Разлика между версии на „Вълшебната арфа“

Версия от 15:16, 15 септември 2015

УВОД

Прекосяваш покрития с квадрати от черен и червен мрамор под на приемната зала на лорд Ноен и заставаш до прозореца, нетърпеливо потропвайки с пръсти по изящно украсената му рамка. Навън се спуска нощта. Очите ти се плъзгат по силуетите на сградите, постепенно обгръщани от кадифения мрак, по просветващите прозорци, гаргойлите и малките кулички на комините. Тъмносиньото небе, по което блещукат хиляди ярки звезди, сякаш се отдръпва от светлините на града, за да не смущава почивката на жителите му с хладния си дъх. В нощта се носи дъхът на цветята от безбройните градини на Пенуол. Зад гърба ти отекват стъпки и ти се обръщаш с лек поклон, съзрял в кристала на прозореца отражението на собственика на къщата. - Добре дошъл в моя дом, приятелю! - казва сърдечно лорд Ноен. - Моля те, изправи се и без повече любезности! Скръстваш ръце на гърдите си и широко се усмихваш, опитвайки се да прикриеш учудването си. Никога не си чувал някой лорд да се държи с обикновен крадец като теб по подобен начин. Ноен се обръща, за да заповяда на появилия се слуга да донесе нещо за пиене, като ти дава възможност да го огледаш набързо: слабоват момък с къдрава кестенява коса, стигаща до раменете му, пристегнат в богато украсен небесносин костюм и сребристи ботуши до коляното. - Погледни навън, приятелю! - възкликва лордът, като застава редом с теб до прозореца. - Не е ли прекрасен този град? Отново поглеждаш навън към богаташките къщи и храмовете, притъмнели в нощта. - Честно казано, възприемам го повече като работно място, милорд - отвръщаш предпазливо. Той се ухилва и те потупва по рамото: - Разбирам за какво говориш. Точно затова поисках да се срещнем тази вечер. Слугата отново се появява в залата с малка сребърна табла в ръце. Ноен взема от нея две кристални чаши с някаква бледолилава течност и ти подава едната. Прислужникът безмълвно се отдалечава и лордът отново отправя поглед навън. - Ето там, приятелю, живее причината за моето нещастие - въздъхва след минута лордът. Вежливо поглеждаш натам, накъдето сочи показалецът му, и различаваш малък дворец, окъпан в светлината на десетки закачени по стените му факли. - Дворецът на лейди Елмира - отбелязваш. Благородникът въздъхва толкова тежко при споменаването на това име, че за миг те обзема притеснение за здравето му. - Точно така, приятелю! - казва той с любовна жар. - Лейди Елмира е тази, която държи живота ми в ръцете си! - Лорд Ноен - започваш, след като отпиваш за кураж от екзотичното вино в чашата си, - не мога да разбера проблема ви. Вие сте млад, богат и известен в цял Пенуол. Защо просто не предложите ръката и сърцето си на лейди Елмира? Той отстъпва крачка назад с възмутено изражение: - В името на всички богове! Толкова глупав ли изглеждам? Направих го още в мига, в който я видях! Беше на приема у лорд Вирион, на който тя се представи на благородниците на Пенуол - толкова млада и прекрасна, с рокля в цвят лилав... - И какво каза лейди Елмира? - прекъсваш го. - Това, което каза и на всички останали - отвръща кисело Ноен. - Че ще се ожени за онзи, който й подари Вълшебната арфа. Изчакваш няколко мига, преди да продължиш: - Простете невежеството ми, милорд, но... - И аз не бях чувал за проклетото нещо - казва лордът, допълвайки чашата си от оставената наблизо кана. - Доколкото разбрах, това е някакъв магически инструмент, който създава не само звуци, но и картини. Лейди Елмира е известна с артистичните си интереси. Замисляш се, поклащайки виното в чашата си. - Аз съм крадец, лорд Ноен - казваш накрая. - Не съм уверен, че мога да открия някакъв полумитичен предмет, за който не съм чувал нищо освен мъгляви слухове. - Приятелю - усмихва се благородникът, - имате ли представа колко струва любовта ми към лейди Елмира? - Не, милорд. Той написва нещо на малък къс пергамент и ти го подава. Вторачваш се в цифрата и тежко преглъщаш. - Ще имате тази арфа, преди да настъпи утрото - казваш твърдо. Лорд Ноен кимва и кристалният звън на чашите ви отеква в просторната зала като безгрижно обещание. Мини на епизод 1 от „Приключение".

ЛЕГЕНДА:

Къща на лорд Ноен - 7.

Къща на лорд Вирион - 15.

Къща на лорд Алвин - 37.

Къща на лейди Севина - 213.

Антикварен магазин на Гелдън - 122.

Юкиански храм - 222.

Къща на Чара - 245.

„Бялата котка" - 143.

Кметство на Пенуол -177.

Гилдия на разбойниците - 190.

Къща на лейди Елмира - 159.

Невидимият базар - 130.

„Крадливата сврака" - 111.

Театър - 50. Арена - 70.

Игрален дом - 87.

Знахар - 97.

„Счупеният меч" - 270.

ПРАВИЛА НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Живот Започваш играта с петдесет точки Живот и не можеш да надхвърляш тази граница, дори и да откриеш начин да възстановиш известен брой от тях. Ако паднат до нула, героят ти не е способен да продължи приключението и играта свършва.

Пари За един жител на Пенуол парите са олицетворение на живота в такава степен, че правилата на играта възприемат този факт напълно буквално. Ако в някой момент си принуден да платиш нещо, за което не разполагаш с парите в брой, си длъжен да задраскаш толкова точки Живот, колкото жълтици не ти достигат. Този начин на плащане продължава дотогава, докато не успееш да си набавиш пари. Започваш играта с десет жълтици.

Предмети Можеш да носиш неограничен брой предмети у себе си (различни или от един и същи вид), както и да ги използваш, продаваш или заменяш по начина, указан в текста на съответното място.

Умения Разполагаш със следните пет Умения: 1. Ловкост Притежаването на това умение означава, че героят ти владее тялото си и се отличава с гъвкавост, бързина и сила, по-големи от обичайното. Това го прави по-опасен противник в ръкопашния бой, където прилага различни хватки, и му позволява да се катери по стените и покривите на високи къщи, както и да се промъква през тесни проходи и тунели.

2. Сръчност Ловките пръсти на героя ти с лекота се справят с всякакви видове ключалки, така че за него не съществуват затворени врати. Друг аспект на това умение е ловкостта, с която може да си присвои съдържанието на нечий чужд джоб.

3. Преобразяване Освен умението светкавично да се превъплъщава в нечий чужд образ, да имитира гласове и жестове и да се дегизира, героят ти владее до съвършенство и няколкото езика, които се използват на територията на Пенуол.

4. Опит За героя ти този град просто няма никакви тайни. Освен че познава всичките му улици и кътчета като собствената си длан, той има толкова много приятели в различни среди, че по всяко време може да получи нужната му информация.

5. Познания Героят ти е вещ в древните легенди, които продължават да оказват влияние върху живота в Пенуол, и познава в детайли десетките религии и култове, които изповядват жителите му. В допълнение към това той притежава и солиден опит в работата с приложна магия от всякакъв вид.

Разполагаш с коефициентите от 1 до 5, които можеш да разпределиш по желание върху петте изброени Умения. (Коефициент 1 за някое Умение означава, че героят ти е пълен начинаещ в съответната сфера, а максималният коефициент 5-че е съвършен експерт.) По-късно, в процеса на играта, ще можеш да увеличаваш някои от тях.

Шанс В тази книга ще определяш Шанса си с помощта на обикновен зар или с таблицата в края на книгата.

Придвижване Приключението ти ще протича по следния начин: 1. Избираш някоя сграда от картата на Пенуол в началото на книгата. 2. Отваряш на частта от книгата, озаглавена „Преходи". 3. След като осъществиш прехода, отваряш на частта, озаглавена „Приключение", и намираш епизода с номер, съответстващ на избрания от теб номер от картата. 4. Когато приключиш със сградата и искаш да отидеш в друга, отново отваряш на картата и правиш нов избор. 5. Правилата на играта позволяват да посещаваш която и да е сграда неограничен брой пъти.

ДНЕВНИК НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Живот

Пари

УМЕНИЯ Ловкост

Сръчност

Преобразяване

Опит

Познания

ПРЕДМЕТИ

ПРЕХОДИ

С помощта на таблицата по-долу и двукратен Шанс ще определиш епизода от „Преходи", който трябва да преминеш.

001

Завиваш зад един тъмен ъгъл и хлътваш в тъмната уличка зад него, като внимателно заобикаляш зловонните локви, с които е осеяна. Не си изминал и десет крачки, когато от една потънала в мрак ниша се стрелва мускулеста ръка и те сграбчва за гърлото. В ребрата ти се опира върхът на нещо неприятно остро, а близо до ухото си чуваш стържещ глас: - Искам всичките ти пари. Ако не мърдаш, ще останеш невредим. Светкавичен размисъл, подпомогнат от усещането за оръжието в ребрата ти, те убеждава, че не би било разумно да залагаш на това, че собственикът на гласа се шегува. Внимателно измъкваш кесията си и я вдигаш с два пръста. Миг по-късно тя изчезва заедно с нападателя ти. Изругаваш под нос, пооправяш дрехите си и се заклеваш в бъдеще по- внимателно да избираш маршрута си през нощния Пенуол. Отбележи загубата на всичките си пари в дневника и продължи на избрания епизод от „Приключение".

002

Докато крачиш по една мътно осветена улица, вниманието ти е привлечено от заспалия до стената просяк, който и насън продължава да клатушка малката си дървена паничка за милостиня. Надникваш вътре и с приятна изненада виждаш, че по дъното й се търкаля забравена жълтица. Внимателно протягаш ръка, затаил дъх, и успяваш да я измъкнеш, без да събудиш собственика й, след което се отдалечаваш с бързи крачки. Запиши неочакваната си придобивка в дневника и продължи на избрания епизод от „Приключение".

003

Забързано подминаваш една шумна компания, която се забавлява с импровизиран танц със саби насред улицата, и побързваш да потърсиш прикритие в първата изпречила се пред очите ти тъмна пресечка. Миг по-късно изхвърчаваш обратно с крясък, причинен от мощния ритник на усамотилото се в уличката магаре. Приземяваш се тежко, давайки изобилен материал за подигравки на развеселените зяпачи от компанията, и когато успяваш да станеш, с накуцване се отдалечаваш надолу по улицата. Отбележи в дневника загубата на 5 точки Живот и продължи на избрания епизод от „Приключение".

004

До един ъгъл е спряла малка компания цигани, заети с древната си професия: да изкарват пари по лесния начин. Неколцина мустакати мъже са насядали на земята и свирят на различни струнни инструменти, а в центъра на яркоосветения от малък огън кръг танцува красива мургава девойка, като отмерва такта с блестящо дайре. Приближаваш се да погледаш и скоро попадаш в омагьосан кръг, свързващ горещия й танц с кесията ти - за да продължи да се вие заедно със сенките, хвърляни от огнените езици, тя често поднася към теб дайрето си с недвусмислената подкана да пуснеш нещо вътре. (Отбележи в дневника загубата на три жълтици или един предмет по избор.) След няколко минути девойката вихрено се завърта в полупрозрачния си воал и изчезва зад ъгъла, последвана от ухилените си спътници. Тръсваш глава и продължаваш към избрания епизод от „Приключение".

005

Докато бодро крачиш по една тясна улица, някъде високо над теб се отваря прозорец и от мрака право върху главата ти се излива цяла кофа зловонна течност, като едва не те събаря на земята. Отскачаш встрани, сипейки ругатни, и когато успяваш да изчистиш очите си, напразно се вторачваш в тъмната фасада на къщата. Желанието ти за мъст ще остане неудовлетворено. Отбележи в дневника загубата на една точка от умението Преобразяване и продължи към избрания епизод от „Приключение".

006

Очевидно някъде в близкото минало си направил нещо изключително богоугодно, защото тази вечер някой определено се грижи за теб. Спираш насред крачката си и невярващо вдигаш от земята пълната кожена кесия, която самотно си стои насред улицата. Отбележи в дневника придобивката си от 20 жълтици и продължи към избрания епизод от „Приключение".

007

В нощи като тази човек изобщо не бива да излиза от къщи. Докато с бърза крачка минаваш покрай някаква шумна странноприемница, вратата й рязко се отваря и улицата се изпълва с шумна тълпа агресивни миризливи варвари, от каквито Пенуол в последно време гъмжи. Безуспешно се опитваш да се скриеш от вниманието им, но един от тях те сграбчва и изревава нещо на неразбираемия си език. Крясъците ти с нищо не допринасят за успокояването на атмосферата и няколко мига по-късно един особено нервен варварин те пронизва с ръждивия си меч.

КРАЙ

008

Нещо блестящо, полузаровено в калта до един ъгъл, привлича твоето внимание и ти се навеждаш да го разгледаш по-добре. „Находката" ти се оказва парче от гледжосана глинена чаша и ти се каниш да го отминеш, когато в краката ти звънват две жълтици. Изненадано вдигаш глава и проследяваш богато облечените мъж и жена, които се отдалечават по улицата, улисани в разговор. По всичко личи, че са те помислили за просяк и са решили да извършат по едно добро дело. След кратко колебание прибираш монетите (запиши придобивката в дневника) и продължаваш с неясното усещане, че си сбъркал професията си. Мини на избрания епизод от „Приключение".

009

Докато минаваш под една надвиснала стряха, някъде горе в мрака измяуква подплашена котка и миг по-късно на главата ти се стоварва една полетяла от покрива керемида. (Отбележи в дневника загубата на 2 точки Живот.) Сподавяш ругатните си по адрес на котката (дори най-глупавите крадци знаят, че котката е свещеното животно на тази древна професия) и продължаваш по улицата, като внимаваш да не се доближаваш прекалено до къщите. Мини на избрания епизод от „Приключение".

010

Земята под краката ти рязко хлътва и ти с крясък потъваш в една дълбока цял човешки бой дупка, приземявайки се в мръсна вода. - Проклета да е градската канализация! - изсумтяваш. Докато се издърпваш обратно на улицата, с неприятна изненада откриваш най-сериозното последствие от неумелото си падаме - успял си да навехнеш глезена си. Отбележи в дневника загубата на една точка Ловкост и продължи на избрания епизод от „Приключение 011. Насред улицата е спрял някакъв просяк, увиснал с цялата си тежест на кривия си бастун, и очите му светват изпод мръсните кичури коса по челото му, щом те съзира: - Помогни, добри човече! Помогни на един беден и стар човек, изгубил всичко! Бях най-богатият търговец на Пенуол, а сега нямам нищо! Помогни! Маневрите, с които се опитваш да го заобиколиш, се оказват неуспешни и накрая просякът увисва на ръката ти, без да спира да мънка. Отбележи в дневника загубата на една жълтица, с която се разделяш, за да се отървеш от него, и продължи на избрания епизод от „Приключение".

012. Острият ти поглед се спира на нещо мъничко и блестящо, лежащо на улицата до една купчина боклук, и ти забавяш крачка. Миг по-късно вече отправяш една неопределена благодарност към небесата, защото държиш в ръката си съвсем приличен златен пръстен с малък скъпоценен камък. Запиши придобивката „златен пръстен" в дневника си и продължи на избрания епизод от „Приключение".

013. Едва не си глътваш езика, когато от сянката на една къща изскача тъмен силует и се устремява право към теб. Миг по-късно светлината на уличната факла пада върху фигурата и ти въздъхваш облекчено: красивата червенокоса девойка с големи уплашени очи надали може да ти стори нещо лошо. Без да забави крачка, момичето се хвърля в прегръдките ти и изхлипва: - Слава на боговете, че ви намерих, благородни господине! - Какво става? - питаш, докато инстинктивно я погалваш по косата. Тя се опитва да ти каже нещо, но от хлипане и подсмърчане почти нищо не се разбира. Сетне, без предупреждение, девойката отскача назад и отново побягва, потъвайки в сенките. Объркано потъркваш челото си, като се чудиш какво ли е станало и дали можеш да помогнеш с нещо. Миг по-късно откриваш липсата на кесията си и всичко ти става от ясно по-ясно. Отбележи в дневника загубата на всичките си пари и продължи на избрания епизод от „Приключение".

014. Когато забелязваш крачещата срещу теб шумна компания, вече е късно да завиеш нанякъде, за да избегнеш срещата с пеещите мъжаги и кикотещите им се придружителки. - Добра среща, приятелю! - извиква един от тях, докато се разминавате. Побързваш да се изнижеш. - Какво? - изревава той. - Не отговаряш на поздрава ми?! Това се оказва достатъчен повод да отнесеш един бой. Трима-четирима мъже се нахвърлят отгоре ти с въодушевени крясъци и когато след няколко минути те оставят на мира, физическото ти състояние се е влошило значително. Отбележи в дневника загубата на половината си точки Живот и продължи на избрания епизод от „Приключение".

015. С нежелание отвръщаш на поздрава на странния възрастен мъж, който те спира на улицата, и го оглеждаш от глава до пети, докато се чудиш как да се отървеш от него. На главата си носи странна смачкана шапка, висок е като върлина и очите му светят с безумен блясък - още един човек, на когото градският живот не се е отразил добре. - Виждам светлината на познанието у теб! - казва той с ентусиазъм. - Опасявам се, че грешиш - отвръщаш уверено.. Той бръква в дрипавата си торба, украсена с разноцветни ресни, и измъква оттам някакъв древен свитък: - Вземи това. Вътрешният глас ми казва, че ще си послужиш с него по- добре от мен! Разгъваш свитъка и ахваш. Държиш в ръцете си най-пълната схема на Магичното дърво, която си виждал през живота си! Вдигаш глава, за да благодариш на човека, но той е изчезнал вдън земя. (Запиши в дневника придобивката „древна схема". Докато е у теб, точките ти за Познания се увеличават с една.) Свиваш рамене и продължаваш на избрания епизод от „Приключение".

016. Изругаваш под нос, когато виждаш малката групичка градски стражи, които се приближават срещу теб, но вече е късно да се скриеш. - Приятна нощ - отбелязва злъчно водачът им, като махва на хората си да те обградят. - Не е ли малко късничко за разходки? Стражата на Пенуол е пословично корумпирана. Подобни срещи винаги завършват с подкуп и всички присъстващи прекрасно знаят това, така че не губите много време. Избери предмета, с който ще се разделиш, и отбележи, загубата му в дневника. След това продължаваш на избрания епизод от „Приключение".

017. Нещо изсвистява във въздуха и миг по-късно някакъв малък и тежък предмет те прасва по главата със сила, от която звездите в нощното небе над Пенуол за няколко мига стават двойно повече. (Отбележи в дневника загубата на 2 точки Живот.) Когато се съвземаш, се оглеждаш и намираш причината за главобола си: малка, изящно изработена златна свирка. - Има справедливост - изсумтяваш, докато я прибираш. Въпреки всичките ти усилия обаче, свирката отказва да издаде и звук, независимо от кой край я надуваш. Запиши придобивката в дневника си и продължи на избрания епизод от „Приключение".

018. Без да забавяш ход, се навеждаш и прибираш изпуснатата от дебелия търговец пред теб жълтица още преди звънът на златото в паважа да е достигнал до ушите му, след което ловко хлътваш в сянката на близката къща. Бившият собственик на жълтицата се оглежда няколко мига, сетне свива рамене и продължава пътя си. Запиши придобивката в дневника си и продължи на избрания епизод от „Приключение".

019. Каниш се небрежно да подритнеш изпречилата се на пътя ти дървена пръчка, но спираш насред крачката си и се навеждаш, за да я огледаш по- подробно. Пръчката е дебела колкото палеца ти и разклонена като миниатюрна дървена вила, а дръжката й е нашарена с причудливи символи. - Виж ти - измърморваш, докато я прибираш. По всичко личи, че съвсем случайно си попаднал на магическа пръчка, с която специално обучени адепти могат да намират вода и находища на различни благородни метали.

Запиши придобивката в дневника си и продължи на избрания епизод от „Приключение".

020. С крайчеца на окото си забелязваш някакво бързо движение зад гърба си, но не успяваш да се обърнеш навреме. Нещо тежко се стоварва върху главата ти с такава сила, че пред очите ти притъмнява. (Губиш 8 точки Живот.) Когато се свестяваш, над теб се е надвесил някакъв огромен мъжага с притеснена физиономия, който все още държи в ръка внушителната дъска, с която те е ударил. - Страшно се извинявам - изсумтява той. Надигаш се на лакът и се прокашляш, но не успяваш да измислиш подходящ отговор. - Сбърках те с един мръсник - информира те мъжът. Отново го оглеждаш от глава до пети и решаваш да не се отдаваш на справедливия си гняв. - Няма нищо - изръмжаваш в отговор. Той кимва неуверено, извинява ти се още веднъж и те оставя насред улицата насаме с цицината ти. Когато успееш да се надигнеш, продължаваш към избрания епизод от „Приключение".

021. Изругаваш под нос, когато виждаш малката групичка градски стражи, които се приближават срещу теб, но вече е късно да се скриеш. - Приятна нощ - отбелязва злъчно водачът им, като махва на хората си да те обградят. - Не е ли малко късничко за разходки? Стражата в Пенуол е пословично корумпирана, но това, което последва, е прекалено. Стражите конфискуват всички предмети, които носиш у себе си (отбележи това в дневника), а когато се опитваш да протестираш, заплашително насочват върховете на алебардите си към теб с явното желание да окажеш съпротива. Групата отминава, като те оставя ожесточено да ругаеш под нос насред улицата, а ти продължаваш към избрания епизод от „Приключение".

022. Спираш при малката групичка скитници, насядали на пода на първия етаж на някаква изоставена къща без врата и капаци на прозорците. Позволяваш си няколко минути почивка в приятната им дърдореща компания. С благодарност приемаш глътка-две от силното вино, което си подават от ръка на ръка в старо кожено мехче. Накрая сърдечно се сбогуваш с тях. Възстанови си 3 точки Живот и продължи на избрания епизод от „Приключение".

023. Нощният Пенуол предлага неприятности за всеки вкус. Както си вървиш, от една пресечка изскача малка глутница улични псета и те обгражда с бесен лай. Древният съвет, че ако не ги закачаш, и те няма да те закачат, за пореден път се оказва неверен. След няколко мига невъздържаните атаки на кучетата те принуждават да побегнеш с все сила. Отбележи си загубата на 4 точки Живот във вид на ухапвания по краката и продължи към избрания епизод от „Приключение".

024. Забавяш крачка и невярващо се вторачваш в снежнобялата котка, която спокойно се е изтегнала върху една ниска каменна ограда, широка около педя. Пенуол е известен в цял свят с това, че в него всички котки са черни от незапомнени времена - и всички са дотолкова уверени в тази истина, че изключенията се смятат за безценни. Предпазливо доближаваш животното и ловко го сграбчваш за врата, без да обръщаш внимание на обиденото му мяукане и опитите му да те одраска. Торбата ти ще послужи добре за временно жилище на бялата котка. Запиши придобивката в дневника и продължи на избрания епизод от „Приключение".

025. Доближаваш стената на една къща, където в сянката се е свило някакво странно животно и жално скимти. Никога не си виждал нещо подобно: нещо като гущер с пера вместо люспи, оцветено в ярки топли цветове. Щом приклякваш до него, то уплашено се отдръпва, но се успокоява от гласа ти. Протягаш ръка да го погалиш... и отскачаш назад с ругатня, от която и адът би станал още по-горещ. Проклетата гад те ухапва! Докато подскачаш наоколо и се държиш за ръката, пернатият гущер изчезва вдън земя, откъдето вероятно се е и появил. Превързваш пръстите си, доколкото можеш, и ядосано продължаваш пътя си. Отбележи в дневника загубата на една точка Сръчност и мини на избрания епизод от „Приключение".

026. Завиваш в една изключително тъмна уличка, за да съкратиш пътя си. Няколко мига по-късно се убеждаваш, че не е трябвало да го правиш. В пълния мрак не виждаш стъпалата пред себе си, залитваш и с все сила трясваш главата си в каменната арка, която услужливо се изпречва точно на височината на челото ти. Отбележи в дневника загубата на 2 точки Живот и мини на избрания епизод от „Приключение".

027. Забавяш крачка и поздравяваш приседналия на земята до една стена мъж. Косата му е леко прошарена, а дрехите - вехти, но чисти, което те кара да мислиш, че не е просяк. Мъжът отвръща на поздрава ти и продължава със странното си занимание: да вдишва и издишва дима от някакъв малък глинен уред, в който нещо гори с упойваща миризма. Каниш се да го отминеш, но той с лека усмивка посочва земята до себе си: - Странниците в нощта би трябвало да си оказват гостоприемство. Приеми поканата ми, макар на невежия земята да не се струва достойна за сядане. След миг колебание се отпускаш с кръстосани крака до необикновения мъж. От увлекателния разговор разбираш, че е отскоро в този град, но е дошъл с определена мисия. Отговаряш на част от въпросите му. Странникът също знае някои неща, които са полезни за теб. След четвърт час му пожелаваш успех с много добро настроение. Запиши в дневника, че точките ти за Опит са се увеличили с една, и продължи на избрания епизод от „Приключение".

028. Свърнал в някаква потънала в мрак пресечка, едва не се спъваш в проснатия на земята човек. От костюма му на Глупака в популярния в Пенуол уличен театър разбираш, че е актьор, а от зловонието, което се носи около него - че е един много пиян актьор. Каниш се да го отминеш, когато с изумление различаваш в тъмното маската върху лицето му. Упоеният до забрава актьор носи истинска Магична маска от вида, който може да променя чертите си и е в състояние да заблуди човек и посред бял ден! Предпазливо се надвесваш над него, затаявайки дъх (не на последно място - и за да не припаднеш отгоре му). Успяваш да свалиш маската от лицето на актьора, без да го събудиш. Запиши придобивката в дневника си (докато е у теб, точките ти за Преобразяване се увеличават с две) и продължи към избрания епизод от „Приключение".

029. Неволно се спираш до малкото просете, заспало със съня на невинните до една стена направо на улицата. Нещо трепва в душата ти на закоравял крадец и ти внимателно поставяш в ръката му една жълтица (запиши това в дневника). Продължаваш към избрания епизод от „Приключение".

030. Докато минаваш покрай една малка сергия за печено месо, апетитната им миризма внезапно те кара да осъзнаеш, че си гладен като вълк. Срещу една жълтица ниският мургав продавач ти подава малко хлебче, в което е сложена апетитна мръвка. Пожелаваш му лека нощ и се отдалечаваш, дъвчейки енергично. Запиши в дневника си разхода, добави си 3 точки Живот и продължи на избрания епизод от „Приключение".

031. Понякога дори и в този град не се случва нищо. По-голямата част от хората са заспали, оставяйки по-малката част от хората, които не спят, спокойно да си вършат работата. Възползвай се. Продължаваш към избрания епизод от „Приключение".

ПРИКЛЮЧЕНИЕ

1. Минута по-късно напускаш дома на лорд Ноен и потъваш в сгъстяващия се мрак навън, напрегнал сивите си клетки. Като че ли няма място за съмнение, че тази Вълшебна арфа се намира някъде в Пенуол. Освен че е столица на кралството, този град, десет пъти по-голям от всяко друго селище, винаги се е славел с вниманието, което обръща на изкуствата. Това, което търсиш, вероятно се намира в някой от строго охраняваните дворци на най-знатните благородници от Пенуол. Поне едно е ясно: не можеш да предприемеш нищо, преди да събереш някаква информация. Въздъхваш, оправяш на рамото си отчайващо празната си торба и се спускаш по добре познатите ти улици. Мини на „Преходи".

2. Лорд Ноен ахва разочаровано, щом казваш това. - Наистина съжалявам, но задачата не е по силите ми - свиваш рамене. - И аз съжалявам - казва той глухо. Вратата се затваря пред теб и стъпките на младия благородник заглъхват навътре в красивата, но толкова празна къща. Бавно се отдалечаваш по тъмната улица с мисълта, че този път провалът ти накара още един човек да се чувства нещастен. КРАИ

3.

Почукваш на вратата и ехото още не е заглъхнало, когато ти отваря самият лорд Ноен. На лицето му е изписано такова нетърпение, че решаваш да не отлагаш радостната вест нито за миг. Младият благородник затваря вратата след теб и когато се обръща, ти леко се покланяш и му поднасяш Вълшебната арфа. - Богове! - ахва лордът. - Вълшебната арфа! - Точно така - съгласяваш се. - Приятелю - възкликва той, - ти си най-способният крадец, с когото съм имал случай да се срещна! Свиваш рамене с пресилена скромност. - Ела! - казва Ноен. - Заслужаваш не само възнаграждението си, но и доживотен достъп до избата ми! - Съгласен съм и на една кана от онова екзотично вино - усмихваш се. Лордът те. прегръща през рамо и те повежда навътре в къщата, притиснал с другата ръка до себе си сребърната арфа. - И как точно я откри? Въздъхваш: - Това е една невероятно дълга и заплетена история, милорд. Но ако наистина искате, ще ви я разкажа. Той кимва с нетърпение и ти поднася чаша бледолилаво вино, за да се подкрепиш. Преди да започнеш, хвърляш един поглед навън през прозореца, до който започна всичко. Нощта се е отдръпнала от Пенуол и от изток бавно си пробиват път първите слънчеви лъчи. Не ти остава нищо друго, освен да преминеш на Епилог.

4. Той се отдръпва от прага и с жест те подканва да влезеш. Последваш го по украсените с гоблени коридори до познатата ти приемна зала на черни и червени мраморни квадрати. - Какво по-точно те интересува? - осведомява се разсеяно лордът, докато ти подава чаша вино. „Лейди Елмира" - на 8. „Лорд Вирион" - на 6 „Лорд Алвин" - на 10.

5.

Обръщаш гръб на къщата на лорд Ноен, уверен, че ще дойдеш тук отново, но вече с намерения за лейди Елмира подарък. Пенуол те очаква - огромен лабиринт от притъмнели улици и къщи, които ревниво крият своите тайни. Мини на „Преходи".

6. Младият благородник смръщва вежди над чашата си: - Този дърт развратник?! Какво ти трябва да знаеш за него, приятелю мой? Обмисляш въпроса си: - Например - с какво се занимава? - Искаш да кажеш, освен с прелъстяване на млади благороднички, току-що пристигнали в града и все още нечули за демоничния му нрав? - Лорд Ноен се замисля. - Доколкото знам, влага големи суми в платна и музикални инструменти. Потропваш с пръст по чашата си. - А, да, разбира се! - добавя лордът. - Всеки месец дава в дома си прием за висшите кръгове в Пенуол. Нали точно там зърнах за пръв път господарката на моето сърце... Решаваш, че няма да получиш нищо повече, освен нови доказателства за безумната любов на лорда, допиваш виното си (след тази почивка можеш да си възстановиш 2 точки Живот) и се изправяш: - Доскоро, милорд. Следващия път, когато се срещнем, ще нося Вълшебната арфа. Той съкрушено кимва и те изпраща до вратата, без да каже нито дума повече. Мини на 5.

7.

Домът на лорд Ноен представлява изящна триетажна сграда недалеч от големия централен площад на Пенуол. Къщата изглежда строена преди не повече от век и носи белезите на модната архитектурна линия на братята Лонж - малки елегантни кулички и високи еркерни прозорци. Домът няма ограда и видими стражи, а по броя и разположението на светещите прозорци заключаваш, че лордът е сам. Ако носиш Вълшебната арфа, можеш да преминеш на 3. Ако не си толкова близо до успешния край на мисията си, но все пак искаш да влезеш, мини на 9. Ако си изгубил интерес към къщата, очаква те 5.

8.

Младият благородник театрално се хваща за гърдите: - Нима ти доставя удоволствие да отваряш наново раната в сърцето ми, приятелю мой? - Не, милорд - отвръщаш внимателно. - Просто си мислех, че малко информация за уважаемата лейди би ми била от полза. Все пак вие я познавате по-добре от мен... - Уви, твърде добре! - въздъхва лордът. - Познавам всеки оттенък на вълшебните й очи, всеки кичур от косата й с цвят на злато! - Лейди Елмира е руса? - учудваш се. - Като злато или слама, като слънчево зайче, като лунен лъч в бистър планински поток - отвръща Ноен на един дъх. - Както може би знаеш, тя е родена далеч от Пенуол и едва отскоро живее тук, блестяща като бисер сред чернокосите жени на този град... Макар за мен тези няколко седмици да бяха цяла вечност в ада на неизпълнимите желания! Решил, че няма да получиш нищо повече, освен нови доказателства за безумната любов на лорда, допиваш виното си (след тази почивка можеш да си възстановиш 2 точки Живот) и се изправяш: - Доскоро, милорд. Следващия път, когато се срещнем, ще нося Вълшебната арфа. Той съкрушено кимва и те изпраща до вратата, без да каже нито дума повече. Мини на 5.

9.

Почукваш на вратата и ехото още не е заглъхнало, когато ти отваря самият лорд Ноен с такова нетърпеливо изражение, че за миг съжаляваш, че си го обезпокоил. - Носиш ли я? - осведомява се той с трескав поглед. - За съжаление все още не съм я открил, милорд - отвръщаш с извинителен тон. Благородникът въздъхва тежко и прокарва пръсти през косата си: - Тогава? „Искам да се откажа от мисията" - на 2. „Искам да поговорим" - на 4.

10. Лордът развеселено те поглежда над чашата си: - Лорд Алвин? Не зная почти нищо за него, освен това, което говорят всички: че е със съмнителен родов произход и че е толкова добър поет, че все още никой не е в състояние да го оцени по достойнство. Замислено прокарваш пръст по ръба на чашата си. - А, да - добавя лордът. - Доколкото зная, пръска и малкото пари, които има, за изработени от юките статуетки. Кимваш, допиваш виното си (след тази почивка можеш да си възстановиш 2 точки Живот) и се изправяш: - Доскоро, милорд. Следващия път, когато се срещнем, ще нося Вълшебната арфа. Той кимва: - Не се бави. Всяка минута е мъчение. Мини на 5.

11. Събираш цялата си смелост и се хвърляш към по-близкия пазач. Леко изненадан, той посреща атаката ти с дръжката на пиката си и те избутва назад. Колегата му подло е подложил собственото си оръжие, в което се препъваш, и от този момент нататък боят става напълно еднопосочен. За щастие пазачите бързо си спомнят, че са на работа, завличат те по-далеч от входа и те оставят на мира. Когато се свестяваш, мрачно преброяваш новите си синини (губиш 10 точки Живот) и с пъшкане се надигаш, за да продължиш приключението си. Мини на 13.

12. Приближаваш входа с бодри крачки и стражите светкавично кръстосват пиките си пред теб, препречвайки пътя ти към яркоосветеното антре и всички чудесии, които вероятно те очакват в дома на лорд Вирион. Какво ще предприемеш? Просто ще кажеш на стражите, че искаш да се срещнеш с лорда - на 21. Ще се представиш за някой, който има по-големи шансове от теб да влезе безпрепятствено в къщата - на 19. Ще си пробиеш път с бой - на 18. Ще се откажеш от идеята си да влизаш вътре - на 23.

13. Домът на лорд Вирион остава зад гърба ти, когато отново се заемаш с любимото си занимание: да обикаляш из пустите улици на Пенуол по тъмно. Мини на „Преходи".

14. Изненадващо правиш крачка напред, скъсявайки дистанцията между себе си и стражите, и от този момент нататък дългите им пики се превръщат от опасно оръжие в пречка. Използвайки замаха на по-близкия страж, го премяташ пред другия и го зашеметяваш със светкавичен удар по главата. Успял най-сетне да насочи пиката си в правилната посока, колегата му замахва към теб - само за да посрещне с носа си свистящата дръжка на оръжието в ръцете ти и да се свлече пред входа, без да гъкне. Без да се бавиш, прескачаш неподвижните тела на пазачите и влизаш в богато мебелираното антре. Мини на 25.

15. Дворецът на лорд Вирион е импозантна триетажна сграда, намираща се недалеч от сградата на кметството. Стара като света и отличаваща се с всички белези на древната архитектурна традиция на предишните жители на Пенуол: вълни от сложни орнаменти, които покриват всяка педя свободна повърхност, изкусно извити кули и арки над прозорците, вратите и десетки озъбени гаргойли, наредени като малка армия по ръба на покрива. Къщата изглежда способна да издържи неколкомесечна обсада, но двете крила на тежката порта са широко отворени и от тях блика светлина. Този пропуск в мерките за сигурност се компенсира от двамата въоръжени с дълги пики наемни стражи, които бдят от двете й страни. Ако желаеш да огледаш по-подробно тесните тъмни улички покрай двореца и задната страна на къщата, мини на 28. Ако се отправиш към входа, очаква те 12. Ако желанието ти да влизаш в дома на лорд Вирион е преминало, прехвърли се на 13.

16. Не се налага дълго да убеждаваш пазачите в самоличността си. Страхът, че могат да изгубят работата си за непочтително отношение към благородник, пък бил той и облечен в износени тъмни дрехи на нощен професионалист, надделява над естествените им съмнения в превзетия ти акцент и съшитата с бели конци история за преследван от властите лорд в изгнание. Левият страж дава знак на другаря си и пиките се отместват, освобождавайки пътя ти към къщата. Преминаваш между вдигнатите за поздрав оръжия и влизаш в богато мебелираното антре. Продължаваш на 25.

17. - Значи лорд в изгнание - казва замислено левият страж, след като търпеливо изслушва изложението ти. - Точно така - потвърждаваш с превзет акцент. - С родители, загинали при корабокрушение. - Именно - кимваш нетърпеливо, разглеждайки с аристократично отвращение мръсните си нокти. - Отгледан от маймуни на необитаем остров. Въздъхваш тежко: - Да, такава бе съдбата ми. Стражът се навежда към теб и казва бавно и заплашително: - Ако не изчезнеш оттук, докато преброя до три, ще имаш проблеми. Моментът изглежда подходящ да си пробиеш път с бой - на 18. Вече нямаш желание да влизаш в къщата и се прехвърляш на 23.

18. Двама наемни стражи, въоръжени с дълги пики, всъщност не са шега работа. Колко са точките ти за Ловкост? Четири или повече - мини на 14. По-малко от четири - прехвърли се на 11.

19. Каква е избраната от теб фалшива самоличност? Лорд, който се движи инкогнито - на 27. Далечен роднина на лорд Вирион, който току-що е пристигнал в Пенуол - на 29.

20. Лорд Вирион широко се усмихва: - Това наистина е една добра причина да влизаш посреднощ в дома ми. Тъй като очевидно не вземаш никакви мерки да не те забележа, вероятно не си дошъл да откраднеш нещо. - Така е - кимваш. - Вие имате славата на познавач и ценител на изкуството, така че реших да се обърна към вас с един въпрос. Той внимателно оставя чашата си на ниската масичка до дивана и те поглежда очаквателно. - Знаете ли нещо за Вълшебната арфа? - Ноен ли те е наел? - пита, на свой ред, лордът. - Да - отвръщаш след няколко мига колебание. - Тази негова любов към лейди Елмира започва да омръзва на всички - отбелязва с досада Вирион и потъва в размисъл, потропвайки с пръсти по коляното си. - Обърни се - казва след малко благородникът. - Вляво от кристалната ваза, на етажерката. Подчиняваш се и в меката светлина на свещниците виждаш малка сребърна арфа с причудлива форма. - Това е тя, така ли? - казваш невярващо. - Слушай внимателно - казва нетърпеливо лордът. - В Пенуол живее един побъркан лорд на име Алвин. Освен че е луд, той пише гениални стихове в един-единствен екземпляр и не дава ръкописите си на никого. - Вирион се замисля за момент, преди да продължи: - Най-късно след пет години тези ръкописи ще струват повече от двореца ми. Намери ми оригинален ръкопис на лорд Алвин и Вълшебната арфа ще е твоя. Кимваш и лордът ти посочва вратата. Преди да излезеш от стаята, хвърляш последен поглед на магическия инструмент, който сякаш излъчва своя собствена светлина. Продължаваш на 13.

21. - Искам да се срещна с вашия господар - лорд Вирион - заявяваш, кръстосвайки ръце на гърдите си. Левият страж намръщено те оглежда: - По каква работа? - Мисля, че мога да му продам нещо, което го интересува - отвръщаш. - Какво? Някои хора не знаят кога да спрат с въпросите. Какво ще отговориш?

„Екзотични кожи" - на 30. 
„Скъпоценни камъни" - на 32. 

„Ръкописи" - на 26.

22. - Това не е сериозна причина - казва намръщено лорд Вирион и внимателно оставя чашата си на ниската масичка до дивана. Понечваш да кажеш още нещо, но той звучно щраква с пръстите на освободената си ръка и в стаята нахълтват двама наемни стражи. Този път са без пики, но пък и двамата са поне два пъти по-едри от теб. Минута по-късно изхвърчаваш на улицата и се приземяваш със скимтене (губиш 5 точки Живот). Продължаваш на 13.

23. - Май съм се объркал нещо - измънкваш неуверено. - И на мен така ми се струва - изръмжава стражът вляво. С разсеяна усмивка отстъпваш назад и оставяш пазачите да си вършат работата - която се състои в това да държат далече от лорд Вирион такива като теб. Продължаваш на 13.

24. Лордът с недоумение се вторачва в предмета, който измъкваш от торбата си, сетне се намръщва и звучно щраква с пръсти. След няколко мига в стаята нахълтват двама наемни стражи, които този път са без пики, но пък са с огромни размери. Минута по-късно изхвърчаваш на улицата и се приземя¬ваш със скимтене (губиш 5 точки Живот). Продължаваш на 13.

25. В антрето няма никой, така че продължаваш през тапицираната с яркочервена коприна врата в дъното и се озоваваш в просторна стая, отрупана със старинни предмети. Цветът на стените не може да се види от гъсто наредените по тях картини и географски карти, а върху прозорците са спуснати тежки завеси. Централно място в стаята заема един разкошен тъмносин диван, на който седи богато облечен благородник в компанията на една млада дама и пийва някаква светлозелена течност от висока тясна чаша. - Остави ни за минута, скъпа. - Лорд Вирион махва на девойката с ръка, отрупана с пръстени, и се обръща въпросително към теб. - Би трябвало да имаш сериозна причина, за да влизаш в дома ми посреднощ без покана. Какво ще кажеш? „Аз съм крадец" - на 20. „Искам да поговорим" - на 22. „Нося ви нещо" - на 31.

26. Пазачът те изучава още няколко мига, сетне отмества тежкия си поглед от теб и пиките се отдръпват, за да ти направят място да минеш. Запазваш каменната си физиономия, докато прекрачваш прага на двореца, и със спокойни крачки прекосяваш богато мебелираното антре. Мини на 25. 27. Ролята ти наистина е добре подбрана. Всеки актьор би потвърдил, че няма нищо по-лесно от това да уподобиш аристократичното мънкане и префърцунените жестове на благородническото съсловие. Колко са точките ти за Преобразяване? Три или повече - мини на 16. По-малко от три - прехвърли се на 17.

28. Следван от изпълнените с подозрение погледи на стражите, се вмъкваш в уличката и бавно обикаляш къщата, като зяпаш нагоре. За твое съжаление, малкото прозорци откъм неприветливата задна страна на къщата са залостени с капаци, които вероятно можеш да отвориш само с таран. Разходката ти завършва от другата страна на къщата, където излизаш от тъмното и отново заставаш пред очите на двамата стражи. Ако вече искаш да ги доближиш, мини на 12. Ако желанието ти да влизаш в дома на лорд Вирион е преминало, прехвърли се на 13.

29. - Значи трети братовчед - казва замислено стражът вляво, след като търпеливо изслушва изложението ти. - Точно така - потвърждаваш. - С родители, загинали при корабокрушение. - Именно. - Отгледан от маймуни на необитаем остров. Въздъхваш тежко: - Да, такава бе съдбата ми. Стражът се навежда към теб и казва бавно и заплашително: - Лорд Вирион няма абсолютно никакви роднини и всеки хлапак в Пеунол знае това. Омитай се! Моментът изглежда подходящ да си пробиеш път с бой - на 18. Вече нямаш желание да влизаш в къщата и се прехвърляш на 23.

30. - Лорд Вирион никога не се е интересувал от кожи - отсича стражът и се вторачва в теб. - Сигурен ли си, че не се опитваш да ме измамиш? Този чисто риторичен въпрос не вещае нищо добро. Ако смяташ, че вече е време да си пробиеш път с бой, мини на 18. Ако си се отказал от идеята си да влизаш в къщата на лорд Вирион, прехвърли се на 23.

31. Лорд Вирион внимателно оставя чашата си на ниската масичка до дивана: - Това действително би могло да бъде добра причина. Какво точно ми носиш? Ако имаш ръкопис на лорд Алвин, мини на 33. Ако нямаш такова нещо, очаква те 24.

32. - Лорд Вирион никога не се е интересувал от скъпоценни камъни - отсича стражът и се вторачва в теб. - Сигурен ли си, че не се опитваш да ме измамиш? Този чисто риторичен въпрос не вещае нищо добро. Ако смяташ, че вече е време да си пробиеш път с бой, мини на 18. Ако си се отказал от идеята си да влизаш в къщата на лорд Вирион, прехвърли се на 23.

33. - Ръкописа, който ми поръчахте, милорд - отвръщаш гордо и измъкваш малкото томче от торбата си. Очите на лорд Вирион светват, когато поема в ръцете си скъпоценния ръкопис. Той внимателно разлиства няколко страници, сетне затваря книгата и кимва: - Чудесно свършена работа. При това изобщо не ме интересува как точно си успял да се добереш до него. Вълшебната арфа е твоя. Вземаш изящния инструмент от етажерката и се поколебаваш, преди да го напъхаш в торбата си: - Можете ли да ми покажете как се свири на нея? Усмивката на лорд Вирион този път е неочаквано топла: - За това ще трябва да се обърнеш към лейди Елмира. Обзалагам се, че Ноен ще те покани на сватбата си. Усмихваш се в отговор и се сбогуваш с изтънчения лорд. Продължаваш на 13.

34. Вглеждаш се в потрепващото привидение и виждаш как човекът на перваза се замисля. - От неописуемото нахалство, с което изказваш желанието си, разбирам,-че имаш нещо достойно, което да предложиш в замяна - казва накрая привидението. - С какво смяташ да заплатиш ръкописа ми? „С много пари" - на 42. „С това, което успея да спечеля като крадец" - на 35. „С всичко, каквото поискаш" - на 36.

35. Миниатюрното привидение изчезва с леко свистене и невидимата врата на кулата безшумно се отваря. Без да чакаш покана, пристъпваш вътре и когато очите ти свикват с лепкавия мрак, различаваш виеща се нагоре стълба, над която меко проблясват подканващи светлинки. Заизкачваш се по тесните стъпала и минута по-късно се озоваваш в най-горната зала на кулата, оскъдно мебелирана, със странен конусовиден таван, който се губи в сянка отвъд светлината на плаващите из помещението магически светлини. На перваза на единствения прозорец седи висок слаб мъж в бели дрехи, който обръща печалното си бледо лице към теб, когато влизаш. Очите му са сиви и сякаш блестят с искряща светлина в сумрака на залата. - Лорд Алвин - покланяш се. - Вероятно си чувал слуховете за неясния ми произход - заговаря той с неочаквано звънък глас. Колебливо кимваш. - Верни са - казва лордът. - Едва наполовина кръвта ми е благородническа, а другата й половина е от такова естество, че понякога ми създава проблеми. Той се усмихва с бледите си устни. Усмихваш се и ти, за всеки случай. - В Пенуол има всичко - продължава Алвин. - Ако успееш да намериш достатъчно стар свитък с генеалогично дърво, което да описва произхода ми, ще бъдеш възнаграден. - Генеалогично дърво - повтаряш. - Без проблеми. - Това не е всичко - казва лордът. - Ще искам и колекция от оригинални юкиански статуетки, изобразяващи всичките им тринадесет божества. Донеси ми свитъка и колекцията и този, който те е наел, ще получи ръкописите ми. Бледият благородник отново се обръща към нощта навън и на теб не ти остава нищо друго, освен да поемеш пътя обратно по стъпалата. Продължаваш на 38.

36. - Вечен живот? - казва подигравателно привидението. - Любовта на боговете? Красотата на дъждовната капка? Това е всичко, което искам. Миниатюрната фигурка изчезва със слабо свистене, напомнящо повей на вятър през полуотворена врата. Леко засегнат, още минута се въртиш около черната кула, но никой повече не ти обръща внимание. Продължаваш на 38.

37. Домът на лорд Алвин се състои от една-единствена, висока поне пет етажа кула от черен мрамор, която се стеснява от основата към върха. Стените й са изкусно изваяни в традицията на юкианските храмове и създава впечатление за десетки и стотици живи тела, които се мъчат да се изтръгнат от камъка и засега са успели само наполовина. Усилията, които ти коства откриването на вратата, те карат да мислиш, че по строежа са работили не по-малко магьосници, отколкото зидари. Най-сетне спираш до скритата в извивките на кулата врата и неуверено почукваш. Стреснато отстъпваш крачка назад, когато във въздуха на нивото на очите ти изплува миниатюрният образ на човек, приседнал на някакъв перваз. - Какво искаш? - пита троснато привидението. Овладяваш се - това е просто някакво дребно заклинание, което позволява на собственика да разговаря с гостите си, без да им отваря. Какъв ще бъде отговорът ти? „Да разговарям с лорд Алвин" - на 41. „Искам ръкопис на лорд Алвин" - на 34. „Да дам нещо на лорд Алвин" - на 43. Ако домът на лорд Алвин вече не те интересува, можеш да преминеш на 38.

38. Отдалечаваш се от самотната черна кула със странни форми, приютила един луд поет, и отново поемаш в нощта с някакъв неясен копнеж в сърцето. Така или иначе, призванието избира хората, подходящи за него, а не обратно, така че няма за какво да съжаляваш. Мини на „Преходи".

39. - Нищо от това, което имаш, не ме интересува - казва сухо привидението и изчезва с леко свистене, подобно на повей на вятъра през полуотворена врата. Леко засегнат, още минута се въртиш около черната кула, но никой повече не ти обръща внимание. Продължаваш на 38.

40. Миниатюрното привидение изчезва с леко свистене и невидимата врата на кулата безшумно се отваря. Без да чакаш покана, пристъпваш вътре и след минута се озоваваш в познатата ти зала на върха на странната обител на лорд Алвин. При влизането ти благородникът се отделя от прозореца, където вероятно е прекарал цялата нощ, и пристъпва към теб с жест, от който във въздуха изплува широка маса от бял кристал. Потискаш смайването си и внимателно нареждаш върху нея всичките тринадесет статуетки на юките, след което добавяш и старинния свитък с генеалогичното дърво, пазещо тайната на произхода на лорд Алвин. - Великолепно - казва той с равен глас и изважда малко томче от гънките на дрехата си. - Ето ръкописа, който искаше. Поемаш скъпоценната книга и внимателно я прибираш в торбата си. Когато вдигаш глава, благородникът отново е приседнал на перваза, загледан в нощта. Свиваш рамене и се отправяш обратно надолу по стълбите. Продължаваш на 38.

41. Миниатюрното привидение внезапно изчезва със слабо свистене, напомнящо повей на вятър през полуотворена врата. Леко засегнат, още минута се въртиш около черната кула, но никой повече не ти обръща внимание. Продължаваш на 38.

42. Миниатюрното привидение внезапно изчезва със слабо свистене, напомнящо повей на вятър през полуотворена врата. Леко засегнат от отношението на този побъркан поет към парите, ти се въртиш още минута около черната кула, но никой повече не ти обръща внимание. Продължаваш на 38. 43. Ако имаш колекция от юкиански статуетки и притежаваш генеалогично дърво, можеш да преминеш на 40. В противен случай продължаваш на 39.

44. Шутът те замъква по някакви тесни стълби и с широк жест, който едва не отнася шапката на една достопочтена дама, ти посочва къде да седнеш. Настаняваш се и с интерес отправяш поглед към сцената, където вече тече втората пиеса за вечерта. Историята ти е позната. След като открива обесен в собствената си градина своя блуден син, когото не е виждал от десет години,, нещастният баща, облечен в костюма на Глупака, се заема да отмъщава, като погубва половината благородническо съсловие в кралството. След половин час представлението ти омръзва и ти тайничко започваш да се оглеждаш за изхода. Ако искаш да си ходиш, очаква те 59. Ако решиш да потърсиш път към гримьорните, както предложи шутът на влизане, можеш да минеш на 48.

45. - Брависимо, човече! - възкликва с басов глас преоблеченият като жена мъж, който се е свестил светкавично. - Не знам откъде се взе, но се получи много добре! Винаги съм казвал, че тази пиеса се нуждае от неочаквани обрати! - Изчезвай! - казва делово един от другите актьори, като ти подхвърля малка кесия. - Завесата ще се вдигне всеки момент. Хлътваш обратно в тесния коридор и едва когато се озоваваш отново навън на улицата, отваряш кесията. Краткото ти участие в представлението ти е донесло цели десет жълтици! Запиши прихода в дневника и продължи на 55.

46. Актьорите от трупата на лорд Бейнс винаги са се славели като изключителни професионалисти. След кратка, изразителна пауза единият от дуелиращите се противници се извръща към теб с въпроса: - Та кой сте вие, господине, и откъде е ваший род, та се явихте в този тъй ужасен час пред нас? Размишляваш светкавично. Какво ще отговориш? „Попаднах в тежко заблуждение, та тук се озовах"-на 49. „Изпратен съм от краля със спешна аз заръка" - на 54. „Сбърках вратата за актьорите с главния вход"-на 47.

47. „Жената" с ветрилото съвсем достоверно изпищява и припада, щом смело казваш репликата си. За миг над театъра се възцарява напрегната тишина... Сетне публиката избухва в оглушително освиркване. На сцената настъпва хаос и преди да успеете да се скриете зад кулисите, върху главите ви завалява град от развалени плодове, яйца и всички останали средства, с които пенуолската публика изразява отношението си към слабите актьори. (Вследствие на един особено точен удар губиш 2 точки Живот и една точка Преобразяване.) Най-сетне спасителната завеса се спуска, като ви скрива от гнева на зрителите. Актьорите, омазани от глава до пети с хранителни продукти, зловещо се вглеждат в теб. Продължаваш на 51.

48. След кратко пътешествие по някакви тъмни коридори разпоредителят със замах те въвежда в просторно ниско помещение, потънало в тежките миризми на парфюми, сценични гримове и екзотични треви. С насълзените си очи ти е трудно да различиш неколцина актьори, които са се на- тръшкали по ниски дървени пейки и си подават голям мях с нещо, което надали е вода. - За уроци ли си дошъл, момче? - пита с дрезгав глас някакъв шишкав старец, който се надига при влизането ти. - Уроци? - питаш неразбиращо. - Тайните на занаята - пояснява той с изразителен жест. - Срещу малко пари набързо ще те направя съвсем приличен актьор, ако си закъсал чак дотам. Интересна идея. Ако искаш да вземеш един урок по актьорско майсторство, мини на 57. Ако предпочиташ просто да си поговориш с актьорите, прехвърли се на 58.

49. Актьорът за миг изгубва професионалния си контрол върху лицето си и те поглежда с искрен ужас. В следващия миг публиката, очевидно запозната по-добре от теб с текста на пиесата и изискванията на театъра, избухва в оглушително освиркване. На сцената настъпва хаос и преди да успеете да се скриете зад кулисите, върху главите ви завалява град от развалени плодове, яйца и всички останали средства, с които пенуолската публика изразява отношението си към слабите актьори. (Вследствие на един особено точен удар губиш 2 точки Живот и една точка Преобразяване.) Най-сетне спасителната завеса се спуска, като ви скрива от гнева на зрителите. Актьорите, омазани от глава до пети с хранителни продукти, се вглеждат в теб зловещо. Продължаваш на 51.

50. Излизаш от тъмното и пристъпваш в осветеното пространство пред входа на театъра, където въпреки късния час се тълпят хора. През лятото нощните представления на трупата на лорд Бейнс се радват на голям успех. Сградата е най-модерната от този вид в света, строена лично от хората на братята Лонж. Триетажната постройка е с форма на пръстен, в средата на който се намира сцената, а по стените й - балконите за зрителите. Специални навеси защитават актьорите и зрителите от прищевките на времето, а над театъра гордо се вее флагът на трупата, известяващ, че в момента тече представление. Осветеният с факли главен вход на театъра е точно насреща ти. Ако си склонен да похарчиш една жълтица, можеш да влезеш на 56. Ако желаеш да пообиколиш сградата, прехвърли се на 60. Ако след този оглед си изгубил интерес към театъра, очаква те 55.

51. За щастие поне можеш да бягаш по-бързо от тях, така че се озоваваш отвън няколко ценни мига преди преследващите те разгневени актьори. Подпираш с гръб вратата, която се тресе от тежките им удари, и търпеливо изчакваш да дойде време за следващото действие, когато те трябва да излязат отново на сцената. След минута решаваш, че вече си в безопасност, поизчистваш се, доколкото можеш, и отново се заемаш с онова, което можеш най-добре: да скнторнш из нощните улици на Пенуол. Мини на „Преходи".

52. Вмъкваш се през задния вход на театъра и безшумно затваряш вратата след себе си. Озоваваш се в тесен коридор, толкова тъмен, че си проправяш път опипом. След няколко изпълнени с напрежение мига съзираш светла ивица на нивото на пода, известяваща наличието на някаква врата, и я доближаваш на пръсти. Вратата се оказва тежка завеса и след като слухтиш известно време, окуражен от тишината от другата й страна, решаваш да я дръпнеш. Озоваваш се право на сцената на театъра и тълпата, затаила дъх от разиграваната в момента драматична сцена, приветства появяването ти с оглушителни аплодисменти. Двама актьори се вкаменяват насред дуел с мечове и изненадано се вторачват в теб, а преоблечен като жена мъж в другия край на сцената те гледа над ветрилото си с отровен поглед. Ако точките ти за Преобразяване са четири или повече, можеш да преминеш на 53. Ако са по-малко от четири, отиваш на 46.

53. За актьор от твоята класа излизането от тази ситуация е детска игра. Светкавично възвръщаш самообладанието си и извикваш: - Спрете! Прекратете незабавно тоз дуел смертелен! След кратка, изразителна пауза актьорите поемат предизвикателството. Противниците се разделят, а „Жената" с ветрилото се справя по най-лесния начин, като просто изпищява и припада. - Та кой сте вие, господине, и откъде е ваший род, та се явихте в този тъй ужасен час пред нас? - пита те единият актьор с голяма доза искреност. - Изпратен съм от краля със спешна негова заръка - отвръщаш все по- уверено. След няколко минути импровизираната сцена приключва успешно и завесата се спуска под бурните аплодисменти на публиката. Мини на 45.

54. Актьорът професионално пребледнява: - Нима? Какво заръча наший суверен могъщи? - Да прекратите таз вражда смертелна! - отвръщаш все по-уверено. „Жената" с ветрилото изпищява и припада, а ти смело правиш крачка напред, обмисляйки следващата си реплика... След няколко минути импровизираната сцена приключва успешно и завесата се спуска под бурните аплодисменти на публиката. Мини на 53. 55. Оставяш изпълнения с ярки светлини, оглушителни викове и фалшиви страсти храм на забавлението зад гърба си. Очаква те безшумният, сенчест свят на твоята професия. Мини на „Преходи".

56. Разделяш се с една жълтица (отбележи разхода в дневника си), минаваш под арката на главния вход и се оставяш в ръцете на шарения шут, който изпълнява ролята на разпоредител. - Приятна вечер, многоуважаеми господине! - казва той с фалцет и фамилиарно те хваща под ръка, като те повлича навътре в театъра. - Представление ли искате? А може би забава? Спектакъл? Увеселение? Празненство? Веселба? Той рязко спира, за да си поеме дъх, и камбанките по синята му шапка иззвъняват: - А може би малко задкулисна игра? Разговор с актьорите? Последните клюки? Тайните на занаята? Започваш да мислиш, че може би е добра идея да кажеш нещо, за да го накараш да млъкне. Какво избираш? Театрално представление - на 44. Посещение зад кулисите - на 48.

57. - Точно затова съм дошъл - казваш уверено. Старият актьор накратко ти обяснява най-важното за костюмите и гримовете, които използват актьорите, и ти демонстрира типичните жестове и особености на говора, които отличават различните съсловия в Пенуол. Най-накрая, издебвайки момент, в който никой от колегите му не гледа към вас, той мушва в ръцете ти няколко метални кутийки с грим. - Колко ще струва? - осведомяваш се предпазливо накрая. - Колкото ти се откъсне от сърцето - въздъхва старецът в перфектна имитация на сиромах и поглежда към ръката си. Преброяваш стърчащите от нея пръсти и бръкваш в кесията си. (Отбележи в дневника разход от 5 жълтици и си добави една точка Преобразяване.) След като пожелаваш на театрала „успех и пълни балкони" (традиционната актьорска благословия), с известни затруднения намираш вратата на помещението и си тръгваш. Мини на 59.

58. Актьорите се оказват дружелюбно племе и не след дълго те увличат в разговора си. Почерпил вдъхновение от меха с подсилено вино, им разказваш няколко забавни истории от живота на крадеца, посрещнати с оглушителен смях. Оказва се, че те продължават да разиграват малки скечове и когато не са на сцената, а тъй като героите в тях обикновено са известни благородници от Пенуол, научаваш доста интересни неща. Старата поговорка, че актьорите в един град са като плъховете в кораба - винаги първи разбират накъде отиват нещата, може би все пак е вярна. (Можеш да си добавиш една точка Опит.) След известно време пожелаваш „успех и пълни балкони" (традиционната актьорска благословия) на веселата компания и си тръгваш. Мини на 59.

59. С усилие се промъкваш през гъстата тълпа, съпреживяваща събитията на сцената, и успяваш да се добереш до входа. Шутът-разпоредител ти махва за сбогом и ти отново излизаш на улицата. Продължаваш на 55.

60. Противоположната страна на сградата е потънала в сянка. Къщите, които се намират в съседство с театъра, високомерно са му обърнали гръб и нямат прозорци на задната стена, така че никой не вижда как спираш до дискретната задна врата на сградата и предпазливо я опитваш. Ако искаш да влезеш, мини на 52. Ако предпочиташ да се върнеш, за да използваш главния вход, прехвърли се на 56. Ако след този оглед си изгубил интерес към театъра, очаква те 55.

61. След кратко пътешествие по тъмния коридор водачът ти рязко спира в широка, мътно осветена стая, и се обръща към теб. - Така като те гледам, не си за финала - промърморва той, докато критично те оглежда с присвити очи. - Ще те пусна да се биеш с петлите в почивката. - С петли? - възкликваш невярващо. - Точно така - отвръща заядливо той. - Искаш ли да спечелиш пет жълтици или не? „Битката", в която участваш - преследване на три фучащи петела из цялата арена, очевидно има за цел да разтовари зрителите в почивката между сериозните боеве. Изражението, с което преследваш птиците, вероятно също е част от причините цялата огромна тълпа да се смее така неистово. Задъхан и почервенял като домат, прибираш заплатата си (отбележи прихода от 5 жълтици в дневника) и слагаш край на кариерата си като боец. Продължаваш на 77.

62. Късият меч се оказва по-неподходящото оръжие за тази схватка. Едрият младеж с лекота може да те държи на разстояние с тоягата си, а ти трябва да внимаваш и за мустакатия, който проявява склонност да те напада в гръб. След по-малко от минута изкрещяваш от внезапната болка, съпровождаща пронизването на ребрата ти, и пред очите ти притъмнява още преди тоягата на другия ти противник да се стовари върху главата ти. Свестяваш се и веднага съжаляваш за това. Цялото ти тяло те боли толкова, че те обзема сериозно съмнение дали някога ще успееш да станеш изобщо. (Отбележи в дневника загубата на 30 точки Живот.) Някой е превързал раната отстрани на тялото ти, но главата ти е оставена да кърви свободно и косата ти е сплъстена от лепкавата червена течност. Носачите, за които говореше плешивият мъж, са те оставили в самия край на тъмния коридор, по който влизат участниците. Надигаш се със стиснати зъби и напускаш арената, твърдо убеден, че кариерата на професионален боец не е за теб. Продължаваш на 77.

63. След минута излизаш на арената, покрита със ситен пясък и танцуващи сенки от многобройните факли по края й. Двамата ти противници явно отдавна са там, защото тълпата приветства появата ти с възторжен рев. Оглеждаш ги: единият е дребен мъж със засукани мустаци, въоръжен с къс широк меч, а другият - простоват момък, стиснал дълга тояга. Озърташ се и откриваш оръжията, оставени за теб: меч и тояга, подобни на техните. Кое ще избереш? Тоягата - на 67. Меча - на 62.

64. Едва няколко мига след като залагаш парите си (отбележи разхода на избраната сума в дневника), едрият мъжага те подвежда жестоко. След един особено силен и неточен замах чукът му потъва наполовина в пясъчната арена и дребният, жилав боец не пропуска да се възползва от това. Плисва кръв и тълпата възторжено ахва. - Какво се радвате, убиха човека - измърморваш недоволно. Събирачът на залози е изчезнал вдън земя с парите ти. Свиваш рамене и се отправяш към изхода, като си пробиваш път през тълпата нови желаещи да влязат. Мини на 77.

65. Даваш парите си на събирача на залози (отбележи разхода на избраната сума в дневника) и нетърпеливо зачакваш изхода от битката. Дребният жилав боец не те подвежда. Две непредсказуеми атаки с тънкия му черен меч повалят противниците му в локва кръв и той победоносно вдига ръце. Тълпата избухва във възторжени викове, а ти прибираш утроената си сума от недоволния събирач на залози (отбележи в дневника този приход). Скоро цялата тази врява ти омръзва и ти се отправяш към изхода, като си пробиваш път през новите желаещи да влязат. Мини на 77.

66. Понесен от потока жители и гости на Пенуол, облечени в празнични дрехи и понесли малки флагчета с гербовете на любимите си бойци, се приближаваш до главния вход. За да влезеш, се налага да бръкнеш в кесията си (отбележи в дневника разхода на една жълтица). Избираш един полупразен сектор и се настаняваш на ниската дървена седалка, потънал до глезените в обелки от плодове и орехови черупки. Боят е в разгара си и зрителите крещят неистово в подкрепа на този или онзи от колоритните бойци, които се млатят по покритата със ситен пясък арена. Докато гледаш, на краката си остават само трима от тях и събирачите на залози подновяват щурането си из тълпата с виковете: - Последни обзалагания! Последни обзалагания! Ако ти се е приискало да заложиш, мини на 76. Ако не ти се дават пари, отшаш на 74.

67. Правилният ти избор, съчетан с бързината и ловкостта, с които се гордееш, на практика решават изхода от схватката. Един светкавичен замах с дългото ти оръжие още в самото начало елиминира по-дребния ти противник с неговия комичен меч, а и младежът с тоягата не оказва сериозна съпротива. Когато поваляш и двамата, с оправдано задоволство приемаш поздравленията на тълпата. Минута по-късно получаваш възнаграждението си (отбележи прихода на четиридесет жълтици в дневника) от плешивия мъж, който, изглежда, не споделя радостта ти, и напускаш арената. Продължаваш на 77.

68. На вратар те посреща някакъв гол до кръста мъж на около шестдесет години, който очевидно много се гордее с издутите си мускули и многобройните си белези. - Като те гледам, късно ти е да ставаш професионален боец - казва той, след като те оглежда критично. - Ако искаш, мога да ти предам най- важното с един бърз урок. - Трябва ми нещо, което да мога да използвам на улицата - обясняваш. - Попаднал си точно където трябва - уверява те той, катб те ръгва с пръст в гърдите. (Срещу десет жълтици можеш да увеличиш точките си за Ловкост с една. Това, разбира се, не е задължително.) Когато приключваш с урока, се сбогуваш с треньора и се връщаш при главния вход на арената - на 70.

69. Замисълът ти се оказва неуспешен. Едрият младеж се стоварва върху теб с цялата си маса, без да обръща внимание на ритника ти, и те поваля на пясъка. Насърчаван от оглушителните викове на тълпата, той методично започва да те млати и когато пред очите ти притъмнява, везните на битката окончателно се накланят на негова страна. Свестяваш се и веднага съжаляваш за това. Цялото ти тяло те боли толкова, че те обзема сериозно съмнение дали изобщо някога ще успееш да станеш. (Отбележи в дневника загубата на 15 точки Живот.) Носачите, за които говореше плешивият мъж, са те оставили в самия край на тъмния коридор, по който влизат участниците. Надигаш се със стиснати зъби и напускаш арената, твърдо убеден, че кариерата на професионален боец не е за теб. Продължаваш на 77.

70. Прочутата арена на град Пенуол е просторна сграда с овална форма. Известността й е толкова голяма, че потокът от зрители не спира и през нощта, така че щом я доближаваш, попадаш в гъста шумна тълпа. Протягайки врат над главите на хората, различаваш двата входа: голяма арка, украсена с барелефи на чудовища, която води към пътеките и местата за зрители, и малък тъмен вход, през който влизат участниците. Ако избереш главния вход, отиваш на 66. Ако предпочетеш служебния, очаква те 75. В случай че искаш да пообиколиш сградата, можеш да преминеш на 78. Ако вече не проявяваш интерес към арената, продължаваш на 77.

71. Отскачаш встрани и устременото като стенобойна машина тяло на противника ти щастливо се разминава с теб. Когато то с трясък се стоварва върху арената, ти вече си готов с един здрав ритник в ребрата, който на практика решава изхода от битката. Продължаваш да млатиш момъка, докато спира да оказва съпротива, и приемаш със смесени чувства възторжените крясъци на тълпата. Минута по-късно прибираш възнаграждението си (отбележи прихода на двадесет жълтици в дневника) и напускаш арената, твърдо убеден, че кариерата на професионален боец не е за теб. Продължаваш на 77.

72. Увлечен в старанието си да следваш бързокрачещия дребен мъж в тъмния коридор, твърде късно забелязваш надвисналата от тавана греда и с все сила се трясваш в нея (отбележи си загубата на 3 точки Живот). Водачът ти рязко спира, обръща се и недоволно те изглежда от глава до пети, след което отсича: - Абе ти къде изобщо си тръгнал?! В пътя не можеш да вървиш... Недоволното му мърморене се отдалечава по коридора, а ти омърлушено се потътряш обратно. Човекът е прав - с това, което ти е дала съдбата, определено не те очаква блестяща кариера на арената. Продължаваш на 77.

73. След кратко пътешествие по тъмния коридор водачът ти рязко спира в широка, мътно осветена стая и се обръща към теб. - Чудесно - промърморва той, след като те оглежда от глава до пети. - Ще те пусна преди самия финал. Изглеждаш ми способен боец, така че не би трябвало да имаш проблеми с онези двама селяндури. - Двама? - възкликваш. - А ти какво искаш? - отвръща той възмутено. - Ако победиш, ще спечелиш цели четиридесет жълтици! - А ако загубя? - Това не е моя работа - отвръща рязко мъжът. - За това си има специални хора с носилки, които почистват арената след всяка битка. Преглъщаш тежко и отново поемаш след него, за да излезеш на арената. Продължаваш на 63.

74. Единият от бойците - дребен жилав мъж с тънък черен меч - с лекота се справя с другите двама в две последователни непредсказуеми атаки и остава на арената, за да приеме поздравленията на тълпата. Скоро цялата тази история ти омръзва, ти се надигаш от мястото си и се отправяш към изхода, като си пробиваш път през тълпата нови желаещи да влязат. Мини на 77. 75. Пробиваш си път през потока от жители и гости на Пенуол, облечени в празнични дрехи и понесли малки флагчета с гербовете на любимите си бойци, и се озоваваш до тесния вход. Докато нерешително зяпаш към древното послание, изписано на някакъв непознат за теб език над горния праг, от сянката излиза дребен мъж с плешиво теме, лъснало на светлината на факлите, и нетърпеливо потрива ръце: - Хайде! Ако ще влизаш, влизай! Имам и други участници! Кимваш и го последваш в тесния коридор. Ако точките ти за Ловкост са по-малко от 3, мини на 72. Ако са точно 3, очаква те 61. Ако са 4, отиваш на 81. Ако са 5, прехвърли се на 73.

76. Скачаш от мястото си и се приближаваш до един от събирачите на залози, който като че ли все още не си е намерил клиент. - Даваш колкото искаш и ако познаеш, получаваш три пъти по толкова! - извиква той, щом те забелязва. Докато бъркаш за кесията си, отправяш поглед към арената и тримата бойци на нея. Първият е огромен блед мъжага, който вероятно се е родил под мрачното слънце на полярните ширини. Изглежда леко уморен, но внушителният боен чук, който държи с две ръце, все още изглежда способен да му осигури победата. Ако искаш да заложиш на него, направи го и премини на 64. Вторият боец е значително по-дребен, но изглежда жилав като конопено въже. Редувайки светкавични атаки с меча си от тъмна стомана с пасивни маневри, той също има шансове да бъде краен победител. Ако изборът ти пада на него, заложи и мини на 65. Третият от противниците на арената изглежда твърде уморен, за да се справи със сложната задача постоянно да следи другите двама и да поддържа отбраната си на ниво. За сметка на това дългият му меч проблясва със странна светлина при всяко замахване, което вероятно означава, че е магически и би могъл да извади собственика си от това трудно положение. Ако избереш да заложиш на него, мини на 80.

77. Оставяш внушителната сграда на пенуолската арена зад гърба си и се заемаш с по-неотложната си задача: да изпълниш поръчението на лорд Ноен. Продължаваш на „Преходи".

78. Налага се да употребиш лактите си, за да се измъкнеш от потока жители и гости на Пенуол, облечени в празнични дрехи, понесли малки флагчета с гербовете на любимите си бойци и устремени право към главния вход. Бавно поемаш покрай сградата, зазяпан във високите й стени, и не след дълго се озоваваш от другата й страна. Прилепена до арената, там се мъдри дълга ниска постройка, над ниския вход на която е окачена табела:

„ШКОЛА ЗА БОЙЦИ"

Ако искаш да влезеш, прехвърли се на 68. Ако предпочиташ, можеш да се върнеш до главния вход - на 70. Ако арената ти е омръзнала, продължаваш на 77.

79. След минута излизаш на арената, покрита със ситен пясък и танцуващи сенки от многобройните факли по края й. Противникът ти явно отдавна е там, защото тълпата приветства появата ти с възторжен рев. Оглеждаш го: як простоват момък, който се оглежда, леко стреснат, но потрива длани. Ти също нямаш оръжие, така че битката ще се води с голи ръце. Младежът не губи време в изучаване на противника, а направо се нахвърля отгоре ти. Рязко си поемаш въздух и... Посрещаш атаката му с ритник - на 69. Отдръпваш се встрани - на 71.

80. Едва няколко мига след като залагаш парите си (отбележи разхода на избраната сума в дневника), мъжът с магическия меч те подвежда жестоко. След един особено силен и неточен замах от негова страна дребният жилав мъж се възползва от сваления му гард и контраатакува. Плисва кръв и тълпата възторжено ахва. - Какво се радвате, убиха човека - измърморваш недоволно. Събирачът на залози е изчезнал вдън земя с парите ти. Свиваш рамене и се отправяш към изхода, като си пробиваш път през тълпата желаещи да влязат. Мини на 77.

81. След кратко пътешествие по тъмния коридор водачът ти рязко спира в широка, мътно осветена стая и се обръща към теб. - Ще те пусна в един кратък дуел преди финала - казва той, докато критично те оглежда с присвити очи. - Имаш късмет: ако победиш, ще спечелиш цели двадесет жълтици. - А ако загубя? - Това не е моя работа - отвръща рязко мъжът. - За това си има специални хора с носилки, които почистват арената след всяка битка. Преглъщаш тежко и отново поемаш след него, за да из¬лезеш на арената. Продължаваш на 79.

82. Излизаш от игралния дом, прибирайки кесията си, и отново се потапяш в сенките на Пенуол. Някъде там, сред тях, се крие онова, което търсиш. Продължаваш на „Преходи".

83.

След известно време петелът, на който си заложил, преминава в бясна атака и прогонва противника си от арената с едно око и доста кръв по- малко. Прибираш удвоения си залог от събирача (отбележи прихода в дневника) и установяваш, че интересът ти към тази игра се е изпарил напълно. Върни се на 91.

84. След няколко минути установяваш, че любителските ти познания по местра изобщо не могат да се мерят с тези на брадатия старец, който вероятно е прекарал до масата с фигурите целия си живот. Играта му е толкова сложна, че напълно изгубваш контрол върху ситуацията и скоро си принуден да се предадеш. Противникът ти леко се усмихва в брадата си, докато се отдалечаваш от масата. Върни се на 91.

85. Доближаваш до играчите на местра и един от тях - стар човек с внушителна бяла брада, сплетена на плитки - с жест те поканва на свободното място срещу себе си. Залогът, който трябва да платиш, за да играеш, е пет жълтици (отбележи разхода в дневника си). Ако точките ти за Познания са четири или повече, можеш да преминеш на 90. Ако са по-малко от четири, прехвърли се на 84.

86. Докато обикаляш сградата, вниманието ти е привлечено от нисък, зле осветен вход на гърба на сградата. Спираш до него, колебаейки се дали да влезеш, когато отвътре се чува приятелски глас: - Влизай, влизай! Не хапя! Пристъпваш прага и се озоваваш в малка стая, отвъд стената на която кънтят викове и звън на монети. До една дървена маса в компанията на кана тъмно вино седи ексцентрично облечен младеж с яркооранжева коса, сплетена на бухнала плитка и контешки преметната през рамото му. - За уроци ли си дошъл? - осведомява се той небрежно. Продължаваш да гледаш неразбиращо и младежът внезапно скача на крака с дълбок поклон: - Моля за извинение. Не се представих! Името ми е Дорик и съм един от наемниците на този игрален дом. Работата ми е да давам платени уроци по комарджийско умение. В ръката му от нищото се появяват два черни зара и той широко се усмихва, при което инкрустираният между двата му предни зъба диамант игриво проблясва. (Ако желаеш, срещу 20 жълтици можеш да увеличиш точките си за Сръчност с една.) Когато приключваш, се сбогуваш с Дорик и се връщаш до главния вход на игралния дом - на 87.

87. Сградата на игралния дом е неочаквано елегантна, коректна имитация на архитектурния стил на ранните братя Лонж. Разчупените ъгли не позволяват формата й да се определи с една-единствена дума, а входът е обграден от две изящни мраморни колони, покрити с едва загатнати релефни изображения. Можеш да влезеш на 91. Ако предпочиташ да огледаш сградата от всички страни, очаква те 86. Ако не искаш да се занимаваш с игралния дом, обърни на 82. 88. Откриваш една свободна маса и човекът срещу теб любезно те поздравява и ти обяснява правилата на играта със зарове. Можеш да заложиш произволна сума, след което избираш „четно" или „нечетно" и посочваш едно число от таблицата. Ако спечелиш, залогът ти се удвоява и ти остават две възможности: да прекъснеш играта, прибирайки спечеленото, или да заложиш удвоената сума наново. Ако загубиш, изгубваш всичко, заложено до този момент. Когато ти омръзне да играеш, отбележи промяната на финансовото си състояние в дневника и премини на 91. Ако точките ти за Сръчност са 5, можеш да заложиш произволно голяма сума и да преминеш на 92.

89. Пробиваш си път през тълпата от запотени, прегракнали от викане хора със зачервени от дима на факлите очи и откриваш събирача на залози. Сам избираш сумата, която да заложиш (отбележи този разход в дневника), и се заглеждаш в петлите. След минута установяваш, че или ти нищо не разбираш, или наистина е все едно на кого ще заложиш. Посочи едно число от таблицата! Ако е четно, мини на 93. Ако е нечетно, очаква те 83.

90. Не случайно си избрал да играеш на местра. Въпреки младостта си, ти имаш голям опит в тази игра и след половин час сложни ходове и потайни комбинации успяваш да надделееш. Брадатият старец с мъка се изправя и се покланя в знак на висше уважение към теб. Връщаш му поклона, прибираш десетте си жълтици (отбележи този приход в дневника) и се отдалечаваш от масата. Върни се на 91.

91. В просторната зала, която заема по-голямата част от сградата на игралния дом, цари весело оживление, примесено с онази напрегната атмосфера, която може да се открие само на подобни места. Спираш на входа и се оглеждаш. Най-големият шум идва от левия край на залата. Там около малка арена, на която в светлината на факлите се мяркат два червеникави силуета, се е сбрала внушителна развълнувана тълпа. Залагането на бой с петли винаги е било любимо занимание на пенуолските пройдохи. Ако искаш да отидеш там, мини на 89. По-голямата част от залата е заета от маси за игра на зарове. Всеизвестно е, че с това привидно просто занимание човек може да пропилее или спечели цяло състояние само за няколко часа. Можеш да поиграеш на зарове на 88. В най-тихия и тъмен край на залата различаваш две-три маси, до които са седнали съсредоточени играчи на местра - древната юкианска игра, която изисква голяма мъдрост и неотслабващо внимание. Ако искаш да опиташ силите си в нея, прехвърли се на 85. Ако игралният дом ти е омръзнал, обърни на 82.

92. Човекът срещу теб с мъка запазва професионалното си каменно изражение, когато изсипваш залога си на масата и протягаш ръка за зара. - Четно - казваш небрежно и изкусно хвърляш малкия куб. Когато зарът спира, на горната му страна (естествено) се мъдрят шест черни точки. Прибираш удвоения си залог (отбележи прихода в дневника), пожелаваш приятна работа на служителя на игралния дом и се изнизваш. Върни се на 91.

93. След известно време противниковият петел преминава в бясна атака и нещастната птица, на която си заложил, побягва, накълвана и кървяща. С това интересът ти към тази игра окончателно се изпарява. Върни се на 91.

94. Оказва се, че знахарят е готов с всеки да сподели някои от тайните на занаята си напълно безплатно. - Традицията ме задължава да направя това - обяснява ти той сериозно. - Нали някой ден може и ти да решиш да помагаш на хората. Така тайните няма да бъдат забравени. Със смесени чувства изслушваш съветите, които ти дава, и се сбогуваш с него. Увеличи точките си за Познания с една и мини на 98.

95. Почукваш и влизаш, недочакал отговор. Неголямата стая, в която се озоваваш, е претрупана с различни тайнствени предмети, а рафтовете на стените се огъват под тежестта на десетки стъкленици с разноцветни течности. Зад ниска дълга маса в дъното на помещението стои прегърбен старец с дълга посивяла коса и хлътнали страни, покрити с белези и с нездрав цвят. Яркозелените му очи те измерват от главата до петите, преди да каже: - За какво си дошъл, момко? Искаш да купиш нещо или да получиш познания? Ако търсиш нещо конкретно, мини на 96. Ако желаеш да получиш някакви уроци, прехвърли се на 94.

96. Сред десетките неща, които знахарят набързо изрежда в отговор на желанието ти, спираш вниманието си на две: Животворна отвара, която може да възстанови силите ти и да премахне стари болежки. (Количество за 2 жълтици ти дава една точка Живот. Можеш да изпиеш колкото си искаш отвара, но само тук, в дюкяна на знахаря.) Силно приспивателно в крехка кристална сфера. Достатъчно е да я счупиш и тъмносинята течност в нея мигновено ще се изпари, изпращайки в дълбок сън всички наоколо. Цената му е 5 жълтици. Когато приключиш, мини на 98.

97. Дюкянът на най-известния сред пенуолските знахари е леко безвкусна имитация на горска колиба - нещо, което би трябвало да напомня на клиентите за древната традиция на професията му. Ако искаш да влезеш, мини на 95. Ако си се отказал, прехвърли се на 98.

98. Оставяш знахаря на мира и се отдалечаваш от грозната горска къщурка, скрила в себе си тайните на природата. Чака те работа. Продължаваш на „Преходи".

99. - Генеалогично дърво? - Кръчмарят се замисля. - Това е едно такова нещо, дето в него пише кой е дядо ти, нали? Кимваш, отпивайки от виното си. - Такова нещо ще има само антикварят Гелдън - казва уверено червенокосият ти събеседник. - Магазинът му е пълен с подобни странни неща. Изглежда, с това собственикът на „Крадливата сврака" смята разговора за приключен. Мини на 109.

100. По-близкият разбойник смело атакува с голи ръце и се натъква право на подложения ти крак. Изритваш го за всеки случай и се обръщаш към другия, за да установиш, че е побягнал с все сила по близката уличка. Изругаваш войнствено, ритваш още веднъж победения си противник и се отдалечаваш от мястото на битката. Мини на 103.

101. - Идол на юките? - Кръчмарят те поглежда особено. - Гръм да ме удари, ако това нещо не се намира в техния храм! Кимваш, като се опитваш да не изглеждаш глупав. С това червенокосият ти събеседник, изглежда, смята разговора за приключен. Мини на 109.

102. - Чудесен пръстен - казва той накрая с тон, който не предвещава нищо добро. С въздишка сваляш пръстена от показалеца си и му го подаваш. Съдържателят го прибира в бездънния джоб на престилката си и се подпира на тезгяха пред теб: - Вероятно искаш да ме попиташ нещо? Продължаваш на 113.

103. Скоро „Крадливата сврака" остава зад гърба ти, а ти се замисляш накъде да поемеш оттук нататък. Продължаваш на „Преходи". 104. Не си успял да направиш и две крачки, когато от сянката на съседната къща изплуват двама души, които сериозно се нуждаят от подстригване, бръснене и изкъпване, и преграждат пътя ти. - Парите или живота! - казва с дрезгав глас единият. Свиваш устни. Ако точките ти за Опит са четири или повече, можеш да преминеш на 116. В противен случай се налага да избереш някой от следните варианти: Ръкопашна схватка - на 118. Дипломатичен разговор - на 117. Да им дадеш всичките си пари - на 115.

105. - Защо ти е бе, брат? - Червенокосият кръчмар те поглежда развеселено. - Ще се жениш ли? Ухилваш се и отпиваш от виното си. - Старата Чара би трябвало да има такова нещо - казва по-сериозно събеседникът ти. - Хората казват, че в дюкяна й можело да се намери всичко необходимо дори и за вещица. Не успяваш да измислиш нищо подходящо за коментар и собственикът на „Крадливата сврака" се отдалечава покрай тезгяха. Мини на 109.

106. Плащаш две жълтици (отбележи това в дневника), наливаш в чашата си от поднесената ти каничка и със задоволство установяваш, че виното е със съвсем прилично качество. - Чудесно вино - отбелязваш на висок глас. Червенокосият съдържател на „Крадливата сврака" е силно изненадан от любезността ти, но полага героично усилие да не го покаже. - Не е лошо - съгласява се той и се подпира на тезгяха пред теб. - Как върви? Мислено се поздравяваш с успеха си. Човекът пред теб е един от най- информираните клюкари в цял Пенуол. Продължаваш на 113.

107. - Юкиански статуетки? - Червенокосият кръчмар се замисля. - Сигурно става дума за колекцията от тринадесет парчета, която изобразява целия пантеон на юките. Кимваш, отпивайки от виното си. - Ако изобщо някой ги има всичките, това е лейди Севина - казва уверено събеседникът ти. - Севина? - Точно така - потвърждава собственикът на „Крадливата сврака". - Тя е единствената наследничка на стар благороднически род и пръска всичките си пари за такива неща. Дворецът й е същинска галерия. - Нима? - казваш замислено. - Не си и мечтай даже - ухилва се кръчмарят. - Лейди Севина има най- страшната охрана в Пенуол. - Пазачи? - Не само. - С това той, изглежда, смята разговора за приключен. Мини на 109.

108. Интериорът на „Крадливата сврака" напълно оправдава славата й. Всичко в кръчмата, до последния стол, изглежда крадено, и то по няколко пъти. Малцината клиенти, които са седнали тук в работно време (наближава полунощ), са загърнати в тъмни наметала и гледат подозрително над чашите си, от които се вдигат едва забележими виолетови изпарения. Приближаваш се до тезгяха, зад който небрежно се е подпрял някакъв червенокос тип на неопределена възраст, и се прокашляш: - Какво имаш за пиене? - Синьо вино по една жълтица чашата и бяло по две. Ще поръчаш бяло вино - на 106. Предпочиташ синьо вино - на 114.

109. - Благодаря за информацията - казваш възпитано, оставяйки половината си вино на тезгяха. Кръчмарят свива рамене. Минаваш между масите с подозрителните клиенти с тъмни наметала и излизаш от „Крадливата сврака". Обърни на 104.

110. - Така като те гледам, искаш да ме попиташ нещо - казва той накрая. - Тъй си е - оживяваш се. - Например знаеш ли... - Всеки въпрос ще ти струва една жълтица. Млъкваш и го поглеждаш обидено. - Не ти ли се струва, че това е малко нахално от твоя страна? - казваш саркастично. - Дотук една жълтица - отбелязва сухо червенокосият. - Абе баща ти да не е лихвар? - изръмжаваш, преди да се усетиш. - Две жълтици. Отбележи разход от три жълтици (заедно с въпроса, който ти предстои да зададеш) в дневника си и мини на 113.

111. „Крадливата сврака", неофициалната база на всички крадци в Пенуол и едно от най-известните престъпни свърталища в света, стои пред теб в цялата си мрачна неугледност. За разлика от разбойниците, крадците в този град нямат своя гилдия и са се опитали да компенсират това с възможно най-професионален вид на любимото си питейно заведение. Стените на „Крадливата сврака" се срещат рядко и никога под прав ъгъл, стрехите й са потъмнели като след няколко унищожителни пожара, а покритият с ръждиви метални листове покрив изглежда готов да падне при първия полъх на вятъра. Над входа несигурно се клатушка една препарирана кривогледа сврака, дала името си на кръчмата. Ако след това описание все още искаш да влезеш, мини на 108. Ако предпочиташ да продължиш приключението си, без да се отбиваш в „Крадливата сврака", обърни на 104.

112. Без да обръща внимание на защитната ти стойка, по-близкият разбойник ти нанася такъв юмручен удар, че зъбите ти иззвъняват, а ти самият се намираш на земята. Двамата апаши те ритват няколко пъти, за да спреш да шаваш (губиш 8 точки Живот), след което вземат кесията ти и побягват в нощта. Отбележи загубата на всичките си пари в дневника и продължи на 103.

113. За какво искаш да попиташ съдържателя на „Крадливата сврака"? Юкиански статуетки - на 107. Генеалогични дървета - на 99. Религиозни идоли - на 101. Цигански сватбени рокли - на 105.

114. Плащаш една жълтица (отбележи това в дневника), надигаш поднесената ти каничка и едва не се задавяш. Вкусът на виното е не по-малко подозрително странен от цвета му. Оставяш каничката и скришом хвърляш поглед на съдържателя, за когато си чувал, че е един от най- информираните клюкари в цял Пенуол. - Чудесно вино - отбелязваш на висок глас. Червенокосият тип те поглежда подозрително. Ако имаш златен пръстен, мини на 102. Ако не си намирал такова нещо, прехвърли се на 110.

115. След като жълтиците в кесията ти сменят притежателя си (отбележи загубата на всичките си пари в дневника), двамата разбойници се споглеждат щастливо и побягват с все сили в нощта. Вяло изругаваш и се потътряш по тъмните улици. Обърни на 103.

116. - Мътните те взели, Йенк! - ухилваш се. - Не намираш ли, че това звучи малко банално? Мъжът с дрезгавия глас присвива очи, за да те види по-добре в тъмното, и на свой ред оголва жълтите си зъби в усмивка: - Ей, човече, извинявай! Не те познах! Как я караш? - Горе-долу - отвръщаш небрежно, докато се разминаваш с тях. - Успех тази нощ! Двамата разбойници отново се скриват в сянката на къщата, а ти поемаш по пътя си. Обърни на 103.

117. - Абе да му се не види - казваш с пресилено шеговит тон. - Що не си гледате територията? Ами че това зад гърба ми е „Крадливата сврака"! Вместо отговор получаваш такъв удар в зъбите, че звездите по пенуолското небе временно се удвояват (губиш 4 точки Живот). - Парите или живота - повтаря разбойникът търпеливо. Бръкваш за кесията си, кимайки примирително. Тези момчета не се отказват току-тъй. Мини на 115.

118. Отстъпваш крачка назад и без да кажеш нито дума, вдигаш ръце пред лицето си с най-заплашителната физиономия, на която си способен. Колко са точките ти за Ловкост? Три или повече - мини на 100. По-малко от три - очаква те 112.

119. - Не ме ли позна, антикварю Гелдън? - казваш шеговито, докато бъркаш в торбата си. Той присвива очи към теб: - Приятелю! Нима носиш това, което ти поръчах?! Тържествено вдигаш разкошната рокля в светлината на свещника и полите й се спускат до пода. Гелдън протяга ръка към нея, но ти се отдръпваш: - А кога ще получа дървото? Антикварят изсумтява и бръква в някакво чекмедже, откъдето измъква стар, покрит с прах свитък. Вземаш скъпоценния документ и го оставяш да разглежда роклята на воля. - Богове! - изсумтяваш. - Ако знаех, че е бил тук през цялото време, просто щях да го открадна! Запиши придобивката в дневника си и се върни на 120.

120. Ако искаш да попиташ антикваря за генеалогично дърво, мини на 123. Ако му носиш нещо специално, прехвърли се на 119. Ако смяташ, че имаш нещо за продан, очаква те 124. Ако вече е време да си тръгваш, обърни на 121.

121. Сбогуваш се с антикваря и излизаш от малкия магазин, пълен с непотребни за лаиците вещи. Мракът на Пенуол любвеобилно те обгръща. Продължаваш на „Преходи".

122. Антикварният магазин на Гелдън е малка схлупена къщичка, намираща се точно зад импозантната сграда на кметството. Носят се слухове, че ексцентричният му собственик е в състояние да купи и най-голямата вехтория на безумна цена, както и че притежава множество интригуващи старинни предмети. Можеш да влезеш на 125. Ако вече нямаш желание да влизаш в магазина на антикваря Гелдън, продължаваш на „Преходи".

123. - Имам много такива - отвръща Гелдън предпазливо. - Но съдейки по вида ви, вие се интересувате от генеалогичното дърво на лорд Алвин. - Как познахте? - учудваш се. Старият антиквар се усмихва загадъчно: - Нека да кажем, че изглеждам по-наивен, отколкото съм. Да, мога да намеря това дърво в най-кратък срок. - Чудесно! - възкликваш с ентусиазъм. - Не бързайте толкова! - казва Гелдън. - За такава необикновена стока има и необикновена цена. - Колко? - посърваш. - Става дума за истинска циганска сватбена рокля - казва антикварят с копнеж. - Известно е, че пенуолските циганки обличат сватбената рокля на рода само веднъж - на самата церемония. Така тя се предава от майка на дъщеря векове наред. Всичко това я прави истинско предизвикателство за един антиквар, но самият аз никога не съм успявал да се сдобия с такава рокля. - Значи ако донеса тук циганска сватбена рокля, вие ще намерите генеалогичното дърво на лорд Алвин? - Именно - отвръща Гелдън. Върни се на 120.

124. Антикварят Гелдън се интересува единствено от: Древна схема на Магичното дърво, за която е готов да плати 30 жълтици. Оригинален кметски скиптър на цена 45 жълтици. Вълшебна пръчка за намиране на вода, за която ще даде 20 жълтици. Когато приключиш със сделката, върни се на 120.

125. При отварянето на вратата в магазина отеква мелодичният звън на малкото сребърно звънче, окачено над нея. Внимателно я затваряш зад гърба си и се оглеждаш в мътната светлина на единствения свещник в стаята. Неголямото помещение е пълно до тавана с различни странни вещи, повечето от които изглеждат на солидна възраст. Различаваш счупени оръжия, глобуси и карти с фантастични континенти и бели петна, гоблени и рисунки с въглен, мраморни статуи и парчета от барелефи, токи на колани и бронзови украшения, вероятно останали още от предишните жители на Пенуол, и какво ли не още. - Добър вечер - казва леко заядливо човекът, появил се на вратата в отсрещния край на стаята. - Или може би трябва да кажа „Добро утро"? Изглежда, наистина си го вдигнал от леглото, защото е облечен в дълга до петите комична нощница и премигва сънено в светлината на свещта, която носи. Изпод нощната му шапчица стърчат оредели кичури червеникавокафява коса. - Вие сте антикварят Гелдън, нали? - казваш вежливо. - Същият - отвръща той по-меко, като затваря вратата зад гърба си. - Какво ще обичате? Мини на 120.

126. Доближаваш Дремещия просяк и се прокашляш силно. Той изобщо не вдига глава, но за сметка на това автоматично протяга напред ръката си, в която се намира празната паничка за подаяния. Ако си готов да се разделиш с една жълтица, мини на 127. В противен случай ти остава просто да си тръгнеш - на 132.

127. Монетата иззвънява в празната паничка на просяка и той вдига глава: - С какво мога да ви бъда полезен, уважаеми господине? - Търся Невидимия базар. Той леко се усмихва и внезапно надава такъв странен крясък, че неволно отскачаш назад. - Няма страшно - казва просякът през смях. - Крясъкът на совата събужда продавачите. Ето, вижте сам. Той посочва към тъмните сергии по площада. Продължаваш на 129.

128. Не се оставяш видът на Невидимия базар да те заблуди. Ясно си спомняш описанията на пътешественици от далечни страни, които са го посетили за пръв път и са открили как да изкарат наяве чудесата му. Бавно поемаш между притихналите сергии и когато си навлязъл достатъчно навътре между тях, тихо подемаш една старинна пенуолска песен. Гласът ти странно отеква над потъналия в сенки площад. Не се и съмняваш, че съвсем скоро ще стане чудото. Мини на 129.

129. Сякаш разбудени от необичайния звук, сергиите около теб се размърдват. За няколко вълшебни мига имаш чувството, че си се озовал в средата на някаква градина от приказките, където разцъфват огромни ярки цветя. В мрака проблясват факли и фенери, тишината побягва панически от веселите гласове и недовършените напеви. Празните тъмни сергии изведнъж се пременяват в огнени цветове и се покриват със стоки. Когато от по-далечния край на базара долита пронизителната музика на някаква малка група музиканти, Невидимият базар вече се е показал пред теб в цялото си великолепие. Оглеждаш се замаяно и поемаш между сергиите, където се продават какви ли не неща: Приспивателен прах, който в миг изпраща в царството на сънищата и най- едрия пазач (струва едва 8 жълтицй). Лечебна отвара от тайнствени билки, която възстановява силите и премахва стари болежки (количество за 1 жълтица от нея възстановява 3 точки Живот - можеш да употребиш колкото искаш). Огнен парфюм, който може да разпали кръвта дори на най-достопочтената дама от висшето общество и да я накара безумно да се влюби в онзи, който го използва (за 15 жълтици). Използваният в множество магични рецепти мангустов мускус (на съвсем приличната цена от 5 жълтици). Омагьосана пръчка за търсене на вода и благородни метали (струва 15 жълтици). Амулет, предпазващ притежателя си от зли сили (на цена 10 жълтици). Когато свършиш тук, обърни на 131.

130. В северозападната част на града, отвъд големите храмове до централния площад, се намира прочутият Невидим базар на Пенуол. Според слуховете, на тайнствените му сергии, които не всеки може да види, в среднощен мрак се извършват някои от най-странните покупко-продажби в света. Лесно откриваш мястото, където би трябвало да е Невидимият базар, и объркано се оглеждаш. Пред очите ти се простира широк площад, по който дремят тъмните силуети на покрити с платнища сергии. Единствената жива душа наоколо, изглежда, е един полузаспал просяк, седнал на земята недалеч от теб, който клюма над празната си паничка. Може би базарът просто е затворен. Ако имаш поне 3 точки Опит, можеш да преминеш на 133. Ако имаш поне 3 точки Познания, очаква те 128. В противен случай ти остава единствено да заговориш просяка - на 126. Можеш, разбира се, и да си тръгнеш - на 132.

131. Поемаш навън от площада и с изумление проследяваш обратната трансформация на Невидимия базар: за броени мигове сергиите около теб притихват, отново се загръщат в незврачните си тъмни наметала и се унасят в тишината на топлата пенуолска нощ. Когато напускаш територията на базара, всичко отново изглежда така, както когато дойде. Мини на 132.

132. Обръщаш гръб на Невидимия базар и неговите чудеса, подминаваш дремещия над празната си паничка просяк и хлътваш в първата тясна пресечка, която ще те върне към по-централната част на Пенуол. Колкото и да е дълга, нощта все някога свършва, а теб те чака работа. Продължаваш на „Преходи".

133. Не се оставяш видът на Невидимия базар да те заблуди. И друг път си идвал тук и знаеш какво да правиш. Бавно поемаш между притихналите сергии и когато си навлязъл достатъчно навътре между тях, започваш

бавно и отмерено да пляскаш с ръце. Звукът странно отеква над потъналия в сенки площад. Не се и съмняваш, че съвсем скоро ще стане чудото. Мини на 129.

134. Оставяш дебелия управител да брои жълтиците си, безцеремонно натикваш бялата котка в торбата си и се отправяш навън. На вратата спираш, осенен от внезапна идея: - Ами сега как ще се казва таверната ти? - Пак така - отвръща безочливо управителят. - Традицията е страшна работа. Свиваш рамене и излизаш на 141.

135. Блъсваш вратата и нахълтваш в кухнята, като сипеш ругатни на съвършен юкиански език и размахваш ръце по-силно от вятърна мелница. От несвързаните ти приказки би трябвало да се разбере, че от кметството са те пратили да провериш ястията, защото кметът смята да обядва в „Бялата котка" на следващия ден - но така или иначе всички са толкова заети с работата си, че не ти обръщат особено внимание. Приближаваш се до гърнето, над което лежи бялата котка, и светкавично размисляш как да я натикаш в торбата си, без никой да забележи това. Трудна задача.

Ако точките ти за Сръчност са четири или повече, можеш да преминеш на 140. Ако са по-малко, очаква те 137.

136. Оглеждаш се и след няколко мига зърваш белия котарак, който с гъвкави движения се вмъква през затварящата се врата на кухнята, привлечен от апетитните миризми. - Искам тази котка - казваш на приближилия те с крайно притеснен вид прислужник. Той вдига вежди и те повежда към кухнята, където на една малка маса се е разположил един от най-дебелите хора, коитй си виждал в живота си. Котаракът тъкмо е скочил в скута му и усърдно мърка. - Изключено - изсумтява той, след като повтаряш думите си. - Това е талисманът на тази таверна. - Много ми трябва - казваш убедително. Той размисля и свива устни: - Шейсет жълтици. - Колко?! - Толкова - казва управителят недоволно. - Без пари ли искаш да ти го дам? Ако си готов да платиш тази безумна сума за мяукащата гадина, мини на 134. В противен случай излизаш от таверната, мърморейки ругатни под носа си - върни се на 144.

137. След като крадешком се уверяваш, че никой не гледа към теб, светкавично протягаш ръка към дремещото животно, за да го сграбчиш и напъхаш в торбата си. Оказва се, че си подценил котешките рефлекси. Талисманът на таверната изфучава, скача на крака и успява жестоко да те одраска по ръката, преди да се скрие зад един чувал с брашно. Обръщаш се с кисела физиономия и установяваш, че смаяните и възмутени готвачи са зарязали гърнетата и черпаците и войнствено настъпват към теб, като ругаят неразбираемо, на някакъв юкиански диалект. Няколко мига по-късно се озоваваш на улицата, носещ под формата на синини и натъртвания резултата от справедливия им гняв (губиш 8 точки Живот). Върни се на 144.

138. Вътрешността на „Бялата котка" е не по-малко блестяща от външния й вид: скъпи килими, сребърни прибори, кристални чаши, тиха струнна музика, изпълнявана от няколко млади жрици в дълги бели рокли, и клиенти с вид на преуспяващи изтънчени мошеници. Ако си дошъл да вечеряш, мини на 139. Ако идваш за бялата котка, прехвърли се на 136.

139. В момента, в който се настаняваш на една свободна маса, до теб изниква прислужник с чисти като сълза дрехи и крайно притеснен вид: - Не можете да седнете тук, господине. - Защо? - питаш за протокола. Той свива рамене и кимва към двамата едри младежи със сключени вежди, които се приближават към вас. - Добре де - казваш примирително и се надигаш от стола. - Махам се. Ще отида да вечерям на бунището. Сарказмът ти така или иначе не достига до ушите му. Излизаш на 141.

140. Надвесваш се над гърнето, уж за да помиришеш готвещата се вътре супа, и приготвяш торбата си. След като крадешком се уверяваш, че никой не гледа към теб, светкавично сграбчваш дремещия бял котарак за опашката и го напъхваш вътре, преди да успее да измяука. Здраво прегърнал торбата, се отправяш към изхода на кухнята, като ентусиазирано крещиш похвали към готвачите, за да заглушиш протестите на изненаданото животно. Отново си в безопасност на улицата и се поздравяваш с успеха си. Продължаваш на 141.

141. Отдалечаваш се от „Бялата котка" с бързо преминаващото съжаление, че си избрал призванието на крадец на дребно, вместо да запретнеш ръкави и да бръкнеш дълбоко в меда като клиентите на скъпата таверна. Продължаваш на „Преходи".

142. Единственият начин да го направиш е да се престориш на някакъв общ работник или готвач. Прокашляш се и с бързи крачки се отправяш към задния вход. Ако имаш 3 или повече точки Преобразяване, мини на 135. Ако са по-малко, продължаваш на 145.

143. „Бялата котка", шикозна таверна в североизточната част на града, е любимо място на младите благородници, собствениците на театри и бързо замогналите се търговци на вино и кожи. Сградата на таверната е една от най-забележителните илюстрации на архитектурния стил на братята Лонж, прочута с тънките си покривни плочи от бял мрамор и посребрените дръжки на осветяващите я фенери. Без съмнение обаче най-известното нещо в тази таверна е истинската бяла котка, която й е дала името си. Котките в Пенуол по правило са черни и щастливият котарак-албинос, изпълняващ приятната роля на талисман на таверната, се радва на най- добрата кухня в града. Мини на 144.

144. Ако желаеш да влезеш в „Бялата котка" през главния вход, мини на 138. Ако предпочиташ да потърсиш друг вход, очаква те 146. Ако си изгубил интерес към таверната, обърни на 141.

145. Идеята ти да се представиш за инспектор по кухните претърпява пълен провал. Още с влизането ти юкианските готвачи те поглеждат смаяно, зарязват гърнетата и черпаците си и скачат отгоре ти, като неразбираемо ругаят на родния си език. Няколко секунди по-късно се озоваваш на улицата с няколко синини (губиш 4 точки Живот), а войнствените готвачи отново се заемат с работата си. Върни се на 144.

146. Обикаляш сградата на таверната и откриваш задния й вход, от който се носят апетитни миризми. През отворените прозорци виждаш няколко готвачи-юки, които се навъртат около фурните с характерната за расата си спокойна деловитост. Виждаш и нещо далеч по-интересно: прословутата бяла котка, която се е изтегнала над един рафт и ближе лапата си, като вероятно пуска косми във врящото под нея голямо гърне. Можеш да се опиташ да проникнеш в кухнята на 142. Ако тази идея не ти допада, върни се на 144.

147. Застанал в сянката на едно израснало недалеч от стената дърво, можеш да си поемеш дъх и да се огледаш. Намираш се в чудесна, добре поддържана градина, осеяна с ниски храсти и благоуханни цветя. Малкият дворец, обърнал към теб една просторна веранда за хранене на открито, изглежда още по-добре отблизо. Затаяваш дъх при вида на русокосата млада жена, която излиза на верандата. Това е самата лейди Елмира! Избраницата на лорд Ноен явно не е могла да заспи в топлата нощ и е излязла да подиша чист въздух. С лека завист отбелязваш, че хората с благородна кръв си остават такива при всякакви обстоятелства. Макар да е боса и облечена в обикновена копринена нощница, лейди Елмира пристъпва с грацията на жена, която е свикнала да живее в подобните на изискана джунгла салони на висшето общество. Очите й са изумително сини, с нежен виолетов оттенък, а блестящата й руса коса е сплетена в свободно падаща през рамото й плитка. Именно плитката би трябвало да те интересува. Ако имаш огнен парфюм, можеш да преминеш на 149. Ако носиш някакво приспивателно, прехвърли се на 165. Ако нямаш нито едно от двете, мини на 160.

148. С най-голямото старание, на което си способен, повдигаш плитката на лейди Елмира и подпъхваш ножа си под нея, като внимателно следиш дишането и клепките й. Добре наточеното острие се справя със задачата си за няколко изпълнени с напрежение мига, след което ти се плъзваш обратно към вратата. Хвърляш последен поглед на спящата благородничка, излизаш от двореца и тичешком прекосяваш градината. Никой не те забелязва, когато прибираш скъпоценната придобивка в торбата си (запиши това в дневника) и се изкачваш по подпряната на стената стълба. Мини на 163.

149. Отправяш гореща молба към боговете и измъкваш малката стъкленица, за да излееш почти цялото й съдържание върху себе си. Едва не се задавяш от силния аромат, докато продължаваш да стоиш в сянката, обзет от съмнения. Дали парфюмът наистина има описаното от продавача му действие? Има само един начин да провериш. Пристъпваш в светлината на факлите и бързо доближаваш лейди Елмира. Благородничката стреснато се обръща към теб, но успява да потисне реакцията си, след което прозвучава мелодичният й глас: - Какво правите тук, господине? Дълбоко (и рязко) се покланяш, надявайки се замахът на движението да изпрати вълшебния аромат до носа й: - Дойдох, за да ви призная любовта си. Вдигаш поглед, очаквайки най-лошото, и смаяно се вторачваш в лицето на лейди Елмира. Хладното й изражение на господарка в собствения й дом се е изпарило, на бузите й са избили алени петна, а очите й блестят под светлината на факлите. - Но кой сте вие? - успява да промълви тя. - Това няма значение - казваш делово, дочул някакви гласове във вътрешността на къщата. - Сега е важно само едно: да получа доказателство за вашата любов. - Назовете го - казва храбро лейди Елмира. Измъкваш малкия си нож и многозначително поглеждаш към дебелата й плитка. Минута по-късно, след една гореща целувка в нощта, прибираш русата плитка в торбата си (запиши придобивката в дневника си), прекосяваш тичешком градината и се изкачваш по подпряната на стената стълба. Мини на 163.

150. Бавно поемаш покрай стената, като оглеждаш всяка педя от нея и сегиз- тогиз хвърляш по едно око на блестящия в мрака дворец. Ако имаш 4 или повече точки Познания, можеш да преминеш на 162. В противен случай те очаква 158.

151. Долавяш шумоленето на тревата зад себе си твърде късно. Нещо изсвистява в мрака и се стоварва върху тила ти с такава сила, че бляскавият дворец на лейди Елмира изчезва от погледа ти. Когато се свестяваш, си добре завързан и ограден от малка група зорки стражи. Някакъв едър младеж тъкмо им обяснява как те е издебнал, докато си надничал в спалнята на господарката му. Преди да те отведат, успяваш да зърнеш и лейди Елмира и в синьовиолетовите й очи прочиташ убийствено презрение. С този провал приключението ти завършва.

КРАЙ

152. Оставяш блесналия дворец на лейди Елмира зад гърба си и поемаш обратно по водещата към него улица, населена с десетки танцуващи сенки от светлините на палата. Продължаваш на „Преходи".

153. Стената се оказва неприятно висока и предлага твърде малко опори за ограничените ти катерачески умения. След третия опит задъхано изругаваш и се отказваш да преодолееш стената по този начин. Ако искаш да я огледаш от всички страни, мини на 150. Ако смяташ, че в това няма смисъл, остава ти единствено да се откажеш - на 152.

154. Преодоляването на стената не представлява трудност за опитен акробат като теб. Откриваш някаква цепнатина, засилваш се и като я използваш за опора, отскачаш с все сила нагоре, като успяваш да се хванеш за ръба. Безшумно се набираш и се приземяваш от другата страна леко като котка. На крачка от себе си забелязваш подпряна от вътрешната страна стълба и леко се усмихваш. Излизането ще бъде още по-лесно. Обърни на 147.

155. Най-сетне решаваш, че времето е дошло. Тих като сянка, притичваш до къщата с такова умение, че дори щурците не спират своята лятна песен. Прекосяваш верандата и предпазливо надникваш през отворената врата. За твое щастие покоите на лейди Елмира се намират именно в тази стая. Младата благородничка изглежда дълбоко заспала и сплетената й коса е примамливо отметната встрани върху възглавницата. Измъкваш ножа си и пристъпваш към нея. Ако точките ти за Сръчност са 4 или повече, мини на 148. Ако са по-малко, продължаваш на 161.

156. Представата ти е вярна. Говорил ли си с Чара, старата циганка- магьосница? Да - мини на 167. Не - прехвърли се на 166.

157. Ако точките ти за Ловкост са три или повече, можеш да преминеш на 154. В противен случай те очаква 153.

158. Внимателният ти оглед приключва след няколко минути на мястото, откъдето си започнал, и то с твърде незадоволителен резултат. Стената изглежда еднакво здрава и непреодолима от всички страни. Ако искаш да се опиташ да я прескочиш, мини на 157. Ако смяташ, че в това няма смисъл, остава ти единствено да се откажеш - на 152.

159. Изящната сграда, която се изправя пред очите ти, спокойно би могла да вдъхнови някой по-чувствителен поет за написването на хвалебствена ода. Дворецът от светъл мрамор и кристал, построен преди не повече от половин век, има идеалните пропорции и неуловимото излъчване за лекота, постигано от малко постройки, издигнати след смъртта на братята Лонж. По стените му са окачени десетки факли, които го обливат в светлина и подсилват впечатлението за жилището на лейди Елмира като за скъпоценен камък в сърцето на нощта. Каква според теб е косата на лейди Елмира? Гарвановочерна като безлунна нощ - мини на 164. Яркочервена като буен огън - прехвърли се на 168. Светлоруса като разтопено злато - на 156.

160. Единственият план, който успяваш да измислиш, е да изчакаш лейди Елмира да заспи и тогава да се опиташ да отрежеш плитката й с малкия си нож. Търпеливо зачакваш, втренчен в бляскавата благородничка. След няколко минути тя откъсва замечтания си поглед от звездите, деликатно се прозява и се отправя обратно навътре в двореца. Трябва да мине още малко време, за да си сигурен, че е потънала в сън... Посочи едно число от таблицата! Ако е от 1 до 3, мини на 155. Ако е от 4 до 6, прехвърли се на 151.

161. Дързостта ти е прекомерна дори за крадец. Докато повдигаш меката благоуханна плитка, за да подпъхнеш острието на ножа си под нея, пръстите ти издайнически потрепват и лейди Елмира отваря очи. Гледката пред тях - облечен в тъмни дрехи намръщен мъж, който се надвесва над нея с нож в ръка - надали й харесва особено. Миг по-късно писъкът й събужда цялата къща и стаята и градината се изпълват с наемни стражи, които отрязват пътя ти за отстъпление. Преди да те отведат, отново успяваш да зърнеш господарката на двореца. В красивите й синьовиолетови очи прочиташ единствено презрение. С този провал приключението ти завършва неуспешно.

КРАЙ

162. Веднага забелязваш, че не цялата стена е изградена от камък. Някои собственици на големи къщи често откриват, че им излиза по-евтино да довършат оградите около къщите си с помощта на магьосници, които създават не по-малко здрава преграда срещу евентуални натрапници без опит в приложната магия. За щастие ти не си от тях. След минута откриваш дупка, достатъчно голяма за теб, и произнасяш магическата дума, която отслабва силата на преградата. С известно физическо усилие се вмъкваш през стената и леко се усмихваш, когато забелязваш на крачка от себе си подпряната от вътрешната страна стълба. Излизането ще бъде още по-лесно. Обърни на 147.

163. За миг оставаш на ръба на стената, за да изпратиш въздушна целувка по посока на двореца, сетне скачаш на улицата от другата страна. Докато си тръгваш, разсеяно отправяш молба към небесата лейди Елмира да се хареса на работодателя ти и с новата си прическа. Прехвърли се на 152.

164. След още няколко минути съзерцание решаваш, че нямаш работа тук. В края на краищата не ти, а работодателят ти лорд Ноен би трябвало да прекарва нощта под стените на двореца на лейди Елмира. Твоята задача е да му доставиш ключа към сърцето й: Вълшебната арфа. Мини на 152.

165. Запращаш приспивателното точно в краката на лейди Елмира и тя дори не успява да се стресне. Уханните изпарения в миг достигат до носа й, тя премрежва дългите си мигли и меко пада на верандата. Озърташ се и тичешком я приближаваш, измъквайки в движение малкия си нож. Минута по-късно прибираш русата плитка на младата благородничка в торбата си, връщаш се обратно и се изкачваш по подпряната на стената стълба. Отбележи в дневника придобивката си и факта, че си използвал приспивателното без остатък. Мини на 163.

166. С усилие заставяш съзнанието си да спре да се занимава с лейди Елмира и косата й. В края на краищата не ти, а работодателят ти лорд Ноен би трябвало да прекарва нощта под стените на двореца на лейди Елмира. Твоята задача е да му доставиш ключа към сърцето й: Вълшебната арфа. Мини на 152.

167. Тръсваш глава и се заставяш да мислиш по-практично. В края на краищата дошъл си тук, за да отрежеш плитката на единствената русокоса жена в Пенуол, а не да съчиняваш стихове. Отместваш поглед от двореца към високата два човешки боя стена, която го огражда, и я доближаваш с прокрадващи се стъпки. Ако възнамеряваш да я прескочиш, мини на 157. Ако искаш да огледаш стената и двореца от всички страни, прехвърли се на 150.

168. След още няколко минути съзерцание решаваш, че нямаш работа тук. В края на краищата не ти, а работодателят ти лорд Ноен би трябвало да прекарва нощта под стените на двореца на лейди Елмира. Твоята задача е да му доставиш ключа към сърцето й: Вълшебната арфа. Мини на 152.

169. Оставяш импозантната сграда на пенуолското кметство на мира и продължаваш по своите си работи. Зората не изглежда близо, но пък и ти не си се приближил чак толкова до изпълнението на задачата си. Обърни на „Преходи".

170. Слизаш по тясната стълбичка, използвана от хранителните доставчици, и се озоваваш в още по-дълбока сянка. Дървената врата на склада е заключена с голям железен катинар с леко бутафорен вид. Леко се усмихваш, измъкваш шперцовете си и се надвесваш над него. Колко са точките ти за Сръчност? Три или повече - мини на 184. По-малко от три - прехвърли се на 173.

171. Спираш до входа и недоволно оглеждаш солидната бронзова ключалка. Очевидно някой се е досетил за възможността такива като теб да се промъкват посреднощ в сградата на кметството, за да изнасят разни неща. Въздъхваш, оглеждаш се и измъкваш шперцовете си. Колко са точките ти за Сръчност? Четири или повече - мини на 181. По-малко от четири - прехвърли се на 178.

172. - Осквен?! - възкликваш невярващо, когато доближаваш парадния вход на кметството. - Ти ли си това? Широкоплещестият прошарен мъж, застанал до вратата, примижава срещу теб и по лицето му се разлива широка усмивка: - Човече! Какво правиш тук? - Все същото - снижаваш глас. - Доставих на един клиент цяло писалище с перата, мастилото и всичко останало, но той пък се оплака, че нямало попивателна. Та ми мина през ума, че в кметството има колкото щеш попивателни, пък и никой няма да забележи липсата на една-единствена. Осквен те изглежда от главата до петите и поклаща глава с видимо съжаление: - Не става, човече. Имам заповеди и те трябва да се спазват. След минута се убеждаваш, че не можеш да промениш решението му и жлъчно му пожелаваш лека служба. Ако искаш да опиташ и плана със задния вход, мини на 185. Ако си изгубил интерес към кметството, прехвърли се на 169.

173. Старият катинар се оказва изненадващо сериозен противник. След няколко минути изругаваш под носа си, прибираш шперцовете си и избърсваш потта от морното си чело. Ако искаш да опиташ и плана с парадния вход, мини на 174. Ако си изгубил интерес към кметството, прехвърли се на 169.

174. Докато крачиш по тясната уличка покрай сградата, за да излезеш на централния площад, делово разсъждаваш какво да кажеш на пазача, за да те пусне посреднощ в кметството. Ако заявиш, че кметът те е пратил по някаква важна работа, минаваш на 182. Ако предпочиташ да бъдеш по-близо до истината, можеш да оправдаеш влизането си с някаква безобидна кражба - на 175.

175. За да убедиш нощния пазач да ти съучаства в някаква дребна кражба, той наистина трябва да ти е много добър познат. Колко точки Опит имаш? Три или повече - мини на 176. По-малко от три - прехвърли се на 172.

176. - Осквен?! - възкликваш невярващо, когато доближаваш парадния вход на кметството. - Ти ли си това? Широкоплещестият прошарен мъж, застанал до вратата, примижава срещу теб и по лицето му се разлива широка усмивка: - Човече! Какво правиш тук? - Все същото - снижаваш глас. - Доставих на един клиент цяло писалище с перата, мастилото и всичко останало, но той пък се оплака, че нямало попивателна. Та ми мина през ума, че в кметството има колкото щеш попивателни, пък и никой няма да забележи липсата на една-единствена. Осквен те изглежда от глава до пети и се усмихва съучастнически, докато ти отключва вратата:. - Влизай. Само не се бави. Чудесно. Можеш да преминеш на 179.

177. Древната сграда на пенуолското кметство се намира в самото сърце на града, обърната с фасадата си към централния площад. Висока четири етажа, с формата на полу-окръжност, тази сграда е един от символите на града и гордостта на архитектурното му наследство. Тук заседават градските съветници на Пенуол, над които властва със своя скиптър кметът. По това време на нощта обаче вътре надали има някой. Ако си дошъл да откраднеш нещо, мини на 180. Ако не проявяваш интерес към кметството, продължи на 169.

178. Ключалката на задния вход се оказва твърде сериозен противник. След няколко минути изругаваш под носа си, прибираш шперцовете си и избърсваш потта от морното си чело. Ако искаш да опиташ и плана с парадния вход, мини на 174. Ако си изгубил интерес към кметството, прехвърли се на 169. 179. Кратката ти разходка из просторните, застлани с мрамор коридори с високи тавани, в които отекват стъпките ти, завършва пред приемната на кмета. Резбованата двойна порта от тъмно дърво, служеща за преграда пред неканени посетители, през нощта стои широко отворена. Вмъкваш се в залата, покрай стените на която са наредени множество бронзови статуи, изобразяващи в естествен ръст предшествениците на сегашния кмет на Пенуол, и се отправяш към просторното му писалище. Зад него, положен в специална златна халка в стената, се намира прочутият кметски скиптър. Внимателно го откачаш и го повъртяваш из ръцете си, преди да го пуснеш в торбата: дълга един лакът пръчка от слонова кост, покрита със златни инкрустации и увенчана с голяма топка от същия благороден метал. Въздъхваш доволно, протягаш се и поемаш обратно по пътя, по който си дошъл. Кметът ще бъде неприятно изненадан, когато дойде в приемната си утре сутринта. Обърни на 169.

180. За да се добереш до скъпоценния кметски скиптър, ще трябва да проникнеш в сградата. След кратък размисъл в главата ти се оформят два еднакво добри плана. Ако можеш да се похвалиш с добри познанства в града, доста вероятно е нощният пазач на кметството да ти е приятел. Ако искаш да заложиш на тази вероятност и да се опиташ да влезеш през парадния вход, мини на 174. Ако предпочиташ по-традиционното промъкване през задния вход, отиваш на 185.

181. Ключалката на задния вход не успява да окаже кой знае каква съпротива. Нещо вътре изщраква и вратата с леко скърцане потъва под пръстите ти. Доволно прибираш шперцовете си и се вмъкваш в кметството. Мини на 179.

182. Идеята ти не звучи особено състоятелно. За да убедиш пазача в истинността й, той наистина трябва да ти е много добър познат. Колко точки Опит имаш? Четири или повече - мини на 186. По-малко от четири - прехвърли се на 183. 183. - Осквен?! - възкликваш невярващо, когато доближаваш парадния вход на кметството. - Ти ли си това? Широкоплещестият прошарен мъж, застанал до вратата, примижава срещу теб и по лицето му се разлива широка усмивка: - Човече! Какво правиш тук? - Няма да повярваш - казваш уверено. - Хванал съм се на една работа, дето е толкова тайна, че даже и аз не знам какво точно правя. И знаеш ли кой ми плаща? Кметът! - Прав си - намръщва се Осквен, - не вярвам. - Прати ме да взема едни книжа - продължаваш весело. Осквен поклаща глава: - Не мога да те пусна, човече. Имам заповеди и те трябва да се спазват. След минута се убеждаваш, че не можеш да промениш решението му и жлъчно му пожелаваш лека служба. Ако искаш да опиташ и плана със задния вход, мини на 185. Ако си изгубил интерес към кметството, прехвърли се на 169.

184. След няколко мига катинарът се предава и пътят ти към бюфета е открит. Внимателно притваряш вратата зад гърба си, прибираш шперцовете си и се изкачваш по вътрешните стълби, за да влезеш на първия етаж на кметството. Мини на 179.

185. От задната си страна зданието на кметството е потънало в уютна сянка. Разхождаш се покрай стената и скоро установяваш, че можеш да избираш от цели два входа: Този на нивото на улицата, който сигурно се използва от дребните писари и чистачите - на 171. Другия, до който се слиза по каменна стълбичка и който вероятно води към сервизните помещения на кметския бюфет - на 170.

186. - Осквен?! - възкликваш невярващо, когато доближаваш парадния вход на кметството. - Ти ли си това? Широкоплещестият прошарен мъж, застанал до вратата, примижава срещу теб и по лицето му се разлива широка усмивка: - Човече! Какво правиш тук? - Няма да повярваш - казваш уверено. - Хванал съм се на една работа, дето е толкова тайна, че даже и аз не знам какво точно правя. И знаеш ли кой ми плаща? Кметът! - Прав си - изкикотва се Осквен, - не вярвам. Но все пак се радвам, че най- сетне си минал откъм правилната страна на закона. Какво те води насам? - Кметът ме прати да му донеса някакви книжа. Осквен поклаща глава с леко съмнение, но все пак ти отключва вратата: - Не се бави. Чудесно. Можеш да преминеш на 179.

187. За катерач от твоята класа изкачването по водосточната тръба не представлява никаква трудност. Когато се озоваваш на нивото на прозорчето, правиш рискован скок към него и се улавяш с ръце за перваза, след което се набираш през ръба му и леко се приземяваш в празното таванско помещение от другата страна. Мини на 198.

188. Сред множеството полулегендарни съкровища, които крие в себе си потъналата в мрак сграда, най-ярко блести един предмет, почитан от разбойниците. Става дума за мумифицираната глава на Тондор, един от първите предводители на престъпниците в древната история на Пенуол. За да я защити от евентуално посегателство, всеки разбойник не би се поколебал да убие и брат си. „Посегателство" е точната дума за това, което възнамеряваш да извършиш спрямо тази реликва. Но как по-точно? Ако решиш да се предрешиш като разбойник и така да проникнеш в охраняваната сграда на Гилдията, мини на 197. Ако смяташ, че е за предпочитане да се промъкнеш незабелязано откъм задната страна, очаква те 201.

189. Намерението ти би могло да бъде оправдано единствено ако имаш 5 точки Ловкост - мини на 202. В противен случай те очаква 193.

190. Сградата на Гилдията на разбойниците се намира, неособено изненадващо, в северозападната част на града, където са и повечето храмове в Пенуол. По скромното ти мнение на представител на нямащото своя гилдия съсловие на крадците, разбойниците са не по-малка напаст от свещениците. Зданието успешно лъже окото с външни признаци на упадък, но ти добре знаеш легендите за разкоша, в който тънат разбойническите главатари. Ако си дошъл да откраднеш нещо, мини на 188. В противен случай нямаш работа тук - обърни на 194.

191. Изкачването по хлъзгава водосточна тръба до височината на покрива не е чак толкова лесно, колкото може би смяташ. Колко са точките ти за Ловкост? Три или повече - мини на 187. По-малко от три - отиваш на 196.

192. Вкопчвайки се с пръсти в процепите между камъните и дращейки с върховете на обувките си по стената като подгонена котка, успяваш да се изкачиш достатъчно, за да се удариш при падането. Ръцете ти не издържат на напрежението и ти политаш обратно надолу към улицата с приглушен вик. Кисело се надигаш, мръщейки се от болката в глезените си (изгубил си 5 точки Живот), и се обръщаш към непревземаемата стена с една пространна ругатня. Остава ти да провериш как стоят нещата при водосточната тръба - на 191. Да се опиташ да заблудиш пазача - на 197. Или да се откажеш от идеята си да влизаш в Гилдията - на 194.

193. Заемаш бойна стойка, но гигантът те сграбчва в огромните си ръце, без изобщо да ти обръща внимание. Изкрещяваш, когато костите ти изпукват в прегръдката му, но усилията ти да се изплъзнеш остават напразни. Остава ти да се молиш другите разбойници да пристигнат навреме за да го накарат да спре.

КРАИ

194. Сградата на Гилдията на разбойниците остава зад гърба ти, докато поемаш между многобройните храмове на всевъзможни божества обратно към по- централната част на Пенуол. Продължи на „Преходи".

195. За опитен катерач като теб изкачването на тази стена не представлява никаква трудност. Вкопчвайки се със силните си пръсти в процепите между камъните, удобно меки от порасналия там сух мъх, се изкатерваш до малкото прозорче, набираш се на ръце през ръба му и леко се приземяваш в празното таванско помещение от другата страна. Мини на 198.

196. Вкопчвайки се с пръсти в хлъзгавата тръба и дращейки с върховете на обувките си по стената като подгонена котка, успяваш да се изкачиш достатъчно, за да се удариш при падането. Ръцете ти не издържат на напрежението и ти политаш обратно надолу към улицата с приглушен вик. Кисело се надигаш, мръщейки се от болката в глезените си (изгубил си 4 точки Живот), и се обръщаш към непревземаемата водосточна тръба с една пространна ругатня. Остава ти да провериш как стоят нещата с процепите между камъните - на 199. Да се опиташ да заблудиш пазача - на 197. Или да се откажеш от идеята си да влизаш в Гилдията - на 194.

197. Да се престориш на разбойник не изглежда особено трудно. Познаваш външния вид, неприятните навици и грубия език на тези мерзавци достатъчно, за да ги уподобиш. Ако имаш поне 3 точки Преобразяване, можеш да преминеш на 204. Ако са по-малко от 3, прехвърли се на 206.

198. Избягвайки осветените коридори, по които има вероятност да срещнеш някого, обикаляш сградата на Гилдията на разбойниците почти половин час, преди да откриеш онова, което търсиш: просторна зала на втория етаж, обърнала потъналите си в прах големи прозорци към улицата и приютила цялата история на пенуолските разбойници в артефакти от всякакъв род. Почетно място сред тях заема нещо като малък олтар, на който в сребърен поднос е поставена пожълтялата и неособено приятна за гледане глава на страшния Тондор. Побързваш да я прибереш в торбата си (запиши това в дневника) и се срещаш лице в лице с най-огромния човек, когото някога си виждал. Продължаваш на 203.

199. Този номер винаги е успявал да изглежда значително по-лесен, отколкото е в действителност. Колко са точките ти за Ловкост? Четири или повече - мини на 195. По-малко от четири - отиваш на 192.

200. Хвърляш се напред с най-голямата сила, на която си способен, и успяваш да се промъкнеш под огромните му ръце, протегнали се да те сграбчат. С още два скока се озоваваш до вратата... и се сблъскваш с малката групичка разбойници, които са дотичали в отговор на рева на гиганта. Спукана ти е работата. КРАЙ

201. Под прикритието на мрака се промъкваш откъм задната страна на сградата и с неприятна изненада откриваш, че разбойниците не са вчерашни и са се защитили от евентуални набези. По голата стена няма нито един прозорец, а вратите са старателно зазидани. Единственият отвор, който успяваш да забележиш, е малкото вентилационно прозорче точно под покрива. - Ще падне катерене - измърморваш на себе си. Как възнамеряваш да се добереш до него? Като използваш процепите между камъните, за да се изкатериш до покрива - на 199. Като използваш за същата цел водосточната тръба - на 191.

202. С невероятен скок прелиташ над гиганта, устремил се към теб с животински рев и широко разперени ръце, и се приземяваш зад гърба му. Мълниеносно завъртане забива петата ти в областта на бъбреците му, след което се плъзваш назад, готов за нова атака. Огромният разбойник тромаво се обръща към теб с леко стресната физиономия, като се държи с две ръце за кръста и направо плаче за един ритник в носа, но в този миг забелязваш прииждащите му през вратата събратя и се отказваш от намеренията си. Хвърляш се към един от прозорците и без изобщо да намаляваш скоростта, се забиваш в него, закривайки лицето си с ръце. Нощният въздух изсвистява покрай ушите ти, докато летиш надолу към улицата. Приземяваш се леко като котка, веднага скачаш на крака и потъваш в мрака на първата пресечка още преди шумът от падащите стъкла да е заглъхнал напълно. Ако разбойниците са толкова глупави да предприемат преследване, ще имаш решаваща преднина. Мини на 194.

203. Мъжът е висок поне осем лакти, ужасяващо широк в раменете и с мускули, които изглеждат способни да прекършат гръбнака на вол. Гладко обръснатата му глава се отличава с рядко неинтелигентно изражение, на смачканите му уши се люлеят огромни обици, а широкият панталон - единственото му облекло - е поръбен със златна бродерия. В първите няколко мига той изглежда не по-малко изненадан от теб, но в очите му бързо се появява гадното пламъче, характеризиращо погледа на хората, които ей сега ще пребият някого до смърт. Ако веднага побегнеш към някой от прозорците, отиваш на 205. Ако предпочиташ вратата като път за отстъпление, мини на 200. Ако смяташ, че е разумно да се сбиеш с могъщия разбойник, очаква те 189.

204. Разкопчаваш ризата на гърдите си почти до пъпа, окачаш скрития в ръкава малък нож на колана си, поставяш на лявото си ухо огромната златна обица, която носиш за такива случаи, и разрошваш косата си, докато добие по- дързък вид. Маскировката ти е завършена от яркочервената кърпа, която връзваш на врата си. - Здрасти, негоднико! - подвикваш на пазача на входа на Гилдията. Той се ухилва в отговор и те пуска в сградата заедно с една солена ругатня. Понякога нещата наистина стават лесно. Мини на 198.

205. Хвърляш се напред с най-голямата сила, на която си способен, и успяваш да се промъкнеш под огромните му ръце, протегнали се да те сграбчат. С още два скока се озоваваш до един от прозорците и без изобщо да намаляваш скоростта, се забиваш в него, закривайки лицето си с ръце. Нощният въздух изсвистява покрай ушите ти, докато летиш надолу към улицата. Приземяваш се относително леко (одраскванията и скокът ти струват едва 3 точки Живот), веднага скачаш на крака и потъваш в мрака на първата пресечка още преди шумът от падащите стъкла да е заглъхнал напълно. Ако разбойниците са толкова глупави да предприемат преследване, ще имаш решаваща преднина. Мини на 194.

206. Разкопчаваш ризата на гърдите си почти до пъпа, окачаш скрития в ръкава малък нож на колана си, поставяш на лявото си ухо огромната златна обица, която носиш за такива случаи, и разрошваш косата си, докато добие по-дързък вид. Маскировката ти е завършена от яркочервената кърпа, която връзваш на врата си. - Здрасти, негоднико! - подвикваш на пазача на входа на Гилдията. Той те поглежда с недоумение и колебливо приближава ръката си към дръжката на сабята, окачена на колана му. - Хайде, хайде - казваш с леко намаляла увереност. - Няма ли да ме пуснеш да се видя с момчетата? - Не - поклаща глава пазачът. По дяволите! Остава ти да се промъкнеш откъм задната страна - на 201. Или да се откажеш от идеята си да влизаш в Гилдията - на 194.

207. - Вероятно става дума за легендарните тринадесет статуетки, изобразяващи всичките божества от юкианската митология - казва лейди Севина с лека усмивка. - Точно така - кимваш. - А още по-сигурно е, че те изпраща лорд Алвин. - Проницателността на милейди е изумителна - казваш почти искрено. Усмивката й се разширява в отговор на комплимента. Колкото и да е съвършено бледото й лице, не би го нарекъл приятно. - Колекцията от малка пластика на лорд Алвин е единствената, която може да се мери с моята - казва тя с небрежен жест, прикриващ раздразнението й. - В такъв случай би трябвало да ти е ясно, че няма да ми е лесно да се разделя с тринадесетте статуетки, които действително притежавам. Кимваш и размисляш: - Но ако съм ви разбрал правилно, все пак сте готова да го направите. - Имам нужда от истински юкиански идол, идващ направо от храма им в Квартала на преселниците. Донеси ми го и ще имаш статуетките. С тези думи лейди Севина се обръща и напуска залата, без да се сбогува с теб. Мини на 214.

208. Слуховете, описващи мерките за сигурност на лейди Севина като най- сигурните и най-страшните в цял Пенуол (а това означава и в света), са толкова широко разпространени сред крадците, разбойниците и всички останали заинтересовани лица, че е цяло чудо как опитите за обир продължават. Миг след като прескачаш декорираната с железни шипове ограда, върху теб се нахвърля цяла група наемни стражи, въоръжени с обковани с желязо тояги. Преди да изгубиш съзнание, чуваш някъде зад къщата яростен кучешки лай, който бързо се приближава.

КРАЙ

209. - Не мисля, че имаме общи теми за разговор - казва лейди Севина с леко раздразнение, обръща се и напуска залата, без да се сбогува с теб. Мини на 214.

210. Оставяш дома на лейди Севина зад гърба си и отново поемаш по тъмните улици на Пенуол. Благородниците винаги са се отнасяли непочтително с простолюдието и няма защо да се ядосваш от този факт. Твоят дом са сенките. Продължи на „Преходи".

211. Улавяш голямата желязна халка и потропваш по вратата. Начумереният страж, който се появява в отговор, като че ли не се изненадва особено от желанието ти да се срещнеш с лейди Севина посреднощ. Охраната явно е свикнала на подобни посещения. Минута по-късно се озоваваш в просторната приемна на къщата, която е декорирана с невероятен вкус само с няколко скулптури. Останалата част от богатството на лейди Севина вероятно е разположена в специално отредени за това зали. Благородничката се появява на вратата и ти леко се покланяш. Лейди Севина е висока дама с бледа кожа и тънки устни, отличаваща се с някаква изискана, леко жестока красота. Дългата й коса е гарвановочерна като на всички жени в Пенуол, а дрехите й са от тъмночервено кадифе. Когато те забелязва, тя се обръща към теб с леко нетърпение: - Говорете, господине. Ако си дошъл да и продадеш нещо, мини на 215. Ако търсиш юкиански статуетки, прехвърли се на 207. Ако носиш поръчката на лейди Севина, очаква те 212. Ако просто искаш да поговориш с нея, обърни на 209.

212. Изваждаш юкианския идол от торбата си и го подаваш на благородничката. Тя алчно го поема с бледите си ръце и внимателно го разглежда за евентуални дефекти. - Няма да повярвате какво ми струваше да ви го доставя - въздъхваш разговорливо. Лейди Севина те поглежда за миг: - Не ме и интересува. Ето наградата ти. Тя щраква с пръсти и в приемната зала влиза някакво уплашено девойче, което носи сребърен поднос. Върху него са наредени в кръг тринадесет миниатюрни статуетки от някакъв черен камък, които изобразяват облещените, разкривени божества от юкианския пантеон. Още докато ги прибираш в торбата си, собственичката на къщата се обръща и напуска залата, без да се сбогува. - Не е от най-възпитаните, а? - подхвърляш на прислужницата. Тя те поглежда стреснато, но не отговаря. Свиваш рамене и си тръгваш. Мини на 214.

213. Просторният дом на известната с артистичните си занимания лейди Севина се намира в скъпата североизточна част на града и представлява разкошна триетажна сграда от тъмночервен гранит. Ефектният камък сякаш излъчва свое собствено глухо сияние с цвета на догарящ въглен и подхожда особено добре на арките на тъмните прозорци. Освен с красотата си, тази къща е прочута и с мерките си за сигурност. Не би и могло да бъде другояче, след като според слуховете вътре има статуи, гоблени и други произведения на изкуството на стойност десетки хиляди жълтици. Спираш пред двойната, обкована с желязо порта на високата ограда, която защитава дома на лейди Севина, и се поколебаваш. Ако желаеш да се срещнеш с нея, мини на 211. Ако си дошъл тук с намерението да я обереш, прехвърли се на 208. Ако къщата на лейди Севина вече не ти е интересна, обърни на 210.

214. Недоволният от живота страж те отвежда обратно до вратата и я затръшва след теб. От изражението му можеш да заключиш, че би трябвало да си доволен от здравословното си състояние след посещението в дома на лейди Севина. Слугите често прихващат високомерието на господарите си и това е една от най-важните причини да работиш самостоятелно. Обърни на 210.

215. От хладните обяснения на лейди Севина разбираш, че тя би се заинтересувала единствено от: Естествена руса плитка, невероятна рядкост в Пенуол, където косите на всички жени са черни като нощта. За нея тя е готова да плати 40 жълтици. Магична маска, вълшебния помощник на актьорите, за която би ти платила 30 жълтици. Когато приключиш с евентуалната сделка, мини на 214.

216. - Вижте сега - казваш успокоително, - този идол ми трябва, за да го разменя за нещо друго. Тъй като господарят ми... Млъкваш, забелязал изражението на свещеника. Мазното му лице се е превърнало в същинска маска на беса, подобна на някой от юкианските божества, но в малките му очи свети нещо наистина опасно. - Проклет да си! - просъсква свещеникът и добавя няколко думи на юкиански. Значението им ти става ясно едва няколко мига по-късно. Коленете ти омекват от внезапна, необяснима слабост. Падаш по очи на пода на храма и миг преди да изгубиш съзнание, си спомняш за зловещите слухове около силата на юкианските проклятия. Това е неуспешният край на приключението ти.

КРАЙ

217. Свещеникът отстъпва крачка назад и ахва ужасено, като театрално се хваща за сърцето. Още докато се чудиш какво пък толкова си казал, изражението на пълното му лице се променя и той насочва обвинителен пръст към теб: - Невернико! Как смееш да искаш свещен идол под купола на Дома на боговете?! Ако имаш 5 точки Познания, ще знаеш как да го успокоиш - на 232. В противен случай помисли внимателно: Ако решиш да му обясниш защо ти е техният идол, мини на 216. Ако му предложиш услугите си на крадец в замяна на идола, продължаваш на 236.

218. Преминаваш през входа на храма с такава скорост, че събаряш бдящия там монах и изхвърчаваш на улицата. Едва там си позволяваш да забавиш крачка и когато се обръщаш, пред очите ти се разкрива очакваната комична гледка: младите монаси застрашително размахват юмруци и те ругаят на неразбираемия си език, но не пристъпват по-далеч от прага на дома на боговете. Подсмихваш се. Всеки крадец знае, че на юкианските монаси е разрешено само да се защитават, ако някой нападне храма им, но не и да се бият извън стените му. Подигравателно им махваш с ръка и се отдалечаваш. Мини на 228.

219. Заобикаляш храма и разглеждаш задната му страна, прикрит в сянката на съседната сграда. Богатата украса по стените и покривите му ще ти свърши работа, ако тръгнеш да се катериш. Присвиваш очи, като откриваш и целта на едно евентуално изкачване: малък отвор встрани от сребърния купол на храма, от който нагоре към звездите се вие димът от благоуханията, запалени вътре в прослава на боговете. Дори храмовете имат отдушници. Колко са точките ти за Ловкост? Четири или повече - мини на 229. По-малко от четири - прехвърли се на 220.

220. Със съмнение оглеждаш стените на храма и решаваш, че изкачването им е извън ограничените ти катерачески възможности. Остава ти да влезеш през главния вход - на 225. Или да се откажеш от идеята си да видиш юкиански храм отвътре - на 228.

221. Той ловко се отдръпва, отбягвайки атаката ти, и един от останалите те поваля с мълниеносен удар в гърба. Няколко мига по-късно изгубваш съзнание и последната ти мисъл преди това е, че обирите на храмове може би все пак наистина са лошо нещо. С това приключението ти завършва.

КРАЙ

222. Кварталът на заселниците в Пенуол е най-бързорастящата му част. Всяка година сред благородниците се надигат разтревожени гласове, които твърдят, че един ден от коренните жители на Пенуол няма да остане и следа и традициите ще бъдат забравени. Но дали заради красотата на чернокосите пенуолки, или заради нещо друго, това никога не става в действителност. Храмът на юкианската колония, гордостта на Квартала на заселниците, представлява същата безценна смесица от стилове, каквато е и религията на юките, обединила в себе си вярванията на десетина различни племена от Изтока. Юките са най-многобройната група от емигранти в Пенуол и дори имат свой представител в кметството. Спираш пред шарената сграда и вдигаш глава, за да проследиш с поглед един от осемте високи стълба около нея, покрит с калиграфски надписи. Ако си дошъл тук, за да извършиш някакъв обир, мини на 226. Ако искаш да влезеш в храма, продължи на 225. Ако си изгубил интерес към него, обърни на 228.

223. Ловко посрещаш атаката на най-близкия монах с хватка, която го изпраща на пода точно пред краката на двама други. Без да губиш повече време, си пробиваш път с няколко ритника и хукваш право към изхода на юкианския храм. Всеки воин би потвърдил, че при подобни обстоятелства бягството не носи позор. Продължаваш на 218.

224. Бясно се хвърляш към най-близкия монах и яростта на атаката ти успява да го изненада. Събаряш го на пода с тежестта си, прегазваш го и отнасяш един удар в гърба (губиш 5 точки Живот). Когато успяваш да скочиш на крака, разбираш, че ударът е бил неточен и не е засегнал някой от нервните ти центрове. Без да губиш повече време в изпитание на бойните умения на младите монаси, хукваш право към изхода. Преминаваш през входа на храма с такава скорост, че събаряш бдящия там монах, и изхвърчаваш на улицата. Едва там си позволяваш да забавиш крачка и когато се обръщаш, пред очите ти се разкрива очакваната комична гледка: монасите застрашително размахват юмруци и те ругаят на неразбираемия си език, но не пристъпват по-далеч от прага на дома на боговете. Подсмихваш се. Всеки крадец знае, че на юкианските монаси е разрешено само да се защитават, ако някой нападне храма им, но не и да се бият извън стените му. Подигравателно им махваш с ръка и се отдалечаваш. Мини на 228.

225. Когато понечваш да влезеш в храма, монахът на входа те спира с ръка и извиква нещо неразбираемо към вътрешността. След няколко мига оттам излиза нисък дебел свещеник и спира пред теб с въпросително изражение. Облечен в церемониална яркожълта тога, украсена с огненочервени дракони и жар-птици, нахлупил на обръснатата си глава тържествената корона на Върховен жрец и обут с посребрените сандали на Височайш посветен, той все пак успява да не изглежда внушително. Последваш го вътре и той спира в някакво малко, тъмно антре встрани от централната зала на храма. - Какво искаш? - казва свещеникът с тежък юкиански акцент. Резонен въпрос. Ако кажеш, че искаш юкиански идол, минаваш на 217. Ако носиш поръчаните от него неща, иди на 231. Ако не избираш нито една от тези две възможности, очаква те 234.

226. Внимателно оглеждаш импозантната сграда с посребрен купол, блестящ в светлината на звездите. На смешно малкия й по размери вход, символизиращ предполагаемата скромност на юките пред лицето на боговете, бди скромно облечен монах с характерните тънка плитка и сламени сандали. Не можеш да влезеш просто ей така и да вземеш някой от идолите, а после да си излезеш. Ако държиш на идеята си за обира, ще трябва да проникнеш в храма от друго място - на 219. Ако предпочиташ да влезещ вътре през главния вход, продължи на 225. Ако юкианският храм вече не ти е интересен, мини на 228. 227. Може би трябваше да се вслушаш в предупрежденията, които ти отправиха и двете страни в спора. Съдейки от малкото, което успяваш да видиш, Баяр прекрасно щеше да се справи и без теб, но да пази и още един човек е нещо, което не би могло да се изисква дори от такъв фехтовач като него. Мечът на избрания от теб противник те пронизва в мига, в който се нахвърляш върху него с някакъв стол, и ти рухваш със смъртоносна рана на пода на „Счупеният меч". Това наистина не беше твоя работа.

КРАЙ

228. Оставяш юкианския храм на мира и се отправяш обратно през Квартала на преселниците към по-централната част на Пенуол. Отправяш поглед към звездите с надежда да разбереш по разположението им колко е часът, но както винаги, това се оказва далеч извън възможностите ти. Продължи на „Преходи".

229. Оглеждаш за последен път маршрута си до отдушника, отбелязвайки в ума си местата, където би могъл да се хванеш при изкачването, и пристъпваш към стената. За опитен катерач като теб не представлява трудност да преодолее първата част от пътя, където използваш покривите и водоскоците на по-ниските пристройки. Но изтеглянето по отвесната гладка стена непосредствено под купола на храма почти успява да те изтощи. Най-сетне се озоваваш до малкия отдушник, издърпваш се през ръба му и хлътваш в благоуханния мрак на юкианския храм. Далеч под теб блестят свещите около множеството идоли, изобразяващи озъбените юкиански божества. Оглеждаш се за нещо по-достъпно и се усмихваш в сенките, когато очите ти се спират на малкия идол недалеч от теб, поставен в собствена ниша високо в стената. - Бог на страха от високото? - промърморваш. Пропълзяваш покрай стената, като се придържаш за издаващите се от нея орнаментирани статуи, и успяваш невредим да достигнеш до идола. Миг след като се е озовал на сигурно място в торбата ти (запиши това в дневника), каменният ръб под краката ти рязко поддава и ти политаш надолу с приглушен крясък. Продължаваш на 230. 230. Успяваш да се приземиш относително меко (губиш едва 2 точки Живот), но викът ти при падането е привлякъл вниманието на обитателите на храма. Когато отново се озоваваш на краката си, се виждаш обграден от петима млади монаси с традиционните им тънки плитки и сламени сандали. Заемаш бойна стойка и с известна тревога си припомняш онова, което си чувал за древното юкианско изкуство на ръкопашния бой. Ако имаш 5 точки Ловкост, можеш да преминеш на 223. Ако не можеш да се похвалиш с това, очаква те 235.

231. - Нося нещата, които поръчахте - отговаряш. Той едва се сдържа да не плесне с ръце от радост, щом чува тази новина, но бързо възвръща надменното си изражение на служител на боговете: - Къде са? Разтваряш торбата си и изваждаш последователно фучащата бяла котка, кметския скиптър и главата на Тондор, която продължава да те гледа все така обвинително. След тази размяна багажът ти ще стане значително по- лек. Свещеникът се оглежда притеснено и измъква отнякъде малката статуя на някакъв озъбен юкиански идол, като ти я подава с донякъде нелогична гордост: - Правил я е самият Лунен скулптор преди повече от десет века. Кимваш и прибираш идола в торбата си (отбележи размяната в дневника). - Хайде, нека боговете бъдат с теб - казва припряно свещеникът. Измъкваш се от тъмната ниша и напускаш храма. Мини на 228.

232. - „Понякога дори крадецът може да помогне на онзи, който изпълнява волята на боговете" - цитираш безпогрешно откъс от свещените писания на леко завален юкиански. Свещеникът повдига вежди и затваря устата си, която вероятно е била готова да изрече някое ужасяващо юкианско проклятие, и размисля. - За какво става дума? - казва той накрая. - Аз съм професионален крадец - казваш с гордост. - Тъй като този ваш идол наистина ми трябва, готов съм да намеря всичко, каквото е по силите на човек с моя занаят. Уверявам ви, че това включва доста широк кръг от възможности. - Бяла котка - казва свещеникът след няколко мига размисъл. - С такова рядко животно ще се получи изключително жертвоприношение. - Не мога - поклащаш глава. - Освен факта, че в Пенуол котките без изключение са черни, ме спира и съображението, че това е свещеното животно на моята професия. Свещеникът се обръща да си тръгва. - Добре де - съгласяваш се. - Ще имате бяла котка. Друго? - Кметския скиптър - продължава служителят на боговете. - Това пък за какво ви е? - За престиж - отсича той. - Можеш ли да го доставиш или не? - Мога - отвръщаш кисело. - И последното: главата на неверника Тондор, предводителя на древните пенуолски разбойници. - Това е прекалено - изсумтяваш. - Три толкова трудни за намиране предмета срещу един-единствен идол! - Ти предложи - свива рамене свещеникът. Почесваш се по главата, сетне отсичаш: - Бяла котка, кметски скиптър и разбойническа глава. Ще ги имате преди утрото. Служителят на боговете кимва благо и се отдалечава в мрака на храма. Ти поемаш навън, като повтаряш частите на поръчката си, за да не ги забравиш. Мини на 228.

233. Идеята ти се оказва неизпълнима. Объркан от сложния заплашителен танц на монасите около теб, отслабваш вниманието си и един от тях те поваля с мълниеносен удар в гърба. Няколко мига по-късно изгубваш съзнание и последната ти мисъл преди това е, че обирите на храмове може би все пак наистина са лошо нещо. С това приключението ти завършва.

КРАЙ

234. Колебанието ти, преди да отговориш, продължава няколко мига - достатъчно, за да накара свещеника да реши, че ти просто не знаеш какво искаш. - Вън от храма, невернико! - извиква той. Гласът му още не е заглъхнал под купола на храма, когато отнякъде изникват няколко млади монаси и те доближават с физиономии, които не предвещават нищо добро. С тревога си спомняш, че юкианските монаси са прочути с древните си бойни умения. Няколко мига по-късно изхвърчаваш на улицата пред храма и тежко се приземяваш на задните си части. Монасите са били милостиви към теб (изгубил си едва 4 точки Живот), но достатъчно ясно дават да се разбере, че присъствието ти в храма е нежелано. Мини на 228.

235. Петимата ти противници бавно се завъртат в кръг около теб, като поддържат дистанция от около три крачки. Ръцете им се вият в някакъв сложен танц, за който подозираш, че е само прелюдия към атаката, която ще последва. Каква ще бъде тактиката ти? Ще следиш всичките си противници, за да посрещнеш своевременно нападението - на 233. Ще нападнеш веднага най-близкия от тях - на 221. Ще си пробиеш път, за да избягаш - на 224.

236. - Предлагам да не се вълнуваме толкова - казваш хладно. - Предложението ми със сигурност ще ви заинтригува. Свещеникът затваря устата си, която вероятно е била готова да изрече някое ужасяващо юкианско проклятие, и размисля. - За какво става дума? - казва той накрая. - Аз съм професионален крадец - казваш с гордост. - Тъй като този ваш идол наистина ми трябва, готов съм да донеса срещу него всичко, каквото е по силите на човек с моя занаят. Уверявам ви, че това включва доста широк кръг от възможности. - Бяла котка - казва свещеникът след няколко мига размисъл. - С такова рядко животно ще се получи изключително жертвоприношение. - Не мога - поклащаш глава. - Освен факта, че в Пенуол котките без изключение са черни, спира ме и съображението, че това е свещеното животно на моята професия. Свещеникът се обръща да си тръгва. - Добре де - съгласяваш се. - Ще имате бяла котка. Друго? - Кметския скиптър - продължава служителят на боговете. - Това пък за какво ви е? - За престиж - отсича той. - Можеш ли да го доставиш или не? - Мога - отвръщаш кисело. - И последното: главата на неверника Тондор, предводителя на древните пенуолски разбойници.

- Това е прекалено - изсумтяваш. - Три толкова трудни за намиране предмета срещу един-единствен идол! - Ти предложи - свива рамене свещеникът. Почесваш се по главата, сетне отсичаш: - Бяла котка, кметски скиптър и разбойническа глава. Ще ги имате преди утрото. Служителят на боговете кимва благо и се отдалечава в мрака на храма. Ти поемаш навън, като повтаряш частите на поръчката си, за да не ги забравиш. Мини на 228.

237. Докато седиш на ръба на оградата, в ума ти изплува някаква неясна история за това как различните звуци действат на кучетата. Измъкваш златната свирка от торбата си и с все сила я надуваш. Както и преди, самият ти не чуваш нищо. Двете грозни псета обаче наострят уши, прозяват се по веднъж и се търкулват по гръб. Изчакваш близо минута, преди да се увериш, че са дълбоко заспали, и леко скачаш в двора на старата циганка. Продължаваш на 241.

238. - Интересно, интересно - промърморва тя. - Чара обича да купува различни неща. Без да обръщаш внимание на странния й начин на изразяване, разпитваш я по-подробно и установяваш, че се интересува от следните неща: Бяла котка, за която е готова да плати 40 жълтици. („Бяла котка, да, да. Чара обича белите котки повече от черните, макар никога да не е виждала такава" и т.н.) Златна свирка, която би купила за 15 жълтици. Златен пръстен - за 10 жълтици. Когато приключиш с евентуалната сделка, продължаваш на 246.

239. Доближаваш се до портата, окичена с десетки амулети, опашки на животни и други приспособления на вещерската магия, и похлопваш с бронзовата халка. Неволно отстъпваш крачка назад, когато вратата изскърцва и се отваря навътре от само себе си. Прекрачваш прага и влизаш в малкото дворче, а амулетите и опашките като че ли леко потреперват, когато минаваш покрай тях. Вратата на къщурката също се отваря сама, щом я доближаваш, и те пропуска във вътрешността на дома на Чара. Старата циганка седи на ниско столче до запаленото огнище и разбърква нещо, което ври в окачената над огъня тенджера. Помещението толкова е изпълнено с лютив дим и тежки миризми, колкото и със странни предмети от всякакво естество, върху които считаш за по-разумно да не задържаш погледа си. Самата Чара е дребно мургаво същество с шокиращо мазна коса, превито както от възрастта, така и от тежестта на муските, кесийките и талисманите на врата си. - Какво искаш от Чара, странниче? - казва тя, щом, на свой ред, завършва внимателния си оглед. Ако възнамеряваш да й продадеш нещо, мини на 238. Ако търсиш нещо, прехвърли се на 248. Ако носиш поръчката й, очаква те 253. Ако не знаеш какво правиш тук, обърни на 246.

240. Предпазливо пристъпваш в къщата и се озоваваш в малък килер, изпълнен до тавана с вещи, които изглеждат точно толкова магически, колкото и непотребни. Повечето от тях излъчват тежка, неприятна миризма и ти вече се каниш да излезеш, когато нещо привлича вниманието ти. На една от стените на килера е окачена стара, но съвършено запазена дълга до земята черна рокля със сребърни бродерии и дантели по ръкавите и полите. Макар никога да не си виждал такава, предполагаш, че това е истинска циганска сватбена рокля - рядка вещ, за която разни хора са готови да платят скъпо и прескъпо. Набързо сгъваш роклята, прибираш я в торбата си (отбележи придобивката в дневника) и се измъкваш от имота на Чара по същия път, по който влезе, стъпвайки на пръсти покрай спящите кучета. Мини на 257.

241. С прокрадващи се стъпки поемаш покрай къщата и вече завиваш зад ъгъла на задната й страна, когато усещаш нещо необичайно във въздуха. Едва доловимо свистене и лек хлад, повял откъм гърба ти, те карат да се обърнеш. Гледката пък те кара да изпищиш. Във въздуха, на педя от земята, е увиснало печалното привидение на обесена жена с налети с кръв очи и посинял език, изскочил от устата й. То неумолимо се приближава към теб. Ако имаш амулет против зли сили, можеш да преминеш на 250. В противен случай те очаква 255.

242. - Научих, че продаваш разни необичайни неща - казваш. Старата циганка се изкикотва пискливо: - Тъй, тъй. Необичайни. Някои са наистина необичайни, Хе-хе! Без да обръщаш внимание на странния й начин на изразяване, изслушваш обясненията й и научаваш, че можеш да купиш следните неща: Огнен парфюм, който ще накара всяка дама да се влюби в човека, който го използва („Тъй, тъй, пък ако ще да е някоя дама. То не пита, дама или не дама. Прас! - в носа и после хе-хе" и т. н.) - за 18 жълтици. Амулет против зли сили - за 20 жълтици. Вълшебна отвара от източни билки, която възстановява силите и премахва стари болежки (количество на стойност 2 жълтици възстановява 1 точка Живот). Когато свършиш, мини на 246.

243. С въздишка премяташ крак през оградата и скачаш обратно на улицата. Добрият крадец никога не подценява едно куче-пазач, камо ли пък две. Ако искаш да се срещнеш с Чара, мини на 239. Ако домът на Чара вече не те интересува, върви на 257.

244. Внимателно разглеждаш символите и установяваш, че са ти напълно непознати. Чара очевидно наистина е способна вещица. Протягаш ръка към едната от рисунките... и уплашено изругаваш, когато разбираш, че вече е твърде късно да я отдръпнеш. Нарисуваният знак хищно просветва със студена синя светлина и по пръстите ти се стрелва смъртоносен хлад, който няколко мига по-късно достига до сърцето ти. Рухваш на земята и мрак обвива съзнанието ти. Приключението ти завърши.

КРАЙ

245. Домът на старата Чара, известна като самоука знахарка и вещица, е разположен доста навътре в Квартала на преселниците. По правило юките и другите малцинствени групи в Пенуол са твърде ревниви към запазването на собствената си територия в този град, така че циганката Чара явно е успяла да спечели доверието и уважението им. Къщата й напълно оправдава очакванията ти: схлупена, миризлива съборетина с вид на курник. Сламеният покрив, необичаен за Пенуол, явно има за цел да афишира бедственото материално положение на циганката. Но оградата от железни пръти, затваряща малък кръг около къщата, изглежда съвсем нова и способна да осуети всеки набег. Ако искаш да се срещнеш с Чара, мини на 239. Ако си дошъл да я обереш, прехвърли се на 249. Ако искаш да си тръгваш, обърни на 257.

246. Отново прекосяваш малкото дворче и този път се вглеждаш по-внимателно в тъмното, където на влизане ти се стори, че забелязваш някакво движение. С ужас различаваш две от най-големите и страшни кучета, които си виждал, но за щастие те, изглежда, спят дълбоко. На пръсти доближаваш портата, която се отваря сама, и излизаш на улицата. Обърни на 257.

247. Внимателно разглеждаш символите и значението им бавно изплува в паметта ти. Чара очевидно е способна вещица, защото е използвала за магически ключове толкова древни знаци, че днешните търсачи на познания биха научили за тях само от старинни преписи на изгубени трактати по приложна магия. Разпознаваш единия от символите - стилизирана птица ибис - като древното означение за „път", и смело го докосваш с протегнатите пръсти на лявата си ръка. Усмихваш се в тъмното, когато задната врата изскърцва и се отваря пред теб. Продължи на 240.

248. Ако си бил при антикваря Гелдън и изпълняваш поръчката му, мини на 260. Ако не търсиш нещо определено, прехвърли се на 242.

249. Озърташ се, не виждаш нищо обезпокоително и ловко се изкачваш на върха на оградата. Готвиш се да скочиш от другата страна, когато внезапно движение вътре привлича вниманието ти. От мрака се отделят две от най- големите и страшни кучета, които си виждал, надават бесен лай и се устремяват с все сила към оградата, където спират и започват да ръмжат и лаят срещу теб. Зъбите им съвсем не изглеждат безобидни, така че засега запазваш неустойчивото си положение върху оградата. Ако имаш някакво приспивателно, мини на 258. Ако носиш у себе си златна свирка, прехвърли се на 237. Ако решиш да скочиш въпреки кучетата, иди на 254. Ако пък си се отказал от идеята си да обираш горката стара жена, продължаваш на 243.

250. Амулетът проблясва на гърдите ти и привидението изчезва с леко свистене миг преди да те достигне. Въздъхваш с облекчение, измърморваш нещо против уроки и изчакваш сърцето ти да спре да се блъска в гърдите, след което продължаваш към задната врата на къщата без повече премеждия. Мини на 259.

251. Внимателно разглеждаш символите и установяваш, че са ти напълно непознати. Чара очевидно наистина е способна вещица. Протягаш ръка към едната от рисунките и с лека изненада виждаш, че тя меко просветва в отговор. Няколко мига по-късно едва сдържаш радостния си вик, когато задната врата проскърцва и се отваря пред теб. Продължи на 240.

252. Още миг и привидението те настига. Студената светеща мъгла, от която е създадено, смразява плътта ти при допира и вече дори не можеш да извикаш. Усилията ти да се изплъзнеш преминават границата на разума и съзнанието ти пропада в ужасната бездна на лудостта. С това приключението ти завършва.

КРАЙ

253. - Не ме ли позна, Чара? - учудваш се, докато разтваряш торбата си. Тя пак присвива очи срещу теб: - А, моят крадец! Свърши ли работа, момчето ми? - Разбира се - отвръщаш. - Мангустов мускус... - Мангустов мускус! - изкикотва се Чара, както подобава на истинска вещица, и с треперещи ръце поема стъкленицата от ръцете ти. - Пръчка за вода... - Прекрасно! - И руса плитка! - Руса плитка! - Старата циганка ахва така, сякаш не ти я е поръчала лично. - Откъде я намери, най-способни сред крадците? - Нека това остане тайна - казваш с престорена скромност. - Къде е роклята? - А, да, роклята. - Чара изглежда леко посърнала. - Сигурен ли си, че не искаш вместо нея нещо друго? Имам превъзходни опашки от плъхове и отвара от език на гущер първо качество! - Чара, роклята - повтаряш. Тя въздъхва, изкуцуква до един скрин и внимателно изважда отвътре сгъната рокля от черен плат. Дрехата действително е великолепна, със сребърни бродерии и дантели, украсяващи ръкавите и полите. - Така е по-добре - въздъхва старата циганка. - Поне няма да ми се къса сърцето, като я гледам. Внимателно прибираш роклята (отбележи размяната в дневника) и се сбогуваш с вещицата. Мини на 246.

254. Смело скачаш в двора на старата циганка и двете озверели кучета се нахвърлят отгоре ти. Остава ти време точно колкото да извикаш, преди челюстите им да се забият в теб. Миг по-късно осъзнаваш, че си имаш работа с обучени пазачи-убийци. Не знам какво друго си очаквал, но с това приключението ти завършва.

КРАЙ

255. Ако имаш 4 или повече точки Познания, мини на 256. Ако не можеш да се похвалиш с такова нещо, отиваш на 252.

256. Преодоляваш първоначалната си уплаха и вдигаш ръка с два изпънати долепени пръста и обърната длан към привидението. Древната дума, която изричаш, накарва призрака да изчезне с леко съскане, по-бързо от пламъка на духната свещ. Въздъхваш с облекчение и продължаваш към задната врата на къщата без повече премеждия. Мини на 259.

257. Оставяш къщата на циганката Чара зад гърба си и поемаш по тъмните улици на Квартала на преселниците обратно към по-централната част на Пенуол. Продължаваш на „Преходи".

258. Измъкваш приспивателното от торбата си и го подхвърляш на ръмжащите под теб псета. В мига, в който зеленикавите вълшебни изпарения достигат до ноздрите им, те се прозяват и се търкулват по гръб. Изчакваш няколко мига, стиснал носа си, за да се убедиш, че са дълбоко заспали, и скачаш леко в двора на старата циганка. Продължаваш на 241.

259. Задната врата предлага нова неприятна изненада: не се вижда никаква ключалка или катинар, но вратата не помръдва, въпреки всичките ти опити да я отвориш със сила. Спираш да си поемеш дъх и едва сега забелязваш, че ръбът й просветва в синкаво, а на дървото с въглен са нарисувани два тайнствени символа.

- Вълшебно заключване - измърморваш. Ако имаш 5 точки Познания, можеш да преминеш на 247. Ако нямаш толкова, налага се произволно да избереш един от напълно непознатите ти символи - обърни на 251 или 244.

260. - Научих, че при теб мога да намеря циганска сватбена рокля - казваш направо. Чара присвива очи срещу теб: - Какъв си ти, момчето ми? - Крадец - отвръщаш искрено. Тя замислено продължава да разбърква загадъчната смес в тенджерата над огъня, а с другата ръка се почесва по главата: - Като си крадец, можеш ли да намираш разни необичайни неща? - Това ми е специалността - заявяваш. - Хубаво - казва Чара, изправя се и докуцуква до ниската масичка в другия край на стаята. Костеливите й ръце вземат оттам някакво древно парче хартия, по което са надраскани неразбираеми символи. - Слушай сега - казва тя делово с пискливия си глас, - намери ми мангустов мускус... - Мангустов мускус? - Мускус от мангуста - пояснява търпеливо Чара. - Трябва ми за една рецепта. Значи мангустов мускус, вълшебна пръчка за вода... - Вълшебна пръчка за вода? - Точно така. - Вещицата изглежда леко раздразнена. - Малка дървена пръчка, разклонена като вила, с която се търси вода и злато. И не ме прекъсвай. Значи мангустов мускус, пръчка за вода, руса плитка... - Руса плитка?! - не се сдържаш. - Откъде ще намеря руса плитка, по дяволите? - Откъде да знам? - казва заядливо Чара. - Искаш ли сватбената ми рокля или не? - Твоята сватбена рокля? - Че чия? Така като ме гледаш, вярваш ли да ми потрябва? - казва Чара обидено. - Плитка от руса коса, пръчка за вода и мангустов мускус - повтаряш. - Ще ги имаш, преди да настъпи утрото. - Чудесно - отвръща вещицата и се връща до огнището. Свиваш рамене и си тръгваш. Мини на 246.

261. Пристъпваш по-близо до наемника Баяр. - Благодаря ти, човече - леко се покланя той, - но мисля, че ненужно се намесваш в история, която е лично моя. - Петима срещу един винаги е и моя история - отвръщаш, като се стараеш гласът ти да звучи колкото може по-небрежно. Той свива рамене и с това размяната на любезности приключва. Остава ви да се справите с петимата противници. Ако имаш 4 или повече точки Ловкост, мини на 268. Ако са по-малко, прехвърли се на 272.

262. Избираш една маса и сядаш, като пазиш ръкавите си от зацапаната й с вино повърхност. Съдържателят мързеливо се обръща към теб, без да се помръдне от мястото си: - Имам само вино! Кимваш, хвърляйки един поглед на другия клиент. Лицето му е останало в сянката на една подпорна греда, така че дори не можеш да видиш дали гледа към теб. Кръчмарят ти донася пръстена кана и някаква очукана чаша и ги тръсва на масата: - Една жълтица. Плащаш (отбележи разхода в дневника), наливаш си вино и отпиваш. Вкусът му не е чак толкова лош, имайки предвид цената. Може би наемните бойци все пак знаят какво правят, когато се събират в „Счупеният меч". Интересно обаче защо ги няма тук тази нощ? Възстанови си 2 точки Живот заради почивката и освежаващото питие и продължи на 266.

263. Не си оцелял толкова години в опасния нощен свят на Пенуол, като си се намесвал в чужди спорове. Оставяш наемника да се оправя както може срещу петимата си противници, дошли за главата му, и напускаш „Счупеният меч". Докато завиваш зад първия ъгъл, чуваш звън на мечове и предсмъртен крясък. Продължаваш на „Преходи".

264. Оставяш „Счупеният меч" зад гърба си и поемаш по тъмните улици на Пенуол. Нямаш работа при хората, които си изкарват хляба, като взаимно си източват кръвта. Винаги си смятал, че има и по-елегантни начини да се престъпва законът. Продължаваш на „Преходи".

265. Едва няколко мига след започването на схватката разбираш, че Баяр щеше прекрасно да се справи и без теб. С мълниеносно плъзване встрани той отбягва атаката на първия си противник, разпаря корема му зад гърба си и продължава движението си с неуловима дори за твоите очи корекция, която отнася главата на втория. Отскачаш назад, за да му освободиш пространство за действие, и с нарастващо изумление проследяваш как се справя с още един от мъжете, без дори да си направи труда да блокира неточното му замахване. Битката приключва след половин минута с една-единствена рана за Баяр, получена при рискованата атака срещу двамата останали противници едновременно. Самият ти така и не успяваш да се намесиш и това вероятно е за добро. - Не е лошо да си тръгвате - обажда се предпазливо собственикът, когато всичко свършва. - Не ми е никак приятно, но ще трябва да извикам стражата да разчисти тоя боклук. Мини на 273. 266. Няколко минути по-късно вратата се отваря с трясък и в „Счупеният меч" нахълтва вероятният отговор на въпроса ти, приел формата на група от петима мъже с дълги мечове и опасни огънчета в очите. Собственикът безшумно потъва зад тезгяха, докато те спират и оглеждат помещението. Очите им се спират на самотния клиент в тъмния ъгъл и водачът на групата светкавично изтегля меча си, последван от останалите. - Знаеш защо сме дошли, Баяр - казва той глухо. Мъжът, към когото се обръща, кимва, доизпива чашата си и с тежка въздишка се изправя на крака, при което покритото му с белези еднооко лице най-сетне излиза на светло. Водачът на петимата те измерва с поглед: - По-добре си върви, човече. Покрай сухото гори и суровото. Ако се подчиниш, минаваш на 263. Ако не искаш да оставяш белязания мъж сам срещу петима или пък просто не обичаш да ти нареждат, обърни на 261.

267. Правиш крачка навътре, като присвиваш очи, за да различиш по-добре чертите на лицето му. Съзнателно или не, човекът е избрал такова място, че сянката от една подпорна греда пада точно върху лицето му. Ако имаш 3 или повече точки Опит, мини на 274. Ако са по-малко от 3, продължи на 271.

268. Едва няколко мига след започването на схватката разбираш, че Баяр най- вероятно щеше да се справи и без теб. С мълниеносно плъзване встрани той отбягва атаката на първия си противник, разпаря корема му зад гърба си и продължава движението си с неуловима дори за твоите очи корекция, която отнася главата на втория. Докато поваляш с един стол човека, който е избрал теб като по-безопасен противник, Баяр се справя и с другите двама по начин, който не успяваш да проследиш. - Не е лошо да си тръгвате - обажда се предпазливо собственикът, когато всичко свършва. - Не ми е никак приятно, но ще трябва да извикам стражата да разчисти тоя боклук. Мини на 273.

269. - Добра среща! - поздравяваш учтиво. - Може ли да се присъединя към вас? Той се усмихва неочаквано широко и зъбите му проблясват в тъмното: - За мен ще бъде удоволствие. Името ми е Баяр и не ми се случва често да ме заговарят непознати. Сядаш до него и Баяр поръчва още вино, като категорично настоява да те почерпи. Възстанови си 4 точки Живот заради почивката и освежителното питие и продължи на 275.

270. Излизаш от приятелските сенки в тесния кръг неясна светлина пред входа на „Счупеният меч" и с подозрение оглеждаш фасадата на най-известното в Пенуол свърталище на наемни бойци. Финансовото състояние на собственика очевидно не е правопропорционално на славата на питейното заведение: дъските, с които е покрита грубата каменна стена, са изгнили от времето и обгорени на местата, където стърчат железните халки за факлите, а по вратата ясно личат следите от множество ритници. Ако желаеш да влезеш в кръчмата, мини на 276. Ако не проявяваш интерес, обърни на 264.

271. Когато се приближаваш достатъчно, лицето на непознатия най-сетне изплува от полумрака и ти можеш да го огледаш по-подробно: искрящо дори и в сянката единствено око, черна кожена превръзка на другото, страховити белези по лицето и стърчаща във всички посоки гарвановочерна коса, небрежно прихваната с яркочервена ивица плат. На масата до него е подпрян внушителен по размери меч, а в отрупаната си с пръстени ръка наемникът държи чаша вино. - Добра среща! - поздравяваш учтиво. - Може ли да се присъединя към вас? Той се усмихва неочаквано широко и зъбите му проблясват в тъмното: - За мен ще бъде удоволствие. Името ми е Баяр и не ми се случва често да ме заговарят непознати. Сядаш до него и Баяр поръчва още вино, като категорично настоява да те почерпи. Възстанови си 2 точки Живот заради почивката и освежителното питие и продължи на 275.

272. Когато петимата ви доближават с извадени мечове, стомахът ти неприятно се свива. Нямаш оръжие, така че ще ти бъде доста трудно да си адекватен в сблъсъка на честта, в който незнайно защо се намеси. Ако минеш зад гърба на Баяр и го оставиш да се оправя, както знае, прехвърли се на 265. Ако избереш един от петимата и оставиш другите за него, мини на 227.

273. - Приеми извиненията ми още веднъж - казва Баяр с искрено притеснение, когато излизате на улицата, - но дори нямам с какво да ти се отплатя за помощта, освен с благодарността си и с честната си дума, че можеш да ме потърсиш, ако ти потрябва такъв като мен. Поколебаваш се и кимваш. Баяр оголва зъби в усмивка и изчезва в нощта по начин, на който може да завиди всеки крадец. За теб ще остане противоречивият спомен за съмнителното ти участие в една истинска битка между наемници. Увеличи точките си за Опит с една и продължи на „Преходи".

274. Едва не ахваш, когато най-сетне разпознаваш човека, седнал на масата, но успяваш да прикриеш изненадата си - добре знаеш, че наемните бойци никак не обичат изблиците на силни чувства. Това е не друг, а самият Баяр! Изглежда точно така, както твърди мълвата - искрящо дори и в сянката единствено око, черна кожена превръзка на другото, страховити белези по лицето и стърчаща във всички посоки гарвановочерна коса, небрежно прихваната с яркочервена ивица плат. Легендарният му меч Сянка е подпрян на масата до него, а в отрупаната си с пръстени ръка наемникът държи чаша вино. Ако искаш да седнеш при него, мини на 269. Ако липсата на компания ти се струва за предпочитане пред тази на известния с избухливия си нрав Баяр, прехвърли се на 262.

275. - Чувал съм за вас - казваш, след като отпивате от чашите си. - Не съм от онези, които изкарват хляба си с меч в ръка, но всички в Пенуол внимателно следят кариерата ви. - Поласкан съм. - Баяр леко свежда глава, приемайки комплимента. - След като оръжията не ви интересуват, с какво тогава изкарвате хляба си? Съжалявам, но просто не мога да си представя друг начин. Ухилваш се: - Моята професия познава десетки начини, повярвайте ми! Млъкваш, когато забелязваш втренчения му поглед. Обръщаш глава и виждаш, че в „Счупеният меч" са влезли петима мъже с дълги мечове и опасни огънчета в очите, които гледат точно към вас двамата. - Моля за извинение, приятелю - казва Баяр, без да ги изпуска от поглед. - Бях забравил, че компанията ми тази вечер е твърде опасна. - Знаеш защо сме дошли, Баяр - казва глухо водачът на петимата. Наемникът сковано кимва, доизпива чашата си и се изправя на крака, като се протяга към меча. Ако мислиш, че това е добър момент да си тръгнеш, мини на 263. Ако останеш при Баяр, продължи на 261.

276. Бутваш вратата и влизаш в полумрака на кръчмата. Въздухът вътре носи тежката миризма на запушен комин. Когато очите ти свикват с мътната светлина на единствения фенер, окачен над тезгяха, оглеждаш помещението. Съдържателят на „Счупеният меч" е едър, опасно изглеждащ мъж с прошарена коса, който се е подпрял на тезгяха с парцал в ръка и те гледа с неприязън. Освен него вътре има само един човек, седнал в най- отдалечения и тъмен ъгъл. Ако искаш да доближиш единствения клиент, мини на 267. Ако предпочиташ да седнеш сам, прехвърли се на 262. Ако искаш да си ходиш, обърни на 264.

ЕПИЛОГ

Две седмици по-късно След едно питие за кураж при червенокосия собственик на „Крадливата сврака" се отправяш към дома на лорд Ноен, облечен в специално ушитите си за този ден празнични дрехи. Кесията ти приятно тежи от жълтиците в нея, но старите ти приятели от улиците на Пенуол продължават да те поздравяват, сякаш не си се променил. Слънцето грее ярко над изискания замък на младия благородник, увенчан специално за случая с разноцветни флагове. Виното ти е помогнало да преодолееш професионалната си неприязън към ярка светлина и струпване на много хора и ти безстрашно влизаш в градината, където са се събрали гостите. Церемонията очевидно е приключила и двамата младоженци са се разположили в началото на дълга, покрита с ослепителнобяла покривка и десетки блюда маса и със светнали очи наблюдават как гостите им се тъпчат. Намираш свободно място и, на свой ред, се нахвърляш върху невероятно вкусните ястия. Празненството продължава до вечерта. Лорд Ноен и лейди Елмира, еднакво известни с артистичния си вкус, са поканили най-добрите музиканти в Пенуол, циркови и театрални актьори, магьосници и танцьорки, за да забавляват гостите си. Времето минава неусетно. Когато топлата лятна нощ отново спуска покривалото си над града и слугите запалват благоуханни факли в градината и двореца, лорд Ноен се обръща към поканените: - А сега всички елате в приемната зала на двореца! Лейди Елмира, която вече имам честта да наричам своя вярна съпруга, ще ви посвири на Вълшебната арфа! Благородниците се разшумяват развълнувано и на малки групички се отправят към украсения с гирлянди вход. Оставаш до масата с чаша в ръка: все пак мястото ти не е заедно с елита на Пенуол. Вече си леко опиянен от чудесното вино и в настъпилата тишина вдигаш наздравица към блесналите прозорци на двореца: - За лейди Елмира и Вълшебната й арфа! Надигаш чашата си и едва не се задавяш, защото някой слага ръка на рамото ти точно в този момент. До теб е застанал самият лорд Ноен. - Хайде, приятелю! - казва той усмихнато. - Не можем да започнем без теб! Нима няма да чуеш Вълшебната арфа? Изправяш се с въздишка и той те прегръща през рамото, за да те поведе към двореца. Отвътре се чуват бисерни звуци, подобни на ромона на планински поток, а звездите над главата ти изглеждат по-ярки от всякога.

КРАЙ