Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест

В сила от 04.07.2005 г. Обн. ДВ. бр.46 от 3 Юни 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 28 Октмври 2005г.

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на закона

Чл. 1.. Този закон определя условията и реда за осъществяване на екстрадиция, както и условията и реда за издаване и изпълнение на Европейска заповед за арест.

Екстрадиция

Чл. 2.. Екстрадиция е предаване на лице, намиращо се на територията на една държава:

1. срещу което е образувано наказателно производство в друга държава или пред международен съд;

2. което се издирва за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода от съдебните власти на друга държава или от международен съд;

3. на което е наложена от съдебните власти на друга държава или от международен съд мярка, изискваща задържане.

Европейска заповед за арест

Чл. 3.. Европейската заповед за арест е акт, издаден от компетентните органи на държава - членка на Европейския съюз, за задържане и предаване от друга държава членка на търсено лице с цел провеждане на наказателно преследване или изпълнение на наказание лишаване от свобода, или на мярка, изискваща задържането му.

Приложно поле

Чл. 4.. (1) Този закон се прилага при наличието на международен договор, по който Република България е страна, като го допълва по отношение на неуредените въпроси.

(2) При липса на международен договор законът се прилага при условие на взаимност. Взаимността се установява от министъра на правосъдието.

(3) Този закон се прилага и при получаване на Бюлетин за международно издирване на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) с цел задържане и екстрадиция.

Глава втора.УСЛОВИЯ ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ. ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКАЗ ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ

Двойна наказуемост

Чл. 5.. (1) Екстрадиция се допуска само когато деянието съставлява престъпление по българския закон и по закона на молещата държава и за него се предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето за не по-малко от една година или друго по-тежко наказание.

(2) Екстрадиция се допуска и с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето, наложени в молещата държава за не по-малко от 4 месеца.

(3) Деянието съставлява престъпление и в двете държави, когато независимо от разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат.

Лица, спрямо които не се допуска екстрадиция

Чл. 6.. (1) Не се допуска екстрадиция на:

1. български гражданин, освен ако това е предвидено във влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна;

2. лице, на което е предоставено убежище в Република България;

3. чужд гражданин, който се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България;

4. лице, което не е наказателноотговорно съгласно българското законодателство.

(2) Наличието на българско гражданство, предоставено убежище в Република България или имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България се преценява към момента на получаване на искането за екстрадиция.

Основания, при които се отказва екстрадиция

Чл. 7.. Екстрадиция се отказва:

1. за политическо или свързано с него престъпление, с изключение на престъпленията, които по силата на закон или на международен договор, по който Република България е страна, не се смятат за политически;

2. за военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно право;

3. ако лицето, чието предаване се иска, ще бъде съдено от извънреден съд в молещата държава или ако срещу него ще бъде приведена в изпълнение присъда, постановена от такъв съд;

4. ако екстрадицията има за цел преследване или наказване на лицето на основания, като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, или се прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания;

5. ако лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право;

6. за престъпление, което е амнистирано или за което наказателното преследване или изпълнението на наказанието е погасено по давност според законодателството на българската или на молещата държава;

7. когато в Република България за същото престъпление има влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска;

8. ако за престъплението законът на молещата държава предвижда или е наложено смъртно наказание, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че смъртното наказание няма да бъде наложено или ако е наложено - няма да бъде изпълнено или ще бъде заменено с друго.

Основания, при които може да се откаже екстрадиция

Чл. 8.. Екстрадиция може да се откаже:

1. за деяние, подсъдно на българския съд;

2. когато в Република България за същото престъпление наказателното производство е прекратено;

3. когато в Република България срещу лицето, чието екстрадиране се иска, има висящо наказателно производство за престъплението, за което се иска екстрадиция;

4. ако присъдата е била постановена задочно и лицето не е знаело за наказателното преследване срещу него, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че на лицето се осигурява повторно разглеждане на делото с право на защита;

5. за престъпление, което е извършено извън територията на молещата държава, когато законодателството на Република България не позволява провеждане на наказателно производство за такова престъпление.

Глава трета.ПРОЦЕДУРА ПО ЕКСТРАДИЦИЯ

Раздел I.Екстрадиция по искане на друга държава

Молба за екстрадиция

Чл. 9.. (1) Молба за екстрадиция се подава от компетентен орган на молещата държава в писмена форма до Министерството на правосъдието на Република България.

(2) Молбата за екстрадиция може да се предаде и по дипломатически път, чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) или по друг начин, който може да се уговори между молещата държава и Република България.

(3) Към молбата за екстрадиция се прилагат:

1. оригинал или заверено копие от присъдата, актът за привличане към наказателна отговорност или заповедта за задържане, или друг документ със същата сила, издаден по реда, предвиден от закона на молещата държава;

2. описание на престъплението, за което се иска екстрадиция, време и място на извършването му, правна квалификация, размер на вредите, ако такива са причинени, и копие от приложимите законови разпоредби, включително за давността;

3. данни за исканото лице, придружени и от друга информация, позволяваща установяване на самоличността и гражданството му;

4. информация за неизтърпяната част от наложеното наказание, ако се иска екстрадиране на осъдено лице;

5. документи, удостоверяващи гаранциите по чл. 7, т. 8 и чл. 8, т. 4.

(4) Молбата и приложените към нея документи се съставят на езика на молещата държава, като се прилага и превод на български език, ако друго не е предвидено в международен договор.

Проверка на молбата за екстрадиция

Чл. 10.. (1) Министърът на правосъдието или оправомощено от него длъжностно лице проверява молбата и приложените към нея документи.

(2) Когато молбата и приложените към нея документи не отговарят на изискванията по чл. 9, министърът на правосъдието или оправомощеното длъжностно лице ги връща на молещата държава, като посочва основанията за това.

Информиране за множество молби за екстрадиция

Чл. 11.. Когато е поискана екстрадиция на едно и също лице от две или повече държави за едно и също или за различни престъпления, министърът на правосъдието незабавно информира компетентните органи на молещите държави за наличието на множество молби за екстрадиция.

Изпращане на молбата и документите на върховната касационна прокуратура

Чл. 12.. (1) След проверката по чл. 10 министърът на правосъдието изпраща незабавно на Върховната касационна прокуратура молбата за екстрадиция и приложените към нея документи или молбата за временно задържане.

(2) При множество молби за екстрадиция Върховната касационна прокуратура съгласува поредността им с Министерството на правосъдието.

Временно задържане

Чл. 13.. (1) В неотложни случаи компетентните органи на молещата държава могат да поискат от Министерството на правосъдието или от Върховната касационна прокуратура временно задържане на исканото лице преди изпращането на молба за екстрадиция.

(2) В молбата за временно задържане се посочва наличието на акт за задържане, за привличане към наказателна отговорност или присъда и намерението на молещата държава да подаде молба за екстрадиция. Молбата трябва да съдържа и информация за престъплението, за което ще бъде поискана екстрадиция, за времето и мястото на извършването му, както и данни за издирваното лице.

(3) В случай че молбата за временно задържане е подадена от държава, с която Република България няма сключен договор за екстрадиция, министърът на правосъдието уведомява Върховната касационна прокуратура за наличието на взаимност.

(4) Молбата за временно задържане може да се изпрати по поща, телеграф, телекс, факс, по дипломатически път, чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) или по друг начин, позволяващ писменото доказване на получаването и на нейното съдържание.

(5) След установяване местонахождението на лицето на територията на Република България и самоличността му Върховната касационна прокуратура го задържа за срок до 72 часа и изпраща молбата за временно задържане заедно с всички документи на окръжния прокурор, в чийто район се намира лицето.

(6) В срока по ал. 5 окръжният прокурор назначава защитник и преводач на лицето, ако не владее български език, и внася в съответния окръжен съд искане за временното му задържане.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Окръжният съд разглежда искането по реда на чл. 64, ал. 3 и 5 от Наказателно-процесуалния кодекс и се произнася с определение, с което взема мярка временно задържане или друга мярка на процесуална принуда, която осигурява участието на лицето в производството по екстрадиция. Мярката временно задържане се взема за срок до 40 дни или за друг срок, установен в международен договор, по който Република България е страна.

(8) Определението по ал. 7 може да се обжалва и протестира пред съответния апелативен съд в тридневен срок.

(9) Върховната касационна прокуратура уведомява незабавно министъра на правосъдието и молещата държава за взетата мярка.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Окръжният съд по искане на задържаното лице в срока по ал. 7 може да измени мярката временно задържане в друга мярка на процесуална принуда, която осигурява участието на лицето в производството по екстрадиция, по реда на чл. 65 от Наказателно-процесуалния кодекс. Определението на окръжния съд може да се обжалва и протестира пред съответния апелативен съд в тридневен срок.

(11) Прокурорът отменя мярката временно задържане, ако в определения от съда срок на временно задържане Република България не получи молбата за екстрадиция и документите по чл. 9, ал. 3.

(12) Освобождаването на лицето не е пречка за ново задържане с цел екстрадиция или за извършване на самата екстрадиция, ако молбата за екстрадиция бъде получена след изтичането на срока по ал. 7.

Действия на прокуратурата след получаване на молбата за екстрадиция

Чл. 14.. (1) След получаване на молбата по чл. 9 Върховната касационна прокуратура образува преписка по случая. При множество молби те се обединяват в една преписка.

(2) Върховната касационна прокуратура задържа лицето за срок до 72 часа, включително и когато срокът на временното задържане, определен от съда по реда на чл. 13, ал. 7, е изтекъл или е взета друга мярка, която осигурява участието на лицето в производството по екстрадиция.

(3) Преписката заедно със задължителни указания се изпраща на съответния окръжен прокурор, в чийто район се намира исканото лице.

(4) Окръжният прокурор в срока по ал. 2:

1. осигурява на исканото лице защитник, ако няма такъв, и преводач, ако не владее български език;

2. запознава лицето и неговия защитник с всички документи по преписката и взема писмени обяснения от лицето;

3. запознава лицето с правото му да изрази съгласие пред съда за незабавното му екстрадиране;

4. внася искане пред съответния окръжен съд за вземане на мярка задържане под стража на исканото лице до приключване на производството по екстрадиция;

5. внася преписката за разглеждане в съответния окръжен съд.

Вземане на мярка задържане под стража

Чл. 15.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) В случаите на чл. 14, ал. 4, т. 4 окръжният съд разглежда незабавно искането за вземане на мярка задържане под стража по реда на чл. 64, ал. 3 и 5 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Явяването на исканото лице се осигурява от прокурора. Участието на защитник и преводач в съдебното заседание е задължително.

(3) Определението на окръжния съд може да се обжалва и протестира в тридневен срок пред съответния апелативен съд.

Образуване на съдебно производство по екстрадиция

Чл. 16.. (1) След получаване на преписката по молбата за екстрадиция окръжният съд образува съдебно производство и насрочва съдебно заседание не по-късно от 7 дни от постъпването й.

(2) Съдията-докладчик прекратява производството по екстрадиция в случаите по чл. 6.

(3) С разпореждането за насрочване на делото съдията-докладчик се произнася по задържането на лицето.

Производство пред първата инстанция

Чл. 17.. (1) Молбата за екстрадиция се разглежда в открито съдебно заседание в състав трима съдии с участието на прокурор.

(2) Съдът назначава на исканото лице защитник, ако няма такъв, и преводач, ако не владее български език, разяснява му правото да даде съгласие за незабавно екстрадиране и последиците от това.

(3) Съдът може да изиска от молещата държава допълнителна информация, като определи срок за нейното получаване.

(4) В съдебното заседание съдът изслушва прокурора, исканото лице и неговия защитник.

(5) Съдът обсъжда:

1. налице ли са условията по чл. 5 и 6 и има ли основания за отказ за екстрадиция по чл. 7 или 8;

2. има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция.

(6) При множество молби за екстрадиция на едно лице за едно и също или за различни престъпления съдът обсъжда и въпросите относно мястото на извършване на престъпленията, гражданството на исканото лице, тежестта на извършените престъпления, поредността на извършването им и възможността за последваща екстрадиция в друга молеща държава, датите на получаване на молбите и наличието на условия за взаимност. Когато една от молбите е подадена от международен наказателен съд, тя се ползва с предимство пред останалите.

(7) Съдът постановява решение, с което допуска или отказва екстрадиция, като го обявява незабавно след изслушването по ал. 4.

(8) С решението съдът се произнася и по предаването на молещата държава на намерените в лицето и свързани с деянието документи, книжа и вещи. Те се предават и когато междувременно лицето е починало или се е укрило.

Отлагане на екстрадицията. временна екстрадиция

Чл. 18.. (1) С решението за допускане на екстрадицията съдът може да отложи фактическото предаване на исканото лице, ако срещу него в Република България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение, за престъпление, различно от това, за което е допусната екстрадицията.

(2) Ако отлагането по ал. 1 може да доведе до изтичане на давността за наказателното преследване в молещата държава или сериозно да го затрудни, съдът може да допусне временна екстрадиция, при условие че лицето бъде върнато в Република България веднага след извършване на действията, за които е допусната временната екстрадиция.

Процедура при съгласие за незабавна екстрадиция

Чл. 19.. (1) Когато в съдебното заседание исканото лице изрази съгласие за незабавна екстрадиция, съдът го запитва доброволно ли дава съгласието си и разбира ли последиците от това.

(2) След като съдът се увери, че съгласието е дадено доброволно, то се отразява в протокола и се подписва от лицето и защитника му.

(3) Ако не е налице основание за отказ за екстрадиция по чл. 7, съдът постановява решение за незабавна екстрадиция в срок до 24 часа. Решението е окончателно.

(4) Заверен препис от решението по ал. 3 се изпраща в срок до 24 часа на министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава и на Върховната касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.

Производство пред апелативния съд

Чл. 20.. (1) Решението на окръжния съд подлежи на проверка от апелативния съд по жалба на лицето и неговия защитник или по протест на прокурора в 7-дневен срок от обявяването му.

(2) Жалбата или протестът се разглежда в 10-дневен срок от постъпването в съда по реда на чл. 17.

(3) Решението на апелативния съд е окончателно.

(4) Заверен препис от решението на апелативния съд се изпраща в срок до 24 часа на министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава и на Върховната касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.

Действия при отказ за екстрадиция

Чл. 21.. (1) При отказ за екстрадиция министърът на правосъдието уведомява молещата държава.

(2) Когато деянието е подсъдно на българския съд, материалите се предоставят на съответния прокурор за провеждане на наказателно преследване, ако има основания за това.

(3) Отказът да се екстрадира чужд гражданин, срещу когото е повдигнато обвинение или който е осъден в друга държава, не е пречка за наказателно преследване в Република България, ако има основания за това.

Екстрадиция по искане на международен съд

Чл. 22.. Разпоредбите на този раздел се прилагат и когато екстрадицията се иска от международен съд.

Раздел II.Екстрадиция по искане на Република България

Органи, които правят искане за екстрадиция

Чл. 23.. Искане за екстрадиция на лице, извършило престъпление, подсъдно на българския съд, се прави от:

1. главния прокурор - за обвиняем или за осъден с влязла в сила присъда;

2. министъра на правосъдието - за подсъдим, по предложение на съответния съд.

Молба за екстрадиция

Чл. 24.. (1) Молба за екстрадиция се подава в писмена форма. Към нея се прилагат документите по чл. 9, ал. 3.

(2) Молбата и документите се изпращат от Министерството на правосъдието по един от начините, посочени в чл. 9, ал. 2. Ако замолената държава поиска допълнителни документи, те се изпращат по същия начин.

(3) Преводът на молбата за екстрадиция и приложените към нея документи се осигурява от Върховната касационна прокуратура в случаите по чл. 23, т. 1 и от министъра на правосъдието в случаите по чл. 23, т. 2.

Временно задържане под стража

Чл. 25.. (1) В неотложни случаи органът по чл. 23 може да поиска от компетентните органи на другата държава временно задържане под стража на лицето преди изпращане на молба за екстрадиция.

(2) Молбата за временно задържане под стража се изготвя и изпраща при условията и по реда на чл. 13, ал. 2 и 4.

(3) Националното централно бюро "Интерпол" изготвя и разпространява Бюлетин за международно издирване на лицето с цел задържане и екстрадиция.

Глава четвърта.ПОСЛЕДИЦИ НА ДОПУСНАТА ЕКСТРАДИЦИЯ

Раздел I.Задължения на Република България като замолена държава

Предаване на екстрадираното лице

Чл. 26.. (1) При допусната екстрадиция Върховната касационна прокуратура със съдействието на Националното централно бюро "Интерпол" уговаря с молещата държава датата и мястото на предаване на лицето.

(2) Предаването на лицето се извършва в изпълнение на постановление на Върховната касационна прокуратура, като органите на Министерството на правосъдието осигуряват охраната и конвоирането му.

(3) При предаването се съставя протокол, в който се отразяват предаването и приемането на лицето, участващите длъжностни лица и други обстоятелства. Към протокола се прилагат: документът за самоличност на лицето, опис на личните му вещи, справка за здравословното му състояние, както и справка за продължителността на задържането под стража за осъществяване на екстрадицията.

(4) Когато предаването не е осъществено, компетентните органи на двете държави се споразумяват за нова дата на предаване. Ако исканото лице не е прието на новата дата, то се освобождава след изтичането на 30 дни от тази дата.

Предаване на лице при отложена екстрадиция

Чл. 27.. В случаите по чл. 18, ал. 1 предаването се извършва след като наказателното преследване срещу лицето бъде прекратено, производството приключи с оправдателна присъда или след изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Повторна екстрадиция

Чл. 28.. (1) Ако екстрадираното лице избегне наказателното преследване или изтърпяването на наложеното наказание в държавата, в която е екстрадирано, и се завърне на територията на Република България, то може да бъде екстрадирано отново.

(2) Повторното предаване се извършва по молба на заинтересуваната държава на основание на постановеното първоначално решение. Повторната екстрадиция на лицето се извършва по реда на чл. 26.

Транзит на екстрадирано лице

Чл. 29.. (1) Транзит на екстрадирано лице през територията на Република България се разрешава от Върховната касационна прокуратура след представяне на молба по един от начините, посочени в чл. 9, ал. 2, при условие че екстрадицията, за която е поискан транзитът, не е недопустима по чл. 7.

(2) Разрешение за транзит на български гражданин се дава при условията, при които се допуска екстрадиция.

(3) При използването на въздушен транспорт:

1. ако е предвидено кацане, молещата държава представя молба за транзит преди извършването на транзита;

2. в случай на непредвидено кацане молещата държава незабавно след кацането представя молба за транзит.

(4) Молбата за транзит по ал. 3 се изпраща по реда на чл. 13, ал. 4 и има действието на молба за временно задържане под стража.

(5) Разпоредбите на този член се прилагат съответно и когато компетентните български органи поискат транзит през територията на друга държава.

Раздел II.Задължения на Република България като молеща държава

Приемане на екстрадирано лице

Чл. 30.. (1) Екстрадирано в Република България лице се приема по реда на чл. 26.

(2) Лицето се настанява незабавно в място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, ако трябва да изтърпи наложено наказание, или в място за изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража. Компетентният орган по чл. 23 се уведомява незабавно.

Съдене на лице, предадено от друга държава - принцип на особеността

Чл. 31.. (1) Лицето, предадено от друга държава, може да бъде съдено само за престъплението, за което е предадено, освен ако:

1. е последвало съгласие на другата държава за съденето му и за друго престъпление, извършено преди предаването му, или

2. то е имало възможност да напусне територията на Република България и не го е направило до 45 дни от окончателното му освобождаване или се е завърнало отново на нея, след като я е напуснало.

(2) Молба за получаване на съгласие по ал. 1, т. 1 се изпраща на другата държава от съответния орган по чл. 23 при спазване изискванията на чл. 9, ал. 3.

(3) Ако предаденото лице е извършило или е осъдено и за друго престъпление, наказателното производство за това престъпление или изпълнението на наложеното наказание се спира до получаване на отговор от замолената държава.

(4) При изменение на обвинението срещу предаденото лице в хода на наказателното производство, ако новото обвинение е за престъпление, за което се допуска екстрадиция, наказателното производство продължава по новото обвинение, без да е необходимо получаване на съгласие по ал. 1 - 3 от предалата лицето държава.

Последваща екстрадиция в трета държава

Чл. 32.. Когато трета държава поиска екстрадиция на лице, което не е български гражданин, за извършени от него престъпления преди предаването, различни от тези, за които лицето е екстрадирано в Република България, тази екстрадиция не може да се извърши без съгласието на държавата, екстрадирала лицето в Република България.

Привидна екстрадиция

Чл. 33.. Не се допуска предаване на лице чрез трансфер, изгонване, препредаване на държавната граница или друг начин, който прикрива екстрадиция.

Разноски

Чл. 34.. (1) Разноските за екстрадицията, направени на територията на Република България като замолена държава, се поемат от нея при условията на реципрочност.

(2) Разноските за транзит през територията на Република България при екстрадиция се поемат от молещата държава.

Глава пета.ПРЕДАВАНЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ

Раздел I.Приложно поле, форма и съдържание на Европейската заповед за арест

Предаване на лице между държави - членки на европейския съюз

Чл. 35.. (*) Задържане и предаване на лице с цел провеждане на наказателно преследване, изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, се извършва въз основа на Европейска заповед за арест при условията и по реда, предвидени в тази глава.

Условия за прилагане на европейска заповед за арест

Чл. 36.. (*) (1) Европейска заповед за арест се издава за лица, извършили деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане не по-малко от една година или с друго по-тежко наказание, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца.

(2) Предаването въз основа на Европейска заповед за арест се осъществява, ако деянието, за което е издадена заповедта, съставлява престъпление и по законодателството на Република България. Не може да бъде отказано изпълнение на Европейска заповед за арест във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен както законодателството на издаващата държава членка.

(3) Двойна наказуемост не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от три години или с друго по-тежко наказание, или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за не по-малко от три години:

1. участие в организирана престъпна група;

2. тероризъм;

3. трафик на хора;

4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;

5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;

6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;

7. корупция;

8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;

9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;

10. подправка на парични знаци, включително евро;

11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;

12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;

13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;

14. убийство, тежка телесна повреда;

15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;

16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;

17. расизъм и ксенофобия;

18. организиран или въоръжен грабеж;

19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;

20. мошеничество;

21. рекет и изнудване;

22. подправка на изделия и пиратство;

23. подправка на административни документи и търговия с тях;

24. подправка на платежни инструменти;

25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;

26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;

27. търговия с противозаконно отнети превозни средства;

28. изнасилване;

29. палеж;

30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;

31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;

32. саботаж.

Форма и съдържание на европейската заповед за арест

Чл. 37.. (*) (1) Европейската заповед за арест се издава в писмена форма съгласно приложението към този закон и съдържа данни относно:

1. самоличност и гражданство на исканото лице;

2. наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган;

3. доказателства за влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг влязъл в сила съдебен акт със същите правни последици;

4. характер и правна квалификация на престъплението;

5. обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице;

6. наложено наказание, ако има влязла в сила присъда, или вид и размер на наказанието, което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното престъпление;

7. други последици от престъплението.

(2) Европейска заповед за арест, издадена от български орган, се придружава с превод на официалния или на един от официалните езици на изпълняващата държава членка или на друг официален език на институциите на Европейските общности, който тя е приела чрез декларация, депозирана от нея при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.

(3) Европейска заповед за арест, изпратена до български орган, се придружава с превод на български език.

Раздел II.Изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена в друга държава - членка на Европейския съюз

Компетентни органи

Чл. 38.. (*) (1) Европейска заповед за арест, издадена от компетентен орган на държава членка, се изпълнява от окръжния съд, на чиято територия се намира исканото лице.

(2) Централен орган по Европейската заповед за арест е министърът на правосъдието.

Основания за отказ да се изпълни европейска заповед за арест

Чл. 39.. (*) Окръжният съд отказва изпълнение на Европейска заповед за арест, когато:

1. престъплението, за което е издадена заповедта, е амнистирано в Република България и попада под нейната наказателна юрисдикция;

2. е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка и изтърпява или е изтърпяло наказанието, или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено;

3. исканото лице е малолетно съгласно българското законодателство.

Основания, при които може да се откаже изпълнение на европейска заповед за арест

Чл. 40.. (*) Окръжният съд може да откаже изпълнение на Европейска заповед за арест, когато:

1. престъплението, за което е издадена заповедта, е подсъдно на българския съд;

2. давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието е изтекъл съгласно българското законодателство и престъплението е подсъдно на българския съд;

3. е уведомен, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, или присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено;

4. исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Република България, или е български гражданин и Република България приеме да изпълни съгласно българското законодателство наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава членка;

5. престъплението е извършено изцяло или частично на територията на Република България, или е извършено извън територията на издаващата държава членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за такова престъпление, извършено извън територията на Република България.

Гаранции, предоставени от издаващата държава членка

Чл. 41.. (*) (1) Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, когато исканото лице не е било известено за наказателното преследване срещу него и не е участвало в делото, се изпълнява само ако издаващата държава членка даде достатъчно гаранции, че лицето може да упражни правото си на повторно разглеждане на делото в издаващата държава с негово участие.

(2) Европейска заповед за арест, издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане, се изпълнява, при условие че законодателството на издаващата държава членка предвижда възможност за:

1. преразглеждане на наложеното наказание или мярка по искане на лицето, или

2. преразглеждане на наложеното наказание или мярка служебно, не по-късно от 20 години, или

3. помилване.

(3) Когато Европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу български гражданин или лице, постоянно пребиваващо в Република България, предаването му се извършва, при условие че след като е изслушано в издаващата държава членка, ще бъде върнато в Република България за изтърпяване на наложеното му в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане.

Действия след получаване на европейска заповед за арест

Чл. 42.. (*) (1) След получаване на Европейска заповед за арест пряко от компетентен орган на издаващата държава членка окръжният съд, в чийто район се намира исканото лице, проверява дали тя отговаря на изискванията по чл. 36 и 37 и разпорежда на полицията задържането му за срок 24 часа.

(2) Когато за исканото лице е получен сигнал чрез Шенгенската информационна система (ШИС), полицията го задържа за срок 24 часа.

(3) Полицията незабавно уведомява съответния окръжен прокурор за задържането на лицето по ал. 1 и 2.

(4) Сигналът по ал. 2 се приравнява на Европейска заповед за арест, ако е придружен от информацията по чл. 37, ал. 1 и 2, и се изпълнява в съответствие с чл. 95 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1990 г. за постепенно премахване на контрола върху общите държавни граници.

Задържане под стража

Чл. 43.. (*) (1) В срока по чл. 42, ал. 1 и 2 прокурорът внася искане в съответния окръжен съд за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража на исканото лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Съдът разглежда искането незабавно по реда на чл. 64 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(3) Съдът назначава на лицето защитник и преводач, ако не владее български език, и го запознава с основанието за задържането му, съдържанието на Европейската заповед за арест, както и с правото му да изрази съгласие за предаване на компетентните органи на издаващата държава членка и последиците от това.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) По искане на задържаното лице окръжният съд може да измени мярката задържане под стража в друга мярка, която осигурява участието му в производството по изпълнение на Европейската заповед за арест, по реда на чл. 65 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Съдебно производство

Чл. 44.. (*) (1) Окръжният съд образува съдебно производство и насрочва съдебно заседание за разглеждане на Европейската заповед за арест в 7-дневен срок от задържането на исканото лице от полицията.

(2) Европейската заповед за арест се разглежда в открито съдебно заседание в състав трима съдии с участието на прокурор.

(3) Съдът назначава на исканото лице защитник, ако няма такъв, и преводач, ако не владее български език, разяснява му правото да даде съгласие за предаване на издаващата държава членка, както и да направи отказ от прилагане на принципа на особеността по чл. 61, и последиците от тези действия.

(4) Съдът може да изиска от издаващата държава членка допълнителна информация, като определи срок за получаването й, както и да приема информация, предоставяна от издаващата държава.

(5) В съдебното заседание съдът изслушва прокурора, исканото лице и неговия защитник.

(6) Съдът обсъжда налице ли са условията за предаване по чл. 36 и 41 и има ли основания за отказ по чл. 39 или 40, има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52.

(7) Съдът постановява незабавно решение за предаване на исканото лице или за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест.

Процедура при съгласие за предаване

Чл. 45.. (*) (1) Когато в съдебното заседание исканото лице изрази съгласие за предаване, както и отказ от прилагане на принципа на особеността, съдът прилага съответно чл. 19, ал. 1 и 2.

(2) Исканото лице може да оттегли съгласието по ал. 1 в тридневен срок от даването му. В този случай производството продължава по реда на чл. 44.

(3) Когато исканото лице даде съгласие да бъде предадено, съдът постановява решение в 7-дневен срок от изтичането на срока за оттегляне на съгласието по ал. 2, след проверка на условията по чл. 36 и 41 и основанията за отказ по чл. 39. Решението е окончателно.

Решение при множество европейски заповеди за арест. конкуренция между европейска заповед за арест и молба за екстрадиция

Чл. 46.. (*) (1) Когато в окръжния съд са постъпили европейски заповеди за арест от две или повече държави членки за едно и също лице, съдът взема решение с оглед на всички обстоятелства, след като прецени тежестта и мястото на извършване на престъпленията, датите на постъпване на европейските заповеди за арест и целта, за която е издадена съответната заповед.

(2) Съдът може да се консултира с Евроджъст (Eurojust) при вземане на решението по ал. 1.

(3) В случай на конкуренция между Европейска заповед за арест и молба за екстрадиция, подадена от държава, която не е членка на Европейския съюз, съдът преценява всички обстоятелства, по-специално посочените в ал. 1 и в съответния международен договор.

(4) Молба за екстрадиция, подадена от Международния наказателен съд, се ползва с предимство.

Привилегии и имунитети

Чл. 47.. (*) (1) Когато исканото лице се ползва с привилегия или имунитет по отношение на юрисдикцията на Република България и български орган има правомощие да отнеме привилегията или да снеме имунитета, съдът незабавно прави искане за това до компетентния орган.

(2) Когато компетентен е орган на друга държава или международна организация, съдът незабавно уведомява издаващия орган, за да направи искане за отнемане на привилегията или снемане на имунитета.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 сроковете за приключване на съдебното производство по изпълнение на Европейската заповед за арест започват да текат от деня, в който съдът е уведомен за отнемането на привилегията или за снемането на имунитета.

Производство пред апелативния съд

Чл. 48.. (*) (1) Решението на окръжния съд подлежи на проверка от апелативния съд по жалба на лицето и неговия защитник или по протест на прокурора, подадени в 5-дневен срок от обявяване на решението.

(2) Жалбата и протестът се разглеждат в 5-дневен срок от постъпването им в съда по реда на чл. 44.

(3) Решението на съда се постановява не по-късно от 60 дни от задържането на лицето от полицията и е окончателно.

Продължаване на срока за постановяване на съдебно решение

Чл. 49.. (*) (1) Когато Европейската заповед за арест не може да бъде изпълнена в сроковете по чл. 45, ал. 3 и чл. 48, ал. 3, съдът незабавно уведомява за това издаващия орган, като излага мотивите за забавянето. В този случай сроковете се продължават с още 30 дни.

(2) Когато производството не е приключило в 90-дневен срок от задържането на лицето от полицията, съдът незабавно уведомява Евроджъст (Eurojust) за закъснението, като излага мотиви за това.

Временно предаване или изслушване на исканото лице

Чл. 50.. (*) (1) Когато Европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно преследване и до приключване на съдебното производство по изпълнение на заповедта издаващият орган направи искане до окръжния съд за изслушване или временно предаване на исканото лице, съдът или изслушва лицето, или го предава временно на издаващия орган.

(2) Исканото лице се изслушва от съда в присъствие на представител на издаващия орган в съответствие с българското законодателство и при условия, определени по споразумение между издаващия орган и окръжния съд.

(3) Исканото лице се предава временно при условия и за срок, определени по споразумение между издаващия орган и окръжния съд.

(4) Временно предаване се допуска, при условие че издаващият орган гарантира връщането на лицето в Република България, за да участва в съдебното производство по изпълнение на заповедта.

Предаване на лице, екстрадирано в република България

Чл. 51.. (*) (1) Лице, екстрадирано в Република България от държава, която не е членка на Европейския съюз, и защитено от принципа на особеността, предвиден в международния акт, по силата на който е било екстрадирано, не може да се предаде на издаващия орган, освен ако е получено съгласие от държавата, от която е било екстрадирано.

(2) Министърът на правосъдието незабавно прави искане до компетентния орган на държавата, от която е било екстрадирано исканото лице, за съгласие то да бъде предадено на издаващия орган.

(3) Сроковете за приключване на съдебното производство по изпълнение на Европейската заповед за арест започват да текат от деня на получаване на съгласието по ал. 2.

(4) До получаване на решението на държавата, от която е било екстрадирано исканото лице, окръжният съд му налага мярка, която осигурява участието му в производството по изпълнение на Европейската заповед за арест.

Отложено изпълнение на европейската заповед за арест. изпълнение под условие

Чл. 52.. (*) (1) Ако срещу исканото лице в Република България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в Европейската заповед за арест, с решението за предаване съдът може да отложи предаването на лицето до приключване на наказателното производство или до изтърпяване на наложеното наказание.

(2) В случаите по ал. 1 вместо отлагане на предаването съдът може да предаде временно исканото лице на издаващата държава членка при условия, определени в писмено споразумение между съда и издаващия орган.

Уведомяване за решението

Чл. 53.. (*) (1) Окръжният съд уведомява незабавно издаващия орган за решението по Европейската заповед за арест и за действията по изпълнението му, които ще се предприемат.

(2) Заверен препис от влязлото в сила решение за изпълнение на Европейската заповед за арест незабавно се изпраща на Върховната касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на решението.

Раздел III.Предаване на лица по Европейска заповед за арест. Транзит

Предаване на лицето

Чл. 54.. (*) (1) Предаването на исканото лице се извършва по реда на чл. 26, ал. 1 - 3 не по-късно от 10 дни от влизане в сила на съдебното решение за изпълнение на Европейската заповед за арест.

(2) Когато по независещи от държавите членки причини предаването на лицето в срока по ал. 1 не е извършено, Върховната касационна прокуратура, Националното централно бюро "Интерпол" и издаващият орган незабавно уговарят нова дата за предаване. В този случай предаването се извършва не по-късно от 10 дни от новата дата.

(3) Предаването може да бъде временно отложено от окръжния съд при основателно предположение, че то ще застраши живота или здравето на исканото лице. Европейската заповед за арест се изпълнява незабавно след отпадане на това предположение. Върховната касационна прокуратура и издаващият орган незабавно уговарят нова дата за предаване. В този случай предаването се извършва до 10 дни от новата дата.

(4) Ако лицето не бъде предадено след изтичане на сроковете по ал. 1 - 3, то се освобождава.

Транзит на лице, предадено въз основа на европейска заповед за арест

Чл. 55.. (*) (1) Министърът на правосъдието приема молбите за транзит и придружаващите ги документи по начин, който удостоверява писменото им предаване и незабавно ги изпраща на Върховната касационна прокуратура.

(2) Върховната касационна прокуратура разрешава транзит през територията на Република България на лице, което се предава за изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, при условие че е предоставена информация за:

1. самоличността и гражданството на лицето;

2. издадената Европейска заповед за арест;

3. характера и правната квалификация на престъплението;

4. обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително дата и място на извършване.

(3) Върховната касационна прокуратура уведомява държавата членка, поискала транзита, и министъра на правосъдието за своето решение по начин, който може да удостовери предаването му писмено.

(4) Когато лицето, за което е издадена Европейска заповед за арест с цел провеждане на наказателно преследване, е български гражданин или постоянно пребиваващ в Република България, транзитът може да се извърши, при условие че след като приключи наказателното производство в издаващата държава с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето, то ще бъде върнато в Република България за изтърпяването им.

(5) Разпоредбите на този член не се прилагат в случай на превоз по въздух без планирано междинно кацане в Република България. В случай че се наложи извънредно кацане, издаващата държава членка предоставя информацията по ал. 2 на министъра на правосъдието.

(6) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно, когато транзитът е на лице, екстрадирано от трета държава в държава - членка на Европейския съюз.

(7) Разпоредбите на този член се прилагат съответно и когато органите по чл. 56, ал. 1 поискат транзит през територията на друга държава - членка на Европейския съюз.

Раздел IV.Издаване на Европейска заповед за арест в Република България

Компетентни органи

Чл. 56.. (*) (1) Европейска заповед за арест в Република България се издава от:

1. съответния прокурор - за обвиняем или за осъден с влязла в сила присъда;

2. съответния съд - за подсъдим.

(2) Европейската заповед за арест се издава във формата и със съдържанието, посочени в чл. 37.

Изпращане на европейска заповед за арест

Чл. 57.. (*) (1) Когато местонахождението на исканото лице на територията на държава - членка на Европейския съюз, е известно, издаващият орган може да изпрати Европейската заповед за арест пряко до изпълняващия орган в държавата членка. Когато издаващият орган не разполага с информация за изпълняващия орган на държавата членка, той се консултира с Европейската съдебна мрежа.

(2) Издаващият орган може да подаде сигнал за исканото лице в ШИС чрез органите на Министерството на вътрешните работи.

(3) Сигналът по ал. 2 се подава в съответствие с чл. 95 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1990 г. за постепенно премахване на контрола върху общите държавни граници.

(4) Сигналът за издирване в ШИС се придружава от информацията по чл. 37, ал. 1 и 2 и се приравнява на Европейска заповед за арест.

(5) Изпращането на Европейска заповед за арест може да се осъществи чрез:

1. шенгенската информационна система;

2. телекомуникационната система на Европейската съдебна мрежа;

3. органите на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), или

4. всеки надлежно защитен начин, при който изпълняващата държава членка може да установи автентичността на Европейската заповед за арест.

(6) Трудностите по установяване на автентичността на документ, необходим за изпълнение на Европейска заповед за арест, се разрешават пряко от издаващия и изпълняващия орган или с участието на централните органи на държавите членки.

Информация, предоставяна от издаващия орган

Чл. 58.. (*) Издаващият орган по чл. 56, ал. 1 предоставя необходимите данни и информация по искане на изпълняващия орган във връзка с производството по изпълнение на Европейска заповед за арест.

Уведомяване за забавяне на изпълнението на европейска заповед за арест

Чл. 59.. (*) При редовни забавяния на изпълнението на издадена в Република България Европейска заповед за арест от страна на държава членка министърът на правосъдието уведомява Съвета на Европейския съюз, за да се направи оценка на изпълнението от държавите членки на Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз № 2002/584/ JHA от 13 юни 2002 г.

Раздел V.Последици от предаването

Приспадане на времето на задържане в изпълняващата държава членка

Чл. 60.. (*) Времето на задържане в изпълняващата държава членка във връзка с Европейска заповед за арест, издадена от органите по чл. 56, ал. 1, се приспада от общия срок на лишаване от свобода, който лицето трябва да изтърпи по постановена от български съд присъда.

Принцип на особеността

Чл. 61.. (*) (1) Лице, предадено въз основа на Европейска заповед за арест, не може да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано в Република България за престъпление, извършено преди предаването му, различно от това, за което е издадена заповедта.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато:

1. предаденото лице е имало възможност да напусне територията на Република България и не го е направило до 45 дни от окончателното му освобождаване или се е завърнало отново на нея, след като я е напуснало;

2. за престъплението не се предвижда наказание лишаване от свобода или доживотен затвор;

3. наказателното производство не изисква вземане на мярка, която ограничава личната свобода;

4. исканото лице се е отказало пред изпълняващия орган от прилагане на принципа на особеността едновременно с даване на съгласие да бъде предадено в Република България;

5. след предаването му в Република България исканото лице изрично се е отказало от прилагане на принципа на особеността за престъпления, извършени преди неговото предаване;

6. изпълняващият орган е дал съгласие принципът да не се прилага.

(3) В случаите по ал. 2, т. 5 предаденото в Република България лице може да се откаже от прилагане на принципа на особеността пред компетентния орган, издал заповедта, като се прилага съответно чл. 19, ал. 1 и 2.

Наказателно преследване за други престъпления със съгласието на изпълняващия орган

Чл. 62.. (*) (1) Молба за получаване на съгласието по чл. 61, ал. 2, т. 6 се подава от съответния български орган, издал заповедта, заедно с информацията и превода по чл. 37.

(2) Молба за даване на съгласие се подава до окръжния съд, с чието решение е предадено лицето, заедно с информацията и превода по чл. 37, по реда на чл. 57. Съдът дава съгласие при спазване на разпоредбите на чл. 36 и чл. 39 - 41. Съдът се произнася с решение не по-късно от 30 дни от получаване на молбата.

Последващо предаване или последваща екстрадиция

Чл. 63.. (*) (1) Лице, предадено на Република България от държава членка, може да бъде предадено на трета държава членка въз основа на Европейска заповед за арест, издадена за престъпление, извършено преди предаването му на Република България, без съгласието на изпълняващия орган, когато:

1. лицето даде съгласие да бъде предадено на трета държава членка въз основа на Европейска заповед за арест по реда на чл. 61, ал. 3;

2. исканото лице не се ползва от принципа на особеността по чл. 61, ал. 2, т. 1 и 4 - 6.

(2) След предаване на лице от Република България въз основа на Европейска заповед за арест в издаващата държава, съгласие за предаване на лицето на трета държава членка се дава от окръжния съд, постановил решение за изпълнение на заповедта, при условията и по реда, предвидени в чл. 62, ал. 2.

(3) Лице, предадено на Република България въз основа на Европейска заповед за арест, може да бъде предадено на трета държава, която не е членка на Европейския съюз, само със съгласието на изпълняващата държава членка.

Предаване на вещи

Чл. 64.. (*) (1) По искане на издаващия орган или служебно съответният окръжен съд може да разпореди съгласно българското законодателство изземването и предаването на вещи, които:

1. може да бъдат изискани като доказателства, или

2. са придобити от исканото лице в резултат на престъплението.

(2) Вещите по ал. 1 се предават и в случаите, когато Европейската заповед за арест не може да бъде изпълнена поради смърт или укриване на исканото лице.

(3) Когато вещите по ал. 1 подлежат на изземване или конфискация на територията на Република България, ако са необходими във връзка с висящо наказателно производство в издаващата държава членка, компетентният български съд може да вземе решение временно да бъдат задържани в Република България или временно да бъдат предадени на издаващата държава членка с условие да бъдат върнати.

(4) Правата, които Република България или трети лица са придобили върху посочените вещи, се запазват. При наличие на такива права вещите се връщат в изпълняващата държава членка на разноски на издаващата държава членка незабавно след приключване на наказателното производство.

Разноски

Чл. 65.. (*) (1) Разноските по изпълнение на Европейска заповед за арест, направени на територията на Република България като изпълняваща държава, се поемат от нея.

(2) Всички останали разноски се поемат от издаващата държава.

Субсидиарно прилагане на наказателно-процесуалния кодекс

Чл. 66.. Доколкото този закон не съдържа специални правила, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Образуваните екстрадиционни производства и допуснатите екстрадиции се довършват и изпълняват по реда на този закон.

§ 2. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 89 от 1974 г.; попр., бр. 99 от 1974 г., бр. 10 от 1975 г.; изм., бр. 84 от 1977 г., бр. 52 от 1980 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 38 от 1982 г.; изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 и 35 от 1990 г.; изм., бр. 39, 109 и 110 от 1993 г., бр. 84 от 1994 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 107 и 110 от 1996 г., бр. 64 от 1997 г.; попр., бр. 65 от 1997 г.; изм., бр. 95 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г., бр. 45 от 1998 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 88 от 1999 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 42 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 50 и 57 от 2003 г., бр. 26, 38, 89 и 103 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 362а, ал. 1 се създава изречение второ: "Когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява, без да преценява дали лицето е знаело или не за наказателното преследване срещу него."

2. Раздел II на глава двадесет и втора "Особени производства" с чл. 435 - 441 се отменя.

§ 3. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 35 - 65, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 20 май 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ

НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 86 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 29.04.2006 Г.)

§ 18. Кодексът влиза в сила шест месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.

Приложение

към чл. 37, ал. 1

Приложение към чл. 37, ал. 1 Европейска заповед за арест (*1)

Тази заповед е издадена от компетентен орган на съдебната власт. Искаме долупосоченото лице да бъде задържано и предадено с цел провеждане на наказателно преследване или изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.

(а) Информация относно самоличността на исканото лице: ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Име: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Фамилия(и): ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Моминско име, където е приложимо: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Псевдоними, където са приложими: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ..
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Пол: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Гражданство: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Дата на раждане: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Място на раждане: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Местожителство и/или известен адрес: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Език (езици), които исканото лице разбира (ако са известни): ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Отличителни белези/описание на исканото лице: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Снимка и отпечатъци на исканото лице, ако има такива и могат да бъдат
изпратени, или данни за контакт с друго лице, от което може да бъде получена
такава информация или ДНК профил (откъдето такова доказателство може да се
предостави, но не е било включено).

(b) Акт, на основание на който се издава заповедта:
1. Акт за задържане: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ..
Вид:
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
2. Влязла в сила присъда: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Номер за справка: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ..
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .

(c) Информация за срока на наказанието:
1. Максимален срок на наказанието лишаване от свобода по присъда или на
мярката, изискваща задържане, които могат да бъдат наложени за
престъплението(ята): ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
2. Срок на наложеното наказание лишаване от свобода или на мярката,
изискваща задържане: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Остатък от срока за изтърпяване на наказанието: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ..
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .

(d) Присъда, постановена задочно, при което:

датата и мястото на съдебното заседание, довело до постановяване на задочната
присъда,
или

датата и мястото на съдебното заседание, довело до постановяване на задочната
присъда, но се предоставят следните правни гаранции след предаването му
(такива гаранции се дават предварително).
Уточнете правните гаранции:
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .

(e) Престъпления:

Тази заповед се издава във връзка с общо ... ... ... ... ... ... ... ... . престъпления.
Описание на обстоятелствата, при които е (са) извършено(и
престъплението(ята), включително време, място и степента на участие на
исканото лице в престъплението(ята):
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Характер и правна квалификация на престъплението(ята) и приложими
азпоредби на Наказателния кодекс:
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
I. Ако е приложимо, отбележете едно или повече от следните престъпления,
наказуеми в Република България с лишаване от свобода или с мярка, изискваща
задържане за не по-малко от 3 години според Наказателния кодекс на Република
България:
участие в организирана престъпна група;
тероризъм;
трафик на хора;
сексуална експлоатация на деца и детска порнография;
незаконен трафик на наркотици и психотропни вещества;
незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;
корупция;
измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на
	Европейските общности по смисъла на Конвенцията от 26 юли 1995 г. за
	защита на финансовите интереси на Европейските общности;
изпиране на имущество, придобито от престъпление;
подправка на парични знаци, включително евро;
компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютрите;
престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на
	застрашени животински видове и застрашени растителни видове и
	разновидности;
подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;
убийство, тежка телесна повреда;
незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на
	заложници;
расизъм и ксенофобия;
организиран или въоръжен грабеж;
незаконна търговия с предмети на културата, включително антични
	предмети и произведения на изкуството;
мошеничество;
рекет и изнудване;
подправка на изделия и пиратство с тях;
подправка на административни документи и търговия с тях;
подправка на платежни инструменти;
незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;
незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;
търговия с противозаконно отнети превозни средства;
изнасилване;
палеж;
престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;
противозаконно отвличане на летателни средства или кораби;
саботаж.
II. Пълно описание на престъплението(ята), които не са включени в горния списък:
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .

(f) други свързани със случая обстоятелства (информацията се предоставя по
избор):
(NB: Тук влизат бележки по екстериториалността, прекъсването на давностните
срокове и други последици от престъплението)
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .

(g) Тази заповед се отнася и до изземването и предаването на вещи, които
могат да бъдат изискани като доказателства:
Тази заповед се отнася и до изземването и предаването на вещи, които са
придобити от исканото лице в резултат на престъплението:
Описание на вещите (и местонахождението им, ако е известно):
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .

(h) Престъплението(ята), въз основа на което е издадена тази заповед е (са)
наказуемо(и) с доживотен затвор:

преразглеждане на наложеното наказание по внесено искане или най-много след
изтичането на 20 години - с цел неизпълнението на такова наказание,
и/или

помилване, целящо неизпълнението на такова наказание и чието прилагане
лицето има право да поиска по Наказателния кодекс.

(i) Орган, издал заповедта:
Официално название:
Име на неговия представител (*2):... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Заемана длъжност (титла/ранг): ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Номер на преписката/делото: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Адрес: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Тел.: (код на страната) (код на града/района)
(...)... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Факс: (код на страната) (код на града/района)
(...)... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Електронен адрес: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Данни за контакт с лицето, отговарящо за практическото уреждане на
предаването: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ..
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .

Когато отговорността за предаването и административното получаване на
Европейската заповед за арест е възложена на централен орган:
Наименование на централния орган:
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Лице за контакт, ако е определено (титла/ранг и име):
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Адрес: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Тел.: (код на страната) (код на града/района)
(...)... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Факс: (код на страната) (код на града/района)
(...)... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Електронен адрес: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Подпис на издаващия орган и/или на негов представител:
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .
Име: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Заемана длъжност (титла/ранг): ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ..
Дата: ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

Официален печат (ако има такъв)

(*1) Тази заповед трябва да бъде съставена или преведена на един от официалните езици на изпълняващата държава членка, когато тя е известна, или на всеки друг език, приет от тази държава.

(*2) На различните езици ще се използва формулировка, включваща "носител" на съдебна власт.

Релевантни актове от европейското законодателство

РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2003/577/ПВР НА СЪВЕТА от 22 юли 2003 година относно изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА 2003/48/ПВР от 19 декември 2002 година за прилагане на особени мерки в полицейското и съдебно сътрудничество за борба с тероризма в съответствие с член 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС

РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за задържане и процедурите за предаване между държавите-членки

Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест

Съдържание