Закон за радиото и телевизията

ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

Отразена деноминацията от 5.07.1999 г. Обн. ДВ. бр.138 от 24 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.60 от 2 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.79 от 29 Септември 2000г., изм. ДВ. бр.96 от 9 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.112 от 29 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., доп. ДВ. бр.99 от 11 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Ноември 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.93 от 22 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.21 от 10 Март 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.70 от 29 Август 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.10 от 30 Януари 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г.

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.. (1) Този закон урежда радио- и телевизионната дейност на територията на Република България.

(2) Радио- и телевизионна дейност е създаването на радио- и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез наземно радиоразпръскване, по кабелен, спътников или по друг технически начин, в кодиран или некодиран вид, които са предназначени за непосредствено приемане от неограничен брой лица.

Чл. 2.. Разпоредбите на този закон не се прилагат за:

• 1. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение само в една сграда;

• 2. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение за нуждите на държавни органи или юридически лица, когато съдържанието на програмата се отнася само до тяхната дейност и техниката за предаване е тяхна собственост.

Чл. 3.. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Радио- и телевизионната дейност се осъществява от радио- и телевизионни оператори, въз основа на регистрации или лицензии, издадени по реда на този закон.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Радио- и телевизионните оператори са физически лица-еднолични търговци и юридически лица с лицензии или регистрации за радио- и телевизионна дейност.

(3) Радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и далекосъобщителни оператори по смисъла на Закона за далекосъобщенията. В този случай те нямат право да предоставят далекосъобщителни услуги на трети лица, освен ако в лицензиите им за далекосъобщителна дейност е предвидено друго.

(4) Разпоредбите на този закон се прилагат за всички радио- и телевизионни програми, създадени с предназначение за разпространяване или разпространявани от съответни оператори под юрисдикцията на Република България.

Чл. 4.. Радио- и телевизионните оператори са обществени и търговски.

Чл. 5.. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Търговските радио- и телевизионни оператори са еднолични търговци и търговски дружества с лицензия и/или регистрация за радио- и телевизионна дейност, които работят с основна цел разпределяне на печалба между собствениците си.

Чл. 6.. (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Обществените радио- и телевизионни оператори са физически лица-еднолични търговци и юридически лица с лицензия и/или регистрация за радио- и телевизионна дейност, чиято основна цел е да допринасят за реализиране на конституционното право на информация.

(2) Обществените радио- и телевизионни оператори са субекти на публичното или на частното право.

(3) Обществените радио- и телевизионни оператори:

1. предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация;

2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез излъчването на български и чужди образователни и културни програми за всички възрастови групи;

3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, на националната наука, на образованието и културата на всички български граждани, без оглед на етническата им принадлежност;

4. поощряват създаването на произведения от български автори;

5. поощряват българското изпълнителско изкуство.

Чл. 7.. Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национален обществен радиооператор, съответно национален обществен телевизионен оператор, които:

1. осигуряват програми за всички граждани на Република България;

2. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност;

3. осигуряват чрез своите програми достъп до националното и европейското културно наследство;

4. включват в програмите си предавания, които информират, образоват и забавляват;

5. прилагат новите информационни технологии;

6. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко едно от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика;

7. съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;

8. предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот.

Чл. 8.. (1) Този закон гарантира независимост на радио- и телевизионните оператори и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии като специализиран независим орган осъществява надзор в предвидените в този закон случаи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Народното събрание приема стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, изготвена от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 9.. (1) Създаването на радио- и телевизионни програми в Република България е свободно.

(2) Не се допуска цензурирането на програмите под каквато и да е форма.

(3) Осигурява се свобода на приемането и не се ограничава препредаването на радио- и телевизионни програми на територията на страната при условията на този закон.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Алинея 3 не се прилага временно при случаи на грубо нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 6 и чл. 17, ал. 2 и 3 в съответствие с поетите от Република България задължения по влезли в сила международни договори.

Чл. 10.. (1) При осъществяването на своята дейност радио- и телевизионните оператори се ръководят от следните принципи:

1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;

2. гарантиране на правото на информация;

3. запазване на тайната на източника на информация;

4. защита на личната неприкосновеност на гражданите;

5. недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите;

6. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак;

7. гарантиране на правото на отговор;

8. гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите;

9. съхраняване на чистотата на българския език.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Най-малко 10 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от външни продуценти. Това съотношение трябва да бъде постигнато постепенно чрез отделяне на достатъчно средства за нови произведения, тоест произведения, които се разпространяват не по-късно от 5 години след тяхното създаване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Изискванията по ал. 2 и 3 не се прилагат за програми, които са предназначени за местна аудитория и се разпространяват от един оператор, който не е част от националната мрежа.

Чл. 11.. (1) Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в радио- и телевизионни предавания.

(2) Журналистите и творческите работници, сключили договор с радио- и телевизионни оператори, не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи извън органите на управление на радио- и телевизионните оператори.

(3) Публична критика спрямо програмната политика на радио- и телевизионни оператори от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя.

(4) Журналистите, сключили договори с радио- и телевизионни оператори, имат право да откажат да изпълнят възложена задача, ако тя не е свързана с изпълнение на разпоредбите на този закон или на съответните договори и противоречи на техните лични убеждения; не може да бъде отказвана техническо-редакционна обработка на програмен материал и на новини.

(5) Между собствениците и/или управителните тела на радио- и телевизионните оператори и журналистите, сключили договори с тях, могат да се договорят редакционни статути за работата в областта на публицистиката.

(6) Редакционният статут трябва да съдържа конкретни определения и мерки за:

1. подсигуряване на свободата и персоналната отговорност на журналистическия труд при изпълнение на поставената задача;

2. защита на журналистите по смисъла на ал. 2;

3. професионално-етични норми за журналистическата дейност в съответните радио- и телевизионни оператори;

4. начините за вземане на решения, които се отнасят до журналистическата дейност;

5. създаване на вътрешен орган за разрешаване на възникнали спорове при журналистическата работа по създаване на програмите.

Чл. 12.. (1) Програмите на радио- и телевизионните оператори се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Програмите или отделни предавания на радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и на друг език, когато:

• 1. се разпространяват с образователна цел;

• 2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;

• 3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;

• 4. се препредават чуждестранни радио- и телевизионни програми.

Чл. 13.. (1) Радио- и телевизионните оператори имат право да получават необходимата им информация от държавните и общинските органи, ако тя не съдържа предвидена от закон тайна.

(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да използват точно и нетенденциозно получената информация.

(3) Радио- и телевизионните оператори предоставят информация за своята дейност в предвидените от закона случаи.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Радио- или телевизионен оператор, който притежава изключително право върху значимо събитие, е длъжен да осигури достъп на другите радио- и телевизионни оператори за неговото информационно отразяване в съответствие с поетите от Република България задължения по влезли в сила международни договори.

Чл. 14.. (1) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването.

(2) В случай, че в срока по ал. 1 постъпи искане за отговор или бъде предявен иск срещу радио- или телевизионния оператор във връзка със съдържанието на предаване или програма, записите се пазят до приключване на делото.

(3) Лице, което твърди, че е било засегнато в предаване, има право на достъп до съответния архив и на копие от записа, направено за негова сметка.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии може да изисква от радио- и телевизионните оператори материали, както и да прави на място проверки, свързани с осъществяването на надзора по спазването на този закон.

Чл. 15.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Радио- и телевизионните оператори не са длъжни да разкриват източниците на информация, освен ако има висящо съдебно производство или висящо производство по жалба на засегнато лице, на Съвета за електронни медии.

(2) Журналистите не са длъжни да разкриват източниците на информация не само пред аудиторията, но и пред ръководството на оператор, освен в случаите по ал. 1.

(3) Радио- и телевизионните оператори имат право да включват в предавания информация от неизвестен източник, като изрично посочват това.

(4) Журналистите са длъжни да пазят в тайна източника на информация, ако това изрично е поискано от лицето, което я е предоставило.

Чл. 16.. (1) Радио- и телевизионните оператори не могат да създават и предоставят за разпространение предавания, съдържащи информация, свързана с личния живот на гражданите, без тяхно съгласие.

(2) Радио- и телевизионните оператори могат да включват в предаванията си информация в публичен интерес относно личния живот на граждани, осъществяващи правомощия на държавни органи, или на граждани, чиито решения имат влияние върху обществото.

(3) При нарушения по ал. 1 и 2 радио- и телевизионните оператори дължат публично извинение на засегнатото лице. Това не лишава същото лице от правото да търси обезщетение по съдебен ред.

(4) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се прилагат, когато по отношение на лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 17.. (1) Радио- и телевизионните оператори носят отговорност за съдържанието на програмите, предоставени от тях за разпространение.

(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Разпоредбите по ал. 2, които засягат малолетните и непълнолетните, не се отнасят до предавания в кодиран вид и/или предавания, които се излъчват между 23,00 и 6,00 ч. и са ясно обозначени чрез предхождащ ги аудио- и/или аудио-визуален знак или се идентифицират с визуален знак през цялото време. Тази разпоредба не изключва отговорността на оператора за спазването на принципите на чл. 10 през цялото времетраене на програмата.

(4) Радио- и телевизионните оператори не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са:

• 1. получени по официален ред;

• 2. цитати от официални документи;

• 3. точно възпроизвеждане на публични изявления;

• 4. основани на материали, получени от информационни агенции или от други радио- и телевизионни оператори.

(5) При цитиране на документи не се допускат изменения.

(6) Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Когато в част от предаване е използвано предаване на друг радио- или телевизионен оператор, това трябва да бъде посочено изрично и да е в съответствие с правната уредба в Закона за авторското право и сродните му права.

Чл. 18.. (1) Лица, държавни и общински органи, засегнати в радио- и телевизионно предаване, имат право на отговор.

(2) В 7-дневен срок от деня на предаването лицата и органите по ал. 1 имат право да поискат писмено от съответния радио- и телевизионен оператор предоставянето за разпространение на техния отговор. В искането трябва да бъдат посочени оспорваните твърдения, както и датата и часът на предаването.

(3) Радио- и телевизионният оператор е задължен да осигури включването на отговора в следващото издание на същото предаване или в равностойно време до 24 часа след получаването на отговор, като не се допуска изменение или съкращаване на текста.

(4) Предоставянето за разпространение на отговор е безплатно за лицата и органите по ал. 1.

(5) Времетраенето на отговора не може да надвишава времетраенето на оспорваната част от предаването.

Чл. 19.. (1) (Предишен текст на чл. 19 - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Радио- и телевизионните оператори разпространяват програми само с предварително уредени авторски и сродни на тях права.

(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Радио- и телевизионните оператори представят всяка година на Съвета за електронни медии при поискване доказателства за търговските и отстъпените авторски права за защитени произведения в своите програми и за отстъпените сродни права за предоставянето за разпространение на чужди програми.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) В едномесечен срок от получаването на данните Съветът за електронни медии обобщава информацията по ал. 2 и я изпраща на съответните длъжностни лица по Закона за авторското право и сродните му права.

Глава втора.СЪВЕТ ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 96 ОТ 2001 Г.)

Раздел I.Общи условия

Чл. 20.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира радио- и телевизионната дейност чрез регистрирането или издаването на лицензии за осъществяване на радио- и телевизионната дейност и чрез упражняването на надзор само върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазване на този закон.

(2) При осъществяване на своята дейност Съветът за електронни медии се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори.

Чл. 21.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии е юридическо лице със седалище София и самостоятелен бюджет.

Чл. 22.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) В дейността си Съветът за електронни медии се подпомага от административно-технически служби, чиято структура и щат определя самостоятелно съобразно средствата, предвидени за съответната година.

Чл. 23.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии приема правилник за устройството и дейността си.

Раздел II.Състав на Съвета за електронни медии (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 24.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии се състои от 9 членове, от които 5 се избират от Народното събрание и 4 се назначават от президента на републиката.

(2) Решението на Народното събрание и указът на президента по ал. 1 влизат в сила едновременно.

Чл. 25.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Членове на Съвета за електронни медии могат да бъдат лица с българско гражданство, висше образование и опит в следните области: електронни медии, далекосъобщения, журналистика, право или икономика, и имат обществен авторитет и професионално признание.

Чл. 26.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии лица, които са:

• 1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

• 2. еднолични търговци, собственици на капитала на търговски дружества, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;

• 3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл. 27.. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) По време на своя мандат, а по т. 4 - две години след изтичането му, по т. 5 - една година след изтичането му, членовете на Съвета за електронни медии не могат:

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) да заемат друга платена длъжност по трудов договор;

2. да заемат изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии и коалиции и в синдикати;

3. да са членове на органи за управление, контрол или надзор на търговски дружества и кооперации;

4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) да са консултанти или членове на органи за управление, контрол и надзор на радио- и телевизионни оператори, както и да придобиват дялове и акции в тях и в рекламни агенции;

5. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) да са консултанти или членове на органи за управление, контрол или надзор на организации с нестопанска цел, получили лицензия за радио- или телевизионен оператор;

6. да получават под каквато и да е форма възнаграждение от радио- или телевизионен оператор, освен съгласно законодателството за интелектуална собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Работодателите, които са в трудово правоотношение с лице, което става член на Съвета за електронни медии, са длъжни по негово искане да му разрешат неплатен отпуск за времетраенето на мандата му. След изтичането или прекратяването на мандата му те са длъжни да го възстановят на заеманата преди това длъжност, ако то пожелае това.

Чл. 28.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Преди встъпване в длъжност членовете на Съвета за електронни медии подписват декларация, в която потвърждават, че отговарят на изискванията по този закон. Декларациите се съхраняват в архива на Съвета за електронни медии.

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Всеки член на Съвета за електронни медии и конкурсната комисия по чл. 116в е длъжен да разкрие писмено пред Съвета за електронни медии всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и членовете на семейството му имат при вземането на конкретно решение.

(2) Съществен интерес е налице винаги, когато лицата по ал. 1 или членове на техните семейства, както и лица, с които всяко от тях е икономически свързано:

а) получат лицензия за радио- и телевизионна дейност;

б) бъдат назначени в надзорни органи в областта на радио- и телевизионната дейност, далекосъобщенията или бъдат избрани в управителни съвети на радио- и телевизионни организации, кабелни или далекосъобщителни оператори или рекламни агенции.

(3) Задължението на лицата по ал. 1 се осъществява чрез подаване на декларация до Съвета за електронни медии при встъпването им в длъжност и най-малко веднъж на шест месеца, съдържаща имената и адресите на икономически свързани с тях или с членовете на семействата им лица, както и за деловите интереси, които са възникнали или биха могли да възникнат. Декларациите по тази алинея се съхраняват в специален публичен регистър при Съвета за електронни медии.

(4) Член на Съвета за електронни медии, който има непосредствен делови интерес при вземането на дадено решение, е длъжен да го заяви и да не участва в обсъждането и гласуването.

(5) Засегната страна, както и всеки заинтересован, може да иска от Върховния административен съд да отмени взетите в нарушение на предходната алинея решения.

Чл. 29.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Членовете на Съвета за електронни медии се избират или назначават за срок шест години. Съставът на Съвета за електронни медии се обновява през две години от всяка квота.

(2) Едно лице не може да бъде член на Съвета за електронни медии повече от два последователни мандата. Повторното му избиране или назначаване не трябва да противоречи на предвиденото в ал. 1 обновяване.

(3) Членовете на Съвета за електронни медии изпълняват задълженията си до встъпването в длъжност на новите членове.

Чл. 30.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на член на Съвета за електронни медии се прекратява предсрочно при освобождаване на лицето от длъжност или при смърт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Освобождаването на член на Съвета за електронни медии се извършва с решение на Съвета за електронни медии:

• 1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) при постъпване на писмено заявление, подадено до председателя на Съвета за електронни медии от лицето, което подава оставка;

• 2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;

• 3. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;

• 4. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание "лишаване от свобода" за умишлено престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии в срок до 1 месец от деня на смъртта или на решението по ал. 2 компетентният орган избира или назначава на негово място нов член до края на съответния мандат.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Предсрочно прекратяване на мандата по ал. 2, т. 1 и 4 и при смърт се обявява пред Съвета за електронни медии от неговия председател.

Чл. 31.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) На първото си заседание членовете на Съвета за електронни медии избират от състава си председател за срок една година.

(2) Председателят:

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) представлява Съвета за електронни медии;

2. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) свиква заседанията на Съвета за електронни медии и ги ръководи;

3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подписва актовете на Съвета за електронни медии, взети в изпълнение на този закон;

4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) осъществява връзките на Съвета за електронни медии с държавните органи и с радио- и телевизионните оператори, както и с международните организации в областта на радио- и телевизионната дейност;

5. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) издава наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на този закон;

6. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подготвя заседанията на Съвета за електронни медии;

7. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) ръководи работата на административно-техническите служби;

8. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) контролира изпълнението на приетите актове.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Освобождаването на председателя от поста му става с изтичане на едногодишния срок, за който е избран - автоматично, или по негово собствено желание - с решение на Съвета за електронни медии.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии по предложение на всеки един от неговите членове може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя поради неизпълнение на неговите задължения.

(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

Раздел III.Правомощия на Съвета за електронни медии (Загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 32.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии:

1. осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон;

2. избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ;

3. утвърждава по предложение на генералните директори членовете на управителните съвети на БНР и БНТ;

4. дава становище при изготвяне на нормативни актове и при сключване на междудържавни споразумения в областта на радиото и телевизията;

5. дава становище по проекта за субсидия от държавния бюджет за БНР и БНТ;

6. утвърждава ежегодно извънбюджетната план-сметка на фонд "Радио и телевизия";

7. организира изучаване на обществената оценка за дейността на радио- и телевизионните оператори и на техните програми;

8. дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги;

9. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) взема решения за издаване, изменение, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензия за радио- и телевизионна дейност;

10. сезира компетентните органи за нарушения на нормативните актове при осъществяване на радио- и телевизионна дейност;

11. определя състава на управителния съвет на фонд "Радио и телевизия", приема правилници за устройството и дейността на фонда и на управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонда;

12. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) може да издава задължителни указания по изпълнение на лицензиите за радио- и телевизионна дейност;

13. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) изисква от Комисията за регулиране на съобщенията информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;

14. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) провежда конкурс за определяне на радио- и телевизионен оператор, на който се издава далекосъобщителна лицензия за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване;

15. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) издава индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност на спечелилия конкурса по т. 14 и уведомява Комисията за регулиране на съобщенията с оглед издаване на далекосъобщителна лицензия на същото лице;

16. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) извършва и заличава регистрации за осъществяване на радио- или телевизионна дейност в предвидените от закона случаи;

17. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) съвместно с други органи представлява Република България в междудържавни и междуправителствени организации по въпроси, отнасящи се до електронните медии, и осъществява координиращи функции между държавните ведомства и неправителствени организации с оглед формулирането на обща политика по отношение на електронните медии;

18. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон, и влезли в сила международни договори в областта на радио- и телевизионната дейност, по които Република България е страна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) В изпълнение на своите правомощия Съветът за електронни медии приема правилници, решения и декларации и дава становища в предвидените от закона случаи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че:

• 1. да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес - чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия;

• 2. да не лиши значителна част от аудиторията в държава-членка на Европейския съюз, или държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, от възможността да следи на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес - чрез отразяване след време, изцяло или отчасти по безплатната телевизия, на събитията с важно обществено значение съгласно разпоредбите, приети от тази друга държава, при условия на взаимност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии огласява публично взетите решения във връзка с осъществяването на своите правомощия, включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика. Решенията на Съвета за електронни медии са мотивирани.

Чл. 33.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори само относно:

1. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) спазването на принципите по чл. 10, ал. 1 и съотношението по чл. 10, ал. 2 и 3;

2. спазването на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7;

3. отразяването на изборите на държавни органи и органи на местно самоуправление;

4. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) спазването на изискванията относно рекламата и радио- и телевизионния пазар в предаванията на радио- и телевизионните оператори;

5. съобразяването с нормите относно благотворителната дейност и спонсорството;

6. опазването на предвидените от закона тайни в радио- и телевизионната дейност;

7. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) спазването на изискванията за предаванията, насочени към малолетните и непълнолетните;

8. информацията за решения на правораздавателните и другите държавни органи в предвидените от закона случаи;

9. защитата на правата на потребителите;

10. техническото качество на предаванията и програмите;

11. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) спазването на предвидените в закона, в лицензиите и във влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна, ограничения;

12. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) спазването на условията на лицензиите за радио- и телевизионна дейност.

Раздел IV.Заседания

Чл. 34.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии се свиква на заседания от председателя:

• 1. по негова инициатива, или

• 2. по искане на най-малко една трета от членовете му.

(2) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието.

Чл. 35.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии провежда заседания, които са редовни, ако на тях присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решения по дневния ред. Гласуването е лично и присъствено.

Чл. 36.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При вземане на решенията си членовете на Съвета за електронни медии се ръководят от принципите на:

1. колегиалност;

2. публичност и прозрачност;

3. независимост при обсъжданията и вземането на решения;

4. сътрудничество с държавните органи, радио- и телевизионните оператори и неправителствените организации с дейност в областта на радиото и телевизията или защитата на авторското право и сродните му права;

5. защита на интересите на зрителите и слушателите.

Чл. 37.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове.

(2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Ако на три поредни заседания в продължение на един месец не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство.

Чл. 38.. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Решенията на Съвета за електронни медии подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

(2) Обжалването на решенията на Съвета за електронни медии за избор и освобождаване на членовете на управителните съвети и генералните директори на БНР и БНТ, както и на решенията по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3, не спира изпълнението им.

Чл. 39.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии издава Информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения и актуални статии по проблемите на аудио-визуалната култура, резултатите от мониторинга на радио- и телевизионните оператори, както и проучванията на общественото мнение, поръчани от Съвета за електронни медии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии публикува ежегодно не по-късно от 31 март отчет за дейността си за предходната година.

Раздел V.Финансиране и възнаграждение

Чл. 40.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии се финансира от фонд "Радио и телевизия".

Чл. 41.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на Съвета за електронни медии получават месечно възнаграждение в размер, равняващ се на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство по данни на Националния статистически институт.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

(3) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие на основата на средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Глава трета.БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО И БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Раздел I.Общи положения

Чл. 42.. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия са юридически лица със седалище София.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват оперативно управление върху имуществото - държавна собственост, което им е предоставено до влизането на този закон в сила.

Чл. 43.. Българското национално радио и Българската национална телевизия създават и предоставят за разпространение радио- и телевизионни програми и допълнителна информация, включително и телетекст.

Чл. 44.. (1) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез собствени телекомуникационни средства или на основата на договор с лицензиран далекосъобщителен оператор.

(2) Държавата осъществява лицензионна политика в областта на далекосъобщенията, която гарантира разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени изследвания.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет.

(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, както и за спътниково и наземно цифрово радиоразпръскване.

Чл. 45.. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия въвеждат и предлагат нови радио- и телевизионни услуги.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават условия за разпространение и прилагане на цифрови и други нови технологии в радио- и телевизионната дейност.

Чл. 46.. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да сключват договори за закупуване на готови аудио- и аудиовизуални произведения.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да сключват договори с други радио- и телевизионни оператори за доставка, препредаване или обмен на програми.

Чл. 47.. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право сами да създават програми и предавания или да възлагат създаването им на външни продуценти, както и да участват в съвместни продукции.

(2) Продуценти на новини и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика, разпространявани в програмите на БНР и БНТ, могат да бъдат само Българското национално радио и Българската национална телевизия.

(3) Създаването на аудио- и аудио-визуални произведения от външни продуценти се извършва чрез конкурс и сключване на договор с БНР и БНТ.

(4) Принципите на отношенията и редът за производство на съвместни продукции, за провеждане на конкурси и за сключване на договори с външните продуценти се уреждат в правилник, приет от управителния съвет.

Чл. 48.. Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да включват безплатно в новините си репортажи и информации за събития, за които друг радио- или телевизионен оператор има изключителни права за отразяване, в съответствие със Закона за авторското право и сродните му права, като задължително обявяват източника на информация.

Раздел II.Програми на БНР и БНТ

Чл. 49.. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Регионалните програми отразяват събития от местно значение. Те се създават в регионалните радио- и телевизионни центрове и са предназначени както за населението от съответния регион, така и за участие в националните радио- и телевизионни програми.

(3) Територията на регионите, регионалните програмни схеми и участието на радио- и телевизионните центрове със собствени предавания при създаването на националните радио- и телевизионни програми се утвърждават от управителните съвети на БНР и БНТ.

Чл. 50.. Българското национално радио и Българската национална телевизия изготвят програмната си политика в съответствие с изискванията за национални обществени оператори за радио- и телевизионна дейност.

Чл. 51.. Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни незабавно и безвъзмездно да предоставят при поискване програмно време за служебни съобщения на представители на държавни органи в случаи на бедствие или на непосредствена заплаха за живота, сигурността и здравето на населението или на отделни лица.

Чл. 52.. (1) Право на обръщение по БНР и БНТ имат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.

(2) По решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.

(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.

Чл. 53.. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да дадат програмно време за обръщение към вярващите и за предаване на значими религиозни церемонии по искане от:

• 1. Българската православна църква;

• 2. други официално регистрирани вероизповедания.

(2) Условията и редът за предоставяне на програмно време по ал. 1 се определят в правилника за организацията и дейността на БНР и БНТ.

Чл. 54.. Условията и редът за предоставяне на програмно време по БНР и БНТ при участие в предизборни кампании се определят със закон.

Раздел III.Управление на БНР и БНТ

Чл. 55.. (1) Органи на управление на Българското национално радио са:

1. управителният съвет на БНР;

2. генералният директор на БНР.

(2) Органи на управление на Българската национална телевизия са:

1. управителният съвет на БНТ;

2. генералният директор на БНТ.

Чл. 56.. Генералните директори на БНР и БНТ и членовете на управителните съвети осъществяват своята дейност на основание на договори, с които им се възлага управлението.

Чл. 57.. (1) Работодателят, който е в трудово правоотношение с лице по чл. 55, е длъжен да му разреши неплатен отпуск за времетраенето на съответния мандат. След изтичането или прекратяването на мандата той е длъжен да го възстанови на заеманата преди това длъжност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Лицата по чл. 55, които към момента на избора или утвърждаването от Съвета за електронни медии са в трудово правоотношение с друг работодател, имат право да го прекратят при условията на чл. 325, т. 8 от Кодекса на труда.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Лицата по чл. 55, които към момента на избора или утвърждаването от Съвета за електронни медии са в трудово правоотношение с висши училища или научни организации като хабилитирани преподаватели или приравнени на тях научни сътрудници, имат право да продължат да извършват преподавателска или научна дейност по време на мандата си.

Чл. 58.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Управителните съвети на БНР и БНТ се състоят от по петима членове, утвърждавани от Съвета за електронни медии по предложение на съответните генерални директори.

(2) Управителните съвети на БНР и БНТ включват в състава си съответния генерален директор, който е председател на съвета по право.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При отсъствие генералният директор на БНТ или БНР упълномощава член на управителния съвет да го замества.

Чл. 59.. (1) Членове на управителните съвети на БНР и БНТ могат да бъдат лица с българско гражданство, които имат местожителство на територията на страната, висше образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, на културата, журналистиката, аудиовизията, телекомуникациите, правото или икономиката.

(2) Не могат да бъдат членове на управителен съвет на БНР, съответно на БНТ, лица, които са:

• 1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

• 2. еднолични търговци, собственици, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;

• 3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл. 60.. (1) Мандатът на управителните съвети на БНР и БНТ е 3 години.

(2) Едно лице може да бъде избирано в управителен съвет на БНР или в управителен съвет на БНТ за не повече от два мандата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Едно лице не може едновременно да бъде член на управителните съвети на БНР и БНТ, както и да е член на един от тях и на Съвета за електронни медии.

Чл. 61.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на член на управителен съвет се прекратява предсрочно от Съвета за електронни медии по предложение на съответния генерален директор на основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 62.. Управителният съвет на БНР, съответно управителният съвет на БНТ:

1. определя основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата;

2. приема правилници за структурата и организацията на дейността, за работната заплата, за заплащането на извънщатните сътрудници, за редакционната дейност, за рекламната дейност, за съхраняването и ползването на фондовете и за външните и съвместните продукции;

3. взема решение за създаване на експертни и консултативни съвети и определя реда за осъществяване на тяхната дейност;

4. приема структурата и щатното разписание на служителите, условията и реда за сключване на договори с извънщатни сътрудници и журналисти;

5. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) приема проектобюджета и включената в него субсидия от държавния бюджет; след съгласуване със Съвета за електронни медии изпраща в Министерството на финансите проекта за субсидия за включването й в проекта за Закон за държавния бюджет;

6. приема бюджета и неговото разпределение, числеността на персонала, средната работна заплата и средствата за работна заплата;

7. приема отчета за изпълнение на бюджета;

8. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) по предложение на генералните директори взема решение за откриване и закриване на регионални центрове и определя техния статут, структура и управление, съгласувано със Съвета за електронни медии;

9. определя професионални изисквания към категории заети лица в радио- и телевизионната дейност;

10. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;

11. утвърждава всички договори за реклама и спонсорство, както и всички други договори със стойност над посочената в правилниците за организация и дейност;

12. утвърждава сключването и прекратяването на трудовите договори на ръководни длъжностни лица в БНР, съответно в БНТ, и техните поделения съгласно списък на длъжностите, посочени в правилниците за организацията и дейността им;

13. решава други въпроси в кръга на своята компетентност.

Чл. 63.. (1) Управителните съвети на БНР и БНТ се свикват на заседания от генералния директор:

• 1. по негова инициатива, или

• 2. по искане на най-малко двама от членовете на съвета.

(2) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието.

(3) Заседанията са редовни, ако на тях присъстват членове, достатъчни за вземане на решения по предварително обявения дневен ред.

Чл. 64.. Управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение с обикновено мнозинство от всички членове.

Чл. 65.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Членовете на управителните съвети получават от БНР, съответно от БНТ, за времето на мандата си месечно възнаграждение в размер на три четвърти от месечното възнаграждение на членовете на Съвета за електронни медии.

Чл. 66.. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) За генерални директори на БНР, съответно на БНТ, се избират лица, отговарящи на изискванията за член на Съвета за електронни медии. За кандидатите за генерален директор на БНР се изисква не по-малко от петгодишен трудов стаж в радио, а за кандидатите за генерален директор на БНТ не по-малко от петгодишен трудов стаж в телевизия.

(2) Мандатът на генералните директори на БНР, съответно на БНТ, е 3 години.

(3) Генералните директори на БНР, съответно на БНТ, могат да бъдат избирани на същата длъжност за не повече от два последователни 3-годишни мандата.

Чл. 67.. (1) (Предишен текст на чл. 67 - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:

• 1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии;

• 2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.

(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор и до провеждане на нов избор, който да се проведе в срок до три месеца, ръководството на съответната организация се възлага на лице, определено от Съвета за електронни медии и отговарящо на изискванията по чл. 66.

Чл. 68.. Генералният директор на БНР, съответно на БНТ:

1. провежда програмната политика;

2. осъществява оперативното ръководство на БНР, съответно на БНТ, и на тяхното имущество;

3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) предлага на Съвета за електронни медии за утвърждаване членовете на управителния съвет и прави предложение до Съвета за електронни медии за предсрочното прекратяване на мандата им;

4. свиква и председателства заседанията на управителния съвет;

5. сключва и прекратява трудовите договори на служителите;

6. осъществява правата на работодател по Кодекса на труда;

7. представлява БНР, съответно БНТ, пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина;

8. организира съставянето на проектобюджета и го внася в управителния съвет за утвърждаване;

9. организира изпълнението, приключването и отчитането на бюджета и го внася за приемане от управителния съвет.

Чл. 69.. Генералните директори на БНР и БНТ получават месечно възнаграждение в размер, равен на възнаграждението на председател на постоянна комисия на Народното събрание.

Раздел IV.Финансиране на БНР и БНТ

Чл. 70.. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия съставят, изпълняват, приключват и отчитат самостоятелен бюджет.

(2) Управителните съвети на БНР и БНТ в рамките на бюджетите си утвърждават бюджет или бюджетна сметка за разходи на регионалните радио- и телевизионни центрове и другите структурни звена.

(3) В приход на бюджета на БНР и БНТ постъпват:

1. финансиране от фонд "Радио и телевизия";

2. субсидия от държавния бюджет;

3. собствени приходи от реклама и спонсорство;

4. постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност;

5. дарения и завещания;

6. лихви и други приходи, свързани с радио- и телевизионната дейност.

(4) Субсидията от държавния бюджет е:

• 1. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми; субсидията се определя на базата на норматив за час програма, утвърден от Министерския съвет;

• 2. целева субсидия за дълготрайни материални активи по списък, ежегодно утвърждаван от Министерството на финансите.

(5) Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите на държавния бюджет.

(6) Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се включва към бюджета за следващата година.

Чл. 71.. Българското национално радио и Българската национална телевизия подпомагат създаването и изпълнението на национална аудио-, съответно аудио-визуална продукция, като отделят за създаване на ново производство, както следва:

• 1. Българското национално радио отделя за създаване и изпълнение на български музикални и радиодраматични произведения не по-малко от 5 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд "Радио и телевизия";

• 2. Българската национална телевизия отделя за българско филмово телевизионно творчество не по-малко от 10 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд "Радио и телевизия".

Глава четвърта.РЕКЛАМА, РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПАЗАР И СПОНСОРСТВО

Раздел I.Общи положения

Чл. 72.. (1) Радио- и телевизионните оператори имат право да създават и да включват в програмите си реклама.

(2) Отделни програми и предавания на радио- и телевизионните оператори могат да бъдат спонсорирани.

(3) Рекламата и спонсорството се извършват от радио- и телевизионните оператори съгласно условията, предвидени в този закон.

Чл. 73.. Рекламата и спонсорството се уреждат с писмени договори между радио- и телевизионните оператори и рекламодателя или спонсора.

Чл. 74.. (1) (Предишен текст на чл. 74, доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Правилата за рекламата важат и за радио-, съответно телевизионния пазар, освен ако в този закон изрично не е предвидено друго.

(2) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Разпоредбите на този закон се прилагат съответно по отношение на:

• 1. програми, посветени изключително на радио- и телевизионен пазар, като рекламирането не бива да надхвърля 15 на сто от програмното време за деня;

• 2. програми, посветени изключително на самопромоция, като рекламирането не бива да надхвърля 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час.

Раздел II.Реклама

Чл. 75.. (1) Рекламата следва да е съобразена с изискванията за лоялна конкуренция съгласно действащото законодателство.

(2) Рекламата не може да насърчава поведение, вредно за здравето или личната сигурност на гражданите, както и поведение, с което се уврежда околната среда.

Чл. 76.. (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Не се допуска разпространяването на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми. Не се допускат реклами с еротично съдържание с участие на малолетни и непълнолетни или предназначени за тях.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Не се допуска разпространяването на реклами, които са основани на национална, политическа, етническа, религиозна, расова, полова или друга дискриминация.

(3) В рекламите, насочени към децата или в които участват деца, трябва да се избягва всичко, което може да влияе отрицателно на тяхното физическо, умствено и нравствено развитие.

(4) Рекламата, насочена към непълнолетни, трябва да отговаря на следните условия:

• 1. да не призовава непълнолетните да закупуват стока или да ползват услуга, като се възползва от тяхната неопитност или доверчивост;

• 2. да не се възползва от особеното доверие, което непълнолетните изпитват към родители, учители и други лица;

• 3. да не показва непълнолетни в опасни ситуации;

• 4. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) да не насърчава пряко малолетните и непълнолетните да убеждават своите родители или други лица да купуват стоките или услугите, които се рекламират.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Радио- и телевизионният пазар, насочен към малолетни и непълнолетни, следва да съответства на изискванията по ал. 4, както и да не подбужда непълнолетните да сключват договори за продажба или наемане на стоки и услуги.

Чл. 77.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Забранява се реклама, която използва средства за подсъзнателни внушения.

(2) Скритата реклама е забранена.

Чл. 78.. Рекламиращият е длъжен да не оказва влияние върху съдържанието на програмите.

Чл. 79.. В рекламите не могат да се използват държавният герб, химнът на Република България, лица на изборни длъжности в държавното управление, както и гласовете и образите на действащи в операторите журналисти - водещи на новини, на политически и икономически предавания.

Чл. 80.. (1) Рекламите на стоки и услуги, за чието производство или търговия се изисква специално разрешение, могат да бъдат включвани в програмите на радио- и телевизионните оператори само след като рекламодателят представи необходимото разрешение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2006 г.) Забранява се всякаква реклама на тютюн и тютюневи изделия и на тютюнопушенето.

(3) Рекламата на всички видове алкохолни напитки трябва да бъде съобразена със следните изисквания:

1. да не е насочена към малолетни и непълнолетни или да се излъчва в предавания за тях;

2. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) да не използва малолетни и непълнолетни като изпълнители или в частност да представят малолетни и непълнолетни, употребяващи тези напитки;

3. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) в съдържанието на рекламата употребата на алкохол да не се свързва със спортни и физически постижения или с управлението на превозни средства;

4. да не се твърди, че алкохолните напитки притежават терапевтични качества, имат стимулиращ или успокояващ ефект, или че решават лични проблеми;

5. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) да не насърчава прекалената консумация на алкохолни напитки или да представя въздържанието или умереността в отрицателна светлина;

6. да не подсказва, че високото алкохолно съдържание допринася за положителните качества на алкохолните напитки;

7. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) да не създава впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех.

(4) Не се допуска рекламирането на наркотици и на други психотропни вещества.

(5) Рекламата на лекарствени средства и на медицинско лечение се включва в програмата само ако те са съобразени с изискванията на действащото законодателство. Не се допуска рекламата на лекарствени средства и медицинско лечение, разрешени за ползване само по лекарско предписание.

(6) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Забранява се радио- и телевизионният пазар на лекарства и на медицинско лечение.

Чл. 81.. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Ограниченията по чл. 74, ал. 2 и чл. 86 не се отнасят до съобщения на самите радио- и телевизионни оператори във връзка със собствената им програма или допълнителните услуги, предлагани от тях, както и публични съобщения и призиви за благотворителност, които се включват в програмите безплатно.

Чл. 82.. (1) Рекламата трябва ясно да се разпознава като такава и да бъде отделена от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства.

(2) Рекламата се включва в програмите под формата на рекламни блокове. По изключение в програмите могат да бъдат включени и отделни реклами.

(3) Рекламата се включва в програмата между отделните предавания. Тя може да бъде включена и в самото предаване само при условие, че не се нарушават неговата цялост и качество и че са гарантирани авторските права.

(4) В предавания, съставени от отделни части, рекламите могат да бъдат разполагани между тези части.

(5) При предаване на спортни събития и състезания рекламите се разполагат между отделните части или в прекъсванията на събитието или състезанието.

Чл. 83.. (1) Реклами не се допускат по време на национални чествания и религиозни служби.

(2) Не се прекъсват за реклама новини, политически и икономически коментари и анализи, документални филми и детски предавания.

Чл. 84.. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Аудио-визуални произведения, като игрални или телевизионни филми, с изключение на серии, сериали, забавни предавания и документални филми, могат да бъдат прекъсвани веднъж във всеки изтекъл период от 45 мин., при условие че времетраенето на предаването или на филма надвишава 45 мин. След изтичането на два пълни периода от 45 мин. по-нататъшното прекъсване е възможно след изтичане на период от поне 20 мин.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Между две последователни прекъсвания в предавания, освен тези по ал. 1, следва да е изтекъл период от поне 20 мин.

Чл. 85.. Не се допускат платени репортажи в новини и политически предавания.

Чл. 86.. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:

1. за БНТ - 15 минути на денонощие и 4 минути на час;

2. за БНР - 6 минути на час;

3. за останалите радио- и телевизионни обществени оператори - 6 минути на час;

4. за търговските оператори - 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час;

5. Българската национална телевизия има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.

(2) В програмите на извънстоличните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение, общото времетраене на рекламата не може да надхвърля 6 минути на час.

(3) Ограниченията по ал. 1, т. 1 - 3 не се отнасят до рекламата, включена в предавания по време на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на управителните съвети на съответните радио- и телевизионни оператори. В този случай за времетраенето на рекламата се прилага разпоредбата на ал. 1, т. 4.

(4) Ограничението по ал. 1, т. 4 относно максималното времетраене на рекламата до 12 минути на час не се отнася до програмите, посветени изключително на радио- и телевизионния пазар.

Чл. 87.. (1) Информационните рекламни филми, интервюта и съобщения с рекламна цел се включват в общото рекламно време.

(2) При представянето на рекламите по ал. 1 се допуска участието на журналисти - водещи на новини, на политически и икономически предавания.

Чл. 88.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Формите на радио- и телевизионен пазар са самостоятелна програма, посветена на радио- и телевизионен пазар, пазарен прозорец и пазарен спот. В общото допустимо времетраене по чл. 74, ал. 2 и чл. 86 се включва времетраенето и на радио- и телевизионните спотове.

(2) Общият брой на радио- и телепазарните прозорци не може да бъде повече от осем за едно денонощие, а общото им времетраене не може да надхвърля 3 часа за едно денонощие.

(3) Всеки радио- и телепазарен прозорец трябва да има минимална продължителност 15 минути.

(4) Ограниченията по ал. 2 не се отнасят за специализираните радио- и телепазарни канали.

Раздел III.Спонсорство

Чл. 89.. Отделните предавания на операторите могат да бъдат спонсорирани изцяло или отчасти.

Чл. 90.. (1) Не могат да бъдат спонсори на предавания политически партии и организации, както и религиозни организации.

(2) Не могат да бъдат спонсори на предавания лица, чиято основна дейност е производството на стоки и услуги, забранени за рекламиране.

(3) Не могат да бъдат спонсорирани политически и икономически предавания, които съдържат анализи и коментари или чиято тематика е сходна с предмета на дейност на спонсора.

(4) Не могат да бъдат спонсорирани новини, с изключение на спортните новини, когато са отделени от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства или като отделно предаване.

Чл. 91.. Спонсорът няма право да оказва влияние върху съдържанието и представянето на спонсорираното предаване.

Чл. 92.. (1) Спонсорираните предавания не могат да призовават към продажба, купуване или използване на стоки и услуги на спонсора или на трето лице, особено чрез споменаване на тези стоки и услуги в предаванията.

(2) Името на спонсора и/или търговската му марка се споменава, представя или обозначава по друг начин само в началото и/или в края на предаването.

Глава пета.ФИНАНСИРАНЕ НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННАТА ДЕЙНОСТ

Раздел I.Такси

Чл. 93.. (1) За финансиране на обществената радио- и телевизионна дейност се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер.

(2) Не се заплаща такса при електромер за трифазен ток, регистриран за производствени нужди.

(3) Лицата, които не притежават радио- и телевизионни приемници или не приемат радио- и телевизионни предавания, заявяват това с декларация, подадена пред съответната служба. Те се освобождават от заплащане на таксата по ал. 1 от деня на подаване на декларацията.

(4) (Обявена за противоконституционна относно думите "по всяко време" - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Съответната служба може по всяко време да извърши проверка за верността на декларацията. Ако се установи неверност на декларацията или лицето не допусне да се извърши проверка за верността на декларацията, таксата се дължи в двоен размер за цялото време от деня на подаване на декларацията.

Чл. 94.. (1) Гражданите заплащат месечна такса по чл. 93 в размер 0,6 на сто от минималната работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, за всеки регистриран електромер.

(2) Юридическите и физическите лица, осъществяващи търговска дейност, както и държавните и общинските организации заплащат месечна такса в размер 2,5 на сто от минималната работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, за всеки регистриран електромер.

Чл. 95.. Таксата по чл. 94 се заплаща заедно с дължимите суми за ползвана електрическа енергия по съответния за това ред чрез касите на електроснабдителните предприятия на "Националната електрическа компания" - ЕАД.

Чл. 96.. Освобождават се от заплащане на такси граждани с увреден слух или зрение с II група инвалидност.

Чл. 97.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Не се плаща такса при ползване на приемници и устройства от здравни заведения, детски домове и градини, образователни, социални и културни институции по списък, предложен от съответните министерства и ведомства и утвърден от Съвета за електронни медии, както и ако приемниците и устройствата се ползват като монитори.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Списъкът по ал. 1 се публикува в Информационния бюлетин на Съвета за електронни медии и периодично се актуализира.

Раздел II.Фонд "Радио и телевизия"

Чл. 98.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Създава се фонд "Радио и телевизия" към Съвета за електронни медии за финансиране на радио- и телевизионната дейност.

Чл. 99.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Фонд "Радио и телевизия" се ръководи от управителен съвет, чийто състав се определя от Съвета за електронни медии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Управителният съвет задължително включва представител на Министерството на финансите, представител на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, представител на обществените радио- и телевизионни оператори и представител на търговските радио- и телевизионни оператори.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии приема правилници за устройството и дейността на фонд "Радио и телевизия" и на неговия управителен съвет.

Чл. 100.. Управителният съвет избира от състава си председател.

Чл. 101.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии назначава изпълнителен директор на фонд "Радио и телевизия", който ръководи оперативната дейност на фонда.

(2) Изпълнителният директор не може да бъде член на управителния съвет.

Чл. 102.. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) (1) Средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират от:

1. събраните месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми;

2. първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от Съвета за електронни медии;

3. лихви върху средствата, набирани във фонда;

4. дарения и завещания;

5. други източници, определени в закон.

(2) Лицензионните и регистрационните такси, събирани от Съвета за електронни медии, покриват административните му разходи за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху дейността за спазване на условията, предвидени в лицензиите, и на условията, при които е извършена регистрацията.

(3) Радио- и телевизионните оператори заплащат такси, както следва:

1. първоначална лицензионна такса, включително:

а) за проверка на редовността на документите;

б) за издаване на лицензията;

2. първоначална регистрационна такса, включително:

а) за проверка на редовността на документите;

б) за извършване на регистрацията и за издаване на удостоверение;

3. годишна такса:

а) за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията;

б) за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема;

4. такса за изменение и допълнение на лицензията, съответно за промени в регистрираните обстоятелства, включително:

а) за разглеждане на искането;

б) за извършване на промените;

5. такса за удължаване срока на лицензията;

6. такса за издаване на дубликат на лицензията, съответно на удостоверението за регистрация.

(4) Размерът на първоначалната лицензионна, съответно регистрационна такса се определя съобразно необходимите административни разходи по подготовката и издаването на лицензията, съответно по регистрацията, въз основа на следните критерии:

• 1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната, съответно регистрираната дейност;

• 2. териториален обхват на дейността;

• 3. вид на лицензираната или регистрираната дейност.

(5) Размерът на годишната такса се определя съобразно административните разходи на Съвета за електронни медии за:

• 1. надзора по спазването на условията за радио- и телевизионна дейност - за годишната лицензионна такса;

• 2. надзора по спазването на заявените от регистрираните оператори програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема - за годишната регистрационна такса.

(6) Размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по ал. 3 се определят с Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, одобрена от Министерския съвет. Тарифата се внася в Министерския съвет от министъра на културата по предложение на Съвета за електронни медии.

(7) Таксите по ал. 3 се определят в съответствие със следните принципи:

• 1. равнопоставеност на радио- и телевизионните оператори;

• 2. пропорционалност по отношение на административните разходи;

• 3. насърчаване на конкуренцията и на предоставянето на нови услуги;

• 4. задоволяване потребностите на обществото от качествени радио- и телевизионни услуги.

(8) Лицензираните радио- и телевизионни оператори заплащат еднакви лицензионни такси при еднакъв вид и обхват на лицензираната радио- и телевизионна дейност.

(9) Приходите от таксите по ал. 3 се администрират от Съвета за електронни медии.

Чл. 103.. (1) Средствата от фонд "Радио и телевизия" се разходват за:

1. финансиране на БНР и БНТ;

2. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) финансиране на Съвета за електронни медии;

3. финансиране на проекти с национално значение, свързани с внедряване и използване на нови технологии в радио- и телевизионната дейност;

4. финансиране на значими културни и образователни проекти;

5. финансиране на проекти и дейности, предназначени да разширят разпространението на радио- и телевизионните програми по население и/или територия;

6. управлението на фонда;

7. "Националната електрическа компания" - ЕАД, във връзка със събирането на таксите по чл. 93.

(2) Финансирането на БНР и БНТ е:

• 1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) за подготвяне, създаване и разпространение на национални и регионални програми по норматив за час програма, определен от Съвета за електронни медии по предложение на БНР и БНТ;

• 2. целево финансиране за дълготрайни материални активи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии открива извънбюджетна сметка в Българската народна банка за съхраняване на средствата на фонд "Радио и телевизия".

Чл. 104.. Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.

Глава шеста.ЛИЦЕНЗИРАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИ ОПЕРАТОРИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 96 ОТ 2001 Г.)

Раздел I.Общи положения

Чл. 105.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Радио- и телевизионна дейност чрез използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се осъществява въз основа на лицензия, издадена от Съвета за електронни медии при условията и по реда на този закон и в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) За лицензия могат да кандидатстват:

• 1. физически лица - еднолични търговци, и юридически лица, регистрирани по българското законодателство;

• 2. чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват радио- и телевизионна дейност като национални обществени оператори въз основа на лицензии и регистрации, издадени по реда на този закон. Българското национално радио и Българската национална телевизия се лицензират и регистрират за далекосъобщителна и програмна дейност по реда на Закона за далекосъобщенията и този закон без търг или конкурс.

(4) Не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) юридически лица, на които е отказано или е отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност по § 8а, ал. 1, т. 2 от Закона за застраховането;

2. юридически лица, в които юридическите лица по т. 1 или съдружниците или акционерите в тях притежават дялово участие;

3. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) физически лица-еднолични търговци и юридически лица, които не могат да докажат собствеността на имуществото си или на капитала, по чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;

4. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) юридически лица, в които физически лица-едноличните търговци и юридическите лица по т. 3 или съдружниците или акционерите в тях притежават дялово участие;

5. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) физически лица-еднолични търговци и юридически лица, които през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;

6. юридически лица, в които като съдружници или акционери участват лица, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за информация относно необслужвани кредити;

7. юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет "рекламна дейност" или осъществяват рекламна дейност;

8. юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет "охранителна дейност" или осъществяват охранителна дейност;

9. далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара;

10. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) еднолични търговци и юридически лица, които през последната година, предхождаща кандидатстването за лицензия, са получили отказ за същия вид лицензирана дейност или издадена по този закон лицензия им е била отнета.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии възлага проверката по ал. 4 на съответните компетентни органи.

(6) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Кандидатите за лицензия трябва да предоставят на Съвета за електронни медии следните документи съгласно изискванията на този член:

• 1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) удостоверение за актуално състояние, а чуждестранните лица - съответния документ, издадени не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението по чл. 111;

• 2. документи, доказващи произхода на капитала за последните три години назад, включително заверен счетоводен отчет, считано от датата на подаване на документите;

• 3. списък на медийните предприятия, в които са акционери или съдружници.

Чл. 106.. (1) Лицензията е лична.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Прехвърляне на лицензия се допуска от Съвета за електронни медии при спазване на изискванията към лицата за първоначално лицензиране.

(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) При прехвърляне на лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, се уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която в 10-дневен срок прехвърля индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване на лицето, на което е прехвърлена съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност.

Чл. 107.. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 108.. При представяне на документите за получаване на лицензии по чл. 111 кандидатите декларират, че не притежават дялове, акции или друг вид права за участие в радио- и телевизионни оператори над допустимия размер според антимонополното законодателство на Република България.

Чл. 109.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Лицензиите се издават за срок до 15 г. Срокът може да бъде продължен с решение на Съвета за електронни медии по искане на лицензирания, като общата му продължителност не може да бъде над 25 г.

(2) Срокът на лицензията по Закона за далекосъобщенията трябва да отговаря на срока на лицензията по този закон.

Чл. 110.. (1) Лицензията за радио- и телевизионна дейност съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радиооператора или телевизионния оператор;

2. вида (обществен или търговски);

3. датата на издаване на лицензията;

4. началната дата на разпространение на програмата;

5. обхвата на разпространение (национален, регионален, местен);

6. срока на лицензията;

7. техническите и други изисквания към програмите.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) В лицензията се включват задължения за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7 и принципите за осъществяване на радио- и телевизионна дейност по чл. 10 и 19, ал. 1, включително период и график за постигане на предвидените в чл. 10, ал. 2 и 3 съотношения.

Раздел II.Ред за издаване на лицензия

Чл. 111.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., предишен текст на чл. 111 - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Кандидатите за лицензия за радио- и телевизионна дейност подават писмено заявление до Съвета за електронни медии, към което прилагат:

1. учредителен акт;

2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) удостоверение за търговска регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице;

3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

4. предложение за способ на разпространение на програмите;

5. декларация по чл. 108;

6. декларация, че не са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4;

7. доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността;

8. програмен проект, програмна концепция, програмен профил, програмна схема, списък на допълнителни радио- и телевизионни услуги;

9. доказателства за търговски и отстъпени авторски права за защитени произведения в програмите и за отстъпени сродни права за предоставяне за разпространение на чужди програми.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заявлението и документите по ал. 1 се подават на български език.

Чл. 112.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии извършва проверка за редовността на подадените документи по чл. 111.

(2) При констатиране на пропуски и недостатъци в документите по чл. 111 на кандидатите се дава 7-дневен срок за отстраняването им, като срокът тече от уведомяването. Ако пропуските и недостатъците не бъдат отстранени до изтичане на срока, документите на кандидата не се разглеждат.

Чл. 113.. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 114.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Членовете на Съвета за електронни медии и неговите служители, както и членовете на конкурсната комисия, са длъжни да опазват тайната на информацията, съдържаща се в документите на кандидатите.

Чл. 115.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии създава и поддържа публичен регистър за издадените лицензии и направените регистрации.

Чл. 116.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) За осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се издава лицензия след провеждане на конкурс в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3.

(2) Процедурата за провеждане на конкурс се открива по искане на заинтересовано лице или по инициатива на Съвета за електронни медии. В искането, отправено до Съвета за електронни медии, лицето може да посочи желаната точка на излъчване и териториален обхват.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) Съветът за електронни медии в 14-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 писмено изисква от Комисията за регулиране на съобщенията информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободните радиочестоти, допустимите мощности на излъчване, възможните точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Комисията за регулиране на съобщенията представя на Съвета за електронни медии своето решение по запитването в срок до три месеца, а когато е необходимо международно координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти - в срок до 6 месеца, спазвайки изискванията за ефективното използване на радиочестотния спектър в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) При положително решение по ал. 4 Комисията за регулиране на съобщенията прилага проект на лицензия за далекосъобщителна дейност и приложения, съдържащи съответните технически параметри за лицензиите, които могат да бъдат издадени от Комисията за регулиране на съобщенията съобразно наличния свободен радиочестотен спектър.

Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) В 14-дневен срок от получаване на отговора и в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3 Съветът за електронни медии взема решение за откриване на конкурс или конкурси съобразно наличния свободен радиочестотен спектър.

(2) Решението по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" и съдържа датата, мястото и часа на провеждане на конкурса, срока и мястото на подаване на заявление за участие, мястото, срока и реда за закупуване на конкурсните книжа.

(3) Конкурсните книжа съдържат:

1. проект на лицензия за далекосъобщителна дейност и приложението към нея, съдържащо техническите параметри, съобразно наличния свободен радиочестотен спектър;

2. искани темпове на развитие и/или на обслужване;

3. изисквания за опазване на околната среда;

4. изисквания за качество;

5. изисквания, свързани с творческите, финансови и технически възможности и опит;

6. критерии за оценка и тяхната относителна тежест при определяне на комплексната оценка, при спазване на изискването за приоритет на оценката на програмния проект.

(4) Конкурсът се провежда не по-рано от 30 дни от обнародване на решението по ал. 1. В случай, че се обявяват няколко конкурса, съобразно наличния свободен радиочестотен спектър, те се провеждат едновременно.

Чл. 116б. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Кандидатите за получаване на лицензията за радио- и телевизионна дейност подават заявление за участие в конкурса, към което прилагат следните конкурсни документи:

1. документите по чл. 111;

2. предварителен технически проект за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, съобразен с конкурсните книжа;

3. проект на бизнесплан за осъществяване на дейността;

4. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсните книжа;

5. доказателствени документи за заплатени конкурсни книжа;

6. други документи, свързани с конкурсната процедура.

Чл. 116в. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) Съветът за електронни медии определя председател и състав на експертна комисия за провеждане на конкурса, в която задължително се включват членове на Съвета за електронни медии и на Комисията за регулиране на съобщенията. В комисията могат да участват и експерти от други заинтересовани ведомства и организации. Председателят на Съвета за електронни медии издава заповед за назначаване на експертната комисия. Членовете на комисията подписват декларация за поверителност на информацията, станала им известна при провеждането на конкурса.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) Съветът за електронни медии на основание на конкурсните документи, критериите по чл. 116а, ал. 3, т. 6, доклада на експертната комисия и комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания класира кандидатите и взема решения за издаване на лицензия за радио- или телевизионна дейност и на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване от Комисията за регулиране на съобщенията на кандидата, класиран на първо място.

(3) Лицензия за радио- и телевизионна дейност за територията на Република България не се издава на лице или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, които притежават лицензии от същия вид, за радио- и телевизионна дейност с регионален или местен обхват, освен ако те не се откажат от нея, с изключение на случаите по чл. 49.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) В тридневен срок от влизане на решението по ал. 2 в сила Съветът за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията. В десетдневен срок Съветът за електронни медии издава лицензия за радио- и/или телевизионна дейност, а Комисията за регулиране на съобщенията издава индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.

Чл. 116г. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) В случай, че в 10-дневен срок от решението на Съвета за електронни медии одобреният кандидат се откаже от издаването на лицензиите, те се предлагат на участника, класиран на второ място.

(2) При отказ и на втория участник процедурата се закрива.

Раздел III.Надзор, изменение и прекратяване на лицензията

Чл. 117.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., предишен текст на чл. 117 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Надзорът за спазването на този закон и за изискванията по лицензията се осъществява от съответните длъжностни лица на Съвета за електронни медии.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по ал. 1 имат право:

1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите - членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Директива 89/552/ЕИО на Съвета за извършване на телевизионно радиоразпръскване, последно изменена от Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и Съвета, независимо от формата на документа;

2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни;

3. да извършват проверки на място.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Председателят на Съвета за електронни медии има право да:

1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 2, т. 1;

2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;

3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.

Чл. 118.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При констатиране на нарушения Съветът за електронни медии в срок един месец е длъжен да разгледа и обсъди представените документи и да вземе решение относно налагане на имуществена санкция по този закон и/или отнемане на лицензията.

Чл. 119.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При констатиране на промяна на дейността на лицензиран радио- или телевизионен оператор от обществен в търговски Съветът за електронни медии взема решение за прекратяване на лицензията.

(2) Лицето по ал. 1 може да кандидатства за лицензия като търговски радио- и телевизионен оператор.

(3) Лицето по ал. 1 има право да поиска изменение на лицензията си тогава, когато се налага промяна на характера на дейността му в търговска.

Чл. 120.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) В случаите по чл. 119 Съветът за електронни медии взема решение за изменение или прекратяване на лицензията.

Чл. 121.. (1) (Предишен текст на чл. 121 - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Лицензията се прекратява със:

• 1. изтичането на срока;

• 2. отнемането й;

• 3. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) прекратяването на юридическото лице или смърт на физическото лице-едноличен търговец;

• 4. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) предсрочно по искане на лицензианта.

(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) При прекратяване на лицензията за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии изисква от Комисията за регулиране на съобщенията прекратяване на далекосъобщителната лицензия.

Чл. 122.. Лицензията се отнема при:

• 1. груби нарушения на принципите на радио- и телевизионната дейност;

• 2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) системни нарушения на разпоредбите по чл. 6, ал. 3, чл. 7, 10, чл. 13, ал. 4 и чл. 19, ал. 1;

• 3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.

Чл. 123.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Отнемане на лицензия на радио- и телевизионен оператор се извършва от Съвета за електронни медии с мотивирано решение. Отнемането се извършва след отправяне на писмено предупреждение с определен срок за отстраняване на нарушението. Отнемането става във всички случаи след налагане на две имуществени санкции за едно и също нарушение.

(2) Съветът за електронни медии отнема лицензията, ако в срока по ал. 1 лицензираният не е отстранил нарушението.

(3) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да се кандидатира за нова лицензия и който не може да бъде по-малък от две години.

Чл. 123а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) При отнемане на лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която в 10-дневен срок отнема индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.

Чл. 124.. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) С отнемането на лицензията лицензиантът е длъжен да преустанови радио- и телевизионната си дейност.

Чл. 125.. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Не по-късно от шест месеца преди изтичането на срока на лицензията лицензиантът следва да заяви намерение за продължаване срока на лицензията.

(2) Съветът за електронни медии разглежда искането за продължаване срока на лицензията по ал. 1 и в срок до три месеца преди изтичането на срока на лицензията взема решение по искането и писмено уведомява лицензианта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) В случаите на положително решение на Съвета за електронни медии по ал. 2, когато лицензията е издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която в 10-дневен срок продължава срока на индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.

Раздел IV.Регистриране на радио- и телевизионни оператори (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Лица, които желаят да създават радио- или телевизионни програми за разпространение чрез технически способи, различни от наземното радиоразпръскване, подлежат на регистрация.

(2) Желаещите да се регистрират подават пред Съвета за електронни медии заявление с документите по чл. 111.

(3) Съветът за електронни медии се произнася по искането за регистрация с решение в 14-дневен срок от постъпване на документите. При непълнота и нередовност на документите се прилага чл. 112, ал. 2.

(4) Съветът за електронни медии може да откаже регистрация само ако представените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема противоречат на разпоредбите на закона или ако нередовностите по ал. 3 не бъдат отстранени в срок. При регистрирането не могат да се поставят ограничения, свързани с обхвата на разпространение на програмата.

(5) Въз основа на решението на заявителя се издава удостоверение, което съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радио- или телевизионния оператор;

2. наименованието на програмата;

3. вида (обществен или търговски);

4. програмния профил (формат);

5. началната дата на разпространение на програмата.

(6) Регистрираният оператор е длъжен да уведомява Съвета за електронни медии за условията на разпространяването, програмното време, мястото и начина, както и за всяка промяна в тях в 14-дневен срок.

(7) Регистрациите са безсрочни.

Чл. 125б. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Далекосъобщителен оператор, разпространяващ чуждестранни програми, се задължава да предоставя на Съвета за електронни медии на всеки 6 месеца актуализиран списък на излъчваните чуждестранни програми и документи, свързани с придобиване на тези права.

Глава седма.АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 126.. (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3, чл. 11 - 14, чл. 16 - 18, чл. 19, ал. 1, чл. 73, чл. 75 - 80, чл. 82 - 86, чл. 90 - 92 на радио- и телевизионните оператори се налага имуществена санкция от 2 хил. до 15 хил. лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) За нарушения по чл. 19, ал. 1 се прилагат административнонаказателните разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права.

(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) За нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 на радио- и телевизионните оператори се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция се налага в двоен размер.

Чл. 126а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) За нарушение на условията на издадената лицензия, което не представлява нарушение по чл. 126, се налага имуществена санкция от 500 лв. до 5000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.

(3) За нарушение на заявените от регистрирания оператор програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема се налага имуществена санкция от 2000 лв. до 5000 лв.

(4) При системно нарушение на закона от регистрирания оператор регистрацията се заличава.

Чл. 126б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 117, ал. 2, т. 2 и ал. 3 се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 127.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Нарушенията се констатират от длъжностните лица на Съвета за електронни медии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Наказателните постановления се издават от председателя на Съвета за електронни медии.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) При данни за нарушения по чл. 19, ал. 1 длъжностните лица на Съвета за електронни медии сезират съответните длъжностни лица по Закона за авторското право и сродните му права в 7-дневен срок от констатирането.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Разпространение" е първоначалното предаване или излъчване, независимо с какви далекосъобщителни средства, на радио- или телевизионна програма, предназначена за приемане от слушатели или зрители. То включва и обмена (препредаването) на програми между оператори, за да бъдат приети от аудиторията. То не включва съобщителни услуги за индивидуално ползване.

2. "Създаване" е творчески акт, който включва авторски замисъл и неговата аудио-визуална реализация с цел производство на предаване или програма.

3. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) "Програма" е система от всички елементи, които създава и разпространява операторът, и която е носител на определено съдържание, разпределено в часова схема.

4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Предаване" е самостоятелната част от програмата, отличаваща се от другите такива по своето авторство, съдържание и/или аудиовизуална реализация.

5. "Системно" е извършване на нарушение по една глава на този закон три или повече пъти.

6. "Български аудио- и аудио-визуални произведения" са произведения, създадени или реализирани изключително или в съдружие от български граждани, създадени на основата на произведения от български граждани. За български се считат и произведения, създадени въз основа на двустранни договори между български и чужди продуценти, при условие че българските продуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко български продуценти.

7. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) "Европейски произведения" са:

а) произведения, произхождащи от държава-членка на Европейския съюз, създадени преимуществено от автори и лица, чието местожителство е в такава държава или в държава, която не е членка на Европейския съюз, но е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, ако произведението отговаря на поне едно от следните изисквания:

- продуцентът му да е установен в някоя от горепосочените държави;

- създаването му да се наблюдава и фактически контролира от продуцент, установен в някоя от тези държави;

- делът на продуцентите от такава държава в общите производствени разходи да е преобладаващ и копродукцията да не се контролира от един или повече продуценти, установени извън тези държави;

б) произведения, произхождащи от Република България или от друга европейска държава, която не е членка на Европейския съюз, но е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, ако произведения, произхождащи от държави-членки на Европейския съюз, не са обект на дискриминационни мерки в тази държава, създадени преимуществено от автори и лица, чието местожителство е в такава държава или в държава-членка на Европейския съюз, при условие, че отговарят поне на едно от изискванията, изложени в буква "а";

в) произведения, произхождащи от европейска държава, която не е членка на Европейския съюз, нито е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, ако произведения, произхождащи от държави-членки на Европейския съюз, не са обект на дискриминационни мерки в тази държава, създадени изключително от или в копродукция с продуценти, установени в една или повече държави-членки на Европейския съюз, с които Европейският съюз има сключени споразумения в областта на аудиовизията, ако тези произведения са създадени преимуществено от автори и лица с местожителство в една или повече европейски държави;

г) произведения, които, без да влизат в приложното поле на буква "а", са създадени в рамките на двустранни договори за копродукция, сключени между държави-членки на Европейския съюз, и други държави, ако копродуценти от Европейския съюз покриват преобладаващата част от общите разходи на продукцията и тази продукция не се контролира от един или повече продуценти, установени извън територията на Европейския съюз;

д) произведения, които, без да влизат в приложното поле на букви "а" и "г", са създадени преимуществено от автори и лица с местожителство в една или повече държави-членки на Европейския съюз, но само до степен, съответстваща на дела на копродуцента от Европейския съюз в общите производствени разходи.

8. "Значимо събитие" е събитие със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, което засяга интересите на преобладаващата част от аудиторията.

9. "Изключително право" е правото за отразяване на събитие, придобито срещу заплащане само от един радио- или телевизионен оператор.

10. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Допълнителна информация" е информация, разпространявана в честотния канал за основна програмна информация на радио- или телевизионен оператор, съдържанието на която не е елемент от основната програма.

11. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Телетекст" е система за предаване на информационни и справочни съобщения и реклами чрез буквено-цифрови символи и графични изображения, чрез специален сигнал, включен в състава на програмния телевизионен сигнал.

12. "Реклама" е всяко публично съобщение, включено в програмата на радио- или телевизионен оператор, във връзка с търговия, работа, занаят или професия, имащо за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на стока или услуга, включително на недвижима собственост, да съдейства за популяризирането на кауза или идея или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия. За това съобщение на рекламодателя е предоставено време в програмата срещу заплащане или друго подобно възнаграждение. Този вид публично съобщение не включва телевизионния пазар:

а) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) "скрита реклама" е представяне чрез аудио- или визуални средства на стоки, услуги или на името, марки и дейността на производител на стоки и услуги в предавания, които не са предназначени за рекламиране, и което представяне може да въведе в заблуждение аудиторията;

б) "средства за подсъзнателни внушения в рекламата" са индиректни специфични (включително и технически) методи за рекламиране, които не са обозначени като реклама и не се разпознават от аудиторията, като: използване на двадесет и пети кадър, излъчване на инфразвук и други подобни. Тези средства формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа в аудиторията към рекламираните стоки, услуги и т.н.

13. "Радио- и телевизионен пазар" е всяко пряко предложение към аудиторията, излъчено с цел продажбата или доставянето на стоки и услуги, включително имоти, права и задължения, срещу заплащане.

14. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

15. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Интерактивност" е съвкупност от средства и методи за осъществяване на индивидуална обратна връзка на потребителите на радио- или телевизионни програми към съответния оператор на програма.

16. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Цифрови технологии" са технологии, прилагащи цифрови формати на електрическите сигнали за звука и картината, и чрез които се подобрява качеството на представяне на информационното съдържание при обработката, съхранението, разпространението и приемането му и чрез компресия на такива сигнали се създават условия за повишаване на информационния капацитет на честотните предавателни канали.

17. "Препредаване" е извършването на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория.

18. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

19. "Прозорец" е времево ограничена в рамките на основната програма радио- и телевизионна програма, която има своя съдържателна специфика.

20. "Спонсорство" е всеки принос на физическо и юридическо лице, което не участва в радио- и/или телевизионна дейност или в производство на аудио- и аудио-визуални произведения, към директно или индиректно финансиране на радио- и телевизионни програми с цел популяризиране в обществото на неговото име, търговска марка, репутация, дейност или продукция.

21. "Личен живот" е животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект.

22. "Информационно отразяване" е създаването и разпространението в рамките на актуално-публицистичните предавания и новините с продължителност, необходима за да се предаде изчерпателно съдържанието на отразяваното събитие. В случай, когато друг радио- и телевизионен оператор притежава изключителните права върху събитието, правото на безплатно информационно отразяване включва: правото на директен достъп, на запис, който да бъде използван единствено за създаване на материал с продължителност не по-голяма от 90 секунди.

23. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Радио- и телевизионни оператори под юрисдикцията на Република България по смисъла на чл. 3, ал. 4 са:

а) оператори, установени в Република България, ако:

- седалището на оператора е в Република България и решенията по програмните схеми се взимат в Република България;

- седалището на оператора е в Република България и решенията по програмните схеми се взимат в държава-членка на Европейския съюз, или в държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, или трета страна, но значителна част от персонала, извършващ радио- или телевизионна дейност, е в Република България;

- седалището на оператора е в държава-членка на Европейския съюз, или в държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, или трета страна и решенията по програмните схеми се взимат в Република България, но значителна част от персонала, извършващ радио- или телевизионна дейност, е в Република България;

- седалището на оператора е в Република България и значителна част от персонала, извършващ радио- или телевизионна дейност, работи както в Република България, така и в държава-членка на Европейския съюз, или в държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, или трета страна;

- операторът за първи път е започнал да разпространява програмата си в Република България в съответствие със законодателството на Република България и значителна част от икономическата му дейност е в Република България, в случаите, когато значителна част от персонала, извършващ радио- или телевизионна дейност, не работи нито в Република България, нито в държава-членка на Европейския съюз, нито в държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия;

б) оператори, за които разпоредбите по буква "а" не са приложими и не са под юрисдикцията на държава-членка на Европейския съюз, или на държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, ако:

- използват честота, дадена от Република България;

- независимо че не използват честота, дадена от Република България, използват спътникови възможности, които принадлежат на Република България;

- независимо че не използват нито честота, дадена от Република България, нито спътникови възможности, които принадлежат на Република България, използват връзка към спътник от територията на Република България.

24. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Външен продуцент" е продуцент, регистриран по Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, организационно и икономически независим от който и да е радио- и телевизионен оператор в дейността си, за когото са спазени следните изисквания:

1. не е собственик на радио- или телевизионен оператор или на дял от имуществото му;

2. радио- или телевизионен оператор не е собственик на такова лице или на дял от имуществото му;

3. не предоставя на един и същи оператор, включително и чрез конкурс, едновременно повече от две външни продукции.

25. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) "Самопромоция" е форма на рекламиране, при която операторът рекламира своите собствени стоки, услуги или програми.

26. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) "Безплатна телевизия" е обществен или търговски телевизионен канал, достъпен до аудиторията без допълнително заплащане над редовната месечна такса или основния абонамент за кабелна мрежа.

27. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) "Грубо нарушение" по смисъла на чл. 9, ал. 4 е накърняването на добрите нрави, призивите за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността, съгласно чл. 40, ал. 2 от Конституцията.

28. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Програмен профил" е характеристика на програмата, според спецификата на нейното съдържание и насочеността й към аудиторията. По своя профил радио- и телевизионните оператори могат да бъдат:

а) с общ (политематичен) профил - радио- и телевизионна програма, в която задължително присъстват предавания с информационна, образователна, културна и развлекателна насоченост, предназначени за преобладаващата част от обществото;

б) със специализиран профил - радио- и телевизионна програма с тематична насоченост, предназначена за ограничена част от обществото.

29. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Програмен проект" е описание на програмни намерения (цел, предназначение и очаквани резултати), организационно-творчески, технологичен и финансов план за развитие на радио- и телевизионната програма в лицензионния период.

30. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Програмна концепция" е аргументиран план за провеждане на програмната политика на дадена електронна медия с оглед на нейната съдържателна осигуреност.

31. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Програмна схема" е съвкупността от всички предвидени за разпространение или разпространени предавания от програмата на дадена електронна медия, подредена в графичен вид по дни и часове за определен период от време.

32. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Програма" е съвкупността от всички предавания, разпространявани на определени честоти и обявявани под едно общо наименование, означено с аудиовизуални средства.

33. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2008 г.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2008 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) Българското национално радио, Българската национална телевизия и Съветът за електронни медии получават субсидия от държавния бюджет и финансиране от фонд "Радио и телевизия" в размер, определен по норматив за час програма, одобрен от Министерския съвет:

• 1. (отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

• 2. (отм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г.)

• 3. (отм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

• 4. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) От 1 януари 2009 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд "Радио и телевизия". Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

§ 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) До 1 януари 2003 г. правомощията на управителния съвет на фонд "Радио и телевизия" по контрола върху постъпленията се осъществяват от Съвета за електронни медии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Не по-късно от 3 месеца преди изтичане на срока по ал. 1 Съветът за електронни медии определя членовете на управителния съвет на фонд "Радио и телевизия", назначава изпълнителен директор на фонда и приема правилниците по чл. 99, ал. 3.

§ 4. (1) Радио- и телевизионните оператори, лицензирани преди влизането в сила на този закон, в съответствие с действащите по това време нормативни актове, включително тези с изтекъл срок на лицензията, се лицензират по реда на чл. 125.

(2) Юридически лица, които осъществяват фактически радио- и телевизионна дейност, са длъжни да предприемат необходимите действия за лицензиране по реда на чл. 105 в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.

(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни да представят необходимите документи по чл. 111 с оглед на лицензирането си по реда на чл. 105, ал. 3 в срока по ал. 2.

§ 5. (1) Управителните съвети на БНР и БНТ и генералните директори на БНР и БНТ, избрани по време на действието на Закона за радио и телевизия (обн., ДВ, бр. 77 от 1996 г.; Решение № 21 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 102 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1997 г.), довършват мандата си, предвиден в него.

(2) Съставът на Националния съвет за радио и телевизия през първия мандат след влизането в сила на този закон се обновява по жребий.

(3) След изтичане на две години съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява с двама представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента.

(4) След изтичане на четири години съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява с един представител от квотата на Народното събрание и двама от квотата на президента.

(5) Програмните съвети на БНР и БНТ прекратяват мандата си в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.

(6) Ако управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение, програмните съвети могат да осъществяват дейността си при условието на чл. 62, т. 3.

§ 6. (1) Договорите за реклама и спонсорство, сключени от БНР и БНТ, следва да се преразгледат с оглед на привеждането им в съответствие с този закон.

(2) В случаите, когато времетраенето на рекламата, съгласно условията на всички сключени договори, превишава времетраенето на рекламата съгласно разпоредбата на чл. 86, БНР и БНТ са длъжни да предложат на рекламодателите съответно редуциране или да прекратят договорите с тях, считано от 1 януари 1999 г.

§ 7. Решенията по чл. 49, ал. 3 се приемат не по-късно от 3 месеца след влизането на този закон в сила.

§ 8. Срокът за изпълнение на разпоредбите по чл. 62, т. 1, 2, 4, 8 и 9 е не по-дълъг от 6 месеца след влизането на този закон в сила.

§ 9. До получаването на лицензия за частен телевизионен оператор с национален обхват Българската национална телевизия не ползва правата за реклама в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.

§ 9а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2003 г.) (1) Лицата, получили индивидуални лицензии по реда на § 14 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 120 от 2002 г.; отм., бр. 88 от 2003 г.), срокът на които не е продължен, както и лицата, ползващи права по § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 120 от 2002 г.; отм., бр. 88 от 2003 г.), които са осъществявали и/или осъществяват далекосъобщителна дейност чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване в населени места, в които не са проведени конкурси за издаване на лицензии, могат да продължат или възобновят дейността си до приключването на конкурсите по реда на Закона за радиото и телевизията за съответните населени места.

(2) Лицата, които притежават или са притежавали индивидуална далекосъобщителна лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно- и радиоразпръскване с местно и регионално покритие, издадена на отпаднало вследствие влязло в сила решение на Върховния административен съд правно основание, и осъществяват или са осъществявали радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване, могат да продължат или възобновят дейността си до окончателното приключване на конкурсите за съответните населени места, в които са участвали.

(3) Лицата, които са осъществявали и/или осъществяват далекосъобщителна дейност чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване след влизане в сила на Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 120 от 2002 г.; отм., бр. 88 от 2003 г.) и са подали заявления за издаване на лицензии до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията (ДВ, бр. 112 от 2001 г.), в населени места, в които не са проведени конкурси за издаване на лицензии, могат да продължат или възобновят дейността си до приключване на конкурсите по реда на Закона за радиото и телевизията за съответните населени места.

(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2004 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 осъществяват радио- и телевизионна дейност в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията.

§ 10. Този закон отменя Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 77 от 1996 г.; Решение № 21 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 102 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1997 г.).

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 23 септември 1998 г. и на 13 ноември 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 96 ОТ 2001 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 93 ОТ 2005 Г.)

§ 51. (1) В срок 14 дни от влизане на закона в сила Народното събрание избира и президентът на републиката съответно назначава членове на Съвета за електронни медии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Съставът на Съвета за електронни медии след втората и четвъртата година от конституирането му се обновява по жребий.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) След изтичане на две години съставът на Съвета за електронни медии се обновява с двама представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента. Техният 6-годишен мандат започва да тече от датата на избирането или назначаването им.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) След изтичане на 4 години съставът на Съвета за електронни медии се обновява с един представител от квотата на Народното събрание и двама от квотата на президента. Техният 6-годишен мандат започва да тече от датата на избирането или назначаването им.

§ 52. С конституирането на Съвета за електронни медии Националният съвет за радио и телевизия се закрива и неговите членове се освобождават. Имуществото, архивът, правата и задълженията на Националния съвет за радио и телевизия преминават към Съвета за електронни медии.

§ 53. (1) В срок 6 месеца от датата на конституиране на Съвета за електронни медии същият по служебен път издава удостоверения за регистрация на радио- и телевизионните оператори, които притежават лицензии за осъществяване на радио- или телевизионна дейност чрез кабел или сателит, след представяне от тяхна страна на документите по чл. 125а, ал. 5 и без заплащане на първоначална регистрационна такса.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията е длъжна да предостави на Съвета за електронни медии всички сведения и копия от документи, които са необходими за извършване на преминаването на засегнатите оператори от лицензионен към регистрационен режим.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 77 ОТ 2002 Г.)

§ 5. (1) Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване се изготвя от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията в срок три месеца от влизането в сила на този закон.

(2) Стратегията по ал. 1 трябва да съдържа националните приоритети и обществените интереси при лицензирането с оглед по-ефективно използване на свободния радиочестотен спектър.

(3) Стратегията по ал. 1 може да се актуализира на всеки три години или на по-кратки периоди в зависимост от икономическото и технологичното развитие на електронния медиен пазар. Актуализацията се осъществява по реда на приемане на стратегията.

§ 6. (1) Нови конкурсни процедури се откриват след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.

(2) Започнали или образувани конкурси и лицензионни процедури до влизането в сила на този закон се финализират след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване и в съответствие с нея.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 99 ОТ 2003 Г.)

§ 2. (1) В едномесечен срок от влизане в сила на този закон лицата по § 9а са длъжни да предоставят на Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията необходимата информация съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията за осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване.

(2) В тримесечен срок от влизане в сила на този закон лицата по § 9а са длъжни да внесат дължимите годишни такси за ползване на ограничен честотен ресурс - радиочестотен спектър за времето на осъществяване на радио- и телевизионната дейност след влизане в сила на Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 120 от 2002 г.; отм., бр. 88 от 2003 г.), съгласно Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията (обн., ДВ, бр. 68 от 2002 г.; попр., бр. 69 от 2002 г.; изм., бр. 66 и 71 от 2003 г.).

(3) След процедурата за координация по електромагнитна съвместимост с въздушните радиослужби Комисията за регулиране на съобщенията в едномесечен срок от предоставянето на информацията по ал. 1 определя техническите условия за излъчване за всяко населено място. В резултат на тази процедура Комисията за регулиране на съобщенията може да измени параметрите на предавателите, включително честотата и точката на излъчване.

(4) В двуседмичен срок след изпълнение на условията по ал. 1, 2 и 3 Комисията за регулиране на съобщенията издава на лицата по § 9а лицензии за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно- и радиоразпръскване с местно и регионално покритие със срок до приключване на конкурси за предоставяне на лицензии за радио- и телевизионна дейност в съответните населени места по реда на Закона за радиото и телевизията. Комисията за регулиране на съобщенията уведомява Съвета за електронни медии за издадените далекосъобщителни лицензии.

(5) Лицата по § 9а осъществяват радио- и телевизионна дейност в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 99 ОТ 2004 Г.)

§ 2. (1) Лицата по § 9а, които не са изпълнили условията, предвидени в § 2, ал. 1 и 2 от преходната разпоредба на Закона за допълнение на Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 99 от 2003 г.), в двумесечен срок от влизане в сила на този закон подават нови заявления за издаване на лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно и радиоразпръскване с местно и регионално покритие. Заявленията трябва да бъдат придружени с всички изисквани от Закона за далекосъобщенията и Закона за радиото и телевизията документи за осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване. Заявленията се подават на място в Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Заявленията пред Комисията за регулиране на съобщенията се подават по утвърден от комисията образец.

(2) В едномесечен срок от получаване на заявлението по ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията изпраща на лицата по ал. 1 съобщение за дължимите годишни такси за ползване на ограничен честотен ресурс - радиочестотен спектър, за времето на осъществяване на радио- и телевизионна дейност след влизане в сила на Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 120 от 2002 г.; отм., бр. 88 от 2003 г.) съгласно отменените чл. 1 - 17 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията (обн., ДВ, бр. 68 от 2002 г.; попр., бр. 69 от 2002 г.; изм., бр. 66 и 71 от 2003 г., бр. 31 от 2004 г.).

(3) Лицата по ал. 1 са длъжни да внесат дължимите такси по ал. 2 в едномесечен срок от получаване на съобщението на Комисията за регулиране на съобщенията за размера на дължимите такси.

(4) След осъществяване на процедура за координация по електромагнитна съвместимост с въздушните радиослужби при наличие на свободен радиочестотен спектър Комисията за регулиране на съобщенията в едномесечен срок от предоставянето на заявлението по ал. 1 определя техническите условия за излъчване за всяко населено място. В резултат на тази процедура Комисията за регулиране на съобщенията може да измени параметрите на предавателите, включително честотата и точката на излъчване, посочена от операторите, които са подали нови заявления по ал. 1.

(5) В 14-дневен срок след изпълнение на условията по ал. 1 - 4 Комисията за регулиране на съобщенията издава на лицата по ал. 1 лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно и радиоразпръскване с местно и регионално покритие със срок до приключване на конкурсите за предоставяне на лицензии за радио- и телевизионна дейност в съответните населени места по реда на Закона за радиото и телевизията. Комисията за регулиране на съобщенията уведомява Съвета за електронни медии за издадените далекосъобщителни лицензии.

§ 3. Лицата по § 9а, които са получили отказ от Комисията за регулиране на съобщенията за издаване на лицензия на основание § 2, ал. 4 от преходната разпоредба на Закона за допълнение на Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 99 от 2003 г.), подават нови заявления за издаване на лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно и радиоразпръскване с местно и регионално покритие по реда на този закон не по-рано от един месец след получаването на отказа.

§ 4. Издадените на основание § 2, ал. 4 от преходната разпоредба на Закона за допълнение на Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 99 от 2003 г.) лицензии запазват действието си.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2005 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 115 ОТ 2004 Г.)

§ 82. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.

Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 93 ОТ 2005 Г.)

§ 13. Министерският съвет одобрява тарифата по чл. 102, ал. 6 в срок три месеца от влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

§ 95. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

(ОБН. - ДВ, БР. 34 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 80 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 53 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 56. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2007 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 2 и § 3, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 4, т. 1 и 5, които влизат в сила от деня на влизане в сила на Закона за електронната търговия.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 10 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 4. Процедурите за издаване на лицензия по чл. 105, започнали преди влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред.

§ 5. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 41 ОТ 2007 Г.)

§ 4. (1) Законът за радиото и телевизията се привежда в съответствие с този закон в срок до 6 месеца от влизането му в сила.

(2) Българската телекомуникационна компания може да разпространява телевизионни програми, лицензирани и/или регистрирани по реда на Закона за радиото и телевизията към момента на приемане на този закон, както и чуждестранни програми на чуждестранни физически или юридически лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, чрез издадената й лицензия/разрешение за осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на телевизионни сигнали за срока и в териториалния обхват, определен в нея.

(3) Съветът за електронни медии в 6-месечен срок след влизането в сила на измененията по ал. 1 определя с решение две български програми, една от които е Канал 1 на Българската национална телевизия, които могат да бъдат разпространявани чрез мрежата по ал. 2 за срока и в териториалния обхват на лицензията по ал. 2.

§ 5. Разрешения за индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за аналогово наземно телевизионно разпръскване, се издават до 31 декември 2008 г. за максимален срок до 31 декември 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2008 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 99. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Релевантни актове от европейското законодателство

ДИРЕКТИВА 97/36/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 юни 1997 година за изменение на директива 89/552/еио на съвета относно съгласуването на някои разпоредби от законовите, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняването на дейности по телевизионно разпространение

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 3 октомври 1989 година относно съгласуването на някои разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки относно извършването на телевизионна дейност