ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТТА НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

от Тефтера
Версия от 11:18, 14 септември 2007 на 88.203.248.233 (Беседа) (New page: ПРИЕТ ОТ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД Обн. ДВ. бр.106 от 20 Декември 1991г., попр. ДВ. бр.3 от 10 Януари 1992г., изм. ДВ. бр.35 о...)
(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

ПРИЕТ ОТ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД Обн. ДВ. бр.106 от 20 Декември 1991г., попр. ДВ. бр.3 от 10 Януари 1992г., изм. ДВ. бр.35 от 16 Април 1999г., изм. ДВ. бр.8 от 26 Януари 2001г.

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този правилник урежда организацията на дейността на Конституционния съд на Република България.


Чл. 2. Конституционният съд осигурява върховенството на Конституцията.


Чл. 3. Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и в своята дейност се ръководи само от Конституцията и Закона за Конституционния съд.


Глава втора.ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЪДИИТЕ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

Чл. 4. (1) Положението на съдия в Конституционния съд е несъвместимо: 1. с представителен мандат;

2. със заемане на държавна или обществена длъжност;

3. с членуване в политическа партия или синдикат;

4. с упражняване на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.

(2) Съдиите от Конституционния съд в 7-дневен срок от избирането или назначаването им са длъжни да освободят заеманите от тях длъжности и да прекратят фактически дейностите по ал. 1, което писмено декларират.

(3) Съдиите от Конституционния съд встъпват в длъжност след полагането на предвидената в закона клетва, което се удостоверява писмено.



Чл. 5. (предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 8 от 2001 г.) Съдиите в Конституционния съд имат еднакъв статут и са равнопоставени. (2) (нова - ДВ, бр. 8 от 2001 г.) Подреждането на съдиите в Конституционния съд се определя от продължителността на стажа им в същия съд. При еднаква продължителност се взима предвид възрастта им.


Чл. 6. (1) Председателят на Конституционния съд е и административен ръководител. Той има следните правомощия: 1. представлява съда;

2. ръководи съдебните заседания;

3. упражнява бюджета;

4. разпределя работата между съдиите;

5. назначава главния секретар и служителите на съда;

6. ръководи административно дейността на съда;

7. обнародва актовете на съда.

(2) При отсъствие председателят се замества от най-възрастния съдия.


Чл. 7. (1) Съдиите в Конституционния съд се ползват: 1. с имунитета на народните представители;

2. със статута на председателя на Народното събрание.

(2) Съдиите имат право да посещават всички държавни органи, стопански и обществени организации и да получават исканите от тях сведения.

(3) Държавните органи в страната са длъжни да оказват пълно съдействие на съдиите в Конституционния съд при осъществяване на правата им.

(4) Съдиите са длъжни добросъвестно да изпълняват своите задължения, да спазват тайната на съвещанието при решаване на делата, както и държавната и служебната тайна, станала им известна при изпълнение на техните функции.



Чл. 8. Конституционният съд официално осведомява за своята дейност средствата за масова информация.


Глава трета.СЛУЖБИ И СЛУЖИТЕЛИ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

Чл. 9. (1) Служителите в Конституционния съд са длъжни добросъвестно да изпълняват своите задължения, да спазват държавната и служебната тайна, станала им известна при изпълнение на техните функции, което писмено декларират при встъпването си в длъжност. (2) Служителите в Конституционния съд не могат да участват в ръководствата на политически партии, синдикални организации и сдружения.

(3) Служителите в Конституционния съд не могат да развиват търговска или друга постоянно платена професионална дейност.

(4) Служителите в Конституционния съд не могат да правят изявления пред средствата за масова информация относно дейността на Конституционния съд.


Чл. 10. Служителите в Конституционния съд се ползват със статута на съответните длъжности в Народното събрание.


Чл. 11. Главният секретар изпълнява разпорежданията на председателя на Конституционния съд и ръководи оперативно службите в съда.


Чл. 12. (1) В Конституционния съд има следните структурни звена: 1. "Съдебна дейност и правна информация";

2. "Международно сътрудничество";

3. "Финанси и счетоводство".

(2) Съобразно с нуждите могат да се създават и други звена.

(3) Правата и задълженията на ръководителите и служителите се определят с длъжностните им характеристики от председателя на Конституционния съд.


Чл. 13. Съдиите в Конституционния съд имат право на сътрудници съобразно със статута им, определен в чл. 10, ал. 3 от Закона за Конституционния съд.


Чл. 14. (1) Конституционният съд има самостоятелен бюджет, който се приема от Народното събрание. (2) Проектобюджетът се внася за разглеждане в Народното събрание от председателя на Конституционния съд.

(3) В рамките на утвърдения от Народното събрание бюджет може да се правят промени, когато обстоятелствата налагат това.


Чл. 15. Периодично председателят информира Конституционния съд за упражняването на бюджета и за промените в него.


Глава четвърта.ОБРАЗУВАНЕ И РАЗГЛЕЖДАНЕ НА КОНСТИТУЦИОННИТЕ ДЕЛА

Чл. 16. (1) Конституционният съд: 1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;

2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;

3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органи на местното самоуправление и централните изпълнителни органи;

4. произнася се по съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствието на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;

5. произнася се по спорове за конституционността на политически партии и сдружения;

6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;

7. установява обстоятелствата по чл. 97, ал. 1, точки 1 и 2 и ал. 2 от Конституцията;

8. произнася се по спорове за законността на избора за народен представител;

9. установява неизбираемост или несъвместимост на народен представител с упражняването на други функции;

10. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание, срещу президента и вицепрезидента;

11. снема имунитета и установява фактическа невъзможност и несъвместимост на съдия от Конституционния съд.

(2) Конституционният съд сам решава дали отправеният към него въпрос е от негова компетентност.



Чл. 17. Конституционният съд действа по инициатива на: 1. най-малко една пета от народните представители;

2. президента на републиката;

3. Министерския съвет;

4. Върховния касационен съд;

5. Върховния административен съд;

6. главния прокурор;

7. страните по спорове за компетентност по чл. 149, ал. 1, точка 3 от Конституцията, включително и общинските съвети.



Чл. 18. (1) Искането до Конституционния съд се прави в писмена форма и се мотивира. (2) Искането трябва да бъде написано на български език и да съдържа:

1. посочване на съда;

2. (изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) наименованието (името) и седалището (адреса) на органите и лицата, отправили искането. Когато искането е направено от група народни представители, първият по списъка се счита за техен представител, освен ако е посочен друг;

3. наименованието (името) и седалището (адреса) на заинтересуваните институции и лица, които според направилия искането трябва да вземат участие по делото;

4. изложение на обстоятелствата, върху които се основава искането;

5. в какво се състои искането;

6. изходящ номер и печат на органа, който го е отправил;

7. подпис на лицето, което е подало искането.

(3) В искането се посочват и представят доказателства за обстоятелствата, върху които то се основава.

(4) При спорове по чл. 149, ал. 1, точка 3 от Конституцията към искането се прилагат задължително писмени доказателства, че е спазено изискването на чл. 17, ал. 3 от Закона за Конституционния съд.

(5) Искането се представя в канцеларията на съда или по пощата с преписи от него и приложенията съобразно с посочения брой на заинтересуваните институции и лица.



Чл. 19. (1) Когато искането не отговаря на изискванията на чл. 18, председателят на съда дава срок за отстраняване на недостатъците. (2) Ако сезиращият орган или лица не отстранят в дадения им срок недостатъците, председателят внася искането за разглеждане в Конституционния съд, който решава дали то да бъде върнато.

(3) Конституционният съд може да поиска отстраняване на недостатъците на искането през цялото конституционно производство.


Чл. 20. (1) Председателят на Конституционния съд с разпореждане образува конституционно дело, определя един или няколко съдии докладчици и датата за разглеждането му. (2) Съдията докладчик подготвя делото за разглеждането му в съдебно заседание и изготвя решение и определение и мотивите към тях.



Чл. 21. (1) Заинтересуваните институции и лица се определят от съда. Те се уведомяват по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. (2) Върнатите уведомления и съобщения се разглеждат от съдията докладчик и ако има нередности, той разпорежда да бъдат отстранени. Ако това е невъзможно, съдията докладчик уведомява председателя на Конституционния съд.



Чл. 22. (1) Конституционният съд се произнася с решения, определения и разпореждания. (2) С решение съдът се произнася по съществото на делото.

(3) С определение съдът се произнася по допустимостта на искането и по други процесуални въпроси.

(4) С разпореждане се произнася председателят в определените от закона и правилника случаи, а съдията докладчик - по движението и подготовката на делото за разглеждане.


Чл. 23. (1) Решенията и определенията на Конституционния съд трябва да съдържат: 1. датата и мястото на постановяването им;

2. посочване на съда, имената на съдиите, на съдия-докладчика и секретар-протоколчика;

3. страните по делото;

4. номера на делото, по който е постановен акт;

5. какво е постановил съдът.

(2) Актовете по ал. 1 се мотивират.

(3) Актът на Конституционния съд се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва причините за това.


Чл. 24. Конституционният съд заседава, когато присъстват най-малко две трети от съдиите, а в случаите по чл. 23 от Закона за Конституционния съд - ако присъстват най-малко три четвърти от всички негови членове.


Чл. 25. (1) Конституционното дело се разглежда в две фази: 1. първата фаза е по решаване на въпросите относно допустимостта на искането;

2. втората фаза е за решаване на делото по същество.

(2) Съдът може да се произнесе по допустимостта на искането във всяка фаза на конституционния процес.



Чл. 26. (1) (Попр. - ДВ, бр. 3 от 1992 г.) Когато Конституционният съд установи, че искането изхожда от органи и лица извън посочените в чл. 17 от правилника или е сезиран с искане извън неговата компетентност, или има други процесуални пречки, с мотивирано определение отклонява искането и прекратява производството. В този случай искането се връща на подателя му. (2) За този акт на съда се уведомяват писмено заинтересуваните институции и лица, на които е било съобщено за образуване на производството.



Чл. 27. (1) Заседанията на Конституционния съд се провеждат без участието на заинтересуваните институции и лица с изключение на посочените в чл. 23 и 26 от Закона за Конституционния съд. (2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Конституционният съд може да реши делото да се разгледа в открито заседание.



Чл. 27а. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) Открити са тези заседания на КС по съществото на делото, които той провежда съобразно уреденото от чл. 27б, ал. 2 участие на страните (податели на искането и заинтересувани страни). На тях могат да присъстват акредитирани към Конституционния съд представители на медиите и граждани, освен ако съдът счете, че важни съображения налагат делото да бъде разгледано без тяхното присъствие. (2) В откритото заседание съдиите участват с тога и огърлица, носеща медальон с образа на държавния герб и надпис "Конституционен съд на Република България".


Чл. 27б. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) Всички страни по делото, които са колективни държавни органи, държавни учреждения или юридически лица, участват в откритото заседание чрез своя председател, ръководител или председател на управителен съвет. Те могат да упълномощят друго лице за свой представител. Президентът, главният прокурор, както и други еднолични държавни органи, когато са страни по делото, могат да участват в него и чрез представител. Когато податели на искането е група народни представители, прилага се чл. 18, ал. 2, т. 2, изречение второ. (2) В откритото заседание страните участват с кратки устни изложения. Те могат да представят писмени становища, както и писмени доказателства.


Чл. 27в. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) За откритото заседание страните се призовават писмено срещу разписка или чрез телекс, факс, телеграма или електронна поща. (2) В призоваването страните се уведомяват:

1. за датата и часа на заседанието;

2. за времето, предоставено им за устни изложения по чл. 27б, ал. 2;

3. че трябва да осведомят упълномощените от тях представители за данните по т. 1 и 2, както и че трябва да представят на съда своите пълномощни не по-късно от 3 дни преди заседанието.

(3) Неявяването на редовно призована страна или на неин представител, когато страната е била редовно уведомена да посочи представител, не е пречка за даване ход на делото.


Чл. 27г. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) За присъствие на откритото заседание главният секретар издава пропуски на акредитирани при Конституционния съд представители на медиите, както и на граждани. (2) При влизането на съдиите, водени от председателя на съда, в залата главният секретар поканва присъстващите да станат, докато съдиите заемат местата си. Главният секретар поканва присъстващите да станат и когато съдът напуска залата.


Чл. 27д. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) Председателят открива заседанието. Той обявява номера на делото, което ще бъде разгледано, както и явилите се страни, след което дава думата на съдията докладчик да направи кратък доклад на делото. (2) След приключване на доклада председателят дава думата на страните за устно изложение съобразно чл. 27б, ал. 2, като започва с подателя на искането.

(3) Когато устните изложения завършат, председателят обявява делото за изяснено и че Конституционният съд се оттегля на съвещание за произнасяне на решение.

(4) За заседанието за обявяване на решението страните се призовават съобразно чл. 27в.



Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) В заседанието за обявяване на решението председателят на съда прочита диспозитива на решението и обявява имената на съдиите, които са го подписали с особено мнение. Съдията докладчик прочита мотивите изцяло или в резюме.


Чл. 29. (1) В производството пред Конституционния съд са допустими само писмени доказателства с изключение на случаите по чл. 23 от Закона за Конституционния съд. (2) Никой не може да откаже предаването на поискана информация, писмени или веществени доказателства независимо от това, дали съставляват държавна или служебна тайна.

(3) Съдът може да възложи на институти или лица изготвянето на експертни заключения.

(4) Съдът дава възможност на заинтересуваните институции и лица да се запознаят със събраните доказателства.

(5) Конституционният съд предупреждава участниците в конституционното производство за наказателната отговорност, която носят, ако такава се предвижда по Наказателния кодекс.


Чл. 30. (1) Когато съдът прецени, че събраните доказателства са достатъчни и делото е изяснено, той се произнася с решение в двумесечен срок. (2) Съвещанието при вземане на решение по допустимостта на искането и решаването му по същество е тайно.


Чл. 31. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии. (2) При снемане имунитета и установяване фактическата невъзможност на съдиите в Конституционния съд да изпълняват задълженията си решенията се вземат с мнозинство най-малко от две трети от всички съдии.

(3) Въздържане от гласуване не се допуска.



Чл. 32. (1) Конституционният съд постановява своите решения с явно гласуване. (2) Решенията на Конституционния съд по чл. 148, ал. 2 и чл. 149, ал. 1, точка 8 от Конституцията се вземат с тайно гласуване.

(3) Съдиите, които не са съгласни с взетото решение или с определението, с което искането се отклонява, могат да го подпишат с особено мнение и задължително писмено излагат своите становища.

(4) Когато решението е взето с тайно гласуване, не се допуска подписването му с особено мнение.

(5) Всеки съдия може да изложи писмено своето становище към акта на Конституционния съд.



Чл. 33. (1) Решението на Конституционния съд заедно с мотивите, особените мнения и становища се обнародва в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането му. (2) Решението влиза в сила 3 дни след обнародването му.

(3) Решенията по спорове за законността на избора на президент, вицепрезидент или народен представител, за установяване на неизбираемост или несъвместимост на народен представител, както и за фактическата невъзможност за изпълнение на задълженията и несъвместимост на съдия от Конституционния съд влизат в сила от датата на постановяването им.

(4) Актовете на съда са окончателни.


Чл. 34. (1) За заседанието на Конституционния съд се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, участниците в производството и извършените процесуални действия. (2) Протоколът се изготвя в седемдневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок.

(3) Протоколът се подписва от председателя и секретар-протоколчика.

(4) Всеки съдия и участник в заседанието може да поиска поправка или допълнение на протокола в седемдневен срок от изготвянето му. Това искане се разглежда от Конституционния съд, който се произнася по него с явно гласуване.



Чл. 35. (1) Решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. (2) Когато Конституционният съд се е произнесъл с решение или с определение за недопустимостта на направеното искане, по същия предмет не могат да се правят нови искания.



Глава пета.СЪДЕБНО ДЕЛОВОДСТВО

Чл. 36. Деловодството обслужва дейността на Конституционния съд.


Чл. 37. За всеки съдия и служител в съда се образува служебно дело, в което се подреждат книжата във връзка с назначаването, промените в служебното му положение, отпуските и други обстоятелства, свързани с неговите трудовоправни отношения.


Чл. 38. (1) В Конституционния съд се водят следните книги: 1. входящ и изходящ регистър;

2. азбучен указател за образуваните дела;

3. описна книга за образуваните дела;

4. книга за съдебните заседания;

5. книга за секретните материали;

6. книга за глобите;

7. книга за веществените доказателства;

8. архивна книга за предаване на свършените дела от съдебното деловодство в архива;

9. библиотечна книга.

(2) Всички книги трябва да бъдат номерирани, подпечатани с печата на съда и заверени с подписа на председателя на съда.


Чл. 39. (1) Постъпилите книжа се вписват във входящия регистър в деня на получаването, като върху тях се отбелязват входящият номер и датата. (2) На получените по пощата книжа се запазва пликът с марките и клеймото.

(3) При кореспонденция по един и същи въпрос във входящия регистър се вписва само първото писмо, а за датата на постъпването на следващите книжа се прави отбелязване в предвидената графа на регистъра.


Чл. 40. Книжата, които не се отнасят до конституционни дела, се подреждат в канцеларски дела.


Чл. 41. В изходящия регистър се вписват всички книжа, които се издават от съда.


Чл. 42. (1) Образуваните конституционни дела се вписват в описна книга и азбучен указател. (2) Книжата по образуваните съдебни дела се поставят в папки, оформени по утвърден от председателя на Конституционния съд образец.


Чл. 43. (1) Когато делото се изнася от стаята, където се пази, служителят отбелязва във водения от него наръчник на кого е дадено. (2) Конституционните дела могат да бъдат давани само на съдиите от Конституционния съд.

(3) По разпореждане на председателя на Конституционния съд делата могат да бъдат предоставяни в канцеларията на съда за справка и на други лица.

(4) Не се допуска да се правят бележки, знаци и подчертавания в книжата по делото.


Чл. 44. Представените по делото писмени или веществени доказателства могат да бъдат върнати само въз основа на определение на Конституционния съд.


Чл. 45. (1) Конституционните дела не могат да бъдат изпращани на други органи и институции. (2) В изключителни случаи те могат да бъдат предоставени на висши държавни органи с определение на Конституционния съд.


Чл. 46. (1) Ако някое дело бъде изгубено или унищожено, председателят на съда нарежда то да бъде възстановено. За целта се съставя акт от главния секретар и се ползват всички книжа, отнасящи се до делото, които се намират в съда, в други учреждения и в страните. (2) След като приключи събирането на материалите и се състави протокол за възстановените книжа, Конституционният съд в открито съдебно заседание след уведомяване на страните се произнася с определение по възстановяването.

(3) Когато делото не е възстановено и съдът се е произнесъл с определение за това, може да бъде заведено ново, като се приема, че искането е подадено в срок, ако такъв се изисква съгласно закона.


Чл. 47. (1) Всяка година се извършва проверка за наличието на делата в съдебното деловодство. (2) За делата, които не са намерени при проверката, се уведомява председателят на Конституционния съд.


Чл. 48. Веществените доказателства, които постъпват в съда, се регистрират в книгата за веществени доказателства и се съхраняват по подходящ начин, определен от съда.


Чл. 49. Документите, представени като доказателства по дела, може по разпореждане на председателя да се предават за пазене в касата на съда.


Чл. 50. Когато по делото има приложени веществени доказателства, ценности и пари, с решението си Конституционният съд постановява кои от тях да бъдат върнати на страните, кои да бъдат внесени в приход на държавния бюджет или унищожени, за което се съставя протокол.


Чл. 51. Свършените през текущата година конституционни дела и преписки се предават в архивата най-късно до края на март следващата година.


Чл. 52. (1) При внасяне в архивата конституционните дела, книгите и канцеларските дела се вписват в архивната книга. На всяко дело се слага архивен номер и номер на връзката. (2) В описната книга се отбелязва номерът, с който е архивирано делото.


Чл. 53. (1) Архивните материали се съхраняват в специални помещения. (2) Достъпът на външни лица до хранилището е забранен.

(3) Изнасянето на дела, преписки и други книжа от архива за служебно ползване се разрешава от председателя на Конституционния съд.


Чл. 54. (1) Свършените конституционни дела се съхраняват в архива на Конституционния съд. (2) Конституционните дела могат да бъдат предавани на Централния държавен архив само след изрично разрешение на Конституционния съд.



Заключителни разпоредби

§ 1. Правилникът се издава на основание § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Конституционния съд (ДВ, бр. 67 от 1991 г.).


§ 2. Правилникът влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник".