Преглеждане на кода на ПРАВИЛА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ХИДРОМЕЛИОРАТИВНИ СИСТЕМИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

==ПРАВИЛА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ХИДРОМЕЛИОРАТИВНИ СИСТЕМИ И СЪОРЪЖЕНИЯ==
(Публ., БСА, бр. 12 от 1987 г.)

== Раздел I.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ==

Чл. 1. Тези правила определят изискванията за приемане на новоизградени, реконструирани или модернизирани хидромелиоративни системи (напоителни, отводнителни, корекции на реки и съоръжения за защита от наводнение).

Чл. 2. (1) Тези правила не се прилагат към подобекти на хидромелиоративни системи:

*1. язовирни стени и принадлежащото им механично оборудване;

*2. тунели;

*3. постоянни пътища;

*4. мостове, водостоци и акведукти без горното строене;

*5. подстанции и електропроводи.

(2) Тези правила не се прилагат и за строителните и монтажните работи и сгради на хидромелиоративните съоръжения:

*1. основи и фундаменти;

*2. строителни конструкции;

*3. защитни и изолационни покрития, довършителни работи;

*4. електромонтажни работи;

*5. слаботокови инсталации;

*6. сгради на помпени станции, кантони за експлоатационния персонал и хидроучастъци.

(3) За подобектите по ал. 1 и за сградите и строителните и монтажните работи по ал. 2 се прилагат съответните правила за приемане с обоснованите в проекта особености на този вид обекти.

Чл. 3. При приемане на хидромелиоративни системи и съоръжения се спазват Наредба №5 за държавно приемане и въвеждане на обектите по капиталното строителство (ДВ, бр. 56 от 1987 г.) проектът и предвидените в него технологии за изпълнение, работният проект по организация и изпълнение на строителството (РПОИС) и техническите нормативни документи по приложение 1.

== Раздел II.ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАТЕРИАЛИТЕ И ИЗДЕЛИЯТА ==

Чл. 4. (1) Материалите, машините, изделията и полуфабрикатите, предназначени за хидромелиоративното строителство, трябва да отговарят на изискванията на съответните документи (БДС и ОН).

(2) Не се допуска употреба на материали, изделия и полуфабрикати без свидетелство за качество и установена технология за приложението им.

(3) Танспортирането и съхранението на материалите, изделията и полуфабрикатите трябва да отговаря на изискванията на проекта и съответните стандартизационни документи за всеки вид.

Чл. 5. (1) Качеството на доставените материали, изделия и полуфабрикати за хидромелиоративното строителство се проверява съгласно БДС-20.01.82 г. и стандартизационния документ за всеки материал.

(2) Добиваните от изпълнителя материали, както и изделията и полуфабрикатите, изготвяни на обекта, трябва да бъдат с установено качество.

== Раздел III.ТОЧНОСТ НА ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ПАРАМЕТРИ В ХИДРОМЕЛИОРАТИВНОТО СТРОИТЕЛСТВО ==

Чл. 6. (1) Геометричните параметри в хидромелиоративното строителство трябва да съответстват на предвидените в проекта.

(2) Ако с проекта не са обосновани конкретни значения на граничните отклонения, се спазват изискванията по БДС 12598 и БДС 12543 или стандартизационните документи за отделните конструкции.

Чл. 7. (1) Граничните отклонения при разбивка на осите на хидромелиоративните съоръжения в план спрямо номиналната им ос (определената с проекта) са съгласно табл. 1.

==Таблица 1==

{|border=1
|-
|Вид на съоръжението||Разстояние от репера или главната ос,означени с проекта (а) в см||Разстояние от репера или главната ос,означени с проекта (а) в см||Гранични отклонения (б) в см
|-
|Поливни водопроводи|| 	-|| -|| +-200
|-
|Дренажни смукатели ||	-|| -|| +-150
|-
|Локални съоръжения ||	-|| до 2500|| +-2
|-
|(шахти, регулатори,|| 	над 2500|| до 4000||+-3
|-
|вододели, водостоци и др.)|| над 4000|| до 6300|| +-5
|-
| || над 6300|| до 10000|| +-8
|-
| || над 10000|| до 16000|| +-13
|}

2) Граничните отклонения по ал. 1 се определят с точност до 1 см.

Чл. 8. (1) Граничните отклонения при пренасяне на височинни коти спрямо номиналната височинна кота (дадена с проекта) са съгласно таблица 2.

==Таблица 2==

{|border=1
|-
|Вид на съоръжението (параметър)||Максимално допустимо разстояние между два стабилизирани височинни репера за контрол (а) в м||Гранични отклонения (б) в мм
|-
|Безнапорни водопроводи|| ||
|-
|1. кота дъно на канали|| ||
|-	  	 
|с наклон: до 1 %|| 12|| +-20
|-
|над 1% до 1%|| 320|| +-50
|-
|2. кота било на диги|| 320|| +100
|}
над 1% 	500 	+-80

2) Не се допускат обратни спрямо посоката на водата наклони.

Чл. 9. Граничните отклонения от номиналните параметри (дадените в проекта) на засипани напорни водопроводи са съгласно таблица 3.

Чл. 10. (1) Граничните отклонения от линейните размери на изкопи за необлицовани канали, траншеи, ями и др.п. спрямо номиналните (предвидените с проекта) размери са съгласно табл. 4.

==Таблица 3==

{|border=1
|-
|Параметър||Гранично отклонение (б)
|-
|1. Наклон на монтираните тръби от чупка до чупка||по-малък или равен на максималните наклон съгласно проекта по-голям или равен на минималния наклон съгласно проекта
|-
|2. Покритие до повърхността на терена, мерено от ключа (муфите) на и онтираните тръби,преди засипването им в (h) см||-5 см
|}

==Таблица 4==

{|border=1
|-
|Изкопи за необлицовани канали,траншеи, ями и др. п.||Гранично отклонение (б) в см
|-
|Вид почва /Параметър I, b, h,||на сухо /под вода
|-
|В нескални почви без наличие на валуни или скални отломки с размери над 15 см./ Размерите на изкопната форма - съгласно проекта /дължина, широчина, височина/||+10/ +20
|-
|В нескални почви с наличие на валуни и скални отломки с размери над 15 см, както и при всички случаи на общо взривяване/ - ||+20 / +40
|}

(2) Когато изкопната форма подлежи на обратно засипване, контролира се само дълбочината й.

(3) Когато върху изкопната повърхнина ще бъде полаган бетон, размерът на граничните отклонения се определя съгласно изискванията за бетонни конструкции (чл. 2) и предвидените в ПОИС технически средства (крепежи, изкопни машини и др.п.).

Чл. 11. Граничните отклонения от номиналните размери (дадени в проекта) на насипни съоръжения (диги, подложки, филтри) са съгласно табл. 5.

Чл. 12. (1) Граничните отклонения от номиналните (дадените с проекта) размери на бетонни и стоманобетонни конструкции са съгласно табл. 6.

(2) При конструкции, разположени в земята (шахти и др. п.), граничните отклонения се удвояват.

Чл. 13. Граничните отклонения на ивични фундаменти спрямо отложената им ос са съгласно табл. 7.

==Таблица 5==

{|border=1
|-
|Параметър||Дължина (l),широчина (b),дебелина (h)
|-
|Номинален размер в см||Гранични отклонения (б) в см
|-
|До 50||+-2/ + 4
|-
|над 50 до 160||+-3/ +6
|-
|над 160 до 250||+-4/+8
|-
|над 250 до 400||+-5/+10
|-
|над 400 до 800||+-6/+12
|-
|над 800 до 1600||+-8/+16
|-
|над 1600 до 2500||+-10/ -
|-
|над 2500 до 4000||+-12/ -
|-
|над 4000 до 6000||+-15 /-
|-
|над 6000 до 10000||+-20 /-
|-
|над 10000 до 12000||+25 /-
|-
|над 12000 до 16000||+-30 /- 
|}

==Таблица 6==

{|border=1
|-
|Вид елемент||Параметър||Гранично отклонение (б) в см
|-
|Колони, греди, прагове,стълбове и др. п.||Размери, определящи напречното сечение (b, h)||+2 /-1
|-
|Плочи, стени, сводове и др.п.||Дебелина (h)||+2/ -1
|-
|Облицовки на канали и изравнители, монолитни тръби||Дебелина (h)||+2/ -1
|}

==Таблица 7==

{|border=1
|-
|Параметър||Гранично отклонение (б) в см
|-
|Номинален размер (b) в см||
|-
|до 50||+3/ -1
|-
|над 50 до 160||+4,5/ -1,5
|-
|над 160 до 250||+6/ -2
|}

==Таблица 8==

{|border=1
|-
|Параметър||Гранично отклонение (б) в см
|-
|Бетонно покритие (а) от армировката до кофражната повърхнина:до 5 см||+-1
|-
|Бетонно покритие (а) от армировката до кофражната повърхнина над 5 до 8 см||+-2
|}

Чл. 14. Граничните отклонения на монтираната армировка спрямо номиналното (даденото с проекта) покритие са съгласно табл. 8.

Чл. 15. (1) Граничните отклонения за конфигурация (форма) на елементите регламентират отклоненията от плоскостта (неплоскостност), праволинейността (неправолинейност) и правоъгълността (неправоъгълност) по отношение на номиналната им форма, дадена с линиите, координатите на точки от линиите и означенията за наклони на повърхнините в чертежите на конструкциите и съоръженията.

(2) формата на завършените съоръжения се проверява посредством мерни ленти и линии, както и с отвеси и шаблони за наклонените и криви повърхнини.

Чл. 16. Граничните отклонения от праволинейната спрямо номиналната (проетната) форма на земни повърхнини са.съгласно табл. 9

==Таблица 9==

{|border=1
|-
|Предназначение на земната повърхност||Линеен интервал (l)за сеченията с измерени височинни коти, между които се измерва 	отклонението, в м||Гранично отклонение (б) в см
|-
|1. За основи на монолитни облицовки||над 4 /до 8||+-3
|-
|2. За основа на плоски фундаменти и видими земни повърхнини (откоси, шкарпи)||над 8/ до 16||+-5
|-
|3. За било на диги||над 8/ до 16||до +-10
|}

(2) За билото на диги отклонението от праволинейността не трябва да води до височинни коти, по-ниски от проектната кота било.

Чл. 17. Граничните отклонения от плоскостността спрямо номиналната /проектната/ форма на подравнени земни повърхнина са съгласно табл. 10

==Таблица 10==

{|border=1
|-
|Вид на подравняването||Разстояние(а)между трите върха на квадрата с контролирани височинни коти в м||Гранично отклонение (б) в см
|-
|Основно подравняване||над 25 до 40||+-5
|-
|Подравняване в басейн и клетки||над 16 до 25||+-3
|}

Чл. 18. (1) Праволинейността на завършени бетонни повърхности се определя в три степени, поотделно за кофрираните (К) и некофрираните (НК) повърхности, обосновани в проекта с изчисленията за хидравлична проводимост или изискванията за естетически вид на конструкцията.

(2) Допускът за праволинейност (отклонение от проектния профил) на завършените бетонни повърхности е асиметричен - изцяло горно или изцяло долно гранично отклонение по табл. 11.

==Таблица 11==

{|border=1
|-
|Вид на бетонната повърхност и хидравлични изисквания съгласно||Местни неравности по смисъла на чл. 18, ал. 3||Праволинейност(отклонение от проектния профил по смисъла на чл. 18, ал. 5)
|-
| ||допуск в mm||Клас на точност (по БДС 12543-82) /допуск в mm 
|-
|Грубокофрирани, върху които или срещу които ще се полага насип или бетон, или ще бъдат в контакт със стояща вода /степен на завършеност К-1/||30||- /Не се измерват
|-
|Кофрирани с бичен дървен материал или с обшивка, или с инвентарни метални платна /степен на завършеност К-2/||10||IV/ 16
|-
|Кофрирани с инвентарни метални платна при повишени изисквания за хидравлична плоскост, т.е. скорости на водния поток 12 m/s и повече /степен на завършеност К-3/:|| ||
|-
|в посока, успоредна на потока||6 ||II/ 6
|-
|в посока, напречна на потока||4||-/ -
|-
|Некофрирани повърхности, оформени с мастар (степен на завършеност НК-1)||не се допускат||IV/16
|-
|Некофрирани повьрхности, оформени с маламашка (степен на завършеност HK-2)||не се допускат||III/ 10
|-
|Некофрирани повърхности, оформени след заглаждане с мистрия до ликдиране на пясъчната структура 	на повърхността(степен на завършеност НК-3)||не се допускат|| II/ 6
|}

(3) Отклоненията от размествания на кофража или дефекти при полагане на платната, обшивката им.или от разхлабени връзки между платната, или от дефектирал дървен материал, или вследствие недобро уплътняване на бетона са местни неравности и се измерват директно посредством мерна линия до 1 мм.

(4) Неравностите, които не са местни по смисъла на ал. 3, се отнасят към праволинейност (отклонение от проектния профил).

(5) Праволинейност (отклонение от проектния профил) се измерва и на некофрираните завършени бетонни повърхности. Измерването се провежда посредством триметрова права летва за правите повърхнини и един и половина метров шаблон за отклоненията от проектния профил на кривите повърхнини, поставен в посоката на по-големия размер, определящ повърхнината или посоката на водното течение до 1 мм.

Чл. 19. (1) Не се допуска допълнителна обработка на декофрираните бетонни повърхнини посредством изтриване или чрез допълнителна обработка с пясъчноструйни апарати, освен ако има писмено нареждане.

(2) Всички запълвания по бетонната повърхност трябва да бъдат добре прилепнали към празнините - при почукване да не кънтят глухо и да не се образуват пукнатини от съсъхването и втвърдяването на запълващия ги материал.

Чл. 20. Допускат се повърхностни пукнатини вследствие съсъхването на бетона или от друго технологично естество при ограничаване на разтварянето им:

*1. до 0,1 мм в конструкциите от обикновен бетон, подлежащ на променящо се циклично замръзване с размръзване във водонаситено състояние, или при условията на епизодично водонасищане, както и при колоните и стълбовете на стоманобетонни конструкции;

*2. до 0,2 мм останалите видове конструкции от тежък бетон, както и в конструкциите от лек и клетъчен бетон с ненапрегната арматура или без арматура.

Чл. 21. Върху видимите бетонни повърхнини не се допускат мазни петна от ръжда.

Чл. 22. Откритите повърхности на стоманените бетонирани части (стърчаща армировка) от монтажни възли и застопоряващи отвори, трябва да бъдат очистени от натрупване на бетон или разтвор.

Чл. 23. (1) Граничното отклонение от вертикалата (отвеса), определяща повърхнини, наклонени повърхности (откоси) или криви повърхности спрямо дадените в проекта, е съгласно табл. 12.

==Таблица 12==

{|border=1
|-
|Принадлежност на повърхността||Номинална (проектна) денивелиция между точките от вертикалата (h) в м||Гранично отклонение (б) в см
|-
|На подпорни стени, колони, опори,||до 3||+-1
|-
|прагове, фуги, ниши, видими||над 3 до 6||+-2
|-
|ръбове и др. п. и земни откоси||над 6||+-3
|}

(2) Когато повърхностите не определят хидравлично сечение, както и при конструкции, засипани в земята, граничното отклонение се удвоява.

Чл. 24. (1) Граничното отклонение на откосите от проектното се проверява с мерен шаблон за откосното отношение.

== Раздел IV.ИЗИСКВАНИЯ КЪМ НАСИПНИТЕ И БЕТОННИТЕ КОНСТРУКЦИИ ==

Чл. 25. (1) Качеството на уплътнения насип се проверява чрез контрол на земомеханичните му показатели с лабораторните протоколи и дневника за извършване на насипните работи.

(2) Всички насипи със степен на уплътняване (К1 = d /@####16777216#r@ds), равна или по-голяма от 0,9, подлежат на лабораторен контрол и отразяване в дневника за земни работи. Допустимите отклонения на влажността на насипа от оптималното водно съдържание (Wopt,) трябва да бъдат от 2 до 4% в зависимост от вида на материала. Величината на @####16777216#r@ds и Wopt,се определя по БДС 3214.

(3) В дневника за извършване на насипните работи се отразяват:

*1. характеристиката на влагания материал (липса на органични вещества, еднородност, влажност);

*2. параметрите от технологично естество, хомогенизиране и навлажняване на неуплътнения пласт, дебелина на разринатия пласт преди началото на уплътняване, използване на механизация, брой на ходове в една следа, състояние на уплътнения пласт преди полагане на новия пласт, технологични граници;

*3. количеството на завършения обем във всяка смяна, вид, местоположение и брой на взетите контролни проби;

*4.конкретни препоръки и заключения на лабораторията въз основа на резултатите от изследваните проби.

(4) Номенклатурата на изследваните земномеханични показатели е в съответствие с предписаната в проекта степен на уплътняване.

Чл. 26. (1) Когато с проекта не се определя конкретен метод за вземане на пробите за определяне на обемната плътност и влажност, или видът на материалите налага изменения на предписания метод, се прилагат:

*1. при свързани почви, които могат да се обработват с нож - методът й метален режещ пръстен съгласно БДС 647;

*2. при свързани почви, които не могат да се обработват с нож или при несвързани почви - пясъчно насипния (обемният) метод.

(2) Допуска се използването на експресни методи и средства за определяне на обемната плътност и влажност (пенетрометър, ултразвуков метод, радиоизотопен метод и др. стандартизирани методи) при условие, ако най-малко 10% от пробите ще бъдат изследвани с методите п т. 1 и 2 от ал. 1.

Чл. 27. (1) Ако с проекта не се изисква друго, минималния брой контролни проби за доказване качеството на уплътнените насипи се определя по табл.

(2) За зарити водопроводи се проверява обратното засипване с най-малко 3 проби за всеки 1 Км изпълнен тръбопровод, като на доказване подлежи уплътнението до ключа на тръбата. Контрол на уплътнението за обема над ключа не се изисква, само ако е осигурен обем насип над теренната кота за допълнително улягане в съответствие с предписанията на проекта.

(3) За каменен насип се проверява максималният размер на скалните късове, който не трябва да бъде по-голям от 2/3 от дебелината на предписания пласт.

(4) Земномеханичните показатели от колоната "други показатели" на таблица 13 се определят съгласно БДС 646; БДС 648; БДС 2762; БДС 3214; БДС 8497; БДС 8992; БДС 10188.

(5) Допустимото отклонение на пробите за плътност и влажност, недостигащи проектните изисквания, се ограничава до 10% от общия брой проби. Незадоволяващия брой проби не трябва да произхожда от един пласт.

Чл. 28. Резултатите от анализите трябва да бъдат подредени и систематизирани в одобрените за целта форми, а при изискваща се от проекта степен на уплътняване К1, равна и по-голяма от 0,95 да са статистически обработени за достигнатата обемна плътност в съответствие с БДС 11316.

Чл. 29. Качеството на подравнителни подложки от строителни почви под облицовки с РVС фолио се проверява с контролни проби за определяне на зърнометричния състав по БДС 2762. Ако с проекта не се изисква друго, се взема по една контролна проба на всеки 20000 куб.м. изпълнени подложки, но не по-малко от три проби за всяко завършено съоръжение.

Чл. 30. (1) Изискванията за качеството на бетона, необходимите проби за доказване на качеството му са съгласно "проект за бетона". Резултатите от пробите се вписват в дневниците за бетонови работи по образците от приложение 3 или 4 към раздел III "Бетонови и стоманобетонови работи" на ПИПСМР (БСА, кн. 2 от 1981 г.).

(2) При обикновено полагане на бетона за всички мелиоративни съоръжения се:

*1. съставят необходимите рецепти за бетона съгласно изискваната якост, водоплътност и мразоустойчивост в работните чертежи;

*2. проверяват предварително пригодността с лабораторни проби и доказват типовите технически указания за водоплътност и корозионна устойчивост в съответствие с БДС 9673, БДС 7269, както и раздел III "Бетонови и стоманобетонови работи" на ПИПСМР (БСА, кн. 2 от 1981 г.). Минималният брой контролни пробни тела се определя по БДС 9673 и БДС 7269.

Чл. 31. Якостта на натиск на бетона при декофриране, ако няма изисквания в проекта, не трябва да бъде по-ниска от посочената в табл. 13.

==Таблица 13==

{|border=1
|-
|Вид на конструктивния елемент||Процент от проектната якост на натиск
|-
|Фундаменти, плочи и сводове с отвор 2 м||50
|-
|Плочи, греди и сводове с отвор до 8 м||70
|-
|Носещи елементи с отвор над 8 м||100
|}

== Раздел V.ИЗПИТВАНЕ НА ХИДРОМЕЛИОРАТИВНИ СЪОРЪЖЕНИЯ ==

Чл. 32. (1) На напорните и безнапорните водопроводи - покрити и открити, канапи, дюкери, изравнители, мелиоративни помпени станции, както и на поливната техника, се извършват предвидените с проекта изпитвания.

(2) Не се допуска изпитване върху прясно излети бетонни повърхности с течаща вода, ако положеният бетон не е достигнал 50% от проектната якост. Скоростта на водата трябва да съответства на допустимата за бетон с достигната якост.

(3) Изпитване на напарни стоманобетонни водопроводи или носещи стоманобетонни конструкции се извършва след достигане и доказване на проектната якост по БДС 9673 на бетона или замонолитващите разтвори.

Чл. 33. (1) Изпитването на стоманените водопроводи или други заварени конструкции се извършва при положителни резултати от проверката за качеството на съединенията, проведена без разрушаване за контрол, съгласно раздел "Стоманени конструкции" на ПИПСМР (БСА, кн. 10 от 1968 г.).

(2) Изискванията към контрола на заварените стоманени тръби са съгласно: чл. 86, чл. 87, чл. 88, ал. 1, 3, 4 и 5, чл. 89, чл. 91 и чл. 92 от глава трета, раздел IV на "Правила за приемане на външни мрежи и съоръжения за водоснабдяване, канализация и топлоснабдяване" (БСА, кн. 4 от 1984 г.).

(3) Произведените от изпълнителя стоманени тръби с прав шев по БДС 14805 и БДС 6120 за нуждите на хидромелиоративното строителство се подлагат на изпитване на хидравлично налягане след монтажа им при пробите, съгласно изискванията на чл. 34 до 44 вкл.

(4) Защитата на стоманените водопроводи да се изпитва съгласно проекта за съответната защита в съответствие с чл. 100, 101, 103, 104, 105, 106, 107 и 108 от глава трета, раздел V на "Правила за приемане на външни мрежи и съоръжения за водоснабдяване, канализация и топлоснабдяване" (БСА, кн. 4 от 1984 г) и изискванията на чл. 3.18.1 до чл. 3.20.5 вкл. от БДС 15705.

Чл. 34. (1) Напорните водопроводи се изпитват едновременно (за якост и плътност) по хидравличен или пневматичен способ (с вода или въздух) съгласно изискванията на проекта и сключения договор, в зависимост от климатичните условия в района на строителството и от наличието на вода през периода на изпитването.

(2) Допуска се съгласно договора да се приложи най-подходящият за конкретните условия метод за изпитване. Ако най-подходящо се окаже изпитване с въздух на обкръжени с вода и тръби, трябва да бъдат приложени мероприятия срещу изплуване на тръбите. В този случаи подземните водопроводи трябва да бъдат частично засипани.

(3) Допуска се изпитванията на водопроводите от всички видове материали да бъдат провеждани както преди, така и след засипването им. При изпитвания на засипани водопроводи се изискват актове за всички закрити видове работи, предшестващи технологично изпитването.

Чл. 35. (1) Изпитването на напорните водопроводи се прилага съгласно проекта на участъци, не по-дълги от 1 км. При равнинни терени дължината на участъка може да бъде по-голяма от 1 км съгласно проекта.

(2) При преминаването на водопроводите през шосета, жп линии и др. изпитването се провежда съгласно проекта след полагането им в кожух, или обсадна тръба без да се засипва приемната и изходната част на траншеята. Същото се отнася и за преминавания чрез хоризонтално сондиране.

(3) Не се допуска провеждане на изпитвания по хидравличен начин на водопроводи при температура на въздуха 0°С и по-ниска.

Чл. 36. (1) Големината-на изпитателното хидравлично налягане при изпитване на напорните водопроводи е съгласно проекта.

(2) При липса на изисквания в проекта хидравличното изпитване се провежда съгласно договора при условията:

*1. предварително напълване на водопровода с вода в определения участък, като за:

а) пластмасовите тръби - най-малко 2 часа преди изпитването;

б) стоманените и азбестоциментните тръби - 24 часа преди изпитването;

в) стоманобетонните предварително напрегнати тръби - 72 часа преди

изпитването;

*2. големината на изпитателното налягане за водопроводи от всички материали се определя от работното налягане плюс 0,2 МРа, но не по-малко от хидростатичното налягане плюс 0,2 МРа.

(3) Налягането от хидравличен удар не се отчита.

Чл. 37. Хидравличното изпитване на всички водопроводи започва с повишаване на налягането до съответното работно, което се поддържа в продължение на 10 min. След това налягането се повишава до изпитателното за не по-малко от 10 min и се поддържа чрез допомване в продължение на още 10 min.

Чл. 38. Приема се, че напорният водопровод е издържал хидравличното изпитване, ако не са се проявили видими дефекти: спукване на тръби, избиване на връзки, поява на мокри петна над засипката, или ако изпитателното налягане не се понижава с повече от 0,05 МРа в течение на последните 10 min..

Чл. 39. Пневматичният начин за изпитване на напорни водопроводи е допустим при тръби с вътрешно работно налягане:

*1. за стоманени - до 1,6 МРа;

*2. за предварително напрегнати стоманобетонни, РУС и азбестоциментни тръби - до 0,5 МРа.

Чл. 40. Пневматичното изпитване на якост и плътност се провежда едновременно на участъци с дължина, не по-голяма от 1 км, като се вземат мерки за безопасност, съгласно глава трета, раздел V на "Правила за приемане на външни мрежи" (БСА, кн. 4 от 1984 г.).

Чл. 41. За изравняване на температурата на вкарания въздух във водопровода и тази на тръбата и засипката въздухът трябва да престои:

*1. за малки диаметри до ф 300 mm - 2 часа;

*2. за диаметър над ф 300 mm ф 1000 mm -8 часа;

*1. за диаметри над ф 1000 mm - от 16 до 24 часа.

Чл. 42. (1) Пневматичното изпитване на напорните водопроводи след темперането се провежда при следните изисквания:

*1. за стоманени тръби - при работно налягане:

а) до 0,5 МРа - с изпитателно налягане 0,6 МРа;

б) над 0,5 МРа до 1,6 МРа - с изпитателно налягане, равно 1,15 работно налягане;

*2. за тръби от поливинилхлорид, от азбестоцимент и предварително напрегнати муфи на тръби при работно налягане до 0,5 МРа с изпитателно налягане, равно на 1,15 работно налягане.

*2. изпитателното налягане се поддържа във водопровода в продължение на 30 min, като се допуска допълнително помпане на въздух за стабилизиране на изпитателното налягане.

(2) Оглеждането на водопровода за откриване на дефектни места по него се извършва при намалено налягане:

*1. за стоманени тръби - до 0,3 МРа;

*2. за останалите видове тръби - до 0,1 МРа.

Чл. 43. (1) Местата на изтичане на въздух от водопровода при пневматичното изпитване се откриват чрез намазване на видимите съединения със сапунен разтвор по звука или по спадане на налягането, което не трябва да е повече от 0,15 МРа за 30 min.

(2) Когато дължината на изпитвания водопровод е по-малка от 1 km, допустимото понижение се редуцира съобразно дължината.

Чл. 44. Приема се, че водопроводът е издържал изпитването, ако не е нарушена целостта му, няма изтичане на въздух през връзките или заварките и изпитателното налягане не се понижава повече от посоченото в чл. 42.

Чл. 45. (1) Безнапорни водопроводи се изпитват на водоплътност на участъци между две съседни ревизионни шахти, но не по-дълги от 1 км.

(2) Изпитването се провежда по хидравличен начин 24 часа след напълване на водопровода с вода при контрол на водното ниво.

Чл. 46. Хидростатично налягане, равно на изпитателното налягане, се постига, когато нивото на водата в по-ниската шахта покрие с 50 см горния ръб на тръбата или достигне до нивото на люка, ако има такъв.

Чл. 47. Големината на изтичане на вода от без напорки водопроводи се определя с обема на прибавената вода. Добавянето на вода трябва да продължи не по-малко от 30 min. Допуска се понижаване на нивото в шахтата не повече от 20 см, или допустимото изтичане на вода за 1 км дължина,не трябва да превишава 0,1% от оразмерителното водно количество на безнапорния водопровод.

Чл. 48. (1) При безнапорни водопроводи с диаметър над 1000 мм, когато доставянето на вода е затруднено или липсват условия за оттичането й, подборното изпитване чрез оглед става съгласно проекта.

(2) Отстраняването на констатираните след огледа дефекти се извършва преди засипването на водопровода.

(3) Броят на участъците, които няма да бъдат оглеждани, е съгласно проекта, а приемането им се осъществява по документите и актовете за закрити работи.

(4) Ако резултатите от определените участъци за изпитване чрез оглед са неудовлетворителни, след отстраняване на недостатъците се провежда оглед на всички участъци.

Чл. 49. Приема се, че водопроводът и шахтата са издържали изпитването, ако не са отбелязани изтичания на вода през връзките на тръбите или шахтата, надвишаващи допустимите по проект загуби в продължение на 24 часа.

Чл. 50. Хидравличното изпитване на изравнителите за проверка на водоплътност на облицовката по дъното и откосите се провежда съгласно проекта в два етапа:

*1. напълване с вода до един метър височина в продължение на едно денонощие за проверка на водоплътността на дъното;

*2. напълване до проектна кота и поддържане на нивото в продължение на 24 часа.

Чл. 51. Приема се,,че изравнителят е преминал успешно изпитването, ако:

*1. няма видими течове или навлажняване на околния терен, констатирано след оглед;

*2. състоянието на фугите и бетонните плочи след изтичане на водата е непроменено.

Чл. 52. (1) Помпените станции се изпитват съгласно чл. 63 от Наредбата за взаимоотношенията в инвестиционния процес (ДВ, бр. 18 от 1987 г.) и Наредба № 5 с оразмерително водно количество съгласно проекта.

(2) Допускат се изпитвания и 72-часови проби на помпените агрегати с байпасна връзка за оборотно използване на водата, като работното налягане на помпите се поддържа чрез дроселиране.

(3) Изпитването на отводнителните помпени станции се провежда с постъпилите в отводнителния канал или дренажния колектор водни количества, а при липса на такива обектът може да се приеме за въвеждане в действие, ако единичните сухи проби са успешни.

== Раздел VI.ПРИЕМАНЕ НА ХИДРОМЕЛИОРАТИВНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ ==

Чл. 53. (1) Приемането на хидромелиоративните съоръжения се извършва въз основа на съставените актове: "за предаване на строителната площадка"; за уточняване и съгласуване на строителния терен с работните чертежи и даване основния репер на строежа", "за установяване на категорията на почвата и действителните коти на извършените изкопни работи", "за приемане на кофраж и арматура", респ. "за начало на бетонирането" (когато с проекта не се изисква кофраж или арматура или и двата вида работи, началото на бетонирането следва съставяне на акт, в който се отбелязва "и разрешихме наливане на бетона"), "за предаване на бетонни и стоманобетонни фундаменти или други съоръжения за монтаж на машини и съоръжения", "за предаване и приемане на машините и съоръженията" в съответствие с договора между изпълнителя и инвеститора или доставчика, "за количествата и качествата на извършените работи, които подлежат на закриване, или не могат да бъдат установени по-късно".

(2) Актове за закрити работи се съставят за:

1. приемане на основите;

2. подготвения за продължаване на прекъснато насипване пласт от диги и основи;

3. подложки;

4. уплътняване, заменяне на слаба или преовлажнена почва, заздравителни и противонабъбващи мероприятия на земната основа;

5. коти на фундамента на геодезични точки, дълбоки репери, пиезометри и апаратура, подлежаща на засипване;

6. завършените елементи или части, като дренажни устройства от естествени или изкуствени материали, водопроводи - преди обратното им засипване;

7. повърхностите на всички видове фуги;

8. отделните слоеве при многослойни облицовки;

9. основата, грундираната повърхност и защитното покритие при изпълнението на хидроизолации и защита на бетонни, метални и тухлени съоръжения;

10. във всички случаи съгласно проекта и договора.

(3) Акт за успешно проведените изпитвания.

(4) Изпълнителните чертежи за завършеното съоръжение трябва да отразяват действителните размери, нива и повърхнини, установени чрез измерванията на геометричните параметри в съответствие с изискванията на раздел III и IV и срок съгласно договора за строителство.

Чл. 54. Комплексните изпитвания и пробите при експлоатационните условия на хидромелиоративните системи и съоръжения се извършват съгласно чл. 63 НВИП и Наредба № 5.

Чл. 55. (1) Комплексните изпитвания и пробите при експлоатационни условия

се провеждат само в поливния сезон съобразно агрометеорологичните условия в съответствие с проекта за експлоатация и Наредба №5.

(2) Срокът за провеждане на изпитванията се определя с протокол обр. 16.

Чл. 56. Комплексното изпитване се провежда след обзавеждане със съответните измерителни приспособления съгласно проекта и договора чрез постепенно (плавно) повишаване на товара (водното количество, водния напор) до оразмерителните му стойности (оразмерително водно количество, оразмерителен воден напор, номинална мощност), пред-видени в проекта или техническата документация.
 
Чл. 57. Проба при експлоатационни условия не се провежда на отводнителни системи или подобектите й, открита или закрита тръбна мрежа, канална мрежа, както и корекции на реки за защита на селскостопански площи.

Заключителни разпоредби

Тези правила се издават на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториалното и селищно устройство.

Тези правила са утвърдени със заповед № РД-02-14-305 от 17.VIII.1987 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство. Указания по прилагането на тези правила се дават от председателя на Комитета по териториално и селищно устройство.

==Приложение 1==
към чл. 3

== СПИСЪК ==

на техническите нормативни документи, които се прилагат заедно с "Правила за приемане на хидромелиоративни системи и съоръжения"

*1. Наредба № 2 от 05.05.1986 г. за противопожарните строително-технически норми (ДИ "Техника", 1987 г.).

*2. Правилник за безопасност на труда при строително-монтажните работи, 1982 г. (необнародван).

*3. Наредба № 15 за пожарна безопасност при извършване на огневи работи (ДВ, бр. 95 от 1981 г.).

*4. Инструкция за изготвяне на част "Опазване на природната среда в проектите за обекти от капиталното строителство и реда за извършване на екологични експертизи (БСА, кн. 8 от 1985 г.).

*5. Правила и санитарни изисквания при използване на пречистени води за напояване (ДВ, бр. 39 от 1971 г.).

*6. Наредба № 5 за държавно приемане и въвеждане на обектите по капиталното строителство (ДВ, бр. 56 от 1987 г.).

==Приложение 2==
към чл. 54

АКТ за проведено изпитване на напорен водопровод

Строителен обект: ________________________________________________

Изпълнител:______________________________________________________

Инвеститор:---------------------------

Участък от водопровода (част от комплекса):__________________________

Изпитван участък от_______________ до______________

Материал на водопроводите: ________________________

Номинален диаметър: -----------------------

Вид на тръбните връзки: ----------------------

Максимална денивелация в изпитвания участък: ________________

Метод на изпитването: хидравличен или пневматичен: ---------

Местоположение на манометъра в изпитвания участък:_____хм. ____

Работно налягане:------------ МРа -----------

Изпитателно налягане:_____________ МРа---------------

Напълване на водопровода: ден ____ от_____________________до__ часа ___

Продължителност на изпитателното налягане: ___________________________

Спадане на изпитателното налягане в последните 10 min: _________________

Забележки по провеждане на изпитването: ______________________________

Заключение на завършеността:________________________________________

Изпитването провел:_________________________________________________

Място:________________________ Дата: ______________________________

ИЗПЪЛНИТЕЛ:_______________ ИНВЕСТИТОР:________________