ЗАКОН ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

от Тефтера
Версия от 13:59, 26 март 2008 на Emily (Беседа | приноси) (Глава пета.АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ)
Направо към: навигация, търсене

ЗАКОН ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

Отразена деноминацията от 5.07.1999 г. Обн. ДВ. бр.95 от 21 Октмври 1997г., доп. ДВ. бр.70 от 6 Август 1999г., изм. ДВ. бр.49 от 16 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.17 от 21 Февруари 2003г., изм. ДВ. бр.86 от 28 Октмври 2005г., изм. ДВ. бр.45 от 2 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октмври 2006г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г.

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1..(1) С този закон се уреждат условията, редът за използване и прилагане и контролът върху използването на специалните разузнавателни средства и получените чрез тях резултати.

(2) При използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения.

Чл. 2..(1) Специални разузнавателни средства по смисъла на този закон са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства - кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети.

(2) Технически средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти.

(3) (Доп., ДВ, бр. 86 от 2005 г. - в сила от 29.04.2006 г.) Оперативни способи са наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и компютризираната информация, контролираната доставка, доверителната сделка и разследването чрез служител под прикритие, които се прилагат при използването на техническите средства по ал. 2.

Чл. 3..(1) Специалните разузнавателни средства се използват в случаите, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин.

(2) В случаите по ал. 1 специалните разузнавателни средства се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства при условията и по реда, предвидени в закона.

Чл. 4.. По реда на този закон специалните разузнавателни средства могат да се използват и по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност.

Чл. 5.. При наблюдението - зрително и чрез технически средства, се разкриват и документират различни страни от дейността и поведението на лица и обекти при тяхното движение, пребиваване на различни места или при изменения в конкретната обстановка.

Чл. 6.. При подслушването - чрез използване на технически средства, слухово или по друг начин се усвоява устна, телефонна или електронна комуникация на контролирани лица.

Чл. 7.. При проследяването - зрително и чрез използване на технически средства, се установява, разкрива и документира движението на контролирани лица.

Чл. 8.. При проникването чрез използване на технически средства се установяват фактически данни, намиращи се в помещения, и вещи, ползвани от контролирани лица.

Чл. 9.. При белязването чрез използване на технически средства и вещества се поставят белези на предмети и вещи за установяване на тяхното движение, придобиване или мястото на съхранението им.

Чл. 10.. При проверката на кореспонденцията чрез използване на химически вещества и технически средства се установяват съдържанието и адресатите на кореспонденцията на контролирани лица и обекти.

Чл. 10а. (Нов, ДВ, бр. 86 от 2005 г. - в сила от 29.04.2006 г.) Контролираната доставка се прилага от разузнавателния орган и се използва от разследващия орган в кръга на компетентността му при непрекъснат контрол на територията на Република България или друга държава в рамките на международното сътрудничество и се изразява във внасяне, изнасяне, пренасяне или транзитно превозване през територията на Република България от контролираното лице на вещ - предмет на престъпление, за да се разкрият участниците в трансгранично престъпление.

Чл. 10б. (Нов, ДВ, бр. 86 от 2005 г. - в сила от 29.04.2006 г.) Доверителната сделка се използва от служителя под прикритие и се изразява в сключването на привидна продажба или друг вид сделка с вещ с цел да се спечели доверието на другата страна, която участва в сделката.

Чл. 10в. (Нов, ДВ, бр. 86 от 2005 г. - в сила от 29.04.2006 г.) Служителят под прикритие е служител от компетентните служби по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили или от Националната разузнавателна служба, оправомощен да установи или поддържа контакти с контролирано лице, за да получи или разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност.

Чл. 11.. При прилагането на оперативните способи се извършва документиране чрез фотографиране, видеозаписване, звукозаписване и филмиране върху материални носители.

Глава втора.РЕД ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

Чл. 12..(1) Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на:

  • 1. лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления;
  • 2. лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от лица по т. 1, без да им е известен престъпният характер на извършваната дейност;
  • 3. лица и обекти, свързани с националната сигурност.

(2) Специалните разузнавателни средства могат да се използват и за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това.

Чл. 13..(1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:

  • 1. (изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. ДВ бр. 45/2006 г.) Национална служба "Сигурност", Национална служба "Полиция", главните и областните дирекции на Национална служба "Полиция";
  • 2. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) службите "Военна информация" и "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната;
  • 3. Националната разузнавателна служба;
  • 4. Националната следствена служба, Столичната следствена служба и окръжните следствени служби;
  • 5. (изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Военноапелативната прокуратура, апелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.

(2) Други органи, освен посочените в ал. 1, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.

Чл. 14..(1) За използване на специални разузнавателни средства се изготвя мотивирано писмено искане от съответния ръководител на органите по чл. 13, ал. 1, съдържащо:

  • 1. пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление, които налагат използването им;
  • 2. пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването;
  • 3. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват;
  • 4. срока на ползването;
  • 5. оперативните способи, които следва да се приложат;
  • 6. упълномощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените рeзултати.

(2) В случаите по чл. 12, ал.2 към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват специалните разузнавателни средства.

Чл. 15..(1) Ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 предоставят искането до председателите на Софийския градски съд и на окръжните съдилища или до упълномощен от тях заместник-председател, а за военнослужещите - до председателите на съответните окръжни военни съдилища или до упълномощен от тях заместник-председател, които дават писмено разрешение за използването на специалните разузнавателни средства.

(2) Органът по ал. 1 се произнася незабавно след получаване на искането, като писменото разрешение и предоставеното искане се връчват на органа, който го е направил.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При условията и по реда на ал. 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства може да даде и председателят на съответния апелативен съд или изрично упълномощен от него заместник-председател, когато органът по ал. 1 откаже да даде исканото разрешение.

Чл. 16.. (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) След получаване на писменото разрешение по чл. 15 министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства от дирекциите по чл. 20, ал. 1, които ги осигуряват.

Чл. 17.. (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В неотложни случаи прилагането на специални разузнавателни средства може да започне веднага след получаване на писменото разрешение по чл. 15, за което незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи.

Чл. 18..(1) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност специалните разузнавателни средства могат да се използват и без разрешение на органа по чл. 15 въз основа на разпореждане на министъра на вътрешните работи или на писмено упълномощения от него заместник-министър на вътрешните работи.

(2) Използването се прекратява, ако в срок от 24 часа не бъде дадено разрешение от органа по чл. 15, който се произнася по съхраняването или унищожаването на събраната информация.

(3) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В случаите по ал. 1 и 2 с разрешението на органа по чл. 15 се потвърждават извършените действия до момента.

Чл. 19.. (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи може преди изтичане на срока да прекрати прилагането на специални разузнавателни средства, за което писмено се уведомява органът по чл. 15.

Глава трета.ОСИГУРЯВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

Чл. 20.. (1) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Специалните разузнавателни средства, извън тези по ал. 2, се осигуряват и прилагат единствено от дирекция “Оперативно-техническа информация”, дирекция “Оперативно издирване” и дирекция “Защита на средствата за връзка” на Министерството на вътрешните работи.

(2) Националната разузнавателна служба и разузнавателните служби на Министерството на отбраната могат да притежават и използват специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност.

Чл. 21..(1) Срокът за използване на специални разузнавателни средства е до два месеца.

(2) В случай на необходимост срокът по ал. 1 може да бъде продължен по реда на чл. 15, но за не повече от шест месеца общо.

(3) Срокът започва да тече от датата, определена с разрешението по чл. 15.

Чл. 22.. (1) Използването на специалните разузнавателни средства от органите по чл. 13, ал. 1 се прекратява:

  • 1. с изтичане на срока на разрешението по чл. 15;
  • 2. когато е постигната предвидената цел с използването им;
  • 3. когато използването не дава резултати.

(2) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Прилагането на специалните разузнавателни средства от дирекциите по чл. 20, ал. 1 може да не започне или да бъде прекратено:

  • 1. при опасност от разкриването на оперативните способи;
  • 2. когато е невъзможно тяхното прилагане.

Чл. 23.. (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Органите по чл. 13, ал. 1 са длъжни да оказват съдействие и да подпомагат съответните дирекции, прилагащи специални разузнавателни средства, с актуални данни за самоличността на лицата и обектите, спрямо които се прилагат.

Чл. 24.. Съдържанието на информацията, получена като резултат от прилагането на специалните разузнавателни средства, се записва върху материален носител.

Глава четвърта.ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРИЛАГАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

Чл. 25.. (1) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Резултатите от прилагането на специални разузнавателни средства се отразяват в писмена форма от съответния орган на дирекцията по чл. 20, ал. 1непосредствено след получаването им.

(2) Съдържанието на информацията в документа по ал. 1 трябва да съответства на информацията, съдържаща се в материалния носител по член 24.

(3) Документът по ал. 1 се изпраща на органа, направил искане за прилагането на специалното разузнавателно средство.

(4) Заедно с документа по ал.1 по искане на органите по чл. 13, ал. 1 могат да се изпращат и изготвени снимки и записи.

(5) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В срока на прилагането на специалните разузнавателни средства материалните носители се съхраняват в дирекциите по чл. 20, ал. 1.

Чл. 26.. (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Когато органът, направил искането за прилагане на специални разузнавателни средства, прецени, че е постигната предвидената цел преди изтичането на срока по чл. 21, ал. 1 и 2, незабавно писмено уведомява дирекцията по чл. 20, ал. 1 за прекратяване на използването им по реда на чл. 22, ал. 1, т. 2 и за необходимостта от изготвянето на протокол за веществени доказателства.

Чл. 27.. (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Дирекцията по чл. 20, ал. 1 изготвя протокол за веществени доказателствени средства, когато срокът на ползването на специалните разузнавателни средства е изтекъл и е получен резултат в съответствие с направеното искане.

Чл. 28.. (1) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В случаите по чл. 22, алинея 1, т. 3 органът, направил искането, писмено уведомява дирекцията по чл. 20, ал. 1 за прекратяване използването на специалните разузнавателни средства.

(2) В случаите по ал. 1 не се изготвя протокол, а събраната информация се унищожава по реда на чл. 31, ал. 3.

Чл. 29..(1) Веществените доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства, се отразяват в протокол при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Протоколът за веществени доказателствени средства се подписва от съответния директор на дирекцията по чл. 20, ал. 1.

(3) В протокола се отразяват:

  • 1. искането на органа по чл. 13, алинея 1;
  • 2. (изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) разпореждането на министъра на вътрешните работи или на упълномощения заместник-министър на вътрешните работи;
  • 3. разрешението за използване по чл. 15;
  • 4. писменото съгласие на лицата по чл. 12, ал. 2.

(4) Протоколът съдържа:

  • 1. времето и мястото на прилагането на специалните разузнавателни средства;
  • 2. видовете използвани оперативни способи и технически средства;
  • 3. получените данни за контролираните лица и обекти;
  • 4. текстовото възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство;
  • 5. условията, при които са възприети резултатите от ползването.

(5) Неразделна част от протокола са веществените доказателствени средства, които се съхраняват по реда на чл. 31.

(6) Към протокола могат да се прилагат скици, планове, схеми и други графични изображения.

Чл. 30.. (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) При получаване на резултати извън направеното искане, отнасящи се до компетентността на други органи по чл. 13, ал. 1, се уведомява незабавно министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи, който взема решение за ползването на специалните разузнавателни средства.

Чл. 31.. (1) (изм. доп. ДВ бр. 82/2006 г.) Веществените доказателствени средства се съхраняват от органите на Министерството на вътрешните работи до образуване на досъдебното производство.

(2) (изм. доп. ДВ бр. 82/2006 г.) След образуване на досъдебното производство веществените доказателствени средства се съхраняват от съответните органи на съдебната власт.

(3) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Материалният носител, съдържащ информация, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, се унищожава от дирекцията по чл. 20, ал. 1 в 10-дневен срок с протокол.

Чл. 32.. Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и по реда, посочени в закона.

Чл. 33.. Лицата, на които са станали известни факти и сведения за специални разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на този закон, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват.

Чл. 34.. (1) Контролът върху използването на специалните разузнавателни средства и на събраните данни се осъществява от министъра на вътрешните работи.

(2) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Органите на дирекцията по чл. 20, ал. 1 имат право да извършват проверки за установяване на нарушения по неправомерното използване на техническите средства по смисъла на този закон.

Глава пета.АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 35..(1) За нарушения по чл. 13, ал. 2 и чл. 34, ал. 2, които не съставляват престъпления, се налага глоба в размер от 1 000 до 2 500 лв.

(2) При повторно нарушение глобата е в размер от 2 500 до 5 000 лв.

Чл. 36.. При нарушения по чл. 13, алинея 2 и чл. 34, ал. 2 техническите средства се отнемат в полза на държавата.

Чл. 37.. (1) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от упълномощените от директора на съответната дирекция по чл. 20, ал. 1 лица, а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от упълномощеното от него длъжностно лице.

(2) Установяването на нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този закон отменя Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 30 от 1994 г.; изм., бр. 64 от 1997 г.).

§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи, който дава указания по прилагането му.

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 8 октомври 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 86 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 29.04.2006 Г.)

§ 18. Кодексът влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"

(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.