ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ЛИНИИ

ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ЛИНИИ НА ПРОМЕНЛИВ ТОК 25 КВ - 50 ХЦ

Чл. 1. Дадените в настоящия раздел указания се отнасят до строителството и монтажа на контактната мрежа и тягови подстанции при електрифицирането на железопътните линии на променлив ток 25 кв, 50 хц.

Чл. 2. Строителните и монтажните работи при електрифицирането на железопътните линии трябва да се проектират и извършват при спазване изискванията на правилниците и инструкциите: за капитално строителство;

за техническа експлоатация на контактната мрежа и тяговите подстанции;

за устройствата на електрическите инсталации и уредби; за техническата експлоатация на железниците; за сигнализацията в железопътния транспорт; за движението на влаковете; за техническата безопасност; охрана на труда; промишлената санитария, както и изискванията на противопожарните строителни норми.

Чл. 3. Общостроителните работи, като направа на изкопи, бетонни работи, стоманобетонни и металически стълбове и конструкции се изпълняват съгласно указанията, дадени в съответните глави на настоящия правилник, и указанията в настоящата глава.

МАТЕРИАЛИ

Чл. 4. Типът и видовете материали при електрифицирането на железопътните линии се определят по проект.Същите трябва да отговарят на съответните стандарти и ведомствени технически условия, а при липса на такива-на одобрените временни технически условия, норми и предписания.

ИЗКОПНИ РАБОТИ ЗА СТЪЛБОВЕТЕ НА КОНТАКТНАТА МРЕЖА

Чл. 5. Изкопните работи за стълбовете на контактната мрежа се изпълняват, след като се извърши разбивката на местата на стълбовете в определени железопътни участъци. За целта се съставя съответен акт, в който се определя точно типът на стълба, фундаментът, разстоянието от оста на жп. линия до чело стълб и дължината на междустълбието.

Чл. 6. Размерите на изкопите зависят от типа на стълба, т. е. дали в тях ще се поставя направо стълб, който ще се трамбова със земя, или ще се отлива бетонен фундамент. Размерите на изкопите, в които стълбът се поставя без отделен фундамент, трябва да осигуряват свободно поставяне на стълба и лежните, ако има такива, и да дават възможност за добро трамбоване. По дълбочина изкопът трябва да отговаря на проектните размери с допуск ± 100 мм. Дъното трябва да бъде равно и хоризонтално.

Чл. 7. При извършване на изкопни работи в скални и други почви, изискващи разбиване с взрив, освен спазването на всички изисквания за този вид работа, те трябва да се извършват по определен график, съгласуван със съответните органи от железопътния транспорт, за да не пречат на движението на влаковете и не нанасят повреди на железопътния път и другите съоръжения.

Чл. 8. Ако при извършване на изкопните работи се окаже, че носещата способност на почвата е под проектната, трябва да се иска проектантът да даде допълнителни мероприятия за усилване на фундаментите.

Чл. 9. Преди започване на работите по бетонирането на фундамента или поставяне на стълба в изкопа последният трябва да се почисти от странични предмети, вода или сняг, да се провери дълбочината и ориентировката към пътя.

Чл. 10. Засипването на изкопите след поставянето на стълбовете или фундаментите се извършва на пластове с дебелина 20 см, като всеки пласт добре се трамбова.

Чл. 11. Анкернитс болтове в бетонните фундаменти трябва да се поставят с помощта на шаблон, чрез който се пущат болтовете в изкопа, същите се закрепват па шаблона с гайки, като се поддържат във вертикално положение, спазвайки проектната височина. Резбата на болтовете трябва да бъде защитена от механически повреди, като се намазват със смазки и завиват с хартия.

МОНТАЖ НА СТЪЛБОВЕТЕ

Чл. 12.Приемането на стълбовете от завода-производител трябва да става в съответствие с утвърдените чертежи и технически условия. На всеки стълб трябва да бъде нанесено с блажна боя съответното условно обозначение и знак на ОТК.На стоманорешетъчните стълбове това обозначение да се нанася на специална ламаринена табелка, прикрепена към стълба, ако няма друго удобно място за това.

Чл. 13. Стоманорешетъчните стълбове се приемат от завода минизирани. Същите се боядисват първа ръка преди монтажа на контактната мрежа и втора ръка след монтажа на контактната мрежа.

Чл. 14. Стоманобетонните стълбове не трябва да имат оголена арматура, повърхността им трябва да бъде гладка, да няма шупли, по-дълбоки от 10 мм, и да няма пукнатини.

Чл. 15. Стълбовете се товарят, разтоварват и монтират с кран с приспособление за хващане-окачване на стълба, като не се допуща сгъване на стълба и нанасянето на удари, деформиращи последния. Стоманобетонните стълбове се превозват и складират като се нареждат най-много на четири реда, като между всеки ред се поставят по две дъски,положени от страна на основата и върха на стълба на разстояние 0,2 от дължината на същия. За правилно подреждане на стълбовете, основите и върховете на отделните редове са в обратна посока.

Чл. 16. При монтажа не трябва да се допуща стълбът да бъде наклонен в страна, противоположна на действието на основните товари повече от 2% от неговата височина относно вертикалната му ос и 1 % в посока на пътя. За анкеровъчните стълбове наклонът по посока на пътя да не превишава 0,5% в страна, противоположна на действието по основните товари.

Чл. 17. След монтирането на стоманорешетъчните стълбове на фундаменти с анкерни болтове на всяка пета на стълба трябва поне на единия болт да се постави гайка. След окончателното, регулиране на стълба на всички болтове се поставят гайки с шайби и контрагайки. Допуща се поставяне на не повече от 3 пластини за нивелиране на стълба, но с обща дебелина не повече^ от 30 мм.

МОНТАЖ НА КОНТАКТНАТА МРЕЖА

Чл. 18. контактната мрежа трябва да осигурява редовно токосиемане при проектна скорост за движението на влаковете за даден участък при различни атмосферни условия. Схемите за секциониране трябва да отговарят на условията за най-ефектна експлоатация.

Чл. 19. За осигуряване изискванията в чл. 18 за електрифицирането на нашите железопътни линии съобразно съществуващите условия е прието да се употребяват следните видове контактна мрежа:

а) на главните коловози в междугарията и на гарите при скорости на движение, по-големи от 120 км/час (до 160 км/час) компенсирана контактна мрежа с ресьорни-струни;

б) при скорости до 120 км/час - полукомпенсирана контактна мрежа с ресорни струни и със съчленени фиксатори;

в) за гарови коловози (освен главните и маневрените), а също и за коловозите със слабо движение и където скоростта е по-малка от 70 км/час - полукомпенсирана контактна мрежа с прости опорни струни;

г) за коловози при депата със скорост до 50 км/час - проста компенсирана контактна мрежа без носещо въже.

Чл. 20. Монтажните работи на контактната мрежа обхващат монтажа на гъвкавите напречници на гаровите коловози, монтажа на конзолите и другите детайли към стълбовете, развиване и анкеровка на носещото въже и контактния проводник, поставяне на струните, фиксаторите, секционните изолатори, секционните разединители, монтаж на въздушни стрелки, междини, неутрални вставки, обходни проводници, захранващи и обратни фидери и др.

Чл. 21. Тръбните конзоли и всички детайли към тях за носене на контактната мрежа трябва да бъдат поцинковани, всички други стоманени части боядисани, а резбата покрита с антикорозийна смазка. Стоманените въжета, след като се монтират към тях съответните детайли, трябва да бъдат покрити с антикорозийна смазка, като добре се запълват всички междини между детайлите и въжето.

Чл. 22. Местата, където клиновете и съединителните клеми обхващат биметалното въже, при монтажа се покриват с антикорозийна смазка.

Чл. 23. Краищата на въжетата и контактните проводници, излизащи от детайлите, трябва да имат дължина 8-12 см. Въжетата трябва да бъдат бандажирани.

Чл. 24. Не се разрешава употребата на клеми и съединители, неотговарящи на типа, марката и сечението на проводниците.

Чл. 25. Не се разрешава монтаж на носещо и напречно носещи въжета за гъвкави напречници при наличието на една или няколко скъсани жици.

Чл. 26. Монтажът на конзолите на стълбовете като основи за монтажа на носещото въже и контактния проводник се извършва, след като бъдат напълно комплектувани с всички детайли (съгласно проекта). Те се доставят до всеки стълб и се поставят до него на разстояние, не по-голямо от 3-5 метра. Преди монтажа всички места на заварки трябва детайлно да се прегледат и тези, на които се открие видима некачествена заварка, се отстраняват от монтаж.

Чл. 27. При транспортирането, товаренето, разтоварването и монтажа не трябва да се допущат удари по изолаторите и детайлите, пряко свързани с тях. Забранява се каквато и да е механическа и термическа обработка на армировката на изолаторите. Не се допуска заварка към тях на каквито и да са части.

Чл. 28. Не се допуска монтиране на изолаторите, ако по тях се установят пукнатини по порцелановата част, пукнатини по шапките и др. Ако порцеланът на ребрата има счупване с повърхнина, по-голяма от 3 кв.см, изолаторът се бракува.

Чл. 29. Механическите и електрическите характеристики на изолаторите, употребявани за електрифицирането на българските железници, трябва да отговарят на БДС.

Чл. 30. При гъвкавите и твърдите напречници, двупътните и трипътните конзоли отклонението на висящите изолатори от вертикалната ос не трябва да бъде повече от 15°. За обходните проводници наклонът може да бъде по-голям, но да осигурява необходимата изолация.

Чл. 31. Конзолите трябва да се разполагат перпендикулярно на оста на пътя. Изместването върха на конзолата от това положение по направление на пътя не трябва да бъде по-голямо от ±150 мм за конзоли с дължина до 3 м и ±300 мм за конзоли с дължина над 3 м.

Чл. 32. Носещото въже на вертикалната верижна Контактна мрежа при прави участъци трябва да се разполага по оста на пътя. ;

Чл. 33. Проверката на стрелата на провеса на въжето в дадено междустълбие може да стане чрез измерване височината на въжето при стълбовете и височината му в точката на максималния провее в между стълбието. Стрелата на провеса се определя като разлика между средната височина на въжето при стълбовете и височината между точката на максималния провее по формулата където, В1 и В2 - височина на въжето при стълбовете в см;

Bc - височина на въжето в точката на максималния провее в междустълбrето в см. Стрелата на провеса на въжето се измерва в две-три междустълбия от всеки край на анкерния участък, но не в междустълбието на анкерованите отклонения.

Чл. 34. Носещите въжета при монтажа Трябва да бъдат пренатягани, като се отчита възникващото впоследствие удължение от 10-15% спрямо данните от монтажните таблици, ако удължението на проводниците не е отчетено в тях.

Нормалното натягане на контактните проводници при компенсаторите зависи от тяхното сечение и материал. За медни проводници то се приема 10 кг/мм2.

За конт. проводник ТФ и РI 100-1000 кг.

За конт. проводник ТФ 85-850 кг.

За конт. проводник РI 80-800 кг.

Чл. 35. Разстоянието между точките на закрепването на струните на контактния проводник се приема съобразно проекта, но не трябва да бъде по-голямо от 12 м за полукомпенсирана и 8 м за компенсирана контактна мрежа. Допустимото отклонение от проектния размер е ± 1 м. На съседните коловози в открит път и в гари струните трябва да се разполагат в един отвор.

Чл. 36. За да може да се извършва свободно и точно вертикално регу лиране на контактната мрежа, при временното хващане на струната за струнната клема се оставя на последното струнно звено резерв от 150-200 мм.

За анкерните отклонения в неработната част струните могат да се хващат с контактния проводник посредством меден коуш.

Чл. 37. Ъгълът между първоначалното направление на контактния проводник и неговото отклонение (при преходни стълбове, при въздушни стрелки и др.) не трябва да бъде по-голям от 6°.

Забележка. Указанията в този параграф не се отнасят за криви участъци с радиус по-малък от 500 м. В този счучай ъгълът между отклоняващия се контактен проводник и неговото първоначално направление се определя в проекта.

Чл. 38. В един анкерен участък на главен коловоз се допущат най-много две снаждания на носещото въже, като разстоянието между тях е не по-малко от 150 м. На останалите коловози се допускат не повече от 3 снаждания на анкерен участък.

Чл. 39. Снаждането на захранващи алуминиеви многожични проводници със сечение над 25 кв.мм. се извършва с кербови съединители.

Чл. 40. Биметалните въжета със сечение 50 и 70 кв.мм се свързват чрез кербови съединители, употребявани при медните въжета, или чрез клинови клеми с планка между тях. При свързаване на биметалните въжета с клинови клеми е необходимо да се оставят краищата на въжетата с дължина 400-500 мм, излизащи от клемата, които да се съединяват чрез съединителна клема (двуболтова).

Чл. 41. Снаждания на контактни проводници се допускат:

а) на главния коловоз в открит път и гари не повече от 2 на анкерен участък с разстояние помежду им, не по-малко от 200 мм;

б) на приемно-отправните и други гарови коловози се допущат повече снаждания, но разстоянието помежду им да не бъде по-малко от 200 метра.

В. горните норми не влизат снажданията на неработните анкерни отклонения, а също и тези, наложили се вследствие дефектите на заводското запояване на проводниците.

Чл. 42. При напречно носещите въжета не се допускат снаждания.

Чл. 43. Анкерните отклонения, разположени над рампи, платформи, навеси и покриви на здания, трябва да бъдат изолирани от частите на контакната мрежа, намиращи се под напрежение и заземени. Долните фиксиращи важета,минаващи над високи платформи, трябва да бъдат изолирани от частите, намиращи се под напрежение на разстояние най-малко равно на ширината на платформата.

Чл. 44. Краищата на медните и биметалните носещи въжета се захващат по правилно чрез вилков коуш и кербови съединителни или чрез захранващи клеми. Захващането на стоманените н биметалните въжета може да стане чрез клинови клеми.

Чл. 45. Когато тежестите на компенсатора се поставят вън от стълба, поставянето на ограничители на тежестите е задължително.

Чл. 46. Не се допуска допиране на компенсаторните въжета и тежести до конструкциите и детайлите на стълбовете на контактната мрежа или триене с тях. За компенсаторите трябва да се употребява само стоманено гъвкаво въже. Не се допуска употребата на биметални въжета за тази цел.

Чл. 47. В границите на изкуствените съоръжения разстоянието от пантографа и частите на контактната мрежа, намиращи се под напрежение, до заземените части на съоръженията и па подвижния състав трябва да бъде не по-малко от 320 мм при движение с парна тяга.

При линии в експлоатация в изключителни случаи това разстояние може да бъде снижено с разрешение на ДСО „БДЖ" до 290 м при липса на парна тяга.

Посочените най-малки разстояния трябва да бъдат спазени и при възможните премествания на проводниците, които се дължат на изменението на температурата и въздействието на пантографа върху проводниците.

Чл. 48. При пресичането на електропроводи с електрифицирани жп. линии вертикалното разстояние от тези проводници до носещото въже не може да бъде по-малко от:

за електропроводи до 20 кв - 2 м;

110 кв - 3 м;

220 кв - 4 м.

В планински райони най-малкото разстояние от захранващите и обратните фидери в най-отклонетото им положение под действието на вятъра трябва да бъде не по-малко от 6 м до склоновете на планината или откосите, достъпни за пешеходното движение, и не по-малко от 2 м до недостъпните за пешеходното движение склонове на планините или скали с остри изсичания. Тия разстояния трябва да са спазени и при максимален провее от токово нагряване и допълнително натоварване от вятър и лед.

Чл. 49. Височината на най-ниското положение на контактния проводник (обходен проводник, фидер, долно фиксиращо въже, фиксаторна обтяжка над главата на релсата трябва да бъде най-малко 5800 мм-за гаровите райони, 5500 мм-за междугарията, 5250 мм-в изключителни случаи под съществуващи надлези, тунели и др., но с разрешение на ДСО „БДЖ".

По електрифицираните железопътни линии София-Пловдив, София-Илиянци-Яна-Казичене и Мездра-Г. Оряховица-Русе, както и при електрификацията на жп. линия Казичане-Тулово височината на най-ниското положение на контактния проводник (обходен проводник; фидер, долно фиксиращо въже, фиксиращо въже, фиксаторна обтяжка) над главата на релсата е най-малко 5350 мм-за междугарията и някои от гаровите райони, 5150 мм-през мостове, тунели и надлези, а по жп. линия София-Пловдив (през Подуяне и Подуяне-разпределителна) и жп. линия София-Илиянци-Яна-Казичане-5000 мм.

Чл. 50. Във всички случаи височината на работното положение на контактните проводници над глава релса не се допуска да превишава 6300 мм.

Чл. 51. Всички горепосочени габаритни разстояния се определят при разчетните температури на безпровесното положение на контактната мрежа.

Изменението на положението на контактния проводник по височина и на стрелите на провеса им в междустълбието да съответствува на монтажните таблици. Допустимите отклонения в стойностите, дадени в таблиците, не могат да превишават ±10%.

Чл. 52. Разстоянието от контактния проводник до разположените над него заземени части в изкуствените съоръжения и опорните устройства (мостове, пасарели, семафорни мостове, ригели и др.)трябва да бъде не по-малко от 600 мм. По-малки разстояния се допускат само при условие, че са монтирани изолирани отбойници, изключващи възможността за приближаване на контактния проводник и на частите на пантографа до разположените над него заземени части па разстояние, не по-малко от 320 мм.

Чл. 53. Нормалната стойност на зигзаг на контактния проводник от оста на пантографа в прави участъци при разчетно безпровесно положение се приема ±200 мм. В криви участъци зигзагът на контактния проводник от оста на пантографа се монтира при стълба в зависимост от радиуса на кривата и дължината па междустълбието в границите от 200 до 300 мм с такъв разчет, че контактният проводник в средата на междустълбиети да бъде разположен обикновено по оста на пантографа, ако това може да бъде допуснато по ветровото отклонение. Най-голяма стойност на зигзага на контактния проводник от оста на пантографа при стълба и отчитане на хоризонталните и вертикалните измествания на фиксатора може да бъде в крива 400 мм, а в права 300 мм.

Чл. 54. При регулирането на контактните проводници трябва да,се съблюдава редуването на зигзага и размера му, предвиден в проекта.

Чл. 55. Наклонът на контактния проводник при неговото преминаване от една височина към друга при безпровесно положение трябва да следва порядъка 0 промила - 2 промила - 4 промила - 2 промила - 0 промила. В гаровите коловози, където скоростта на движението на влаковете не превишава 50 км/час, се допуска наклон до 10 промила.

Чл. 56. Забранява се оставянето на контактния проводник с усукан или превъртян профил.

Чл. 57. Съединителните клеми за контактния проводник трябва да се окачват на отделна струна. При двоен контактен проводник съединителната клема на снадения проводник се повдига с 50 мм по-високо от другия неснаден проводник.

Чл. 58. Стрелата на превеса на контактния проводник в междустълбията на верижното окачване трябва да съответствува на монтажните таблици. Допустимото отклонение не трябва да превишава ±10%.

Чл. 59. Най-големите допустими дължини на междустълбията на контактната мрежа в прави и криви участъци на пътя в зависимост от радиуса на кривата и при различни разчетни скорости на вятъра и номиналното натягане на контактния проводник се определя от проекта, като се изхожда от максималното отклонение на контактния проводник спрямо оста на пантографа - 400 мм в прави и 350 мм в криви.

Чл. 60. Нормалната дължина на анкерния участък при двустранна компенсация на контактния проводник и носещото въже в прави участъци на пътя е не повече от 1600 м. В участъци с криви дължината на анкерните участъци на компенсирания контактен проводник и дължината на носещото въже се намаляват и се изчисляват в зависимост от радиуса, дължината и разположението на кривите. При дължина на анкерния участък, равна или по-малка от 800 м, може да се употреби едностранна компенсация, като за прав участък тази граница е 800 м, а при крива зависи от радиуса, дължината и разположението на кривите.

Чл. 61. Обтяжките, употребявани за анкерннте стълбове, задължи- . телно да се разполагат по оста на натягането. Употребените котви следва да се поставят в продължение на обтяжката. Не се допуска получаване на ъгъл между котвата и обтяжката.

Чл. 62. Въздушните междини (изолирани и пеизолирани), а също и въздушните стрелки трябва да осигуряват плавно преминаване на плъз-гача на пантографа от контактния проводник на единия анкерен участък към контактния проводник на другия, без да се нарушава токоснемането и да се намалява установената скорост.

Чл. 63. Въздушните междини без сскционирапе се изпълняват в три междустълбия с различно повдигане на контактните проводници, при преходните стълбове:

а) за междустълбие от 50-65 м - повдигане 20 см;

б) за междустълбие от 40-50 м - повдигане 15 см;

в) за междустълбие от 35-40 м - повдигане 10 см. В коловози, където скоростта не превишава 25 км/час, се разрешават прости въздушни междини, обхващащи две междустълбия.

Въздушните междини със секциониране се изпълняват:

а) при дължина на преходното междустълбие от 53 м и нагоре в три междустълбия;

б) при дължина на преходното междустълбие от 35-53 м - в четири междустълбия;

в) при дължина на преходното междустълбие по-малко от 35 м в пет междустълбия.

Чл. 64. Хоризонталното разстояние между проводниците на неизолираните въздушни междини на анкерните участъци в преходните междустълбия трябва да бъде 100 мм.

Чл. 65. Хоризонталното разстояние между вътрешните работни проводници на изолираната въздушна междина е 500 мм с допуск ±50 мм. Вертикалното разстояние от най-ниската част на врязания изолатор при преходния стълб до работния контактен проводник е не по-малко от 400 мм.

Чл. 66. Контактният проводник на главния коловоз при въздушни стрелки трябва да минава винаги отдолу.

Чл. 67. При единични стрелки пресечната точка на проводниците, образуващи въздушна стрелка, трябва да е отдалечена от осите на правия и на отклонителния коловоз на разстояние 300-350 мм или да се намира на такова място, където разстоянието между вътрешните контури на главите на съединителните релси на кръстовката да бъде равно на 650-700 мм.

Чл. 68. Фиксиращите устройства да се поставят на разстояние. 1 - 2 м от пресечната точка на контактните проводници в посока на езика на стрелката. Точно тава разстояние се определя съобразно типа на стрелката. При английските стрелки или при глухите пресичания точката на пресичането на контактния проводник се разполага на центъра на стрелката или на глухото пресичане.

Чл. 69. Електрическите съединители (надлъжни, напречни и обходни) трябва да осигуряват безупречен контакт между проводниците, които съединяват, а също и нормално надлъжно и вертикално изместване при всякакви изменения.

Чл. 70. Напречни електрически съединители от медно въже 25 мм се монтират по два броя на анкерен участък - между средната анкеровка и компенсаторите.

Чл. 71. Надлъжните електрически съединители от медно гъвкаво въже 70 кв.мм се монтират при въздушните междини, когато няма секциониране, по два броя и при въздушните стрелки на разстояние 2-2,50 м от точката на пресичането на проводниците от страната на единия проводник.

Чл. 72. Електрически съединители в гарите за осигуряване на паралелна връзка между коловозите, влизащи в една секция, се монтират на разстояние 300-400 м един от друг в близост до местата, откъдето потеглят електровозите. Същите са от медно гъвкаво въже 70 кв.мм

Чл. 73. Всички електрически връзки между секционните разединители и контактната мрежа и между обходните проводници и секционните раз-единители да се изпълняват съгласно проекта, но със сечение,не по-малко от 95 кв.мм медно гъвкаво въже.

Чл. 74. Закриващите фидери се изпълняват съгласно проекта.

Чл. 75. Всички металически конструкции (мостове, пасарели, семафори, отделни стълбове, покриви на сгради, водопойни крановеи др.), разположени на разстояние, по-малко от 5 м от намиращите се под напрежение части на контактната мрежа, се заземяват. Заземяват се също всички металически стълбове на контактната мрежа и хамутите на стоманобетонните стълбове.

Чл. 76. Всички заземления се изпълняват съгласно проекта.

Чл. 77. Стълбовете, на които са монтирани разединители, и стълбове, поставени на перони и други места, където има движение на хора, се заземяват задължително с по две заземления.

Чл. 78. Наставянето на заземителния проводник става само чрез заварка.

Чл. 79. Всички металически части на контактната мрежа и близките до 5 м съоръжения, които нормално не са под напрежение, се свързват с тяговата релса. В места със слабо пешеходно движение свързващите проводници се правят открито, като се боядисват, а в места с усилено пешеходно движение се вкопават в земята, като се асфалтират. Заварката им към релсата не се разрешава. Релсата, към която се присъединяват металическите части, се определя предварително в проекта. Монтирането на междурелсови и междупътни съединители се изпълнява с проводници, сечението и разстоянието между които се решава в проекта, но което е не по-малко от 50 кв.мм. меден еквивалент и с контактната повърхност не по-малко от 250 кв.мм.

МЕРОПРИЯТИЯ ПО ОХРАНА НА ТРУДА

Чл. 80. При изпълнение на строително-монтажните работи за контактната мрежа трябва да се спазват всички правилници по техническата безопасност, засягащи отделните видове работи, а освен това и Правилникът и Инструкциите за техническата експлоатация на железниците, за сигнализацията в железопътния транспорт, за движението на влаковете и за работа с лейтери.

Приемане на завършените строително-моитажни работи

Чл. 81. Изкопите за фундаменти се приемат, като се проверят размерите, разположението спрямо оста на пътя и спазването на габаритните разстояния и дали качествата на почвата отговарят на предвидените в проекта. Ако почвата има по-слаби качества от предвидените в проекта, следва да се предвидят мероприятия за подсилване основата на стълба, или да се измени конструкцията на фундаментите.

Чл. 82. При приемането на бетонните фундаменти трябва да се обърне внимание да нямат пукнатини и оголени анкерни болтове. Анкерните болтове по дебелина и дължина трябва да отговарят на работните чертежи, да стоят точно вертикално без каквито и да е изкривявания и сгъвания.

Чл. 83. Наклон на фундамента в страната на основните товари не се позволява, а в страна, противоположна на основните товари, до 1/30. Изменение на разстоянието до оста на пътя се допуска не повече от +150 мм. Височината на фундамента по отношение определената граница на горната повърхнина може да се измени най-много с +-100 мм, а дължината на междустълбието-от + 1 м до -2 м.

ЗАБЕЛЕЖКИ

• 1. Ако по хидрогеоложки или други причини се налага по-голямо от горедопустимото изместване на стълба, това се решава от проектантската организация.

• 2. Фиксаторните сгълбове могат да се изместват по дължина на пътя най-много ±0,5 м.

• 3. Разстоянието по хоризонтала между анкерния стълб (фундамента), котвата на обтяжката може да се изменя най-много с ±0,2 м.

Чл. 84. Фундаментите на двата стълба за гъвкави напречници Трябва да са разположени в една ос; отклонение се допуща най-много в 3°.

Чл. 85. Обтяжките могат да имат отклонение от проектното положение най-много 3°.

Чл. 86. При приемането на монтираните стълбове съобразно проекта се проверяват типът на стълба, мястото и габаритът, спазване дълбочината на монтажа, качество на трамбовката, правилното разположение на стълба съобразно действуващите товари.

Чл. 87. При монтажа на стълбовете се допускат следните отклонения от проектните данни:

а) по дълбочината ±100 мм;

б) по дължината на междустълбието (+1) (-2) м;

в) изменение разстоянието до оста на пътя до +150 мм. По-големи изменения могат да стават само с разрешение на проектанта.

Чл. 88. Във всяко междугарие и гара стълбовете се номерират, като се започва от първи номер. Стълбовете на въздушните междини със секциониране се числят към гарата. Редът на номерацията на стълбовете съответствува на направлението на километража.

При двупътни участъци стълбовете, разположени отстрани на нечетния коловоз, носят нечетен номер, а стълбовете, разположени отстрани на четния коловоз-четни.

Номерните знаци се разполагат на височина 2 м от главата на релсата от двете страни на стълба под ъгъл 45° спрямо равнината, перпендикулярни на пътя. При стълбовете на контактната мрежа на височина 1,8 м от главата на релсата се поставят или шаблонират табелките за високо напрежение (червена стрелка с острие, насочено надолу).

Знакът трябва да има височина, не по-малка от 160 мм, и очретание съгласно държавния стандарт.

Чл. 89. Контактната мрежа се приема, като се проверяват правилността на монтажа, състоянието и сигурността на връзките между всички конструкции и арматурни части, зигзагът, габаритът на контактната мрежа спрямо глава релса и другите съоръжения в близост на същата, регулировката на въздушните стрелки, секционните изолатори, секционните разединители, въздушни междини, неутрални вставки и др.

Чл. 90. Извършва се студена проба (без напрежение) с пантограф на всички електрифицирани коловози, с което се проверява взаимодействието между контактната мрежа и пантографа. Отстраняват се всички открити недостатъци и се извършва проба под напрежение с електрически локомотив, след което контактната мрежа се предава за редовна експлоатация.

ТЯГОВИ ПОДСТАНЦИИ

Чл. 91. Строително-монтажните работи, мероприятията по охрана на труда, контрол и приемане се извършват съгласно изискванията за подстанциите на енергийната система.

Чл. 92. Специфичните изисквания по изпълнението на тяговите подстанции, като заземяване на фазата, връзката й с текущия релсов път и др. се изпълнява съгласно проекта, който трябва да бъде съобразен със правилниците, изброени в чл. 80 и 91 на настоящия правилник.