ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ
Съдържание
- 1 ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ
- 2 Раздел I.Общи положения
- 3 Раздел II.Държавна помощ за регионално развитие
- 4 Раздел III.Държавни помощи с хоризонтални цели
- 5 Раздел IV.Държавни помощи за отделни отрасли
- 6 Раздел V.Минимална помощ
- 7 Раздел VI.Производство пред Комисията за защита на конкуренцията
- 8 Раздел VII.Наблюдение на държавните помощи
- 9 Раздел VIII.Референтен лихвен процент и фактор за преобразуване
- 10 Заключителни разпоредби
- 11 Заключителни разпоредбиКЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 57 ОТ 30 МАРТ 2005 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ
- 12 Заключителни разпоредбиКЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 71 ОТ 3 АПРИЛ 2006 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ, ПРИЕТ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 117 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2004 Г.
- 13 Приложение № 1 към чл. 2
- 14 Приложение № 2 към чл. 3
- 15 Приложение № 3 към чл. 4
- 16 Приложение № 4 към чл. 5
- 17 Приложение № 5 към чл. 6
- 18 Приложение № 6 към чл. 7
- 19 Приложение № 7 към чл. 8
- 20 Приложение № 8 към чл. 9
- 21 Приложение № 9 към чл. 10
- 22 Приложение № 10 към чл. 11
- 23 Приложение № 11 към чл. 12
- 24 Приложение № 12 към чл. 13
- 25 Приложение № 13 към чл. 14
- 26 Приложение № 14 към чл. 15
- 27 Приложение № 16 към чл. 17
- 28 Приложение № 17 към чл. 18
- 29 Приложение № 18 към чл. 19
- 30 Приложение № 19 към чл. 20
- 31 Приложение № 20 към чл. 21
- 32 Приложение № 21 към чл. 22
- 33 Приложение № 22 към чл. 23
- 34 Приложение № 23 към чл. 24
- 35 Приложение № 24 към чл. 26, ал. 1
- 36 Приложение № 25 към чл. 26, ал. 1, т. 1
ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ
Обн. ДВ. бр.59 от 7 Юли 2004г., изм. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., отм. ДВ. бр.26 от 27 Март 2007г. Отменен с § 4 от заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи - ДВ, бр. 26 от 27 март 2007 г.
Раздел I.Общи положения
Чл. 1. (1) С правилника се уреждат критериите и условията за оценка съвместимостта на държавните помощи с принципите на свободната конкуренция по смисъла на Закона за държавните помощи, наричан по-нататък "закона", производството пред Комисията за защита на конкуренцията, наричана по-нататък "комисията", по разглеждането и оценяването на помощите, както и правомощията на министъра на финансите във връзка с наблюдението и осигуряването на прозрачност на държавните помощи, разработването на регионална карта на държавните помощи, установяването на референтен лихвен процент за изчисляване елемента на държавна помощ и определянето на фактор за преобразуване за целите на държавните помощи.
(2) Правилникът се прилага и по отношение на държавните помощи, предоставяни на предприятията, на които държавата или общината е възложила извършването на услуги от обществен интерес.
Раздел II.Държавна помощ за регионално развитие
Чл. 2. Държавна помощ за регионално развитие се оценява съгласно приложение № 1.
Чл. 3. Държавна помощ за регионално развитие за големи инвестиционни проекти се оценява съгласно приложение № 2.
Раздел III.Държавни помощи с хоризонтални цели
Чл. 4. Държавна помощ за малки и средни предприятия е допустима, при условие че се предоставя съгласно приложение № 3.
Чл. 5. Държавна помощ за обучение е допустима, при условие че се предоставя съгласно приложение № 4.
Чл. 6. Държавна помощ за насърчаване на заетостта е допустима, при условие че се предоставя съгласно приложение № 5.
Чл. 7. Държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност се оценява съгласно приложение № 6.
Чл. 8. Държавна помощ за защита и опазване на околната среда се оценява съгласно приложение № 7.
Чл. 9. Държавна помощ за оздравяване или преструктуриране на предприятия в затруднение се оценява съгласно приложение № 8.
Чл. 10. Държавни помощи за рисков капитал се оценяват съгласно приложение № 9.
Чл. 11. Държавни помощи под формата на дялово участие на държавен орган или орган на местното самоуправление в капитала на дружества се оценяват съгласно приложение № 10.
Чл. 12. Държавни помощи под формата на държавни гаранции се оценяват съгласно приложение № 11.
Чл. 13. Държавни помощи за застраховане на краткосрочни експортни кредити се оценяват съгласно приложение № 12.
Чл. 14. Държавни помощи, свързани с прякото данъчно облагане, се оценяват съгласно приложение № 13.
Чл. 15. Държавна помощ при продажбата на земя и сгради се оценява съгласно приложение № 14.
Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Държавни помощи под формата на компенсация за услуги от обществен интерес се оценяват съгласно приложение № 45.
Чл. 16. Държавна помощ, свързана с извършването на услуги от обществен интерес от организациите, които осъществяват радио- и телевизионно разпространение, се оценява съгласно приложение № 15.
Раздел IV.Държавни помощи за отделни отрасли
Чл. 17. Държавни помощи, предоставяни на предприятия от отрасъл въгледобив, се оценяват съгласно приложение № 16.
Чл. 18. Държавни помощи, свързани с невъзстановяеми разходи в електроенергетиката, се оценяват съгласно приложение № 17.
Чл. 19. Държавни помощи, предоставяни на предприятия от отрасъл корабостроене, се оценяват съгласно приложение № 18.
Чл. 20. Държавни помощи за оздравяване, преструктуриране и закриване на предприятия от отрасъл стоманодобив се оценяват съгласно приложение № 19.
Чл. 21. Държавни помощи, предоставяни в областта на морския транспорт, се оценяват съгласно приложение № 20.
Чл. 22. Държавни помощи, свързани с извършването на превозни услуги в обществен интерес в областта на шосейния, железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища, се оценяват съгласно приложение № 21.
Чл. 23. Държавни помощи за предприятия от областта на шосейния, железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища се оценяват съгласно приложение № 22.
Чл. 24. Държавни помощи за кинематографични и други аудио-визуални произведения се оценяват съгласно приложение № 23.
Раздел V.Минимална помощ
Чл. 25. (1) Размерът на минималната помощ по чл. 1, ал. 6 от закона се изчислява, като:
- 1. помощ под формата на субсидия е пълният размер на субсидията заедно с дължимите във връзка с нея данъци;
- 2. помощ под всяка друга форма, различна от субсидия, е помощта в размера на нейния брутен паричен еквивалент;
- 3. помощ, изплащана на части, се приравнява до размера й към момента на нейното предоставяне; лихвеният процент, който се използва за целите на дисконтирането и за изчисляване размера на помощ под формата на заем, е приложимият референтен лихвен процент към момента на предоставянето на помощта.
(2) Минималната помощ е допустима за всички предприятия независимо от тяхната големина и положението на пазара.
(3) Всеки, който предоставя минимална помощ, е длъжен да уведоми в срок 5 дни от предоставянето й министъра на финансите съгласно чл. 26, ал. 1 и да изпълнява задълженията по чл. 37, ал. 2.
Раздел VI.Производство пред Комисията за защита на конкуренцията
Чл. 26. (1) Уведомлението по чл. 7 от закона се изготвя в писмена форма, на български език и да съдържа данните, посочени в приложение № 24, както и следните данни:
1. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл. 2 - данните, посочени в приложение № 25;
2. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл. 3 - данните, посочени в приложение № 26;
3. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл. 4 - данните, посочени в приложение № 27;
4. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл. 5 - данните, посочени в приложение № 28;
5. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл. 6 - данните, посочени в приложение № 29;
6. за индивидуалните помощи по чл. 7 - данните, посочени в приложение № 30;
7. за схемите на помощ по чл. 7 - данните, посочени в приложение № 31;
8. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл. 8 - данните, посочени в приложение № 32;
9. за индивидуалните помощи за оздравяване на предприятия в затруднение по чл. 9 - данните, посочени в приложение № 33;
10. за схемите на помощ за оздравяване на предприятия в затруднение по чл. 9 - данните, посочени в приложение № 34;
11. за индивидуалните помощи за преструктуриране на предприятия в затруднение по чл. 9 - данните, посочени в приложение № 35;
12. за схемите на помощ за преструктуриране на предприятия в затруднение по чл. 9 - данните, посочени в приложение № 36;
13. за схемите на помощ за рисков капитал по чл. 10 - данните, посочени в приложение № 37;
14. за индивидуални държавни помощи за преструктуриране на предприятия в затруднение, опериращи в областта на въздушния транспорт, по чл. 9 - данните, посочени в приложение № 38;
15. за схемите на държавна помощ за морския транспорт по чл. 21 - данните, посочени в приложение № 39;
16. за индивидуални помощи и схеми на помощ за комбиниран транспорт по чл. 23 - данните, посочени в приложение № 40;
17. за индивидуалните помощи и схемите на помощ за транспортна инфраструктура по чл. 23 - данните, посочени в приложение № 41;
18. за схемите на помощ за кинематографични и други аудио-визуални произведения по чл. 24 - данните, посочени в приложение № 42.
(2) Молбата по чл. 9, ал. 1, т. 2 от закона се изготвя на български език и съдържа:
- 1. името, съдебната регистрация, предмета на дейност, седалището и адреса на управление:
а) на предприятието, което я подава;
б) на предприятието - получател на държавната помощ;
- 2. изложение на обстоятелствата, на които се основава молбата, като изрично се посочи органът или лицето, което предоставя държавната помощ, и нейният размер;
- 3. искане към комисията;
- 4. подпис на лицето, представляващо предприятието.
(3) С молбата по ал. 2 се представят:
- 1. удостоверения за актуалното състояние на предприятията по ал. 2;
- 2. доказателства в подкрепа на твърденията за извършено нарушение на закона;
- 3. пълномощно - когато молбата се подава от пълномощник на дружеството.
(4) Документите по ал. 3 се изготвят на български език или се придружават с легализиран превод. Когато са приложени копия, те надлежно се заверяват за вярност с оригиналите.
(5) Уведомленията, свързани с държавните помощи, предвидени в проектобюджета за следващата финансова година, се изготвят и изпращат в комисията в 7-дневен срок считано от датата на приемането му от Министерския съвет.
(6) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2005 г.) Уведомлението по чл. 7 от закона задължително се съгласува методически с Министерството на финансите преди изпращането му в комисията.
(7) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Когато не се променят условията или срокът на предоставената помощ, увеличението до 20 на сто на първоначално одобрения от комисията бюджет на определена схема за помощ не се счита за изменение по смисъла на чл. 7 от закона и не е необходимо повторно уведомяване на комисията.
Чл. 27. (1) Уведомлението и молбата се завеждат в деловодството на комисията.
(2) В срок 5 дни от постъпване на уведомлението или молбата главният секретар на комисията съвместно с директора на дирекция "Политика на държавното подпомагане на предприятията" извършва проверка на редовността им. Ако уведомлението или молбата не отговаря на изискванията на чл. 26, на подателя се изпраща съобщение да отстрани допуснатите непълноти и нередовности и му се дава подходящ срок за това.
(3) Ако подателят на уведомлението не отстрани посочените непълноти и/или нередовности в срока по ал. 2, изпраща му се уведомително писмо, че не е изпълнил задължението по чл. 7 от закона, за което е предвидено налагането на глоба, и му се дава нов 7-дневен срок за привеждане на уведомлението в съответствие с изискванията на чл. 26. Ако и в този срок непълнотите и нередовностите не бъдат отстранени, комисията преценява дали да образува производство по собствена инициатива.
(4) Ако подателят на молбата не отстрани посочените непълноти и/или нередовности в срока по ал. 2, приема се, че тя е оттеглена и се отнася към дело.
Чл. 28. (1) Когато уведомлението или молбата са редовни, председателят на комисията в 7-дневен срок, считано от датата на постъпване на уведомлението или молбата или от отстраняване на непълнотите и/или нередовностите по чл. 27, ал. 2 и 3, образува преписка и я възлага на член на комисията - докладчик.
(2) При образуване на производство по собствена инициатива решението на комисията се отбелязва в протокола от заседанието й. Председателят на комисията образува преписка и я възлага на член на комисията - докладчик, в 7-дневен срок от вземане на решението.
(3) След образуване на преписката копие от уведомлението, молбата или решението по ал. 2 се изпраща в Министерството на финансите.
Чл. 29. (1) При проверка на обстоятелствата по преписката по чл. 10, ал. 1 от закона може да бъде привлечен и външен експерт.
(2) В протокола по чл. 10, ал. 1, т. 1 от закона се отразява и предоставянето на писмени доказателства от страните по време на снемане на устните им обяснения.
Чл. 30. (1) След приключване на проучването докладчикът по преписката определя фактите и обстоятелствата, които представляват търговска или служебна тайна на страните по чл. 10, ал. 3 от закона, и разпорежда съхраняването им в отделна папка.
(2) След запознаване със събраните доказателства съгласно чл. 10, ал. 6 от закона страните имат право да правят искания, бележки и възражения, които се записват в протокол и се подписват от страната и от докладчика или от определен от него член на работната група.
Чл. 31. В случаите на допълнително проучване, ако комисията не се произнесе в срока по чл. 11, ал. 3 от закона, държавната помощ се предоставя при условията, посочени в първоначалното уведомление. Органът, предоставящ помощта, изпраща на Министерството на финансите информацията, необходима за вписването й в централния регистър на държавните помощи.
Чл. 32. В случаите по чл. 10, ал. 5 от закона, когато преписката не е изяснена пълно и всестранно, комисията с определение връща преписката за допълнително проучване с конкретни указания, които са задължителни за докладчика.
Чл. 33. (1) Заседанията на комисията са открити и закрити.
(2) По време на заседанието се води протокол, който се подписва от председателя и от протоколчика.
Чл. 34. (1) Решението на комисията по чл. 15 от закона се подписва от всички членове, участвали в гласуването.
(2) Членът на комисията, който е подписал решението с особено мнение, го представя в 3-дневен срок от подписване на решението.
Чл. 35. (1) При обжалване на решение на комисията председателят на комисията в 3-дневен срок от получаването на жалбата изпраща във Върховния административен съд цялата преписка, включително обжалваното решение.
(2) Когато преписката съдържа и материали, съставляващи търговска или служебна тайна на страните, те се изпращат в отделна папка с изрично указание за това.
Раздел VII.Наблюдение на държавните помощи
Чл. 36. (1) До 31 март на текущата година всеки, който е предоставял, изменял или администрирал държавни помощи, представя на министъра на финансите годишен доклад за отпуснатите държавни помощи на базата на отчетните данни за предходната година съгласно приложение № 43. В доклада се включват и данни за предоставените минимални помощи, като се посочват и отделните получатели на минимална помощ. При констатиране неспазване на одобрените с решение от комисията условия за предоставяне на държавната помощ министърът на финансите изпраща съответния доклад на комисията.
(2) На базата на получените доклади министърът на финансите изготвя консолидиран годишен доклад за държавните помощи, който представя общото количество и разпределение на държавните помощи в Република България на национално и регионално равнище.
(3) Консолидираният годишен доклад се представя на Народното събрание, Министерския съвет, Европейската комисия и на Комисията за защита на конкуренцията. Докладът се публикува в официалната страница на Министерството на финансите в интернет и в списание "Бюджетът".
Чл. 37. (1) Министърът на финансите поддържа централен регистър на държавните помощи, който представлява електронна база от данни, която се съхранява и актуализира от определени от министъра на финансите служители от администрацията на Министерството на финансите и съдържа минимално необходимата информация съгласно приложение № 44. Информацията се съхранява за срок 10 години от датата на последното плащане по схема на помощ или на индивидуалната помощ, включително на минимална помощ.
(2) Всеки, който предоставя държавна помощ, е длъжен да поддържа собствен регистър на държавните помощи по образец на годишния доклад и да осигури необходимия административен капацитет за това. Информацията в регистъра, както и първичната документация се съхраняват за срок 10 години от датата на последното плащане по дадена схема на помощ или на индивидуална помощ.
(3) Всеки, който предоставя, изменя или администрира държавна помощ, отговаря за правилното съхраняване и достоверността на данните в неговия регистър и при необходимост осигурява достъп на представител на Министерството на финансите до този регистър.
(4) Министърът на финансите поддържа и актуализира текущо регистъра на държавните помощи с данните:
- 1. съдържащи се в уведомленията и решенията, предоставени от комисията;
- 2. съдържащи се в докладите по чл. 36, ал. 1;
- 3. за предоставените минимални помощи с цел проследяване на натрупването им.
(5) Данните от централния регистър се използват от министъра на финансите при подготовката на консолидирания годишен доклад за държавните помощи, както и за изготвяне на специфични доклади, експертизи, становища по конкретни случаи на държавни помощи, поискани от Министерския съвет, от Комисията за защита на конкуренцията и от Европейската комисия.
Чл. 38. (1) Министърът на финансите съвместно с Европейската комисия извършва оценка на максималния интензитет на помощта и на специфичния местен обхват на районите в Република България, приемливи за регионална помощ. За целта министърът на финансите разработва регионална карта на държавните помощи, която се одобрява от Министерския съвет, след което се предлага за приемане от Съвета по асоцииране.
(2) При поискване Националният статистически институт предоставя на министъра на финансите данни за брутния вътрешен продукт на глава от населението и други конкретни показатели за шестте района за планиране на статистическо ниво НТЕС (Номенклатура на териториалните единици за статистически цели) за 3 последователни предходни години в съответствие с методологията, възприета в Европейския съюз.
(3) Срокът на валидност на регионална карта за държавните помощи е 31 декември 2006 г. или до датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз в зависимост от това, кое от двете събития ще настъпи по-рано.
Раздел VIII.Референтен лихвен процент и фактор за преобразуване
Чл. 39. (1) За изчисляване елемента на държавна помощ приложимият референтен лихвен процент е референтният лихвен процент, определен от министъра на финансите за съответната година, съгласувано с Европейската комисия.
(2) Референтният лихвен процент за следващата календарна година се изчислява на базата на средния процент на доходност на 5-годишните държавни ценни книжа за периода септември - ноември на текущата година плюс премия от 25 базисни пункта. Референтният лихвен процент се коригира отново в течение на годината, ако се различава с повече от 15 на сто средноаритметично от показателния процент за последните 3 месеца, за които има информация. За всяка промяна на референтния лихвен процент през годината се уведомява Европейската комисия.
(3) При всеки конкретен случай на помощ, включващ допълнителен риск, произтичащ от състоянието на предприятието - получател на помощта, или поради условията на самата сделка, включително при заем или друга подобна сделка, по която частна банка не би приела да предостави заем или да участва като страна по нея, комисията може да увеличи референтния лихвен процент и при изчисляване на стойността му премията да достигне до 400 и повече базисни пункта.
(4) Без да изключва общата разпоредба на ал. 2, състоянието на предприятието - получател на помощта, обхваща случаи на предприятие в затруднение, а условията на самата сделка обхващат случаи, при които не е налице сигурността, която частна банка нормално изисква.
Чл. 40. Министърът на финансите ежегодно определя фактор за преобразуване на брутния паричен еквивалент на държавната помощ в нетен еквивалент.
Заключителни разпоредби
Параграф единствен. Правилникът се приема на основание § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавните помощи.
Заключителни разпоредбиКЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 57 ОТ 30 МАРТ 2005 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ
(ОБН. - ДВ, БР. 31 ОТ 2005 Г.)
§ 6. Уведомленията за помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, постъпили в Комисията за защита на конкуренцията преди влизането в сила на постановлението, се разглеждат съгласно разпоредбите, действащи към датата на постъпването им.
§ 7. Уведомленията за промени в одобрени от Комисията за защита на конкуренцията помощи за оздравяване или преструктуриране се разглеждат съгласно разпоредбите, действали към момента на предоставянето им.
§ 8. Допустимостта на помощи за оздравяване или преструктуриране, за които Комисията за защита на конкуренцията не е уведомена, се оценява съгласно разпоредбите на това постановление, ако помощите или част от тях са предоставени след влизането му в сила.
Заключителни разпоредбиКЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 71 ОТ 3 АПРИЛ 2006 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ, ПРИЕТ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 117 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2004 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г.)
§ 10. Приложение № 45 към чл. 15а се прилага и за проекти, за които Комисията за защита на конкуренцията е уведомена преди влизането в сила на постановлението.
§ 11. Допустимостта на помощи под формата на компенсация на услуги от обществен интерес, за които Комисията за защита на конкуренцията не е уведомена, се оценява съгласно разпоредбите на постановлението, ако помощите или част от тях са предоставени след влизането му в сила.
Приложение № 1 към чл. 2
Държавна помощ за регионално развитие
1. Въведение
Това приложение се прилага от комисията при разглеждане съвместимостта на държавната помощ за регионално развитие, наричана по-нататък "регионална помощ", с принципите на свободната конкуренция съгласно чл. 4, т. 1 от закона.
Мерките за помощ - предмет на това приложение, се различават от другите категории на държавно подпомагане (в частност - помощи за научноизследователска и развойна дейност; за защита и опазване на околната среда или за оздравяване или преструктуриране на предприятия в затруднение) с това, че се отнасят само за определени райони на Европа и конкретната им цел е развитието на тези райони (Помощта за малките и средните предприятия, предвиждаща подпомагане растежа на регионалното развитие, се разглежда като регионална помощ.).
Държавната помощ за регионално развитие е предназначена за развитие на необлагодетелстваните райони на Европа чрез устойчива подкрепа на инвестициите и/или създаването на работни места, свързани с инвестициите. Тя насърчава разширяването, модернизацията и диверсификацията на дейностите на предприятията в тези райони, както и установяването на нови предприятия. За да се поощри регионалното развитие и да се намалят потенциалните отрицателни въздействия на всяко преместване на дейности, е необходимо предоставянето на такава помощ да е в зависимост от поддържането на инвестицията и създадените работни места в необлагодетелствания район за един минимален период.
В изключителни случаи такава помощ може да не е достатъчна, за да се задейства процесът на регионалното развитие, ако структурните затруднения в съответния район са твърде големи. Само в подобни случаи регионалната помощ се допълва с оперативна помощ.
Регионалната помощ може ефективно да изпълнява отредената й роля, а оттам да бъде оправдано последващото нарушаване на конкуренцията, при условие че помощта се придържа към определени принципи и спазва определени правила.
Такава помощ се предоставя само ако се използва в умерени размери и остане съсредоточена в необлагодетелстваните райони на Република България, тъй като има вероятност помощта да попречи на нормалното взаимодействие между пазарните сили и да намали ефективността на икономиката като цяло.
2. Приложно поле
Комисията прилага това приложение относно държавната помощ за регионално развитие, която се предоставя във всеки отрасъл на икономиката, с изключение на отраслите земеделие, рибно стопанство и въгледобив. Някои от обхванатите от това приложение отрасли попадат под разпоредбите на конкретно насочените към тези отрасли норми (Отраслите, които са предмет на специални норми, в допълнение на тук изложените са следните: транспорт, стоманодобив, корабостроене, производство на синтетични влакна и на моторни превозни средства. Специални норми се прилагат и за инвестициите, които са предмет на приложението за регионална държавна помощ за големи инвестиционни проекти.).
Право на изключение от установения в чл. 1, ал. 3 от закона принцип за несъвместимост се дава по отношение на регионалната помощ само ако се гарантира равновесието между произтичащото от помощта нарушаване на конкуренцията и предимствата на помощта от гледна точка на развитието на съответния необлагодетелстван район.
Изплащането на индивидуална еднократна помощ на предприятие или на помощ, ограничена до отделна дейност, може да окаже сериозно въздействие върху конкуренцията на съответния пазар, а в същото време въздействието на помощта върху регионалното развитие може да е твърде ограничено. Индивидуална помощ се предоставя в рамките на специфични или отраслови политики и често не съответства на политиката относно помощта за регионално развитие. Последната трябва да остане неутрална по отношение на разпределението на производствените ресурси между отделните икономически отрасли и дейности.
Комисията приема, че подобна помощ не отговаря на посочените в предходния параграф изисквания, освен ако не може да се докаже противното. Правата за изключение се дават само за действащи в даден район схеми за многоотраслова помощ за всички предприятия от съответния отрасъл.
3. Цел, форма и размер на помощта
3.1. Целта на регионалната помощ е да осигури производствени инвестиции (първоначални инвестиции) и/или да създаде работни места, свързани с инвестициите. По този начин не се облагодетелства нито факторът "капитал", нито факторът "работна сила".
3.2. За да се гарантират жизнеспособността и стабилността на подпомаганата производствена инвестиция, участието на получателя (Минималното участие в размер 25 % не трябва да съдържа никаква помощ. Случаят е различен, когато даден заем е свързан със субсидиране на лихвата или се подпомага от правителствени гаранции, съдържащи елементи на помощ.) във финансирането трябва да бъде минимум 25 %.
Формата на помощта е различна: субсидия, безлихвен заем или заем с намалена лихва, държавна гаранция или закупуване на държавни акции при изгодни условия, освобождаване от данъци, намалени социалноосигурителни вноски, доставка на стоки и услуги при намалена цена и др.
Схемите на помощ поставят изискване за подаване на молба за помощ преди започването на работата по проектите.
3.3. Нивото на помощта се определя, като се изчислява интензитетът, съпоставен със съответните разходи (виж т. 3.5, 3.6 и 3.13).
Помощ за първоначална инвестиция
3.4. Първоначална инвестиция означава инвестиция в основен капитал, свързан със създаването на ново предприятие, с разширяването на съществуващо предприятие или със започването на дейност, която води до съществена промяна в продукта или в производствения процес на съществуващо предприятие (чрез рационализация, диверсификация или модернизация) (По този начин заместващата инвестиция е изключена от това понятие. Помощта за този вид инвестиция попада в категорията на оперативната помощ, за която важат нормите, описани в т. 3.15 и 3.17. От това понятие е изключена и помощта за финансово преструктуриране на предприятие в затруднение по смисъла на приложението за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение. Може да се отпуска помощ за преструктуриране по смисъла на посоченото приложение дотолкова, доколкото помощта се отнася до инвестиционни мерки (рационализация, модернизация, диверсификация), без да има необходимост от отделно уведомление съгласно дадена схема за регионална помощ. Тъй като подобна регионална помощ е част от предлагана помощ за преструктуриране на предприятие в затруднение, това трябва да се взема предвид при разглеждането, извършвано съгласно посоченото приложение.).
Инвестиция в основен капитал, извършена под формата на закупуване на закрито предприятие или на такова, което е щяло да бъде закрито, ако не е било закупено, се счита също за първоначална инвестиция.
3.5. Помощта за първоначална инвестиция се изчислява като процент от размера на инвестицията. Тази стойност се определя въз основа на унифициран пакет от разходи (стандартна база), който съответства на следните елементи на инвестицията: земя, сгради и съоръжения/машини (В отрасъл "транспорт" разходите за закупуване на подвижно транспортно оборудване се изключват от унифицирания пакет от разходи (стандартната база). Тези разходи не са приемливи за помощ за първоначална инвестиция.).
При покупка се вземат предвид само разходите за закупуване на тези активи (Когато дадена покупка се придружава от друга първоначална инвестиция, разходите свързани с последната, се прибавят към разходите за покупката.) (сделката се осъществява при пазарни условия). Активите, за чието придобиване вече е била предоставена помощ преди покупката, се приспадат от стандартната база.
3.6. В случай на големи фирми (7 Критериите и условията, които се прилагат за малките и средните предприятия, са определени в приложението за държавната помощ за малки и средни предприятия.) приемливите разходи включват и някои категории инвестиции в нематериални активи в размер до 25 % от стандартната база.
Такива разходи се ограничават до разходи, свързани с трансфер на технология чрез придобиването на:
- патенти;
- лицензи за оперативно или патентовано ноу-хау;
- непатентовано ноу-хау.
Приемливите нематериални активи отговарят на необходимите условия за гарантиране, че активите остават в района получател, който отговаря на условията за отпускане на регионална помощ, и че не са предмет на прехвърляне в полза на други райони, особено на такива, които не отговарят на условията за отпускане на регионална помощ. Приемливите нематериални активи трябва да отговарят на следните условия:
- да се използват изключително само в предприятието, което получава регионална помощ;
- да се считат за подлежащи на амортизация активи;
- да бъдат закупени от трети лица при пазарни условия;
- да бъдат включени в активите на предприятието и да останат най-малко 5 години в предприятието, което получава помощ за регионално развитие.
3.7. Нотифицираната помощ се изразява в брутни стойности, т.е. преди данъчно облагане. За да може:
а) различните форми на помощ да бъдат съпоставими една с друга, и
б) интензитетите на помощта да бъдат съпоставими с тези в Европейската общност,
Комисията превръща помощта в помощ, изразена в нетен еквивалент на помощта (НЕП) (За използвания за изчисляване на НЕП метод виж форма № 1.).
3.8. Интензитетът на помощта трябва да бъде съобразен с естеството и интензитета на регионални проблеми, чието разрешаване се цели.
В случай на райони, които попадат в обхвата на разпоредбите на чл. 4, т. 1 и 3 от закона, и съгласно приетата регионална карта на държавните помощи интензитетът на регионалната помощ не трябва да надвишава 50 % от НЕП.
Определеният по-горе таван на интензитета представлява горна граница. Под нивото на този таван комисията трябва да гарантира, че когато разглежда интензитета на регионалната помощ, той трябва да бъде съобразен с тежестта и сериозността на регионалните проблеми.
3.9. Посочените в т. 3.8 тавани могат да се увеличат с добавките за малките и средните предприятия, предвидени в приложението за държавна помощ за малки и средни предприятия, т.е. с 15 % в брутно изражение. Добавките за малките и средните предприятия не се прилагат за транспортни предприятия.
3.10. Помощта за първоначална инвестиция зависи (чрез начина на нейното плащане или чрез условията, свързани с нейното придобиване) от поддържането на въпросната инвестиция в района в продължение най-малко на 5 години.
Помощ за създаване на работни места
3.11. Както е посочено в т. 3.1, регионалната помощ може да бъде насочена към създаването на работни места. За разлика от помощта за създаване на работни места, определена в приложението за държавна помощ за стимулиране на заетостта и отнасяща се за работни места, несвързани с инвестиционен проект, тук се разглеждат само работните места, които са свързани с осъществяването на проект за първоначална инвестиция (Дадено работно място се счита за свързано с осъществяването на инвестиционен проект, когато то се отнася до дейност, свързана с инвестицията, и е създадено в срок 3 години след приключването на инвестицията.).
3.12. Създаване на работни места означава нетното увеличаване на броя на работните места (Броят на работните места съответства на броя на годишните трудови единици (ГТЕ), т.е. броят на лицата, наети на пълно работно време в продължение на една година, като работата на непълно работно време и сезонната работа са части от ГТЕ.) в дадено предприятие в сравнение със средния брой работни места през определен период от време. Всички закрити през този период работни места се приспадат от броя работни места, които са създадени през същия период (Това определение е валидно както за съществуващо предприятие, така и за ново предприятие.).
3.13. Както и при инвестиционната помощ, предвидената в това приложение помощ за създаване на работни места трябва да бъде съобразена с естеството и интензитета на регионалните проблеми, които тя трябва да разреши. Размерът на помощта не трябва да надвишава определен процент от разходите за заплата (Разходите за заплата включват брутната заплата, т.е. преди данъчното облагане, и задължителните вноски за социално осигуряване. Комисията си запазва правото да използва за справка статистиката за средните разходи за заплата.) на наетото лице, изчислен за период две години. Процентът е равен на разрешения интензитет за инвестиционна помощ в съответния район.
3.14. Помощта за създаване на работни места трябва да бъде зависима (чрез начина на нейното плащане или чрез условията, свързани с нейното придобиване) от поддържането на създадената трудова заетост в продължение най-малко на 5 години.
Оперативна помощ
3.15. Регионалната помощ, насочена към намаляване на текущите разходи на дадено предприятие, т. нар. оперативна помощ, принципно е забранена. Такава помощ се отпуска по изключение на райони, които отговарят на изискванията за отпускане на помощ, съгласно изключението по чл. 4, т. 1 от закона, при условие че е оправдана от гледна точка на характера и приноса й за регионалното развитие и че размерът й е съответстващ на трудностите, които тя се стреми да облекчи (Оперативната помощ е под формата на освобождаване от данъци или намаляване на вноските за социално осигуряване.). Органът, предоставящ помощта, трябва да докаже съществуването на трудностите и да ги степенува по важност. Оперативната помощ е ограничена във времето и прогресивно намаляваща.
3.16. В районите с ниска гъстота на населението, които отговарят на условията за изключение по чл. 4, т. 1 от закона, с гъстота на населението под 12,5 жители на кв. км, се разрешава отпускането на помощ, която не е едновременно прогресивно намаляваща и ограничена във времето и която е частично предназначена за компенсиране на допълнителните транспортни разходи ("Допълнителни транспортни разходи" означава "допълнителни разходи, които произтичат от придвижването на стоки в рамките на границите на държавата". Такава помощ при никакви обстоятелства не може да е помощ за износ, нито мерки с равностойно въздействие върху количествените ограничения по вноса.). Органът, предоставящ помощта, трябва да докаже съществуването на такива допълнителни разходи и да определи техния размер.
3.17. Оперативна помощ, предназначена за насърчаване на износа между Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи, не е разрешена.
Правила за натрупване на помощи
3.18. Таваните за интензитет на помощта, които са определени в съответствие с критериите, изложени в т. 3.8 и 3.9, се прилагат по отношение на цялата помощ:
- когато се отпуска помощ по няколко регионални схеми едновременно;
- в зависимост от това, дали помощта произтича от местни, регионални, национални източници или от източници на Европейската общност.
3.19. Описаната в т. 3.11 - 3.14 помощ за създаване на работни места и описаната в т. 3.4 - 3.10 помощ за инвестиции могат да се комбинират (Предвидените в това приложение помощ за създаване на нови работни места и инвестиционна помощ не могат да се комбинират с помощ за насърчаване на заетостта, която е определена в приложението за държавна помощ за насърчаване на заетостта, тъй като тя се прилага при различни обстоятелства и по различно време. За някои категории особено необлагодетелствани получатели ще се приемат увеличения на помощта при условия, определени в приложението за държавна помощ за насърчаване на заетостта.), при условие че се спазва определеният за района таван за интензитет (Това условие се счита за изпълнено, ако сумата на помощта за първоначалния инвеститор, изразена като процент от инвестицията, и помощта за създаване на работни места, изразена като процент от разходите за заплати, не надвишава най-благоприятния размер, който се получава от прилагането или на определения за района таван в съответствие с критериите, посочени в т. 3.8 и 3.9, или на определения за района таван в съответствие с критериите, посочени в т. 3.13.).
3.20. Когато приемливите разходи за регионална помощ са изцяло или частично приемливи за помощ за други цели, общата част ще е подложена на най-благоприятния таван по въпросните схеми.
3.21. Когато се предвижда държавната помощ по дадена схема да се комбинира с помощ по други схеми, тя трябва да уточни за всяка схема метода, по който ще осигури съответствието с изброените по-горе условия.
ФОРМА 1
Методика за изчисляване на нетния еквивалент на помощта за инвестиции
Методиката за изчисляване на нетния еквивалент на помощта (НЕП) се използва от комисията при оценката на схеми за помощ, нотифицирани от органите, предоставящи държавни помощи.
1. Общи принципи
Изчисляването на нетния еквивалент на помощта се състои в свеждането на всички форми на помощ, свързани с дадената инвестиция (Данъчната помощ се счита за помощ, свързана с инвестиция, когато се базира на инвестирана в района сума. Всяка данъчна помощ може да бъде свързана с инвестиция, ако се определи таван, изразен като процент от инвестираната в района сума. Когато отпускането на данъчна помощ се разпростира в продължение на няколко години, всеки оставащ в края на дадена година баланс може да се прехвърля в следваща година и да се увеличава в съответствие с референтния лихвен процент.), до една обща мярка, т.е. нетен интензитет, за целите на сравнението помежду им или с предварително определен таван, т.е. за един предварителен сравнителен метод, който не винаги отразява счетоводната практика.
Нетният интензитет представлява крайната печалба, която дадено предприятие извлича от помощта (без данъците), свързана с подпомаганата инвестиция. Това изчисление може да отчита само разходите за основен капитал, съответстващи на земя, сгради и производствени съоръжения, които представляват т. нар. стандартна база.
При схеми, чиято база включва допълнителни разходи, последните трябва да бъдат ограничени до определена част от стандартната база. Всички схеми трябва да бъдат проучвани от гледна точка на техния интензитет, сведен до разходите, в стандартната база, както е показано в следните примери (Тази система за преизчисляване на интензитетите не важи за нематериалните инвестиции, посочени в т. 3.6 от основния текст.):
Пример 1
- База на схемата: завод
- Максимален интензитет на схемата: 30 %
Тъй като всички приемливи разходи по схемата се явяват стандартна база, комисията взема под внимание максималния интензитет на схемата, т. е. 30 %. Ако разрешеният таван на интензитет във въпросния район надхвърля 30 %, схемата ще бъде считана за съвместима.
Пример 2
- База на схемата: завод, сгради + патенти до 20 % от разходите за завод и сгради
- Максимален интензитет на схемата: 30 %
Всички приемливи разходи по схемата се явяват стандартна база (завод, сгради) или в списъка на приемливите нематериални разходи (патенти). Последните разходи не могат да надвишават 25% от стандартната база. В този случай комисията взема предвид максималния интензитет на схемата, т. е. 30 %. Ако разрешеният таван на интензитет във въпросния район надхвърля 30 %, схемата се счита за съвместима.
Пример 3
- База на схемата: сгради, производствени съоръжения, земя + акции до 50 % от предходните разходи
- Максимален интензитет на схемата: 30 %
Комисията взема под внимание максималния интензитет на схемата, намален до стандартната база, т. е. 30 % x 1,5 = 45 %. Ако разрешеният таван на интензитет във въпросния район е 30 %, схемата няма да се счита за съвместима, освен ако интензитетът й бъде сведен до 30 % / 1,5 = 20 %.
Пример 4
- База на схемата: сгради
- Максимален интензитет на схемата: 60 %
Ако регионалният таван на интензитет на помощта надхвърля 30 %, не съществуват гаранции, че помощта ще съответства на тавана. Предвиденият от схемата интензитет е по-висок от регионалния таван на интензитет, но се прилага по отношение на намалена база. Поради това схемата няма да се приема за съвместима в това отношение, освен ако бъде добавено изрично условие за съответствие с регионалния таван на интензитет, приложим по отношение на пълната база.
Определянето на НЕП се основава единствено на изчисляването на данъци и настояща стойност, с изключение на определени форми на помощ, които изискват специфично третиране. Такива изчисления се основават на елементи, предоставени от схемата за помощ или от данъчното законодателство на заинтересуваната държава, както и на определени параметри, установени със споразумение.
1.1. Данъчно облагане
Интензитетът на помощта трябва да се изчислява след данъчното облагане, т.е. след като са приспаднати дължимите върху помощта данъци и по-специално данъците върху печалбата на фирмите. Това е основата за термина "Нетен еквивалент на помощта" (НЕП), която представлява помощта, полагаща се на получателя след плащане на съответния данък, като се приема, че предприятието реализира печалба още от първата година така, че помощта се облага с максимален данък.
1.2. Сконтиране
Настоящата стойност се изчислява на различни етапи в определянето на НЕП. Първо, когато разходите за помощ и/или инвестиция се простират във времето, трябва да се отчита действителното време на изразходване на помощта и разходите. Затова инвестиционните разходи и плащанията на помощта се сконтират обратно в края на годината, в която предприятието е направило първото си амортизационно отчисление. Второ, настоящата стойност се изчислява в получените ползи при погасяването на заем при облекчени условия или в данъка, с който е обложена дадена субсидия. Процентът, който се използва в такива случаи, е референтният/сконтовият процент, определен от Министерството на финансите. Освен че се използва като сконтов процент, той се използва и за изчисляване субсидирането на лихвата при нисколихвен заем.
1.3. Специфични случаи
Освен описаните по-горе данъчно облагане и сконтирането някои форми на помощ изискват специфична обработка. В случай на помощ за наемане на сграда помощта се измерва чрез сконтиране на разликите между платения от предприятието наем и теоретичната равностойност на наема спрямо приложения към стойността на сградата референтен процент плюс сума, съответстваща на амортизацията на сградата през въпросната година. Подобен метод се използва при помощ за финансов лизинг (Следва да се отбележи, че разходите, които са свързани със закупуването на земята или сградата от отдаващото под наем предприятие, могат да се считат за разрешени, при условие че се докаже необходимостта от въпросната помощ.).
В случай на помощ за наемане на земя теоретичната ставка се изчислява въз основа на референтния процент минус темпото на инфлация, отнасящо се до стойността на земята.
2. Нетен еквивалент на помощта за инвестиции под формата на капиталова субсидия
2.1. Общи положения
Инвестиционната помощ, дадена на предприятие под формата на капиталова субсидия, се изразява първо като процент от инвестицията, представляващ номиналния или брутния еквивалент на помощта.
Съгласно метода за обща оценка нетният еквивалент на помощта (НЕП) е доходът, оставащ на получателя на помощта след плащане на данъците върху печалбата на предприятието. В повечето случаи субсидиите сами по себе си не са данъчно облагаеми, но те се приспадат от стойността на амортизацията на инвестицията. Това означава, че всяка година инвеститорът отчислява по-малки амортизационни отчисления в сравнение с тази, която би обезценил, ако не беше получил помощ. Тъй като амортизационните отчисления се приспадат от облагаемия доход, субсидията увеличава частта, изисквана от държавата всяка година под формата на данък върху печалбата на фирми.
2.2. Примери за изчисление:
Пример 1: Помощта не е предмет на данъчно облагане
Субсидиите обикновено се вписват в счетоводните сметки като приход и подлежат на данъчно облагане. В някои случаи при определени помощи за научноизследователска и развойна дейност субсидията може да бъде освободена от данъчно облагане. В този случай НЕП е равен на номиналната стойност на помощта.
Пример 2: Инвестицията включва само една категория разходи и субсидията изцяло подлежи на данъчно облагане в края на първата финансова година
Това означава, че цялата субсидия подлежи на корпоративно подоходно облагане след първата година. Фирмите, които обикновено регистрират загуба през първата година на дейност, могат да прехвърлят загубите си в продължение на няколко финансови години.
За да бъде изчислен НЕП на помощта, стойността на наложения данък се изважда от нетния еквивалент на помощта.
Например: инвестиция: 100
Номинал на субсидия: 20
Данъчна ставка: 40,0 % (Илюстрацията на размера на данъка е примерна и може да не отразява действителния размер на приложимия данък.)
Така наложеният върху субсидията данък е 20 x x 40 % = 8
Следователно НЕП ще бъде: (20 - 8)/100 = 12 %
Пример 3: Инвестицията включва само една категория разходи, а субсидията подлежи на праволинейно данъчно облагане в продължение на 5 години
Тук субсидията подлежи на данъчно облагане на равни части в продължение на 5 години. Една пета от помощта следователно се прибавя към печалбата за всяка от тези 5 години. За да бъде изчислен НЕП, от субсидията се приспадат сконтираните суми на налагания всяка година данък върху всяка една пета съгласно приложимия режим на данъчно облагане.
Например: инвестиция: 100
Номинална субсидия: 20
Данъчна ставка: 40,0 %
Сконтов процент: 8 % (Илюстрацията на размера на дисконтовия/референтния процент е примерна и може да не отразява действителния размер на референтния процент, определен от Министерството на финансите и публикуван в интернет.)
Таблицата по-долу показва как се изчисляват дължимите данъци през всяка година и отстъпките:
| Период | Дължим данък | Дисконтов | Размер на |
| върху | фактор | данъка с | |
| субсидията | |||
| отстъпка | |||
| (1) x (2) | |||
| Краят на | |||
| 1-вата година | (20/5) x 40 % | 1 | 1,6 |
| Краят на | |||
| 2-рата година | (20/5) x 40 % | 1/(1+0,08)1 | 1,48 |
| Краят на | |||
| 3-тата година | (20/5) x 40 % | 1/(1+0,08)2 | 1,37 |
| Краят на | |||
| 4-тата година | (20/5) x 40 % | 1/(1+0,08)3 | 1,27 |
| Краят на | |||
| 5-ата година | (20/5) x 40 % | 1/(1+0,08)4 | 1,18 |
| Общо | 6,9 |
Общата сума представлява размера на данъка с отстъпката за всичките 5 години. Тя трябва да се приспадне от номиналната стойност на субсидията, за да се получи нетният еквивалент на помощта.
Така НЕП е: (20 - 6,9)/100 = 13,1 %
Забележка. Дължимият данък върху субсидията е сконтиран в края на първата година с допускане, че това е датата, на която предприятието извършва първите си амортизационни отчисления.
Пример 4: Инвестицията включва три категории капиталови разходи: земя, сгради и производствени съоръжения, които се облагат с данъци през различни периоди
Трите вида разходи представляват стандартна база на помощта. Разходите се разпределят в рамките на стандартната база (съгласно статистическа информация, осигурена от Националния статистически институт) чрез използване на разбивка, както е показано в таблицата по-долу:
| Земя | Сгради | Производствени | |
| съоръжения | |||
| България | 2,2 | 50,1 | 57,7 |
Тези фактори се използват за изчисляване на теоретичните нетни еквиваленти на помощта по схемите за помощ. От друга страна, в отделни случаи на помощ се използва действителната разбивка за разпределение на трите категории разходи, фигуриращи в стандартната база.
Тъй като периодът, през който дадена субсидия подлежи на данъчно облагане, е различен в зависимост от категорията разход, първата стъпка е субсидията да се разпредели пропорционално между елементите, които съставляват базата на помощта.
Следващата стъпка е да се изчислят таксуваните като данък суми отделно за всяка категория разход (изчисленията са същите, както в пример 3).
И накрая данъците се приспадат от номиналната субсидия, за да се получи НЕП:
НЕП = номиналната субсидия минус:
- наложения данък върху разпределената за земя помощ
- наложения данък върху разпределената за сгради помощ
- наложения данък върху разпределената за производствени съоръжения помощ
Например: инвестиция: 100
от която: - земя: 3 не подлежи на амортизация
- сгради: 33 пряка амортизация в продължение на 20 години
- производствени съоръжения: 64 намаляваща амортизация в продължение на 5 години
номинална субсидия: 20
данъчна ставка: 55 %
сконтов процент: 8 %
Изчисляване на данъка върху разпределената за земя помощ:
По принцип земята не подлежи на амортизация. Ако приемем, че помощта се облага с данък със същото темпо, както амортизацията, отпуснатата за земя помощ не се облага с данък и от отпуснатата за земя субсидия не се приспада данък.
Изчисляване на данъка върху разпределената за сгради помощ:
Ако приемем, че разпределената за сгради помощ се облага с данък на равни части със същото темпо, както амортизацията, т. е. в продължение на 20 години:
- номиналната субсидия, разпределена за сгради, би била: 20 x 33 % = 6,6
- всяка година частта от субсидията, включена в печалбата, би била: 6,6/20 = 0,33
- сумата на наложения върху тази част данък би бил: 0,33 x 55 % = 0,18
По отношение на отпуснатата за сгради субсидия би била дължима сума от 0,18 от печалбите за всяка година в продължение на 20 години. Ако този поток от суми се сконтира в края на първата година (изчислението е същото, както в таблицата в пример 3), общият наложен за периода данък върху субсидията за сгради ще бъде 1,925.
Изчисляване на данъка върху разпределената за производствени съоръжения помощ:
Да приемем, че разпределената за производствени съоръжения помощ подлежи на данъчно облагане със същия темп, както амортизацията, т. е. по метода на намаляване, в продължение на пет години при следните проценти: 40, 24, 14,4, 10,8 и 10,8 %.
За разлика от сградите данъчното облагане тук е различно за всяка година. Поради това данъкът трябва да се изчислява поотделно за всяка година. Делът на разпределената за производствени съоръжения номинална субсидия е 20 x 64 % = 12,8.
Изчисляване на данъчните ставки
| Период | Дължим данък | Дисконтов | Размер на | |
| върху | фактор | данъка с | ||
| помощта | ||||
| отстъпка | ||||
| (1) x (2) | ||||
| В края на | ||||
| първата | ||||
| година | 12,8 x 40 % x 55 % | 1 | 2,82 | |
| В края на | ||||
| втората | ||||
| година | 12,8 x 24 % x 55 % | 1/(1+0,08)1 | 1,56 | |
| В края на | ||||
| третата | ||||
| година | 12,8 x 14,4 % x 55 % | 1/(1+0,08)2 | 0,87 | |
| В края на | ||||
| четвърта- | ||||
| та година | 12,8 x 10,8 % x 55 % | 1/(1+0,08)3 | 0,6 | |
| В края на | ||||
| петата | ||||
| година | 12,8 x 10,8 x 55 % | 1/(1+0,08)4 | 0,56 | |
| Общо: | 6,41 | |||
| Изчисляване на НЕП: | ||||
| Номинална субсидия | 20 | |||
| минус: | ||||
| за земя помощ | 0 | |||
| за сгради помощ | 1,93 | |||
| x | ||||
| за производствени съоръжения помощ | 6,41 | |||
| НЕП | 11,60% |
Забележки:
1. Посоченото в метода за оценка на помощта данъчно облагане се ръководи както от данъчното законодателство, така и от всички специални разпоредби съгласно въпросната схема.
2. Поради това с цел определяне на НЕП е необходимо да се разполага с точна информация за:
- размера на данъчните ставки върху печалбата;
- действащите амортизационни норми.
3. Нетен еквивалент на помощта при инвестиционна помощ под формата на заем при облекчени условия
3.1. Общи положения
Отпуснатата на дадено предприятие инвестиционна помощ под формата на заем при облекчени условия се изразява първо като брой процентни пунктове на рабата, т. е. разликата между референтния процент и таксувания от заемодателя процент.
Единственият ефект на лихвения рабат е намаляване на лихвените такси, тъй като се приема, че връщането на капитала се извършва по един и същ начин, независимо дали лихвеният процент е нормален или намален.
Тази придобита привилегия при връщането на заема се изразява като процент от инвестицията както при капиталови субсидии. Това дава нетния еквивалент или брутния еквивалент на помощта.
Това не представлява крайната облага, която предприятието извлича от лихвената субсидия. Тъй като лихвените такси се приспадат от данъчно облагаемите печалби, лихвена субсидия означава загуба на част от тази данъчна привилегия чрез увеличаване на вземания от държавата дял под формата на данък върху печалбите на предприятието.
Следователно нетният еквивалент на помощта (НЕП) се получава чрез приспадане от брутния еквивалент на помощта на наложения от държавата данък върху дължащото се на рабата увеличение на данъчно облагаемите печалби.
Както в случая на субсидия, НЕП на заем при облекчени условия се основава на елементи, предоставени или от схемата за помощ, или от данъчното законодателство, плюс всички други фактори, установени със споразумение.
Необходими са следните елементи, за да се изчисли НЕП при инвестиционна помощ под формата на заем при облекчени условия:
- период на заема;
- продължителност на гратисния период, т. е. първоначалният период, през който не трябва да се правят погасителни вноски, като лихвата се плаща върху общия размер на главницата;
- процент на рабата;
- продължителност на рабата, който не е задължително да бъде един и същ с този на заема;
- размер на заема като процент или от инвестицията;
- референтен лихвен процент;
- размер на данъка.
Също така е необходимо да се знаят условията за погасяване на заема. В повечето случаи заемът се погасява чрез преки вноски на равни части с дължимата лихва за неизплатеното салдо. Понякога заемът се изплаща чрез постоянни годишни вноски, което се взема предвид при изчисляването на НЕП.
3.2. Примери за изчисление
Пример 1
1. Параметри
- заемът е отпуснат за 10 години с пряко изплащане на вноските и без гратисен период;
- рабатът е 3 процентни пункта за срока на заема;
- заемът покрива 40 % от инвестицията;
- референтният/сконтовият процент е 8 %;
- данъкът е 35 %.
2. Изчисляване на елемента "Единица безвъзмездна помощ".
"Единица безвъзмездна помощ" е номиналният еквивалент на помощта на лихвен рабат от един пункт върху заем от 100 % от размера на инвестицията, като се отчитат параметрите. Той се изчислява по следния начин:
| Край | Заем | Рабат | Получена | Дисконтов | Сконтира- | ||
| на съот- | (салдо) | ||||||
| изгода | фактор | на стой- | |||||
| ветна- | |||||||
| (1) x (2) | |||||||
| ност(*) | |||||||
| та го- | (1) x (2) x (3) | ||||||
| дина | |||||||
| 1 | 100 | 1,00% | 1 | 1/(1+0,08)1 | 0,93 | ||
| 2 | 90 | 1,00% | 0,9 | 1/(1+0,08)2 | 0,77 | ||
| 3 | 80 | 1,00% | 0,8 | 1/(1+0,08)3 | 0,64 | ||
| 4 | 70 | 1,00% | 0,7 | 1/(1+0,08)4 | 0,52 | ||
| 5 | 60 | 1,00% | 0,6 | 1/(1+0,08)5 | 0,41 | ||
| 6 | 50 | 1,00% | 0,5 | 1/(1+0,08)6 | 0,32 | ||
| 7 | 40 | 1,00% | 0,4 | 1/(1+0,08)7 | 0,23 | ||
| 8 | 30 | 1,00% | 0,3 | 1/(1+0,08)8 | 0,16 | ||
| 9 | 20 | 1,00% | 0,2 | 1/(1+0,08)9 | 0,1 | ||
| 10 | 10 | 1,00% | 0,1 | 1/(1+0,08)10 | 0,05 | ||
| Единица безвъзмездна помощ: | 4,11 |
(*) Сконтирането започва в началото на първата година.
3. Изчисляване на нетния еквивалент на помощта
Нетният еквивалент на помощта се получава, като изчислената "единица безвъзмездна помощ" се умножи по параметрите на помощта (3 % рабат, 40 % дял, необлагаема част от помощта (1 - 35 %).
НЕП = 4,112 x 3 x 40 % x (1 - 35 %) = 3,21 %
Пример 2
1. Параметри
Параметрите са същите, както в пример 1, но с двугодишен гратисен период за погасяване. Това означава, че капиталът не се връща през първите две години. Така десетгодишният заем ще се връща на 8 равни части от третата до десетата година. През десетте години се дължи лихва върху неизплатения баланс.
2. Изчисляване на елемента "Единица безвъзмездна помощ"
| Край | Заем | Рабат | Получена | Дисконтов | Сконтира- | ||
| на съот- | (салдо) | ||||||
| изгода | фактор | на стой- | |||||
| ветна- | |||||||
| (1) x (2) | |||||||
| ност(*) | |||||||
| та го- | (1) x (2) x (3) | ||||||
| дина | |||||||
| 1 | 100 | 1,00% | 1 | 1/(1+0,08)1 | 0,93 | ||
| 2 | 100 | 1,00% | 1 | 1/(1+0,08)2 | 0,86 | ||
| 3 | 100 | 1,00% | 1 | 1/(1+0,08)3 | 0,79 | ||
| 4 | 87,5 | 1,00% | 0,88 | 1/(1+0,08)4 | 0,64 | ||
| 5 | 75 | 1,00% | 0,75 | 1/(1+0,08)5 | 0,51 | ||
| 6 | 62,5 | 1,00% | 0,63 | 1/(1+0,08)6 | 0,39 | ||
| 7 | 50 | 1,00% | 0,5 | 1/(1+0,08)7 | 0,29 | ||
| 8 | 37,5 | 1,00% | 0,38 | 1/(1+0,08)8 | 0,2 | ||
| 9 | 25 | 1,00% | 0,25 | 1/(1+0,08)9 | 0,13 | ||
| 10 | 12,5 | 1,00% | 0,13 | 1/(1+0,08)10 | 0,06 | ||
| Единица безвъзмездна помощ: | 4,80% |
(*) Сконтирането започва в началото на първата година.
3. Изчисляване на нетния еквивалент на помощта
НЕП се изчислява както в пример 1. Изчисленият елемент "единица безвъзмездна помощ" се умножава по параметрите на помощта (3 % рабат, 40 % дял на помощта от инвестицията и необлагаемата част от помощта (1 - 35 %)):
НЕП = 4,802 x 3 x 40 % x ( 1 - 35 % ) = 3,75 %
Забележка. При равни други условия резултатът от въвеждането на гратисен период за връщане на капитала трябва да увеличи НЕП. Гратисният период увеличава дължимия всяка година баланс, а оттам и падащата се на рабата облага, а следователно и "Единица безвъзмездна помощ".
Пример 3
1. Параметри
Същите факти, както в пример 2, но заемът се връща на редовни погасителни вноски.
Методът за изчисляване се различава съществено от използвания в предишните два примера: първо се изчисляват "обикновените" годишни вноски без лихвения рабат, а след това "намалените" вноски; разликата между двете серии се определя отделно за всяка година, а резултатите се сконтират, за да се получи еквивалентът на помощта.
2. Изчисляване на еквивалента на помощта
Постоянните годишни вноски, изразени като процент от заема, се изчисляват по следния начин:
А = i/(1 - rn),
където r = 1/(1+i),
като i е лихвеният процент, а n - броят на годините, за които се изчислява вноската. Изчисленията се основават на заем от 100 единици:
| Го- | Обикно- | Годиш- | Получена | Дисконтов | Сконтира- | ||
| ди- | вена | на внос- | изгода | фактор | на стой- | ||
| на | погаси- | ка с | |||||
| ност(*) | |||||||
| телна | рабат | (3) x (4) | |||||
| вноска | |||||||
| 1 | 8 | 5 | 3 | 1/(1+0,08)1 | 2,78 | ||
| 2 | 8 | 5 | 3 | 1/(1+0,08)2 | 2,57 | ||
| 3 | 17,4 | 15,47 | 1,93 | 1/(1+0,08)3 | 1,53 | ||
| 4 | 17,4 | 15,47 | 1,93 | 1/(1+0,08)4 | 1,42 | ||
| 5 | 17,4 | 15,47 | 1,93 | 1/(1+0,08)5 | 1,31 | ||
| 6 | 17,4 | 15,47 | 1,93 | 1/(1+0,08)6 | 1,22 | ||
| 7 | 17,4 | 15,47 | 1,93 | 1/(1+0,08)7 | 1,13 | ||
| 8 | 17,4 | 15,47 | 1,93 | 1/(1+0,08)8 | 1,04 | ||
| 9 | 17,4 | 15,47 | 1,93 | 1/(1+0,08)9 | 0,97 | ||
| 10 | 17,4 | 15,47 | 1,93 | 1/(1+0,08)10 | 0,89 | ||
| Еквивалент на помощта: | 14,85% | ||||||
| (*) Сконтирането започва в началото на първата година. |
3. Изчисляване на нетния еквивалент на помощта
Нетният еквивалент на помощта се получава чрез умножаване еквивалента на помощта по дела на помощта (40 %) и необлагаемата част от помощта (1 - 35 %):
НЕП = 14,85 x 40 % x (1 - 35 %) = 3,86 %
Забележка. Когато няма гратисен период за погасяване на заема, изчисленият по същия начин НЕП е 3,41%.
3.3. Формула за изчисляване на НЕП на заем при облекчени условия
Посочените по-горе методи лесно могат да се въведат в електронна таблица, което прави възможно изчисляването на НЕП на нисколихвен заем според характеристиките на съответния случай. В стандартни случаи НЕП може да се изчисли и директно с помощта на следните формули:
1. Пояснения
- i е референтният лихвен процент и r = 1/(1 + i);
- i' - субсидираният лихвен процент и r' = 1/(1 + i');
- P - срокът на заема;
- Q - делът на помощта в инвестицията;
- T - данъчната ставка;
- F - периодът, през който се плаща само субсидираната лихва (F = 0, когато няма гратисен период).
2. При пряко изплащане
3. При равномерни годишни вноски
Приложение № 2 към чл. 3
Държавна помощ за регионално развитие за големи инвестиционни проекти
1. Въведение: обхват на мярката
1.1. Това приложение се прилага само за регионална помощ съгласно дефиницията за нея, съдържаща се в приложение № 1 - помощ за регионално развитие, имаща за цел да насърчи първоначални инвестиции, включително създаването на нови работни места, свързани с първоначални инвестиции, въз основа на чл. 4, т. 1 и 3 от закона. Това приложение не накърнява оценката на предложения за помощ съгласно други разпоредби от закона по чл. 4, т. 2 или 4. По отношение на стоманодобивния отрасъл и отрасъл производство на синтетични влакна това приложение се прилага също и за големи индивидуални помощи за малки и средни предприятия. Това приложение не се отнася до помощ за преструктуриране, която продължава да бъде предмет на приложение № 8 относно държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение. Това приложение няма да се отрази на действието на съществуващите хоризонтални разпоредби, каквито са приложение № 6 - държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност, и приложение № 7 - държавни помощи за опазване на околната среда.
1.2. Разпоредбите на това приложение не оказват влияние върху действието на специфичните правила за държавна помощ в областта на транспорта и въгледобива.
2. Потребност от мярката
2.1. Причини, които налагат създаването на опростен и прозрачен механизъм
2.1.1. Комисията контролира предоставянето на регионалната помощ за големи инвестиционни проекти по опростен и прозрачен начин.
2.1.2. С оглед да се предотвратят сериозни изкривявания на конкуренцията приложението съдържа по-строги правила за отраслите, в които има структурни проблеми.
2.2. Потребност от контрол върху регионална помощ за големи инвестиционни проекти
2.2.1. Максималният таван на интензитет на помощта дава възможност за стимулиране в подходяща степен развитието на подпомаганите райони. Тъй като са еднократни, размерът им е над необходимото спрямо регионалните затруднения, когато помощта е предназначена за големи проекти. Целта на това приложение е да ограничи нивото на предоставяната подкрепа за големи проекти до степен, която да предпазва, доколкото е възможно, от допълнително нарушаване на конкуренцията.
2.2.2. Големите инвестиции могат да дадат ефективен принос за регионалното развитие и чрез привличане на други предприятия в района, въвеждане на съвременни технологии, както и чрез допринасяне за професионалната квалификация на работниците. Тези инвестиции се влияят по-малко от съществените специфични проблеми в районите с ниско жизнено равнище. Големите инвестиции могат да изграждат мащабни икономики, които понижават специфичните за района първоначални разходи. В много отношения те не са обвързани с района, в който се правят инвестициите. Големите инвестиции могат лесно да получат капитал и кредит на световните пазари и не са ограничени от по-рядкото предлагане на финансови услуги в даден район с ниско жизнено равнище. Предприятията, които правят големи инвестиции, могат да получат достъп до по-широк географски район, в който се предлага работна сила, и по-лесно могат да прехвърлят квалифицирана работна сила в избраното местонахождение.
2.2.3. Едновременно с това, ако големи инвестиции получат големи размери държавна помощ, възползвайки се от таваните за регионалната помощ, съществува нарастваща опасност това да окаже влияние върху търговията и по този начин да се получи по-голямо нарушаване на конкуренцията по отношение на други държави, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи. Това се дължи на факта, че получателят на държавна помощ най-вероятно е значителна фигура на съответния пазар и, следователно, инвестицията, за която е получил помощта, може да промени условията на конкуренция на този пазар.
2.2.4. Предприятията, които правят големи инвестиции, обикновено притежават значителен икономически потенциал пред властите, от които зависи отпускането на помощта. В действителност инвеститорите на големи проекти често обсъждат алтернативни обекти в различни държави, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи, което може да доведе до нарастване на големите обещания за помощ по всяка вероятност до ниво, многократно надхвърлящо необходимото за компенсиране на регионалните затруднения.
2.2.5. Изходът от търгове за помощ най-вероятно се изразява в това големите инвеститори да получават интензитети на помощ, които надхвърлят допълнителните разходи, произтичащи от избора на място за инвестиране в район с ниско жизнено равнище.
2.2.6. Размерът на помощта, надхвърлящ необходимия минимум за компенсиране на ниското жизнено равнище в района, е твърде възможна причина за негативни резултати (избор на неефективно местоположение), по-значително нарушаване на конкуренцията и чисти загуби за общото благосъстояние - тъй като помощта е скъпо струващ разход на средства за данъкоплатците в полза на получателите на помощта.
2.2.7. Големите инвестиционни проекти, които получават регионална помощ за инвестиции, са капиталово по-интензивни в сравнение с малките инвестиционни проекти. В резултат на това по-благоприятното отношение към по-малките инвестиционни проекти води до по-благоприятно отношение към проекти, по-интензивни спрямо работна сила, в подпомагани райони, като по този начин допринася за създаването на нови работни места и намаляване на безработицата.
2.2.8. Някои видове инвестиции могат да доведат до сериозно нарушаване на конкуренцията. Това важи най-вече за инвестиции в отрасли, в които една-единствена компания притежава голям дял от пазара, или в отрасли, в които съществуващите производствени мощности рязко се увеличават, без това да води до съответно увеличаване търсенето на съответните продукти. Нарушаването на конкуренцията е в отрасли, в които има структурни проблеми, а именно където съществуващите производствени мощности вече надхвърлят търсенето на съответния продукт на пазара и където търсенето на въпросните продукти непрекъснато намалява.
2.2.9. Проектите, съфинансирани със средства от Европейския съюз, имат ефикасен принос за икономическата и социалната съгласуваност и затова трябва да им се обръща особено внимание.
3. Понижаване нивата на помощ за големи инвестиционни проекти
3.1. Без да се накърняват критериите за допустимост, съдържащи се в приложение № 1 относно помощта за регионално развитие и в приложение № 3 относно държавната помощ за малките и средните предприятия (МСП), и без да се накърнява задължението за уведомяване, постановено в т. 3.4, регионалната помощ за големи инвестиционни проекти, свързани с приемливи разходи (Съгласно приложение № 1 относно помощта за регионално развитие приемливите разходи за регионални инвестиции се дефинират или чрез правилата, посочени в т. 3.5 и 3.6 (опция 1), или чрез правилата, посочени в т. 3.13 (опция 2). Съгласно т. 3.19 на приложение № 1 за регионална помощ помощта, изчислена въз основа на опция 1 ("помощ за инвестиции"), може да се съчетава с помощ, изчислена на базата на опция 2 ("помощ за създаване на работни места"), при условие че общият размер на помощта не надхвърля тавана на регионалната помощ, умножен на по-високия от двата приемливи разхода. В съответствие с това правило и за целите на това приложение приемливите разходи на конкретен инвестиционен проект се определят на базата на опцията, която води до по-високата сума. Приемливите разходи се определят по такъв начин, че да не превишават по-високата сума за инвестиции, дължаща се на по-високата стойност при метода за разкриване на работни места и метода за първоначални инвестиции, в съответствие с тавана на интензитета на помощта, определен за дадения район.) в рамките на посочените по-долу граници, трябва да бъде предмет на коригиран по-нисък таван на интензитет съгласно следната таблица:
| Приемливи разходи | Коригиран таван на |
| интензитет на помощта | |
| До левовата равностой- | 100 % от регионалния |
| ност на 50 млн. евро | таван |
| За частта в левова равно- | 50 % от регионалния |
| стойност от 50 до | таван |
| 100 млн. евро | |
| За частта в левова равно- | 34 % от регионалния |
| стойност, надхвърляща | таван |
| 100 млн. евро |
3.2. Допустимият размер на помощ за проект, надхвърлящ левовата равностойност на 50 млн. евро, се изчислява съгласно формулата:
максимален размер на помощта = R x (50 + 0,50 B + 0,34 C),
където R е некоригираният таван на интензитета за регионална помощ;
В са приемливите разходи между левова равностойност на 50 и 100 млн. евро;
С - приемливите разходи в левовата равностойност на над 100 млн. евро, ако има такива (Долната таблица илюстрира интензитетите на помощта при конкретен размер на приемливите разходи и конкретен таван на регионалната помощ, която е допустима съгласно скалата за намаление:
| Приемливи | Таван на регионалната помощ | |||||||
| разходи | 15,00% | 20,00% | 25,00% | 30,00% | 35,00% | 40,00% | 50,00% | |
| 50 млн. | ||||||||
| евро | 15,00% | 20,00% | 25,00% | 30,00% | 35,00% | 40,00% | 50,00% | |
| 100 млн. | ||||||||
| евро | 11,25% | 15,00% | 18,75% | 22,50% | 26,25% | 30,00% | 37,50% | |
| 200 млн. | ||||||||
| евро | 8,18% | 10,90% | 13,63% | 16,35% | 19,08% | 21,80% | 27,25% | |
| 500 млн. | ||||||||
| евро | 6,33% | 8,44% | 10,55% | 12,66% | 14,77% | 16,88% | 21,10% |
3.3. Един пример: За голямо предприятие, което инвестира левовата равностойност на 80 милиона евро в подпомаган район, където некоригираният таван на интензитета за регионална помощ е 50 % нетен еквивалент (НЕП), максималният размер на допустимата помощ възлиза на левовата равностойност на 32,50 милиона евро, което съответства на 40,6 % интензитет на помощта. За голямо предприятие, което инвестира левовата равностойност на 160 милиона евро в същия район, максималният размер на допустимата помощ възлиза на левовата равностойност на 47,7 милиона НЕП, което съответства на 29,8 % интензитет на помощта.
3.4. Органите, предоставящи помощ, са длъжни да уведомяват комисията за всеки отделен случай на регионална инвестиционна помощ, когато помощта надхвърля максимално допустимия размер за инвестиция в левовата равностойност на 100 млн. евро, съгласно таблицата и разпоредбите по точка 3.1 (Предложения за предоставяне на помощ ad hoc трябва задължително да бъдат нотифицирани и се оценяват на базата на правилата, залегнали в раздел 3 на приложението, и в съответствие с общите критерии за оценка, съдържащи се в приложение № 1.). Индивидуално уведомявани проекти са неприемливи за инвестиционна помощ в която и да е от следните две ситуации:
а) получателят на помощта отчита повече от 25 % от продажбите на съответния продукт преди инвестирането или отчита повече от 25 % след инвестицията;
б) създаваният от проекта капацитет е повече от 5 % от размера на пазара, измерен въз основа на очевидни данни за потреблението на съответния продукт, освен ако средногодишното нарастване на очевидното му потребление през последните пет години надхвърля средногодишния ръст на БВП в Европейското икономическо пространство.
Тежестта на доказване на обстоятелствата, за които се отнасят букви "а" и "б", е за органа, предоставящ помощта (Ако предоставящият помощ докаже, че получателят на помощта създава чрез оригинални нововъведения нов продуктов пазар, посочените в букви "а" и "б", не се правят тестове и помощта се разрешава в размери, изчислени съгласно таблицата, дадена в т. 3.1.). За целите на прилагането на букви "а" и "б" очевидното потребление се определя според съответното ниво на класификацията ПРОДПРОМ (Номенклатура на промишлената продукция, одобрена със Заповед № РД-07-01 от 5.I.2002 г. и заменена със Заповед № РД-07-221 от 8.XII.2003 г. на председателя на Националния статистически институт.), а ако липсва такава информация - на базата на каквото и да е друго разделяне на пазара, общоприето за съответните продукти, за което има налични статистически данни.
3.5. Максималният разрешен интензитет на помощ, която даден проект може да получи съгласно т. 3.4, може да бъде увеличен чрез умножение по множител 1,15, ако проектът се съфинансира със средства от Европейската общност като значителен проект. Процентът на съфинансирането трябва да бъде най-малко 25 % от общите държавни разходи.
3.6. Увеличението на помощта, произтичащо от т. 3.5, не трябва да води до интензитет, по-голям от максималния таван на интензитет на помощта, допустим за инвестиция в левовата равностойност на 100 млн. евро, т. е. 75 % от некоригирания таван на интензитет за регионална помощ.
4. Забрана за помощ за инвестиционни проекти в стоманодобивната индустрия
4.1. Поради специфичния характер на стоманодобивния отрасъл, дефиниран във форма 1 на приложението (по-конкретно неговата структура, съществуващият свръхкапацитет на европейско и световно ниво, високата му капиталоемкост, разположението на преобладаващата част от стоманодобивните заводи в райони, подходящи за регионална помощ, големият обем държавни средства, предоставяни за нуждите на преструктурирането на стоманодобивния отрасъл, и преустройството на стоманодобивните райони), забраната за инвестиционна помощ в този отрасъл е оправдана независимо от размера на инвестициите. В съответствие с това регионалната помощ за стоманодобивната промишленост е несъвместима с принципите на свободната конкуренция. Тази несъвместимост се отнася също и до големи индивидуални помощи, предоставяни на малки и средни предприятия.
5. Инвестиционни проекти в отрасли със структурни проблеми извън стоманодобивния отрасъл
5.1. Инвестирането в отрасли, които изпитват трудности или биха могли да изпитват трудности от наличие на свръхкапацитет или от непрестанен спад в търсенето, увеличава риска от нарушаване на конкуренцията, без да допринася за необходимата полза на съответния район. За да бъде ясно, че тези инвестиции са по-малко благоприятни от регионална гледна точка, е необходимо помощта за инвестиционни проекти в отраслите, в които преобладават структурни проблеми, да се намали до ниво, по-ниско от допустимото за други отрасли.
5.2. До този момент няколко чувствителни промишлени отрасъла са били предмет на специфични, по-строги правила в областта на държавните помощи (Помощта в областта на производството на синтетични влакна, държавната помощ за производство на моторни превозни средства и помощта за корабостроенето).
В съответствие с разпоредбите, изложени в раздел 7, това приложение включва тези чувствителни промишлени отрасли.
6. Последващо наблюдение
6.1. С цел да се осигури прозрачност и ефективно наблюдение е създадена стандартна форма, в която предоставящите помощ органи предоставят на Министерството на финансите обобщена информация, посочена във форма IV на приложението, в случаите, когато се отпуска помощ за инвестиции, надхвърлящи левовата равностойност на 50 млн. евро, в съответствие с това приложение. С оглед изпълнение на разпоредбите на това приложение органите, предоставящи помощ, трябва да предоставят на Министерството на финансите тази информация в рамките на 20 работни дни от датата на отпускане на помощта.
6.2. Органите, предоставящи помощ, трябва да поддържат подробна документация относно отпускането на индивидуална помощ по силата на това приложение. Тази документация трябва да съдържа цялата информация, необходима за установяване на факта, че е спазен максималният интензитет на помощта, определен от това приложение. Пълната документация за всяка отделна помощ трябва да се съхранява в продължение на 10 години считано от датата на отпускане на помощта. При писмено поискване съответният орган трябва да предостави на комисията или на Министерството на финансите в срок 20 работни дни или в по-дълъг срок, какъвто е посочен в искането, цялата информация, необходима, за да се прецени дали са спазени разпоредбите на това приложение.
7. Пояснителни разпоредби
До 31 декември 2006 г. и без да се накърняват разпоредбите на приложение № 3 за държавна помощ за МСП:
а) за размер на помощ, надхвърлящ еквивалента в левове на 5 млн. евро, изразен в брутен еквивалент (корпоративен данък плюс нетен еквивалент на помощта), максималният интензитет на регионалната помощ за инвестиционни проекти в отрасъл "автомобилостроене", дефиниран във форма 2, предоставена съгласно одобрена схема за помощ преди 1 януари 2004 г., е ограничен до 30 % от съответния таван за регионална помощ;
б) никакви разходи, появили се в контекста на инвестиционни проекти в отрасъл "синтетични влакна", дефиниран във форма 4, няма да бъдат считани за приемливи за инвестиционна помощ.
8. Дефиниции на използваните термини
8.1. Валидни са следните определения на използваните в това приложение термини:
8.1.1. Инвестиционен проект
"Инвестиционен проект" означава първоначална инвестиция по смисъла на раздел 3 от приложение № 1 помощ за регионално развитие. Инвестиционният проект не трябва да бъде изкуствено разделен на подпроекти с цел да се избегнат разпоредбите на това приложение. За целите на това приложение инвестиционният проект включва всички постоянни инвестиции в обект, извършени от едно или повече предприятия за период
3 години. За целите на приложението производственият обект представлява икономически неделима съвкупност от единици на основния капитал, които изпълняват определена техническа задача, свързани са помежду си физически или функционално и имат ясно определени цели, например производство на точно определен продукт. В случаите, когато на базата на едни и същи суровини се произвеждат два или повече продукта, се счита, че производствените единици за тези продукти представляват един-единствен производствен обект.
8.1.2. Приемливи разходи
"Приемливите разходи" се определят в съответствие с правилата, постановени за тази цел в приложение № 1 относно помощ за регионално развитие.
8.1.3. Таван на регионалната помощ
"Таванът на регионалната помощ" се отнася до максималния интензитет на помощта, разрешен на големи компании по времето, когато се предоставя помощта. Максималният интензитет на помощта се определя в съответствие с приложение № 1.
8.1.4. Продукт, за който се отнася помощта
"Продуктът, за който се отнася помощта" е този от инвестиционния проект, а при необходимост - неговите заместители, които се считат за такива или от потребителя (поради характеристиките на продукта, цените и възможната употреба), или от самия производител (поради гъвкавостта на производствените инсталации). Ако проектът се отнася за междинен продукт и голяма част от продукцията не се продава на пазара, се счита, че продуктът, за който се отнася помощта, включва производните изделия от следващия етап на производство.
8.1.5. Очевидно потребление
"Очевидното потребление" на дадения продукт е производството плюс вноса минус износа:
а) когато комисията определя в съответствие с това приложение средното годишно нарастване на очевидното потребление на съответния продукт, тя трябва да взема под внимание, при необходимост, всяка съществена промяна в тази тенденция;
б) когато инвестиционният проект се отнася за сектора на услугите и за да се определи размерът и развитието на пазара, вместо очевидно потребление комисията трябва да използва оборота на съответните услуги, въз основа на пазарното разпределение, общоприето за съответните услуги и за което има налични статистически данни.
Форма I
Дефиниция на стоманодобивната промишленост за целите на приложението
За целите на това приложение стоманодобивната промишленост обхваща предприятия, които се занимават с производство на продукти от стомана, както следва:
| Продукт | Код на комбинираната |
| номенклатура | |
| Чугун | 7201 |
| Феросплави | 7202 11 20, 7202 11 80, |
| 7202 99 11 | |
| Железни продукти, по- | 7203 |
| лучени чрез пряко ре- | |
| дуциране на желязна ру- | |
| да и други порести же- | |
| лезни продукти | |
| Легирана и нелегирана | 7206 |
| стомана | |
| Полуготови продукти от | 7207 11 11; 7207 11 14; |
| легирана и нелегирана | 7207 11 16; 7207 12 10; |
| стомана | 7207 19 11; 7207 19 14; |
| 7207 19 16; 7207 19 31; | |
| 7207 20 11; 7207 20 15; | |
| 7207 20 17; 7207 20 32; | |
| 7207 20 51; 7207 20 55; | |
| 7207 20 57; 7207 20 71 | |
| Плоски валцувани про- | 7208 10 00; 7208 25 00; |
| дукти от легирана и | 7208 26 00; 7208 27 00; |
| нелегирана стомана | 7208 36 00; 7208 37; |
| 7208 38; 7208 39; 7208 40; | |
| 7208 51; 7208 52; 7208 53; | |
| 7208 54; 7208 90 10; | |
| 7209 15 00; 7209 16; | |
| 7209 17; 7209 18; | |
| 7209 25 00; 7209 26; | |
| 7209 27; 7209 28; | |
| 7209 90 10; 7210 11 10; | |
| 7210 12 11; 7210 12 19; | |
| 7210 20 10; 7210 30 10; | |
| 7210 41 10; 7210 49 10; | |
| 7210 50 10; 7210 61 10; | |
| 7210 69 10; 7210 70 31; | |
| 7210 70 39; 7210 90 31; | |
| 7210 90 33; 7210 90 38; | |
| 7211 13 00; 7211 14; | |
| 7211 19; 7211 23 10; | |
| 7211 23 51; 7211 29 20; | |
| 7211 90 11; | |
| 7212 10 10; 7212 10 91; | |
| 7212 20 11; 7212 30 11; | |
| 7212 40 10; 7212 40 91; | |
| 7212 50 31; 7212 50 51; | |
| 7212 60 11; 7212 60 91 | |
| Арматурни и други пръти, | 7213 10 00; 7213 20 00; |
| горещо валцувани, нешаб- | 7213 91; 7213 99 |
| лонно намотани, от леги- | |
| рана и нелегирана стомана | |
| Други арматурни пръти | 7214 20 00; 7214 30 00; |
| от легирана или нелеги- | 7214 91; 7214 99; |
| рана стомана | 7215 90 10 |
| Винкели, профили и сек- | 7216 10 00; 7216 21 00; |
| ции от легирана и неле- | 7216 22 00; 7216 31; |
| гирана стомана | 7216 32; 7216 33; 7216 40; |
| 7216 50; 7216 99 10 | |
| Неръждаема стомана | 7218 10 00; 7218 91 11; |
| 7218 91 19; 7218 99 11; | |
| 7218 99 20 | |
| Плоски валцувани продук- | 7219 11 00; 7219 12; |
| ти от неръждаема стомана | 7219 13; 7219 14; 7219 21; |
| 7219 22; 7219 23 00; | |
| 7219 24 00; 7219 31 00; | |
| 7219 32; 7219 33; 7219 34; | |
| 7219 35; 7219 90 10; | |
| 7220 11 00; 7220 12 00; | |
| 7220 20 10; 7220 90 11; | |
| 7220 90 31 | |
| Арматурни и други пръти | 7221 00; 7222 11; 7222 19; |
| от неръждаема стомана | 7222 30 10; 7222 40 10; |
| 7222 40 30 | |
| Плоски валцувани продук- | 7225 11 00; 7225 19; |
| ти от други видове | 7225 20 20; 7225 30 00; |
| легирана стомана | 7225 40; 7225 50 00; |
| 7225 91 10; 7225 92 10; | |
| 7225 99 10; 7226 11 10; | |
| 7226 19 10; 7226 19 30; | |
| 7226 20 20; 7226 91; | |
| 7226 92 10; 7226 93 20; | |
| 7226 94 20; 7226 99 20 | |
| Арматурни и други пръти | 7224 10 00; 7224 90 01; |
| от други видове легирана | 7224 90 05; 7224 90 08; |
| стомана | 7224 90 15; 7224 90 31; |
| 7224 90 39; 7227 10 00; | |
| 7227 20 00; 7227 90; | |
| 7228 10 10; 7228 10 30; | |
| 7228 20 11; 7228 20 19; | |
| 7228 20 30; 7228 30 20; | |
| 7228 30 41; | |
| 7228 30 49; 7228 30 61; | |
| 7228 30 69; 7228 30 70; | |
| 7228 30 89; 7228 60 10; | |
| 7228 70 10; 7228 70 31; | |
| 7228 80 | |
| Ламарина на листа | 7301 10 00 |
| Релси и траверси | 7302 10 31; 7302 10 39; |
| 7302 10 90; 7302 20 00; | |
| 7302 40 10; 7302 10 20 | |
| Безшевни тръби и кухи | 7303; 7304 |
| профили | |
| Заваръчно желязо или | 7305 |
| стоманени тръби и тръ- | |
| бопроводи, външният | |
| диаметър на които | |
| превишава 406,4 мм |
Форма II
Дефиниция на производството на моторни превозни средства за целите на това приложение
"Производство на моторни превозни средства" означава дейността, свързана с проектирането, производството и монтажа на "моторни превозни средства", "двигатели" за моторни превозни средства и "модули и подсистеми" за такива средства и двигатели или пряко от производителя, или от "първостепенен доставчик на компоненти", като във втория случай - само в контекста на "цялостния проект".
а) Моторни превозни средства
Терминът "моторни превозни средства" означава пътнически автомобили, фургони, трактори, пътни машини, автобуси, междуградски автобуси и други превозни средства, използвани с търговска цел. Терминът не включва спортни автомобили и автомобили, предназначени за извъншосейна употреба (например за придвижване върху снежна покривка или за превоз на лица на игрище за голф), мотоциклети, влекачи, селскостопански и горски трактори, каравани, моторни превозни средства със специално предназначение (например пожарни коли, подвижни работилници), коли за смет, коли за извършване на определен вид работа (например високоповдигачи с вилкова хватка, портални автомобили и товарни автомобили - платформи) и военни автомобили с армейско предназначение.
б) Двигатели за моторни превозни средства
Терминът "автомобилен двигател" означава дизелов двигател и двигател с искрово запалване, както и електрически двигатели, турбини, газови, хибридни и други двигатели за моторни превозни средства.
в) Модули и подсистеми
Термините "модул" и "подсистема" означават набор от основни компоненти, предназначени за моторно превозно средство, или двигател, който се произвежда, сглобява или напасва от първостепенен доставчик на компоненти и се доставя посредством компютризирана система за поръчки или на принципа на навременни доставки. Системите за материално-техническо обезпечение и складиране и цялостни операции на подизпълнители, които представляват част от производствената верига, като например боядисване на елементите за монтаж, трябва също да бъдат класифицирани при тези модули и подсистеми.
г) Първостепенен доставчик на компоненти
Терминът "първостепенен доставчик" означава доставчик, зависим или независим, който снабдява даден производител и носи обща отговорност за дизайна и разработката, както и за производството, монтажа и доставките на възлови елементи или модули за производител на моторни превозни средства на етапа на производството или монтажа. В качеството си на промишлени партньори тези доставчици често се обвързват с даден производител чрез договор, чиято продължителност е приблизително равна на живота на модела (например приключва в момента, в който моделът се префасонира). Първостепенният доставчик на компоненти може също така да предлага услуги и по-конкретно услуги, свързани с материално-техническото обезпечение, например управление на център за доставки.
д) Цялостен проект
Върху действителния терен на инвестицията или на един или няколко индустриални парка, намиращи се в сравнително близки географски райони, даден производител може да интегрира един или повече проекти на първостепенни доставчици за доставка на модули или подсистеми за произвежданите моторни превозни средства или двигатели. Терминът "цялостен проект" означава проект, който е съставен от такива проекти. Цялостният проект има продължителност, която е равна на продължителността на инвестиционния проект на производителя на моторни превозни средства. Инвестицията на даден първостепенен доставчик на компоненти се вмества в дефиницията на цялостен проект, ако най-малко половината от продукцията, която е резултат от тази инвестиция, се доставя на производителя в съответния завод.
Форма III
Дефиниция на производството на синтетични влакна за целите на това приложение
За целите на това приложение производството на синтетични влакна се дефинира по следния начин:
- Екструдиране/текстуриране на всички родови типове влакна и прежди на основата на полиестер, полиамид, акрил и полипропилен независимо от крайните потребители, или
- Полимеризация (включително поликондензация), която е интегрирана с екструдиране, що се отнася до използваното техническо оборудване, или
- Всеки спомагателен процес, свързан с едновременното инсталиране на мощности за екструдиране/текстуриране от бъдещия получател или от друго предприятие, от същата група, който поради специфичния характер на производствената дейност се интегрира с такива мощности, що се отнася до използваното техническо оборудване.
Форма IV
Последващо наблюдение
- Заглавие на схемата (или да се посочи дали помощта е еднократна)
- Обществен орган, който отпуска субсидията
- Ако правната основа е схема за субсидиране, одобрена от комисията, посочете датата на одобрение на помощта
- Посочете района и общината
- Посочете името на предприятието, дали е малко, средно или голямо предприятие и, при необходимост - имената на дъщерните дружества
- Посочете типа на проекта и дали се отнася за ново предприятие, за разширение на съществуващо предприятие или за нещо друго
- Посочете общите разходи и приемливите разходи на капиталовите вложения, които ще се инвестират през времетраенето на проекта
- Номинален размер на помощта и брутен и нетен еквивалент
- Посочете с какви условия е обвързано плащането на предлаганата помощ, ако има такива
- Продукти и услуги и тяхната номенклатура по ПРОДПРОМ или номенклатурата по НКПИД (Национална класификация на продуктите по икономически дейности).
Приложение № 3 към чл. 4
Държавна помощ за малки и средни предприятия
1. Въведение
1. Това приложение урежда възможността за предоставяне на държавна помощ на малките и средните предприятия (МСП). Уведомленията се оценяват от комисията на основата на критериите, посочени в това приложение.
2. Малките и средните предприятия чрез създаване на работни места действат като фактор на социална стабилност и икономическа предприемчивост. Предоставянето на капитали или кредити, свързано със затруднения поради нежеланието за поемане на рискове от финансовите пазари, ограничените гаранции и ресурси, които могат да предоставят, са свързани и с ограничения в достъпа им до информация за нови технологии и пазари. Целта на помощта, оценявана съгласно това приложение, е улесняване развитието на икономическата дейност на малките и средните предприятия, при условие че тази помощ не нарушава принципите на свободната конкуренция.
3. Всяка помощ, която се предоставя за МСП, трябва да отговаря на всички изисквания на това приложение. С оглед осигуряването на ефикасен надзор схемите за помощ и индивидуалните помощи извън всякаква схема трябва да съдържат изрична препратка към това приложение.
4. Изискванията, изложени в това приложение, се прилагат в съответствие със специалните разпоредби от приложенията за държавна помощ в някои отрасли.
5. Малки и средни предприятия са предприятията по смисъла на Закона за малките и средните предприятия.
6. Помощта не трябва да надвишава необходимия размер, като не надхвърля праговете, определени чрез интензитета, по отношение на група приемливи разходи.
7. Съответствието на помощта с принципите на свободната конкуренция съгласно това приложение се определя чрез интензитета на помощта - размерът на помощта, изчислен като еквивалент. Изчисляването на еквивалента на помощ, която се плаща на няколко вноски, и на помощ под формата на заем при облекчени условия изисква използването на пазарни лихвени проценти, приложими в момента на предоставяне на помощта. За пазарен лихвен процент по смисъла на това приложение се счита референтният лихвен процент, при условие че в случай на заем при облекчени условия заемът е гарантиран с обикновено обезпечение и не е свързан с прекомерен риск. Референтният лихвен процент е лихвеният процент, периодично определян от министъра на финансите на основата на обективни критерии и публикуван в интернет.
8. С оглед различията на малките и средните предприятията трябва да се определи различен таван на интензитет на помощта за тях.
9. Горните граници за интензитета на помощта се определят на ниво, постигащо баланс между конкуренцията в подпомагания отрасъл и целта за подпомагане развитието на икономическите дейности на малките и средните предприятия.
10. Съгласно чл. 4, т. 3 от закона помощите намаляват постоянно или периодично оперативните разходи, покривани от получателя, и преодоляват пропорционално размера на затрудненията. Приемливите разходи за инвестиции за предприятията от транспортния отрасъл не включват транспортни средства и оборудване.
11. Това приложение обхваща помощите за малки и средни предприятия независимо от тяхното местоположение. Инвестициите и създаването на нови работни места допринасят за икономическото развитие на необлагодетелстваните райони. Малките и средните предприятия в тези райони страдат както от неизгодното местоположение, така и от трудностите, произтичащи от тяхната големина. Затова е целесъобразно малките и средните предприятия в подпомаганите райони да се облагодетелстват от по-високи горни граници на помощта.
12. За да не се отдава предпочитание на капиталовия фактор на инвестицията пред фактора на труда, трябва да съществуват разпоредби за възможността за измерване на помощта, свързана с инвестиции, на базата на разходите за инвестицията или на базата на разходите за нови работни места, които са свързани с осъществяването на инвестиционния проект.
13. В съответствие с правилата на Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки на Световната търговска организация (СТО) това приложение не се прилага при помощ за износ или при помощ, която облагодетелства продукти, произведени в страната, за сметка на вносните. Помощ за покриване на разходи за участие в търговски изложения или за проучвания и консултантски услуги, необходими за пускането на нов продукт или на съществуващ продукт на нов пазар, принципно не представлява помощ за износ.
14. По силата на това приложение не се предоставя помощ за дейности, в които получателят би се включил и сам при пазарни условия, като така се гарантира, че помощта е необходима и насърчава развитието на определени дейности.
15. По силата на това приложение не се предоставя помощ, натрупана с друга държавна помощ, по отношение на същите приемливи разходи, в помощ, предоставена от националните, регионалните или местните власти или от страна на Европейския съюз, когато сборът от помощите надвишава праговете, определени с това приложение.
16. Помощта за научноизследователска и развойна дейност за малките и средните предприятия е от първостепенно значение, тъй като един от неблагоприятните структурни аспекти на МСП се дължи на затруднението, което срещат при получаване на достъп до нови технологични разработки и до трансфер на технологии. Държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност представлява стимул за МСП за ангажирането им в повече изследвания и разработки.
17. Малките и средните предприятия могат да получават помощ за разходите по придобиване и узаконяване на патенти и други права на индустриалната собственост, произтичащи от научноизследователски и развойни дейности.
2. Приложно поле
18. Това приложение се прилага по отношение на помощ, предоставяна на малки и средни предприятия във всички отрасли, и не засяга разпоредбите от специалните приложения, определящи предоставянето на държавна помощ в специфични отрасли, независимо от това, дали те са повече или по-малко ограничителни от това приложение.
19. Това приложение не се прилага по отношение на:
a) помощ за дейности, свързани с износа, и по-специално помощ, която е пряко свързана с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи, свързани с износната дейност;
б) помощ, предоставена при условие, че се използват стоки, произведени в страната, а не вносни стоки;
в) помощ, попадаща в приложното поле на приложение № 17 за държавната помощ в отрасъл въгледобив.
3. Дефиниции
20. По смисъла на това приложение:
a) "помощ" е всяка мярка, която изпълнява всички критерии, определени в чл. 1, т. 3 от закона;
б) "малки и средни предприятия" са предприятията по смисъла на Закона за малките и средните предприятия;
в) "инвестиране в материални активи" е инвестирането в дълготрайни материални активи, свързани със създаването на ново предприятие, с разширяването на съществуващо предприятие или с осъществяването на дейност, включваща фундаментална промяна на продукта или на производствения процес на съществуващо предприятие (в частност чрез рационализация, диверсификация или модернизация); инвестиране в дълготрайни активи, извършено под формата на поглъщане на предприятие, което е закрито или ще бъде закрито, ако не бъде купено, също се счита за инвестиране в материални активи;
г) "инвестиране в нематериални активи" е инвестирането в трансфер на технологии чрез придобиване на патентни права, лицензи, ноу-хау или непатентовани технически знания;
д) "брутен интензитет на помощта" е размерът на помощта, изразен като процент от приемливите разходи по проекта; всички използвани стойности се вземат преди приспадане на преките данъци; когато помощта е предоставена в друга форма, различна от субсидия, размерът на помощта трябва да бъде нейният еквивалент; помощ, която се изплаща на няколко вноски, се сконтира до стойността й към момента на предоставянето; лихвеният процент, който се използва при сконтиране и при изчисляване размера на помощта, отпусната като заем при облекчени условия, е референтният лихвен процент, прилаган в момента на предоставяне на помощта; по отношение на помощ за научноизследователска и развойна дейност брутният интензитет на помощта за изпълнение на проект, осъществяван в сътрудничество между публични изследователски учреждения и предприятия, се изчислява на базата на сумарната помощ, получена директно от правителството в подкрепа на конкретен изследователски проект и от участието на публични организации с нестопанска цел (висши училища или изследователски учреждения), в случай че това участие представлява помощ;
е) "нетен интензитет на помощта" е размерът на помощта, без данъците, изразен като процент от приемливите разходи по проекта;
ж) "брой на работниците или служителите" е средносписъчната численост на персонала (СЧП), т. е. броят на лицата, назначени на пълен работен ден за една година, лицата на непълен работен ден и сезонните работници, които са част от средносписъчната численост на персонала;
з) "фундаментални изследвания" означава дейност, предназначена да разшири научно-техническите познания и не е свързана с промишлени или търговски цели;
и) "промишлени изследвания" означава планирани изследвания или критични проучвания, насочени към придобиването на нови познания, като целта е тези познания да могат да бъдат полезни при разработването на нови продукти, процеси или услуги или да допринесат за същественото подобряване на съществуващи продукти, процеси или услуги;
к) "допазарна развойна дейност" означава оформянето на резултатите от промишлени изследвания в план, класификация или проект на нови, променени или усъвършенствани продукти, процеси или услуги, независимо дали са предназначени за продажба или използване, включително създаването на първоначален прототип, който не може да се използва с търговски цели; това може също да включва идейна формулировка и проект на други продукти, процеси или услуги, както и първоначални демонстрационни или пилотни проекти, при условие че такива проекти не могат да бъдат преобразувани или използвани за промишлени приложения или за търговска употреба; тя не включва рутинните или периодичните изменения на продукти, производствени линии, производствени процеси, съществуващи услуги или други операции в процес на изпълнение, дори ако такива изменения могат да представляват подобрения.
21. Схемите за помощ и индивидуална помощ извън всякаква схема, които отговарят на всички условия от това приложение, могат да се считат за допустими по смисъла на чл. 3 и 4 от закона.
4. Инвестиции
22. Помощ за инвестиция в материални и нематериални активи може да се счита за допустима по смисъла на чл. 3 и 4 от закона, при условие че отговаря на условията по т. 23 - 27.
23. Когато инвестицията се осъществява в отрасли, които не се квалифицират за регионална помощ съгласно чл. 4, т. 1 и 3 от закона към момента на предоставяне на помощта, брутният интензитет на помощта не трябва да надвишава:
а) 15 % в случая на малки предприятия;
б) 7,5 % в случая на средни предприятия.
24. Ако инвестицията се осъществява в отрасли, които се квалифицират за регионална помощ в момента на предоставяне на помощта, интензитетът на помощта не трябва да надвишава тавана за регионалната помощ за инвестиция, определен в приложение № 1 относно помощ за регионално развитие (Съгласно решение на Европейско-българския асоциативен комитет от 23 март 2004 г. цялата територия на България следва да се счита за район, подходящ за регионална помощ, а горните граници на интензитета на регионалната помощ трябва да бъдат ограничени до 50 %.) с повече от 15 на сто бруто, при условие че общият нетен интензитет на помощта не надхвърля 75 %.
По-високите тавани на регионална помощ се прилагат само ако помощта е предоставена при условие, че инвестицията се поддържа в продължение поне на пет години и приносът на получателя във финансирането й е поне 25 %.
25. Горните граници, определени в т. 23 и 24, се прилагат към интензитета на помощта, изчислен или като процент от приемливите разходи за инвестицията, или като процент от разходите за заплати на лицата, назначени на работа поради извършваното инвестиране (помощ за разкриване на работни места), или като комбинация от двете, при условие че помощта не надвишава най-благоприятния размер, получен в резултат на едното или другото изчисление.
26. В случаите, в които помощта е изчислена на базата на разходите за инвестицията, приемливите разходи за инвестиране в материални активи са разходите, свързани с инвестиция в земя, сгради, машини и оборудване. В транспортния отрасъл транспортните средства и транспортното оборудване, с изключение на железопътното подвижно оборудване, не се включват в приемливите разходи. Приемливите разходи за инвестиция в нематериални активи са разходите за придобиване на технологията.
27. В случаите, в които помощта е изчислена на базата на разкритите работни места, размерът на помощта се изразява като процент от разходите, свързани с разкритите работни места (брутно трудово възнаграждение и задължителни осигурителни вноски по общественото осигуряване) за срок две години при следните условия:
a) разкритите работни места да са свързани с изпълнението на проект за инвестиция в материални или нематериални активи; работните места трябва да бъдат разкрити в рамките на 3 години от приключването на инвестицията;
б) инвестиционният проект да води до нетно увеличение на броя на работниците или служителите в съответното предприятие в сравнение със средния им брой през предходните дванадесет месеца, и
в) разкритите работни места да се запазят за срок не по-малък от 5 години.
5. Консултантски и други услуги и дейности
28. Помощ за малки и средни предприятия може да се счита за допустима по смисъла на чл. 3 и 4 от закона, при условие че отговаря на следните условия:
а) за услуги, предоставени от външни консултанти, брутната помощ да не надвишава 50 % от разходите за такива услуги; посочените услуги не могат да бъдат постоянни или периодични, нито свързани с обичайните разходи за дейността на предприятието, като например рутинни данъчни консултации, редовни правни услуги или реклама;
б) за участие в панаири и изложения брутната помощ да не надвишава 50 % от направените допълнителни разходи за наемане, поставяне и поддържане на щанда; това се отнася само за първото участие на едно предприятие в даден панаир или изложение.
6. Помощ за научноизследователска и развойна дейност
29. Помощ за научноизследователска и развойна дейност може да се счита за допустима по смисъла на чл. 4, т. 3 от закона, когато отговаря на условията, посочени в т. от 30 до 33.
30. Подпомаганият проект трябва изцяло да попада в етапите на научноизследователската и развойната дейност, определени в раздел 3, т. 20, букви "з", "и" и "к".
31. Брутният интензитет на помощта, изчислен на базата на приемливите разходи по проекта, не трябва да надвишава:
а) 100 % - за фундаментални изследвания;
б) 60 % - за промишлени изследвания;
в) 35 % - за допазарна развойна дейност.
Ако един проект включва различни етапи на научноизследователска и развойна дейност, допустимият интензитет на помощта се изчислява на базата на измерената средна стойност на съответните допустими интензитети, изчислени на базата на съответните приемливи разходи.
В случай на съвместни проекти максималната сума на помощта за всеки получател не трябва да надвишава допустимия интензитет на помощта, изчислен в съответствие с приемливите разходи, направени от съответния получател.
32. Таваните в т. 31 могат да бъдат увеличени до 75 % максимален брутен интензитет на помощта за промишлени изследвания и 50% за допазарна развойна дейност, както следва:
а) когато проектът се реализира в област, която в момента на предоставяне на помощта се квалифицира за регионална помощ, максималният интензитет на помощта може да бъде увеличен с 10 на сто бруто за областите по чл. 4, т. 1 от закона;
б) максималният интензитет на помощта може да бъде увеличен с 10 на сто, когато е изпълнено едно от следните условия:
1. проектът включва ефективно сътрудничество между предприятие и държавна научноизследователска организация, особено в контекста на координиране на националните политики в областта на научноизследователската и развойната дейност, като държавната научноизследователска организация поема най-малко 10 % от приемливите разходи по проекта и има правото да публикува резултатите, доколкото те произлизат от изследвания, извършени от този орган; или
2. резултатите от проекта са широко разпространявани на технически и научни конференции или публикувани в специализирани научно-технически списания.
За целите на т. 1 взаимодействие под формата на привличане като подизпълнители не се счита за ефективно сътрудничество.
33. Приемливи разходи за целите на този раздел са следните:
а) разходи за персонала (изследователи, технически лица и друг помощен персонал, доколкото те са наети за научноизследователския проект);
б) разходи за инструменти и оборудване, доколкото те се използват за научноизследователския проект и за срока на използването им; ако инструментите и оборудването не са използвани в научноизследователския проект за срока на експлоатационната им годност, само разходите за амортизация, съответстващи на срока на научноизследователския проект, изчислени в съответствие с добрата счетоводна практика, се смятат за приемливи;
в) разходи за сгради и земя, доколкото те се използват за изследователския проект и за срока на използването им; по отношение на сградите само разходите за амортизация, съответстващи на срока на изследователския проект, изчислени в съответствие с добрата счетоводна практика, се смятат за приемливи; по отношение на земята разходите за търговски трансфер или реално извършените капиталови разходи са приемливи;
г) разходи за консултантски и еквивалентни услуги, използвани изключително за научноизследователската дейност, включително изследвания, технически познания и патенти, закупени или лицензирани от външни източници при пазарни цени, и когато сделката е извършена, без да включва елементи на привидност; тези разходи се считат за приемливи само до 70 % от общите приемливи разходи по проекта;
д) допълнителни режийни разноски, произтичащи пряко от изследователския проект;
е) други текущи разходи за дейността (например: разходи за материали, доставки и сходни продукти), произтичащи пряко от изследователския проект.
7. Помощ за проучвания на техническа приложимост
34. Помощ за проучвания на техническа приложимост като подготовка за промишлени изследвания или допазарна развойна дейност е допустима по смисъла на чл. 4, т. 3 от закона, при условие че брутният интензитет на помощта, изчислен на базата на разходите за проучването, не надвишава 75 %.
8. Помощ за разходи по патентоване
35. Помощ за разходи, свързани с издаване и узаконяване на патенти и други права на индустриална собственост, може да се счита за допустима по смисъла на чл. 4, т. 3 от закона до размера на помощта, която би се квалифицирала като помощ за научноизследователска и развойна дейност по отношение на изследователските дейности, които първи са довели до съответните права на индустриална собственост.
36. Приемливи разходи за целите на т. 35 са следните:
а) всички разходи, предхождащи предоставянето на правото в първата юрисдикция, включително разходи, свързани с изготвянето, подаването и разглеждането на молбата, както и разходите, направени при подновяване на молбата, преди правото да бъде предоставено;
б) разходи за превод и други разходи, направени с оглед придобиването или узаконяването на правото в други юрисдикции;
в) разходи, направени за защита на валидността на правото по време на официалното разглеждане на молбата и на евентуалните насрещни производства, дори ако такива разходи са извършени след предоставяне на правото.
9. Предоставяне на голяма индивидуална помощ
37. В случая на помощ, обхваната от раздели 4 и 5, помощта няма да бъде одобрявана съгласно това приложение, при условие че размерът на индивидуалната помощ достига един от следните прагове:
а) общите приемливи разходи за целия проект възлизат поне на еквивалента в левове на 25 000 000 евро, и
1. в отрасли, които не се квалифицират за регионална помощ, брутният интензитет на помощта е поне 50 % от таваните, определени в раздел 4, т. 23;
2. в отрасли, които се квалифицират за регионална помощ, нетният интензитет на помощта е поне 50 % от нетния таван на помощта, определен в регионалната карта, или
б) общият брутен размер на помощта възлиза поне на левовата равностойност на 15 000 000 евро.
38. В случая на помощ, обхваната от раздели 6, 7 и 8, помощта няма да бъде одобрявана съгласно това приложение, когато размерът на индивидуалната помощ достига следните прагове:
а) общите приемливи разходи за целия проект, направени от всички дружества, участващи в проекта, възлизат поне на еквивалента в левове на 25 000 000 евро, и
б) се предвижда предоставянето на помощ с брутен еквивалент, възлизащ поне на еквивалента в левове на 5 000 000 евро, за едно или повече от отделните дружества.
39. Съгласно това приложение няма да се одобрява индивидуална помощ или помощ, предоставена съгласно схема за помощи, под формата на един или няколко аванса, които подлежат на възстановяване само в случай на успешен завършек на научноизследователските дейности, когато общата сума на авансите, изразена като процент от приемливите разходи, надвишава интензитетите, предвидени в раздели 6, 7 и 8, или лимита, фиксиран в раздел 9, т. 38.
40. Това приложение не засяга задължението на даден орган, предоставящ държавна помощ, да уведомява за индивидуално предоставяна помощ съгласно други инструменти за предоставяне на държавна помощ и по-специално задължението да уведомява или информира комисията относно помощ за дадено предприятие, получаващо помощ за преструктуриране по смисъла на приложение № 8 за държавната помощ за оздравяване или преструктуриране на предприятия в затруднение, както и задължението да уведомява за регионална помощ за големи инвестиционни проекти съгласно приложение № 2.
10. Необходимост от помощта
41. Помощ в съответствие с правилата на това приложение ще бъде разрешавана, ако преди да е започнало реализирането на подпомагания проект:
a) получателят е подал искане за помощ до предоставящия помощта орган, или
б) държавата е приела нормативен акт, с който се учредява право на помощ съобразно обективни критерии и без да се извършва последваща оценка от страна на държавата.
11. Натрупване на помощи
42. Таваните за помощ, фиксирани в раздели 4 - 8, се прилагат независимо дали подпомаганият проект е финансиран изцяло с държавни или общински ресурси или отчасти и със средства от Европейския съюз.
43. Помощ, оценена съгласно критериите на това приложение, не се натрупва с друга държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона или с друго финансиране от Европейския съюз по отношение на същите приемливи разходи, ако такова натрупване води до интензитет, надвишаващ определения с това приложение.
Приложение № 4 към чл. 5
(Изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.)
Държавна помощ за обучение
1. Въведение
1. Това приложение има за цел да определи условията, съгласно които помощта за обучение може да се счита за съвместима с принципите на свободната конкуренция. Уведомленията се оценяват от комисията в контекста на критериите, предвидени в това приложение.
2. С оглед на прозрачността това приложение се прилага само за мерки за обучение, които представляват държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона. Много мерки за обучение не попадат под тази разпоредба, а представляват общи мерки, тъй като в тях могат да участват всички предприятия във всички отрасли, без да е налице дискриминация и без упражняване на оперативна самостоятелност от органите, които прилагат мярката, като например общи системи за данъчно стимулиране като автоматично данъчно кредитиране, в което могат да участват всички фирми, които инвестират в обучението на своите работници и служители. Други мерки за обучение не попадат в обхвата на чл. 1, ал. 3 от закона, тъй като пряко носят ползи за населението навсякъде и не дават предимства на определени предприятия или отрасли. Примери са: училищното образование и първоначално обучение (като чиракуване или с откъсване от работата през деня); обучението или преквалификацията на безработни, включително стажовете в предприятия; мерките, които пряко са насочени към работниците или дори към определени категории работници, които им дават възможност да получат обучение, което не е свързано с предприятието или отрасъла, в който работят. От друга страна, вноските от отрасловите фондове, ако държавата ги е определила за задължителни, не се считат за частни ресурси, а представляват държавни или общински ресурси по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона.
3. За да се определи съвместимостта на помощта с принципите на свободната конкуренция съгласно това приложение, е необходимо да се вземе предвид интензитетът на помощта и така да се определи размерът на помощта, изразен като еквивалент. Изчислението на еквивалента на помощ, която се отпуска на няколко вноски, и изчислението на помощ под формата на заем при облекчени условия изискват използването на приложимите пазарни лихвени проценти в момента на отпускането на субсидията. Пазарният лихвен процент за целите на това приложение се счита референтният лихвен процент при условие, че в случай на заем при облекчени условия заемът е нормално обезпечен и не включва риск, по-висок от нормалния.
4. Обучението обикновено има допълнителен положителен ефект, тъй като увеличава броя на квалифицираните работници, които могат да се използват и от други фирми, подобрява конкурентоспособността на промишлеността и играе важна роля в стратегията за заетостта. Предприятията по принцип инвестират по-малко от необходимото в обучението на своите работници, следователно държавната помощ може да помогне за коригиране на това несъвършенство на пазара и следователно при определени условия може да се счита за съвместима с принципите на свободната конкуренция.
5. Гарантиране ограничаването на държавната помощ до минимума, който е необходим за постигане на целта, се извършва чрез изменение на допустимите интензитети съобразно вида на предоставеното обучение, големината на предприятието и неговото географско местоположение.
6. Помощ, предоставена за обучение, дава квалификация, която може да се използва и при друга работа и съществено подобрява възможностите за работа на обучения работник. Помощ, предоставена с такава цел, има по-малко неблагоприятен ефект върху конкуренцията, така че по-високите интензитети на такава помощ може да се считат за съвместими с принципите на свободната конкуренция. От друга страна, специфичното обучение, което облагодетелства главно предприятието, включва по-голям риск за нарушаване на конкуренцията, така че интензитетът на помощ, която може да се счита за допустима, трябва да бъде доста по-нисък.
7. Предвид затрудненията, пред които са изправени МСП, и по-високите разходи, които трябва да понесат при инвестиране в обучението на свои работници, интензитетите на помощта за МСП следва да бъдат увеличени.
8. В подпомаганите региони съгласно чл. 4, т. 1 от закона обучението има сравнително по-голямо външно въздействие, тъй като в тези райони има значително по-малко инвестиране в обучение от необходимото и по-висок процент на безработица. Следователно интензитетите на помощта за тези райони следва да бъдат увеличени.
9. Характерните особености на обучението в отрасъл "морски транспорт" оправдават прилагането на конкретен подход към този отрасъл.
2. Обхват
10. Това приложение се прилага към помощ за обучение във всички отрасли, с изключение на помощите, които попадат в обхвата на приложение № 16 за държавна помощ за въгледобивния отрасъл.
3. Дефиниции
11. За целите на това приложение:
a) "помощ" означава всяка мярка, която отговаря на всички критерии, посочени в закона;
б) "малки и средни предприятия" са предприятията по смисъла на Закона за малките и средните предприятия;
в) "големи предприятия" означава предприятията, които не попадат в дефиницията за малки и средни предприятия;
г) "специфично обучение" означава обучение, което включва подготовка, която е пряко и главно приложима към настоящата или бъдещата длъжност на работника или служителя в подпомаганото предприятие и която осигурява квалификация, която не може или само в ограничена степен може да се използва в други фирми или области на дейност;
д) "общо обучение" означава обучение, което включва подготовка, която е приложима не само или главно към настоящата или бъдещата длъжност на работника или служителя в подпомаганото предприятие, а осигурява квалификация, която може в голяма степен да се използва в други фирми или области на дейност, с което значително подобрява възможностите за работа на работника или служителя; обучението е "общо", когато:
- е организирано съвместно от различни независими предприятия или когато от обучението могат да се възползват работници или служители от различни предприятия;
- е признато, легализирано или потвърдено от държавните власти или органи или от други органи или институции, на които Република България е предоставила необходимите правомощия;
е) "интензитет на помощта" означава брутния размер на помощта, изразен като процент от приемливите разходи на проекта; използват се числата преди всички отчисления за пряко данъчно облагане; когато помощта се предоставя под форма, различна от субсидия, размерът на помощта е нейният еквивалент; помощ, която се отпуска на няколко вноски, се сконтира до нейната стойност към момента на предоставянето; лихвеният процент, който се използва за целите на сконтирането и за изчисляване размера на помощта при заем при облекчени условия, е референтният лихвен процент, приложим към момента на предоставянето на помощта;
ж) "работник в неравностойно положение" означава:
- всеки млад човек под 25 години, който преди това не е бил наеман на постоянна платена работа;
- всяко лице със сериозни недъзи, които са резултат от физическо, умствено или психологическо увреждане и което въпреки това е в състояние да се включи в пазара на труда;
- всеки работник мигрант, който се премества в Република България или става постоянно пребиваващ в България, за да започне работа, и който се нуждае от професионално или езиково обучение или от двете;
- всяко лице, което желае да започне отново работа след прекъсване от най-малко 3 години, и по-специално всяко лице, което се е отказало от работа поради трудностите от съвместяването на работата и семейния живот за първите 6 месеца след наемането им на работата;
- всяко лице, по-възрастно от 45 години, което не е придобило средно образование или неговия еквивалент;
- всяко дългосрочно безработно лице, т. е. всяко лице, което е било без работа в продължение на 12 последователни месеца, за първите 6 месеца след наемането му на работа.
4. Условия за съвместимост
12. Индивидуална помощ, която е извън схема и отговаря на всички условия по това приложение, е съвместима с принципите на свободната конкуренция по смисъла на чл. 4 от закона и трябва да бъде одобрена от комисията.
13. Схеми за помощ, които отговарят на всички условия по това приложение, могат да бъдат съвместими с принципите на свободната конкуренция по смисъла на чл. 4 от закона и могат да бъдат одобрени, при условие че всяка помощ, която би могла да се предостави под такава схема, отговаря на всички условия, посочени в това приложение.
14. Помощ, предоставена по схемите, посочени в т. 12, може да бъде съвместима с принципите на свободната конкуренция по смисъла на чл. 4 от закона, при условие че помощта, която се предоставя директно, отговаря на всички изисквания на това приложение.
5. Помощ за обучение
15. Схемите за помощ и индивидуалната помощ за обучение трябва задължително да отговарят на условията в т. 16 - 21.
16. Когато помощта се предоставя за специфично обучение, нейният интензитет не трябва да надхвърля 35 % за големи предприятия и 45 % за малки и средни предприятия.
17. Когато помощта се предоставя за общо обучение, нейният интензитет не трябва да надхвърля 60 % за големи предприятия и 80 % за малки и средни предприятия.
18. Максималните интензитети, посочени в т. 16 и 17, се увеличават с 10 процентни пункта, когато обучението е за работници в неравностойно положение.
19. В случаите, когато подпомаганият проект включва компоненти както на специфично, така и на общо обучение, които не могат да бъдат отделени при изчисляването на интензитета на помощта, и в случаите, в които не може да се установи общият или специфичният характер на подпомагания проект за обучение, се прилагат интензитетите, които са приложими за конкретното обучение съгласно т. 16.
20. Когато помощта се предоставя в отрасъл "морски транспорт", тя може да достигне интензитет 100 % без оглед на това, дали проектът за обучение се отнася за специфично или за общо обучение, при условие че са изпълнени следните условия:
a) (изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г.) обучаваният не трябва да бъде активен член на екипажа, но трябва да е зачислен на борда извън списъчния състав на екипажа;
б) обучението трябва да се провежда на борда на кораби, които са включени в регистъра на Република България.
21. Приемливите разходи по проект за помощ за обучение са:
a) разходи за обучаващи;
б) пътни разходи за обучаващи и обучаващи се;
в) други текущи разходи, като материали и доставки;
г) амортизация на средства и оборудване в степента, в която те се използват изключително за проекта за обучение;
д) разходи за управление и консултантски услуги във връзка с проекта за обучение;
е) разходи за обучаващите се до размера на сбора от приемливите разходи, посочени в букви "a" - "д"; могат да се вземат предвид само часовете, в които обучаващите се действително участват в обучението, след приспадане на всички продуктивни часове или техния еквивалент;
ж) приемливите разходи се придружават от доказателства, подкрепени с документи, които трябва да са прозрачни и разбити по пера.
6. Предоставяне на големи индивидуални помощи
22. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Държавна помощ, предоставяна по одобрена в съответствие с това приложение схема за помощ, подлежи на индивидуално уведомяване, ако размерът на помощта за конкретно предприятие по даден проект за обучение надхвърля левовата равностойност на 1 млн. евро.
7. Натрупване на помощи
23. Границите на помощта, определени в раздел 5, се прилагат без оглед на това, дали проектът се финансира изцяло с държавни или общински ресурси, или се финансира частично от Европейския съюз.
24. Помощта, която е одобрена по това приложение, не трябва да се натрупва с друга държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона или с друго финансиране от ЕС във връзка със същите приемливи разходи, ако в резултат на това натрупване интензитетът на помощта надхвърли интензитета, фиксиран в приложението.
8. Прозрачност и наблюдение
25. Органите, предоставящи държавна помощ, трябва да поддържат подробна информация относно схемите за помощ, индивидуална помощ, отпусната по тези схеми, и индивидуална помощ, предоставена извън съществуваща схема за помощ. Тези досиета трябва да съдържат цялата информация, необходима да се установи, че условията, посочени в това приложение, са изпълнени. Органите, предоставящи държавна помощ, съхраняват информация за всяка индивидуална помощ в продължение на 10 години от датата на предоставянето й, а по отношение на схемите за помощ - в продължение на 10 години от датата на предоставяне на последната индивидуална помощ в рамките на схемата за помощ. При писмено искане в срок 20 работни дни или в по-дълъг срок, определен в искането, държавните органи или органите на местното самоуправление, предоставящи съответната държавна помощ, трябва да представят на Министерството на финансите цялата информация, която е необходима, за да се прецени дали са спазени условията по това приложение.
Приложение № 5 към чл. 6
(Изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.)
Държавна помощ за насърчаване на заетостта
I. Въведение
1. Насърчаването на заетостта е основна задача на икономическата и социалната политика в Република България и за постигане на тази цел е разработена Стратегия по заетостта. В някои райони на страната безработицата представлява значителен проблем и някои категории работоспособни лица срещат особена трудност при навлизането на пазара на труда. Поради тази причина държавните органи и органите на местното самоуправление имат оправдание да прилагат мерки, осигуряващи стимули за предприятията по увеличаване на заетостта, особено на категориите безработни лица в неравностойно положение.
2. Това приложение се прилага само за мерки по заетостта, които отговарят на всички условия на чл. 1, ал. 3 от закона и поради това представляват държавна помощ. Някои мерки, свързани с политиката по заетостта, не представляват държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона, тъй като са помощи за граждани, с което не се облагодетелстват определени предприятия или производството на определени стоки. Това приложение не се прилага по отношение на мерки от общ характер, които касаят общо намаляване на данъчното облагане на разходите за работна сила и социални дейности, увеличаване на инвестициите в общообразователната система и обучението, предоставяне на услуги за професионално ориентиране и консултиране, обща помощ и обучение за безработни и усъвършенстване на трудовоправната уредба. Това се отнася и за мерките, които не отговарят на всички критерии на закона и на изискването за уведомяване съгласно закона.
3. С оглед на изложеното целта и ефектът от помощта, предоставена в съответствие с разпоредбите на това приложение, трябва да бъде насърчаването на заетостта в съответствие със Стратегията по заетостта, по-специално на трудоспособните лица в неравностойно положение, без това да оказва неблагоприятно въздействие върху търговските условия до степен, несъвместима с общия интерес. Помощта за заетост, предоставена на едно предприятие индивидуално, може да има значително въздействие върху конкуренцията на съответния пазар, като тя облагодетелства това предприятие в сравнение с другите, които не са получили такава помощ. Предоставена само на едно предприятие, подобна помощ ще има ограничен ефект върху заетостта. Поради тази причина това приложение се прилага за помощ само ако е предоставена под формата на схема за помощ.
4. Това приложение не се прилага за държавните помощи, предоставяни в отраслите "корабостроене" и "въгледобив".
5. Това приложение трябва да се прилага в отрасъл "транспорт", но имайки предвид специфичните характеристики на конкуренцията в този отрасъл, това приложение не се прилага за помощ за разкриване на работни места.
6. Разпоредбите на това приложение касаят в по-малка степен помощите за отделните отрасли - в т. ч., но не само, помощ за чувствителни отрасли, в които се наблюдава свръхпроизводство или криза. Следователно схемите за помощи, насочени към конкретни отрасли, не трябва да се обхващат от това приложение.
7. За да се гарантира, че помощта ще бъде пропорционална и ограничена до необходимия размер, праговете се определят като интензитети на помощта, отнесени към приемливите разходи вместо към максималния размер на помощта.
8. С цел да се установи съвместимостта на помощта с принципите на свободната конкуренция по реда на това приложение е необходимо да се вземе предвид интензитетът на помощта и по този начин да се отчете размерът на помощта като еквивалент на помощта. При изчисляване еквивалента на помощ, платима на няколко вноски или под формата на нисколихвен заем, се прилагат пазарните лихвени проценти към момента на предоставянето й. С оглед на единно, прозрачно и опростено прилагане на правилата за държавните помощи за целите на това приложение пазарните лихвени проценти са референтните лихвени проценти. При нисколихвен заем условието е той да бъде обезпечен с обикновена гаранция и да не поражда рискове, по-големи от обичайните. Референтните лихвени проценти се определят периодично от Министерството на финансите въз основа на обективни критерии и се публикуват в интернет.
9. Като се имат предвид различията между предприятия от различен мащаб, трябва да се определят различни тавани на интензитета на помощта за разкриване на работни места по отношение на малките и средните предприятия и на големите предприятия. С цел премахване на различията, които водят до нарушаване на конкуренцията, и от съображения за административна яснота и правна сигурност дефиницията за "малки и средни предприятия (МСП)" е по смисъла на Закона за малките и средните предприятия.
10. Таваните на интензитета на помощта трябва да се фиксират така, че да се постига равновесие между минималното нарушаване на конкуренцията и насърчаването на заетостта. В интерес на съгласуваността таваните трябва да бъдат хармонизирани с посочените в приложение № 3 относно държавна помощ за малки и средни предприятия, което позволява помощта да бъде изчислена чрез препратка към създаване на заетост, свързана с инвестиционни проекти.
11. Разходите за наемане на персонал представляват част от обичайните разходи за дейност на всяко предприятие. Ето защо е особено важно помощта да има положителен ефект върху заетостта, а не да дава възможност на предприятията да намалят разходите, които биха направили.
12. Без осъществяване на строг контрол и стриктни ограничения помощите за трудова заетост могат да окажат вредно въздействие, което да анулира техния пряк ефект върху разкриването на работни места. Ако с помощта се цели защита на предприятия, подложени на конкурентен натиск, нейният ефект може да се изрази в забавяне на преструктурирането, за да се гарантира конкурентоспособност на националната промишленост.
13. Помощта за разкриване на работни места трябва да се съобрази с условието, че разкритото работно място се запазва за определен минимален срок. Срокът, предвиден в това приложение, трябва да има по-голяма тежест от правилото за петте години, предвидено в приложение № 1 относно регионална помощ.
14. Помощта за запазване на работните места като финансова подкрепа, дадена на предприятие с цел да бъде стимулирано да не съкращава наетите от него лица, е сходна с оперативната помощ. Ето защо предвид на всички отраслови правила, като тези за морския транспорт, помощта трябва да се разрешава само при конкретни обстоятелства и за ограничен период. Ограничените обстоятелства, при които тя може да се разрешава, включва такива, при които в съответствие с чл. 3, т. 2 от закона помощта е предназначена за преодоляване на щети от природни бедствия или извънредни събития. Друга хипотеза е тази, при която помощта се предоставя при условията за оперативна помощ по приложение № 1 относно помощ за регионално развитие, в райони по чл. 4, т. 1 от закона и касае икономическото развитие на области, където жизненият стандарт е необичайно нисък или има голяма безработица, включително в отдалечените райони. Трети пример е този, при който такава помощ се предоставя за оздравяване и преструктуриране на предприятие в затруднение в съответствие с разпоредбите на приложение № 8 относно държавната помощ за оздравяване или преструктуриране на предприятия в затруднение.
15. Малките и средните предприятия играят решаваща роля при разкриване на работни места. Същевременно техният мащаб може да се окаже пречка пред разкриването на нови работни места поради рисковете и административната тежест, свързани с назначаването на нов персонал. Също така разкриването на работни места може да допринесе за икономическото развитие на райони, поставени в по-неблагоприятно положение в Република България, и по този начин да се укрепи икономическото и социалното сближаване. Ето защо е целесъобразно малките и средните предприятия и предприятията в подпомаганите райони да имат възможност да се възползват от помощите за създаване на трудова заетост.
16. Определени категории трудоспособни лица изпитват особени затруднения при намиране на работа, тъй като работодателите ги смятат за по-нископроизводителни. Тази така разглеждана по-ниска производителност може да се дължи на липса на трудов опит (например млади трудоспособни лица, останали безработни продължително време) или на трайно увреждане. Помощта за трудова заетост, предназначена да стимулира работодателите да назначават такива лица, от една страна, е основателна поради факта, че по-ниската производителност на такива трудоспособни лица намалява финансовото предимство на предприятията. От друга страна, трудоспособните лица също се възползват от мярката, тъй като за тях има вероятност да бъдат изключени от пазара на труда, ако на работодателите не се предложат съответни стимули. Ето защо е целесъобразно да се разрешат схеми, по които се предоставят такива помощи, независимо от мащаба или местонахождението на получателя.
17. Категориите трудоспособни лица в неравностойно положение трябва да бъдат определени, но предоставящите държавни помощи органи трябва да имат възможност да нотифицират и помощи за насърчаване наемането на други категории лица, които те смятат за поставени в неравностойно положение, с представяне на съответни аргументи.
18. Лицата с намалена работоспособност може да се нуждаят от постоянна помощ, за да останат на пазара на труда, която е извън помощта за първоначално назначаване на работа и може да обхваща закрила на заетостта. Схемите, по които се предоставят помощи за такива цели, трябва да показват, че помощта не е по-голяма от необходимото за компенсиране на по-ниската производителност на съответните работници, на съпътстващите разходи за тяхното наемане или на разходите за създаване или поддържане на защитени работни места. Това условие е предвидено, за да се избегне положение, при което предприятията, ползвайки такива помощи, продават под конкурентните цени на пазари, които се обслужват и от други предприятия.
19. С това приложение не може да се възпрепятства натрупването на помощи за назначаване на трудоспособни лица в неравностойно положение, за назначаване или наемане на лица с намалена работоспособност, с други помощи във връзка с разходите за трудова заетост, тъй като в тези случаи е основателно да се предоставят стимули за работоспособни лица от тези категории, които да се наемат на работа с предимство пред останалите.
20. С цел да се гарантира, че помощта е необходима и насърчава заетостта, това приложение не се прилага за помощи за дейности по разкриване на работни места или назначаване на персонал, които получателят би предприел сам при съществуващите пазарни условия.
21. С това приложение не се освобождават от задължение за уведомление помощите за износ или помощите, с които се предоставя предимство на местните пред вносните стоки, тъй като в противен случай биха били несъвместими с международните ангажименти на Република България по Споразумението на Световната търговска организация (СТО) за субсидиите и изравнителните мерки. В случай че за такива помощи е било подадено уведомление, предоставянето им не трябва да се разрешава от комисията.
II. Обхват
1. Това приложение се прилага за схеми, които представляват държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона и на базата на които се предоставя помощ за разкриване на работни места, помощ за назначаване на работоспособни лица в неравностойно положение или с намалена работоспособност или помощ за покриване на допълнителните разходи по наемане на лица с намалена работоспособност.
2. Това приложение се прилага за помощи във всички отрасли. То не се прилага за помощи, предоставени във въгледобивния или корабостроителния отрасъл, нито за помощи за разкриване на работни места по смисъла на раздел V, предоставени в отрасъл "транспорт".
3. Това приложение не се прилага:
а) за помощи за дейности, свързани с износ, а именно - помощи, пряко обвързани с количествата, обект на износа, с изграждането и работата на мрежа за дистрибуция или с други текущи разходи, свързани с дейността по износа;
б) за помощи, при които е поставено условие за използването с предимство на местни пред вносни стоки.
III. Дефиниции
За целите на това приложение:
а) "помощ" е всяка мярка, която осъществява критериите на чл. 1, ал. 3 от закона;
б) "малки и средни предприятия" са предприятията съгласно дефиницията по смисъла на Закона за малките и средните предприятия;
в) "брутен интензитет на помощта" е размерът на помощта като процент от съответните разходи; всички стойности се взимат преди намаленията за целите на прякото подоходно облагане; когато помощта се предоставя под форма, различна от безвъзмездното финансиране, размерът на помощта е еквивалентът на безвъзмездното финансиране; помощта, платима на няколко вноски, се сконтира до нейната стойност към момента на предоставянето й; лихвеният процент, който ще се използва за сконтирането и изчисляване на размера на помощта при заем с особено изгодни условия, е референтният лихвен процент, приложим към момента на предоставяне на помощта;
г) "нетен интензитет на помощта" означава сконтирания размер на помощта, изчистен от данъци, изразен като процент от съответните разходи;
д) "численост на персонала" означава броя на работещите единици за годината (РЕГ), а именно - броя на лицата, наети на пълно работно време в рамките на една година, като работата на непълен работен ден и на сезонни начала представлява малка част от РЕГ;
е) "работоспособно лице в неравностойно положение" е всяко лице, което принадлежи към категорията лица, за които влизането на пазара на труда без оказана помощ е трудно, а именно лице, което отговаря поне на един от следните критерии:
• всяко лице, което е на възраст под 25 години или са изминали две години след завършване на пълния курс на обучението му и което в миналото не е било наемано на редовна платена работа;
• всеки емигрант, който се установява или се е установил в Република България или е получил постоянно местожителство в Република България, за да започне работа;
• всяко лице, което е представител на етническо малцинство и което има необходимост от повишаване на своята езикова или професионална квалификация или характеристиките на трудовия си опит, за да се увеличат перспективите за получаване на достъп до трайна заетост;
• всяко лице, което желае да работи активно и което в продължение най-малко на две години не е работило или не се е обучавало; в частност лице, което е спряло активно да работи поради невъзможност да съвмести трудовата си кариера и ангажиментите на семейния си живот;
• всяко пълнолетно лице, което без брак отглежда едно или повече деца;
• всяко лице, което не е завършило по-висока образователна степен от среднообразователния курс или неговия еквивалент, което няма работа или за което съществува голяма вероятност да остане без работа;
• всяко лице над 50-годишна възраст, което няма работа или за което съществува голяма вероятност да остане без работа;
• всяко лице на възраст под 25 години, останало без работа за продължителен период, т. е. всяко лице, което е било безработно през 12 от предходните 16 месеца или 6 от предходните 8 месеца;
• всяко лице, което сега или преди е било освидетелствано като зависим от наркотични вещества в съответствие с националното законодателство;
• всяко лице, което не е било наето за първи път на редовна платена работа от началото на срока на лишаване от свобода или на друга наказателна мярка;
• всяка жена в географска област от ниво II - райони за планиране на НТЕС (Номенклатура на териториалните единици за статистически цели), където средната безработица е превишавала със 100 % средната за Европейската общност за период поне две календарни години и където безработицата сред жените е превишавала със 150 % нивото на безработицата сред мъжете в съответната област най-малко за две от последните три години;
ж) "лице с намалена работоспособност" означава всяко лице:
• освидетелствано за лице с намалена работоспособност по националното законодателство, или
• което има освидетелствано тежко физическо, умствено или психическо увреждане;
з) "защитени работни места" означава наемане на работа в организация, където най-малко 50 % от персонала са лица с намалена работоспособност, които не са в състояние да намерят работа на открития пазар на труда;
и) "разходи за възнаграждения" включва следните компоненти, действително платими от получателя на държавната помощ по отношение на съответните работни места:
• брутната работна заплата, т. е. преди данъчно облагане, и
• задължителните вноски за социално осигуряване;
к) едно работно място е "свързано с изпълнението на инвестиционен проект", ако се отнася до дейност, за която е предназначена инвестицията, и ако работното място е разкрито в рамките на 3 години от приключване на инвестиционния процес; работните места, разкрити през този период след по-оптималното използване на мощностите, създадени посредством инвестицията, също са свързани с инвестицията;
л) "инвестиция в материални активи" означава инвестиция в дълготрайни материални активи, свързани със създаването на ново предприятие, разширяване на съществуващото или ангажиране с дейност, която изисква основна промяна в продукта или в производствения процес на съществуващото предприятие (по-специално чрез рационализация, диверсификация или обновяване); инвестиция в материални активи е и поглъщане на предприятие, което е закрито или би могло да бъде закрито, ако не бъде купено;
м) "инвестиция в нематериални активи" означава инвестиция в развитието на нови технологии чрез придобиване на патентни права, лицензи, ноу-хау или непатентовано техническо познание.
IV. Условия за разрешаване
Схемите за помощи, които отговарят на всички условия на това приложение, могат да бъдат съвместими с принципите на свободната конкуренция и ще бъдат разрешени, при положение че помощите, предоставени по схема за помощ, отговарят на всички условия на това приложение.
V. Разкриване на работни места
1. Схемите на помощи за разкриване на работни места и всички помощи, които могат да се предоставят по такива схеми, трябва да отговарят на условията по т. 2, 3 и 4.
2. Когато работните места се разкриват в области или в отрасли, които не покриват изискванията за регионална помощ към момента на предоставяне на помощта, брутният интензитет на помощта не може да надвишава:
а) 15 % за малки предприятия;
б) 7,5 % за средни предприятия.
3. Когато работните места се разкриват в райони и отрасли, които покриват изискванията за регионална помощ към момента на предоставяне на помощта, нетният интензитет на помощта не може да надвишава съответния таван на регионалната помощ за инвестиции, определен в картата за регионална помощ, одобрена от Комитета по асоцииране ЕС - България, на базата на която се оценява регионалната помощ, предоставяна в Република България. В този случай трябва да се вземат предвид и разпоредбите на приложение № 2 за регионални помощи за големи инвестиционни проекти.
В случай на малки и средни предприятия този таван може да бъде увеличен с 15 процентни пункта на брутна основа в районите, обхванати от чл. 4, т. 1 от закона, при условие че общият нетен интензитет на помощта не надвишава 75 %.
По-високите тавани за регионална помощ се прилагат само в случай, че получателят участва поне с 25 % собствени финансови средства и работните места се запазят в рамките на отговарящия на изискванията за помощ район.
4. Таваните, определени в т. 2 и 3, се прилагат за интензитета на помощта, изчислен като процент от разходите за труд за период две години във връзка с разкритите работни места при следните условия:
а) разкритите работни места трябва да представляват нетно увеличение на персонала в съответната организация и предприятие, сравнени със средната численост на персонала през последните 12 месеца;
б) разкритите работни места се запазват за минимален срок 3 години или две години - при случай на МСП, и
в) (изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г.) новоназначените в резултат на откриването на работни места трябва да са лица, които никога не са били наемани, изгубили са работата си или е съществувала опасност да изгубят предишното си работно място.
5. Когато се предоставя помощ за разкриване на работни места по схема за помощ, разрешена по реда на този раздел, може да се даде допълнителна помощ в случай на назначаване на трудоспособно лице в неравностойно положение или с намалена работоспособност в съответствие с условията на раздел VI или VII.
VI. Назначаване на трудоспособни лица в неравностойно положение и на лица с намалена работоспособност
1. Схемите на помощи за назначаване в предприятие на трудоспособни лица в неравностойно положение и на лица с намалена работоспособност и всички помощи, които могат да се предоставят по такава схема, трябва да изпълняват условията на т. 2 и 3.
2. Брутният интензитет на всички помощи, свързани с наемането на съответното лице/лица в неравностойно положение или с намалена работоспособност, изчислен като процент от разходите за възнаграждения за период една година след назначаването, не могат да надвишават 50 % за лица в неравностойно положение или 60 % за лица с намалена работоспособност.
3. Прилагат се следните условия:
а) когато назначаването не представлява нетно увеличение в числеността на персонала в съответното предприятие, мястото или местата трябва да са освободени след доброволно напускане, пенсиониране поради навършена възраст, доброволно съкращаване на работното време или законно уволнение поради неспазване на трудовата дисциплина, а не е резултат от съкращаване на работна ръка, и
б) освен при случай на законно дисциплинарно уволнение на наетото или наетите лица трябва да се предостави непрекъсната трудова заетост за най-малко 12 месеца.
VII. Допълнителни разходи по наемане на лица с намалена работоспособност
1. Схемите на помощи за наемане на лица с намалена работоспособност и всички помощи, които могат да се предоставят по такива схеми, трябва да отговарят на условията по т. 2 и 3.
2. Помощта заедно с всички помощи, предоставени по реда на раздел VI, не могат да надвишават необходимото равнище за компенсиране на всеки случай на намалена производителност, който произтича от намалената работоспособност на лицето или лицата, и на всеки от следните разходи:
а) разходи по приспособяване на помещенията;
б) разходи по наемане на персонал за времето, прекарано единствено в оказване на помощ на лицето или лицата с намалена работоспособност;
в) разходи по приспособяване или придобиване на оборудване за ползване от тях, които са в допълнение към разходите, които получателят би направил, в случай че наема лица, които не са с намалена работоспособност, независимо от периода, през който лицето или лицата с намалена работоспособност са действително наети на работа.
Когато получателят осигурява защитени работни места, помощите могат допълнително да покриват, но без да надвишават, разходите по изграждане, внедряване или разширяване на съответното предприятие и всички разходи по администриране и превоз, които произтичат от наемането на лица с намалена работоспособност.
3. В разрешените по този раздел схеми трябва да се предвиди, че получателят на помощ по схемата трябва да води документация, от която да е видно съответствието на предоставената помощ с разпоредбите на този раздел и на раздел IX, т. 4.
VIII. Необходимост от помощта
1. Помощ съгласно раздел V от това приложение ще бъде разрешавана само в случай, че преди да се разкрият съответните работни места:
а) получателят е подал искане за помощ до предоставящ помощта орган, или
б) с нормативен акт, е постановено право за предоставяне на помощ на основата на обективни критерии, без да се извършва последваща оценка от страна на държавните органи и органите на местното самоуправление.
2. Помощите подлежат на разрешаване по реда на раздел V, когато:
а) разкритите работни места са свързани с изпълнението на инвестиционен проект за материални или нематериални активи, и
б) работните места се разкриват в рамките на 3 години от приключване на инвестиционния процес, ако искането по т. 1, буква "а" е направено или нормите по т. 1, буква "б" са приети, преди да започне работата по проекта.
IX. Натрупване на помощта
1. Таваните на помощта, определени в раздели V, VI и VII, се прилагат независимо дали подкрепата за работните места или новите назначения - обект на подпомагане, се финансира изцяло от държавен ресурс или се финансира частично от Европейската общност.
2. Помощите по схемите, одобрени съгласно раздел V от това приложение, не могат да се натрупват с други държавни помощи по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона или с друга форма на държавно финансиране, свързано с едни и същи разходи за възнаграждения, ако такова натрупване би довело до интензитет на помощта, който надвишава интензитета, определен с това приложение.
3. Помощите по схемите, одобрени съгласно раздел V от това приложение, не могат да се натрупват:
а) с други държавни помощи по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона или с друга форма на финансиране от Европейската общност за разходи по инвестиционни проекти, свързани с разкритите работни места и не са осъществени напълно към момента на разкриване на работните места, или които са завършили в рамките на тригодишен период преди разкриване на работните места, или
б) с помощи или с друга форма на финансиране във връзка с едни и същи разходи за възнаграждения или с наемане на работници и служители по един и същ инвестиционен проект, ако такова натрупване би довело до интензитет на помощта, който надвишава тавана за регионалните помощи за инвестиции, определен в приложение № 1 относно регионална помощ и в регионалната карта, одобрена от Комитета по асоцииране ЕС - България, или тавана в приложение № 3 относно държавната помощ за малки и средни предприятия; когато съответният таван е адаптиран за конкретен случай, по-специално при прилагане на правилата за държавни помощи за конкретен отрасъл или при механизъм, приложим за големи инвестиционни проекти, като приложение № 2 относно регионалната помощ за големи инвестиционни проекти, той се прилага за целите на този параграф.
4. Под формата на освобождаване от разпоредбите на т. 2 и 3 помощите по схеми по раздели VI и VII от това приложение могат да се натрупват с други държавни помощи по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона или с друга форма на държавно финансиране във връзка с едни и същи разходи, включително с помощи по схеми, по раздел V от това приложение, които са съвместими с т. 2 и 3, при условие че такова натрупване не води до брутен интензитет на помощта, който надвишава със 100 % разходите за труд за всеки период, през който лицето или лицата са наети.
Първият подпараграф не може да влияе върху по-ниските ограничения за интензитета на помощта, които могат да са поставени по реда на приложение № 6 относно държавните помощи за научноизследователска и развойна дейност.
Х. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Помощ, подлежаща на индивидуално уведомяване
Държавна помощ, предоставена на отделно предприятие, брутният размер на която надвишава левовата равностойност на 15 млн. евро за период 3 години, подлежи на индивидуално уведомяване.
Приложение № 6 към чл. 7
(Изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г.)
Държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност
1. Общи разпоредби
1.1. Научноизследователската и развойната дейност допринася за повишаване на икономическия растеж, засилване на конкурентоспособността и насърчаване на заетостта.
1.2. Правилата за конкуренция трябва да се прилагат конструктивно с оглед поощряване на сътрудничеството, което спомага за развитието и разпространението на нови технологии, при спазване правилата на интелектуалната собственост. Контролът на държавните помощи се осъществява, като се отчита необходимостта от предоставяне на ресурси на тези отрасли, които допринасят за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността.
1.3. Комисията се отнася положително към държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност. От гледна точка на целите на тази помощ, значителните финансови изисквания, рисковете при операциите, свързани с научноизследователската дейност и отдалечеността на такива проекти от пазара има минимална вероятност подобна помощ да наруши конкуренцията.
2. Приложимост на правилата за държавните помощи относно научноизследователската и развойната дейност
2.1. Законът постановява, че всяка помощ, отпусната от държавата или чрез държавни или общински ресурси под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на определени стоки, е несъвместима с принципите на свободната конкуренция.
2.2. Колкото по-близко до пазара е научноизследователската и развойната дейност, толкова по-значим е нарушаващият конкуренцията ефект от държавната помощ. За да определи близостта на научноизследователската и развойната дейност до пазара, комисията прави разграничение между фундаменталните научни изследвания, промишлените научни изследвания и допазарната развойна дейност (Вж. форма I).
2.3. Иновациите не се разглеждат като отделна категория на научноизследователската и развойната дейност. Държавните помощи за дейности, които се считат за иновационни, но не съответстват на посочените в т. 2.2 категории, се предоставят само ако са в съответствие с политиката на комисията относно помощите за инвестиции.
2.4. Държавното финансиране на научноизследователската и развойната дейност от държавни учреждения с нестопанска цел (висши училища или изследователски учреждения) не попада под разпоредбите на чл. 1, ал. 3 от закона .
Когато резултатите от държавно финансираните проекти за научноизследователска и развойна дейност, извършвани от посочените по-горе учреждения, се предоставят на промишлеността без дискриминация, комисията приема, че не е налице държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона.
Когато научноизследователската и развойната дейност се извършва от държавни учреждения с нестопанска цел (висши училища или научноизследователски учреждения) от името или в сътрудничество с промишлеността, комисията приема, че не е налице държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона, когато:
а) държавни висши училища с нестопанска цел или научноизследователски учреждения участват в научноизследователски проекти като търговска фирма, например срещу заплащане по пазарна цена за извършените от тях услуги,
б) или
- промишлени предприятия, участващи в изследователската дейност, поемат всички разходи по проекта, или
- резултатите, които не водят до възникване на права на интелектуална собственост, могат да бъдат широко разпространени, а при възникване на права на интелектуална собственост, свързани с резултатите от научноизследователската дейност, те се разпределят изцяло между държавните учреждения с нестопанска цел, или
- държавни учреждения с нестопанска цел получават от предприятията участници компенсация, равностойна на пазарната цена за правата по интелектуална собственост, които произтичат от научноизследователския проект и които се притежават от тези предприятия участници, а когато резултатите, които не водят до възникване на права на интелектуална собственост, могат да бъдат широко разпространявани сред заинтересувани трети страни.
2.5. Държавните органи могат да възложат научноизследователска и развойна дейност на предприятия или да закупят директно от тях резултатите от тази дейност. При липса на открита тръжна процедура комисията приема, че има наличие на държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона. Ако тези договори са възложени при пазарни условия, по-конкретно - след провеждане на открита тръжна процедура, се приема, че не е налице държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона.
3. Съвместимост на помощта за научноизследователска и развойна дейност
3.1. Когато помощта отговаря на условията от закона, комисията оценява помощта, предоставена на предприятия за научноизследователска и развойна дейност, за допустима по силата на някое от изключенията, предвидени в чл. 4 от закона.
3.2. Във всички случаи, когато комисията заключи след проучване, че целта на въпросната помощ е насърчаване изпълнението на важен проект за Република България и страните, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи, подобна помощ може да се квалифицира като отговаряща на условията по изключението, предвидено в чл. 4, т. 2 от закона.
3.3. Необходимо е да се докаже в практически аспект, че проектът води до съществен напредък на конкретни научноизследователски програми или че позволява да се осъществи значителен прогрес за постигане на конкретните цели в Република България и в страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи.
3.4. Ако помощта за научноизследователска и развойна дейност не попада в обхвата на предвиденото в чл. 4, т. 2 от закона изключение, независимо от това помощта е съвместима по силата на чл. 4, т. 3 от закона, който предвижда изключение при помощ, подпомагаща развитието на определени стопански дейности, доколкото не се оказва неблагоприятно влияние върху търговските условия между Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи.
3.5. Когато комисията проучва дали чл. 4, т. 3 от закона е приложим или не, комисията взема предвид вида на провежданото научно изследване, получателите, интензитета на помощта, достъпността до резултатите и другите значими фактори, посочени в раздели 5 и 6.
4. Уведомление за намерение за предоставяне на държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност
4.1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г.) Съгласно чл. 7 от закона комисията трябва да бъде уведомена за държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност. За да подпомогне дейността на органите, предоставящи помощта, както и дирекциите на комисията, уведомлението се изготвя по стандартен формуляр съгласно приложение № 24 и в съответствие с формуляра съгласно приложения № 30 или 31.
4.2. Целта на комисията е да постигне възможно най-висока степен на прозрачност при прилагането на схемите за държавна помощ, което означава, че поставените цели за изпълнение, получателите и др. трябва да бъдат ясно изложени. Различните категории разходи, които помощта планира да намали, се упоменават изрично, като помощта трябва да бъде предоставена под такава форма, която да позволи изчисляването на интензитета й във връзка с посочените във форма II разходи.
4.3. При проекти за научноизследователска и развойна дейност всички видове помощ са разрешени. Органите, предоставящи помощта, трябва да направят възможното, за да може комисията да изчисли еквивалента на помощта, в случай че помощта не е изплатена под формата на субсидия, и съответно да предоставят на комисията достатъчно информация, за да бъде изчислен еквивалентът на помощта.
4.4. Когато органът, предоставящ помощта, счита, че чл. 4, т. 2 от закона е приложим, той трябва да проучи дали са изпълнени съответните условия и да докаже пред комисията в уведомлението си, че те са изпълнени.
4.5. Индивидуално предоставяните помощи по разрешена от комисията схема за научноизследователска и развойна дейност по принцип не трябва да се нотифицират. За да може комисията да извърши оценка на големи помощи по одобрени схеми и съвместимостта им с принципите на свободната конкуренция, комисията изисква предварително уведомление за всеки отделен научноизследователски проект, по-голям от левовата равностойност на 25 милиона евро и по който се предлага да се предостави помощ с брутен еквивалент, по-голям от левовата равностойност на 5 млн. евро.
4.6. Индивидуално предоставените помощи, които са извън обхвата на разрешените схеми за научноизследователска и развойна дейност, се нотифицират съгласно чл. 7 от закона, освен ако представляват минимална помощ.
5. Интензитет на помощта
5.1. Комисията определя допустимия интензитет на помощта за всеки отделен случай. При оценката на всеки случай комисията взема предвид естеството на проекта или програмата, общите съображения, свързани с конкурентоспособността на българската промишленост, риска от нарушаване на конкуренцията и ефекта върху търговията между Република България и страните, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи. На базата на общата оценка на тези рискове комисията прави извод, че фундаменталните научни изследвания и промишлените научни изследвания могат да ползват по-високи нива на помощ в сравнение с допазарните развойни дейности, които са по-тясно свързани с въвеждането на пазара на резултатите от научноизследователската и развойната дейност, и ако те са подпомогнати, могат по-лесно да доведат до нарушаване на конкуренцията.
5.2. Държавното финансиране за фундаменталните научни изследвания, което се извършва независимо от държавни организации с нестопанска цел (висши учебни заведения или изследователски учреждения), не представлява държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона.
По изключение, когато фундаменталните научни изследвания се извършват от или за предприятия, помощта попада под разпоредбите на чл. 1, ал. 3 от закона, но тъй като този вид изследвания се намират далеч от пазара и резултати от тях са широко достъпни за използване без дискриминация и при пазарни условия, помощта се предоставя при брутен интензитет, достигащ до 100 %.
За да бъде квалифицирана като фундаментално научно изследване, дейността не трябва да бъде свързана с промишлените или търговските цели на конкретното предприятие и трябва да се гарантира широко разпространение на резултатите от изследването.
5.3. Брутният интензитет на помощта за промишлени научни изследвания не трябва да превишава 50 % от приемливите разходи на проекта, както са определени във форма II.
5.4. При проучвания за техническа приложимост при подготвителни дейности по промишлени научни изследвания се предоставя помощ, възлизаща на 75 % от разходите за проучването; при проучвания, подготвящи извършването на допазарни развойни дейности, се предоставя помощ, възлизаща на 50 % от разходите за проучването. Посочените тавани са определени в контекста на незначителното въздействие на подобна помощ върху конкуренцията.
5.5. Допазарната развойна дейност се намира близо до пазара и съществува по-голям риск от нарушаване на конкуренцията. Допустимият брутен интензитет на помощта е определен на 25 % от приемливите разходи за проекта, както са определени във форма II.
5.6. Съгласно т. 4.3 от това приложение органите, предоставящи помощта, са свободни да използват всички форми на помощ за подпомагане на научноизследователската и развойната дейност. В случай на авансови плащания, които подлежат на възстановяване само при успешен резултат от научноизследователските дейности, допустимият интензитет на помощта (в брутен еквивалент) е определеният в това приложение за различните етапи на изследване. В случай на неуспех на изследването комисията разрешава по-висок интензитет на помощта, тъй като неуспехът на проекта намалява риска от нарушение на конкуренцията и търговията.
При изготвяне на уведомлението за помощ, подлежаща на възстановяване, органите, предоставящи помощта, информират комисията за сумите и точните процедури по възстановяване, като комисията прави оценка на предложените условия по всеки отделен случай.
5.7. С цел да се насърчи разпространението на резултатите от научните изследвания комисията приема, че помощ за малки и средни предприятия (по смисъла на Закона за малките и средните предприятия) с цел получаване и подновяване на патенти се предоставя до същото ниво, както за дейностите по научните изследвания, които първи са довели до съответните патенти.
5.8. При държавна помощ за научноизследователски проект, осъществяван от държавни научноизследователски учреждения и предприятия, комбинираната помощ - получена директно от правителството в подкрепа на съответния изследователски проект, и доколкото това участие представлява помощ - виж. т. 2.4, подкрепата от страна на държавните научноизследователски учреждения не трябва да превишава посочените по-горе тавани на помощ.
5.9. В случай на научноизследователска и развойна дейност, включваща едновременно промишлени научни изследвания и допазарна развойна дейност, допустимият интензитет на помощта не трябва да превишава изчислената средна стойност на допустимите интензитети, приложими за двата вида изследвания.
5.10. Без да се засяга оценката на всеки отделен случай, извършвана от комисията съгласно т. 5.1, интензитетът на помощта, определен в т. 5.3 - 5.8, може да бъде превишен в следните случаи:
5.10.1. Когато помощта е отпусната за МСП: добавка от 10 %.
5.10.2. Когато научноизследователският проект се изпълнява в райони съгласно чл. 4, т. 1 от закона: добавка от 10 % (Към настоящия момент цялата територия на Република България е територия, попадаща в обхвата на чл. 4, т. 1 от закона.).
Регионалната добавка може да бъде надвишена, като се отчитат таваните, приложими за регионалната помощ за инвестиции и необходимостта от стимулиране на инвестициите в нематериални активи съгласно политиката на комисията, но без да се превишават ограниченията, посочени в т. 5.10.6.
5.10.3. Когато научноизследователският проект е в съответствие с целите на конкретен проект или програма в рамките на текуща програма за научноизследователска и развойна дейност на Европейския съюз, той може да получи добавка от 15 %. Тази добавка може да нарасне до 25 %, когато проектът включва ефективно трансгранично сътрудничество между предприятия и държавни научноизследователски организации или поне между двама независими партньори в Република България и една страна, с която Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи, и когато резултатите от проекта са широко разпространени и оповестени при спазване правата на интелектуалната и индустриалната собственост.
5.10.4. Когато научноизследователският проект не съответства на целите на конкретен проект или програма като част от текуща рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност, комисията разрешава увеличение с 10 %, при условие че е изпълнено поне едно от следните условия:
а) проектът включва ефективно трансгранично сътрудничество поне между два независими партньори в Република България и една страна, с която Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи, по-конкретно - в контекста на координиране на националните политики в областта на научноизследователската и техническата развойна дейност;
б) проектът включва ефективно сътрудничество между предприятия и държавни научноизследователски институти, по-конкретно - в контекста на координирането на националните политики в областта на научноизследователската и техническата развойна дейност;
в) резултатите от проекта са широко разпространени и оповестени или са предоставени лицензи за ползване на патенти.
5.10.5. Органът, предоставящ помощта, трябва да предостави на комисията достатъчно информация, която да прецени дали са изпълнени тези критерии.
5.10.6. Комбинирането на увеличенията, описани в т. 5.10.1 - 5.10.4, с процентите, определени в т. 5.3 и 5.8, не трябва да превишава максималния брутен интензитет от 75 % за промишлени научни изследвания и 50 % за допазарна развойна дейност. Тези граници трябва да бъдат спазвани във всички случаи.
5.11. Когато държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност се ползва от изключението по чл. 4, т. 2 от закона, брутният интензитет на помощта не трябва да надвишава границите, разрешени в Кодекса за субсидиите на Световната търговска организация (75 % за промишлени научни изследвания и 50 % за допазарна развойна дейност).
5.12. Определените по-горе тавани за научноизследователската и развойната дейност се прилагат спрямо държавната помощ.
При разглеждането на държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност комисията взема предвид ефекта върху конкуренцията на комбинирането на държавна помощ и финансирането от Европейската общност.
Когато финансирането от Европейската общност и държавната помощ са комбинирани, общото официално подпомагане не може да превишава 75 % за промишлени научни изследвания и 50 % за допазарна развойна дейност.
5.13. Брутните интензитети на помощта от 75 % за промишлени научни изследвания и 50 % за допазарна развойна дейност (максималните интензитети, разрешени от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки на Световната търговска организация за неподсъдните субсидии) са разрешени, в случай че подобни проекти или програми на конкуренти, намиращи се извън Република България, са получили през последните 3 години или ще получат помощ с еквивалентен интензитет за двата вида научни изследвания.
Органът, предоставящ помощта, предоставя на комисията достатъчна информация, което да й позволи да прецени положението и по-конкретно - необходимостта от компенсиране на конкурентното предимство, от което се е ползвал конкурентът от трета страна.
6. Стимулиращ ефект на държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност
6.1. Държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност трябва да стимулира предприятията да предприемат научноизследователски и развойни дейности в допълнение към техните основни дейности. По този начин се поощряват фирмите, които не извършват научноизследователска и развойна дейност, да предприемат такава дейност. Когато този стимулиращ ефект не е очевиден, комисията разглежда тези помощи по-неблагоприятно.
6.2. За да провери дали планираната помощ ще подтикне фирмите да провеждат научноизследователска дейност, която иначе не биха предприели, комисията взема предвид количествени фактори, напр. промени в разходите за научноизследователска и развойна дейност, в броя на хората, ангажирани с тази дейност, в разходите за научноизследователска и развойна дейност като част от общия оборот, пазарни неуспехи, допълнителни разходи, свързани със трансгранично сътрудничество, и други подобни фактори, посочени от органите, предоставящи помощта. Помощта се разрешава, ако допринася за разширяването на обхвата на научните изследвания или за ускоряването им.
6.3. Необходимо е органите, предоставящи помощ, в уведомлението за помощ за научноизследователска и развойна дейност и при предоставянето на годишните доклади за изпълнението на разрешени схеми за помощ да докажат, че помощта е насочена за стимулиране и не е помощ за текущи разходи.
6.4. Комисията приема, че помощта осигурява необходимия стимул, ако получателят е МСП по смисъла на дефиницията в Закона за малките и средните предприятия.
6.5. От особено значение са посочените в т. 6.2 и 6.3 условия:
- в случай на отделни, близки до пазара научноизследователски проекти, които да бъдат осъществени от големи предприятия;
- във всички онези случаи, при които значителен дял от разходите за научноизследователска и развойна дейност са направени преди молбата за предоставяне на помощ.
7. Годишни доклади
Министерството на финансите изисква годишен доклад за прилагането на всяка разрешена схема за помощ. Въз основа на тези доклади Министерството на финансите наблюдава разпределението на помощта и ако е необходимо, предлага подходящи мерки, при условие че схемата нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез прекалена концентрация в специфични отрасли или предприятия.
8. Изпълнение
Това приложение се прилага в съответствие с други политики по отношение на държавните помощи и с разпоредбите на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна (ЕСА).
Форма I
Определяне на етапите на научноизследователската и развойната дейност
Това приложение обхваща помощта за научноизследователска и развойна дейност, пряко свързана с последващо производство и маркетинг на нови продукти, процеси или услуги, доколкото тя изпълнява условията на чл. 1, ал. 3 от закона. Следните определения подпомагат органите, предоставящи помощ, при оформяне на техните уведомления. Тези определения имат по-скоро индикативен, отколкото нормативен характер.
- Фундаментални научни изследвания означава дейност, предназначена да разшири научно-техническите познания и не е свързана с промишлени или търговски цели;
- Промишлени научни изследвания означава планирани изследвания или критични проучвания, насочени към придобиването на нови познания, като целта е тези познания да бъдат полезни при разработването на нови продукти, процеси или услуги или да допринесат за същественото подобряване на съществуващи продукти, процеси или услуги;
- Допазарна развойна дейност означава оформяне на резултатите от промишлени изследвания в план, класификация или проект на нови, променени или усъвършенствани продукти, процеси или услуги, независимо дали са предназначени за продажба или използване, включително за създаване на първоначален прототип, който не може да се използва с търговки цели. Това може също да включва идейна формулировка и проект на други продукти, процеси или услуги, както и първоначални демонстрационни или пилотни проекти, при условие че такива проекти не могат да бъдат преобразувани или използвани за промишлени приложения или да имат търговска употреба. Допазарната развойна дейност не включва рутинните или периодичните изменения на продукти, производствени линии, производствени процеси, съществуващи услуги или други операции в процес на изпълнение, дори ако такива изменения могат да представляват подобрения.
Форма II
Приемливи разходи за научноизследователска и развойна дейност за целите на изчисляване на интензитета на помощта
Посочените разходи се считат за приемливи при изчисляването на интензитета на помощта за научноизследователска и развойна дейност (когато разходите произтичат и от други дейности за научноизследователска и развойна дейност, където те трябва да бъдат посочени по видове дейности):
- разходи за персонал (научни работници, техници и друг помощен персонал, заети единствено в научноизследователската дейност);
- разходи за инструменти, оборудване, земя и помещения, използвани изключително и постоянно за научноизследователска дейност (освен в случаите на търговско прехвърляне);
- разходи за консултантски и еквивалентни услуги, използвани изключително за научноизследователска дейност, включително изследвания, технически познания и патенти, закупени или лицензирани от външни източници;
- допълнителни режийни разноски, произтичащи пряко от изследователския проект;
- други текущи разходи по дейността (например: разходи за материали, доставки и сходни продукти), произтичащи пряко от изследователския проект.
Приложение № 7 към чл. 8
Държавна помощ за опазване на околната среда
1. Въведение
1. Мерки за опазване на околната среда бяха разработени особено след приемането на Протокола от Киото.
Това приложение установява критериите, които комисията прилага при преценка дали планираните мерките на помощ за околна среда са съвместими с принципите на свободната конкуренция.
2. Според чл. 81 от Споразумението за асоцииране (Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна.) целите на екологичната политика трябва да бъдат интегрирани в политиката на контрол на помощите от сферата на екологията, особено тези за насърчаване на устойчивото развитие. Следователно политиката на конкуренция и екологичната политика не са противостоящи една на друга, а изискванията за опазване на околната среда трябва да бъдат включени в дефиницията и в прилагането на политиката на конкуренция най-вече с цел да се насърчи устойчивото развитие.
3. Отчитайки факта, че екологичните изисквания са с дългосрочен характер, не бива да се очаква цялата помощ да бъде одобрена. Трябва да се вземе предвид ефектът, който помощта може да има върху устойчивото развитие, и как напълно да бъде приложен принципът "замърсителят плаща". Някои форми на помощ без съмнение отговарят на тези критерии, особено когато дават възможност да се постигне високо ниво на опазване на околната среда, без да се нарушава принципът за вътрешно поемане на разходите. Други форми на помощ, освен че могат да се отразят неблагоприятно върху търговския обмен между Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи и върху конкуренцията, могат да противоречат на принципа "замърсителят плаща" и да попречат на напредъка на процеса на устойчиво развитие. Такъв може да бъде случаят например, когато помощта е предназначена единствено да улесни съобразяването с новите задължителни български стандарти.
4. Поради това подходът на това приложение цели да определи дали и при какви условия държавната помощ може да бъде третирана като необходимост за опазване на околната среда и за гарантиране на устойчивото развитие, без да влияе прекалено върху конкуренцията и икономическия растеж.
2. Дефиниции и обхват
5. Дефиниции
Концепцията за опазване на околната среда: за целите на това приложение "опазване на околната среда" означава всяка дейност, насочена към поправяне или предотвратяване на вреди, причинени на обкръжаващата ни физическа среда или природни ресурси, или към насърчаване ефикасното използване на тези ресурси.
Енергоспестяващите мерки и използването на възобновяеми енергийни източници се третират като дейност по опазване на околната среда. Под енергоспестяващи мерки трябва да се разбира освен останалите значения и всяка дейност, която дава възможност на предприятията да намалят количеството използвана енергия в производствения цикъл. Проектирането и производството на машини или транспортни средства, работещи с по-малко естествени ресурси, или действията, предприети в заводи или други производствени звена с цел да се подобрят безопасността или хигиената, които са важни и в някои случаи могат да бъдат подкрепени с държавна помощ, не са предмет на това приложение.
Концепцията за "вътрешно поемане на разходите" по смисъла на това приложение се свежда до принципа, че всички разходи по опазването на околната среда трябва да бъдат включени в производствените разходи на предприятието.
Принципът "замърсителят плаща" е принципът, според който замърсителят, причинил замърсяването, трябва да понесе разходите по мерките за отстраняване на замърсяването.
"Замърсител" е този, който пряко или косвено уврежда околната среда или създава условия, водещи до увреждането й.
"Цените да отразяват разходите": според този принцип цените на стоките или услугите трябва да включват допълнителните разходи, свързвани с отрицателния ефект върху околната среда на тяхното производство и разпространение.
"Хармонизиран български стандарт" е задължителен български стандарт, хармонизиран със съответен стандарт в Европейската общност, определящ равнището, което трябва да се достигне в опазването на околната среда и правното задължение, да се използват най-добрите налични техники, които не водят до прекомерни разходи.
"Възобновяеми енергийни източници" означава възобновяеми източници на енергия, които не представляват полезни изкопаеми, като: вятърът, слънцето, минералните извори (геотермали), вълните, приливът и отливът, водната сила, интрузивните газове, газовете, получени при преработката на отпадъци, биогазовете и биомасата, където понятието "биомаса" се определя като биологично разлагащи се части от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство (включително растителни и животински субстанции), от горското стопанство и от свързаните с него отрасли, както и биологично разлагащи се части от промишлени и комунални отпадъци.
"Електрическа енергия (електричество), произвеждана от възобновяеми енергийни източници" е електрическата енергия, произведена от електрическа централа, използваща само възобновяеми енергийни източници, както и частта електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници в електрически централи, използващи възобновяеми и традиционни енергийни източници, както и възобновяемата електроенергия, използвана за попълване на запасните системи, като се изключи електроенергията, получена от самите запасни системи.
"Екологичен данък": Една възможна причина данъкът да се третира като екологичен е, че данъчнооблагаемата основа има ясно подчертан отрицателен ефект върху околната среда. Данъкът може да бъде третиран като екологичен и когато има не толкова ясно подчертан, но въпреки това видимо положителен ефект върху околната среда.
6. Обхват
Това приложение се прилага спрямо помощи за опазване на околната среда във всички отрасли, включително тези, които са предмет на специалните правила за държавната помощ (стоманодобивна промишленост, корабостроене, моторни превозни средства, синтетични влакна, транспорт и въгледобив), с изключение на селското и рибното стопанство. Държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност е предмет на правилата, изложени в приложение № 6 относно държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност. Съответно особеностите на помощта за обучение по дейности, свързани с околната среда, не дават основание за третирането на тази помощ като самостоятелен вид, поради което тя се оценява в съответствие с разпоредбите на приложение № 4 относно държавната помощ за обучение.
3. Политика на контрол на държавните помощи и екологичната политика
7. Политиката на контрол на държавните помощи за екологични цели трябва да изпълни две изисквания:
а) да осигури конкурентоспособно функциониране на пазарите и увеличена конкуретоспособност между фирмите;
б) да гарантира, че изискванията за опазване на околната среда са интегрирани в дефиницията и прилагането на политиката на конкуренция в частност с цел да се насърчи устойчивото развитие; вътрешното поемане на разходите е приоритетна цел, която може да бъде постигната по различни начини, включително чрез инструменти, базирани на пазарните принципи, или такива, основани на регулаторен подход, които представляват най-резултатните методи за постигане на посочените по-горе цели.
8. Вътрешното поемане на разходите гарантира, че цените отразяват обективно разходите, доколкото икономическите оператори разпределят финансовите си ресурси въз основа на цените на стоките и услугите, които желаят да купят.
9. Гаранцията, че цените отразяват разходите на всички етапи от икономическия процес, е най-добрият начин всички страни в този процес да осъзнаят цената на опазването на околната среда. Освен че може да повлияе негативно върху търговския обмен и конкуренцията, държавната помощ по принцип може и да препятства изпълнението на тази цел, тъй като позволява на някои фирми да намаляват разходите изкуствено и да не доведат до знанието на потребителите разходите по опазването на околната среда. Следователно в дългосрочна перспектива някои форми на държавна помощ противоречат на целите на устойчивото развитие.
10. Помощта не би трябвало да компенсира липсата на вътрешно поемане на разходите. Ако се отчитат екологичните изисквания в дългосрочна перспектива, цените трябва точно да отразяват разходите по опазване на околната среда и последните да бъдат изцяло вътрешно поети. Следователно помощта не е оправдана, в случай че целта на инвестициите е единствено да позволят на предприятията привеждане в съответствие с новите или вече съществуващите технически стандарти. За да бъдат преодолени трудностите, срещани от малките и средните предприятия (МСП), отпускането на помощ трябва бъде възможно с оглед приспособяването им към новите хармонизирани български стандарти в продължение на 3 години след тяхното приемане.
11. Помощта може да бъде оправдана и когато служи като стимул за постигане равнища на опазване на околната среда, по-високи от изискваните от хармонизираните български стандарти. Такъв е случаят, при който предприятие инвестира в опазване на околната среда извън и над най-стриктните съществуващи хармонизирани български стандарти или когато хармонизирани български стандартите не съществуват.
12. Помощта няма подобен насърчителен ефект в случаите, когато е предназначена единствено да подпомага фирмите при съобразяването им със съществуващите или с новите технически стандарти. Тези стандарти са част от законодателството, с което фирмите са длъжни да се съобразяват, и не е оправдано предоставяне на помощ с цел спазване на закона.
Специфичен случай при енергийния отрасъл и намаляване на данъците
13. Данъците могат да имат благоприятен ефект върху опазването на околната среда. Опрощаването на данъци или намаляването на данъчни задължения на определени категории предприятия с цел да се избегне поставянето им в неизгодно конкурентно положение може да съставлява държавна помощ по смисъла на закона. Неблагоприятният ефект от такава помощ може да се компенсира чрез положителните резултати от въвеждането на определени данъци. Следователно данъчните облекчения са приемливи само при определени условия и за ограничен период, ако те са необходими за гарантиране въвеждането или продължителното прилагане на данъци, отнасящи се до всички продукти. Ако са налице всички условия, този период може да продължи 10 години. След изтичането на периода въпросните мерки могат да бъдат нотифицирани пред комисията, която може да приложи същия подход в своите анализи, отчитайки положителните резултати по опазването на околната среда.
14. Мерките за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници и комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия имат огромни предимства за околната среда. Дори когато представляват държавна помощ, тези мерки при определени условия могат да бъдат приемливи, при положение че подобна помощ не влиза в противоречие с други правни разпоредби и изисквания.
4. Общи условия за разрешаване на помощ за околна среда
4.1. Помощ за инвестиции
4.1.1. Преходна инвестиционна помощ за подпомагане на МСП за тяхното приспособяване към новите хармонизирани български стандарти
15. В продължение на 3 години от приемането на нови задължителни хармонизирани български стандарти може да се разреши инвестиционна помощ за МСП, която да подпомогне тяхното адаптиране към новите стандарти в размер максимум 15 % в брутно изражение от приемливите разходи.
4.1.2. Общи условия за разрешаване на инвестиционна помощ за надвишаване на хармонизираните български стандарти от предприятията
16. Инвестиционната помощ, която позволява предприятията да надвишат приложимите хармонизирани български стандарти, може да бъде одобрена в размер не повече от 30 % в брутно изражение от приемливите разходи, определени в т. 24. Това правило се прилага и когато предприятията инвестират при липсата на задължителни хармонизирани български стандарти или когато е необходимо да се направят инвестиции с оглед спазването на стандарти, по-стриктни от приложимите хармонизирани български стандарти.
4.1.3. Инвестиции в енергетиката
17. Инвестициите в енергоспестяващи мерки, определени в т. 5, се приемат за равностойни на инвестициите за насърчаване опазването на околната среда. Такива инвестиции играят важна роля за постигане с икономически средства на екологичните цели. Ето защо те са приемливи за инвестиционна помощ с базисен размер 40 % от приемливите разходи.
18. Инвестициите в комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия могат също да бъдат допустими съгласно това приложение, ако се докаже, че мерките допринасят за опазването на околната среда поради особено високата ефикасност на конверсията (Под "ефикасност на конверсията" се разбира съотношението между количеството първоначална енергия, използвана, за да се произведе вторична форма на енергия, и количеството реално произведена вторична енергия. Изчислява се, както следва: произведена електроенергия + произведена топлинна енергия/използвана енергия.), тъй като мерките позволяват намаляване на енергийното потребление или увреждане на околната среда от производствения процес в по-малка степен. Във връзка с това от особена важност за комисията е видът първична енергия, използвана в производствения процес. Необходимо е да се отчита и фактът, че увеличеното потребление на енергия при комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия е приоритет за опазването на околната среда. За такива инвестиции могат да бъдат предоставени помощи с базисен размер 40 % от приемливите разходи.
19. Инвестициите за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници се считат за равностойни на екологичните инвестиции, предприети при липсата на задължителни хармонизирани български стандарти. Мерките в подкрепа на възобновяемите енергийни източници са сред екологичните приоритети и една от дългосрочните цели, които трябва най-много да бъдат насърчавани. Размерът на помощта за инвестиции в подкрепа на тези енергийни форми е в размер 40 % от приемливите разходи.
Инсталациите, които използват възобновяеми енергийни източници, обслужващи цяла общност, например жилищен район, също могат да бъдат подпомагани. За инвестиции, направени във връзка с такива инсталации, може да се определи допълнителна добавка от 10 процентни точки към базисния размер 40 % от приемливите разходи.
При доказана необходимост инвестиционна помощ може да бъде предоставена за стимулиране производството на възобновяема енергия (енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници) в размер до 100 % от приемливите разходи. Въпросните инсталации не могат да бъдат предмет на по-нататъшно подпомагане.
4.1.4. Добавки за фирми, разположени в подпомагани райони (Понастоящем цялата територия на Република България се счита за район по смисъла на чл. 4, т. 1 от закона.)
20. В райони, приемливи за регионална помощ, фирмите могат да получат помощ за регионално развитие. За да бъдат насърчени фирмите да влагат средства в опазване на околната среда, трябва да се осигури възможност при необходимост да се предостави допълнителна помощ за всяка екологична инвестиция, направена в съответствие с т. 16 (Тази допълнителна възможност не се прилага, когато инвестиционната помощ се предоставя в съответствие с параграф 3 от т. 19 (помощ в размер до 100 % от приемливите разходи).).
21. В районите, приемливи за регионална помощ, максималният приложим размер на помощта за околна среда с оглед на приемливите разходи, посочени в т. 24, се определя по следния начин:
При подпомаганите райони максималният приложим размер на помощ е по-високият от следните две възможности:
а) или базисния размер за екологична инвестиционна помощ, т. е. 30 % в брутно изражение (стандартна система), 40 % в брутно изражение (инвестиции в енергоспестяващи мерки, във възобновяеми енергийни източници или в насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия) или 50 % в брутно изражение (инвестиции във възобновяеми енергийни източници, снабдяващи една цяла общност) плюс 10 % в районите, квалифициращи се по чл. 4, т. 1 от закона (Инвестиции в подпомагани райони са приемливи за инвестиционна помощ, ако са спазени условията в приложение № 1 относно регионалната помощ.),
б) или размера за регионалната помощ плюс 10 % в брутно изражение (Понастоящем размерът на регионалната помощ за цялата територия на Република България е 50 %.).
4.1.5. Добавки за МСП
22. Когато инвестиции от вида, посочен в т. 16 - 19, се извършват от малки или средни предприятия, може да се разреши увеличение на размера на помощта с 10 % в брутно изражение (Тази добавка не се предоставя, когато инвестиционната помощ е предоставена съгласно параграф 3 на т. 19 (помощ до 100 % от приемливите разходи).). За целите на това приложение дефиницията за МСП е по смисъла на Закона за малките и средните предприятия.
Посочените по-горе добавки за подпомаганите райони и МСП могат да се комбинират, като максималният размер на екологичната помощ не трябва да надхвърля 100 % в брутно изражение от приемливите разходи. Малките и средните предприятия не могат да получават двойна добавки при условията, приложими за регионална помощ, или при условията, приложими в сферата на екологията (Инвестиции за МСП са приемливи за инвестиционна помощ съгласно разпоредбите на приложение № 3 относно държавна помощ за малки и средни предприятия.).
4.1.6. Инвестициите
23. Разглежданите инвестиции са инвестициите в земя, строго необходими, за да се постигнат целите по опазването на околната среда; инвестиции в сгради, заводи и съоръжения, необходими за намаляване или отстраняване на замърсяването и щетите от него, и инвестиции, предназначени за приспособяване на методите на производство към изискванията за опазване на околната среда.
Разходите по трансфера на технологии чрез придобиване на разрешения (лицензии) за работа или патентовано или непатентовано ноу-хау също могат да бъдат приемливи. Но всеки такъв нематериален актив трябва да отговаря на следните изисквания:
а) да бъде третиран като амортизируем актив;
б) да бъде закупен при пазарни условия от предприятие, в което придобиващият няма възможност да упражнява директен или индиректен контрол;
в) да бъде включен в активите на предприятието получател, да остане в това предприятие и да бъде използван там за период не по-малък от 5 години; това условие не се отнася за случаите, при които нематериалните активи са технически остарели; ако през тези 5 години активът бъде продаден, приходите от продажбата трябва да бъдат приспаднати от приемливите разходи и целият или част от размера на помощта да бъде възстановен в случаите, когато това се окаже необходимо.
4.1.7. Приемливи разходи
24. Приемливите разходи трябва да бъдат ограничени до размера на допълнителните разходи за инвестиции, необходими за постигането на екологичните цели.
Когато разходите за инвестиции за опазване на околната среда не могат ясно да бъдат определени в общите разходи, комисията прибягва до обективни и прозрачни методи за тяхното изчисляване: напр. разходите по технически сравнима инвестиция, която все пак не дава същата степен на екологична защита. Във всички случаи приемливи разходи трябва да се изчисляват нето от (т. е. като се приспаднат) всички ползи, произтичащи от увеличаването на капацитета, спестените разходи през първите 5 години от живота на инвестицията и допълнителното спомагателно производство през този 5-годишен период (Ако инвестициите са предназначени единствено за опазване на околната среда без никакви други икономически облаги, при определянето на приемливите разходи не се прилага допълнителното приспадане. За възобновяема енергия приемливи инвестиционни разходи са допълнителните разходи на предприятието в сравнение с традиционна електроцентрала със същия капацитет от гледна точка на ефективното енергопроизводство.).
Когато МСП се приспособяват към новите хармонизирани български стандарти, приемливите разходи включват допълнителните инвестиции, необходими за постигане равнището на екологична защита, изисквано от тези стандарти.
Когато предприятието се приспособява към стандарти, приети при липсата на хармонизирани български стандарти, приемливите разходи се състоят от допълнителните инвестиционни разходи, необходими за постигане равнището на защита на околната среда, изисквано от така приетите стандарти.
Когато предприятието се приспособява към стандарти, по-строги от хармонизираните български стандарти, или предприема доброволно надвишаване на хармонизираните български стандарти, приемливите разходи се състоят от допълнителните инвестиционни разходи, необходими за достигане на по-високото ниво на екологична защита от това, което се изисква от хармонизираните български стандарти. Инвестиционните разходи, необходими за достигане ниво на защита, което се изисква от хармонизираните български стандартите, не са приемливи.
Когато не съществуват стандарти, приемливите разходи се състоят от инвестиционните разходи, необходими за постигане на по-високо ниво на екологична защита от нивото, което предприятието(та) би(ха) постигнало(и) без помощ за околна среда.
4.1.8. Рехабилитация на замърсени промишлени площадки
25. Действията на фирмите, насочени към възстановяване нанесените щети на околната среда чрез рехабилитация на замърсените промишлени площадки, могат да попаднат в обхвата на това приложение (Рехабилитационната дейност, извършвана от държавните органи, не попада в обхвата на чл. 1, ал. 3 от закона. Проблеми на държавните помощи могат да възникнат в случаите, когато след рехабилитацията на земята тя е продадена на цена, по-ниска от пазарната.). Въпросните екологични щети могат да се отнасят до увреждане качеството на почвата или на надземните или подпочвените води (Всички разходи, понесени от предприятието в процеса на рехабилитацията на неговата площадка, независимо дали могат да бъдат показани или не като постоянни активи в неговия баланс, се смятат за приемлива инвестиция в случай на рехабилитация на замърсени площадки.).
Когато лицето, отговорно за замърсяването, е ясно определено, то е длъжно да финансира рехабилитацията в съответствие с принципа "замърсителят плаща", като в този случай държавна помощ не може да бъде предоставена. Под "лице, отговорно за замърсяването" се разбира лице, чиято отговорност произтича от закон или подзаконов акт.
Когато лицето, отговорно за замърсяването, не може да бъде идентифицирано или не може да бъде заставено да понесе разходите, лицето, което отговаря за дейността, може да получи помощ (Лицето, което отговаря за дейността, не е задължително да бъде лицето, виновно за замърсяването, в значението, в което това понятие тук се употребява.).
Помощта за рехабилитация на замърсени промишлени площадки може да бъде в размер до 100 % от приемливите разходи плюс 15 % от разходи за дейността. Приемливите разходи са равни на разходите за дейността, намалени с увеличението на цената на земята.
Общият размер на помощта в никакъв случай не трябва да надвишава действителните разходи, понесени от предприятието.
4.1.9. Преместване на фирми
26. Преместването на фирми на ново място не представлява защита на околната среда, поради което не дава право на помощ по това приложение.
Предоставянето на помощ може да бъде оправдано, когато предприятие се намира в градска зона или в зона, обозначена като "Природа 2000", и тъй като, осъществявайки законно дейността си, причинява тежки замърсявания, трябва поради това свое местоположение да бъде преместена в по-подходящ район.
В този случай трябва да са налице кумулативно следните условия:
а) промяната на местоположението трябва да е продиктувана от съображения за защита на околната среда и да е постановена с административен акт или със съдебно решение;
б) предприятието трябва да възприеме най-високите екологични стандарти, приложими на новото място.
Предприятие, която отговаря на тези условия, може да получи инвестиционна помощ в съответствие с т. 16. Правилата по т. 22, касаещи добавките за МСП, също се прилагат. За да определи размера на приемливите разходи в случай на помощ за преместване, комисията отчита приходите от продажбата или отдаването под наем на освободената земя или фабрика, компенсацията, изплатена в случай на отчуждаване, и разходите за покупка на земя или за строителство или за купуване на нова фабрика със същия капацитет, както освободената. Вземат се предвид и всички други печалби, свързани с прехвърлянето на фабриката, и по-специално печалбите от подобрения на използваната технология в случаите на прехвърляне, както и счетоводни печалби, свързани с по-доброто използване на фабриката. Инвестициите, свързани с увеличаване на капацитета, не могат да бъдат взети под внимание при изчисляването на приемливите разходи, даващи право на предоставяне на екологична помощ.
Ако административният акт или съдебното решение, постановяващо промяна в местоположението, е резултат от предсрочно прекратяване на договор за наем на земята или сградите, всички глоби, наложени на предприятието за прекратяването на договора, могат да се вземат предвид при изчисляването на приемливите разходи.
4.1.10. Общи правила
27. Инвестиционна помощ за надвишаване на хармонизираните български стандартите или предвидена в случаи, когато липсват хармонизирани български стандарти, не може да бъде предоставяна, ако това надвишаване би довело единствено до привеждане на предприятията в съответствие с хармонизираните български стандарти, които вече са приети, но не са влезли в сила. Предприятието може да получи помощ за достигане на стандарти, които са по-строги от хармонизираните български стандарти или ако хармонизирани български стандарти не съществуват, единствено ако то изпълнява стандартите до крайния срок, посочен в съответните мерки по приемане на стандартите. Инвестициите, направени след тази дата, не са приемливи (Правилата в тази точка не противоречат на т. 15 относно помощта за МСП.).
4.2. Помощ за МСП за консултантски услуги в областта за екологията
28. Консултантските услуги имат съществено значение за подпомагането на МСП за развитие на екологичната защита. Поради това помощ може да бъде предоставяна съгласно разпоредбите на приложение № 3 относно държавна помощ за МСП.
4.3. Оперативна помощ
4.3.1. Правила, приложими към всяка оперативна помощ за насърчаване третирането на отпадъци и енергоспестяване
29. Посочените по-долу правила се прилагат към два вида оперативна помощ, а именно:
а) помощ за третиране на отпадъци, когато това третиране е в съответствие с йерархическата класификация на принципите за третирането на отпадъци;
б) помощ в сферата на енергоспестяването.
30. Когато такава помощ е абсолютно необходима, тя трябва да бъде строго ограничена до компенсиране на допълнителните производствени разходи чрез сравняване с пазарните цени на съответните продукти или услуги (Концепцията за производствените разходи трябва да се тълкува като нетната стойност на всяка помощ, но включваща нормално равнище на печалба.). Такава помощ трябва да има временен характер и по правило да е намаляваща във времето, така че да представлява стимул цените да отразяват разходите в разумно кратък срок.
31. При нормални обстоятелства предприятията трябва да понесат разходите по третирането на промишлените отпадъците в съответствие с принципа "замърсителят плаща". Разбира се, оперативната помощ може да бъде необходима, когато са въведени стандарти, по-строги от приложимите хармонизирани български стандарти, или при липсата на хармонизирани български стандарти, като по този начин предприятията временно губят конкурентоспособността си на международно равнище.
Предприятията, получаващи оперативна помощ за третирането на промишлени или непромишлени отпадъци, трябва да финансират предоставяната услуга пропорционално на обема отпадъци, които произвеждат, и/или на разходите по третирането.
32. Всяка такава оперативна помощ се предоставя само за период 5 години, като стойността й трябва да е намаляваща. Максималният интензитет на помощта може да достигне до 100 % от допълнителните разходи през първата година, като намалява по линеен начин и в края на петата година трябва да бъде сведен до нула.
33. В случай на "ненамаляваща помощ" нейната продължителност е ограничена до 5 години и нейният интензитет не трябва да надвишава 50 % от допълнителните разходи.
4.3.2. Правила, приложими към всяка оперативна помощ под формата на намаляване или освобождаване от данъци
34. Когато се въвеждат данъци, с които трябва да се облагат определени дейности по причина опазване на околната среда, може да бъде необходимо предвиждане на временно освобождаване от данъци за определени фирми, особено поради липсата на ниво на хармонизация или поради временен риск от загуба на конкурентоспособност на международно равнище. Такова освобождаване представлява оперативна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона. При анализа на тези мерки трябва да се установи дали данъкът се налага в резултат на решение за хармонизиране на данъчното законодателство със съответното данъчно законодателство на Европейската общност или по други причини.
35. Ако данъкът се налага по причини, различни от хармонизацията, засегнатите предприятия могат да срещнат трудности с бързото адаптиране към новото данъчно бреме. При тези обстоятелства може да има основания за временно освобождаване от данъци, което позволява на засегнатите фирми да се адаптират към новата ситуация.
36. Ако данъкът се налага в резултат на хармонизация, съществуват две възможни хипотези:
а) данъкът се налага за определени продукти с данъчна ставка, по-висока от минималната ставка, определена в съответния правен акт на Европейската общност, и освобождаване от данъка се предоставя на определени фирми, които като резултат плащат данък със ставка, която е по-ниска, но въпреки това е поне равна на минималната ставка, определена в съответния правен акт на Европейската общност; при тези обстоятелства временното освобождаване от данък може да бъде оправдано с цел да се даде възможност на фирмите да се адаптират към по-високото данъчно облагане и да представлява стимул за тези фирми да оперират по по-благоприятен за околната среда начин;
б) данъкът се налага за определени продукти с минималната ставка, определена в съответния правен акт на Европейската общност, и освобождаването от данък се предоставя на определени фирми, които по този начин са субекти на данъчно облагане при данъчна ставка, по-ниска от минималната; ако такова данъчно освобождаване не се допуска от въпросния правен акт на Европейската общност, това е помощ, несъвместима със закона; ако такова данъчно освобождаване се допуска от въпросния правен акт на Европейската общност, комисията може да приеме, че то е съвместимо със закона, доколкото то е необходимо и не е непропорционално (не нарушава конкуренцията в значителна степен) с оглед на преследваните цели; на комисията трябва да се докаже, че такова освобождаване от данъци е строго ограничено във времето.
37. Като цяло въпросните данъчни мерки трябва да имат значителен принос към опазването на околната среда. Особено внимание трябва да се обърне на гарантирането, че това освобождаване от данъци поради своето естество няма да наруши преследваните общи цели.
38. Освобождаването от данъци може да представлява оперативна помощ, която може да бъде разрешена при следните условия:
1. Когато по екологични причини се въвежда нов данък в определена сфера на дейност или за продукти, по отношение на които в Европейската общност не е проведена данъчна хармонизация, или когато предвиденият данък е по-висок от определения в Европейското законодателство, решенията за освобождаване от данъци за 10-годишен период, без да бъдат намаляващи, са оправдани в два случая:
а) тези освобождавания са под условие сключването на споразумения между органа, предоставящ помощта, и предприятията получатели, по силата на които предприятията или сдруженията на предприятията се задължават да изпълнят целите по опазването на околната среда през периода, за който се прилага освобождаването от данъци, или когато предприятията сключат доброволни споразумения със същия ефект; такива споразумения или действия могат да бъдат свързани освен с всичко останало и с намаляване на енергийното потребление или на емисиите или с друга екологична мярка; съдържанието на споразуменията трябва да бъде оценено от комисията при нотифициране на проектите за предоставяне на помощ; органът, предоставящ помощта, трябва стриктно да следи изпълнението на задълженията, поети от предприятия или от техните сдружения; споразуменията трябва да съдържат разпоредби за глоби и неустойки в случай на неизпълнение на поетите задължения.
Тези правила се прилагат и в случаите, когато намаляването на данъци се извършва при условия, чийто ефект е аналогичен на посочените по-горе споразумения или задължения;
б) не е необходимо тези освобождавания да бъдат под условие сключването на споразумения между органа, предоставящ помощта, и фирмите получатели, ако са изпълнени следните алтернативни изисквания:
- когато намаляването на данъка се извършва с цел хармонизиране на данъчното законодателство със законодателството на Европейската общност, фактически платеният от фирмите данък след намалението трябва да остане по-висок от минималния, съдържащ се в съответното европейско законодателство, с цел фирмите да бъдат насърчени да подобряват екологичната защита;
- в останалите случаи фирмите, приемливи за данъчното намаление, трябва въпреки това да заплатят съществена част от новия данък.
2. Правилата по т. 38.1 могат да се прилагат и към съществуващи данъци при едновременно спазване на следните две условия:
а) въпросният данък оказва значително положително въздействие върху опазването на околната среда;
б) изключенията за съответните предприятия трябва да са били предвидени по време на въвеждането на данъка или да са се оказали необходими в резултат на съществена промяна в икономическите условия, поставили предприятията в особено трудно конкурентно положение; в последния случай намалението не трябва да надхвърля увеличението на разходите в резултат промяната в икономическите условия; данъчните намаления трябва да бъдат преустановени от момента, в който разходите престанат да нарастват.
3. Развитието може да бъде стимулирано чрез процеси за производство на електрическа енергия от традиционни енергийни източници, като газ, чиято енергийна ефективност е много по-висока от тази, получена чрез традиционни производствени процеси. В такива случаи предвид значението на подобни методи за опазване на околната среда и отчитайки, че използваната първична енергия значително намалява отрицателните ефекти с оглед на екологичната защита, пълното освобождаване от данъци може да бъде допустимо за период 5 години, когато помощта не е намаляваща. Допустимост за период от 10 години е възможна в съответствие с условията, съдържащи се в т. 38.1 и 38.2.
39. Когато съществуващият данък е значително увеличен и когато са нужни изключения за определени фирми, по аналогия се прилагат условията за новите данъци, установени в т. 38.1.
40. Когато намаленията касаят данък, който е бил хармонизиран на равнище Европейска общност, и когато националният данък е по-нисък или равен на минимума, съдържащ се в европейското законодателство, комисията приема, че дългосрочното освобождаване от данъци не е допустимо. В този случай всяко освобождаване от данък трябва да изпълнява условията, съдържащи се в т. 32 и 33, и за всеки конкретен случай трябва да има изрично одобрение за намаляване под минимума, съдържащ се в съответното законодателство на Европейската общност.
Във всички случаи на намаляване на данъци оперативна помощ може да бъде предоставена в съответствие с т. 32 и 33.
4.3.3. Правила, приложими към оперативна помощ за възобновяеми енергийни източници
41. По отношение на производството на енергия от възобновяеми източници оперативна помощ по принцип е допустима съобразно правилата на това приложение.
42. Такава помощ е предмет на специална уредба поради трудностите, които тези източници на енергия срещат в конкуренцията с традиционните. Трябва да се отчита и фактът, че насърчаване развитието на такива енергийни източници, особено с оглед на екологията, е въпрос на правителствена политика. Помощ може да е необходима и по-специално там, където наличните технически процеси не позволяват производството на енергия при разходи на единица енергия, сравними с тези при традиционните източници.
43. Оперативната помощ тук може да бъде оправдана с цел компенсиране на разликата между разходите по производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и пазарната цена на тази енергия. Формата на такава помощ може да варира в зависимост от вида енергия, използвана в съответните механизми на помощ. При проучване на отделните случаи комисията взема предвид конкурентоспособността на всяка от използваните форми на енергия.
44. Помощ за възобновяеми енергийни източници може да бъде предоставена при следните условия:
4.3.3.1. Вариант 1
45. В областта на възобновяемата енергия инвестиционните разходи за единица енергия са особено високи и съставляват съществена част от фирмените разходи и не позволяват на фирмите да излизат с конкурентни цени на енергийния пазар.
46. За да не се подценява тази бариера за достъп до пазара на възобновяемите енергии, може да бъде предоставена помощ за компенсиране на разликата между производствените разходи за възобновяемата енергия и пазарната цена на съответната форма енергия. В такъв случай оперативната помощ може да се отпусне само за амортизация на електроцентралата. Всяка енергия, произведена след това, не е приемлива за помощ. Помощта може също да покрие съответна възвръщаемост на капитала, ако се докаже, че това е абсолютно необходимо предвид слабата конкурентоспособност на определени възобновяеми енергийни източници.
При определяне размера на оперативната помощ трябва да се вземе предвид и всяка инвестиционна помощ, предоставена на въпросното предприятие за нови съоръжения и инсталации.
Когато уведомява комисията за схемите на помощ, органът, предоставящ помощта, трябва да представи точните механизми на помощ и по-специално методите за изчисляване размера на помощта. Ако комисията одобри схемата, съответният орган трябва да приложи тези механизми и изчислителни методи при отпускането на помощ на предприятията.
47. За разлика от повечето други възобновяеми енергийни източници биомасата изисква сравнително по-малки инвестиции, но по-високи оперативни разходи. Комисията следователно може да допусне оперативната помощ да надхвърли размера на инвестицията в случаите, в които може да се докаже, че общите разходи на предприятието след амортизацията на съоръженията и инсталациите са все още по-високи от пазарните цени на енергията.
4.3.3.2. Вариант 2
48. Помощ за възобновяеми енергийни източници може да бъде предоставена чрез използване на пазарни механизми като зелени сертификати или търгове. Тези механизми позволяват всички производители на възобновяема енергия да се облагодетелстват косвено от гарантираното търсене на тяхната енергия при цена, по-висока от пазарната цена на традиционната енергия. Цената на тези зелени сертификати не е определена предварително, а зависи от търсенето и предлагането.
49. Когато представляват държавна помощ, тези механизми могат да бъдат одобрени от комисията, ако бъде доказано, че помощта е от съществено значение за гарантиране жизнеспособността на съответните възобновяеми енергийни източници, не води в общия резултат до свръхкомпенсация за възобновяемата енергия и не пречи на производителите на възобновяема енергия да бъдат по-конкурентоспособни. С цел да се установи дали тези критерии са изпълнени комисията може да одобри тези механизми за помощ за период 10 години, след който трябва да се прецени дали мерките за подпомагане трябва да бъдат продължени.
4.3.3.3. Вариант 3
50. Оперативна помощ може да бъде предоставена за нови електроцентрали, произвеждащи енергия от възобновяеми източници (възобновяема енергия), която помощ се изчислява на основата на спестените външни разходи - това са екологичните разходи, които обществото трябва да понесе, ако същото количество енергия бъде произведено от производствени централи, опериращи с традиционни форми на енергия. Те се изчисляват на основата на разликата между, от една страна, външните разходи, направени и неплатени от производителите на енергия от възобновяеми източници, и, от друга страна, външните разходи, направени и неплатени от производители на енергия от невъзобновяеми енергийни източници. За да се направят тези изчисления, се използва изчислителен метод, който е международно признат и е представен на комисията. Методът трябва да представи и обоснован сравнителен количествен анализ на разходите заедно с оценка на външните разходи на конкурентните производители на енергия, така че да се докаже, че помощта наистина компенсира непокритите външни разходи.
Размерът на така предоставената на производителите на енергия от възобновяеми източници помощ не трябва да надвишава левовата равностойност на 0,05 евро за киловатчас.
Освен това предприятията трябва да реинвестират във възобновяеми енергийни източници помощта, отпусната на производителите, която надвишава по размер помощта по вариант 1. Ако тази дейност също е приемлива за държавна помощ, комисията взема предвид това обстоятелство.
51. Ако вариант 3 отговаря на общите конкурентни правила, комисията трябва да установи със сигурност, че помощта не води до изкривяване на конкуренцията в противоречие на общия интерес на Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи. С други думи, комисията трябва да бъде убедена, че помощта допринася за общо реално увеличение в използването на възобновяеми енергийни източници за сметка на традиционните енергийни източници, а не само до прехвърляне на пазарни дялове между възобновяемите енергийни източници. Поради тази причина трябва да са изпълнени следните условия:
- помощта, отпусната по този вариант, трябва да представлява част от схема, която третира еднакво предприятията, работещи с възобновяеми енергийни източници;
- схемата трябва да гарантира, че помощта се предоставя без дискриминация между предприятията, произвеждащи еднакъв вид енергия от възобновяеми източници;
- схемата трябва да се преразглежда от комисията на всеки 5 години.
4.3.3.4. Вариант 4
52. Оперативна помощ може да бъде предоставена в съответствие с общите правила, регулиращи такава помощ, по т. 32 и 33.
4.3.4. Правила, приложими към оперативната помощ за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия
53. Оперативната помощ за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия може да бъде одобрена, ако са изпълнени условията, установени в т. 18. Такава помощ може да се отпусне на предприятия, които са дистрибутори на електрическа и топлинна енергия за населението, при което разходите за производство на такава енергия надхвърлят пазарната й цена. При сходни условия оперативна помощ може да бъде предоставена в съответствие с правилата, посочени в т. 45 - 52. Решението дали такава помощ е от съществено значение трябва да се базира върху разходите и приходите, произтичащи от производството и продажбата на електрическа или топлинна енергия.
54. Оперативна помощ може да се предоставя при същите условия, както при промишленото използване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия, когато може да се докаже, че производствените разходи на единица енергия, произведена чрез този метод, надхвърлят пазарната цена на единица традиционна енергия. Производствената цена може да включва нормалната възвръщаемост на капитала, но всички печалби на предприятието от производството на топлинна енергия трябва да бъдат отчислени (извадени) от производствените разходи.
5. Основания за одобряване на всички проекти, разгледани от комисията
55. Като предмет на ограниченията и условията, установени в това приложение, екологичната помощ се одобрява от комисията съгласно чл. 4, т. 3 от закона.
56. Помощ за осъществяването на проект от значителен икономически интерес за Република България и за страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи, който представлява екологичен приоритет и често има благоприятно влияние извън границите на съответната държава, може да бъде одобрена съгласно разпоредбите на чл. 4, т. 2 от закона. Разбира се, помощта трябва да е необходима за действието на проекта, като самият проект трябва да бъде специфичен, точно формулиран и от съществено значение, както и да има ясно определен принос за общия интерес на Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи. В този случай комисията може да одобри помощта много над установените граници, разрешени в чл. 4, т. 3 от закона.
6. Припокриваща се помощ от различни източници
57. Таваните за помощи, уредени в това приложение, важат независимо от това, дали въпросната помощ се финансира изцяло или частично с държавни или общински средства или със средства на Европейската общност. Помощта, одобрена съгласно това приложение, не може да бъде комбинирана с други форми на държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона или с други форми на финансиране от Европейската общност, ако такова припокриване води до интензитет на помощта, по-висок от предвидения в това приложение.
В случай че помощта се използва за различни цели и включва едни и същи приемливи разходи, прилага се най-благоприятният таван.
Приложение № 8 към чл. 9
(Изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г.)
Държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение
1. Въведение
1. Това приложение установява правилата, приложими по отношение на държавната помощ за оздравяване и преструктуриране.
2. Отпадането на неефективни фирми е естествена част от функционирането на пазара. Не може да бъде правило да се спасява с държавни помощи всяко предприятие, коeто изпадне в затруднено положение. Помощите за оздравяване и преструктуриране се нареждат сред най-спорните видове държавна помощ. Ето защо залегналата в закона принципна забрана за държавните помощи трябва да остане правило, а изключенията от това правило следва да бъдат ограничавани.
3. Налага се правилото "пръв път, последен път", за да не се допуска изкуствено поддържане на фирми чрез предоставяне на нови и повтарящи се помощи за оздравяване и преструктуриране.
4. Разширява се понятието "помощ за оздравяване", за да може бенефициентът да предприеме спешни мерки дори и от структурен характер, като например незабавно закриване на клонове или други форми на оттегляне от губещи дейности. Предвид спешния характер на тези мерки на органа, предоставящ помощта, следва да се предостави възможност да избере опростена процедура за получаване на съответното одобрение на помощта.
5. Потвърждава се принципът, че участието на бенефициента в преструктурирането трябва да е реално и без елемент на помощ. Целта, която се преследва с участието на бенефициента, е двояка: от една страна, участието доказва, че пазарите (собствениците, кредиторите) вярват в реалната възможност предприятието в затруднение да възстанови жизнеспособността си в разумен срок. От друга страна, то гарантира, че помощта за преструктуриране е сведена до необходимия минимум за възстановяване на жизнеспособността, като едновременно ограничава нарушенията на конкуренцията. Във връзка с това комисията ще настоява и за компенсаторни мерки с оглед минимализиране на ефекта върху конкурентите.
6. Предоставянето на помощ за оздравяване или преструктуриране на фирми в затруднено положение може да се счита за правомерно при спазване на определени условия. Това може да бъде оправдано от социални или регионални съображения, от необходимостта да се вземе предвид благотворната роля на малките и средните предприятия в икономиката или по изключение от желанието да се поддържа конкурентна пазарна структура, когато закриването на фирми може да доведе до монопол или до стагниран олигопол. От друга страна, не е оправдано да се поддържат изкуствено фирми в отрасъл с траен структурен свръхкапацитет или чието оцеляване е възможно единствено с цената на многократни държавни интервенции.
2. Дефиниции и обхват на приложението. Връзки с други разпоредби за държавните помощи
2.1. Дефиниция за "предприятие в затруднение"
7. За целите на това приложение едно предприятие е в затруднение, когато не е в състояние със собствени средства или със средства, които може да получи от собствениците/акционерите или кредиторите на предприятието, да преустанови загубите си, което без външна намеса от страна на държавните органи води до преустановяване на стопанската му дейност в краткосрочен или средносрочен план.
8. За целите на това приложение едно предприятие независимо от вида му се разглежда като предприятие в затруднение във всички случаи, когато:
а) първоначално регистрираният му капитал е намалял с повече от половината и повече от една четвърт от този капитал е загубен през предходните 12 месеца - при дружество с ограничена отговорност, или
б) повече от половината от капитала, посочен в баланса на предприятието, е изразходван и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца - при дружество с неограничена отговорност, или
в) е в процедура по обявяване в несъстоятелност - при каквото и да е по вид предприятие.
9. Дори да липсва някое от обстоятелствата по т. 8, пак може да се приеме, че едно предприятие е в затруднение, ако са налице съответните признаци за това - нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаващи се запаси, излишен капацитет, трупащи се дългове, нарастващи разходи за лихви, както и намаляваща или нулева нетна стойност на активите. В особено тежки случаи предприятието може вече да е обявено в несъстоятелност или да се намира в производство по несъстоятелност - в последния случай това приложение се прилага към всякакви помощи, предоставени в контекста на производството по несъстоятелност, които водят до продължаване на дейността му. Във всеки случай се приема, че едно предприятие в затруднение може да получи помощ само тогава, когато очевидно не може да се възстанови със собствени средства или със средствата, които получава от собствениците/акционерите или кредиторите му.
10. За целите на това приложение новосъздадено предприятие няма право на помощ за оздравяване или преструктуриране дори ако първоначалното му финансово състояние е несигурно. Такъв е случаят например, когато едно предприятие се създава в резултат на ликвидацията на съществуващо предприятие или просто поема неговите активи. По правило едно предприятие се счита за новосъздадено в продължение на първите 3 години след започването на дейността му в съответната област. Едва след изтичането на този срок то може да получава помощ за оздравяване и преструктуриране при следните условия:
а) ако може да бъде класифицирано като предприятие в затруднено положение по смисъла на това приложение, и
б) ако не е част от по-голяма бизнес група (*1), освен при условията на т. 11.
11. Предприятие, принадлежащо към по-голяма икономическа група, обикновено няма право на помощ за преструктуриране и оздравяване, освен когато може да докаже, че трудностите са негови собствени и не са следствие от произволно преразпределение на разходите в рамките на групата, както и че са твърде сериозни, за да може групата сама да се справи с тях. Ако предприятие в затруднено положение създаде дъщерно дружество, дъщерното дружество заедно с контролиращото го предприятие се считат за група и могат да получават помощ при условията на изречение първо.
2.2. Дефиниция за "помощ за оздравяване и преструктуриране"
12. Помощите за оздравяване и преструктуриране се уреждат в това приложение, тъй като и в двата случая държавните органи са изправени пред предприятие в затруднение, като оздравяването и преструктурирането често са части от една и съща операция, дори когато включват различни действия.
13. По своя характер помощта за оздравяване е временна и възстановима. Основната й цел е да позволи на предприятието в затруднение да бъде действащо за ограничен период, необходим за изработване на план за преструктуриране или ликвидация. Основният принцип е, че помощта за оздравяване позволява временно да се подпомага предприятие, изправено пред съществено влошаване на финансовото му състояние, изразяващо се във влошена ликвидност или неплатежоспособност. Такава временна подкрепа позволява да се направи анализ на обстоятелствата, които са причинили трудностите, и да се разработи адекватен план за преодоляване на тези трудности. Помощта за оздравяване трябва да бъде сведена до необходимия минимум. С други думи, помощта за оздравяване дава кратка отсрочка не повече от 6 месеца на предприятието в затруднено положение. Подпомагането трябва да се изразява в подлежаща на възстановяване финансова помощ за подобряване на ликвидността под формата на гаранции по заеми или заеми при лихва, най-малкото съпоставима с тази при заемите за предприятия в добро състояние и по-конкретно с референтния лихвен процент, определен от министъра на финансите. Структурните мерки, които не изискват незабавни действия, като неизбежно и автоматично участие на държавата в собствения капитал на предприятието, не могат да бъдат финансирани с помощ за оздравяване.
14. След като бъде приет и приведен в изпълнение планът за преструктуриране или за ликвидация, във връзка с което е поискана помощта, всяко по-нататъшно подпомагане ще се разглежда като помощ за преструктуриране. Мерките, които трябва да бъдат взети незабавно с оглед преустановяване на загубите, включително структурните мерки (например незабавно оттегляне от губещи сфери на дейност), могат да бъдат предприети с предоставяне на помощ за оздравяване при спазване на условията по раздел 3.1 - за индивидуалните помощи, и по раздел 4.3 - за схемите на помощ. В случаите, в които се използва опростената процедура по раздел 3.1.2, органът, предоставящ помощта, е длъжен да докаже, че структурните мерки трябва да бъдат предприети незабавно. Помощ за оздравяване не може да бъде предоставена за финансово преструктуриране.
15. От друга страна, преструктурирането се основава на осъществим, обоснован и перспективен план за възстановяване жизнеността на предприятието в дългосрочен план. Преструктурирането включва един или повече от следните елементи: реорганизация и рационализация на дейността на предприятието на по-ефективна основа, което включва изтегляне от губещата дейност, преструктуриране на онези съществуващи дейности, които могат да станат отново конкурентоспособни, и при възможност - диверсификация в посока на нови и жизнеспособни дейности. Финансовото преструктуриране (капиталови инжекции, редуциране на дълга) обикновено е съпроводено от физическо преструктуриране. Дейностите по преструктурирането, включени в това приложение, не могат да бъдат ограничени единствено до финансова помощ, предназначена да компенсира минали загуби, без анализ на причините за тези загуби.
2.3. Обхват
16. Tова приложение се прилага по отношение на предприятия от всички отрасли с изключение на въгледобива и стоманодобива.
2.4. Допустимост
17. Според чл. 4 от закона определени помощи могат да бъдат приети за допустими. Единственото основание, на което помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение може да бъдат приети за допустими, е предвиденото в чл. 4, т. 3 - помощи, които подпомагат развитието на определени стопански дейности, доколкото не се засягат по неблагоприятен начин условията на търговския обмен между Република България и държавите, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи.
18. Помощта за оздравяване и преструктуриране може да допринесе за развитието на определени стопански дейности, без да влияе отрицателно на търговията до такава степен, че да противоречи на взаимния интерес на страните по т. 1, ако условията в това приложение са изпълнени. Когато предприятията за оздравяване и преструктуриране се намират в подпомагани райони по чл. 4, т. 1 от закона, комисията прилага изискванията по т. 52 и 53.
19. Оценката на помощта за оздравяване и преструктуриране не трябва да се влияе от промени в собствеността на подпомаганото предприятие.
2.5. Получатели на невъзстановена помощ, предоставена в нарушение на закона
20. Ако на предприятие в затруднение е предоставена незаконосъобразно помощ, комисията е разпоредила възстановяването й в съответствие с чл. 15, ал. 2, т. 4 от закона и помощта не е възстановена по реда на чл. 17 от закона, при оценката на помощта за оздравяване и преструктуриране се отчита, на първо място, кумулативният ефект от старата и новата помощ, и на второ - обстоятелството, че предишната помощ не е възстановена.
3. Общи условия за разрешаване на помощи за оздравяване и/или преструктуриране при индивидуално уведомление пред комисията
21. Този раздел разглежда помощите за оздравяване и преструктуриране, които са нотифицирани индивидуално пред комисията. При условията в раздел 4 комисията може да одобри схеми за помощ за оздравяване и преструктуриране.
3.1. Помощ за оздравяване
3.1.1. Условия
22. За да бъде одобрена от комисията, помощта за оздравяване по т. 13 трябва да отговаря на следните условия:
а) да се изразява в подкрепа на ликвидността под формата на заеми или гаранции по заеми (*2) - и в двата случая заемът трябва да бъде предоставен при лихвен процент, поне сравним с този за финансово стабилните фирми, и по-специално с референтния лихвен процент, определен от министъра на финансите; заемите следва да бъдат възстановени, а евентуалните гаранции - прекратени, в срок 6 месеца, след като първият транш от заема бъде отпуснат на предприятието;
б) да бъде обоснована с наличието на сериозни социални затруднения и да няма нежелано отрицателно въздействие върху другите страни, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи;
в) да бъде придружена от уведомление за помощ за предприятието (изготвено от предоставящия помощта орган) с ангажимент за предприятието не по-късно от 6 месеца след разрешаването на помощта да представи на комисията план за преструктуриране или ликвидация или доказателство, че заемът е бил напълно изплатен и/или че действието на гаранцията е било прекратено; при липса на уведомление за помощ съответният орган, предоставящ помощта, трябва да представи в комисията в срок 6 месеца, след като за пръв път е била приложена оздравителната мярка, изготвения план за преструктуриране или ликвидация или доказателства за пълното възстановяване на заема и/или за прекратяване на гаранцията;
г) да бъде ограничена до размер, необходим за поддържане функционирането на предприятието за периода, за който е отпусната помощта; тази сума може да включва помощ за спешни структурни мерки в съответствие с т. 14; необходимата сума трябва да е определена на базата на ликвидните нужди на предприятието, които са предизвикани от загубите; при определяне размера на помощта ще се взема предвид резултатът, изчислен с формулата по раздел 6, и всяка помощ за оздравяване, която е над този резултат, следва да е надлежно обяснена;
д) да отговаря на условието по раздел 3.3 ("пръв път, последен път").
23. Ако органът, предоставящ помощта, е представил план за преструктуриране или ликвидация до 6 месеца след разрешаването на помощта за оздравяване, а при липса на уведомление - след момента на прилагане на мярката, срокът за възстановяването на заема или за прекратяването на гаранцията се удължава, докато комисията вземе решение по плана, освен ако прецени, че удължаването е неоправдано.
24. Комисията започва производство по чл. 9, ал. 1, т. 3 от закона, ако органът, предоставящ помощта, не представи:
а) реален и обоснован план за преструктуриране или план за ликвидация, или
б) доказателство, че заемът е погасен изцяло и/или гаранцията е прекратена преди изтичането на 6-месечния срок.
25. Комисията може да вземе решение за започване на производство по чл. 9, ал. 1, т. 3 от закона и ако прецени, че заемът или гаранцията не са използвани по предназначение или че не е оправдано повече помощта да остане невъзстановена след изтичането на 6-месечния срок.
26. Одобряването на помощ за оздравяване не означава, че впоследствие ще бъде одобрена помощ съгласно плана за преструктуриране. Тази помощ ще бъде оценена сама за себе си.
3.1.2. Опростена процедура
27. При възможност комисията ще вземе решение в срок един месец по отношение на помощите за оздравяване, които отговарят на условията по раздел 3.1.1, както и на следните кумулативни изисквания:
а) помощта е за предприятие, което отговаря поне на един от критериите по т. 8;
б) помощта е ограничена до максималния размер, получен при прилагането на формулата по раздел 6, и не надвишава еквивалента в левове на 10 млн. евро.
3.2. Помощ за преструктуриране
3.2.1. Основен принцип
28. Помощта за преструктуриране оказва влияние на конкуренцията, доколкото по този начин несправедливо голям дял от тежестта на структурното преустройство и съпътстващите го социални и икономически проблеми се прехвърлят върху други производители, които успяват да се справят без помощ. Следователно общият принцип би трябвало да бъде да се разрешава предоставянето на помощ за преструктуриране само при обстоятелства, при които може да се обоснове, че това няма да противоречи на общия интерес на Република България и на страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи. Това е възможно единствено ако се спазват строги критерии и е сигурно, че всяко нарушаване на конкуренцията се компенсира от изгодите, произтичащи от възстановяване жизнеспособността на предприятието (когато е ясно, че като краен ефект от освобождаването на работна сила вследствие на преустановяване работата на предприятието в комбинация с ефекта върху доставчиците му ще се изострят проблемите на безработицата или, по-изключение, когато закриването на едно предприятие ще доведе до монопол или стагниран олигопол), и че са налице адекватни компенсаторни мерки в полза на конкурентите.
3.2.2. Условия за разрешаване на помощта
29. Съгласно специалните разпоредби за подпомаганите райони и за малките и средните предприятия (виж т. 52, 53, 54, 56) комисията разрешава предоставянето на помощ само при следните условия:
а) Приложимост спрямо предприятието:
30. Предприятието трябва да отговаря на критериите по т. 7 - 11, определящи го като предприятие в затруднение по смисъла на това приложение.
б) Възстановяване на жизнеспособността:
31. Предоставянето на помощта се обуславя от изпълнението на плана за преструктуриране, който трябва да бъде одобрен от комисията по отношение на всички индивидуални мерки на помощ, с изключение на помощите за малки и средни предприятия, уредени в раздел 3.2.5.
32. Планът за преструктуриране, чиято продължителност трябва да бъде възможно най-кратка, трябва да възстанови жизнеспособността на предприятието в дългосрочен план в рамките на разумни срокове и на базата на реалистични прогнози за бъдещите условия за дейност. Следователно помощта за преструктуриране трябва да бъде свързана с жизнеспособен план за преструктуриране, с който се ангажира самият предоставящ помощта орган. Планът трябва да бъде представен в комисията с всички съдържащи се в него подробности и задължително трябва да включва проучване на пазара. Постигането на жизнеспособност трябва да произтича главно от вътрешните мерки, съдържащи се в плана за преструктуриране, и може да се основава на такива външни фактори, като промяна на цените и търсенето, върху които предприятието няма съществено влияние, само ако представените прогнози за пазара са общопризнати. Планът трябва да включва преустановяването на дейности, които дори и след преструктурирането биха останали структурно губещи.
33. Планът за преструктуриране трябва да съдържа описание на обстоятелствата, довели до икономическите затруднения на предприятието, въз основа на които да може да се направи оценка дали предложените мерки са подходящи. Планът трябва да е съобразен с моментното състояние и с бъдещите перспективи на търсенето и предлагането на съответния продуктов пазар, като съдържа варианти за най-благоприятното, междинното и най-неблагоприятното развитие на обстоятелствата, както и специфичните силни и слаби страни на предприятието. Планът трябва да осигури развитие на предприятието чрез нова структура, която му дава перспективи за дългосрочна жизнеспособност и възможност да функционира, основавайки се на собствените си възможности.
34. Планът трябва да предвижда промяна, която да позволи на предприятието след приключване на преструктурирането му да покрива всичките си разходи, включително амортизационните и финансовите разходи. Очакваната капиталова възвръщаемост би трябвало да е достатъчна, за да позволи на преструктурираното предприятие да бъде конкурентно на пазара със собствени сили. Ако затрудненията на предприятието произтичат от недостатъци в корпоративната му система на управление, следва да бъдат предприети подходящи мерки за отстраняването им.
в) Избягване на неоправдано нарушаване на конкуренцията:
35. За да се гарантира, че неблагоприятното въздействие върху търговските условия ще бъде сведено до възможния минимум, така че желаните положителни ефекти да натежат над отрицателните, е необходимо да бъдат предприети компенсаторни мерки. В противен случай помощта ще се разглежда като противоречаща на взаимния интерес и следователно като несъвместима с принципите на свободната конкуренция.
36. Компенсаторните мерки може да включват освобождаване от активи, намаляване на капацитета или на пазарното присъствие, както и намаляване на бариерите за навлизане на съответните пазари. Когато оценява дали компенсаторните мерки са подходящи, комисията отчита пазарната структура и условията на конкуренция, за да не допусне мярката да доведе до влошаване на пазарната структура (например чрез косвено създаване на монополна или силно олигополна ситуация). Ако органът, предоставящ помощта, установи, че е възможно възникването на такава ситуация, компенсаторните мерки следва да са конструирани така, че да се избегне ситуацията.
37. Мерките трябва да са пропорционални на увреждащия ефект на помощта и в частност на вида (*3) и значимостта на предприятието на пазара и/или пазарите. Те трябва да се приложат на пазара/пазарите, където предприятието ще има значителна пазарна позиция след преструктурирането. Степента на намаляване на капацитета, на пазарното присъствие и на бариерите за навлизане на съответните пазари се установява за всеки конкретен случай. Комисията ще определя степента на необходимост от мерките въз основа на пазарното проучване, приложено към плана за преструктуриране, и ако е възможно, въз основа на други данни, с които разполага, включително информация, предоставена от заинтересувани страни. Компенсаторните мерки трябва да са неразделна част от преструктурирането, така както е предвидено в плана за преструктуриране. Този принцип се прилага независимо от това, дали мерките са предприети преди или след предоставянето на държавната помощ, доколкото те са част от същото преструктуриране. Закриването на губещи дейности, които при всички обстоятелства са необходими за възстановяване на жизнеспособността, няма да се зачита за намаляване на капацитета или пазарното присъствие при оценяването на компенсаторните мерки. При оценката ще се взема предвид и всяка предоставена преди това помощ за оздравяване.
38. Условието по т. 37 обикновено не се прилага за малките предприятия, тъй като може да се приеме, че помощ ad hoc за малки предприятия по принцип не нарушава конкуренцията до степен, противоречаща на взаимния интерес, освен ако това се изисква от правилата за държавни помощи в конкретен сектор или когато бенефициентът участва на пазар, който страда от траен свръхкапацитет.
39. Когато предприятието участва на пазар, който се характеризира с траен свръхкапацитет по смисъла на приложение № 2 - "Държавна помощ за регионално развитие за големи инвестиционни проекти", намаляването на капацитета на предприятието или на пазарното му присъствие може да достигне 100% (*4).
г) Помощ, ограничена до минимум: реално участие без елемент на помощ:
40. Размерът и интензитетът на помощта трябва да бъдат ограничени до необходимия минимум на разходите за преструктуриране на предприятието в съответствие със съществуващите финансови ресурси - негови или на акционерите му, или на икономическата група, към която принадлежи. От бенефициентите на помощта се очаква значителен принос към плана за преструктуриране с техни собствени ресурси, включително продажба на активи, които не са съществени за оцеляването на предприятието, или от външно финансиране при пазарни условия. Подобно участие трябва да е реално, т.е. действително, изключващо всякакви очаквани печалби в бъдеще като парични постъпления, и да бъде колкото е възможно по-голямо.
41. Комисията ще счита за необходими следните участия (*5) в преструктурирането: минимум 25% за малки предприятия, минимум 40% за средни предприятия и минимум 50% за големи предприятия. При изключителни обстоятелства и в случаи на особено тежки затруднения, които трябва да бъдат доказани от органа, предоставящ помощта, комисията може да приеме и по-малко участие.
42. За да се ограничи деформиращият ефект върху конкуренцията, размерът на помощта или формата, под която тя се предоставя, трябва да бъдат такива, че да се избегне предоставянето на излишни парични средства на предприятието, които могат да бъдат използвани за агресивни, изкривяващи пазара дейности, несвързани с процеса на преструктуриране. Комисията ще проучва равнището на задлъжнялост на предприятието след преструктурирането, включително след всяко отсрочване или намаляване на дълговете му, и по-специално при продължаване на стопанската му дейност в рамките на открито производство по несъстоятелност. Помощта не трябва да се използва за финансиране на нови инвестиции, които не са съществени за възстановяване жизнеспособността на предприятието.
д) Специфични изисквания, свързани с разрешаването на помощта:
43. В допълнение към компенсаторните мерки по т. 35 - 39 комисията може да налага всякакви условия и задължения, които счете за необходими, за да гарантира, че помощта не нарушава конкуренцията до степен, противоречаща на общия интерес на Република България и на страните, с които тя има установен режим за наблюдение на държавните помощи, ако предоставящият помощта орган не е поел ангажимент, че ще приеме такива мерки. Комисията може да поиска от органа, предоставящ помощта:
а) да предприеме определени мерки (например да отвори определени пазари, които са пряко или косвено свързани с дейността на предприятието, за други оператори при спазване изискванията на закона);
б) да въведе определени задължения за предприятието;
в) да се въздържа от предоставяне на друг вид помощ на предприятието през периода на преструктуриране.
е) Пълно прилагане на плана за преструктуриране и спазване на условията:
44. Предприятието трябва изцяло да прилага приетия от комисията план за преструктуриране и да изпълнява всички други задължения, предвидени в решението й за одобряване на помощта. Комисията ще разглежда неизпълнението на плана или на другите задължения като злоупотреба с помощта.
45. Когато преструктурирането обхваща няколко години и ангажира помощ в значителен размер, комисията може да изиска помощта за преструктуриране да се изплати на няколко транша, като отпускането на всеки транш може да бъде поставено в зависимост от:
а) потвърждение преди всяко плащане, че съответният етап от плана за преструктуриране е изпълнен задоволително и в предвидения график, или
б) одобрение преди всяко плащане след проверка, че планът се прилага задоволително.
ж) Наблюдение и годишен отчет:
46. Министерството на финансите трябва да получи гаранции, че планът за преструктуриране се прилага правилно чрез представянето на подробни редовни отчети, изготвени от съответния орган, предоставил помощта.
47. В случаите на помощ за големи предприятия първият от тези доклади трябва да бъде представен на Министерството на финансите не по-късно от 6 месеца след одобряването на помощта. Следващите доклади трябва да се изпращат на Министерството на финансите най-малко веднъж годишно на определена дата, докато се приеме, че целите на плана за преструктуриране са изпълнени. Те трябва да съдържат цялата информация, изисквана от Министерството на финансите, за да може да се проследява изпълнението на плана за преструктуриране, графикът на плащанията на предприятието и финансовото му състояние, както и спазването на условията или задълженията, предвидени в решението на комисията за одобряване на помощта. По-конкретно те трябва да съдържат цялата необходима информация за всяка помощ, получена от предприятието, предоставена му с каквато и да е цел (на индивидуална основа или по схема) през периода на преструктуриране (виж т. 65 - 68). Когато Министерството на финансите се нуждае от своевременно потвърждение на основни въпроси от предоставената информация (например свързана със закриването или съкращаването на производствени мощности), то може да изисква по-чести доклади.
48. В случай на помощ за малки и средни предприятия е достатъчно да се изпраща всяка година копие от баланса и отчета за приходите и разходите на предприятието получател, освен ако в решението за одобряване на помощта са били установени по-строги условия.
3.2.3. Промени в плана за преструктуриране
49. При одобрена помощ за преструктуриране съответният предоставящ помощта орган може през периода на преструктуриране да поиска от комисията съгласие за промени в плана за преструктуриране и в размера на помощта. Комисията може да разреши такива промени, ако са спазени следните условия:
а) промененият план показва възстановяване на жизнеспособността в разумен срок;
б) при увеличаване размера на помощта необходимите компенсаторни мерки са с по-голям обхват от първоначално наложените;
в) при предлагани компенсаторни мерки с по-малък обхват от първоначално предвидените размерът на помощта трябва да бъде съответно намален;
г) срокът в новия план за изпълнение на компенсаторните мерки може да бъде по-дълъг в сравнение с първоначално предвидения само по причини, които са извън контрола на предприятието или органа, предоставящ помощта; в противен случай размерът на помощта трябва да бъде съответно намален.
50. Ако наложените от комисията условия или поетите от органа, предоставящ помощта, ангажименти бъдат облекчени, размерът на помощта трябва да бъде съответно намален или да бъдат наложени други условия.
51. Ако органът, предоставящ помощта, внесе промени в одобрен план за преструктуриране, без да информира комисията, последната започва производство по чл. 9, ал. 1, т. 3 от закона.
3.2.4. Помощ за преструктуриране в подпомагани райони
52. При оценката на помощта за преструктуриране в подпомагани райони комисията трябва да отчете необходимостта от регионално развитие. Фактът, че определено предприятие в затруднение се намира в подпомаган район, не оправдава по-снизходителен подход към помощта за преструктуриране, тъй като тя не може да помага на района да поддържа предприятия в средносрочен и дългосрочен план по изкуствен начин. В интерес на самите райони е да използват ресурсите си, за да развият колкото може по-бързо жизнеспособни и стабилни дейности. Дори и в случай на помощ за предприятия в подпомагани райони нарушаването на конкуренцията трябва да бъде сведено до минимум. За тази цел трябва да се анализират и отрицателните странични ефекти както за съответния район, така и за други райони.
53. Ето защо условията по т. 29 - 51 за разрешаване на помощта се прилагат и за предприятията в подпомагани райони, дори когато са взети предвид и нуждите на регионалното развитие. Въпреки това, освен ако е предвидено друго в правилата за държавни помощи в конкретен сектор, условията за разрешаване на помощта в подпомаганите райони може да не бъдат толкова строги по отношение на компенсаторните мерки и размера на участието на предприятието получател. Ако нуждите на регионалното развитие го оправдават, в случаите, когато намаляването на капацитета или пазарното присъствие изглеждат най-адекватните мерки за избягването на неоправдано нарушаване на конкуренцията, необходимото намаление в подпомаганите райони ще бъде по-малко, отколкото в неподпомаганите, с оглед по-голямата сериозност на регионалните проблеми в Република България като район по чл. 4, т. 1 от закона.
3.2.5. Помощ за преструктуриране на малки и средни предприятия
54. Помощта за малки предприятия (*6) като правило засяга в по-малка степен условията на търговия, отколкото помощта за средни и големи предприятия. Това се отнася и до помощта за преструктуриране, така че условията по т. 29 - 51 не се прилагат толкова строго в следните отношения:
а) предоставянето на помощ за малки предприятия обикновено няма да се обвързва с компенсаторни мерки, освен ако правилата за държавни помощи в конкретния сектор изискват друго;
б) изискванията към съдържанието на отчетите ще са по-малко строги за малките и средните предприятия.
55. Независимо от това условието "пръв път, последен път" се прилага и за малките и средните предприятия.
56. Плановете за преструктуриране на малки и средни предприятия трябва да отговарят на изискванията, посочени в т. 32 - 34. Предоставянето на помощта трябва да е обвързано с цялостното изпълнение на плана за преструктуриране. Контролът за изпълнението на тези условия се осъществява от предоставящия помощта орган и от Министерството на финансите.
3.2.6. Помощ за покриване на социалните разходи по преструктурирането
57. Плановете за преструктуриране обикновено водят до намаляване или прекратяване на обхванатите от преструктурирането дейности. Подобни съкращения често са необходими в интерес на рационалността и ефективността, което е доста различно от намаляването на капацитета като условие за разрешаване на помощта. Каквито и да са причините за съкращенията, подобни мерки обикновено водят до съкращаване на работната сила в предприятието.
58. Трудовото законодателство и законодателството в областта на социалното осигуряване може да включват общи социалноосигурителни схеми, по които на съкратените и на предсрочно пенсионираните работници и служители директно се изплащат обезщетения. Подобни схеми не трябва да се разглеждат като държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона.
59. Извън обезщетенията при съкращение и при предсрочно пенсиониране, дължими съгласно закона, общите схеми за социално подпомагане често предвиждат правителството да покрие разходите по обезщетенията, които предприятието предоставя на съкратените работници и служители и които са извън неговите законови или договорни задължения. Когато тези схеми се прилагат за всички отрасли без ограничение и са общодостъпни за всеки работник, отговарящ на предварително определените условия в тях, не се счита, че чрез схемите се предоставя държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона на предприятията в процес на преструктуриране. В същото време, ако схемите се използват в подкрепа на преструктурирането в определени отрасли, те могат да включват елемент на помощ поради селективния начин, по който се прилагат.
60. Задълженията на дадено предприятие, произтичащи от трудовото законодателство или от колективните договори със синдикатите за изплащане на обезщетения при съкращения и/или на пенсии при предсрочно пенсиониране, са част от обичайните разходи за дейността, които предприятието е длъжно да покрие със собствени ресурси. Затова всеки принос на държавата към тези разходи ще се счита за държавна помощ независимо дали плащанията за работниците и служителите се извършват директно към предприятието или се администрират чрез държавни органи, упълномощени да извършват подобна дейност.
61. Комисията оценява положително предоставянето на подобна помощ на предприятие в затруднение, тъй като тя носи икономически ползи, надхвърлящи интересите на засегнатото предприятие, улеснява структурните промени и намалява социалната тежест.
62. Освен за покриване на разходите за обезщетения при съкращения или при предсрочно пенсиониране често пъти помощи по конкретни схеми за преструктуриране се предоставят за обучение, консултации и практическа помощ за намиране на алтернативна работа, за съдействие при преместване на местоживеенето, както и за професионално обучение и за подпомагане на работници и служители, които желаят да започнат свой бизнес. Комисията оценява положително и предоставянето на подобни помощи на предприятие в затруднение.
63. Помощите по т. 59, 61 и 62 трябва да бъдат ясно разграничени в плана за преструктуриране, тъй като се предоставят за социални цели - най-вече за обезщетение на съкратените работници и служители, поради което не се вземат предвид при оценката относно обхвата на необходимите компенсаторни мерки по т. 35 - 39.
64. Комисията трябва да гарантира, че социалният ефект от преструктурирането съгласно плана е сведен до минимум и по отношение на страните, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи.
3.2.7. Информиране на комисията за всички помощи, предоставяни на предприятие през периода на преструктурирането му
65. Когато помощ за преструктуриране, получена от голямо или средно предприятие, се разглежда по това приложение, предоставянето на всякаква друга помощ през периода на преструктурирането му, дори в съответствие с вече одобрени схеми, може да повлияе на оценката на комисията относно обхвата на необходимите компенсаторни мерки.
66. В уведомлението за помощ за преструктуриране на голямо или средно предприятие задължително се посочват всички други видове помощи, които се предвижда да бъдат предоставени на съответното предприятие през периода на преструктурирането му, с изключение на помощите по чл. 1, ал. 6 или попадащите в обхвата на чл. 8 от закона.
67. Всички вече предоставени помощи на голямо или средно предприятие през периода на преструктурирането му, включително предоставените помощи в съответствие с одобрени схеми, трябва да се нотифицират индивидуално пред комисията, доколкото към датата на решението относно помощта за преструктуриране тя не е била уведомена за тях.
68. Комисията трябва да е сигурна, че с предоставянето на помощ по одобрени схеми няма да бъдат заобиколени изискванията на това приложение.
3.3. Условие "пръв път, последен път"
69. Помощта за оздравяване е еднократна и е предназначена основно да поддържа дейността на предприятието за определен период, през който ще се реши бъдещето му. Не трябва да се допуска многократно предоставяне на помощ за оздравяване, вследствие на което да се поддържа статуквото, да се отлага неизбежното, а икономическите и социалните проблеми да бъдат прехвърляни междувременно на други по-ефективни производители или на други държави, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи. Следователно помощ за оздравяване може да се предостави само веднъж. В съответствие със същия принцип, за да не се допусне нелоялно подпомагане на предприятия, които могат да оцелеят единствено с цената на многократни държавни помощи, помощ за преструктуриране трябва да се предоставя също само веднъж. Ако помощ за оздравяване се предостави на предприятие, което вече е получило помощ за преструктуриране, може да се счете, че затрудненията на предприятието са постоянни и че повтарящите се държавни интервенции пораждат нарушаване на конкуренцията, което е в противоречие с взаимния интерес (виж т. 17 и 18). Повтарящи се държавни интервенции не се разрешават.
70. Когато планираната помощ за оздравяване или преструктуриране е нотифицирана пред комисията, органът, предоставящ помощта, трябва изрично да посочи дали съответното предприятие е получавало помощ за оздравяване или преструктуриране в миналото, включително всяка подобна помощ, предоставена преди влизането в сила на това приложение, както и всяка друга помощ, за която комисията не е уведомена (*7). В такива случаи, а и когато са изтекли по-малко от 10 години след предоставянето на помощ за оздравяване или периодът на преструктуриране е изтекъл, или изпълнението на плана за преструктуриране е спряно (според това, кое обстоятелство е настъпило най-късно), комисията не разрешава повече помощ за оздравяване или преструктуриране. Изключения от това правило се допускат в следните случаи:
а) когато помощта за преструктуриране е предоставена след помощ за оздравяване като част от процеса на преструктуриране;
б) когато помощта за оздравяване е предоставена в съответствие с условията в раздел 3 и тази помощ не е последвана от държавно подпомагано преструктуриране, ако:
- има основания да се счита, че предприятието ще бъде жизнеспособно в дългосрочен план след предоставянето на помощ за оздравяване, и
- възникне необходимост от нова помощ за оздравяване или преструктуриране най-малко след 5 години поради непредвидими обстоятелства (*8), за които предприятието не носи отговорност;
в) при изключителни и непредвидими обстоятелства, за които предприятието не носи отговорност.
В случаите по букви "б" и "в" не може да се използва опростената процедура, предвидена в раздел 3.1.2.
71. Прилагането на това правило по никакъв начин не се влияе от промени в собствеността на предприятието получател след предоставянето на помощта или от съдебно или административно производство, чийто ефект е намаляване на задълженията му или отписване на предишните дългове, стига предприятието да продължава да осъществява дейността си.
72. Когато бизнес група е получила помощ за оздравяване или преструктуриране, комисията няма да разреши предоставянето на нова подобна помощ на самата група или на нейни подразделения, освен ако са изминали 10 години след предоставянето на помощта за оздравяване или периодът на преструктуриране е изтекъл, или изпълнението на плана за преструктуриране е спряло, според това, кое обстоятелство е настъпило най-късно. Ако подразделение на бизнес група е получило помощ за оздравяване или преструктуриране, самата група и останалите й подразделения могат да получават помощи за оздравяване или преструктуриране (ако са изпълнени останалите разпоредби на това приложение), но не и подразделението, получило такава помощ. Органът, предоставящ помощта, трябва да гарантира, че предвидената помощ няма да бъде прехвърлена от групата или подразделенията й на бенефициента, получил помощ преди това.
73. Когато едно предприятие поеме активите на друго, особено на такова, което е било обект на производство по т. 71 или на производство по несъстоятелност и което вече е получило помощ за оздравяване или преструктуриране, условието "пръв път, последен път" не се прилага за купувача, ако са спазени следните кумулативни условия:
а) купувачът е ясно разграничен от старото предприятие;
б) купувачът е придобил активите на старото предприятие по пазарни цени;
в) производството по ликвидация или по несъстоятелност и покупката на съществуващо предприятие не се използват единствено за избягване прилагането на условието "пръв път, последен път"; комисията може да прецени, че случаят е именно такъв, ако например трудностите, пред които е изправен купувачът, са били ясно предвидими към момента, когато е поел активите на старата компания.
74. Помощ за закупуване на активи не може да бъде разрешена по това приложение, тъй като тя представлява помощ за първоначална инвестиция.
4. Схеми за подпомагане на малки и средни предприятия
4.1. Общи принципи
75. Комисията разрешава схеми за предоставяне на помощ за оздравяване и/или преструктуриране на малки и средни предприятия в затруднение само когато съответните предприятия отговарят на дефиницията за малки и средни предприятия по Закона за малките и средните предприятия. При спазване на специфичните разпоредби в този раздел допустимостта на такива схеми ще бъде оценявана в съответствие с условията по раздели 2 и 3 с изключение на тези по т. 27, които не се прилагат при схемите за помощ. Всяка помощ, предоставяна по схема, която не отговаря на някое от тези условия, трябва да бъде предварително нотифицирана индивидуално и одобрена от комисията.
4.2. Приложимост
76. Освен ако е предвидено друго в правилата за държавните помощи за даден отрасъл, при предоставянето на помощи по разрешени схеми за малки и средни предприятия изискването за индивидуално уведомяване не се прилага само когато съответното предприятие отговаря поне на един от критериите по т. 8. Помощите за предприятия, които не отговарят на нито едно от тези условия, се нотифицират индивидуално пред комисията, за да може тя да прецени дали следва да бъдат квалифицирани като предприятия в затруднение. Помощите за предприятия, извършващи дейност на пазари с траен структурен свърхкапацитет, също се нотифицират индивидуално пред комисията, за да може тя да прецени приложимостта на т. 39.
4.3. Условия за разрешаване на схеми за помощ за оздравяване
77. За да бъдат одобрени от комисията, схемите за помощ за оздравяване трябва да отговарят на условията по т. 22, букви "а", "б", "г" и "д". Помощ за оздравяване не може да бъде предоставяна за повече от 6 месеца, през които трябва да се анализира състоянието на предприятието. Преди края на този период органът, предоставящ помощта, трябва или да одобри план за преструктуриране или ликвидация, или да поиска от предприятието да възстанови заема или помощта, изразяваща се във връщане на рисковата премия.
78. Всяка помощ за оздравяване, предоставена за повече от 6 месеца или невъзстановена след 6 месеца, трябва да бъде индивидуално нотифицирана пред комисията.
4.4. Условия за разрешаване на схеми за помощ за преструктуриране
79. Комисията одобрява схеми за помощ за преструктуриране само ако предоставянето на помощ е обусловено от пълното изпълнение от получателя й на плана за преструктуриране, одобрен от органа, предоставящ помощта, и се изпълняват следните условия:
а) по отношение на възстановяване на жизнеспособността - прилагат се критериите по т. 31 - 34;
б) по отношение на избягването на неоправдано нарушаване на конкуренцията - ако правилата за държавни помощи в съответния сектор не изискват друго, изискванията по т. 35 - 39 няма да се прилагат, тъй като помощта за малки предприятия нарушава конкуренцията; независимо от това схемите трябва да предвиждат, че предприятията получатели не могат да увеличават капацитета си през периода на преструктурирането им; за средните предприятия изискванията по т. 35 - 39 се прилагат;
в) по отношение на изискването помощта да бъде ограничена до необходимия минимум - прилагат се правилата по т. 40 - 42;
г) по отношение на промени в плана за преструктуриране - всички изменения на плана следва да се извършват в съответствие с правилата по т. 49 - 51.
4.5. Общи условия за разрешаване на схеми за помощи за оздравяване и/или преструктуриране
80. Схемите трябва изрично да посочват максималния размер на помощ, която може да бъде отпусната на което и да е предприятие като част от дейността по оздравяване или преструктуриране, включително когато планът е изменен. Всяка помощ над тази сума се нотифицира индивидуално пред комисията. Максималният размер на помощта за оздравяване и преструктуриране, предоставена на определено предприятие, не може да надвишава левовата равностойност на 10 млн. евро, включително помощите, получени от други източници или по други схеми.
81. Условието "пръв път, последен път" трябва да бъде прилагано, като се спазват правилата по раздел 3.3.
82. Органите, предоставящи държавна помощ, трябва да нотифицират мерките индивидуално пред комисията в случаите, когато едно предприятие поеме активите на друго, което вече е получавало помощ за оздравяване или преструктуриране.
4.6. Наблюдение и годишен доклад
83. Изискванията по т. 46 - 48 не се прилагат относно схемите за помощ. Въпреки това условие за одобряване на схема за помощ е предоставянето на годишен доклад за изпълнението й, който да съдържа информацията, определена в указанията на Министерството на финансите относно стандартните доклади. Докладът трябва да включва също и списък на всички предприятия получатели, като за всяко от тях се посочват:
а) името на предприятието;
б) отрасловият му код, като се използват двуцифрените класификационни кодове на НКИД - 2001 (*9);
в) броят на работниците и служителите;
г) годишният оборот и балансовата му стойност;
д) сумата на предоставената помощ;
е) сумата и формата на участие на получателя;
ж) формата и степента на компенсаторните мерки - където е необходимо;
з) получените в миналото помощи за преструктуриране или други равностойни форми на подпомагане, където е необходимо;
и) дали предприятието получател е било ликвидирано или е било обект на производство по несъстоятелност преди края на периода за преструктурирането му.
5. Помощ за преструктуриране на предприятия в затруднение в областта на въздушния транспорт
84. Комисията следва политика на разрешаване в изключителни случаи на държавна помощ, предоставена във връзка с програми за преструктуриране, и по-специално, ако помощта или поне част от нея е отпусната за социални цели, т.е. ако е насочена към подпомагане на адаптацията на работната сила към по-високо ниво на производителност (например схеми за по-ранно пенсиониране). Одобрението на комисията зависи от изпълнението на няколко условия:
а) помощта следва да бъде част от подробна програма за преструктуриране, която да оздрави авиокомпанията, така че в рамките на един разумен бъдещ период тя да започне да функционира добре, без да има нужда от допълнителна помощ; с оглед на това помощта следва да е с ограничена продължителност.
При анализа на програмата комисията оценява внимателно проучването на пазара и перспективите за развитие в различните пазарни сегменти, планираните съкращения на разходите, закриването на недоходоносни маршрути, подобряването на ефективността и производителността, очакваното финансово развитие на компанията, очакваните норми на възвръщаемост, печалби, дивиденти и т.н.
Не е необходимо всяко преструктуриране да доведе до приватизация на предприятието, но комисията трябва да държи сметка за участието на частния рисков акционерен капитал, когато извършва анализ на програмата за преструктуриране.
б) програмата за преструктуриране не трябва да предвижда допълнителна помощ за периода, в който действа, и като се има предвид, че е насочена към възвръщане рентабилността на предприятието, в бъдеще то трябва да функционира, основавайки се на собствените си възможности, без да се появи нужда от нова помощ; обикновено комисията изисква писмено уверение от правителството, че помощта ще бъде последната парична инжекция от държавни фондове или каквато и да е помощ под друга форма; следователно помощта за преструктуриране следва да се предоставя еднократно.
Комисията е длъжна и в бъдеще да оценява всяка възможна помощ и съвместимостта й с принципите на свободната конкуренция. При оценката на втората молба за държавна помощ комисията следва да вземе под внимание всички имащи значение обстоятелства, включително факта, че предприятието вече е получавало държавна помощ. В такъв случай комисията не разрешава допълнителна помощ освен при непредвидими и външни за предприятието изключителни обстоятелства.
в) ако възстановяването на финансовата жизнеспособност и/или положението на пазара изисква съкращаване на капацитета, това следва да бъде включено в програмата;
г) за да се избегне нежелателно въздействие на помощта върху конкуренцията, затрудненията на авиокомпанията - получател на помощта, не трябва да се пренасят върху нейните конкуренти; може да се приеме, че програмата, която ще се финансира с държавна помощ, не противоречи на принципите на свободната конкуренция само при условие че не е експанзивна, т.е. целта й не е увеличаване капацитета на съответната авиокомпания във вреда на нейните преки европейски конкуренти; при всички случаи програмата не трябва да води до увеличаване, надхвърлящо пазарния растеж, на броя на самолетите или капацитета (местата), предлагани на съответните пазари; в този смисъл географският пазар, който трябва да се вземе под внимание, може да бъде европейският пазар като цяло или пък специфични регионални пазари, особено определени от конкуренцията;
д) правителството не трябва да се намесва в управлението на предприятието освен по причини, които произтичат от правото на собственост, и трябва да позволи компанията да се управлява според търговските принципи;
е) помощта трябва да се използва единствено за целите на програмата за преструктуриране и да бъде пропорционална на нейните нужди; през периода на преструктуриране компанията трябва да се въздържа от придобиване на акционерни дялове в други въздушни превозвачи;
ж) условията на помощта, които са в противоречие със специални правни разпоредби, различни от разпоредбите на закона, задължително трябва да се свържат с целта на помощта, така че да бъде невъзможно да се разглеждат отделно; помощта не трябва да се използва за антиконкурентно поведение и цели, нито трябва да вреди на прилагането на законовите правила за либерализация в областта на въздушния транспорт; ограничаването на свободите, гарантирани чрез Закона за гражданското въздухоплаване, би могло да доведе до съществени нарушения на конкуренцията и да подсили допълнително антиконкурентния ефект на държавната помощ;
з) всички помощи за преструктуриране трябва да са структурирани така, че да бъдат прозрачни и да може да се контролират.
85. За наблюдението и годишния доклад в този отрасъл се прилагат разпоредбите на т. 46 - 48.
86. Целта на изискванията по т. 84 и 85 е да ограничи, доколкото е възможно, негативния ефект на помощта, тъй като се допуска, че може да възникне нужда от държавно финансирани програми за преструктуриране (особено за държавните превозвачи), за да станат предприятията конкурентоспособни. За да се осигури по-голяма равнопоставеност на стопанските оператори в областта на въздушния транспорт, е необходимо разпределяне на помощта за преструктуриране във времето. Комисията не разрешава помощ за преструктуриране освен в изключителни случаи и при много строги условия.
87. По отношение на помощта за оздравяване по този раздел следва да се прилагат общите правила за помощ за оздравяване съгласно приложението. Държавна помощ за оздравяване на авиокомпания може да бъде оправдана със създаването на подробна програма за преструктуриране, доколкото такава програма е приемлива според приложението.
6. Формула за изчисляване на максималния размер на помощта за оздравяване при използване на опростена процедура:
EBITt + амортизацииt + (оборотен капиталt - оборотен капиталt-1)
2
Формулата се базира на резултатите от дейността на предприятието (EBIT (*10) - печалбата преди лихвите и данъците) за годината преди предоставянето/нотифицирането на помощта (t). Към тази сума се прибавят амортизационните отчисления и измененията на оборотния капитал.
Изменението на оборотния капитал се изчислява като разлика между краткосрочните активи (парични средства и парични еквиваленти, краткосрочни вземания от клиенти и длъжници, други краткосрочни активи, разходи за бъдещи периоди, материални запаси) и краткосрочните пасиви (задължения, други натрупани задължения, приходи за бъдещи периоди) за последните приключени счетоводни периоди. Ако има провизии на нивото на резултата от дейността на предприятието, това трябва да бъде ясно посочено и провизиите да не бъдат включвани в резултата.
Целта на формулата е оценка на отрицателния оперативен паричен поток от дейността на предприятието през годината, предшестваща молбата за помощ (или преди предоставянето на помощ в случай на ненотифицирани помощи). С половината от тази сума предприятието би трябвало да се задържи на пазара за период 6 месеца. Ето защо резултатът от формулата трябва да се раздели на 2.
Опростената процедура се прилага само ако резултатът е отрицателна величина. Ако резултатът е положителен, необходимо е да се представи подробна обосновка за това, че предприятието е в затруднение по смисъла на т. 8 и 9.
(*1) При определянето дали предприятието е независимо или е част от група, се вземат предвид критериите, посочени в Закона за малките и средните предприятия.
(*2) Изключение може да се допусне за помощи за оздравяване в банковия сектор, за да може въпросната кредитна институция да продължи банковата си дейност в съответствие с действащото законодателство. Във всеки случай помощите, отпускани под форми, различни от гаранции по заеми или заеми, които отговарят на условията по буква "а", трябва да спазват общите принципи на помощ за оздравяване и не могат да обхващат структурни финансови мерки, отнасящи се до собствените средства на банката. Всички помощи, отпускани под форми, различни от гаранции по заеми или заеми, които отговарят на условията по буква "а", ще бъдат вземани предвид при разглеждане на компенсаторните мерки в рамките на плана за преструктуриране, посочени в т. 35 - 39.
(*3) Във връзка с това комисията може да съобрази дали съответното предприятие е средно или голямо.
(*4) В такива случаи комисията ще разрешава само помощи за облекчаване на социалните разходи по преструктурирането в съответствие с раздел 3.2.6, както и помощи за околна среда за почистване на замърсени площадки, които иначе би могло да бъдат изоставени.
(*5) Съгласно т. 5 минималното участие не трябва да съдържа каквато и да е помощ. Това не е случаят, в който един заем е със субсидирана лихва или е подкрепен с държавни гаранции с елемент на помощ.
(*6) Според определението в Закона за малките и средните предприятия.
(*7) При оценката на помощи, за които комисията не е уведомена, тя ще отчита дали съответната помощ е могла да бъде обявена за съвместима с принципите на свободната конкуренция на друго основание, различно от оздравяването или преструктурирането на предприятия в затруднение.
(*8) Непредвидимо обстоятелство е това, което изобщо не е могло да бъде очаквано от ръководството на предприятието при изготвянето на плана за преструктуриране и не е предизвикано от небрежност или грешки от страна на ръководството или от решения на групата, към която принадлежи предприятието.
(*9) Статистическата класификация на икономическите дейности в ЕО, публикувана от Статистическата служба на ЕО, е изцяло транспонирана в българското законодателство чрез Националната класификация на икономическите дейности (НКИД).
(*10) ЕВIТ - печалбата преди лихвите и данъците, посочени в годишния баланс за годината, предхождаща предоставянето/нотифицирането на помощта, трябва да се завиши с амортизационните отчисления за същия период плюс измененията на оборотния капитал за двете години, предхождащи годината на предоставянето/нотифицирането на помощта, като сборът се раздели на две, за да се получи стойността за 6 месеца, т.е. за обичайния период, за който се допуска помощ за оздравяване.
| Пример: | хил. лв. | |||
| № | Показатели | Текуща | Предходна | |
| по | година (t) | година (t-1) | ||
| ред | Суми | Суми | ||
| 1.03.2008 г. | Финансов резултат пре- | |||
| ди лихви и данъци (ЕВIT) | ||||
| 2.03.2008 г. | Разходи за амортизации | |||
| Данни по счетоводен | Към 31 | Към 31 | ||
| баланс | декември, | декември, | ||
| Х | ХО | |||
| 3.03.2008 г. | Краткосрочни активи | |||
| 3.01.2008 г. | Парични средства и па- | 10000 | 5000 | |
| рични еквиваленти | ||||
| 3.02.2008 г. | Краткосрочни вземания | 30000 | 20000 | |
| 3.03.2008 г. | Материални запаси | 50000 | 45000 | |
| 3.04.2008 г. | Разходи за бъдещи периоди | 20000 | 10000 | |
| 3.05.2008 г. | Други краткосрочни активи | 20000 | 20000 | |
| 4.03.2008 г. | Общо краткосрочни активи | 130000 | 100000 | |
| 5.03.2008 г. | Краткосрочни пасиви | |||
| 5.01.2008 г. | Задължения | 20000 | 25000 | |
| 5.02.2008 г. | Други натрупани задължения | 15000 | 10000 | |
| 5.03.2008 г. | Приходи за бъдещи периоди | 5000 | 5000 | |
| 6.03.2008 г. | Общо краткосрочни пасиви | 40000 | 40000 | |
| 7.03.2008 г. | Оборотен капитал (р.4 - р.6) | 90000 | 60000 | |
| 8.03.2008 г. | Изменение на оборотния | |||
| капитал (к. 4, р. 7 - к. 3, р. 7) |
Забележка. Максималният размер на помощта за оздравяване = [-ред 1 + ред 2 + (-ред 8)]/2 = - левовият еквивалент на 20 млн. евро. Тъй като резултатът от изчисленията по формулата е по-голям от левовия еквивалент на 10 млн. евро, опростената процедура по т. 27 не може да бъде приложена. Ако този лимит е надхвърлен, органът, предоставящ помощта, следва да обясни как са били определени бъдещите парични потребности на предприятието и съответно сумата на помощта за оздравяване.
Приложение № 9 към чл. 10
Държавна помощ за рисков капитал
1. Въведение
1.1. Това приложение обхваща свръхзависимостта на предприятията от дългово финансиране и възможността за растеж и разкриване на работни места при увеличаване пазарите на рисков капитал ("Рисковият капитал" се определя като дялово финансиране на компаниите във фазите на учредяването и развитието им и изразът се използва с този смисъл в това приложение. Терминът "венчър капитал" се отнася по същество до рисков капитал, предоставен от инвестиционни фондове (фондове за венчър капитал), създадени с тази цел. Подобни фондове често пъти предоставят комбинация от дялово, начално и субординирано кредитно финансиране, като терминът "венчър капитал" се отнася до целокупността на това финансиране.). Определени типове предприятия или предприятия на определени етапи от своето съществуване могат да бъдат по-добре обслужвани от дялово или квазидялово финансиране, отколкото само от финансиране чрез заеми, предвид разходите по обслужване на дълга и несклонността към поемане на риск от много кредитни институции.
1.2. Разликата между фирмите от гледна точка на размера на дяловия им капитал, означаваща, че е налице едно постоянно пазарно несъвършенство, възпрепятстващо предлагането да отговори на търсенето на цена, приемлива и за двете страни, оказва негативно въздействие на малките и средните предприятия (МСП). Тази разлика засяга, от една страна, високотехнологични иновационни и в повечето случаи млади фирми с голям потенциал за растеж и от друга страна, една широка гама от фирми от различна възраст и сектори с по-малък потенциал за растеж, които не могат да намерят финансиране за проектите си за разширяване без външен рисков капитал.
1.3. Осигуряването на дялово финансиране, особено за по-малките фирми, води до редица предизвикателства както за инвеститора, така и за предприятието. Инвеститорът трябва да направи внимателен анализ не само на всяка гаранция, която се предлага (както е при заемодателя), но и на цялата бизнес стратегия. Пред предприятието се изправя предизвикателството да споделя управлението с външен инвеститор, вероятно за пръв път в рамките на съществуването му.
1.4. Предвид откритите предимства от увеличаване осигуряването на рисков капитал, и също така признавайки предизвикателствата пред стопанските оператори да се занимават с рисковия капитал като с дейност, държавните органи са потърсили мерки за насърчаване на пазарите на рисков капитал. Дефинирани са мерки, които да се предприемат за насърчаване разрастването на пазарите на рисков капитал. Те включват:
а) насърчаване културата на предприемачеството;
б) намаляване на фискалните ограничения върху дяловия капитал, по-неблагоприятно третиране в сравнение с дълговото финансиране;
в) мерки за поощряване на пазарната интеграция;
г) намаляване на регулаторните ограничения, включително на ограниченията по отношение на инвестициите от определени видове финансови институции (например пенсионни фондове) и административни процедури за учредяване на фирми.
1.5. Стратегията за развитие на пазара на рисков капитал е от първостепенно значение за създаването на среда, благоприятна за установяване и поддържане на нови и иновационни видове бизнес, чрез структурни и хоризонтални мерки като посочените по-горе. Това отразява факта, че осигуряването на рисков капитал е по същество една търговска дейност, която предполага търговски решения. Икономическите и бюджетните условия са такива, че държавните и общинските средства сами по себе си няма да бъдат в състояние и не би трябвало да се опитват да осигурят цялото търсено увеличение на дейността в областта на рисковия капитал. Необходимо е да се осигурят условията, при които резервите от частен капитал да се използват за такова инвестиране. Това засяга колкото развитието на търсенето на капитал от страна на предприемачите, толкова и предлагането на капитал от инвеститорите.
1.6. Беше идентифицирана ролята на държавното финансиране на мерки за рисков капитал, свеждащи се до решаването на установими пазарни неуспехи. Органите на държавната власт на национално ниво са използвали държавен капитал за подпомагане на различни програми за увеличаване предлагането на рисков капитал. В райони, отговарящи на условията за финансиране със средства на Общността, такава намеса може да приеме формата на съфинансиране на рискови капиталови средства за МСП в съответствие с правилата за държавна помощ.
2. Цел и обхват на това приложение и отношението му към други текстове
2.1. Това приложение има две основни цели:
а) прилагане от страна на комисията на дефиницията за държавна помощ съгласно чл. 1, ал. 3 от закона към мерките, предназначени да осигуряват или насърчават рисковия капитал ("мерки за рисков капитал");
б) нови критерии, съгласно които комисията може да одобри мерки, които действително представляват държавна помощ, дори и те да не са съвместими с останалите правила за държавните помощи.
2.2. Това приложение има за цел да изясни защо е необходим контролът върху държавните помощи в тази област, да разкрие трудностите в прилагането на правилата за държавните помощи по отношение на подобни мерки и да оправдае защо критериите за съвместимост се считат за необходими и уместни.
2.3. Това приложение не накърнява разпоредбите на останалите мерки за държавна помощ.
2.4. Това приложение не накърнява разпоредбите на приложение № 8 за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение.
2.5. Комисията контролира прилагането на това приложение да не се използва за нарушаване на принципите, заложени в други правила за държавни помощи.
3. Основания за контролиране на държавното финансиране на мерки за рисков капитал
3.1. Въпреки че законът постановява изискването комисията да контролира държавните помощи, както и други форми на държавна или общинска намеса, при вземане на решение от страна на националните органи за одобряване на средства, предназначени за осигуряване на рисков капитал, трябва да се намалят следните три категории рискове:
а) рискът, който дава предимство на получателите (инвеститори или предприятия) да нарушат конкуренцията по отношение на своите конкуренти на вътрешния пазар;
б) рискът от "инертност" или липсата на стимулиращ ефект; някои предприятия, финансирани съгласно държавни или общински мерки, може би са получили финансиране при същите условия във всеки един случай, като при това финансиране държавните ресурси се разходват нецелесъобразно;
в) рискът от "избутване"; наличието на държавно и общинско подпомагане може да откаже други потенциални инвеститори да предоставят капитал.
3.2. Не всички държавни и общински мерки под формата на схеми за рисков капитал попадат в обхвата на дефиницията за "държавната помощ" в чл. 1, ал. 3 от закона и следователно под контрола на комисията върху държавните помощи. Следващият раздел от това приложение дава насоки за тълкуванието на дефиницията за "държавна помощ" по отношение на мерките за рисков капитал.
4. Приложимост на чл. 1, ал. 3 от закона по отношение на мерките за рисков капитал
4.1. В случаите на подпомагане под формата на субсидия или заем трябва да е ясно кое предприятие е потенциалният получател с цел да се прецени дали е налице държавна помощ. Някои мерки, създадени за насърчаване на рисковия капитал, са по-сложни, защото държавните и общинските органи създават стимули за дадена група стопански оператори (инвеститори), за да осигурят финансиране за друга група (по-малките предприятия). В зависимост от предназначението на мярката независимо от намерението на органите единствено осигуряването на изгоди за последната група (Член 1, ал. 3 от закона не прави разлика между мерките за държавна намеса с оглед на техните основания или цели, а ги дефинира във връзка с техния ефект.) предприятия на всяко от двете или и на двете "равнища" могат да бъдат получатели на държавна помощ. В някои случаи мярката позволява създаването на фонд или на друго инвестиционно средство, което съществува независимо от инвеститорите и от предприятията, в които се инвестира. В такива случаи е необходимо да се вземе под внимание дали фондът или инвестиционното средство могат да се разглеждат като предприятия, ползващи се от държавна помощ.
4.2. Когато се оценяват мерките за рисков капитал, комисията разглежда възможността дадена мярка да предоставя помощ на три различни равнища:
а) помощ за инвеститорите;
б) помощ за фонд или друго инвестиционно средство, чрез което се осъществява мярката (в случай на "фонд от фондове" може да има повече от едно такова равнище);
в) помощ за предприятията, в които е инвестирано.
4.3. За да попадне една мярка в обхвата на чл. 1, ал. 3 от закона, трябва да бъдат едновременно изпълнени следните четири критерия:
а) мярката трябва да включва използването на държавни или общински ресурси; в случая на пряко финансово участие на държавните и общинските органи в мерките за рисков капитал или данъчни стимули за инвеститорите;
б) мярката нарушава конкуренцията чрез предоставяне предимство на получателя; комисията приема, че държавна помощ е налице винаги, когато се съдейства чрез държавни или общински ресурси по начин, който не би бил приемлив за един частен инвеститор, действащ при нормалните условия на пазарна икономика; и обратно, когато държавните органи или органите на местното самоуправление инвестират при условия, които биха били приемливи за такъв инвеститор, не се дава никакво предимство и следователно не е налице държавна помощ; от това следва, че когато се отпускат държавни или общински ресурси при същите условия както прилаганите спрямо частните инвеститори, мярката не дава предимство; ако държавните или общинските ресурси се отпускат при по-благоприятни условия, тогава е налице предимство;
в) това предимство трябва да бъде селективно, в смисъл да бъде ограничено до определени предприятия; ако една мярка се прилага без ограничение или без разлика на отрасъл или на географско положение по отношение на всички предприятия на територията на Република България, тогава тя не е селективна (Такъв би могъл да е например случаят с данъчна мярка, насърчаваща инвестициите в даден клас финансови инструменти.); всяка мярка, която поради естеството си може да се прилага само по отношение на определен брой предприятия, е селективна; една мярка е селективна и ако осигурява инвестиции, които да бъдат направени само в определени предприятия, например ограничени по отрасъл или по район; следва да се отбележи, че дадена мярка, която е обща, що се отнася до инвеститорите (т. е. на разположение е за всички инвеститори), може въпреки това да е селективна по отношение на равнището на компаниите, в които се инвестира;
г) мярката да нарушава или да застрашава конкуренцията, тъй като всяка мярка, даваща предимство на инвеститорите, засяга техните инвестиционни решения; при оценяването на всяко въздействие върху конкуренцията комисията отчита последствията върху капиталовите пазари в по-общ аспект не само върху инвеститорите, които може да са действали или да не са действали преди на пазара за осигуряване на дялов капитал за предприятията, за които е предназначена мярката.
4.4. Съществуват редица приложения, които предлагат тълкувание за това, дали отделни мерки попадат в дефиницията за държавна помощ и могат да имат отношение към мерките за рисков капитал. Сред тях са приложение № 10 за държавната помощ под формата на капиталови инжекции, приложение № 13 за държавните помощи, свързани с прякото данъчно облагане, и приложение № 11 за държавната помощ под формата на гаранции. Комисията прилага тези разпоредби при оценяването дали мерките за рисков капитал представляват държавна помощ.
4.5. В съответствие с принципите, изложени по-горе, комисията преценява следните фактори при определяне дали е налице държавна помощ на всяко от различните равнища.
Помощ за инвеститори
Когато дадена мярка позволява на инвеститорите да участват в дяловия капитал на дадена компания или група компании при условия, по-благоприятни в сравнение с тези за публичните инвеститори, или ако те биха предприели такива инвестиции при липсата на мярката, тогава въпросните инвеститори получават предимство (Такъв може да е случаят с мерки, предоставящи финансиране на инвеститори за инвестиране в подобни участия, когато предоставянето на такова инвестиране се прави при условия, които са по-благоприятни от пазарните.). Това е така дори ако инвеститорът бъде склонен от мярката да даде някакво предимство на въпросната компания или компании. Фактът, че благодарение на съществуването на пазарен неуспех никакви инвеститори не биха направили подобни инвестиции, сам по себе си не е достатъчен да опровергае презумпцията за предимство. Всъщност на инвеститорите се предлагат по-изгодни условия да бъдат компенсирани за факторите, които причиняват пазарен неуспех, и комисията приема, че подобна компенсация трябва да бъде считана за предимство, което представлява помощ, ако инвеститорите са предприятия и ако са изпълнени останалите условия, описани по-горе. При условие че предимството бъде ограничено до сумата, необходима за преодоляване на факторите, които причиняват пазарен неуспех, то може да се счита за съвместимо със закона, когато отговаря на принципите, описани в раздел 8, поради ограничения си ефект.
Помощ за посредническо средство или фонд
Комисията приема, че фондът е средство за прехвърляне на помощ към инвеститори и/или предприятия, в които се инвестира, отколкото самият той да се ползва от помощта. В някои случаи при мерки, включващи прехвърляния в полза на съществуващи фондове с многобройни и разнообразни инвеститори, фондът може да има характера на независимо предприятие. В този случай е налице помощ, освен ако инвестицията се прави при условия, които биха били приемливи за стопански оператор в пазарна икономика и следователно не предоставя предимство за получателя.
Помощ за предприятие, в което се инвестира
Основното изискване е дали предприятието е получило инвестицията при условия, които биха били приемливи за частен инвеститор в пазарна икономика. Това изискване е изпълнено, когато инвестицията, осъществена чрез мерки за рисков капитал, е направена без предимство за такъв инвеститор или инвеститори. Когато случаят не е такъв, фактът, че инвестиционните решения се вземат от мениджърите на рисковите капиталови фондове или от представители на инвеститорите с интерес да се осигури максимум възвръщаемост за фонда, е важен признак, но той сам по себе си не е решаващ. Комисията трябва също така да има предвид възможността всякакви предимства, давани на инвеститорите във фонда, да бъдат прехвърляни на предприятията, в които се инвестира, когато инвестициите не се правят от фонда без предимство с даден частен инвеститор в една пазарна икономика. Ако дадена мярка за рисков капитал е намалила рисковете и/или е увеличила придобивките, които инвеститорите получават от извършването на определена инвестиция, тогава те вече не действат като нормален стопански оператор.
4.6. Дали една мярка предоставя помощ и на какво равнище, зависи от нейното предназначение. Съществуват практики, когато дадена мярка е обща на равнището на инвеститорите, но предоставя държавна помощ на нивото на отделни предприятия, както и на мерки, които предоставят държавна помощ на инвеститорите, но не и на предприятията, в които се инвестира, чрез прилагането на принципа "без предимство", описан по-горе, или мерки, които биха могли да осигурят държавна помощ на повече от едно равнище.
4.7. Когато помощта, предоставена на получателя, е минимална съгласно чл. 1, ал. 6 от закона, тогава се счита, че тя не отговаря на всички критерии по чл. 1, ал. 3 от закона. При мерките за рисков капитал прилагането на правилото за "минимална помощ" е възпрепятствано от затруднения при изчисляването (виж и раздел 5 по-долу), както и от факта, че мерките могат да предоставят помощ не само за определените предприятия, но и за други инвеститори. Когато тези затруднения бъдат преодолени, правилото се прилага. Ако дадена схема предоставя държавен или общински капитал в размер 200 000 лв. или по-малко за всяко предприятие за тригодишен период, помощта за тези предприятия е съгласно критериите, поставени в закона.
5. Оценка на съвместимостта на мерките за рисков капитал с правилата за държавни помощи: прилагане на съществуващите текстове
5.1. Комисията оценява съвместимостта на мерките, представляващи държавна помощ, с принципите на свободната конкуренция съгласно чл. 3 и 4 от закона. Повечето мерки за рисков капитал могат да бъдат съвместими само съгласно чл. 4, т. 1 от закона (мерки, прилагани единствено в райони, отговарящи на необходимите условия за изключване от действието на тази точка), чл. 4, т. 3 и 4 от закона.
5.2. Мерките за рисков капитал насърчават развитието на МСП, особено на нови и иновационни фирми или на фирми с висок потенциал за растеж, и/или развитието на конкретен район. Съществува възможност държавна помощ за такива цели да може да бъде утвърдена по чл. 4, т. 1 или 3 от закона (Приложение № 1 за държавна помощ за регионално развитие и приложение № 3 за държавна помощ за малки и средни предприятия.). Държавният орган или органът на местното самоуправление, планиращ мярката, може да има за цел също така да насърчава повече инвеститори да се заемат с осигуряването на този вид финансиране. В тази област на държавна помощ не съществуват никакви текстове и действително досега тя не е била изрично призната като цел, способна да оправдае държавна помощ. Това не изключва съвместимостта на дадена мярка, която отговаря на условията на други правила за държавна помощ.
5.3. Една от характеристиките на останалите правила за държавни помощи, разрешаващи отпускането на държавна помощ съгласно чл. 4, т. 1 и 3 от закона, е, че помощта се разрешава до равнище, представляващо "еквивалент на помощта" на определен процент от някои от разходите на предприятието на получател. Тези "приемливи разходи" са определени инвестиции в земя, сгради, ново производствено оборудване и нематериални активи (патенти, ноу-хау и т. н.), разходи за работна сила, свързани с инвестиране в определени активи, и разходи за консултантски услуги. Мерките за рисков капитал често пъти може да се окажат несъвместими с тези правила поради част или всички от изброените по-долу причини:
а) трудността за установяването на "еквивалента на помощта" при дяловия капитал; съществуват правила за определяне на такива еквиваленти за заеми и гаранции, но няма формула за дяловия капитал; въпреки това едно техническо затруднение за изчисляване не може да е достатъчно, за да направи дадена мярка несъвместима с принципите на свободната конкуренция;
б) трудността за установяване на връзка с приемливите разходи, по-специално при мерки, които осигуряват стимули за инвеститорите, и особено при мерки под формата на фондове; такава връзка не е лесно съвместима с търговското управление на фонда, което се изисква от инвеститорите, участващи в него, и може да породи трудности по доказването и прилагането й;
в) за мерки, осигуряващи помощ на равнището на инвеститорите - фактът, че никой от сегашните текстове не предлага каквото и да е основание за разрешаването на такава помощ.
5.4. Като цяло има добри основания в полза на подхода "приемливи разходи". Този подход дава сигурност и възможност за ограничаване на помощта, както и за осигуряване на еднакво третиране на районите.
5.5. По-специално рискът от пренебрегване на горния подход е, че може да бъде разрешена оперативна помощ, т.е. помощ, която покрива обичайните текущи разходи на дадена стопанска дейност. Такава помощ, която предпазва получателя от последиците от търговска нежизнеспособност, се разрешава само в ограничени случаи.
5.6. Това, че мерките за рисков капитал не могат да бъдат съвместими на основата на останалите правила за държавна помощ, в частност посочените по-горе трудности, не дава основание за оправдаване на мерките, които са несъвместими с принципите на свободната конкуренция. С оглед на изброените по-горе затруднения се постановява, че:
а) разходите, считани за приемливи съгласно другите правила за държавни помощи, са с по-малко значение за множество млади и иновационни предприятия; във всеки случай подобни разходи по-често се финансират със заемен капитал, а необходимостта от дялов капитал обикновено е свързана не само с активите, но и с необходимостта от оборотен капитал през началната фаза или фазата на разрастване на дадено предприятие;
б) липсата на връзка с приемливите разходи не е непременно доказателство за наличието на оперативна помощ, разбирана като помощ, която покрива нормалните оперативни разходи на предприятието и няма никакъв друг ефект освен да го поддържа действащо; помощ с ясен стимулационен ефект за началния период или за периода на разширяване на дадено предприятие не представлява оперативна помощ в този смисъл и следователно би могла да бъде съвместима при определени обстоятелства;
в) що се отнася до помощта за инвеститорите, дадена мярка не може да се счита за несъвместима само защото, ангажирайки инвеститори от частния или пазарния сектор, тя представлява държавна помощ за тях, както и за предприятията, в които е инвестирано; следователно където трансфер, направен от държавния орган или от органа на местното самоуправление, би бил съвместим с правилата за държавна помощ, комисията приема, че мярка, която осигурява минимален стимул и за други стопански оператори да направят същия този трансфер, също трябва да бъде разрешена, дори ако от техническа гледна точка става дума за помощ за тези оператори.
6. База за разрешаване на мерки за рисков капитал съгласно чл. 4, т. 1, 3 и 4 от закона
6.1. Принципната основа, на която комисията може да разреши мерки за рисков капитал, дори ако те попадат извън обхвата на съществуващите правила, е, че един от недостатъците, които имат МСП и особено малките и нововъзникналите предприятия, е трудността за получаване на капитал и кредит. Основните причини за това са несъвършената информация, несклонността за поемане на риск от инвеститорите и кредитните институции и ограничените обезпечения, които МСП са в състояние да предложат. Конкретна пречка за осигуряването на дялов капитал могат да бъдат високите разходи по сделката и разходите по правно-икономически проучвания спрямо размера на предоставяния капитал.
6.2. Както бе посочено по-горе, призната е ролята за държавното финансиране на мерките за рисков капитал, ограничени до решаването на установими пазарни неуспехи. Пазарният неуспех може да се определи като положение, при което не е постигната икономическа ефективност поради несъвършенства в пазарния механизъм. Един пазарен неуспех може да се прояви било в невъзможността на системата да произвежда стоки, които са търсени (в този случай пазар на рисков капитал), било чрез неправилно разпределение на ресурсите, което би могло да се подобри така, че някои потребители да бъдат в по-добро положение и никой да не бъде в по-лошо положение. Вторичните ефекти - налице при обучението и научноизследователската и развойната дейност, водят до пазарен неуспех, което оправдава държавната помощ в тези области.
6.3. Както икономическата теория предсказва, че пазарите обикновено търпят неуспех в известен смисъл освен при условията на съвършена конкуренция, терминът пазарен неуспех е запазен за случаите, когато се смята, че се е появило сериозно неправилно разпределение на ресурси. Съществуват два главни източника на пазарен неуспех, отнасящи се до рисковите капиталови пазари, които особено влияят на достъпа до капитал от страна на МСП и предприятията в началните етапи от развитието им и които могат да оправдаят намесата на държавния орган или органа на местното самоуправление:
a) несъвършена или асиметрична информация: потенциалните инвеститори се сблъскват с повече трудности при събирането на надеждна информация за бизнес перспективите на дадено МСП или на някое ново предприятие; особено ако те са заети с високоиновационни или рискови проекти, несъвършената информация задълбочава проблемите, свързани със затрудненията при преценката на риска;
б) разходи по сделката: малките сделки са по-слабо привлекателни за инвестиционните фондове поради относително високите разходи за оценка на инвестицията и другите разходи по сделката.
6.4. Тези фактори могат да причинят пазарен неуспех, който би оправдал държавната помощ. Фактът, че са били отказани искания за финансиране както за дълг, така и за акции, сам по себе си не е знак за пазарен неуспех. Има пазарни пропуски за някои видове инвестиции на определени етапи от съществуването на предприятията и вероятно за някои от дейностите, обхванати от чл. 4, т. 4 от закона. Съществуват особени трудности в районите, отговарящи на изискванията за помощ съгласно чл. 4, т. 1 и 3 от закона ("подпомагани райони").
6.5. Комисията изисква представяне на доказателства за пазарен неуспех, преди да разреши мерки за рисков капитал, които са извън обхвата на другите правила. Тя може да приеме това в случая, когато всеки транш от финансови средства за дадено предприятие от мерки за рисков капитал, които на свой ред са изцяло или отчасти финансирани чрез държавна помощ, съдържа максимална сума, равна на еквивалента в левове на 1 милион евро (Капиталови инжекции, отделени през 6 месеца една от друга, ще се считат за част от един транш, както и различни капиталови инжекции, дори в продължение на по-дълъг период, за които е поет ангажимент като част от една сделка.). Това е така, защото за малки сделки аргументът, че пазарният неуспех съществува благодарение на високите разходи по сделки, е по-убедителен. Признаване наличието на пазарен неуспех не променя характера на помощ на конкретна мярка, нито необходимостта да се прецени нейната съвместимост, по-специално съгласно разпоредбите на раздел 8.
6.6. Когато е налице пазарен неуспех, комисията проучва дали държавната помощ е пропорционална на предполагаемия пазарен неуспех, на който тя има за цел да отговори, и свежда до минимум евентуално нарушение на конкуренцията. Това се постигна чрез мерки, които са достатъчни да осигурят пазарните инвеститори да предоставят капитал и които водят до инвестиционни решения, взети на търговска основа, при условия възможно най-близки до онези, които биха преобладавали в пазарната икономика.
6.7. Разнообразието от възможни модели за мерки за рисков капитал и относителната новост на някои от разработените конструкции означават, че не е възможно да се определят строги критерии, чрез които да се определи дали да се разрешат подобни мерки. Идентифицирани са някои елементи, които се считат за положителни, и други, които се считат за отрицателни, при преценката. Те са посочени в раздел 8. Когато комисията разполага с пълно уведомление, от което е видно, че дадена мярка съдържа огромен брой положителни елементи и никакви отрицателни елементи, тя се стреми да направи бърза оценка на мярката в рамките на сроковете, посочени в закона.
7. Форма на мярката за подпомагане
7.1. Изборът на формата на дадена мярка за помощ се прави от държавните/общинските органи. Това се отнася и за мерките за рисков капитал. Както допълнително е обяснено в раздел 8, оценката на комисията за такива мерки включва дали те насърчават пазарните инвеститори да осигуряват рисков капитал на "определените предприятия" и има вероятност да доведат до вземането на решения за инвестиране на търговска (т.е. преследваща максимално увеличаване на печалбата) основа. Формите на стимули за подобни инвеститори, способни да реализират такъв резултат и следователно на които се гледа позитивно съгласно критериите, изложени в раздел 8, когато те представляват държавна помощ, включват:
а) учредяване на инвестиционни фондове ("фондове за рисков капитал"), в които държавата е партньор, инвеститор или участник, дори и при по-неизгодни условия в сравнение с други инвеститори;
б) помощи за рискови инвестиционни фондове за покриване на част от административните и управленските им разходи;
в) други финансови инструменти в полза на инвеститорите на рисков капитал или на фондове за рисков капитал за осигуряване на допълнителен капитал за инвестиции;
г) гаранции за инвеститорите на рисков капитал или за фондовете за рисков капитал срещу част от инвестиционните загуби или гаранции във връзка със заеми, предоставени на инвеститори/фондове за инвестиране в рисков капитал;
д) фискални стимули за инвеститори за предприемане на инвестиране на рисков капитал.
7.2. Критериите в следващата точка нямат за цел да се използват за разрешаване на мерки, които могат да осигурят капитал за дадено предприятие единствено под формата на заеми или други инструменти, които предоставят на инвеститора/заемодателя фиксирана минимална възвръщаемост, чрез фондовете или чрез други средства. Такова осигуряване на капитал не е "рисков капитал" по смисъла на дефиницията в бележка под линия 44 и комисията приема съществуващите правила, обхващащи именно изчисляването на какъвто и да е елемент на помощ и връзката с приемливите разходи, че са достатъчни за оценката на подобни мерки.
7.3. Критериите в следващия раздел нямат за цел да се използват за разрешаване на еднократна мярка, осигуряваща капитал за отделно предприятие.
8. Критерии за оценка на съвместимостта
8.1. Съгласно раздел 6 критериите се изразяват под формата на "положителни и отрицателни елементи". Не всички елементи имат еднаква тежест и в следващия списък най-важните елементи са изброени на първо място. Никой отделен елемент не е най-важен, нито пък която и да е група от тях може да бъде считана за достатъчна сама по себе си, за да осигури съвместимост. В някои случаи тяхната приложимост и тежестта, която имат, може да зависи от формата на мярката. В своята оценка комисията взема предвид регионалната специфика на всяка мярка, която подлежи и на цялостна проверка за пропорционалност.
Мерките се преценяват на всички нива. В случаите, когато осигуряването на рисков капитал за дадено предприятие е свързано с разходи, които са приемливи за помощ съгласно други правила за държавни помощи, тази разпоредба се прилага като алтернатива на принципите, изложени по-долу, за оценяване на помощта за това предприятие в съответствие с т. 2.3 и 5.2. Когато съответната мярка осигурява също така помощ на нивото на инвеститорите, такава помощ се оценява в съответствие с принципите, посочени по-долу.
8.2. Там, където таваните за размерите на сделките, посочени в т. 6.5, са спазени, и когато само инвеститори (или дадено инвестиционно средство) са получатели на държавна помощ по мярката, такава държавна помощ е съвместима дотолкова, доколкото тя е пропорционална на разходите на адресираното неизгодно положение, като например по-високи относителни разходи за анализ и управление на малки инвестиции. Разпоредбите на т. 8.3 се използват, за да се оцени дали това е така.
Комисията изисква представяне на доказателство за пазарен неуспех там, където таваните за размери на сделките, посочени в т. 6.5, са превишени.
8.3. При установяване на пазарен неуспех комисията проучва следните елементи в оценката на дадена мярка за рисков капитал:
Ограничаването на инвестициите или ако това е невъзможно, на по-голямата част от инвестираните средства:
а) за малки (По смисъла на определението в Закона за малките и средните предприятия.) или дори микропредприятия, и/или
б) за средни предприятия,
се счита за положителен елемент. Достъпът до финансиране за средни предприятия освен в началните им ("Началното финансиране" се определя като финансиране, предоставяно на предприятия за разработване на продукт и първоначален маркетинг. Предприятията може да са в процес на учредяване или може да са били в бизнеса за кратък период, но да не са продавали продукта си търговски, и друг ранен стадий, като финансиране на предприятия, които все още са на етапа на научноизследователска и развойна дейност на продукта или които са приключили етапа на разработване на продукта и се нуждаят от допълнителни средства, за да започнат търговско производство и продажби. Те все още не формират печалба.) или ранни етапи трябва да подлежи на ограничение за всяко предприятие върху общото финансиране чрез мярката. Ограничение по отношение на по-малки размери на сделки (т. е. под левовата равностойност на 1 млн. евро) или по отношение на дадено ниво на показан пазарен неуспех също трябва бъде считано за положителен елемент.
Мерките трябва да бъдат съсредоточени върху неуспеха на пазара на рисков капитал
Ако дадена мярка осигурява доставянето на финансиране за предприятията предимно под формата на дял или квазидял, на това се гледа положително. Когато мерките осигуряват значителни суми за финансиране под други форми или нямат поощрителен ефект (т.е. когато подкрепят рискови капиталови инвестиции, които биха били направени дори и при липсата на мярката), тези мерки не се разрешават. Сходен е случаят с мерки, осигуряващи допълнително финансиране за предприятие, което вече е получило една подпомогната капиталова инжекция.
Решенията за инвестиране трябва да водят до печалба. Наличието на връзка между резултатите от инвестицията и възнаграждението на лицата, отговорни за инвестиционните решения, е положителен елемент. Това се счита за изпълнено:
а) чрез мерки, съгласно които целият капитал, инвестиран в определените предприятия, се осигурява от инвеститори в условията на пазарна икономика, които вземат и инвестиционното решение, като помощта е стимул за вземане на решението, и
б) чрез други мерки със значително участие на капитала на инвеститори в условията на пазарна икономика, който се инвестира на пазарна основа (т. е. само за печалба) пряко или косвено ("Косвено" означава инвестиране чрез фондове или чрез други инвестиционни средства.) в дялове на определените предприятия.
Когато се оценяват фондове и доколкото всяка мярка се разглежда по същество и други аспекти имат връзка с оценката на комисията, счита се, че осигуряването на минимум 30 % от капитала на фонда представлява "значително участие". Допълнителни положителни елементи са:
а) споразумение между професионален мениджър на фонд и участниците във фонда, при условие че възнаграждението на мениджъра е свързано с осъществяването и определянето на целите на фонда и предвидения график на инвестициите;
б) представителство на пазарните инвеститори при вземането на решения, и
в) прилагането на най-добрата практика и регулаторен надзор в управлението на фондовете.
Където няма елемент, показващ, че инвестиционните решения са търговски мотивирани, тази мярка не се приема. Това са мерки, които са толкова малки по размер, че са фокусирани само върху няколко проекта, и които не са икономически жизнеспособни, или при мерки, предназначени да осигурят финансиране на определено, предварително избрано предприятие.
Равнището на нарушаване на конкуренцията между инвеститорите и между инвестиционните фондове трябва да бъде сведено до минимум. Комисията приема като положителен акт обява за провеждане на търг за установяване на някакви "преференциални условия", предоставени на инвеститорите, или наличието на подобни условия за други инвеститори. Тази достъпност може да е под формата на публична покана към инвеститори при стартирането на даден инвестиционен фонд или под формата на схема (например гаранционна схема), която да остане отворена за нови участници за един по-продължителен период. Средствата, чрез които може да се постигне този положителен елемент, зависят от формата на въпросната мярка. Липсата на подобна проверка срещу свръхкомпенсация на инвеститорите или мярка, където рискът от загуби се понася изцяло от държавния сектор и/или където печалбите са изцяло за другите инвеститори, не е позволена.
Отраслова насоченост
Доколкото много фондове от частния сектор се фокусират върху конкретни иновационни технологии или дори отрасли (като здравеопазване, информационни технологии, култура), комисията приема отраслова насоченост, когато това е от търговско и държавно-политическо естество. В съответствие с мерките за предоставяне на държавна помощ в определени отрасли, особено в чувствителните отрасли, мерките трябва изрично да изключват предоставянето на помощ за предприятия от отраслите корабостроене, въгледобив и стоманодобив.
Инвестиране на основата на бизнес план
Наличието на бизнес план за всяка инвестиция, съдържащ подробности за продукта, продажбите и развитието на рентабилността и показващ жизнеспособността на проекта, е стандартна търговска практика в професионалното управление на фондове. Мерките, които не предоставят какъвто и да е механизъм за изход за прякото или косвеното държавно или общинско участие в отделни предприятия, не са приемливи.
Избягване натрупването на мерки за подпомагане на отделно предприятие
Ако дадена мярка осигурява подпомагане на предприятията, в които е инвестирано, тогава комисията може да поиска от държавните органи и органите на местното самоуправление да поемат задължения за оценка и ограничаване на други форми на държавна помощ за предприятия, финансирани чрез мярката за рисков капитал, включително по разрешени схеми. За подобни мерки, освен ако държавният/общинският орган не се ангажира, че тези предприятия няма да получават никаква друга държавна помощ, освен минимална, той трябва да предложи на комисията за разглеждане и одобряване оценка на елемента на помощ на мярката, който се използва за прилагане на правилото за натрупване. Когато капиталът, предоставен на едно предприятие под формата на мярка за рисков капитал, се използва за финансиране на първоначални инвестиции, разходи за развойна и научноизследователска дейност или други разходи, приемливи за помощ съгласно други правила за държавни помощи, държавният орган или органът на местното самоуправление трябва да включи елемента на помощ в мярката за рисков капитал при прилагането на съответните тавани за помощта.
Приложение № 10 към чл. 11
(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.)
Прилагане на закона относно дялово участие на държавните органи и органите на местното самоуправление в капитала на дружества
"Държавно дялово участие" означава пряко дялово или акционерно участие на централните или териториалните органи на изпълнителната власт или на органите на местното самоуправление или пряко дялово или акционерно участие на финансови институции или на други национални, регионални или индустриални агенти, които се финансират с държавни или общински средства по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона, в капитала на търговски дружества или върху които дружества централните или териториалните органи на изпълнителната власт или органите на местното самоуправление упражняват доминиращо влияние (Виж Наредба № 6 от 2002 г. за реда за наблюдение и осигуряване на прозрачност на държавните помощи (обн., ДВ, бр. 77 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 29 от 2004 г. и бр. 2 от 2006 г.) - § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби.).
1. Съгласно закона не се прави разлика относно вида на собственост на капитала и между публичните и частните предприятия. Действията на комисията не санкционират и не облагодетелстват държавните органи, които предоставят дялов или акционерен капитал на дружествата. Комисията не изразява становище по отношение на избора, който дружествата правят относно методите на финансиране - заем или акции - независимо дали средствата са с частен или с държавен и общински произход.
Съгласно разпоредбите на това приложение, ако се установи, че държавен орган, който инжектира капитал и придобива дялово участие в дружество, реално не осигурява дяловия или акционерния капитал при нормални пазарни условия, случаят трябва да се оценява в контекста на чл. 1, ал. 3 от закона.
2. Посочени са четири хипотези, при които държавни органи и органите на местното самоуправление имат основание да придобиват дялово участие в дружествения капитал:
а) при учредяването на дружество;
б) при частично или пълно преобразуване на собствеността на дружеството от частния в публичния сектор;
в) инжектиране на свеж капитал или преобразуване на фондове за дарения в капитал в съществуващо публично предприятие;
г) участие в увеличаването на капитала на съществуващо частно предприятие.
3. На тази основа са разграничени четири случая:
3.1. Откритото частично или пълно придобиване на дялово участие в капитала на съществуващо дружество, без да има инжектиране на свеж капитал, не представлява държавна помощ за дружеството.
3.2. Не е налице държавна помощ, когато свеж капитал се внася при обстоятелства, които биха били приемливи за частен инвеститор, опериращ при нормални пазарни условия. Това може да се прилага при:
а) учредяване на ново предприятие, като държавните органи притежават целия капитал или мажоритарен, или миноритарен дял от капитала, при условие че държавните органи прилагат критериите за вносител на капитал при нормални пазарни условия;
б) инжектиране на свеж капитал в държавно предприятие, при условие че този свеж капитал отговаря на нови инвестиционни нужди и директно свързани с тях разходи, при условие че отрасълът, в който предприятието оперира, не е в състояние на структурен свръхпроизводствен капацитет на пазара и финансовото състояние на предприятието е стабилно;
в) увеличаване на държавното дялово участие в капитала на дружество, при условие че инжектираният капитал е пропорционален на броя на акциите, притежавани от държавните органи, и при условие че той се съпътства от инжектиране на капитал от страна на частен акционер или съдружник; дяловото участие на частния акционер или съдружник трябва да има реално икономическо значение;
г) когато, въпреки че участието е придобито по някой от начините, посочени в т. 3.3, букви "д" и "е", участието е в малко или средно предприятие, което поради размера си не е в състояние да осигури достатъчно обезпечение от частния капиталов пазар, но чиито възможности са такива, че да гарантират държавното участие, превишаващо неговите нетни активи или частни инвестиции;
д) когато стратегическият характер на инвестицията от гледна точка на пазари или доставки е такъв, че придобиване на дялово участие би могло да се разглежда като нормално поведение на вносителя на капитал, въпреки че възвръщаемостта е отложена във времето;
е) когато предприятието получател инвестира в развитието на иновационния капацитет и използва инвестиции от всякакъв вид, този случай може да се разглежда като инвестиция, включваща особен риск, но която вероятно ще се възвърне напълно.
3.3. Налице е държавна помощ, когато се внася свеж капитал при обстоятелства, които не биха били приемливи за частен инвеститор, опериращ при нормални условия на пазарна икономика.
Това са случаите:
а) когато финансовото състояние на дружеството и в частност структурата и размерът на неговите задължения са такива, че нормална възвръщаемост (в дивиденти или увеличение на капитала) не може да се очаква в един разумен период от инвестирането на капитала;
б) когато поради недостатъчен паричен поток, ако не съществува друга причина, дружеството не е в състояние да осигури от частния капиталов пазар средствата, необходими за инвестиционна програма;
в) когато дяловото участие е краткосрочно, с предварително определена продължителност и продажна цена, така че възвръщаемостта за вносителя на капитал е значително по-малка, отколкото той би могъл да очаква от инвестиция на капиталовия пазар за същия период;
г) когато държавното дялово участие включва поемането или продължаването на всички или на част от нежизнеспособните дейности (Изключвайки директното поглъщане на активите на дружество, което е в производство по несъстоятелност или ликвидация.) на дружество в затруднено положение чрез формиране на ново юридическо лице;
д) когато в резултат на инжектирането на капитал в дружества, чийто капитал е разделен между частни и публични акционери или собственици, държавното дялово участие достига до ниво, значително по-високо от първоначалното, и относително слабата заинтересуваност на частните акционери или съдружници се дължи до голяма степен на перспективите за ниска печалба на дружеството;
е) когато размерът на дяловото участие превишава реалната цена на дружеството, освен в случая на дружества от типа на посочените в т. 3.2, буква "г".
3.4. Възможно е някои придобивания да не попадат в случаите, описани в т. 3.2 и 3.3, така че да не може от самото начало да се определи дали те представляват държавна помощ. При определени обстоятелства съществува презумпция за наличие на държавна помощ. Такъв е случаят, когато:
а) намесата на държавните органи е под формата на придобиване на дялово участие в съчетание с други видове намеса, за които комисията трябва да бъде уведомена съгласно чл. 7 от закона;
б) дяловото участие е придобито в отрасъл, изпитващ особени трудности, без обстоятелствата да попадат в хипотезите по т. 3.3, съответно когато комисията установи, че даден отрасъл страда от свръхпроизводствен капацитет, независимо че повечето случаи биха попаднали в обсега на т. 3.3, тя може да счете за необходимо да наблюдава всички дялови участия в дадения отрасъл, включително попадащите в случаите по т. 3.2.
4. Задълженията, произтичащи за държавните органи, трябва да бъдат определени отново и уточнени подробно.
4.1. При случая, разгледан в т. 3.1, не е необходимо установяването на някакви особени задължения за държавните органи.
4.2. В случаите по т. 3.2 държавните органи трябва да информират Министерството на финансите посредством редовни и годишни доклади за дяловото участие, придобито от финансови институции и пряко от държавните органи. Предоставената (по възможност като част от докладите) информация трябва да съдържа следните минимално необходими данни:
а) име на институцията или органа, придобил дяловото участие;
б) име на дружеството;
в) размер на дяловото участие;
г) капитал на дружеството преди придобиването на дяловото участие;
д) отрасъла, в който оперира дружеството;
е) брой на наетите работни лица.
4.3. По отношение на разгледаните в т. 3.3 случаи, тъй като те представляват държавна помощ, от държавните органи се изисква да уведомят комисията в съответствие с чл. 7 от закона, преди те да бъдат приведени в изпълнение.
4.4. По отношение на случаите по т. 3.4, в които не е ясно предварително дали те представляват или не държавна помощ, държавните органи трябва да информират Министерството на финансите посредством редовни и годишни доклади, включващи данните, описани в т. 4.2.
В случаи по т. 3.4, когато има презумпция за съществуването на помощ, комисията трябва да бъде информирана предварително. На основата на преценка на получената информация тя взема решение дали информацията трябва да бъде разглеждана като уведомление за целите на чл. 9 от закона.
4.5. Задължението за предоставяне на редовна информация се отнася само за акционерни участия в дружества, при които е превишен един от следните прагове:
а) стойност на актива по баланса: левовата равностойност на 4 млн. евро;
б) нетен оборот: левовата равностойност на 8 млн. евро;
в) брой на заетите лица: 250.
5. Държавните органи използват също и определени форми на намеса, които, макар и да нямат всички характеристики на внасяне на капитал и придобиване на държавно дялово участие, наподобяват такова в степен, която позволява да бъдат третирани по същия начин. Такъв именно е случаят на внасяне на капитал под формата на облигационни заеми, при които облигациите могат да се конвертират в акции, или на заеми, чиято финансова доходност отчасти зависи от финансовите резултати на дружеството. Критериите по т. 3 се прилагат също и по отношение на тези форми на намеса (по т. 5) и държавните органи имат задълженията, предвидени в т. 4.
Приложение № 11 към чл. 12
Държавна помощ под формата на гаранции
1. Въведение
1.1. Това приложение описва подхода на Комисията за защита на конкуренцията по отношение на държавните помощи, предоставяни под формата на гаранции. Гаранциите са свързани със заем или с друго финансово задължение, което се договаря между заемополучателя и заемодателя. Приложението обхваща всички форми на гаранции независимо от тяхното правно основание и сделката, за която се отнасят. Гаранциите могат да се предоставят под формата на индивидуални гаранции или в рамките на гаранционни схеми. Ако те включват държавна помощ, тази помощ в повечето случаи облагодетелства заемополучателя. При дадени обстоятелства помощите могат да облагодетелстват и заемодателя.
1.2. Комисията не прави разграничение по отношение на държавната или частната собственост. Това приложение не се прилага по отношение на гаранциите върху експортни кредити.
1.3. Това приложение има за цел да даде по-подробни пояснения за принципите, на базата на които комисията трябва да обоснове своето тълкуване на закона и неговото прилагане по отношение на държавните гаранции.
2. Приложимост на чл. 1, ал. 3 от закона
2.1. Помощ за заемополучателя
2.1.1. Получател на помощта е заемополучателят. Държавната гаранция позволява на заемополучателя да получи заем при по-добри финансови условия от тези, предлагани на финансовите пазари. Чрез държавните гаранции заемополучателят може да получи по-ниски лихви и/или да предложи по-малко обезпечение. В някои случаи нито една финансова институция не би се съгласила да даде на заемополучателя заем при каквито и да е условия, ако не е налице държавна гаранция. Следователно държавните гаранции могат да улеснят започването на нова стопанска дейност, както и да дадат възможност на предприятията да получат средства, за да разгърнат нови стопански дейности или да продължат да функционират, вместо да бъдат закрити или преструктурирани, нарушавайки по този начин конкуренцията. Поради това държавните гаранции по принцип попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 3 от закона, ако не се плаща съответната пазарна премия за гаранцията.
2.1.2. Ползата от държавната гаранция се състои в това, че рискът, свързан с гаранцията, се покрива от държавния орган или от органа на местното самоуправление. Поемането на риска от държавния орган или от органа на местното самоуправление обикновено трябва да се възнагради с подходяща премия. В случаите, когато държавният орган или органът на местното самоуправление се отказва от тази премия, налице е както полза за предприятието, така и загуба на държавните ресурси. Следователно дори ако държавният орган или органът на местното самоуправление не извърши никакви плащания по дадена гаранция, все пак може да е налице държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3. Помощта се отпуска в момента, в който се дава гаранцията, а не в момента, в който гаранцията бъде потърсена, или в момента, в който се извършват плащания по силата на тази гаранция. Въпросът за това, дали дадена гаранция представлява държавна помощ и ако е така, какъв е размерът на тази държавна помощ, трябва да бъде решен в момента на предоставяне на гаранцията.
2.1.3. Комисията също счита за помощ под формата на гаранция по-изгодните условия за финансиране, получени от предприятия, чийто правен статут изключва възможността за несъстоятелност или други процедури при неплатежоспособност или предоставя изрична гаранция или покритие на загубите на тези предприятия от страна на държавния орган или органа на местното самоуправление. Същото се отнася и за придобиването от държавния орган или от органа на местното самоуправление на дялово участие в предприятие, ако по този начин се поема неограничена отговорност вместо обичайната ограничена отговорност.
2.1.4. Член 1, ал. 3 се отнася за помощите, отпуснати от държавния орган или от органа на местното самоуправление, или чрез държавни или общински ресурси. Затова, както и другите форми на потенциална помощ, гаранциите, предоставяни пряко от държавата посредством органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и гаранциите, предоставяни от предприятия, намиращи се под контрола на държавните органи, могат да представляват държавна помощ.
2.2. Помощ за заемодателя
2.2.1. Дори ако в повечето случаи получател на помощите е заемополучателят, не може да се изключи възможността при дадени обстоятелства заемодателят също да се облагодетелства от помощта. В такъв случай комисията предприема проучване по въпроса.
2.2.2. По-конкретно, ако държавната гаранция е предоставена впоследствие във връзка с даден заем или друго вече възникнало финансово задължение, без условията на този заем или финансово задължение да са били променени във връзка с гаранцията, или ако даден гарантиран заем се използва за изплащане на друг, негарантиран заем, получен от същата кредитна институция, това също би могло да се разглежда като помощ за заемодателя, тъй като по този начин се повишава обезпечението на заемите. Подобна помощ може действително да облагодетелства заемодателя и да наруши конкуренцията и обикновено попада в приложното поле на чл. 1, ал. 3 от закона.
3. Размер на помощта
3.1. В случай на индивидуална държавна гаранция елементът на помощ трябва да бъде оценен в съответствие с характеристиките на гаранцията и на заема (или на друго финансово задължение). По-конкретно условията, подлежащи на изследване от комисията, включват срока и размера на гаранцията и на заема, риска от неизпълнение на задълженията от страна на заемополучателя, цената, платена от заемополучателя за гаранцията, характера на всички предоставени обезпечения, как и кога държавният орган или органът на местното самоуправление могат да бъдат поканени да платят задължението, както и средствата (напр. обявяването в несъстоятелност), които държавният орган или органът на местното самоуправление може да използва, за да възстанови сумите, дължими от заемополучателя, след като гаранцията е била потърсена.
3.2. Паричният еквивалент на гаранция по заем в дадена година може да бъде:
- изчислен по същия начин, както и еквивалентът на нисколихвен заем, при който лихвената субсидия представлява разликата между пазарния лихвен процент и лихвения процент, получен благодарение на държавната гаранция, след отчисляване на всички платени премии, или
- изчислен като разликата между (а) гарантираната неизплатена сума, умножена по рисковия фактор (вероятността от неизпълнение на задълженията), и (б) всяка изплатена премия, т.е. (гарантираната сума х риска) - премия, или
- изчислен с помощта на какъвто и да е обективно обоснован и общоприет метод.
За индивидуалните гаранции първият метод трябва да бъде стандартната форма за изчисляване; за гаранционните схеми се прилага вторият метод.
Рисковият фактор трябва да се основава на предишен опит от неизпълнение на задълженията при заеми, отпуснати при същите условия (отрасъл, размер на предприятието, общо ниво на икономическа дейност). Годишните еквиваленти на помощта трябва да се дисконтират до настоящата им стойност, като се използва референтният лихвен процент, а след това да се съберат, за да се получи общият еквивалент на помощта. Когато към момента на отпускането на заема съществува голяма вероятност заемополучателят да не може да изпълни задълженията си, например защото изпитва финансови затруднения, стойността на гаранцията може да бъде толкова висока, колкото и сумата, за която се отнася тази гаранция.
3.3. Ако дадено финансово задължение се покрива изцяло от държавна гаранция, заемодателят има по-малък стимул правилно да оцени, обезпечи и сведе до минимум риска, свързан с изплащането на заема, и по-конкретно правилно да оцени кредитния рейтинг на заемополучателя. В много случаи гарантът не би извършил такава оценка на риска поради липса на средства. Тази липса на стимул да се миниминизира рискът от неизплащане на заема може да насърчи заемодателите да сключват заеми, свързани с по-висок от нормалния търговски риск, което би довело до увеличаване на високорисковите гаранции в държавния портфейл.
3.4. Най-малко 20 % от размера на заема, който да не се покрива от държавната гаранция, представлява подходящо ограничение, което кара заемодателят да прави правилна оценка на кредитния рейтинг на заемополучателя (Това се прилага по силата на презумпцията, че дружеството предлага едно и също ниво на сигурност и на държавата, и на кредитната институция.), да обезпечи подходящо заемите си и да сведе до минимум риска, свързан със сделката. Затова комисията разглежда критично всички гаранции, покриващи финансовите сделки.
3.5. Що се отнася до държавните гаранционни схеми, конкретните характеристики на отделните случаи могат да не бъдат известни по времето, когато се прави оценка на схемата. При тези обстоятелства елементът на помощ трябва да се оценява с оглед на разпоредбите на схемата, отнасящи се до максималния размер и срока на заемите, до категорията на предприятието и вида на финансово осигурените проекти, до обезпечението, поискано от заемополучателите, до премиите и лихвения процент, получен от тях.
4. Условия, изключващи наличието на помощи
4.1. Дадена индивидуална гаранция или гаранционна схема, по която гарант е държавният орган или органът на местното самоуправление, попада извън приложното поле на чл. 1, ал. 3, когато няма наличие на помощ, облагодетелстваща определени предприятия или производството на определени стоки. В такива случаи не е необходимо органът, предоставящ помощ, да прави уведомление.
4.2. Индивидуалната държавна гаранция не представлява държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:
а) ако заемополучателят не изпитва финансови затруднения;
б) ако заемополучателят би могъл по принцип да получи заем при пазарни условия, налични на финансовите пазари, без намесата на държавния орган или органа на местното самоуправление;
в) ако гаранцията е за определен максимален размер и е свързана с конкретна финансова сделка, като не покрива повече от 80 % от неизплатен заем или друго финансово задължение (с изключение на облигациите и другите подобни инструменти) и не е неограничена във времето;
г) ако е платена пазарна цена за гаранцията, отразяваща размера и срока й, обезпечението, предоставено от заемополучателя и финансовото му състояние, отрасъла, в който той упражнява дейност, и перспективите за развитието й, степента на неизпълнение на предходни задължения и други икономически условия.
4.3. Схема за държавна гаранция не представлява държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:
а) ако схемата не позволява да се предоставят гаранции на заемополучатели, които изпитват финансови затруднения;
б) ако заемополучателите биха могли по принцип да получат заем при пазарни условия, налични на финансовите пазари, без намесата на държавния орган или органа на местното самоуправление;
в) ако гаранциите са за определен максимален размер и са свързани с конкретна финансова сделка, като не покриват повече от 80 % от неизплатен заем или друго финансово задължение (с изключение на облигациите и другите подобни инструменти) и не са неограничени във времето;
г) ако условията на схемата се основават на една реална оценка на риска, така че премиите, плащани от предприятията получатели, да я превръщат в самофинансираща се схема;
д) ако схемата предвижда условията за предоставяне на бъдещи гаранции и преразглеждане на цялостното финансиране на схемата най-малко веднъж годишно;
е) ако премиите покриват както обикновените рискове, свързани с предоставянето на гаранции, така и административните разходи по схемата, включително когато държавният орган или органът на местното самоуправление предоставя първоначалния капитал за стартиране на схемата, трябва да се осигурява нормална възвръщаемост на този капитал.
4.4. Неспазването на някое от условията, посочени в т. 4.2 и 4.3, не означава, че гаранцията или гаранционната схема се считат автоматично за държавна помощ. Ако съществуват каквито и да са съмнения за това, дали планираната гаранция или схема представляват държавна помощ, за тях трябва да се изпрати уведомление.
4.5. При някои обстоятелства държавните гаранции могат да се използват, за да позволят на дадени предприятия и по-конкретно на малките и средните предприятия да получат заеми, каквито те не могат да получат на пазара. Предприятията могат да бъдат новосъздадени, бързо разширяващи се или малки, поради което да не са в състояние да предоставят необходимите обезпечения за обезпечаване на заем или за получаване на гаранция. Те могат също така да спадат към категорията на високорискови предприятия (от които се очаква да станат доходоносни само в дългосрочна перспектива и/или които имат висок отрицателен финансов рейтинг). Такъв може да бъде случаят например с проекти, отнасящи се до нови, иновационни продукти или процеси. Подобни обстоятелства не биха изключили принципно държавните гаранции от приложното поле на чл. 1, ал. 3 от закона и комисията трябва да бъде своевременно уведомявана за държавните гаранции, предоставени при подобни обстоятелства, по начина, който се прилага при предоставянето на държавни гаранции при други обстоятелства.
5. Съвместимост на държавните помощи под формата на гаранции с принципите на свободната конкуренция
5.1. Държавните гаранции, попадащи в приложното поле на чл. 1, ал. 3 от закона, се оценяват от комисията с цел да се определи дали те са съвместими или не с принципите на свободната конкуренция. Преди да бъде направена оценката за съвместимост, се определя кой е получателят на помощта. Както е посочено в т. 2, той може да бъде заемополучателят, заемодателят или и двете страни.
5.2. В повечето случаи гаранцията съдържа помощ за заемополучателя (т. 2.1). Комисията определя дали тази помощ е съвместима или не с принципите на свободната конкуренция, като използва същите правила, прилагани по отношение на другите форми на помощ. Конкретните критерии за оценка на съвместимостта са установени в правилата за хоризонталните, регионалните и секторните държавни помощи. По-конкретно оценката трябва да отчита интензитета на помощта, характеристиките на получателите и поставените цели.
5.3. Комисията одобрява гаранции само ако тяхното активиране е договорно обвързано от специфични условия, които могат да включват и производство по несъстоятелност на предприятието получател. Условията на гаранцията трябва да бъдат договорени до момента на първоначалната й оценка от комисията в рамките на стандартната процедура съгласно закона и да останат същите след предоставянето й. В случай че предоставящият помощ орган иска да активира гаранцията при условия, различни от договорените на първоначалния етап на предоставянето й, комисията разглежда активирането на гаранцията като предоставяне на нова помощ, за която е необходимо уведомление съгласно чл. 7 от закона.
5.4. Когато гаранцията съдържа помощ за заемодателя (т. 2.2), трябва да се обърне внимание на факта, че подобна помощ би могла по принцип да представлява помощ за текущи разходи.
6. Последици от нарушаването на чл. 6 и 7 от закона
6.1. Ако органите, предоставящи помощ, не спазват задължението за предварително уведомление по чл. 7 от закона и нарушат временна забрана по чл. 6, помощта трябва да се квалифицира като незаконна.
6.2. Първо, когато помощта е отпусната незаконно, съществува риск за получателите й. Ако след проучване комисията прецени, че държавната помощ е несъвместима с принципите на свободната конкуренция, тя постановява възстановяването й от получателя в съответствие с чл. 17 от закона, дори ако това води до обявяването му в несъстоятелност.
6.3. Второ, гаранциите са различни от другите държавни помощи, като субсидии, данъчни облекчения, тъй като в случай на гаранция държавният орган или органът на местното самоуправление влиза в правоотношения със заемодателя. Следователно трябва да се вземе предвид дали фактът, че държавната помощ е предоставена неправомерно, оказва влияние върху трети лица. Когато държавните гаранции са предоставени за заеми, това засяга предимно финансовите кредитни институции. Когато държавните гаранции са предоставени за облигации, издадени за финансирането на предприятията, това засяга финансовите институции, свързани с издаването на облигациите.
6.4. Въпросът за това, дали неправомерният характер на помощите влияе върху правоотношенията между държавния орган или органа на местното самоуправление и трети страни, трябва да бъде разгледан в контекста на действащото законодателство. Следва да се установи дали действащото законодателство не позволява договорите за гаранция да бъдат изпълнени и при тази оценка комисията трябва да вземе под внимание и нарушаването на закона. Заемодателите могат да имат интерес да проверят като стандартна предпазна мярка, че правилата за държавните помощи са спазени при предоставяне на гаранциите. Органът, предоставящ помощ, трябва да бъде в състояние да предостави номера на преписката, даден от комисията за всеки отделен случай или схема и евентуално неконфиденциално копие от решението на комисията. От своя страна комисията предоставя по прозрачен начин информация за отделните случаи и схемите, одобрени от нея.
7. Доклади, които органите, предоставящи помощ, трябва да представят на министерството на финансите
Докладите, които трябва да се представят ежегодно на Министерството на финансите, трябва да съдържат данни както за схемите, така и за индивидуалните гаранции, данни относно разходите, данни за общия размер на неизплатените държавни гаранции, общия размер на сумите, платени през предходната година от държавния орган или от органа на местното самоуправление на неизправните длъжници (нетната сума), както и премиите, платени за държавни гаранции през същата година. Тази информация помага да се изчисли процентът на неизпълнение и се използва за преоценка на стойността на бъдещите гаранции и на премиите, които се изплащат в бъдеще.
Приложение № 12 към чл. 13
(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.)
Прилагане на правилата за държавни помощи при застраховане на краткосрочни експортни кредити
1. Въведение
1.1. Експортните субсидии имат директно въздействие върху конкуренцията на пазара между конкуриращи се потенциални доставчици на стоки и услуги.
1.2. Нарушение на конкуренцията може да има не само между износители в Република България и в страните, с които тя е установила режим на наблюдение на държавните помощи в рамките на тяхната търговия в и извън територията на режима на наблюдение на държавните помощи, но също и между застрахователи на експортни кредити, предлагащи своите услуги в рамките на тази територия.
1.3. Целта на това приложение е да установи критерии за отстраняване на подобни нарушения на конкуренцията, дължащи се на държавна помощ в този сектор на дейността по застраховане на експортни кредити, в който има конкуренция между държавните или ползващите се с подкрепата на държавен орган или орган на местното самоуправление застрахователи на експортни кредити и частните застрахователи на експортни кредити. Този търговски сектор на застраховане на експортни кредити е свързан със застраховането на краткосрочни експортно-кредитни рискове в търговията с Европейската общност и с някои други страни. Такива рискове се наричат "пазарни" и са дефинирани в раздел 2.
Извън обхвата на това приложение е застраховането на средно- и дългосрочни експортно-кредитни рискове, които понастоящем са до голяма степен непазарни.
1.4. Раздел 2 на това приложение описва структурата на пазара на застраховане на експортни кредити и разграничава търговския или пазарния сектор, в който оперират частни застрахователи и държавни или ползващите се с държавна подкрепа застрахователи на експортни кредити, както и обяснява защо и до каква степен се прилагат разпоредбите на закона. В раздел 4 се уточнява какви действия се считат за необходими, за да се осигури премахването от пазара на каквато и да е държавна помощ от видовете, описани в раздел 3.
2. Пазарни и непазарни сектори на застраховане на краткосрочни експортни кредити
2.1. "Официалните" експортно-кредитни агенции могат да бъдат правителствени ведомства, държавни предприятия или предприятия под държавен контрол, или изцяло частни и частно контролирани предприятия. За целите на това приложение тези агенции се обозначават като "държавни или ползващи се с държавна подкрепа застрахователи на експортни кредити". Както "официалните" агенции, функциониращи едновременно на средна/дългосрочна и краткосрочна сфера, така и някои изцяло частни и частно контролирани застрахователи на експортни кредити, които предоставят само краткосрочно застраховане, могат да бъдат подпомагани от правителството чрез гаранции или еквивалентни презастрахователни споразумения за някои сегменти от тяхната дейност. Тези застрахователи също трябва да бъдат определени като "държавни или ползващи се с държавна подкрепа". От друга страна, застрахователите на експортни кредити, които главно или изключително се ангажират в краткосрочен период, да не оперират за сметка на или с гаранциите (Или с еквивалентни презастрахователни споразумения. Приема се, че механизмите за презастраховане, където държавата само участва или допълва договора за презастраховане, сключен от частния сектор, могат също така да предоставят на ползващите се от тях застрахователи предимство спрямо частните застрахователи, които не получават такова покритие, с което да нарушат конкуренцията.) на държавен орган или орган на местното самоуправление при която и да е от своите дейности, се обозначават като "частни застрахователи на експортни кредити".
Презастрахователни споразумения, които осигуряват 100 % покритие, са еквивалентни на гаранции като субсидия.
2.2. С държавните и ползващите се с държавна подкрепа застрахователи на експортни кредити, които все повече възлагат техния краткосрочен бизнес на отделни дружества или въвеждат отделно счетоводство, както беше отбелязано по-горе, все още е необходимо да бъдат предприети действия с цел създаване на необходимото ниво на равнопоставеност. Първата задача е да се определи секторът, в който съществува конкурентен пазар. Като решаващ критерий за разграничаване на пазарния сектор се използва това, дали частното презастраховане е налице по-скоро в повечето случаи, отколкото само в отделни случаи. Като цяло отговорът е "да" за търговските рискове за недържавните купувачи, но за политическите рискове (включително рисковете за държавни купувачи, рискове при трансфер на валута и нетърговски рискове, рискове при катастрофа) наличният капацитет е толкова незначителен, че покритието на такива рискове несъмнено може да се счита за пазарна дейност. На базата на анализ на частния презастрахователен пазар по отношение на трите критерия за продължителност, местонахождение и естество на застрахования риск се счита, че "пазарните" рискове включват търговски рискове с рисков период обикновено максимум 3 години за износ из целия свят.
2.3. Също така се оказва доста трудно да се презастрахова на частния пазар търговският риск от продължителното неизпълнение на задълженията в страните извън ОИСР.
2.4. С оглед на близките връзки между продължителното неизпълнение на задълженията и несъстоятелността - продължителното неизпълнение на задълженията по рисковете може да се трансформира в несъстоятелност - и на възникващата в резултат на това нужда от класифициране и на двата риска в една и съща категория (пазарен или непазарен), трябва да бъде благоразумно изключването засега на всички търговски рискове за страните извън ОИСР от определението за пазарни рискове и от обсега на това приложение.
2.5. С оглед на изложеното "пазарните" рискове се определят за целите на това приложение като търговски и политически рискове за държавни и недържавни длъжници, установени в страните, включени в приложения списък. За такива рискове максималният рисков период (т.е. производственият плюс кредитният период с нормална начална точка Бернския съюз и обичаен кредитен срок) е по-малък от две години.
Всички други рискове (т.е. рискове за катастрофи (Т.е. война, революция, природни бедствия, ядрени аварии и т.н., които не са т. нар. "търговски рискове, рискове за катастрофи" (катастрофални натрупвания на загуба за отделните купувачи или страни), които може да се покриват от остатъка на презастраховки на загуби и са търговски рискове.) и търговски и политически рискове за страни, които не са включени в приложения списък), не се считат още за пазарни.
"Търговските рискове" за целите на това приложение се определят като:
- произволно неизпълнение на договор от страна на длъжник, т.е. всяко произволно решение, взето от недържавен длъжник, да прекрати или прекъсне договора без законно основание;
- произволен отказ от страна на недържавен длъжник да приеме стоките, обхванати от договора, без да е налице законно основание;
- несъстоятелност на недържавен длъжник или на негов гарант;
- неизплащане от страна на недържавен длъжник или гарант на дълг, който е следствие на договора, т.е. продължително неизплащане на задължения.
2.6. (нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) В случаите, в които не съществува частен застрахователен пазар, търговските и политическите рискове, свързани с държавни и недържавни длъжници, установени в страните, включени в приложения списък, се считат за временно непазарни, ако на тези рискове са изложени малки и средни предприятия с общ годишен експортен оборот, който не надхвърля левовата равностойност на 2 млн. евро. При тези обстоятелства един държавен или ползващ се с държавна подкрепа застраховател на експортни кредити изравнява в максимална степен размера на своите премии за тези "непазарни" рискове с размерите, начислявани от други застрахователи на експортни кредити за този вид рискове, отчитайки ограниченото разпространение на чуждестранни купувачи, характеристиките на застрахованите предприятия и свързаните с това разходи. Ако правителството възнамерява да използва тази клауза, това може да стане при условията и по реда на т. 4.4.
3. Фактори, които нарушават конкуренцията между частните и държавните или ползващите се с държавна подкрепа застрахователи на експортни кредити
3.1. Факторите, които могат да нарушават конкуренцията в полза на държавните или ползващите се с държавна подкрепа застрахователи на експортни кредити, покриващи пазарни рискове, включват (Обвързването от страна на държавен или ползващ се с държавна подкрепа застраховател на експортни кредити на застраховането на непазарни рискове с приемането на покритие за пазарни рискове може да наруши чл. 1, ал. 4 от закона.):
- държавни гаранции по заемания и загуби; такива гаранции дават възможност на застрахователите да заемат при лихвени проценти, по-ниски от нормалните пазарни проценти, или като цяло осигуряват възможността да заемат средства и премахват необходимостта застрахователите да се презастраховат на частния пазар;
- всякакви различия в задълженията за поддържане на достатъчни резерви в сравнение с частните застрахователи; това означава, че за да могат да застраховат краткосрочните търговски рискове, държавните или ползващите се с държавна подкрепа застрахователи трябва да разполагат с определен размер собствени средства (резерв за платежоспособност, включително гаранционен фонд) и технически резерви (особено уравнителен резерв), както и трябва да са получили разрешение за извършване на дейността за пряко застраховане от компетентния орган съгласно Закона за застраховането (Законът за застраховането е частично хармонизиран с правилата на ЕО по отношение на започването и извършването на пряко застраховане, различно от животозастраховането. Предстои приемането на Кодекс на застраховането, който ще бъде изцяло хармонизиран с разпоредбите на ЕО.);
- данъчни облекчения или освобождаване от данъци, които по правило трябва да се плащат (такива като корпоративни данъци и данъците, наложени върху застрахователните полици);
(изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) - предоставянето на помощи или осигуряването на капитал от страна на държавен орган или орган на местното самоуправление; с оглед на последното трябва да се спазва принципът, че освен ако държавният орган или органът на местното самоуправление действа като частен инвеститор при пазарна икономика, капиталовите инжекции включват: държавна помощ (Приложение № 10 за капиталови инжекции, съответно приложение № 11; глава трета относно наблюдението и прозрачността на държавните помощи от Наредба № 6 от 2002 г. за реда за наблюдение и осигуряване на прозрачност на държавните помощи); предоставяне от страна на държавния орган или органа на местното самоуправление на такива услуги, като достъп до и ползване на държавна или общинска инфраструктура, съоръжения или специална информация (например събираната от посолствата информация за длъжниците) при условия, които не отразяват техните разходи; презастраховане от държавния орган или от органа на местното самоуправление - пряко или косвено чрез държавни/общински или ползващи се с държавна подкрепа застрахователи на експортни кредити при условия, които са по-благоприятни от тези, които частният презастрахователен пазар предлага, което води до обезценяване на презастраховките или до изкуствено създаване на капацитет, който не би бил налице от частния пазар.
3.2. Случаите, описани в т. 3.1, предоставят или могат да предоставят на получаващите ги застрахователи на експортни кредити финансово предимство в сравнение с другите застрахователи на експортни кредити. Подобни финансови изгоди, предоставяни на определени предприятия, нарушават конкуренцията и по силата на чл. 1, ал. 3 от закона представляват държавна помощ.
Член 1, ал. 3 от закона се прилага за всички мерки, които предоставят финансови или икономически предимства на определени предприятия или продукти и включват начисления върху или загуба на държавни или общински средства - реално или условно, доколкото такива мерки засягат търговията между Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи, и нарушават или застрашават да нарушат конкуренцията чрез облагодетелстване на определени предприятия или производството на определени стоки.
Финансовите предимства, описани в т. 3.1, с оглед на пазарните рискове, определени в т. 2.5, оказват въздействие върху търговията с услугите. Те водят до промени в застрахователното покритие, налично за пазарните рискове, което нарушава конкуренцията между предприятията.
Изключенията, предвидени в чл. 3 и 4 от закона, не се прилагат спрямо държавната помощ за застраховане на пазарни рискове. Вредните за конкуренцията ефекти на такава помощ превишават всякакви възможни национални интереси за подпомагане на износа. Тази гледна точка е потвърдена.
4. Действия, необходими за премахване на нарушенията на конкуренцията при застраховането на краткосрочни експортни кредити с оглед на пазарните рискове
4.1. Предоставянето на държавна помощ от следните видове на държавни или ползващи се с държавна подкрепа застрахователи на експортни кредити за пазарни рискове е забранено.
4.2. Ето защо от правителството се изисква да измени съгласно закона там, където е необходимо, системата за застраховане на експортни кредити за пазарни рискове по такъв начин, че предоставянето на държавна помощ от следните видове на държавни и ползващи се с държавна подкрепа застрахователи на експортни кредити по отношение на такива рискове да бъде преустановено:
а) държавни гаранции за заемания или загуби;
б) изключение от изискването за учредяване на съответните резерви и другите изисквания, описани във втория абзац на т. 3.1;
в) данъчни облекчения или освобождаване от данъци или други такси, които са платими по правило;
г) предоставяне на помощ или осигуряване на капитал или други форми на финансиране при обстоятелства, при които частен инвеститор, действащ при нормални пазарни условия, не би инвестирал в предприятието, или при условия, които частен инвеститор не би приел;
д) предоставяне от страна на държавен орган или орган на местното самоуправление на услуги от рода на достъп до и ползване на държавна инфраструктура, съоръжения или специална информация (например събираната от посолствата информация за длъжниците), при условия, които не отразяват техните разходи, и
е) презастраховане от страна на държавен орган или орган на местното самоуправление - пряко или косвено чрез държавен/общински или ползващ се с държавна подкрепа застраховател на експортни кредити, при условия, които са по-благоприятни, отколкото тези, които са налице на частния презастрахователен пазар, което води или до обезценяване на презастрахователното покритие, или до изкуствено създаване на капацитет, който не би бил налице на частния пазар.
Съществуващите допълнителни механизми за държавно презастраховане остават позволени, при условие че:
- елементът на държавно презастраховане е по-малък в общия презастрахователен пакет на застрахователя;
- когато презастрахователните договори на застрахователя съчетават пазарни и непазарни рискове, като по този начин всяка държавна презастраховка неизбежно се обвързва с пазарен риск, нивото на държавно презастраховане за пазарни рискове не трябва да превишава това ниво, което би било налице на частния презастрахователен пазар, ако се търси презастраховане само за тези рискове;
- държавното презастраховане не действа така, че да дава възможност на застрахователя да застрахова дейността на индивидуални купувачи извън ограниченията, определени от участващите презастрахователи на частния пазар;
- премията за държавното презастраховане, която явно отразява риска, е калкулирана чрез пазарни техники, а където е налице еквивалентен размер на пазарната премия, е поне равна на този размер;
- държавното презастраховане на пазарни рискове е достъпно за всички кредитни застрахователи, които отговарят на общите критерии за избираемост.
4.3. С цел спазване разпоредбите на т. 4.2 държавните или ползващите се с държавна подкрепа застрахователи на експортни кредити трябва най-малкото да поддържат отделна администрация и отделни счетоводни сметки за тяхното застраховане на пазарни и непазарни рискове за сметка на или с гаранции от държавен орган или орган на местното самоуправление, като докажат, че при застраховането на пазарни рискове не ползват държавна помощ. Счетоводните сметки за операциите, застраховани за сметка на самия застраховател, трябва да се съобразяват със съответните национални разпоредби, съдържащи се в частично хармонизираните Закон за счетоводството, Закон за застраховането и Национален счетоводен стандарт 3 за годишните финансови отчети на застрахователните дружества.
Освен това всеки държавен орган или орган на местното самоуправление, предоставящ презастрахователно покритие на застрахователя на експортни кредити чрез участие или обвързаност в договори за презастраховане в частния сектор, обхващащи и пазарни, и непазарни рискове, трябва да покаже, че техните споразумения не съдържат държавна помощ по смисъла на т. 4.2, буква "е".
4.4. Възможно е при обстоятелствата, установени по-долу, да се направи отклонение от принципа, според който застраховането на експортни кредити срещу пазарни рискове трябва да се осъществява от държавни или ползващи се с държавна подкрепа застрахователи на експортни кредити само ако изброените в т. 4.2 финансови изгоди са оттеглени от тях.
В определени случаи поради липса на застрахователен или презастрахователен капацитет е възможно временно частните застрахователи на експортни кредити или държавните, или ползващите се с държавна подкрепа застрахователи на експортни кредити, функциониращи за своя сметка, да не могат да осъществят покритие на пазарните експортно-кредитни рискове. Поради това тези рискове временно се считат за непазарни.
При такива обстоятелства тези временно непазарни рискове могат да бъдат включени към отчета на държавен или ползващ се с държавна подкрепа застраховател на експортни кредити като непазарни рискове, застраховани за сметка на или с гаранциите на държавен орган или орган на местното самоуправление. Застрахователят трябва, доколкото е възможно, да изравни стойностите на премиите за такива рискове със стойностите на премиите, които частните застрахователи изискват за въпросните видове рискове.
Ако правителството възнамерява да използва тази избягваща клауза, трябва незабавно да уведоми комисията за своето проекторешение. Това уведомление трябва да съдържа пазарен доклад, който да показва, че на частния застрахователен пазар няма на разположение покритие на рисковете посредством представянето на доказателства от двама големи, добре известни международни частни застрахователи на експортни кредити, както и от национален кредитен застраховател, с което да се оправдае използването на клаузата за избягване. Той трябва да съдържа и описание на условията, които държавният или ползващият се с държавна подкрепа застраховател възнамерява да прилага по отношение на такива рискове.
В рамките на два месеца от получаването на подобно уведомление комисията трябва да разгледа дали използването на избягващата клауза е в съответствие с посочените по-горе условия и е съвместимо със закона.
Ако комисията установи, че условията за използването на клаузата за избягване са изпълнени, нейното решение относно съвместимостта се ограничава до две години от датата на вземане на решението, при условие че пазарните условия, оправдаващи използването на клаузата за избягване, не претърпят промяна през този период.
Списък на страните с пазарен риск
Европейския съюз - всички страни членки
Страните - членки на ОИСР
Австралия
Канада
Исландия
Япония
Нова Зеландия
Норвегия
Швейцария
САЩ
Приложение № 13 към чл. 14
Прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружествата
1. Въведение
1. Това приложение, третиращо държавната помощ под формата на данъчни мерки, е част от по-голяма цел за изясняване и засилване прилагането на правилата за държавните помощи с оглед да се намалят нарушенията на конкуренцията. Принципът за несъвместимост с принципите на свободната конкуренция и освобождаването от спазването на този принцип се отнасят до помощ "под каквато и да е форма", включително и до някои данъчни мерки. Въпросът дали данъчна мярка може да бъде квалифицирана като помощ съгласно чл. 1, ал. 3 от закона изисква изясняване, което това приложение осигурява.
2. Необходимо е да се разгледат специфичните ефекти на помощта, предоставена под формата на данъчни мерки, и да се обяснят последиците по отношение на оценката на съвместимостта на помощта с принципите на свободната конкуренция. По такъв начин трябва да се отчетат и най-значимите последици, които помощи, предоставени чрез данъчната система, могат да имат върху приходите на други държави, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи.
3. В допълнение към целта за осигуряване на прозрачност и предсказуемост на решенията на комисията това приложение цели да осигури последователност и еднакво третиране между Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи.
2. Правомощия на комисията
4. Нарушенията на конкуренцията, произтичащи от държавни помощи, попадат под разпоредбите за предварително разрешение от комисията, подлежащо на преразглеждане от компетентния съд. Съгласно чл. 7 от закона комисията трябва да бъде уведомена за мерките за държавно подпомагане. Органите, предоставящи държавни помощи, не могат да приведат в действие предложените мерки, преди комисията да ги е одобрила. Комисията разглежда съвместимостта на помощта не по отношение на нейната форма, а по отношение на нейния ефект. Тя може да реши, че органът, предоставящ помощта, трябва да измени или премахне помощта, която комисията счита за несъвместима с принципите на свободната конкуренция. Когато помощта е била вече приведена в действие в нарушение на процедурните правила, тя трябва по принцип да бъде възстановена от получателя (ите).
3. Прилагане на чл. 1, ал. 3 от закона спрямо данъчните мерки
5. Съгласно чл. 1, ал. 3 от закона държавна помощ е всяка помощ, предоставена от държавата или общината, или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки или предоставянето на определени услуги. При прилагането на правилата за държавните помощи няма значение дали мярката е данъчна, тъй като чл. 1, ал. 3 от закона се прилага за мерки за подпомагане "под каквато и да е форма". За да бъде определена като помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона, дадена мярка трябва да отговаря едновременно на всичките критерии, посочени по-долу.
6. Първо, мярката трябва да дава предимство на получателите, освобождаващо ги от разходи, които би следвало да се поемат от своите бюджети. Предимството може да се осигури чрез намаляване на данъчната тежест на предприятието по различни начини, включително:
- намаляване на данъчната база (като специални отчисления, схеми за специална или ускорена амортизация или включването на резервите в счетоводния баланс);
- общо или частично намаляване размера на данъка (като освобождаване от плащане на данъци или данъчен кредит);
- преотстъпване, отсрочване или дори специално разсрочване на данъчната тежест.
7. Второ, предимството трябва да бъде предоставено от държавата или общината или чрез държавни/общински ресурси. Загубата на данъчен приход е равностойна на изразходването на държавни ресурси под формата на бюджетен разход. Този критерий също се прилага за помощ, предоставена от органите на местното самоуправление. Освен това държавна подкрепа може да се осигурява в еднаква степен както чрез данъчни разпоредби от законодателен, регулативен или административен характер, така и чрез практиката на данъчните органи.
8. Трето, мярката трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията. Този критерий предполага, че получателят на мярката извършва стопанска дейност независимо от правния си статут или начините на финансиране. Фактът, че помощта заздравява положението на предприятието в сравнение с това на други предприятия, които са конкуренти на съответния пазар, е достатъчен, за да се направи изводът, че търговията е засегната. Независимо че размерът на помощта е относително малък (С изключение на помощта, отговаряща на тестовете на правилото за минималната помощ. Виж чл. 1, ал. 6 от закона.
Разграничаване между държавна помощ и общи мерки), нито че предприятието на получателя е средно по мащаб или че неговият дял от съответния пазар е много малък, както и че получателят не извършва износ към страни, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи или изнася почти цялата си продукция извън посочените страни, не променя по никакъв начин този извод.
9. На последно място, мярката трябва да бъде специфична или селективна, като облагодетелства "определени предприятия или производството на определени стоки". Селективно предимство възниква в резултат на изключение от данъчните разпоредби от законодателен, регулативен или административен характер или от дискреционната практика на данъчните органи. От друга страна, селективният характер на мярката може да бъде оправдан от "характера или общата схема на системата". В този случай мярката не се счита за помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона. Тези различни аспекти се разглеждат по-долу.
10. Данъчните мерки, които са достъпни за всички икономически субекти, извършващи дейност в Република България, са по принцип общи мерки. Те трябва да бъдат достъпни за всички предприятия на основата на равен достъп и не могат де факто да бъдат намалени по обхват чрез дискреционните правомощия на държавата да ги предостави или чрез други фактори, които ограничават практическия им ефект. Това условие не ограничава правомощията на държавата да взема решения относно икономическата политика, която тя счита за най-подходяща, и в частност, да разпределя данъчната тежест по свое усмотрение върху различните фактори на производство. При условие че те се прилагат без разлика за всички предприятия и за производството на всички стоки, следните мерки не представляват държавна помощ:
- данъчни мерки от чисто технически характер (например определяне на ставката за данъчно облагане, схеми за амортизация и правила за прехвърляне на загуби; разпоредби за предотвратяване на двойното данъчно облагане или избягването на данъци);
- мерки, преследващи общи цели на икономическата политика чрез намаляване на данъчната тежест, свързана с някои производствени разходи (научноизследователска и развойна дейност, околна среда, обучение, заетост).
11. Когато определени предприятия или отрасли се облагодетелстват повече от други от тези данъчни мерки, това не означава непременно, че те попадат в полето на приложение на правилата на конкуренция, регулиращи държавната помощ. Така мерките, предназначени да намалят данъчното облагане на труда за всички предприятия, имат относително по-голям ефект върху промишлените отрасли със силна интензивност на работна сила, отколкото върху промишлените отрасли, интензивно използващи капитали, без непременно да представляват държавна помощ. По същия начин данъчните стимули за инвестиране в опазването на околната среда, научноизследователската и развойната дейност или обучение облагодетелстват само предприятията, които извършват такива инвестиции, но отново не представляват непременно държавна помощ.
12. Всяка мярка, предназначена частично или изцяло да освободи предприятия от даден отрасъл от начисленията, произтичащи от нормалното прилагане на общата система, без да има основание за това освобождаване, въз основа на характера или общата схема на тази система представлява държавна помощ. Член 1, ал. 3 от закона не прави разграничение между мерките на държавна намеса въз основа на техните причини или цели, а ги определя с оглед на техните ефекти. Такива различия между данъчните системи не могат да бъдат коригирани от едностранни мерки, които са насочени към предприятията, най-засегнати от различията между данъчните системи.
13. Основният критерий при прилагането на чл. 1, ал. 3 от закона спрямо данъчните мерки е този, съгласно който мярката осигурява в полза на определени предприятия в Република България изключение от прилагането на данъчната система. След това трябва да се разгледа дали изключението от системата или диференциацията в рамките на тази система се обосновават от "характера или общата й схема", т.е. дали произтичат пряко от основните или ръководните й принципи. Когато случаят не е такъв, се касае за държавна помощ.
Критерий за селективност или специфичност
14. Само мерките, които обхващат цялата територия на държавата, избягват критерия за специфичност, определен в чл. 1, ал. 3 от закона. Мерките с регионален или местен обхват могат да облагодетелстват определени предприятия, подлежащи на принципите, посочени в т. 13. Самият закон определя като помощ мерки, които са предназначени да насърчат икономическото развитие на даден район. Член 4, т. 1 и 3 от закона предвижда в случай на такъв вид помощ възможни изключения от общия принцип за несъвместимост на мерките на държавна помощ.
15. Законът предвижда, че мярка, която е специфична за даден отрасъл, попада в приложното поле на чл. 1, ал. 3, който изрично включва фразата "производство на определени стоки" сред критериите, които определят дали налице е помощ, която подлежи на контрол от страна на комисията. Съгласно добре установената практика данъчна мярка, чийто основен ефект е да насърчи един или повече отрасли на дейност, представлява помощ. Същото се отнася до мярка, която облагодетелства само национални продукти, които се изнасят. Освен това мярка, която е насочена към всички отрасли - предмет на международна конкуренция, представлява помощ. Изключение от спазването на основната ставка на корпоративния данък за цял отрасъл на икономиката представлява, с изключение на някои конкретни случаи, държавна помощ.
16. Различни данъчни правила могат да се прилагат в зависимост от статута на предприятията. Някои държавни и общински предприятия са освободени от местни и други данъци. Такива правила, които предоставят преференциално третиране на предприятия с правен статут на държавни и общински предприятия и извършващи стопанска дейност, могат да представляват държавна помощ по смисъла на закона.
17. Някои данъчни привилегии са понякога ограничени до определени видове предприятия, до някои от техните функции (услуги в рамките на една група, посредничество или координация) или за производството на определени стоки. Доколкото те облагодетелстват определени предприятия или производството на определени стоки, те могат да представляват държавна помощ по чл. 1, ал. 3 от закона.
Дискреционни административни практики
18. Дискреционните практики на данъчните органи могат също да породят мерки, които попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 3 от закона. Третирането на икономическите агенти на дискреционна основа може да означава, че индивидуалното прилагане на обща мярка придобива характеристиките на селективна мярка, в частност когато упражняването на дискреционното правомощие надхвърля обикновеното управление на данъчните приходи въз основа на обективни критерии.
19. Ако в ежедневната практика данъчните разпоредби трябва да бъдат тълкувани, те не могат да позволяват дискреционно третиране на предприятията. Всяко решение на администрацията, което се отклонява от общите данъчни разпоредби в полза на отделни предприятия, води по принцип до презумпцията за държавна помощ и трябва да се анализира подробно. Доколкото административните решения съдържат тълкуване на общите правила, те не пораждат презумпция за помощ. От друга страна, непрозрачността на взетите от съответните органи решения и възможността за гъвкавост при вземането на решения подкрепят презумпцията, че такъв е поне техният ефект в някои случаи. Това не намалява възможността на държавата да осигури на данъкоплатците правна сигурност и предсказуемост по отношение на прилагането на общите данъчни разпоредби.
Оправдаване на освобождаването с "характера или общата схема на системата"
20. Различният характер на някои мерки не означава непременно, че те трябва да бъдат счетени за държавна помощ. Такъв е случаят с мерките, чиято икономическа обосновка ги прави необходими за функционирането и ефективността на данъчната система. От друга страна, държавата трябва да представи такава обосновка.
21. Прогресивният характер на таблицата на подоходния данък или на размера на корпоративния данък се обосновава от тяхната преразпределителна цел. Изчисляването на амортизацията на активите и методите за оценка на резервите варират, но такива методи могат да бъдат присъщи на данъчните системи, към които принадлежат. По същия начин механизмите за събиране на държавни вземания могат да са различни. На последно място, някои условия могат да бъдат обосновани с обективни различия между данъкоплатците. От друга страна, ако данъчната администрация има дискреционна свобода да определя различни амортизационни срокове или различни методи за оценка, предприятие по предприятие, отрасъл по отрасъл, съществува презумпция за помощ. Такава презумпция също съществува, когато данъчната администрация разглежда данъчните задължения при всеки отделен случай с цел, различна от целта за оптимизиране на възстановяването на данъчните задължения от съответното предприятие.
22. Очевидно корпоративен данък не може да бъде наложен, ако няма реализирана печалба. По този начин с характера на данъчната система може да се обоснове фактът, че организациите с нестопанска цел, като фондациите или асоциациите, са конкретно освободени от корпоративен данък, ако действително не могат да реализират печалба. Освен това с характера на данъчната система може да се обоснове и фактът, че кооперациите, които разпределят цялата печалба между членовете си, не се облагат с данък на равнище кооперацията, когато данъкът е наложен на нивото на техните членове.
23. Трябва да се направи разграничаване между, от една страна, външните цели, поставени по отношение на определен данъчен режим (в частност социални или регионални цели) и, от друга страна, целите, които са присъщи на самата данъчна система. Общата цел на данъчната система е да събира приходи, за да се финансират държавните разходи. Всяко предприятие се предполага да плаща данък само веднъж. Поради това присъщо на логиката на данъчната система е да се отчитат данъците, които са платени в държавата, в която предприятието има данъчна регистрация. Някои изключения от данъчните правила са трудни за обосноваване чрез логиката на данъчната система. Такъв е случаят, ако чуждестранни предприятия са третирани по-благоприятно, отколкото местните юридически лица, или ако данъчни привилегии се предоставят на седалищата на предприятия или на предприятия, които предоставят определен вид услуги (например финансови услуги) в рамките на група.
24. Конкретни разпоредби, които не съдържат дискреционни елементи, позволяващи данъкът да бъде определен на фиксирана основа (например в селското стопанство или в рибното стопанство), могат да бъдат обосновани от характера и общата схема на системата, когато те вземат под внимание специфични счетоводни изисквания или значението на земята в активите, които са специфични за определени отрасли, и следователно такива разпоредби не представляват държавна помощ. На последно място логиката, която е в основата на някои специфични разпоредби за данъчното облагане на малките и средните предприятия, е сравнима с тази, която е залегнала в прогресивния характер на системата за данъчно облагане.
4. Съвместимост на държавната помощ под формата на данъчни мерки с принципите на свободната конкуренция
25. Ако данъчна мярка представлява помощ, която е предмет на чл. 1, ал. 3 от закона, тя може въпреки това както помощта, предоставена под други форми, да се квалифицира за едно от изключенията от принципа за несъвместимост със свободната конкуренция. Освен това когато получателят, независимо дали е частно или публично предприятие, е бил натоварен от държавата с изпълнението на услуги от общ икономически интерес, помощта също може попадне в обхвата на разпоредбите на чл. 1, ал. 4 от закона.
26. Когато фискална помощ е предоставена, за да стимулира предприятия да предприемат някои конкретни проекти (в частност инвестиране) и когато нейната интензивност е ограничена по отношение на разходите по изпълнение на проекта, тя не се различава от субсидия и може да се третира по същия начин. Въпреки това такива механизми трябва да определят достатъчно прозрачни правила, за да позволят да се определи количествено предоставената полза.
27. В повечето случаи, от друга страна, разпоредбите за данъчно облекчение са общи по характер: те не са свързани с изпълнението на специфични проекти и намаляват текущите разходи на предприятието, без да е възможно да се оцени точният обем, когато комисията извършва предварително проучване. Такива мерки представляват "помощ за текуща дейност". Помощта за текуща дейност е по принцип забранена. Комисията я разрешава понастоящем само в изключителни случаи и при спазване на някои условия, например в корабостроенето, определени видове помощ за опазване на околната среда и за районите, включително най-крайните райони, които попадат в приложното поле на изключението на чл. 4, т. 1 от закона, при регионално неизгодното положение, което имат за цел да облекчат. Тя трябва по принцип (с изключение на двете категории помощ, посочени по-долу) да намалява прогресивно и да е ограничена във времето. Помощта за текуща дейност може също да бъде разрешена под формата на помощ за транспорт в пограничните и високопланинските райони, които са рядко населени и достъпът до тях е сериозно затруднен. Помощта за текуща дейност не може да се разрешава, когато представлява помощ за износ между Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи. Спрямо държавната помощ за морския транспорт се прилагат специфичните правила за този отрасъл.
28. Когато държавната помощ се разглежда от комисията като съвместима с принципа на свободна конкуренция, като предназначена да насърчи икономическото развитие на определени райони, тя трябва да "бъде пропорционална и насочена към търсените цели". Когато се прилага изключение въз основа на регионални критерии, комисията трябва да се убеди, че съответните мерки:
- допринасят за регионално развитие и се отнасят за дейности, които имат местно въздействие; установяването на офшорни дейности не осигурява задоволителна подкрепа за местната икономика, доколкото тяхното влияние върху нея е незначително;
- се отнасят до действителни регионални затруднения; може да се постави въпросът, дали има действително регионални затруднения за дейности, за които допълнителните разходи имат слабо въздействие, като транспортните разходи за финансиране на дейности, които позволяват избягването на данъчното облагане;
- се разглеждат в контекста на режима за наблюдение на държавните помощи, по който Република България е страна; комисията трябва в това отношение да вземе под внимание негативните ефекти, които такива мерки могат да имат върху държавите, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи.
5. Процедури
29. Член 7 от закона изисква органите, предоставящи помощ, да уведомяват комисията за всички свои "планове да предоставят или изменят вече предоставена помощ" и постановява, че предложените мерки не могат да се изпълнят без предварителното одобрение на комисията. Тази процедура се прилага за всички помощи, включително за данъчните.
30. Ако комисията установи, че държавна помощ, която е била приведена в действие в нарушение на тази разпоредба, не може да се възползва от някое от условията за съвместимост, предвидени в закона, и следователно е несъвместима с принципа на свободната конкуренция, тя изисква от органа, предоставящ помощта, да я възстанови. В случай на държавна помощ под формата на данъчни мерки сумата, която трябва да се възстанови, се изчислява въз основа на сравнението между действително платения данък и сумата, която е трябвало да бъде платена, при прилагане на общия режим. Към тази сума се дължи и лихва по чл. 17, ал. 2 от закона.
31. Министерството на финансите извършва текущо наблюдение върху всички системи за помощ, съществуващи в Република България. То обхваща и държавната помощ под формата на данъчни мерки. За извършването му министерството на финансите ежегодно изисква представянето на доклади от предоставящите помощ органи за техните съществуващи системи за държавна помощ.
Приложение № 14 към чл. 15
(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.)
Елемент на помощ при продажба на земя и сгради от държавни органи и от органите на местното самоуправление
I. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 20006 г.) Въведение
С оглед предоставянето на държавна помощ при продажба на земя и сгради от държавни органи и от органите на местното самоуправление да бъде по-прозрачно и за да се намали броят на случаите, които трябва да се проучат
Това приложение:
- описва опростена процедура, която дава възможност продажбите на земя и сгради да се осъществяват по начин, който автоматично изключва съществуването на държавна помощ;
- ясно определя случаите на продажби на земя и сгради, за които комисията трябва да бъде уведомена, за да прецени дали определени сделки съдържат елемент на помощ и ако е така - дали помощта е съвместима с принципите на свободната конкуренция;
- улеснява комисията бързо да решава оплаквания или възражения на трети страни, в които се твърди, че при продажбата на земя и сгради е налице помощ.
Това приложение отчита факта, че бюджетните разпоредби съществуват, за да гарантират, че държавната и общинската собственост няма да се продава по принцип под стойността й.
Това приложение се отнася само до продажбите на земя и сгради - държавна и общинска собственост. То не се прилага по отношение на публично придобиване на земя и сгради или на отдаване или вземане под наем на земя и сгради от държавните органи и органите на местното самоуправление. Такива прехвърляния могат също да съдържат елемент на държавна помощ.
Това приложение не засяга специфичните разпоредби или практики, чиято цел е насърчаване на качеството на и достъпа до строителство на частни жилища.
II. Принципи
1. Продажба чрез безусловна тръжна процедура
По дефиниция продажбата на земя и сгради въз основа на достатъчно добре оповестена, открита и безусловна тръжна процедура, при приемане на най-добрата или единствената оферта, е продажба по пазарна стойност и следователно не представлява държавна помощ. Без значение е обстоятелството, че преди тръжната процедура е съществувала различна оценка на земята и сградите за счетоводни нужди или за осигуряването на начална минимална цена.
а) една оферта е "достатъчно добре оповестена", когато многократно е била рекламирана през един приемливо дълъг период (два или повече месеца) в националната преса, "Държавен вестник" или в други подходящи публикации, както и чрез агенции за недвижима собственост, отправени към широк кръг потенциални купувачи, които могат да достигнат до всички потенциални купувачи.
Когато планираната продажба на земя и сгради с оглед на голямата им стойност или други особености може да привлече инвеститори от цяла Европа или други международни инвеститори, тя трябва да бъде оповестена в издания, които имат редовни тиражи и в чужбина. Такива оферти трябва също да бъдат огласени и чрез агенти, рекламиращи пред клиенти от цяла Европа или извън нея;
б) една оферта е "безусловна", когато всеки купувач, независимо дали извършва или не дейност, както и какъв е характерът на тази дейност, има свободата да придобие земята и сградите и да ги използва съобразно нуждите си; могат да бъдат наложени ограничения с оглед предотвратяване нарушения на обществения ред, защита на околната среда или за избягване на очевидно спекулативни цени; наложените ограничения за използване на земята и сградите от собственика поради градоустройствено и регионално планиране, осъществено в съответствие с нормативната уредба, не се отразяват върху безусловния характер на офертата;
в) ако условие за продажбата е бъдещият собственик да поеме специални задължения освен произтичащите от закона, от решение на планиращите органи или на тези, свързани с общата защита и опазване на околната среда и общественото здраве, в интерес на държавните органи или общия публичен интерес, офертата трябва да се счита за "безусловна" по смисъла на горната дефиниция само в случай че всички потенциални купувачи трябва или са в състояние да поемат това задължение, независимо дали извършват или не дейност, както и какъв е характерът на тази дейност.
2. Продажба без безусловна тръжна процедура
а) (доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Оценка от независим експерт
В случай че държавните органи и органите на местното самоуправление не предвиждат да следват посочената в т. 1 процедура, преди да се започнат преговорите за продажбата, трябва да се извърши независима оценка от един или повече независими оценители с цел формиране на пазарна цена, основана на общоприетите пазарни индикатори и стандарти за оценка. Образуваната по този начин пазарна цена е минималната покупна цена, за която може да се приеме, че не представлява държавна помощ.
"Оценител на имот" е лице с добра репутация, което:
- има подходяща степен, присъдена от лицензиран научен център, или съответна академична квалификация;
- има подходящ опит и е компетентен да оцени земя и сгради в съответствие с тяхното месторазположение и категория.
Ако не съществуват съответни академични специалности, оценителят на имоти трябва да е член на призната професионална организация, занимаваща се с оценки на земя и сгради, както и:
- да бъде назначен от съда или от друг орган с подобен статут;
- да има минимум признато свидетелство за завършено средно образование и достатъчно ниво на обучение, поне 3 години следдипломен професионален опит и познания за оценяване на земя и сгради точно в това място.
Оценителят трябва да е независим при осъществяване на задачите си, което означава, че държавните органи и органите на местното самоуправление не биха могли да му дават нареждания по въпроси, касаещи резултатите от оценката. Държавните служби за оценка и държавни служители или наети лица могат да бъдат считани за независими, при условие че действително е невъзможно да се окаже неоснователно въздействие върху дейността им.
"Пазарна цена" е цената, на която би трябвало да се продадат земята и сградите по силата на частен договор между склонния да продаде продавач и кандидат-купувача в деня на оценката, при условие че собствеността е предложена публично, че пазарните условия позволяват нормално прехвърляне и че е налице нормален период от време за водене на преговорите за продажба, съобразен с характера на собствеността.
б) Разлика
Ако след съответното усилие да се продадат земята и сградите по пазарни цени стане ясно, че определената от оценителя цена не може да бъде постигната, може да се допусне отклонение до 5% от тази цена, което се счита за съответстващо на пазарните условия. Ако и в следващ, оправдано дълъг период, земята и сградите отново не могат да се продадат на определената от оценителя цена с 5-те % намаление, може да се направи нова оценка, която да отрази опита и получените оферти.
в) Специални задължения
При продажбата могат да бъдат наложени специални задължения в обществен интерес, които са свързани със земята и сградите, но не и с купувача или стопанската му дейност, при условие че от всеки потенциален купувач се изисква и по принцип той е в състояние да ги изпълни независимо от това, дали извършва или не дейност и какъв е характерът на тази дейност. Икономическите загуби от подобни задължения трябва да се оценят отделно от независими оценители и да се компенсират от продажната цена. Задълженията, чието изпълнение би било дори отчасти в интерес на купувача, би трябвало да се оценят предвид факта, че: например, може да има изгода от реклама, спонсориране на спортни или културни мероприятия, отразяване, подобряване на работната среда на купувача, обекти за възстановяване на работоспособността на служителите на купувача.
Средствата, необходими за изпълнение на задълженията на собствениците на земята, произтичащи от закон, не се приспадат от продажната цена (те включват, например: грижа за земята и сградите и за поддръжката им като част от обичайните социални задължения на собствениците, плащането на данъци и подобни разходи).
г) Цена на органите
Първоначалните цени, по които държавни органи и органите на местното самоуправление са придобили земята и сградите, са индикатор за пазарната им стойност, освен ако е изминал значителен период от време между продажбата и покупката на земята и сградите. Следователно пазарната цена не би трябвало да се определя под първоначалната цена през период поне от 3 години след придобиването, освен ако независим оценител специално установи, че е налице общо намаление на пазарните цени на сградите и земята на релевантния пазар.
3. Нотифициране
Органът, предоставящ помощ, трябва да уведоми комисията, без да се изключва правилото за минимална помощ, за да може комисията да прецени съществува ли държавна помощ и ако съществува, да оцени нейната съвместимост с принципите на свободната конкуренция по отношение на следните сделки:
а) всяка продажба, която не е сключена на основата на открита и безусловна тръжна процедура, при която се приема най-доброто предложение или единствено предложение, и
б) всяка продажба, проведена при липса на такава процедура, на цена, по-ниска от пазарната, установена от независим оценител.
4. Оплаквания
Когато комисията получи оплакване или друго твърдение от трето лице за наличие на елемент на държавна помощ в споразумение за продажба на земя и сгради от държавни органи и органите на местното самоуправление, тя приема, че не е налице държавна помощ, ако от информацията, представена от органа, предоставящ помощта, е видно, че установените по-горе принципи са спазени.
Приложение № 15 към чл. 16
(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.)
Прилагане на разпоредбите за държавните помощи за обществена услуга разпространение на радио- и телевизионни програми
1. Въведение
1. През последните години разпространението на радио- и телевизионни програми търпи важни промени. Премахването на монополите, появата на нови участници и бързото развитие на технологиите променят из основи конкурентната среда. Разпространението на телевизионни програми е традиционно резервирана дейност. От възникването й се предоставя предимно чрез публични предприятия под монополен режим вследствие на ограничената достъпност на предавателни честоти и високите бариери за достъп.
2. Въвеждането на конкуренция на пазара води до по-широк избор за потребителите, тъй като много допълнителни канали и нови услуги стават достъпни. Това благоприятства и развитието на нови технологии и повишава плурализма в отрасъла. При либерализиране на пазара обществената услуга разпространение на радио- и телевизионни програми трябва да бъде запазена като начин за осигуряване покритие на редица области и задоволяване на нуждите, които частните оператори не биха задоволили в оптималната степен.
3. Това приложение определя принципите, които трябва да бъдат спазвани от комисията при прилагане на правилата по държавните помощи относно държавното финансиране на обществена услуга разпространение на радио- и телевизионни програми.
2. Значение на обществената услуга разпространение на радио- и телевизионни програми
4. Радио- и телевизионните медии имат важно значение за функционирането на съвременните демократични общества, конкретно при развитието и предаването на обществени ценности. Поради това отрасълът разпространение на радио- и телевизионни програми е обект на специфични правила от общ интерес. Тези правила се основават на общи ценности, като свобода на изразяването и право на отговор, плурализъм, защита на авторското право, насърчаване на културното и езиковото разнообразие, защита на непълнолетните и на човешкото достойнство, защита на потребителите.
5. Обществената услуга разпространение на радио- и телевизионни програми въпреки икономическото си значение не може да се сравнява с обществената услуга в който и да е друг икономически отрасъл. Не съществува друга такава услуга, която едновременно да има достъп до толкова широк сектор от населението, да му предоставя толкова информация и съдържание и да предава и влияе както на индивидуалното, така и на общественото мнение.
6. Обществената услуга разпространение на радио- и телевизионни програми влияе за насърчаване на културното разнообразие, за осигуряване на образователни програми, за обективно информиране на общественото мнение, за гарантиране на плурализъм и за предоставяне - демократично и безплатно - на качествено забавление.
7. Разпространението на радио- и телевизионни програми се възприема като достоверен източник на информация и представлява за част от населението основен източник на информация. По този начин то обогатява обществения дебат и осигурява условия всички граждани да участват в обществения живот.
8. Значението на обществената услуга се признава с Европейското споразумение. По отношение на правилата по държавните помощи основната разпоредба е чл. 1, ал. 4 от закона, която гласи: "Разпоредбите на този закон се прилагат и по отношение на помощи, предоставяни на предприятия, на които държавата или общината възлага извършването на услуги от обществен интерес, доколкото прилагането им не препятства фактически или юридически изпълнението на задачите, които са им възложени."
9. Системата на общественото разпространение на радио- и телевизионни програми в държавата е пряко свързана с демократичните, социалните и културните нужди на обществото и с необходимостта да се запази медийният плурализъм. Разпоредбите на закона не накърняват компетенцията на държавата да осигурява финансиране на обществената услуга разпространение на радио- и телевизионни програми, когато такова финансиране се предоставя на организации, осъществяващи разпространение на радио- и телевизионни програми, за обема обществена услуга и когато то не засяга условията на търговския обмен и конкуренцията до степен, която да противоречи на общия интерес на Република България и на страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи, като реализацията на обема на тази обществена услуга се взема под внимание.
10. Широкият обществен достъп без дискриминация и на основата на еднакви възможности до различни канали и услуги е необходима предпоставка за изпълнение на специалното задължение на обществената услуга разпространение на радио- и телевизионни програми. Освен това обществената услуга разпространение на радио- и телевизионни програми трябва да се възползва от технологичния прогрес, да носи на обществото облагите от новите аудио-визуални и информационни услуги и новите технологии и да се натовари с развитието и разнообразяването на дейности в дигиталната ера. Обществената услуга разпространение на радио- и телевизионни програми трябва да предоставя разнообразие от програмиране в съответствие с нейния обем, за да се обърне към обществото като цяло; в тази връзка е законно обществената услуга разпространение на радио- и телевизионни програми да се стреми да достига до по-широки аудитории.
11. С оглед на тези специфични за отрасъла характеристики един мандат за обществена услуга, обхващащ широко разнообразие от програмиране в съответствие с нейния обем, се счита за законен, доколкото цели балансирано и разнообразно програмиране, способно да запази определено равнище на публика за обществените радио- и телевизионни разпространители и по този начин да осигури изпълнение на мандата, т.е. задоволяване на демократичните, социалните и културните нужди на обществото и гарантирането на плурализма.
12. Трябва да се отбележи, че търговските радио- и телевизионни разпространители, част от които са обект на изискванията за обществена услуга, също така имат значение до степента, до която те допринасят за плурализъм, обогатяват културния и политическия дебат и разширяват избора на програми.
3. Приложимост на чл. 1, ал. 3 на закона
3.1. Характер на държавните помощи при държавното финансиране на радио- и телевизионните разпространители
13. Ефектът от държавната намеса, а не нейната цел е решаващият елемент във всяка оценка на съдържанието на държавната помощ съгласно чл. 1, ал. 3 от закона. Държавно финансиране на радио- и телевизионни разпространители, които извършват обществена услуга, трябва да се разглежда като държавна помощ, когато отговаря на критериите на чл. 1, ал. 3 от закона. Радио- и телевизионните разпространители, които извършват обществена услуга, се финансират от държавния бюджет. При някои особени обстоятелства държавата прави капиталови инжекции или отписва дългове в полза на радио- и телевизионни разпространители, които извършват обществена услуга. Тези финансови мерки са присъщи на държавните органи и съдържат трансфер на държавни ресурси. Наличието на държавна помощ трябва да се оценява на индивидуална основа за отделните случаи и зависи от специфичния характер на финансирането.
14. Държавното финансиране на радио- и телевизионни разпространители, които извършват обществена услуга, в определени случаи засяга търговията. Такъв е случаят на придобиване и продажба на програмни права, което често става на международно равнище. Извършването на рекламната дейност в случай на обществени радио- и телевизионни разпространители, които имат право да продават рекламно пространство, има трансграничен ефект, особено за хомогенни лингвистични райони през националните граници. Структурата на собствеността на търговските радио- и телевизионни разпространители, които извършват обществена услуга, може да се разпростре върху повече от една държава.
15. Всеки трансфер на държавни ресурси към определено предприятие, както и когато се покриват нетни разходи по задължения за обществена услуга, трябва да се разглежда като държавна помощ (при положение че всички условия за прилагане на чл. 1, ал. 3 от закона са изпълнени).
4. Оценка на съвместимостта на държавните помощи съгласно чл. 3 и 4 от закона
16. Държавните помощи за обществените радио- и телевизионни разпространители трябва да бъдат разгледани от комисията, за да се определи дали могат да бъдат приети за съвместими с принципите на свободната конкуренция. Дерогациите в чл. 3 и 4 от закона могат да бъдат прилагани.
17. Член 4, т. 4 от закона позволява на комисията да оценява помощите за насърчаване на културата като съвместими с принципите на свободната конкуренция, когато такива помощи не засягат условията на търговия и конкуренцията до степен, която противоречи на общия интерес на страните, с които България е установила режим на наблюдение на държавните помощи. В правомощията на комисията е да реши за фактическото прилагане на тази разпоредба по същия начин, както за другите случаи на освобождаване в чл. 4 на закона. Трябва да се напомни, че разпоредбите, предоставящи освобождаване от забрана за държавните помощи, трябва да се прилагат стриктно.
Понятието "култура" по смисъла на чл. 4, т. 4 от закона трябва да се тълкува ограничително. Образователните и демократичните нужди на Република България трябва да се разглеждат отделно от насърчаването на културата. Съществува различие между културните, социалните и демократичните нужди на всяко общество. Образованието може да има културен аспект.
18. Държавните помощи за радио- и телевизионни разпространители, които извършват обществена услуга, в някои случаи не разграничават тези три нужди. Освен ако органът, предоставящ помощта, не предвиди отделна дефиниция и отделно финансиране на държавна помощ само за насърчаване на култура, такава помощ не попада в обхвата на чл. 4, т. 4 от закона. Тя се оценява съгласно чл. 1, ал. 4 от закона относно услугите от общ икономически интерес. Независимо от правната основа за оценка на съвместимостта анализът по същество се извършва от комисията на основата на критериите в това приложение.
5. Оценка на съвместимостта на държавните помощи съгласно чл. 1, ал. 4 от закона
19. Значението на услугите от общ икономически интерес при постигане на основните цели за развитието и предаването на социални ценности е напълно признато.
20. Член 1, ал. 4 от закона предвижда дерогиране и трябва да се тълкува рестриктивно. За да се възползва една мярка от такава дерогация, е необходимо да бъдат изпълнени всички условия, както следва:
а) услугата трябва да е услуга от общ икономически интерес и да е ясно определена като такава от държавните органи (дефиниция);
б) на предприятието трябва изрично да е възложено от държавния орган или органа на местното самоуправление предоставянето на тази услуга (възлагане);
в) прилагането на разпоредбите за конкуренцията в закона трябва да препятства изпълнението на определените задачи, възложени на предприятието, и освобождаването от тези разпоредби не трябва да засяга развитието на условията по търговията до степен, която би противоречала на общия интерес (тест за пропорционалност).
21. Комисията оценява дали тези критерии са спазени.
5.1. Дефиниция на обема обществена услуга
22. За да отговори на условията по т. 20, буква "а" относно прилагането на чл. 1, ал. 4 от закона, е необходимо да се установи официална дефиниция на мандата на обществената услуга. Само тогава комисията може да оцени с достатъчна правна сигурност дали е приложима дерогацията съгласно чл. 1, ал. 4 от закона.
23. Дефинирането на мандата на обществената услуга попада в компетенциите на държавата да взема решения на национално, регионално или местно ниво. При упражняването на тази компетенция се взема предвид концепцията за "услуги от общ икономически интерес". С оглед специфичното естество на отрасъл разпространение на радио- и телевизионни програми, "широка" дефиниция, която възлага на радио- и телевизионен разпространител задачата да предоставя балансирано и разнообразно програмиране в съответствие с обема, като едновременно с това запазва определено равнище на публиката, може да се счита за приложимо съгласно чл. 1, ал. 4 от закона. Такава дефиниция е в съответствие с целта за удовлетворяване на демократичните, социалните и културните нужди на определено общество и за гарантиране на плурализъм, включително културно и езиково разнообразие.
24. Обемът обществена услуга може да включва определени услуги, които не са "програми" в широк смисъл, като информационни услуги по електронен път, само до степен, която отчита развитието и разнообразяването на дейностите в цифровата ера, като те трябва да са отправени към същите демократични, социални и културни нужди на въпросното общество. Когато обхватът на обема обществена услуга е разширен, за да покрие нови услуги, актът за дефиниране и възлагане трябва да бъде съответно изменен в рамките на чл. 1, ал. 4 от закона.
25. Задача на комисията е да установи дали органът, предоставящ помощта, спазва разпоредбите на закона. Комисията не решава дали една програма трябва да бъде предоставяна като услуга от общ икономически интерес, нито поставя под съмнение естеството или качеството на определен продукт. Дефиницията на обема обществени услуги е очевидно погрешна, ако включва дейности, които се определят, че отговарят на демократичните, обществените и културните нужди на всяко общество. Такава е позицията в случай на електронна търговия. Обемът обществена услуга описва предлаганите на обществото услуги в общ интерес. Въпросът за дефинирането на обема обществени услуги не трябва да се смесва с въпроса за финансовия механизъм, избран да осигури тези услуги. Поради това, доколкото радио- и телевизионните разпространители, извършващи обществена услуга, могат да извършват търговски дейности, като продажба на рекламно пространство, за да получават приходи, тези дейности не могат да се разглеждат като част от обема обществена услуга.
26. Дефиницията за мандата на обществената услуга трябва да е максимално прецизна. Тя не трябва да оставя съмнения за това, дали определена дейност, извършвана от оператор, на когото тя е възложена, е определена от държавния орган или от органа на местното самоуправление като включена в обема обществена услуга. Без ясно и точно дефиниране на задълженията, възложени на оператора на обществената услуга, чл. 1, ал. 4 от закона не се прилага.
27. Ясното определяне на дейностите, обхванати от обема обществена услуга, е важно и за оператори, които не предоставят обществена услуга, така че те да могат да планират своите дейности.
28. Условията за обема обществена услуга трябва да са точни, така че органите да могат ефективно да наблюдават спазването им, както е описано в следващата глава.
5.2. Възлагане и контрол
29. За да се ползва от освобождаване съгласно чл. 1, ал. 4 от закона, обемът обществени услуги трябва да се възлага на едно или повече предприятия чрез официален акт (например чрез законодателство, договор или упълномощаване).
30. Не е достатъчно на радио- и телевизионния разпространител на обществена услуга да бъде официално възложено предоставянето на дефинирана обществена услуга. Необходимо е обществената услуга да е и действително предоставена, както е предвидено в разпоредбите на официалната договореност между държавния орган или органа на местното самоуправление и предприятието, на което тя е възложена.
31. В компетенциите на държавния орган или органа на местното самоуправление е да избира механизъм за осигуряване на ефективен контрол на изпълнението на задълженията за обществена услуга.
32. При липсата на ефективни и достоверни данни, че обществената услуга е предоставена, в начина, по който е възложена, не се прилага чл. 1, ал. 4 от закона.
5.3. Финансиране на обществена услуга разпространение на радио- и телевизионни програми и тест на пропорционалност
5.3.1. Избор на финансиране
33. Задълженията за обществената услуга могат да бъдат количествени и/или качествени. Каквато и да е формата им, те биха могли да докажат правото си на компенсация с понасянето на допълнителни разходи, които в друг случай радио- и телевизионният разпространител не би направил.
34. Схемите за финансиране се разделят на две основни категории: "единично финансиране" и "двойно финансиране". Категорията "единично финансиране" включва системите, при които обществената услуга разпространение на радио- и телевизионни програми се финансира само от обществените фондове под каквато и да е форма. Системите на "двойното финансиране" включват разнообразие от схеми, при които обществената услуга разпространение на радио- и телевизионни програми се финансира чрез комбинации на държавни или общински средства и приходи от търговски дейности, като продажба на рекламно пространство или програми.
35. Компетентните органи имат право да изберат начина за финансиране на обществената услуга разпространение на радио- и телевизионни програми, като комисията трябва да провери съгласно чл. 1, ал. 4 от закона, че дерогацията от нормалното прилагане на правилата относно конкуренцията за изпълнение на услугите от общ икономически интерес не засяга конкуренцията на пазара по непропорционален начин. Тестът е с "отрицателен" характер: той изследва дали приетата мярка не е непропорционална. Помощите не трябва да засягат развитието на търговията до степен, която би била противоположна на общия интерес.
36. Този подход е приложим и за обществената услуга разпространение на радио- и телевизионни програми. Финансирането не трябва да засяга условията на търговията и конкуренцията в Република България до степен, която би била в противоречие с общия интерес, като се взема предвид реализацията на обема на тази обществена услуга.
5.3.2. Изисквания за прозрачност на оценката на държавните помощи
37. Описаната по-горе оценка от комисията изисква ясно и прецизно дефиниране на обема обществени услуги и точно разграничаване между дейностите, свързани с обществените услуги, и дейностите, несвързани с тях. Разделянето на счетоводните сметки между тези две сфери вече се изисква на национално ниво, за да се осигурява прозрачност и отчетност, когато се използват обществени средства. Разделянето на счетоводните сметки е необходимо, за да позволи на комисията да извърши теста за пропорционалност. То предоставя на комисията възможност за проучване наличието на кръстосано субсидиране и за защита на оправдани компенсаторни плащания за услуги от общ икономически интерес. На основата на подходящо разпределение на разходите и приходите се определя дали общественото финансиране е ограничено до нетните разходи за обема обществени услуги и поради това е приемливо съгласно чл. 1, ал. 4 от закона.
38. Изискванията за прозрачност на финансовите отношения между държавните органи, органите на местното самоуправление и държавните и общинските предприятия и в рамките на самите предприятия, на които са предоставени специални или изключителни права или им е възложено да извършват услуги от общ икономически интерес, са посочени в Наредба № 6 за реда за наблюдение и осигуряване на прозрачност по държавните помощи.
39. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Наредба № 6 изисква от органа, предоставящ държавна помощ, да предприеме необходимите мерки за осигуряване - за всяко предприятие, на което са предоставени специални или изключителни права или му е възложено да извършва услуги от общ икономически интерес и получава компенсации за извършване на услуги от обществен интерес и което изпълнява и други дейности, като:
а) вътрешните счетоводни сметки, съответстващи на различни дейности, т.е. дейности, свързани с обществена услуга, и дейности, свързани с необществените услуги, да са разделени;
б) всички разходи и приходи да са коректно отнесени или разпределени на основата на последователно прилагани и обективно оправдани принципи за отчитане на разходите;
в) принципите на отчитане на разходите, съгласно които се водят отделни счетоводни сметки, да са ясно установени.
40. Общите изисквания за прозрачност се прилагат и към радио- и телевизионните разпространители. Изискванията се отнасят до радио- и телевизионните разпространители на обществена услуга, доколкото те са получатели на държавни помощи и им е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес, за които държавните помощи не са фиксирани за определен период, след провеждането на открита, прозрачна и недискриминираща процедура. Задължението за разделяне на счетоводните сметки не се прилага за радио- и телевизионните разпространители на обществена услуга, чиито дейности са ограничени до предоставяне на услуги от общ икономически интерес и които не извършват дейности извън сферата на тези услуги.
41. В отрасъл разпространение на радио- и телевизионни програми разделянето на счетоводните сметки не предизвиква значителен проблем от гледна точка на приходите, но може да не е еднозначно или наистина изпълнимо от гледна точка на разходите. Това се дължи на факта, че в отрасъл разпространение на радио- и телевизионни програми държавата може да сметне цялото програмиране на радио- и телевизионните разпространители за обхванато от обема обществена услуга, като в същото време позволява и търговска експлоатация. Приносът на различните дейности до голяма степен е един и същ.
42. Радио- и телевизионните разпространители трябва да дават подробен отчет за източниците и сумите на всички приходи, произтичащи от изпълнението на дейности, свързани с необществени услуги.
43. Разходите, специфични за дейността, несвързани с обществени услуги, трябва да се определят. Когато едни и същи ресурси - персонал, оборудване, наземни инсталации и др. - се използват за извършване на дейности, свързани с обществена услуга и с други услуги, разходите, свързани с тях, се разпределят пропорционално спрямо общите разходи на предприятието.
44. Това означава, че за разлика от общоприетия подход в други отрасли на комуналните услуги разходите, които са изцяло присъщи на дейности по обществената услуга, от които се ползват и търговски дейности, не трябва да се разделят между двете и изцяло се разпределят в обществената услуга. Такъв е случаят с производствените разходи за дадена програма, която е част от обема обществена услуга, но също така е продавана на други радио- и телевизионни разпространители. Пълното разпределение на разходите между двете дейности може да бъде оспорено. Независимо от това разпределението на разходите от гледна точка на прозрачността на счетоводните сметки не трябва да се смесва с възстановяване на разходи при дефинирането на ценовата политика. Последният въпрос е разгледан в т. 46.
5.3.3. Пропорционалност
45. При извършване на теста за пропорционалност се набляга на това, че държавното финансиране е необходимо на предприятието, за да изпълнява своите задачи, свързани с обществена услуга. Независимо от това, за да се изпълнят изискванията на този тест, е необходимо държавните помощи да не надвишават нетните разходи по извършването на обществената услуга, като се имат пред вид също и други преки и непреки приходи, произтичащи от естеството на обществената услуга. Поради това нетната полза, която дейностите, свързани с необществената услуга, извличат от дейността, свързана с обществената услуга, се отчитат при оценката на пропорционалността на помощта.
46. Съществуват пазарни изкривявания, които не са необходими при изпълнението на обществената услуга. Например определен радиотелевизионен разпространител на обществена услуга, когато по-ниските приходи са покрити от държавни помощи, може да понижи цените на рекламите или на други дейности, свързани с необществени услуги на пазара, така че да намали приходите на конкуренцията. Такива действия не са приемливи при предоставяне на обществена услуга от радио- и телевизионния разпространител. Когато радио- и телевизионен разпространител, който предоставя обществена услуга, подбива цените на дейности, свързани с необществена услуга, за да възстанови постоянните разходи, които търговски оператор, действащ в подобна ситуация, трябва да възстановява, това води до наличие на свръхкомпенсиране на задълженията на обществена услуга и засяга търговските и конкурентните условия до степен, която би била в противоречие с принципите на свободната конкуренция.
47. При извършване на теста за пропорционалност се разглежда степента на нарушаване на конкуренцията, произтичащо от помощта. Това може да се оправдае от необходимостта за извършване на обществената услуга, определена от държавния орган или органа на местното самоуправление, и да осигури нейното финансиране.
48. Анализът на въздействието на държавните помощи върху конкуренцията и развитието на търговията се базира на специфичните характеристики на всеки случай. Конкурентната структура и други характеристики на всеки пазар не са в обхвата на това приложение. В това приложение не се определят предварително условията, при които цените на радио- и телевизионните разпространители на обществена услуга са в съответствие с т. 46. Оценка съгласно чл. 1, ал. 4 от закона за съвместимостта на държавните помощи за обществените радио- и телевизионни разпространители се извършва за всеки индивидуален случай.
49. При оценката се взема предвид степента, до която държавните помощи са необходими, за да се изпълни задължението за обществена услуга. Системата като цяло би могла да има положителен ефект от поддържане на алтернативен източник на снабдяване на някои съответни пазари. Този ефект трябва да се балансира с възможните отрицателни ефекти от помощите, като възпрепятства навлизането на други оператори на пазарите, с което се позволява по-олигополистична пазарна структура, или води до антиконкурентно поведение на операторите на обществена услуга на съответните пазари.
Приложение № 16 към чл. 17
Държавна помощ за въгледобивния отрасъл
Въведение
1. Минималното ниво на производство на въглища, съчетано с други мерки, целящи разработването на възобновяеми енергийни източници, съдейства за поддържането на такова съотношение на местните основни източници на енергия, което значително повишава енергийната сигурност. Съразмерността на местните основни източници на енергия насърчава развитието на целите в областта на околната среда в рамките на устойчивото развитие.
2. В съответствие с принципа на пропорционалност производството на субсидирани въглища трябва да бъде ограничено до абсолютно необходимото за постигане на ефективен принос към целите на енергийната сигурност. Следователно помощта, предоставена от държавния орган или органа на местното самоуправление, трябва да бъде ограничена до покриване на инвестиционните разходи или на текущите производствени загуби в случаите, в които въгледобивът е част от план за достъп до запасите на въглища.
3. Държавната помощ за поддържане на достъпа до въглищни запаси с оглед осигуряване на енергийна сигурност трябва да бъде заделена за производствени единици, които могат да допринесат за постигането на тази цел при задоволителни икономически условия. Прилагането на тези принципи би спомогнало за пренасочване на помощта към въгледобивния отрасъл.
4. При определени рискове, произтичащи от геоложката несигурност, помощта за покриване на разходите за първоначална инвестиция позволява на жизнеспособните производствени единици или на такива, които са близо до това състояние, да осъществят технически инвестиции, необходими за поддържането на техния конкурентоспособен капацитет.
5. Преструктурирането на въгледобивната промишленост има големи социални и регионални последици поради съкращаването на дейността. Производствени единици, които не отговарят на изискванията за предоставяне на помощ като част от целта за поддържане на достъпа до въглищни запаси, се възползват временно от помощ, за да намалят социалните и регионалните последствия от своето затваряне.
6. Помощта за възобновяемите източници на енергия се предоставя в съответствие с правилата и критериите за държавна помощ за защита и опазване на околната среда съгласно приложение № 7.
7. Във въгледобивния отрасъл може да бъде предоставена помощ за научноизследователска и развойна дейност, за защита и опазване на околната среда и помощ за обучение, при условие че тя е съвместима с настоящите правила. Помощта трябва да бъде предоставена в съответствие с изискванията и критериите, прилагани от комисията за тези категории помощ.
I. Общи правила и дефиниции
1. Цел
Това приложение регламентира правилата за предоставяне на държавни помощи във въгледобивния отрасъл с цел подпомагане на неговото преструктуриране. Посочените по-долу правила отчитат:
- социалните и регионалните аспекти от преструктурирането на въгледобива;
- необходимостта от поддържане (като предпазна мярка) на минимално количество местно производство на въглища, за да се гарантира достъпът до запаси.
2. Определения
За целите на това приложение:
а) "въглища" означава висококачествени, среднокачествени и нискокачествени въглища - категория "А и В" по смисъла на Международната кодификационна система за въглищата, съставена от Икономическата комисия на ООН за Европа (Международна система за кодификация на среднокачествени и висококачествени въглища (1998); Международна класификация на въглищата в геоложките пластове (1998) и Международна система за кодификация на нискокачествените въглища (1999). );
б) "план за достъп до запасите от въглища" е план, обезпечаващ производството на минимално количество местни въглища, необходимо за гарантиране на достъпа до въглищни запаси;
в) "план за затваряне" е план, разработен от държавния орган или от органа на местното самоуправление, предвиждащ поредица от мерки, които завършват с окончателно затваряне на производствени единици във въгледобива;
г) "разходи за първоначални инвестиции" са постоянни капиталови разходи, пряко свързани с инфраструктурната дейност или с оборудването, което е необходимо за добиване на въглищните ресурси в съществуващите мини;
д) "производствени разходи" са разходите, свързани с текущото производство, изчислени съгласно т. 9.2. Те включват (отделно от разходите за минните операции) разходи за дейности по обогатяване на въглища (промиване, оразмеряване и сортиране), както и за транспортирането им до мястото на доставка;
е) "текущи производствени загуби" е положителната разлика между разходите по производство на въглищата и доставната продажна цена, договорена свободно от страните, при условия, които преобладават на световния пазар.
3. Помощ
1. Помощта за въгледобивния отрасъл може да бъде приета за съвместима с принципите на свободната конкуренция, само ако е съобразена с правилата по раздел II "Категории държавна помощ", без да се засягат схемите за държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност, за защита и опазване на околната среда и за обучение.
2. Помощта трябва да покрива само разходите, свързани с въглищата, необходими за производство на електричество; за комбинирано производство на топлоенергия и електричество; за производството на кокс и за зареждане с гориво на доменните пещи в стоманодобивната промишленост, когато подобна употреба се извършва в Република България или в страна, с която тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи.
II. Категории държавна помощ
4. Помощ за намаляване на дейността
1. Помощта за предприятие, предназначена специално за да покрие текущите производствени загуби на производствени единици, може да бъде приета за съвместима с принципите на свободната конкуренция, само когато отговаря на следните условия:
а) дейността на съответните производствени единици е част от план за затварянето им с краен срок - 31 декември 2007 г.;
б) нотифицираната помощ за тон условно гориво въглищен еквивалент не трябва да надвишава разликата между предвижданите производствени разходи и предвижданите приходи за една въгледобивна година. Действително изплатената помощ подлежи на годишна корекция, основаваща се на действителните приходи и разходи, най-късно до края на въгледобивна година, следваща годината, през която е предоставена помощта;
в) размерът на помощта за тон условно гориво въглищен еквивалент да не бъде основание доставните цени на въглищата в Република България да бъдат по-ниски от цените за въглища от същото качество от трети страни;
г) помощта да не води до никакво нарушение на конкуренцията между купувачите и потребителите на въглища в Република България;
д) помощта да не води до никакво нарушение на конкуренцията на пазара на електричество; на пазара на комбинираното производство на топлоенергия и електричество; на пазара на производство на кокс и на пазара на стомана.
5. Помощ за достъп до запасите от въглища
1. Държавен орган или орган на местното самоуправление може да предостави помощ на предприятие в съответствие с т. 5.2 и 5.3, предназначена специално за производствени единици или за група от производствени единици, само ако помощта допринася за поддържане на достъпа до запасите от въглища. Дадена производствена единица може да получи само една от категориите помощ по т. 5. 2 и 5.3. Не е допустимо натрупването на помощ по т. 5.2 и 5.3.
Помощ за първоначална инвестиция
2. Помощта за покриване на разходи, свързани с първоначална инвестиция, може да бъде приета за съвместима с разпоредбите на закона, само ако отговаря на условията по т. 4, букви "в", "г" и "д" от раздел II, както и на следните условия:
а) помощта да бъде предназначена за съществуващи производствени единици, които не са получавали помощ или които са получили одобрена от комисията помощ и са доказали, че са в състояние да постигнат конкурентоспособно положение по отношение на цените на въглища с подобно качество от трети страни;
б) производствените единици съставят план за действие и финансов план, показващи, че предоставената помощ за съответния инвестиционен проект ще осигури икономическа жизнеспособност на тези производствени единици;
в) нотифицираната помощ и действително предоставената помощ не надвишават 30 % от общите разходи по съответния инвестиционен проект, което ще даде възможност на производствената единица да стане конкурентоспособна по отношение на цените на въглища с подобно качество от трети страни.
Предоставената в съответствие с тази точка помощ, платима еднократно или на части в течение на няколко години, не може да бъде изплащана след 31 декември 2010 г.
Помощ за текущо производство
3. Помощта, предвидена за покриване на текущи производствени загуби, може да бъде съвместима с принципите на свободната конкуренция, само ако отговаря на условията в т. 4, букви "б", "в", "г" и "д" от раздел II, както и на следните условия:
а) дейността на съответната производствена единица или на група производствени единици в същото предприятие е част от плана за достъп до запасите от въглища;
б) помощта ще бъде предоставена на производствени единици, които от гледна точка на нивото и вида на производствените разходи и в рамките на количеството местни въглища, което ще се произведе в изпълнение на плана по буква "а", имат по-добри перспективи.
6. Намаляване на помощта
1. Общият размер на помощта за въгледобива, предоставяна съгласно т. 4 и 5.3 от раздел II, трябва да следва низходяща тенденция, водеща до значително намаление. Не може да се предоставя помощ, предназначена за съкращаване на дейността по реда на т. 4 от раздел II, след 31 декември 2007 г.
2. Общият размер на помощта за въгледобива, предоставена по т. 4 и 5 от раздел II, не може да надвишава за всяка година след 2003 г. размера на разрешената за 2001 г. по т. 3 и 4 от раздел I и раздел II помощ.
7. Помощ за покриване на извънредни разходи
1. Държавна помощ за предприятия, извършващи или извършвали дейност, свързана с въгледобива, която им дава възможност да покрият разходи, произтичащи или произтекли от рационализиране и преструктуриране на въгледобива, несвързани с текущото производство ("наследени пасиви"), може да бъде призната за съвместима с правилата на свободната конкуренция, при условие че изплатената сума на помощта не надвишава тези разходи. Помощта може да се използва за покриване на:
а) разходите, направени само от предприятия, които извършват или са извършили преструктуриране, т. е. разходи, свързани с възстановяване на околната среда на бивши въгледобивни обекти;
б) разходите, направени от няколко предприятия.
2. Категориите разходи, произтичащи от рационализация и преструктуриране на въгледобива, са описани в раздел IV.
8. Общи разпоредби
1. Разрешената сума на помощта, предоставена в съответствие с която и да е разпоредба от това приложение, се изчислява, като се взема предвид всяка помощ, предоставена за същите цели, под каквато и да е форма, чрез всеки друг национален ресурс.
2. Цялата помощ, получена от предприятията, трябва да бъде отразена в отчетите за приходите и разходите като отделна позиция в приходната част, различна от оборота. Когато предприятие, получаващо помощ по силата на това приложение, работи не само в областта на въгледобива, но извършва и друга стопанска дейност, предоставените средства трябва да са предмет на отделно осчетоводяване, за да може финансовите потоци по това приложение да бъдат ясно установени. Средствата трябва да бъдат управлявани по такъв начин, че да не съществува възможност те да бъдат прехвърляни за други дейности.
III. Процедури по уведомяване, оценяване и одобряване
9. Уведомяване
1. В допълнение към разпоредбите на закона за помощта по това приложение ще се прилагат специалните правила по т. 9.2 - 9.10 от раздел III.
2. Производствените разходи се изчисляват в съответствие с тримесечните обобщени извлечения за разходите, които се представят пред комисията от въгледобивите предприятия. Въгледобивните предприятия включват в изчисленията на производствените разходи нормални амортизационни отчисления и лихва върху заемния капитал. Приемливите разходи за лихви върху заемния капитал трябва да се основават на пазарните лихвени проценти и да се ограничат до дейностите (процесите), изброени в т. 2, буква "д" от раздел I.
3. Планът за затваряне на съответни производствени единици трябва да съдържа най-малко следните елементи:
а) идентификация на производствените единици;
б) действителните или предполагаемите производствени разходи за всяка производствена единица за въгледобивна година; тези разходи се изчисляват съгласно т. 9.2 от раздел III;
в) предполагаемото производство на въглища за една въгледобивна година от производствените единици, включени в плана за закриване;
г) предполагаемия размер на помощта за съкращаване на дейността за една въгледобивна година.
4. Органите, които възнамеряват да предоставят помощ в съответствие с т. 5.2 от раздел II, трябва да представят пред комисията временен план за достъп до въглищните запаси. Планът трябва да съдържа като минимум обективни критерии за подбор като например икономическа жизнеспособност, на които да отговарят производствените единици, за да получат помощ за инвестиционни проекти.
5. Органите, които предвиждат да предоставят помощ съгласно т. 5.3 от раздел II, трябва да представят пред комисията план за достъп до въглищните запаси. Планът трябва да съдържа най-малко следните елементи:
а) обективни критерии за подбор, на които трябва да отговарят производствените единици, за да бъдат включени в плана;
б) идентификация на производствените единици или група от производствени единици в едно и също въгледобивно предприятие, отговарящи на критериите за подбор;
в) действителните или предполагаемите производствени разходи за всяка производствена единица за въгледобивна година; тези разходи се изчисляват съгласно т. 9.3;
г) план за действие и финансов план за всяка производствена единица или група производствени единици в същото предприятие;
д) предполагаемото производство на въглища за една въгледобивна година от производствените единици или група производствени единици в едно и също предприятие, съставляващо част от плана за достъп до въглищни запаси;
е) предполагаемия размер на помощта за достъп до въглищните запаси за всяка въгледобивна година;
ж) относителните дялове на местните въглища и възобновяемите енергийни източници спрямо сумата на местните първични енергийни източници, които допринасят за енергийната сигурност в рамките на устойчиво развитие и очакваната тенденция за тяхното нарастване или спадане.
6. Като част от уведомлението за плановете, предвидени в т. 9.3, 9.4 и 9.5 от раздел III, органът, отпускащ помощта, трябва да предостави пред комисията цялата информация, отнасяща се до намаляване на емисиите на парникови газове. Информацията трябва да съдържа подробни данни за намаляването на емисиите в резултат на положените усилия за използване на технологии за чисто изгаряне на въглищата.
7. Всеки, който предоставя помощ, информира комисията за всяка промяна в първоначално представения план по отношение на данните по т. 9.3, 9.4, 9.5 и 9.6 от раздел III.
8. Всеки, който предоставя помощ, трябва да уведоми за цялата финансова подкрепа, която предвижда да предостави на въгледобивния отрасъл през въгледобивната година, като уточни вида на подкрепата в съответствие с формите на помощ, предвидени в т. 4, 5 и 7 от раздел II. На комисията трябва да бъдат предоставени също така и всички разяснения относно начина на изчисляване на предвидените производствени разходи и тяхната връзка с нотифицираните пред комисията планове по т. 9.3, 9.4, 9.5 и 9.6 от раздел III.
9. Всеки, който предоставя помощ, изпраща уведомление за сумата и пълна информация относно начина на изчисляване на действително платената през въгледобивната година помощ не по-късно от 6 месеца след края на настоящата година. Преди края на следващата въгледобивна година трябва също да бъде обявена и всяка промяна в първоначално предоставената сума на помощта.
10. При уведомяване по т. 4, 5 и 7 от раздел II всеки, който предоставя помощ, обявява действително изплатената помощ и предоставя цялата информация, необходима за проверка на условията и критериите по предходните разпоредби.
10. Оценяване и одобряване
1. Комисията извършва оценка на плана/плановете, за които е била уведомена съгласно т. 9 от раздел III. Комисията взема решение за тяхното съответствие с условията и критериите, предвидени в т. 4, 5, 6, 7 и 8 от раздел II, както и за това, доколко те отговарят на целите на това приложение, като се основава на процедурата, залегнала в закона.
2. Комисията разглежда мерките, нотифицирани съгласно т. 9.8 от раздел III, в контекста на плановете, предоставени в рамките на т. 9.3, 9.4, 9.5 и 9.6, и приема решение по реда на закона.
IV. Дефиниция на разходите, посочени в т. 7
1. Извършени и предвидени разходи само от предприятия, които извършват или са извършили преструктуриране и рационализиране.
По-специално:
а) разходи за изплащане на социални осигуровки на работници, които ще бъдат пенсионирани, преди да са навършили изискваната по закона пенсионна възраст;
б) други извънредни разходи за работници, които са загубили работата си в резултат на преструктуриране и рационализиране;
в) изплащането на пенсии и добавки, нерегламентирани със закон, на работници, които са загубили работата си в резултат на преструктурирането и рационализирането, и на работници, имащи право на такива плащания преди преструктурирането;
г) разходите, направени от предприятията за адаптацията на работниците с цел да бъдат подпомогнати при намиране на нова работа извън въгледобивния отрасъл и по-конкретно разходите за обучение;
д) разходите за предоставяне на безплатни въглища на работници, които са загубили работа в резултат на преструктуриране и рационализиране, както и на работници, които са имали право на такива доставки преди преструктурирането;
е) остатъчни разходи, произтичащи от административни, правни или данъчни разпоредби;
ж) разходи за допълнителна подземна дейност за обезопасяване, произтичащи от затварянето на производствени единици;
з) щети от мините, при условие че са причинени от производствени единици, които се затварят поради преструктуриране;
и) разходи, свързани с рехабилитация на бивши въгледобивни обекти, особено:
- остатъчни разходи, произтичащи от вноски в предприятия за водоснабдяване и отвеждане на отпадните води;
- други остатъчни разходи, свързани с водоснабдяването и отстраняването на отпадни води;
к) остатъчни разходи за покриване на здравни застраховки на бивши миньори;
л) изключителна присъща амортизация, при условие че тя е резултат от затваряне на производствени единици (без да се взема под внимание каквато и да е преоценка, направена след 1 януари 1994 г., която надвишава ръста на инфлация).
2. Извършени и предвидени разходи от няколко предприятия
а) увеличаване на вноските извън изискваните по закон за покриване на разходите за социално осигуряване в резултат на намаляване броя на вносителите вследствие на преструктурирането;
б) разходи, свързани с преструктурирането, за водоснабдяване и отвеждане на отпадните води;
в) увеличаване на плащанията за органите, отговарящи за водоснабдяване и отвеждане на отпадните води, при условие че увеличението е резултат от намаляване на производството на въглища, подлежащо на облагане с данък, и е следствие от преструктурирането.
Приложение № 17 към чл. 18
Анализ на държавните помощи, свързани с невъзстановяеми разходи в електроенергетиката
1. Въведение
Това приложение има за цел да изясни условията, при които разпоредбите на закона се прилагат по отношение на държавните помощи, свързани с невъзстановяемите разходи в електроенергетиката. То не препятства прилагането на разпоредбите на приложенията, които уреждат останалите видове държавни помощи. В частност комисията продължава да разрешава предоставянето на регионална помощ и държавна помощ за защита и опазване на околната среда въз основа на релевантните за тях приложения. Помощта, която не може да бъде разрешена на основание чл. 4 от закона, може да се оцени въз основа на чл. 1, ал. 4 от закона.
Това приложение цели да покаже условията, при които законът се прилага по отношение на мерки, представляващи помощи, предназначени да компенсират разходите по задължения и гаранции, чието изпълнение може да стане невъзможно предвид разпоредбите на глава девета от Закона за енергетиката (Обнародван в ДВ, бр. 107 от 2003 г.). То не трябва да се прилага за мерки, които не могат да бъдат определени като държавни помощи по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона.
2. Дефиниция за невъзстановяеми разходи
Като невъзстановяеми разходи се определят задължения и гаранции, свързани с изпълнение на дейността (оперативни задължения и гаранции). Практически те могат да съществуват под различни форми: дългосрочни договори за покупка; инвестиции с мълчалива или изрична гаранция за продажба; инвестиция извън обсега на обичайната дейност. За да бъдат квалифицирани от комисията като приемливи невъзстановяеми разходи, такива задължения и гаранции трябва да отговарят на следните условия:
2.1. Оперативните задължения и гаранции, които могат да доведат до невъзстановяеми разходи, трябва да са възникнали преди датата на влизане в сила на Закона за енергетиката.
2.2. Наличието и обосноваността на такива задължения и гаранции се установява въз основа на основните законови изисквания и договорни условия, както и в законодателния контекст, при който са поети.
2.3. Такива съществуващи задължения или гаранции трябва да отчитат риска да не бъдат оценявани по реда на разпоредбите на глава 9 от Закона за енергетиката. За да бъдат квалифицирани като невъзстановяеми разходи, задълженията и гаранциите трябва да са станали икономически неизгодни при действието на Закона за енергетиката и значително да засягат конкурентоспособността на засегнатите предприятия. Това трябва да е видно от счетоводните записвания на предприятието (напр. резерви), имащи за цел да отразят предвидимото въздействие на тези задължения и гаранции. Задълженията и гаранциите попадат под действието на това приложение, особено когато в резултат от тях жизнеспособността на предприятието може да бъде застрашена при липса на помощ или друга преходна мярка. Ефектът на задълженията и гаранциите върху конкурентоспособността или жизнеспособността на засегнатите предприятия се оценяват в съвкупност. За да бъдат квалифицирани задълженията или гаранциите като невъзстановяеми разходи, трябва да бъде възможно да се установи причинно-следствена връзка между влизането в сила на Закона за енергетиката и затруднението, което засегнатото предприятие би имало при изпълнение изискването или да осигури съответствие със задълженията или гаранциите. За да установи такава причинно-следствена връзка, комисията трябва да вземе предвид всяко падане на цените на електрическата енергия или загуба на пазарен дял от съответното предприятие. Задълженията и гаранциите, които не биха могли да бъдат изпълнени независимо от влизането в сила на Закона за енергетиката, не представляват невъзстановяеми разходи.
2.4. Такива задължения и гаранции трябва да бъдат неотменими. Ако предприятието има възможност за избягване на плащането или за изменение на задълженията или гаранциите, това трябва да бъде отчетено при изчисляването на присъщите невъзстановяеми разходи.
2.5. Задължения и гаранции между предприятия, свързани в една икономическа група, по правило не могат да се квалифицират като невъзстановяеми разходи.
2.6. Невъзстановяемите разходи са стопанските разходи, които трябва да съответстват на фактическата сума, която е инвестирана, платена или дължима по силата на задълженията или гаранциите, от които те произтичат; затова не могат да бъдат приети универсални изчисления, освен ако може да бъде доказано, че те отразяват действителната икономическа ситуация.
2.7. Невъзстановяемите разходи трябва да бъдат в нетно изражение спрямо приходи, печалба или добавена стойност, свързани със задълженията и гаранциите, от които те произтичат.
2.8. Невъзстановяемите разходи трябва да се оценяват в нетно изражение без помощта, която е платена или която е дължима за активите, за които се отнасят. В частност когато задълженията или гаранциите са свързани с инвестиция - предмет на държавна помощ, стойността на помощта трябва да се приспадне от невъзстановяемите разходи, произтичащи от тях.
2.9. Там, където невъзстановяемите разходи, произтичащи от задължения или гаранции, които е трудно да бъдат отнесени към Закона за енергетиката, трябва при изчисляването на присъщите невъзстановяеми разходи да се вземат предвид настъпващите с времето промени на икономическите и конкурентните условия, определящи за националния пазар на електроенергия. По-конкретно, когато задълженията или гаранциите могат да съставляват невъзстановяеми разходи поради предвидимото падане на цените на електроенергията, при изчисляването им трябва да се вземе предвид реалното движение на цените на електроенергия.
2.10. Обезценените преди влизането в сила на Закона за енергетиката разходи не могат да завишават невъзстановяемите разходи. Все пак провизии или амортизация на активи, вписани в баланса на даденото предприятие, с ясно определена цел да се отчете предвидимият ефект от влизането в сила на Закона за енергетиката, могат да са свързани с невъзстановяемите разходи.
2.11. Приемливите невъзстановяеми разходи не могат да превишават необходимия минимум, който позволява на засегнатото предприятие да продължи изпълнението или осигуряването на съответствие със задълженията или гаранциите, изисквани от Закона за енергетиката. Следователно те трябва да бъдат изчислени, като се има предвид най-икономичното разрешение (при липса на помощ) от гледна точка на засегнатото предприятие. Това би могло да обхване наред с другите неща и прекратяването на задължения или гаранции, водещи до завишаване на невъзстановяемите разходи или разпореждане с всички активи или с част от активите, също водещи до завишаване на невъзстановяемите разходи (когато това не противоречи на самите принципи на задълженията или гаранциите). В случай на дългосрочен договор за покупка или продажба невъзстановяемите разходи се изчисляват при съпоставка с условията, при които на либерализирания пазар предприятието би могло да продаде или закупи съответния продукт при равни други условия.
2.12. Разходи, които предприятието може да поеме след влизането в сила на Закона за енергетиката, не могат като правило да бъдат квалифицирани като невъзстановяеми присъщи разходи по смисъла на това приложение. В случай че е необходимо, комисията може да вземе своевременно под внимание тези задължения или гаранции и ако е целесъобразно, да ги приеме за невъзстановяеми през следващата фаза на либерализиране на пазара на електроенергия.
3. Невъзстановяеми разходи и държавни помощи
Основният принцип, залегнал в чл. 1, ал. 3 от закона, е, че държавните помощи са забранени. Въпреки това чл. 3 и 4 от закона уреждат случаите, в които държавните помощи са допустими или могат да се приемат за допустими. Съгласно чл. 1, ал. 4 от закона предприятията, на които е възложено от държавата или общината извършването на услуги от обществен интерес, попадат в приложното поле на закона, доколкото това не препятства фактически или юридически изпълнението на възложените им задачи.
Държавните помощи, свързани с невъзстановяемите разходи по смисъла на това приложение, имат за цел да подпомогнат предприятията от електроенергийния отрасъл при либерализиране на пазара на електрическа енергия. Комисията може да допуска предоставянето на такива помощи, доколкото ограничаването на свободната конкуренция се компенсира от приноса на помощта за постигане на целите, за което пазарните механизми не са достатъчни. Ограничаването на конкуренцията в резултат на предоставянето на помощта с цел улесняване прехода на електроенергийните предприятия от един в значителна степен затворен пазар към частично либерализиран, в действителност не противоречи на интересите на България и на страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи. Комисията отчита, че помощта, предоставена за невъзстановяеми разходи, дава възможност на електроенергийните предприятия да намалят риска, свързан с техните предишни задължения и инвестиции, и по този начин може да ги насърчи да поддържат своите инвестиции в дългосрочен период. В крайна сметка ако няма възможност за компенсиране на невъзстановяемите разходи, би съществувал голям риск засегнатите предприятия да прехвърлят стойността на своите неизгодни задължения или гаранции към своите потребители.
Помощта за компенсиране на невъзстановяеми разходи в електроенергетиката може да бъде оправдана по отношение на други либерализирани отрасли с факта, че либерализацията на електроенергийния пазар не е съпътствана нито от бърз технически прогрес или от повишаване на търсенето, нито с оглед защита на околната среда, стабилността на доставките и по-нататъшното безпроблемно функциониране на икономиката, не би било целесъобразно да се изчака моментът, в който предприятията от електроенергийния отрасъл се сблъскат реално с трудностите, за да им бъде оказана подкрепа.
В този смисъл комисията взема предвид, че помощта, която е предназначена да компенсира невъзстановяемите разходи, попада в хипотезите на допустимост на чл. 4 от закона, ако тя подпомага развитието на определени стопански дейности, без да се увреждат търговските условия в противовес на общия интерес.
При спазване на разпоредбите, които се съдържат в останалите приложения, включително тези на приложение № 7 за държавни помощи за закрила на околната среда, комисията може принципно да приеме, че помощта за компенсиране на невъзстановяеми разходи е допустима на основание чл. 4 от закона, ако са изпълнени следните условия:
3.1. Помощта трябва да компенсира приемливи невъзстановяеми разходи, които са ясно определени и отграничени. При никакви обстоятелства тя не трябва да надвишава сумата на невъзстановяемите разходи.
3.2. Условията за плащане на помощта трябва да позволяват да се вземе предвид бъдещото развитие на конкуренцията. Такова развитие може да бъде измерено с количествени фактори като цени, пазарни дялове и други релевантни фактори. Тъй като промените в конкурентните условия оказват директно въздействие върху размера на приемливите невъзстановяеми разходи, размерът на платената помощ трябва непременно да бъде в зависимост от развитието на конкуренцията. Изчисляването на плащаната във времето помощ трябва да отчита промените в съответните фактори с оглед измерване степента на постигнатата конкуренция.
3.3. Органът или лицето, което предоставя помощта, трябва да изпраща в Министерството на финансите годишен доклад, в който да бъде описано развитието на конкуренцията на съответния пазар на електроенергия, като се посочва и изменението в съответните количествени показатели. Годишният доклад трябва да дава информация и относно това как невъзстановяемите разходи за съответната година са били изчислени, и да уточнява размера на платената вече помощ.
3.4. Помощта, която е прогресивно намаляваща, ще бъде разглеждана благосклонно от комисията при нейната оценка. В действителност това помага на засегнатото предприятие да ускори своята подготовка за либерализирания електроенергиен пазар.
3.5. Максималната стойност на помощта, която може да бъде предоставена на едно предприятие за компенсиране на невъзстановяемите разходи, трябва да бъде определена предварително. Трябва да бъде взето под внимание увеличаването на производителността, което предприятието може да достигне. Предварително трябва да се определят и условията, при които се изчислява и финансира помощта за компенсиране на невъзстановяеми разходи, както и максималният период, за който помощта може да се предостави. При нотифициране на помощта трябва да се уточни как при изчисляване на невъзстановяемите разходи се отчитат измененията във факторите, изброени в т. 3.2.
3.6. За да се избегне натрупването на помощта, органът или лицето, което предоставя помощта, трябва да поеме предварително ангажимент, че на предприятието, на което се предоставя помощ за компенсиране на невъзстановяемите разходи, няма да бъде отпусната помощ за възстановяване и преструктуриране. Приема се, че плащането на компенсации за невъзстановяеми разходи, свързани с инвестиции в активи, които не създават дългосрочни перспективи за жизнеспособност, не подпомагат електроенергийната индустрия в процеса на либерализация и не може да бъде приета за допустима по смисъла на чл. 4 от закона.
Съмнения може да породи всяка помощ, която има за цел да компенсира невъзстановяемите разходи, която не отговаря на горните изисквания или би довела до нарушаване на конкуренцията противно на общия интерес по следните причини:
3.7. Помощта не се отнася до приемливи невъзстановяеми разходи по смисъла на това приложение или до ясно определени и отграничени разходи или надвишава техния размер.
3.8. Помощта има за цел да запази всички или част от приходите, предхождащи датата на влизане в сила на Закона за енергетиката, без да се отчитат стриктно приемливите невъзстановяеми разходи, които могат да възникнат в резултат на либерализирането на пазара и конкуренцията.
3.9. Малко вероятно е размерът на помощта да бъде определен, така че да бъдат взети под внимание различията между направените при първоначалната оценка на невъзстановяемите разходи икономически и пазарни прогнози и реално настъпилите с течение на времето промени в тях.
4. Метод за финансиране на помощ, имаща за цел компенсиране на невъзстановяеми разходи
Органът или лицето, които предоставят помощта, могат свободно да изберат метода за финансиране на помощта с цел компенсиране на невъзстановяемите разходи с оглед на неговата целесъобразност. За да допусне помощта, комисията трябва да установи категорично, че финансовите условия не са в противоречие със Закона за енергетиката или с принципите на свободната конкуренция. Следователно финансовите условия не трябва да водят до спиране навлизането на предприятия отвън или на нови конкуренти на определени регионални пазари. По-конкретно помощта, която има за цел да компенсира невъзстановяеми разходи, не може да бъде финансирана от начисления за пренос на електричество или от начисления, свързани с отдалечеността на производителя и потребителя един от друг.
Комисията трябва да гарантира, че при определените финансови условия помощта осигурява равно третиране на приемливите и неприемливите потребители. С тази цел в годишния доклад по т. 3.3 трябва да се предоставя справка и за приемливите и неприемливите потребители на източниците на финансиране, насочени към компенсиране на невъзстановяемите разходи. В случай че във финансирането участват неприемливи потребители директно чрез тарифите за продажба на електричество, това трябва да бъде посочено изрично. Делът на всяка от двете групи потребители не трябва да превишава частта от невъзстановяемите разходи, подлежащи на компенсация, която съответства на пазарния дял на тези потребители.
Когато частни предприятия набират средства с оглед финансиране на помощи, предназначени да компенсират невъзстановяеми разходи, управлението на тези средства трябва да бъде ясно отграничено от управлението на обичайните ресурси на тези предприятия. Подобни инвестиции не трябва да облагодетелстват предприятията, които ги управляват.
5. Други критерии за оценка
При оценка на помощта, която има за цел компенсиране на невъзстановяемите разходи, комисията трябва да вземе под внимание размера и нивото на взаимосвързаност на съответната мрежа, както и структурата на електроенергийната индустрия. Помощ за малка мрежа с ниска степен на взаимосвързаност с останалата част от пазара буди по-малко съмнения по отношение на нарушаването на конкуренцията.
Това приложение за невъзстановяемите разходи се прилага и в региони, които попадат под действието на приложение № 1 помощ за регионално развитие.
Когато прилагането на правилата за държавна помощ, свързана с невъзстановяеми разходи, препятства фактически или юридически изпълнението на задачите на предприятия, на които държавата или общината е възложила извършването на услуги от обществен интерес, тези правила може и да не бъдат приложени, освен ако се нарушават търговските условия в противовес на общия интерес.
Правилата, установени с това приложение, се прилагат независимо дали предприятието е публична или частна собственост.
Приложение № 18 към чл. 19
Държавна помощ за отрасъл корабостроене
1. Въведение
1. Целите на това приложение са до възможно най-голяма степен да се премахнат различията между правилата, приложими за корабостроенето и за други промишлени отрасли, и по този начин да се опрости и да се направи по-прозрачна политиката в тази област, като се разширят общите хоризонтални разпоредби за корабостроителния отрасъл.
2. Въпреки това някои конкретни фактори, които оказват влияние върху корабостроителния отрасъл, трябва да бъдат отразени в политиката за контрол на държавните помощи. Тези фактори включват:
a) свръхкапацитет, намалени цени и нарушения на търговията на световния корабостроителен пазар;
б) естеството на корабите като много големи, капиталови стоки, което увеличава възможността на подпомаганите от държавния орган или органа на местното самоуправление източници на кредитиране да нарушат конкуренцията;
в) факта, че нечестните търговски практики на Световната търговска организация (СТО) са трудно приложими в корабостроителния отрасъл.
3. Като се имат предвид тези специални характеристики, целите на това приложение освен опростяване на приложимите правила са:
a) да се насърчи по-голямата ефективност и конкурентоспособност на корабостроителниците, по-конкретно чрез насърчаване на нововъденията;
б) да се улесни намаляването на икономически нежизнеспособния капацитет, където е необходимо (Доколкото тази помощ е за експортни кредити и помощ за развитие, тя е изключена от обхвата на това приложение. Рамката препраща към споразумението на ОИСР, където са описани разпоредбите относно експортните кредити и помощите за развитие на корабите. Република България не е член на тази организация и не е страна по това споразумение, следователно то не се прилага.).
4. За постигане на тези цели това приложение предвижда конкретни мерки във връзка с помощите за нововъдения, помощите за затваряне и регионалните помощи.
5. Някои черти правят корабостроенето уникално и го отличават от другите индустрии - краткият производствен ред, размерът, стойността и сложността на произведените единици, както и фактът, че прототипите се използват за търговски цели. В резултат на това корабостроенето е единственият отрасъл, който може да получава помощи за иновации.
6. Комисията счита, че помощите в корабостроенето, ремонтната дейност и преобразуването на кораби са съвместими с принципите на свободната конкуренция само ако съответстват на разпоредбите на това приложение.
2. Дефиниции
7. За целите на това приложение се прилагат следните определения:
7.1. "Корабостроене" означава построяването на самоходни търговски плавателни съдове.
7.2. "Кораборемонт" означава ремонт или поправка на самоходни търговски плавателни съдове.
7.3. "Преобразуване на кораби" означава преобразуване на самоходни търговски плавателни съдове не по-малки от 1000 бруто тона, при условие че дейностите по преобразуването налагат радикални промени в товарния план, корпуса, двигателната система или пътническите отделения.
7.4. "Самоходни търговски плавателни съдове" означава:
а) съдове не по-малки от 100 бруто тона, използвани за транспортиране на пътници и/или стоки;
б) съдове не по-малки от 100 бруто тона за извършване на специализирана услуга (например съдове за драгиране и ледоразбивачи);
в) влекачи не по-малки от 365 kW;
г) риболовни кораби не по-малки от 100 бруто тона;
д) незавършените корпуси на съдовете, посочени в букви от "а" до "г", които са на вода и са подвижни.
За целите на горното "самоходен морски плавателен съд" означава съд, който посредством постоянно задвижване и управление притежава всички характеристики на самоуправляемост в открито море. Военни съдове (съдове, които според техните основни структурни характеристики и възможности са конкретно замислени да бъдат използвани изключително за военни цели, като военни кораби и други съдове за офанзивни и дефанзивни действия), както и изменения и допълнения, направени към други съдове изключително за военни цели, се изключват, при условие че всички мерки или практики, прилагани по отношение на такива съдове, изменения или допълнителни елементи не са прикрити действия, предприети в полза на търговското корабостроене, несъвместими с правилата за държавните помощи.
7.5. "Свързано лице" означава физическо или юридическо лице, което:
а) притежава или контролира предприятие, занимаващо се с корабостроене, ремонт или преобразуване на кораби, или
б) се притежава или контролира пряко или косвено, независимо дали чрез притежание на акции или по друг начин, от предприятие, занимаващо се с корабостроене, ремонт или преобразуване на кораби.
Предполага се, че контролът възниква, след като лицето или предприятието, занимаващо се с корабостроене, ремонт или преобразуване на кораби, притежава или контролира дял повече от 25% от другото или обратно.
7.6. "Помощ" означава помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона, включително мерки като улесняване на кредитирането, гаранции и данъчни облекчения.
3. Приложими разпоредби
3.1. Обхват
8. Помощите за корабостроенето включват помощи за всяка корабостроителница, свързано лице, собственик на кораб и трета страна, които се дават, независимо дали пряко или косвено, за строителство, ремонт или преобразуване на кораби.
3.2. Приложение на хоризонталните разпоредби
9. Общият принцип е, че помощи за корабостроенето могат да се отпускат в съответствие със закона и мерките, приети на тази основа, включително следните разпоредби:
а) приложение № 4 относно държавна помощ за обучение;
б) приложение № 3 относно държавна помощ за малки и средни предприятия;
в) приложение № 8 относно държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на фирми в затруднено положение;
г) приложение № 7 относно държавна помощ за защита на околна среда;
д) приложение № 6 относно държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност.
3.3. Конкретни разпоредби
10. Общият принцип, посочен в т. 3.2, подлежи на изключения, които се обосновават от конкретните фактори, представени в т. 1.
3.3.1. Помощи за научноизследователска и развойна дейност и иновации
11. Помощите, предоставени за покриване на разходи от предприятията за корабостроене, ремонт или преобразуване на кораби, за проекти за научноизследователска и развойна дейност, могат да се смятат за съвместими с принципите на свободната конкуренция, ако са в съответствие с разпоредбите на приложение № 6 относно държавна помощ за научна и развойна дейност.
12. Помощите, предоставени за иновации в съществуващите предприятия за корабостроене, ремонт или преобразуване на кораби, могат да се считат за съвместими с принципите на свободната конкуренция до 20% максимален брутен интензитет на помощта, при условие че:
а) са свързани с индустриалното прилагане на иновационни продукти и процеси, т.е. технологично нови или значително подобрени продукти и процеси в сравнение с това положение в тази област в Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи, което крие риск от технологичен или индустриален провал;
б) помощите са ограничени до подпомагане на разходи за дейности, свързани с инвестиции, проектиране, инженерство и изпробване, пряко и изключително свързани с иновационната част от проекта. По изключение допълнителните производствени разходи за узаконяване на технологичните иновации могат да бъдат приемливи до степента, при която са ограничени до необходимата минимална сума.
3.3.2. Помощи за закриване
13. Помощите за покриване на нормалните разходи, произтичащи от пълно или частично закриване на предприятия за корабостроене, ремонт и преобразуване на кораби, може да се считат за съвместими с принципите на свободната конкуренция, при условие че последвалото намаляване на капацитета е от истинско и необратимо естество.
14. Разходите, приемливи за помощите, посочени в т. 13, са:
а) плащания на съкратени служители или на служители, пенсионирани преди законовата възраст за пенсиониране;
б) разходи за консултантски услуги за съкратени служители или за служители, които ще бъдат съкратени, или за служители, пенсионирани преди законовата възраст за пенсиониране, включително плащания от корабостроителници за улесняване създаването на малки предприятия, които са независими от въпросните корабостроителници и чиито дейности не са свързани основно с корабостроене;
в) плащания на работници за професионално обучение;
г) направени разходи за повторно развитие на корабостроителницата(ите), нейните сгради, инсталации и инфраструктура за друга употреба освен корабостроене.
15. В случаи с предприятия, които напълно преустановяват построяването, ремонта и преобразуването на кораби, следните мерки също могат да се считат за съвместими с принципите на свободната конкуренция:
а) помощи в размер, ненадвишаващ по-голямата от следните две стойности, определена от доклад на независим консултант - остатъчната отчетна стойност на инсталациите или намалените оперативни разходи, получавани по време на предвиждан тригодишен период, след приспадане на всички ползи, които предприятието - получател на помощта, извлича от закриването на инсталациите;
б) помощи като кредити или кредитни гаранции за оборотния капитал, необходими на предприятието за довършване на незавършените работи, при условие че се придържа към необходимия минимум и че значителна част от работата вече е била извършена.
16. Предприятията, които получават частична помощ за закриване, не трябва да са се възползвали от помощ за оздравяване или преструктуриране през последните 10 години. Там, където са изминали по-малко от 10 години от предоставянето на помощ за оздравяване или преструктуриране, комисията разрешава помощ за частично затваряне само при изключителни и непредвидими обстоятелства, за които предприятието не носи отговорност.
17. Размерът и интензитетът на помощта трябва да бъде оправдан от степента на закриване, като се вземат предвид структурните проблеми на засегнатия район и в случаите на преминаване към други индустриални дейности, на съществуващото законодателство и разпоредби в Република България, приложими за тези нови дейности.
18. За да се осигури необратимост на подпомаганите закривания, органът, предоставящ помощта, трябва да гарантира, че закритите корабостроителни съоръжения ще останат затворени за период не по-малък от 10 години.
3.3.3. Помощи за заетост
19. Помощите, предоставени за създаване на заетост, както и за набиране на работници в неравностойно положение и инвалиди или за покриване на допълнителните разходи за наемане на работници в неравностойно положение и инвалиди в предприятията за строителство, ремонт или преобразуване на кораби, може да се считат за съвместими с принципите на свободната конкуренция, ако са в съответствие с разпоредбите на приложение № 5 относно държавна помощ за заетост.
3.3.4. Регионални помощи
20. Регионалните помощи за корабостроенето, ремонта или преобразуването на кораби могат да се считат за съвместими с принципите на свободната конкуренция, само ако отговарят на следните условия:
а) помощите трябва да се предоставят за инвестиции в подобряване или модернизиране на съществуващите корабостроителници, които не са свързани с тяхното финансово преструктуриране, с цел да се подобри производителността на съществуващите инсталации;
б) интензитетът на помощта не трябва да надхвърля 22,5 %;
в) помощите трябва да бъдат ограничени до размера на приемливите разходи, определени в приложение № 1 относно помощ за регионално развитие.
4. Препокриване на помощи от различни източници
21. Таваните за помощите, определени в това приложение, се прилагат, независимо дали въпросните помощи се финансират изцяло или частично от държавни ресурси. Помощите, разрешени съгласно това приложение, не могат да се комбинират с други форми на финансиране, натрупването на които поражда интензитет на помощта, по-висок от предвидения в тези приложения.
22. В случаите, когато помощта е предназначена за различни цели и включва същите приемливи разходи, се прилага най-благоприятният таван за помощта.
Приложение № 19 към чл. 20
Държавна помощ за оздравяване, преструктуриране и затваряне на предприятия от отрасъл стоманодобив
1. Помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение
Важно е да се отбележи, че в отрасъл стоманодобив се поддържа прилагането на по-строги правила. Тази цел може да бъде постигната чрез фокусиране върху видовете държавна помощ, които имат най-значим ефект при нарушаване на конкуренцията в този отрасъл. Такъв е случаят с помощта за инвестиции и помощта за оздравяване и преструктуриране.
Инвестиционната помощ е забранена в отрасъл стоманодобив.
Помощта за оздравяване и помощта за преструктуриране на предприятия в затруднение от отрасъл стоманодобив съгласно дефиницията във форма I "Дефиниция на стоманодобивната промишленост" за целите на приложение № 2 относно регионална помощ за големи инвестиционни проекти не са съвместими с принципите на свободната конкуренция.
2. Помощ за затваряне
Съгласно чл. 4, т. 3 от закона помощ за насърчаване на икономическото развитие на определени стопански дейности може да бъде съвместима с принципите на свободната конкуренция. Отчитайки съществуващия свръхкапацитет в европейски и световен мащаб и като последица - липсата на ефективност, помощта за улесняване на структурното приспособяване може да допринесе за развитието на по-ефективна стоманодобивна индустрия. Поради тази причина помощта за предприятия в стоманодобивната промишленост съгласно дефиницията във форма Б на приложение № 2 може да бъде съвместима с принципите на свободната конкуренция, както следва:
2.1. Помощ за покриване на плащания, дължими от стоманодобивни предприятия, към останали без работа или преждевременно пенсионирани работници, при условие че:
- плащанията произтичат от пълното или частичното затваряне на стоманодобивните предприятия и не са били отчетени при одобряване на помощта;
- плащанията не надхвърлят обичайните плащания, дължими според действащата нормативна база, и
- помощта не надхвърля 50 % от тези плащания.
2.2. Помощ за стоманодобивни предприятия, които окончателно преустановяват производството на продукти от стомана, при условие че:
- предприятията са станали юридически лица преди 20 юни 2002 г. (В съответствие с влизането в сила на закона.);
- редовно са произвеждали продукти от стомана до датата на нотифициране на конкретната помощ;
- не са извършвали реорганизация на производството или на заводската структура след 20 юни 2002 г.;
- закриват и бракуват инсталациите, използвани за производство на продукти от стомана, в рамките на 6 месеца след спиране на производство или след одобрението на помощта от комисията в зависимост от това коя дата е по-късна;
- затварянето на предприятията не е било отчетено при одобряване на помощта, и
- сумата на помощта не надхвърля остатъчната счетоводна стойност на предприятията, които подлежат на затваряне, без да се отчита процентът на ревалоризация след 20 юни 2002 г., който надхвърля националния процент на инфлация.
2.3. Помощта за стоманодобивните предприятия, които изпълняват условията по т. 2.2, но са контролирани или контролират пряко или непряко стоманодобивно предприятие, може да се счита съвместима с принципите на свободната конкуренция, при условие че:
- предприятието, което се закрива, е било фактически и юридически отделено от общата корпоративна структура най-малко шест месеца преди изплащането на помощта;
- сметките на предприятието, което се закрива, са заверени от одобрен от комисията независим одитор като верни и точно отразяващи активите и пасивите на предприятието, и
- има действително и подлежащо на проверка намаление на производствения капацитет, което да доведе до съществен благоприятен ефект след време за промишлеността като цяло от гледна точка на намаляване на производствения капацитет на продуктите от стомана за период 5 години след датата на помощта за затваряне или датата на последното плащане по помощ, одобрена по тази точка, ако тя е по-късна.
3. Задължение за уведомяване
Всички намерения за предоставяне на помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение и за затваряне на предприятия от отрасъл стоманодобив трябва да бъдат нотифицирани поотделно.
4. Помощ, предоставена в отрасъл "стоманодобив" без подаване на уведомление
Комисията разглежда съвместимостта с принципите на свободната конкуренция на неразрешена от комисията помощ, предоставена в отрасъл "стоманодобив", по критерии, действащи във времето, когато тя е била отпусната.
Приложение № 20 към чл. 21
Държавна помощ в морския транспорт
1. Обхват и основни цели на приложението
Това приложение цели установяване на параметрите, в рамките на които да бъде одобрявана държавната помощ за морския транспорт, на основание на разпоредбите и процедурите за държавна помощ от страна на комисията съгласно чл. 4, т. 1 и/или чл. 1, ал. 4 от закона.
Схемите за помощ не трябва да бъдат прилагани за сметка на икономиките на Република България и държавите, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи, и трябва да бъде доказано, че те не застрашават в значителна степен конкуренцията между Република България и държавите, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи. Държавната помощ трябва винаги да бъде ограничена до това, което е необходимо за постигане на целта, и да бъде предоставяна по прозрачен начин. Кумулативният ефект от цялата помощ, предоставяна от държавните институции (включително на национално, регионално и местно ниво), трябва винаги да бъде вземан предвид.
Това приложение се прилага по отношение на дейностите, свързани с морския транспорт, а именно "превоз на товари и пътници по море". Също така в отделни части се отнася до влачене и екскавация.
1.1. Обхват на приложението
Това приложение се отнася до всяка помощ, предоставяна от държавен орган или орган на местното самоуправление или за сметка на държавни или общински ресурси в полза на морския транспорт. Това включва всички финансови преимущества, предоставени под каквато и да е форма, от страна на държавни органи и органите на местното самоуправление (независимо от това, дали те са на национално, регионално или местно ниво). За тази цел понятието "държавни органи" може да включва държавни предприятия и контролирани от държавата банки. Някои разпоредби, съгласно които държавата гарантира заеми или друго финансиране от търговски банки, също може да попаднат под определението за помощ. В приложението не се прави разграничение между видовете получатели нито от гледна точка на тяхната правна структура (дали са компании, съдружия или физически лица), нито от гледна точка на публичната или частната собственост. Следователно под "компании" трябва да се разбира "всички видове правни субекти".
Това приложение не обхваща помощта за корабостроене (по смисъла на приложение № 18 за държавна помощ за корабостроенето). За инвестициите в инфраструктура обикновено не се приема, че включват държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона, ако държавата предоставя свободен и равен достъп до инфраструктурата в полза на всички оператори. Независимо от това комисията може да разгледа такива инвестиции, ако те директно или индиректно облагодетелстват конкретни корабособственици. Не е налице държавна помощ, когато държавни органи и органите на местното самоуправление подпомагат определена компания по начин, който би бил приемлив за един частен инвеститор при нормални пазарни условия.
1.2. Общи цели на приложението
Повишена прозрачност на държавните помощи е необходима, за да може не само държавните органи, а и компании, и физически лица да бъдат осведомени за техните права и задължения. Това приложение е предназначено да съдейства за това, както и да поясни какви схеми за държавна помощ могат да бъдат въведени с цел да се подпомогне морският транспорт в Република България с оглед на:
- развиване на безопасен, ефективен, сигурен и екологично чист морски транспорт;
- насърчаване на регистрацията и пререгистрацията в регистър на Република България;
- допринасяне за консолидиране на морския отрасъл, създаден в държавата, като същевременно се поддържа обща конкурентоспособност на флота на световните пазари;
- запазване и усъвършенстване на морското ноу-хау и поддържане и повишаване на заетостта на българските моряци;
- допринасяне за популяризирането на нови услуги в областта на морските превози в близко плаване в съответствие с националната транспортна политика.
Държавната помощ като цяло трябва да бъде отпускана по отношение на кораби, вписани в регистъра на Република България. В определени случаи по изключение помощ може да бъде предоставяна и по отношение на кораби, вписани в други регистри, при условие че:
- те се придържат към международните стандарти и българското право, включително към нормите, отнасящи се до сигурността, безопасността, опазването на околната среда от замърсяване и условията за работа на борда;
- те се оперират от страна на Република България;
- техният собственик е установен в Република България и може да бъде удостоверено, че регистърът допринася директно за горепосочените цели.
Могат да бъдат одобрявани и мерки за отпускане на помощ, които са неутрални по отношение на знамето, по изключение при ясно доказана полза за Република България.
2. Фискални и социални мерки за подобряване на конкурентоспособността
2.1.Фискално третиране на предприятията корабособственици
Много държави разработват корабни регистри, в някои случаи подпомагани от ефективна международна инфраструктура на услугите, привличайки собственици на кораби с фискалните си условия, които са значително по-облекчени от тези в Република България. По-изгодните данъчни условия стимулират компаниите не само да отхвърлят знамената на плавателните си съдове, но също така и да обмислят преместването на седалището си. Следва да се отбележи, че понастоящем не са налице ефективни международни разпоредби, които да регулират тази данъчна конкуренция, а само някои административни, правни или технически бариери, отнасящи се до преместването на регистрацията на корабите от регистъра на Република България. В този контекст създаването на условия за по-честна конкуренция чрез избор на знаме вероятно е най-добрият начин.
Приема се, че тези данъчни облекчения, които се прилагат по специален ред по отношение на корабоплаването, са държавна помощ. По същия начин заместването на корпоративния данък с данък върху тонажа също е държавна помощ.
Данък върху тонажа означава, че корабособственикът плаща определен размер данък, свързан директно с тонажа, с който оперира. Данъкът върху тонажа се изплаща независимо от действителните ползи или загуби на компанията.
Такива мерки се прилагат и за гарантиране високо качество на заетостта в частта от морския отрасъл, базирана на брега, като управлението, което е директно свързано с корабоплаването, както и по отношение на дейности като застраховане, посредническа дейност и финанси. От гледна точна на важността на тези дейности за икономиката на Република България и в подкрепа на посочените по-горе цели тези видове фискални стимули могат да бъдат подкрепени по принцип. Също така осигуряването на качество на заетостта и стимулирането на конкурентна корабоплавателна индустрия, създадена в държавата посредством фискални стимули, заедно с други инициативи за обучение и повишаване на сигурността ще подпомогнат развитието на българското корабоплаване на световния пазар. Целта на държавната помощ в рамките на държавната политика в областта на морския транспорт е да подкрепи конкурентоспособността на българския флот на световния морски пазар. Съответно схемите за данъчни облекчения трябва по принцип да изискват наличието на връзка със знамето на Република България. По изключение може да бъде одобрена помощ, когато се отнася до целия флот, опериран от корабособственик, установен на българска територия и задължен да плаща корпоративен данък, при условие че бъде доказано, че стратегическото и търговското управление на всички кораби се осъществява в действителност на територията на държавата и че тези дейности допринасят съществено за икономическото развитие и увеличаване на заетостта в Република България. Представените доказателства трябва да показват такава икономическа връзка и да съдържат информация за оперираните кораби, вписани в регистъра на Република България, за граждани на Република България, работещи на кораби и включени в дейности на сушата, както и за инвестиции в недвижимо имущество. Следва да се подчертае, че помощта е необходима за поощряване репатрирането на стратегическото и търговското управление на всички кораби в Република България и че получателите на такива схеми трябва да бъдат обект на облагане с корпоративен данък в Република България. Комисията изисква и всички налични доказателства, удостоверяващи, че всички кораби, оперирани от компании, ползващи се от тези мерки, съответстват на съответните международни и български стандарти за безопасност, включително отнасящите се до условията на работа на борда на корабите.
По принцип схемите за данъчни облекчения изискват връзка със знамето на Република България. Преди да бъде предоставена помощ по изключение (или преди да бъде одобрена такава) на флот, състоящ се от кораби, плаващи под друго знаме, трябва да се удостовери, че компаниите получатели поемат задължение да увеличат или най-малко да поддържат същия тонажен дял под българско знаме. В случаите, когато компания контролира компании - корабни оператори (Компания контролира компании - корабни оператори, в случаите, когато тази компания (предприятието майка):
а) има мажоритарен дял сред акционерите или сред членовете с право на глас на членовете в друго предприятие (дъщерно предприятие), или
б) има право да назначава или да отстранява по-голямата част от членовете на административните, управленските или контролните органи на друго предприятие (дъщерно предприятие);
в) има правото да упражнява доминиращо влияние върху друго предприятие (дъщерно предприятие) в съответствие с влезли в сила договори между тях или в съответствие с разпоредби от меморандум между тях, или в съответствие с разпоредби във връзка с асоциацията;
г) е акционер във или член на друго предприятие и контролира самостоятелно на базата на договореност с другите акционери или членове в него (дъщерно предприятие) мажоритарния дял от акционерите или членовете с право на глас в това предприятие.), горното изискване за дял на тонажа трябва да се прилага по отношение на компанията майка и дъщерните компании, взети заедно, на консолидирана основа. В случай че компанията (или група от компании) не спази(ят) това изискване, компетентните органи няма да предоставят данъчни облекчения в бъдеще по отношение на допълнителните кораби на тази компания, които плават под знаме, различно от българското, освен ако делът на общия тонаж, плаващ под това знаме, който отговаря на условията за данъчно облекчение в Република България, не е намалял в сравнение с периода, посочен в следващия параграф. Компетентните органи са задължени да уведомят Министерството на финансите за прилагането на това изключение. Изискването за български тонажен дял, съдържащо се в този параграф, не се прилага по отношение на предприятия, опериращи с най-малко 60 на сто от техния тонаж под знамето на Република България.
Във всички случаи, когато бъдат одобрени фискални схеми за горепосочените изключения, и с цел да бъде дадена възможност на съответните компетентни органи да подготвят веднъж на 3 години изискващия се в раздел 11 ("Заключителни бележки") доклад, получаващите помощ трябва да представят на съответните компетентни органи доказателства, че всички условия за прилагане на изключение са налице по време на този период. Трябва да бъдат представени доказателства, че по отношение на флота на получателя изискването за тонажен дял, съдържащо се в предходния параграф, е било спазено и че всеки кораб от този флот отговаря на съответните международни и български стандарти, включително онези, свързани със сигурността, безопасността, опазването на околната среда от замърсяване и условията за работа на борда. В случай че получателите на помощта не предоставят такива доказателства, няма да им бъде разрешено да продължават да се ползват от данъчната схема.
Също така е важно да се предвиди, че освен корабоплавателни компании, установени в Република България, от горните данъчни схеми могат да се ползват и компании, опериращи кораби със седалище в Република България. Компаниите, опериращи кораби, са субекти, които предоставят различен вид услуги на корабособствениците като технически изследвания, набиране, обучение и комплектуване на екипаж, опериране на кораби. В някои случаи операторите на кораби са натоварени както с техническото управление, така и с управлението на екипажа на плавателните съдове. В такива случаи те действат като класически "корабособственици", що се отнася до транспортните операции. Освен това когато става въпрос за корабната индустрия, този отрасъл е подложен на силна и нарастваща конкуренция на международно ниво. По тези причини е подходящо да се разшири възможността за данъчни облекчения по отношение на тази категория управители на кораби.
Компаниите за опериране на кораби могат да получават помощ само по отношение на кораби, спрямо които те отговарят за управлението на екипажа и техниката. По-специално за да отговарят на условията, операторите на кораби трябва да са поели от корабособственика пълната отговорност за оперирането на кораба, както и да поемат от него всички права и задължения, наложени от Кодекса за МКУ ("Кодекс за МКУ", Международен кодекс за управление за безопасно опериране на кораби и предотвратяване на замърсявания, приет от Международната морска организация (ММО) с резолюция А.741 (18).). В случай че корабособствениците предоставят и други видове специализирани услуги, дори те да са свързани с операциите на корабите, трябва да се води отделно счетоводство за тези дейности, които не отговарят на условията за прилагане на схеми за облекчено данъчно облагане. Изискването за участие на Република България с дял по отношение на знамето, посочено по-горе, се прилага и по отношение на управляващите компании.
Това приложение се прилага само по отношение на морския транспорт. Може да се приеме, че тегленето по море на други плавателни съдове, нефтени платформи и т.н. попада в тази дефиниция.
Тегленето попада в обхвата на приложението единствено ако повече от 50 на сто от дейностите по влачене се извършват действително от влекач през дадена година и съставляват "морски транспорт". Времето за престой може да бъде пропорционално приравнено към частта от общата дейност, която се извършва от влекача, съставляваща "морски транспорт". Следва да бъде подчертано, че дейностите по влачене, които се извършват като част от останалите дейности в пристанищата или които се състоят в оказване на помощ на плавателен съд със собствена тяга, за да достигне пристанище, не съставляват "морски транспорт" за целите на това приложение. Не се допуска изключение по отношение на връзката със знамето в случаите на влачене. По подобен начин опитът от последните години показва, че трябва да бъдат направени някои пояснения относно драгажните ("екскавационните") дейности.
"Драгажните дейности" по принцип не отговарят на условията за помощ за морския транспорт. Независимо от това фискални разпоредби за компании (като данък върху тонажа) може да се прилагат по отношение на такива драгажни компании, чиито дейности съставляват "морски транспорт" - това е транспортиране в дълбоки води на извлечени материали - за повече от 50 на сто от годишното им оперативно време и само по отношение на такива транспортни дейности. Драгажни компании, отговарящи на условията, са само тези, регистрирани в Република България (не е възможно да се прави изключение от знамето). В такива случаи се изисква водене на отделно счетоводство за морските транспортни дейности. Корабите, използвани от тези оператори, също извличат или драгират материали, които впоследствие извозват. Тези драгажни дейности не се квалифицират като държавни помощи за морския транспорт.
При всички случаи получателите по схеми трябва да подпомогнат развитието на корабоплаването и заетостта в национален интерес. Следователно посочените по-горе фискални преимущества трябва да бъдат ограничени само до дейностите, свързани с корабоплаването; оттук - в случаите, когато компанията корабособственик осъществява други търговски дейности, се изисква водене на прозрачно счетоводство, за да се предотврати преливането на средства към дейности, които не са свързани с корабоплаване. Този подход е в помощ на българското корабоплаване с оглед на неговата конкурентоспособност - с нива на данъчни задължения, сравними с нивата, които се прилагат по света, но се запазват нормалните данъчни ставки за други дейности и персоналното заплащане на акционерите и директорите.
2.2. Разходи, свързани със заетостта
Както бе отбелязано по-горе, морският транспорт е отрасъл, в който има силна международна конкуренция. Поради това мерките за подкрепа за корабоплавателния отрасъл имат за цел преди всичко намаляване на фискалните и други разходи и на тежестите, които се понасят от българските корабособственици и българските моряци в съответствие със световните норми. Те трябва директно да стимулират развитието на корабоплаването и заетостта, вместо да предоставят обща финансова помощ.
В съответствие с тези цели следните действия във връзка с разходите по заетостта трябва да бъдат разрешени за българското корабоплаване:
- намалени ставки за вноски за социално осигуряване на български моряци, наети на борда на кораби, вписани в регистъра на Република България;
- намалени ставки за данък общ доход за български моряци, наети на борда на кораби, вписани в регистъра на Република България.
За целите на този параграф "български моряци" означава:
- граждани на Република България, които са наети да работят на борда на кораби (включително ро-ро фериботи (Ро-ро фериботи са мореходни плавателни съдове с дейности, позволяващи на сухопътни и железопътни транспортни средства да се качват на борда на съда, и които превозват повече от 12 пътници.)), предоставящи пътнически услуги по разписание между пристанищата на Република България и страните, с които тя е установила режим на наблюдение на държавните помощи;
- всички моряци, подлежащи на облагане с данъци и/или заплащане на вноски за социално осигуряване в Република България - във всички останали случаи.
Защитата на заетостта в Република България е приоритет при предоставянето на помощ. На корабособствениците могат да бъдат възстановявани частично или изцяло разходите, свързани с нея, ако поради фискални причини това се предпочита вместо прилагането на намалени ставки като посочените по-горе. Такъв подход би могъл да бъде считан за еквивалентен на системата за намалени ставки така, както бе посочено по-горе, при условие че е налице ясна връзка с тези налози, не съществува свръхкомпенсация и при условие че системата е прозрачна и не дава възможност за злоупотреба.
За морската част от тегленето и драгажните дейности (морски транспорт на материали) помощта в полза на заетостта на българските моряци може да бъде предоставяна по аналогия на правилата, съдържащи се в тази разпоредба, но само ако помощта се отнася до български моряци, които работят на борда на морски влекачи със собствена тяга и драгажни компании, регистрирани в дадена държава членка, извършващи морски транспорт поне за 50 на сто от тяхното оперативно време. По този начин дейности, извършвани inter alia предимно в пристанищата, няма да се квалифицират за помощ в полза на заетостта на българските моряци.
Помощта за заетост се предоставя по реда на приложение № 5 относно държавна помощ за стимулиране на заетостта, което се прилага и по отношение на морския транспорт.
3. Подпомагане на екипаж
Помощ за подпомагането на екипажа цели да намали разходите за заетост на моряци от Република България, особено тези, свързани с кораби, опериращи в далечно плаване. Помощ, която попада в тавана (посочен в раздел 10), може да бъде предоставена под формата на заплащане или възстановяване на разходите за репатриране на български моряци, които работят на борда на кораби, вписани в регистъра на Република България.
4. Помощ за инвестиции
Субсидиите за подновяване на флота не са характерни за другите видове транспорт като сухопътния и въздушния транспорт. След като съществува вероятност те да доведат до нарушаване на конкуренцията, комисията се въздържа от одобряване на такива схеми, с изключение когато те са част от структурна реформа, водеща до намаляване на общия капацитет на флота.
Инвестициите трябва да отговарят на условията на приложение № 18 относно държавна помощ за корабостроенето. В рамките на това приложение друга помощ за инвестиции може да бъде разрешена в съответствие с националната политика на Република България за безопасно плаване в определени ограничени случаи с цел да бъде подобрено оборудването на корабите, вписани в регистъра на Република България, или с цел поощряване използването на безопасни и чисти кораби. Такава помощ може да бъде разрешена, когато създава стимули за повишаване стандартите на регистрираните в Република България кораби с цел надвишаване на задължителните стандарти за безопасност и опазване на околната среда от замърсяване, установени в международни конвенции, и предварително договорените по-високи стандарти, като по този начин се повишават безопасността и контролът върху опазването на околната среда от замърсяване. Такава помощ трябва да отговаря на приложимите разпоредби на приложение № 18 относно държавна помощ за корабостроенето.
След като корабоплаването по същество е много мобилно, регионална помощ за морските компании от райони в неблагоприятно положение, която често е под формата на инвестиционна помощ за компании, инвестиращи в тези райони, може да бъде разрешена само когато е ясно, че ползите за района се проявят в разумен период. Такъв например би бил случаят при инвестиции, свързани с изграждането на складове или покупката на определено оборудване за кораби. Инвестиционната помощ за корабни компании от райони в неблагоприятно положение може да бъде разрешена, когато отговаря и на изискванията на разпоредбите за регионална помощ по раздел 5.
5. Регионална помощ по чл. 4, т. 1 от закона
В контекста на регионалните схеми за помощ комисията прилага общите правила за национална регионална помощ според приложение № 1 относно държавна помощ за регионално развитие.
6. Обучение
Помощта за обучение е уредена в приложение № 4 относно държавна помощ за обучение, което също се прилага по отношение на морския транспорт.
Много схеми за обучение, през които преминават моряците, се подпомагат от държавата и не се считат за държавна помощ, тъй като имат общ характер (независимо от това дали са с професионална или с академична насоченост). Поради това такива схеми не са предмет на уведомяване и оценка от страна на комисията.
В случай че за дадена схема бъде счетено, че включва държавна помощ, се изисква уведомяване. Такъв може да бъде случаят, ако конкретна схема е специално свързана с обучение на борда и ползата от държавната финансова подкрепа е за обучаващата организация, за курсанта, за моряка или за корабособственика. Комисията може да приеме за допустима помощ, предоставена на недискриминационна основа, по отношение на обучение, което се осъществява на борда на кораби, регистрирани в Република България. По изключение обучението на борда на други кораби може да бъде подпомагано, когато е обосновано от обективни критерии, като липсата на свободни места на кораби, вписани в регистъра на Република България.
Когато финансовите средства са изплатени за обучение на борда, обучаващият се по принцип може да не бъде член на екипажа, но може да бъде извънщатен член. Тази разпоредба цели да гарантира, че нетните субсидии за заплати не могат да бъдат изплащани на моряци, ангажирани в обичайните дейности на екипажа.
По същия начин с цел запазване и развиване на експертните познания в Република България и конкурентоспособността на българската морска индустрия са необходими по-нататъшни задълбочени усилия за проучване и развитие, насочени към качеството, продуктивността, безопасността и защитата на околната среда. За тези цели държавната помощ може да бъде одобрена в рамки, определени от разпоредбите на закона.
Помощ, насочена към повишаване и осъвременяване опита на командния състав на българските кораби, може да бъде разрешавана по време на цялата им кариера. Помощта може да се състои в принос към разходите по обучението и/или компенсация за заплатата, полагаща се на член на командния състав за срока на обучението. Схемите трябва да са разработени по такъв начин, че да бъде предотвратено отклоняването на помощта за обучение в посока към директно или индиректно субсидиране на заплатите на членовете на командния състав от корабния екипаж.
Помощ, предназначена за професионална преквалификация на рибари от открито море, желаещи да работят като моряци на море, може също да бъде разрешена.
7. Помощ при преструктуриране
Независимо от това, че приложение № 8 относно държавна помощ за преструктуриране и оздравяване на фирми в затруднено положение се прилага по отношение на транспорта само до степен, в която се взема предвид специфичният характер на отрасъла, това приложение се прилага и при помощ за преструктуриране на корабни компании.
8. Задължения за обществени услуги и договори
В сферата на морското крайбрежно плаване задълженията за обществени услуги (ЗОУ) могат да бъдат наложени или да бъдат сключени договори за обществените услуги (ДОУ) за услугите, посочени в Наредба № 10 от 2003 г. на министъра на транспорта и съобщенията. За тези услуги ЗОУ и ДОУ, както и за компенсациите във връзка с тях трябва да бъдат изпълнени изискванията на тази разпоредба, както и останалите правила и процедури, регулиращи държавните помощи, установени в закона.
Ако дадена международна транспортна услуга е необходима за посрещане нуждите на обществения транспорт, задълженията по обществени услуги може да бъдат налагани или договори за обществени услуги могат да бъдат сключвани, като всяка компенсация, свързана с тях, е предмет на посочените по-горе правила и процедури.
Продължителността на договорите за обществени услуги трябва да бъде ограничена до разумен и не много продължителен период в порядъка на 6 години, тъй като договорите за значително дълги срокове биха могли да съдържат риск от създаване на (частен) монопол.
9. Помощ за морски превози в близко плаване
Под "морски превози в близко плаване" се разбира транспорт на товари и пътници по море между пристанища, разположени в географските граници на Европа, или между тях и други пристанища в неевропейски страни, граничещи чрез вътрешно море с Европа.
След като подпомагането на морския превоз в близко плаване цели да подобри интермодалната верига и да освободи от претоварване пътищата в Република България и пътищата между нея и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи, дефиницията за морски превоз в близко плаване за целите на това приложение трябва да бъде ограничена до транспорт между пристанища на територията на Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи.
Извършването на услуги, свързани с морски превоз в близко плаване, може да бъде придружено със съществени финансови затруднения, които държавата би желала да облекчи, за да осигури извършването на такива услуги.
Комисията одобрява помощи от този тип, при условие че те са предназначени за български корабособственици и кораби, плаващи под знамето на Република България. Помощта в случая трябва да бъде нотифицирана и да изпълнява следните условия:
- Помощта да има продължителност не повече от 3 години, а целта й да бъде финансиране на корабни услуги за свързване на пристанища, разположени на територията на Република България, и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи.
- Услугата трябва да е от такъв тип, че да позволи на транспорта (предимно товарен) по шосе да се осъществява изцяло или частично по море, но така, че да не се променя морският транспорт по начин, който засяга интереса на Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи.
- Помощта трябва да е насочена към прилагането на детайлен проект с предварително установено влияние върху околната среда по отношение на нов път или осъвременяване на услуги по съществуващ път, обединяващ няколко корабособственици при необходимост, като един проект финансира не повече от една линия и без опция за подновяване, продължаване или повторение на дадения проект.
- Целта на помощта е покриване до 30 на сто от текущите разходи за въпросната услуга (в случаи на финансиране от Европейската общност или приемливост по друга схема за помощ, таванът от 30 на сто се прилага към комбинираната (общата) сума на финансовата подкрепа) или за финансиране на претоварни съоръжения за корабите за доставка на планирана услуга до 10 на сто от инвестицията.
- Помощта за осъществяване на проект трябва да бъде предоставена по прозрачен начин въз основа на недискриминационни критерии спрямо корабособствениците от Република България. Помощта трябва да се предостави за проект, селектиран от държавните органи на базата на тръжна процедура в съответствие с приложимите законови разпоредби.
- Услугата по конкретния проект трябва да бъде жизнеспособна и след периода на публично финансиране.
- Помощта не трябва да се натрупва с компенсация за извършване на обществена услуга (възложена й по договор).
10. Таван
В някои случаи морският отрасъл може да бъде подпомаган чрез данъчни облекчения, а в други - чрез извършване на директни плащания, например възстановяване на дължимия от моряците подоходен данък. И двете алтернативи трябва да останат възможни, като двата подхода могат в някои случаи да се комбинират. Съществува риск от натрупване на помощта до равнища, несъответстващи на принципите на свободната конкуренция.
Намаляването до нула на данъчните и социалноосигурителните ставки за моряците и намаляването на корпоративното облагане за дейностите по корабоплаването, описани в т. 2.1, представлява максималното равнище на помощта, която може да бъде позволена, за да се избегне нарушаването на конкуренцията, като други системи на помощ не могат да предоставят по-голяма полза от тази. Освен това всяка схема за помощ, нотифицирана от компетентния орган, ще бъде разглеждана според собствените си показатели, като трябва да се посочи, че общата сума на помощта, предоставена по раздели 2 и 5, не трябва да надвишава общия размер на данъчните и социалноосигурителните плащания, събрани от моряците и дейностите по корабоплаването.
11. Заключителни бележки
Всички нови предложения, нотифицирани пред комисията, трябва да включват календарно разписание за следващите 6 години, в което са отразени очакваните количествени резултати за всяка от целите по т. 1.2. В частност очакваната макроикономическа възвръщаемост на съответната мореплавателна група заедно с оценка на броя на запазените и новосъздадените работни места, които следва да бъдат приложени към предложението.
За всички схеми на помощ - съществуващи или нови, попадащи в обхвата на това приложение, компетентните държавни органи и органите на местното самоуправление следва да представят на Министерството на финансите оценка на ефекта за шестте години от прилагането им.
На всеки 3 години, считано от датата на предоставяне на помощта, съответният орган трябва да предоставя на Министерството на финансите доклад в случаите, когато помощта е одобрена и предоставена на получателя в съответствие с изключението по отношение на флага, посочено в т. 2.1.
Приложение № 21 към чл. 22
Държавни помощи, свързани с извършването на превозни услуги в обществен интерес в областта на шосейния, железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища
1. Въведение
1. Това приложение установява общи правила и процедури за компенсиране финансовите тежести на транспортните предприятия, произтичащи от техните задължения за обществени услуги в областта на шосейния, железопътния и вътрешноводния транспорт, отчитайки факта, че една от целите на транспортната политика на страната е да бъдат отстранени неравенствата, които са от естество да причинят съществено изкривяване на присъщите на понятието "обществена услуга" условия, наложени от държавен орган или орган на местното самоуправление на транспортните предприятия.
В определени случаи поддържането на задължения за обществени услуги е абсолютно необходимо за предоставянето на нужните транспортни услуги, като необходимостта от тях се преценява с оглед търсенето и предлагането в отрасъл транспорт и предвид потребностите на обществото. Следователно държавният орган или органът на местното самоуправление трябва да има възможност да налага и поддържа задължения за обществени услуги с цел осигуряване предоставянето или с оглед интересите на определени социални категории пътници. В тази връзка е необходимо да бъдат дефинирани различните задължения за обществени услуги, включващи се в приложното поле на това приложение, като се има предвид, че тези задължения обхващат: "задължение за експлоатация", "задължение за превоз" и "тарифно задължение".
В съответствие с принципа за търговска независимост на транспортните предприятия отношенията между компетентните държавни органи и органите на местното самоуправление и отделното предприятие във връзка с предоставянето на транспортни услуги трябва да са уредени чрез договор, сключен между тях.
Компенсирането на финансовите тежести на транспортните предприятия, които произтичат от поддържане на наложените им задължения за обществени услуги, трябва да се извършва по общи правила, като за определяне размера на това компенсиране трябва да бъдат взети предвид и последствията за дейността на въпросните предприятия от прекратяването на тези задължения.
2. Общи правила
2. Това приложение се прилага по отношение на транспортни предприятия, извършващи превозни услуги в областта на шосейния, железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища.
Компетентните държавни органи и органите на местното самоуправление могат да налагат или поддържат задълженията за обществени услуги, посочени в раздел 3, за превоз на пътници по градски (основни и/или допълнителни) и междуселищни линии. Условията и редът за това, както и начините за компенсация са уредени в раздели 4, 5 и 6.
3. По смисъла на това приложение:
a) "превоз на пътници по градски линии (основни и/или допълнителни)" означава превозни услуги, задоволяващи транспортните потребности между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план;
б) "превоз на пътници по междуселищни линии" означава превозни услуги, задоволяващи транспортните потребности с превози, свързващи две или повече населени места в границата на общината.
4. С цел да гарантират нужните транспортни услуги, особено тези, при които се отчитат фактори от социален и екологичен или градоустройствен и териториално-устройствен характер, или за да предложат специални тарифи за някои категории пътници, компетентните държавни органи и органите на местното самоуправление могат да сключват договори за обществени превозни услуги с транспортните предприятия. Условията и действието на тези договори са уредени в раздел 7.
В областта на пътническите превози по решение на компетентните държавни органи и органите на местното самоуправление предвидената в т. 4 възможност може да не се прилага спрямо транспортните тарифи и условия, наложени в интерес на една или повече определени категории пътници. В този случай за уреждане на отношенията между държавните органи и транспортните предприятия се прилагат условията и редът съгласно съответния нормативен акт.
5. Когато транспортното предприятие наред с изпълнението на задълженията за обществени услуги осъществява и друга дейност, обществените услуги се извършват като самостоятелен вид дейност при спазване на следните минимални изисквания:
а) оперативното счетоводство за всяка от тези дейности се води поотделно и делът на активите, предназначени за отделните дейности, се определя в съответствие с действащото счетоводно законодателство;
б) разходите се балансират с приходите от съответната дейност и постъпленията от държавния или общинския ресурс, като не се допуска прехвърляне на средства между отделните видове дейности на предприятието.
3. Дефиниции
6. "Задължения за обществени услуги" означава задължения, които транспортното предприятие, изхождайки от своите икономически интереси, не би поело или не би поело в същата степен или при същите условия.
Задълженията за обществени услуги по смисъла на т. 6 обхващат "задължение за експлоатация", "задължение за превоз" и "тарифно задължение".
7. По смисъла на това приложение:
а) "задължение за експлоатация" означава задължението, наложено на дадено транспортно предприятие да предприеме по отношение на линии или инсталации, с които работи по силата на лиценз или друго еквивалентно разрешение, всички необходими мерки, за да осигури предоставянето на превозна услуга, задоволяваща установени стандарти за продължителност, редовност и капацитет; то включва също така задължението да се предоставят допълнителни услуги и задължението да се поддържат в добро състояние линии и оборудване - доколкото това надвишава изискванията на мрежата като цяло - и инсталации, след като са преустановени услугите;
б) "задължение за превоз" означава задължението, наложено на транспортните предприятия да приемат и превозват пътници или товари по определени тарифи и при определени условия;
в) "тарифно задължение" означава задължението, наложено на транспортните предприятия да прилагат, в частност за определени категории пътници, за определени категории товари или по определени линии, тарифи, определени или одобрени от държавен орган, които противоречат на търговските интереси на даденото транспортно предприятие и които са резултат от налагането на специални тарифни условия или от отказа да бъдат изменени специални тарифни условия; тарифните задължения не включват задълженията, произтичащи от общи мерки на ценовата политика, прилагана към икономиката като цяло, или от мерки, предприети с оглед организацията на транспортния пазар или на част от него.
4. Общи принципи за поддържане или прекратяване на задълженията за обществени услуги
8. Когато компетентните държавни органи и органите на местното самоуправление решат да поддържат изцяло или частично дадено задължение за обществени услуги и това може да бъде направено по няколко начина, като всеки от начините задоволява сходни условия и е от естество да осигури предоставяне на нужните транспортни услуги, трябва да бъде избран най-изгодният от гледна точка на цената начин.
9. Необходимостта от транспортните услуги се преценява, като се отчитат:
а) общественият интерес;
б) възможността да се прибегне до други форми на транспорт, които да отговорят на съответните транспортни нужди;
в) транспортните тарифи и условия, които могат да бъдат предложени на потребителите.
10. Транспортните предприятия могат да се отнесат към компетентните държавни органи и органите на местното самоуправление с молба за прекратяване изцяло или отчасти на задължението за обществени услуги, когато то води до икономическа неизгодност за тях.
11. В молбата си транспортните предприятия могат да предложат замяна на използваните форми на транспорт с други форми. Те трябва да приложат правилата по т. 12 и 13 за изчисляване на икономиите, които могат да бъдат направени като средство за подобряване на финансовото им състояние.
12. Всяко задължение за експлоатация или за превоз се разглежда като водещо до икономическа неизгодност, когато в резултат на цялостно или частично прекратяване на задължението намаляването на финансовата загуба от дадена дейност или група от дейности, засегнати от това задължение, надвишава намаляването на приходите вследствие на прекратяването.
Икономическата неизгодност се определя на основата на справка, актуализирана, ако това е необходимо, за годишните икономически загуби на предприятието, представени от разликата между намаляването на годишната финансова загуба и намаляването на годишните приходи вследствие прекратяване на задължението.
Когато задължението за експлоатация или за превоз покрива една или повече категории от пътническия или товарния превоз по цялата или по съществена част от дадена мрежа, финансовата загуба, която би била премахната чрез прекратяване на задължението, се изчислява чрез разпределяне на общите разходи от транспортната дейност на предприятието между различните категории превоз. В този случай икономическата неизгодност е равна на разликата между разходите, разпределени към тази част от дейността на транспортното предприятие, която е засегната от задължението за обществена услуга, и съответните приходи от нея.
Икономическата неизгодност се определя, като се вземат под внимание последствията от задължението, наложено на транспортното предприятие, за дейността му като цяло.
13. Всяко тарифно задължение се разглежда като водещо до икономическа неизгодност, когато разликата между приходите от превоза, за който е наложено задължението, и финансовата загуба от него е по-малка от разликата между приходите, които биха били генерирани от този превоз, и съответната финансова загуба от него, ако дейността се извършва изцяло на пазарна основа, като се отчитат както разходите за дейностите - предмет на задължението, така и състоянието на пазара.
14. Решенията на компетентните органи да поддържат задължение за обществена услуга или част от него или задължението да бъде прекратено след изтичане на определен период трябва да предвиждат компенсация за финансовата загуба, произтичаща от задължението; размерът на тази компенсация се определя в съответствие с общите правила, установени в т. 16 - 22.
5. Прилагане към пътническите превози на тарифи и условия, установени в интерес на една или повече определени категории лица
15. Размерът на компенсацията за финансовата загуба на транспортното предприятие, произтичаща от прилагането към пътническите превози на транспортни тарифи и условия, установени в интерес на една или повече определени категории лица, се определя в съответствие с общите правила, установени в т. 17 - 22.
6. Общи правила за компенсиране
16. Размерът на компенсацията, предвидена в т. 14, при задължение за експлоатация и задължение за превоз е равен на разликата между намаляването на финансовата загуба и намаляването на приходите на предприятието, ако цялото или съответната част от въпросното задължение е било прекратено за предвидения период.
Когато изчисляването на икономическата неизгодност е направено чрез разпределяне на общите разходи от транспортната дейност на предприятието между различните категории превози, размерът на компенсацията е равен на разликата между разходите, разпределени към тази част от дейността на транспортното предприятие, която е засегната от задължението за обществена услуга, и съответните приходи от нея.
17. Размерът на компенсацията, предвидена в т. 14 и 15, при тарифно задължение е равен на разликата между следните две суми:
а) сума, получена от разликата между:
- от една страна, математическото произведение на очаквания брой единици транспорт и/или съществуващата най-благоприятна тарифа, която може да бъде поискана от потребителите, ако въпросното задължение не съществува,
или когато няма такава тарифа, тарифата, която транспортното предприятие би използвало, ако оперира изцяло на пазарна основа, отчитайки както разходите за въпросната дейност, така и състоянието на пазара, и
- от друга страна - математическото произведение на действителния брой единици транспорт и тарифата, установена за предвидения период;
б) сума, получена от разликата между:
- разходите, които биха били понесени, като се прилага или съществуващата най-благоприятна тарифа, или тарифата, която транспортното предприятие би приложило, ако оперира изцяло на пазарна основа, и
- действителните разходи по задължителната тарифа.
18. Когато поради състоянието на пазара компенсацията, изчислена в съответствие с правилата по т. 17, не е достатъчна, за да покрие всички разходи по превоза, засегнат от въпросното задължение, размерът на компенсацията, предвидена в т. 15, е равен на разликата между разходите и приходите от този превоз. Всяка компенсация, която вече е изплатена в размера, определен съгласно правилата на т. 16, се взема предвид при изчисляването на тази компенсация.
19. Разходите, които са резултат от поддържането на задълженията, се изчисляват на основата на ефективно управление на предприятието и осигуряване нужното качество на превозните услуги.
Лихва, свързана със собствен капитал, може да бъде приспадната от лихвите, взети предвид при изчисляване на разходите.
20. В решенията по т. 14 и 15 трябва предварително да бъде определен размерът на компенсацията за период поне една година и същевременно да бъдат определени обстоятелствата, които могат да бъдат основание за коригиране на размера.
21. Коригиране на размера по т. 20 се извършва една година след годишното счетоводно приключване на съответното предприятие.
22. Изплащането на предварително определената компенсация се извършва на части. Изплащането на суми, дължими в резултат на коригиране по т. 20, се извършва незабавно след определяне размера на корекцията.
7. Договори за обществени услуги
23. "Договор за обществени услуги" означава договор, сключен между компетентните държавни органи и органите на местното самоуправление и транспортно предприятие с цел осигуряване на обществото с нужните транспортни услуги.
Договорът за обществени услуги трябва да обхваща преди всичко:
а) превозните услуги, задоволяващи установени стандарти за продължителност, редовност, капацитет и качество;
б) допълнителните превозни услуги;
в) превозните услуги по определени тарифи и при определени условия, в частност за определени категории пътници или по определени линии;
г) привеждане на услугите в съответствие с изменените изисквания (потребности).
24. Договорът за обществени услуги трябва да урежда, inter alia, следните въпроси:
а) естеството на предоставяните услуги и особено стандартите за продължителност, редовност, капацитет и качество;
б) цената на услугите - предмет на договора, които или ще бъдат добавени към прихода съобразно тарифата, или ще включват самия приход, както и подробности относно финансовите отношения между двете страни;
в) правила, касаещи изменението и допълнението на договора, в частност при настъпване на непредвидени обстоятелства и промени;
г) срок на действие на договора;
д) санкции при неизпълнение на договора.
24. Активите, необходими за предоставяне на превозните услуги, предмет на договора, могат да принадлежат на предприятието или да му бъдат предоставени за ползване.
8. Заключителни разпоредби
25. Комисията може да поиска от компетентните държавни органи и органите на местното самоуправление да й предоставят цялата информация, необходима за спазване изискванията на това приложение.
26. Компетентните държавни органи и органите на местното самоуправление трябва незабавно да предоставят на комисията подробности съобразно видовете задължения относно изплатените компенсации за финансовите загуби на транспортните предприятия в резултат на поддържането на задълженията за обществени услуги, посочени в раздел 3, или в резултат прилагането към пътническите превози на тарифи и условия, установени в интерес на една или повече определени категории лица.
27. При отпускането на държавни помощи, свързани с извършването на превозни услуги в обществен интерес в областта на железопътния транспорт, се следва процедурата, предвидена в Закона за железопътния транспорт и нормативните актове по прилагането му.
Приложение № 22 към чл. 23
Държавна помощ за предприятия в областта на шосейния, железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища
1. Въведение
1. Това приложение съдържа правилата за предоставяне на помощи в областта на железопътния, шосейния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища, доколкото тези помощи са свързани конкретно с дейности в този отрасъл и доколкото елиминирането на несъответствия, които биха могли да увредят конкурентната среда, е основна цел на държавната политика в транспорта.
2. Доколкото помощите са съвместими с принципите на свободната конкуренция, ако покриват нуждите от координация на транспорта или ако представляват компенсация за изпълнението на определени задължения, свързани с извършването на услуги в обществен интерес, и доколкото приложение № 21 относно предоставянето на държавни помощи, свързани с извършването на превозни услуги в обществен интерес в областта на шосейния, железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища, предвижда общи правила и процедури за компенсиране на финансовата тежест в резултат на задължения за извършване на услуги в обществен интерес в областта на шосейния, железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища, необходимо е ясно да бъдат определени случаите и условията, при които могат да бъдат предприети мерки за координация или да бъдат налагани задължения за извършване на услуги в обществен интерес, включващи предоставяне на помощи, които са извън обхвата на приложение № 21.
2. Обхват
3. Това приложение се прилага при предоставяне на държавни помощи за предприятия в областта на железопътния, шосейния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища, доколкото тези помощи са свързани конкретно с дейности в този отрасъл.
4. При спазване разпоредбите на приложение № 21 относно предоставянето на държавни помощи, свързани с извършването на превозни услуги в обществен интерес в областта на шосейния, железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища, няма да бъдат предприемани мерки за координация на транспорта, нито трябва да бъдат налагани задължения за извършване на услуги в обществен интерес, включващи предоставяне на помощи, които са извън обхвата на посоченото приложение, освен в следните случаи и при следните условия:
(1) По отношение на координация на транспорта:
a) в случай че помощта се предоставя на железопътни предприятия като компенсация за допълнителна финансова тежест, която тези предприятия понасят в сравнение с други транспортни предприятия и която попада в някоя от категориите за нормализиране на счетоводствата, включени във форма I към това приложение;
б) в случай че помощта се предоставя на предприятия, които поемат разходи, свързани с използваната от тях инфраструктура, докато други предприятия не понасят такива разходи; при определяне размера на предоставяната в тези случаи помощ трябва да се отчитат инфраструктурните разходи, които нямат еквивалент в конкуриращите видове транспорт;
в) в случай че целта на помощта е насърчаване на:
- проучвания на транспортни системи и технологии, които са по-икономични за Република България, или
- развиване на транспортни системи и технологии, които са по-икономични за Република България;
тази помощ трябва да бъде ограничена до фазата на проучване и развитие и не може да обхваща търговското използване на тези системи и технологии;
г) в случай че помощта се предоставя като извънредна и временна мярка, която като част от план за реорганизация цели да отстрани свръхкапацитет, причиняващ сериозни структурни проблеми, и по този начин да допринесе за по-ефективно посрещане на нуждите на транспортния пазар.
(2) По отношение на предоставяне на компенсации за извършване на услуги в обществен интерес, в случай, че се извършват плащания на предприятия в областта на железопътния, шосейния и транспорта по вътрешните водни пътища като компенсации за задължения за предоставяне на услуги в обществен интерес, които са им наложени от държавен орган или орган на местното самоуправление, се отнасят до:
- тарифни задължения, които са извън обхвата на дефиницията, съдържаща се в 2 (5) от приложение № 21, или
- транспортни предприятия и дейности, които са извън приложното поле на приложение № 21.
5. При уведомяване на комисията в съответствие с чл. 7, ал. 1 от закона за намерение за предоставяне или изменение на предоставяна помощ органът, предоставящ помощта, трябва да осигури на комисията цялата информация, необходима за оценка доколко помощта е съобразена с изискванията на това приложение.
Форма I
Правила за нормализиране на счетоводствата на предприятията от железопътния транспорт
Към т. 4, подточка 1, буква "а" от раздел 2
1. (1) Нормализирането на счетоводствата на железопътните предприятия по смисъла на това приложение се състои в:
а) определяне на финансовите тежести, понасяни от железопътните предприятия, или на предоставените им изгоди въз основа на закон, подзаконов или административен акт в сравнение с тяхното положение, в случай че биха функционирали при същите условия, както и останалите транспортни предприятия;
б) плащане на компенсация по отношение на тежестите или изгодите по буква "а".
(2) Финансовите тежести, понасяни въз основа на закон, подзаконов или административен акт, който отразява резултатите от преговори между двете страни на индустрия, няма да бъдат разглеждани като финансови тежести за целите на това приложение.
(3) Нормализирането на счетоводствата по смисъла на това приложение не се прилага за задължения за предоставяне на услуги в обществен интерес, наложени от публични органи, които попадат в обхвата на приложение № 21.
2. (1) Нормализирането на счетоводствата по смисъла на това приложение се отнася за следните категории финансови тежести или изгоди:
Категория I:
Плащания, които железопътните предприятия са задължени да поемат, но които за останалите стопански отрасли, включително за другите видове транспорт, се поемат от държавния орган или органа на местното самоуправление
А. Обхват
Тази категория обхваща случаи, при които съгласно закон, подзаконов или административен акт предприятие от железопътния транспорт трябва да поема определени плащания, но които за останалите стопански отрасли, включително за други транспортни предприятия, се поемат изцяло или частично от държавен орган или орган на местното самоуправление. Тези плащания включват компенсация във връзка със загуба или увреждане - следствие от работни злополуки и специфични издръжки за децата на служителите.
Б. Принцип на изчисляване
Компенсацията трябва да бъде равна на сумата, която държавният орган или органът на местното самоуправление би трябвало да плати за предприятие от друг стопански отрасъл, включително други видове транспорт.
Категория II:
Разходи от социален характер, понасяни от железопътните предприятия по отношение на семейни издръжки, различни от тези, които те биха понесли, ако биха правили вноски при същите условия, както и останалите транспортни предприятия
А. Обхват
Тази категория обхваща случаи, при които съгласно закон, подзаконов или административен акт железопътното предприятие е задължено да извършва директно или чрез специализирана организация плащания във връзка със семейни издръжки.
Б. Принцип на изчисляване
Финансовата тежест, която трябва да бъде нормализирана, трябва да бъде равна на разликата между:
а) сумата на издръжките, плащани от железопътното предприятие по силата на общите правила, и
б) същата тази сума, приспособена чрез:
- съотношението между пропорцията на главите на семействата към общия брой на заетите лица в железопътното предприятие, от една страна, и тази пропорция за всички предприятия, правещи вноски към организацията, взета като база за сравнение;
- съотношението между средния брой на лицата, които са на издръжка на главите на семейства за железопътното предприятие, и този среден брой за всички предприятия, които правят вноски към организацията, взет като база за сравнение.
Категория III:
Плащания във връзка с пенсиониране или други видове пенсии, извършвани от железопътните предприятия при условия, различни от тези за другите транспортни предприятия
А. Обхват
Тази категория обхваща случаи, при които съгласно закон, подзаконов или административен акт железопътното предприятие е задължено да осъществява плащания във връзка с пенсиониране и други видове пенсии за лицата, заети в предприятието, или за други правоимащи лица, при условия, различни от тези за другите транспортни предприятия.
Разликата в условията, която води и до разликата в плащанията, възниква поради:
1. факта, че железниците трябва изцяло да изплащат пенсиите незабавно след като те станат дължими, докато другите транспортни предприятия внасят в определена организация вноски, които са пропорционални на броя на активно заетите в нея лица, а също и на нивото на заплатите и надниците на тези лица, или
2. факта, че заетите в железниците лица се ползват с привилегиите на специфични разпоредби, които не се отнасят за другите видове транспорт, което има за резултат допълнителни финансови тежести или изгоди за железниците.
Б. Принципи на изчисляване
1. По отношение на плащанията, обхванати от раздел А, т. 1, компенсацията трябва да бъде равна на разликата между финансовата тежест, която предприятието понася, и тази, която би понесло, ако същият брой лица, активно заети в него, получаващи същото възнаграждение, подлежаха или на схемата, определена от общите правила (общата схема на общественото осигуряване или задължителни допълнителни схеми), или на схемите, приложими към другите видове транспорт. В случаите, когато тези схеми не предлагат база за сравнение, като база трябва да бъде приемана схемата на пенсиониране и други видове пенсии на едно типично транспортно предприятие.
Финансовата тежест, понесена от железопътното предприятие, трябва да бъде установена директно от нейното счетоводство.
Финансовата тежест, която предприятието би понесло, ако същият брой лица, активно заети в него, получаващи същото възнаграждение, подлежаха на схемата, приета като база за сравнение, трябва да се определя чрез прилагане на съответния закон, подзаконов или административен акт, регламентиращ тази схема.
2. По отношение на плащанията, обхванати от раздел А, т. 2, компенсацията трябва да бъде равна или на:
а) разликата между:
- финансовата тежест за предприятието, така както е установена директно от счетоводството му, и
- директните или индиректните изгоди, от които предприятието се ползва в сравнение с другите видове транспорт поради специфичните разпоредби, описани в раздел А, т. 2, или на
б) разликата между:
- финансовите тежести, които предприятието понася или би понесло с цел осъществяване на всички плащания във връзка със схемите за пенсиониране и други видове пенсии, на които то подлежи, и
- финансовата тежест, която би последвала като резултат, ако бе приложена схемата, използвана като база за сравнение.
3. Ако са налице други правила, които съдържат различни условия, но имат същата цел и същите резултати както тези, които се постигат чрез прилагането на раздел Б, т. 1 и раздел Б, т. 2, компенсацията може да бъде изчислявана в съответствие с тези правила.
Категория IV:
Разходи за съоръжения за пресичане, понасяни от железопътни предприятия
А. Обхват
Тази категория обхваща случаите, при които съгласно закон, подзаконов или административен акт железопътното предприятие поема необикновено голям дял от разходите за изграждане и за текуща поддръжка на съоръженията, използвани както от железопътния, така и от другите видове транспорт.
Счита се, че предприятието поема необикновено голям дял в следните случаи:
a) когато се строи нов път, който не е по искане на железопътното предприятие и то поема разходите за модернизация, намалени с допълнителните разходи за приспособления, направени по искане на железопътното предприятие, и стойността на всички изгоди, които то получава от модернизацията;
б) когато съоръжение за преминаване под/над железопътната линия бива модернизирано или прелез бива заменен със съоръжение за преминаване под или над линията, без това да е по желание на железопътното предприятие, при което то поема разходите за модернизация, намалени с допълнителните разходи за приспособения, направени по искане на железопътното предприятие, и стойността на всички изгоди, които то получава от модернизацията;
в) когато се модернизира прелез и железопътното предприятие поема повече от половината разходи;
г) когато по отношение на реконструкция, поддържане или функциониране на:
- съоръжение за преминаване над/под железопътна линия железопътното предприятие поема по-голяма част от осъществените разходи, отколкото частта от разходите за изграждане или модернизация на съоръженията за пресичане, които то трябва да поеме в съответствие с буква "а" или "б";
- прелез железопътното предприятие поема повече от половината от реализираните разходи.
Б. Принципи на изчисляване
Компенсацията трябва да се определя, както следва:
За случаите, попадащи в раздел А, буква "а": размерът на компенсацията трябва да бъде равен на частта от разходите, поети от железопътното предприятие при построяването на новия път, което не е по негово искане, намалени с всички допълнителни разходи, възникнали поради модификация, осъществена по искане на железопътното предприятие.
За случаите, попадащи в раздел А, буква "б": размерът на компенсацията трябва да бъде равен на частта от разходите, поети от железопътното предприятие за модернизация на съответното съоръжение, което не е по негово искане, намалени с допълнителните разходи за приспособления, направени по искане на железопътното предприятие, и стойността на изгодите, които то получава от модернизацията; в случай на прелез, който е заменен със съоръжение за преминаване под/над железопътна линия, тази изгода трябва да се оценява, като се отчита всяка компенсация, която железопътното предприятие вече е получило заради прелеза.
За случите, попадащи в раздел А, буква "в": размерът на компенсацията трябва да бъде равен на частта от разходите, които железопътното предприятие понася, превишаващи половината от разходите, които то е задължено да поеме.
За случаите, попадащи в раздел А, буква "г": в случаите на съоръжения за преминаване под/над железопътна линия размерът на компенсацията трябва да бъде равен на частта от разходите, поети от предприятието, която превишава дела от разходите за изграждане или модернизация на съоръженията за пресичане, които то би трябвало да поеме в съответствие с принципите, установени за случаите, попадащи в раздел А, букви "а" и "б"; в случай на прелези размерът на компенсацията трябва да бъде равен на частта от разходите, поети от железопътното предприятие, която превишава половината от разходите, които предприятието е задължено да покрие.
(2) Следните категории финансови тежести или изгоди, съществуващи към момента на влизане в сила на правилника, могат да бъдат предмет на нормализиране на счетоводствата по смисъла на това приложение:
Категория V:
Задължение за запазване числеността на заетите лица, дори ако броят им надхвърля нуждите на предприятието
А. Обхват
Тази категория обхваща случаи, при които в съответствие с установена от държавните органи разпоредба железопътното предприятие е задължено:
а) да задържи на работа излишен персонал, който според разпоредбите, свързани с щата на предприятието, трябва да бъде освободен;
б) по силата на определени разпоредби относно регулирането на щата, които не са съгласувани с железопътното предприятие, да задържи на работа служители, освободени вследствие на мерки за рационализация и на които не може да бъде осигурена приемлива работа в предприятието.
Б. Принципи на изчисляване
Финансовата тежест, която е резултат от запазване на излишен брой заети лица, трябва да бъде пропорционална на броя на лицата, които са засегнати от въпросната мярка.
За случаи, попадащи в раздел А, буква "а": броят на лицата, които трябва да бъдат освободени, трябва да бъде определен с решение на компетентните органи. Компенсацията трябва да обхваща разходите, свързани с тази част от заетите лица, която превишавала нуждите на предприятието, и за периода, през който те действително са превишавали нуждите на предприятието.
За случаите, попадащи в раздел А, буква "б": броят на излишните заети лица, който трябва да се вземе предвид при изчисленията, трябва да се определи от железопътното предприятие. Този брой трябва да бъде равен на броя на лицата, освободени след предприетите мерки на рационализация, като се взема предвид възможността тези лица да бъдат наети отново в течение на годината, през която трябва да прояви въздействието на мерките на рационализация, на длъжности, освободени поради пенсиониране, или на новосъздадени длъжности.
Размерът на произтичащата финансова тежест трябва да бъде равен на сумата от заплатите или надниците, надбавките и вноските за социално осигуряване за всяко от лицата, което е запазено на работа, или за всяка еднородна група от такива лица. В последния случай размерът трябва да бъде изчислен на базата на средни стойности за всяка такава група.
Категория VI:
Мерки, облагодетелстващи персонала като награда за определени услуги, извършени от тях в интерес на държавния орган или органа на местното самоуправление и наложени на железопътните предприятия от нея при условия, различни от тези за другите транспортни предприятия
А. Обхват
Тази категория обхваща случаи, при които по силата на закон, подзаконов или административен акт железопътното предприятие е задължено да предприеме специфични мерки, като предоставяне на надбавки, повишения по старшинство, допълнителни поощрения или специални отпуски в полза на заетите в него лица, работили във въоръжените сили или извършвали специфични услуги за държавата.
Б. Принципи за изчисляване
Компенсацията трябва да бъде равна на размера на специфичните предимства, които предприятието е задължено да предостави на въпросните заети лица.
По отношение на допълнителните поощрения трябва да се отчитат единствено поощренията, които са извънредни за предприятието.
Компенсацията може да се изчисли по два различни начина в зависимост от броя на лицата, за които се отнася: (а) могат да бъдат направени изчисления отделно за всеки единичен случай, или (б) по еднородни групи от лица - чрез определяне за всяка група на средното увеличение на разходите на човек и броя на лицата, които всяка година ползват тези предимства.
Категория VII:
Надбавки, платими на заетите лица, които са наложени на железопътните предприятия, но не и на други транспортни предприятия
А. Обхват
Тази категория обхваща случаи, при които по силата на закон, подзаконов или административен акт железопътното предприятие е задължено да плаща на заетите в него лица или на част от тях - активно работещи в него или на разположение за наемане на работа, надбавки, които не са наложени на другите транспортни предприятия. Тези надбавки включват по-специално допълнителни семейни издръжки, както и допълнителни възнаграждения за отпуск.
Б. Принципи на изчисляване
Компенсацията трябва да бъде равна на размера на финансовата тежест, която предприятието трябва да понесе.
Категория VIII:
Разходи от социален характер, извършвани от железопътните предприятия, в частност по отношение на медицинско обслужване, различни от тези, които те биха понасяли, ако трябваше да правят вноски на същата база както другите транспортни предприятия
А. Обхват
Тази категория обхваща случаи, при които по силата на установени от държавните органи разпоредби железопътното предприятие е задължено да поеме директно или чрез специализирана организация определени разходи, например тези, отнасящи се до медицинско обслужване.
Б. Принципи на изчисляване
Компенсацията трябва да бъде равна на разликата между реално понесената от предприятието финансова тежест и тежестта, която то би понесло, ако се присъедини към организацията, приета като база за сравнение, като се правят удръжки за изгодите, предоставени доброволно от предприятието.
Сравнението по отношение на медицинското обслужване трябва да се изчислява, както следва: финансовата тежест, понесена от железопътното предприятие, трябва да се установява директно от неговото счетоводство. Тежестта, която железопътното предприятие би понесло, ако със същия брой на активно заети лица, получаващи същото възнаграждение, би било обект на схемата, приета като база за сравнение, трябва да се определя в съответствие със закона, подзаконовия или административния акт, регламентиращ тази схема. Разходите, свързани с доброволно предоставени от железопътното предприятие изгоди за заетите в него лица, които са в допълнение към тези, предоставяни по силата на схемата, приета като база за сравнение, трябва да се приспаднат от разликата между двете получени по този начин суми.
Категория IX:
Финансови тежести, които биват прехвърляни към железопътните предприятия в резултат на това, че държавата изисква от тях да поддържат функционирането на дейности или други предприятия при обстоятелства, несъвместими с функционирането на пазарен принцип
А. Обхват
Тази категория обхваща случаи, при които съгласно решение на държавните органи с оглед на социалната или регионалната политика железопътното предприятие е задължено да поддържа функционирането на дейности или други предприятия, чието съществуване не отговаря повече на нуждите на предприятието.
Б. Принципи на изчисляване
Компенсацията трябва да бъде равна на разходите, необходими за поддържане на въпросните дейности, съгласно изискването. Стойностите, необходими за определянето на тези разходи, са тези, отразени в счетоводството на железопътното предприятие.
Категория X:
Условия, наложени по отношение на възлагането на публични договори за работа и доставки
А. Обхват
Тази категория обхваща случаите, при които в съответствие с установени от държавните органи разпоредби железопътното предприятие е задължено да възложи част от своя договор за работа и доставки на местни предприятия, намиращи се в определени региони на страната, или на определени категории местни доставчици.
Б. Принципи на изчисляване
Трябва да се прави сравнение между цената, определена от страната, на която договорът е бил възложен преференциално, и най-благоприятната цена, определена при търг, проведен за този договор, или в случай че търгът се окаже безуспешен, цената за подобен договор. Размерът на компенсацията трябва да бъде равен на разликата между тези две цени.
(3) Следните категории финансови тежести или изгоди могат също да бъдат предмет на нормализиране на счетоводствата по смисъла на това приложение:
Категория XI:
Капиталови и лихвени тежести, понесени в резултат на липса на нормализиране в миналото
А. Обхват
Тази категория обхваща случаите, при които в резултат на действие от страна на държавните органи бюджетът на железопътното предприятие включва средства за главница и лихвени разходи по кредити, договорени с компетентните органи, или аванси, получени от тях по силата на решения, взети в миналото от тези органи на основания, които са несъвместими с принципите за нормализиране, установени в това приложение.
Б. Принципи на изчисляване
Посочената капиталова и лихвена тежест може да бъде включена от компетентните органи в техния собствен бюджет или може да бъде включена за нормализиране в съответствие с това приложение. В последния случай нормализацията трябва да се отнася до общия размер на финансовата тежест, отразен в бюджета на железопътното предприятие по отношение на кредитите, договорени с компетентните органи, или получените от тях аванси, които трябва да бъдат възстановени.
Размерът на тежестта трябва да се определи от счетоводството на железопътното предприятие.
3. В случаите, при които с оглед нормализиране на която и да е категория, условията, отнасящи се за железопътните предприятия, трябва да бъдат сравнени с тези, които се прилагат другаде в отрасъл транспорт, сравнението трябва да бъде само с частни предприятия.
4. (1) Брутният размер на компенсацията трябва да бъде определян за всяка категория за нормализиране чрез прилагане на принципите за изчисляване, определени в частта от приложението за съответната категория. Нетният размер трябва да се получава, като всяко перо, което при изчисляването на брутните размери за различните категории се появява повече от веднъж, трябва да се взема под внимание само еднократно.
(2) Когато изчислението, направено в съответствие с разпоредбите, установени за всяка категория за нормализация, показва финансова тежест за железопътното предприятие, последното трябва да има право на еквивалентна сума под формата на компенсация от държавните органи.
Когато изчислението, направено в съответствие с разпоредбите, установени за всяка категория за нормализация, показва финансова изгода за железопътното предприятие, последното трябва да дължи равна по размер сума под формата на компенсация към държавните органи.
Приложение № 23 към чл. 24
Държавна помощ за кинематографични и други аудио-визуални произведения
1. Въведение
1. Това приложение установява принципите, които се прилагат във връзка с правилата за държавна помощ по отношение на кинематографичния сектор.
2. Това състояние на развитие и особените характеристики на аудио-визуалното производство сочат, че е трудно за продуцентите да получат в достатъчна степен предварителна търговска обезпеченост, за да обединят един финансов пакет, така че да могат да развиват продуцентските проекти. Развитието на аудио-визуални продукции е съсредоточено върху етапите на създаването и производството на филми и в повечето случаи е под формата на субсидии или авансови плащания, подлежащи на връщане. Причината за прилагане на тези мерки е свързана с културни и индустриални съображения. Те имат за основна цел да гарантират, че националните и регионалните култури и творчески потенциал са изразени в аудио-визуалните средства - филми и телевизия. От друга страна, те целят да създадат значим обем дейност, която е необходима, за да се създаде динамика за развитието и утвърждаването на отрасъла посредством създаване на организации за производство и посредством развитието на човешките умения и опит.
2. Съвместимост на схеми за помощ за кино-телевизионни продукции
3. Член 7, ал. 1 от закона постановява, че всички са задължени да уведомят комисията на етап планиране на държавна помощ преди нейното предоставяне. Член 1, ал. 3 от закона забранява помощ, предоставена от държавата или общината или чрез държавни/общински ресурси, която нарушава или застрашава да наруши конкуренцията. Въпреки това комисията може да освободи определена държавна помощ от тази забрана. В чл. 4 са посочени определени видове помощ, които с оглед на техния ефект могат да бъдат разрешени от комисията. Едно от тези изключения е чл. 4, т. 4 от закона относно помощ за насърчаване на културата, при условие че такава помощ не засяга конкуренцията и търговските условия до степен, която е в противоречие с взаимните интереси на страните.
4. Предвидени са четири критерия за допустимост (виж т. 5, буква "б") при одобряване на помощ за кино- и телевизионни продукции в съответствие с предвиденото в чл. 4, т. 4 от закона "изключение за запазване на културното и историческото наследство".
5. Когато извършва оценка на схеми за помощ за кино- и телевизионна продукция, комисията установява:
- дали схемата за помощ е в съответствие с изискванията на закона, т.е. схемата не съдържа клаузи, които противоречат на разпоредбите на закона в области, различни от държавните помощи (включително нейните финансови разпоредби);
- дали схемата отговаря на специфичните критерии за допустимост на помощта (Въпросът, дали данъчно облекчение за продуценти може да бъде квалифицирано като помощ, се преценява в съответствие с принципите, съдържащи се в приложението за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките, свързани с директното данъчно облагане на бизнеса.).
Второто условие е специфично за схемите за помощ за кино- и телевизионна продукция, а първото условие се прилага по отношение на всички схеми за помощ независимо от отрасъла.
а) Спазване на общия критерий за законност
- Комисията удостоверява, че условията за допустимост на схемите за държавна помощ не съдържат клаузи, които противоречат на разпоредбите на закона в области, различни от държавните помощи. Комисията трябва да гарантира спазването на принципите на Европейското споразумение за асоцииране за забрана на дискриминация на основание на националност, принципа за свободен избор на седалище, свободно движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги. Комисията прилага тези принципи в съответствие с прилагането на правилата за конкуренцията, когато дадени разпоредби са в нарушение на тези принципи, но са неразделна част от оперирането на схемата.
В съответствие с горните принципи схемите за помощ не трябва: да предвиждат запазване на помощта предимно за граждани на съответната държава; да изискват получателите да имат статут на предприятие съгласно националното търговско право (предприятия със седалище в една държава, с която Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи, и опериращи в друга посредством постоянен клон или представителство трябва да отговарят на условията за предоставяне на помощ; изискването за представителство се поставя единствено след изплащането на помощта); да изисква работници от чуждестранни компании, които предоставят услуги, свързани с филмопроизводство, да отговарят на националните трудови стандарти.
Определени схеми за помощ за кино- и телевизионна продукция се финансират от квазифискални такси. Когато такива схеми облагодетелстват само местни продуценти или правят това в степен по-голяма от конкуренти в други държави, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи, за да бъдат съвместими с принципите на свободната конкуренция, внасяните продукти не са предмет на облагане и вътрешната продукция не се ползва от по-ниски нива на данъчно облагане, когато се изнася.
б) Специфични критерии за допустимост на държавна помощ за производството на филм и телевизионна програма
Специфичните критерии, въз основа на които комисията оценява държавните помощи за производството на филм и телевизионна програма в съответствие с изключението за култура, предвидено в чл. 4, т. 4 от закона, са установени във връзка с предоставяне на помощ за филмово производство. Тези специфични критерии са следните:
1. Помощта е предназначена за продукт на културата. Всеки орган, предоставящ държавна помощ, гарантира, че съдържанието на допълнителната продукция е културна според приложимите вътрешни критерии (в съответствие с принципа за субсидиарност).
2. Без ограничение на възможността най-малко 20 % от филмовия бюджет да бъде разходван в други държави, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи, без това да намали помощта, предвидена по схемата. Комисията приема като допустим критерия за "териториализацията" от гледна точка на разхода в рамките на 80 % от бюджета на продукцията на филм или телевизионна програма, за които е отпусната помощ.
3. Размерът на помощта е ограничен до 50 % от бюджета на продукцията с цел стимулиране на обичайните търговски инициативи, присъщи на пазарната икономика, и с цел избягване на спорове за търгове между държавите, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи. От това ограничение са изключени предприятия в затруднение и предприятия с малък бюджет.
4. Не са разрешени допълнителни помощи за специфични дейности, свързани с производство на филми (т.нар. последваща продукция), за да се гарантира, че помощта има неутрален стимулиращ ефект и че защитата/привличането на тези специфични дейности във/към държавата, предоставяща помощ, е избегната.
Съгласно посочените по-горе критерии помощта се насочва към бюджета на конкретен филмов проект и продуцентът избира перата от бюджета, които ще бъдат изразходвани в други държави, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи. Схемите за помощ, които са оформени по този начин, се счита, че подпомагат създаването на аудио-визуален продукт и че не допринасят за развитието на стопанска дейност. Такава помощ подлежи на оценка съгласно "изключението за култура" по чл. 4, т. 4 от закона, отколкото в съответствие с "изключението за стопанска дейност" по чл. 4, т. 3 от закона. Предприятията в отрасъла за производство на филми и телевизионни програми може да се възползват и от други видове помощ, предоставяни по съответни национални хоризонтални схеми за помощ, одобрени от комисията в съответствие с чл. 4, т. 1 и 3 от закона (т.нар. регионална помощ, помощ за малки и средни предприятия, за научноизследователска и развойна дейност, за обучение и за заетост).
Комисията приема, че органите, предоставящи помощ, могат да изискват определена част от бюджета за съответната филмова продукция да бъде изразходвана на територията на държавата като критерий за допустимост на помощта. Това се дължи на факта, че определена степен на териториализация на разходите може да е необходима с цел да се гарантира продължителното присъствие на човешки умения и технически опит, изискващи се за създаване на култура. Това трябва да бъде ограничено до минимална степен.
Като се имат предвид конкретните характеристики на филмопроизводството, общият бюджет на една аудио-визуална продукция трябва да покрива и риска, свързан с нейното създаване, и съответно - приема, че при изчисляването на помощта трябва да се има предвид бюджетът като цяло без оглед на отделните разходни пера, от които той се състои. Предвиждането на помощ за отделни специфични пера от бюджета на даден филм може да доведе до превръщането на такава схема в национална преференция за отраслите, които обслужват перата, което е недопустимо.
Правните задължения, наложени от държавата на телевизионните организации да инвестират в аудио-визуални продукции, не представляват държавна помощ, когато тези инвестиции дават възможност за подходяща компенсация на организациите.
Горните критерии отговарят на баланса между целта за създаването на култура, развитието на аудио-визуалното производство и спазването на правилата за държавна помощ.
3. Защита на културното наследство и използване на аудио-визуалните произведения
Повдигат се редица въпроси, свързани със защитата на културното наследство, прозрачността и ефективното използване на правата, правните гаранции за аудио-визуалните произведения, създаването на европейски регистър (или свързването с национални регистри) и други възможни форми и използване на бази данни с търговска цел. Тези въпроси биха имали важни последици за разпространението на аудио-визуални произведения в Европа и за съхраняването на европейското аудио-визуално наследство.
3.1. База данни за носителите на права
Предлага се възможност за създаване на нова база данни, която да осигурява идентифициране на договорите за "права" или за "лицензи" в Европейския съюз. Наличието на такава информация би могло да окаже положителен ефект при разпространението на филми.
3.2. Използване на права
Законодателството за авторските права и сродните им права възлага права на автори, изпълнители, разпространители и други носители на права, за да позволи или да забрани определени действия, свързани с използването на техни творби или друг предмет. По принцип ползвателите получават права посредством индивидуални договори със съответните носители на права или с техни представители.
4. Електронно кино
Въпросът за електронното кино се повдига поради новите възможности за разпределение, които се създават от цифрови технологии. Тези технологии могат също така да дадат възможност за развитие на местните многофункционални центрове в по-слабо населените места. Терминът "електронно кино" се използва за определяне на електронното предаване към киноекрана. Терминът "дигитално кино" се използва от индустрията, за да обозначи, че крайният образ е или резултат от дигитална верига от началото до края или дигиталната прожекция на материал, който произтича от филм, или е прехвърлен на дигитален носител.
Целта е да се развие използването на новите технологии на европейската индустрия чрез подобряване на възможността съдържанието на тази индустрия да бъде включено в производство чрез поощряване на неговото транснационално разпространение и чрез подобряване потенциала на професионалисти посредством подходящо продължително професионално обучение. Целта е да се развият глобално признати, отворени, стандартизирани системи за електронно кино чрез индустриално ориентиран процес. Това включва следните елементи: развитие на подходящи алгоритми за компресия на качествени филми и възможността им да бъдат показвани по дигитален път; развитие на технологии, които са в състояние да прожектират такова съдържание; развитие на методи за защита на използването на съдържанието посредством разчитане; разработване на методи, които да позволят разпространяването на съдържанието по мрежа; разработване на методи за дигитализация, подобряване, възстановяване и консервация на съдържание.
Електронното кино предлага важни нови възможности за увеличаване разпространението на аудио-визуални произведения.
Приложение № 24 към чл. 26, ал. 1
| СТАНДАРТНА ФОРМА НА УВЕДОМЛЕНИЕ |
| ЗА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ И ПРЕДСТАВЯНЕ |
| НА ИНФОРМАЦИЯ ПРИ НЕПРАВОМЕРНО |
| ПРЕДОСТАВЕНА ПОМОЩ |
Тази форма трябва да бъде използвана от органите, предоставящи държавна помощ, за уведомяване съгласно чл. 26, ал. 1 на нови схеми на държавна помощ и на индивидуална помощ. Формата се използва също така, когато една мярка, която не представлява държавна помощ, е нотифицирана пред комисията по съображения за правна сигурност. Органите, предоставящи помощ, трябва да използват тази форма и когато комисията изисква подробна информация за предполагаема неправомерно предоставена помощ.
Трябва да се има предвид, че неправилното попълване на тази форма може да има за последствие връщане на уведомлението като непълно. Попълнената форма се представя на хартиен носител на комисията. Тя следва да бъде адресирана до комисията.
| СТАТУС НА УВЕДОМЛЕНИЕТО | ||
| Дали това уведомление се отнася до: | ||
| ? уведомление съгласно чл. 7 от закона? | ||
| ? една предполагаема неправомерно предоставена помощ? | ||
| Ако да - моля определете датата на въвеждане в действие на мярката на помощ. Моля попълнете формата, както и съответните допълнителни форми към съответните приложения. | ||
| ? мярка, която не представлява държавна помощ, но която е нотифицирана пред комисията поради липса на правна яснота? | ||
| Моля посочете по-надолу основанията мярката да не представлява държавна помощ. Моля попълнете съответната част на формата и предоставете необходимата допълнителна документация. Една мярка не е държавна помощ, ако едно от постановените в чл. 1, ал. 3 от закона условия не е изпълнено. Моля предоставете пълна оценка на мярката в контекста на следните критерии със специално насочване на вниманието към критерия, който Вие считате, че не отговаря на изискванията: | ||
| • няма трансфер на държавни или общински средства (например ако Вие смятате, че мярката не може да бъде вменена на държавата, или където считате, че ще бъдат използвани регулаторни мерки без трансфер на публични средства) | ||
| • няма предимство (например съблюдава се принципът на частния пазарноориентиран инвеститор) | ||
| • няма избирателност/специфичност (например мярката е достъпна за всички предприятия, за всички отрасли на икономиката и няма никакво териториално ограничение и няма лично усмотрение) | ||
| • няма нарушение на конкуренцията/няма тенденция към засягане на конкуренцията (например където дейността няма икономически характер) | ||
| 1. ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПРЕДОСТАВЯЩИЯ ПОМОЩТА | ||
| 1.1. Орган, отговорен за помощта | ||
| Отговорно лице за контакт: | ||
| Име: .............................................................................. | ||
| Адрес: .............................................................................. | ||
| Телефон: .............................................................................. | ||
| Fax: .............................................................................. | ||
| E-mail: .............................................................................. | ||
| 2. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ПОМОЩТА | ||
| 2.1. Наименование на помощта (или името на компанията получател в случай на индивидуална помощ) ............................................................................................................................. | ||
| 2.2. Кратко описание на целта на помощта: | ||
| Моля посочете първоначалната цел, и ако се прилага - и вторичната цел(и): | ||
| Първична цел | Вторична цел (1) | |
| (моля отметнете | (моля отметнете | |
| само едно) | не повече от 2) | |
| (1) Вторична цел е тази (освен първата цел), за която се заделя помощ специално. Напр. схема, чиято първична цел е научноизследователска и развойна дейност (НИРД), може да има като вторична цел малки и средни предприятия - в случай че е заделена специално помощ за МСП. Вторичната цел може да бъде и отраслова - напр. схема за НИРД в отрасъл "стоманодобив". | ||
| * Регионално развитие ............................................................... | ||
| * Научноизследователска | ||
| и развойна дейност ............................................................... | ||
| * Опазване на околната среда ............................................................... | ||
| * Оздравяване на предприятия в затруднение ............................................................... | ||
| * Преструктуриране на предприятия в | ||
| затруднение ............................................................... | ||
| * Малки и средни предприятия ............................................................... | ||
| * Стимулиране на заетостта ............................................................... | ||
| * Обучение ............................................................... | ||
| * Рисков капитал ............................................................... | ||
| * Подкрепа на износа и интернационализация ............................................................... | ||
| * Услуги от общ икономически интерес ............................................................... | ||
| * Развитие на отраслите (Моля уточнете отрасъла в т. 4.2.) ............................................................... | ||
| * Социално подпомагане на ............................................................... | ||
| отделните потребители ............................................................... | ||
| * Компенсация на щети, причинени от | ||
| природни бедствия или извънредни | ||
| обстоятелства ............................................................... | ||
| * Изпълнение на важен проект от | ||
| общ интерес за Република България | ||
| и страните, с които тя е установила | ||
| режим за наблюдение на държавните помощи ............................................................... | ||
| * Мерки против съществени трудности в | ||
| Икономиката на Република България ............................................................... | ||
| * Съхраняване на културното наследство ............................................................... | ||
| * Култура ............................................................... | ||
| 2.3. Схема - Индивидуална помощ | ||
| 2.3.1. Свързано ли е уведомлението със схема за помощ? | ||
| ? да | ? не | |
| Ако да, дали схемата изменя една съществуваща схема за помощ? | ||
| ? да | ? не | |
| Ако да, посочете дали първоначалната схема, която е одобрена, е била нотифицирана до комисията | ||
| ? да | ? не | |
| Ако да, моля изрично да упоменете: | ||
| Номер на помощта: | ||
| .............................................................................................. | ||
| Дата на одобряване от комисията: | ||
| ............................ | ||
| Времетраене на първоначалната схема: .................. | ||
| Моля изрично да упоменете кои условия в първоначалната схема са променени и защо: .................... | ||
| 2.3.2. Дали уведомлението се отнася за индивидуална помощ? | ||
| ? да | ? не | |
| Ако да, моля отметнете подходящото квадратче: | ||
| Референция на одобрената схема: | ||
| Наименование: ............................................................... | ||
| Номер на помощта: ............................................................... | ||
| Писмо на комисията, одобряващо схемата: ............................................................... | ||
| ? индивидуална помощ, която не се базира на схема | ||
| 3. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ | ||
| 3.1. Моля опишете правната база, включително и разпоредбите по прилагане и съответните източници за референции: | ||
| Наименование: ............................................................... | ||
| Референция (където е приложимо): ............................................................... | ||
| ............................................................... | ||
| 3.2. Моля посочете приложения документ/и към това уведомление: | ||
| ? Копие от окончателния текст (текстове) на правната база(и) (и неговия интернет адрес, ако е възможно) | ||
| ? Копие от проекта на текст (текстове) на правната база(и) (и неговия интернет адрес, ако е възможно) | ||
| 4. ПОЛУЧАТЕЛИ | ||
| 4.1. Местоположение на получателя(ите): | ||
| .................................................................................................................................. | ||
| 4.2. Отрасъл(и) на получателя(ите): | ||
| ? .. Неточно определен отрасъл | ||
| ? .. A Селско, ловно и горско стопанство | ||
| ? .. B Рибно стопанство | ||
| ? .. C Добивна промишленост | ||
| ? .. 10.1. Въгледобив | ||
| ? .. D Преработваща промишленост: | ||
| ? ... 17. Текстил и изделия от текстил, без облекло | ||
| ? ... 21. Дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон | ||
| ? ... 24. Химични продукти | ||
| ? ... 24.7. Изкуствени и синтетични влакна | ||
| ? ... 27.1. Производство на чугун, стомана и феросплави (От форма I към приложение № 2 относно регионалната помощ за големи инвестиционни проекти.) | ||
| ? ... 29. Машини, оборудване и домакински уреди | ||
| ? ... DL Електро?, оптично и друго оборудване | ||
| ? ... 34.1. Производство на автомобили и двигатели за моторни превозни средства | ||
| ? ... 35.1. Строителство и ремонт на плавателни съдове | ||
| Други: Производство, некласифицирано другаде, моля посочете:............ | ||
| ? .. E Производство на електрическа енергия, природен газ и събиране, пречистване и разпределение на вода | ||
| ? .. F Строителство | ||
| ? .. 52. Търговия на дребно (без търговията на дребно на автомобили и мотоциклети); ремонт на лични вещи и стоки за домакинството | ||
| ? .. H Хотели и ресторанти (Туризъм) | ||
| ? .. I Транспорт: | ||
| ? .. 60. Сухопътен транспорт, включително тръбопроводния | ||
| ? .. 60.1. Железопътен транспорт | ||
| ? .. 60.2. Друг сухопътен транспорт без тръбопроводния | ||
| ? .. 61.1. Морски и крайбрежен транспорт | ||
| ? .. 61.2. Речен и друг транспорт по вътрешни водни пътища | ||
| ? .. 62. Въздушен транспорт | ||
| ? .. 64. Поща и далекосъобщения | ||
| ? .. J Финансово посредничество: | ||
| ? .. 72. Компютърни и други свързани с тях дейности | ||
| ? .. 92. Дейности в областта на културата, спорта и развлеченията | ||
| Други, моля посочете съгласно НКИД - версия 2001 класификация (В съответствие с класификатора NACE - 1.1.): .... | ||
| 4.3. В случай на индивидуална помощ: | ||
| Име на получателя:................................ | ||
| Вид на получателя:................................ | ||
| ? Малко и средно предприятие: | ||
| Брой на служителите: ............................................................................................... | ||
| Годишен оборот: ............................................................................................... | ||
| Годишен баланс: ............................................................................................... | ||
| Самостоятелност: ............................................................................................... | ||
| (Моля предоставете всякакво друго доказателство, за да се удостовери посоченият по-горе критерий):................................................................................................................................................... | ||
| ? голямо предприятие | ||
| ? предприятие в затруднение | ||
| 4.4. В случай на схема за помощ: | ||
| Вид на получателите: | ||
| ? всички фирми (големи фирми и малки и средни предприятия) | ||
| ? само големи предприятия | ||
| ? малки и средни предприятия: | ||
| ? средни предприятия | ||
| ? малки предприятия | ||
| ? микропредприятия | ||
| ? следващи получатели: ........................................ | ||
| Приблизителен брой на получателите: | ||
| ? под 10 | ||
| ? от 11 до 50 | ||
| ? от 51 до 100 | ||
| ? от 101 до 500 | ||
| ? от 501 до 1000 | ||
| ? над 1000 | ||
| 5. РАЗМЕР НА ПОМОЩТА/ГОДИШЕН РАЗХОД | ||
| В случай на индивидуална помощ посочете общия размер на съответната мярка поотделно: | ||
| ........................................ | ||
| В случай на схема на помощ посочете годишния размер на планирания бюджет и общия размер (в национална валута): | ||
| ........................................ | ||
| При данъчните мерки моля посочете очакваните годишни и общи загуби на доход, настъпили в резултат на данъчни отстъпки, за обхванатия от уведомлението период: | ||
| ........................................ | ||
| Ако бюджетът не се приема годишно, моля посочете какъв период обхваща бюджетът: | ||
| ........................................ | ||
| Ако въпросното уведомление променя една съществуваща схема на помощ, моля дайте бюджетния ефект от нотифицираните промени на схемите: | ||
| ........................................ | ||
| 6. ФОРМА НА ПОМОЩТА И СРЕДСТВА ЗА | ||
| ФИНАНСИРАНЕ | ||
| Посочете формата на помощта, която е на разположение на получателя(ите) (където е уместно - за всяка една мярка): | ||
| ? Директна субсидия | ||
| ? Заем, предоставен при облекчени условия (включително подробности как е обезпечен заемът) | ||
| ? Субсидиране на лихвата | ||
| ? Данъчна изгода (напр. данъчно облекчение, намаление на данъчната основа, намаление на данъка, данъчно разсрочване) | ||
| Моля посочете: | ||
| ? Намаление на вноските за обществено осигуряване | ||
| ? Предоставяне на рисков капитал | ||
| ? Отписване на задължения | ||
| ? Гаранция (включително друга информация за заема или за друга финансова транзакция в обсега на гаранцията; изискваното обезпечение и премията, която трябва да се плати) | ||
| Друго. Моля посочете:............................... | ||
| За всеки инструмент на помощта моля дайте точно описание на правилата и условията по неговото прилагане, включително размер на помощта, данъчното й третиране и дали е дадена еднократно и автоматически, след като са изпълнени критериите, в зависимост от целта на помощта (ако да - моля посочете критерия), или дали има елемент на лично усмотрение от страна на предоставящите помощта органи. | ||
| ........................................ | ||
| Посочете финансирането на помощта: ако помощта не се финансира от бюджета на държавата (на района, на общината), моля пояснете начина на финансиране на помощта от: | ||
| ? Чрез парафискални такси. Моля предоставете пълно описание на таксите и продуктите/дейностите, върху които са наложени. Посочете по-специално дали продуктите, внесени от други държави от Европейския съюз, подлежат на облагане с тези такси. Приложете копие от законовото основание за налагане на тези такси....................... | ||
| ? натрупани резерви | ||
| ? публични предприятия | ||
| ? друго (моля посочете) ............................ | ||
| 7. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ | ||
| 7.1. В случай на индивидуална помощ: | ||
| Посочете датата, на която помощта ще влезе в сила (ако помощта се представя на части, моля посочете датата на превеждане на всяка част) | ||
| ........................................... | ||
| Посочете срока на мярката, по която помощта се предоставя, където може | ||
| ........................................... | ||
| 7.2. В случай схема за помощ: | ||
| Посочете датата, от която помощта може да бъде предоставена | ||
| .......................................... | ||
| Посочете последната дата, до която помощта може да бъде преведена | ||
| .......................................... | ||
| Ако срокът е повече от шест години, моля докажете, че такъв дълъг период е необходим за постигане на целта(ите) на схемата: | ||
| .......................................... | ||
| 8. НАТРУПВАНЕ НА РАЗЛИЧИНИ ВИДОВЕ | ||
| ПОМОЩ | ||
| Съществува ли възможност помощта да се натрупва с помощ, получавана по други схеми от местни, регионални, национални източници или от източници на Европейската общност, за покриване на едни и същи приемливи разходи? | ||
| ? да | ? не | |
| Ако да, опишете действащия механизъм, чрез който се осигурява спазването на правилата за натрупване: ............................................................................................................................................... | ||
| 9. КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ | ||
| Дали уведомлението съдържа конфиденциална информация, която не трябва да се разкрива пред трети страни? | ||
| ? да | ? не | |
| Ако да, моля посочете кои части от уведомлението са конфиденциални и обяснете защо: | ||
| ......................................................................................................................................................................... | ||
| Ако не, комисията ще публикува решението си, без да иска съгласието на страните. | ||
| 10. СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА | ||
| Моля идентифицирайте кои от съществуващите законови разпоредби (приложения или правилници), приложими за държавните помощи, постановяват ясно формулирана правна база за одобряване на помощта (където е уместно, моля посочете за всяка мярка) и попълнете съответната допълнителна информационна форма от съответното приложение. | ||
| o Помощ за малки и средни предприятия; | ||
| o Помощ за обучение; | ||
| o Помощ за стимулиране на заетостта; | ||
| o Регионална помощ; | ||
| o Регионална помощ за големи инвестиционни проекти; | ||
| o Помощ за научноизследователска и развойна дейност; | ||
| o Помощ за оздравяване на предприятия в затруднение; | ||
| o Помощ за преструктуриране на предприятия в затруднение; | ||
| o Помощ за опазване на околната среда; | ||
| o Помощ за рисков капитал; | ||
| o Помощ за отрасъл транспорт; | ||
| o Помощ за отрасъл корабостроене; | ||
| Когато съответните приложения за държавна помощ не предвиждат изрично основание за одобряване на която и да е помощ - предмет на тази форма, моля представете пълни и аргументирани доказателства защо помощта може да се счита за съвместима със закона, когато има препратка към прилаганите клаузи за изключение в закона - чл. 1, ал. 4, чл. 3, чл. 4, т. 1, 2, 3, 4). | ||
| 11. РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ | ||
| НА НЕПРАВОМЕРНО ПРЕДОСТАВЕНА | ||
| ДЪРЖАВНА ПОМОЩ | ||
| Дали някой от потенциалните получатели по мярката - получател на държавна помощ, е получил от комисията разпореждане за възстановяване на неправомерно предоставена помощ? | ||
| ? да | ? не | |
| Ако да, моля предоставете подробни детайли: ....................... | ||
| ...................................... | ||
| 12. ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ | ||
| Моля посочете всякаква друга информация, която Вие смятате, че е уместна при извършване на оценката на съответната мярка(и) съгласно правилата за държавните помощи. | ||
| 13. ПРИЛОЖЕНИЯ | ||
| Моля избройте всички документи, които са приложени към уведомлението, и предоставете копия на хартиен носител или директна препратка към съответните документи по интернет. | ||
| 14. ДЕКЛАРАЦИЯ | ||
| С това удостоверявам, че предоставената с това уведомление информация е вярна и пълна. | ||
| Дата и място на подписването: ........... | ||
| Подпис: .................. | ||
| Име и длъжност на подписващия: ..................... |
Приложение № 25 към чл. 26, ал. 1, т. 1
Форма за допълнителна информация за регионална помощ
Тази форма се използва за нотифициране на индивидуални помощи и схеми на държавна помощ за регионално развитие по чл. 2.
Съгласно приложение № 1 регионалната помощ е специален вид държавна помощ, тъй като е предназначена за определени райони. Тя има за цел да стимулира развитието на райони с ниско жизнено равнище и висока безработица чрез насърчаване на инвестициите и/или разкриване на работни места, свързани с инвестиции.
