с вода не се разрешава.

Чл. 283. (1) Преди започване на напълването, плътно се затварят всички технологични затворни органи така, че'през тях да не просмуква вода.

(2) Всички кранове и отвори да бъдат пломбирани, а външните повърхности на стените - открити за свободния достъп и оглед.

(3) Когато се установи, че стените текат и теренът в основите е влажен, резервоарът веднага се изпразва.

Чл. 284. Напълването на водоемните съоръжения (резервоари, филтри и др.) с вода да се извърши на два етапа:

1. напълване с вода до един метър височина в продължение на едно денонощие за проверка херметичността на дъното;

2. напълване до проектната кота.

Чл. 285. (1) Изпитване на стоманобетонни резервоари и др. водоемни съоръжения за водонеропускливост се разрешава да започнат след петия ден след напълването им с вода.

(2) Преди започване на контрола за определяне филтрационните загуби трябва да се убедим, че големината на ежедневното понижаване на водата не се увеличава.

Чл. 286. (1) Резервоарите и другите съоръжения са преминали успешно изпитанията, ако денонощната загуба на вода не превишава 31 на 1 кв.м. намокрена повърхност на стените и дъното. През стените да не се получава струене на вода. Във фугите да няма изтичания, а основата да не бъде овлажнена.

(2) Допълнително се взима предвид загубата на вода от изпарения на откритата водна повърхност при изпитването на плътност на откритите резервоари.

(3) Не се допуска изтичане при изпитване на резервоара за агресивни течности и на варели за промивка на филтрите, за химически реагенти и др., намиращи се в здания.

Чл. 287. При изпитване на напълнено с вода съоръжение върху външните повърхности се допуска само потъмняване и слабо изпотяване в отделни места.

Чл. 288. (1) При наличие на струйни изтичания на вода по стените или при овлажняване на почвата в основата на съоръжението, то не е издържало изпитването дори ако загубите на вода не превишават нормативните. В този случай след измерване загубите на вода от съоръжението при пълното му напълване се фиксират местата, подлежащи на ремонт.

(2) Корпусите на напорните филтри се изпитват на якост и плътност преди натоварването им.

(3) При запълването на филтъра с вода, въздухът да бъде напълно отстранен от него.

Чл. 289. Пробното налягане при изпитване корпуса на филтъра на якост се приема да е равно на работното, увеличено с коефициент 1,5.

(2) Изпитването на корпуса е успешно, ако при пробно налягане в продължение на 10 min не се открият изтичания и разрушения по него и монтираните към него тръбопроводи и запорни органи.

Чл. 290. Пробното налягане при изпитване корпуса на напорния филтър на плътност се приема за равно на работното плюс 0,5 МРа. Изпитването е успешно, ако не се открият изтичания и разрушения и ако налягането падне не повече от 0,05 МРа.

Чл. 291. Сондажите за водоснабдяване преди предаване за експлоатация се изпитват чрез пробно помпане за определяне съответствието на сондажа с проекта за проверка качествата на пробиването, работата на оборудването и качеството на водата.

Чл. 292. (1) Изпомпването от експлоатационните сондажи се извършва до достигането на две нива по-ниско от нивото на проектния дебит. При сондажи и рохкави почви изпомпването да започва с малко снижаване, като се преминава към по-голямо, а в скални породи (плътни) - в обратен ред.

(2) Допуска се установяване на дебита на тръбните кладенци и при водочерпене, извършено при стабилизирано водно ниво по-високо от проектното, но при дебит най-малко 5 % от проектния.

Чл. 293. (1) Продължителността на контролните изпомпвания от експлоатационните сондажи се определя според времето, необходимо за проверка на готовността за експлоатация на всички елементи на сондажите и за получаване на чиста вода, без наличие на механични примеси.

(2) Непрекъснатото черпене - най-малко 24 часа, при константно количество вода показва, че водното ниво на кладенеца е стабилизирано.

Чл. 294. (1) В началото и в края на пробното водомерене се взимат проби за физикохимически и бактериологически анализ, като се описва обстановката на взимане на пробите.

(2) Подбирането на проби вода за химически и бактериологически анализ при контролните изпомпвания от сондажите се правят от лаборатории на местната организация за санитарно епидемиологична служба или с нейно разрешение от други лаборатории.

Чл. 295. При изпитване на външните тръбопроводи и съоръжения в условия на пропадащи почви да се слязат следните изисквания:

1. Напорни тръбопроводи извън територията на промишлени площадки и на населени пунктове се изпитват на участъци с дължина не повече от 500 m; на територията на промишлени площадки и на населени пунктове дължината на изпитвателните участъци се определя според местните условия, но не повече от 250 m.

2. Участъците на тръбопроводи да бъдат под пробно налягане в продължение на 15 min, а особено отговорните, посочени в проекта, участъци - в продължение на 25 min.

3. Водата след пробата под налягане или промиването на тръбопровода се отвежда извън територията на строителството.

Чл. 296. При изпитвания след засипването тръбопроводите трябва да отговарят на следните изисквания:

1. напорните тръбопроводи да нямат изтичания (течове) по време на изпитването в продължение на 12 часа;

2. през напорните тръбопроводи при налягане на водния стълб, равно на височината на наблюдателните кладенци, от люка до вътрешното сводно сечение да няма течове в течение на 24 часа;

3. нивото на водата в наблюдателните кладенци, разположени около зданията или съоръженията, при изпитване чрез напълването им с вода не трябва да се повишава в продължение на 24 часа.

Чл. 297. Резервоарите, филтрите, охладителните басейни и водопроводите със стопанско-питейно предназначение преди предаването им за експлоатация да се промият и дезинфекцират съгласно изискванията на действащите санитарни правила, утвърдени от Главното санитарно-епидемиологично управление на Министерството на народното здраве в Р България.

Глава VIII. ИЗПИТВАНЕ НА ТОПЛИННАТА МРЕЖА

Чл. 298. Всички ново монтирани тръбопроводи на топлоснабдителни мрежи се подлагат на изпитване по хидравличен и пневматичен начин.

Чл. 299. (1) Изпитването на подземните тръбопроводи, положени в траншеите и в непроходими канапи, се извършва на два пъти (предварително окончателно).

(2) Изпитването на тръбопроводи, достъпни за оглед през време на експлоатацията им, може да се извърши един път.

Чл. 300. Топлоснабдителните мрежи се изпитват на налягане, равно на 1,25 от работното, но не по-малко от 1,6 МРа за подаващите и обратните тръбопроводи

Чл. 301. Предварителните изпитвания се извършват на отделни участъци трасето преди поставяне на салниковите компенсатори, в края на монтажа и полагането на тръбопроводите, но преди засипването на траншеите или закриване на непреходимите канапи.

Чл. 302. При провеждането на предварително хидравлично изпитване на тръбопроводите се спазват следните изисквания:

1. за изключване на изпитвания участък от действащата мрежа се използват само глухи фланци или запушалки. забранено е използването на шибъри;

2. заварените челни и фланцови съединения се почистват от изолацията най-малко на 150 mm от двете страни на заварените шевове или оси на фланцовите съединения.

Чл. 303. Хидравличното изпитване се извършва в следния ред:

1. При напълването на тръбопровода с вода от него се изтласква въздуха през обезвъздушителите, поставени в местата на възможното натрупване на въздуха. Местата на обезвъздушителите и начинът на затварянето им през време на изпитването са съгласувани с инвеститора.

2. В тръбопровода се подава изпитателно налягане в най-високата точка на изпитвания участък и като се задържа в продължение на 10 , след което намалява до работното. При работното налягане се прави оглед на тръбопровода и контролно очукване на заваръчните шевове с ръчно чукче с тегло до 1,5 кg. Ударите да се нанасят не по самия шев, а по тръбите на разстояние не по-малко от 100 mm от шева.

Чл. 304. При значително спадане на налягането на изпитвания участък, големината на допустимото налягане в неговата по-ниска точка се съгласува с проектанта с оглед осигуряване здравината на тръбопроводите и устойчивостта на неподвижните опори. В противен случай изпитването се извършва по отделни участъци.

Чл. 305. Резултатите от предварителното хидравлично изпитание се считат удовлетворителни, ако по време на изпитанието не се получи спадане на манометричното налягане в заваръчните шевове, в тръбите, няма външни признаци на нарушаване на шевовете, течове и запотяване и няма признаци за разместване или деформации на конструкцията на неподвижните опори.

Чл. 306. Предварителните хидравлични изпитания се извършват от строителномонтажната организация в присъствието на инвеститора и организацията която експлоатира топлоснабдителната мрежа. Резултатите от изпитванията се нанасят в дневника за извършената работа.

Чл. 307. Окончателното хидравлично изпитване се извършва след завършване на строително-монтажните работи, монтиране на цялото оборудване в топлоснабдителната мрежа, предвидено по проекта и след засипва-нето на траншеите.

Чл. 308. (1) При провеждане на окончателното хидравлично изпитване всички секционни затварящи механизми и тези на разклонението трябва да бъдат отворени.

(2) На крайните затварящи механизми на разклоненията се поставят запушалки.

Чл. 309. Резултатите от крайните хидравлични изпитания са удовлетворителни, ако по време на провеждането им не се получи намаляване на манометричното налягане и няма външни признаци за нарушаване на заваръчните шевове, ако не се получат течове или изпотяване по шевовете, корпусите, салниковите арматури, фланцовите съединения и т.н.

Чл. 310. Окончателното хидравлично изпитание се извършва от строително монтажната организация в присъствието на инвеститора и представители на експлоатацията на топлинната мрежа. За резултатите от изпитването се съставя констативен акт.

Чл. 311. Хидравличното изпитание при извършване на качеството на съединението между тръбопровода и действащите магистрали може да бъде заменено с рентгеноскопия и с гама лъчи при наличието на един затварящ механизъм.

Чл. 312. Хидравличното изпитване на тръбопроводите зимно време се извършва при изпълнение на следните изисквания:

1. обемът на изпитвания участък от тръбопровода да не бъде по-голям от този, който може да се напълни или изпразни за 1 h;

2. температурата на водата, с която се напълва тръбопровода, да не е по-висока от 70°С, а при хидравлическото изпитване - не по-висока от 40-50°С;

3. когато се появят външни дефекти, чието отстраняване изисква много време, водата от тръбопровода се източва.

Чл. 313. (1) При изпитване на тръбопроводите трябва да се използват пружинки манометри, проверени и пломбирани от организацията на Главно управление по стандартизация, преди изтичане срока на действие на пломбите.

(2) Пружинните манометри трябва да имат клас на точност най-малко 1,5, диаметър не по-малък от 150 mm , а скалата на номиналното налягане да бъде около 3/4 от тази на измерването.

Чл. 314. (1) При отрицателна температура на външния въздух и невъзможност за подаване на подгрятата вода в изпитвания участък, в изключителни случаи хидравличните изпитвания на тръбопроводите при подземно полагане могат да бъдат заменени с пневматично пробно налягане.

(2) Не се допуска при пневматичното изпитване контролно очукване на заваръчните шевове.

Чл. 315. Пневматичните изпитвания на тръбопроводите се извършват на участъци с дължина не по-голяма от 1 кт.

Чл. 316. След запълването с въздух на външните тръбопроводи преди отпочване на изпитанието им се изчаква изравняването на температурата на въздуха в тръбопровода с тази на почвата, съгласно изискванията на чл. 259 на настоящия правилник.

Чл. 317. Предварителното изпитване на тръбопроводите по пневматичен начин се извършва, като се подлагат на пробно налягане в продължение на 30 min, след което налягането се намалява до 0,3 МРа и се прави външен оглед.

Чл. 318. Изтичането на въздуха се открива чрез насапунисване на заварените съединения с топъл сапунен разтвор, по звука, миризмата и или замъгляването на въздуха.

Чл. 319. Смята се, че тръбопроводите са издържали предварителното изпитване, ако при щателния оглед на тръбите не се забележат външни дефекти в заваръчните шевове, нарушаване на целостта на тръбопроводите - разместване и деформация по конструкцията на неподвижните опори.

Чл. 320. Дефектите, установени при огледа на тръбопроводите, да се отстранят, като се намали налягането в тръбопровода до нула.

Чл. 321. Окончателното изпитване на пневматичния способ се извършва в следната последователност:

1. налягането в тръбопровода се довежда до пробното и се задържа в продължение на 30 mm;

2. при липса на признаци за нарушение целостта на тръбопроводите налягането се намалява до 0,05 МРа и тръбопроводът се оставя при това налягане в продължение на 24 часа;

3. след това се подава налягане Рн 3000 mm вод. стълб, отбелязва се началото на изпитването, а също и барометричното налягане Рнб mm в живачен стълб;

4. след изтичане на времето за изпитване, определено по табл. 11, се изчерпва налягането в тръбопровода Рн в mm вод.ст. и барометричното налягане Рнб в mm жив. стълб;

5. величината на спадане на налягането в тръбопровода се определя по формулата, дадена в чл. 267 на настоящия правилник. Когато за работна течност на манометъра вместо вода с = 1 kg/куб.cm се използва газ с @####16777216#g@ = 0,87 kg/куб.cm, изпитването трябва да бъде равно на 3450 mm.

Чл. 322. Следва да се смята, че тръбопроводът е издържал крайното пневматично изпитване, ако не е установено нарушение в неговата цялост и величина Р, определена по формулата, дадена в чл. 267 на настоящия правилник, не превишава допустимата, посочена в табл. 11 за стоманените тръбопроводи.

Чл. 323. Пневматичното изпитване на тръбопроводите да се извършва, като се спазват изискванията на Правилника по безопасността на труда при строително-монтажните работа.

Чл. 324. Преди пускането на мрежата в експлоатация се извършва промивка на тръбопроводите (хидропневматично) до пълното избистряне на промиваната вода. За извършената промивка се съставя акт.

Чл. 325. (1) За промивка да се използва технически чиста вода.

(2) Схемата за промиване трябва да позволява повторното използване на водата чрез временни утайници, разположени в краищата на подаващия и обратния тръбопровод.

(3) В отворените системи на топлоснабдяването, крайната промивка се извършва с питейна вода, докато резултатите от вземаните проби от промиваната вода достигнат тези, отговарящи на БДС.

(4) При отрицателни резултати се извършва дезинфекция на тръбопровода, вторична промивка с питейна вода, взема се проба от водата и се съставя акт за резултатите от анализа. Изборът на пробите на водата, а също и дезинфекцията на тръбопровода, се извършва с участието на представители на санитарно-епидемиологичната инспекция.

Чл. 326. (1) Налягането в топлоснабдителните мрежи при хидропневматичната промивка трябва да бъде по-високо от изпитателното налягане най-малко с 0,3 - 0,5 МРа, а температурата на водата да не е по-висока от 40°С.

(2) Хидропневматичната промивка на топлоснабдителните мрежи се провежда при изключени системи и потребители.

(3) Линията за подаване на сгъстен въздух в промишлените тръбопроводи трябва да има спирателни кранове, обратни клапани и манометри, разположени пред и след спирателните кранове.

Глава IX. ПРИЕМАНЕ НА ТРЪБОПРОВОДИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ

Чл. 327. По време на строителството се съставят двустранни актове между инвеститора и изпълнителя за установяване изпълнението на строителните и монтажните работи по отношение съответствието им с проекта и качеството им.

Чл. 328. Приемането на тръбопроводите и съоръженията за водоснабдяване и канализация и топлоснабдяване да се извършва от комисия съгласно изискванията на ПКС, приложенията му и разпоредбите на този правилник.

Чл. 329. При приемането на напорните водопроводи да се извърши следното:

1. приемане актовете за скритите работи;

2. щателен външен преглед на тръбопровода, компенсаторите, възлите, шахтите. и всички достъпни за оглед елементи и съоръжения;

3. инструментална проверка на надлъжния профил на тръбопровода и проверка на осигуреността за свободно отстраняване на въздуха и за опразване на тръбопровода във всички негови точки, съгласно проекта;

4. приемане актовете за изпитване на якост и плътност на тръбопроводите;

5. приемане актове за проведените промивки и дезинфекции на водопроводите за питейни води;

6. установяване точното изпълнение на работите съгласно проекта.

Чл. 330. (1) Приемането на антикорозионната изолация на водопровода се провежда съгласно БДС 15704.

(2) Приемането на антикорозионната изолация на съоръженията се извършва съгласно БДС 9075, БДС 14656, БДС 16546 и „Правилник за изпълнение на защитата от корозия на строителните конструкции и съоръжения".

Чл.331. При приемането на безнапорните тръбопроводи и колектори се извършва следното:

1. приемане актовете на скритите работи.;

2. щателен външен оглед;

3. проверка на праволинейността на отделните участъци и инструментална проверка на котите на шахтите;

4. проверка на актовете за изпитване на тръбопроводите на плътност;

5. проверка на актовете за проведените изпитвания плътността на тръбопроводите.

Чл. 332. Приемането на преминаванията под вода се извършва след обратното засипване на траншеята и след завършване на всички укрепителни работи по бреговете, предвидени в проекта.

Чл. 333. Приемането на всички водовземни съоръжения се допуска само след завършване на всички работи по равното корито след разглобяването на временните защитни съоръжения. При приемането следва да се

провери:

1. водонепропускливостта на стените на фугите, шевовете и свързванията на всички части на съоръженията, разположени под нивото на почвените или речни води;

2. плътността на съединенията на тръбопроводите и шевовете;

3. степента на уплътнение на дигите и на насипните площадки.

Чл. 334. (1) Сондажният кладенец за вода се приема заедно с техническата документация, съставена в процеса на пробивните работи, с паспорт и образци от скалите.

(2) Към паспорта на сондажа се прибавят следните документи, подписани от изпълнителя и от инженер-геолога;

1. данни от резултатите от химичните и бактериологични анализи на водата със заключение от органите на ХЕИ;

2. дневник на опитното изпомпване;

3. актове за извършеното циментиране, изрязване на колони и торпедиране на сондажите.

Чл. 335. При приемане на съоръженията, предназначени за подобряване качеството на водата, се проверява:

1. хоризонталността на ръбовете на стените за струенасочващите преградки и на другите части, през които водата се прелива при експлоатация на съоръжението;

2. правилното поставяне на тръбни отклонители, щуцери, фунии, прозорци и други елементи, през които водата постъпва в паралелно работещите устройства или в съединенията на един агрегат.

Чл. 336. Корпусът на филтъра се приема заедно с филтрационните му устройства и крановете преди подреждането на филтрационните материали.

Чл. 337. (1) Приемането на филтъра се извършва след зареждане на филтриращия материал, като се проверява хоризонталността на повърхността на филтриращия слой чрез водата, която го покрива.

(2) След проверката се прави пробно промиване на филтъра с най-голяма интензивност, предвидено по проекта.

Чл. 338. При комбинирано полагане на тръбопроводи с различно предназначение в проходими тунели приемането на тунела и на намиращите се в него тръбопроводи трябва да се извършва отделно.

Чл. 339. Приемането на външни тръбопроводи и съоръжения, осъществени при особени условия, се извършва съгласно специалните указания на проекта и изискванията на настоящия правилник.

Чл. 340. Преди предаване за експлоатация на водопроводи и съоръжения, издържали и окончателните изпитания на плътност, трябва внимателно да се промият. Промиването на тръбопроводите трябва да се извърши по хидравличен или хидропневматичен начин и съгласно изискванията, дадени в проекта на тръбопровода, като се спазват изискванията на хигиенно-епидемиологичните власти (ХЕИ).

Чл.341. Топлопроводите с налягане над 1,6 МРа и температура до 115°С се пускат в експлоатация в съответствие с правилата от настоящата глава.

Чл. 342. На приемателната комисия строителната организация представя:

1. работния проект на топлопровода с нанесени изменения върху същия, ако има такива;

2. свидетелство (паспорт) на съоръженията и арматурата от завода-производител, съответно сертификат за тръбите и другите материали на топлопровода;

3. актовете за разпъването на П-образните компенсатори и за правилното положение на притягащите втулки на салниковите компенсатори;

4. актовете за правилното монтиране и регулиране на опорите и подвеските на топлопровода;

5. документи за качеството на заваръчните работи;

6. актовете за хидравлично изпробване на топлопровода;

7. акта за резултата от проверката на топлопровода при експлоатационни условия.

8. протокол за предаване на строителната част на топлопровода.

Чл. 343. Пускането в експлоатация на топлинните мрежи, построени в особени условия, се извършва в съответствие с правилата за приемане на такива мрежи, произведени в специални условия със специални указания в проекта и изискванията в настоящия правилник.

Чл. 344. При пускането в експлоатация на топлоснабдителните мрежи се извършва:

1. проверка на цялата техническа документация.

2. щателно външно оглеждане на тръбопроводите, компенсаторите, арматурите, опорите и др. в проходимите и полупроходими канали или колектори, а при надземно положение и оглеждане на тръбните възли в камерите при полагане в непроходими канали или безканално полагане.

Чл. 345. Топлопроводи, които са приети, но не са пуснати в експлоатация до шест месеца от датата на приемането, повторно се изпитват от експлоатиращата организация на якост и плътност.

ВЪНШНИ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ. ПРАВИЛНИК ЗА ИЗВЪРШВАНЕ И ПРИЕМАНЕ

Съдържание