Разлика между версии на „ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ“

Версия от 17:39, 31 май 2008 (преглед на кода) Emily (Беседа | приноси) (→‎Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ)	Текуща версия към 18:40, 16 юни 2008 (преглед на кода) Gustav (Беседа | приноси) м (Защитена „ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ“: системна поддръжка [edit=sysop:move=sysop])
(Няма разлика)

---

Текуща версия към 18:40, 16 юни 2008

ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

В сила от 01.01.1996 г. Отразена деноминацията от 05.07.1999 г. Обн. ДВ. бр.44 от 21 Май 1996г., изм. ДВ. бр.104 от 6 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.55 от 11 Юли 1997г., доп. ДВ. бр.61 от 31 Юли 1997г., изм. ДВ. бр.117 от 10 Декември 1997г., доп. ДВ. бр.93 от 11 Август 1998г., изм. ДВ. бр.124 от 27 Октмври 1998г., изм. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.9 от 1 Февруари 2000г., изм. ДВ. бр.12 от 11 Февруари 2000г., изм. ДВ. бр.26 от 29 Март 2000г., изм. ДВ. бр.57 от 14 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001г., изм. ДВ. бр.38 от 17 Април 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.63 от 15 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.24 от 23 Март 2004г., доп. ДВ. бр.93 от 19 Октмври 2004г., изм. ДВ. бр.32 от 12 Април 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.64 от 8 Август 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.92 от 13 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г.

Глава първа.ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1.. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) С този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи, държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 2.. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.

(2) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г., бр. 36/2006 г.) Публична държавна собственост са:

• 1. обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, определени със закон за изключителна държавна собственост;

• 2. обектите и имотите, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;

• 3. движимите вещи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;

• 4. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;

• 5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет.

(3) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Частна държавна собственост са всички други имоти и вещи - държавна собственост. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна собственост, са частна собственост на държавата.

(4) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 17 от 2006 г.) Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Чл. 3.. Държавна собственост са имотите и вещите:

• 1. (изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) придобити по силата на международен договор или сделка;

• 2. (изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в страната, след приключване на ликвидацията им, освен ако специален закон или уставът им не предвижда друго;

• 3. (изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) представляващи ликвидационна квота на българската държава от имуществото на юридически лица извън страната, които са престанали да съществуват, освен ако специални закони предвиждат друго;

• 4. (изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) включени в наследства, за които няма наследници по закон или по завещание, всички наследници или заветници са се отказали или са изгубили правото да ги приемат, с изключение на тези имоти и вещи, които стават общинска собственост по реда на закон;

• 5. (отм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.; нова, бр. 32 от 2005 г.) придобити чрез други способи, предвидени в закон.

Чл. 4.. Държавата отговаря за задълженията на лица, изискуеми до деня на безвъзмездно придобитите от нея техни имоти и вещи до размера на стойността им.

Чл. 5.. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост.

(2) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона.

(3) Актът за държавна собственост няма противопораждащо действие.

Чл. 6.. (1) (Доп., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имоти и вещи - публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество, се обявяват за имоти и вещи - частна държавна собственост, с решение на Министерския съвет.

(2) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имоти и вещи - частна държавна собственост, се обявяват за имоти и вещи - публична държавна собственост, с решение на Министерския съвет.

(3) (Нова, ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Обектите - изключителна държавна собственост, не могат да се обявяват за имоти - частна държавна собственост.

Чл. 7.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(1) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.

(2) (отм. ДВ бр. 36/2006 г.)

(3) Имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. За тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 8.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(1) (изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Придобиването, управлението и разпореждането с имоти извън страната - собственост на българската държава, се извършват в съответствие с българското законодателство, доколкото в законодателството по местонахождението на имотите не е предвидено друго.

(2) (изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Придобиването на имоти извън страната от българската държава, предоставянето им за управление и разпореждането с тях се извършват от Министерския съвет.

(3) (нова, доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Условията и редът за придобиване, управление и разпореждане с имоти извън страната - собственост на българската държава, се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 9.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Държавата упражнява правото си на собственост върху имотите и вещите - държавна собственост при условията и по реда на този закон независимо дали те са придобити от нея пред или след влизането му в сила.

Чл. 10.. (Отм., ДВ, бр. 117 от 1997 г.).

Чл. 11.. (Отм., ДВ, бр. 117 от 1997 г.).

Чл. 12.. (1) Застроените имоти - публична държавна собственост, задължително се застраховат.

(2) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) По бюджетите на органите на държавната власт, които управляват имотите по ал. 1, се предвиждат необходимите средства за заплащане на застрахователните вноски.

Чл. 13.. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи със заповед определят застроените имоти, предоставени на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, които задължително се застраховат.

Глава втора.УПРАВЛЕНИЕ НА ИМОТИТЕ И ВЕЩИТЕ - ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

(Изм. на загл., ДВ, бр. 124 от 1998 г.)

Чл. 14.. (1) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 32 от 2005 г.) Министрите и ръководителите на другите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи - държавна собственост.

(2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 124 от 1998 г.; изм., бр. 32 от 2005 г.) Имотите и вещите - държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин.

Чл. 15.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(1) Имоти - държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Министерският съвет може да предоставя имоти - публична държавна собственост, за управление на ведомствата и общините. Имоти - частна държавна собственост, се предоставят за управление на ведомствата и общините от областния управител по местонахождението на имота.

(3) Министрите и ръководителите на други ведомства могат да предоставят за управление имоти - държавна собственост, предоставени им по реда на ал. 2, на териториалните си административни звена и на други юридически лица на бюджетна издръжка към тях. Копие от заповедта се изпраща на областния управител.

(4) Исканията за предоставяне на имоти на ведомствата се отправят до комисия, чийто състав се определя от Министерския съвет, и се разглеждат от нея в едномесечен срок.

(5) При наличие на подходящи имоти комисията внася предложение в Министерския съвет.

(6) Имоти - публична държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 4, могат да се предоставят от Министерския съвет за управление на вероизповедания, регистрирани по реда на глава трета от Закона за вероизповеданията, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 15а. (отм ДВ бр. 36/2006 г.)

Чл. 16.. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. ДВ бр. 36/2006 г.) Имоти - публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2 и по чл. 16а.

(2) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. ДВ бр. 36/2006 г.) Отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 5 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление.

(3) (отм ДВ бр. 36/2006 г.)

(4) (отм ДВ бр. 36/2006 г.)

Чл. 16а. (нов, доп.. ДВ бр. 36/2006 г.) (1) Извън случаите по чл. 14 и 15 обектите от обществен интерес по смисъла на Закона за концесиите се предоставят на трети лица само чрез концесия.

(2) Когато е проведена процедура за предоставяне на обект от обществен интерес на концесия, приключила без сключване на концесионен договор, Министерският съвет може да предостави управлението върху обекта на държавно предприятие, създадено по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, или на еднолично търговско дружество с държавно имущество.

(3) Срещу предоставеното управление по ал. 2 държавните предприятия и едноличните търговски дружества с държавно имущество са длъжни да поддържат обекта и имат право да го експлоатират, като получават приходи от предоставянето на услуги на трети лица и/или от извършването на други стопански дейности с обекта.

(4) Лицата по ал. 3 могат да отдават под наем части от предоставения за управление обект от обществен интерес при условията на чл. 16, ал. 2.

(5) Правото на управление по ал. 2 е срочно до предоставянето на концесия за обекта по реда на Закона за концесиите.

Чл. 17.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) При нарушаване на забраните по чл. 16, ал. 1 или когато нуждата от имот отпадне, правото на управление се отнема с решение на органа, който го е предоставил.

Чл. 18.. (1) (Предишен член 18, изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.; изм., бр. 32 от 2005 г.) Имоти - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им.

(2) (Нова, ДВ, бр. 124 от 1998 г.; изм., бр. 32 от 2005 г.) Министрите управляват имотите и вещите, придобити от държавата при ликвидация на търговските дружества, в които те са упражнявали правата на собственост на държавата.

Чл. 19.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(1) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, чрез търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за наем.

(2) Държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон могат да отдават под наем имотите, предоставени им за управление, по реда на ал. 1, освен ако в специален закон е предвидено друго.

(3) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, без търг от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Срокът за отдаване под наем на имотите - частна държавна собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 години.

(5) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или ръководителя на ведомството по ред и цени, определени от Министерския съвет.

(6) (нова, доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се продават или отдават под наем без търг за нуждите на дипломатически и консулски представителства на чужди държави и представителства на междуправителствени организации в Република България от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление.

Чл. 20.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(1) Предоставянето под наем на имоти - частна държавна собственост, за нуждите на политическите партии, отговарящи на условията на Закона за политическите партии, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

(2) Предоставянето на имоти - частна държавна собственост, за нуждите на организациите на синдикатите се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 21.. (Отм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.).

Чл. 22.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Настаняването под наем в държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи се извършва от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотите са предоставени, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 23.. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.; отм., бр. 32 от 2005 г.).

Чл. 24.. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите.

Чл. 25.. (1) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 32 от 2005 г.) Поддържането и ремонтите на имотите - държавна собственост, се извършват от ведомствата, на които са предоставени, а когато не са предоставени по установения ред - от областните управители.

(2) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 32 от 2005 г.) Необходимите средства за поддържането и ремонтите на имотите - държавна собственост, се предвиждат всяка година в бюджета на съответните ведомства.

Чл. 26.. (1) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Поддържането и текущите ремонти на имотите - държавна собственост, предоставени под наем или за ползване, се извършва от наемателите или ползвателите за тяхна сметка.

(2) В договора по ал. 1 може да се уговори основните ремонти да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите.

Чл. 27.. (Отм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.).

Чл. 28.. (1) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 32 от 2005 г.) Движимите вещи - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно на юридически лица на бюджетна издръжка със заповед на съответния министър, ръководител на друго ведомство или областен управител.

(2) Движимите вещи над определена от Министерския съвет стойност се предоставят по реда на ал. 1 със съгласието на министъра на финансите.

(3) (Нова, ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Вещите - държавна собственост, се предоставят безвъзмездно без съгласието на министъра на финансите между:

• 1. първостепенния разпоредител с бюджетни средства и другите бюджетни разпоредители към него;

• 2. разпоредители с бюджетни средства към един общ първостепенен разпоредител.

Чл. 29.. (1) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Новопридобитите държавни движими вещи се ползват от съответните ведомства.

(2) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Държавните движими вещи, които не са предоставени на ведомства, се управляват от областните управители.

Чл. 30.. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Движимите вещи - частна държавна собственост, предоставени на ведомства, могат да се отдават под наем при условия и по ред, определени от ръководителя на ведомството.

Чл. 31.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имотите и вещите - държавна собственост, които са паметници на културата, се управляват при условия и по ред, определени с отделен закон.

Глава трета.ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ - ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА ДЪРЖАВНИ НУЖДИ

Чл. 32.. (1) (Изм., ДВ, бр. 63 от 2003 г.; предишен текст на чл. 32, бр. 17 от 2006 г.) Имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително само при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение.

(2) (Нова, ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

(3) (Нова, ДВ, бр. 17 от 2006 г.) В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на:

• 1. правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони;

• 2. наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи;

• 3. наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите - за земи и гори, включени в горския фонд.

Чл. 33.. (1) (Доп., ДВ, бр. 124 от 1998 г.; отм., бр. 63 от 2003 г.).

(2) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 63 от 2003 г.) Основание за принудително отчуждаване може да бъде само влязъл в сила подробен устройствен план, по силата на който имотът е предназначен за задоволяване на държавни нужди и става публична държавна собственост.

(3) (Нова, ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Отчуждаването на имотите - частна собственост, може да се извърши изцяло - преди започването на строежите, или на етапи - преди започването на строежите от съответния етап.

Чл. 34.. (Изм., ДВ, бр. 63 от 2003 г.)

(1) Заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Когато се предвижда изграждането на обекта да се извърши на етапи, искането може да бъде за отчуждаване на имотите, необходими за съответния етап.

(2) Към искането за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:

• 1. копие на влязъл в сила подробен устройствен план;

• 2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост;

• 3. (изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г.) оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване;

• 4. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

(3) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Собствениците и ползвателите на имотите по ал. 1 са длъжни да предоставят документи за собственост и да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, когато това е необходимо за изготвяне на искането. При отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на полицията. Общинските и държавните органи са длъжни да предоставят безвъзмездно всички документи, които се отнасят до имота - предмет на искането по ал. 1.

(4) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството, след като разгледат и преценят искането за отчуждаване, могат да го одобрят или отхвърлят в 14-дневен срок. Министърът на финансите се произнася относно финансовата обезпеченост на отчуждаването, а министърът на регионалното развитие и благоустройството - относно наличието на основание за отчуждаване.

Чл. 34а. (Нов, ДВ, бр. 63 от 2003 г.)

(1) Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални инфраструктурни обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

(2) Извън случаите по ал. 1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

(3) Едновременно с подаване на предложението по ал. 1 министърът на регионалното развитие и благоустройството изпраща копие от него до всички общини, на чиято територия се намират имоти или части от имоти - частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметът на съответната община е длъжен незабавно да постави обявление за започналата процедура по отчуждаване на видно място в сградата на общината.

Чл. 34б. (Нов, ДВ, бр. 63 от 2003 г.)

(1) В решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се посочват държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите.

(2) Решението се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 34в. (Нов, ДВ, бр. 63 от 2003 г.)

(1) В заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 се посочват държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имота, търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва изплащането му на правоимащите. Заповедта се издава в 14-дневен срок от получаването на предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

(2) Заповедта се връчва на собствениците на имота по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 35.. (Изм., ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след обнародването на решението по чл. 34а, ал. 1, съответно - връчването на заповедта по чл. 34а, ал. 2, се заплащат с по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота.

Чл. 36.. (Отм., ДВ, бр. 63 от 2003 г.).

Чл. 37.. (Отм., ДВ, бр. 63 от 2003 г. ).

Чл. 38.. (Изм., ДВ, бр. 63 от 2003 г.)

(1) Решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването му в “Държавен вестник”.

(2) (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) Заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от връчването й.

(3) В 7-дневен срок от получаването на жалбата Министерският съвет, съответно областният управител, изпраща жалбата до съда заедно със становище по нея и всички необходими доказателства.

(4) Съдът призовава задължително инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът.

(5) В 5-дневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(6) Сроковете по ал. 5 се прилагат и при отлагане на делото.

(7) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно.

Чл. 39.. (Изм., ДВ, бр. 63 от 2003 г. )

(1) Имотът се смята за отчужден от датата, когато се изплати определеното в заповедта по чл. 34а, ал. 2, съответно в решението по чл. 34а, ал. 1 или в съдебното решение, обезщетение.

(2) Когато отчужденият имот е единствено жилище на собственика, имотът се завзема в срок до три месеца след изплащане на обезщетението.

(3) (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) Ако в 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 34, ал. 2 или съответно на решението по чл. 34а, ал. 1, или на съдебното решение собственикът не бъде обезщетен, по негово искане административния съд по местонахождение на имота, съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаването.

(4) Обезщетението, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 или в съдебното решение, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите.

(5) Обезщетението, определено в решението на МС по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения имот, като в този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред.

(6) Инвеститорът на обекта публикува съобщение в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите в коя търговска банка е внесено обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в съдебното решение, и за началната дата, от която започва изплащането му.

Чл. 39а. (Нов, ДВ, бр. 17 от 2006 г.)

(1) Когато собственикът на имота не може да бъде установен или адресът му е неизвестен, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2.

(2) В случаите по ал. 1 бившият собственик на отчуждения имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва.

Чл. 40.. (1) (Изм., ДВ, бр. 63 от 2003 г. ) Ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота областният управител отменя отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. Когато имотът е отчужден с решение на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по чл. 34а, ал. 1.

(2) В случая по ал. 1 държавата дължи на собственика обезщетение за нанесените вреди.

(3) (Изм., ДВ, бр. 63 от 2003 г. ) Държавата има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените междувременно от нея подобрения в имота.

Чл. 41.. (1) (Изм., ДВ, бр. 63 от 2003 г. ) Когато отчуждените имоти са обременени с вещни тежести, се спазват следните правила:

• 1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение;

• 2. (изм., ДВ, бр. 63 от 2003 г. ) при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в търговска банка и служи за обезпечаване на съответното вземане.

(2) (Изм., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; отм., бр. 63 от 2003 г. ).

(3) Държавата придобива недвижимите имоти, отчуждени по този закон, без тежести.

Чл. 42.. По отчуждителните производства по тази глава не се събират данъци и такси.

Глава четвърта.ПРИДОБИВАНЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ИМОТИ И ВЕЩИ - ЧАСТНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

(Загл. изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

Чл. 43.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(1) Държавата може да придобива имоти чрез покупка, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на вещни права, завещание или чрез други начини, определени в закона.

(2) Държавата се разпорежда с имоти - частна държавна собственост, на база оценки на имотите, извършени от независим оценител, не по-ниски от данъчните им оценки, чрез продажба, замяна, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права, както и чрез апортиране на имоти и вещи в капитала на търговски дружества.

(3) Не могат да се апортират имоти и вещи - собственост на търговски дружества, включени в приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 “Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях” на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

(4) Държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон могат да се разпореждат с предоставените им имоти - частна държавна собственост, с разрешение на министъра, упражняващ правата на собственост на държавата, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 43а. (Нов, ДВ, бр. 32 от 2005 г.) С решение на Министерския съвет се възлага на министър, ръководител на друго ведомство или областен управител да сключи договор за покупка на имот или за учредяване на ограничено вещно право в полза на държавата.

Чл. 43б. (Нов, ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Областният управител приема дарението на имот, ограничено вещно право или движима вещ в полза на държавата и сключва договор. Когато дарението се прави в полза на министерство, друго ведомство или юридическо лице на бюджетна издръжка, договорът се сключва от министъра, ръководителя на другото ведомство или ръководителя на юридическото лице на бюджетна издръжка.

Чл. 43в. (Нов, ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Завещание или завет, направен в полза на държавата, се приема от областния управител. В случаите, когато завещанието или заветът е направен в полза на министерство, друго ведомство или юридическо лице на бюджетна издръжка, завещанието или заветът се приема от министъра, ръководителя на другото ведомство или юридическото лице на бюджетна издръжка.

Чл. 44.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(1) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, се извършва от областния управител по местонахождението на имота след провеждане на търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Продажбата на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 45.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(1) Замяната на имот - частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот - частна държавна собственост, с имот или право на строеж - собственост на физически лица или на юридически лица, се извършва от областния управител по местонахождението на имота - държавна собственост, със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Замяната се извършва на база оценки на заменяемите имоти, извършени от независим оценител, на цени, не по-ниски от данъчните им оценки.

(2) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Когато данъчната стойност на имота - частна държавна собственост, или на правото на строеж върху имот - частна държавна собственост, е над 1 000 000 лв., замяната се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед и сключва договор за замяна.

Чл. 45а. (Нов, ДВ, бр. 124 от 1998 г.; изм., бр. 17 от 2006 г.) Прекратяването на съсобствеността на държавата и на физически или юридически лица върху имоти се извършва по реда на чл. 34 - 36 от Закона за собствеността.

Чл. 46.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(1) Не могат да придобиват чрез покупко-продажба или замяна недвижими имоти - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства:

• 1. министър-председателят и заместник министър-председателите;

• 2. министрите и заместник-министрите;

• 3. народните представители;

• 4. председателите на държавни агенции и заместниците им;

• 5. председателите и членовете на държавните комисии;

• 6. изпълнителните директори на изпълнителните агенции и заместниците им;

• 7. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или постановление на Министерския съвет;

• 8. главните секретари на Народното събрание, на Министерския съвет, на администрацията на президента, на министерствата и на държавните институции по т. 4, 5, 6 и 7;

• 9. областните управители и заместниците им;

• 10. членовете на политическите кабинети на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, както и експертните и техническите сътрудници към тях;

• 11. (изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г.) директорите на дирекции в администрациите на централните органи на държавната власт.

(2) Държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията могат да придобиват без търг недвижими имоти - жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона.

(3) В случаите по ал. 2 продажбите се извършват по цени, не по-ниски от данъчните оценки на имотите.

Чл. 46а. (Нов, ДВ, бр. 93 от 2004 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Продажбата или замяната на недвижим имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, чиято данъчна стойност е над 1 000 000 лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

(2) Приходите от продажбата на недвижимите имоти по ал. 1 постъпват по бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 47.. (1) (Изм., ДВ, бр. 55 от 1997 г., бр. 9 от 2000 г., бр. 32 от 2005 г.) Продажбата и учредяването на ограничени вещни права върху имот - частна държавна собственост, чиято данъчна стойност надхвърля 500 хил. лева, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (Изм., ДВ, бр. 55 от 1997 г., бр. 32 от 2005 г.) В случаите по ал. 1 въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството провежда търг при условията и по реда на чл. 44, ал. 1, след което издава заповед и сключва договор за продажба.

Чл. 48.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(1) Разпореждането с имоти - частна държавна собственост, се извършва със заповед на областния управител, въз основа на която се сключва договор.

(2) Договорите, чрез които държавата придобива имоти и се разпорежда с имоти - частна държавна собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота.

Чл. 49.. (1) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи се извършва от областния управител по местонахождението на имота при условията и по реда на чл. 44.

(2) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.; отм., бр. 32 от 2005 г.).

(3) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) При условията и по реда на ал. 1 се извършва и продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи, които са били предоставени на закрити ведомства, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

(4) (Изм., ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Свободни от наематели държавни жилища, ателиета и гаражи, които не са предоставени на ведомства, се разпределят от областния управител съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството между ведомствата съобразно доказаните им потребности.

(5) (Отм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.).

Чл. 50.. (Отм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.).

Чл. 51.. (Отм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.).

Чл. 52.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Замяната на държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи с жилища, ателиета и гаражи - собственост на работниците или служителите на ведомството, се извършва от областния управител със съгласието на министъра или ръководителя на ведомството при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, и на цени, не по-ниски от данъчната оценка.

Чл. 53.. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 57 от 2000 г.) Разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, предоставени на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 54.. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 55 от 1997 г.; изм., бр. 32 от 2005 г.) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху имот - частна държавна собственост, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Областният управител сключва договор за безвъзмездното прехвърляне, който се вписва в службата по вписванията.

(2) Исканията за безвъзмездно прехвърляне по ал. 1 се правят чрез областния управител, който дава мотивирано становище.

Чл. 55.. (1) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 32 от 2005 г.) Доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица имот се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител, съответно до министъра или ръководителя на ведомството, на което е предоставен имотът. Предложение за доброволна делба до останалите съсобственици може да направи областният управител, министърът или ръководителят на ведомството, на което е предоставен имотът.

(2) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.; доп., бр. 32 от 2005 г.; изм., бр. 17 от 2006 г.) Доброволната делба по ал. 1 се извършва от областния управител с предварително писмено съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а за имотите, предоставени на ведомства - и с предварително писмено съгласие на ръководителя на ведомството.

(3) Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на областния управител и договор за делба между съделителите.

(4) Органите по ал. 2 не дават съгласие за извършване на доброволна делба, когато тя не е в интерес на държавата.

Чл. 56.. (1) (Доп., ДВ, бр. 124 от 1998 г.; изм., бр. 32 от 2005 г.) Право на ползване върху имот - частна държавна собственост, се учредява със заповед на областния управител за срок не по-дълъг от 10 години след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) (Изм., ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Безвъзмездно право на ползване може да се учреди със съгласието на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 32 от 2005 г.) Със заповедта по ал. 1 се определят начинът и условията за учредяване правото на ползване - възмездно или безвъзмездно. Когато правото на ползване се учредява възмездно или при определени условия, в заповедта се посочва цената му, съответно условията, определени въз основа на резултатите от търга.

(4) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

Чл. 57.. (Отм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.; нов, бр. 32 от 2005 г.)

(1) Правата на собственост на държавата в търговски дружества се упражняват от Министерския съвет или от министрите съобразно отрасловата им компетентност.

(2) Държавата може да учредява и да участва в учредяването на акционерни дружества и на дружества с ограничена отговорност по решение на Министерския съвет.

(3) Държавата може да апортира имоти и вещи - частна държавна собственост, в капитала на търговски дружества въз основа на решение на Министерския съвет по предложение на съответния министър.

Чл. 58.. (1) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Право на строеж върху имот - частна държавна собственост, се учредява безсрочно или за определен срок със заповед на областния управител.

(2) (Доп., ДВ, бр. 124 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 32 от 2005 г.) Право на строеж се учредява възмездно от областния управител по местонахождението на имота след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет. В условията на търга може да се предвиди заплащането на правото на строеж да се извърши чрез равностойно имотно обезщетение в новопостроената сграда на база оценка, извършена от независим оценител.

(3) Въз основа на заповедта областният управител сключва договор.

(4) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Въз основа на решение на Министерския съвет областният управител учредява на ведомства безвъзмездно право на строеж.

(5) (Нова, ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Когато учреденото право на строеж е с определен срок, след изтичането на срока, за който е учредено, построеният обект преминава безвъзмездно в собственост на държавата.

Чл. 59.. (1) Право на надстрояване или пристрояване върху недвижим имот, изграден върху държавна земя, се учредява при условията и по реда на чл. 58.

(2) Правото на надстрояване и пристрояване на съществуващи жилищни сгради, изградени върху държавна земя, се учредява на собствениците на жилища в тези сгради или на техни пълнолетни низходящи, ако са с незадоволени жилищни нужди, без търг по цени, определени от Министерския съвет.

Чл. 60.. (Изм., ДВ, бр. 104 от 1996 г., бр. 32 от 2005 г.) Договорите за учредяване на ограничени вещни права върху имоти - частна държавна собственост, се вписват в службата по вписванията по местонахождението им.

Чл. 61.. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Разпореждането с движими вещи - частна държавна собственост - машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и стопански инвентар, предоставени на ведомства, се извършва възмездно от ръководителя на ведомството.

Чл. 62.. Разпореждането с движими вещи на закрити ведомства се извършва от министъра на финансите, освен ако в акта за ликвидация е установено друго.

Чл. 63.. (1) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка се извършва от областния управител, съответно от ръководителя на ведомството.

(2) Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи над определена от Министерския съвет стойност се извършва по реда на ал. 1 със съгласието на министъра на финансите.

(3) (Нова, ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Движими вещи - частна държавна собственост, могат да се прехвърлят безвъзмездно в собственост на Българския Червен кръст по реда на ал. 1 и 2.

Чл. 64.. (1) (Доп., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Продажбата на излишни и негодни движими вещи, както и на придобити материали от разчистване на строителни площадки, се извършва чрез търг или на стоковите борси.

(2) Условията и редът за провеждане на търга по ал. 1 се определят от министъра на финансите.

(3) (Отм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.).

Чл. 65.. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.; отм., бр. 32 от 2005 г.).

Глава пета.НАДЗОР И АКТУВАНЕ НА ИМОТИТЕ - ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 66.. (1) (Изм., ДВ, бр. 55 от 1997 г., бр. 124 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 32 от 2005 г.) Управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а с движимите вещи - държавна собственост - на министъра на финансите.

(2) (Изм., ДВ, бр. 55 от 1997 г.; отм., бр. 32 от 2005 г.).

Чл. 67.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) В министерствата, другите ведомства и областните администрации може да се създават звено “Държавна собственост” и звено “Управление на собствеността”.

Чл. 68.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(1) За имотите - държавна собственост, се съставят актове за държавна собственост.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството утвърждава отделни образци на актове за държавна собственост за имотите - изключителна, публична и частна държавна собственост.

(3) Актовете за държавна собственост се съставят и за имоти, собственост на българската държава извън страната.

(4) Не се съставят актове за държавна собственост за временните постройки, пътната мрежа, коритата на реки и дерета, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 69.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(1) Актовете за обекти - изключителна държавна собственост, се съставят в два екземпляра от звено “Държавна собственост” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Първият екземпляр се съхранява в звено “Държавна собственост”, а вторият се представя в съответната служба по вписванията в 14-дневен срок от утвърждаването.

Чл. 70.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.)

(1) Актовете за публична и частна държавна собственост се съставят в два екземпляра от звено “Държавна собственост” при областния управител. Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител. Първият екземпляр се съхранява в звено “Държавна собственост”, а вторият се представя в службата по вписванията в 14-дневен срок от утвърждаването. На Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на лицата, които ползват имота, се предоставят преписи след вписване на съответния акт.

(2) Актовете за държавна собственост на имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от звено “Държавна собственост” на съответното министерство или ведомство, което управлява имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра или от ръководителя на ведомството. Първият екземпляр се съхранява в съответното министерство или ведомство, вторият се изпраща по установения ред на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а препис се изпраща на съответния областен управител. За тези актове се създават отделни регистри.

(3) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Актовете за държавна собственост за имоти - собственост на българската държава извън страната, се съставят в Министерството на финансите в три екземпляра по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на финансите. Първият екземпляр се съхранява в Министерството на финансите, вторият - в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, третият - в Министерството на външните работи, а препис от акта се изпраща на ползвателя на имота.

(4) Към актовете за държавна собственост се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата.

Чл. 71.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Когато при изменение в подробните устройствени планове, кадастралната карта (кадастрален план), плановете за земеразделяне, лесоустройствените планове, както и в други планове, свързани с възстановяването на правото на собственост върху земи и гори от горския фонд, се образуват нови поземлени имоти, за всеки новообразуван поземлен имот се съставя нов акт за държавна собственост, в който се посочват номерът и датата на стария акт. Промяната се отбелязва и върху стария акт и се вписва в службата по вписванията.

Чл. 72.. (1) (Предишен текст на чл. 72, ДВ, бр. 17 от 2006 г.) При промяна на основанието за придобиване на недвижимия имот от държавата или при установяване на явна фактическа грешка не се съставя нов акт. В тези случаи в акта се отбелязва новото основание или се поправя допуснатата грешка.

(2) (Нова, ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Промяната или поправката в акта за държавна собственост се вписва в службата по вписванията.

Чл. 73.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) В акта за държавна собственост се отбелязват действията по управление или разпореждане с недвижимия имот, а за недвижимите имоти - публична държавна собственост, и предоставянето им на концесия.

Чл. 74.. (1) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Актовете за държавна собственост се вписват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответното звено "Държавна собственост".

(2) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Актовете за държавна собственост на недвижими имоти, които са престанали да бъдат собственост на държавата, или за имоти, за които са съставени нови актове, се съхраняват по начина, предвиден в алинея 1, като в тях се отбелязва съответното обстоятелство.

(3) (Нова, ДВ, бр. 32 от 2005 г.; доп., бр. 17 от 2006 г.) При промяна в статута на имот - държавна собственост, по чл. 6 се съставя нов акт за държавна собственост, който се вписва в службата по вписванията.

Чл. 75.. (Изм., ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Въз основа на актовете за държавна собственост във ведомствата се създават главен регистър и спомагателни регистри по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Главният регистър и спомагателните регистри се водят от длъжностно лице, оправомощено от министъра, ръководителя на ведомството или областния управител.

Чл. 76.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) Актовете за държавна собственост, главният регистър и спомагателните регистри се съхраняват безсрочно.

Чл. 77.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Актовите книги за имотите - държавна собственост са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.

Чл. 78.. (1) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика. Промяната на собствеността подлежи на вписване.

(2) (Изм., ДВ, бр. 55 от 1997 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 32 от 2005 г.) Отписването на имоти - публична държавна собственост, и на имоти, които са свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след вземане мнението на съответното ведомство, което управлява имота.

(3) Отписването на имоти - собственост на българската държава извън страната, се извършва със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на външните работи.

Чл. 79.. (1) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Когато незаконосъобразно е актуван имот - държавна собственост като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител.

(2) Заповедта на областния управител подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Споровете за материално право се решават по съдебен ред.

Чл. 80.. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от които е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.

(2) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Заповедта на областния управител за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията.

(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 80а. (Нов, ДВ, бр. 93 от 2004 г.)

(1) Държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната.

(2) Заповедта на министъра на отбраната за изземването на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на военната полиция.

(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 81.. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Държавните органи, кметовете на общините и полицията са длъжни да оказват необходимото съдействие на службите "Държавна собственост" за опазването и изземването на държавните имоти.

Чл. 82.. (Изм., ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Службите "Държавна собственост" към областния управител са длъжни до 31 март на текущата година да представят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството информация за промените в състава на държавните имоти на територията на областта за предходната година.

Глава шеста.АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 83.. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Който без основание завземе държавен недвижим имот, се наказва с глоба от 100 лв. до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 84.. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г., изм. ДВ бр. 36/2006 г.) Който наруши забрана по чл. 16, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

Чл. 85.. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Който в едномесечен срок не изпълни заповедта или решението за освобождаването на държавен имот, се наказва с глоба от 500 лв. до 1,5 хиляди лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 86.. Който не изпълни в срок задължението по § 5 от преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба от 10 до 50 лв.

Чл. 87.. (1) Нарушенията по чл. 83, 84 и 85 се установяват с акт на началника на служба "Държавна собственост" при съответния областен управител или от управомощени от него лица.

(2) Нарушенията по чл. 86 се установяват с акт от оправомощени от областния управител длъжностни лица.

(3) (Изм., ДВ, бр. 55 от 1997 г.) Наказателните постановления се издават от областния управител по местонахождението на имота.

Чл. 88.. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (Изм., ДВ, бр. 63 от 2003 г. ) “Национални инфраструктурни обекти” по смисъла на този закон са: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - автомагистрали и пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, електрификация, топлофикация, газификация и далекосъобщителни мрежи.

§ 1а. (Нов, ДВ, бр. 17 от 2006 г.) По смисъла на този закон:

• 1. “Равностойно парично обезщетение” е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон.

• 2. “Пазарни цени” са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.

• 3. “Оценител на имоти” е лице, което:

а) има необходимото образование и професионална квалификация за оценяване на имоти;

б) притежава документ за извършване на оценки на имоти, издаден от компетентен орган;

в) има поне три години професионален опит за оценяване на имоти;

г) не е служител на инвеститора, не е заинтересован от отчуждаването и не е роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен на страните по отчуждаването.

• 4. “Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания” са имотите, които са разположени:

а) в един и същ район в големите градове с районно деление;

б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания;

в) в едно и също землище в земеделските територии и територии на гори и земи от горския фонд.

§ 2. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) “Ведомства” по смисъла на този закон са Народното събрание, администрацията на президента на Република България, Конституционният съд, Министерският съвет, министерствата и други държавни органи и организации на бюджетна издръжка, на които е възложено управление на държавната собственост.

§ 2а. (Нов, ДВ, бр. 32 от 2005 г.) “Крайбрежна плажна ивица” по смисъла на този закон е част от брега, представляваща естествено или изкуствено обособена територия, покрита с пясък, чакъл или други седиментни и/или скални образувания, с начин на трайно ползване за рекреационни цели.

§ 2б. (Нов, ДВ, бр. 32 от 2005 г.) “Морски плаж” по смисъла на този закон е обособена част от крайбрежната плажна ивица на Черно море с прилежаща водна площ. Границите на територията на морския плаж се определят въз основа на геодезическо заснемане чрез преки геодезични измервания, което се отразява в Акта за изключителна държавна собственост.

§ 3. Мероприятието е започнало по смисъла на чл. 40, ал. 1, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено решение за строеж.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4. (1) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Наемните договори, сключени преди 1 юни 1996 г., не могат да се прекратяват на основанието, посочено в чл. 24, ал. 1, т. 6 преди изменението, с изключение на случаите:

• 1. при едностранно прекратяване на трудовия договор от работника или служителя;

• 2. при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните или прекратяване на трудовия договор поради изтичане на уговорения срок;

• 3. при прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие по чл. 330 от Търговския закон;

• 4. при прекратяване на трудовия договор с работник или служител, който поради естеството на работата си задължително живее в служебни помещения;

• 5. при пенсиониране за изслужено време и старост, когато работникът или служителят има непрекъснат трудов стаж в съответното ведомство по-малко от 5 години;

• 6. (доп., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) когато работникът или служителят, с когото договорът за наем е прекратен на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, преди изменението или друг член на неговото семейство са закупили жилище от същото ведомство;

• 7. (доп., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) когато след прекратяване на договора за наем са настъпили обстоятелствата по чл. 24, ал. 1, т. 3, 4 или 8, преди изменението както и когато лицето откаже да плаща обезщетение или системно не го плаща в срок.

(2) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Опразването на ведомствени жилища, обитавани от лица, които са работили в съответното ведомство и договорът им за наем е прекратен поради прекратяване на трудовия им договор преди 1 юни 1996 г., се извършва по реда, действащ преди таза дата.

(3) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Лицата, с които договорът за наем е прекратен, плащат обезщетение в размер пазарна наемна цена, докато опразнят жилището.

§ 5. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1998 г.)Физическите и юридическите лица, които ползват държавен имот, са длъжни в срок 6 месеца от влизането на този закон в сила писмено да уведомят службите "Държавна собственост" към областния управител по местонахождението на имота. За държавните жилища уведомлението се прави от съответните ведомства, които ползват имота.

§ 6. (Обявен за противоконституционен с Решение № 7 от 10.04.2001 г. по к.д. № 1 от 2001 г., ДВ, бр. 38 от 2001 г.)За учреденото по установения ред до влизането на закона в сила безсрочно или за повече от 10 години право на ползване се прилага срокът по чл. 56, ал. 1 от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в шестмесечен срок от същата дата.

§ 6а. (Нов, ДВ, бр. 61 от 1997 г.; доп., бр. 93 от 1998 г.) Разпоредбите на този закон, които се отнасят до имотите - изключителна държавна собственост се прилагат и за обектите, върху които на основание чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България държавата осъществява суверенни права, освен ако със закон не е установено друго.

§ 7. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона.

§ 8. Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г.

Законът е приет от 37-о Народно събрание на 8 май 1996 г. и е подпечатан с държавния печат.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 63 ОТ 2003 Г., В СИЛА ОТ 16.08.2003 Г.)

§ 15. (1) Започналите производства по отчуждаване на имоти - частна собственост, се довършват по реда на този закон, освен в случаите на съдебно производство по допускане на отчуждаването.

(2) Образуваните съдебни производства по допускане на отчуждаването се довършват при спазване на сроковете по чл. 38.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 32 ОТ 2005 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 17 ОТ 2006 Г.)

§ 60. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) Всички актове за държавна собственост, с изключение на актовете по чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 3, съставени по реда на закона, независимо от датата на съставянето им, се вписват по разпореждане на съдията по вписванията.

§ 62. Подадените до влизането в сила на този закон искания от юридически лица и други организации на бюджетна издръжка за безвъзмездно предоставяне на право на управление на имотите - частна държавна собственост, по реда на чл. 17 се разглеждат по досегашния ред.

§ 63. Договорите за отдаване под наем на имоти - държавна собственост, сключени до влизането в сила на този закон за срок от три години, може да бъдат удължени в рамките на срока, предвиден в закона.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 17 ОТ 2006 Г.)

§ 18. Равностойното парично обезщетение по започналите производства по отчуждаване на имоти - частна собственост, към датата на влизане в сила на този закон, се определя по досегашния ред.

§ 19. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерството на финансите предава на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на външните работи преписи от актовете за държавна собственост за имотите - собственост на българската държава извън страната.

§ 20. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и горите приема съответните изменения и допълнения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и в наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 44. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 38 от 2001 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

3. Навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.)

§ 23. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;

4. параграф 4, ал. 2;

5. параграф 24;

6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2008 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 99. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.