ДВ2000бр32

от Тефтера
Версия от 16:09, 10 ноември 2010 на Rossen (Беседа | приноси) (премести „ЗАКОН за държавния протокол“ като „ДВ2000бр32“: Промяна)
(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Закон за държавния протокол

Обн. ДВ. бр.32 от 18 Април 2000г.

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.. Този закон урежда организацията и реда на изпълнение на държавния протокол.

Чл. 2.. Държавният протокол е система от правила, която включва:

  • 1. осигуряването на официалната дейност на дипломатическите и консулските представителства на територията на Република България съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения;
  • 2. реда за организиране и провеждане на посещения и на официални срещи;
  • 3. провеждането на официалните церемонии на територията на Република България.

Чл. 3.. Държавният протокол се осъществява от Дирекция „Държавен протокол" на Министерството на външните работи.

Глава втора.ДЪРЖАВЕН ПРОТОКОЛ

Чл. 4.. Държавният протокол включва дипломатическия протокол и държавния церемониал.

Чл. 5.. (1) Дипломатическият протокол включва дейността по дипломатическия церемониал и дипломатическото протоколно обслужване.

(2) Дипломатическият церемониал обхваща официалната дипломатическа кореспонденция на президента на републиката, на председателя на Народното събрание, на министър-председателя и на министъра на външните работи, както и дипломатическите церемонии.

(3) Официалната дипломатическа кореспонденция включва поздравления по случай националните празници, встъпване в длъжност и нови назначения на чуждестранни високопоставени лица, официални послания по различни поводи и съболезнователни телеграми и писма.

(4) Дипломатическите церемонии включват посрещане на чуждестранни посланици при първото им влизане в страната и изпращане при окончателното им отпътуване, връчване на акредитивните им писма, подписване на официални документи и организиране на официални приеми с участието на дипломатическия корпус.

(5) Дипломатическото протоколно обслужване е дейността, свързана с осигуряване спазването и контрола на дипломатическите привилегии и имунитети, както и с отношенията между чуждестранните дипломатически и консулски представителства и органите на държавната власт в Република България.

Чл. б.. Държавният церемониал включва организирането на посещенията и официалните срещи у нас на държавни глави, председатели на парламенти, правителствени ръководители и министри на външните работи, посещения в чужбина на президента на Република България, на председателя на Народното събрание, на министър-председателя и на министъра на външните работи на Република България, както и на официалните церемонии с участието на президента на републиката, председателя на Народното събрание и министър-председателя.

Чл. 7.. (1) Посещенията са:

  • 1. държавно посещение - на ниво държавен глава; посрещането в Република България е с военни почести и с червена пътека, изпълняват се националните химни, дава се официална вечеря; продължителността е до три дни с възможност за посещение в провинцията;
  • 2. официално посещение - на ниво държавен глава, председател на Народно събрание, министър-председател или министър на външните работи; дава се официален обяд или вечеря; продължителността е до три дни, като държавен глава и министър-председател се посрещат с военни почести и с изпълнение на националните химни;
  • 3. работно посещение - осъществява се на всички нива, посочени в т. 2, с продължителност до два дни и с протоколно обслужване според конкретния случай;
  • 4. частно посещение - осъществява се на всички нива, посочени в т. 2, с продължителност и с протоколно обслужване според конкретния случай.

(2) Продължителността по ал. 1 се отнася само за официалната (работната) част от програмата, като времето за пътуване и общата продължителност на посещението зависят от конкретния случай и се договарят на двустранна основа.

(3) Посещенията у нас на чуждестранни делегации на ниво-министър или друг висш държавен орган, както и на наши делегации на такова ниво в чужбина се осъществяват по програми,- изготвяни от съответните държавни институции.

Чл. 8.. Официалните срещи се организират:

  • 1. между президента на републиката, председателя на Народното събрание или министър-председателя и гостуващ у нас държавен глава, председател на парламент, правителствен ръководител, министър на външните работи или ръководител на международна организация;
  • 2. между министъра на външните работи и гостуващ у нас министър на външните работи или ръководител на международна организация.

Чл. 9..(1) Официални церемонии се провеждат:

  • 1. на националния празник - 3 март;
  • 2. на официални празници, при честване на исторически събития и личности;
  • 3. по инициатива на органите на държавната власт.

(2) На официалните церемонии по случай националния празник на Република България присъстват президентът на републиката, председателят на Народното събрание и министър-председателят. На официалния прием, даван от президента на републиката по случай националния празник, присъстват председателят на Народното събрание, министър-председателят и министърът на външните работи.

(3) Когато присъстват едновременно на официални церемонии на територията на страната, официалните лица заемат места съгласно следното подреждане:

  • 1. президентът на Република България;
  • 2. председателят на Народното събрание;
  • 3. министър-председателят;
  • 4. вицепрезидентът на Република България;
  • 5. патриархът на Българската православна църква;
  • 6. кметът на общината, в която се провежда церемонията;
  • 7. ръководителите на чуждестранните представителства по реда на тяхното акредитиране;
  • 8. председателят и съдиите от Конституционния съд;
  • 9. заместник-председателите на Народното събрание;
  • 10. председателите на парламентарни групи в Народното събрание;
  • 11. министрите;
  • 12. председателите на постоянни комисии в Народното събрание;
  • 13. народните Представители;
  • 14. председателят на Върховния касационен съд;
  • 15. председателят на Върховния административен съд;
  • 16. главният прокурор;
  • 17. бившите президенти на републиката;
  • 18. бившите председатели на Народното събрание на Република България;
  • 19. бившите министър-председатели на Република България;
  • 20. бившите председатели на Конституционния съд;
  • 21. началникът на Генералния щаб на Българската армия;
  • 22.управителят на Българската народна банка;
  • 23. председателят на Сметната палата;
  • 24. областният управител на областта, в която се провежда церемонията;
  • 25. официалните длъжностни лица от администрацията на Президента на републиката, Народното събрание и Министерския съвет;
  • 26. председателят на общинския съвет на общината, в която се провежда церемонията;
  • 27. заместник-министрите;
  • 28. ръководителите на държавни агенции и други органи на изпълнителната власт;
  • 29. директорите на Националната разузнавателна служба, Националната служба „Сигурност", Националната служба за охрана и началниците на главните щабове на видовете Въоръжени сили;
  • 30. директорът на Дирекция „Държавен протокол".

(4) Кметът на общината има позицията си по ал. 3 поради ролята си на домакин на церемонията по линия на местната власт.

(5) Ръководителите на дипломатическите представителства заемат отделно място вдясно от президента на републиката и българските официални лица.

(6) Бившите президенти на републиката, министър-председателите, председателите на Народното събрание и на Конституционния съд заемат отделно място вляво от президента на републиката и официалните лица.

(7) Специално поканените от домакина на церемонията представители на духовни общности, академичните и културните среди, както и на неправителствени организации заемат място вляво от президента на републиката и официалните лица.

(8) Българските официални лица заемат последователно местата отдясно и отляво на президента на републиката, като в зависимост от броя на участващите в церемонията могат да се разположат и в няколко реда.

(9) Когато на церемонията присъстват чуждестранни гости, те заемат място непосредствено отдясно на домакина си от българска страна.

(10) Не се допуска преотстъпване на местата в индивидуалното подреждане от титуляр на заместник.

(11) Пристигането на мястото на церемонията е в обратен ред, а напускането - в прав ред.

Чл. 10.. Подреждането на държавните органи и институции е следното:

  • 1. Президент на републиката;
  • 2. Народно събрание;
  • 3. Министерски съвет;
  • 4. Конституционен съд;
  • 5. Върховен касационен съд;
  • 6. Върховен административен съд;
  • 7. главен прокурор;
  • 8. министерствата - по реда, определен от Народното събрание;
  • 9. Висш съдебен съвет;
  • 10. Генерален щаб на Българската армия;
  • 11. органи, създадени със закон;
  • 12. органи, създадени с акт на Министерския съвет;
  • 13. областен управител;
  • 14.кмет.

Глава трета.ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИЯ ПРОТОКОЛ

Чл. 11.. (1)Дирекция „Държавен протокол" координира дейността от протоколен характер на администрацията на Президента на републиката, Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Службите, отговарящи за протокола в органите на държавната власт, изпълняват самостоятелно протоколната си дейност, като при необходимост получават съдействие от Дирекция „Държавен протокол".

Чл. 12.. Службите, отговарящи за протокола в администрацията на Президента на републиката, в Народното събрание и в Министерския съвет, изпращат в Дирекция „Държавен протокол" програмите за официални срещи, посещения и церемонии с участието на президента на републиката, председателя на Народното събрание и министър-председателя или когато се кани дипломатическият корпус.

Чл. 13.. Въз основа на изпратените програми Дирекция „Държавен протокол" съставя, съгласува и актуализира цялостната протоколна програма на президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя и министъра на външните работи и координира изпълнението й.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Изпълнението на закона се възлага на министъра на външните работи.

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 5 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.