Закон за изменение и допълнение на закона за уреждане на колективните трудови спорове

Закон за изменение и допълнение на закона за уреждане на колективните трудови спорове

(обн., ДВ, бр. 21 от 1990г., изм. и доп.,бр. 27 от 1991 г., бр. 57 от 2000 г., и бр. 25 от 2001г.)

§ 1. В чл.1 се правят следните изменения и допълнения:

• 1. В ал. 1 след думата “работници” се добавя “и служители”.

• 2. В ал.2 след думата “работниците” се добавя “и служителите”, а думата “професионални” се заменя със “синдикални”.

§ 2. Член 2 се изменя така:

“Чл. 2. Този закон се прилага и при уреждането на колективни трудови спорове между работници, служители и работодатели-български, чуждестранни или смесени предприятия в страната, както и български предприятия в чужбина.”

§3. В чл. 3 се правят следните допълнения:

• 1. В ал.1 след думата “работниците” се поставя запетая и се добавя “служителите”.

• 2. В ал. 2 след думата “Работниците” се добавя “и служителите”, а след думите “исканията си” се добавя “пред работодателя, като посочват”.

• 3. Създават се ал. 3, 4, 5 и 6:

“(3) Страните по колективния трудов спор са длъжни да започнат преговори в срок не по-късно от 3 работни дни от предявяването на исканията по ал. 2.

• 4. Ако не е уговорено друго, срокът за провеждане на преговорите по ал. 1 е не повече от 30 календарни дни, считано от предявяването на исканията.

• 5. При провеждането на преговорите всяка от страните може да потърси съдействие за разрешаване на спора от организации на работниците и служителите и/или на работодателите, както и от Националния институт за посредничество и арбитраж (НИПА).

• 6. Непосредствените преговори между страните завършват с писмено споразумение или с протокол, в който се отразява, че по спора не е постигнато съгласие”

§4. Членове 4, 4а и 5 се изменят така:

“Чл. 4 (1) Националният институт за посредничество и арбитраж съдейства за доброволното уреждане на колективни трудови спорове между работници и служители и работодатели. Той е юридическо лице към министъра на труда и социалната политика със седалище София и с ранг на изпълнителна агенция.

(2) Националният институт за посредничество и арбитраж осъществява дейността си в съответствие с този закон и с правилник, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(3) Ръководни органи на НИПА са:

• 1. надзорният съвет;

• 2. директорът.

(4) Надзорният съвет се състои от по един представител на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите и двама представители на държавата, определени от министъра на труда и социалната политика. Когато броят на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите е различен, квотата на организациите с по-малък брой се допълва до квотата на организациите с по-голям брой по споразумение между съответните представителни организации.

(5) Представителите на организациите на работниците и служителите и на работодателите по ал. 4 се определят от националните им ръководни органи.

(6) Членовете на надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип за срок от една година.

• 4. Надзорният съвет:

• 1. приема правилник за организацията и дейността си;

• 2. утвърждава програмите за дейността на института;

• 3. одобрява проект на годишен бюджет, който се утвърждава от министъра на труда и социалната политика, и отчет за изпълнението му;

• 4. приема правила за осъществяване на посредничеството и арбитража;

• 5. приема критерии за подбор и утвърждава списъците на посредниците и арбитрите, изготвени по предложения на организациите на работниците и служителите и на работодателите, както и на държавата;

• 6. обнародва правилата по т. 4 и утвърдените списъци по т. 5 в “Държавен вестник”.

• 5. Директорът на НИПА се назначава от министъра на труда и социалната политика след консултации с надзорния съвет.

• 6. Директорът:

• 1. осъществява оперативното ръководство на НИПА и го представлява;

• 2. внася в надзорния съвет:

а) проекти на програми за дейността на НИПА;

б) проект на бюджет и отчет за изпълнение на бюджета на НИПА;

• 1. участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.

• 7. Министерството на труда и социалната политика предоставя необходимите условия и материални средства за административното обслужване на дейността на НИПА;

• 8. Разходите за дейността на института се финансират от държавния бюджет и от други финансови източници.

Чл. 4а. (1) Когато не се постигне споразумение по колективния трудов спор в срока по чл. 3, ал. 4, задължително се провеждат преговори с посредничество от НИПА освен в случаите, когато такова посредничество е било осъществено при преговорите между страните.

(2) Процедурата по посредничество от НИПА се открива по искане на страните по колективния трудов спор или само на една от тях.

(3) Когато процедурата е открита по искане на двете страни и те не са посочили посредник, както и в случаите, когато искането е направено само от едната страна, директорът на НИПА в срок 3 работни дни от получаване на искането определя посредник.

(4) Посредничеството по ал. 1 може да продължи до 14 календарни дни, а по споразумение между страните и по-дълго, но не повече от 30 календарни дни, и се провежда по правила, приети от Надзорния съвет на НИПА.

(5) Посредник по ал.1-4 може да бъде само лице, включено в списъка на посредниците по чл.4, ал.7, т.5.

Чл.5 (1) По писмено споразумение между страните колективният трудов спор може да бъде отнесен за уреждане от едноличен арбитър или арбитражна комисия.

(2) Едноличен арбитър или член на арбитражна комисия може да бъде само лице, включено в поименния списък на арбитрите по чл. 4, ал.7, т.5.

(3) Едноличният арбитър се определя от страните.

(4) Броят на членовете на арбитражната комисия се определя от страните. Всяка от тях посочва поименно равен брой арбитри, които избират за председател друго лице от списъка по чл. 4, ал. 7, т.5.”

§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:

• 1. В ал. 1 накрая се добавя “по правила, приети от надзорния съвет на НИПА”.

• 2. Алинея 2 се отменя.

§ 6. Член 8 се изменя така:

“Чл. 8 (1) Посредник, едноличен арбитър или член на арбитражна комисия, който работи по трудово и/или по служебно правоотношение, има право на неплатен отпуск за времето, през което участва в уреждането на колективен трудов спор по този закон. Отпускът се зачита за трудов, съответно за служебен, стаж.

(2) Страните по колективния трудов спор са длъжни да заплатят възнаграждение, предварително уговорено между тях и посредника, арбитъра или членовете на арбитражната комисия, както и всички други разноски за уреждане на спора.

(3) Максималният размер на възнаграждението на посредника, арбитъра и членовете на арбитражната комисия се определя с акт на Министерския съвет.”

§ 7. В чл. 10 след думата “работниците” се добавя “и служителите”.

§ 8. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:

• 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

“(1) Когато по колективния трудов спор не се постигне споразумение по чл. 3 и 4а и по чл.5, ако е потърсен доброволен арбитраж, или работодателят не изпълни поетите задължения, работниците и служителите могат да стачкуват, като временно преустановят изпълнението на трудовите си задължения.

(2) Решението за обявяване на стачка се взема с обикновено мнозинство от работниците и служителите в предприятието или поделението. От броя на работещите в предприятието или поделението към момента на вземане на решението се изключват отсъстващите поради отпуск независимо от неговото основание, командированите и отсъстващите по други обективни причини.”

• 1. В ал.3 след думата “Работниците” се добавя “и служителите”.

• 2. Алинея 4 се изменя така:

“ (4) При условията на ал. 2 и 3 работниците и служителите могат да обявят стачка от солидарност в подкрепа на стачка на други работници и служители.”

• 1. В ал. 5 след думата “Работниците” се добавя “и служителите”.

§ 9. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:

• 1. В ал.1 след думата “работниците” се добавя “и служителите, които участват в стачката”.

• 2. В ал. 2 думите “стачкуващите работници” се заменят с “работниците или служителите, които участват в стачката”.

§ 10. В чл. 13, ал. 2 след думата”работниците” се добавя “и служителите”.

§ 11. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:

• 1. В ал. 1 след думата “Работниците” се добавя “и служителите”, а думите “с писмено споразумение” се заменят със “съгласно писмено споразумение”.

• 2. В ал. 2 думите “предходната алинея” се заменят с “ал.1”.

• 3. Алинея 3 се изменя така:

“ (3) Когато страните не постигнат споразумение по ал.1, въпросът се отнася пред НИПА. В срок 3 работни дни от получаване на искането директорът на НИПА определя едноличен арбитър или арбитражна комисия, съставена от арбитри, включени в списъка по чл. 4, ал. 7, т.5, които да разрешат спора по реда на чл.6.”

§ 12. В чл. 16 се правят следните измененияи допълнения:

• 1. В т.1 след думата “работниците” се добавя “и служителите”.

• 2. Точка 2 се изменя така:

“2. когато не са спазени изискванията на чл. 3, 4а и чл.11, ал.2 и 3.”

• 1. Създават се нови т.3 и 4:

“3. когато работниците и служителите, които стачкуват, не са изпълнили задълженията си по сключеното споразумение или по постановеното арбитражно решение по чл.14;

• 1. по въпроси, по които има споразумение между страните или арбитражно решение, освен в случаите по чл. 11, ал.1;”

• 4. Досегашните т. 3,4 и 5 стават съответно т.5,6 и 7.

• 1. Досегашната т.6 става т.8 и в нея думите “системата на Министерството на народната отбрана” се заменят с “Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на подчинение на министъра на отбраната”.

• 2. Досегашната т.7 става т.9.

§ 13. Създава се чл. 16а:

“Чл. 16а. Когато страните по колективен трудов спор в дейностите по чл.16, т.6 не постигнат споразумение в преговорите по чл.3 и 4а, спорът се отнася пред НИПА. В срок 3 работни дни от получаване на искането директорът на НИПА определя едноличен арбитър или арбитражна комисия, съставена от арбитри, включени в списъка по чл.4, ал.7, т.5, които да разрешат спора по реда на чл.6.”

§ 14. В чл. 17, ал.1 се изменя така:

“(1) Работодателят, както и работниците и служителите, които не стачкуват, могат да предявят иск за установяване на незаконността на обявена или започнала стачка, или на стачка, която не е завършила със споразумение между страните или с арбитражно решение.”

§ 15. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:

• 1. В ал. 1 след думата “Работникът” се добавя “или служителят”.

• 2. В ал. 2 думите “ по време на стачка” се заличават.

• 3. В ал. 3 думата “законна” се заличава, а след думата “работникът” се добавя “или служителят”.

• 4. В ал. 4 след думата “работниците” се добавя “и служителите”.

• 5. В ал. 4 след думата “работник” се добавя “или служител”, а след думата “работници” се добавя “и служители”.

§ 16. В чл. 19 се правят следните допълнения:

• 1. В ал. 1 след думата “Работникът” се добавя “или служителят”.

• 2. В ал.2 след думата “работникът” се добавя “или служителят”.

§ 17. В чл. 20 след думата “работници” се добавя “и служители, които участват в стачка”.

§ 18. В чл. 21 след думата “работници” се добавя “и служители”.

§ 19. В чл. 22 се правят следните изменения:

• 1. В ал.1 думите “0.2 до 1 лв.” се заменят с “50 до 200 лв.”.

• 2. Алинея 2 се изменя така:

“(2) нарушенията по ал.1 се установяват с актове, съставени от инспекторите на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, а наказателните постановления се издават от директорите на областните инспекции по труда.”

§ 20. Параграф 2 от Допълнителните и заключителните разпоредби се изменя така:

“§ 2. Понятията “работодател” и “предприятие” в този закон са понятията, определени в § 1, т.1 и 2 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.”

Законът е приет от XXXIX Народно събрание на …………2003г. и е подпечатан с официалния печат на народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:(Огнян Герджиков)

МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове

Натрупаният опит от близо 12-те години практика по прилагане на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, приет през 1990г., показа както добрите правни решения, така и редица празноти и недостатъци в правната уредба. Усъвършенстването на действащите правни норми е наложително и поради необходимостта от адаптиране на българското законодателство с принципите и стандартите на Международната организация на труда и на чл. 6 от Европейската социална харта.

Необходимостта от промени беше потвърдена и от Комитета по свободата на сдружаване към Международната организация на труда през 2002г.

Във връзка с това към Министерството на труда и социалната политика беше създадена работна група с участието на социалните партньори, която разработи проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.

Основните промени предвиждат по- широко използване на Националния институт за посредничество и арбитраж (НИПА) и създаване на възможност за помирение и посредничество още на фазата на непосредствените преговори между страните по спора.

Въвежда се задължително посредничество, ако на фазата на преговорите не е постигнато споразумение между страните, както и доброволен арбитраж.

Предвидена е забрана за всяка от страните по колективен трудов спор да откаже започването на непосредствени преговори за уреждане на спора.

Предлага се решението за обявяване на стачка да се взема с обикновено мнозинство от работниците и служителите в предприятието или поделението, като от броя на работещите в предприятието или поделението към момента на вземане на решението бъдат изключени отсъстващите поради отпуск, командированите и отсъстващите по други обективни причини.

Когато страните по колективния трудов спор в производството, разпределянето и снабдяването с електроенергия, в съобщенията и в здравеопазването не могат да постигнат споразумение в преговорите между тях, се предвижда спорът да се отнася пред НИПА. В този случай директорът на НИПА в 3-дневен срок от получаване на искането следва да определи едноличен арбитър или арбитражна комисия за решаване на спора.

Предвиждат се и промени, с които се конкретизират по-ясно функциите и задачите на надзорния съвет и на директора на НИПА, както и се прецизират редица текстове от закона в съответствие с настъпили промени в законодателството ни.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Симеон Сакскобургготски)