Закон за акредитацията, извършвана от българската служба за акредитация

В сила от 14.01.2006 г. Обн. ДВ. бр.100 от 13 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г.

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.. (1) Този закон урежда устройството и дейността на Българската служба за акредитация и условията и реда за извършване на акредитация на лицата, които осъществяват дейностите по: изпитване, калибриране, сертификация на продукти, сертификация на системи за управление, сертификация на персонал, както и на органи за контрол и проверяващи по околна среда.

(2) Целта на този закон е да осигури:

1. изграждане и поддържане на системата за акредитация в Република България на дейностите по ал. 1;

2. надеждна оценка на съответствието на дейностите по ал. 1 със съществените изисквания, оценка на продуктите и техния производствен процес от компетентни и независими лица;

3. улесняване на търговския обмен и премахване на техническите бариери в търговията.

Чл. 2.. (1) Специализиран държавен орган за акредитация на дейностите по чл. 1, ал. 1 е Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация".

(2) Акредитация по смисъла на този закон е признаването от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" на компетентността на физически или юридически лица да извършват дейностите по чл. 1, ал. 1.

(3) Акредитацията е доброволна.

(4) Този закон не се прилага за акредитацията на дейности, определена с други закони.

Чл. 3.. Акредитацията се извършва при спазване принципите на законност, независимост, безпристрастност, публичност, доброволност, равнопоставеност и опазване на производствената и търговската тайна.

Чл. 4.. (1) Акредитацията се извършва съгласно изискванията на съответните нормативни актове, национални стандарти от серията БДС ЕН (EN) 45000, БДС ЕН (EN) ISO/IEC 17000, европейски и международни стандарти, ръководства за акредитация и документи на европейската и международните организации за акредитация.

(2) Наименованието на документите по ал. 1 се публикува в официалния бюлетин и/или на страницата на агенцията в Интернет.

Чл. 5.. (1) За дейностите по чл. 1, ал. 1 акредитация могат да получат еднолични търговци и юридически лица.

(2) За проверяващи по околна среда могат да се акредитират и физически лица.

Глава втора.ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "БЪЛГАРСКА СЛУЖБА ЗА АКРЕДИТАЦИЯ"

Чл. 6.. (1) Процесът по акредитация се организира, координира, ръководи и извършва от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", наричана по-нататък "агенцията".

(2) Агенцията е юридическо лице със седалище София, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на икономиката, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност.

(3) Дейността, структурата, организацията на работата и съставът на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 7.. (1) Орган за управление на агенцията е изпълнителният директор, който при изпълнение на дейността си се подпомага от Съвет по акредитация.

(2) Към агенцията се създават:

1. комисии по акредитация;

2. помирителна комисия;

3. технически комитети по акредитация.

(3) Контрол върху актовете, свързани с акредитацията, издавани от изпълнителния директор, се извършва от комисия по възраженията.

(4) Комисиите по ал. 2 работят по утвърдени от изпълнителния директор на агенцията правила за работа, които се публикуват в официалния бюлетин и/или на страницата на агенцията в Интернет.

(5) Членовете на комисиите по ал. 2 и 3 не получават възнаграждение за участие в работата на комисиите.

Чл. 8.. Агенцията:

1. извършва акредитация на лицата, които осъществяват дейностите по чл. 1, ал. 1, в съответствие с този закон, други нормативни актове, стандартите и изискванията по чл. 4;

2. утвърждава процедурите за акредитация на лицата, които осъществяват дейностите по чл. 1, ал. 1;

3. участва на национално ниво в дейности, свързани с акредитацията и инфраструктурата по качеството;

4. организира курсове, семинари, конференции и други форми на обучение за процеса по акредитация;

5. издава официален бюлетин;

6. осъществява международно сътрудничество със сродни организации.

Чл. 9.. (1) Приходи от собствена дейност по чл. 6, ал. 2 се набират от:

1. дейностите по процедурите за акредитация;

2. международни програми и споразумения;

3. глоби и имуществени санкции по този закон;

4. други приходи, определени в нормативен акт.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. финансиране дейността на агенцията;

2. капиталови разходи за развитие на материалната база;

3. повишаване на квалификацията на служителите в администрацията и външните оценители;

4. допълнително материално стимулиране по ред, определен в устройствения правилник.

(3) Средствата по ал. 2, т. 4 се определят в размер до 25 на сто от разчета на годишния размер на средствата за работна заплата и се осигуряват от преизпълнение на приходите.

Чл. 10.. (1) Изпълнителният директор ръководи дейността по акредитация, като:

1. утвърждава процедурите и правилата за акредитация след съгласуване със Съвета по акредитация;

2. издава заповед и сертификат за акредитация на лицата, които осъществяват дейностите по чл. 1, ал. 1;

3. разширява обхвата на акредитацията;

4. извършва преакредитация;

5. ограничава или временно ограничава обхвата на акредитацията за дейностите по чл. 1, ал. 1;

6. спира акредитацията за определен срок от време;

7. отказва предоставяне, разширяване обхвата на акредитацията или преакредитацията;

8. отнема акредитацията;

9. утвърждава правила за работата на Съвета по акредитация и на комисиите по чл. 7, ал. 2;

10. определя размера на цените за дейностите по акредитация след съгласуване със Съвета по акредитация;

11. осъществява последващ надзор при ползване на акредитацията.

(2) Изпълнителният директор управлява и представлява агенцията, като:

1. изпълнява функциите на орган по назначаването по Закона за държавния служител и сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение;

2. сключва договори с оценители, експерти за оценяване на лаборатории, на органи и на проверяващи по околна среда, както и с други лица, за осъществяване на дейността на агенцията;

3. представлява агенцията пред държавни органи, организации, институции и други лица;

4. осъществява контакти с европейската и международните организации за акредитация и сключва споразумения с тях;

5. упражнява и други правомощия, възложени му с нормативен акт.

(3) Министърът на икономиката и енергетиката назначава изпълнителния директор на агенцията съгласувано с министър-председателя.

(4) При осъществяването на своите функции изпълнителният директор се подпомага от заместник изпълнителен директор, който се назначава и освобождава от министъра на икономиката и енергетиката. В отсъствие на изпълнителния директор агенцията се управлява и представлява от заместник изпълнителния директор.

(5) Изпълнителният директор на агенцията не може да взема решения по ал. 1, т. 3 - 8 в случаите, когато той или неговите съпруг/а или роднини по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до трета степен включително, както и по сватовство - до втора степен включително, са заинтересовани от това решение или когато има отношения с други заинтересовани от решението лица, които водят до основателни съмнения в неговата безпристрастност.

(6) В случаите по ал. 5 решението се взема от заместник изпълнителния директор на агенцията.

Чл. 11.. (1) Съветът по акредитация на агенцията е постоянно действащ консултативен орган, който се състои от 25 членове.

(2) В състава на съвета по ал. 1 се включват по 5 представители от всяка заинтересована от процеса по акредитация институция и национално представена организация, организирани по групи, както следва:

1. министерства;

2. институции и национално представени организации на експерти;

3. национално представени организации на производители;

4. национално представени организации на потребители;

5. национално представени организации на акредитираните от агенцията лица.

(3) Всяка от петте групи има право на един глас.

(4) Представителите на групите по ал. 2 се избират от съответната институция или национално представена организация по определен от тях ред.

(5) Съветът по акредитация:

1. прави предложения до изпълнителния директор на агенцията за изменение и допълнение на правилата на агенцията и дава становище по процедурите и правилата за акредитация на агенцията;

2. дава становище относно размера на цените за дейностите по акредитация, извършвани от агенцията;

3. дава становища по програмите за надзор на агенцията и прави предложения за оптимизирането им;

4. обсъжда политиката относно дейностите по обучение, свързани с процеса по акредитация;

5. дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с процеса по акредитация;

6. разглежда ежегодния доклад на изпълнителния директор до министъра на икономиката и енергетиката и дава становище по доклада, което се прилага към него;

7. определя поименния състав на членовете на комисията по възраженията.

(6) Съветът по акредитация избира председател и заместник-председател от членовете си за срок три години и приема правила за работата си, които се утвърждават от изпълнителния директор. Правилата се публикуват в официалния бюлетин или на страницата на агенцията в Интернет.

(7) Съветът по акредитация се свиква на редовни заседания от председателя си или от изпълнителния директор на агенцията. При необходимост може да се свика извънредно заседание на Съвета по акредитация от изпълнителния директор, председателя на съвета или от негови членове, разполагащи с повече от половината от гласовете.

(8) Организационно-техническото обслужване на дейността на Съвета по акредитация се осигурява от агенцията.

Чл. 12.. (1) Процедурата по акредитация се осъществява от комисиите по акредитация, които изготвят становища въз основа на извършеното оценяване или надзор с предложение за решение по чл. 10, ал. 1, т. 3 - 8.

(2) Становищата на комисиите по акредитация имат препоръчителен характер за изпълнителния директор на агенцията.

(3) В комисиите по акредитация участват членове на Съвета по акредитация и на техническите комитети по акредитация.

(4) Съставът на комисиите по акредитация се определя за всеки конкретен случай от изпълнителния директор на агенцията.

(5) Членовете на комисиите подписват декларация за опазване на производствената и търговската тайна.

Чл. 13.. (1) Срещу актовете на изпълнителният директор по чл. 10, ал. 1, т. 6 - 8 могат да се подават възражения пред комисията по възражения в 7-дневен срок от съобщаването им.

(2) Комисията по възражения преценява правилността и законосъобразността на оспорвания акт и се произнася по възражението в едномесечен срок от постъпването му.

(3) В комисията по възражения участват служители на агенцията, членове на Съвета по акредитация и на техническите комитети по акредитация.

(4) Комисията по ал. 1 се състои най-малко от трима членове, двама от които постоянни: председател, който е председателят или заместник-председателят на Съвета по акредитация, и член - правоспособен юрист. Поименният състав на комисията по възражения се определя от Съвета по акредитация. Председателят на комисията по възражения посочва непостоянните членове за всеки конкретен случай съобразно вида или обхвата на постъпилото възражение.

(5) Комисията по възражения взема решения с мнозинство от две трети от членовете й. Член на комисията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира своето особено мнение.

(6) Решението на комисията по възражения е задължително за изпълнителния директор на агенцията.

Чл. 14.. (1) Помирителната комисия съдейства за доброволното разрешаване на спорове между акредитирани лица и между акредитирани лица и техни клиенти във връзка с дейности, включени в обхвата на предоставената акредитация, чрез сключване на споразумение между страните по спора.

(2) Комисията по ал. 1 се състои от двама постоянни членове: председател, който е изпълнителният директор на агенцията, и член - юрисконсулт на агенцията. При необходимост в състава на помирителната комисия се включват и непостоянни членове, определени за всеки конкретен случай от председателя на помирителната комисия съобразно предмета на спора.

(3) Членовете на комисията подписват декларация за опазване на производствената и търговската тайна.

Чл. 15.. (1) Към агенцията се създават технически комитети по акредитация, които дават предложения по отношение на техническите изисквания за акредитация и техническите въпроси в процеса по акредитация. Предложенията им се утвърждават от изпълнителния директор на агенцията.

(2) Техническите комитети по акредитация:

1. предлагат специализирания профил и изискванията за оценители в съответната област на дейност;

2. разработват специфични правила и специализирани въпросници за дадената област на дейност;

3. участват в мероприятия за повишаване квалификацията на оценители;

4. изпълняват и други функции и задачи съгласно утвърдените си правила за работа.

(3) В техническите комитети по акредитация участват експерти от областите, имащи отношение към процеса по акредитация. Съставът на техническите комитети по акредитация се утвърждава от изпълнителния директор на агенцията.

(4) Всеки технически комитет по акредитация избира от състава си председател и заместник-председател, които ръководят дейността им.

(5) Секретарите на техническите комитети са служители на агенцията, определени със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Те организират провеждането на заседанията.

(6) Членовете на техническите комитети не получават възнаграждение за участие в работата на комитетите.

(7) Техническите комитети по акредитация заседават по утвърдени от изпълнителния директор на агенцията правила за работа, които се публикуват в официалния бюлетин и/или на страницата на агенцията в Интернет.

Чл. 16.. Агенцията съхранява:

1. информация за състава и дейността на Съвета по акредитация, на комисиите по чл. 7, ал. 2 и 3 и на техническите комитети по акредитация;

2. информация за водещите оценители, оценителите и техническите експерти в процеса по акредитация;

3. стандарти, правила на агенцията, български и международни документи, свързани с процеса по акредитация.

Чл. 17.. (1) Агенцията води публичен регистър на лицата с предоставена, ограничена, временно ограничена, спряна или отнета акредитация.

(2) В регистъра по ал. 1 се вписват:

1. име - за физическото лице; наименование - за юридическото лице или едноличния търговец; номер и дата на сертификата и заповедта за акредитация; предмет, обхват и срок на валидност;

2. име - за физическото лице; наименование - за юридическото лице или едноличния търговец; номер и дата на заповедта за ограничаване на обхвата, за временно ограничаване на обхвата, за спиране или за отнемане на акредитацията.

(3) Данните от регистъра се обявяват на страницата на агенцията в Интернет.

Глава трета.АКРЕДИТАЦИЯ

Чл. 18.. (1) Акредитацията се извършва при условията и по реда, определени в закона и в утвърдените процедури и правила за акредитация на агенцията.

(2) Процедурите и правилата за акредитация на агенцията се публикуват в официалния бюлетин и/или на страницата на агенцията в Интернет и се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 19.. (1) Лицето, което желае да получи акредитация, подава заявление, придружено със съответните документи, посочени в процедурите за акредитация на агенцията. В заявлението трябва да е посочен обхватът на заявената акредитация.

(2) Лицето, което подава заявление по ал. 1, подписва декларация, с която се задължава да спазва изискванията за акредитация и правилата на агенцията.

(3) При непълнота или нередовност на представените документи по ал. 1 на заявителя се определя срок за отстраняването им.

(4) При неизпълнение на дадените указания заявлението с подадените документи се връща на заявителя.

(5) След установяване наличието на всички необходими документи по ал. 1 и на компетентността си за извършване на акредитация по отношение на заявения обхват, местоположение на дейността, език, използван от лицето по ал. 1, и други специфични условия във връзка с изискванията за акредитация агенцията определя водещ оценител и открива процедура за акредитация.

(6) В случай на неизпълнение на изискванията по ал. 5 заявлението с подадените документи се връща на заявителя.

(7) Процедурата за акредитация се извършва в срок до 18 месеца от откриването й по реда на ал. 5.

Чл. 20.. (1) При открита процедура за акредитация се извършва оценяване, което включва предварително проучване от водещия оценител, целящо да определи дали лицето, подало заявление за акредитация, е документирало изпълнението на изискванията и процедурите за акредитация на агенцията. При извършване на предварителното проучване при заявено писмено желание от страна на лицето може да се проведе и предварителна оценка на място.

(2) Предварителното проучване завършва с доклад от водещия оценител с експертно заключение.

(3) Ако е налице положително експертно заключение от предварителното проучване, се извършва оценка на място от екип от оценители, при която се установява наличието на съответствието на лицето по чл. 19, ал. 1 с изискванията и с процедурите за акредитация на агенцията.

(4) Оценката на място завършва с доклад на водещия оценител с експертно заключение.

(5) Комисия по акредитация в състав, определен по реда на чл. 12, ал. 4, се запознава с резултатите от оценяването и с документите на лицето по чл. 19, ал. 1 и изготвя писмено становище с предложение относно исканата акредитация, което представя на изпълнителния директор на агенцията.

(6) При установяване, че лицето отговаря на изискванията и на процедурите за акредитация на агенцията, изпълнителният директор на агенцията издава заповед и сертификат за акредитация в срок един месец от представянето на писменото становище по ал. 5.

Чл. 21.. При установяване от комисията по акредитация, че лицето по чл. 19, ал. 1 отговаря на изискванията и процедурите за акредитация на агенцията в обхват, по-тесен от заявения, след уведомяването му и получаването на неговото писмено съгласие изпълнителният директор на агенцията издава заповед и сертификат за акредитация с по-тесен обхват.

Чл. 22.. (1) Сертификатът за акредитация удостоверява компетентността на акредитираните лица да извършват дейностите по чл. 1, ал. 1 на посочения в него адрес по местонахождение.

(2) Сертификатът за акредитация е поименен и правата по него не подлежат на преотстъпване или прехвърляне.

Чл. 23.. Сертификатът за акредитация се издава за срок 4 години и съдържа:

1. наименование и марка (лого) на агенцията;

2. номер и дата на издаване на сертификата;

3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) име, постоянен адрес, единен граждански номер - за физическо лице; наименование, седалище и адрес на управление и единен идентификационен код по БУЛСТАТ - за юридическо лице или едноличен търговец;

4. идентификационни данни на акредитирания обект;

5. основание за издаването му - нормативен акт, стандарт, ръководство;

6. предмет, обхват и срок на валидност;

7. подпис на изпълнителния директор на агенцията или на заместник изпълнителния директор в случаите по чл. 10, ал. 5;

8. номер и дата на заповедта за акредитация;

9. дата на първоначалната акредитация в случаите, когато има получена.

Чл. 24.. (1) При установяване, че лицето не отговаря на изискванията за акредитация и процедурите за акредитация на агенцията, изпълнителният директор на агенцията, след представяне на писмено становище на съответната комисия по акредитация, отказва акредитация с мотивирана писмена заповед. Заповедта се съобщава на заинтересованото лице в тридневен срок от издаването й.

(2) Заинтересованото лице може да възрази срещу заповедта по ал. 1 пред комисията по възражения в 7-дневен срок от съобщаването й чрез изпълнителния директор на агенцията.

(3) В 7-дневен срок от получаване на възражението изпълнителният директор на агенцията може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорвания акт или да го измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, или да предприеме съответните действия за свикване на комисията по възражения.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Лицата могат да подадат жалба до съда, след като е изчерпана възможността по чл. 13, ал. 2 или е изтекъл срокът по чл. 13, ал. 1.

Чл. 25.. Лицата, на които е отказана акредитация, могат да подадат заявление за акредитация отново след изтичане на 6-месечен срок от отказа и представяне на доказателства, че са отстранени несъответствията с изискванията за акредитация и с процедурите за акредитация на агенцията.

Чл. 26.. Размерът на цените на дейностите по акредитация на агенцията се определя от изпълнителния директор след становище на Съвета по акредитация.

Глава четвърта.ПРЕАКРЕДИТАЦИЯ

Чл. 27.. (1) Преакредитация е последващо потвърждаване на компетентността на акредитирано лице по същия нормативен акт, стандарт или ръководство, определени в издадените заповед и сертификат за акредитация.

(2) Преакредитацията се извършва по реда на чл. 20 и процедурите за акредитация на агенцията. Процесът за преакредитация се извършва в срок 12 месеца от регистриране на заявлението за преакредитация.

(3) При подаване на заявлението в срок 6 месеца преди изтичане срока на валидност на сертификата агенцията извършва преакредитация в срок до изтичането му.

(4) В случай че агенцията не извърши преакредитация в срока по ал. 3 поради зависещи от нея обстоятелства, изпълнителният директор на агенцията със заповед удължава до 6 месеца срока на валидност на сертификата за акредитация.

Чл. 28.. (1) Изпълнителният директор на агенцията със заповед предоставя или отказва преакредитация съответно по реда на чл. 20, 21 и чл. 24, ал. 1.

(2) Заповедта за отказ по ал. 1 може да се оспорва по реда на чл. 24, ал. 2 и 4.

Глава пета.РАЗШИРЯВАНЕ ОБХВАТА НА АКРЕДИТАЦИЯ

Чл. 29.. (1) Акредитираните лица могат да подават заявления за разширяване обхвата на акредитацията си съгласно изискванията на нормативния акт, стандарта или ръководството, по което са акредитирани.

(2) Разширяване обхвата на акредитация се извършва чрез:

1. разширяване обхвата на акредитираната област на дейност;

2. разширяване обхвата на акредитацията в нова област на дейност.

(3) Разширяване обхвата на акредитация се извършва по реда на чл. 20 и процедурите за акредитация на агенцията в срок 8 месеца от регистриране на заявлението по ал. 1.

(4) Оценката на място за разширяване обхвата на акредитираната област на дейност може да бъде извършена и по време на планов надзор по чл. 32, т. 1.

Чл. 30.. (1) Изпълнителният директор на агенцията с мотивирана заповед разширява обхвата на предоставената акредитация по реда на чл. 20, ал. 6 или чл. 21 и издава сертификат за акредитация със срок на валидност, посочен в съществуващия сертификат за акредитация.

(2) Изпълнителният директор на агенцията с мотивирана заповед отказва разширяване обхвата на акредитация по реда на чл. 24, ал. 1.

(3) Заповедта за отказ по ал. 2 може да се оспорва по реда на чл. 24, ал. 2 и 4.

Глава шеста.НАДЗОР

Чл. 31.. (1) Дейността на акредитираните лица подлежи на надзор през целия срок на валидност на сертификата за акредитация.

(2) Надзорът включва действия, извършвани от агенцията с цел да се осигури непрекъснато съответствие на дейността на акредитираните лица с изискванията и процедурите за акредитация на агенцията и запазване на доверието в качеството на предлаганите от акредитираните лица услуги.

(3) Надзорът се извършва ежегодно за срока на валидност на сертификата за акредитация.

(4) Дейността по надзор се извършва по ред, определен в процедурите за акредитация на агенцията.

Чл. 32.. Агенцията извършва следните видове надзор:

1. планов надзор, който се провежда въз основа на утвърдени от изпълнителния директор на агенцията програми за периодична оценка на компетентността на акредитираните лица;

2. надзор по сигнал, който се провежда по постъпили в агенцията писмени сигнали за нарушения от страна на акредитирани лица и публикувани или огласени критични материали в средствата за масово осведомяване.

Чл. 33.. Надзорът се осъществява чрез оценка на място за установяване съответствието на акредитираните лица с изискванията за акредитация и с процедурите за акредитация на агенцията, като се взема предвид и участие на акредитираните лаборатории в междулабораторни сравнения, изпитвания за пригодност или други дейности, удостоверяващи компетентността на акредитираните лица.

Чл. 34.. (1) При констатиране на несъответствия на акредитираните лица с изискванията и процедурите за акредитация на агенцията в резултат на извършения надзор изпълнителният директор ограничава обхвата на акредитацията, временно ограничава обхвата на акредитацията, спира или отнема акредитацията.

(2) Ограничаването на обхвата на акредитацията се извършва, когато акредитираното лице е в невъзможност да извършва част от дейностите, за които е акредитирано, и те не влияят на възможността му да извършва дейността си по останалата част от обхвата или когато наруши изискванията, при които му е предоставена акредитацията, за определена част от акредитирания обхват.

(3) Временно ограничаване обхвата на акредитацията за срок до 6 месеца се извършва, когато акредитираното лице е временно в невъзможност да извършва част от дейностите, за които е акредитирано, и те не влияят на възможността му да извършва дейността си по останалата част от обхвата.

(4) Спиране на акредитацията за срок до 6 месеца се извършва, когато акредитираното лице е временно в невъзможност да извършва дейностите, за които е акредитирано, или не заплаща в срок цената на извършвания надзор.

(5) Отнемане на акредитацията се извършва, когато акредитираното лице:

1. е в невъзможност да извършва дейностите, за които е акредитирано;

2. наруши изискванията, при които му е предоставена акредитацията за целия акредитиран обхват;

3. се позовава в дейността си на акредитация за неакредитиран обхват.

Чл. 35.. (1) Ограничаване обхвата на акредитацията, временно ограничаване обхвата на акредитацията, спиране или отнемане на акредитацията се извършва с мотивирана писмена заповед на изпълнителния директор на агенцията след представяне на становище от комисията по акредитация по реда на чл. 20, ал. 5.

(2) Заповедта по ал. 1 може да се оспорва по реда на чл. 24, ал. 2 и 4.

Чл. 36.. Ограничаване обхвата на акредитацията, временно ограничаване обхвата на акредитацията, спиране или отнемане на акредитацията може да се извърши и по писмено заявление на акредитираното лице.

Чл. 37.. (1) При ограничаване обхвата на акредитацията, временно ограничаване обхвата на акредитацията, спиране или отнемане на акредитацията лицето е длъжно да върне в агенцията оригиналите на заповедта и сертификата за акредитация в тридневен срок от получаване на заповедта по чл. 35, ал. 1 и да спре позоваването си на акредитацията.

(2) Лицето, чиято акредитация е с ограничен или временно ограничен обхват, получава заповед и сертификат за акредитация с ограничен или временно ограничен обхват.

Чл. 38.. Лице, чиято акредитация е отнета, може да кандидатства отново за акредитация не по-рано от 6 месеца от датата на заповедта за отнемане на акредитация или от датата на изтичане на срока на спиране по чл. 34, ал. 4.

Чл. 39.. Лицето, чиято акредитация е отнета поради извършени значими и умишлени нарушения, може да кандидатства отново за акредитация не по-рано от 5 години от датата на заповедта за отнемане на акредитация.

Глава седма.АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 40.. Който не изпълни задължението си по чл. 37, ал. 1, като не върне оригиналите на заповедта и сертификата за акредитация, се наказва с глоба в размер 500 лв. - за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в размер 1000 лв.

Чл. 41.. (1) Неакредитирано лице, лице с отнета или спряна акредитация, което в своята дейност се позовава на предоставена от изпълнителния директор на агенцията акредитация, се наказва със:

1. глоба или имуществена санкция в размер 1000 лв. - при първо нарушение;

2. глоба или имуществена санкция в размер 2000 лв. - при повторно нарушение;

3. глоба - за физическо лице в размер 3000 лв. или имуществена санкция за юридическо лице или едноличен търговец в размер 5000 лв. - при системни нарушения.

(2) Акредитирано лице, което в своята дейност се позовава на предоставена от изпълнителния директор на агенцията акредитация за неакредитиран обхват, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

Чл. 42.. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 40 и 41 се съставят от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на агенцията.

(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията.

Чл. 43.. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Водещ оценител" е експерт - физическо лице, определено от изпълнителния директор на агенцията за организация и ръководство на оценяването по откритата процедура за акредитация.

2. "Изпитване" е техническо действие, което се състои в определяне на една или повече характеристики на даден продукт, процес или услуга.

3. "Калибриране" е калибриране по смисъла на Закона за измерванията.

4. "Контрол" е изследване на продукт, услуга или процес и определяне на тяхното съответствие с конкретни изисквания.

5. "Национално представени организации" са юридически лица с нестопанска цел, които представляват интересите на заинтересована от акредитацията група или съсловие пред държавни органи или международни организации в качеството си на пълноправен член и които имат регионални структури.

6. "Значими нарушения" са нарушения на изискванията за акредитация, представляващи нарушения спрямо безопасността на хората и/или опазването на околната среда, които имат висока степен на обществена опасност и са установени с влязъл в сила акт.

7. "Повторно нарушение" е извършването на нарушение в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение по този закон.

8. "Системно нарушение" е извършването на три или повече нарушения на закона в продължение на тригодишен период, за които на лицата са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.

9. "Производствена и търговска тайна" е производствена и търговска тайна по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Заварените процедури за акредитация, открити до влизането в сила на закона, се довършват от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" по досегашния ред.

§ 3. Създадените към датата на влизане в сила на закона технически комитети по акредитация запазват своя статут и изпълняват функциите на техническите комитети по акредитация по този закон.

§ 4. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (обн., ДВ, бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 86 и 114 от 2003 г.) в чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 5 се изменя така:

"(5) Спазването на принципите на Добрата лабораторна практика от лабораториите по ал. 4 се удостоверява от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" при условията на наредбата по ал. 6 и на процедурата на агенцията за инспекция на лабораториите и одитите на изследванията, провеждани от тях."

2. Създава се ал. 7:

"(7) Дейностите по удостоверяване на съответствието с принципите на Добрата лабораторна практика от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" се заплащат по цени, определени по реда на чл. 26 от Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация."

§ 5. Законът влиза в сила един месец след датата на обнародването му в "Държавен вестник".

Законът е приет от ХL Народно събрание на 29 ноември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ

ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ

АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Закон за акредитацията, извършвана от българската служба за акредитация

Съдържание