ПФЗОРССМС

ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 ОТ 1998 Г. В сила от 29.09.1998 г. Обн. ДВ. бр.116 от 7 Октмври 1998г., изм. ДВ. бр.123 от 23 Октмври 1998г., изм. ДВ. бр.28 от 19 Март 2002г., изм. ДВ. бр.20 от 4 Март 2003г., изм. ДВ. бр.75 от 26 Август 2003г., изм. ДВ. бр.84 от 21 Октмври 2005г.

Раздел I.Общи положения

Чл. 1. Съветът по сигурността е консултативен орган при Министерския съвет по въпросите на националната сигурност на Република България.

Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2 - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Съветът по сигурността се ръководи от министър-председателя на Република България, който е негов председател.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Заместник-председател на Съвета по сигурността е заместник министър-председателят, който координира дейността в областта на отбраната и вътрешните работи.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) (1) Съветът по сигурността има основен и оперативен състав.

(2) Основният състав на Съвета по сигурността включва: министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, техни заместник-министри, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, началника на Генералния щаб на Българската армия и ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби.

(3) Оперативният състав на Съвета по сигурността включва: министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, главния секретар на Министерството на вътрешните работи и началника на Генералния щаб на Българската армия.

(4) Министър-председателят със заповед определя съответните заместник-министри и ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби, включени в основния състав на Съвета по сигурността.

(5) При промяна в служебното положение правомощията или функциите на някое от определените по ал. 4 лица министър-председателят в 7-дневен срок от настъпването на съответните обстоятелства издава съответната заповед за промяна в основния състав на Съвета по сигурността.

Чл. 4. (1) Президентът на Република България може да участва лично на всяко от заседанията на Съвета по сигурността.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1998 г.) Президентът на Република България може да определи едно или повече лица, които постоянно или за определени заседания да го представляват в Съвета по сигурността.

(3) Определянето на представителите по ал. 2 не ограничава Президента лично самостоятелно или заедно с тях да участва в работата на Съвета по сигурността.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 123 от 1998 г.)

Раздел II.Функции и задачи на Съвета по сигурността

Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) Съветът по сигурността:

1. обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете пред националната сигурност;

2. дава професионална оценка и прогноза за динамиката на опасностите за националната сигурност;

3. планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите за националната сигурност;

4. предлага решения в условия на криза;

5. координира плановете на специалните органи за добиване на информация;

6. дава становища по разпределението на ресурсите;

7. разработва и предлага на Министерския съвет годишен доклад за националната сигурност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) Дейността по ал. 1 се организира и контролира от оперативния състав на Съвета по сигурността.

Чл. 6. (1) Министрите и ръководителите на ведомства съобразно своята компетентност представят в Съвета по сигурността в определени от него срокове стратегии и програми за най-ефективно използване на политическите, военните и икономическите ресурси на страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) Представените стратегии и програми по ал. 1 се обсъждат от основния състав на Съвета по сигурността, който въз основа на тях подготвя проект за разпределение на ресурсите на страната за повишаване степента на защита на националните интереси. Проектът се внася за разглеждане на заседание на Министерския съвет от председателя на Съвета по сигурността.

(3) Решението на Министерския съвет по ал. 2 може да бъде секретно.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г.) В основния състав на Съвета по сигурността ежегодно се обсъжда и одобрява проектът на доклад на Министерския съвет за Народното събрание относно рисковете за страната в областта на националната сигурност и степента на защита на националните интереси. Проектът на доклад се подготвя от секретаря на Съвета по сигурността и се внася за разглеждане на заседание на Министерския съвет от председателя на съвета.

(2) Министерският съвет ежегодно одобрява и представя в Народното събрание доклада по ал. 1.

Раздел III.Организация на дейността на Съвета по сигурността

Чл. 8. Съветът по сигурността е постояннодействащ консултативен орган при Министерския съвет.

Чл. 9. Съветът по сигурността осъществява своите задачи, като:

1. набира съответната информация;

2. ползва по определен от него ред становища и експертни заключения;

3. обобщава и анализира съответната информация;

4. предоставя по определен от него ред равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и на своите членове;

5. приема решения в изпълнение на задачите си по чл. 5.

Чл. 10. (1) Съветът по сигурността осъществява своята дейност на редовни и извънредни заседания.

(2) Редовните заседания на Съвета по сигурността се провеждат ежемесечно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Председателят на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие - заместник-председателят може да свика на извънредно заседание Съвета по сигурността при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност и изискващи приемане на решение от Съвета по сигурността съобразно неговата компетентност.

Чл. 11. (1) Заседанията на Съвета по сигурността са закрити.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Заседанията на Съвета по сигурността се провеждат в сградата на Министерския съвет. Заседанията могат да се провеждат и на друго място по решение на съвета или по предложение на председателя на Съвета по сигурността, когато важни обстоятелства налагат това.

(3) Информация за деня и мястото на провеждане на заседанията се предоставя на членовете на Съвета по сигурността, на президента и на лицата, които са поканени във връзка с конкретни разглеждани въпроси.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Председателят на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие - заместник-председателят свиква заседанията на Съвета по сигурността, като определя състава по чл. 3, ал. 2 или по ал. 3, който се свиква, времето, мястото на провеждането на заседанията и техния дневен ред и ги съобщава по съответен начин на членовете му не по-късно от 7 дни преди провеждането им.

(2) Срокът за предварително съобщаване по ал. 1 може да не се спази при свикване на извънредно заседание.

(3) При свикването на заседанията на всички членове се предоставят еднакви комплекти от материали, които предстои да се обсъждат. В определени случаи при съображения за сигурност материалите може и да не се предоставят предварително.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Дневният ред на заседанията се подготвя от секретаря на Съвета по сигурността и се утвърждава от председателя, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) По съображения за сигурност председателят на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие - заместник-председателят може да разпореди някои от обсъжданите въпроси да не бъдат посочени в акта за свикване. В този случай дневният ред е поверителен и се съхранява от секретаря на съвета, като членовете на съвета получават информация само от него.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) (1) На заседанията трябва да присъстват най-малко 2/3 от членовете на определения от председателя състав по чл. 3, ал. 2 или по ал. 3 на Съвета по сигурността.

(2) В случаите на отсъствие на министър той се представлява от упълномощен от него заместник-министър на съответното министерство, който участва в работата на Съвета по сигурността без право на глас при вземането на решения.

(3) В случаите на отсъствие на друго лице от състава на съвета по чл. 3, ал. 2 или по ал. 3 то може да се представлява от специално упълномощено от него длъжностно лице, което участва в работата на Съвета по сигурността без право на глас при вземането на решения.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) На заседанията присъстват председателят, заместник-председателят и членовете на свикания състав по чл. 3, ал. 2 или ал. 3 на Съвета по сигурността, секретарят на съвета и стенограф.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) В определени случаи и по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността могат да участват председателят на Народното събрание, председателите на постоянните комисии по външна политика, отбрана и сигурност и по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание, депутати, министри и ръководители на ведомства, на разузнавателни и контраразузнавателни служби (когато заседава оперативният състав на съвета), както и длъжностни лица и експерти в научната, икономическата и военната област. Предложението за тяхното присъствие се прави при свикването на заседанието на Съвета по сигурността и се гласува в началото на заседанието. Когато е необходимо присъствието на лица извън състава на Съвета по сигурността, на секретаря се изпраща списък с техните имена и длъжности, както и указания за документите, които трябва да им се предоставят.

(3) На заседанията винаги може да присъства лично и президентът на републиката, който също може да предлага присъствие и на други лица при спазване на процедурата по ал. 2.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Председателят, заместник-председателят и членовете на Съвета по сигурността могат в началото или по време на заседанието да вземат решение относно поверителността на определени решения, документи и обсъждания, както и относно съобщенията за работата на съвета пред средствата за масово осведомяване.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Заседанията се ръководят от председателя на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) В случаите на започнало заседание, когато председателят на Съвета по сигурността трябва да отсъства за кратко време и не е необходимо заседанието да бъде прекъсвано, заседанието се ръководи временно от заместник-председателя.

Чл. 17. (1) В изпълнение на своите задачи Съветът по сигурността приема решения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) Решенията се приемат с явно гласуване с мнозинство от всички присъстващи членове на Съвета по сигурността.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.)

Чл. 18. (1) При внасянето на материали, при обсъждането им и при вземането на решения всички членове на Съвета по сигурността имат еднакви права.

(2) Членовете на Съвета по сигурността могат да представят и допълнителна информация по разглежданите въпроси или да искат изслушването на експерти от съответните министерства, ведомства и служби.

Чл. 19. (1) При вземането на решения всички членове на Съвета по сигурността имат право на един глас.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Председателят на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие - заместник-председателят формулира решението и гласува последен.

Чл. 20. (1) За заседанията на Съвета по сигурността се води стенограма и протокол и се оформят решения, които могат да бъдат секретни или явни.

(2) Съветът за сигурността води свое явно и секретно деловодство.

Раздел IV.Административно, техническо и експертно обслужване на дейността на Съвета по сигурността

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г.) Министър-председателят определя секретар на Съвета по сигурността, който е експертен сътрудник към политическия му кабинет.

(2) Секретарят на Съвета по сигурността:

1. осъществява връзката между членовете на Съвета по сигурността и председателя му;

2. подготвя проекта на дневния ред и го предоставя на председателя на съвета за утвърждаване;

3. съобщава свикването на заседанията на Съвета по сигурността, подготвя и предоставя материалите за заседанията и организира присъствието на лицата по чл. 15, ал. 2 и 3;

4. осигурява информационно, документално и технически провеждането на заседанията;

5. (отм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г.)

(3) Секретарят по решение на Съвета по сигурността може да изисква от министрите и ръководителите на ведомства необходимата информация и документи във връзка с работата на съвета.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г.) Административно-техническото обслужване на дейността на Съвета по сигурността се осигурява от Администрацията на Министерския съвет.

(2) Съветът по сигурността определя и специален служител, който да отговаря за връзките с обществеността и да прави изявления от името на съвета.

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г.)

Чл. 24. Към Съвета по сигурността при условия и по ред, определени от него, могат да бъдат командировани експерти от министерствата и ведомствата за изпълнение на определени задачи.

Чл. 25. (1) Съветът по сигурността по предложение на министър-председателя определя организацията на работа в отделите и мерките за защита на информацията, предоставена на съвета.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2005 г.) Членовете на Съвета по сигурността, служителите от секретариата на Съвета, командированите експерти и всички лица, канени на неговите заседания, са длъжни да опазват тайната на предоставената им информация при и по повод на изпълнение на тяхната служба и във връзка с работата на Съвета по сигурността.

Раздел V.Взаимодействие между Съвета по сигурността и държавните органи

Чл. 26. (1) Президентът на републиката, председателят на Народното събрание и министър-председателят са заявители на информация в Съвета по сигурността.

(2) Съветът по сигурността може да иска информация по въпросите от неговата компетентност от всички държавни органи.

(3) Съветът по сигурността предоставя равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Министър-председателят, а в негово отсъствие - заместник министър-председателят по чл. 2, ал. 2, информира Министерския съвет за решенията на Съвета по сигурността и за изразените възражения и особени мнения по тях и предлага приемането на съответни актове на правителството.

Чл. 27. (1) Съветът по сигурността определя критериите, организацията и координирането на дейността на министерствата и ведомствата във връзка с националната сигурност.

(2) Министрите и ръководителите на ведомства в рамките на своята компетентност организират работата в своите администрации във връзка със:

1. анализирането на политическите, икономическите и технологичните проблеми, свързани с националната сигурност;

2. предоставянето на информация в Съвета по сигурността по негово искане по определени въпроси;

3. разработването на стратегии и програми за най-ефективно използване на политическите, военните и икономическите ресурси на страната;

4. подготовката на годишния доклад на Министерския съвет по чл. 7.

Чл. 28. В своята дейност Съветът по сигурността може да се подпомага от Националния статистически институт, от научните институти и консултативните органи към въоръжените сили и от другите държавни органи.

Раздел VI.Финансиране на дейността на Съвета по сигурността

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г.) Средствата, необходими за дейността на Съвета по сигурността се осигуряват от бюджета на Министерския съвет.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 123 от 1998 г.)

(3) При необходимост по решение на Съвета по сигурността министър-председателят внася в Министерския съвет предложение за изменение на предоставените му бюджетни средства.