ПРАВИЛНИК ЗА ПОМИРЕНИЕ НА АРБИТРАЖНИЯ СЪД ПРИ БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

от Тефтера
Направо към: навигация, търсене

Въведение

Спогодбата е желан способ за разрешаване на частноправни спорове. За да спомогне за извънсъдебно и арбитражно уреждане на тези спорове, Българската търговско-промишлена палата предлага този правилник за помирение.


Приложно поле

Чл. 1. (1) Предмет на помирението по този правилник могат да бъдат Вътрешни и международни спорове от частноправен характер по които е допустимо сключване на спогодба. (2) Наличието на висящ съдебен или арбитражен процес по същия спор не е пречка за започване на помирение по този правилник.



Започване на помирението

Чл. 2. (1) Помирителното производство започва по общо съгласие на страните по спора, или по искане на една от тях. (2) Страните подават до Секретариата на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата молба за започване на помирение, в три екземпляра, в която излагат накратко предмета на спора и становището по него. Те внасят такса за образуване на помирителното производство, определена в Тарифа към този правилник.

(3) Когато молбата за помирение се подава от една от страните, Секретариатът на Арбитражния съд изпраща незабавно препис от тази молба на другата страна, като й дава 15-дневен срок от получаване на съобщението да заяви дали приема или отказва да участва в помирението. При отказ или при липса на отговор, помирително производство не се образува. Секретариатът уведомява за това молителя и му възстановява 50% от внесената такса.

(4) Ако другата страна приеме да участва в помирението, тя уведомява писмено Секретариата за своето съгласие. Секретариатът образува производство по помирението и незабавно изпраща препис от становището на молителя.

(5) След образуване на производството за помирение, председателят на Арбитражния съд определя аванса за разноски, който следва да бъде внесен в определен срок поравно от страните. Ако една от страните не внесе своята част от тези разноски, но желае да участва в опита за помирение, другата страна може да внесе и нейната част. При невнасяне пълния размер на аванса помирителното производство се прекратява, за което страните се уведомяват незабавно.



Помирител

Чл. 3. (1) Ако страните не са определили помирител, председателят на Арбитражния съд определя един неутрален помирител, като изхода от характера на спора и квалификацията на помирителя. Секретариатът уведомява помирителя и страните за това и определя срок, в който следва да обосноват становищата си. (2) При приемане на мисията, помирителят представя в Секретариата и на страните, които участват в производството за помирение, писмена декларация за независимост и безпристрастност при осъществяване на помирението, както и за конфиденциалност по отношение на фактите и обстоятелствата, които са му станали известни във връзка с това.

(3) Освен при съгласие на страните, помирителят не може да бъде арбитър, представител или съветник на някои от тях в арбитражно производство по същия спор.

(4) Страните се задължават да не призовават помирителя като свидетел в съдебен или арбитражен процес по спора, предмет на помирението, освен при общо съгласие.

(5) Ако помирителя почине, откаже се от мисията си или не изпълнява своите задължения, той се заменя с нов помирител по реда на ал. 1.



Производство за помирение

Чл. 4. (1) За изясняване на спорните обстоятелства и за обсъждане на възможните отстъпки, които всяка от страните би била склонна да направи с оглед доброволното уреждане на спора, помирителят може да се среща с всяка от страните поотделно, преди да ги покани за съвместно обсъждане на възможните варианти за помирение. Българската търговско-промишлена палата предоставя безвъзмездно помещение за срещи на помирителя със страните. (2) В предложенията за евентуална спогодба, помирителят се ръководи от фактите, приложимия закон и справедливостта.

(3) Страните участват в помирителното производство лично или чрез изрично упълномощени представители. Те могат да бъдат подпомагани и от съветници. На срещите с помирителя, трети лица могат да присъстват само със съгласие на страните.

(4) Ако опитът за помирение е успешен, постигнатата спогодба се подписва от страните и от помирителя. Един екземпляр от нея се прилага към досието по помирението.

(5) Когато помирението е постигнато по спор по висящо дело пред Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, страните могат да поискат сключената от тях спогодба да се възпроизведе в арбитражно решение при уговорени условия.

(6) Страните се задължават да не използват като доказателство в съдебно или арбитражно производство:

а) изложените от другата страна становища или предложения, направени при опита за помирение;

б) предложенията, направени от помирителя;

в) факта, че една от страните е изявила готовност да приеме предложенията на помирителя за спогодба.



Приключване на производството за помирение

Чл. 5. (1) Опитът за помирение приключва: а) с подписване на споразумение при условията на чл. 4, ал. 4;

б) с писмено уведомяване на помирителя от страните или една от тях за отказа им от опита за помирение;

в) с протокол от помирителя, които констатира, че опита за помирение е бил неуспешен.

(2) Наличието на процедура за помирение пред други организации и лица не е пречка за провеждане на помирение по този правилник.



Разноски по помирението

Чл. 6. (1) Разноските за производството за помирение включват: а) административната такса, определена в Тарифата, която е неразделна част от този правилник;

б) разноските на помирителя за командировки, когато се налагат такива;

в) възнаграждението на помирителя.

(2) Разноските по помирението се понасят поравно от страните, освен ако в спогодбата е предвидено друго.

(3) Извън разноските по ал. 1 на този член, всяка от страните понася направените от нея други разходи във връзка с помирението.

(4) Възнаграждението на помирителя се определя от председателя на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, които се ръководи от характера на спора и употребеното време от помирителя. Той може да изиска и мнението на страните.

Правилникът е приет от Изпълнителното бюро на БТПП, с Протокол 22/5-99 от 12.05.1999 г. и Решение на Управителния съвет на БТПП от 16.12.1998 г. във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 8 от Устава на БТПП и влиза в сила от 5 юли 1999 г.