ЗАКОН за допитване до народа

ЗАКОН ЗА ДОПИТВАНЕ ДО НАРОДА

Обн. ДВ. бр.100 от 22 Ноември 1996г., изм. ДВ. бр.69 от 3 Август 1999г., изм. ДВ. бр.24 от 21 Март 2006г., изм. ДВ. бр.13 от 9 Февруари 2007г.

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.. Този закон урежда реда за прякото участие на гражданите в решаването на общодържавни и местни въпроси.

Чл. 2.. (1) Прякото участие на гражданите в управлението на държавата и общините се осъществява чрез национален референдум, местен референдум, общо събрание на населението и подписка.

(2) Право на участие в посочените в ал. 1 форми на пряката демокрация имат всички български граждани с избирателни права.

Чл. 3.. Въпросите, които се решават чрез допитване до народа, не подлежат на последващо одобрение или утвърждаване, освен ако в закон е предвидено друго.

Глава втора.НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ

Чл. 4.. Чрез национален референдум гражданите на Република България непосредствено решават основни въпроси, които са от компетентността на Народното събрание.

Чл. 5.. Чрез национален референдум не могат да се решават:

• 1. въпроси за допълнение и изменение на Конституцията;

• 2. въпроси от компетенциите на Великото народно събрание;

• 3. въпроси на държавния бюджет и данъчното облагане;

• 4. въпроси от компетенциите на съдебните органи;

• 5. въпроси от компетенциите на Конституционния съд;

• 6. други въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред.

Чл. 6.. Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум могат да правят:

• 1. не по-малко от една четвърт от общия брой на народните представители;

• 2. Министерският съвет;

• 3. президентът на републиката.

Чл. 7.. (1) Решение за произвеждане на национален референдум се приема от Народното събрание съгласно чл. 84, т. 5 от Конституцията.

(2) С решението се определя въпросът, на който гласоподавателите трябва да отговорят с "да" или с "не".

(3) С решението се определят редът и начинът за провеждане на разяснителната кампания, като се спазва принципът на равнопоставеност.

Чл. 8.. (1) Президентът на републиката в едномесечен срок от приемане на решението по чл. 7 определя датата на гласуването, която не може да бъде по-рано от два и по-късно от три месеца след обнародването на решението в "Държавен вестник".

(2) В едномесечния срок по ал. 1 президентът утвърждава образците на книжата за референдума.

Чл. 9.. (1) Организационно-техническата подготовка на национален референдум се осъществява от Министерския съвет.

(2) Разноските по произвеждането на национален референдум се покриват от държавния бюджет.

Чл. 10.. Националният референдум се произвежда по избирателните списъци от последните по време избори, съответно актуализирани.

Чл. 11.. (1) Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за народни представители изпълнява функциите на Централна комисия за произвеждане на национален референдум.

(2) Общинските избирателни комисии за произвеждане на местни избори изпълняват функциите по организирането на национален референдум на територията на общините. За целта те:

• 1. назначават секционни избирателни комисии, подпомагат и контролират тяхната дейност;

• 2. обобщават данните от протоколите на секционните избирателни комисии, отчитат резултатите за общината и изпращат данните на Централната комисия за произвеждане на национален референдум.

(3) В Столичната община и в градовете с районно деление задачите, посочени в ал. 2, се осъществяват от районните избирателни комисии. Общинските избирателни комисии в тези общини подпомагат и контролират работата на районните избирателни комисии, обобщават резултатите от гласуването за общината и изпращат данните и протоколите в Централната комисия за произвеждане на национален референдум.

Чл. 12.. (1) Бюлетините за произвеждане на референдума са бели. Размерът им се утвърждава от президента на републиката.

(2) Всяка бюлетина съдържа:

• 1. надпис "Национален референдум";

• 2. въпроса, на който гласоподавателите трябва да отговорят;

• 3. на бюлетините с положителен отговор думата "да", а на бюлетините с отрицателен отговор думата "не".

(3) Думите "да" и "не" се изписват с еднакъв едър шрифт.

Чл. 13.. Гласоподавателят гласува, като поставя в избирателния плик една от двете възможни бюлетини, затваря плика, излиза от кабината и го пуска в избирателната кутия.

Чл. 14.. (1) Бюлетините са недействителни, когато:

• 1. са намерени в избирателната кутия без плик;

• 2. не са по образец;

• 3. в избирателния плик са поставени две или повече бюлетини с различни отговори.

(2) Празните пликове се смятат за недействителни бюлетини.

(3) Зацапвания, зачертавания, механични и други повреди не правят бюлетината недействителна.

(4) Когато в избирателния плик са намерени повече от една бюлетина с еднакъв отговор, оставя се само една. Останалите се унищожават, което председателят на секционната избирателна комисия отбелязва върху плика.

Чл. 15.. (1) След приключване на гласуването секционната избирателна комисия отчита резултатите и съставя протокол, в който се посочват:

• 1. наименованието на общината (района);

• 2. номерът на избирателната секция;

• 3. часът на започване и часът на завършване на гласуването;

• 4. броят на гласоподавателите по избирателния списък;

• 5. броят на гласувалите гласоподаватели според подписите в избирателния списък;

• 6. броят на гласувалите според намерените в избирателната кутия избирателни пликове;

• 7. броят на действителните бюлетини с "да";

• 8. броят на действителните бюлетини с "не";

• 9. броят на недействителните бюлетини и празните пликове;

• 10. подадените заявления, възражения и жалби и взетите по тях решения.

(2) Протоколът се съставя в два екземпляра, от които единият се изпраща на общинската (районната) избирателна комисия, а вторият заедно с всички изборни материали - на кмета на общината.

Чл. 16.. (1) Общинската (районната) избирателна комисия на основата на протоколите от секционните избирателни комисии обобщава данните за общината (района) и ги отразява в протокол, в който се посочват наименованието на общината (района) и броят на:

• 1. секционните избирателни комисии;

• 2. секционните избирателни комисии, представили протоколи;

• 3. гласоподавателите в общината (района) според избирателните списъци;

• 4. намерените пликове в избирателните кутии;

• 5. гласувалите гласоподаватели според подписите в избирателните списъци;

• 6. действителните бюлетини - общ брой;

• 7. действителните бюлетини с "да";

• 8. действителните бюлетини с "не";

• 9. недействителните бюлетини и празните пликове;

• 10. подадените заявления, възражения, молби и взетите по тях решения.

(2) Протоколът се съставя в два екземпляра, от които единият се изпраща на Централната комисия за произвеждане на национален референдум, а вторият - на кмета на общината.

(3) В Столичната община и градовете с районно деление районните избирателни комисии изпращат първия екземпляр от протокола на общинската избирателна комисия заедно с протоколите на секционните избирателни комисии. Общинската избирателна комисия обобщава данните за общината и съставя протокол, първия екземпляр от който заедно с протоколите на секционните и районните избирателни комисии изпраща на Централната комисия за произвеждане на национален референдум, а втория екземпляр - на кмета на общината.

Чл. 17.. (1) Централната комисия за произвеждане на национален референдум обобщава данните за цялата страна и обявява резултатите от гласуването.

(2) Референдумът е редовно произведен, ако в гласуването са участвали повече от половината от гласоподавателите.

(3) Предложението, предмет на референдума, се смята за прието, ако за него са подадени повече от половината от действителните гласове с "да".

Чл. 18.. (1) Законността на резултатите от националния референдум може да се оспори от имащите право на инициатива по чл. 6 в 7-дневен срок пред Върховния административен съд, който в 7-дневен срок се произнася с окончателно решение.

(2) Решението, прието чрез национален референдум, се обнародва в "Държавен вестник" от председателя на Народното събрание. То влиза в сила три дни след обнародването му.

(3) Народното събрание приема необходимите актове за изпълнение на решението от националния референдум.

(4) Ако предложението, което е било предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да се произведе най-рано след три години.

Чл. 19.. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) По всички въпроси за дейността на общинските избирателни комисии, които не са изрично уредени в този закон, се прилагат разпоредбите на Закона за местните избори, а по всички останали въпроси по произвеждането на национален референдум, неуредени в тази глава - разпоредбите на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.

Глава трета.МЕСТЕН РЕФЕРЕНДУМ

Чл. 20.. (1) Местен референдум се произвежда само по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на местното самоуправление и за които това изрично е предвидено в закон.

(2) Местен референдум се произвежда в отделна община, район, кметство или населено място.

Чл. 21.. Чрез местен референдум не могат да се решават:

• 1. въпроси на общинския бюджет и данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси;

• 2. местни въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред.

Чл. 22.. (1) Право на инициатива за произвеждане на местен референдум в общината имат:

• 1. не по-малко от една четвърт от гласоподавателите;

• 2. не по-малко от една четвърт от общинските съветници;

• 3. кметът на общината;

• 4. областният управител.

(2) Право на инициатива за произвеждане на местен референдум в района имат:

• 1. не по-малко от една четвърт от гласоподавателите;

• 2. (отм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.).

• 3. кметът на района;

• 4. кметът на общината.

(3) Право на инициатива за произвеждане на местен референдум в кметството или в отделно населено място имат:

• 1. не по-малко от една четвърт от гласоподавателите от кметството или населеното място;

• 2. не по-малко от една четвърт от общинските съветници;

• 3. кметът на кметството;

• 4. кметът на общината.

(4) Искането за произвеждане на местен референдум се представя в писмен вид на председателя на общинския съвет, който уведомява общинските съветници и насрочва заседание на общинския съвет за разглеждане на предложението не по-късно от един месец след постъпването му.

Чл. 23.. (1) Общинският съвет обсъжда предложението за произвеждане на местен референдум и взема решение по него. Предложението е прието, ако за него са гласували повече от половината от общия брой на общинските съветници.

(2) Когато искането за произвеждане на местен референдум е направено от повече от половината гласоподаватели, общинският съвет не може да откаже произвеждането му.

Чл. 24.. С решението на общинския съвет за произвеждане на местен референдум се определят:

• 1. датата за гласуването, която не може да бъде по-рано от един и по-късно от два месеца от приемане на решението;

• 2. точната формулировка на въпроса, на който гласоподавателите следва да отговорят с "да" или с "не";

• 3. редът и начинът за провеждане на разяснителната кампания, като се спазва принципът на равнопоставеност;

• 4. средствата за финансиране на разходите по референдума.

Чл. 25.. (1) На одобрение чрез местен референдум могат да се поставят и решения на общинския съвет, които се отнасят до:

• 1. сключване на заеми с банки и други финансови институции;

• 2. продажба, даване на концесия, под наем или аренда на общинско имущество със значителна стойност или с особена важност за общината;

• 3. изграждане на здания, обекти на инфраструктурата и други съоръжения за нуждите на общината, когато се изискват капитални вложения, които не могат да се осигурят с редовните приходи на общината.

(2) Решенията на общинския съвет по въпроси, посочени в ал. 1, се обявяват за всеобщо узнаване от жителите на общината.

(3) Ако в течение на 20 дни след обявяването на решението не по-малко от една четвърт от гласоподавателите на общината поискат чрез подписка да се произведе референдум за одобрение на решението, кметът на общината определя датата на референдума, който трябва да се произведе в двумесечен срок от постъпване на искането.

Чл. 26.. Организационно-техническата подготовка на местния референдум се извършва от кмета на общината, съответно кмета на района или кметството.

Чл. 27.. (1) Гласуването за местния референдум се извършва по избирателните списъци от последните избори, съответно актуализирани.

(2) Избирателните списъци се обявяват от кмета на общината, района или кметството най-късно 20 дни преди деня на гласуването.

Чл. 28.. Кметът на общината, района или кметството:

• 1. утвърждава избирателните списъци;

• 2. определя размера на бюлетините;

• 3. осигурява отпечатването на бюлетините и образците за протоколи;

• 4. осигурява снабдяването на секционните избирателни комисии с избирателни пликове, кутии, бюлетини, протоколи и кабини за тайно гласуване.

Чл. 29.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Организацията, произвеждането на местния референдум и отчитането на резултатите от гласуването се осъществяват от избирателните комисии, предвидени в Закона за местните избори - общинска и секционни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Общинската избирателна комисия назначава секционните избирателни комисии не по-късно от 20 дни преди деня на гласуването.

Чл. 30.. (1) Бюлетините за гласуване в местен референдум са бели.

(2) Всяка бюлетина съдържа:

• 1. наименованието на общината, района, кметството, населеното място, където се произвежда референдумът;

• 2. въпроса, на който гласоподавателят следва да отговори с "да" или с "не";

• 3. на бюлетината с положителен отговор - думата "да", а на бюлетината с отрицателен отговор - "не".

(3) Думите "да" и "не" се изписват с еднакъв едър шрифт.

Чл. 31.. След приключване на гласуването секционната избирателна комисия отваря избирателните кутии, преброява бюлетините и съставя протокол по утвърдения образец.

Чл. 32.. (1) Бюлетините са недействителни, когато:

• 1. са намерени в избирателната кутия без плик;

• 2. в избирателния плик са поставени две или повече бюлетини с различен отговор;

• 3. не са по установения образец.

(2) Празните пликове се смятат за недействителни бюлетини.

(3) Зацапвания, зачертавания, механични и други повреди не правят бюлетината недействителна.

(4) Когато в избирателния плик са намерени повече от една бюлетина с еднакъв отговор, оставя се само една. Останалите се унищожават, което председателят на секционната избирателна комисия отбелязва върху плика и се подписва.

Чл. 33.. (1) След приключване на гласуването секционната избирателна комисия отчита резултатите и съставя протокол, в който се посочват:

• 1. наименованието на общината (района, кметството, населеното място);

• 2. номерът на избирателната секция;

• 3. часът на започването и часът на завършването на гласуването;

• 4. броят на гласоподавателите по избирателния списък;

• 5. броят на гласувалите гласоподаватели според подписите в избирателния списък;

• 6. броят на гласувалите според намерените в избирателните кутии избирателни пликове;

• 7. броят на действителните бюлетини с "да";

• 8. броят на действителните бюлетини с "не";

• 9. броят на недействителните бюлетини и празните пликове;

• 10. подадените заявления, възражения, жалби и взетите по тях решения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Протоколите се съставят в два екземпляра, от които единият се изпраща в общинската избирателна комисия, а вторият - на кмета на общината (района, кметството).

Чл. 34.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Общинската избирателна комисия обобщава данните от протоколите на секционните избирателни комисии, определя и обявява резултата от гласуването и съставя протокол, в който се посочват наименованието на общината (района, кметството или населеното място) и броят на:

• 1. секционните избирателни комисии;

• 2. секционните избирателни комисии, представили протоколи за гласуване;

• 3. гласоподавателите в общината (района, кметството, населеното място) според избирателните списъци - общ брой;

• 4. намерените в избирателните кутии пликове;

• 5. гласувалите според подписите в избирателните списъци;

• 6. действителните бюлетини - общ брой;

• 7. действителните бюлетини с "да";

• 8. действителните бюлетини с "не";

• 9. недействителните бюлетини и празните пликове;

• 10. подадените заявления, възражения, жалби и взетите по тях решения.

(2) Местният референдум е редовно произведен, ако в гласуването са участвали повече от половината от общия брой на гласоподавателите.

(3) Предложението, което е предмет на референдума, е прието, ако за него са подадени повече от половината от действителните гласове с "да".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Протоколът на общинската избирателна комисия се съставя в два екземпляра, от които единият заедно с всички материали по референдума се предава в общинския съвет, а вторият се изпраща на областния управител.

Чл. 35.. Законността на резултатите от местния референдум може да се оспори от имащите право на инициатива по чл. 22, ал. 1, 2 и 3 в 7-дневен срок пред съответния окръжен съд, който в 7-дневен срок се произнася с окончателно решение.

Чл. 36.. (1) Решението, прието чрез местен референдум, се оповестява в двуседмичен срок от общинския съвет, който приема и мерки за неговото изпълнение.

(2) Изпълнението на решението, прието с местен референдум, се организира от кмета на общината, района или кметството.

(3) Когато предложението, което е било предмет на местния референдум, не е прието, нов референдум по същия въпрос може да се произведе най-рано след две години.

Чл. 37.. По всички въпроси, свързани с произвеждането на местен референдум, които не са изрично уредени в този закон, се прилагат разпоредбите на Закона за местните избори.

Глава четвъртa.ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Чл. 38.. (1) Общото събрание на населението се използва за пряко участие на гражданите при решаването на местни въпроси в общини, райони, кметства, населени места и квартали на населени места.

(2) В общини, райони, кметства, населени места и квартали с население над 1000 души общото събрание може да се провежда по избирателни секции на няколко места в определен срок. В тези случаи за всяко отделно събрание се прилагат разпоредбите на тази глава.

Чл. 39.. (1) Общото събрание се състои от всички гласоподаватели в общината, района, кметството, населеното място или квартала, в който се провежда.

(2) Кметът на общината (кметството) изготвя и поддържа актуализирани списъците на гласоподавателите от състава на общото събрание на населението.

Чл. 40.. (1) Общото събрание на населението обсъжда и решава въпроси, които се отнасят до:

• 1. благоустрояването на населеното място, района (квартала);

• 2. хигиенизиране на населеното място, района (квартала);

• 3. определяне на правила за ползване на общински имоти за общо ползване - мери и пасища, водоизточници и др.;

• 4. определяне на реда за прибиране на полските култури - пшеница, царевица, лозя и др.;

• 5. организиране опазването на полските имоти и общинските гори - зърнени култури, градини, лозя, горски насаждения;

• 6. провеждане на мероприятия за защита на овощните дървета от болести и неприятели;

• 7. определяне на изисквания и условия за отглеждане на домашни животни в дворовете и жилищата;

• 8. определяне на мероприятия за обществения ред в населеното място;

• 9. други въпроси, предвидени със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Общинският съвет и кметът на общината, района (кметството) могат да предложат на общото събрание на населението в общината, района, кметството, квартала да се обсъждат и други въпроси.

(3) Общото събрание на населението може да приема решения по въпросите, посочени в ал. 1, т. 1 и 2, с които да задължи всеки работоспособен гражданин на възраст от 18 до 60 години да се включва с трудово участие в провежданите мероприятия или да заплати паричната му равностойност. Невнесените в определения срок средства се събират по реда за събиране на държавните вземания.

Чл. 41.. (1) Общото събрание на населението се свиква от кмета на общината, района (кметството):

• 1. по собствена инициатива;

• 2. по решение на общинския съвет;

• 3. по искане на една четвърт от избирателите.

(2) Съобщението за свикването на общото събрание съдържа:

• 1. деня и часа на събранието;

• 2. мястото, където то ще се състои;

• 3. въпросите, които се предлагат за обсъждане.

(3) Съобщението се разгласява така, че да бъде узнато от всички граждани.

Чл. 42.. (1) Общото събрание се провежда най-рано три дни след като бъде оповестено.

(2) Общото събрание се провежда в извънработно време по възможност в подходящо закрито помещение.

Чл. 43.. (1) Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него присъстват повече от половината от гласоподавателите в общината, района, кметството, населеното място, квартала.

(2) Когато в определения час не са се явили посоченият брой гласоподаватели, събранието се отлага с един час, след което се провежда с онези, които присъстват. Техният брой обаче не може да бъде по-малко от една трета от всички гласоподаватели.

Чл. 44.. (1) Общото събрание на населението се ръководи от председател, избран с мнозинство повече от половината от присъстващите гласоподаватели.

(2) Гласуването в общото събрание е явно. За отчитане на резултатите от гласуването председателят на събранието определя преброители.

(3) Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите.

Чл. 45.. (1) Общото събрание избира секретар на събранието. Той отговаря за изготвянето на протокол, в който се отразяват:

• 1. датата, часът на започването, часът на закриването и мястото на събранието;

• 2. въпросът, който се обсъжда;

• 3. изказаните предложения и съображения;

• 4. резултатите от гласуването и взетото решение.

(2) Протоколът се подписва от председателя и секретаря на събранието и се съхранява в общинската администрация (кметството).

Чл. 46.. (1) Когато общото събрание се провежда по избирателни секции, резултатите от гласуването в общината, района, кметството, населеното място или квартала се определят като сбор от резултатите от всяко отделно събрание, както следва:

• 1. от областния управител, съвместно с кмета на общината, председателите и секретарите на всяко отделно събрание, когато общото събрание се провежда на територията на цялата община;

• 2. от кмета на общината, съвместно с кметовете на райони и кметства, председателите и секретарите на всяко отделно събрание, когато общото събрание се провежда на територията на района, кметството, населеното място или квартала.

(2) Решението на общото събрание се обявява от кмета на общината, района, кметството.

Чл. 47.. На основата на решението на общото събрание кметът издава заповед, в която конкретизира мероприятията за неговото изпълнение или внася предложение в общинския съвет за приемане на съответно решение или наредба.

Чл. 48.. Ако кметът на общината счете, че решението на общото събрание на населението в общината, района, кметството, населеното място и квартала не е в интерес на общината, той може да спре неговото изпълнение и да отнесе въпроса в общинския съвет. Общинският съвет разглежда въпроса в едномесечен срок и отменя или потвърждава спряното решение.

Чл. 49.. Разноските по организацията на общото събрание на населението се покриват от общинския бюджет.

Глава пета.ПОДПИСКА

Чл. 50.. Чрез подписка гражданите на община, район, кметство, населено място, квартал правят предложения до общинския съвет за решаване на важни въпроси на общината.

Чл. 51.. (1) Право на инициатива за организиране на подписка имат най-малко 100 гласоподаватели, а в кметство с население до 200 души - най-малко една пета от гласоподавателите.

(2) На събрание на гласоподавателите по ал. 1 се избира инициативен комитет в състав от трима до петима членове, който се регистрира при кмета на общината (кметството).

(3) Кметът на общината (кметството) проверява законността на решението на събранието и ако то е проведено в съответствие със закона, регистрира инициативния комитет и го снабдява с подпечатани с печата на общината (кметството) листа - образци за подписка.

Чл. 52.. Подписката съдържа:

• 1. наименованието на общината, района, кметството, населеното място, квартала;

• 2. ясно формулирано искането към общинския съвет, което е обект на подписката;

• 3. трите имена на гражданина;

• 4. серията и номера на паспорта, мястото и датата на издаването му;

• 5. единния граждански номер;

• 6. адреса на гражданина;

• 7. саморъчния подпис;

• 8. датата на началото и на края на събирането на подписите;

• 9. имената и подписите на членовете на инициативния комитет.

Чл. 53.. (1) Инициативният комитет предлага на гласоподавателите да се подпишат, като им разяснява смисъла и целта на предложението при пълно съблюдаване на доброволността и зачитане свободата на мнение на всеки гражданин.

(2) Подписите се събират в срок до един месец от датата на регистрирането на инициативния комитет.

Чл. 54.. (1) Подписката се смята за редовна, ако е подписана най-малко от една четвърт от гласоподавателите в общината, района, кметството, населеното място, квартала.

(2) Броят на гласоподавателите се определя по избирателните списъци от последните избори, съответно актуализирани.

(3) Подписката се представя на председателя на общинския съвет.

Чл. 55.. (1) Председателят на общинския съвет е длъжен да уведоми общинските съветници за внесената подписка и в едномесечен срок да свика заседание на съвета за нейното разглеждане.

(2) Общинският съвет обсъжда постъпилите чрез подписка предложения и взема решения по тях по общия ред, установен в Закона за местното самоуправление и местната администрация, освен ако в специален закон не са установени други изисквания.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този закон отменя:

• 1. Закона за допитване до народа от 1983 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 1983 г.; попр., бр. 40 от 1983 г.).

• 2. Указ № 1791 на Държавния съвет на НРБ, от 1983 г. (обн., ДВ, бр. 48 от 1983 г.; изм., бр. 78 от 1984 г. и бр. 4 от 1986 г.).

Законът е приет от 37-о Народно събрание на 7 ноември 1996 г. и е подпечатан с държавния печат.