Преглеждане на кода на ПРАВИЛНИК НА АРБИТРАЖНИЯ СЪД ПРИ БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

== Раздел I.ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ==


Арбитражен съд

Чл. 1. (1) Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата е независима от нея правораздавателна институция. Организацията на Арбитражния съд и статутът на арбитрите се определят от Устава на Арбитражния съд.

(2) Арбитражният съд разрешава граждански спорове, както и спорове за попълване на празнини в договори или приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства, независимо от това дали седалището или местожителството на едната или и на двете страни е в Република България или вън от нея.

 
Основания за компетентността на арбитражния съд

Чл. 2. (1) Арбитражният съд разглежда споровете по чл. 1, ал. 2, ако те са му възложени с арбитражно споразумение или с международен договор.

(2) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Споразумението е писмено и когато се съдържа в разменени между страните писма, телеграми и други писмени средства за комуникация или в общи условия, към които препраща сключен между страните писмен договор.

(3) Смята се, че има писмено арбитражно споразумение и когато ищецът предяви иск пред Арбитражния съд, а ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да се разгледа от Арбитражния съд или извърши пред него действие, насочено към разглеждане на спора по същество, без да оспорва компетентността на Арбитражния съд.

 
Приложими процедурни правила

Чл. 3. (1) Ако страните не уговорят друго, тяхното съгласие да възложат спора на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата означава и приемане на този правилник.

(2) Арбитражният съд прилага уговорените от страните правила относно разглеждането на делото, освен ако те противоречат на повелителни норми на приложимия за арбитража закон или на принципите на този правилник.

(3) По въпроси, неуредени от Закона за международния търговски арбитраж, от този правилник или от споразумението на страните, арбитрите процедират съобразно тяхната разумна преценка, ръководейки се от естеството на арбитража и предмета на спора, като обезпечават във всеки случай равна възможност на всяка страна за защита.

(4) По дела, основани на арбитражно споразумение, се прилагат тези правила на правилника, които са в сила при започване на арбитражното производство, освен ако и двете страни поискат да се приложат правилата, които са били в сила при сключване на арбитражното споразумение или са влезли в сила след започване на арбитражното производство.

(5) Ако страната не заяви незабавно, писмено или в арбитражното заседание срещу нарушаване на процесуално правило по ал. 1 и 2, смята се, че тя се е отказала от правото си да се позовава на нарушението.

 

== Раздел II.ИСК И ОТГОВОР НА ИСКА ==

Предявяване на иск

Чл. 4. (1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба в Арбитражния съд.

(2) Исковата молба се смята подадена в деня, в който постъпи в Секретариата на Арбитражния съд, а ако се изпраща по пощата - в деня, отбелязан в печата на пощенската служба в мястото на изпращането.

 
Съдържание на исковата молба

Чл. 5. (1) Исковата молба трябва да съдържа:

1. пълното наименование на страните;

2. адрес на страните, телефон, телефакс, телекс;

3. цената на иска;

4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

5. в какво се състои искането;

6. името на арбитъра и неговия заместник или искане те да бъдат назначени от Председателя на Арбитражния съд;

7. опис на документите, приложени към исковата молба;

8. подпис на ищеца.

(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.

(3) Към исковата молба трябва да бъдат приложени:

1. арбитражното споразумение, когато компетентността на АС при БТПП не се основава на международен договор;

2. удостоверения за актуалното състояние на ищеца и ответника;

3. документ за внесена арбитражна такса и депозит за разноски;

4. преписи от исковата молба и писмените доказателства според броя на ответниците и един комплект за резервно досие.

 
Цена на иска. определяне на арбитражната такса

Чл. 6. (1) Цената на иска се определя:

1. по искове за парични вземания - от размера на претендираната сума;

2. по искове за предаване на вещи - от тяхната стойност;

3. по искове за установяване съществуването или преобразуване на правоотношения - от стойността на договора към момента на предявяване на исковата молба, а по договори за наем с неопределен срок - от наемната цена за една година;

4. по искове за периодични платежи за определено време - от сбора на всички платежи, а за неопределено време - от сбора на платежите за три години.

(2) Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба. Когато с исковата молба се предявяват няколко иска, цената на всеки иск трябва да се посочи отделно.

(3) При предявяване на възражение за прихващане ответникът е длъжен да посочи цената на вземането си съобразно правилата на ал. 1 и 2.

(4) Ако ищецът не е определил или е определил неправилно цената на иска, както и когато тя не може да бъде определена точно, Председателят на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата по своя инициатива или по искане на ответника определя цената на иска въз основа на наличните данни.

(5) Ако при разглеждане на делото се установи, че цената на иска не е била определена в съответствие с правилата по предходните алинеи, Решаващият орган определя цената на иска окончателно.

(6) Горните правила се отнасят и за определяне цената на възражението за прихващане.

(7) Ищецът внася арбитражна такса, определена въз основа на общата сума от цената на всички предявени искове, а ответникът внася арбитражна такса, определена въз основа на цената на предявените насрещни искове и възражения за прихващане.

 
Предварителна проверка на компетентността на арбитражния съд

Чл. 7. (1) Ако ищецът в исковата молба не се позовава на арбитражно споразумение или не го представя, Секретариатът на съда го поканва да представи такова споразумение или да заяви писмено, че желае, въпреки липсата на арбитражно споразумение, да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, като му предоставя петнадесетдневен, а по международни дела - тридесетдневен срок.

(2) Ако в дадения му срок ищецът не представи споразумение, обуславящо компетентността на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата и не заяви писмено, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, както и когато представеното арбитражно споразумение се отнася до спор, който не може да бъде разглеждан от арбитраж, исковата молба се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на Арбитражния съд.

(3) Ако в предоставения му с поканата срок ищецът представи арбитражно споразумение, обосноваващо компетентността на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, Секретариатът на съда му изпраща съобщение за внасяне на дължимата арбитражна такса и определения депозит за разноски.

(4) Ако в сроковете по алинея 1 ищецът не представи споразумение, но заяви писмено, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, Секретариатът му изпраща съобщение да внесе минималната арбитражна такса по съответната тарифа. Ако ответникът не възрази делото да бъде разгледано от Арбитражния съд, ищецът е длъжен да довнесе арбитражната такса до дължимия размер съобразно тарифата.

 
Отстраняване на недостатъците на исковата молба

Чл. 8. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1 или не са представени приложенията по чл. 5, ал. 3, т.т. 3 и 4, Секретариатът на съда дава на ищеца срок да отстрани недостатъците. Този срок не може да бъде по-дълъг от 30 дни по международни дела, съответно 15 дни по вътрешни дела, считано от деня на получаване на съобщението. До отстраняване на недостатъците делото остава без движение.

(2) Ако ищецът оспори становището на Секретариата относно редовността на исковата молба, въпросът се решава от Председателя на Арбитражния съд.

 
Отговор на исковата молба

Чл. 9. (1) След получаване на исковата молба и внасяне на арбитражната такса и депозита за разноски, Секретариатът на съда уведомява за това ответника, като му изпраща препис от нея с приложенията й, както и списъка на арбитрите.

(2) Едновременно с това, Секретариатът съобщава на ответника, че той може в срок до 30 дни от получаване на препис от исковата молба да подаде своя отговор, подкрепен със съответни доказателства. По дела между страни със седалище или местожителство в страната срокът за отговор е 15 дни. По молба на ответника посочените срокове може да бъдат продължени от Председателя на съда.

(3) В същия срок ответникът трябва да съобщи имената на избраните от него арбитър и заместник-арбитър или да предостави назначаването им на Председателя на Арбитражния съд.

(4) Ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно неговото вземане е от компетентността на Арбитражния съд. Насрещният иск трябва да бъде предявен в срока за отговор на исковата молба и по отношение на него се прилагат разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 5-8. Възражението за прихващане може да бъде предявено и по-късно.

(5) Неподаването на отговор не означава признание на иска.

 

== Раздел III.КНИЖА, СЪОБЩЕНИЯ И ВРЪЧВАНЕ ==


Представяне на документите по делото

Чл. 10. (1) Всички документи трябва да бъдат представени в толкова екземпляра, че всяка страна да има по един, а Арбитражният съд - не по-малко от два екземпляра.

(2) Посочените в алинея 1 документи, с изключение на писмените доказателства (ал. 3 на чл. 29), се представят на езика, на който е сключен договорът, или на езика, на който страните са водили кореспонденцията помежду си, или на български език. Преводът на тези книжа се извършва по нареждане на секретаря за сметка на страната, представила книжата.

(3) Българските предприятия представят книжата си на български език, придружен с превод на езика, на който те са водили кореспонденцията си с другата страна, когато нейното седалище или местожителство е в чужбина.

(4) Ако книжата са представени на език, преводът на който е свързан с трудности, секретарят на съда може да задължи съответната страна да ги представи в превод на английски, френски, немски, руски, италиански или испански език. Ако преводът не бъде представен в дадения на страната срок, исковата молба се оставя без движение.

 
Изпращане и връчване на документи

Чл. 11. (1) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях книжа, съобщения и призовки на посочените от тях адреси или на адресите на надлежно упълномощените техни представители.

(2) Исковата молба, отговорът на иска, арбитражните решения и определенията се изпращат препоръчано, с обратна разписка. Призовките и другите съобщения могат да бъдат изпратени и чрез телеграма по телекса или по телефакса и се смятат връчени, ако има данни, че са получени.

(3) Всички посочени по-горе документи могат да бъдат връчени лично на страната или на неин представител срещу разписка.

 
Получаване на книжата, призовките и съобщенията

Чл. 12. (1) Когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или пощенският адрес на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, книжата, съобщенията или призовките се смятат за получени, ако са изпратени до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или пощенски адрес с препоръчано писмо, или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено.

(2) Документът по ал. 1 се смята предаден и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската служба да го получи, ако тя удостовери това.

(3) Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, когато адресатът е получил съобщението. Ако последният ден на срока изтича в неработен ден, срокът изтича в първия работен ден.

 

== Раздел IV.РЕШАВАЩ ОРГАН ==

Състав на решаващия орган

Чл. 13. (1) Арбитражният съд разглежда и решава възложените му спорове чрез решаващия орган, който може да се състои от един арбитър или от трима арбитри.

(2) Председателят на Арбитражния съд може да предложи на страните да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър, който двете страни да определят по взаимно съгласие или да предоставят на Председателя на Арбитражния съд да го определи.

 
Състав от арбитри

Чл. 14. (1) Ако Решаващият орган е от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър и негов заместник, а двамата арбитри избират от своя страна от списъка на арбитрите председателя на Решаващия орган в 7-дневен срок от съобщението за избирането им. Този срок е 30-дневен, когато един от арбитрите е чужденец.

(2) По дела, по които страна е чуждестранно лице или местно лице с преобладаващо чуждестранно участие, то може да посочи за арбитър чужденец, който не е вписан в листата на арбитри-чужденци. При същите условия може да се избира и председател, който не е вписан в листата на арбитрите-чужденци.

(3) Посочените от страните или избрани за председатели на Решаващия орган лица, които не са включени в листите на АС при БТПП, когато са приели да бъдат арбитри, са длъжни да попълнят писмена декларация по чл. 6, ал. 5 от Устава на Арбитражния съд, а така също и писмена декларация, в която изрично заявяват, че ще спазват Правилника на Арбитражния съд.

(4) Ако ищецът или ответникът не посочат арбитър или арбитрите не изберат председателя на Решаващия орган в сроковете по предходната алинея, Председателят на Арбитражния съд назначава от списъка на арбитрите арбитъра или председателя.

(5) Ако ищците или ответниците са няколко, те трябва да посочат по общо съгласие един арбитър и негов заместник. Ако не се постигне съгласие между ищците или ответниците, арбитърът и заместникът му се назначават от Председателя на Арбитражния съд.

(6) Решението на Председателя на Арбитражния съд по ал. 4 и 5 е окончателно.

 
Един арбитър

Чл. 15. (1) По съгласие на страните делото може да бъде разгледано и решено от един арбитър, който те избират от списъка на арбитрите. В този случай те избират и негов заместник. Ако страните не могат да постигнат съгласие относно избора, арбитърът и неговият заместник се назначават от Председателя на Арбитражния съд.

 
Заместване на арбитър

Чл. 16. (1) Ако арбитърът не приеме избора, почине, бъде възпрепятстван да изпълнява или не изпълнява задълженията си повече от 60 дни, той се замества от арбитъра, посочен за негов заместник. Същото важи, ако арбитърът бъде внезапно възпрепятстван да участва в насроченото заседание, или по отношение на него настъпи някое от основанията по чл. 7, ал. 4 от Устава на Арбитражния съд. Заместникът продължава делото до неговото окончателно приключване.

(2) При условията на предходната алинея председателят на Решаващия орган се заменя по реда, по който е бил избран. Заместването на арбитър, след като вече е бил избран председател на Решаващия орган, не води до заменяването на председателя.

(3) Ако спрямо заместника настъпят условията по алинея първа, страната, която го е посочила, се поканва да посочи друг арбитър и негов заместник.

(4) Ако е необходимо, и след като вземе мнението на страните, Решаващият орган в случаите, посочени в ал. 1-3, може отново да разгледа въпросите, които са били разгледани на предходните заседания по делото, състояли се преди замяната.

 
Отвод на арбитър

Чл. 17. (1) Когато едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, като представи в Секретариата на съда подписана лично от него декларация. Арбитърът има това задължение и след неговото назначаване.

(2) Всяка страна има право да направи отвод на арбитъра и на председателя на Решаващия орган, ако се съмнява в тяхната безпристрастност и по-специално, ако съществуват данни, че те лично, пряко или косвено са заинтересовани от изхода на делото.

(3) Арбитърът или председателят на Решаващия орган са длъжни да се отведат при посочените в ал. 1 причини.

 
Процедура за отвода

Чл. 18. (1) Отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 7 дни, след като страната е узнала за образуване на Решаващия орган или след като е научила за обстоятелствата, които дават основание за отвода. Отвод не може да бъде правен, след като делото е обявено за изяснено от фактическа и правна страна и Решаващият орган е пристъпил към постановяване на акта, с който приключва делото.

(2) Искането за отвод се прави писмено до Арбитражния съд, като се посочват основанията за това.

(3) Ако арбитърът не се отведе и насрещната страна не се съгласи с отвода, по отвода се произнася Решаващият орган.

(4) Ако насрещната страна се съгласи с отвода или той бъде уважен, новият арбитър или председателят на Решаващия орган се посочва или избира в съответствие с разпоредбите на настоящия правилник. Ако новият арбитър е съгласен с вече избрания председател, той приподписва протокола за избор на председател, в противен случай нов председател се избира по реда и в сроковете на чл. 14, ал. 1.

 
Отвод на вещо лице и преводач

Чл. 19. На основанията, посочени в ал. 2 на чл. 17, може да се направи отвод на вещо лице или преводач. По отвода окончателно се произнася решаващият орган.

 

== Раздел V.РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО ==

Подготовка за разглеждане на делото

Чл. 20. (1) Решаващият орган проверява подготвено ли е делото за разглеждане и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по делото и попълването му с доказателства с цел то да бъде бързо, икономично и правилно решено. За тази цел делото може да бъде внесено в подготвително заседание без призоваване на страните, като те се уведомяват от решаващия орган за взетите мерки и за сроковете за тяхното изпълнение.

(2) Арбитърът или председателят на решаващия орган може да даде на секретаря на съда отделни нареждания подготовката на делото. Той насрочва делото и възлага на секретаря призоваването на страните, свидетелите, вещите лица и преводачите.

 
Място за провеждане заседанията на съда

Чл. 21. (1) Заседанията на съда се провеждат в град София.

(2) По молба на страните или по свой почин Решаващият орган при необходимост може да проведе заседанията си и на друго място.

 
Призоваване на заседание

Чл. 22. (1) На страните се изпращат призовки, в които се посочва времето и мястото, където ще се състои заседанието. Призовките и съобщенията трябва да бъдат изпратени така, че всяка страна да разполага с не по-малко от 30 дни, за да се подготви и участвува в разглеждането на делото. По дела между страни със седалище или местожителство в страната този срок е не по-малко от 15 дни.

(2) Със съгласие на страните този срок може да бъде намелен.

 
Език на разглеждане на делата

Чл. 23. Разглеждането на делото става на български език, но ако една отстраните е със седалище или местожителство в чужбина, те могат да се споразумеят да бъде използуван друг език, освен ако делото е от задължителната компетентност или представителят на страната от чужбина владее български език. Споразумението трябва да се постигне преди образуване на решаващия орган. Той назначава за страната, която не владее български език, превода. Възнаграждението на преводача е за сметка на тази страна, независимо от изхода на делото.

 
Разглеждане на делото

Чл. 24. (1) Делото се разглежда в заседание, на което страните могат да участват лично или чрез надлежно овластени представители.

(2) Делото се разглежда непублично. С разрешение на Решаващия орган и съгласието на страните на заседанието могат да присъстват и лица, които не участват в делото.

(3) По съгласие на страните, делото може да бъде разгледано и решено без те да се призовават на заседание, само въз основа на представени от тях писмени доказателства и писмени становища. Решаващият орган, обаче, може да призове страните на заседание, ако намери, че делото се нуждае от допълнително изясняване.

(4) Делото се разглежда без призоваване на страните, ако ответникът в отговора на исковата молба признава иска.

 
Неявяване на страна

Чл. 25. (1) Неявяването на страна, надлежно известена за времето и мястото на арбитражното заседание, не е основание за отлагане на делото. Това може да стане само ако неявилата се страна е поискала то да бъде отложено по уважителни причини.

(2) Всяка страна може да поиска делото да се разгледа в нейно отсъствие.

 
Възражение за некомпетентност

Чл. 26. (1) Решаващият орган се произнася относно компетентността на Арбитражния съд и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение.

(2) Арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.

(3) Възражението, че Арбитражният съд не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. То може да бъде направено и от страната, която е назначила или е участвала в назначаването на арбитър.

(4) Когато в хода на делото бъде поставен въпрос, който е извън компетентността на Арбитражния съд, възражението за некомпетентност трябва да бъде направено веднага.

(5) Решаващият орган може да уважи и направено по-късно възражение за некомпетентност, ако има уважителна причина за закъснението.

(6) По възражението за некомпетентност Решаващият орган се произнася с определение, преди да навлезе в разглеждане на делото по същество, освен ако разрешаването на спора относно компетентността е обусловено от разрешаване на спора по съществото на делото.

(7) Ако Решаващият орган отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, въпреки че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.

 
Спогодба

Чл. 27. (1) След откриване на заседанието решаващият орган прави предложение на страните да приключат делото със спогодба.

(2) Решаващият орган може да прави предложение за спогодба във всяко положение на делото до постановяване на решението.

(3) Ако страните постигнат спогодба пред решаващия орган, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и от арбитъра или арбитрите.

(4) Страните могат да поискат спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражно решение при уговорени условия.

 
Обезпечаване на иска

Чл. 28. Ако страните не са уговорили друго, ищецът може да поиска от Арбитражния съд да наложи на ответника подходящи мерки за обезпечаване на правата му, предявени с иска. Молителят е длъжен да посочи конкретна мярка или мерки, които не могат да засягат трети лица. При допускане на исканите мерки, Арбитражният съд може да определи гаранция, която молителят да представи.

 
Доказателства

Чл. 29. (1) Всяка страна трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своя иск или възражения.

(2) С оглед на обстоятелствата по делото решаващият орган може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от него доказателства.

(3) Страната може да представи писмените доказателства в оригинал или заверено от нея копие. Решаващият орган има право да поиска превод на тези доказателства на друг език, когато това е в интерес на разглеждане на делото. Представените от едната страна писмени доказателства се връчват на другата страна своевременно.

(4) Проверка на доказателствата се извършва по ред, установен от решаващия орган. Той може да възложи тази проверка на един от арбитрите. За проверката на стоки и вещи, както и за оглед, страните се уведомяват своевременно.

(5) Арбитрите преценяват доказателствата по свое свободно убеждение.

 
Събиране на доказателства

Чл. 30. (1) Решаващият орган може да изисква от страните да представят и други доказателства, да назначава вещи лица или да изисква от организации или физически лица удостоверения или други намиращи се в тях документи, когато това е необходимо, за да се разкрие истината по делото. За служебно събраните доказателства страните се уведомяват своевременно и им се дава подходящ срок за вземане на становище и представяне на насрещни доказателства.

(2) Решаващият орган може да разпореди на страните да предоставят на вещите лица необходимите сведения или да им осигурят достъп за проверка на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо за изготвяне на заключението. Той може по искане на всяка от страните или по свой почин да задължи вещото лице, след като представи своето заключение, да участва в заседание, за да даде пояснения. По искане на страните могат да се назначават и други вещи лица, за да дадат заключение по спорния въпрос.

(3) За събиране на доказателства в чужбина Решаващият орган може да делегира един от своите членове, като разноските се авансират от страната, поискала събиране на доказателствата.

(4) Свидетели се разпитват, ако бъдат доведени от страната, която ги е посочила и е изяснила какви обстоятелства ще установят.

 
Съдействие на държавен съд

Чл. 31. Решаващият орган или заинтересуваната страна, с негово съгласие, може да поиска от компетентния съд в страната или в чужбина да събере някои доказателства, необходими за делото.

 
Изменение на иска


Чл. 32. Ищецът може да измени предявения иск и без съгласие на ответника. Решаващият орган може да откаже да допусне изменението на иска, ако то би затруднило неоправдано защитата на ответника или своевременното решаване на делото. Тези правила се прилагат и за изменение на насрещния иск.

 
Участие на трети лица

Чл. 33. Встъпване и привличане на трето лице е допустимо само със съгласие на страните, а при привличане - и със съгласието на лицето, което се привлича. Същото важи и за предявяване на обратен иска срещу привлеченото лице. Привличането е допустимо до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Съгласието трябва да бъде писмено.

 
Отлагане на делото и спиране на производството

Чл. 34. (1) По молба на страните или по негов почин Решаващият орган с определение отлага делото или го спира за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от шест месеца.

(2) Спряното дело се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.

 
Протокол

Чл. 35. (1) За арбитражното заседание се съставя протокол от секретар-стенограф, назначен от Решаващия орган. Протоколът се подписва от арбитъра или от председателя на състава, както и от секретаря-стенограф.

(2) По молба на страната, с определение на Решаващия орган, протоколът може да бъде поправен или допълнен, ако в него са допуснати грешка или пропуск.

(3) На страните се изпращат заверени от секретариата на Арбитражния съд преписи от протокола.

 
Приложим закон

Чл. 36. (1) Решаващият орган прилага избрания от страните закон. Ако те не са уговорили друго, изборът на закон се отнася до материалното право, а не и до стълкновителните норми.

(2) Когато изборът на закон е недопустим или страните не са избрали приложимия закон, Решаващият орган прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които той счита за приложими. Ако страните са със седалище или местожителство в една и съща държава, нейните стълкновителни норми сочат приложимия закон. Когато спорното отношение се урежда от международна конвенция, прилага се тя.

(3) При всички случаи Решаващият орган прилага условията на договора и взема предвид търговските обичаи.

 

== Раздел VI.ЗАВЪРШВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ==

Решение

Чл. 37. (1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество.

(2) Решение се постановява не само при признание на иска, но и при отказ от иска. Когато обстоятелствата по делото налагат, по него може да бъде постановено предварително или частично решение.

(3) Решението, което при условията на чл. 27, ал. 4 отразява постигната между страните спогодба, има силата на обикновено решение.

(4) Когато арбитри по делата са лица извън листите на АС при БТПП Председателят на АС назначава комисия от трима арбитри, които проверяват дали постановеният акт, с който приключва арбитражното производство, съответства на формалните изисквания на ЗМТА и Правилника на АС. Комисията е длъжна да се произнесе в писмена форма в тридневен срок от депозирането на акта в Секретариата от страна на Решаващия орган. Решаващият орган е длъжен да се съобрази с предписанията и отстрани указаните му формални недостатъци на акта в тридневен срок от постъпване на предписанията на Комисията в Секретариата. Актът не се вписва в срочната книга до отстраняване на недостатъците.

 
Постановяване на решението

Чл. 38. (1) След като Решаващият орган намери, че всички обстоятелства, които са свързани със спора, са достатъчно изяснени, той обявява състезанието за приключено и пристъпва към постановяване на решението.

(2) Решението се взема в закрито заседание, с мнозинство на членовете на Решаващия орган. Председателят гласува последен. Ако не може да се образува мнозинство, решението се постановява от председателя.

(3) Решението трябва да бъде мотивирано, освен ако то възпроизвежда уговорена от страните спогодба.

(4) Решението се изготвя от докладчика и се подписва от председателя и членовете на Решаващия орган. Ако един от арбитрите не може или откаже да подпише арбитражното решение, председателят на Решаващия орган удостоверява това със своя подпис върху решението, с посочване на причините.

(5) Арбитърът, който остава на особено мнение, е длъжен да подпише решението незабавно, като обозначи позицията си с инициалите "о.м.". В седемдневен срок от подписването арбитърът е длъжен да представи в писмен вид особеното си мнение, което се прилага към решението. След изтичане на този срок се счита, че арбитърът се е отказал от особеното си мнение, като в този случай изтичането на срока се удостоверява от председателя на Решаващия орган.

(6) Когато делото се решава от един арбитър, решението се изготвя и подписва от него.

(7) Ако до изтичане на срока за представяне на писмени становища по делото, предоставен на страните от Решаващия орган, се установи, че правото на някоя от страните да бъде изслушана е било нарушено, че тя по независещи от нея причини не е могла да се яви, както и да уведоми Арбитражния съд за тази невъзможност, че делото се нуждае от допълнителни доказателства или пък от изясняване на обстоятелства, които са от значение за правилното му решаване, Решаващият орган възобновява разглеждането на делото.

 
Съдържание на решението

Чл. 39. Решението трябва да съдържа:

1. наименование на Арбитражния съд;

2. дата и място на постановяване на решението;

3. имената на арбитрите;

4. наименование на страните и другите лица, които участват в делото;

5. предмет на спора и кратко изложение на обстоятелствата по делото;

6. диспозитив на решението;

7. мотиви на решението;

8. подписи на арбитрите.

 
Вписване на решението

Чл. 40. (1) След подписване на решението по реда на чл. 38 то се внася в Секретариата от председателя на Решаващия орган, респ. едноличния арбитър и се вписва в книгата за решения на Арбитражния съд в негово присъствие, след който момент решението се счита постановено и става неоттегляемо. Книгата за решенията е на разположение на страните и техните представители.

(2) Решението се вписва в срок до 30 дни след изтичане на определения от Решаващия орган срок за представяне на писмени становища от страните, а в случаите по чл. 38, ал. 5 - при представяне на особеното мнение, респ. удостоверяване липсата на такова от председателя на Решаващия орган след изтичане на седемдневния срок по същата алинея.

(3) Председателят на Арбитражния съд може при нужда да продължи срока по предходната алинея.

(4) Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.

 
Препис от решението

Чл. 41. (1) Препис от решението се връчва на страните.

(2) Ако страните не са уговорили езика, на който ще бъде написано решението, на страната по делото със седалище в чужбина се изпраща за нейна сметка превод на решението, ако тя поиска това.

(3) Преписите и преводите се заверяват от секретаря на съда с неговия подпис и печата на Арбитражния съд.

(4) Ако изготвянето на превода ще се забави, секретарят на съда съобщава на чуждестранната страна по делото извлечение от решението.

(5) Преписи от решението се връчват на страните, след като арбитражните разноски бъдат изцяло заплатени на Арбитражния съд.

 
Поправки и тълкуване на решението

Чл. 42. (1) Решаващият орган, по искане на всяка от страните или по свой почин, може да поправи решението относно пресмятането, написването или друга явна фактическа грешка, която е допуснал.

(2) Всяка от страните може да поиска от Решаващия орган тълкуване на решението. Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.

(3) По поправката и тълкуването на решението Решаващият орган изслушва страните или им дава възможност да представят в определен от него срок писмените си становища. Той се произнася по поправката и тълкуването в 30-дневен срок от искането. Решението по тези въпроси се постановява при спазване на чл. 38 и 40 от този правилник.

(4) Поправката на решението в частта относно арбитражните разноски става с определение, при спазване изискванията на ал. 1 и 3.

(5) Поправката и тълкуването стават част от решението.

 
Допълнително решение

Чл. 43. Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако Решаващият орган не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това, с препис за противната страна, може да се подаде в 30-дневен срок от получаване на решението. Когато искането е основателно, Решаващият орган постановява допълнително решение при спазване на разпоредбата на чл. 42, ал. 3.

 
Изпълнение на решението

Чл. 44. Арбитражното решение е окончателно и задължително за страните.

 
Завършване на производството с определение

Чл. 45. (1) Ако по делото не може да се постанови решение, арбитражното производство се прекратява с определение, за което се прилагат правилата на чл. 38, ал. 5 и чл. 40.

(2) Определение за прекратяване на производството се постановява:

1. при оттегляне на исковата молба от ищеца;

2. при спогодба между страните, по чл. 27, ал. 3 от този правилник;

3. при липса на предпоставки, необходими за разглеждане и решаване на делото по същество, а така също, когато поради бездействие на ищеца делото остане без движение в течение на повече от 6 месеца.

(3) Ако Решаващият орган още не е образуван по установения ред, определението за прекратяване на арбитражното производство се постановява от Председателя на Арбитражния съд.

 
Съхраняване на делата и решенията

Чл. 46. Секретариатът на съда съхранява приключените дела в течение на 10 години от обявяване на решенията и определенията по тях. След изтичане на този срок делата се унищожават, с изключение на решенията и мотивите към тях, както и на сключените спогодби, които се пазят завинаги.

 

== Раздел VII.ТАКСИ, РАЗНОСКИ И КАРТОТЕКА ==

Арбитражни такси и разноски

Чл. 47. (1) Изчисляването и разпределението на арбитражните такси и покриване разходите на Арбитражния съд става в съответствие с тарифите за арбитражните такси и разноски и тарифите за възнаграждения на арбитрите, които са неразделна част от настоящия правилник.

(2) Секретарят на съда или Решаващият орган могат да задължат страната, която иска да бъдат събрани доказателства, да внесе депозит за разноски за събиране на исканите доказателства.

(3) Действия, за които не е внесен депозит, не се извършват.

(4) Решаващият орган определя възнагражденията на преводачите, секретар-стенографа и вещите лица, както и техните командировъчни пари, когато се налагат командировки.

 
Картотека

Чл. 48. (1) Секретарите на съда, по указание на Председателя на съда, водят картотека на решенията, в която се вписват извадки от мотивите на решенията, които имат принципно значение.

(2) Картотеката е достъпна за всички интересуващи се. От нея могат да се издават преписи срещу заплащане на такса.

(3) Председателят на съда може да разреши да се обнародват в периодичния печат и в отделни сборници становищата на Арбитражния съд. Обнародването не може да включва имената на страните и такива данни, които могат да засегнат техните интереси. Председателят на съда може да изключи от обнародване и други данни, чието оповестяване намира за неуместно.



Арбитражните споразумения, сключени преди влизане в сила на този Правилник и измененията му, се считат, че препращат към него, освен ако една от страните се противопостави.

Този Правилник е приет от Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата с решение по Протокол № 1 от 31 март 1993 г. и влиза в сила от 1 юли 1993 г. и отменя всички действащи понастоящем правилници и е изменен с решение на ИС на БТПП № 47/3-2002 от 29.01.2002 г., които изменения влизат в сила от 1.02.2002 г.