Разлика между версии на „ЗАКОН за администрацията“

Версия от 18:20, 6 март 2008 (преглед на кода) Gustav (Беседа | приноси) (→‎ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ)	Текуща версия към 18:29, 16 юни 2008 (преглед на кода) Gustav (Беседа | приноси) м (Защитена „ЗАКОН за администрацията“: системна поддръжка [edit=sysop:move=sysop])
(Няма разлика)

---

Текуща версия към 18:29, 16 юни 2008

ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Обн. ДВ. бр.130 от 5 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.8 от 29 Януари 1999г., доп. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.64 от 4 Август 2000г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октмври 2000г., изм. ДВ. бр.99 от 20 Ноември 2001г., попр. ДВ. бр.101 от 23 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.95 от 28 Октмври 2003г., изм. ДВ. бр.19 от 1 Март 2005г., изм. ДВ. бр.24 от 21 Март 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.69 от 25 Август 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.78 от 28 Септември 2007г.

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.. (1) Този закон урежда структурата на администрацията, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им.

(2) Този закон урежда правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация.

(3) Този закон се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони, и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление.

Чл. 2.. (1) (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Администрацията осъществява своята дейност при спазване на следните принципи:

• 1. законност;

• 2. откритост и достъпност;

• 3. отговорност и отчетност;

• 4. ефективност;

• 5. субординация и координация;

• 6. предвидимост.

(2) (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Администрацията осъществява своята дейност в интерес на обществото и в съответствие с Конституцията и с другите нормативни актове.

(3) При осъществяване на своята дейност администрацията е длъжна да предоставя информация на гражданите, юридическите лица и органите на държавната власт по ред, определен със закон.

(4) Администрацията е длъжна да дава отговор на гражданите и юридическите лица на отправени от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес, по ред, определен със закон.

(5) Служителите в администрацията носят отговорност за своите действия по ред, определен със закон.

(6) (нова, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Администрацията планира и изпълнява дейността си по начин, който води до постигане на висок обществен резултат при възможно най-икономично използване на ресурсите.

(7) (предишна ал. 6, изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Органите на държавната власт координират дейността си за осъществяване на единна държавна политика и извършват консултации със социални партньори, с представители на частния сектор и с представители на гражданското общество.

Чл. 3.. (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Органите на държавната власт на Република България осъществяват ръководство на съответната им администрация.

Глава втора.УСТРОЙСТВО НА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Чл. 4.. (1) Администрацията е организирана в дирекции.

(2) Дирекциите, които имат териториални звена, се наричат главни дирекции.

(3) Към главните дирекции и дирекциите могат да се създават отдели.

(4) При необходимост към отделите могат да се създават сектори.

Чл. 5.. (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) (1) Според разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на органа на държавна власт, администрацията е обща и специализирана.

(2) Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавна власт като ръководител на съответната администрация, създава условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване.

(3) Специализираната администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавна власт, свързани с неговата компетентност.

Чл. 5а. (нов, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) (1) Общите правила за организацията на административното обслужване в администрацията се определят с наредба, приета от Министерския съвет, а неуредените въпроси - с вътрешни правила, утвърдени от главния секретар.

(2) Организациите, овластени да извършват административни услуги или предоставящи обществени услуги, определят организацията за административното обслужване в своите вътрешни актове, освен ако в закон е предвидено друго.

(3) Министърът на държавната администрация и административната реформа осъществява методическото ръководство и координацията на дейността на всички органи и администрации в системата на изпълнителната власт по отношение на извършваните от тях административни услуги.

(4) Когато нормативен акт не определя конкретно органа или организацията, която да осъществи административното обслужване, административната услуга се извършва от органа, на който е възложено прилагането на съответния акт, или от организацията, която осъществява съответната дейност.

Чл. 6.. (отм. ДВ бр. 24/2006 г.)

Чл. 7.. (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) (1) Общата администрация включва следните звена:

• 1. "Канцелария";

• 2. "Финансово-стопански дейности";

• 3. "Правни дейности";

• 4. "Управление на собствеността";

• 5. "Човешки ресурси";

• 6. "Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка";

• 7. "Информационно обслужване и технологии";

• 8. "Административно обслужване".

(2) В общата администрация могат да бъдат включени и звена, осъществяващи протоколни функции и връзките с обществеността.

(3) Когато числеността на администрацията не е достатъчна за обособяване на самостоятелни звена по ал. 1 и 2, функциите им се изпълняват от друго звено в общата администрация.

Чл. 8.. (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) (1) Административното ръководство на администрацията на органа на държавна власт се осъществява от главен секретар.

(2) Главният секретар ръководи съответната администрация, като координира и контролира административните звена за точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на органа на държавна власт и отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията.

Чл. 9.. (Отм., ДВ, бр. 95 от 2003 г.).

Чл. 10.. (1) (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Административното ръководство на звената в администрацията се осъществява от главен директор - за главна дирекция, директор - за дирекция, началник - за отдел, и началник - за сектор. Главните директори могат да бъдат подпомагани от заместник главни директори.

(2) (Отм., ДВ, бр. 95 от 2003 г.).

Чл. 11.. (Изм., ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Наименованията и броят на главните дирекции и дирекции в общата и специализираната администрация, техните функции и числеността на персонала в тях се определят с устройствения правилник на съответната администрация.

Глава трета.ДЛЪЖНОСТИ В АДМИНИСТРАЦИЯТА

Чл. 12.. (1) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение.

(2) Редът за назначаването и статутът на държавните служители се определят със закон.

(3) Служителите по трудов договор в администрацията се назначават по Кодекса на труда.

Чл. 13.. (Изм., ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

(1) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Единния класификатор на длъжностите в администрацията. В класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема.

(2) Според функциите, които се изпълняват, длъжностите в администрацията са:

• 1. ръководни;

• 2. експертни;

• 3. технически.

(3) Лице, заемащо ръководна длъжност в администрацията, не може да я осъществява по трудово правоотношение.

Чл. 14.. (1) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2001 г., бр. 95 от 2003 г.) За заемане на определена длъжност в администрацията са необходими задължителна минимална степен на завършено образование и професионален опит.

(2) Основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон.

(3) С устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания.

Чл. 15.. (Изм., ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Степента на завършено образование и квалификация, както и професионалният опит се удостоверяват с официални документи.

Чл. 16.. (Отм., ДВ, бр. 95 от 2003 г.).

Чл. 17.. (Отм., ДВ, бр. 95 от 2003 г.).

Чл. 18.. (Изм., ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В администрацията могат да се назначават стажанти по ред, определен в закон, като прослуженото време им се признава за служебен стаж.

Глава четвърта.ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Чл. 19.. (1) Органите на изпълнителната власт са централни и териториални.

(2) Централни органи на изпълнителната власт са:

• 1. Министерският съвет;

• 2. министър-председателят;

• 3. заместник министър-председателите;

• 4. министрите.

(3) Териториални органи на изпълнителната власт са:

• 1. областните управители;

• 2. (изм. доп. ДВ бр. 69/2006 г.) кметовете на общини на райони и на кметства и кметските наместници".

(4) За органи на изпълнителната власт се считат и:

• 1. председателите на държавните агенции;

• 2. държавните комисии;

• 3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;

• 4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

(5) (нова, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) За еднолични органи, техни заместници и членове на колегиални органи по ал. 4 могат да бъдат назначавани лица - български граждани, с доказан професионален опит в съответната област и които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани.

(6) (нова, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по ал. 4, областните управители и заместник областните управители не могат да извършват търговска дейност, да бъдат управители и да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на заемане на съответната длъжност, с изключение на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала.

(7) (предишна ал. 5, изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Органите по ал. 4 издават индивидуални административни актове.

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1999 г.)

(1) (Доп., ДВ, бр. 99 от 2001 г., изм. доп. ДВ бр. 69/2006 г.) Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите, посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи и техните заместници и членове на колегиални органи, областните управители, заместник областните управители, кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

(2) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Правоотношенията със заместник-министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка.

Чл. 20.. (1) Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

(2) Структурата и съставът на Министерския съвет се приемат с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя.

(3) (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Министерският съвет формулира, разработва и осъществява държавната политика в съответствие със своите конституционни правомощия и със законите на Република България. Министерският съвет приема програма за стратегическите цели и приоритети за срока на своето управление.

(4) Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници, и наредби.

(5) Министерският съвет определя с постановление правомощията на министрите извън тези, определени със закон.

(6) (Частично обявена за противоконституционна с Решение № 2 от 1999 г. по КД № 33 от 1998 г., ДВ, бр. 8 от 1999 г.; изм., бр. 99 от 2001 г.) Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.

Чл. 21.. (1) Министерският съвет създава съвети, както и работни експертни групи във връзка с осъществяване на свои правомощия или в изпълнение на конкретни задачи, произтичащи от нормативни актове или решения на Народното събрание.

(2) В акта за съставяне на съветите по ал. 1 се определят техният ръководител и състав, редът на осъществяване на дейността им, техните функции и задачи.

Чл. 22.. (Отм., ДВ, бр. 81 от 2000 г.).

Чл. 23.. (1) Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

(2) Министър-председателят представлява Министерския съвет, свиква и председателства заседанията на Министерския съвет.

(3) Министър-председателят ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание.

(4) Министър-председателят определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите.

(5) Министър-председателят координира работата на заместник министър-председателите и на министрите.

(6) Министър-председателят назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите.

Чл. 24.. (1) Правомощията на министър-председателя в негово отсъствие от страната или когато ползва законно установен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от него с писмена заповед заместник министър-председател.

(2) Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.

Чл. 25.. (1) Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство.

(2) Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия.

(3) С решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя в състава на Министерския съвет могат да бъдат включени и министри, които не ръководят министерства.

(4) Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Чл. 26.. (1) Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяването на политическата програма на правителството, при разработването на проекти за нормативни актове и при изпълнението на неговите правомощия.

(2) Със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции.

Чл. 27.. (1) (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) (1) Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, председателите на държавни агенции и областните управители създават на свое пряко подчинение политически кабинет.

(2) Политическият кабинет е организационна структура със съвещателни, контролни и информационно-аналитични функции, която подпомага съответния орган на изпълнителната власт при определянето и провеждането на правителствената политика в сферата на неговите правомощия, както и при представянето й пред обществото.

(3) За реализирането на програмата на Министерския съвет политическият кабинет предлага на органа на изпълнителната власт стратегически приоритети, цели и решения, свързани с неговата компетентност, и следи за тяхното изпълнение.

(4) Политическият кабинет организира и връзките на органа на изпълнителната власт с другите държавни органи и с обществеността.

Чл. 28.. (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Чл. 28. (1) Работата на политическия кабинет се организира от началник на кабинета.

(2) В политическия кабинет на министър-председателя се включват началникът на кабинета, говорителят, парламентарният секретар и ръководителят на звеното за връзки с обществеността. В политическия кабинет на министъра се включват заместник-министрите, началникът на кабинета, парламентарният секретар и ръководителят на звеното за връзки с обществеността, а в политическия кабинет на министъра на външните работи - и говорител. В политическия кабинет на председателя на държавна агенция се включват заместник-председателите и експертът, отговарящ за връзките с обществеността. В политическия кабинет на областния управител се включват заместник областните управители и експертът, отговарящ за връзките с обществеността.

(3) Съставът на политическите кабинети на заместник министър-председателите, както и броят и видът на длъжностите на служителите към политическите кабинети, се определят с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

(4) Дейността на политическите кабинети на министър-председателя и на министрите се подпомага от съветници по определени въпроси, които не могат да изпълняват функции на управление, от експерти и от технически сътрудници.

(5) Началникът на кабинета, парламентарният секретар, говорителят, съветниците и експертите по ал. 4, техническите сътрудници, както и служителите по ал. 3, осъществяват своите задължения въз основа на трудов договор, сключен със съответните органи по чл. 27, ал. 1.

(6) Правоотношенията с лицата по ал. 5, както и с ръководителя на звеното или с експерта за връзки с обществеността, се прекратяват по преценка на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването на пълномощията му.

(7) Органът на изпълнителната власт може да възложи на началника на кабинета отделни свои правомощия по трудовите правоотношения на членовете, съветниците, експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет, с изключение на назначаването и прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания.

Чл. 29.. (1) Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика.

(2) При осъществяване на своята дейност областният управител се подпомага от заместник областни управители и от областна администрация.

(3) Областният управител се определя с решение на Министерския съвет.

(4) (Частично обявена за противоконституционна с Решение № 2 от 1999 г. по КД № 33 от 1998 г., ДВ, бр. 8 от 1999 г.; изм., бр. 99 от 2001 г.) Заместник областните управители се назначават от министър-председателя.

(5) (Обявена за противоконституционна с Решение № 2 от 1999 г. по КД № 33 от 1998 г., ДВ, бр. 8 от 1999 г.; отм., бр. 99 от 2001 г.).

Чл. 30.. (1) Областният управител определя правомощията и ресора на заместник областните управители.

(2) В отсъствие на областния управител той се замества от определен от него с писмена заповед заместник областен управител.

Чл. 31.. (1) (Предишен текст на чл. 31, ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Областният управител:

• 1. провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт;

• 2. осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира разработването и изпълнението на областни стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация;

• 3. отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта;

• 4. осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове;

• 5. упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация;

• 6. (нова, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) осъществява връзка с териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта и контролира изпълнението на актовете и действията на ръководителите им;

• 7. (нова, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) координира и контролира дейността на териториалните звена на министерствата и на другите административни структури, които осъществяват административно обслужване на територията на областта, независимо от тяхната йерархическа подчиненост.

• 8. (предишна т. 6, изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) координира и контролира изпълнението на актовете и действията на ръководителите на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта;

• 9. (изм., ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна т. 7, изм. доп. ДВ бр. 24, ДВ бр. 102/2006 г.) организира и ръководи дейностите по защитата на населението, културните и материалните ценности, околната среда, при бедствия и кризи;

• 10. (нова, ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна т. 8, изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) председателства съвета по сигурност и управление при кризи;

• 11. (предишна т. 9, ДВ, бр. 19 от 2005 г., предишна т. 8, изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) осъществява международните контакти на областта на регионално ниво.

(2) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Ръководителите на териториални звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта, кметовете и председателите на общинските съвети предоставят исканите от областния управител информация и документи във връзка с изпълнение на правомощията му по ал. 1, освен когато те съставляват държавна или служебна тайна.

Чл. 32.. (1) Областният управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия.

(2) (изм. доп. ДВ бр. 69/2006 г.) Областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му.

(3) (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) Заповедите на областния управител по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред съответния административен съд.

Чл. 33.. (1) Кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината.

(2) Кметът на община се избира от населението на съответната община по ред, определен със закон, за срок четири години.

(3) В своята дейност кметът се ръководи от закона, от актовете на общинския съвет и от решенията на населението.

(4) Правомощията на кмета се определят със закон.

Чл. 33а. (нова, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) В изпълнение на стратегическите цели органите на изпълнителната власт поставят ежегодни цели за дейността на съответната администрация и осъществяват контрол за тяхното изпълнение.

Глава пета.АДМИНИСТРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Чл. 34.. При осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от администрация.

Чл. 35.. (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Министерският съвет с постановление създава, преобразува и закрива административни структури, които не са предвидени от Конституцията.

Чл. 36.. (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Администрацията на изпълнителната власт обхваща администрацията на Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии, изпълнителните агенции, областните и общинските администрации и други административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

Чл. 37.. Администрацията на изпълнителната власт е централна и териториална.

Чл. 38.. (1) Централната администрация на изпълнителната власт включва:

• 1. администрацията на Министерския съвет;

• 2. министерствата;

• 3. държавните агенции;

• 4. администрацията на държавните комисии;

• 5. изпълнителните агенции.

• 6. (нова, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) административните структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

(2) Териториалната администрация на изпълнителната власт включва:

• 1. областната администрация;

• 2. общинската администрация.

• 3. (нова, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт.

Чл. 39.. (отм. ДВ бр. 24/2006 г.)

Чл. 40.. (1) Администрацията на Министерския съвет осигурява текущата дейност на Министерския съвет и подготовката на неговите заседания.

(2) При изпълнение на своите функции администрацията на Министерския съвет осъществява координация на дейността на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.

(3) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Администрацията на Министерския съвет е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка.

(4) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Администрацията на Министерския съвет се ръководи от министър-председателя.

(5) (Отм., ДВ, бр. 99 от 2001 г.).

(6) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Администрацията на Министерския съвет се представлява от министър-председателя или от овластено от него лице.

(7) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г.) Министър-председателят е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на Министерския съвет.

(8) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2001 г.; отм., бр. 95 от 2003 г.).

Чл. 41.. Организацията на работа на Министерския съвет, структурата, съставът и функциите на отделните звена в неговата администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 42.. (1) Министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра.

(2) Министерството е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) Министерството се ръководи и представлява от министър.

(4) Устройственият правилник на министерството се приема от Министерския съвет по предложение на съответния министър.

(5) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г.) Министърът е орган по назначаването на държавните служители в министерството.

(6) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2001 г.; отм., бр. 95 от 2003 г.).

Чл. 43.. Броят на заместник-министрите се определя с устройствения правилник на министерството.

Чл. 44.. За изпълнение на своите правомощия министърът може да създава териториални административни звена на свое подчинение, които са организирани като дирекции в състава на областната администрация.

Чл. 45.. (1) (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) При осъществяване на своята дейност министърът може да създава съвети като консултативни звена за решаване на проблеми от специалната му компетентност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи.

(2) (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Съставът на съветите и работните групи се определя от министъра със заповед.

(3) (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Дейността на съветите и работните групи се обслужва от административните звена на министерството.

(4) (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Министърът представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на своето министерство и подчинените му административни структури.

Чл. 46.. (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) (1) В министерството се създава инспекторат на пряко подчинение на министъра.

(2) Инспекторатът:

• 1. анализира ефективността на дейността на администрацията;

• 2. проверява спазването на вътрешните правила за организацията на работа в администрацията;

• 3. може да предлага образуване на дисциплинарно производство при констатирани нарушения на служебните задължения, както и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация;

• 4. извършва проверка на сигналите, молбите и жалбите срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията;

• 5. осъществява други функции във връзка с административния контрол, произтичащи от нормативни актове или възложени от органа на изпълнителната власт.

(3) Министърът на държавната администрация и административната реформа утвърждава методология за анализ и оценка на ефективността на дейността на администрацията и дава указания по нейното прилагане.

(4) Инспекторатът в министерството осъществява административен контрол и върху дейността на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.

(5) В администрациите, които не се обхващат от контрола по ал. 4, както и в тези, които имат териториални звена, може да се създават инспекторати. Когато числеността на тези администрации не е достатъчна за обособяване на инспекторат, неговите функции се изпълняват от служител, определен от съответния ръководител.

Чл. 46а. (нов, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) (1) В администрацията на Министерския съвет се създава Главен инспекторат на пряко подчинение на министър-председателя.

(2) Главният инспекторат:

• 1. координира и подпомага дейността на инспекторатите;

• 2. предлага на министър-председателя за утвърждаване методически указания във връзка с функциите и процедурите за работа на инспекторатите;

• 3. разглежда постъпили сигнали за конфликт на интереси и други нарушения на служебните задължения;

• 4. разглежда постъпили сигнали за корупция на органи на изпълнителната власт и държавни служители на ръководна длъжност, извършва проверки и информира министър-председателя за резултатите;

• 5. осъществява други функции, определени с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация или възложени му от министър-председателя.

Чл. 46б. (нов, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) (1) За инспектори се назначават лица, които:

• 1. отговарят на изискванията, установени с Единния класификатор на длъжностите в администрацията, относно професионалния опит, като за професионален опит се зачита стажът в държавната администрация;

• 2. притежават образователно-квалификационна степен "магистър".

(2) При осъществяване на своите функции инспекторите имат право да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица, които са необходими за извършване на проверките.

(3) Служителите в администрацията са длъжни да оказват пълно съдействие на инспекторите при осъществяването на функциите им.

(4) Инспекторатите или служителят по чл. 46, ал. 5 ежегодно представят отчет за дейността си пред съответния ръководител на административната структура, а Главният инспекторат - пред министър-председателя.

Чл. 47.. (1) (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за разработване и осъществяване на политика, за която не е създадено министерство.

(2) Държавната агенция е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) С постановлението за създаване на държавната агенция Министерският съвет определя начина на функциониране и необходимата административна организация за осъществяване на дейността й.

(4) Държавната агенция се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.

(5) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) При осъществяване на своите функции председателят на държавната агенция се подпомага от заместник-председатели, чиито брой се определя в постановлението по ал. 3.

(6) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.) Министър-председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и заместник-председателите.

(7) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г.) Председателят е орган по назначаването на държавните служители в агенцията.

(8) (нова, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) При осъществяване на своята дейност председателят може да създава съвети като консултативни звена за решаване на проблеми от неговата компетентност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи. Съвети се създават след съгласуване със съответния заместник министър-председател, на когото се представят и ежегодни отчети за дейността им.

Чл. 48.. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на държавната агенция се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 49.. Председателят на държавната агенция представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на държавната агенция.

Чл. 50.. (1) Държавната комисия е колегиален орган към Министерския съвет или към министър за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет.

(2) Държавната комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) С постановлението за създаване на държавна комисия Министерският съвет определя начина на функциониране и необходимата административна организация за осъществяване на дейността й.

(4) Председателят и членовете на държавната комисия се определят с решение на Министерския съвет.

(5) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Министър-председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и членовете на държавната комисия.

(6) Председателят ръководи дейността на държавната комисия и я представлява.

(7) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г.) Председателят е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на комисията.

(8) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2001 г.; отм., бр. 95 от 2003 г.).

Чл. 51.. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на държавната комисия и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 52.. (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Председателят на държавната комисия представя в Министерския съвет или пред министъра, към когото е създадена, ежегоден доклад за дейността й.

Чл. 53.. (1) По важни въпроси от обществена значимост Министерският съвет с постановление може да създава държавно-обществени консултативни комисии.

(2) Статутът и начинът на представителство в държавно-обществената консултативна комисия се определят с постановлението за създаването й.

Чл. 54.. (1) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Изпълнителната агенция е администрация към определен министър за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията.

(2) (Доп., ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Изпълнителна агенция се създава със закон или с постановление на Министерския съвет.

(3) Изпълнителната агенция е юридическо лице, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност.

(4) Изпълнителната агенция се ръководи и представлява от изпълнителен директор.

(5) (Изм., ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Договорът с изпълнителния директор на изпълнителната агенция се сключва, изменя и прекратява от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя.

(6) В наименованието на изпълнителните агенции може да не се изписва прилагателното "изпълнителна".

(7) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г.) Изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията.

(8) (нова, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) При осъществяване на своята дейност изпълнителният директор може да създава съвети като консултативни звена за решаване на проблеми от неговата компетентност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи. Съвети се създават след съгласуване с министъра, към когото е създадена агенцията, на когото се представят и ежегодни отчети за дейността им.

Чл. 55.. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на изпълнителната агенция се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 56.. Изпълнителният директор на изпълнителната агенция представя на органа на изпълнителната власт, който го назначава, ежегоден доклад за дейността на изпълнителната агенция.

Чл. 57.. (1) Областната администрация подпомага областния управител в осъществяването на неговите правомощия.

(2) Областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) Областната администрация се ръководи и представлява от областен управител, който е отговорен пред Министерския съвет.

Чл. 58.. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на областната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 59.. Областният управител представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на областната администрация.

Чл. 60.. (1) (Предишен текст на чл. 60, ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Министерският съвет може да създава с постановление на свое подчинение или към министър експериментални лаборатории, изследователски институти, образователни центрове или центрове за обучение, медицински или рехабилитационни центрове и други.

(2) (Нова, ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Дейността и организацията на работа на структурите по ал. 1 се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет или издаден от съответния министър, като разпоредбите на глава втора не се прилагат.

Чл. 61.. (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) (1) В Министерството на държавната администрация и административната реформа се създава и поддържа Административен регистър, който съдържа информация за:

• 1. административните структури и ръководните им органи;

• 2. административните услуги и регистрационните, лицензионните, разрешителните и съгласувателните режими, образците на документи, свързани с тях, както и издаваните индивидуални административни актове;

• 3. незаетите длъжности в администрацията;

• 4. обявленията за конкурсите за държавни служители;

• 5. служебните правоотношения.

(2) Административният регистър се поддържа като единна електронна база данни, които се вписват от служители, определени от съответния ръководител на административна структура. Служителите отговарят за достоверността на въвежданата информация.

(3) Административният регистър е публичен, с изключение на информацията по ал. 1, т. 5.

(4) Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за воденето, поддържането и ползването на Административния регистър се определят с наредба на министъра на държавната администрация и административната реформа.

Чл. 62.. (нова, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) (1) Ръководителите на административни структури в системата на изпълнителната власт представят на министъра на държавната администрация и административната реформа ежегодно до 1 март доклад за състоянието на съответната администрация. Указания относно реда за предоставяне на информацията се дават от министъра на държавната администрация и административната реформа.

(2) Министърът на държавната администрация и административната реформа представя в Министерския съвет ежегодно до 30 април доклад за състоянието на администрацията, който се приема от Министерския съвет. Докладът се предоставя за сведение на Народното събрание и се публикува в електронната страница на Министерския съвет.

Чл. 63.. (нова, доп. ДВ бр. 24/2006 г.) В годишните доклади за дейността на министерствата, държавните комисии, държавните и изпълнителните агенции и областните администрации се отчита изпълнението на поставените стратегически цели и приоритети от програмата на Министерския съвет. Докладите се публикуват в електронната страница на съответната административна структура или се оповестяват по друг обичаен начин ежегодно до 28 февруари.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

(нова, доп. ДВ бр. 30/2006 г.)

§ 1. По смисъла на този закон:

• 1. "Административно обслужване" е всяка дейност по извършване на административни услуги от структурите на администрацията и от организации, предоставящи обществени услуги.

• 2. "Административна услуга" е:

а) издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение;

б) издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения;

в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице;

г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга;

д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация.

• 3. "Обществени услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги.

• 4. "Организация, предоставяща обществени услуги" е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече от услугите по т. 3.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (Обявен за противоконституционен и несъответстващ с международни договори, по които България е страна с Решение № 2 от 1999 г. по КД № 33 от 1998 г., ДВ, бр. 8 от 1999 г.; отм., бр. 99 от 2001 г.).

§ 2. В срок три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема Единен класификатор за длъжностите в администрацията съгласно чл. 13, ал. 1.

§ 3. В срок една година от влизането в сила на този закон органите на държавната власт привеждат своите администрации в съответствие с неговите разпоредби, освен ако в специален закон не е установено друго.

§ 4. В срок една година от влизането в сила на закона Министерският съвет преобразува съществуващите административни структури в системата на изпълнителната власт и привежда техните администрации в съответствие с този закон.

§ 5. Досегашните наименования на административните звена и длъжностите на служителите се привеждат в съответствие с определените в този закон.

§ 6. В срок шест месеца от влизането в сила на закона органите на изпълнителната власт изготвят устройствени правилници на съответните им администрации в съответствие с изискванията на този закон и ги представят за приемане от Министерския съвет.

§ 7. В срок шест месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет създава регистъра по чл. 61, включително за посочените административни структури в чл. 36 и 53 и на техните ръководни органи.

§ 8. (1) Административните структури в системата на изпълнителната власт, които не са преобразувани в срока по § 3, се прекратяват с ликвидация до три месеца след изтичането на този срок.

(2) Създадените със закон агенции и комисии не се преобразуват по този закон, но съответните им ръководни органи привеждат тяхната административна структура съобразно разпоредбите на този закон, в срока по § 3.

§ 9. Този закон отменя глава девета "Област" от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г. и бр. 33 от 1998 г.).

§ 10. (изм. доп. ДВ бр. 24/2006 г.) Изпълнението на този закон се възлага на министъра на държавната администрация и административната реформа.

§ 11. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 21 октомври 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за администрацията

(Обн., ДВ, бр. 99 от 20.11.2001 г.)

Преходни и заключителни разпоредби

§ 18. Правоотношенията с лицата, които заемат като държавни служители длъжности на еднолични органи, техни заместници и членове на колегиални органи по чл. 19, ал. 4, се преобразуват с акт на органа по назначението в 14-дневен срок от влизане в сила на този закон. Придобитите от тях рангове и неизползваните отпуски се запазват.

§ 19. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:

• 1. В чл. 6:

а) досегашният текст става ал. 1;

б) създава се ал. 2:

"(2) Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение на административния секретар, с изключение на назначаването и прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания."

• 2. В чл. 118, т. 5 след думата "министър" се поставя запетая и се добавя "заместник-министър" и след думите "заместник областен управител" се поставя запетая и се добавя "едноличен орган, негов заместник или член на колегиален орган по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията".

§ 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Законът е приет от XXXIX Народно събрание на 7 ноември 2001 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ

ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 24 ОТ 2006 Г.)

§ 28. (1) Архивът и данните от Регистъра на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт и от Регистъра на държавните служители се обединяват в Административния регистър.

(2) В срок 6 месеца от влизането в сила на този закон министърът на държавната администрация и административната реформа издава наредбата по чл. 61, ал. 4.

§ 29. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 19, ал. 6 предприемат действия за прекратяване на извършваната търговска дейност, както и участието си в управителни, надзорни или контролни органи на търговски дружества и кооперации, с изключение на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ

АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

• 1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

• 2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

• 3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ

ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 46 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.06.2008 Г.)

§ 7. Законът влиза в сила една година след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на § 4 и 5, които влизат в сила от деня на обнародването.

Релевантни актове от европейското законодателство РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 13.03.1998 г. за създаване на консултативен комитет за кооперациите, взаимоспомагателните дружества, асоциациите и фондациите (КВАФ) (Текст, отнасящ се до ЕИП) (98/215/EО)