Преглеждане на кода на ЗвсвнибгпнпзРТдсмс

==ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ОТ ТУРСКИ ПРОИЗХОД, НАПРАВИЛИ ПОСТЪПКИ ЗА ЗАМИНАВАНЕ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ И ДРУГИ СТРАНИ ПРЕЗ ПЕРИОДА МАЙ - СЕПТЕМВРИ 1989 Г.==
Обн. ДВ. бр.66 от 14 Август 1992г., изм. ДВ. бр.102 от 18 Декември 1992г., изм. ДВ. бр.44 от 21 Май 1996г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г.

Чл. 1.. (1) Възстановява се собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г., които са били изкупени от държавата, общините, обществените организации или техни фирми, както и кооперации, ако те в четиримесечен срок от влизането в сила на този закон заплатят на купувача получените суми от продажбата.

(2) Не се възстановява собствеността на лица, получили в обезщетение друг недвижим имот или притежаващи в района на същото населено място друг недвижим имот, задоволяващ жилищните им нужди.

(3) Не се възстановява собствеността и на лицата, които са прехвърлили имот или право на имотно обезщетение на свой възходящ, низходящ, съпруг или роднина по съребрена линия до четвърта степен включително.

Чл. 2.. Обявяват се за нищожни актовете за дарение в полза на държавата, общините, обществените организации или техни фирми, на кооперации, а също и отказите от право на собственост по чл. 100 от Закона за собствеността, направени от лицата по чл. 1 на този закон.

Чл. 3.. Договорите, с които държавата, общините, обществените организации или техни фирми, както и кооперациите, са прехвърлили на физически лица недвижими имоти, придобити от български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г., се обезсилват.

Чл. 4.. Лицата, чиято собственост се възстановява по този закон, заплащат подобренията върху възстановения имот на този, който ги е извършил по правилата на неоснователно обогатяване. Лицата, извършили подобрения, нямат право на задържане върху имота, а собствениците нямат право да искат обезщетение за пропуснати ползи.

Чл. 5.. (1) Физическите лица, придобили собственост върху имоти, подлежащи на възстановяване по този закон, се обезщетяват от държавата или общината с равностоен недвижим имот при следните условия:

*1. (Обявена за противоконституционна с РКС 18/92 - ДВ, бр. 102 от 1992 г.) (да са били включени в списъка за крайно нуждаещи се по реда на Наредбата за разпределяне и продажба на жилища - от първа до трета група, в населеното място, в което са придобили имота, или в това, в което са имали постоянното си местожителство преди придобиването);

*2. да не са придобили собствеността чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт.

(2) Ако лицето, отговарящо на условията по ал. 1, не може да получи равностойно жилище в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, общината задължително му заплаща 12-кратната стойност на цената, която е заплатил за жилището, подлежащо на възстановяване.

(3) При възможност и при поискване на лицето, отговарящо на условията по ал. 1, общината е длъжна да му прехвърли право на собственост върху подходящ жилищностроителен парцел, със стойността на който се намалява размерът на обезщетението по предходната алинея.

(4) С правата по предходните алинеи се ползват и тези физически лица, чиито договори за закупуване на недвижими имоти от държавата, общините, обществените организации или техни фирми, както и кооперации, са били обявени за нищожни или са унищожени по съдебен ред.

(5) Лицата, които не отговарят на условията по ал. 1, получават само заплатената от тях сума при придобиването на имота.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Начинът на обезщетяване се определя със заповед на кмета на общината, в която се намира недвижимият имот. Заповедта и отказът да бъде издадена такава подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 6.. Отменят се заповедите за изменение начина на обезщетение от имотно в парично на лицата, посочени в чл. 1, и се възстановява действието на първоначалната отчуждителна заповед по чл. 98 от Закона за териториално и селищно устройство.

Чл. 7.. Сключените предварителни договори по чл. 19 от Закона за задълженията и договорите пораждат задължения за продавача само ако са потвърдени писмено от него след 30 ноември 1989 г.

Чл. 8.. (1) Възстановява се правото на членство в жилищностроителни кооперации на лицата по чл. 1, което е било прекратено през периода май - септември 1989 г., ако към момента на прекратяване на членството сградата е била завършена в годен за обитаване вид. Не се възстановява правото на членство в жилищностроителни кооперации, ако при прекратяването му сградата не е била завършена във вид, годен за обитаване, или новоприетият член вече се е снабдил с нотариален акт.

(2) Ако първоначалният член-кооператор не желае да възстанови членството си в жилищностроителната кооперация, той има правата по чл. 5, ал. 2 и 3 от този закон.

(3) Лицето, чието членство в жилищностроителната кооперация се прекратява поради възстановяване на първоначалния член-кооператор, има правата по чл. 5, ал. 2 и 3 от този закон, ако са налице условията по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2.

(4) Отношенията между първоначалния и последващия член-кооператор и жилищностроителната кооперация се уреждат по реда на Закона за жилищностроителните кооперации.

(5) В случаите, при които лицето, което е заменило първоначалния член-кооператор, се е снабдило с нотариален акт, първоначалният член-кооператор има правата по чл. 5, ал. 2 и 3 от този закон.

Чл. 9.. (1) Възстановява се собствеността на лицата по чл. 1 от този закон върху недвижими имоти, продадени на физически лица през периода май - септември 1989 г., в населени места, където не се е прилагал редът по Закона за собствеността на гражданите за продажба на такива имоти. Собствеността се възстановява, ако продавачът поиска това и възстанови на купувача получената сума в четиримесечен срок от влизането на този закон в сила.

(2) Купувачът или неговите правоприемници запазват собствеността си, ако в едномесечен срок от поискване на възстановяването заплатят на продавача - лице по чл. 1 от закона, 12-кратната стойност на продажната цена.

(3) От правата по предходната алинея не се ползват лицата, които към момента на придобиване на имота не са имали постоянно местоживеене в населеното място, в което се намира имотът.

==Допълнителни разпоредби==

§ 1. Общините са длъжни в едногодишен срок от влизането на този закон в сила да прехвърлят право на собственост върху общински жилищностроителни парцели за жилищностроителни кооперации или за индивидуално жилищно строителство на лицата по чл. 1 от закона, чиито жилища са били разрушени и не са били обезщетени с други такива извън случаите, уредени с Постановление № 170 на Министерския съвет от 1991 г. за уреждане на социални проблеми в някои райони на страната (ДВ, бр. 74 от 1991 г.).

§ 2. Владението на имотите, собствеността върху които се възстановява по силата на този закон, да се предаде на собствениците до 1 април 1993 г.

§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 1996 г.) От деня на възстановяване на собствеността до предаване на владението лицата, обитаващи жилищата, заплащат на собственика наем, определен по реда на Закона за държавната собственост за държавните жилища.

§ 4. Създават се специални фондове в републиканския и общинските бюджети за изплащане на сумите по чл. 5, ал. 2, в които фондове се внасят и средствата в резултат от реализирането на гражданската и наказателната отговорност на лицата, виновни за т.нар. "възродителен процес".

==Заключителни разпоредби==

§ 5. От правата по този закон се ползват само български граждани, които до 1 март 1992 г. са се установили на постоянно местоживеене в Република България.

§ 6. Съдебните производства по този закон се освобождават от всякакъв вид такси.

==Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ==
(ОБН. - ДВ, БР. 44 ОТ 1996 Г., В СИЛА ОТ 01.06.1996 Г.)

§ 16. В § 3 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 1992 г., бр. 102 от 1992 г. - Решение № 18 на Конституционния съд от 1992 г.) думите "чл. 10 от Закона за наемните отношения" се заменят със "Закона за държавната собственост за държавните жилища".

§ 19. Висящите съдебни производства по § 14, 15, 16 и 18 се решават по досегашния ред.

==Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС==
(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".