ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ

от Тефтера
Направо към: навигация, търсене

ЗАКОН ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ

Обнародван, ДВ, бр. 88 от 6 ноември 1973 г., попр., бр. 92 от 1973 г., изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 66 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., изм. и доп., бр. 89 от 1988 г., изм., бр. 87 и 99 от 1989 г., изм. и доп., бр. 15 от 1991 г., попр., бр. 24 от 1991 г., изм. и доп., бр. 64 от 1993 г., изм., бр. 31 от 1994 г., бр. 36 от 1995 г., изм. и доп., бр. 12 и 87 от 1997 г., изм., бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 21 от 1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 1998 г., изм., бр. 71 от 1998 г., изм. и доп., бр. 93 от 1998 г.

Глава първа.ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.. Този закон урежда обществените отношения във връзка с опазване здравето на населението и има за цел да съдействува за създаване на благоприятни условия за хармонично физическо и духовно развитие и дълготраен активен живот на гражданите, както и за подобряване възпроизводството на населението.

Чл. 1а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) (1) Медицинска помощ се оказва само от правоспособни медицински специалисти.

(2) Медицинската помощ на населението се организира от здравни заведения и от медицински специалисти на частна медицинска практика.

(3) Здравните заведения са публични и частни.

(4) Здравните заведения са юридически лица.

Чл. 2.. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 1991 г., бр. 64 от 1993 г., изм. - бр. 12 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ и на здравно осигуряване, уредено в закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1991 г.) Публично здравно заведение се открива, преобразува и закрива от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

Предложението се съгласува със:

  • 1. общинския съвет, когато публичното здравно заведение обслужва предимно населението на общината;
  • 2. съответния министър или ръководител на ведомство, когато публичното здравно заведение обслужва работещите в системата на отбраната, транспорта, вътрешните работи и на Строителните войски;
  • 3. ректора на висшето медицинско училище, когато в публичното здравно заведение се осъществява учебна и научна работа на съответното висше медицинско училище.

Чл. 3.. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) (1) Държавната политика в областта на здравеопазването се осъществява от Министерския съвет.

(2) Специализиран орган за провеждане на държавната политика по здравеопазването е Министерството на здравеопазването, което пряко или чрез своите органи ръководи, координира и контролира дейността по опазване и възстановяване здравето на населението.

(3) В Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и в Главното управление на Строителните войски се създават ведомствени здравни служби за ръководство, координация и контрол на дейността в публичните здравни заведения по чл. 2, ал. 2, т. 2. Методическото ръководство на тези здравни заведения се осъществява от Министерството на здравеопазването.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Териториалните органи на Министерството на здравеопазването провеждат държавната здравна политика по места. Тяхното наименование, функции и териториален обхват се определят от Министерския съвет.

(5) Контролът върху медицинската дейност в частните здравни заведения и на медицинските специалисти на частна практика се осъществява от Министерството на здравеопазването.

(6) Министърът на здравеопазването издава наредба за изискванията към здравните заведения.

Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) От републиканския бюджет и от общинските бюджети се финансират дейностите по здравеопазване, за които гражданите имат право на безплатно ползване и които са свързани със:

1. спешна медицинска помощ;

2. стационарна психиатрична помощ;

3. хемотрансфузиология;

4. задължителни имунизации и задължително лечение по Закона за народното здраве;

5. епидемиологични и противоепидемични проучвания и дейности;

6. здравни програми и проекти от национално, регионално и местно значение;

7. държавен санитарен контрол;

8. инвестиционни разходи;

9. образование, наука и квалификация;

10. здравно строителство, основни ремонти, модернизация, подобрения и реконструкция, както и апаратно оборудване над 10 млн. лв;

11. здравна администрация;

12. национални центрове и институти без пряка лечебна дейност;

13. скъпоструващо лечение извън обхвата на задължителното здравно осигуряване по ред, определен от министъра на здравеопазването;

14. разходи, свързани с общественото здравеопазване;

15. експертиза на трайната нетрудоспособност и професионалните заболявания.

Чл. 3б. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1997 г., предишен чл. 3а - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) (1) Висш съвещателен орган на Министерството на здравеопазването е Висшият медицински съвет. В състава му влизат министърът на здравеопазването, който е негов председател без право на глас, и 24 членове, от които петима са представители на Министерството на здравеопазването, по един - от ведомствените здравни служби на Министерството на отбраната, Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи, петима на Българския лекарски съюз, трима на Българския стоматологичен съюз и осем на висшите медицински училища. Дейността на Висшия медицински съвет се урежда с правилник, приет от Министерския съвет.

(2) Висшият медицински съвет:

1. се произнася по основните насоки и приоритети на националната здравна политика и по медицинските аспекти на демографските проблеми в страната;

2. дава становище по законопроекти и по проекти за подзаконови нормативни актове на Министерството на здравеопазването;

3. произнася се по позицията на Министерството на здравеопазването по годишния проектобюджет на здравеопазването, развитието на инвестиционния процес, материално-техническата база и медицинските технологии;

4. предлага критерии за оценяване качеството на профилактичната и диагностичната дейност;

5. препоръчва критерии за оценка на квалификацията на медицинските специалисти и се произнася по списъка на медицинските специалности в страната;

6. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) произнася се по откриването и закриването на здравните заведения по реда на чл. 25д и 25з.

(3) Членовете на Висшия медицински съвет се определят за срок 2 години.

(4) Висшият медицински съвет се свиква на заседание най-малко веднъж на три месеца от неговия председател, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.

(5) Участието във Висшия медицински съвет не се заплаща. Членовете му, които не живеят в столицата, получават командировъчни пари за сметка на Министерството на здравеопазването.

Чл. 4.. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) (1) Общината създава условия за медицинското обслужване на населението на нейната територия.

(2) По отношение на публичните здравни заведения по чл. 2, ал. 2, т. 1 общините:

  • 1. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) създават условия за безплатно ползване на медицинско обслужване за дейностите по чл. 3а и достъпна медицинска помощ;
  • 2. предоставят средства за оборудване, обзавеждане, основен ремонт и текущи разходи;
  • 3. предоставят средства и условия за следдипломна квалификация на работещите в тях.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., нова - ДВ, бр. 93 от 1998 г.) Общинските съвети осигуряват средства за изплащане на изцяло или частично платените от общинските бюджети лекарствени средства, необходими за домашно лечение на гражданите за заболявания, определени по реда на чл. 26, ал. 4.

Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) (1) Трудовото правоотношение с ръководителя на публично здравно заведение възниква въз основа на конкурс.

(2) Конкурсът се обявява от:

1. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) директора на териториалния орган на Министерството на здравеопазването съгласувано с кмета на населеното място, на чиято територия е заведението - за публично здравно заведение по чл. 2, ал. 2, т. 1;

2. министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта и началника на ГУСВ съгласувано с министъра на здравеопазването, когато здравното заведение обслужва контингента на съответното ведомство;

3. министъра на здравеопазването съгласувано с ректора на съответното висше медицинско училище - за публично здравно заведение по чл. 2, ал. 2, т. 3;

4. министъра на здравеопазването - в останалите случаи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Министърът на здравеопазването и ръководителите на териториалните органи на Министерството на здравеопазването на всеки три години атестират директорите на публичните здравни заведения. С получилите отрицателна атестация трудовите договори се прекратяват.

(4) Министърът на здравеопазването издава наредба за управление на публичните здравни заведения.

Чл. 4б. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Бюджетът на публичното здравно заведение се образува от субсидии от републиканския и общинския бюджет приходи от здравното осигуряване и плащания в брой, от собствени приходи, дарения и други източници.

(2) Субсидиите от републиканския бюджет на здравните заведения, в които се осъществява лечебна, учебна и научна дейност, се предоставят отделно за лечебна дейност и отделно за учебна и научна дейност.

(3) Публичните здравни заведения сключват договори за оказаната от тях медицинска помощ и за изпълнение на национални и регионални здравни програми с финансиращите ги органи и организации.

Чл. 5.. (1) Дейността на здравните органи за опазване и възстановяване здравето на населението се основава на профилактиката, насочена към създаване и поддържане на необходимите условия за предотвратяване на заболяванията, за възстановяване и укрепване здравето на гражданите.

(2) Здравните органи и заведения изпълняват задачите си със съдействието на обществените организации, трудовите колективи и гражданите.

Чл. 6.. (1) Министерството на здравеопазването ръководи здравната просвета и здравното възпитание на населението.

(2) Здравната просвета и култура се разпространяват със съдействието на всички държавни органи и обществени организации.

Чл. 7.. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1976 г., бр. 89 от 1988 г. и бр. 15 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 1997 г.) Министерството на здравеопазването заедно с Министерството на труда и социалната политика и с централните ръководства на синдикалните организации разработват основните принципи и критерии за определяне трудоспособността на гражданите.

(2) Министерството на здравеопазването организира и ръководи експертизата за трудоспособността на гражданите.

Чл. 8.. Министерството на здравеопазването поддържа връзки със сродните министерства и ведомства в другите страни и с международните здравни организации и провежда политиката на държавата в областта на международното здравно сътрудничество.

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) За издаване на разрешения по този закон и за промяна на разрешенията се заплащат такси, определени от Министерския съвет.