Закон за безопасно използване на ядрената енергия

Закон за безопасно използване на ядрената енергия

Обн. ДВ. бр.63 от 28 Юни 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г.

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.. Този закон урежда обществените отношения, свързани с държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и с безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, както и правата и задълженията на лицата, които осъществяват тези дейности, за осигуряване на ядрена безопасност и радиационна защита.

Чл. 2.. Ядрената енергия и ядрените материали се използват само за мирни цели в съответствие с този закон и с ратифицираните по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България международни договори.

Чл. 3.. (1) Ядрената енергия и йонизиращите лъчения се използват в съответствие с изискванията и принципите на ядрената безопасност и радиационната защита с цел осигуряване защитата на човешкия живот, здравето и условията на живот на сегашното и бъдещите поколения, околната среда и материалните ценности от вредното въздействие на йонизиращите лъчения.

(2) При използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и при управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво:

• 1. ядрената безопасност и радиационната защита имат приоритет пред всички други аспекти на тази дейност;

• 2. облъчването с йонизиращи лъчения на персонала и населението се поддържа на възможно най-ниско разумно достижимо ниво.

Глава втора.ДЪРЖАВНО РЕГУЛИРАНЕ

Раздел I.Агенция за ядрено регулиране

Чл. 4.. (1) Държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и на безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво се осъществява от председателя на Агенцията за ядрено регулиране, наричана по-нататък "агенцията", който е независим специализиран орган на изпълнителната власт и има компетентност, определена с този закон.

(2) Председателят на агенцията се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя за срок 5 години и може да бъде назначаван за още един мандат.

(3) При осъществяване на своите правомощия председателят се подпомага от двама заместник-председатели, които се определят с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията и се назначават от министър-председателя.

Чл. 5.. Председателят на агенцията:

• 1. ръководи и представлява агенцията;

• 2. издава, изменя, допълва, подновява, прекратява и отнема лицензии и разрешения за безопасно осъществяване на дейностите по този закон;

• 3. осъществява контрол по спазване на изискванията и нормите за безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво и на условията на издадените лицензии и разрешения;

• 4. издава и отнема удостоверения за правоспособност за работа в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения;

• 5. налага принудителните административни мерки и административните наказания в случаите, предвидени по този закон;

• 6. възлага извършването на експертизи, проучвания и изследвания, свързани с ядрената безопасност и радиационната защита при използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и при управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво;

• 7. осъществява взаимодействие с органите на изпълнителната власт, в чиято компетентност са предоставени регулаторни и контролни функции в областта на използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, и предлага на Министерския съвет мерки за координиране на тези дейности;

• 8. осъществява международното сътрудничество на Република България в областта на безопасността при използването на ядрената енергия, йонизиращите лъчения и при управлението на радиоактивните отпадъци и отработено гориво;

• 9. предоставя на граждани, юридически лица и държавни органи обективна информация относно състоянието по ядрената безопасност и радиационната защита;

• 10. внася ежегодно в Министерския съвет доклад за състоянието на ядрената безопасност и радиационната защита при използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и при управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, както и за дейността на агенцията;

• 11. организира и координира подготовката и внася в Министерския съвет доклади в изпълнение на задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност и Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци;

• 12. организира и координира изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от Споразумението между Народна република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие, както и по Допълнителния протокол към него;

• 13. изпълнява функциите на централен орган и пункт за връзка за уведомяване при авария и оказване на помощ съгласно Конвенцията за оперативно уведомяване при ядрена авария и Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка;

• 14. разработва и предлага за приемане от Министерския съвет наредби по прилагането на този закон;

• 15. упражнява и други правомощия, възложени му с нормативни актове.

Чл. 6.. (1) За председател и заместник-председатели на агенцията се назначават български граждани:

• 1. с висше образование по природни или технически науки на образователно-квалификационна степен "магистър";

• 2. с постоянен адрес на територията на страната;

• 3. с трудов и/или служебен стаж не по-малко от 10 години в областта на използването на ядрената енергия или йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивните отпадъци или отработеното гориво, както и в областта на държавното регулиране на безопасното осъществяване на тези дейности;

• 4. които не са осъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.

(2) Председателят и заместник-председателите не могат:

• 1. да бъдат лица, които са еднолични търговци, акционери, съдружници, управители, прокуристи, консултанти или членове на управителни или контролни органи на предприятия и организации, които извършват дейности по този закон;

• 2. да заемат друга платена длъжност, освен ако упражняват научна или преподавателска дейност.

(3) Размерите на възнагражденията на председателя и на заместник-председателите се определят, както следва:

• 1. на председателя - 95 на сто от три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт;

• 2. на заместник-председателите - 90 на сто от три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт.

Чл. 7.. (1) Председателят може да бъде освободен преди изтичане на мандата само:

• 1. по негово искане;

• 2. при извършване на грубо нарушение на този закон;

• 3. при извършване на груби и/или системни нарушения на служебните задължения;

• 4. при отпадане на някое от условията за заемане на длъжността;

• 5. при невъзможност да изпълнява задълженията си за срок, по-дълъг от 6 месеца.

(2) В случай на освобождаване по ал. 1, както и при смърт или поставяне под запрещение на председателя на агенцията Министерският съвет определя нов председател при условията и по реда на чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 до края на мандата.

Чл. 8.. (1) В своята дейност председателят на агенцията се подпомага от администрация, организирана в агенцията.

(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(3) Структурата, дейността и организацията на работа на агенцията и нейната численост се определят в устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.

(4) За служителите от администрацията, които изпълняват дейностите по изготвяне на лицензии и разрешения и осъществяват контрол по тяхното спазване, се прилага забраната по чл. 6, ал. 2, т. 1.

Чл. 9.. (1) Към председателя на агенцията се създава:

• 1. Консултативен съвет по въпросите на ядрената безопасност;

• 2. Консултативен съвет по въпросите на радиационната защита.

(2) В консултативните съвети по ал. 1 се включват изтъкнати учени и специалисти в областта на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивни отпадъци и отработено гориво.

(3) Председателят на агенцията със заповед определя състава на консултативните съвети.

(4) Консултативните съвети подпомагат дейността на председателя, като дават становища по научните аспекти на ядрената безопасност и радиационната защита.

(5) Консултативните съвети приемат правила за своята работа и заседанията им се ръководят от председателя на агенцията или от упълномощено от него лице.

Раздел II.Финансиране на Агенцията за ядрено регулиране

Чл. 10.. (1) Дейността на агенцията се финансира от държавния бюджет и от приходите от таксите, събирани по този закон.

(2) Агенцията е администратор на таксите по този закон.

Чл. 11.. (1) Приходите по бюджета на агенцията се набират от:

• 1. таксите, събирани по този закон и лихвите върху тях;

• 2. дарения.

(2) Средствата по бюджета на агенцията се разходват приоритетно за:

• 1. финансиране извършването на проучвания, анализи и експертизи, свързани с оценка на ядрената безопасност и радиационната защита и с дейността по регулиране на ядрената безопасност и радиационната защита по този закон;

• 2. капиталови разходи за развитие на материалната база;

• 3. повишаване квалификацията на служителите в администрацията;

• 4. допълнително материално стимулиране на служителите в администрацията.

Раздел III.Правомощия на други органи

Чл. 12.. Държавните органи, които чрез финансиране или по друг начин съдействат за внедряването и използването на ядрена енергия или източници на йонизиращи лъчения, не могат да имат държавни регулиращи функции по отношение на ядрената безопасност и радиационната защита при осъществяването на тези дейности.

Чл. 13.. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.; доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министрите на здравеопазването, на околната среда и водите, на вътрешните работи, на отбраната, на земеделието и горите, на транспорта, на образованието и науката и председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" осъществяват специализиран контрол в съответствие с предоставените им от закона правомощия.

Глава трета.РАЗРЕШИТЕЛЕН РЕЖИМ

Раздел I.Общи положения

Чл. 14.. (1) Ядрената енергия и източниците на йонизиращи лъчения могат да се използват от физически или юридически лица само след получаване на разрешение и/или лицензия за безопасното осъществяване на съответната дейност в случаите, определени в този закон.

(2) Управлението на радиоактивните отпадъци и на отработеното гориво се извършва от юридически лица само след получаване на разрешение и/или лицензия за безопасното осъществяване на съответната дейност в случаите, определени в този закон.

Чл. 15.. (1) Лицензиите и разрешенията се издават, изменят, подновяват, прекратяват и отнемат от председателя на агенцията при условията на равнопоставеност и прозрачност.

(2) Лицензиите и разрешенията по този закон са индивидуални административни актове.

(3) Лицензия се издава за:

• 1. експлоатация на ядрено съоръжение;

• 2. използване на източници на йонизиращи лъчения за стопански, медицински или научни цели или за осъществяване на контролни функции;

• 3. производство на източници на йонизиращи лъчения или на части за тях;

• 4. работа с източници на йонизиращи лъчения с цел техническо обслужване, монтаж, демонтаж, измервания, строителни и ремонтни дейности и други услуги - за лица, които използват или произвеждат източници на йонизиращи лъчения или части за тях;

• 5. превоз на радиоактивни вещества;

• 6. (отм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

• 7. специализирано обучение.

(4) Разрешение се издава за:

• 1. определяне местоположението на ядрено съоръжение (избор на площадка);

• 2. проектиране на ядрено съоръжение;

• 3. строителство на ядрено съоръжение;

• 4. въвеждане в експлоатация на ядрено съоръжение;

• 5. извършване на промени, водещи до изменение на:

а) конструкции, системи и оборудване, свързани с ядрената безопасност и радиационната защита в ядрено съоръжение;

б) условия и предели за безопасна експлоатация на ядрено съоръжение, на основата на които е издадена лицензията за експлоатация;

в) вътрешните правила за осъществяване на дейността, включващи инструкции, програми, технологични регламенти и други, приложени към лицензията за експлоатация на ядрено съоръжение;

• 6. извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение;

• 7. превоз на ядрен материал;

• 8. (отм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

• 9. строителство на обект с източник на йонизиращи лъчения, монтаж и предварителни изпитвания, извършени въз основа на технически проект и мерки за осигуряване на радиационната защита;

• 10. извеждане от експлоатация на обект с радиоактивни вещества;

• 11. временно съхраняване на радиоактивни вещества, получени при извършването на дейности с източници на йонизиращи лъчения или свързани с такава дейност;

• 12. еднократен превоз на радиоактивни вещества;

• 13. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2007 г.) внос и износ на източници на йонизиращи лъчения или на части за тях в случаите, когато те не представляват изделия с двойна употреба по смисъла на Закона за експортния контрол на оръжие и изделия и технологии с двойна употреба;

• 14. сделки с ядрени съоръжения и ядрени материали;

• 15. внос и износ на ядрен материал;

• 16. транзитен превоз на ядрен материал, радиоактивни отпадъци, отработено гориво или други радиоактивни вещества.

(5) Удостоверения за правоспособност се издават на физически лица, които извършват дейности в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения.

Чл. 16.. Лицата, които извършват дейности по използването на ядрената енергия с източници на йонизиращи лъчения и по управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, са длъжни:

• 1. да спазват изискванията, нормите и правилата за ядрена безопасност и радиационна защита при осъществяване на съответната дейност;

• 2. да извършват мониторинг на радиационните характеристики на работната и околната среда;

• 3. да извършват оценка на ядрената безопасност и радиационната защита на ядрените съоръжения и на източниците на йонизиращи лъчения и да предприемат действия и мерки за повишаването им при отчитане на собствения и международния експлоатационен опит и научните постижения в тази област;

• 4. да наемат на работа само лица, които отговарят на установените нормативни изисквания за образование, правоспособност за работа в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения;

• 5. да наемат на работа само лица, които отговарят на специфични здравни изисквания, определени с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването;

• 6. да осигуряват обективна информация на населението и на държавните органи и обществените организации относно състоянието на ядрената безопасност и радиационната защита;

• 7. да осигуряват всички мерки и действия, свързани с безопасното съхраняване на ядрените материали, радиоактивните вещества, отработеното ядрено гориво, както и на радиоактивните отпадъци, получени в резултат на своята дейност, до предаването им за управление на лице, получило лицензия за експлоатация на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци;

• 8. да предприемат мерки за предотвратяване на инциденти и аварии и за ограничаване на последиците от тях;

• 9. да осигуряват достатъчно финансови ресурси за безопасното прекратяване на дейността си;

• 10. да създават такива условия, че при осъществяване на дейността генерирането на радиоактивни отпадъци да бъде на най-ниското достижимо ниво по отношение на обем и радиоактивност;

• 11. да измерват, отчитат и контролират параметри, характеризиращи ядрения материал, радиоактивните вещества и другите източници на йонизиращи лъчения, и да поддържат системи за тяхното отчитане и контрол;

• 12. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) да осигуряват физическата защита на ядрените съоръжения, ядрените материали, радиоактивните вещества и на другите обекти с източници на йонизиращи лъчения и съгласувано с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност", когато това е предвидено в закона;

• 13. да осигуряват обучение на персонала, както и усъвършенстване и контрол на квалификацията му;

• 14. да поддържат високо ниво на качеството на дейностите, които извършват;

• 15. да прилагат системи и оборудване, технологии и процедури, съответстващи на постиженията на науката и техниката и на международно признатия експлоатационен опит;

• 16. да поддържат система за контрол на изхвърлянията на радиоактивни вещества и на радиационната обстановка на площадката, в радиационнозащитната зона и в наблюдаваната зона;

• 17. да поддържат застраховка или друга финансова гаранция срещу ядрена вреда.

Чл. 17.. Забраняват се:

• 1. разработването, производството, предаването, търговията, включително външнотърговската дейност, съхраняването, превозването, включително транзитът, придобиването, притежаването и взривяването на ядрено оръжие или на други ядрени експлозивни устройства, както и разпространението на информация за такива обекти и дейности, когато е насочено срещу националната сигурност, обществения ред или здравето на гражданите;

• 2. повишаването на активността на хранителни стоки и други продукти освен в предвидените със специален закон случаи чрез добавяне на радиоактивни вещества или чрез активацията им, както и вносът и износът на такива стоки и продукти;

• 3. нерегламентираното облъчване с йонизиращи лъчения;

• 4. вносът на радиоактивни отпадъци, освен:

а) при обратен внос на използвани закрити източници на йонизиращи лъчения, произведени в Република България;

б) когато радиоактивните отпадъци са получени от преработване на материали, извършено като услуга в полза на Република България или на българско юридическо лице.

Чл. 18.. (1) Председателят на агенцията издава лицензия:

• 1. по чл. 15, ал. 3, т. 1 - в срок до 9 месеца;

• 2. по чл. 15, ал. 3, т. 7 - в срок до 6 месеца;

• 3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по чл. 15, ал. 3, т. 2 - 5 в срок до един месец.

(2) Председателят на агенцията издава разрешение:

• 1. по чл. 15, ал. 4, точки 1 - 4, 6 и 14 - в срок до 9 месеца;

• 2. по чл. 15, ал. 4, т. 5 - в срок до 6 месеца;

• 3. по чл. 15, ал. 4, точки 7 - 13 и 15 - в срок до един месец;

• 4. по чл. 15, ал. 4, т. 16 - в срок до един месец след приемане на решение от Министерския съвет в случаите по чл. 25, ал. 1.

(3) Сроковете за издаване на лицензия и разрешение започват да текат от получаването на заявление за издаване с всички необходими документи.

(4) Лицензия или разрешение по този закон не се издават на лице, което:

• 1. не отговаря на условията, определени с този закон;

• 2. е обявено в несъстоятелност или е в производство по несъстоятелност;

• 3. е в ликвидация;

• 4. е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете на управителните и контролните им органи.

Чл. 19.. (1) В лицензията и разрешението се определят:

• 1. титулярят и предметът на лицензията или разрешението;

• 2. срокът на лицензията или разрешението;

• 3. съоръжението, чрез което се осъществява дейността, включително технологията и използваните ядрени материали или източници на йонизиращи лъчения;

• 4. условията за осъществяване на дейността, свързани с ядрената безопасност и радиационната защита, включително за извеждане на съоръжението или обекта от експлоатация, в съответствие със задълженията по чл. 16;

• 5. видът, количествата, условията и сроковете за съхраняване на свързаните с осъществяването на дейността ядрен материал, отработено гориво, радиоактивни вещества или други източници на йонизиращи лъчения и радиоактивни отпадъци и идентификационните данни за тях;

• 6. изискванията към лицата, извършващи дейност по лицензията и разрешението;

• 7. изискванията за осигуряване на достатъчно финансови ресурси за поддържане на безопасността за срока на лицензията;

• 8. изискванията за предоставяне на информация от лицензианта и титуляра на разрешение на агенцията, включително изискванията за задължително уведомяване на агенцията в случай на събитие, инцидент или авария, при условия и по ред, предвидени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията;

• 9. изискванията за допускане на контрол и проверка на ядрените съоръжения, обектите с източници на йонизиращи лъчения или транспортните средства и по изпълнение на условията по лицензията или разрешението;

• 10. условията, свързани с воденето на отчетността на ядрения материал, радиоактивните вещества и другите източници на йонизиращи лъчения;

• 11. други изисквания, свързани с националната сигурност и обществения ред.

(2) В зависимост от вида на лицензията или разрешението в акта се вписват всички или част от реквизитите и условията по ал. 1.

Чл. 20.. (1) Лицензия се издава за срок до 10 години.

(2) Срокът на лицензията може да бъде продължен въз основа на оценка на ядрената безопасност и радиационната защита и оценка на действителното състояние на ядреното съоръжение и на обекта с източник на йонизиращи лъчения.

(3) Срокът на лицензията може да бъде продължен за срок не по-дълъг от срока по ал. 1, ако лицензиантът изпълнява всички задължения и изисквания по нея и е направил писмено искане за продължение преди изтичането на срока на първоначалната лицензия или на съответното продължение. Сроковете за представяне на искането за продължаване на лицензията се определят с наредбата по чл. 26, ал. 1.

Чл. 21.. (1) Лицензията или разрешението могат да бъдат изменени по искане на лицензианта, съответно на титуляря на разрешението:

• 1. при промяна на нормативните изисквания по ядрена безопасност и радиационна защита;

• 2. при възникване на нови обстоятелства от съществено значение за ядрената безопасност и радиационната защита, които изискват преразглеждане и изменение на условията на лицензията или разрешението;

• 3. по причини, свързани с националната сигурност и обществения ред.

(2) Лицензиантът или титулярят на разрешението е длъжен в едномесечен срок от настъпването на обстоятелствата по ал. 1, налагащи изменение на лицензията или разрешението, да уведоми за това председателя на агенцията и да поиска изменението на лицензията или разрешението.

(3) В случай че в срока по ал. 2 титулярят не поиска изменение на лицензията или разрешението, председателят на агенцията го уведомява писмено за наличието на обстоятелствата по ал. 1, налагащи изменение на лицензията или разрешението.

Чл. 22.. (1) Лицензията се прекратява:

• 1. поради изтичане на срока;

• 2. по искане на лицензианта, включително когато при осъществяването на дейността възникне поне едно от условията по чл. 56, ал. 2, съответно ал. 3;

• 3. поради отнемане на лицензията;

• 4. при прекратяване на юридическото лице;

• 5. при смърт на лицензираното физическо лице.

(2) Разрешението се прекратява:

• 1. с изпълнението на дейността - предмет на разрешението, или с изтичането на срока, за който е издадено;

• 2. по искане на титуляря на разрешението;

• 3. при прекратяване на лицензията в случаите, когато разрешението е издадено на лицензианта;

• 4. поради отнемане на разрешението.

(3) При прекратяване на лицензия лицензиантът е длъжен да осигурява ядрената безопасност, радиационната защита и физическата защита на ядрените съоръжения, ядрените материали и другите източници на йонизиращи лъчения до издаването на нова лицензия на нов титуляр или до безопасното извеждане от експлоатация на съответните съоръжения или обекти.

Чл. 23.. (1) Председателят на агенцията след писмено предупреждение с определен срок отнема издадената лицензия или разрешение:

• 1. когато лицензиантът или титулярят на разрешението не изпълнява или нарушава:

а) задълженията по чл. 16 и/или условия, включени в лицензията или разрешението, свързани с ядрената безопасност и радиационната защита, или

б) предписания на контролни органи или наложени принудителни административни мерки по този закон;

в) условия или задължения, включени в лицензията по чл. 15, ал. 3, т. 7;

• 2. когато лицензиантът или титулярят е представил неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията или разрешението и които са от значение за ядрената безопасност и радиационната защита;

• 3. когато се прекратява дейността на лицензианта чрез обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;

• 4. по причини, свързани с националната сигурност.

(2) Ако в 14-дневен срок от уведомяването по чл. 21, ал. 3 лицензиантът или титулярят на разрешение не поиска съответно изменение на лицензията или разрешението, председателят на агенцията може да отнеме лицензията или разрешението.

(3) С решението за отнемане на лицензията председателят на агенцията определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-дълъг от една година.

(4) При констатиране на нарушения в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 на лицата се налагат и предвидените по този закон административни наказания или имуществени санкции.

Чл. 24.. Лицензията и разрешението, изменението им или отказът, включително мълчаливият отказ на председателя на агенцията да издаде съответния акт, и отнемането на лицензия или разрешение подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Обжалването на актове на председателя на агенцията не спира тяхното изпълнение.

Чл. 25.. (1) Транзитен превоз на ядрен материал, радиоактивни отпадъци и отработено гориво през територията на Република България се извършва по решение на Министерския съвет и след издаване на разрешение от председателя на агенцията.

(2) Транзитен превоз на радиоактивни вещества през територията на Република България се извършва след издаване на разрешение от председателя на агенцията.

(3) Разрешението се издава на лице, ако:

• 1. то е получило съгласие или разрешение от компетентните органи на изпращащата държава и на приемащата държава за превоза, както и съгласие за обратното приемане на товара;

• 2. използваните транспортни средства за осъществяване на превоза, както и опаковките съответстват на изискванията по международните договори и конвенции за съответния вид превоз и опаковки, както и на действащото българско законодателство;

• 3. то е осигурило физическата защита на превозвания товар.

Чл. 26.. (1) Лицензиите и разрешенията се издават, изменят, подновяват, прекратяват, отнемат и контролират по ред, определен в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.

(2) Изискванията, нормите и правилата за ядрена безопасност и радиационна защита при осъществяване на дейностите по използване на ядрената енергия и източниците на йонизиращи лъчения и управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, включително при избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и на обекти с източници на йонизиращи лъчения, се определят с наредби, приети от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.

(3) Основните норми за радиационна защита се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, министъра на околната среда и водите и председателя на агенцията.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за извършване на превоз на ядрен материал, радиоактивни отпадъци и радиоактивни вещества се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията и министъра на транспорта.

Чл. 27.. (1) В агенцията се водят публични регистри, в които се вписват издадените от председателя на агенцията:

• 1. лицензии и разрешения, както и тяхното изменение, подновяване, прекратяване и отнемане;

• 2. удостоверения за правоспособност за работа в ядрени съоръжения и с източници на йонизиращи лъчения.

(2) Обстоятелствата, които подлежат на вписване в регистрите, и редът за тяхното вписване се определят с наредбата по чл. 26, ал. 1.

Раздел II.Такси

Чл. 28.. (1) За осъществяване регулирането на дейностите по този закон се събират такси, определени по размер с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) Таксите по ал. 1 се заплащат от заявителя или от лицензианта или титуляря на разрешение за:

• 1. разглеждане на заявление за издаване на лицензия или разрешение;

• 2. издаване на лицензия или разрешение;

• 3. полагане на изпит по чл. 66 пред квалификационна изпитна комисия и за издаване на удостоверение за правоспособност;

• 4. изменение на разрешението и/или лицензията;

5. продължаване срока на разрешението или лицензията.

Чл. 29.. (1) (Предишен текст на чл. 29 - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При издаване на разрешение по този закон титулярят на разрешението заплаща такса за разрешението, която включва разходите по оценката на съответствието на заявените данни и обстоятелства с изискванията на ядрената безопасност и радиационната защита, подготовката и контрола по изпълнение на условията му, определени в зависимост от вида на разрешението.

(2) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Не се дължи такса за издаване на разрешение за внос или износ на източници на йонизиращи лъчения или на части от тях.

Чл. 30.. (1) Лицата, получили лицензия по този закон, заплащат лицензионни такси за всяка издадена лицензия.

(2) Лицензионните такси са:

• 1. първоначална - при издаването на лицензията, определена в зависимост от вида на лицензията и включваща разходи за оценката на съответствието на заявените данни и обстоятелства с изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита и подготовката й;

• 2. годишна - за осъществяване на контрол по изпълнение на условията на лицензията и за периодична оценка на състоянието на ядрената безопасност и радиационната защита, в зависимост от вида на лицензията.

(3) Годишната такса се заплаща от лицензианта за всяка година за срока на лицензията, както и за срока на продължаването й.

(4) При изменение на лицензията по искане на лицензианта и при продължаване срока на лицензията се заплаща такса в размер 50 на сто от таксата по ал. 2, т. 1.

Чл. 31.. (1) Редът за заплащане на таксите по този закон се определя с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.

(2) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Първоначалната лицензионна такса за издаване на лицензия за използване на радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения за медицински цели и годишните лицензионни такси са в размер на 50 на сто от определените такси по чл. 28, ал. 1.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Юридическите лица на бюджетна издръжка се освобождават от заплащане на такси по този закон.

Чл. 32.. Таксите за разрешения и за лицензии се признават за текущи разходи за дейността на лицата за целите на данъчното облагане и за икономически обосновани разходи за целите на ценообразуването съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Раздел III.Ядрени съоръжения

Чл. 33.. (1) Председателят на агенцията издава разрешения:

• 1. за определяне местоположението на ядрено съоръжение (избор на площадка);

• 2. за проектиране на ядрено съоръжение;

• 3. за строителство на ядрено съоръжение;

• 4. за въвеждане в експлоатация на ядрено съоръжение.

(2) Разрешенията по ал. 1 се издават преди издаването на лицензия за експлоатация на ядреното съоръжение по този закон на юридическо лице, регистрирано в Република България:

• 1. на което е издадено разрешение за изграждане на нова производствена мощност за производство на електрическа и/или топлинна енергия по реда на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, ако ядреното съоръжение е ядрена централа;

• 2. което е инвеститор при изграждането на друго ядрено съоръжение.

(3) Разрешение се издава, ако заявителят притежава финансови, технически, материални, човешки ресурси и организационна структура за изпълнение на задълженията си за осигуряване на изискванията, нормите и правилата за ядрена безопасност и радиационна защита, определени в наредбата по чл. 26, ал. 2.

(4) Избраната площадка и изготвеният технически проект се одобряват със заповед на председателя на агенцията, ако съответстват на изискванията, нормите и правилата за ядрена безопасност и радиационна защита, определени в наредбата по чл. 26, ал. 2.

Чл. 34.. (1) Разрешение за въвеждане на ядрено съоръжение в експлоатация се издава след издаване на разрешение за ползване на обекта по Закона за устройство на територията.

(2) Изменение на програмата за въвеждане на ядрено съоръжение в експлоатация се извършва само след изменение на издаденото разрешение.

(3) В случай че ядреното съоръжение се въвежда в експлоатация на етапи, за всеки етап се издава отделно разрешение от председателя на агенцията.

Чл. 35.. (1) Лицензията за експлоатация на ядреното съоръжение се издава след изпълнение на условията на разрешението за въвеждане на ядреното съоръжение в експлоатация.

(2) Лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение се издава на юридическо лице, регистрирано в Република България, което:

• 1. е собственик или титуляр на вещни права върху ядреното съоръжение;

• 2. притежава финансови, технически, материални ресурси и организационна структура за поддържане на високо ниво на безопасност за целия срок на експлоатация на ядреното съоръжение и при управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, както и за извеждането му от експлоатация;

• 3. притежава достатъчно квалифициран и правоспособен персонал със съответното ниво на образование и подготовка за всички дейности по експлоатацията на ядреното съоръжение;

• 4. е приело програма от мерки, включително вътрешни правила, необходими за осигуряване и поддържане качеството на всички дейности по експлоатацията на ядреното съоръжение;

• 5. е осигурило условия за поддържане високо ниво на култура на безопасност;

• 6. има утвърдени аварийни планове за действие в случай на авария;

• 7. е осигурило необходимата физическа защита;

• 8. притежава необходимите технически средства и е създало необходимата организация, така че дозите на облъчване на персонала и населението да се поддържат на възможно най-ниско разумно постижимо ниво;

• 9. е осигурило съответствие на съоръженията и заявената дейност по експлоатацията със изискванията, нормите и правилата на ядрена безопасност и радиационна защита.

(3) Лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение се издава за срок до 10 години.

Чл. 36.. (1) Лицензията за експлоатация на ядрено съоръжение включва правото на лицето да използва ядрено съоръжение, което от техническа и технологична гледна точка съответства на нормите за ядрена безопасност и радиационна защита, и да извършва всички дейности, включително извеждането от експлоатация и временното съхраняване на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, за постигане на целта, за която е предназначено съоръжението, при осигуряване на ядрената безопасност и радиационната защита.

(2) За всеки енергиен блок и за всяко друго ядрено съоръжение на площадката на ядрена централа се издава отделна лицензия за експлоатация.

(3) В лицензиите по ал. 2 се посочват и границите на прилежащата площадка на ядреното съоръжение и на зоните с особен статут.

Чл. 37.. (1) Лицензията за експлоатация на ядрено съоръжение се прекратява по искане на лицензианта от датата на издаване на нова лицензия за същата дейност на нов титуляр.

(2) При отнемане на лицензията, ако лицензиантът не разполага с достатъчно средства за осигуряване на ядрената безопасност, радиационната защита и физическата защита при спиране на дейността, средствата се осигуряват от фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения".

Чл. 38.. (1) На лицензианта се издават разрешения за:

• 1. извършване на промени, водещи до изменение на:

а) конструкции, системи и оборудване, свързани с ядрената безопасност и радиационната защита;

б) условия и предели за безопасна експлоатация, на основата на които е издадена лицензията за експлоатация;

в) вътрешните правила за осъществяване дейността на лицензианта, включващи инструкции, програми, технологични регламенти и други, приложени към лицензията за експлоатация;

• 2. извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение;

• 3. внос и износ на ядрен материал;

• 4. превоз на ядрен материал.

(2) Разрешенията по ал. 1, т. 1 се издават, ако исканите промени съответстват на изискванията, правилата и нормите за ядрена безопасност и радиационна защита, определени в наредбата по чл. 26, ал. 2.

(3) В случаите, когато в резултат на издадено разрешение по ал. 1, т. 1 се изменят условия на издадената лицензия, тя се изменя служебно от председателя на агенцията в рамките на издаденото разрешение, без да се дължи такса за изменението й.

(4) Разрешение по ал. 1, т. 3 и 4 се издава за всеки конкретен случай на внос, износ или превоз.

Чл. 39.. (1) Ядрено съоръжение може да бъде изведено от експлоатация само след издаване на разрешение от председателя на агенцията по чл. 38, ал. 1, т. 2.

(2) Разрешението се издава, при условие че лицензиантът представи:

• 1. оценка на ядрената безопасност и радиационната защита при извеждането от експлоатация;

• 2. положително решение по оценка на въздействието върху околната среда;

• 3. програма за извеждането от експлоатация, съответстваща на изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита.

(3) В случай че ядреното съоръжение се извежда от експлоатация на етапи, за всеки етап се издава отделно разрешение от председателя на агенцията.

Чл. 40.. (1) Разрешение за внос или износ по чл. 38, ал. 1, т. 3 се издава на лицензианта, при условие че вносът или износът е свързан с дейността му.

(2) Разрешение за внос и износ на ядрен материал се издава и на едноличен търговец или юридическо лице, при условие че:

• 1. е осигурено превозването на ядрения материал от лице, което има лицензия или разрешение по този закон;

• 2. получателят, за когото са предназначени, има необходимата лицензия или разрешение, които му дават право да използва или съхранява ядрен материал.

Чл. 41.. Разрешението по чл. 38, ал. 1, т. 4 за превоз на ядрен материал се издава на лицензианта, ако той е осигурил превоза в опаковки и с транспортни средства, чиито типове са определени в наредбата по чл. 26, ал. 4, както и физическата защита на ядрения материал.

Чл. 42.. (1) Сделки с ядрени съоръжения и с ядрени материали могат да се извършват след получаване на разрешение от председателя на агенцията, при условие че не се нарушават изискванията, правилата и нормите на ядрената безопасност и радиационната защита.

(2) Председателят на агенцията издава разрешение за сделка на разпореждане с ядрено съоръжение само при условие, че приобретателят по сделката притежава лицензия за съответната дейност по този закон или отговаря на условията за издаване на такава лицензия.

Чл. 43.. (1) Търсенето, проучването и добивът на руда, съдържаща уран и торий, се урежда по реда на Закона за подземните богатства.

(2) Издаването на разрешения и сключването на договор за концесия по Закона за подземните богатства по ал. 1 не изключва изискването за издаване на съответните разрешения или лицензия по този закон.

Чл. 44.. Издаването на разрешения по чл. 33 не отменя изискването за издаване на необходимите разрешения по Закона за устройство на територията.

Раздел IV.Особени правила при изграждане и експлоатация на ядрени централи

Чл. 45.. (1) Ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет.

(2) Предложението за изграждане на ядрена централа се внася от министъра на енергетиката и енергийните ресурси с оценка на:

• 1. ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната среда и физическата защита;

• 2. социално-икономическото значение от изграждането на ядрена централа за страната или за отделни региони;

• 3. радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават в резултат на дейността на ядрена централа, и тяхното управление.

(3) Когато при експлоатацията на ядрената централа е възможно въздействие върху населението и околната среда на територията на друга държава, министърът на външните работи уведомява компетентните органи на тази държава и предоставя при поискване от тяхна страна необходимата им информация за оценка и анализ на възможното въздействие на централата на тяхна територия от гледна точка на безопасността на населението и опазването на околната среда. Полученото официално становище се прилага към предложението по ал. 2.

(4) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси организира обсъждане на предложението за изграждане на ядрена централа, в което участват държавни органи и органи на местното самоуправление, представители на обществените организации и заинтересувани физически и юридически лица. Уведомяването се извършва чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко един месец преди обсъждането. Оценката на резултатите от обсъждането се прилага към предложението по ал. 2.

Чл. 46.. (1) Определянето на лицето, което да изгради и експлоатира ядрена централа като енергиен обект за производство на електрическа и/или топлинна енергия, се осъществява по реда на глава четвърта от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

(2) Издаването на разрешения и лицензии по този закон е условие за влизане в сила на разрешенията и лицензиите по Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

(3) Лицензията за експлоатация на ядрена централа се издава на лице, което е получило лицензия за производство на електрическа и/или топлинна енергия по Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Чл. 47.. (1) Лицензия за експлоатация на ядрена централа се прекратява с прекратяването на лицензията за производство на електрическа и/или топлинна енергия, издадена по Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

(2) Лицензиантът представя на председателя на агенцията план за извеждане от експлоатация на ядрена централа или на отделен енергиен блок или друго ядрено съоръжение на площадката най-малко 3 години преди спиране на електроцентралата за извеждане от експлоатация.

Раздел V.Фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" (В сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 48.. (В сила от 01.01.2003 г.) За финансиране на дейностите по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения се създава фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" към министъра на енергетиката и енергийните ресурси, наричан по-нататък "фонда".

Чл. 49.. (В сила от 01.01.2003 г.) (1) Приходите по фонда се събират, отчитат и централизират в системата на единната бюджетна сметка чрез използване на отделна транзитна сметка, открита на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в Българската народна банка от следните източници:

• 1. вноски от лицата, които експлоатират ядрено съоръжение, в размер, определен от Министерския съвет;

• 2. средства от държавния бюджет, определяни ежегодно със закона за държавния бюджет за съответната година;

• 3. лихви по управлението на набраните средства във фонда и по просрочени плащания на вноските по т. 1;

• 4. дарения;

• 5. други приходи, получени в резултат на управлението на средствата на фонда.

(2) Юридическите лица на бюджетна издръжка се освобождават от заплащане на вноски по ал. 1, т. 1.

(3) Вноските във фонда по ал. 1, т. 1 се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане и за икономически обосновани разходи за целите на ценообразуването съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Вноските по ал. 1, т. 1 са публични държавни вземания, които се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.

Чл. 50.. (В сила от 01.01.2003 г.) (1) Средствата по фонда се изразходват целево само за финансиране на дейностите по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, включително:

• 1. годишната програма на лицензианта, експлоатиращ ядреното съоръжение, което се извежда от експлоатация;

• 2. разходи по съхраняването и погребването на радиоактивни отпадъци, получени от дейности по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения;

• 3. управлението на фонда;

• 4. други, предвидени със закона дейности, свързани с безопасното извеждане от експлоатация.

(2) Разходите по ал. 1 се предвиждат ежегодно по бюджета на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и се извършват чрез обособяване на отделен платежен код в системата на електронно бюджетно разплащане.

(3) Неусвоената част от постъпилите по чл. 49 средства, включително средства от минали години, се отчитат задбалансово. Те са неделима част от единната сметка и се изразходват само в съответствие с разпоредбите на този закон.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Средствата по ал. 3 се управляват в рамките на контрола и управлението на ликвидността на системата на единна сметка.

Чл. 51.. (В сила от 01.01.2003 г.) (1) Фондът се ръководи от управителен съвет, който се състои от 9 членове, включително председател.

(2) Председател на управителния съвет на фонда е министърът на енергетиката и енергийните ресурси.

(3) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на органите на управление на фонда.

Чл. 52.. (В сила от 01.01.2003 г.) (1) Членове на управителния съвет на фонда са заместник-министър на финансите, заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на икономиката, заместник-министър на околната среда и водите, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, председателят на агенцията, представител на лицензиантите, експлоатиращи ядрени централи, и директорът на Института по ядрени изследвания и ядрена енергия към Българската академия на науките.

(2) Ръководителите на министерствата по ал. 1 определят своите представители в управителния съвет на фонда.

(3) Председателят на управителния съвет издава заповед, с която определя поименния състав на управителния съвет.

Чл. 53.. (В сила от 01.01.2003 г.) (1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на 3 месеца.

(2) Заседанията на управителния съвет са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от неговите членове.

(3) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от общия брой на членовете му.

Чл. 54.. (В сила от 01.01.2003 г.) (1) Управителният съвет:

• 1. приема правилник за организацията и дейността на фонда;

• 2. приема проект на бюджет, съпроводен с доклад и разчети, уточняващи размера на отделните приходи и разходи на фонда за всяка бюджетна година;

• 3. разпределя и отпуска средствата за изпълнение на дейности и проекти по извеждане от експлоатация в съответствие с програмата за извеждане от експлоатация на лицензиантите;

• 4. контролира целесъобразното разходване на средствата по фонда;

• 5. сключва договори за управление на средствата на фонда с Българската народна банка съгласувано с министъра на финансите;

• 6. внася ежегодно в Министерския съвет отчет за дейността си;

• 7. изпълнява и други функции, свързани с управлението на фонда, в съответствие с действащите нормативни актове.

(2) Приетият от управителния съвет проект на бюджет на фонда се включва в проекта на бюджет на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и се предлага на Министерството на финансите по реда на Закона за устройството на държавния бюджет.

Чл. 55.. (В сила от 01.01.2003 г.) Редът за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата, както и размерът на дължимите вноски се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и министъра на финансите.

Раздел VI.Дейности с други източници на йонизиращи лъчения

Чл. 56.. (1) Дейности с източници на йонизиращи лъчения се извършват въз основа на лицензии или разрешения за безопасното им осъществяване, издадени от председателя на агенцията, освен в случаите по ал. 2 и 3.

(2) Лицензии или разрешения за дейности с радиоактивни вещества не се изискват, ако е налице поне едно от следните условия:

• 1. във всеки момент за всички радиоактивни източници сумата от отношенията на техните активности към активностите за съответните радионуклиди, посочени като освободени в действащите основни норми за радиационна защита, е не по-голяма от единица;

• 2. във всеки момент за всички радиоактивни вещества сумата от отношенията на техните специфични активности към специфичните активности за съответните радионуклиди, посочени като освободени в действащите основни норми за радиационна защита, е не по-голяма от единица и дейностите се извършват с малки количества радиоактивно вещество, съдържащо един техногенен радионуклид или смес от техногенни радионуклиди.

(3) Лицензии или разрешения за извършване на дейности с генератор на лъчение не се изискват, ако е налице поне едно от следните условия:

• 1. при нормални условия на разстояние 0,1 m от всяка негова достъпна повърхност мощността на еквивалентната доза е не по-голяма от 1 µSv/h;

• 2. максималната енергия на генерираното лъчение е не по-голяма от 5 keV.

(4) Лицензия или разрешение за извършване на дейности с източници на йонизиращи лъчения се издава, ако са спазени следните условия:

• 1. при обоснованост на дейността - дейност, която довежда или може да доведе до облъчване на хора, се извършва само в случай, че тя допринася за облъчваните лица или за обществото полза, превишаваща вредата, която нанася или може да нанесе;

• 2. индивидуалните дози, дължащи се на общото облъчване от всички видове дейности, не следва да превишават установените граници, определени в действащите основни норми за радиационна защита, като индивидуалните дози трябва да бъдат възможно най-ниски; това условие не се прилага за медицинското облъчване;

• 3. източниците на йонизиращи лъчения и уредбите следва да бъдат осигурени с възможно най-добрите осъществими при съществуващите условия мерки за защита и безопасност, така че, с изключение на случаите на медицинско терапевтично облъчване, дозите на облъчване, вероятността за облъчване, както и броят на лицата, подложени на облъчване, да са толкова малки, колкото е разумно достижимо при отчитането на икономическите и социалните фактори.

Чл. 57.. Председателят на агенцията издава разрешение за:

• 1. (отм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

• 2. строителство на обект с източник на йонизиращи лъчения, монтаж и предварителни изпитвания, извършени въз основа на технически проект и мерки за осигуряване на радиационната защита;

• 3. извеждане от експлоатация на обект с радиоактивни вещества;

• 4. временно съхраняване на радиоактивни вещества, получени при извършването на дейности с източници на йонизиращи лъчения или свързани с такава дейност;

• 5. еднократен превоз на радиоактивни вещества;

• 6. внос и износ на източници на йонизиращи лъчения или на части за тях.

Чл. 58.. (1) Председателят на агенцията издава лицензия за:

• 1. използване на радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения за стопански, медицински или научни цели и за осъществяване на контролни функции;

• 2. производство на източници на йонизиращи лъчения или за части за тях;

• 3. работа с източници на йонизиращи лъчения с цел техническо обслужване, монтаж, демонтаж, измервания, строителни и ремонтни дейности и други услуги за лица, които използват или произвеждат източници на йонизиращи лъчения или части за тях;

• 4. превоз на радиоактивни вещества.

• 5. (отм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

(2) Лицензията по ал. 1, т. 1 - 3 се издава след въвеждане в експлоатация на обекта с източници на йонизиращи лъчения, ако се предвижда експлоатация на такъв обект по ред, определен с наредбата по чл. 26, ал. 1.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Лицензията се издава за срок от три до 5 години.

Чл. 59.. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Разрешение за внос на радиоактивни източници на йонизиращи лъчения се издава, ако:

• 1. лицето, за което са предназначени, има необходимата лицензия или разрешение, които му дават право да ги използва и/или да ги съхранява;

• 2. е осигурено превозването им от лице, което има лицензия или разрешение за превоз по този закон.

Чл. 60.. (1) Лицензия или разрешение се издава на дееспособно физическо лице или на юридическо лице, регистрирано в Република България, което:

• 1. разполага с достатъчно финансови, технически, материални и човешки ресурси и организационна структура за осигуряване на безопасността и радиационната защита при осъществяване на дейността, включително за безопасното й прекратяване;

• 2. планира мерки, необходими за осигуряване качеството на заявената дейност;

• 3. представи информация, обосноваваща необходимостта от извършването на дейността;

• 4. представи оценка за характера, вероятността за всяко облъчване, което може да бъде предизвикано вследствие извършването на дейността, както и за очакваните дози на облъчване;

• 5. предвиди необходимите мерки за осигуряване на радиационната защита за всички категории облъчвани лица както при нормални обстоятелства, така и при инциденти и аварии;

• 6. осигури необходимия персонал, притежаващ изискващата се квалификация и правоспособност;

• 7. представи необходимите вътрешни правила, процедури и технологични регламенти и длъжностни характеристики, включително за провеждането на подходящ мониторинг и предоставянето на информацията от него на облъчваните лица.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели се издава след служебно съгласуване с министъра на здравеопазването чрез Националния център по радиобиология и радиационна защита и влиза в сила след като физическото или юридическото лице получи необходимите разрешения за оказване на медицинска или дентална помощ по съответните специални закони.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Служебното съгласуване по ал. 2 се извършва със задължение, че източниците на йонизиращи лъчения могат да бъдат използвани за медицински цели.

Чл. 61.. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 62.. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Лицензиантът или титулярят на разрешение е длъжен в 7-дневен срок от сключването на сделка с предмет - източник на йонизиращи лъчения, да уведоми председателя на агенцията за вида на сключената сделка, да посочи източника на йонизиращи лъчения и да предостави данни за лицето, с което е сключило сделката.

Чл. 63.. Издаването на разрешение по чл. 57 не отменя изискването за издаване на необходимите разрешения по Закона за устройство на територията.

Раздел VII.Правоспособност и специализирано обучение

Чл. 64.. (1) Дейностите в ядрените съоръжения и с източници на йонизиращи лъчения, които имат влияние върху безопасността, могат да се извършват само от професионално квалифициран персонал с удостоверение за правоспособност.

(2) Удостоверения за правоспособност се издават от:

• 1. председателя на агенцията за:

а) физически лица, които осъществяват дейности, свързани с осигуряване и/или контрол на ядрената безопасност и радиационната защита по време на експлоатация на ядреното съоръжение;

б) физически лица, натоварени със специализираното обучение за работа с източници на йонизиращи лъчения;

• 2. лице, получило лицензия по реда на този закон за провеждане на специализирано обучение на лица, професионално заети с дейности с източници на йонизиращи лъчения.

(3) Удостоверения за правоспособност се издават за срок до 5 години.

Чл. 65.. (1) Лицензия за специализирано обучение се издава от председателя на агенцията на физическо лице - едноличен търговец, или на юридическо лице, регистрирано в Република България, което:

• 1. притежава финансови, технически, материални и организационни ресурси за осъществяване на дейността;

• 2. притежава достатъчно квалифициран и правоспособен персонал със съответното ниво на образование, професионална подготовка и правоспособност за всички дейности, свързани с обучението на персонала;

• 3. е разработило и приело:

а) учебни програми, съобразени с функционалните характеристики на съответните длъжности, за които се провежда обучението;

б) учебни курсове, съответстващи на учебните програми по буква "а";

в) процедури за изпълнение на дейностите по издаване на удостоверения за правоспособност на персонала, указан в условията на лицензията;

г) система, осигуряваща съответствието на техническите средства за обучение с оборудването на работното място.

(2) Лицензия за специализирано обучение се издава за срок до 5 години.

(3) Редът за издаване на лицензия за специализирано обучение и на удостоверение за правоспособност се урежда с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.

Чл. 66.. (1) Удостоверение за правоспособност, освен в случаите, когато е издадено въз основа на друг специален закон, се издава на лице, което:

• 1. отговаря на медицинските и психофизиологичните изисквания за съответната дейност, определени от министъра на здравеопазването;

• 2. отговаря на изискванията за завършено образование и придобита специалност, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност;

• 3. е преминало специализирано обучение за съответната дейност;

• 4. е положило успешно изпит пред квалификационна изпитна комисия.

(2) Квалификационната изпитна комисия на агенцията се назначава от председателя на агенцията съгласувано с министъра на здравеопазването. В комисията участват представители на агенцията, на лицето, получило лицензия за експлоатация на ядреното съоръжение, на Министерството на здравеопазването, както и други, определени от председателя на агенцията лица, които отговарят на условията по ал. 4.

(3) Управителните органи на лицето, получило лицензия за специализирано обучение, назначават квалификационна изпитна комисия, в която задължително се включват представители на агенцията и на Министерството на здравеопазването.

(4) За членове на изпитните квалификационни комисии по ал. 2 и 3 се назначават български граждани, които:

• 1. имат висше образование по природни или технически науки на образователно-квалификационна степен "магистър";

• 2. не са осъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер;

• 3. имат трудов и/или служебен стаж не по-малко от 10 години в областта на използването на ядрената енергия или йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивните отпадъци или отработеното гориво, както и в областта на държавното регулиране на безопасното осъществяване на тези дейности.

Чл. 67.. Удостоверението за правоспособност е лично и в него се вписват всички или част от следните условия:

• 1. длъжностите, които могат да бъдат заемани, съответно дейностите, които могат да бъдат изпълнявани от лицето;

• 2. срокът за провеждане на предварителен задължителен стаж от лицето преди заемане на длъжността;

• 3. изискванията за периодично обучение;

• 4. срокът на удостоверението;

• 5. други условия, произтичащи от закона.

Чл. 68.. (1) Действието на удостоверението за правоспособност се прекратява:

• 1. при изтичането на срока на удостоверението;

• 2. при невъзможност на лицето да упражнява дейностите, за които е издадено удостоверението, за срок повече от една година;

• 3. когато лицето, получило удостоверение за правоспособност, не заеме съответната длъжност в продължение на повече от 3 месеца от получаване на удостоверението за правоспособност;

• 4. при отнемане на удостоверението.

(2) Подновяването на правоспособността става по реда, по който е придобита.

Чл. 69.. (1) Удостоверението за правоспособност се отнема в случаите, когато лицето:

• 1. е представило неверни данни, послужили като основание за издаването му;

• 2. е извършило грубо нарушение или системно нарушава изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита при условията на издаденото удостоверение за правоспособност;

• 3. престане да отговаря на медицинските и психофизиологичните изисквания за заемане на длъжността.

(2) При констатиране на обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 3 председателят на агенцията отправя мотивирано искане за отнемане на удостоверението за правоспособност пред лицето по чл. 64, ал. 2, т. 2, издало удостоверението за правоспособност.

Чл. 70.. (1) Отнемане на удостоверението за правоспособност се извършва със заповед на председателя на агенцията, съответно на управителния орган на лицето, получило лицензия за специализирано обучение.

(2) При отнемане на удостоверение за правоспособност по чл. 69, ал. 1, т. 2 на лицето могат да се налагат и предвидените по този закон административни наказания.

(3) Със заповедта за отнемане на удостоверението се определя срокът, в който лицето не може да кандидатства за получаване на ново удостоверение за правоспособност за заемане на същата или по-отговорна длъжност. Този срок не може да бъде по-малък от 6 месеца и по-дълъг от една година.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта за отнемане може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Чл. 71.. Условията и редът за придобиване на професионална квалификация, длъжностите, за които се изисква правоспособност и за провеждането на изпити, се уреждат с наредбата по чл. 65, ал. 3.

Раздел VIII.Отчет и контрол на ядрени материали, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения

Чл. 72.. (1) Лицата, които произвеждат, обработват, складират или използват ядрени материали, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения или управляват радиоактивни отпадъци или отработено гориво, са длъжни:

• 1. да извършват инвентаризация и да водят отчет за ядрените материали, радиоактивните вещества и другите източници на йонизиращи лъчения, радиоактивните отпадъци и отработено гориво;

• 2. да представят периодична информация на председателя на агенцията за отчетните данни;

• 3. да назначават правоспособни лица, които да отговарят за вътрешния контрол върху ядрените материали, радиоактивните вещества и другите източници на йонизиращи лъчения, радиоактивните отпадъци и отработено гориво и върху източниците на йонизиращите лъчения и радиоактивните отпадъци; данни за лицата се предоставят на агенцията;

• 4. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) да информират незабавно регионалната дирекция или полицейското управление на Министерството на вътрешните работи, председателя на агенцията, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и министъра на здравеопазването за липса или кражба на ядрени материали, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, радиоактивни отпадъци и отработено гориво;

• 5. да информират незабавно председателя на агенцията за всеки инцидент, при който е извършено нарушение на целостта на ядрения материал или на източник на йонизиращи лъчения или който може да доведе до такова нарушаване;

• 6. да осигурява достъп на контролните органи по този закон и да им оказва необходимото съдействие, включително на инспектори на международни организации за контрол върху ядрените материали, радиоактивните вещества и другите източници на йонизиращи лъчения, радиоактивните отпадъци и отработеното гориво.

(2) Условията и редът за воденето на отчет на ядрените материали, радиоактивните вещества и другите източници на йонизиращи лъчения, радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, за начина на съхраняване на документацията, за предоставяне на информация и уведомяване се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.

Чл. 73.. (1) Ядрени материали, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, радиоактивни отпадъци и отработено гориво, чийто собственик не е известен, са държавна собственост. Председателят на агенцията определя лицето, на което те се предоставят, и условията за това.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лице, което изгуби или намери ядрени материали, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, радиоактивни отпадъци и отработено гориво, е длъжно незабавно да уведоми председателя на агенцията или специализирания държавен орган по гражданска защита, или специализираните органи на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност".

(3) Ядрен материал, придобит в нарушение на разпоредбите на закона, се отнема със заповед на председателя на агенцията. Председателят на агенцията определя лицето, на което се предоставя ядреният материал, и условията за това.

Глава четвърта.УПРАВЛЕНИЕ НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ И ОТРАБОТЕНОТО ГОРИВО

Раздел I.Общи разпоредби

Чл. 74.. (1) Министерският съвет приема стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси организира обсъждане на проекта на стратегия, в което участват държавни органи и органи на местното самоуправление, представители на обществени организации и заинтересовани физически и юридически лица, като уведомяването се извършва чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

(3) Министерският съвет взема решения за изграждане на национално хранилище за съхраняване и/или погребване на радиоактивните отпадъци.

Чл. 75.. (1) Управлението на отработеното гориво се осъществява от лице, получило лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение по чл. 35.

(2) Министерският съвет може да обяви отработеното гориво за радиоактивен отпадък с решение, ако:

• 1. са налице условия за безопасно съхранение и погребване на отработеното гориво в съответно хранилище;

• 2. експлоатиращият ядреното съоръжение е заплатил еднократна вноска във фонд "Радиоактивни отпадъци" в размер, определен в наредбата по чл. 94, ал. 1.

Чл. 76.. (1) Управлението на радиоактивните отпадъци извън обектите, в които се генерират, се осъществява от Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци".

(2) Председателят на агенцията издава лицензия за експлоатация на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци и разрешенията по чл. 33, ал. 1 само на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", ако са спазени изискванията за издаване на лицензия и разрешения по този закон.

(3) Разрешения по чл. 33, ал. 1 и лицензия по чл. 35 за изграждане и експлоатация на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци могат да се издават и на лица, получили разрешения или лицензия за експлоатация на друго ядрено съоръжение, при условие че съоръжението за управление на радиоактивни отпадъци се намира или ще бъде изградено на същата площадка.

Чл. 77.. (1) Лицата, в резултат на чиято дейност се генерират радиоактивни отпадъци, са длъжни да ги предават на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" в сроковете, определени с наредбата по ал. 3. Те носят отговорност за безопасното управление на радиоактивните отпадъци от тяхното образуване до предаването им на предприятието.

(2) Радиоактивните отпадъци стават държавна собственост в момента на предаването им на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци".

(3) Условията и редът за предаване на радиоактивните отпадъци на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" и сроковете за предаване, както и неподлежащите на предаване радиоактивни отпадъци се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.

(4) Управлението на радиоактивните отпадъци, които са внесени на територията на Република България от чужбина и не могат да бъдат върнати, е задължение на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци".

Раздел II.Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" (В сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 78.. (В сила от 01.01.2004 г.) (1) Образува се Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, наричано по-нататък "предприятието".

(2) Предприятието е юридическо лице със седалище София.

(3) Държавното предприятие се състои от:

• 1. главно управление;

• 2. специализирани поделения.

(4) Броят, статутът и предметът на дейност на специализираните поделения се уреждат в правилник за устройството и дейността на предприятието.

Чл. 79.. (В сила от 01.01.2004 г.) (1) Предметът на дейност на предприятието е:

• 1. управление на радиоактивните отпадъци, което включва всички дейности, свързани с манипулирането, предварителната обработка, преработката, кондиционирането, съхраняването или погребването на радиоактивните отпадъци, включително извеждането от експлоатация на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци;

• 2. изграждане, експлоатация, рехабилитация и реконструкция на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци;

• 3. извършване на превоз на радиоактивни отпадъци извън площадката на съответното ядрено съоръжение, ако е получило разрешение или лицензия за превозване по този закон.

(2) Предприятието осъществява дейностите по ал. 1, т. 1 и 2 при спазване на изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита въз основа на издадени от председателя на агенцията разрешения за избор на площадка, проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация и лицензия за експлоатация на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци.

Чл. 80.. (В сила от 01.01.2004 г.) (1) Предприятието може да извършва дейности и да сключва сделки само във връзка с осъществяването на предмета му на дейност по чл. 79, ал. 1.

(2) Предприятието не може да участва в търговски или граждански дружества.

(3) Предприятието няма право да сключва договори за кредити с търговски банки и други финансови институции, освен ако за това има изрично решение на Министерския съвет.

(4) При реализиране на годишна печалба тя се внася в бюджета на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси по транзитната сметка на фонд "Радиоактивни отпадъци" в 15-дневен срок след приемането на годишния отчет.

Чл. 81.. (В сила от 01.01.2004 г.) (1) Предприятието стопанисва и управлява предоставеното му имущество - публична и частна държавна собственост.

(2) В имуществото по ал. 1 се включват съществуващите съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци - държавна собственост, заедно с прилежащата инфраструктура и земята към тях.

(3) За осъществяване предмета на дейност на предприятието Министерският съвет с решение може да предоставя на предприятието за стопанисване и управление недвижими и движими вещи - публична или частна държавна собственост.

Чл. 82.. (В сила от 01.01.2004 г.) Органи на управление на предприятието са:

• 1. министърът на енергетиката и енергийните ресурси;

• 2. управителният съвет;

• 3. изпълнителният директор.

Чл. 83.. (В сила от 01.01.2004 г.) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси провежда държавната политика в областта на управлението на радиоактивните отпадъци и осъществява дадените му с този закон правомощия, свързани с дейността на предприятието.

Чл. 84.. (В сила от 01.01.2004 г.) (1) Управителният съвет се състои от 3 членове, включително изпълнителния директор.

(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси определя членовете на управителния съвет и сключва договор за управление с всеки от тях за срок три години.

(3) Член на управителния съвет може да бъде лице:

• 1. с висше образование по природни или технически науки и с трудов или служебен стаж не по-малко от 5 години в областта на използването на ядрената енергия или йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивните отпадъци или отработеното гориво, както и в областта на държавното регулиране на безопасното осъществяване на тези дейности;

• 2. което не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер;

• 3. което не е било едноличен търговец, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, което е обявено в несъстоятелност, неограничено отговорен съдружник в дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

• 4. което не е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до трета степен на друг член на органите на предприятието.

Чл. 85.. (В сила от 01.01.2004 г.) (1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на един месец.

(2) Заседанията на управителния съвет са редовни, ако на тях присъстват най-малко две трети от членовете.

(3) Решенията се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от всички членове.

Чл. 86.. (В сила от 01.01.2004 г.) (1) Управителният съвет:

• 1. изработва и предлага на министъра на енергетиката и енергийните ресурси за утвърждаване правила за устройството и дейността на предприятието;

• 2. изработва и предлага на министъра на енергетиката и енергийните ресурси за утвърждаване правила за работата на управителния съвет;

• 3. приема проектите за годишна, тригодишна и дългосрочна програма за дейността и бюджета на предприятието по предложение на изпълнителния директор;

• 4. одобрява структурата и числеността на персонала по предложение на изпълнителния директор;

• 5. определя регистриран дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие за независим финансов одит на предприятието и приема годишния счетоводен отчет;

• 6. предлага на министъра на енергетиката и енергийните ресурси да разрешава за всеки отделен случай участието на предприятието в международни организации;

• 7. представя на министъра на енергетиката и енергийните ресурси ежегодно до 31 март на следващата година отчет за дейността на предприятието през предходната година;

• 8. взема решения за продажба или за ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на движими или недвижими вещи, взема решения по чл. 49, ал. 2 от Закона за държавната собственост за продажба на жилищата и за отдаването им под наем;

• 9. изпълнява други функции, свързани с управлението на радиоактивните отпадъци, в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство.

(2) Проектите на програмите и бюджета на предприятието по ал. 1, т. 3 се одобряват от управителния съвет на фонд "Радиоактивни отпадъци" по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(3) Одобрените проекти на тригодишните планове за дейността на специализираното предприятие се приемат от Министерския съвет.

(4) Програмите по ал. 1, т. 3 включват производствена, инвестиционна, ремонтна и социална програма.

(5) Председателят на управителния съвет организира и ръководи заседанията на управителния съвет и контролира изпълнението на неговите решения.

Чл. 87.. (В сила от 01.01.2004 г.) (1) Договорът за управление на член на управителния съвет може да бъде прекратен преди изтичането на срока му от министъра на енергетиката и енергийните ресурси:

• 1. при нарушаване разпоредбите на закона и/или на договора за управление;

• 2. при осъждане на лишаване от свобода за престъпление от общ характер;

• 3. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за срок по-дълъг от шест месеца;

• 4. по негова молба;

• 5. при смърт или поставяне под запрещение.

(2) В случаите по ал. 1 министърът на енергетиката и енергийните ресурси сключва договор за управление с нов член за срок до края на първоначалния мандат на освободения член.

Чл. 88.. (В сила от 01.01.2004 г.) Членовете на управителния съвет са длъжни да пазят търговската и служебната тайна на предприятието при изпълнение на задълженията си по договора за управление.

Чл. 89.. (В сила от 01.01.2004 г.) (1) Изпълнителният директор:

• 1. организира и ръководи дейността на предприятието в съответствие с приетите от Министерския съвет програми и бюджет;

• 2. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в предприятието и упражнява правата на работодателя съгласно Кодекса на труда;

• 3. сключва договори с трети лица с оглед осъществяването на дейността на предприятието;

• 4. представлява предприятието пред съдилищата, пред държавните органи и пред трети лица в страната и в чужбина;

• 5. отчита се за своята дейност пред управителния съвет и пред министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Изпълнителният директор може да делегира някои от правомощията си по ал. 1, т. 2 - 4 на други длъжностни лица от предприятието в съответствие с приетия правилник за устройството и дейността на предприятието.

(3) При отсъствие на изпълнителния директор предприятието се представлява от един от членовете на управителния съвет, определен със заповед на изпълнителния директор.

Раздел III.Финансиране управлението на радиоактивните отпадъци (В сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 90.. (В сила от 01.01.2003 г.) Лицата, в резултат на чиято дейност се генерират радиоактивни отпадъци, поемат разходите, свързани с управлението на радиоактивните отпадъци, от тяхното образуване до погребването им, включително мониторинга на хранилищата след затварянето им и необходимите изследвания и подобрения чрез:

• 1. извършване на необходимите разходи за безопасно съхраняване на радиоактивните отпадъци, които получават от своята дейност, от тяхното образуване до предаването им на предприятието, и

• 2. вноски във фонд "Радиоактивни отпадъци", създаден с този закон.

Чл. 91.. (В сила от 01.01.2003 г.) За финансиране на дейностите, свързани с управление на радиоактивни отпадъци, както и на дейността и издръжката на предприятието се създава фонд "Радиоактивни отпадъци" към министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 92.. (В сила от 01.01.2003 г.) (1) Приходите по фонд "Радиоактивни отпадъци" се набират от:

• 1. вноски от юридически и физически лица, които в резултат на дейността си генерират радиоактивни отпадъци, които подлежат на предаване;

• 2. средства от държавния бюджет, определяни ежегодно със закона за държавния бюджет за съответната година;

• 3. лихви по управлението на набраните средства във фонда и по просрочени плащания на вноските по т. 1;

• 4. дарения и други;

• 5. други приходи, получени в резултат на управлението на средствата на фонда.

(2) Приходите по фонд "Радиоактивни отпадъци" се събират, отчитат и централизират в системата на единната бюджетна сметка чрез използване на отделна транзитна сметка, открита на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в Българската народна банка.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

(4) Неусвоената част от постъпилите по ал. 1 средства, включително средствата от минали години, се отчитат задбалансово. Те са неделима част от единната сметка и се разходват само в съответствие с разпоредбите на този закон.

(5) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Средствата по ал. 4 се управляват в рамките на контрола и управлението на ликвидността на системата на единна сметка.

Чл. 93.. (В сила от 01.01.2003 г.) (1) Средствата по фонда се разходват целево за финансиране на:

• 1. дейността и издръжката на предприятие "Радиоактивни отпадъци";

• 2. други дейности по управлението на радиоактивни отпадъци извън тези на специализираното държавно предприятие, включително изследвания и научни разработки;

• 3. извеждането от експлоатация на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци;

• 4. управлението на фонда.

(2) Разходите по ал. 1 се предвиждат ежегодно по бюджета на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и се извършват чрез обособяване на отделен платежен код в системата на електронно бюджетно разплащане.

Чл. 94.. (В сила от 01.01.2003 г.) (1) Редът за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата, както и размерът на дължимите вноски се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и министъра на финансите.

(2) Вноските във фонда от юридически и физически лица, които в резултат на дейността си получават радиоактивни отпадъци, се признават за текущи разходи за дейността, от която са получени радиоактивните отпадъци.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Вноските по чл. 92, ал. 1, т. 1 са публични държавни вземания, които се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.

(4) Юридическите лица на бюджетна издръжка се освобождават от заплащане на вноски по чл. 92, ал. 1, т. 1.

Чл. 95.. (В сила от 01.01.2003 г.) (1) Фондът се управлява от управителен съвет, който се състои от 9 членове, включително председател.

(2) Председател на управителния съвет на фонда е министърът на енергетиката и енергийните ресурси.

(3) Членове на управителния съвет на фонда са представители на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Агенцията за ядрено регулиране и на Българската академия на науките, определени от съответните министри или управителни органи.

(4) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на органите на управление на фонда и предприятието.

Чл. 96.. (В сила от 01.01.2003 г.) (1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на два месеца.

(2) Заседанието на управителния съвет е редовно, ако на него присъстват най-малко две трети от членовете лично или представлявани от друг член на съвета. Присъстващ член не може да представлява повече от един неприсъстващ, като упълномощаването се извършва писмено за всяко конкретно заседание.

(3) Решенията се приемат с явно гласуване и с квалифицирано мнозинство от две трети от членовете на управителния съвет.

Чл. 97.. (В сила от 01.01.2003 г.) (1) Управителният съвет:

• 1. приема правила за организацията и дейността на фонда;

• 2. разпределя отпускането на средства от фонда за осъществяване на дейността на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", както и за други дейности по управлението на радиоактивните отпадъци;

• 3. контролира целесъобразното разходване на средствата по фонда;

• 4. приема проект на бюджет, съпроводен с доклад и разчети, уточняващи размера на отделните приходи и разходи на фонда за всяка бюджетна година;

• 5. приема бюджет на предприятието за всяка година;

• 6. одобрява годишни и тригодишни планове за дейността на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци";

• 7. сключва договори за управление на средствата на фонда с Българската народна банка съгласувано с министъра на финансите;

• 8. приема текущи и ежегодни отчети за дейността на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци";

• 9. внася ежегодно в Министерския съвет отчет за дейността си;

• 10. изпълнява и други функции, свързани с управлението на фонда и на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" в съответствие с действащата нормативна уредба.

(2) Приетият от управителния съвет проект на бюджет на фонда се включва в проекта на бюджет на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и се предлага на Министерството на финансите по реда на Закона за устройството на държавния бюджет.

Глава пета.КОНТРОЛ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ И ЙОНИЗИРАЩИТЕ ЛЪЧЕНИЯ И ПО УПРАВЛЕНИЕТО НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ И ОТРАБОТЕНОТО ГОРИВО

Чл. 98.. (1) Председателят на агенцията осъществява контрол на ядрената безопасност и радиационната защита при използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и по управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво.

(2) Председателят на агенцията извършва:

• 1. превантивен контрол, когато издава лицензии и разрешения за дейности по този закон и удостоверения за правоспособност;

• 2. текущ контрол по изпълнението на условията на издадените лицензии и разрешения за дейности по този закон и удостоверения за правоспособност;

• 3. последващ контрол върху изпълнението на препоръките или предписанията, дадени от контролните органи.

Чл. 99.. (1) В изпълнение на контролните си правомощия председателят на агенцията:

• 1. извършва периодични и извънредни проверки (инспекции) чрез упълномощените длъжностни лица;

• 2. уведомява органите на специализирания контрол по чл. 13 с оглед предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност;

• 3. сигнализира органите на прокуратурата при наличие на данни за извършено престъпление;

• 4. изменя или отнема издаденото разрешение или лицензия или удостоверение за правоспособност;

• 5. налага принудителни административни мерки и административни наказания, предвидени с този закон.

(2) Председателят на агенцията има право да изисква от лицата информация за дейността им, необходимите документи във връзка с осъществяването на контрола и ако се налага - да изисква съдействие от специализираните органи за контрол по чл. 13.

Чл. 100.. (1) Председателят на агенцията упълномощава определени длъжностни лица от администрацията на агенцията да осъществяват контрол по този закон в съответствие със своите правомощия.

(2) Длъжностните лица по ал. 1, наричани по-нататък "инспекторите", имат право:

• 1. на свободен достъп до контролираните от тях лица и обекти по всяко време за проверки за състоянието на ядрената безопасност, радиационната защита и техническото състояние на ядрените съоръжения и на източниците на йонизиращите лъчения;

• 2. да изискват необходимите данни, сведения, обяснения, оперативна и друга информация, включително измервания и изпитвания за изясняване на техническото състояние и условията за експлоатация на обекта, включително за правоспособността на персонала, от съответните длъжностни лица, както и всяка друга информация, свързана с осигуряване на ядрената безопасност и радиационната защита;

• 3. да съставят актове за административни нарушения по този закон;

• 4. да правят предложения за изменение, спиране, прекратяване и отнемане на разрешения, лицензии или удостоверения за правоспособност;

• 5. да дават задължителни писмени предписания за осигуряване на ядрената безопасност и радиационната защита.

(3) Предписанията на инспекторите, дадени в изпълнение на правомощията им по този закон, са задължителни.

Чл. 101.. (1) За резултатите от проверките инспекторите съставят констативен протокол, към който прилагат събраните доказателства, обяснения и резултатите от извършените наблюдение, измерване и/или изпитване.

(2) Протоколът се предоставя на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и възражения в 7-дневен срок от връчването му.

(3) Въз основа на резултатите от проверката инспекторите могат:

• 1. да дават задължителни предписания на проверяваните лица;

• 2. да съставят актове за административни нарушения;

• 3. да предлагат на председателя на агенцията налагането на принудителни административни мерки.

(4) Лицата, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват в определения им срок инспектора по контрола за тяхното изпълнение.

Чл. 102.. (1) В устройствения правилник на агенцията се определят изискванията за заемане на длъжност, свързана с осъществяването на контрол по този закон.

(2) Инспекторите са длъжни да не разгласяват производствените и търговските тайни, които са им станали известни при или по повод осъществяването на контролната дейност.

(3) Инспекторите извършват своята дейност самостоятелно или при необходимост съвместно с други специализирани контролни органи.

Чл. 103.. Държавните и общинските органи и техните администрации, както и задължените по закона лица, са длъжни да оказват съдействие на инспекторите при осъществяване на техните функции.

Глава шеста.ЗОНИ С ОСОБЕН СТАТУТ

Чл. 104.. (1) Около ядрените съоръжения и други обекти с източници на йонизиращи лъчения, включително прилежащите им земни недра и въздушното пространство над тях, се създават зони с особен статут.

(2) Зоните с особен статут са радиационнозащитна зона и наблюдавана зона.

Чл. 105.. (1) Радиационнозащитни зони се създават:

• 1. със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с председателя на агенцията;

• 2. с двустранен или многостранен международен договор - в случаите, в които зоните обхващат и територии извън границите на страната.

(2) Зоните по ал. 1 са територии с особена териториално-устройствена защита по смисъла на Закона за устройство на територията. Обхватът и режимът на устройството им се определят с устройствени схеми и планове.

(3) Наблюдаваната зона се създава със заповед на председателя на агенцията.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министерският съвет по предложение на председателя на агенцията, съгласувано с министъра на транспорта и министъра на отбраната, може да определи въздушно защитена зона над определени ядрени съоръжения, в която се ограничава използването на въздушното пространство за въздухоплаване.

Чл. 106.. Зоните с особен статут се определят при проектиране на ядреното съоръжение или на обекта с източници на йонизиращи лъчения.

Чл. 107.. (1) Радиационнозащитната зона се създава за ограничаване облъчването на населението при аварии, анализирани в техническия проект за изграждане на ядреното съоръжение.

(2) Наблюдаваната зона е територията извън границите на радиационнозащитната зона, в която се извършва необходимият за целите на радиационната защита контрол.

(3) За определени обекти в зависимост от факторите на ядрената безопасност и радиационната защита радиационнозащитната и наблюдаваната зона могат да обхващат само границите на площадката, сградата или помещението на обекта, в които са разположени или се използват източници на йонизиращи лъчения. В тези случаи зоните с особен статут се създават от председателя на агенцията с лицензията по чл. 58, ал. 1, т. 1 - 3.

Чл. 108.. Лицето, което експлоатира ядрено съоръжение или обект с източници на йонизиращи лъчения, осъществява постоянен контрол над радиационните характеристики на работната и околната среда в радиационнозащитната зона и в наблюдаваната зона.

Чл. 109.. (1) В радиационнозащитната зона се забранява изграждането на жилищни и обществени сгради, детски, лечебни и здравни заведения и заведения за хранене, обекти с промишлено, социално и културно предназначение и други обекти, несвързани с дейността на обекта.

(2) Ограничения по използване на земите, горите и водните обекти на територията на радиационнозащитната зона могат да бъдат налагани от министъра на здравеопазването, министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите.

(3) За създаване на радиационнозащитна зона при изграждане на ядрено съоръжение или на обекти с източници на йонизиращи лъчения върху земя - държавна или общинска частна собственост, компетентните държавни или общински органи по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството учредяват в полза на собственика на обекта възмездно или безвъзмездно право на ползване, съответно право на строеж без търг или конкурс.

(4) Ако забраните по ал. 1 или наложените ограничения по ал. 2 възпрепятстват съществено ползването на недвижими имоти - частна собственост, за създаване на радиационнозащитна зона при изграждане на ядрено съоръжение или на обекти с източници на йонизиращи лъчения, собственикът на земята може да я прехвърли или да учреди право на ползване, съответно право на строеж, на собственика на обекта. В случай, че съгласие за това не може да бъде постигнато, се извършва принудително отчуждаване по реда на Закона за държавната собственост или по Закона за общинската собственост, като в резултат на отчуждаването земята става частна държавна или общинска собственост и в полза на собственика на обекта с източник на йонизиращи лъчения се учредява право на ползване или право на строеж върху отчуждения терен по реда на ал. 3.

(5) Всички разходи по ал. 3 и 4 се поемат от собственика на ядреното съоръжение или на обекти с източници на йонизиращи лъчения.

Чл. 110.. Всички вреди, причинени от налагането на ограничения върху имоти - частна собственост, в радиационнозащитните зони подлежат на обезщетяване от лицето, чиято дейност е наложила въвеждането на ограничението.

Чл. 111.. Условията и редът за определяне на размерите, границите и режима на зоните с особен статут, забраните и ограниченията по чл. 109, ал. 2, както и методиката за оценка на обезщетенията за претърпени вреди по чл. 110 се уреждат с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията, министъра на здравеопазването, министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите.

Глава седма.ФИЗИЧЕСКА ЗАЩИТА

Чл. 112.. (1) Физическата защита на ядрени материали и ядрени съоръжения се осигурява съгласно изискванията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал.

(2) Председателят на агенцията изпълнява функциите на централен орган и пункт за връзка, отговарящ за физическата защита на ядрения материал, съгласно чл. 5, т. 1 от Конвенцията за физическа защита на ядрения материал.

Чл. 113.. (1) Физическата защита на ядрени съоръжения и ядрени материали и радиоактивни вещества при проектирането, строителството, въвеждането в експлоатация, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения и при производство, внос, износ, превозване и съхраняване на ядрен материал или радиоактивни вещества се осигурява от лицата, които осъществяват дейност по този закон.

(2) Лицата, които експлоатират ядрени съоръжения, произвеждат, внасят, изнасят, превозват, използват и съхраняват ядрен материал или радиоактивни вещества, изготвят план за физическа защита, определят вътрешни правила и инструкции по физическата защита и отговорно длъжностно лице по физическата защита.

(3) Планът и инструкциите по ал. 2 се представят в агенцията заедно със заявлението за лицензия или разрешение по този закон.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Условията и редът за осигуряване на физическата защита на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества при тяхното използване, съхраняване и транспортиране се уреждат в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, председателя на агенцията и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 114.. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Определени ядрени съоръжения, както и обектите, които са свързани технологично с тях или ги обслужват, могат да бъдат определени за особено важни по отношение на физическата им защита с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, председателя на агенцията и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

(2) Охраната на обектите по ал. 1 се осигурява от Министерството на вътрешните работи.

Чл. 115.. (1) За изпълнение на физическата защита на ядрено съоръжение или на друг обект, в който се използват или съхраняват ядрени материали или радиоактивни вещества, могат да се определят зони с контролиран достъп.

(2) Границите на зоните по ал. 1 и редът за достъп в тях се определят в наредбата по чл. 113, ал. 4.

Чл. 116.. (1) Физически лица, които с разрешение се намират в защитената зона на ядрено съоръжение или на друг обект, в който се използват или съхраняват ядрени материали или радиоактивни вещества, или се извършват дейности в тази зона, са длъжни да спазват изискванията за физическа защита, определени от лицето, което експлоатира ядреното съоръжение или обекта.

(2) За обезпечаване физическата защита на ядрено съоръжение или на друг обект, в който се използват или съхраняват ядрени материали или радиоактивни вещества, може да се въвежда специален ред на достъп и проверка, включително чрез специализирани технически средства, на работещите и другите лица, които посещават тези обекти, а също и на техните вещи и транспортни средства. Лицата, имащи достъп до защитената зона, се подлагат на проверка за благонадеждност.

Глава осма.АВАРИЙНО ПЛАНИРАНЕ И АВАРИЙНА ГОТОВНОСТ

Чл. 117.. (1) Държавните органи и лицата, които осъществяват дейности по проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и при производство, превозване и съхраняване на ядрен материал или при извършване на дейности с източници на йонизиращи лъчения, определят мерки за аварийно планиране и аварийна готовност.

(2) Мерките за аварийно планиране се установяват с аварийните планове:

• 1. за защита на населението (външен авариен план), който регламентира зоните за аварийно планиране и определя действията на компетентните органи за защита на населението, имуществото и околната среда в случай на авария;

• 2. на ядреното съоръжение или на обекта с източник на йонизиращо лъчение (вътрешен авариен план), с който се определят действията на лицензианта или на титуляря на разрешение за ограничаване на аварията и ликвидиране на последиците от нея в съответствие с външния авариен план.

Чл. 118.. (1) Организацията по разработването, поддържането и координацията по изпълнението на външния авариен план се осъществява съответно от специализираните държавни органи по гражданска защита и по защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи, създадени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) Външният авариен план се приема с решение от Министерския съвет по предложение на органите по ал. 1.

Чл. 119.. Разработването на външния авариен план, неговото материално-техническо и кадрово осигуряване, поддържането на аварийна готовност и прилагането на мерките се финансират от държавния бюджет.

Чл. 120.. (1) Лицето, което експлоатира ядрено съоръжение, представя вътрешния авариен план на председателя на агенцията, на специализирания държавен орган по гражданска защита и по защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи и на министъра на околната среда и водите шест месеца преди планираното начало на въвеждане на ядреното съоръжение в експлоатация.

(2) Аварийният план се проверява на практика преди въвеждането на ядреното съоръжение в експлоатация и по време на експлоатацията, а отделните части на плана се проверяват и оценяват на определени интервали от време.

(3) Председателят на агенцията съгласува вътрешния авариен план преди въвеждането на обекта в експлоатация.

Чл. 121.. Лицензиантите и съответните титуляри на разрешение са длъжни да запознават персонала с аварийните планове и да провеждат специално обучение на служителите, определени да изпълняват функции съгласно аварийните планове.

Чл. 122.. В случай на авария лицензиантите и титулярите на разрешения са длъжни:

• 1. незабавно да информират населението и кметовете на общините в зоната на аварийно планиране и другите компетентни органи;

• 2. да предприемат действия за ограничаване и ликвидиране на последиците от аварията;

• 3. да контролират и регулират облъчването на лицата, участващи в ограничаването и ликвидирането на аварията;

• 4. да осигурят непрекъснат мониторинг на изхвърлянето на радиоактивни вещества в околната среда;

• 5. да участват в дейностите, включени в Националната система за мониторинг, при възникване на авария;

6. да изпълняват други задължения, установени в аварийните планове и съгласно този закон.

Чл. 123.. Условията и редът за разработване на аварийните планове, лицата, които прилагат аварийните планове, техните задължения, мерките за ограничаване и ликвидиране на последици, начините за информиране на населението, както и мерките за проверка на аварийната готовност се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на специализирания държавен орган по гражданска защита и председателя на агенцията.

Глава девета.ПРИЛАГАНЕ НА ГАРАНЦИИТЕ

Чл. 124.. Председателят на агенцията като организатор и координатор за изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от Договора за неразпространение на ядреното оръжие, Споразумението между Народна република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие, наричано по-нататък "споразумението" и допълнителния протокол към него:

• 1. проверява спазването на задълженията, приети в съответствие с договора, за да не се допусне отклоняване на ядрен материал за производство на ядрено оръжие;

• 2. събира и предоставя на Международната агенция по атомна енергия информацията, включително чрез извършване на проверки на обектите - предмет на споразумението и на допълнителния протокол към него;

• 3. осигурява провеждането на инспекции на територията на Република България от инспекторите на Международната агенция по атомна енергия, включително осигуряването на достъп;

• 4. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2007 г.) осъществява взаимодействие с компетентния орган по Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба във връзка с обмена на информацията, отнасяща се до споразумението и допълнителния протокол към него;

• 5. поддържа централен регистър на ядрените материали.

Чл. 125.. (1) Лицата, които извършват дейности, предмет на споразумението и допълнителния протокол към него, са длъжни:

• 1. да предоставят на председателя на агенцията информацията и данните, необходими за изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от споразумението и допълнителния протокол към него;

• 2. да водят отделен регистър за тези дейности и да съхраняват производствените, търговските и транспортните документи, както и информацията и данните, свързани с тези дейности, включително за отчет и контрола на ядрения материал - от значение за прилагането на гаранциите, за срок не по-малко от 10 години след прекратяването на дейността;

• 3. да информират писмено председателя на агенцията при възникване на обстоятелства, които водят или могат да доведат до нарушаване на условията по прилагане на гаранциите;

• 4. да осигуряват достъп до обекта и до необходимата информация, включително възможност за фотографиране и видеофилмиране, вземане на проби, използване на прибори за отчитане на радиационните параметри, поставяне на идентифициращи и показващи намеса устройства, както и да оказват съдействие на инспекторите на Международната агенция по атомна енергия и на контролните органи на агенцията, съпровождащи инспекторите, за изпълнението на целите на инспекцията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Органът по Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба предоставя на председателя на агенцията информация за разрешените сделки с ядрени материали, оборудвани материали - предмет на споразумението и на допълнителния протокол към него.

(3) Министерствата и ведомствата представят в агенцията одобрените от компетентните органи планове за предстоящия 10-годишен период, свързани с развитието на ядрено-горивния цикъл.

Чл. 126.. Министерският съвет по предложение на председателя на агенцията издава наредба за условията и реда за събиране и предоставяне на информация и за водене на регистри за дейностите по прилагането на гаранциите.

Глава десета.ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЯДРЕНА ВРЕДА

Чл. 127.. Гражданската отговорност за ядрена вреда се определя съгласно разпоредбите на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, по която Република България е страна, и този закон.

Чл. 128.. За целите на Виенската конвенция няколко ядрени инсталации на един и същ експлоатиращ, разположени на една и съща площадка, са една ядрена инсталация.

Чл. 129.. (1) Министерският съвет определя лицето, което по смисъла на Виенската конвенция е експлоатиращ ядрената инсталация, и вида, условията и сроковете на финансовата гаранция, покриваща отговорността за ядрена вреда на експлоатиращия.

(2) Експлоатиращият ядрената инсталация е единствено отговорен за вредите от ядрена авария, освен ако във Виенската конвенция е определено друго.

Чл. 130.. (1) Правото на обезщетение за ядрена вреда се погасява, ако искът не бъде предявен в сроковете, определени в чл. VI от Виенската конвенция.

(2) Давностният срок за предявяване на иск за обезщетяване на ядрена вреда е 5-годишен и започва да тече от датата, на която претърпелият ядрена вреда е узнал или е могъл да узнае за нанесената вреда и кой е експлоатиращият, отговорен за вредата, при условие, че срокът не надвишава сроковете за предявяване на исковете по ал. 1.

Чл. 131.. Лице, на което е причинена ядрена вреда вследствие на ядрена авария, която се дължи изцяло или отчасти на негов умисъл или груба небрежност, не се обезщетява или обезщетението се намалява съответно.

Чл. 132.. (1) Отговорността на експлоатиращия за вреда, причинена от всяка ядрена авария, се ограничава на 96 млн. лв.

(2) Експлоатиращият е длъжен да поддържа застраховка или друга финансова гаранция, съгласно чл. 129, ал. 1 за ядрена вреда за периода на експлоатация на ядрената инсталация на стойност, определена в ал. 1.

(3) Правата по договора за застраховка за гражданска отговорност за ядрена вреда се погасяват в сроковете по чл. 130.

(4) В случай че експлоатиращият е на бюджетна издръжка, отговорността му за ядрена вреда, определена в ал. 1, се осигурява чрез ежегодно предвиждане на средства в бюджета.

(5) При разпределяне на обезщетенията за вреда, причинена от ядрена авария, с привилегия се ползват вземанията, които имат за основание причинена смърт или телесна повреда.

(6) Десет на сто от сумата, определена в ал. 1, се заделя за изплащане на уважени искове, подадени до една година след датата на ядрената авария.

(7) В случай че сумата, определена в ал. 1, е недостатъчна за изплащане на уважени искове, размерът на обезщетението, дължимо по всеки от тях, се намалява пропорционално.

Чл. 133.. (1) Държавата изплаща уважени искове срещу експлоатиращия за обезщетяване на ядрена вреда, като предоставя необходимите средства в такъв размер, в какъвто застраховката или другата финансова гаранция на експлоатиращия е недостатъчна за изплащането на суми по тези искове, но не повече от границите на отговорността, определена в чл. 132, ал. 1.

(2) Държавата обезщетява вреда, която се дължи на ядрена авария, пряко причинена от тежко природно бедствие от изключителен характер, до границата на отговорността, определена в чл. 132, ал. 1.

(3) Държавата има право на обратен иск към експлоатиращия в размер на средствата, които е изплатила по ал. 1.

Чл. 134.. Ядрена вреда, причинена на територията на друга държава, която не е страна по Виенската конвенция, се обезщетява само въз основа на ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, или на принципа на взаимност.

Чл. 135.. Условията и редът за освобождаване на малки количества ядрен материал от прилагането на Виенската конвенция в съответствие с нейните разпоредби се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.

Чл. 136.. (1) По въпросите, по които Виенската конвенция и този закон не предвиждат друго, важат правилата за непозволено увреждане.

(2) Правилата за непозволено увреждане се прилагат и за отговорността за вреда, причинена от други източници на йонизиращи лъчения, независимо от местонахождението на източниците, включително при използване за медицински цели, доколкото друг закон не предвижда друго.

Чл. 137.. (1) Искове за ядрена вреда, с изключение на случаите, когато Виенската конвенция предвижда друго, са подведомствени на българските съдилища. Те са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция.

(2) Производствата пред съда по тази глава са безплатни за български граждани, а за чужденци се прилага принципът на взаимност.

Глава единадесета.АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I.Административнонаказателна отговорност

Чл. 138.. (1) Който извършва дейности по използването на ядрената енергия в ядрено съоръжение без разрешение или лицензия в случаите, когато такива се изискват, се наказва с имуществена санкция от 20 000 до 100 000 лв.

(2) Който извършва дейности с източници на йонизиращи лъчения без разрешение или лицензия в случаите, когато такива се изискват, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв.

(3) Когато нарушенията по ал. 2 са извършени от юридическо лице или от физическо лице - търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.

(4) При повторно извършено нарушение глобата или имуществената санкция е в петкратен размер на санкцията по ал. 1, 2 и 3.

Чл. 139.. (1) На лице, което наруши условията на издаденото му разрешение или лицензия по Глава трета, раздел III, се налага имуществена санкция от 3000 до 20 000 лв.

(2) На лице, което наруши условията на издаденото му разрешение или лицензия за дейности с източници на йонизиращи лъчения, се налага глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 глобата или имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията, съответно на глобата по ал. 1 и 2.

Чл. 140.. (1) На лице, което не предостави информация в случаите, предвидени в този закон, или предостави невярна, неточна или непълна информация, се налага глоба от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв.

(2) Длъжностно лице на лицензиант или титуляр на разрешение по този закон, което не представи искана информация или представи невярна, неточна или непълна информация в случаите, предвидени в този закон, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 глобата или имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията, съответно на глобата по ал. 1 и 2.

Чл. 141.. (1) На лице, което не спазва изискванията и нормите за ядрена безопасност и радиационна защита при експлоатация на ядрено съоръжение, се налага имуществена санкция от 3000 до 20 000 лв.

(2) На лице, което не спазва изискванията и нормите за радиационна защита при извършване на дейности с източници на йонизиращи лъчения, се налага глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 глобата или имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията, съответно на глобата по ал. 1 и 2.

Чл. 142.. (1) На лице, което не осигури ядрената безопасност и радиационната защита на ядрено съоръжение при спиране или прекратяване на дейността, се налага имуществена санкция от 20 000 до 100 000 лв.

(2) На лице, което не осигури радиационната защита на обект с източник на йонизиращо лъчение при спиране или прекратяване на дейността, се налага глоба от 2000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 143.. (1) На лице, което извършва дейности без удостоверение за правоспособност, се налага глоба от 500 до 2000 лв.

(2) На длъжностно лице, допуснало до работа лице без удостоверение за правоспособност или лице, което не е в състояние да изпълнява работа, свързана с радиационната защита и безопасността, се налага глоба от 1000 до 5000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 глобата е в трикратен размер на глобата по ал. 1 и 2.

Чл. 144.. (1) На лице, което не изпълни задълженията по чл. 125, ал. 1, се налага имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв.

(2) Длъжностно лице, което допусне неизпълнение на задълженията по чл. 125, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 глобата или имуществената санкция е в трикратен размер на глобата, съответно на имуществената санкция по ал. 1 и 2.

Чл. 145.. (1) Който наруши забраните по чл. 17, т. 1 или 4, ако това не представлява престъпление, се наказва с глоба от 30 000 до 150 000 лв.

(2) Който наруши забраните по чл. 17, т. 2 или 3, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 15 000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 глобата или имуществената санкция е в трикратен размер на глобата, съответно на имуществената санкция по ал. 1 и 2.

Чл. 146.. (1) Който пречи на инспектор на агенцията да изпълнява задълженията си по този закон, ако това не представлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.

(2) Който не изпълни предписание, дадено от инспектор на агенцията, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 наказанието е глоба или имуществена санкция в троен размер.

Чл. 147.. (1) При неизпълнение на други задължения по този закон, ако не подлежат на по-тежко наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв., съответно с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 глобата, съответно имуществената санкция, е в двоен размер.

Чл. 148.. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове на инспекторите на агенцията.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на агенцията или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Раздел II.Принудителни административни мерки

Чл. 149.. (1) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на последиците от тях, председателят на агенцията налага принудителни административни мерки.

(2) Принудителните административни мерки се налагат за нарушения на изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита, физическа защита и аварийна готовност, при които възниква или има непосредствена опасност от възникване на авария.

Чл. 150.. Принудителните административни мерки, които могат да се налагат в случаи по чл. 149, са:

• 1. спиране или ограничаване на дейността, за която е издадено разрешение или лицензия;

• 2. временно отнемане на удостоверението за правоспособност;

• 3. разпореждане за извършване на:

а) експертизи, проверки, изпитвания на инсталация, съоръжение, продукти, техни части, системи или компоненти;

б) изменение на установени граници и условия за експлоатация;

в) изменения на проекти и конструкции, които имат значение за ядрената безопасност, радиационната защита, физическата защита и аварийната готовност;

г) допълнение или изменение на учебните програми и курсове и провеждане на допълнително обучение, включително проверка на знанията и уменията.

Чл. 151.. (1) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на председателя на агенцията въз основа на констативен протокол на инспекторите на агенцията.

(2) Принудителните административни мерки по чл. 150, ал. 1, т. 1 се налагат до отстраняване на причините, довели до тяхното налагане.

(3) Със заповедта за налагане на принудителните мерки се определя подходящ срок за тяхното изпълнение.

(4) Заповедта за налагане на принудителната мярка се връчва на лицето.

Чл. 152.. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта за налагане на принудителните административни мерки може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът постанови друго.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

• 1. "Аварийна готовност" е способността незабавно да бъдат предприети мерки, които ефективно да ограничат въздействията на евентуална авария върху човешкото здраве, околната среда и материалните ценности.

• 2. "Аварийно облъчване" е облъчване на лица, вследствие на авария. (Това облъчване не включва облъчването при предотвратяване и управление на аварии.)

• 3. "Авария" е извънредно събитие, което води или може да доведе до надхвърляне на лимитите или до нарушаване условията на радиационното въздействие върху човека и околната среда, определени в нормите и правилата за ядрена безопасност и радиационна защита.

• 4. "Активация" е процесът на образуване на радионуклеиди чрез облъчване (предизвикване на радиоактивност в жива и нежива материя).

• 5. "Атомна електроцентрала" е електроцентрала, в която енергията се генерира от един или повече ядрени реактори и която може да включва прилежащите съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, разположени на една площадка, за които са предвидени обща физическа защита и аварийно планиране.

• 6. "Виенска конвенция" е Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда.

• 7. "Въвеждане в експлоатация" е процесът, по време на който системите и компонентите за изградено ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения се привеждат в работоспособно състояние и се оценяват за съответствие с изискванията на проекта и критериите за работоспособност.

• 8. "Генератор на лъчение" е устройство, способно да генерира йонизиращи лъчения, ако получи енергия от външен енергиен източник.

• 9. "Закрит източник" е източник на йонизиращи лъчения, който се използва, без да се нарушава неговата цялост, и чиято конструкция е такава, че при нормални условия на експлоатация се изключва разпространение на съдържащи се в него радиоактивни вещества в околната среда. Отработеното ядрено гориво не е закрит източник.

• 10. "Затваряне" е завършване на всички операции в определен момент след разполагането на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в съоръжения за погребване. Това включва заключителните инженерни или други работи, необходими за привеждане на съоръжението в безопасно състояние за дълъг период.

• 11. "Защитена зона" е зона, определена за целите на физическата защита и намираща се в рамките на площадката на ядрено съоръжение или друг обект, в който се използват или съхраняват ядрени материали или радиоактивни вещества, която се намира под постоянно наблюдение на охрана или електронни прибори, обкръжена е от физическа бариера с ограничен брой входни пунктове и достъпът до която е възможен само за лица със специални пропуски.

• 12. "Зона с контролиран достъп" е зона, определена за целите на физическата защита, обхващаща територия около защитената зона на ядрено съоръжение или друг обект, в който се използват или съхраняват ядрени материали или радиоактивни вещества, достъпът до която се контролира.

• 13. "Избор на площадка" е процесът на определяне на подходящо място за изграждане на дадено ядрено съоръжение или обект с източници на йонизиращи лъчения, включително извършване на подходяща оценка и определяне на проектните основи.

• 14. "Извеждане от експлоатация" са всички административни и технически дейности, предприети, за да се освободи ядреното съоръжение от регулиране по този закон, включително затваряне на съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци или отработено ядрено гориво. Тези мерки включват и процесите на дезактивация и демонтаж.

• 15. "Източник на йонизиращи лъчения" или "източник" е апарат, радиоактивно вещество, уредба, изделие, инсталация или съоръжение, които имат способност да излъчват йонизиращи лъчения или да отделят радиоактивни вещества (с изключение на ядрените съоръжения).

• 16. "Изходен ядрен материал" е: уран, съдържащ смес от изотопи в съотношения, срещащи се в природата; обеднен уран; всяко от горепосочените вещества във формата на метал, сплав, химическо съединение или концентрат; материал, съдържащ едно или няколко от изброените вещества с концентрация и в количества, превишаващи установените в нормативен акт стойности.

• 17. "Инцидент" е техническо събитие или отклонение, което въпреки че не влияе пряко или незабавно на ядрената безопасност и/или радиационната защита, е способно да доведе до последваща преоценка на мерките за ядрена безопасност и/или радиационната защита.

• 18. "Йонизиращо лъчение" е предаване на енергия под формата на частици или електромагнитни вълни с дължина на вълната до 100 нанометра или честота над 3 x 10 Нz включително, способни да създават йони пряко или непряко.

• 19. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Клинична отговорност" е отговорност, която се възлага на лекар или лекар по дентална медицина, свързана с различните аспекти на индивидуалните медицински облъчвания - обосновка, оптимизация, клинична оценка на резултата, сътрудничество с други медицински специалисти за получаване и предоставяне на информация, осведомяване на облъчваните лица за необходимостта и рисковете от всяко облъчване.

• 20. "Малки количества радиоактивно вещество, съдържащо един техногенен радионуклид" е толкова килограма от веществото, на колкото е равно отношението на активността, посочена като освободена за съответния радионуклид в действащите основни норми за радиационна защита, и активността на един килограм от веществото.

• 21. "Малки количества радиоактивно вещество, съдържащо смес от техногенни радионуклиди" е най-малката стойност, получена при определяне на малкото количество радиоактивно вещество, съответстващо на всеки радионуклид отделно.

• 22. "Медицинско облъчване" е облъчване, на което се подлагат: пациентите при диагностика или лечение с използване на източници на йонизиращи лъчения; лицата, които не са персонал, но доброволно подпомагат и осигуряват удобството на пациентите по време на диагностиката или лечението им, и здрави лица или пациенти, които доброволно участват в програми за медицински или биомедицински изследвания, водещи до облъчване.

• 23. "Мониторинг" е измерване на радиационни или други параметри за целите на оценка или контрол на радиационното облъчване, както и тълкуването на резултатите.

• 24. "Обект с източник на йонизиращи лъчения" е мястото заедно с комплекса от защитни средства, предназначено за използване на източник или за произвеждане на източник, или за извършване на някаква работа с източник с цел техническо обслужване, монтаж, демонтаж, измервания, ремонтни дейности или други услуги за потребители на източници, включително за съхраняване на източниците.

• 25. "Облъчване" е въздействието на йонизиращите лъчения при преминаването им през облъчваната среда.

• 26. "Облъчване на населението" е облъчване, получено от лица от населението, дължащо се на позволени или непозволени дейности с източници на йонизиращи лъчения, с изключение на професионалното облъчване, медицинското облъчване и облъчването от нормалния естествен радиационен фонд, характерен за даденото място на работа или живеене.

• 27. "Отработено ядрено гориво" или "отработено гориво" е ядрено гориво, което е било облъчено в активната зона на ядрен реактор и е окончателно извадено от нея.

• 28. "Оценка на безопасността" е разглеждане на всички аспекти на проекта и експлоатацията на ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращо лъчение, свързани с неговата безопасност и защитата на хората, включително анализ на мерките за ядрена безопасност и радиационна защита и на рисковете при нормални условия и при аварии.

• 29. "Погребване" е разполагане на отработено гориво или радиоактивни отпадъци в подходящо съоръжение или място без намерение за последващото им извличане.

• 30. "Професионално облъчване" е всяко облъчване на лица, професионално заети в дейности, представляващи предмет на регулиране по този закон, и в дейностите, свързани с това регулиране.

• 31. "Повторно" е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

• 32. "Радиационна защита" е комплекс от организационни и технически мерки, предназначени за защита на хората от облъчване с йонизиращи лъчения, включително осигуряване безопасността на източници на йонизиращи лъчения и дейностите с тях, тоест осигуряване на минимален риск от необосновано облъчване, минимален брой облъчвани лица, минимално облъчване на хора без надвишаване на установените граници на дозите, предотвратяване на радиационни аварии и ограничаване на последиците от тях.

• 33. "Радиоактивен източник" е източник, чиито свойства да излъчва йонизиращи лъчения се дължат единствено на съдържащите се в него радионуклиди.

• 34. "Радиоактивен отпадък" е радиоактивно вещество в газообразна, течна или твърда форма, чието по-нататъшно използване не се предвижда от лицензианта или титуляря на разрешение и което се контролира от агенцията като радиоактивен отпадък съгласно този закон, включително радиоактивен източник, чийто срок за безопасна експлоатация е изтекъл съгласно производствената документация.

• 35. "Самоподдържаща се ядрена верижна реакция на делене" е серия от ядрени реакции на делене на ядрата на атомите, които се поддържат от неутрони, освободени в процеса на делене.

• 36. "Специален ядрен материал" е плутоний-239, уран-233, уран, обогатен с изотопите U-235 или U-233, и всякакъв друг материал, съдържащ един или няколко от изброените радионуклиди.

• 37. "Специализирано обучение" е следдипломно теоретично и практическо обучение и подготовка, включително дублиране и инструктаж, на физически лица с цел да бъдат подготвени за извършване на специфични дейности или задачи и да бъдат допуснати до изпит за придобиване на правоспособност по реда на този закон.

• 38. "Събитие" е всяко отклонение от регламентирания режим на експлоатация, включително един или повече откази на оборудване, грешка или грешки на персонала и/или недостатъци на инструкциите и процедурите, което е довело или би могло да доведе до изхвърляне на радиоактивни вещества в работната или околната среда или до необосновано облъчване на населението или персонала, или до нарушаване на изискванията, правилата и нормите на ядрената безопасност или радиационната защита.

• 39. "Съоръжение за управление на отработено гориво" е всяко съоръжение, чиято основна цел е управление на отработено гориво.

• 40. "Съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци" е всяко съоръжение, основна цел на което е управлението на радиоактивните отпадъци, което включва и ядрено съоръжение в процес на извеждане от експлоатация, само ако то е обявено като съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци по реда на този закон.

• 41. "Съхраняване" е складирането на ядрен материал или радиоактивни вещества, включително на отработено гориво или радиоактивни отпадъци, в съоръжение, което осигурява ограничаване на тяхното въздействие, с намерение за извличането им.

• 42. "Тежко природно бедствие от изключителен характер" е катастрофално, непредвидимо и непредотвратимо природно бедствие.

• 43. "Техногенни радионуклиди" са радионуклиди, чието наличие или концентрация в радиоактивното вещество се дължат на човешка дейност.

• 44. "Управление на отработено гориво" са всички дейности, които са свързани с манипулирането или съхраняването на отработено гориво, с изключение на превозването извън площадката. То може да включва също и изхвърляния.

• 45. "Управление на радиоактивни отпадъци" са всички дейности, които са свързани с манипулирането, предварителното преработване, преработването, кондиционирането, съхраняването и погребването на радиоактивните отпадъци.

• 46. "Уран, обогатен с изотопите на U-235 или U-233" е уран, съдържащ изотопите U-235 или U-233, или и двата в такова количество, че съотношението на сумата от тези изотопи към изотопа U-238 е по-голямо от съотношението на изотопа U-235 към изотопа U-238, намиращ се в природата (изотопно съотношение 0,72 на сто).

• 47. "Физическа защита" е съвкупност от технически и организационни изисквания, мерки, средства и методи, насочени към ефективно предотвратяване на неправомерни въздействия и посегателства върху ядрения материал, ядрените съоръжения и радиоактивните вещества (кражба, неправомерно проникване на територията на ядрено съоръжение, неразрешен достъп до зони от особено значение за безопасността на ядрената инсталация, саботаж, терористични действия), своевременното им откриване и прекратяване и връщане на неправомерно придобит ядрен материал.

• 48. "Ядрен материал" е изходен материал, специален ядрен материал и други материали, определени с акт на Министерския съвет.

• 49. "Ядрен реактор" е всяка ядрена инсталация, съдържаща ядрено гориво, разположено по такъв начин, че в него може да протече самоподдържаща се ядрена верижна реакция на делене без допълнителен източник на неутрони.

• 50. "Ядрена авария" е авария, свързана с изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда или с потенциално опасно облъчване на персонала или населението, предизвикана от нарушаване на контрола и управлението на верижна реакция на делене, образуване на критична маса, нарушаване отвеждането на топлина от облъчен ядрен материал или повреждане на ядрен материал, включително ядрено гориво.

• 51. "Ядрена безопасност" е състоянието и способността на ядрено съоръжение и на неговите системи и персонал да предотврати неконтролируема верижна реакция на делене или недопустимо освобождаване на радиоактивни вещества или йонизиращи лъчения в работната или околната среда, предотвратяване на инциденти и аварии и ограничаване на последиците от тях.

• 52. "Ядрена инсталация" съгласно Виенската конвенция е ядрен реактор (включително критичен и подкритичен стенд); изследователски реактор; атомна електрическа централа; съоръжение за управление на отработено гориво; съоръжение за конверсия или обогатяване на ядрен материал и съоръжение за производство или преработване на ядрено гориво.

• 53. "Ядрена централа" е ядрено съоръжение за производство на електрическа и/или топлинна енергия.

• 54. "Ядрено гориво" е всеки специален ядрен материал, който е способен да произвежда енергия чрез самоподдържаща се ядрена верижна реакция на делене.

• 55. "Ядрено съоръжение" е съоръжение, включително свързаните с него територия, сгради и оборудване, в което се добива, произвежда, преработва, използва, манипулира, съхранява или погребва ядрен материал в такъв мащаб, че се изисква отчитането на ядрената безопасност и радиационната защита. "Ядрено съоръжение" е и всяко съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Законът за използуване на атомната енергия за мирни цели (обн., ДВ, бр. 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 69 от 1995 г., бр. 71 от 1998 г.) се отменя.

§ 3. Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона преобразува Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели при Министерския съвет в Агенция за ядрено регулиране и приема устройствения правилник на агенцията.

§ 4. Започналите процедури по издаване на разрешения и удостоверения за правоспособност по отменения Закон за използуване на атомната енергия за мирни цели се довършват по досегашния ред.

§ 5. (1) Издадените на основание на отменения Закон за използуване на атомната енергия за мирни цели разрешения и удостоверения за правоспособност запазват действието си до изтичането на срока, за който са издадени.

(2) Лицата - титуляри на разрешения, и лицата, получили удостоверения за правоспособност по реда на отменения Закон за използуване на атомната енергия за мирни цели, могат да поискат удължаване на срока на издаденото им разрешение или удостоверение за правоспособност по досегашния ред, ако срокът на разрешението или удостоверението за правоспособност изтича до една година от влизането в сила на този закон. Удължаването на срока на издадените им разрешения и удостоверения за правоспособност е за не повече от една година.

(3) Лицата, които към влизането в сила на този закон осъществяват дейност, за която се изисква лицензия по чл. 58, ал. 1, т. 3, са длъжни да поискат издаването й в едногодишен срок от влизането в сила на закона. Ако в този срок те не поискат издаването на лицензия, са длъжни да прекратят осъществяването на съответната дейност.

§ 6. (1) В двегодишен срок от влизането в сила на закона около заварените ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения се създават зони с особен статут по предвидения от този закон ред въз основа на проектите за изграждане на съответните обекти или ядрени съоръжения.

(2) Забраната по чл. 109, ал. 1 не се прилага за изградени или започнати строежи към момента на влизане в сила на закона.

§ 7. (1) Раздел V "Фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" от глава трета и раздел III "Финансиране на управлението на радиоактивни отпадъци" от глава четвърта влизат в сила от 1 януари 2003 г.

(2) Акумулираните средства за безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци и за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация, включително от предходни години, по чл. 6 от отменения Закон за използуване на атомната енергия за мирни цели във връзка с § 11 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г., се прехвърлят по транзитните сметки, открити на името на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.

(3) Членовете на управителните съвети на фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" и фонд "Радиоактивни отпадъци" се определят по реда на този закон в двумесечен срок от влизането в сила на разпоредбите по ал. 1.

§ 8. (1) Разпоредбите на глава четвърта, раздел II "Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" влизат в сила от 1 януари 2004 г.

(2) В двумесечен срок от влизането в сила на разпоредбите на ал. 1 Министерският съвет предоставя на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" движимо и недвижимо имущество - държавна собственост, за осъществяване предмета му на дейност.

(3) В едномесечен срок от влизането в сила на разпоредбите на ал. 1 министърът на енергетиката и енергийните ресурси определя изпълнителния директор на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" и другите членове на управителния съвет на предприятието.

§ 9. (1) До влизането в сила на разпоредбите на § 8, ал. 1 управлението на радиоактивните отпадъци се извършва по досегашния ред, като финансирането на дейностите по управление на радиоактивните отпадъци се осъществява по реда на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г., а от 1 януари 2003 г. - чрез фонд "Радиоактивни отпадъци" по този закон.

(2) След влизането в сила на глава четвърта, раздел III и до създаването на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" средствата по фонд "Радиоактивни отпадъци" се разходват целево за финансиране на безопасността и съхраняването на радиоактивни отпадъци и на дейности за изграждане и реконструкция на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци и за управление на фонда.

§ 10. В чл. 2 от Закона за ратифициране на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и на Съвместния протокол за прилагане на Виенската конвенция и на Парижката конвенция (ДВ, бр. 64 от 1994 г.) думите "равностойността на петнадесет милиона специални права на тираж на Международния валутен фонд" се заменят с "деветдесет и шест милиона лева".

§ 11. В чл. 2 от Закона за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между Народна република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДВ, бр. 80 от 2000 г.) думите "Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели" се заменят с "председателя на Агенцията за ядрено регулиране".

§ 12. В чл. 2 от Закона за ратифициране на Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци (ДВ, бр. 42 от 2000 г.) думите "Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели" се заменят с "председателя на Агенцията за ядрено регулиране".

§ 13. В чл. 21 от Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 66 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 89 от 1988 г., бр. 87 и 99 от 1989 г., бр. 15 от 1991 г.; попр., бр. 24 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1993 г., бр. 31 от 1994 г., бр. 36 от 1995 г., бр. 12, 87 и 124 от 1997 г., бр. 21, 70, 71 и 93 от 1998 г., бр. 30, 62, 67, 90 и 113 от 1999 г., бр. 10 и 36 от 2000 г.) т. 7 се изменя така:

"7. контролират радиационните характеристики на работната среда."

§ 14. В § 2 от преходните разпоредби на Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г.; ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37, 100 и 104 от 1996 г., бр. 82 и 86 от 1997 г., бр. 133 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 97 от 2000 г.) думите "Закона за използуване на атомната енергия за мирни цели" се заменят със "Закона за безопасно използване на ядрената енергия".

§ 15. В Закона за енергетиката и енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 64 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:

• 1. В чл. 52, ал. 1 се създава т. 6:

"6. на лицензианта е отнета с влязъл в сила административен акт лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение, издадена по Закона за безопасно използване на ядрената енергия."

• 2. Глава девета "Фондове" се отменя, считано от 1 януари 2003 г.

§ 16. В чл. 14, ал. 2 от Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 45 от 1998 г.; изм., бр. 55 от 1999 г., бр. 108 от 2001 г.; отм., бр. 46 от 2002 г., в сила от 9.XI.2002 г.) думите "Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели" се заменят с "Агенцията за ядрено регулиране".

§ 17. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г., бр. 16 от 1996 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64 и 67 от 1999 г., бр. 12, 64 и 97 от 2000 г., бр. 28 от 2002 г.) се правят следните изменения:

• 1. В чл. 4 т. 11 се отменя.

• 2. В чл. 5, т. 6 думите "радиоактивни продукти" се заличават.

§ 18. В Закона за техническите изисквания към продуктите (ДВ, бр. 86 от 1999 г.) се правят следните изменения:

• 1. В чл. 33, ал. 2 думите "атомни електроцентрали" се заменят с "ядрени централи".

• 2. Параграф 5 от допълнителните разпоредби се изменя така:

"§ 5. Председателят на Агенцията за ядрено регулиране или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрол за техническата безопасност на съоръжения с повишена опасност на територията на ядрени централи."

§ 19. (1) Министерският съвет в двегодишен срок от влизането в сила на закона приема подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

(2) До издаването на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на отменения Закон за използуване на атомната енергия за мирни цели, доколкото не противоречат на този закон.

§ 20. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 13 юни 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ

ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИТЕ И СТОМАТОЛОЗИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 76 ОТ 2005 Г.)

§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ

ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 88 ОТ 2005 Г.)

§ 42. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г.) навсякъде думите "министъра на транспорта и съобщенията" се заменят с "министъра на транспорта".

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ

ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ

АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

• 1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

• 2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

• 3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ

ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"

(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.