Закон за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства

от Тефтера
Направо към: навигация, търсене

ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОСТАНОВЯВАНЕ НА АКТОВЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ИЛИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

В сила от 01.01.2007 г. Обн. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г.

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на закона

Чл. 1.. Този закон урежда условията и реда за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, които са издадени в държава - членка на Европейския съюз, както и за постановяване от български орган на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, които подлежат на изпълнение в друга държава - членка на Европейския съюз.

Актове за обезпечаване на имущество или доказателства

Чл. 2.. Актове за обезпечаване на имущество или доказателства са актовете на компетентните органи в друга държава - членка на Европейския съюз, както и актовете на български компетентен орган, постановени в наказателно производство и предназначени да осигурят предотвратяването на унищожаването, трансформирането, преместването, предаването или прехвърлянето на имущество, което може да бъде предмет на отнемане, или да осигурят доказателства.

Удостоверение

Чл. 3.. (1) Актовете по чл. 2 се придружават от удостоверение по образец, издадено от компетентния орган в другата държава - членка на Европейския съюз, постановил акта.

(2) Удостоверението, издадено от компетентния орган на друга държава членка, се придружава с превод на български език.

(3) Софийският градски съд или Върховната касационна прокуратура издава удостоверението по образеца в приложението и осигурява превода му на официалния език или един от официалните езици на изпълняващата държава, или на друг официален език на институциите на Европейските общности, който тя е приела чрез декларация, депозирана при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.

Искане за отнемане на обезпеченото имущество или предаване на доказателствата

Чл. 4.. (1) Актовете по чл. 2 се придружават с искане за:

  • 1. отнемане на обезпеченото имущество с цел изпълнение на акта на издаващата държава за конфискация или отнемане или за отнемане с цел последващо изпълнение на този акт;
  • 2. предаване на доказателствата на издаващата държава.

(2) В удостоверението по чл. 3 може да се посочи, че имуществото остава в изпълняващата държава до получаване на искането по ал. 1. В този случай издаващата държава посочва и датата за представянето му.

Глава втора.ПРОИЗВОДСТВА

Раздел I.Признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, постановени в друга държава - членка на Европейския съюз

Условия за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество или доказателства

Чл. 5.. (1) Актове за обезпечаване на имущество или доказателства се признават и изпълняват, ако са постановени в наказателни производства за деяния, които съставляват престъпления и по законодателството на Република България, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава.

(2) Не се изисква двойна наказуемост в случаите, когато по законодателството на издаващата държава се предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от три години или друго по-тежко наказание за престъпленията:

1. участие в организирана престъпна група;

2. тероризъм;

3. трафик на хора;

4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;

5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;

6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;

7. корупция;

8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;

9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;

10. подправка на парични знаци, включително евро;

11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;

12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;

13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;

14. убийство, тежка телесна повреда;

15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;

16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;

17. расизъм и ксенофобия;

18. организиран или въоръжен грабеж;

19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;

20. мошеничество;

21. рекет и изнудване;

22. подправка и пиратство на изделия;

23. подправка на административни документи и търговия с тях;

24. подправка на платежни инструменти;

25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;

26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;

27. търговия с противозаконно отнети превозни средства;

28. изнасилване;

29. палеж;

30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;

31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;

32. саботаж.

(3) Не може да бъде отказано изпълнение на акт за обезпечаване при престъпления във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава.

Компетентен орган

Чл. 6.. Актът за обезпечаване на имущество или доказателства се признава от Софийския градски съд.

Ред за приемане на акта, удостоверението и искането

Чл. 7.. Актът за обезпечаване на имущество или доказателства, удостоверението и искането се приемат по пощата, електронната поща или по факса. Софийският градски съд може да поиска оригиналите на получените документи, както и удостоверяването на автентичността им, да се получат с експресна поща.

Производство по признаване на акта за обезпечение на имущество или доказателства

Чл. 8.. (1) Софийският градски съд образува производство и насрочва делото незабавно след получаването на акта и удостоверението. Съдът разглежда делото в състав от един съдия в закрито заседание.

(2) Съдът може да изиска от издаващата държава допълнителна информация, като определи срок за получаването й, както и да приема информация, предоставяна от издаващата държава.

(3) Съдът се произнася незабавно с определение, с което:

  • 1. признава акта за обезпечаване на имущество или доказателства и го изпраща в срок от 24 часа на съответния компетентен орган за изпълнение;
  • 2. отказва признаване или изпълнение на акта за обезпечаване и прекратява производството;
  • 3. признава акта за обезпечаване и отлага изпълнението му.

(4) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за постановеното определение.

(5) В случаите по ал. 3, т. 3 Софийският градски съд уведомява компетентния орган на издаващата държава за всяка друга обезпечителна мярка, предмет на която може да бъде същото имущество.

Основания за отказ да се признае или изпълни актът за обезпечаване

Чл. 9.. (1) Софийският градски съд може да откаже признаване или изпълнение на акта за обезпечаване, когато:

  • 1. удостоверението не е представено, представено е непълно удостоверение или то очевидно не съответства на акта за обезпечаване;
  • 2. по българското законодателство лицето, срещу което се води наказателното производство, се ползва с имунитет или привилегия, което прави невъзможно изпълнението на акта за обезпечаване;
  • 3. от данните в удостоверението се установи, че във връзка с изпълнението на искането по чл. 4 за наказателното производство, в което е издаден актът за обезпечаване, е налице основанието по чл. 24, ал. 1, т. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс;
  • 4. деянието, на което се основава актът за обезпечаване, не съставлява престъпление по българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 5, ал. 2 и 3.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 Софийският градски съд може да:

  • 1. определи срок за представяне на удостоверението или за извършване на поправки в него, за предоставяне на допълнителна информация, или
  • 2. приеме друг равностоен документ, или
  • 3. освободи компетентния орган на издаващата държава от представяне на удостоверението, ако прецени, че предоставената информация е достатъчна.

(3) Когато не е възможно да се изпълни актът за обезпечаване на основание, че имуществото или доказателството е било унищожено, не може да се намери на посоченото в удостоверението място или местоположението не е посочено достатъчно точно, дори след консултиране с издаващата държава, съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава незабавно след установяване на обстоятелството.

Основания за отлагане на изпълнението на акта за обезпечаване

Чл. 10.. (1) Софийският градски съд може да отложи изпълнението на акта за обезпечаване, когато:

  • 1. неговото изпълнение може да засегне незавършено наказателно производство за друго престъпление - до момента, до който това е необходимо;
  • 2. имуществото или доказателството е предмет на друг акт за обезпечаване в наказателно производство - до отмяната на акта;
  • 3. имуществото, което е предмет на акта за обезпечаване с оглед на неговото последващо отнемане, вече е предмет на акт за обезпечаване по друго производство пред български съд - до отмяната на този акт; тази разпоредба се прилага само в случаите, когато актът за обезпечаване, издаден от българския съд в другото производство, би имал предимство пред последващ акт за обезпечаване, постановен от български съд в наказателно производство.

(2) В уведомлението по чл. 8, ал. 4 за отлагане на изпълнението се посочват основанията за отлагане и ако е възможно - очакваната му продължителност.

(3) След отпадане на основанието за отлагане съответният компетентен орган по изпълнението незабавно предприема необходимите мерки за изпълнение на акта за обезпечаване и уведомява чрез Софийския градски съд компетентния орган на издаващата държава.

Изпълнение на акта за обезпечаване на имущество

Чл. 11.. Актът за обезпечаване на имущество се изпълнява от съответния компетентен орган по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.

Изпълнение на акта за обезпечаване на доказателства

Чл. 12.. (1) Актът за обезпечаване на доказателства се изпълнява чрез събирането им по реда, предвиден в глава тридесет и шеста, раздели II и III от Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Когато в издаващата държава за удостоверяване валидността на доказателството се изисква да се спазят определени формалности или да се приложат изрично посочени от нейните компетентни органи процедури, те се изпълняват, ако не противоречат на основните принципи на българското право.

Действия, които съпътстват изпълнението на акта за обезпечаване

Чл. 13.. Когато в Република България за изпълнението на акта за обезпечаване се изисква извършването на действия, които го съпътстват, те се осъществяват по реда, предвиден в българското законодателство.

Уведомяване за извършено изпълнение на обезпечението

Чл. 14.. (1) Органът, който е извършил обезпечението, уведомява незабавно Софийския градски съд.

(2) Софийският градски съд уведомява компетентния орган на издаващата държава за извършеното обезпечение.

Срок на обезпечаване

Чл. 15.. (1) Обезпечаването има действие до произнасянето по искането за отнемане на имуществото или предаването на доказателствата.

(2) След консултиране с компетентния орган на издаващата държава българският съд може в съответствие с българското законодателство и с оглед на обстоятелствата по случая да постави определени ограничителни условия за срока на обезпечаване на имуществото. Ако в съответствие с тези условия се предвижда и отмяна на обезпечението, незабавно се уведомява компетентният орган на издаващата държава.

(3) Когато компетентният орган на издаващата държава уведоми българския съд за отмяната на акта за обезпечаване, българският съд незабавно отменя обезпечението.

Производство по разглеждане на искането за отнемане на обезпеченото имущество или предаване на доказателства

Чл. 16.. (1) Искането по чл. 4 се разглежда незабавно след получаването на уведомлението по чл. 14, ал. 1, ако искането е получено до извършване на обезпечаването или незабавно след получаване на искането, ако получаването му следва уведомлението по чл. 14, ал. 1.

(2) Искането за отнемане на обезпеченото имущество се разглежда и се изпълнява по правилата на глава тридесет и шеста, раздел II от Наказателно-процесуалния кодекс и международните договори, по които Република България е страна.

(3) Искането за предаване на доказателства се разглежда и се изпълнява по правилата на глава тридесет и шеста, раздел III от Наказателно-процесуалния кодекс и международните договори, по които Република България е страна.

(4) Не може да се откаже изпълнение на искането за предаване на доказателства на основание липса на двойна наказуемост, когато то е във връзка с чл. 5, ал. 2.

Правни средства за защита

Чл. 17.. (1) Всяка заинтересована страна, включително добросъвестното трето лице, може да обжалва определението на Софийския градски съд за признаване и изпълнение на акта за обезпечаване по реда на Гражданския процесуален кодекс в 14-дневен срок от узнаването за постановяването му пред апелативния съд. Обжалването не спира изпълнението на определението.

(2) Жалба срещу издаването на акта за обезпечаване може да се подаде и да се разгледа от съда в издаващата държава в съответствие с националното й законодателство. Основанията за издаване на акта за обезпечаване могат да се обжалват само с жалба пред съда на издаващата държава.

(3) Българският съд уведомява за подадената жалба и основанията за обжалването компетентния орган на издаващата държава по такъв начин, че той да може да предостави аргументите, които смята за необходими. Последният се уведомява и за резултата от производството.

(4) Българският съд предоставя на заинтересованата страна и на третото добросъвестно лице информацията, необходима за осъществяване на правната им защита по ал. 1.

(5) Страните и лицата по ал. 1 могат да обжалват по реда на Гражданския процесуален кодекс и действията по изпълнението на акта за обезпечаване.

Възстановяване на платени суми за претърпени вреди

Чл. 18.. Когато Република България според българското право отговаря за причиняване на вреди на някоя от страните по чл. 17 от изпълнението на акта за обезпечаване, издаващата държава възстановява на Република България цялата сума, изплатена за обезщетяване на вредите, освен когато вредата или част от нея се дължи изключително на действията на български компетентен орган.

Раздел II.Постановяване в Република България на актове за обезпечаване на имущество или доказателства

Компетентни органи

Чл. 19.. (1) Определения за обезпечаване на имущество или доказателства, които подлежат на признаване и изпълнение в друга държава - членка на Европейския съюз, се постановяват от съответния първоинстанционен съд по искане на:

  • 1. прокурора - за вземане на мерки за обезпечаване на конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата;
  • 2. прокурора, обвиняемия, пострадалия, частния обвинител или гражданския ищец, когато съществува опасност, че някое доказателство може да бъде изгубено или неговото събиране да бъде затруднено.

(2) Прокурорът издава постановление за обезпечаване на доказателства, когато Наказателно-процесуалният кодекс не изисква разрешение или одобрение на съд за извършване на действието по разследването в досъдебното производство.

Уведомяване на изпълняващата държава

Чл. 20.. Когато българското законодателство за обезпечаване на имуществото или доказателствата изисква да се спазят определени формалности или да се приложат определени процедури, българският компетентен орган уведомява изпълняващата държава за тях.

Изпращане на акта за обезпечаване

Чл. 21.. (1) Определението за обезпечаване на имущество или доказателства и искането по чл. 4 се изпращат за признаване и изпълнение пряко на компетентния орган в изпълняващата държава за:

  • 1. досъдебната фаза на наказателното производство - от прокурора чрез Върховната касационна прокуратура;
  • 2. съдебната фаза на наказателното производство - от съда, който е постановил определението чрез Софийския градски съд.

(2) Определението за обезпечаване на имущество или доказателства, удостоверението по чл. 3, ал. 3 и искането по чл. 4 се изпращат за признаване и изпълнение на компетентния орган на изпълняващата държава по пощата, електронната поща или по факса. При постъпило искане за оригиналите на документите, както и за удостоверяване на автентичността им, те могат да се изпратят с експресна поща.

(3) Когато възникнат трудности за издаване или изпълнение на акта за обезпечаване, те се разрешават чрез преки контакти между българския компетентен орган и компетентния орган на изпълняващата държава.

Уведомяване за отмяна на определението за обезпечаване

Чл. 22.. Когато българският орган отмени акта за обезпечаване, той уведомява незабавно за това компетентния орган на изпълняващата държава с указание за незабавна отмяна на обезпечението.

Правни средства за защита

Чл. 23.. (1) Всяка заинтересована страна, включително добросъвестното трето лице, може да обжалва в 14-дневен срок от узнаване за постановяването му пред съответния по-горен съд по реда на Гражданския процесуален кодекс определението за обезпечаване на имущество или доказателства. Обжалването не спира изпълнението на определението за обезпечаване.

(2) Всяка заинтересована страна, включително добросъвестното трето лице, може да обжалва в 14-дневен срок от узнаване за издаването му постановлението на прокурора за обезпечаване на доказателства по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на постановлението.

(3) Когато има подадена жалба в съда на изпълняващата държава срещу изпълнението на акта за обезпечаване и българският орган, който го е постановил, е информиран за нея и за основанията й, той може да изложи аргументи и да представи доказателства.

(4) Българският компетентен орган предоставя на заинтересованата страна и на третото добросъвестно лице информацията, необходима за осъществяване на правната им защита.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Издаваща държава" е държавата - членка на Европейския съюз, в която компетентен орган по смисъла на националното й законодателство е постановил акт за обезпечаване по наказателно производство, обявил го е за законно или го е потвърдил по друг начин.

2. "Изпълняваща държава" е държавата - членка на Европейския съюз, на чиято територия се намира имуществото или доказателството.

3. "Имущество" са всички права с веществен и невеществен характер, движими или недвижими вещи, както и правни актове или документи, които доказват права върху вещите, за които компетентният орган на издаващата държава приема, че са:

а) облага от престъпление по чл. 5 или равностойността, която изцяло или частично отговаря на стойността на тази облага, или

б) средството или предметът на престъплението.

4. "Доказателства" са предмети, документи или данни, които могат да послужат като доказателства в наказателно производство за престъпление по чл. 5.

5. "Отнемане" е конфискацията на имуществото или отнемането му в полза на държавата във връзка с извършено престъпление по чл. 5.

Заключителни разпоредби

§ 2. Разноските по изпълнението на акта за обезпечаване на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.


§ 3. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 7 юли 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Приложение към чл. 3

Приложение към чл. 3

УДОСТОВЕРЕНИЕ