ЗАКОН за търговските марки и промишлените образци

от Тефтера
Направо към: навигация, търсене

Съдържание

ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИТЕ МАРКИ И ПРОМИШЛЕНИТЕ ОБРАЗЦИ

Обнародван, ДВ, бр. 95 от 5 декември 1967 г., изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 55 от 1975 г., бр. 56 от 1986 г., бр. 27 от 1993 г., бр. 81 от '99 г.

1.. Този закон урежда възникването, ползуването, отстъпването, прекратяването и защитата на правото на търговска марка, марка за услуга, промишлен образец и наименование за произход.

I.ТЪРГОВСКИ МАРКИ И МАРКИ ЗА УСЛУГИ

(Отм. - ДВ, бр. 81 от 1986 г.)

ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ

(Обн., ДВ, бр. 81 от 14.09.1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 28 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 43, бр. 94, изм. ДВ бр. 105/2005 г., изм. ДВ бр. 30/2006 г.)

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

                                        Предмет

Чл. 1.. Този закон урежда условията и реда за регистрация на марките и географските означения, правата, произтичащи от нея, и защитата на тези права.

                                     Приложно поле

Чл. 2.. (1) Разпоредбите на този закон се прилагат по отношение на български физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна. (2) По отношение на чуждестранни физически и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство.

                                    Представителство

Чл. 3.. (1) Всяко лице, което съгласно този закон има право да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост. (2) Лицата по ал. 1, които нямат местожителство или седалище в Република България, извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост. (2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Лицата по ал. 1, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България, извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост.

                                          Такси

Чл. 4.. Патентното ведомство събира такси за заявяване, приоритет, регистрация, издаване на свидетелства, подновяване на регистрацията, вписвания, поправка на грешки, обжалване на откази, отменяне и заличаване, продължаване на срокове, публикации, международни регистрации, информация за заявена марка или географско означение, справки и извлечения от държавните регистри в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 4.. (Доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Патентното ведомство събира такси за заявяване, приоритет, регистрация, издаване на свидетелства, подновяване на регистрацията, вписвания, поправка на грешки, обжалване на откази, отменяне и заличаване, продължаване на срокове, публикации, международни регистрации, искания за определяне на общоизвестност или известност на марки, информация за заявена марка или географско означение, справки и извлечения от държавните регистри в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

                             Държавен регистър на марките

Чл. 5.. Държавният регистър на марките се поддържа от Патентното ведомство и съдържа данни за всички регистрирани марки и за всички последващи вписвания по отношение на тях.

                       Държавен регистър на географските означения

Чл. 6.. Държавният регистър на географските означения се поддържа от Патентното ведомство и съдържа данни за всички регистрирани географски означения, вписани ползватели и всички последващи промени по отношение на тях.

                             Достъп до държавните регистри

Чл. 7.. Държавните регистри по чл. 5 и 6 са публични. Всеки може да иска справка или извлечение от съдържанието им.

                                     Досие

Чл. 8. (1) Патентното ведомство поддържа за всяка марка и географско означение досие, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания. (2) Патентното ведомство предоставя на трети лица информация за заявена марка или географско означение с инструкция от председателя. (3) Информацията по ал. 2 съдържа само тези данни, които се публикуват, ако марката или означението бъдат регистрирани.

Глава втора.МАРКИ

                                       Раздел I
                                     Регистрация
                                      Определение

Чл. 9.. (1) Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. (2) Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.

                           Придобиване на право върху марка

Чл. 10.. (1) Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. (2) Правото на регистрация принадлежи на първия заявител. (3) Правото върху марка е изключително право.

                           Основания за отказ на регистрация

Чл. 11.. (1) Не се регистрира:

 1. знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1; 
 2. марка, която няма отличителни белези; 
 2. (изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) марка, която няма отличителен характер; 
 3. марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България; 
 3. (доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги; 
 4. марка, която се състои изключително от знаци, които указват вида, качеството, количеството, състава, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 
 4. (изм. и доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 
 5. знак, който се състои изключително от: 

а) формата, която произтича от естеството на самата стока; б) формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат; в) формата, която придава значителна стойност на стоката;

 6. марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави; 
 7. марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите; 
 8. марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, пълни или съкратени официални наименования, както и техни имитации, на държави или на международни междуправителствени организации; 
 8. (изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави - членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации; 
 9. марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични стоки; 
 9. (доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки; 
 10. марка, която се състои от или включва герба, знамето, символи, ордени, медали, наименованието на Република България или на държавни органи; 
 10. (отм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.); 
 11. (изм., ДВ, бр. 28, изм. доп. ДВ бр. 94/2005 г.)  марка, която се състои от или включва наименованието или изображението на исторически или културни паметници на Република България, определени от Министерството на културата; 
 12. марка, която се състои от или съдържа религиозни символи или техни еквиваленти, общоизвестни в Република България. 
 12. (отм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.); 

(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена. (3) Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 не се прилагат при съгласие на съответния компетентен орган. (3) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9 и 11 не се прилагат при съгласие на съответния компетентен орган.

                 Допълнителни основания за отказ на регистрация

Чл. 12.. (1) Не се регистрира марка, която:

 1. е идентична на по-ранна марка, когато стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични; 
 2. поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка; 
 3. се състои от регистрирано географско означение или негови производни. 

(2) По-ранна марка по смисъла на ал. 1 е:

 1. регистрирана марка с по-ранна дата на подаване на заявката, съответно с по-ранен приоритет; 
 2. заявена марка с по-ранна дата на подаване на заявката, съответно с по-ранен приоритет, ако бъде регистрирана; 
 3. марка, която е общоизвестна на територията на Република България към датата на подаване на заявка за марка, съответно към датата на приоритета. 

(3) Не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването на заявената марка ще извлече без основание облаги от отличителния характер или известността на по-ранната марка или ще ги увреди. (3) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. (4) Разпоредбите на ал. 1, т. 2 и ал. 3 не се прилагат при съгласие на притежателя на по-ранната марка.

                                          Раздел II 
                              Правни последици от регистрацията
                              Съдържание на правото върху марка

Чл. 13.. (1) Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:

 1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 
 2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 
 2. (доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 
 3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването на знака извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги уврежда. 
 3. (изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) е е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. 

(2) Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: (2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Забраната за използване по ал. 1 включва и:

 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;
 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 
 3. вносът или износът на стоките с този знак; 
 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. 

(3) Изключителното право има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикацията на регистрацията в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

                        Ограничаване на правото върху марка

Чл. 14.. Притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика:

 1. своето име или адрес; 
 2. указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 
 3. марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. 
                          Изчерпване на правото върху марка

Чл. 15.. (1) Притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара в страната с тази марка от него или с негово съгласие. (2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато съществуват основателни причини притежателят да се противопостави на следващи продажби, особено когато състоянието на стоките е променено или влошено, след като са пуснати на пазара.

                       Съвместно притежание на право върху марка

Чл. 16.. (1) Правото върху марката може да е притежание на две или повече лица. (2) Всеки съпритежател може да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма.

                             Посочване на регистрацията

Чл. 17.. При използването на марката притежателят може да посочва регистрацията й като в близост до нея поставя латинската буква R, заградена в кръг.

                       Включване на марка в справочни материали

Чл. 18.. Когато включването на марка в речници, енциклопедии или други справочни материали създава впечатлението, че марката представлява родовото наименование на стоките или услугите, за които е регистрирана, притежателят й има право да задължи издателя най-късно в следващото издание на съответния материал да посочи, че това е регистрирана марка.

                         Задължение за използване на марката

Чл. 19. (1) Когато в срок пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването. (2) За реално използване по смисъла на ал.1, освен използването по чл. 13, ал. 2, се счита и:

 1. използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана; 
 2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ. 

(3) Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него.

                            Срок на действие на регистрацията

Чл. 20.. (1) Срокът на действие на регистрацията е десет години от датата на подаване на заявката. (2) Регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години по реда на чл. 39.

                                       Раздел III 
                          Разпореждане с правото върху марка
                           Прехвърляне на правото върху марка

Чл. 21.. (1) Правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана. (2) При съвместно притежание правото върху марка се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. (3) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър по молба на една от страните, към която се прилага документ за прехвърляне. На новия притежател се издава удостоверение. (4) Когато от документа за прехвърляне е видно, че поради прехвърлянето на марката има вероятност потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите, Патентното ведомство отказва вписването на прехвърлянето, освен ако стоките или услугите се ограничат до тези, по отношение на които няма такава вероятност. (4) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Когато от документа за прехвърляне е видно, че поради прехвърлянето на марката има вероятност потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите, прехвърлянето не се вписва, освен ако стоките или услугите се ограничат до тези, по отношение на които няма такава вероятност. (5) Прехвърлянето има действие по отношение на трети лица след вписването му в Държавния регистър. (6) Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на лицето, вписано последно като притежател в Държавния регистър. (7) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 се прилагат и за прехвърляне на заявка за регистрация.

                                   Лицензионен договор

Чл. 22.. (1) Притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма. (2) Разрешение за използване на марка, която е съвместно притежание, се дава с писменото съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. (3) Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна. (4) Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право да използва марката, ако това е изрично уговорено. (5) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър по молба на лицензополучателя, към която се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия й номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печата на страните. На лицензополучателя се издава удостоверение. (5) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър по молба на една от страните, към която се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия й номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печата на страните. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването. (6) Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от вписването му в Държавния регистър.

                  Правото върху марката като обект на обезпечение
  Чл. 22а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) 

(1) Правото върху марката може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане на ищеца, без да уведоми ответната страна, може да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:

 1. забрана за използване правата върху марката от притежателя или лицензополучателя; 
 2. забрана за разпореждане с правата върху марката от притежателя. 

(2) Обезпечението се вписва в Държавния регистър на марките по молба на една от страните по иска. (3) Молбата трябва да съдържа данни за притежателя на марката и за лицето, в чиято полза е учредено обезпечението, и данни за марката и вида на обезпечителната мярка. Към молбата се прилага документ, с който е учредено обезпечението. (4) Обезпечението има действие по отношение на трети лица от момента на вписването в Държавния регистър на марките в Патентното ведомство.

                  Правото върху марката като обект на особен залог
 Чл. 22б. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) 

(1) Правото върху марката може да бъде обект на особен залог. (2) За вписването на особения залог в Държавния регистър на марките се прилагат разпоредбите на чл. 26 - 31 от Закона за особените залози. На залогодателя се издава удостоверение. (3) Залогът има действие по отношение на трети лица от момента на вписването в Държавния регистър на марките в Патентното ведомство.

            Включване на правото върху марката в масата на несъстоятелността
 Чл. 22в. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) 

(1) Правото върху марката се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на нейния притежател. (2) Когато марката е включена в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на марките по молба на една от страните по делото и се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

                                          Раздел IV 
       Прекратяване действието на регистрацията, отменяне и заличаване на регистрацията
                           Прекратяване действието на регистрацията

Чл. 23.. (1) Действието на регистрацията се прекратява:

 1. с изтичането на срока по чл. 20; 
 2. с отказ на притежателя; 
 3. с прекратяване на юридическото лице - притежател без правоприемство. 

(2) Прекратяването по ал. 1, т. 3 се извършва по искане на заинтересувано лице. (2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Прекратяването по ал. 1, т. 3 се извършва по искане на лице с правен интерес. (3) С прекратяване действието на регистрацията се погасява правото върху марката.

 Прекратяване регистрацията на марки, в които е включено регистрирано географско означение
 Чл. 23а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Регистрацията на марки, в които е включено регистрирано географско означение, се прекратява, когато се: 
 1. прекрати правната закрила на географското означение; 
 2. заличи регистрацията на географското означение; или 
 3. отмени вписването като ползвател на географското означение на притежателя на марката. 
                                          Отказ от право

Чл. 24.. (1) Притежателят може да се откаже от правото си върху марка за всички или за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, с писмена декларация до Патентното ведомство. (2) Отказът има действие от вписването му в Държавния регистър. (3) Когато има вписан лицензионен договор, отказът от право се вписва, след като притежателят представи доказателство, че е уведомил лицензополучателя за намерението си да се откаже от правото върху марката. Вписването се извършва след изтичането на двумесечен срок от представяне на доказателството. (4) Отказът на един или няколко от съпритежателите на правото върху марка не води до прекратяване действието на регистрацията по отношение на останалите съпритежатели.

                                    Отменяне на регистрацията

Чл. 25.. (1) Регистрацията на марка се отменя по искане на заинтересувано лице, когато: (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Регистрацията на марка се отменя по искане на wsqko лице, когато:

 1. марката не е била използвана съгласно чл. 19; 
 2. в резултат на действието или бездействието на притежателя марката е станала обичайно означение за стоката или услугата, за която е регистрирана; 
 3. използването на марката от притежателя или от друго лице с негово съгласие за стоките или услугите, за които е регистрирана, е по начин, който въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите. 

(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 1 не се прилага, ако притежателят е започнал или възобновил реалното й използване в периода между изтичането на петгодишния срок и подаването на искането за отмяна. Започването или възобновяването на използването в тримесечен срок преди подаването на искането за отменяне не се взема предвид, ако подготовката за това използване или възобновяване е извършена, след като притежателят е узнал, че може да бъде подадено такова искане. (3) Когато искането за отменяне се отнася за част от стоките или услугите, регистрацията се отменя само за тези стоки или услуги.

                               Заличаване на регистрацията

Чл. 26.. (1) Регистрацията на марка се заличава по искане на всяко лице, когато е регистрирана в противоречие с чл. 11. (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Регистрацията на марка се заличава по искане на всяко лице, когато е извършена в нарушение на изискванията по чл. 2 и 11. (2) Когато марката е регистрирана в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 2, 3 или 4, регистрацията не се заличава, ако притежателят докаже, че в резултат на използването марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана. (3) Регистрацията на марка се заличава по искане на заинтересувано лице, когато: (3) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Регистрацията на марка се заличава по искане на лице с правен интерес, когато:

 1. марката е регистрирана в противоречие с чл. 12; 
 2. марката е регистрирана на лице, което не отговаря на чл. 2; 
 2. (отм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.); 
 3. марката е регистрирана на името на агент или представител на притежателя без неговото съгласие; 
 4. заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила съдебно решение; 
 5. използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално: 

а) право на име и портрет; б) авторско право; в) право на селекционер върху наименование на сорт или порода; г) право на индустриална собственост;

 6. (нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) марката се състои от или съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги. 

(4) Регистрацията на марка може да се заличи и служебно от Патентното ведомство, когато е регистрирана в противоречие с чл. 11 и 12. (5) В случаите по ал. 3, т. 1 регистрацията не се заличава, ако по-ранната марка не е била използвана съгласно чл. 19. (6) В случаите по ал. 3, т. 2 и 3 регистрацията не се заличава, а марката се прехвърля на заинтересуваното лице по негова молба. (6) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) В случаите по ал. 3, т. 3 регистрацията не се заличава, а марката се прехвърля на лицето с правен интерес по негова молба. (7) В случаите по ал. 3, т. 5 регистрацията не се заличава, ако в производството по заличаване се представи съгласието на лицето с по-ранното право. (7) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) В случаите по ал. 3, т. 1 и 5 регистрацията не се заличава, ако в производството по заличаване се представи съгласието на лицето с по-ранната марка, съответно с по-ранното право. (8) Когато основанията за заличаване се отнасят за част от стоките или услугите, регистрацията се заличава само за тези стоки или услуги.

                       Ограничение в резултат на бездействие

Чл. 27.. (1) Когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно. (2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на притежател на право върху по-ранна марка съгласно чл. 12, ал. 3 или на по-ранно право съгласно чл. 26, ал. 3, т. 5. (3) В случаите по ал. 1 и 2 притежателят на правото върху по-късната марка няма право да се противопостави на използването на по-ранната марка, въпреки че нейният притежател не може да се позове на правата си да поиска заличаване на по-късната марка.

             Правни последици от отменянето и заличаването на регистрацията

Чл. 28.. (1) Отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 1 има действие от началото на петгодишния период на неизползване. (2) Отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 2 и 3 има действие от датата на подаване на искането за отменяне. (3) Заличаването на регистрацията на марка има действие от датата на подаване на заявката. (4) Отменянето и заличаването на регистрацията не засягат:

 1. влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването; 
 2. лицензионни договори, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването, освен ако е уговорено друго. 
                                           Раздел V
                              Колективни и сертификатни марки
                                       Колективни марки

Чл. 29.. (1) Колективната марка е марка - притежание на сдружение на производители, търговци или на лица, извършващи услуги, което е юридическо лице. Тя отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от стоките на други лица. (1) (Доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Колективната марка е марка - притежание на сдружение на производители, търговци или на лица, извършващи услуги, което е юридическо лице. Тя отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от стоките или услугите на други лица. (2) Сдружението задължително приема Правила за използване на колективната марка, които съдържат: данни за лицата, които могат да използват марката; условия за членство в сдружението; условия за използване на марката и основания, поради които на член на сдружението може да се забрани използването й . (3) Правото върху колективна марка не може да се прехвърля. Лица, които не са членове на сдружението, не могат да получат разрешение за използването й .

                                     Сертификатни марки

Чл. 30.. (1) Сертификатната марка удостоверява състава, начина на изработване, качеството или други характеристики на стоките или услугите, произвеждани или предлагани от лица, с разрешението и под контрола на притежателя на марката. (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Сертификатната марка удостоверява материала, начина на изработване, качеството или други характеристики на стоките или услугите, произвеждани или предлагани от лица, с разрешението и под контрола на притежателя на марката. (2) Притежателят на марката задължително приема Правила за използване на сертификатната марка, които съдържат: указания за качеството, състава или други характеристики на стоките или услугите; мерките за контрол, които притежателят на сертификатната марка упражнява, и санкциите, които налага. (2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Притежателят на марката задължително приема Правила за използване на сертификатната марка, които съдържат: указания за качеството, материала или други характеристики на стоките или услугите; мерките за контрол, които притежателят на сертификатната марка упражнява, и санкциите, които налага. (3) Притежателят на сертификатна марка не може да я използва за означаване на произвежданите от него стоки или услуги. (4) Регистрацията на сертификатна марка може да се отмени, когато притежателят й е използвал марката за означаване на стоки или услуги, произведени или извършени от него.

                                   Особени правила
                                Специални разпоредби 
         (Изм. на загл., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.)

Чл. 31.. (1) Притежателят на колективна или сертификатна марка представя в Патентното ведомство правилата за използване и всички промени в тях. Тези промени имат действие от представянето им в Патентното ведомство. (2) Регистрацията на колективна или сертификатна марка може да се отмени освен по чл. 25 и когато притежателят й е разрешил или търпял използване, което противоречи на правилата за използване. (3) Колективна или сертификатна марка, чиято регистрация е отменена или прекратена, представлява пречка за регистрацията на идентична или сходна марка за идентични или сходни стоки или услуги на името на друго лице в тригодишен срок от публикуването на отмяната или прекратяването. (4) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Патентното ведомство предоставя достъп до правилата за използване на колективните и сертификатните марки.

                                       Раздел VI
                           Производство в Патентното ведомство
                                         Заявка

Чл. 32.. (1) Заявката за регистрация на марка се подава в Патентното ведомство. (2) Заявката трябва да се отнася до една марка, предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове на Международната класификация. (3) Заявката трябва да съдържа:

 1. искането за регистрация; 
 2. името и адреса на заявителя; 
 3. изображението на марката, и 
 4. списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрацията. 

(4) Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, освен документите по ал. 3 се прилагат и правилата за използване. (5) Заявката трябва да отговаря и на други изисквания, установени с наредба, приета от Министерския съвет. (6) Към заявката се прилага документ за платени такси. (7) Документите и данните в заявката се представят на български език.

                                    Дата на подаване

Чл. 33.. (1) За дата на подаване на заявката се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени документите, съдържащи данните съгласно чл. 32, ал. 3 и 4. (2) Когато документите са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в тримесечен срок от тази дата те бъдат представени на български език.

                                  Право на приоритет

Чл. 34.. (1) Право на приоритет на заявителя пред по-късно подадени заявки за идентични или сходни марки, предназначени за идентични или сходни стоки или услуги, се признава от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство съгласно чл. 33, ал. 1. (2) Право на приоритет на заявителя се признава от датата на предходна заявка, при условие че:

 1. предходната заявка е била редовно подадена в страна - членка на Парижката конвенция или на Световната търговска организация; 
 2. предходната заявка е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и е за същата марка и за същите стоки или услуги; 
 3. заявката е подадена в Патентното ведомство в шестмесечен срок от датата на подаване на предходната заявка; 
 4. претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата и страната на предходната заявка, и 
 5. в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи приоритетен документ, издаден от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка. 

(3) Редовно подадена заявка по ал. 2, т. 1 е заявка, която има установена дата на подаване независимо от нейната последваща съдба. (4) Право на изложбен приоритет на заявителя се признава от датата на излагането на стоките или услугите, означени със заявената марка, на официална или официално призната изложба, при условие че:

 1. заявката е подадена в шестмесечен срок от датата на първото излагане на стоките или услугите; 
 2. заявката е за същата марка и за същите изложени стоки или услуги; 
 3. претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата на излагане и страната, в която е организирана изложбата, и 
 4. в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи документ, издаден от администрацията на изложбата, доказващ датата на излагане на стоките или услугите, означени със заявената марка. 
                                     Претенция за цвят

Чл. 35.. Претенция за цвят или за комбинация от цветове се признава, когато е направена едновременно с подаването на заявката.

                                    Формална експертиза

Чл. 36.. (1) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 33 за установяване дата на подаване. Когато тези изисквания не са изпълнени, постъпилите материали се връщат на заявителя. (2) За всяка заявка с установена дата на подаване се извършва експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 2, 4, 5, 6 и 7. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. (2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси по чл. 32, ал. 6. Когато документът не е приложен, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняване на недостатъка. Ако в този срок таксите не бъдат платени, заявката се смята за оттеглена. (3) Когато заявката не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 и в срока по ал. 2 заявителят раздели заявката, разделените заявки запазват датата на подаване, съответно приоритета на първоначалната заявка. (3) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) В двумесечен срок от представянето на документа за платени такси се извършва експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 2, 5 и 7. Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, се проверява съответствието на правилата за използване с изискванията на чл. 29, ал. 2, съответно чл. 30, ал. 2. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. (4) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява. (4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Когато заявката не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 и в срока по ал. 3, изречение трето заявителят раздели заявката, разделените заявки запазват датата на подаване, съответно приоритета на първоначалната заявка. (5) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Когато в срока по ал. 3, изречение трето заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява.

                                 Публикация на заявката
 Чл. 36а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се публикува в официалния бюлетин на ведомството. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 36 и съдържа входящия номер, датата на подаване и приоритета, когато такъв е претендиран, данни за заявителя, вида на марката, изображението на марката, претенцията за цвят или цветове, класовете и списъка на стоките и услугите, за които е заявена.

                       Възражение срещу регистрацията на марката
  Чл. 36б. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) 

(1) В двумесечен срок от датата на публикация на заявката всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията на марката на основание чл. 11 и 12. (2) Възражението се подава в писмена форма и съдържа основания и мотиви. (3) Лицето, подало възражението, не е участник в производството по заявката, но има право при поискване да получи информация за становището по възражението.

                              Експертиза по същество

Чл. 37.. (1) За всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се извършва експертиза по същество. (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) В едногодишен срок след изтичането на срока по чл. 36б, ал. 1 за всяка заявка се извършва експертиза по същество, независимо дали е постъпило възражение. (2) Когато има основание за отказ на регистрацията за всички или за част от стоките или услугите, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и му се предоставя 3-месечен срок за възражения. (3) Когато марката съдържа елемент, който сам по себе си не може да бъде регистриран като марка съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5, 8, 9, 10 и 11, може да се изисква като условие за регистрацията на марката заявителят да се откаже от изключителното право върху този елемент. (3) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Когато марката съдържа елемент, който сам по себе си не може да бъде регистриран като марка съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5, 8, 9 и 11, може да се изисква като условие за регистрацията на марката заявителят да се откаже от изключителното право върху този елемент. (4) Когато в срока по ал. 2 заявителят не направи основателни възражения и/или не ограничи списъка на стоките или услугите, или не изпълни изискванията на ал. 3, се взема решение за отказ на регистрацията. (5) Когато се установи, че марката отговаря на изискванията на закона, се взема решение за регистрация. Марката се вписва в Държавния регистър на марките и на заявителя се издава свидетелство за регистрация в едномесечен срок.

                               Спиране на производството
 Чл. 37а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) 

(1) Производството по заявката се спира по молба на заявителя, когато е подадено искане за отменяне, заличаване или прекратяване по чл. 23, ал. 1, т. 3 на регистрацията на противопоставената по-ранна марка. (2) Производството по заявката се спира служебно, когато отказът се основава на заявена марка с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, или на марка, за която не е изтекъл срокът за подаване на молба за подновяване на регистрацията съгласно чл. 39, ал. 3, когато е постъпило възражение, основаващо се на общоизвестност на марка, или когато решението по заявката зависи от предварителното решаване на въпрос от компетентността на друг орган. (3) Производството по ал. 1 се възобновява по молба на заявителя след влизането в сила на решението по съответното искане или след вписване на прекратяването в Държавния регистър на марките. (4) Производството по ал. 2 се възобновява служебно след влизането в сила на решението по противопоставената по-ранна заявка, след изтичането на срока по чл. 39, ал. 3, след произнасянето по претендираната общоизвестност или след решението на съответния компетентен орган.

                     Оттегляне, ограничаване и промени в заявката

Чл. 38.. (1) До вземането на решение по заявката заявителят може да я оттегли или да ограничи списъка на стоките или услугите, за които марката е заявена. (2) В заявката не могат да се внасят промени, освен когато има промяна в името или адреса на заявителя или е необходимо да се поправят допуснати грешки в името и адреса на заявителя и очевидни грешки, при условие че тези промени не засягат знака или не разширяват списъка на стоките или услугите. (3) Промените по ал. 2 се извършват по молба на заявителя.

                             Подновяване на регистрацията

Чл. 39.. (1) Регистрацията на марка се подновява по молба на притежателя, придружена с документ за платена такса. (2) Молбата трябва да съдържа регистровия номер на марката и идентификационните данни на притежателя. (3) Молбата може да се подаде в последната година на срока по чл. 20, ал. 1 или до шест месеца след изтичането на този срок срещу заплащане на допълнителна такса. (4) Когато притежателят поиска подновяване на регистрацията само за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, в молбата се посочва и за кои стоки или услуги се иска подновяването. (5) Когато изискванията на ал. 1, 2 и 3 не са спазени, подновяването на регистрацията се отказва с решение на председателя на Патентното ведомство. (5) Когато изискванията на ал. 1, 2 и 3 не са спазени, подновяването на регистрацията се отказва с решение на председателя на Патентното ведомство. (6) Подновяването действа от деня, следващ датата, на която изтича срокът на предходната регистрация.

                      Промени в името и адреса на притежателя

Чл. 40.. (1) Притежателят на правото върху марка е длъжен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в тримесечен срок от извършването й . (2) Промяната се вписва в Държавния регистър по искане на притежателя. (3) Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на адреса, вписан последен в Държавния регистър.

                                Промени в марката

Чл. 41.. (1) В марката не могат да се внасят промени по време на действие на регистрацията или при подновяването й . (2) Когато марката включва името и адреса на притежателя, всяка промяна в тях, при условие че не засяга съществено марката, така както е регистрирана, може да бъде направена по молба на притежателя.

                            Разглеждане на спорове

Чл. 42.. (1) Отделът по спорове разглежда:

 1. жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 37, ал. 4; 
 2. жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 36, ал. 4; 
 2. (изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 36, ал. 5; 
 3. искания за отменяне на регистрацията по чл. 25; 
 4. искания за заличаване на регистрацията по чл. 26. 

(2) Съставите за разглеждане на жалбите включват трима държавни експерти, единият от които е юрист, а съставите за разглеждане на исканията - петима държавни експерти, двама от които са юристи. (2) (Доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Съставите за разглеждане на жалбите включват трима държавни експерти, единият от които е юрист, а съставите за разглеждане на исканията - петима държавни експерти, двама от които са юристи. Съставите се назначават от председателя на Патентното ведомство. (3) Съставите по ал. 2 се назначават от председателя на Патентното ведомство. (3) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Съставите по ал. 2 подготвят становища за вземане на решенията по чл. 45 и 46.

                                       Срокове

Чл. 43.. (1) Жалбата се подава в тримесечен срок от съобщаване на решението. (2) Искането може да се подаде през целия срок на действие на регистрацията. (3) По жалби, които не са подадени в срок, и по жалби и искания, за които при подаването им не е заплатена такса, производство не се образува. (3) (Отм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.).

                            Съдържание на жалбите и исканията

Чл. 44.. (1) Жалбата трябва да бъде мотивирана и да съдържа данни за жалбоподателя и данни за заявката. (2) Искането трябва да бъде мотивирано и да съдържа данни за молителя и регистрацията на марката. (2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Искането се подава в 2 екземпляра и трябва да съдържа данни за молителя, данни за правния интерес на молителя, когато това се изисква, мотиви за заличаването, както и доказателства, когато е необходимо. (3) Когато се констатират недостатъци, на жалбоподателя или молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. Ако в този срок недостатъците не бъдат отстранени, производството се прекратява. (3) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Към жалбите и исканията се прилага документ за платена такса.

               Проверка за допустимост и формална редовност на жалбите и исканията
 Чл. 44а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) 

(1) За всяка жалба се проверява дали е спазен срокът по чл. 43, ал. 1 и дали е представен документ за платена такса по чл. 44, ал. 3. (2) За всяко искане се проверява дали е представен документ за платена такса по чл. 44, ал. 3 и дали е налице правен интерес, когато това се изисква. (3) Когато към жалбата или искането не е приложен документ за платена такса или в искането не е обоснован правният интерес, на заявителя, съответно на молителя, се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъците. (4) Жалби, които не са подадени в срока по чл. 43, ал. 1 и/или не е платена такса, както и искания, по които не е платена такса и/или не е доказан правен интерес, са недопустими и производство по тях не се образува. (5) За всяка допустима жалба и искане се проверява дали отговаря на останалите изисквания на чл. 44. Когато се констатират недостатъци, заявителят, съответно молителят, се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. По жалби и искания, по които недостатъците не бъдат отстранени в този срок, производството се прекратява.

                               Произнасяне по жалбите

Чл. 45.. (1) Когато жалбата е неоснователна, решението се утвърждава от председателя на Патентното ведомство. (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Когато жалбата е неоснователна, председателят на Патентното ведомство постановява решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията или на решението за прекратяване на производството. (2) Когато жалбата е основателна, решението се отменя и се взема решение за регистрация или за връщане на заявката за повторно разглеждане. (2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Когато жалбата е основателна, председателят на Патентното ведомство отменя решението и постановява решение за връщане на заявката за повторно разглеждане, за регистрация на марката или за възобновяване на производството. (3) Когато се отмени решение за отказ при повторното разглеждане на заявката, се взема решение по същество от председателя на Патентното ведомство. (4) (Новa, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Решенията по ал. 1 и 2 се постановяват в тримесечен срок от подаване на жалбата или от отстраняване на констатираните по нея недостатъци.

                                Производство по исканията

Чл. 46.. (1) Копие от искането се изпраща на притежателя на правото върху марката и му се предоставя тримесечен срок за възражение. (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Единият екземпляр на искането се изпраща на притежателя на правото върху марката и му се предоставя тримесечен срок за възражение, а когато искането е по чл. 25, ал. 1, т. 1 - и за представяне на доказателства за използване на марката на територията на Република България. (2) Когато искането е неоснователно, председателят на Патентното ведомство взема решение за отхвърлянето му. (2) (Новa, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Възражението или доказателствата за използване на марката се изпращат на молителя, като му се предоставя едномесечен срок за становище. (3) Когато искането е основателно, председателят на Патентното ведомство взема решение за пълно или частично отменяне или за заличаване на регистрацията. (3) (Новa, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Съставът по чл. 42, ал. 2 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се предоставят на другата страна за писмено становище в едномесечен срок. (4) В случаите на частично отменяне или частично заличаване на регистрацията, издаденото свидетелство за регистрация се заменя с ново. (4) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Когато искането е неоснователно, председателят на Патентното ведомство взема решение за отхвърлянето му. (5) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Когато искането е основателно, председателят на Патентното ведомство взема решение за пълно или частично отменяне или за заличаване на регистрацията. (6) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) В случаите на частично отменяне или частично заличаване на регистрацията, издаденото свидетелство за регистрация се заменя с ново. (7) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Решенията по исканията за отменяне или за заличаване се постановяват в тримесечен срок, след като е приключило събирането на доказателствата и материалите по ал. 3.

                               Спиране на производството
 Чл. 46а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) 

(1) Производството по жалба се спира, когато във връзка с нея е подадено искане за заличаване или отменяне регистрацията на по-ранната марка. (2) Производството по искане за заличаване се спира, когато е подадено насрещно искане за отменяне на регистрацията на по-ранната марка. (3) Производството по ал. 1 и 2 се възобновява след влизането в сила на решението по съответното искане.

                                Продължаване на срокове

Чл. 47.. По молба на заявителя или притежателя, подадена преди изтичането на сроковете по чл. 36, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1, тези срокове могат да бъдат продължени с три месеца, но не повече от два пъти. Молбата не се уважава, когато към нея не е приложен документ за платена такса.

Чл. 47.. (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) По молба на заявителя или притежателя, подадена преди изтичането на сроковете по чл. 36, ал. 3, чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1, тези срокове могат да бъдат продължени с три месеца еднократно. Молбата не се уважава, когато към нея не е приложен документ за платена такса.

                               Възстановяване на срокове

Чл. 48.. Срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя или притежателя. Молбата се подава до три месеца след отпадането на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване се взема от председателя на Патентното ведомство.

                Публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство

Чл. 49.. Патентното ведомство извършва публикация в официалния си бюлетин на всяка регистрирана марка и последващите вписвания по отношение на нея не по-късно от 3 месеца след вписването в Държавния регистър на марките.

                                    Съдебен контрол

Чл. 50.. (1) (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) Решенията по чл. 45, ал. 1 и по чл. 46 могат да се обжалват пред Административния съд - град София в тримесечен срок от съобщаването. (2) Отказите за вписване в държавните регистри и отказът за подновяване на регистрацията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Глава трета.ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ

                                          Раздел I
                                         Регистрация
                                          Определение

Чл. 51.. (1) Под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание. (2) Наименование за произход е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори. (3) Географско указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход. (4) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) За географски означения се смятат и традиционни наименования, които отговарят на изискванията по ал. 2 и 3.

                           Основания за отказ на регистрация

Чл. 52.. Не се регистрира като географско означение наименование, което:

 1. се е превърнало на територията на Република България в родово наименование на стоки от определен вид, без да се свързва с мястото на производството им; 
 2. е идентично с наименованието на по-рано защитен сорт растения или порода животни, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение относно истинския произход на стоката; 
 3. е идентично на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични стоки; 
 4. е идентично или сходно на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични или сходни стоки, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение. 
                                  Правна закрила

Чл. 53.. (1) Правната закрила на географското означение се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство. (2) Правната закрила обхваща забрана за:

 1. всяко използване в търговската дейност на географското означение за стоки, които са сходни на стоката, за която е регистрирано, доколкото се експлоатира известността на защитеното означение; 
 2. неправилно използване или имитиране на географското означение, дори и когато истинският произход на стоката е отбелязан, или използването му в превод или заедно с изрази като "род", "вид", "тип", "имитация" и други подобни; 
 3. използване на всяко друго невярно или заблуждаващо указание по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на стоката, посочено върху опаковката, в рекламни материали или документи, свързани със стоката, което указание може да създаде невярно впечатление относно нейния произход; 
 4. други действия, които могат да въведат в заблуждение потребителите относно истинския произход на стоката. 

(3) Регистрираните географски означения не могат да се превърнат в родови наименования, докато се ползват със закрилата по този закон.

                                    Право на заявяване

Чл. 54.. (1) Правото на заявяване принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености. (2) Границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му.

                                     Право на използване

Чл. 55.. (1) Регистрирано географско означение може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател. (2) Вписаният ползвател може да използва географското означение само за стоката, за която е регистрирано. Той може да го поставя върху стоките или върху тяхната опаковка, в рекламни материали, върху търговски книжа, свързани със стоката, или върху други документи.

                             Прекратяване на правната закрила

Чл. 56.. Правната закрила на регистрирано географско означение се прекратява, когато престане да съществува връзката между качествата или особеностите на стоката и географската среда.

                               Заличаване на регистрацията

Чл. 57.. (1) Регистрацията на географско означение се заличава по искане на всяко заинтересувано лице, когато по исков ред се установи, че е извършена в нарушение на чл. 51, ал. 2 и 3 и чл. 52. (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Регистрацията на географско означение се заличава по искане на лице с правен интерес, когато:

 1. е извършена в нарушение на чл. 51, ал. 2 и 3 или чл. 52, т. 1, което е установено с влязло в сила съдебно решение; 
 2. е извършена в нарушение на чл. 52, т. 2, 3 и 4. 

(2) Регистрацията на чуждестранно географско означение се заличава, когато тя е заличена в страната на произхода.

                        Отменяне на вписването на ползвател

Чл. 58.. Вписването на ползвател се отменя по искане на всеки вписан ползвател, когато по исков ред се установи, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произведените от него стоки не притежават установените качества или особености.

                     Правни последици от заличаването и отменянето

Чл. 59.. (1) Заличаването на регистрацията има действие от датата на подаване на заявката. (2) Отменянето на вписването на ползвател има действие от датата на подаване на искането за отменяне. (3) Заличаването или отменянето не засяга влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди заличаването или отменянето.

                                         Раздел II
                            Производство в Патентното ведомство
                                     Подаване на заявка

Чл. 60.. (1) Заявката за регистрация на географско означение се подава в Патентното ведомство. (2) Заявката трябва да се отнася само до едно географско означение. (3) Заявката трябва да съдържа:

 1. искането за регистрация; 
 2. името и адреса на заявителя; 
 3. наименованието за произход или географското указание; 
 4. посочване на стоката; 
 5. описание на границите на географското място, и 
 6. описание на установените качества или особености на стоката и връзката им с географската среда или с географския произход. 

(4) Към заявката се прилага препис на заповедта по чл. 54, ал. 2 и удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място. (5) Когато заявителят е чуждестранно лице, към заявката се прилага документ за регистрация на географското означение в страната на произхода. (6) Заявката трябва да отговаря и на други изисквания, установени с наредба, приета от Министерския съвет. (7) Към заявката се прилага документ за платени такси.

                                   Формална експертиза

Чл. 61.. (1) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 60. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. (2) Когато в срока по ал. 1 заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява.

                                 Експертиза по същество

Чл. 62.. (1) За всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се извършва експертиза по същество в 18-месечен срок. (2) Когато има основания за отказ на регистрацията на географското означение, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и се предоставя 3-месечен срок за възражения. (3) Когато в срока по ал. 2 заявителят не представи основателни възражения, се взема решение за отказ на регистрацията. (4) Когато се установи, че географското означение отговаря на изискванията на закона, се взема решение за регистрация. Географското означение се вписва в Държавния регистър на географските означения. Заявителят се вписва като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение в едномесечен срок.

              Вписване на ползвател на регистрирано географско означение

Чл. 63.. (1) Всяко лице, което има право на заявяване, може да подаде заявка за вписване като ползвател на регистрирано географско означение. (2) Заявката трябва да съдържа:

 1. искането за вписване като ползвател; 
 2. името и адреса на заявителя, и 
 3. географското означение и регистровия номер. 

(3) Към заявката се прилага удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място, и удостоверение, издадено от съответното централно ведомство, че произвежданите от заявителя стоки отговарят на установените за географското означение качества или особености. (4) Към заявката се прилага документ за платени такси. (5) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на ал. 1, 2, 3 и 4. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. (6) Когато в срока по ал. 5 заявителят не отстрани недостатъците, се взема решение за прекратяване на производството. (7) Когато заявката за вписване отговаря на изискванията на ал. 1, 2, 3 и 4, заявителят се вписва в Държавния регистър на географските означения като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение.

                             Производство в отдела по спорове

Чл. 64.. (1) Отделът по спорове разглежда:

 1. жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 62, ал. 3; 
 2. жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 61, ал. 1 и по чл. 63, ал. 6. 
 3. (нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) искания за заличаване по чл. 52, т. 2, 3 и 4. 

(2) Жалбите се разглеждат по реда на чл. 42, ал. 2, чл. 43 и 44. (2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Жалбите се подават и разглеждат по реда на чл. 42, 43, 44 и 44а. (3) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Исканията се подават и разглеждат по реда на чл. 42, 43, 44, 44а и 46.

                                Произнасяне по жалбите
                         Произнасяне по жалбите и по исканията 
              (Изм. на загл., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.)

Чл. 65.. (1) Когато жалбата е неоснователна, решението се потвърждава от председателя на Патентното ведомство. (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Когато жалбата е неоснователна, председателят на Патентното ведомство постановява решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията. (2) Когато жалбата е основателна, решението се отменя и се взема решение за регистрация или за връщане на заявката за повторно разглеждане. (2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Когато жалбата е основателна, председателят на Патентното ведомство отменя решението и постановява решение за връщане на заявката за повторно разглеждане или за регистрация. (3) Когато се отмени решение за отказ, при повторното разглеждане на заявката се взема решение по същество от председателя на Патентното ведомство. (4) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Когато искането е неоснователно, председателят на Патентното ведомство постановява решение за отхвърлянето му. (5) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Когато искането е основателно, председателят на Патентното ведомство постановява решение за заличаване на регистрацията.

                       Продължаване и възстановяване на срокове

Чл. 66.. (1) По молба на заявителя, подадена преди изтичането на сроковете по чл. 61, ал. 2, чл. 62, ал. 2 и чл. 63, ал. 5, тези срокове могат да бъдат продължени с три месеца, но не повече от два пъти. Молбата не се уважава, когато към нея не е приложен документ за платена такса. (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) По молба на заявителя, подадена преди изтичането на сроковете по чл. 61, ал. 2, чл. 62, ал. 2 и чл. 63, ал. 5, тези срокове могат да бъдат продължени с три месеца едникратно. Молбата не се уважава, когато към нея не е приложен документ за платена такса. (2) Срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя или ползвателя. Молбата се подава до три месеца след отпадането на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване се взема от председателя на Патентното ведомство.

                            Публикация в официалния бюлетин

Чл. 67.. Патентното ведомство публикува в официалния си бюлетин всички регистрирани географски означения и последващите промени, свързани с тях.

                                  Съдебен контрол

Чл. 68.. (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) Решенията по чл. 65, ал. 1 могат да се обжалват пред Административния съд - град София в тримесечен срок от съобщаването.

Чл. 68.. (Доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Решенията по чл. 65, ал. 1, 4 и 5 могат да се обжалват пред Софийския градски съд в тримесечен срок от съобщаването.

Глава четвърта.МЕЖДУНАРОДНА РЕГИСТРАЦИЯ

                           Международна регистрация на марките

Чл. 69.. (1) Под международна регистрация на марка се разбира регистрация, извършена от Бюрото на Международния съюз за закрила на индустриалната собственост, наричано по-нататък "Международното бюро", по реда на Мадридската спогодба. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Под международна регистрация на марка се разбира регистрация, извършена от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, наричано по-нататък "Международното бюро", по реда на Мадридската спогодба и Протокола. (2) Международна регистрация на марка, в която е посочена Република България, има същото действие, както ако тази марка е била директно заявена и регистрирана в Република България. Тя действа от датата на международната регистрация или от датата на регистрацията на териториалното разширение. (3) Закрилата на международна марка в Република България може да се откаже в предвидения от Мадридската спогодба срок. (3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Закрилата на международна марка в Република България може да се откаже в предвидените от Мадридската спогодба и Протокола срокове. (4) Притежателят на международна регистрация на марка, действаща на територията на Република България, който има по-ранна национална регистрация на същата марка, може с молба до Патентното ведомство, придружена с документ за платена такса, да поиска международната регистрация да се счита като заместваща националната със запазване на всички права, придобити от националната регистрация.

                       Международна регистрация на национални марки

Чл. 70.. (1) Всяко физическо или юридическо лице на Република България или с местожителство, или с действителна търговска дейност в страната, което е притежател на марка, регистрирана по този закон, може да подаде заявка за международна регистрация. (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Всяко физическо или юридическо лице на Република България или с постоянен адрес, или с действителна търговска дейност в страната, което е притежател на марка, регистрирана по този закон, може да подаде заявка за международна регистрация. (2) Заявката се подава чрез Патентното ведомство в Международното бюро. (3) Таксите за международна регистрация се заплащат от заявителя в Международното бюро.

                Международна регистрация на наименования за произход

Чл. 71.. (1) Под международна регистрация на наименование за произход се разбира регистрация, извършена от Международното бюро по реда на Лисабонската спогодба. (2) Международна регистрация на наименование за произход, в която е посочена Република България, има същото действие, както ако това наименование е било директно заявено и регистрирано в Република България. Това наименование не може да се превърне в родово, докато се ползва със закрила в страната на произхода. (3) Закрилата на международно наименование за произход в Република България може да се откаже в предвидения от Лисабонската спогодба срок.

           Международна регистрация на български наименования за произход

Чл. 72.. (1) Вписан ползвател на регистрирано наименование за произход може да подаде заявка за международна регистрация. (2) Заявката се подава чрез Патентното ведомство в Международното бюро. (3) Таксите за международна регистрация се заплащат от заявителя в Международното бюро.

Глава пета.ЗАЩИТА НА ПРАВАТА ВЪРХУ МАРКИ И ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ

                                        Раздел I
                                        Нарушения
                   Нарушение на правото на регистрирана марка

Чл. 73.. (1) Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл.13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение. (2) Нарушение съставлява и:

 1. поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя; 
 2. изработването на средство, специално предназначено или пригодено за възпроизвеждане на марката или за притежаването, или за съхраняването на такова средство, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че това средство служи или ще служи за произвеждане на стоки или на материал по т.1 без съгласието на притежателя. 
                Нарушение на регистрирано географско означение

Чл. 74.. (1) Използването на регистрирано географско означение съгласно чл. 53, ал. 2 съставлява нарушение. (2) Нарушение съставлява и използването на регистрирано географско означение от лице, което не е вписано като негов ползвател.

                                       Раздел II
                                 Гражданскоправна защита
                                      Право на иск

Чл. 75.. (1) Притежателят на право върху марка има право на иск за нарушение. (2) Лицензополучателят на изключителна лицензия може да предяви иск, ако притежателят сам не упражни това право в едномесечен срок от получаване на уведомление за нарушението от лицензополучателя. (3) Лицензополучателят на неизключителна лицензия може да предяви иск само със съгласието на притежателя, ако друго не е предвидено в договора. (4) Право на иск има и всеки вписан ползвател на регистрирано географско означение.

                                     Искове за нарушение

Чл. 76.. (1) Исковете за нарушение на правата по този закон могат да бъдат:

 1. за установяване факта на нарушението; 
 2. за преустановяване на нарушението; 
 3. за обезщетение за вреди. 

(2) Едновременно с иска по ал.1 може да се поиска и:

 1. преработване или унищожаване на предмета на нарушението; 
 2. публикуване на решението на съда в два всекидневника за сметка на нарушителя.
                                   Обезпечителни мерки
 Чл. 76а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) 

(1) При нарушение на правото върху марка или нарушение на регистрирано географско означение по чл. 74, или когато има достатъчно основание да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:

 1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марка или географско означение; 
 2. изземване на стоките, за които се твърди, че неправомерно носят регистрирана марка или географско означение; 
 3. изземване от употреба на материала или средството по чл. 73, ал. 2; 
 4. запечатване на помещението, за което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение. 

(2) Допускането, обжалването, налагането и отменянето на обезпечителни мерки се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс. (3) Обезпечителната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда. (4) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се налагат от съдия-изпълнителя, който извършва действието, едновременно с връчването на ответника на съобщението за допускане на обезпечението. (5) Ищецът или негов представител имат право да присъстват и да съдействат при налагането на обезпечителните мерки. (6) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат в тридневен срок от постъпване на молбата на ищеца до съдия-изпълнителя. Обезпечителната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. (7) Ако се установи, че обезпечителната мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да й заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

                                          Подсъдност

Чл. 77.. (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) Исковете по този закон са подсъдни на Административния съд - град София.

                                         Раздел III
                                Мерки за граничен контрол
                                 Основания и приложно поле

Чл. 78.. (1) Стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, носещи регистрирана марка без съгласието на притежателя или нейна имитация, се задържат от митническите органи въз основа на писмена молба на притежателя. (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Митническите органи задържат стоки под митнически надзор, за които има основание да се смята, че носят регистрирана търговска марка без съгласието на нейния притежател или нейна имитация. (2) Молбата за задържане трябва да съдържа подробно описание на стоките. Към нея се прилага копие от свидетелството за регистрация на марката и удостоверение, че регистрацията е действаща, издадени от Патентното ведомство. (2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Мерките по ал. 1 не се прилагат по отношение на стоки:

 1. носещи регистрирана търговска марка, когато те са произведени със съгласието на притежателя на правото; 
 2. транзитно преминаващи през територията на страната; 
 3. в малки количества с нетърговска или непроизводствена цел; 
 4. подлежащи на бързо разваляне. 

(3) Когато притежателят на правото върху марката е с местожителство или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България. (3) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Митническите органи не задържат стоки, които не носят търговска марка, идентична или сходна с тази на молителя. (4) Не се задържат стоки в малки количества с нетърговска или непроизводствена цел, както и транзитно преминаващи стоки. (4) (Отм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.). (5) Разпоредбите на ал. 1, 2, 3 и 4 се прилагат и за задържане на стоки, носещи регистрирано географско означение или негова имитация без правно основание. Молба за задържане може да подаде всеки вписан ползвател. (5) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за задържане на стоки, носещи регистрирано географско означение или негова имитация без правно основание. Молба за задържане може да подаде всеки вписан ползвател.

                      Действия по инициатива на митническите органи

Чл. 79.. Митническите органи могат по своя инициатива да задържат стоки, за които имат основание да смятат, че нарушават права върху регистрирани марки или географски означения.

                  Условия за прилагане на мерките за граничен контрол

Чл. 79.. (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) (1) Мерките за граничен контрол се прилагат въз основа на писмена молба от носителя на правото върху търговска марка или от вписания ползвател на географското означение, както и по инициатива на митническите органи. Когато притежателят на правото върху търговската марка или ползвателят на географското означение е с местожителство или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България. (2) Молбата по ал. 1 трябва да съдържа подробно описание на стоките. Към нея се прилагат копие от свидетелството за регистрация на марката или географското означение и удостоверение, че регистрацията е действаща, издадени от Патентното ведомство. (3) За разглеждането на молбата и за прилагането на мерките за граничен контрол митническите органи събират такси в размери, определени от Министерския съвет. (4) Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях контрол не са могли да идентифицират стоките, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките. (5) Задържането на стоки се извършва с митнически документ, издаден от компетентните митнически органи.

                                Допълнителна регламентация

Чл. 80.. Редът и начинът за прилагане на този раздел се определят с наредба на Министерския съвет.

                                          Раздел IV
                            Административнонаказателни разпоредби

Чл. 81.. (1) Лице, което предлага, пуска на пазара или съхранява с тези цели стоки, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. (2) (Попр., ДВ, бр. 82 от 17.09.1999 г.) Стоките се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са, и се унищожават, като притежателят й или упълномощено лице може да присъства на унищожаването. (3) Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено от председателя на Патентното ведомство. (4) Наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство. (5) Актовете се съставят и наказателните постановления се издават, обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (6) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат и в случаите на използване на регистрирано географско означение или негова имитация без правно основание.

                            Административни нарушения и наказания

Чл. 81.. (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) (1) Лице, което предлага за продажба, излага на пазара или съхранява с тези цели стоки, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните търговци и юридически лица - с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. (2) При повторно извършване на нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв. (3) Повторно е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. (4) Наказанието по ал. 1 - 3 се налага и на лице, което поставя върху стоките или върху техните опаковки знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател. (5) Стоките по ал. 1, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването. (6) Предвидените наказания в ал. 1 и 4 и мярката по ал. 5 не се прилагат в случаите, когато стоките подлежат на бързо разваляне.

                              Установяване на нарушенията

Чл. 82.. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.)

(1) Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи. 

(2) Проверка не се извършва и административнонаказателно производство не се образува при започнало производство по чл. 25 или 26.

                          Правомощия на длъжностното лице

Чл. 83.. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.)

(1) Длъжностното лице по чл. 82, ал. 1 има право да: 
 1. изисква достъп до подлежащите на контрол обекти; 
 2. изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема образци за експертна оценка. 

(2) Длъжностното лице е длъжно да:

 1. отразява точно и пълно фактите при извършената проверка в акта за нарушение; 
 2. опазва служебната, производствената и търговската тайна, станала му известна във връзка с извършените проверки; 
 3. не разгласява данни от проверките; 
 4. използва информацията от проверките само за целите на производството по нарушението. 
                           Задължение за съдействие

Чл. 84.. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Лицата, при които се извършва проверката по чл. 82, са длъжни да:

 1. осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните търговски обекти, складове и производствени бази и помещения; 
 2. предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства; 
 3. съхраняват оставените на отговорно пазене стоки; 
 4. оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка. 
                   Налагане на административните наказания

Чл. 85.. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство или от упълномощено от него длъжностно лице.

                      Изпълнение на административните наказания

Чл. 86.. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) (1) Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което са наложени, като сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство. (2) (изм. ДВ бр. 105/2005 г.) След изтичането на срока по ал. 1 копие от наказателното постановление се изпраща на Агенцията за държавни вземания за принудително изпълнение на наложената глоба или имуществена санкция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (3) След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда стоките, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

         Административнонаказателна отговорност за нарушения на географско означение

Чл. 87.. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат и в случаите на използване на регистрирано географско означение или негова имитация без правно основание.

                Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания

Чл. 88.. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) Доколкото в този раздел не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

                                  ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

 1. "Лице" е физическо или юридическо лице. 
 2. "Местен представител по индустриална собственост" е лице, което е представител по смисъла на чл. 3 от Закона за патентите. 
 3. "Общоизвестна марка" е марка по смисъла на чл. 6 на Парижката конвенция, преценена като такава за територията на Република България въз основа на общодостъпна информация. 
 3. (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) "Общоизвестна марка" е марка по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция, определена с решение на Патентното ведомство като такава за територията на Република България въз основа на общодостъпна информация или на представени от притежателя доказателства. 
 4. "Парижка конвенция" е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г., с нейните изменения и допълнения. 
 5. "Официална или официално призната изложба" е официална или официално призната изложба по смисъла на Конвенцията от 22 ноември 1928 г. за международните изложби, организирани в страните - членки на Парижката конвенция. 
 6. "Международна класификация" е Международната класификация на стоките и услугите за целите на регистрацията на марки, създадена със Спогодбата от Ница от 15 юни 1957 г., с нейните изменения и допълнения. 
 7. "Мадридска спогодба" е Мадридската спогодба за международна регистрация на марки, подписана в Мадрид на 14 април 1891 г., с нейните изменения и допълнения, ратифицирана с Указ № 4312 от 3 февруари 1984 г. 
 7. (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) "Мадридска спогодба" е Мадридската спогодба за международна регистрация на марки, подписана в Мадрид на 14 април 1891 г., с нейните изменения и допълнения, ратифицирана с Указ № 4312 от 3 декември 1984 г. 

7а. (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.) “Протокол” е Протоколът относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, подписан на 27 юни 1989 г. в Мадрид, ратифициран със закон от Тридесет и осмото Народно събрание на 28 март 2001 г.

 8. "Лисабонска спогодба" е Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г. с нейните изменения и допълнения, ратифицирана с Указ № 523 от 11 март 1975 г. 
 9. "Имитация на марка" е знак, който не се различава съществено от регистрирана марка. 
 10. "Имитация на географско означение" е означение, което не се различава съществено от регистрираното. 
 11. "Неправилно използване на географско означение" е използване без правно основание.
                       ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) Този закон се прилага и за искания за регистрация на марки и наименования за произход, по които до влизането му в сила няма решение за регистрация, отказ или заличаване. (2) Заварените искания по чл. 17 от Закона за търговските марки и промишлените образци се разглеждат по досегашния ред. (3) Правата по чл. 9 от Закона за търговските марки и промишлените образци могат да се предявят в едногодишен срок от влизането в сила на този закон по молба на заинтересуваните лица. § 3. Наименованията за произход, регистрирани по Закона за търговските марки и промишлените образци, се пререгистрират по този закон в двегодишен срок от влизането му в сила. § 4. Този закон отменя раздели I, III, IV и V от Закона за търговските марки и промишлените образци (обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 56 от 1986 г. и бр. 27 от 1993 г.). § 5. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42 и 64 от 1999 г.) се правят следните изменения:

 1. В чл. 587, ал. 1 думата "търговска" се заличава и след думата "марка" се добавя "топология на интегрална схема". 
 2. Член 588 се отменя. 
 3. В заглавието и в чл. 594, ал. 1 и 2 думите "търговска марка" се заменят с "марка". 

§ 6. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм. и доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм. и доп., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7 и 51 от 1999 г.) чл. 227 се изменя така: "Чл. 227. Който без съгласието на притежателя използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн или топология на интегрални схеми, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до 5 хиляди лева." § 7. В чл. 12, ал. 3 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм., бр. 27 от 1998 г.) думите "търговска марка, наименование за произход" се заменят с "марка, географско означение". § 8. В чл. 33, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр. 52 от 1998 г.; бр. 112 от 1998 г. - Решение № 22 на Конституционния съд от 1998 г.) думите "търговска марка" се заменят с "марки". § 9. В § 1, т. 12, буква "а" от Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; бр. 60 от 1999 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г.) думите "търговската марка" се заменят с "марки". § 10. В чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 4 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1992 г., бр. 55 от 1993 г., бр. 21, 33 и 59 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г., бр. 57 от 1999 г.) думите "фирмени и търговски марки" се заменят с "марки". § 11. В § 1, т. 18 от Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г.; бр. 53 от 1997 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 от 1999 г.) думите "търговска марка" се заменят с "марка". § 12. В чл. 4, буква "л" от Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г.; ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37, 100 и 104 от 1996 г., бр. 82 и 86 от 1997 г., бр. 133 от 1998 г.) се изменя така: "л) за издаване на патенти за изобретения и полезни модели, за издаване на сертификати за нови сортове растения и породи животни, за регистрация, подновяване, прехвърляне и други на марки и промишлен дизайн, за регистрация и други на географски означения и топологии на интегрални схеми;". § 13. В § 1, т. 8 от Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр.115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50 и 51 от 1999 г.) думите "търговска марка" се заменят с "марка". § 14. В чл. 31, ал. 1 от Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 34 и 55 от 1992 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 59 и 103 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 52 от 1998 г.) думите "търговски марки" се заменят с "марки". § 15. Министерският съвет приема наредби за подаване, оформяне и експертиза на заявките за регистрация на марки и географски означения и за реда и начина за прилагане на мерките за граничен контрол и тарифа за таксите по чл. 4. § 16. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в "Държавен вестник". § 17. Изпълнението на закона се възлага на председателя на Патентното ведомство.

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 1 септември 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения

(Обн., ДВ, бр. 43 от 20.05.2005 г. – в сила от 20.08.2005 г.)

                          Преходни и заключителни разпоредби 

§ 43. Заявки за регистрация на марки, по които до влизането в сила на този закон не е завършила формалната експертиза, се публикуват в съответствие с чл. 36а. § 44. Заварените искания за отменяне на регистрация се разглеждат в съответствие с този закон. § 45. Министърът на земеделието и горите урежда с наредба условията и реда за подаване в Министерството на земеделието и горите на досиета от група производители за вписване в Европейския регистър на защитените географски означения на земеделски и хранителни продукти и контрол за съответствието на земеделските и хранителните продукти със защитени географски означения. § 46. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 11 май 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Йордан Соколов

II.ПРОМИШЛЕНИ ОБРАЗЦИ

(Отм. - ДВ, бр. 81 от 1986 г.)

ЗАКОН ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН

(Обн., ДВ, бр. 81 от 14.09.1999 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2003 г., бр. 43, изм. ДВ бр. 105/2005 г. - в сила от 20.08.2005 г., изм. ДВ бр. 30, бр. 73/2006 г.)

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

                                         Предмет

Чл. 1.. (1) (Предишен текст на чл. 1, ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Този закон урежда условията и реда за регистрация на промишлен дизайн, правата, произтичащи от нея, и защитата на тези права. (2) (Нова, ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Този закон не урежда отношения, възникващи при създаване и използване на промишлени дизайни, свързани с изпълнение на специфични дейности на органите на Министерството на вътрешните работи.

                                       Приложно поле

Чл. 2.. (1) Този закон се прилага по отношение на българските физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна. (2) По отношение на чуждестранните физически и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство.

                                      Промишлен дизайн

Чл. 3.. (1) По смисъла на този закон промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. (2) Продукт по смисъла на ал. 1 е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми.

                                    Право на авторство

Чл. 4.. (1) Лицето, създало дизайн, има право на авторство по този закон. Това право е безсрочно и непрехвърляемо и се ползва от защита по този закон, независимо от защитата, която може да получи и по други закони. (2) Когато дизайнът е създаден от две или повече лица, правото на авторство възниква за всички лица и те са съавтори. Не са съавтори лицата, които са оказали само техническа, материална или друга помощ на автора. (3) Авторът или съавторите на дизайна се посочват в свидетелството за регистрация и в публикацията за нея, което се следи служебно от Патентното ведомство. (4) Патентното ведомство вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни действителния автор, установен с влязло в сила съдебно решение по спор за авторство и съавторство.

                                     Представителство

Чл. 5.. (1) Всяко лице, което съгласно този закон има право да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост. (2) Лица, които нямат местожителство или седалище в Република България, извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост. (2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Лица, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България, извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост.

                                         Такси

Чл. 6.. (изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Патентното ведомство събира такси за: заявяване; експертиза; приоритет; регистрация; издаване на свидетелство; подновяване на регистрацията; вписвания; поправка на грешки; обжалване на откази; заличаване на регистрацията; продължаване на срокове; публикация на заявката, на регистрацията и на вписванията; подаване на заявка за международна регистрация; препращане на заявка за дизайн на Общността; информация за заявен или регистриран дизайн; справки или извлечения от Държавния регистър на промишлените дизайни, в размери, определени в тарифа, одобрена от Министерския съвет.

                                           Досие

Чл. 7.. (1) Патентното ведомство съставя и поддържа за всеки дизайн досие, което включва цялата документация по регистрацията. (2) Патентното ведомство предоставя на трети лица информация за заявен дизайн по ред, определен от председателя. (3) Информацията по ал. 2 съдържа само тези данни, които се публикуват, ако дизайнът бъде регистриран.

                          Държавен регистър на промишлените дизайни

Чл. 8.. Държавният регистър на промишлените дизайни съдържа данни за всички регистрирани дизайни и за всички последващи промени по отношение на тях.

                   Достъп до Държавния регистър на промишлените дизайни

Чл. 9.. Държавният регистър на промишлените дизайни е публичен. Всеки може да иска справка или извлечение от съдържанието му.

Глава втора.ПРАВНА ЗАКРИЛА

                                            Раздел I 
                                           Регистрация 
                                Придобиване на право върху дизайн

Чл. 10.. (1) Право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация. (2) Правото върху дизайн е изключително.

                                  Основания за регистрация

Чл. 11.. (1) Регистрира се дизайн, който е нов и оригинален. (2) Не се регистрира:

 1. дизайн, който противоречи на обществения ред или на добрите нрави; 
 2. дизайн, чиито особености са обусловени единствено от техническите или функционалните характеристики на продукта; 
 2. (изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) дизайн, чиито особености са обусловени единствено от техническата функция на продукта; 
 3. дизайн, чиито особености са обусловени от необходимостта продуктът, към който е включен или към който е приложен дизайнът, да бъде механически свързан или поставен във, около или срещу друг продукт така, че и двата продукта да изпълняват функциите си, с изключение на дизайн, чиято цел е да направи възможно мултиплицирано сглобяване или свързване на взаимно заменяеми продукти в модулна система. 

(3) (Нова, ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Промишлен дизайн на продукт, свързан с отбраната и сигурността на страната, се регистрира след писмено съгласуване с Министерството на отбраната или с Министерството на вътрешните работи.

                                          Новост

Чл. 12.. (1) Дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света. (2) Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени детайли, които не влияят върху цялостното възприятие за тях. (2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи.

                                       Оригиналност

Чл. 13.. (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г., предишен текст на Чл. 13, изм. доп. ДВ. 73/2006 г) Дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета. (2) (нова, доп. ДВ. 73/2006 г.) При преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна.

                        Разгласяване, което не влияе на новостта

Чл. 14.. (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Разгласяването на дизайн - обект на заявка за регистрация, не влияе върху новостта му, когато това разгласяване е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката, съответно датата на приоритета от:

 1. автора, неговия правоприемник или трето лице в резултат на информация или действие на автора или на неговия правоприемник; 
 2. трето лице във вреда на автора. 
                           Срок на действие на регистрацията

Чл. 15.. (1) Срокът на действие на регистрацията на дизайн е 10 години от датата на подаване на заявката. (2) Регистрацията може да бъде подновявана за три последователни периода от по 5 години.

                        Право на заявяване и право на регистрация

Чл. 16.. (1) Правото на заявяване на дизайн принадлежи на автора. Когато правото на заявяване принадлежи на няколко лица, то се упражнява съвместно. Отказът на едно лице или на няколко от лицата да участват в заявяването не е пречка за останалите. Отказът трябва да е изричен и да е в писмена форма. (1) (Доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Правото на заявяване на дизайн принадлежи на автора или на неговия правоприемник. Когато правото на заявяване принадлежи на няколко лица, то се упражнява съвместно. Отказът на едно лице или на няколко от лицата да участват в заявяването не е пречка за останалите. Отказът трябва да е изричен и да е в писмена форма. (2) Когато дизайнът е служебен съгласно чл. 17, ал. 1, правото на заявяване принадлежи на работодателя или на поръчващия. (3) Правото на заявяване в случая по ал. 2 преминава върху автора, ако в 3-месечен срок от писменото уведомление за създадения дизайн работодателят, съответно поръчващият, не подаде заявка, освен ако между тях е уговорено друго. (4) Правото на заявяване може да принадлежи съвместно на работодателя, съответно на поръчващия и на автора, ако това е уговорено. (5) Счита се, че заявителят има право на заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред. (6) Правото на регистрация принадлежи на първия заявител.

                                  Служебен дизайн

Чл. 17.. (1) Дизайнът е служебен, когато е създаден при изпълнение на задължения по трудово правоотношение или по поръчка, освен ако в договорите е уговорено друго. (2) Авторът, който е създал служебен дизайн, има право на допълнително възнаграждение. (3) Възнаграждението на автора може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на дизайна, като еднократна сума или по друг начин. (4) Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на дизайна, авторът може да поиска увеличаване на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

                              Обхват на правната закрила

Чл. 18.. (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г., изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Обхватът на правната закрила се определя от изображението, съответно от изображенията на регистрирания дизайн и включва всеки идентичен дизайн по смисъла на чл. 12, ал. 2 и всеки дизайн, който в значителна степен е копие на регистрирания дизайн.

                           Съдържание на правото върху дизайн

Чл. 19.. (1) Правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила. (2) Използването на дизайна по ал. 1 включва производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели. (3) (изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Правото има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикуване на регистрацията на дизайна.

                       Ограничения на правото върху дизайн

Чл. 20.. Правото по чл. 19 не се разпростира върху:

 1. използването на дизайн, когато се осъществява за лични потребности или с експериментална цел; 
 2. използването на дизайн с цел цитиране или обучение, ако това използване е съвместимо с добросъвестната търговска практика и не вреди без основание на нормалното използване на дизайна и при условие, че се посочва източникът; 
 3. използването на дизайн в чужди наземни, морски или въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в територията на страната и в които той се прилага изключително за техните нужди, както и върху вноса на резервни части и спомагателни приспособления с цел използването им при ремонт на тези превозни средства.

                            Изчерпване на правото върху дизайн

Чл. 21.. (1) (изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Притежателят на правото върху дизайн не може да забрани използването на продукти, посочени в регистрацията, в които е включен или към които е приложен регистрираният дизайн, когато продуктите са пуснати на пазара на територията на държавите - членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство от него или с негово съгласие. (2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато притежателят на правото върху дизайн може да се противопостави на следващи продажби, когато продуктите са променени или подправени.

                              Притежаване на правото върху дизайн

Чл. 22. (1) Правото върху дизайн може да принадлежи на едно или повече лица. (2) Когато правото върху дизайн принадлежи на две или повече лица, всеки съпритежател може да го използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това пред тях, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма.

                                      Преждеползване

Чл. 23.. Лице, което до датата на подаване на заявка за регистрация на дизайн добросъвестно е използвало на територията на Република България дизайна или е извършило необходимата подготовка за това, има право да го използва в същия обем и след тази дата.

                                          Раздел II
                                         Разпореждане
                                         Прехвърляне

Чл. 24.. (1) Всички права по този закон, доколкото в него не е предвидено друго, могат да се прехвърлят. (2) При притежаване на правото върху дизайн от две или повече лица то се прехвърля с писменото съгласие на всички съпритежатели. (3) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по молба на една от страните, към която се прилага документ за прехвърляне, и има действие спрямо трети лица от датата на вписването му. (3) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) При множествена заявка се допуска прехвърляне на правото върху всички дизайни или върху някои от тях. (4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по молба на една от страните, към която се прилага документ за прехвърляне, и има действие спрямо трети лица от датата на вписването му.

                 Прехвърляне на правото, произтичащо от преждеползване

Чл. 25.. Правото, произтичащо от преждеползване, може да се прехвърля само с търговското предприятие, в което е възникнало.

                                  Лицензионен договор

Чл. 26.. (1) Притежателят на правото върху дизайн може да разреши използването на дизайна с лицензионен договор. Разрешение за използването на дизайн, който е съвместно притежание на две или повече лица, се дава с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. (1) (Доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Притежателят на правото върху дизайн може да разреши използването на дизайна с лицензионен договор. Разрешение за използването на дизайн, който е съвместно притежание на две или повече лица, се дава с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. При множествена заявка правото на използване може да се предоставя по отношение на всички дизайни или на някои от тях. (2) Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна. (3) Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право сам да използва дизайна, само ако това е изрично уговорено. (4) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по молба на лицензополучателя, към която се прилага извлечение от него. На лицензополучателя се издава удостоверение. (4) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по молба на една от страните. Към молбата се прилага извлечение от лицензионния договор. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването. (5) Извлечението от лицензионния договор трябва да съдържа идентификационните данни на лицензодателя и на лицензополучателя, регистровия номер на дизайна, срока на договора, подписите и/или печатите на страните. (6) Лицензионният договор има действие по отношение на трети лица от вписването му в Държавния регистър на промишлените дизайни.

                   Право върху промишлен дизайн като обект на обезпечение
 Чл. 26а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) 

(1) (изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Правото върху регистриран промишлен дизайн може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. При множествена заявка обезпечение може да се допусне по отношение на правото върху всички или върху някои от дизайните. (2) Обезпечението се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по молба на една от страните по иска. (3) Молбата по ал. 2 трябва да съдържа данни за притежателя на промишления дизайн и лицето, в чиято полза е учредено обезпечението, данни за промишления дизайн и вида на обезпечителната мярка. Към молбата се прилага документът, с който е учредено обезпечението. (4) Обезпечението има действие по отношение на трети лица от публикацията за вписването му в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

            Право върху промишлен дизайн като обект на особен залог
 Чл. 26б. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) 

(1) (изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Правото върху регистриран промишлен дизайн може да бъде обект на особен залог. При множествена заявка като обект на особен залог може да се предостави правото върху всички или върху някои от дизайните. (2) За вписването на особения залог в Държавния регистър на промишлените дизайни се прилагат разпоредбите на чл. 26 - 31 от Закона за особените залози. На залогодателя се издава удостоверение. (3) Залогът има действие по отношение на трети лица от публикацията в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

             Право върху промишлен дизайн в масата на несъстоятелността
 Чл. 26в. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) 

(1) (изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Правото върху регистриран промишлен дизайн се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на неговия притежател. (2) При съвместен промишлен дизайн в имуществото на длъжника се включват само правата съобразно неговия дял. (3) Когато правата върху промишления дизайн са включени в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по молба на една от страните по делото и се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

                                          Раздел III
                    Прекратяване на действието и заличаване на регистрацията
                             Прекратяване действието на регистрацията

Чл. 27.. (1) Действието на регистрацията се прекратява със:

 1. изтичането на срока по чл. 15; 
 2. отказа на притежателя; 
 3. прекратяването на юридическо лице - притежател на дизайн без правоприемство. 

(2) Прекратяването по ал. 1, т. 3 се извършва по искане на заинтересувано лице. (3) С прекратяването на действието на регистрацията се погасява правото върху дизайна.

                                 Отказ от право върху дизайн

Чл. 28.. (1) Притежателят на правото върху дизайн може да се откаже от правото си върху него. (2) Отказът на един или няколко от съпритежателите не води до прекратяване на правната закрила. (3) Отказът от право може да се направи по отношение на всички дизайни или на някои от тях, за които е извършена регистрацията. (4) Когато има вписан лицензионен договор, отказът от право върху дизайн се вписва само след като притежателят на правото върху дизайна представи доказателство, че е уведомил лицензополучателя за намерението си да се откаже от правото върху дизайн. В този случай вписването се извършва след изтичането на двумесечен срок от представяне на доказателството. (5) Отказът от право върху дизайн се прави с писмена декларация до председателя на Патентното ведомство. (6) Отказът има действие от датата на вписването му в Държавния регистър на промишлените дизайни.

                              Заличаване на регистрацията

Чл. 29.. (1) Регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът:

 1. е регистриран в противоречие с чл. 3 или чл. 11, ал. 1; 
 2. е изключен от закрила съгласно чл. 11, ал. 2; 
 3. е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 с дизайн - обект на национална или международна заявка, за която Република България е посочена страна с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, при условие че по тази заявка се извърши регистрация; 
 4. включва обект на по-ранно право на трето лице по Закона за авторското право и сродните му права и липсва съгласие за употребата му; 
 4. (отм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.); 
 5. е регистриран при неспазване на изискванията по чл. 2. 

(2) Когато основанията за заличаване се отнасят до част от дизайните, включени в множествена заявка, регистрацията се заличава само за тази част. (2) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Регистрацията се заличава по искане на лице с правен интерес, когато използването на дизайна може да бъде забранено на основание на:

 1. по-ранно авторско право на това лице по Закона за авторското право и сродните му права; 
 2. по-ранно право на индустриална собственост на това лице, което се ползва от закрилата по друг закон. 

(3) Регистрацията се заличава и когато по исков ред е установено, че вписаният притежател не е едно от лицата, посочени в чл. 16, и в едномесечен срок от влизането в сила на съдебното решение не е постъпила молба за вписване на действителния притежател. (3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Когато основанията за заличаване се отнасят до част от дизайните, включени в множествена заявка, регистрацията се заличава само за тази част. (4) Регистрацията може да се заличи и по искане на председателя на Патентното ведомство на основанията, предвидени в ал. 1 и 2. (4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Регистрацията се заличава и когато по исков ред е установено, че вписаният притежател не е едно от лицата, посочени в чл. 16, и в едномесечен срок от влизането в сила на съдебното решение не е постъпила молба за вписване на действителния притежател. (5) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Регистрацията може да се заличи и служебно от Патентното ведомство на основанията, предвидени в ал. 1, т. 1, 2 и 3, ал. 2, т. 2 и ал. 3.

                             Правни последици от заличаването

Чл. 30.. (1) Заличаването на регистрацията има действие от датата на подаване на заявката. (2) Заличаването на регистрацията не засяга:

 1. влезлите в сила решения по искове за нарушение, доколкото са били изпълнени преди заличаването; 
 2. лицензионните договори, доколкото са изпълнени преди заличаването, освен ако е уговорено друго. 

Глава трета.ПРОИЗВОДСТВО В ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО

                                     Подаване на заявка

Чл. 31.. (1) Заявката за регистрация на дизайн се подава в Патентното ведомство. (2) За дата на подаване на заявката се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени:

 1. искането за регистрация; 
 2. името и адресът на заявителя; 
 3. едно или няколко графични или фотографски изображения, които ясно и пълно разкриват дизайна, за който се иска закрила.
                                   Съдържание на заявката

Чл. 32.. (1) Заявката освен данните по чл. 31, ал. 2 трябва да съдържа и:

 1. името на държавата, на която заявителят е гражданин, в която има местожителство или в която извършва действителна търговска или производствена дейност; 
 1. (изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) името на държавата, на която заявителят е гражданин, в която има постоянен адрес или в която извършва действителна търговска или производствена дейност; 
 2. името и адреса на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв, и пълномощно; 
 3. претенция за приоритет, когато има позоваване на такъв; 
 4. копия на изображението на дизайна; 
 5. броя на дизайните, за които се иска закрила; 
 6. посочване на продуктите, в които е включен или към които е приложен дизайнът; 
 7. указание за класификационния индекс на продуктите по Международната класификация за моделите и рисунките съгласно Спогодбата от Локарно; 
 8. опис на представените изображения; 
 9. името и адреса на автора; 
 10. документ за платени такси за заявяване, експертиза и приоритет. 
 11. (нова,  доп. ДВ. 73/2006 г.) документ за съгласие от Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи при искане в случаите по чл. 11, ал. 3. 

(2) Към заявката може да се включи и представено по инициатива на заявителя кратко описание на особеностите на дизайна. (3) Документите и данните се представят на български език. Когато са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в 3-месечен срок от тази дата те бъдат представени на български език.

                                   Множествена заявка

Чл. 33.. (1) Няколко дизайна могат да се включат в една множествена заявка, при условие че продуктите, в които са включени или към които са приложени дизайните, принадлежат към един клас на Международната класификация за моделите и рисунките съгласно Спогодбата от Локарно или към един и същ комплект или композиция от изделия. (2) За всеки следващ дизайн след първия, включен в множествената заявка, се заплащат допълнителни такси. (2) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Когато множествената заявка се отнася до орнаменти, за продуктите, в които са включени или в които са приложени дизайните, не се прилагат условията по ал. 1. (3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) За всеки следващ дизайн след първия, включен в множествената заявка, се заплащат допълнителни такси.

                                Разделяне на заявката

Чл. 34.. (1) Заявителят има право да раздели заявката до вземане на решение по нея. Самостоятелните заявки ползват приоритета на първоначално подадената заявка, ако са постъпили в 3-месечен срок от разделянето. (2) Патентното ведомство предлага на заявителя в 3-месечен срок да раздели заявка, подадена по национален ред, ако тя не отговаря на условията по чл. 33. Самостоятелните заявки за отделените части ползват приоритета на първоначално подадената заявка, ако са подадени в този срок.

                                   Право на приоритет

Чл. 35.. (1) От датата на подаване на заявката съгласно чл. 31, ал. 2 на заявителя се признава правото на приоритет пред по-късно подадени заявки за регистрация на идентични дизайни. (2) Право на приоритет на заявителя се признава от датата на предходна заявка, при условие че:

 1. предходната заявка е била редовно подадена в Република България, в страна - членка на Парижката конвенция или на Световната търговска организация; 
 2. предходната заявка е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и в нея е разкрит същият дизайн; 
 3. заявката е подадена в Патентното ведомство в 6-месечен срок от датата на подаване на предходната заявка; 
 4. претенцията за приоритет е направена най-късно в 2-месечен срок от датата на подаване на заявката съгласно чл. 31, ал. 2 с посочване на датата и страната на предходната заявка; и 
 5. в 3-месечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи приоритетно свидетелство, издадено от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка. 

(3) Редовно подадена заявка по ал. 2, т. 1 е заявка, която има установена дата на подаване независимо от нейната последваща съдба. (4) При множествена заявка може да се претендира за право на приоритет въз основа на повече от една предходна заявка, ако са изпълнени условията по ал. 2.

                                   Формална експертиза

Чл. 36.. (1) (изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 31, ал. 2 за установяване дата на подаване. Когато тези изисквания не са изпълнени, постъпилите материали се съхраняват в Патентното ведомство. (2) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси за заявяване, експертиза и публикация на заявката. Когато такъв документ не е приложен, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняване на този недостатък. Ако в този срок таксите не бъдат заплатени, заявката се смята за оттеглена. (3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. , изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) В двумесечен срок от представяне на документа за платени такси се извършва формална експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 1, т. 1 - 9 и ал. 3, чл. 33 и 34. Когато се установят недостатъци, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. (4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Когато в срока по ал. 3 заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява. (5) (нова, доп. ДВ. 73/2006 г.) За всяка заявка, за която е претендиран приоритет, се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 35, ал. 2. Когато се установи, че претенцията за приоритет не е направена съгласно тези изисквания, тя не се уважава и заявителят се уведомява за това.

                                  Публикация на заявката
 Чл. 36а. (нов, доп. ДВ. 73/2006 г.) Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 36 и съдържа входящия номер, датата на подаване и приоритета, когато такъв е претендиран, данни за заявителя и автора, изображение на дизайн, претенция за цвят или цветове, класовете по Международната класификация за моделите и рисунките съгласно Спогодбата от Локарно и продуктите, в които е включен или към които е приложен дизайнът. 
                        Възражение срещу регистрацията на дизайна
 Чл. 36б. (нов, доп. ДВ. 73/2006 г.) (1) В двумесечен срок от датата на публикация на заявката всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията на дизайна на основание чл. 12. 

(2) Възражението се подава в писмена форма и съдържа основание и мотиви. (3) Лицето, подало възражението, не е участник в производството по заявката, но има право при поискване да получи информация за становището по възражението.

                               Екпертиза по същество

Чл. 37.. (1) (изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) В едногодишен срок след изтичането на срока по чл. 36б, ал. 1 се извършва експертиза дали заявеният дизайн:

 1. е дизайн по смисъла на чл. 3; 
 2. не е изключен от закрила съгласно чл. 11, ал. 2; 
 3. е нов съгласно чл. 12 по отношение на дизайните, регистрирани по национален или международен ред в Република България; 
 4. не е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 на дизайн, включен в национална заявка с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, когато впоследствие по тази заявка се извърши регистрация; 
 5. не е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 на дизайн, включен в международна заявка с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, за която Република България е посочена страна и по която не е взето решение за отказ. 

(2) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) При преценка на новостта могат да се вземат предвид и материали, доказващи разгласяването или използването на дизайна по какъвто и да е друг начин. (3) (Предишна ал. 2, ДВ, изм., бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Когато има основание за отказ на регистрация на заявения дизайн, заявителят се уведомява за това, като се посочват всички мотиви и му се предоставя 3-месечен срок за възражение. (4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Когато в срока по ал. 3 заявителят не направи основателни възражения, се взема решение за отказ на регистрацията. (5) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Когато се установи, че заявеният дизайн може да се регистрира, на заявителя се изпраща уведомление, като му се предоставя едномесечен срок за заплащане на таксите за регистрация, издаване на свидетелство за регистрация и публикация. (6) (нова, доп. ДВ. 73/2006 г.) Когато таксите по ал. 5 са заплатени, се взема решение за регистрация на дизайна и в едномесечен срок се издава свидетелство за регистрация. Ако таксите не бъдат заплатени, заявката се смята за оттеглена. (7) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г., предишна ал. 6, изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Когато има основание за отказ на регистрацията на част от заявените дизайни, включени в множествена заявка, заявителят се уведомява за това, като се посочват всички мотиви и му се предоставя тримесечен срок за отговор. Ако в този срок заявителят не отговори, не направи основателни възражения или не ограничи дизайните, се взема решение за отказ на регистрацията на всички заявени дизайни.

                      Оттегляне, ограничаване и промени в заявката

Чл. 38.. (1) До вземането на решение по заявката заявителят може да я оттегли по отношение на всички дизайни или на част от тях. (2) В заявката не могат да се внесат промени, освен когато има промяна в името или адреса на заявителя или е необходимо да се поправят допуснати грешки в името и адреса на заявителя и очевидни грешки, при условие че тези поправки не засягат дизайна. (3) Промените по ал. 2 се извършват по молба на заявителя.

                               Подновяване на регистрацията

Чл. 39.. (1) Регистрацията на дизайн се подновява по молба на притежателя на правото върху дизайна, съдържаща регистровия номер и придружена с документ за платена такса. (2) Молбата за подновяване може да се подаде в последната година на срока по чл. 15, ал. 1 или срещу заплащане на допълнителна такса до 6 месеца след изтичането на този срок. (3) Когато не са изпълнени изискванията по ал. 2, подновяването на регистрацията се отказва с решение на председателя на Патентното ведомство. (4) Когато притежателят поиска подновяване на регистрацията само за някои от дизайните, в молбата се посочват тези дизайни. (5) Подновяването действа от деня, следващ датата, на която изтича срокът на предходната регистрация.

                         Промени в името и адреса на притежателя

Чл. 40.. (1) Притежателят на правото върху дизайн е длъжен в 3-месечен срок да уведоми писмено Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си. (2) Промяната се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по искане на притежателя. (3) Всички документи, за които притежателят на правото върху дизайн трябва да бъде уведомен, се изпращат на адреса, вписан последен в Държавния регистър на промишлените дизайни.

                                  Разглеждане на спорове

Чл. 41.. (1) Отделът по спорове на Патентното ведомство разглежда:

 1. (изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм. доп. ДВ. 73/2006 г.)  жалби срещу решения по чл. 37, ал. 4 и 7 за отказ на регистрацията; 
 2. (изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) жалби срещу решения по чл. 36, ал. 4 за прекратяване на производството; 
 3. искания за заличаване на регистрацията. 

(2) (Доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Съставите на отдела по спорове към Патентното ведомство за разглеждане на жалбите се състоят от двама държавни експерти и един юрист, а съставите за разглеждане на исканията - от трима държавни експерти и двама юристи. Съставите се назначават от председателя на Патентното ведомство. (3) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Съставите по ал. 2 подготвят становища за вземане на решения по чл. 44 и 45.

                                        Срокове

Чл. 42.. (1) Жалбата се подава в 3-месечен срок от съобщаване на решението. (2) Искането може да се подаде през целия срок на действие на регистрацията, а след това - само от ответника по иск за нарушение на права. (3) (Отм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.).

                           Съдържание на жалбите и исканията

Чл. 43.. (1) Жалбата трябва да съдържа данни за жалбоподателя, данни за заявката и възражения срещу решението за отказ. (2) Искането трябва да съдържа данни за молителя, данни за регистрацията на дизайна и основанието за заличаване съгласно чл. 29, ал. 1, 2 и 3. (2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Искането е в два екземпляра и трябва да съдържа данни за молителя, данни за правния интерес на молителя, когато това се изисква, мотиви за заличаването, както и доказателства, когато е необходимо. (3) Когато се констатират недостатъци, на жалбоподателя или на молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. Ако в този срок недостатъците не бъдат отстранени, производството се прекратява. (3) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Към жалбите и исканията се прилага документ за платена такса.

         Проверка за допустимост и формална редовност на жалбите и исканията
 Чл. 43а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) 

(1) За всяка жалба се проверява дали е спазен срокът по чл. 42, ал. 1 и дали е представен документ за платена такса по чл. 43, ал. 3. (2) За всяко искане се проверява дали е представен документ за платена такса по чл. 43, ал. 3 и дали е налице правен интерес, когато това се изисква. (3) Когато към жалбата или искането не е приложен документ за платена такса или в искането не е обоснован правният интерес, на заявителя, съответно на молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъците. (4) Жалби, които не са подадени в срока по чл. 42, ал. 1 и/или по които не е платена такса, както и искания, по които не е платена такса и/или не е доказан правен интерес, не са допустими и производство по тях не се образува. (5) За всяка допустима жалба и искане се проверява дали отговаря на останалите изисквания на чл. 43. Когато се констатират недостатъци, заявителят, съответно молителят се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. По жалби и искания, по които недостатъците не бъдат отстранени в този срок, производството се прекратява.

                                 Произнасяне по жалбите

Чл. 44.. (1) Когато жалбата е неоснователна, решението за отказ се потвърждава от председателя на Патентното ведомство. (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Когато жалбата е неоснователна, председателят на Патентното ведомство взема решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията или за прекратяване на производството. (2) Когато жалбата е основателна, решението се отменя от председателя на Патентното ведомство, който взема решение за регистрация или за връщане на заявката за повторно разглеждане. (2) (Доп., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Когато жалбата е основателна, решението се отменя от председателя на Патентното ведомство, който взема решение за регистрация или за връщане на заявката за повторно разглеждане или за възобновяване на производството. (3) Когато се отмени решение за отказ при повторното разглеждане на заявката, се взема решение по същество от председателя на Патентното ведомство. (4) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Решението по жалбата се взема в тримесечен срок от подаването й или от отстраняването на недостатъците, в случай че такива са констатирани.

                              Производство по исканията

Чл. 45.. (1) Копие от искането се изпраща на притежателя на правото върху дизайна и му се предоставя 3-месечен срок за възражение. (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Единият екземпляр на искането се изпраща на притежателя на правото върху дизайна и му се предоставя 3-месечен срок за възражение. (2) Когато искането е неоснователно, се взема решение за отхвърлянето му от председателя на Патентното ведомство. (3) Когато искането е основателно, се взема решение за пълно или частично заличаване на регистрацията от председателя на Патентното ведомство. (4) В случаите на частично заличаване издаденото свидетелство за регистрация се заменя с ново. (5) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Съставът по чл. 41, ал. 2 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се предоставят на другата страна за писмено становище в едномесечен срок. (6) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Решенията по исканията за заличаване се вземат в тримесечен срок, след като е приключило събирането на доказателствата по ал. 5.

                            Продължаване на срокове

Чл. 46.. По молба на заявителя, подадена преди изтичането на сроковете по чл. 36, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и чл. 45, ал. 1, тези срокове могат да бъдат продължени с 3 месеца, но не повече от два пъти при заплащане на съответни такси. Молбата не се уважава, когато таксата не е платена при подаването й .

                               Продължаване на срокове

Чл. 46.. (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Сроковете по чл. 36, ал. 3, чл. 37, ал. 3 и 4 и чл. 45, ал. 1 могат да бъдат продължени еднократно с три месеца по молба на заявителя или притежателя, подадена преди изтичането им. Молбата не се уважава, когато към нея не е приложен документ за платена такса.

                             Възстановяване на срокове

Чл. 47.. Срокове, пропуснати поради особени и непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя или притежателя на правото върху дизайн. Молбата се подава до 3 месеца след отпадане на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичането на пропуснатия срок. Решението за възстановяване на срока се взема от председателя на Патентното ведомство.

                           Публикации в официалния бюлетин

Чл. 48.. В Официалния бюлетин на Патентното ведомство се извършват публикации на всички регистрирани дизайни и последващите промени в тях.

                                 Съдебен контрол

Чл. 49.. (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) Решенията на председателя на Патентното ведомство по чл. 44, ал. 1 и 3 и чл. 45, ал. 2 и 3 могат да се обжалват пред Административния съд - град София в 3-месечен срок от датата на получаване на съобщението за взетото решение.

Глава четвърта.РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН ПО ХАГСКАТА СПОГОДБА

                      Международна регистрация на промишлените дизайни

Чл. 50.. (1) Под международна регистрация на дизайн се разбира регистрация, извършена от Бюрото на Международния съюз за закрила на индустриалната собственост, наричано по-нататък "международното бюро", по реда на Хагската спогодба, наричана по-нататък "Спогодбата". (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Под международна регистрация на дизайн се разбира регистрация, извършена от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, наричано по-нататък "международното бюро", по реда на Хагската спогодба, наричана по-нататък "Спогодбата". (2) По отношение на трети лица международната регистрация има действие на територията на Република България от датата на изтичане на 6-месечния срок по чл. 8, ал. 1 от Спогодбата.

                   Срок на действие на международната регистрация

Чл. 51.. Срокът на действие на международната регистрация на територията на Република България се определя в съответствие с този закон.

                          Производство в Патентното ведомство

Чл. 52.. (1) Международна заявка, за която Република България е посочена страна, се разглежда в Патентното ведомство по реда на чл. 37. (2) Патентното ведомство изисква от заявителя да представи декларация за действителния автор на дизайна, ако той не е посочен в международната заявка, като му предоставя 2-месечен срок от изпращането на уведомлението. Когато заявителят не отговори в този срок, заявката се счита за оттеглена по отношение на Република България. (2) (Отм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.). (3) Когато се установи, че заявеният обект или част от него не може да бъде регистриран, се взема решение за отказ и се уведомява международното бюро съгласно чл. 8, ал. 1 и 2 от Спогодбата. (3) (Отм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.).

                           Подаване на международна заявка

Чл. 53.. Физически и юридически лица, имащи местожителство или реално съществуващо и действащо производствено или търговско предприятие в Република България, могат да подават международни заявки по Спогодбата в международното бюро чрез Патентното ведомство на Република България.

Чл. 53.. (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Физически и юридически лица, имащи постоянен адрес или реално съществуващо и действащо производствено или търговско предприятие в Република България, могат да подават международни заявки по Спогодбата в международното бюро чрез Патентното ведомство на Република България.

            Международна заявка, за която Република България е страна на произход

Чл. 54.. Международна заявка, по отношение на която Република България е страна на произход, няма действие на територията на Република България.

Глава четвърта "а"ДИЗАЙН НА ОБЩНОСТТА

(нова, доп. ДВ. 73/2006 г.)

                   Регистрация и действие на дизайн на Общността
 Чл. 54а. (1) Дизайнът на Общността е дизайн, който е регистриран във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент 6/2002/ЕС на Съвета за дизайна на Общността, наричан по-нататък "Регламента", или нерегистриран дизайн по смисъла на чл. 1 от Регламента. 

(2) Заявката за дизайн на Общността с установена дата на подаване, съответно приоритетна дата, се смята за редовно подадена заявка на територията на Република България. (3) Патентното ведомство на Република България е централно ведомство по индустриална собственост по смисъла на Регламента. (4) Председателят на Патентното ведомство издава сертификат за вписването на представители по индустриална собственост пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар и предприема необходимите действия за това съгласно изискванията на Регламента.

                              Заявка за дизайн на Общността
 Чл. 54б. (1) Заявката за дизайн на Общността трябва да отговаря на изискванията на чл. 36 от Регламента. 

(2) Заявката за регистрация на дизайн на Общността се подава директно във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар или чрез Патентното ведомство. (3) Когато заявката е подадена в Патентното ведомство, тя трябва да е придружена с документ за платена такса за препращането й. (4) Патентното ведомство изпраща заявката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар в двуседмичен срок от получаването й.

                              Защита на дизайна на Общността
 Чл. 54в. (1) Гражданскоправната защита при нарушение на правата върху дизайн на Общността се осъществява по реда, предвиден в Регламента. 

(2) В случай че съгласно Регламента искове и мерки, свързани със защитата на дизайн на Общността, се предявяват и искат в Република България, прилага се българското законодателство, доколкото в Регламента не е предвидено друго. (3) Исковете по ал. 2 са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция и на Софийския апелативен съд като втора инстанция, които са съдилища за дизайн на Общността по смисъла на Регламента.

                         Субсидиарно прилагане на решенията
  Чл. 54г. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Регламента. 

Глава пета.ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА

                            Нарушение на правото върху дизайна

Чл. 55.. Всяко използване по чл. 19, ал. 2 в търговската дейност на регистриран дизайн без съгласието на притежателя на правото върху дизайн съставлява нарушение на правото върху дизайна.

                                    Право на иск

Чл. 56.. (1) (изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Притежателят на правото върху дизайн, както и лицензополучателят на изключителна лицензия има самостоятелно право на иск за нарушение. (2) (отм. ДВ. 73/2006 г.) (3) Лицензополучателят на неизключителна лицензия може да предяви иск само със съгласието на притежателя, ако друго не е предвидено в договора.

                                   Искове за нарушение

Чл. 57.. (1) Исковете за нарушение на правата по този закон могат да бъдат:

 1. иск за установяване факта на нарушението; 
 2. иск за преустановяване на нарушението; 
 3. иск за обезщетение за вреди. 
 4. (нова, доп. ДВ. 73/2006 г.) иск за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване. 

(2) (изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и:

 1. да му бъдат предадени продуктите, предмет на нарушението; 
 2. (нова,  доп. ДВ. 73/2006 г.) да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на продуктите, предмет на нарушението; 
 3. (предишна т. 2, изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. 
                              Определяне на обезщетението
 Чл. 57а. (нов, доп. ДВ. 73/2006 г.)  (1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. 

(2) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени вследствие на нарушението. (3) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

                             Особени случаи на обезщетение
 Чл. 57б. (нов, доп. ДВ. 73/2006 г.) (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение: 
 1. от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 57а, ал. 2 и 3, или 
 2. равностойността на продуктите, предмет на нарушението, по цени на дребно на правомерно произведени продукти, в които е включен или към които е приложен дизайн в обхвата на закрила. 

(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

                      Изземване на продукти, предмет на нарушение
 Чл. 57в. (нов, доп. ДВ. 73/2006 г.) Изземване на продуктите по чл. 57, ал. 1, т. 4, предмет на нарушение, може да се иска както по отношение на продукти, намиращи се на конкретно място, така и по отношение на продукти, намиращи се в търговската мрежа.

                                   Отговорност
 Чл. 57г. (нов, доп. ДВ. 73/2006 г.) Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушението на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното. 
        Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства
 Чл. 57д. (нов, доп. ДВ. 73/2006 г.) (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да предостави тези доказателства. 

(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол. (3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация. (4) Представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закрилян по този закон дизайн се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2. (5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон дизайн.

        Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение
 Чл. 57е. (нов, доп. ДВ. 73/2006 г.) (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото. 

(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:

 1. държи продукти, предмет на нарушение, или 
 2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или 
 3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или 
 4. е посочено от лице по т. 1 - 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези продукти или услуги. 

(3) Информацията по ал. 1 може да включва:

 1. имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на продуктите или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно; 
 2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и приходите, получени от тези продукти или услуги. 

(4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон. (5) Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

                                  Обезпечителни мерки
 Чл. 57ж. (нов, доп. ДВ. 73/2006 г.) (1) При нарушение на правото върху дизайн или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми лицето, по отношение на което се иска обезпечителната мярка за това, да допусне и някоя от следните мерки: 
 1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на дизайн; 
 2. изземване на продуктите, за които се твърди, че имат неправомерно използван дизайн, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението; 
 3. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението. 

(2) Допускането, налагането и отменянето на обезпечителните мерки се извършва по реда на чл. 308 - 322 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 317, ал. 2, изречение първо, и доколкото този закон не предвижда друго. (3) Обезпечителната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда. (4) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане на обезпечението в тридневен срок от постъпването на молбата от ищеца до съдебния изпълнител. Обезпечителната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство. (5) Ищецът или негов представител има право да присъства и съдейства при налагането на обезпечителните мерки. (6) Обезпечителната мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване. (7) Притежателят на правото върху дизайн или лицензополучателят на изключителна лицензия е длъжен да не разгласява информацията, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.

                             Искове за служебен дизайн

Чл. 58.. (1) Всяко заинтересувано лице може да предяви иск за установяване на служебен дизайн. (2) Искът се предявява най-късно до една година от узнаването за регистрацията. (3) При спорове по чл. 17, ал. 2 страната, несъгласна с определеното възнаграждение, може да предяви иск относно размера му.

                                   Искове за преждеползване

Чл. 59.. Всяко заинтересувано лице може да предяви иск за установяване на преждеползване.

                            Искове за авторство и съавторство

Чл. 60.. (1) Лице, претендиращо за авторство или съавторство върху дизайн, може да предяви иск през целия срок на действие на регистрацията. (2) Въз основа на влязло в сила съдебно решение Патентното ведомство вписва автора в Държавния регистър на промишлените дизайни.

                                   Обезпечителни мерки
 Чл. 60а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) 

(1) При нарушение на правото върху регистриран промишлен дизайн или когато има достатъчно основание да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:

 1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на промишлен дизайн; 
 2. изземване на продуктите, за които се твърди, че са изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на закрила; 
 3. запечатване на помещението, за което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение. 

(2) Допускането, налагането и отменянето на обезпечителните мерки се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс. (3) Обезпечителната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда. (4) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се налагат от съдия-изпълнителя, който извършва действието, едновременно с връчването на ответника на съобщението за допускане на обезпечението. (5) Ищецът или негов представител има право да присъства и да съдейства при налагането на обезпечителните мерки. (6) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се налагат в тридневен срок от постъпване на молбата на ищеца до съдия-изпълнителя. Обезпечителната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. (7) Ако се установи, че обезпечителната мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да й заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

                                           Подсъдност

Чл. 61.. (изм. ДВ бр. 30 и бр. 73/2006 г.) Исковете по този закон са подсъдни на Софийския градски съд.

Глава шеста.МЕРКИ ЗА ГРАНИЧЕН КОНТРОЛ

                                            Приложно поле

Чл. 62.. (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) (1) Притежателят на право върху дизайн, както и лицензополучателят на изключителна лицензия може да поиска от митническите органи да задържат продукти, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно от този закон право. (2) Мерките за граничен контрол не се прилагат по отношение на продукти:

 1. (отм. ДВ. 73/2006 г.) 
 2. (отм. ДВ. 73/2006 г.) 
 3. (изм. доп. ДВ. 73/2006 г.)  с нетърговско предназначение, пренасяни като част от багажа на пътници, при условие че са в количество, определено за безмитен внос или износ; 
 4. подлежащи на бързо разваляне. 

(3) (нова, доп. ДВ. 73/2006 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат и по отношение на всички представени пред митническите органи продукти без значение дали по отношение на тях е задействан митнически режим.

                       Условия за прилагане на мерките за граничен контрол

Чл. 63.. (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) (1) Мерките за граничен контрол се прилагат въз основа на писмена молба от притежателя на дизайна, както и по инициатива на митническите органи. Когато притежателят на правото е с постоянен адрес или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България. (2) Молбата по ал. 1 трябва да съдържа подробно описание на стоките. Към нея се прилагат копие от свидетелството за регистрация на дизайна и удостоверение, че регистрацията е действаща, издадени от Патентното ведомство. (3) За разглеждането на молбата и за прилагането на мерките за граничен контрол митническите органи събират такси в размери, определени от Министерския съвет. (4) (изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 62, ал. 1, митническите органи задържат продуктите. Задържането се извършва със съответния митнически документ, издаден от компетентните митнически органи. Те уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на продуктите за задържането. Същите лица имат право да огледат задържаните продукти и да получат информация за тях. (5) (нова, доп. ДВ. 73/2006 г.) Ако в срок от 10 работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 4 за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните продукти, при условие че са спазени всички изисквания за даване на митническо направление. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още 10 работни дни. (6) (нова, доп. ДВ. 73/2006 г.) Компетентните органи, пред които е започната процедура по ал. 5, решават по жалба на заинтересованата страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени. (7) (нова, доп. ДВ. 73/2006 г.) Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на продуктите подлежи на обжалване пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (8) (нова, доп. ДВ. 73/2006 г.) Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях контрол не са могли да идентифицират продуктите, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на продуктите.

                       Действия по инициатива на митническите органи
 Чл. 63а. (нов,  доп. ДВ. 73/2006 г.) (1) Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат продукти, за които имат основание да смятат, че нарушават закриляно по този закон право. 

(2) В случаите по ал. 1 митническите органи уведомяват незабавно лицата по чл. 63, ал. 1, изпращача и получателя на продуктите и им дават възможност да огледат задържаните продукти. Митническите органи могат да поискат от притежателите на права всяка информация за извършване на експертиза. (3) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (4) Ако в срок от 10 работни дни от задържането на продуктите не започне процедура пред съда за решаване на спора по същество или няма определение на съда за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните продукти, при условие че са спазени всички изисквания за даване на митническо направление. (5) Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на продуктите.

                                Допълнителна регламентация

Чл. 64.. (нов, доп. ДВ. 73/2006 г.) Редът и начинът на прилагане на тази глава се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

                   Прилагане на Регламент на Съвета 1383/2003/ЕС
 Чл. 64а. Разпоредбите на тази глава се прилагат само в случай и доколкото не противоречат на разпоредбите на Регламент 1383/2003/ЕС на Съвета относно действията на митническите органи срещу стоки, за които е установено, че нарушават закриляни по този закон права. 

Глава седма.АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

                        Административни нарушения и наказания

Чл. 65.. (Изм., ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) (1) (изм. доп. ДВ. 73/2006 г.) Лице, което произвежда, предлага, излага на пазара внася, изнася или съхранява с такива цели продукти, изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на закрила по чл. 18, без съгласието на неговия притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. (2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 се налага глоба от 1500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв. (3) Повторно е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. (4) Продуктите, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, като притежателят на промишления дизайн или упълномощеното от него лице може да присъства на унищожаването. (5) (отм. ДВ. 73/2006 г.)

                                 Установяване на нарушенията

Чл. 66.. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) (1) Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи. (2) Проверка не се извършва и административнонаказателно производство не се образува при започнало производство по чл. 29.

                            Правомощия на длъжностното лице

Чл. 67.. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) (1) Длъжностното лице по чл. 66, ал. 1 има право да:

 1. изисква достъп до подлежащите на контрол обекти; 
 2. изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема материали за експертна оценка. 

(2) Длъжностното лице е длъжно да:

 1. отразява точно фактите при извършената проверка в акта за нарушение; 
 2. опазва служебната, производствената и търговската тайна, станала му известна във връзка с извършените проверки; 
 3. не разгласява данни от проверките; 
 4. използва информацията от проверките само за целите на административното производство. 
                            Задължение за съдействие

Чл. 68.. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Лицата, при които се извършва проверката по чл. 66, ал. 1, са длъжни да:

 1. осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните обекти; 
 2. предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства; 
 3. съхраняват оставените на отговорно пазене продукти; 
 4. оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка. 
                  Налагане и изпълнение на административните наказания

Чл. 69.. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) (1) Наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство или от упълномощено от него длъжностно лице. (2) Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което са наложени, като сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство. (3) (изм. ДВ бр. 105/2005 г.) След изтичането на срока по ал. 2 копие от наказателното постановление се изпраща на Агенцията за държавни вземания за принудително изпълнение на наложената глоба или имуществена санкция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (4) След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда продуктите, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

               Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания

Чл. 70.. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) Доколкото в тази глава не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

                                   ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 
                         (наименование, изм. доп. ДВ. 73/2006 г.)

§ 1. По смисъла на този закон:

 1. "Хагска спогодба" е Хагската спогодба за международно заявяване на промишлени образци от 6 ноември 1925 г. в редакцията й от 28 ноември 1960 г. 
 2. "Парижка конвенция" е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г., с нейните изменения и допълнения. 
 3. "Спогодба от Локарно" е Спогодбата от Локарно, установяваща Международна класификация за промишлени дизайни от 1968 г., с последващо изменение от 1979 г. 
 4. "Местен представител по индустриална собственост" е представител по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за патентите. 
 5. "Държавен експерт" е експерт по смисъла на чл. 83, ал. 3 от Закона за патентите. 
 6. (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) "Изделие" е обособена производствена и търговска единица, получена по промишлен или занаятчийски начин, предназначена за задоволяване на човешките потребности. 
 7. (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) "Съставно изделие" е изделие, състоящо се от множество части, които могат да бъдат подменяни с цел да се позволи демонтирането и повторното сглобяване на изделието. 
 8. (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) "Част от съставно изделие" е структурно обособен елемент, който е предназначен за сглобяване в това изделие и има самостоятелна търговска реализация като: волан или фар на автомобил, педал на велосипед, капачка за бутилка и други. 
 9. (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) "Комплект от изделия" са самостоятелни, структурно обособени изделия, които са подчинени на единен образен или стилистичен принцип на външно оформление и имат общо предназначение като: сервиз за хранене, детска игра, мебелна гарнитура. 
 10. (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) "Композиция от изделия" е стилистично съчетаване на изделия, имащи общ принцип на вътрешно оформление като: вътрешна украса и обзавеждане на кухня, вагон-ресторант и други. 
 11. (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) "Опаковка" е изделие, което служи за опаковане и/или транспортиране на друго изделие. 
 12. (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) "Графичен символ" е условен знак, служещ за обозначаване или възприемане на обект, идея, образ и други. 
 13. (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) "Печатен шрифт" е набор от букви, цифри и знаци, изписани по определен начин. 
 14. (Нова, ДВ, бр. 43 от 2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.) "Информиран потребител" е потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайнът.
 15. (нова,  доп. ДВ. 73/2006 г.) "Внос или износ на стоки" е фактическото пренасяне през границата на Република България на продукти, в които е включен или към които е приложен дизайн в обхвата на закрила на този закон, независимо дали по отношение на тези продукти е задействан митнически режим. 

§ 1а.(нов, доп. ДВ. 73/2006 г.) Разпоредбите на този закон, които се прилагат за държавите - членки на Европейския съюз, се прилагат и за другите държави от Европейското икономическо пространство.

                           ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Правната закрила на дизайн, предоставена с този закон, не изключва едновременната му закрила по Закона за авторското право и сродните му права. § 3. Този закон се прилага и за искания за регистрация на промишлен образец, по който няма окончателно решение до влизането му в сила. § 4. Срокът на действие на закрилата, произтичаща от регистрация на промишлен образец по Закона за търговските марки и промишлените образци, който не е изтекъл до влизането в сила на този закон, се определя съгласно чл. 15. § 5. Този закон отменя раздел II от Закона за търговските марки и промишлените образци (обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 56 от 1986 г. и бр. 27 от 1993 г.) и чл. 1, 46, 47, 48, 49, 50, 51 и 52 от същия закон в частта им относно промишлените образци. § 6. В Закона за патентите (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; доп., бр. 83 от 1996 г.; изм., бр. 11 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

 1. В чл. 80, т. 2 думите "промишлени образци" се заменят с "промишлени дизайни". 
 2. В § 10 от преходните и заключителните разпоредби след думите "служебните изобретения" се добавя "полезни модели и промишлен дизайн". 

§ 7. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; бр. 97 от 1995 г. - Решение N: 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм. и доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; бр. 120 от 1997 г. - Решение N: 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм. и доп., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7 и 51 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

 1. В чл. 173, ал. 2 думите "промишлен образец" се заменят с "промишлен дизайн" и думата "рационализация" - с "полезен модел". 
 2. В чл. 174 думите "промишлен образец" се заменят с "промишлен дизайн" и думата "рационализация" - с "полезен модел". 

§ 8. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42 и 64 от 1999 г.) се правят следните изменения:

 1. В чл. 587, ал. 1 думите "промишлен образец" се заменят с "промишлен дизайн". 
 2. В чл. 588 думите "промишлен образец" се заменят с "промишлен дизайн". 

§ 9. В § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр.115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50 и 51 от 1999 г.) думите "промишлен образец" се заменят с "промишлен дизайн". § 10. В чл. 31, ал. 1 от Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 34 и 55 от 1992 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 59 и 103 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 52 от 1998 г.) думите "промишлени образци" се заменят с "промишлени дизайни". § 11. В чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 4 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1992 г., бр. 55 от 1993 г., бр. 21, 33 и 59 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г., бр. 57 от 1999 г.) след думата "марки" се добавя "промишлени дизайни". § 12. Министерският съвет приема наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на промишлен дизайн и Тарифа за таксите. § 13. Председателят на Патентното ведомство издава указания и инструкции по прилагането на този закон. § 14. Изпълнението на закона се възлага на председателя на Патентното ведомство. § 15. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 2 септември 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн

(Обн., ДВ, бр. 43 от 20.05.2005 г. - в сила от 20.08.2005 г.)

                           Преходни и заключителни разпоредби 

§ 32. Този закон се прилага и за заявки за регистрация на промишлен дизайн, по които до влизането му в сила няма окончателно решение. § 33. Заварените искания за заличаване на регистрацията се разглеждат в съответствие с този закон. § 34. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 11 май 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Йордан Соколов

III.НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД

(Отм. - ДВ, бр. 81 от 1986 г.)

IV.ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

(Отм. - ДВ, бр. 81 от 1986 г.)

V.ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

(Отм. - ДВ, бр. 81 от 1986 г.)

(Изм. - ДВ, бр. 56 от 1986 г.) Изпълнението на настоящия закон се възлага на председателя на Държавния комитет за изследвания и технологии.