ОХЛАДИТЕЛНИ КУЛИ, КОМИНИ, СИЛОЗИ И БУНКЕРИ

ОХЛАДИТЕЛНИ КУЛИ

(публ., БСА, кн. 9 от 1968 г.)

Чл. 1. Охладителните кули се състоят от две конструктивни зони:

1-ва зона - мантел на кулата, горен и долен укрепващ пръстен, носеща колонада и носещ скелет на оросителното устройство;

2-ра зона - басейн, преградни стени, дънна плоча и водоподаващ канал.

Чл. 2. Изискванията към инертните материали за изпълнението на бетонови-те работи са дадени в глава "Бетонни, кофражни и арматурни работи".

Чл. 3. За бетонирането на първа зона от конструкцията се използват нискоа-луминатни портландцименти без минерални добавки с марка, не по-ниска от 400. За препоръчване е да се употребява също така сулфато-устойчив портландцимент (ГОСТ 870) или портландцимент, който не съдържа повече от 8% трикапциев алуминат и не съдържа активни или неактивни минерални добавки. Забранява се употребата на шлакопортланд и пуцоланов цимент.

Чл. 4. За бетониране на втора зона на конструкцията освен циментите, които могат да се използват при бетонирането на първа зона, се допуска и употребата на обикновен портланцимент, а също така пуцоланов и шлакопортландцимент с марка, не по-ниска от 400.

Чл. 5. Бетоните за изпълнение на охладителните кули трябва да отговарят на следните изисквания:

а) Първа зона - якост на натиск 300 кг/кв.см, водопропускливост В 6 (атм), мразоустойчивост МРЗ- 200, водоциментов фактор В/Ц=0,4-0,45 и пълно водонасищане в проценти 6.

При всеки конкретен случай рецептите за приготовление на бетона следва да бъдат доказвани чрез лабораторни изследвания при строго спазване на посочените водоциментни фактори и консистенции.

б) Втора зона - якост на натиск 200 кг/кв.см, водопропускливост В 4 (атм), мразоустойчивост МРЗ -150, водоциментов фактор В/Ц=0,5-0,55 и пълно водонасищане в проценти 6. За монолитен стоманобетон:

а) Първа зона - при употреба на нискоалуминатен цимент без минерални добавки и дебелина на стените от 25 до 40 см слягането на бетонната смес трябва да бъде от 3-6 см и 6-8 см за стени с дебелина от 10-25 см.

б) Втора зона - при употребата на нискоалуминатен цимент, а също така при употребата на обикновен портланцимент слягването на бетонната смес трябва да бъде от 3 до 5 см.

За сглобяем стоманобетон:

а) Първа зона - при употреба на същите цименти, както при монолитното изпълнение, слягането на бетонната смес трябва да бъде от 0,5 до 1 см.

б) Втора зона - при употребата на портландцимент и шлакопортландцимент слягването на бетонната смес трябва да бъде от 3-5 см.

Чл. 6. Кофражните платна се приготовляват от иглолистен рендосан материал.

За спазването на геометричните размери на мантела кофражът трябва да бъде добре укрепен посредством укрепването на двете платна помежду им, а също така и посредством укрепването на вътрешното платно към тръбното скеле. Укрепването на вътрешното платно към скелето трябва да става с разпонки от първокачествен иглолистен материал. Обикновено размерите на тези разпонки са 6/6 мм. За изграждането на фундаментите, стените на басейна, носещата колонада и долния опорен пръстен се употребява постоянен кофраж от иглолистен материал. Там, където е възможно, без да се създава опасност за нарушаване на геометричните размери на горните елементи, могат да се използват и инвентарни кофражни платна.

Чл. 7. За арматура на мантела на кулата, а също така и за другите носещи елементи на конструкцията се употребява гладка стомана марка А-І и такава с периодически профил марка А-ІІ. Стомана марка А-ІІІ се допуска за употреба след доказване на нейните качества чрез пълни механически и химически изпитвания.

При липса на специални изпитвания в проекта за бетонното покритие на армировката да се приемат следните стойности:

за елементи с d < 10 см - 1 см откъм външната страна,

2 см откъм водната страна;

за елементи с d > 10 см - 1,5 см откъм външната страна,

2,5 см откъм водната страна.

Чл. 8. Вътрешната повърхност на водосборния басейн се изолира с помощта на циментови или торкретни замазки, битумни обмазки или студен асфалтов мастик в зависимост от геоложките условия. Вътрешната повърхност на мантела се обработва веднага след декофрирането. Всички стърчащи телове се изрязват. Неравностите на бетона при работните фуги се изчукват, а каверните замазват и заглаждат. Върху изсъхналата вътрешна повърхност на мантела могат да се нанесат трикратно студени битумни обмазки или боя на базата на епоксидни смоли. Съставът и начинът на полагането на тези изолации се определя от проекта за всеки отделен случай в зависимост от условията, при които ще работи съоръжението.

Чл. 9. Външната повърхност на мантела като правило не се обработва. За постигане на еднакво оцветяване се допуска само напръскване на външната повърхност с циментово мляко от една партида цимент.

Чл. 10. При изпълнение на торкретни замазки материалите за приготовлението им трябва да отговарят на следните изисквания:

циментът трябва да бъде портланд с марка 400 и повече и да се употребява след пресяване през сито с размери на отворите 3-5 мм:

пясъкът трябва да бъде плътен, чист с незакръглени зърна и да се пресява през сито с размери на отворите 5 мм;

влажността на употребявания пясък не се допуска да бъде по-голяма от 4%. Изсушеният и пресят пясък се съхранява на закрито и се предпазва от влага и прах;

водата трябва да бъде чиста. Не се допуска използване на замърсена производствена вода и вода, съдържаща голямо количество органични и химически съединения. Сухата смес за торкретиране се прави в

състав цимент: пясък 1:3 до 1:2 (по обем), ако няма за тази цел специално предписание в проекта.

Чл. 11. Материалите за изпълнението на азбобитумна замазка трябва да отговарят на стандартните изисквания на БДС 4743. При липса на специално предписание в проекта могат да се приемат следните съотношения:

а) битумен грунд 1 пласт със състав - битум: бензин = 1:3 по обем;

б) азбобитумна замазка 2 пласта със състав: битум - 1 тегловна част, азбест - 0,3 тегловни части, бензин - 0,7 тегловни части.

Чл. 12. Оросителните устройства за охлаждане на циркулационната вода могат да бъдат изпълнени от иглолистен дървен материал, азбоциментови листа и пластмасови материали. Оросителните устройства се подразделят на "разпръскващи" или "стичащи".

Носещата конструкция на оросителните устройства се изпълнява от импрегниран иглолистен дървен материал и от сглобяеми стоманобетонни елементи.

Чл. 13. Болтовете трябва да бъдат поцинковани. Междинните съединителни плочки на азбестоциментовите листове се приготовляват в матрици чрез вибриране. Якостните им качества трябва да отговарят на всички изисквания за зона първа от конструкцията.

Чл. 14. Бетоновата смес се полага на хоризонтални пластове с височина от 0,30 до 0,35 м и се уплътнява с иглени вибратори. Бетонирането на мантела на охладителната кула в границите на един пръстен с височина от около 1 м трябва да става без прекъсване. При прекъсване на бетонирането полагането на бетона може да продължи едва след като положеният по-рано бетон е набрал якост, не по-малка от 15 кг/кв.см и след почистването на повърхността на по-рано положения бетон.

Чл. 15. Свежият бетон трябва да се предпазва от изсушаване в продължение на 14 дни. С оглед на това през топлите периоди на годината, не по-късно от 4 до 6 часа след свалянето на кофража, вътрешната и външната повърхност на мантела се поливат с вода - първите 5 денонощия от 4 до 6 пъти, а през останалите не по-малко от 2 пъти на денонощие. При бетониране в студено време овлажняването трябва да се извършва само след наличието на продължителни устойчиви температури на въздуха.

Чл. 16. За замонолитването на връзките трябва да се употребяват бетони с проектна марка, не по-ниска от 300, инертни материали с максимална едрина на зърната до 10 мм и цимент, отговарящи напълно на изискванията, дадени по-горе.

Чл. 17. Повърхностите, подлежащи на торкретиране, трябва да бъдат бучардисани и почистени с вода под налягане.

Чл. 18. Сухата смес трябва да се приготви в количество, не по-голямо, отколкото е необходимо за работа на една смяна.

Чл. 19. Ориентировъчният разход вода съставлява около 36 до 38% от теглото на цимента. Обемното тегло на циментовия торкретен разтвор не трябва да бъде по-малко от 20-25 кг/л.

Чл. 20. При извършване работите по торкретирането налягането на въздуха в цимент-пушката трябва да бъде 2,8 до 3,0 атм. Налягането до 3,0 атм е допустимо при дължина на шланговете до 30-40 м. При по-голяма дължина на последните (100-120 м) налягането трябва да бъде 3,5 атм. Въздушното налягане в резервоара за вода трябва да бъде с 0,5 атм по-голямо от това в материалния шланг и не по-високо от 4 атм.

Общата дебелина на пласта от торкретен разтвор трябва да бъде 20 мм.

Дебелината на-слоя, нанесен наведнъж, не трябва да превишава 10 мм.

Вторият слой от торкретирането следва да се нанесе не по-рано от 8 и не по-късно от 20 часа след нанасянето на предидущия слой. Преди нанасянето на всеки нов слой повърхността на предидещия се почиства от рекушет.

Дебелината на нанесения слой от торкретния разтвор се определя с помощта на тънко шило или тел, с който в ред точки се извършват пробивания в пресния торкретен слой.

Чл. 21. На тези участъци от повърхността, където дебелината на слоя е по-малка от предписаната, е необходимо да се очертаят контурите им за допълнително нанасяне на торкретен разтвор.

За образуване на възможно равна повърхност на торкретния слой е необходимо в процеса на извършването на работата дюзата да се премества по окръжност.

Чл. 22. Не се допуска заглаждане на нанесения слой от торкретен разтвор.

Чл. 23. При работа дюзата (мундщукьт "сопло") да се държи на разстояние 80-100 см от обработваната повърхност и по възможност перпендикулярно на нея.

Чл. 24. Нанесеният върху бетонната повърхност слой торкретен разтвор трябва да се намира във влажно състояние не по-малко от 3 дни.

Чл. 25. Влажният режим на втвърдяване на нанесения торкретен разтвор може да бъде осигурен чрез периодично поливане с вода без налягане. Първото поливане се извършва 6-8 часа след завършване свързването на цимента.

Чл. 26. След като торкретът се втвърди и изсъхне напълно, се полага азбобитумната замазка.

Студеният битумен грунд може да се полага посредством пръскане или чрез измазване с четка. Всеки следващ пласт трябва да се нанася, след като предидущият е напълно изсъхнал.

Чл. 27. Последователността на монтирането на виброелементите на оросителното устройство се определят от проекта за организация на строителството конкретно за всеки случай в зависимост от специфичните условия.

Чл. 28. За изграждането на мантела на охладителните кули се използват инвентарни тръбни скелета.

Типът на инвентарното тръбно скеле, размерите и видът на главните носещи елементи и тяхното подреждане при заскеляването на работното пространство се определят въз основа на статически изчисления съгласно действащите правилници, норми и указания за проектиране.

Чл. 29. Работните площадки на различните коти се изпълняват от талпи, размерите на които се определят въз основа на статически изчисления за съответните товари.

Чл. 30. Демонтажът на инвентарното скеле се извършва последователно или по цялата дължина и ширина отгоре надолу, като се демонтират диагоналните връзки, надлъжните и напречни тръби; връзките да се разхлабват и тръбите да се демонтират без насилване.

Чл. 31. При приемането на отделните видове работи, свързани с изграждането на охладителните кули, както и за доказване качествата на вложените материали е необходимо наличието и представянето на следните документи:

акт за даване на строителна линия;

акт за приемане на основите на съоръжението;

двустранен протокол за приемане на кофражните работи за всеки отделен етап от строителството на съоръжението;

сертификат за качествата на вложените цименти;

сертификат за качествата на вложената стомана;

сертификат за инертните материали;

сертификат за качествата на битума, употребен при направата на изолационните обмазки;

сертификат за качествата на азбеста;

лабораторни изследвания за доказване якостта, обемното тегло и вдопопиваемостта на бетона;

протоколи за температурата и влажностните условия на втвърдяване на бетона;

актове за извършените работи, които подлежат на закриване - обр. 15;

сертификат за качествата на виброелементите за оросителното устройство или ако те са произведени на място, всички протоколи от изпитванията, доказващи качеството на вложените материали и извършените работи.

КОМИНИ

Чл. 32. За строителството на стб. комини се използва само портландцимент с примес от трас не повече от 5% и съдържание на трикалциев алуминат около 5%. Използване на пуцоланови шлакопортландцименти не се допуска. Началото на свързването не трябва да бъде по-рано от 45 мин и края - не по-късно от 12 часа от момента на забъркването. Цимент марка 400 се ползва за бетон марка 225, цимент марка 500 за бетон марка 250-300.

Чл. 33. Използването на естествена бапастра за строителството за комини се забранява. Най-голямата едрина на чакъла при доставка в две фракции трябва да бъде 25 мм, а при три фракции не повече от 40 мм. Якостта на скалата, от която се добива чакьлът, трябва да бъде минимум 3 пъти по-голяма от предписаната марка на бетона с водопоглъщаемост максимум 3%. Съдържанието на примеси от глина или праховидни частици в -чакъла се определя чрез промиване и не трябва да надхвърля 1 % в тегловно отношение.

Чл. 34. Пясъкът трябва да бъде с минимална едрина на зърната 0,15 мм и не по-голяма от 5 мм, като съдържанието на зърна с едрина 5 мм не трябва да бъде повече от 10% в тегловни единици. Съдържанието на глина или праховидни частици под 0,15 мм общо не трябва да бъде повече от 2%. Пясъкът се изследва и на разбухване, като при пробите разбухването трябва да Бъде не повече от 3%. Забранява се употреба на пясък със съдържание на слюда. сернисти и сярнокисели съединения.

За армиране на комините се ползват само горещо изтеглена стомана гладък профил А-І, периодичен профил А-ІІ и А-ІІІ Армиране на стоманобетонните комини със стомана марка Ст. 0 и А-ІV не се разрешава. Не се разрешава употребата на арматурата, без да са извършени химически и физико-механически изследвания. Качествата, на които трябва да отговаря стоманата при химическите и физико-механическите изследвания, са дадени в съответните стандарти.

Чл. 35. При извършването на бетонните работи е необходимо да се спазват следните условия, ако не са предвидени други в работния проект:

а) водоциментният фактор трябва да бъде около 0,4 до 0,43. Слягането на конуса на Абрамс - 3 и 4 сил. За пластификатор се използва сулфитноспиртова барда от 0,10 до 0,20% сухо вещество от теглото на цимента. При определяне количеството на водата, необходима при приготовлението на бетона, се взема пред вид и съдържанието на влагата в пясъка и чакъла;

б) бетонът се полага на пластове от 25 до 30 см равномерно по цялата обиколка, като всеки слой се вибрира с високочестотни вибратори. При вибрирането с вибраторните жила да не се засягат арматурата и кофражните платна;

в) защитният слой на бетона в конструкцията не трябва да бъде по-малък от 35 до 40 мм;

г) хоризонталната и вертикапната арматура трябва здраво да се превързват една към друга с горен тел, като всяка тяхна пресечка провързва двойно на кръст. Заварки на арматурата в тялото на комина не се разрешават;

д) при прекъсване на бетонирането за срок от два часа е необходимо добро почистване на повърхността на стария бетон, арматурата и кофражните платна от циментови налепи. При по-дълго прекъсване трябва да се премахне циментовата кора върху стария бетон, да се измие и добре намокри повърхността, върху която ще се излива влажният бетон. В случай, че изливането е било прекъснато за повече от 96 часа, старият бетон се изчуква до свежа повърхност (около 2 см), след което се измива със струя вода под налягане;

е) декофрираният бетон трябва да се предпази от бързо изсушаване, като се полива от 2 до 6 пъти на ден в зависимост от външната температура. Поливането трябва да продължи 14 денонощия, но минимум 7 денонощия. Бетонът не се полива само при температура на външния въздух под +5°С. При температура на въздуха 15°С и повече през първите три денонощия бетонът се полива през деня всеки 3 часа и един път през нощта, следващите 11 дни не по-малко от три пъти на денонощието. При поливането, което продължава 14 денонощия, оросителната система трябва толкова време да работи, че да осигури пълното намокряне на отрязък 20 м по-надолу. При поливане, което ще продължи 7 денонощия, от бетона трябва да се намокри отрязък от 10 м надолу.

Чл. 36. За комини, отвеждащи газове с температура до +600° и с ниско съдържание на влага и киселинообразуващи компоненти, се употребяват обикновени червени машинни тухли марка 100 до 150. Те трябва да отговарят на БДС 3534-58.

Чл. 37. Недоопечени тухли или тухли, имащи варовити включвания, не се допускат при строителството на комините.

Чл. 38. За комини, които отвеждат газове с по-висока температура (до 900°), се употребяват шамотни тухли, чиято форма и размер се означава на чертежите и в записката към проекта.

Чл. 39. За защита киселиноустойчвостга на комините се употребяват киселиноустойчиви тухли, отговарящи на БДС 3584. Те се използват за облицовка на комини, отвеждащи газове, съдържащи сернисти съединения, азотни окиси, газообразен хлор, хлороводород, серовъглерод и др. и при температура на газовете, не по-висока от 600°С. Тези тухли трябва да отговарят на следните физико-механични изисквания:

киселиноустойчивост - не по-малко от 94%;

водопоглъщаемост - не повече от 8 до 10%;

якост на натиск - 250 кг/см.

Напукани тухли и тухли с отчупени ръбове и изкривени плоскости не се приемат за иззиждане на тухления кожух. Качеството на пристигащите на обекта тухли трябва да се контролира от обектовата лаборатория. Изпитанията, които се провеждат от тухлите за всяка партида, са:

Оглеждане на външния вид и размер минимум/партида

Изследване на киселиноустойчивост 10 броя

Изследване на водопоглъщане 2 броя

Изследване на якост на натиск 3 броя

Изследване на термоустойчивост 3 броя

минимум/партида 10 броя 2 броя

Чл. 40. За иззиждане на тухления кожух се употребяват следните разтвори:

глинен разтвор, състоящ се от кварцов пясък (60-70%), огнеупорна или мазна глина (40-30%) и вода. Едрината на зърната на отделните компоненти не бива да превишава 2 мм. За 1 куб.м суха смес се използва 500 л вода;

шамотен разтвор - приготовлява се от шамотен прах (60-70%), огнеупорна глина (40-30%) и вода. Едрината на зърната на отделните компоненти не бива да превиши 2-3 мм при 400 л вода за 1 куб.м суха смес;

диатомитов разтвор - приготовлява се от диатомитово брашно (60-70%) и огнеупорна глина (40-30%) и вода. Едрината на зърната на компонентите 1-3 мм при 400 л вода за 1 куб.м суха смес;

цименто-диатомитов разтвор - приготовлява се от диатомитов прах и глиноземен цимент марка 300-400 в съотношение 1:2,5;

киселиноустойчив разтвор - приготовлява се от киселиноустойчив цимент на база кварцово, андезитово или диабазово брашно, смесено с водно стъкло. Необходимото количество водно стъкло се определя на местостроежа в зависимост от външната температура, при която се приготовлява разтворът. Обикновено за 1 кг цимент се употребява 350 г водно стъкло. Употребява се калиево или натриево водно стъкло с относително тегло 1,40 кг/кв.см и модул 2,5. Смесване на киселиноустойчив цимент с обикновен се забранява. За останалите видове разтвори се прилага Правилникът за зидариите. Видът на разтвора, неговите компоненти и обемни части се предписват в проекта.

Чл. 41. За защитни средства на бетона срещу агресивно действие на газовете се употребяват следните материали:

а) при комини, изхвърлящи газове с голямо съдържание на киселинообразуващи компоненти с температура до 200° и ниско влагосъдържание, се употребяват епоксидните замазки. Те се приготовляват от епоксидни смоли и се полагат в три или четири пласта. Тези смоли трябва да се преработят във вид на епоксидни шпакловки със съответно добавяне на различни киселиноустойчиви компоненти -азбест, диабазово брашно, талк и др.;

б) за комини, които изхвърлят газове с голямо съдържание на киселинообразуващи компоненти и имат голямо влагосъдържание, се употребява листов материал, който се лепи върху бетоновата повърхност. Препоръчва се използването на еднослойната или двуслойната изолация от полиизобутилен или репанол. Размерите на листовете са: дължина 2500-3000 мм, ширина 800 мм и дебелина до 3 мм. Листовете от полиизобутилен или репанол се полагат върху добре почистена и подравнена с циментова замазка повърхност на бетона. Циментоваа замазка не трябва да е гланцирана. Листовете от полиизобутилен или репанол се лепят, като се препокриват както по страничните, така и по хоризонталнте фуги с 3 до 4 см. Всички снадки се заваряват помежду си с топъл въздух до 200° или с поялник и се заглаждат с притискане с дървен или стоманен валяк.

Чл. 42. Като топлоизолационни материали могат да се употребяват стъклена и мергелна вата и различни видове керамзитни и перлитови изделия. За температура на газовете до 800° могат да се използват като топлоизолацонни материали и различните видове изделия от диатомит във форма на тухли или блокове.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТОМАНОБЕТОННОТО ТЯЛО НА КОМИНА

Чл. 43. Изграждането на стоманобетонното тяло на комина става посредством преместваем дървен или стоманен кофраж и с пълзящ кофраж.

Чл. 44. Височината на външните, респ. на вътрешните платна на преместваемите кофражи, се определя съобразно разположението на вътрешните работни площадки на скелета. При употреба на дървени платна необходимо е да се използва първокачествен иглолистен сух материал. Летвите за платната се рендосват добре от всичките им страни така, че фугите между отделните летви да не надхвърлят 1 до 15 мм. Преди употребата на платната същите се почистват от полепнал по тях бетон и се намазват с горено масло, при което се внимава да не зацапва арматурата. Дървените платна от външната страна трябва да бъдат добре укрепени с ребра от дъски, разстоянието между които не трябва да бъде повече от 1 м.

Чл. 45. Стоманените кофражни платна са обикновено инвентарни и се приготовляват от листова стомана с дебелина 2 мм. По форма са трапецовидни и правоъгълни. Броят на правоъгълните и трапецовидните платна е в зависимост от диаметъра на наклона на тялото на комина.

ПРИЕМАНЕ

Чл. 46. При приемането на фундамента се съставя следната техническа документация:

а) протокол за почвата, върху която се полага фундаментът, в който се отразява фактическото положение и съответствието му с предвидения в проекта вид на почвата, както и дали носимоспособността му отговаря на приетата в проекта;

б) протокол за скрити работи по арматурата и хидроизолациите, в който да се отразяват евентуалните промени от проекта;

в) протоколи за якостните качества на бетона;

г) протоколи за химическите физико-механическите изпитания на сто-маната;

д) протоколи за качествата на употребените инертни материали и цимент и др.

Чл. 47. Раковините или повърхностните пукнатини се подмазват с циментов разтвор след почистването им с железни четки и промиване с вода под налягане.

Чл. 48. Преди монтирането на арматурата тя трябва да бъде добре почистена от замърсявания, ръжда, масла и прах. Хоризонталната арматура може да има различни дължини, докато вертикалната се монтира точно съобразно работните чертежи. При съвпадане на вертикалната арматура с прътите от по-предишната секция долният и горният прът се завързват здраво един за друг минимум на три места и на всички пресечки с хоризонталната арматура. При несъвпадение на същите се свързват и двата поотделно за хоризонталната арматура с двойна връзка на кръст. Във всеки пръстен се разрешава снаждането максимум на 25% от арматурата.

Чл. 49. Височината на полагания слой се определя след направа на изчисления съобразно свойствата на приетия цимент, продължителността на транспорта, температурата на външния въздух и скоростта на изкачването с асансьори. Във всички случаи дебелината на слоя не трябва да| бъде под 15 см и да не надминава 30 см.

Чл. 50. Полагането на бетона в.кофража започва след завършване всички подготвителни работи в пръстена. През време на бетонирането се следи кофражът да не се деформира.

Подаваният бетон се разстила равномерно по обиколката на комина. Забранява се разстилането да става с помощта на вибраторите. Горната арматура и кофражните платна трябва да се предпазват от зацапване.

Указаната продължителност на вибриране в едно място се съблюдава строго. При бетонирането на първия слой вибраторът трябва да се спуска близо до стария бетон, дори и леко.да го докосва. При бетониране на втори, трети и т.н. слой е необходимо вибраторът да навлиза до 10-15 см в по-долния слой. Допирането на вибраторите до кофража и ар-матурата се забранява. Вибраторът трябва да се държи на разстояние 80-100 мм от кофражните платна. При наличие на гъста външна и вътрешна арматура бетонът трябва да се трамбова ръчно преди вибрирането.

През периода на бетонирането от всеки пръстен на работната площадка се вземат пробни кубчета.

Чл. 51. Обработката на работните фуги става с бучарден чук или малки кирки. Обработка с пневматични инструменти не се позволява.

Чл. 52. Зидарията се извършва в съответствие на предписанията в проекта със строго спазване на разстоянието между тухлите и бетонната стена. В пространството между тухления кожух и бетонната стена не трябва да попадат строителни отпадъци. След всеки 4-5 реда тухлен зид се поставя топлинната изолация при леко уплътняване, ако е в насипно състояние.

Чл. 53. Фугите имат размери от 5 до 8 мм в зависимост от разтвора, с които се извършва зидарията. Всички фуги се подмазват от разтвора, с който се зида. Неравности по повърхността на зидарията в радиално направление се допускат не повече от 1% от вътрешния диаметър на комина, но не по-големи от 10 см.

Чл. 54. Елементарните технологични изисквания на полагане на някои обичай-но прилагани изолации е следната:

а) Сполиизобутилен (репанол)

Най-напред се извършва подготовка на бетонната повърхност, а именно: направата на циментова замазка върху добре почистена от мазни петна и течове измита бетонна плоскост. Така направената циментова замазка трябва да се полива в продължение на 7 дни. След това се изчаква да се изсуши до влажност максимум 5%. Почистват се всички площадки от строителни отпадъци и измиват със силна струя вода. Измива се цялата циментова замазка със силна струя вода. В специално помещение се измиват полиизобутиленовите листа от талка и се оставят да съхнат в отопляемо помещение, увесени на дървени закачалки на стойки. След изсушаването им листовете се обрязват от една страна под ъгъл от 45° и се подават на мястото на полагането им в специални дървени панели. До работната площадка се подава лепило № 88 в поцинковани бидони, пълни на 2/3 от височината им. Необходимото количество лепило за грундиране се подава наведнъж, тъй като през врепле на грундирането движението на асансьора се забранява. През време на работата с лепилото на площадката трябва да се намира отговорен технически ръководител, който освен за качеството на работата следи и за работата на вентилацията и концентрацията на вредните газове. При внезапно спиране на приток от достатъчно пресен въздух работата по лепенето на полиизобутилена трябва да се прекрати. При появяване признаци на отравяния (главозамайване, слабост, главоболие), незабавно трябва да се поиска медицинска помощ. На площадката трябва да се вземат всички противопожарни мерки. Хората, които са там, не трябва да носят в себе си цигари, кибрит, запалки, металически предмети, обувките трябва да бъдат гумени. Не се допуска използване на металически инструменти. Работите протичат в следната последователност:

един-два листа полиизобутилен се разстила върху площадката, която трябва да бъде чиста и суха. Листата се намазват с лепило № 88, без крайните им 30-40 мм. Грундира се площта от бетонната стена, която ще се покрие. След нанасянето му слоят лепило се държи 8-10 мин до момента, в който при пипане с пръст върху лепилото остава само следа. След това започва лепенето на листата, като се притиска най-напред средата на листа, а след това посредством специално подготвена гладилка се притиска цялата повърхност във всички посоки до изгонване на всичкия попаднал под листа въздух;

след окончателното залепване започва заваряването между отделните листа със застъпване. Тази работа се изпълнява от двама работници, като единият подгрява от вътрешната страна шева до температура 200 °С, а втория притиска с ролка нагретия шев. Необходимо е да се работи с 3-4 горелки едновременно. Съвместната работа на лепене и заваряване се забранява, тъй като работата с лепило № 88 е пожароопасна; местата, където има въздух или отлепване, се срязват, намазват се наново с лепило, притискат се плътно до бетона, а след това отгоре се поставя допълнително кръпка от полиизобутилен, която също така трябва да се завари към основата от стария полиизобутилен. След завършване на залепването на полиизобутилена на даден пояс преди започване на следващия трябва да се състави акг за качеството и за скритите работи между строителя и инвеститора. Електрическите инсталации се изпълняват като взривобезопасни.

б) Изолации от епоксидна шпакловка

За доброто сцепление между шпакловката и бетона е необходимо предварително повърхността на последния да бъде добре почистена от неравности, циментовото мляко и течовете посредством тънки стоманени четки, изрязват се всички връзки, които са крепели скелето, и се измива повърхността на площадките с вода под налягане. Очистената бетонна повърхност не.трябва да бъде и не трябва да има свободни песъчинки. За обезпрашаването й може да се употребят и прахосмукачки. В мястото, където се работи, температурата трябва да бъде минимум 18 °С, а относителната влажност на въздуха не повече от 70-73%. Редът на полагането е следният: върху подготвената бетонна повърхност се нанася грунд-шпакловка с висмозитет 18-20 сек; изсушава се грундът в продължение на 10-20 ч при температура 18-20°; нанася се вторият слой грунд-шпакловка с вискозитет 30-40 сек и след изсушаване в течение 10-30 мин се нанася стъкленото платно при положение, че се използва такова; след подсушаване стъкленото платно отново се покрива с грунд-шпакловка; нанася се епоксидна шпакловка с дебели-на 0,5-1 мм; шпакловката се оставя да съхне в продължение на 20-24 часа при температура 18-23 °С; след просушаването на шпакловката се нанася последната грунд-шпакловка по аналогичен ред. Изолацията на епоксидна шпакловка без стъклено платно се извършва само с първия слой грунд-шпакловка, втори слой шпакловка без разтворител и трети слой грунд-шпакловка. Сроковете на сушене и вискозитетът са същите, както при полагане на стъклено платно. След полагането на първия цикъл от епоксидна изолация до полагане на топлоизолацията и зидарията е необходимо да се изчакат 7-10 дни при температура, не по-малка от +16°С. Приготовлението на грунда и шпакловката се дава към обяснителната записка на проекта. Приетият състав шпакловка преди употребата се проверява чрез опитни нанасяния върху малки бетонни повърхности. Изолацията се предава с акт за открити работи.

СИЛОЗИ И БУНКЕРИ

Чл. 55. Силозите служат за съхраняване на дребнозърнести материали, като цимент, пшеница, царевица, фасул, сол и др. сипливи тела. Прието е за силози да се считат клетки, които имат височина, един път и половин по-голямо от "0 мах", което е най-големият размер на напречното сечение.

Чл. 56. Силозът се състои от две основни части - елеваторна (машинна) кула и силозен корпус.

Силозният корпус включва следните елементи: над силозна галерия, силозни клетки, подсилозен етаж и фундамент.

Чл. 57. Силозните клетки се изпълняват от преместваем или пълзящ кофраж. Изискванията към пълзящия и преместваемия кофраж са аналогични на тези, изложени в раздел Охладителни кули и комини, както и указанията, дадени в настоящия правилник.

Чл. 58. Прилагането на пълзящ кофраж се препоръчва при височина над 10 м на вертикалните стени и при постоянна дебелина на същите. Разнообразието в размерите на силозите налага за всеки отделен случай да се изготвя пълзящ кофраж с определени размери. Инвентарният металически кофраж е целесъобразен в случаите на многократно повтарящи се силозни клетки с еднакви размери.

Чл. 59. Изпълнението на предварително напрегнатите силози се извършва със специална машина, навиваща стоманата по посока отдолу нагоре. Навивките започват на минимално разстояние от долния ръб на силозните стени на 3-4 см. Разстоянието между навивките (стъпката) е различно в отделните участъци във височина и се съобразява с работния проект.

В участъците на отворите напрягащата армировка се анкетира в предварително поставените котви. Впоследствие след покриване на струните със защитната торкретна замазка струните, попаднали в обсега на отворите се изрязват и се освобождава отворът. Броят на струните, дадени на единица дължина в участъци срещу отворите, се запазва. Струни, за които няма място за закотвяне, се прокарват 50% под отвора и 50% над отвора. Така се получава известно сгъстяване на струните около отворите.

Чл. 60. За напрягаща армировка се употребява високоякостна стомана с а >= 1700 кг/кв.см. През време на работа се контролира напрягащата сила, която за цитираната стомана от ф 5 мм е 220 кг. Допускат се отклонения до +-3%.

За правилното провеждане на работите по напрягането трябва да се положат особени грижи и редовно и систематично изпитване за доказване качествата на стоманата, снажданията и анкерните устройства - котви и клинове.

Чл. 61. Горните изпитвания се документират с лабораторни протоколи, които заедно с журнала, в който се отразява напрягането на силозната клетка в процеса на работата, са неразделна част от досието на обекта.

Цялата документация се води тристранно между изпълнител, инвеститор и проектант и се представя при предаването на обекта на приемателната комисия.

Чл. 62. Непосредствено след напрягането на силозните клетки трябва да се осигури покритие на арматурата, за да се защити от корозия. Торкретирането е един от начините за защитата на арматурата, като положената в два пласта торкретна замазка в съотношение 1:2 трябва да осигури минимално покритие на струните от 15 мм. Изискванията към начина на торкретиране са изложени подробно в раздел I на настоящата глава.

Чл. 63. Бункерите са самоизпразващи се хранилища, предназначени за кратковременно съхраняване на сипливи материали (въглища, руди, продукти или полупродукти на химичните и металургичните производства, строителни материали и др.), Бункерите се състоят от две основни части: долна във вид на фуния или улей, образувана от наклонени стени, служеща за осигуряване на изпразването на бункера чрез самоизтичане, и горна - призматична част, образувана от вертикални стени. Бункерите се разделят на едноклетъчни и многоклетъчни, разположени на групи. формата им зависи от разположението на отворите за празнене и пълнене, габаритите на транспортните уредби, общата вместимост, разположението на носещите колони и от мястото на потока от материали в процеса на преработването им.