ПРАВИЛНИК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРИЕМАНЕ - РАЗДЕЛ ПЪТИЩА И УЛИЦИ

Утвърден със заповед № 320 от 31.01.1978 г. на МССМ, БСА, бр.З от 1978 г.)

1. ОБЩИ УКАЗАНИЯ

Чл. 1. Този раздел се отнася до извършването и приемането на строителните работи по изграждането на нови и реконструирането на съществуващи пътища, улици и площади.

Същият отменя раздел „Пътища" от правилника, утвърден със заповед № 4755 от 3.12.1968 г. от министъра на строежите, поместен в Бюлетин за строителство и архитектура - кн. 9/1969 г., както и всички действащи инструкции съгласно приложения списък към този раздел. Освен дадените тука указания за извършване и приемане на строителните работи по пътищата и улиците, важат и съответните раздели от настоящия правилник, отнасящи се до извършването и приемането на земните, бетонните, стоманобетонните и зидарските работи, фундиранията, мостовете и водостоците, тунелите и озеленяването. За общостоителните и специалните работи по строежа на кантони, гаражи, ремонтни бази, административни сгради и др. важат указанията, дадени в другите съответни раздели на правилника.

Чл. 2. При извършване на реконструкция на съществуващи пътища се осигуряват нормални условия за движението на превозните средства чрез отбивни пътища или пропускане на движението по съществуващия път.

Чл. 3. Преди започване на строителството инвеститорът предава стабилизирани оста на пътя (върховете, преходи, бази, главни точки от кривите и нивелачни репери) и осите на изместваните електро-, т.т. и жп линии, водопроводи и др., подобни.

По време на строителството, съобразно етапите на същото, изпълните-лят възстановява пакетажа многократно с точност: за дължините - 10 см на 100 м при двукратно измерване;

за полигоновите ъгли - 0,02 гради;

за нивото - 3 см на 1000 м при двойна нивелация. Горните разлики се разхвърлят пропорционално.

Чл. 4. По време на строителството строителят провежда лабораторен контрол на качеството на почвите, материалите, изделията и завършените работи. Резултатите от този контрол се нанасят в лабораторните дневници и протоколи.

Чл. 5. След завършване леглото на пътя и на всеки конструктивен пласт на настилката, същите се приемат преди полагане на следващия пласт с двустранен акт между строителя и инвеститора съгласно Правилника за капитално строителство (1) .

2. ЛЕГЛО НА НАСТИЛКАТА

Чл. 6. Леглото, върху което се полага настилката, се изгражда и приема като последен етап от земните работи. Преди неговото окончателно завършване трябва да бъдат изградени всички отводнителни съоръжения -напречни и надлъжни дренажи, канали, шахти, окопи и др.

Чл. 7. Банкетите се изпълняват по време на изграждане на настилката като се насипват на пластове и уплътняват с леки самоходни валяци, вибро-плочи или механични трамбовки до постигане на проектната плътност.

Чл. 8. По време на строителството се контролират ширината, нивото, напречният наклон, както и плътността на леглото. При установяване на отклонения по-големи от допустимите се правят своевременно съответни поправки.

Чл. 9. Приемането на леглото се извършва на участъци с дължина най-малко 200 м.

Проверяват се чрез измерване ширината, нивото и напречният наклон на леглото най-малко един път на всеки 100 м. Проверява се и плътността като по всяка лента за движение в приемания участък се пуска да се движи със скорост 5-6 км/ч двуосен камион с натоварване на ос 6 до 8 тона за легло, изградено от свързани почви и 8 до 10 тона за легло, изградено от несвързани почви, скална маса или метапургична шлака. Големи слягания или еластични деформации (пружиниране) с размери над 5 мм под колелата на камиона показват наличие на преовлажнени и недостатъчно уплътнени места, които следва да се поправят.

За пътища със средно тежко и много тежко движение освен с натоварен камион плътността се проверява най-малко един път на всеки 200 м и въз основа на резултатите от лабораторния контрол, извършен по време на строителството, Когато леглото е изградено от едроскелетни почви, скална маса или металургична шлака, вместо плътността се проверява модулът на еластичност чрез натоварване с кръгла плоча.

Чл. 10. При автомагистрали се проверяват всички показатели най-малко по един път на всеки 100 м за всяко платно отделно.

Чл. 11. Допустимите максимални отклонения от проектните стойности за всеки показател са дадени в чл. 99.

Чл. 12. Изграждането на настилката трябва да започне веднага след приема-не на леглото.

В случай, че настилката не се положи веднага върху приетото легло, всички евентуални повреди по него следва да се отстранят от строителя. Разкаляната и преовлажнена почва се премахва и се заменя с годна почва, която се подравнява и уплътнява наново. Разуплътнените места се уплътняват допълнително до постигане на проектната плътност. Деформираните и ерозирани места се попълват, подравняват и уплътняват.

Когато повредените места обхващат повече от половината от леглото, най-горният почвен пласт с дебелина 20 до 50 см се отстранява и се изгражда наново.

След извършване на всички поправки и възстановяване профила на леглото, инвеститорът го приема отново и разрешава писмено полагането на настилката.

3. ПОДОСНОВЕН ПЛАСТ

Чл. 13. Подосновният пласт според функциите, които изпълнява, е мразозащитен, дрениращ, противозамърсяващ и подравняващ пласт и се изгражда с дебелина съгласно проекта.

Чл. 14. За направата на подосновен пласт се използват пясък, баластра, трошен камък, металургична шлака и други материали, които съдържат не повече от 7 % отмиваеми частици (прах и глина). Максималният размер на зърната в материала не трябва да надвишава половината от дебелината на пласта. Допускат се не повече от 10% по маса зърна с размери до 1.5 пъти по-големи от максималния размер. Материалът, използван за направа на дрениращ пласт, трябва да има коефициент на филтрация най-малко 2м/24 часа за автомагистрали и най-малко 1 м/24 часа за останалите пътища, определен при максимална плътност по БДС 8497.

Чл. 15. Материалът се доставя и разтоварва върху предварително уплътненото и загладено легло и се разстила и профилира равномерно по цялата ширина. Уплътняването на подосновния пласт се извършва с вибрационни и статични валяци при оптимално водно съдържание до постига-не на проектната плътност.

Чл. 16. По време на строителството се контролират качеството на материала, като се изпитва най-малко една проба на 100 куб.м материал, а също и ширината, дебелината, нивото, равността, напречният наклон и плътността на пласта. При установяване на отклонения, по-големи от допустимите в чл. 99, се правят своевременно съответни поправки.

Чл. 17. При приемането на подосновния пласт се проверяват най-малко един път на всеки 200 м ширината, дебелината, нивото, равността и напречния наклон на пласта.

За пътища със средно, тежко и много тежко движение се проверява и плътността най-малко един път на всеки 200 м въз основа на пробите от лабораторния контрол, извършен по време на строителството. При автомагистрали се проверяват всички показатели най-малко един път на всеки 100 м за всяко платно отделно.

Чл. 18. Допустимите максимални отклонения от проектните стойности за всеки показател са дадени в чл. 99.

4. БОРДЮРИ И ВОДЕЩИ ИВИЦИ

Чл. 19. Бордюрите - видими и скрити, и водещите ивици се поставят и нареждат върху основа от бетон. Те се укрепват чрез запълване на фугите с цименто-пясъчен разтвор.

Чл. 20. Каменните бордюри трябва да отговарят по качество на изискванията в БДС 623, а бетонните бордюри и водещите ивици на изискванията в БДС 624.

Чл. 21. Основата, върху която се полага бетонът, трябва да бъде предварително подравнена и уплътнена до проектната плътност. Не се допуска полагането на бетона върху наводнена, замърсена и неуплътнена основа.

Чл. 22. Бордюрите и водещите ивици се поставят върху пресния бетон ръчно или с помощта на кран. Те се нареждат в правите участъци по конец, а кривите - по шаблон с фуги не по-широки от 15 мм. фугите се запълват с разтвор, след като се провери правилното положение на бордюрите и тяхното ниво чрез нивелация.

След направата на бордюрите и водещите ивици трябва да се вземат мерки за предпазването им от разместване до втвърдяването на бетона и разтвора.

Чл. 23. По време на строителството се контролират качеството на бордюрите и ивиците, марката на бетона и на циментовия разтвор, както и линията и нивото на наредените Бордюри, При наличието на отклонения, по-големи от допустимите, съгласно чл. 24, се правят съответни поправки.

Чл. 24. При приемането на бордюрите и водещите ивици се правят измервания най-малко един път на всеки 100 м. Допускат се следните отклонения: отклонения от правата линия в правите участъци и от шаблона в кривите участъци 5 мм, разлика в ширината на съседните бордюри или ивици 5 мм, отклонение от нивото в единични случаи + 10 мм.

5. ТРОТОАРИ.

                                    ТРОТОАРИ С ТРОТОАРНИ ПЛОЧИ 

Чл. 25. Тротоарите се изпълняват с предвидените в проекта размери и основи.

Чл. 26. Тротоарните плочи се нареждат върху подложен пласт от цименто-варов разтвор с дебелина най-малко 2 см. Нареждането се извършва в редове, започвайки от бордюра, като се съблюдават равността, праволинейността на редовете и правилната връзка на фугите. При нареждането на плочите между тях се оставят фуги с ширина 5 мм, които се запълват с цименто-пясъчен разтвор. На разстояние не по-голямо от 4.5 м се оставят и напречни разширителни фуги с ширина 15 мм, които се запълват с асфалтова паста след свързването на цименто-варовия и цименто-пясъчния разтвор.

Чл. 27. Материалите трябва да отговарят по качество на изискванията: за плочите в БДС 625, за разтвора в БДС 9340 и за асфалтовата паста в БДС 4551.

Чл. 28. По време на строителството се контролират качеството на материали те, както и ширината, надлъжния и напречния наклон, равността на основата и на тротоарната настилка. При наличието на отклонения по-големи от допустимите в чл. 29, се извършват съответни поправки.

Чл. 29. При приемането на основата и на тротоарното покритие се проверяват най-малко веднъж на 20 м напречния и надлъжния наклон, ширината и равността. Допускат се следните отклонения: в ширината + 10 мм, в напречния и надлъжния наклон + 0.5%, в равността на основата 10 мм, а в равността на тротоарното покритие до 5 мм междина под 4 м лата.

                                ТРОТОАРИ С АСФАЛТОБЕТОННО ПОКРИТИЕ 

Чл. 30. Асфалтобетонното покритие на тротоарите се прави върху равна и уплътнена основа, изпълнена с напречен наклон, еднакъв с този на тротоарното покритие съгласно проекта.

Чл. 31. Тротоарното покритие се прави с лят асфалт и плътни дребнозърнести или пясъчни асфалтобетонни смеси, които отговарят по зърнометричен състав на изискванията в БДС 4132 и съдържат с 1 до 2% повече битум от определения при изготвяне на рецептата по горния стандарт.

Чл. 32. Асфалтобетонни смеси се полагат ръчно или машинно и се уплътняват с лек самоходен валяк до постигане на проектната плътност. Местата, недостъпни за валяка, се уплътняват с ръчна или механична трамбовка.

Чл. 33. По време на строителството се контролират качеството на материалите, напречния наклон и равността на основата и на асфалтобетонното покритие, както и коефициента на уплътняване, по БДС 4475, като на всеки 500 м се взема най-малко една изрезка. При установяване на отклонения по-големи от допустимите в чл. 34 се извършват съответни поправки.

Чл. 34. При приемане на готовата основа и на асфалто-бетонното покритие се проверяват най-малко един път на всеки 20 м напречния наклон и равността в надлъжна посока. Допускат се следните максимални отклонения: в напречния наклон до + 0.5% и в равността до 10 мм междина под 4 м лата. Проверява се също и коефициента на уплътняване на покритието, който трябва да е по-малък от 0.96 за всяка изрезка, взета по време на строителството.

                               ОСНОВИ НА ПЪТНИ И УЛИЧНИ НАСТИЛКИ

6. ОСНОВА ОТ ЛОМЕН КАМЪК (ОСНОВЕН КАЛДЪРЪМ)

Чл. 35. Основата се прави от избран ломен камък, подреден ръчно и заклинен с трошен камък с дебелина съгласно проекта.

Чл. 36. Ломеният камък трябва да отговаря по качество на изискванията в БДС 8990.

Чл. 37. Избраните пирамидални камъни се нареждат така, че да лежат плътно един до друг върху широката си основа. Стърчащите над проектната дебелина върхове се очукват. Заклинващият трошен камък се разстила равномерно върху пласта, който се уплътнява на сухо със стомано-бандажен статичен валяк над 6 тона до пълно заклинване и стабилизиране. При наличието на слаби или разкаляни места, в които основата силно се деформира, същата се разкопава до здрава почва и отстраненият материал се заменя с годен материал, който се уплътнява наново до пълно стабилизиране на пласта.

Чл. 38. По време на строителството се контролира качеството на ломения камък, както и ширината, дебелината нивото и напречния наклон на пласта.

При установяване на отклонения по-големи от допустимите в чл. 99 се извършват съответни поправки.

7. ОСНОВА ОТ БАЛАСТРА

Чл. 39. Основата от баластра се състои от един или два конструктивни пласта с дебелина съгласно проекта.

Чл. 40. Баластрата трябва да отговаря по качество и зърнометричен състав на изискванията в БДС 8991. Максималният размер на зърната трябва да бъде най-много равен на 2/3 от дебелината на уплътняващия пласт.

Чл. 41. Допуска се вместо баластра за направа на основи да се използва и материал, добит с или без натрошаване на скална маса или шлака, при условие, че отговаря на изискванията на баластрата в чл. 40.

Чл. 42. Баластрата се доставя и разтоварва върху предварително уплътнено и загладено пътно легло и се разстила с булдозер и профилира с грейдер. Тя се уплътнява на един или няколко пласта с вибрационни и статични валяци с тегло 5 до 10 тона при оптимално водно съдържание. Ако водното съдържание на баластрата е по-малко от оптималното с повече от 0,20 Wopt, материалът се навлажнява чрез ръсене с вода, а ако е по-голямо от оптималното с повече от 0,20 Wopt, материалът се разкрива, за да се просуши.

Вибрационният валяк започва уплътняването с две минавания в точка без вибрации и го завършва с 3 до 6 минавания в точка без вибрации. Проверява се профилът на пласта с шаблон и ако е необходимо се поправя, като се прибавя или отнема баластра. Поправените места се уплътняват повторно.

Окончателното уплътняване и заглаждане на пласта се извършва с тежък статичен стоманобандажен валяк с тегло 10-12 тона при 4-6 минавания в точка, без ръсене с вода. Допуска се заглаждането да се из-върши и с вибрационен валяк, работещ без вибрации. Технологията за уплътняване на баластрата до постигане на проектна-та плътност с наличните валяци се установява предварително чрез на-права на пробен участък и съставяне на технологична карта.

Чл. 43. По време на строителството се контролират качеството и зърнометричния състав на материала, съгласно БДС 8991, както и ширината, дебелината, напречния наклон, равността, нивото, плътността, водното съдържание и модулът на еластичност на пласта. При установяване на отклонения, по-големи от допустимите в чл. 99, се извършват съответно поправки.

8. ОСНОВА ОТ ЗАКЛИНЕН ТРОШЕН КАМЪК ИЛИ МЕТАЛУРГИЧНА ШЛАКА

Чл. 44. Основа от заклинен трошен камък се състои от един или два конструктивни пласта с дебелина съгласно проекта.

Чл. 45. Долният пласт на двупластовата основа се прави от едротрошен камък или шлака с размери 75 -125 мм. Заклинването става с трошенокаменна или шлакова фракция с размери от 0 - 35 мм или 0 - 25 мм, на която частта, преминаваща през сито с отвори 5 мм е не-повече от 35%. До-пуска се долният пласт да се прави от трошен камък с размери 25 - 75 мм или 35 - 75 мм.

Чл. 46. Еднопластовата основа и горният пласт на двупластовата основа се правят от трошен камък или шлака с размери 35 - 75 мм или 25 - 75 мм. Заклинването става с трошенокаменна или шлакова фракция с размери 0 - 25 мм или 0-15 мм, на която частта, преминаваща през сито с отвори 5 мм, е не повече от 35%.

Чл. 47. Трошеният камък трябва да отговаря по качество на изискванията в БДС 2292, като за долен пласт се допуска класът на камъка да е с един клас по-нисък, отколкото за горен пласт.

Чл. 48. Трошената шлака трябва да отговаря по качество на изискванията в БДС 9341.

Чл. 49. Трошеният камък се доставя и разтоварва равномерно върху пътното легло или подосновния пласт. Когато трошенокаменната основа се полага върху дребнозърнест пясък, предварително върху него се разстила предпазен пласт с дебелина 3 см от отсявка 0 - 5 мм или 0-15 мм, който се уплътнява със статичен валяк за предотвратяване прониква-нето на пясъка в трошенокаменния пласт.

Чл. 50. Трошеният камък се разстила с булдозер, профилира се с грейдер и се уплътнява с вибрационни или статични стоманобандажни вапяци.

Чл. 51. Уплътняването с вибрационни валяци се извършва при дебелина на пласта 20 до 30 см на два етапа, без ръсене с вода. В I етап валирането се извършва с вибрационен валяк с тегло 6 до 8 тона, който започва валирането с 1 - 2 минавания на точка без вибрации и го завършва с 2 - 3 минавания с вибрации. Проверява се профилът на пласта с шаблон и ако е необходимо се поправя или отнема трошен камък. Поправени-те места се уплътняват повторно. Във втори етап сухата заклинваща фракция се разпръсква на два пъти равномерно върху пласта на ръка или с разпръскваща машина. След всяко разпръскване на фракцията, същата се набива в трошено-каменния пласт с 2 - 4 минавания на виброваляка с вибрации. Ако се наложи да се работи с фракция, намокрена от дъжд, заклинването се извършва, като същата се разпръсква и набива на 3 до 4 пъти. Вторият етап завършва с окончателно заглаждане на пласта с 2 мина вания на виброваляка без вибрации.

Чл. 52. Уплътняването със статични стоманобандажни валяци се извършва на три етапа при дебелина на пласта от 16 до 20 см за едротрошен камък и от 10 до 15 см за трошен камък.

В първия етап пластът се стабилизира като се валира с лек валяк при скорост 1 -2 км/ч без ръсене на вода. Валирането започва от ръба на пласта и продължава до средата при застъпване на всяка диря с около 30 см. По същия начин се валира и другата половина на пласта. Валирането продължава с 8 до 10 минавания в точка, докато трошения камък се намести и стабилизира до толкова, че валякът престане да оставя следа върху пласта, след като се проверява профилът и ако е необходимо се поправя.

Във втория етап пластът се уплътнява, като се валира с валяци 10-14 тона при ръсене с вода. Валирането започва от ръба на пласта и продължава до средата при застъпване на всяка диря с около 30 см при скорост около 2 км/ч. Валякът минава по 20 - 25 пъти във всяка точка при ръсене с вода.

В третия етап пластът се заклинва като се разпръсква заклинващата фракция на два пъти и се валира с валяци 10 - 14 тона. Първият път се разпръсква половината от заклинващата фракция равномерно на ръка или с разпръскваща машина и се набива в пласта с 10 - 15 минавания на валяка в точка при ръсене с вода. Вторият път се разпръсква друга-та половина на заклинващата фракция и се набива в пласта с 5 - 10 минавания на валяка в точка и ръсене с вода. Трошенойаменният пласт се счита за уплътнен, когато валякът престане да оставя следа върху него.

Чл. 53. Когато върху готовата основа за известно време се пуска движение, предварително тя се запечатва с повърхностна обработка по т.16 от този раздел.

Чл. 54. По време на строителството се контролират качеството на материали-те, както и ширината, дебелината и напречния наклон, равността, ниво-то и модула на еластичност на основата. При установяване на отклонения, по-големи от допустимите в чл. 99 се извършват съответните поправки.

Чл. 55. Вместо с трошен камък и трошенокаменна фракция основата се прави по същия начин и с трошена шлака и шлакова фракция, като разхода на вода се увеличава до два пъти.

Чл. 56. Не се допуска при строежа на автомагистрали направата на основи от заклинен трошен камък или шлака.

9. ОСНОВА ОТ ТРОШЕН КАМЪК ИЛИ ШЛАКА С ПОДБРАНА ЗЪРНОМЕТРИЯ (МИНЕРАЛБЕТОН)

Чл. 57. Основата от трошен камък или шлака с подбрана зърнометрия е едно-пластова с дебелина съгласно проекта.

Чл. 58. Трошеният камък трябва да отговаря по качество на изискванията в БДС 2282, а трошената шлака на изискванията в БДС 9341.

Чл. 59. Трошеният камък с подбрана зърнометрия се доставя и разтоварва равномерно върху леглото и подосновния пласт, Разстила се с булдозер и профилира с грейдер и се уплътнява на един или няколко пласта с вибрационни или статични стоманобандажни или пневматични валяци при ръсене с вода.

Чл. 60. Валирането се извършва с вибрационен валяк с тегло 5-7 тона, който започва уплътняването с 2 минавания на точка без вибрации и го завършва с 4 - 6 минавания с вибрации. В процеса на валирането се ръси вода за поддържане оптималното водно съдържание. Проверява се профилът на пласта с шаблон и ако е необходимо, се поправя, като се прибавя или отнема трошен камък. Поправените места се уплътня-ват повторно. Окончателното уплътнение и заглаждане на пласта се извършва с тежък статичен стоманобандажен или пневматичен валяк с тегло 10-14 тона при 6 до 10 минавания в точка без ръсене с вода. Допуска се на пътища с леко и средно движение при липса на вибро-валяк да се уплътнява със статичен стоманобандажен валяк с тегло 10 -14 тона, като броят на минаванията в точка се увеличи на 20 до 30 и дебелината на уплътнявания пласт да не надвишава 20 см. Технологията за уплътняване до достигане на проектната плътност с наличните валяци се установява предварително чрез направа на пробен участък и съставяне на технологична карта.

Чл. 61. Вместо с трошен камък основата от минералбетон се прави по същия начин и с трошена металургична шлака, като разходът на вода се увеличава до два пъти.

Чл. 62. По време на строителството се контролират качеството на материала, както и дебелината, ширината, напречния наклон, равността, нивото, плътността и модулът на еластичност на основата. При установяване на отклонения от проектните стойности, по-големи от допустимите в чл. 99, се правят съответни поправки.

10. ОСНОВА ОТ БИТУМОМИНЕРАПНИ СМЕСИ

Чл. 63. Основата от битумоминерални смеси е еднопластова с дебелина съгласно проекта. Тя се полага върху основа от трошен камък или шлака от баластра, както и върху основа от почви и материали, стабилизира-ни със свързващи вещества. При цялостни асфалтови настилки се до-пуска основата от битумоминерални смеси да се полага направо върху леглото, изградено от подбрани почви с модул на еластичност най-малко 600 кг/скв.м..

Чл. 64. Битумоминералните смеси за основи трябва да отговарят по качество на изискванията в БДС 4132.

Чл. 65. Полагането и уплътняването на битумоминералните смеси за основи се извършва на един или няколко пласта по начина, указан в т. 18.

Чл. 66. По време на строителството се проверяват ширината, дебелината, на която се уплътнява едновременно с положения пласт. В края на работния ден се оформя чрез челно укрепване вертикална напречна работна фуга на цялата ширина, която на следващия ден се открива и почиства преди да започне полагането на циментобаластрата. пречния наклон, нивото, ревността и плътността на готовата основа. При установяване на отклонения по-големи от допустимите, указани в чл. 99, се правят съответни поправки.

11. ОСНОВА ОТ БАЛАСТРА, СТАБИЛИЗИРАНА С ЦИМЕНТ

Чл. 67. Основата от баластра, стабилизирана с цимент, се състои от един или два конструктивни пласта с дебелина съгласно проекта.

Чл. 68. Баластрата за стабилизация трябва да отговаря по качество на изискванията в БДС 8991, като се допуска тя да съдържа от 20 до 50% натрошени зърна.

Циментът за стабилизация трябва да отговаря на изискванията в БДС 27, като марката му се предписва от проектанта. За стабилизация се използва питейна вода, с изключение на минерална вода. Допуска се използването на водата от реки, язовири, сондажи и др., ако пробните тела от циментобаластра, приготвена с нея дават якост на натиск на 7-ия ден не по-малка от 0.9 от якостта на натиск на пробни тела, приготвени с вода за пиене.

Чл. 69. Рецептата за състава на всяка марка циментобаластра се съставя въз основа на лабораторни изследвания и доказване якостта на натиск.

Чл. 70. Производството на циментобаластрената смес става в бетонен възел с капацитет най-малко 50 тона/час. Готовата смес се транспортира от бетонния възел до обекта със самосвали. Допуска се смесването на материалите да става на пътя с комплект самоходни машини, които осигуряват еднородна смес и точно дозиране.

Чл. 71. Циментобаластрата се произвежда и полага при температура на въздуха не по-ниска от плюс 3°С и не по-висока от плюс 25°С. Допуска се да се работи и при температура до плюс 30°С, като се вземат мерки за предпазване на сместа от изпарение по време на транспорта.

Чл. 72. Циментобаластрата се полага и профилира с разстилач върху уплътнено и загладено легло или върху друг основен пласт. Допуска се за пътища със средно, леко и много леко движение Циментобаластрата да се разстила с булдозер и профилира с грейдер.

Основата от циментобаластра се изгражда при отбито движение на цяла ширина. Допуска се по изключение работа и на половин ширина при невъзможност за отбиване на движението.

Краищата на пласта се укрепват странично с дървени греди или стоманени профили с височина, равна на проектната дебелина на пласта. При работа на половин ширина в края на работния ден трябва да са завършени двете съседни ленти по цялата ширина на основата при най-много два часа разлика между полагането на двете съседни ленти. Когато се работи с булдозер и грейдер, разстилането и профилирането на Циментобаластрата става по цялата дължина на основата. В този случай се допуска страничното укрепване на пласта да се прави с предварително насипана почва, необходима за попълване на банкетите,

Чл. 73. Уплътняването се извършва веднага след разстилането на циментобаластрата с вибрационни и пневматични валяци. Броят на минаванията на всеки валяк се определя предварително чрез направа на пробен участък, на който трябва да се постигне най-малко 97% от стандартна-та плътност.

Всички операции от производството на сместа до завършване на уплътняването й трябва да се извършват в срок не по-дълъг от 3 часа.

Чл. 74. Уплътнената циментобаластра се поддържа влажна, като се напръска с битумна емулсия не по-късно от 5 часа след уплътняването. Този битумен предпазен пласт се опесъчава, за да не се повреди от строителния транспорт. Допуска се влажността на циментобаластрата да се поддържа и като се покрие с пласт пясък с дебелина 5 до 6 см, който се полива периодично с вода, или по друг начин, одобрен от инвеститора.

Чл. 75. Строителният транспорт се пуска на циментобаластрения пласт не по-рано от 7 дни от неговото завършване.

Чл. 76. По време на строителството се контролира качеството на съставните материали, на сместа и на готовата основа. Качеството на баластрата се контролира съгласно БДС 8991. Водното съдържание се проверява най-малко един път на 1000 куб.м. баластра, но най-малко един път дневно, като се допуска отклонение от проектното не повече от + 0,5%.

Марката на цимента се проверява най-малко един път на всеки 1000 тона и при всяка промяна на завода-доставчик. Водата се проверява само в съмнителни случаи, като се изпитват проби, взети в чисти стъклени съдове с вместимост най-малко един литър. Сместа трябва да бъде еднородна с еднакъв вид и цвят, което се контролира визуално.

Якостта на натиск на циментобаластрата се контролира, като се изпитват проби, взети най-малко два пъти от всеки километър. Пробата се пресява през сито с отвор 20 мм и от преминатата през него смес се приготвят три цилиндрични пробни тела с диаметър и височина 15 см, които се съхраняват във влажна среда при температура 20 ± 5°С. След седем дни пробните тела се изпитват на натиск и трябва да имат якост не по-ниска от проектната.

Плътността на готовия пласт се контролира чрез определяне обемната маса на скелета на три проби от един напречен профил по метода със запълващ пясък. Обемът на дупката трябва да е най-малко 1000 куб.см. Получената плътност трябва да е не по-ниска от 0.97 от стандартната, определена по БДС 3214.

Чл. 77. При изграждането на основата се проверяват също ширината, нивото, напречният наклон, дебелината и равността. При установяване на отклонения, по-големи от допустимите в чл. 99, се извършват веднага поправки.

12. Основа от почва, стабилизирана с цимент

Чл. 78. Основата от почва, стабилизирана с цимент, се състои от един или два конструктивни пласта с дебелина съгласно проекта.

Чл. 79. Почвата за стабилизация с цимент трябва да бъде слабо свързана и лесно да се раздробява. Допускат се песъчливи почви с показател на пластичност до 7% и лъосови почви с показател на пластичност до 3%, съдържащи не повече от 8% органични примеси и не повече от 4% водоразтворими соли.

Циментът за стабилизация на почви трябва да отговаря на изискванията в БДС 27, като марката му се предписва от проектната. Водата за стабилизация трябва да отговаря на изискванията в чл. 68.

Чл. 80. Рецептата за състава на циментопочвата се съставя въз основа на лабораторни изследвания и доказване якостта на натиск на седмия ден.

Чл. 81. Полагането и уплътняването на циментопочвената смес, а също и предпазването на готовия пласт от изсъхване и пускането на движението, става както при направата на циментобаластрената основа съгласно чл. 72, 73, 74, 75 и 76.

Чл. 82. За пътища със средно, леко и много леко движение се допуска раздрбяването и смесването на почвата с цимента и водата да се извърши и на пътя с пътна или земеделска почвена фреза. В този случай върху готовото легло се извозва и разтоварва равномерно на купчини необходимото количество годна за стабилизиране почва. Почвата се раздробява с 2 до 3 минавания на фрезата в точка, след което върху нея се разпределя равномерно цимента със специален цименторазпределител. Смесва се на сухо почвата с цимента с 2 до 3 минавания на фрезата. Навлажнява се постепенно сместа чрез ръсене на вода и същевременно се смесва отново с фрезата, след което се прехвърля 2-3 пъти с грейдера от едната в другата половина на платното. Това се повтаря, докато се получи еднородна циментопочва с водно съдържание, отговарящо на предписаното в рецептата. Проверява се профилът на разстлания пласт и ако е необходимо се извършват съответни поправки, след което започва валирането. То се извършва с пневматични и вибрационни валяци, както е указано в чл. 73.

Чл. 83. Когато се стабилизира почвата, от която е изградено леглото, върху него се разпределя циментът и се раздробява и смесва с фрезата почвата и цимента на сухо до дълбочина, осигуряваща проектната дебелина на пласта. Навлажняването, смесването и профилирането на циментопочвата с фрезата и грейдера става, както е указано в чл. 82.

Чл. 84. По време на строителството се контролират качеството на съставните материали, на сместа и на готовия пласт. Качеството на почвата се контролира, като се проверяват показателя на пластичност най-малко един път на 1000 куб.м. и естественото водно

съдържание най-малко един път на всеки 500 куб.м., като се вземат по две паралелни проби от два напречни профила на работния участък. Степента на раздробяване се проверява най-малко 1 път на всеки 500 куб.м., като се взема от раздробената почва средна проба от 1 кг и се пресява през сита с отвори 5 мм и 10 мм. Почвата се счита за раздробена, ако съдържа не повече от 20% зърна с размери над 5 мм, от които до 10%над 10 мм.

Сместа трябва да е еднородна и с еднакъв цвят, което се контролира визуално.

Готовият пласт се контролира, като се проверяват плътността чрез вземане на три проби от един напречен профил по метода с режещ пръстен с обем най-малко 50 куб.м. и якостта на натиск най-малко 2 пъти на всеки километър чрез вземане по три проби от два напречни профила, които се съхраняват във влажна среда и се изпитват на седмия ден. Освен това при полагането на пласта се проверяват и дебелината, ши-рината, напречния наклон, нивото и равността на пласта, като при установяване на отклонения по-големи от допустимите в чл. 99, се извършват своевременно съответни поправки.

13. Основа от баластра, стабилизирана с битум

Чл. 85. Основата от баластра, стабилизирана с битум е еднопластова или двупластова с дебелина съгласно проекта.

Чл. 86. Баластрата за стабилизация трябва да отговаря на изискванията в БДС 8991.

Допуска се при кисели баластри с РН над 6 прибавянето на вар на прах.

Водното съдържание на баластрата при смесването й не трябва да е по-високо от 4%.

Чл. 87. Битумът за стабилизация е течен марка А-1, А-2 и А-3, отговарящ на изискванията в БДС за течни битуми. Допуска се стабилизацията да се прави и с битумна емулсия, одобрена от инвеститора.

Чл. 88. Рецептата за състава на битумобаластрата се съставя въз основа на лабораторни изследвания.

Чл. 89. Направата на основа от битумобаластра става във време без валежи, при температура на въздуха над плюс 15°С. Работи се на цяла ширина на основата при отбито движение.

Чл. 90. Баластрата се доставя и стоварва на купчини равномерно върху легло-то или долния пласт на основата и се разстила с грейдер в пласт с равномерна дебелина по половината ширина на платното. Определя се водното съдържание на баластрата и ако е по-високо от предписаното, същата се изсушава чрез неколкократно прехвърляне с грейдера или чрез прибавяне на вар на прах. Изсушената баластра се разстила наново в равномерен пласт в едната половина на платното. Върху този пласт се разлива равномерно с автогудронатор предписаното количество течен битум и се размесва с баластрата чрез неколкократно прехвърляне на материала с грейдера от едната в другата половина на платното, докато се получи еднородна смес с еднакъв цвят. Сместа се разстила равномерно и се профилира с грейдера по цялата ширина на основата. Профилът и равността на пласта се проверяват с шаблон и четириметрова лата и ако е необходимо, се извършват съответни поправки.

Чл. 91. Уплътняването на профилирания пласт се извършва с пневматични и стоманобандажни статични валяци. Валирането започва най-рано два часа след размесването на баластрата със свързващо вещество. Пневматичният валяк започва вапирането от ръба на пласта и напредва към оста, като за достигане на проектната плътност са необходими 10 до 15 минавания в точка. Окончателното уплътняване и заглаждане на повърхността на пласта става със стоманобандажен валяк 8 до 10 тона с 3 до 5 минавания в точка.

Допуска се уплътняването на пластове с дебелина до 15 см да става само със стоманобандажни валяци.

В този случай валирането започва с лек валяк 5 до 6 тона с 5 до 6 минавания в точка и завършва с тежък валяк 10 до 12 тона с 10 до 15 минавания в точка.

Технологията на уплътняването с избрания комплект валяци се уточнява чрез направа на пробен участък, на който трябва да се постигне проектната плътност или коефициент на уплътняване най-малко 0,90.

Чл. 92. В случай, че основата се използва от"движението продължително вре-ме, уплътнения пласт с& запечатва с повърхностна обработка съгласно т. 16 от този раздел.

Чл. 93. По време на строителството се контролира качеството на съставните материали, на сместа и на готовата основа. Качеството на баластрата се контролира съгласно БДС 8991, а водно-то й съдържание най-малко един път на 250 м и винаги след дъжд. Марката на битума се проверява най-малко един път на всеки 100 тона и винаги при промяна на доставчика/а температурата се мери в авто-гудронатора преди всеки разлив.

Сместа трябва да бъде еднородна с еднакъв вид и цвят, което се контролира визуално.

физико-механичните показатели на битумобапастрата се контролират, като се изпитват 3 проби, взети от един напречен профил най-малко веднъж на всеки 500 м готова основа.

По време на строителството се проверяват също ширината, дебелината, нивото, плътността, напречния наклон и равността на пласта. При установяване на отклонения по-големи от допустимите в чл. 99 се правят съответни поправки.

14. Приемане на основи на пътни и улични настилки

Чл. 94. Количеството и качеството на извършените работи по изграждането на основите се приемат съгласно ПКС. Приемането се извършва на

участъци с дължина най-малко 300 м за автомагистрали и 200 м за останалите пътища, въз основа на резултатите от измервания на следни-те показатели:

- ширината, напречния наклон и нивото най-малко по едно измерване на всеки 100 м в свободно избрани пикетни точки;

- равността, както е указано в чл. 165;

- дебелината най-малко по едно измерване по оста на платното на всеки 200 м за автомагмстрали и на всеки 500 м за останалите пътища, чрез нивелация, разкопаване или вземане на сондажни ядки и изрезки;

- плътността, респ. коефициента на уплътняване най-малко по едно измерване на всеки 8000 до 10000 кв.м по оста на платното с изотопен уред или чрез изпитване на проби, сондажни ядки и изрезки.

Чл. 95. Модулът на еластичност се проверява само за основи от баластра, трошен камък или шлака на автомагистрали и пътища с тежко и много тежко движение по преценка на инвеститора.

Чл. 96. При приемането на долен пласт на основа от баластра, заклинен трошен камък или шлака горните показатели се проверяват по преценка на инвеститора.

Чл. 97. При приемането на автомагистрали и на пътища и улици с две самостоятелни платна проверката на показателите по чл. 94 се извършва за всяко платно отделно.

Чл. 98. Резултатите от измерванията на дебелината, плътността и модула на еластичност, получени и документирани по време на строителството, важат и за приемане на готовите основи. Инвеститорът има право да поиска да се направят допълнително контролни измервания в посочени от него места.

Чл. 99. Допустимите отклонения от проектната стойност на всеки показател са дадени в следващата таблица и текста към нея:

Максималните отклонения, указани в таблицата се допускат най-много за 10 % от всички измервания на всеки показател с изключение на равността.

Средноаритметичната стойност от най-малко 3 измервания на дебелината, плътността, степента на уплътняване и модула на еластичност трябва да е не по-ниска от проектната стойност.

Допустимите междини за равността, дадени в таблицата, може да бъдат превишавани само в единични случаи, съставляващи най-много 10 %, а за автомагистрали най-много 5 % от броя на всички измервания.

Измерваните в тези случаи междини не може да превишават повече от 1.5 пъти допустимите в таблицата.

Показатели	Ширина (+) см	Напр. наклон (+)%	Коти на нивелетата,(+) см	Равност междина под 4 м лата, мм	Дебелина(+)	Коеф. на	Модул на
1. Легло на настилката
автомагистрали	5	0,3	5	-	-	0,02	0
други пътища	5	0,5	5	-	-	0,03	10%
2. Подосновен пласт
автомагистрали	5	0,3	4	15	10%	0,01
други пътища	5	0,5	4	20	10%	0,02
3. Основи на баластра.Ломен и трошен камък или шлака
автомагистрали	5	0,2	2	15	105	0,01	0
други пътища	5	0,5	4	20	10%	0,02	10%
4. Основи от ботумоминерални смеси и стабилизирани с битум и цимент материали и почви
автомагистрали	5	0,2	2	10	10%	0,01	-
други пътища	5	0,3	3	15	10%	0,02	-

ПОКРИТИЯ НА ПЪТНИ И УЛИЧНИ НАСТИЛКИ

15. Паважно покритие

Чл. 100. Паважното покритие се прави с каменни павета, наредени върху пясъчен пласт с дебелина съобразно размерите на паветата, посочена в следващата таблица:

	Едри	Средни	Дребни
Размери на паветата, см	19/13/13	10/10/10	8/8/8
Дебелина на пясъчния пласт, см	5 до 7	4 до 5	З до 4

Ръбовете на паважното покритие се укрепват с каменни бордюри, изпълнени съгласно т. 4.

Чл. 101. Паветата трябва да отговарят по качество и размери на изискванията в БДС 622.

Пясъкът трябва да отговаря по зърнометричен състав на изискванията, посочени в БДС 2271.

Чл. 102. Основата на паважното покритие се изпълнява от трошен камък, трона шлака, баластра или бетон, с дебелина съгласно проекта.

Чл. 103. Едрите павета се нареждат в прави редове, перпендикулярни на пътната ос или косо под ъгъл 45° спрямо нея. Паветата се нареждат едно до друго с ширина на фугите между тях и между редовете не по-голяма от 10 мм. При косо нареждане на паветата до бордюрите се поставят петоъгълни павета.

Чл. 104. Средните и дребните павета се нареждат на прави редове перпендикулярни на пътната ос или на извити редове - сегменти. При сегментно нареждане извитите редове представляват дъги от окръжности, чиито центрове лежат на линии, успоредни на пътната ос. Дъгите имат радиус от 80 до 150 см, хорда от 100 до 160 см и стрелка от 20 до 35 см. Броят на дъгите по ширината на покритието се избира така, че в краищата към бордюрите да се получат полудъги, на които тангентата в средата е перпендикулярна на бордюрите, а двете тангенти в точката, където се пресичат две съседни дъги, образуват прав ъгъл. фугите между съседните редове трябва да са не по-широки от 10 мм, а фугите между съседните павета - не по-широки от 8 мм. Не се допуска фугите между съседните павета в повече от три последователни реда да съвпадат.

Когато пътят е с надлъжен наклон по-голям от 2 %, при сегментно нареждане на паветата изпъкналата част на дъгите трябва да е насочена нагоре по посока на качването.

Чл. 105. Върху наредените павета се разстила равномерно пласт пясък с дебелина 2 - 3 см и чрез размитане и ръсене с вода се вкарва във фугите. След това паветата се уплътняват с тежък статичен валяк с тегло 12 -14 тона или със самоходен виброваляк с тегло 6-8 тона, при обилно ръсене с вода. Местата, недостъпни за валяка, се уплътняват с ръчна трамбовка с тегло 10 кг.

Чл. 106. При запълване на фугите с асфалтова паста или циментов разтвор, след уплътняване на паважа, те се изчистват от пясъка до дълбочина около 6 см и се запълват със съответния материал.

Чл. 107. По време на строителството се контролират качеството на материалите, както и ширината, нивото, напречния наклон и равността на покритието. При установяване на отклонения по-големи от допустимите в чл. 168 се правят съответни поправки.

ПОКРИТИЯ С ОРГАНИЧНИ СВЪРЗВАЩИ ВЕЩЕСТВА

16. ПОВЪРХНОСТНИ ОБРАБОТКИ

Чл. 108. Повърхностните обработки са единични и двойни с или без запечатка.

Те се правят чрез последователно разливане на битум и покриването му с фракция или пясък.

Чл. 109. Битумът за повърхностни обработки е полутвърд марка Б 121/160 или 160/200, отговарящ на изискванията на БДС 3942.

фракциите за повърхностна обработка трябва да отговарят по качество на изискванията на БДС 2282.

Допуска се фракциите да бъдат предварително обработени с битум, като в този случай нормата на разлива на битума се намалява. За направа на повърхностни обработки се използва трошен или естествен пясък.

Чл. 110. Повърхностната обработка се изпълнява във време без валежи температура на въздуха над плюс 15 °С и не по-късно от 30 септември. Пластът, върху който се прави обработката, трябва да е без повреди. При наличието на повреди на пласта - дупки, пукнатини и др., същите се поправят предварително. Не се допуска направата на обработка върху мокра и замърсена с кал и прах основа. Когато обработката се прави върху заклинена трошенокаменна или шлакова основа предварително върху нея се разлива равномерно течен битум, мазут или битумна емулсия. Предварителният разлив се прави най-малко 4 часа преди първия разлив на битум. Повърхностната обработка се изпълнява по цялата ширина на настилката. По изключение се допуска и работа на половин ширина, когато няма възможност да се отбие движението. В такъв случай по време на работа движението се регулира със скорост не по-висока от 15 - 20 км/ час.

Всеки разлив се прави с автогудронатор, който пръска равномерно битума, загрят до работната температура. При работа на половин ши--рина се следи да, не се получи застъпване на двата съседни разлива с повече от 5 см или да не остане между тях непокрита с битум ивица. Минералният материал се разстила ръчно или машинно незабавно след разлива на битума. Разстилането трябва да се извършва равномерно по цялата повърхност на битума и да завърши най-късно 20 минути след битумния разлив.

Минералният материал се уплътнява с пневматичен или стомано-бандажен статичен валяк. с тегло 8-10 тона при 3-4 минавания в точка. Вапирането започва веднага след разстилането на материала. Завършената обработка се открива за движението на следващия ден. При доуплътняването и формирането на обработката от строителя се извършва следното:

- автомобилното движение се регулира така, че да се осигури равно-мерно уплътнение на покритието по цялата ширина, при скорост на движението през първите 3 до 5 дни не повече от 30 км/час;

- намита се каменния материал, който се изхвърля от движението към краищата на покритието по цялата повърхност, докато завърши формирането. След това свободният каменен материал се отстранява от настилката;

- покриват се местата, където битумът е избил с по-дребен каменен материал;

- отстраняват се незабавно появилите се по време на формирането дефекти по обработката.

Чл. 111. По време на строителството се проверяват качеството на битума и неговата работна температура, качеството на фракциите и пясъка, равномерното разливане на битума и равномерното разстилане на каменния материал, при спазване на разходните норми.

17. ПРОПИТКА

Чл. 112. Пропитката се изгражда върху основа от трошен камък, баластра или стабилизирана почва, чрез последователно разстилане на фракции и заливането им с битум.

Чл. 113. Пропитката се прави с битум Б 121/160, отговарящ на изискванията в БДС 3942, и с фракции от трошен камък или баластра с размери 15 - 40 и 5 - 15 мм, отговарящи на изискванията в БДС 2282.

Чл. 114. Пропитката се прави във време без валежи при температура на въздуха над плюс 15° и не по-късно от 30 септември. Основата, върху която се прави пропитката, трябва да е без повреди. Не се допуска основата да е мокра или замърсена с прах и кал. Върху трошенокаменна, шлакова или баластрена основа се прави предварителен разлив от битум, ако основата не е запечатана с повърхностна обработка. Предварителният разлив се прави най-малко 4 часа преди разстилането на фракция 15-40 мм. Пропитката се изгражда по цялата дължина на настилката. По изключение се допуска работа на половин ширина, при невъзможност да се отбие движението, което в такъв случай се регулира със скорост не по-висока от 15 - 20 км/час.

Върху основата се разстила равномерно ръчно или машинно фракция 15 - 40 мм. Същата се уплътнява на сухо със статичен пневматичен или стоманобандажен валяк 8 - 10 тона с 4 - 8 минавания в точка, като се следи зърната да се наместят и стабилизират, без да се натрошават. По време на валирането се проверяват равността и напречния профил на пласта. При недопустими отклонения в напречния профил се извършват съответни поправки.

Първият разлив се прави с автогудронатор веднага след валирането със загрят до работната температура битум, като се следи битумът да е равномерно разпределен по повърхността на пласта. При работа на половин ширина се следи да не се получи двойно разливане на битума или да не остане непокрита с битум ивица по оста на пътя или по напречната работна фуга.

Преди да е застинал разлетият битум, върху него се разлива ръчно или машинно фракция 5-15 мм. Когато първият разлив на битум е направен по едната половина на пласта, оставя се насипана с фракция ивица 15-20 см към оста на пътя, която се засипва след разливането на битум по другата половина на пласта.

Фракцията 5 - 15 мм се уплътнява веднага след разпръскването й със статичен пневматичен или стоманобандажен валяк 8-10 тона с 3 - 4 минавания в точка. Валирането продължава до набиването на фракцията в пропития пласт. Ако при това се образуват петна от избил битум, върху тях се посипва допълнително фракция.

Когато пропитката служи за покритие, върху нея се прави единична повърхностна обработка без запечатка съгласно чл. 110 непосредствено след нейното завършване или един два месеца след пускане на движението по нея.

Чл. 115. По време на строителството се проверяват качеството на битума и фракциите, както и дебелината, равността и напречния профил на пропитката. При установяване на отклонения по-големи от допустимите в чл. 168 се правят съответни поправки.

18. АСФАЛТОБЕТОННО ПОКРИТИЕ

Чл. 116. Асфалтобетонното покритие се състои от един или два бетонни пласта с дебелина съгласно проекта.

Чл. 117. Асфалтобетонното покритие се изгражда от асфалтобетонни смеси, отговарящи на изискванията в БДС 4132.

Чл. 118. Асфалтобетонните смеси за покрития на автомагистрали, както и за грапави покрития се произвеждат със специални асфалтосмесители при автоматичен режим на работа и сортиране на горещата минерална смес на фракции от ситата на смесителя. Асфалтобетонните смеси за обикновените пътища, освен със смесители при автоматичен режим на работа може да се произвеждат и със смесители с ръчно или полуавтоматично управление и без сита за сортиране на горещата минерална смес. Асфалтосмесителите трябва да имат уреди за непрекъснато и лесно контролиране на работната температура на битума, на загретия минерален материал и на неговата асфалтова смес, както и уреди за точно дозиране на битума и минералните материали. Изправността на тези уреди се проверява уреди започване на строителния сезон и периодично по време на работа.

Чл. 119. Горещата асфалтова смес се извозва е автомобили самосвали, броят и капацитетът на които да е съобразен с производителността на смесителя, така че да се осигури непрекъсната и равномерна доставка на сместа на местополагането.

Преди разтоварването на сместа в сандъците на самосвалите, последните се напръскват със сапунена вода, за да не полепва асфалтовата смес по тях.

Чл. 120. Направата на покрития от горещи асфалтобетонни смеси се извършва при температура на въздуха не по-ниска от плюс 5°С, а на пътни основи от горещи битумоминерални смеси - не по-ниска от плюс 1 °С. Не се допуска полагането на асфалтови смеси при дъжд и върху мокра заледена и заскрежена повърхност.

По изключение на двулентови пътища се допуска с разрешение на инвеститора долен пласт на покритието да се полага при температура на въздуха не по-ниска от 0°С, а основа от битумоминерална смес - при температура на въздуха не по-ниска от минус 5°С. В такива случаи самосвалите трябва да се покриват или да са изолирани по подходящ начин; пластовете, които се полагат, да са с дебелина най-малко 5 см за долен пласт на покритието и най-малко 6 см за основа от битумоминерални смеси; температурата на асфалтовата смес, доставена на местополагането, да е не по-ниска от 150°С, полагането и уплътняването на сместа да се извършва бързо и без прекъсване. Не се допуска полагането на асфалтобетонни смеси за горен пласт на покритието през месеците ноември, декември, януари и февруари.

Чл. 121. Асфалтобетонното покритие се полага върху нова пътна основа или върху съществуваща асфалтова, трошенокаменна, баластрена или бетонна настилка. Съществуващата настилка, която се използва за основа трябва да бъде ремонтирана. Когато нейният напречен профил се различава от този на новото асфалтобетонно покритие, трябва да се положи изравнителен пласт от битумоминерална или порьозна асфалтобетонна смес.

При уширяване на съществуващата настилка, неговите пластове, както и земното легло под него, трябва да бъдат уплътнени до съответната проектна плътност.

Повърхността, върху която се полагат асфалтовите смеси, трябва да е почистена от прах, кал и други замърсявания. Почистването се извършва с метални четки, метли или чрез продухване с въздушна струя под налягане 0.3 до 0.5 атм. При наличието на плътна корица кал, тя трябва да се разкърти и отстрани.

Чл. 122. Преди полагане на асфалтобетонната смес за осигуряване на връзка между покритието и основата, върху почистената основа се прави предварителен разлив с битум.

Предварителен разлив за връзка не се прави, когато асфалтобетонната смес се полага върху нова основа от битуминерална смес, от трошен камък или шлака със запечатка от минералбетон и баластра. Разливът за връзка се прави с автогудронатор 2 до 3 часа преди полагане на асфалтобетонната смес от същия битум, с който тя се произвежда. При работа с малък обем се допуска разливът да се прави с ръчна пръскачка.

Асфалтовите смеси, доставени на местополагането, трябва да имат температура не по-ниска от 130°С, а при студено време - не по-ниска от 150°С.

Чл. 123. Полагането на асфалтовите смеси се извършва машинно с асфалторазстилачи. По изключение се допуска и ръчно полагане, но само на малки обекти, ако това е предвидено в проекта. Полагането на асфалтови пластове на автомагистрали става с асфалторазстилачи, работещи с електронно нивелиращо устройство. Дебелината на асфалтовия пласт, положен и уплътнен с вибрационна-та дъска на асфалторазстилача трябва да е с 15 до 25% по-голяма от проектната, а при ръчно полагане с 25 до 35% по-голяма от проектната. Минималната дебелина на долен пласт на покритието и на отделен пласт на основата трябва да е най-малко 1.4 пъти по-голяма от максималния размер на минералните зърна в сместа, а на горния пласт на покритието най-малко 1.7 пъти.

Пътни основи от битумоминерални смеси се полагат на един или на няколко пласта, съобразно наличните уплътнителни машини, като дебелината на .уплътнявания пласт не трябва да надвишава 15 см. При направа на асфалтови настилки в участъци от пътя с надлъжен наклон по-голям от 4%, посоката на полагане и валиране на пластове-те трябва да е отдолу нагоре.

Надлъжната и напречната работни фуги се изпълняват перпендикуляр-но една на друга, като се осигурява пълно уплътняване на сместа в зоната на същите.

При изпълнение на горен пласт на асфалтобетонно покритие, работни-те фуги се подготвят, като ръбовете на по-рано положените ленти се оформят вертикално и намазват с битум преди полагане на съседната ивица.

За осигуряване на по-добра връзка на съседните ленти в работните фуги, ръбът на по-рано положената лента да се загрее, като се покрие с гореща смес ивица широка 15 - 20 см от ръба на лентата. В тези случаи уплътняването на сместа в зоната на фугата трябва да завърши, докато нейната температура не е спаднала под 100°С. Отделните асфалтови ленти се полагат така, че надлъжните и напречни работни фуги на лежащите един върху друг пластове да са разместени на разсто-яние най-малко 20 см една от друга.

Чл. 124. Асфалтовите снеси се уплътняват със статични, вибрационни и пневматични валяци. Видът и броят на валяците се избират съобразно производителността на полагането, състава на сместа, дебелината на пласта и температурата на въздуха.

Валирането става най-малко с два валяка - лек 4 до 6 т и тежък 8 до 10 т. Валирането започва с лекия валяк, непосредствено след полагането на сместа с 4 до 6 минавания в точка и продължава с тежкия валяк до окончателно уплътняване, с 10 до 20 минавания в точка. При работа с виброваляк уплътняването започва без вибрации с 2 до 3 минавания в точка и продължава с вибрации с 3 до 6 минавания в точка, като се препоръчва да завърши с пневматичен и тежък стоманобандажен валяк.

При работа с пневматичен валяк след 2 до 3 минавания на лекия валяк, уплътняването продължава с 6 до 8 минавания на пневматичния валяк и завършва с 2 до 3 минавания на тежък стоманобандажен валяк. Във всички случаи точният брой на минаванията на всеки вид валяк трябва да се установи преди започване на полагането на сместа, въз основа на пробно уплътняване до постигане на проектната плътност. При температура на въздуха под плюс 5°С уплътняването се извършва с тежки валяци непосредствено след полагането на сместа, като броят им се завишава с два валяка спрямо необходимия в топло време и в състава им се включва задължително пневматичен валяк. Полагането и уплътняването на сместа в студено време трябва да се извършва интензивно и без прекъсвания.

Чл. 125. Валирането на положената лента започва от по-ниския й ръб, като при

всяко минаване валякът застъпва предишната си диря с около 20 см. Валякът се намира в непрекъснато движение със скорост не по-голяма от 2 до 3 км/час. Не се допуска престой на валяка върху неуплътнен окончателно асфалтов пласт. Смяната на хода на валяка от преден на заден и обратно се извършва плавно и без престой. Появата на фини пукнатини при валирането, които изчезват при следващите минавания на валяка, не представляват дефекти на пласта. При появата на дълбоки пукнатини при валирането, преминаващи през цялата дебелина на пласта, сместа се бракува, отстранява и замества с нова, отговаряща на техническите изисквания. Преди да се положи новата смес, ръбовете на пласта се изсичат вертикално, почистват се и се намазват с горещ битум. При малки площи новата смес се полага ръчно с дебелина 25 до 35 % по-голяма от тази на околната площ и се уплътнява с валяк или с ръчна трамбовка. В случай, че при валирането се установят други дефекти на пласта, дължащи се на некачествена смес (със завишено или недостатъчно съдържание на битум, неспазен зърнометричен състав, прегоряла и др.), сместа се бракува, отстранява и заменя с нова, както е указано по-горе.

Недостъпните за валяка места се уплътняват с механична или ръчна метална трамбовка, така че следата от удара на трамбовката да покрива предишната с около 1/3. Уплътняването продължава до пълно изчезване на следите от ударите на трамбовката. В процеса на уплътняването след началните 2 до 3 минавания на лекия валяк се проверяват равността и напречния наклон на пласта с 4-метрова лата и шаблон. Установените недопустими отклонения се поправят веднага, чрез отнемане или прибавяне на гореща смес.

Чл. 126. Движението по готовото асфалтобетонно покритие се пуска най-рано 2 часа след неговото окончателно уплътняване.

Чл. 127. По време на строителството се контролират качествата на съставните материали, точността на дозиране на битума и на минералните материали, температурния режим при производството, продължителността на бъркане на сместа, температурата на готовата смес, нейния състав и физикомеханични показатели по БДС 4132. Контролират се също за всеки пласт на покритието ширината, дебелината, напречния наклон, нивото, равността и коефициентът на уплътнение по БДС 4475.

При установяване на отклонения по-големи от допустимите в чл. 168 веднага се извършват съответни поправки.

19. ГРАПАВИ АСФАЛТОВИ ПОКРИТИЯ

Чл. 128. Грапавите асфалтови покрития са три вида - асфалтобетон с високо съдържание на едри каменни зърна, единична повърхностна обработка с равнозърнеста каменна фракция и набита равнозърнеста каменна фракция в повърхността на асфалтобетонното покритие.

Чл. 129. Асфалтобетон с високо съдържание на едри каменни зърна се прави от плътна смес тип А, както и от плътна смес тип Б марка I, по БДС 4132, в която естественият пясък е заменен с трошен пясък. Прилага се технологията за направа на горен пласт на асфалто-бетонното покритие съгласно т. 18.

Чл. 130. Повърхностна обработка с равнозърнеста каменна фракция се прави предимно за възстановяване на грапавостта на стари асфалтови покрития.

Изпълнява се по технологията на единична повърхностна обработка съгласно т. 16 с битум марка 161/200, а при по-високи дневни температури с битум марка 121/160. Използва се равнозърнеста фракция от трошен камък, чийто размер се избира според категорията на движението по следващата таблица:

Категория на движението	Размер на фракцията, мм
Много леко	5/10
Леко	10/15
Средно	10/15

фракцията трябва да отговаря на изискванията в БДС 2282 и да е предварително обработена с битум.

Сцеплението между използваните фракции и битума се проверява по БДС 13302 и трябва да е най-малко бал 8, а за автомагистрали бал 4. В случай, че това условие не е спазено, допуска се към битума да се прибавят повърхностно активни добавки по предписан от лабораторията начин или към фракцията да се прибавят варовиково каменно брашно или полугасена вар на прах.

Чл. 131. Каменната фракция се обработва предварително в асфалтосмесител с битум марка Б 40/65, Б 60/90, Б 91/120, Б 121/160, Б 160/200 по рецепта, изготвена от лабораторията.

Преди обработването с битума фракцията се изсушава и загрява до температура, указана в следващата таблица:

Употребен битум	Работна температура на битума, °С	Температура на изсушената фракция, °С	Температура на обработената с битум фракция, °С
Б 40/65	150 до 170	160 до 180	150 до 180
Б 66/90	140 до 160	160 до 170	140 до170
Б 91/120	140 до 160	150 до 170	140 до 160
Б 121/160	140 до 160	140 до 170	140 до 160
Б 161/200	130 до 150	130 до 160	130 до 150

Обработената с битум фракция се използва гореща или след като изстине, ако при изстиването зърната й не се слепват.

Чл. 132. Повърхностната обработка се прави във време без валежи при температура на въздуха над плюс 15°С, през периода 1 април до 30 септември. Не се допуска обработката да се прави върху мокра или замърсена с прах и кал основа.

Технологията на изпълнението е същата, както на единична повърхностна обработка съгласно т. 16 при спазване на следните допълнителни условия:

- разливането на битума става с автогудронатор равномерно и при спазване нормата за разлива. Забелязаните частични пропуски в равномерността на разлива се поправят чрез разтриване на битума с четки;

- разстилането на фракцията се извършва машинно, а при къси участъци се допуска и ръчно. Ръчното разстилане трябва да завърши най-късно 20 минути, а машинното най-късно 5 минути след разливането на битума. фракцията трябва да е равномерно разпределена по цялата повърхност. Не се допускат непокрити с фракция места;

- при ръчно разстилане на фракцията се складира предварително на банкета върху подложени ламарини, за да не се замърсява. Температурата при горещо полагане на обработените с полутвърд битум фракции трябва да не е по-ниска от 120°С;

- вапирането на повърхностната обработка се извършва веднага след разстилане на фракцията с пневматични валяци при 4 до 5 минавания в точка. По изключение се допуска валиране със стоманобандажни валяци 8 до 10 тона;

- работи се по цяла ширина на пътя, при отбито движение. При невъзможност за отбиване на движението се допуска работа на половин ширина, като движението се пусне по свободната лента с ограничена скорост до 30 км/час.

Чл. 133. По време на строителството се проверява качеството на битума на всеки 100 т и на фракциите на всеки 500 куб.м. - зърнометричен състав, съдържание на пръчковидни и плочковидни зърна и на прахови и глинести частици. На асфалтовата база се води дневник за приготовляването на битума в отделните казани и за мястото на разливането му. Контролират се също температурата на битума и на въздуха, разходните норми за материалите и тяхното равномерно разпределение по цялата повърхност.

Чл. 134. Набиването на равнозърнеста каменна фракция в повърхността на асфалтобетонното покритие се прави на покрития, изградени от плътна асфалтобетонна смес с ниско съдържание на едри каменни зърна.

Чл. 135. Асфалтобетонната смес, в която се набива фракцията трябва да отговаря на изискванията на БДС 4132 за смес тип В марки I и II. Трошенокаменната фракция за набиване трябва да отговаря на изискванията в БДС 2282. обработването на фракцията с битум става, както е указано в чл.129.

Чл. 136. Обработената с битум фракция се разстила машинно или ръчно върху

положения горен пласт на покритието. Разстилането се извършва равно-мерно, непосредствено след разстилача или след частично уплътняване на пласта с 2 до 3 минавания на лек 4 до 6 тона стоманобандажен валяк. Оптималната температура на пласта, в който се набива фракцията, е 100 до 120° С. Тя се определя опитно за всеки конкретен обект. Температурата на горещата фракция при разстилането трябва да бъде най-малко 130°С.

Валирането на покритието след разстилане на фракцията става със стоманобандажни валяци и продължава до постигане на проектната плътност на асфалтобетонния пласт.

Чл. 137. По време на строителството се контролират качеството на фракциите и бигума, тяхната температура, разходната норма на фракцията и равномерното й разпределение по повърхността на пласта. Освен това се контролира и качеството на асфалтобетонната смес и на готовия пласт, както е указано в чл. 127.

Чл. 138. Приемането на грапави асфалтови покрития става съгласно т. 21, като важат допустимите отклонения, съответно за повърхностни обработки и асфалтобетонно покритие.

20. ЦИМЕНТОБЕТОННИ ПОКРИТИЯ

Чл. 139. Циментобетониите покрития са неармирани или армирани, еднопластови или двупластови върху основа от баластра, трошен камък или шлака, циментобаластра, циментопочва и битумоминерална смес с дебелина съгласно проекта.

Чл. 140. Материалите за циментобетонни покрития трябва да отговарят на следните изисквания:

- портландцимент марка не по-ниска от 350 съгласно БДС 27, със съдържание на двуалуминиев триокис не повече от 10 % и добавка от гранулирана високопещна шлака не повече от 15 %;

- пясъкът да отговаря на изискванията на БДС 171 за бетонни групи III и IV;

- чакълът да отговаря на изискванията в БДС 169, а трошеният камък -в БДС 170 за бетонни групи IV; фракция 0 - 2 мм трябва да е във всички случай от естествен пясък. Допуска се употребата на фракция 0 - 5 мм от естествен пясък. За еднопластови покрития и за горен пласт на двупластови покрития се употребява фракция 10 - 20 мм от трошен камък или трошен чакъл;

- пластификаторите за бетонната смес трябва да са одобрени от инвеститора;

- водата да отговаря на изискванията в БДС 636;

- стоманата за дюбелите да отговаря на изискванията в БДС 4758;

- армировъчната мрежа да отговаря на изискванията в БДС 9253;

- пастата за заливане на фуги да отговаря на изискванията в БДС 4551

Чл. 141. Бетонната смес се произвежда в бетонен възел с тегловно дозиране на материалите.

Чл. 142. Полагането и обработването на бетона се извършва с комплект машини, които се движат по релсов път или с комбайн с пълзящ кофраж, който се движи по гъсенични вериги по основата. Не се допуска ръчно полагане и обработване на бетона, освен за заводски пътища, площадки и паркинги, ако това е предвидено в проекта.

Чл. 143. Съставът на бетонната смес при работа с комбайн с пълзящ кофраж се подбира такъв, че вертикалните странични стени и техните ръбове да не се свличат след уплътняването на бетонната смес.

Чл. 144. Транспортът на бетонната смес от бетонния възел до местополагането се извършва със самосвали бетоновози или автобетонарки, чийто брой и капацитет се избират така, че да се осигури бързо и непрекъснато подвозване на произведената смес. В дъждовни и много горещи дни бетонната смес се предпазва по време на транспортирането от намокряне или изсъхване по начин, одобрен от инвеститора.

Чл. 145. Времето от произвеждането на бетонната смес до окончателното й уплътняване и заглаждане трябва да е не повече от 45 мин., а при горещо и ветровито време не повече от 30 мин.

Чл. 146. Основата, върху която се полага бетонът, трябва да е здрава, чиста и равна. Допускат се отклонения от проектното ниво на основата до плюс 5 и минус 10 мм и междини под 4 метрова лата до 10 мм. При работа с комбайн с пълзящ кофраж основата се уширява, като се включва и ширината на веригите на комбайна, а земното легло се прави най-малко с 2 до 2,5 м по-широко от покритието.

Чл. 147. Кофражният релсов прът трябва да лежи по цялата си дължина и ши-рина плътно върху основата така, че слягането след преминаването на машините да не е по-голямо от 5 мм спрямо проектното ниво на кофража.

Допускат се отклонения от проектното ниво на релсовия път не по-големи от + 10 мм и разлика между нивата на съседните кофражни звена не повече от 1 мм и не повече от 6 мм на обща дължина на кофража 80 м.

За комбайни с автоматично управление допустимото отклонение от ос-та на покритието е + 5 мм.

Чл. 148. Циментобетонното покритие се полага по цялата ширина на платното. Допуска се полагане и на половин ширина или на една лента за движение, когато теренните условия създават трудности за подвозване на бетонната смес (планински терен, високи насипи, заблатен терен).

Чл. 149. Циментобетонното покритие се изпълнява при температура на въздуха не по-ниска от плюс 5°С и при температура на бетонната. смес не по-висока от плюс 30°С. Допуска се полагане на бетона и при отрицател-ни температури с разрешение от инвеститора, по одобрена от него технология.

Чл. 150. По време на бетонирането се забранява изсипване на бетона от самосвалите върху конструкциите на фугите. Те се засипват с бетон ръчно, след което бетонът в и около тях се вибрира с потопяеми вибратори. При двупластово покритие горният край на конструкцията на фугите трябва да лежи по-ниско от уплътнената повърхност на долния пласт. Летвите или лентите за напречните и надлъжните фуги също се закрепват и засипват с бетон ръчно.

Чл. 151. Дюбелите се режат задължително от едната страна перпендикулярно на оста. Те се поставят на носеща конструкция от студено изтеглена тел, успоредно на оста и на повърхността на основата.

Чл. 152. Армировъчните мрежи се полагат така, че към двата странични ръба на плочата да остават непокрити с мрежа ивици широки 4 - 5 см. В надлъжна и напречна посока мрежите се застъпват с 25 см за връзка.

Чл. 153. Заглаждащата машина трябва да се движи непосредствено след втората уплътнителна машина. В случай на засъхване на горния пласт преди заглаждането му двете машини се връщат за повторна обработка на пласта.

Чл. 154. Не се допуска ръсенето с вода за улесняване обработването на засъхнал бетон. Когато след преминаване на уплътняващата машина по повърхността на покритието остава вода, същата се отстранява и се прави корекция на състава на бетона в бетонния възел.

Чл. 155. След заглаждането на бетонното покритие, повърхността му се награпява по одобрен от инвеститора начин.

Чл. 156. Равността на покритието се измерва надлъжно, напречно и косо на оста на платното. Когато се установят неравности под заглаждащата греда по-големи от 5 мм, машината се връща обратно и повтаря заглаждането.

Чл. 157. При еднопластово покритие целият пласт се разстила наведнъж. При двупластово покритие се работи последователно всеки пласт с отделен разстилач.

Чл. 158. Върху повърхността на покритието се нанася защитен филм от подходящ материал със светъл цвят, способен да запази от изпарение в продължение на 21 дни не по-малко от 75 % от съдържащата се в бетона свободна вода.

Чл. 159. През месец април, май, юни, юли и август, при слънчево време през първите 3 дни пресният бетон се покрива със сенници, както и винаги при дъжд.

Чл. 160. При строежа на автомагистрали през първите 3 дни се осигурява температурен градиент не по-висок от 0.7° С/см, чрез поддържане на температурно влажностен режим, одобрен от инвеститора.

Чл. 161. Фугите се изрязват, без да се предизвикват обрушвания веднага щом това е възможно, но не по-късно от 7 часа след полагането, когато бетонът е положен сутрин и не по-късно от 18 часа, когато бетонът е положен след обяд.

След изрязването на фугите същите се запълват временно с подходящ пълнител, а окончателното им запълване се извършва най-рано 28 дни след полагането на бетона.

Чл. 162. Строителният транспорт се пуска по бетонното покритие най-рано 21 дни след неговото полагане, при условие че средната температура на въздуха в този период е била не по-ниска от плюс 10°С. Не се допуска по покритието да се движат превозни средства с натоварване на ос по-голямо от 3 тона, както и верижни превозни средства.

Чл. 163. Редовното движение се пуска по покритието след окончателното изпълване на фугите и не по-рано от 28 дни след полагането на бетона.

Чл. 164. По време на строителството се проверяват качеството на материалите, съставът на бетонната смес, технологичния режим при производството и полагането на бетонната смес, температурно-влажностния режим и температурния градиент на бетона, правилното поставяне на релоформите в план и височина, равността на основата, равността и де-белината на покритието, състоянието на повърхността на покритието, както и якостта на бетона съгласно БДС 9673. При установяване на отклонения по-големи от допустимите в чл. 168 се извършват съответните поправки.

21. ПРИЕМАНЕ НА ЗАВЪРШЕНИТЕ ПОКРИТИЯ

Чл. 165. Количеството и качеството на извършените работи по изграждането на покритието се приемат съгласно ПКС. Приемането се извършва на участъци с дължина най-малко 200 м въз основа на резултатите от измервания на следните показатели:

- ширината, напречния наклон, нивото, най-малко едно измерване на всеки 100 м свободно избрани пикетни точки:

- равността най-малко на 3 места, а за автомагистрали най-малко на 5 места на всеки 100 м, във всяка лента за движение на 1 м от нейния край, успоредно на оста й, с 4-метрова лата. Допуска се измерване на равността й с други уреди, одобрени от инвеститора;

- дебелината и коефициентът на уплътняване най-малко по 1 измерване на всеки 8000 - 10 000 кв.м., чрез вземане на сондажни ядки, изрезки или по друг нормиран метод. Средноаритметичната стойност от най-малко три измервания на дебелината и коефициента на уплътняване трябва да е не по-ниска от проектната стойност.

Чл. 166. При приемане покритието на автомагистрали и на пътища и улици с две самостоятелни платна, освидетелстването се извършва за всяко платно отделно.

Чл. 167. Резултатите от измерванията на дебелината и коефициента на уплътнение, получени и документирани по време на строителството, важат и за освидетелстването. Инвеститорът има право да поиска да се направят допълнително контролни измервания в посочени от него места.

Чл. 168. Допустимите отклонения от проектната стойност на всеки показател са дадени в следващата таблица и текста към нея:

За циглентобетонни покрития допустимата разлика в нивото на съседните плочи при фугите е 3 мм.

Максималните отклонения, указани в таблицата се допускат най-много за 10 % от всички измервания на отделен показател, с изключение на равността.

Допустимите междини за равността може да бъдат превишавани само в отделни случаи, съставляващи най-много 10 %, а за автомагистрали най-много 5 % от броя на всички измервания. Измерените в тези случаи междини не може да бъдат по-големи от 10 мм (за паваж 20 мм), а за автомагистрали не по-големи от 7 мм. При автомагистрали на всеки 500 м се проверява и наличието на вълни по покритието, като алгебричната разлика на отклоненията от проектните коти на две свободно избрани точки, отстоящи на 10 м една от друга в оста на платното, както и на 1 м от неговия ръб, трябва да не надвишава 3 см.

Покритие	Ширина(+), см	Напр. наклон(+),%	Коти на нивелетата,(+), см	Равност междина под 4 м лата, мм	Дебелина(+)	Коеф. на
1. Паваж	5	0,5	5	15	10%
2. Асфалтобетон
автомагистрали	5	0,2	2	5	10%	0,01
други пътища	5	0,3	3	5(7)*	10%	0,02
3. Повърхностни обработки и пропитки	5	0,5	5	-	-	-
4. Циментобетон	5	0,3	3	5	1 см	-

• Цифрата в скоби се отнася за ръчно полагане на асфалтобетона.

Приложение № 1

Списък на инструкциите за извършване и приемане на пътно-строителните работи, които се отменят от раздел "Пътища и улици" на Правилника за извършване и приемане на строителните и монтажните работи

1. „Обобщена инструкция за изпълнение на асфалтови настилки - покривки и основи" - НИИП, изд. 1971 г.

2. ІV-13-57 „Инструкция за поточно извършване на трошенокаменни пренастилки и асфалтови настилки" - ГУП, изд. 1957 г.

3. ІV-4-66 „Инструкция за направа, контрол и приемане на асфалтови покривки, полагани по горещ начин" - НИИП, изд. 1966 г.

4. ІV-17-72 „Норми и правила за направа, контрол и приемане на основи на пътни настилки от баластра, трошен камък и ломен камък" - ГУП, изд.1972 г.

5. ІV-8-68 „Временна инструкция за направа, контрол и приемане на пластове от бит. мин. смеси, полагани по горещ начин в пътните основи"-НИИП, изд.1968 г.

6. ІV-9-70 „Инструкция за направа на пътни основи от доменен негранулиран шлак, необработен със свързващо вещество" - ГУП, изд. 1970 г.

7. ІV-12-71 „Технология за изпълнение на бетонни пътни покривки" -НИИП, изд. 1971 г.

8. ІV-7-67 „Временна инструкция за направа на грапави асфалтови покривки" - НИИП, изд. 1967 г.

9. ІV-21-73 „Инструкция за направа и контрол на пътни основи отльосова почва, стабилизирана с цимент" - ГУП, изд. 1973 г.

10. ІV-22-73 „Инструкция за направа и контрол на пътни основи от баластра, стабилизирана с цимент" - ГУП, изд. 1973 г.

11. ІV-24-73 „Инструкция за направа и контрол на пътни основи от баластра, трошен камък с подбрана зърнометрия и негранулиран доменен шлак, стабилизиран с гранулиран доменен шлак" - ГУП, изд. 1973 HT