ПРАВИЛНИК ЗА ВОДНОСПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ И ОБЕЗОПАСЯВАНЕТО НА ВОДНИТЕ ПЛОЩИ

от Тефтера
Направо към: навигация, търсене

ПРАВИЛНИК ЗА ВОДНОСПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ И ОБЕЗОПАСЯВАНЕТО НА ВОДНИТЕ ПЛОЩИ

ИЗДАДЕН ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ

Обн. ДВ. бр.65 от 19 Август 1983г., изм. ДВ. бр.45 от 13 Юни 1989г.

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този правилник определя устройството и задачите на водноспасителната служба, правата и задълженията на министерствата, другите ведомства, народните съвети и организациите относно предотвратяването на удавянията, изискванията към стопаните на водните площи и основните мерки за осигуряване безопасността при тяхното ползуване.

Чл. 2. Разпоредбите на правилника са задължителни за всички физически и юридически лица.

Чл. 3. Ръководството и контролът на водноспасителната дейност се упражняват от Министерството на народното здраве (МНЗ) и Българския червен кръст (БЧК), а тези по осигуряването на обществения ред във и около местата за къпане - от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР).

Чл. 4. Министерствата, другите ведомства, народните съвети, организациите и стопаните, имащи задължения за предотвратяване на удавянията, ръководят и контролират дейността на подведомствените си поделения и служби в тази насока.

Чл. 5. Централната, окръжните (градските) и общинските комисии по водно спасяване към БЧК, в състава на които се привличат опитни специалисти и отговорни представители на министерствата, другите ведомства, народните съвети, организациите и техните поделения, имат следните задачи:

  • 1. да координират дейността на държавните органи и обществените организации в областта на водното спасяване;
  • 2. да контролират наред с органите на държавния санитарен контрол, МВР и народните съвети спазването на изискванията на Разпореждане № 10 на Министерския съвет (ДВ, бр. 7 от 1968 г.) и този правилник;
  • 3. да изучават, обобщават и разпространяват положителния опит в системата на водното спасяване.

Глава втора.ВОДНИ ПЛОЩИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ

Чл. 6. На обезопасяване подлежат: всички плувни басейни, напоителни канали, водни площи, образувани в изкопите или местата, където се добиват инертни материали, както и участъците от морските крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и микроязовирите, които се ползуват организирано или неорганизирано масово за къпане, плуване, гребане или друга подобна дейност и поради това или поради обстоятелството, че се намират в близост или в самите населени места, създават повишена опасност от удавяния.

Чл. 7. (1) Всички подлежащи на обезопасяване водни площи се картотекират в съответния окръжен народен съвет (ОНС), респективно в Столичния народен съвет (СНС), в тримесечен срок от влизане на правилника в сила. Новосъздадените или нововъзникналите такива площи се картотекират в едномесечен срок от запълването им с вода.

(2) Картотеката се води от натоварено със заповед от председателя на изпълнителния комитет (ИК) на съответния ОНС (СНС) длъжностно лице.

(3) Данните за вида, размерите и обезопасяването на водните площи се посочват от стопаните им.

Чл. 8. Изпълнителните комитети на ОНС (СНС) ежегодно, не по-късно от края на февруари, след съгласуване с окръжните комисии по водно спасяване обявяват със заповед в кои водни площи и техни участъци извън плувните басейни и специално построените за такава цел плажове се разрешава и в кои се забранява къпането, като посочват и стопаните, отговарящи за тяхното обезопасяване. Заповедта се разгласява сред населението.

Глава трета.ОБЕЗОПАСЯВАНЕ

Чл. 9. Обезопасяването може да бъде минимално, средно и максимално.

Чл. 10. (1) На минимално обезопасяване подлежат всички напоителни и други открити канали, изкопи, ями и др., когато са запълнени с вода и водният им пласт е по-голям от 120 см.

(2) Когато водните площи по ал. 1 се намират или преминават през населени места или в непосредствена близост до такива, те се обезопасяват с пояс от нискостеблени растения, парапет или друго ограждение. Освен това по протежение на напоителните канали, включително и тези в извъннаселените места, се поставят на разстояние, не по-голямо от 500 м., леснозабележими табели (знаци), забраняващи къпането, в които се посочва и конкретната опасност. Когато скоростта на водата в каналите е по-голяма от 1,5 м/сек, задължително се поставят на разстояние, не по-голямо от 200 м в населените места и от 500 м в извъннаселените места, стълби за слизането на дъното им.

Чл. 11. (1) На средно обезопасяване подлежат бреговите ивици на неохраняемите (намиращи се извън спасителните станции, постове и водни бази) морски, речни, язовирни и други такива площи, както и на забранените за къпане водоеми, когато в тях се извършват масово къпане, плуване, гребане и др.

(2) Немасови са единичните случаи на къпане, плуване и гребане, които имат подчертано инцидентен характер.

(3) На водните площи по ал. 1 през летния сезон (от 1 юни до 30 октомври) задължително се поставят насочващи, предупредителни и забранителни табели (знаци), въжета с топки и прътове. В същия период тези площи се осигуряват от подвижни охранителни постове, разполагащи с моторни или гребни лодки. През празничните и почивните дни на същите места, при възможност, с помощта на ОК (за столицата градския комитет - ГК) на БЧК се организират спасителни постове на обществени начала.

(4) При наличие на изрично предписание от органите на държавния санитарен контрол в някои от водните площи по ал. 1 се приспособяват или построяват от стопаните им безопасни къпални места (с дъно с постепенен наклон, без ями и прагове, с подходяща дълбочина и т. н.).

(5) В предупредителните и насочващи табели (знаци) се означават опасностите при къпане, начините за тяхното избягване или преодоляване, начините за оказване помощ във водата, включително и от неумеещи да плуват лица. В забранителните табели (знаци) задължително се означават и опасностите, наложили забраната.

(6) Табелите и знаците по ал. 3 трябва да бъдат изработени от метал или друг устойчив материал. Те се поставят в самите къпални места и водни площи или по пътеките, по които хората се придвижват обикновено към тях. Табелите и знаците се проверяват от стопаните в максимално обезопасените водни площи - ежедневно, в средно и минимално обезопасените водни площи - ежемесечно, а през летния сезон - веднъж седмично. Унищожените или повредените незабавно се подменят или поправят.

Чл. 12. (1) На максимално обезопасяване подлежат всички плувни басейни, плажове и други водни площи или участъци от тях, в които се провеждат организирано къпане, плуване, гребане, скокове във вода, занимания с водни ски, водни колела и др.

(2) Водните площи по ал. 1 се обезопасяват с всички табели (знаци), упоменати в чл. 22, ал. 3, с въжета с топки и прътове. Плувните басейни се обезопасяват с табелите (знаците), съответствуващи на техния характер. В зависимост от големината, посещаемостта и характера им тези водни площи се охраняват от водноспасителни станции, спасителни постове или дежурни по водни бази.

(3) На входните места и около спасителните кули на морските, речните и язовирните плажове се поставят: табели със схеми на плажната ивица с означение на специфичните особености, спасителните постове, медицинския пункт, канцеларията на представителя на администрацията, телефона на Бърза медицинска помощ (БМП), както и табели за означаване температурата на водата и въздуха, силата на вятъра и вълнението и работното време на спасителната служба.

(4) На посочените в ал. 3 места се поставят и табели, изясняващи значението на флаговата сигнализация, а именно:

  • 1. бял флаг - къпането е разрешено; водната повърхност е спокойна или вълнението е слабо и незначително;
  • 2. червен флаг - къпането е опасно и частично ограничено или разрешено само в определени участъци; вълнението е около 3-4 бала, водата е по-студена от 16 градуса по Целзий, има голям брой новообразувани и неозначени дънни ями или са налице други опасности; забранено е ползуването на водни колела, надуваеми лодки, дюшеци и др.;
  • 3. черен флаг - къпането е забранено; влизането във водата е изключително опасно, а възможностите за оказване на помощ чрез извличане са много ограничени; вълнението е над 4 бала, има поривист опасен вятър, силно и непреодолимо чрез плуване течение или са налице други, изключително опасни метеорологични условия;
  • 4. липса на флаг или спуснат ниско черен флаг на вишката на спасителния пост - участъкът от плажа не се охранява поради приключване на работното време или преустановяване на спасителната дейност по други причини.

Чл. 13. (1) Спасителните станции и спасителните постове организират и извършват практическа работа по предотвратяването на водните инциденти и оказват помощ на пострадалите или застрашените лица. Те имат следните задачи:

  • 1. да провеждат системно разяснителна и предпазна дейност сред посетителите;
  • 2. да провеждат постоянна подготовка за усъвършенствуване знанията и сръчностите на спасителите и поддържане необходимата степен на тренираност и готовност за действие;
  • 3. да организират наблюдение на своя район на действие и да оказват незабавна помощ при нещастни случаи във водата, включително и при обръщане на плавателни средства, водни колела, надуваеми дюшеци и др.

(2) Дежурният по водна база контролира движението на плавателните съдове, отговаря за спазването на мерките за безопасност и оказва първа помощ на пострадалите или бедствуващите във водата. Той извършва непрекъснато наблюдение на плавателните съдове и хората по време на занятия, тренировки, състезания и др. Дежурният трябва да има на разположение бързоходен спасителен катер. При откриване на търпящи бедствие във водата той оказва незабавно първа помощ.

Чл. 14. (1) На всяка спасителна станция или самостоятелен пост на морските, язовирните и други такива плажове се определят район на действие и зона на спасяване (приложение № 2) с писмена заповед на стопанина на водната площ.

(2) Районът на действие на спасителната станция се означава с далечни плаващи знаци (шамандури), които определят крайните точки за действие на техническите средства за спасяване на станцията.

(3) Зоната за спасяване се означава с близки оранжеви плаващи знаци, поставени успоредно на брега на разстояние 50 до 100 м от него и 15 до 30 м помежду им.

(4) В зоната за спасяване се определят и означават участъци с дълбочина, не по-голяма от 1,20 м - за къпещи се, които не умеят да плуват. Същите участъци се ограждат с бели плаващи знаци, които се поставят на разстояние 2 до 5 м помежду им.

(5) Дънните ями, теченията и другите опасности в зоната за спасяване се означават с червени плаващи знаци.

(6) Дъната на плажовете и къпалните места трябва да бъдат с постепенен наклон, без води с ниска температура (грунтови води) и без вливане на замърсена вода. Преди началото на летния сезон дъната на тези къпални места трябва да бъдат проверени и почистени.

(7) Плажовете, водните площи, използувани за спортни цели или транспортна стопанска дейност, както и организираните места за отдих в близост до водни площи, трябва да притежават изправни телефонни връзки. Плажовете по правило трябва да имат високоговорителни уредби за предаване кратки съобщения на посетителите.

Чл. 15. (1) В спасителната станция се организира непрекъснато наблюдение с въоръжено око (бинокъл) на цялата водна повърхност на района за действие от наблюдатели, намиращи се на специално построени кули (средно на 5 спасителни поста по една кула) или на високи брегови точки. Тези наблюдатели разполагат със средства за оповестяване на тревога (рог, камбана, сирена, радиовръзка, телефон и др.) и за посочване мястото на инцидента (флагове, стрелки, ракетни пистолети, локатори-визьори и др.).

(2) Ръководството на станцията трябва да бъде свързано чрез телефон или радиовръзка със спасителните постове, медицинските и реанимационните пунктове, дежурните моторни спасителни катери (лодки), както и със станцията "Бърза медицинска помощ". Самостоятелните спасителни постове, както и дежурните по водни бази трябва да имат връзка с най-близките медицински звена.

Чл. 16. (1) Спасителните постове са основните звена, в които се извършва профилактична работа за предотвратяване водните инциденти, води се наблюдение и се организира своевременно извличане и оказване на първа помощ на пострадал.

(2) Всеки спасителен пост охранява брегова ивица с дължина до 100 м.

(3) В ученическите почивни лагери край водни площи всеки спасителен пост охранява определен брой ученици независимо от дължината на бреговата ивица.

(4) Броят на спасителните постове в плувните басейни се определя в зависимост от тяхната площ.

Чл. 17. (1) Личният състав на спасителния пост се състои по правило от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато зоната за спасяване, а другият трябва да има пълна готовност за действие в случай на нужда. Той може да почива в близост до поста.

(2) В ученическите почивни лагери край водни площи личният състав на спасителния пост се определя съгласно щатните нормативи, определени от Министерския съвет (Разпореждане № 183 на Бюрото на Министерския съвет от 11 май 1972 г.).

(3) Личният състав на спасителен пост на всеки плувен басейн с дължина до 25 м и повърхност до 312,5 кв. м се състои от един спасител, а с дължина до 50 м и повърхност до 1250 кв. м - от двама спасители.

(4) Когато повърхността на басейна е по-голяма от 1250 кв. м или са налице условия, които затрудняват водноспасителната дейност в значителна степен, като влошена видимост, намалена прозрачност на водата и други такива, броят на спасителните постове и самите спасители съответно се увеличава.

Чл. 18. (1) Обзавеждането на спасителния пост с инвентар и съоръжения се извършва съгласно нормативите, определени в приложение № 1.

(2) Бързоходният спасителен плавателен съд (катер) трябва да бъде комплектуван съгласно изискванията на Държавната инспекция по корабоплаването (ДИК). Освен това той трябва да бъде съоръжен с бинокъл, мегафон, свирка, семафорни флагове, санитарна чанта, спасителна топка с около 30 м дълго въже, комплект за гмуркане № 1 и буксирно въже.

Чл. 19. В спасителните станции и самостоятелните спасителни постове се води следната документация: дневник за дежурствата, произшествията, хидрометеорологичната обстановка и актове за инциденти и смъртни случаи на удавяния.

Чл. 20. (1) Към спасителните станции се организират следните медицински звена:

  • 1. медицински пункт (МП) за оказване обща медицинска помощ и при удавяне;
  • 2. медицински реанимационен пункт (МРП) за оказване специализирана помощ със санитарна линейка.

(2) Медицинските звена се обзавеждат по нормативите на МНЗ.

(3) Един МП се организира на един до пет спасителни поста. Той се разполага в близост до наблюдателната кула. В него работят лекари (фелдшери) с обща медицинска подготовка, преминали курсове за оказване спешна помощ при удавяне, организирани от МНЗ или БЧК.

(4) Броят и разположението на МРП се определят по преценка на съответната дирекция "Народно здраве и социални грижи" към ОНС (СНС). В тях работят лекари със специална подготовка (анестезиолози).

Чл. 21. (1) Медицинските и реанимационните пунктове ежегодно се утвърждават от директорите на дирекциите "Народно здраве и социални грижи" към ОНС (СНС), а за черноморските окръзи - от МНЗ.

(2) Медицинските пунктове се обзавеждат от органите на здравеопазването със средства на ОНС (СНС), а медицинските реанимационни пунктове - със средства на МНЗ.

(3) При масови мероприятия медицински пункт се организира и към водните бази.

(4) Дирекциите "Народно здраве и социални грижи" към ОНС (СНС) могат да организират медицинска помощ със санитарен транспорт на водни обекти и къпални места, където в празнични и почивни дни има масово струпване на хора. На лекарите се заплаща възнаграждение под формата на платени дежурства от съответното здравно заведение съгласно Временната наредба 020 от 1977 г. на МНЗ и ЦК на ПСЗР за организация на труда и разпределение на работното време на работещите в системата на здравеопазването (необнародвана). Средният персонал и шофьорите да се назначават в рамките на месечния работен график, а при невъзможност дежурствата им да се заплащат като извънреден труд при спазване изискванията на Кодекса на труда.

Чл. 22. (1) За географски обособените райони по черноморския бряг, р. Дунав и вътрешните водни площи, където има голямо струпване на къпещи се, спасителни кадри и средства се назначават обектови ръководители, за да координират и осъществяват централизирано ръководство на водноспасителните мероприятия в дадения район.

(2) Обектовият ръководител се назначава за определено време от съответния ОК (ГК) на БЧК и представлява същия и съответната окръжна (Столична) комисия по водно спасяване.

Чл. 23. (1) При обучение за безопасността на обучаваните във водата отговарят стопаните на водните площи, спасителите и треньорите (преподавателите или инструкторите).

(2) Когато заниманията за обучаване по гребане и други такива спортове се провеждат във водна площ с дълбочина, по-голяма от 1,2 м, треньорите (инструкторите, преподавателите) са длъжни предварително и практически да проверят умението на обучаваните да плуват и да допуснат до такива занимания само онези от тях, които умеят да преплуват самостоятелно поне 200 м.

(3) При обучение, тренировки, състезания и други организирани мероприятия във вода отговарящите за безопасността на участниците са длъжни да ги наблюдават непрекъснато и да им осигуряват оказване навременна помощ при нужда. Те трябва да провеждат такива занимания в открити водоеми(язовири, езера, реки и др.) само когато имат на разположение годни за използуване спасителна лодка или катер.

(4) При провеждане на спортни празници, състезания и други такива мероприятия във водни площи или в близост до такива организаторите и непосредствените ръководители са длъжни да осигуряват безопасността на участниците.

Чл. 24. При обучение екипажите на гребните лодки, скутери, водни ски, сърфинг и др. задължително предварително обличат спасителни ризи, жилетки или други подобни спасителни средства, които при обръщане осигуряват поддържането на лицевата част на главата на пострадалия и изпаднал в безсъзнание над повърхността на водата.

Чл. 25. (1) Всички треньори, инструктори, преподаватели, дежурни по водни бази или контролно-пропускателни пунктове и други такива лица трябва да владеят начините за извличане и оказване долекарска помощ на пострадал във водата.

(2) В тримесечен срок от влизане в сила на правилника работодателите на посочените в ал. 1 лица са длъжни да им осигурят необходимите условия за овладяването на умението за оказване първа помощ.

Чл. 26. (1) Началниците на почивни ученически лагери, на летните младежки бригади и др., както и спасителите и треньорите (инструкторите, преподавателите) трябва да провеждат къпането на децата, учениците и младежите от ученическите почивни лагери и летните младежки бригади на подходяща и съобразена с умението им да плуват дълбочина, на малочислени групи (отряди, взводове и др.), наброяващи не повече от 25-30 души, като осигуряват непрекъснатото им наблюдение и оказване необходимата помощ.

(2) Ежедневно преди влизането на децата и младежите по ал. 1 във водата водната площ и дъното й се проверяват за дънни ями, течения, студени пластове вода и други опасности. При наличие на такива къпането се забранява или ограничава.

(3) Децата и младежите по ал. 1 се разделят по двойки ("чифтна осигурителна система") и се инструктират предварително да алармират, когато загубят другаря си във водата.

(4) Преди влизането на децата и младежите по ал. 1 във водата и след излизането им ръководителят им ги преброява веднага на брега. Ако се установи отсъствуващ, започва незабавното му организирано търсене във водата.

(5) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1989 г.) За опазване здравето и живота на учениците в ученическите почивни лагери по Черноморското крайбрежие и край други водни площи:

  • 1. Министерството на културата, науката и просветата, Министерството на народното здраве и социалните грижи и Централният комитет на Българския червен кръст да утвърдят указание за водноспасителната и плажната дейност в ученическите почивни лагери по Черноморското крайбрежие и край други водни площи;
  • 2. въвежда се дневник за водноспасителната и плажната дейност в ученическите почивни лагери край водна площ.

Чл. 27. Водачът (ръководителят) на организирана група, когато я води в охранявано къпално място, е длъжен да уведоми за пристигането й представителя на администрацията на водната площ или неговата водноспасителна служба. Последните са задължени да инструктират участниците в групата за характерните опасности на къпалното място и да вземат допълнителни мерки за тяхната безопасност.

Чл. 27а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 1989 г.) Стопаните на почивни бази по Черноморското крайбрежие и край друга водна площ, които през летния сезон ги предоставят на преминаващи маршрутни ученически групи за екскурзионно летуване, трябва да имат отделен воден спасител за всяка група за осигуряване безопасното провеждане на плажната дейност на тези ученици.

Чл. 28. Лицата, посочени в чл. 26, ал. 1, не трябва да допускат провеждането на къпания и други занимания и други занимания във вода, а започнатите да преустановяват незабавно, когато не са взети някои от мерките за безопасност или липсва съответното оборудване.

Чл. 29. (1) За всяко удавяне незабавно се уведомява най-близкият орган на прокуратурата или МВР, като се вземат мерки за запазване обстановката на произшествието.

(2) За всяко удавяне, настъпило в охранявана водна площ, съответната окръжна (Столичната) комисия по водно спасяване съставя и представя в ОНС (СНС) писмена анкета. В нея се изясняват обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, причините и условията за него, допуснатите нарушения на нормативните изисквания, виновните лица и препоръките за подобряване на съществуващото обезопасяване.

(3) Към анкетата по ал. 2 се прилагат писмени показания на очевидци, спасители и други лица, както и обобщителен протокол на комисията.

(4) За всяко удавяне, настъпило в необезопасена, минимално и средно обезопасена водна площ се съставя само анкетна карта.

(5) Копия от анкетните карти и преписки се изпращат на ЦК на БЧК в 10-дневен срок от деня на установяване на инцидента.

Чл. 30. (1) Във всяка максимално обезопасена водна площ трябва да е поставен на видно място правилникът за вътрешния ред с мерките за безопасност във водата, предвидени в този правилник.

(2) Правилникът по ал. 1 за заварените охранявани водни площи трябва да бъде изработен не по-късно от два месеца от деня на влизане в сила на този правилник.

Чл. 31. (1) Обезопасяването на водната площ се осъществява от нейния стопанин.

(2) За стопанин на водната площ се счита:

  • 1. предприятието, социалистическата организация или нейното поделение, които я управляват и стопанисват цялостно или частично;
  • 2. при отсъствие на такъв ползувател - собственикът й;
  • 3. при отсъствие на ползувател и собственик - предприятието или организацията, в района на които се намира подлежащата на обезопасяване водна площ;
  • 4. при отсъствие на предприятие и организация, указани в предходните три точки, обезопасяването се осъществява от съответния общински (районен) народен съвет.

(3) Издръжката и обзавеждането на спасителните станции, постове, водни бази и контролно-пропускателни пунктове се извършват от стопанина на водната площ съобразно разпоредбите на този правилник, включително и нормативите на приложение № 1.

(4) Когато една водна площ има повече от един стопанин от една и съща категория, задължението за цялостното й обезопасяване тежи върху всички. В тези случаи разпределението на тежестите по обезопасяването се извършва чрез постигнато съгласие между отделните стопани, а при липса на такова - със заповед на ИК на съответния общински (районен) народен съвет, който в отделни случаи, когато общественият интерес налага, може да изиска и организиране на единна водноспасителна служба.

(5) Организациите и предприятията, които извършват земленоизкопни работи в населени места или в места, обикновено използувани за отдих, и допуснат удълбочаване на съществуващи водоеми или образуване на нови, са длъжни да ги обезопасят минимално - с ограждение и предупредителни знаци.

Глава четвърта.ВОДНОСПАСИТЕЛНИ КАДРИ

Чл. 32. (1) Воден спасител може да бъде всяко лице, което е навършило 17-годишна възраст, преминало е курса за подготовка на водни спасители и е положило успешно изпит за такъв.

(2) Годността на водния спасител да извършва водноспасителна дейност и здравословното му състояние се проверяват ежегодно и резултатите се нанасят в личния му талон, който е неразделна част от свидетелството му за правоспособност. За целогодишно назначаваните спасители проверката се извършва не по-късно от 10 януари, а за сезонно назначаваните - през май на текущата година.

(3) Забранява се назначаването на щатна длъжност и възлагането на обществени дежурства на спасители, непритежаващи свидетелства за правоспособност и заверени талони.

Чл. 33. (1) При постъпване на щатна длъжност "спасител" лицето предава свидетелството за правоспособност и талона си на работодателя.

(2) След изтичане на срока на трудовия договор работодателят е длъжен да изпрати служебно талона на спасителя на съответния ОК (ГК) на БЧК, към който спасителят се води на кадрови отчет, заедно с оценка за извършената от него работа.

Чл. 34. (1) Обучението на спасителите и всички други водноспасителни кадри се извършва от ОК (ГК) на БЧК по програми, утвърдени от ЦК на БЧК.

(2) Водноспасителните кадри се картотекират в ОК (ГК) на БЧК по постоянното им местожителство.

Чл. 35. (1) За спасители в ученическите почивни лагери край водни площи се назначават само пълнолетни спасители и по възможност притежаващи и педагогическа правоспособност.

(2) Окръжните съвети за народна просвета при ОНС и Столичният съвет за народна просвета към СНС са длъжни да насочват учители за включването им в курсовете за водни спасители и да водят своя картотека за успешно завършилите ги.

Чл. 36. (1) Указанията на водните спасители и на дежурните по водни бази за мерките за безопасност във вода са задължителни за ползувателите на водната площ.

(2) Водният спасител има следните задължения:

  • 1. да поддържа личната си подготовка на необходимата степен за извършване на успешни спасителни акции, като редовно участвува в седмичните тренировки;
  • 2. преди постъпване на дежурство да проверява годността на спасителния инвентар и състоянието на дъното в зоната за спасяване, както и да предупреждава старшията на поста (ръководителя на спасителната станция или обектовия ръководител) за нередностите, които не е могъл да отстрани сам;
  • 3. по време на дежурство да наблюдава зорко и непрекъснато къпещите се, намиращи се в поверения му за охрана район, като има постоянна готовност за предприемане спасителна акция;
  • 4. при инцидент във водата да извършва спасителната акция по извличането на пострадалия в рамките на установеното време и да оказва правилно първа помощ до пристигането на медицинско лице или докато това е нужно;
  • 5. във времето извън дежурството му като спасител да подпомага началното обучение по плуване;
  • 6. през летния сезон, когато не е назначен на постоянна или сезонна работа като спасител, да дава доброволни дежурства на откритите водни площи през празничните и почивните дни;
  • 7. да се държи вежливо с посетителите и с поведението си да издига престижа на водноспасителната служба.

Чл. 37. Забранява се по време на дежурство да се възлага несвойствена работа на спасителя, извършването на която би го отклонило макар и за кратко време от наблюдението или изпълнението на останалите му преки задължения.

Чл. 38. Медицинският персонал е длъжен:

  • 1. да проверява наличността и годността на медицинските апарати, съоръжения и медикаменти. При липса, повреда или негодност на такива да сигнализира незабавно на съответната дирекция "Народно здраве и социални грижи", а за черноморското крайбрежие - и на съответния санаторно-курортен комплекс;
  • 2. да проверява сигурността на връзката със спасителните постове и да установява предварително начина за взаимодействие при наличие на инцидент във водата;
  • 3. да проверява предварително сигурността на връзката със станцията за Бърза медицинска помощ;
  • 4. да оказва незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, заболявания и травми на нуждаещите се;
  • 5. да съдействува на обектовия ръководител в провеждането на опреснителни занимания по първа долекарска помощ.

Чл. 39. (1) Обектовият ръководител оказва методична помощ и координира дейността на станциите и спасителните постове и е длъжен да осигурява едновременните и съгласувани действия на спасителите с медицинския персонал. Той дава оценка за работата на спасителите.

(2) Обектовият ръководител упражнява контрол за изпълнението на разпоредбите на правилника.

(3) Стопанинът на водната площ и местният общински (районен) народен съвет са длъжни да оказват пълно съдействие на обектовия ръководител относно изпълнението на възложените му задачи.

Глава пета.ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ, ПОЛЗУВАЩИ ВОДНИТЕ ПЛОЩИ

Чл. 40. (1) Посетителите на водните площи са длъжни:

1. да се къпят само в разрешените от съответния изпълнителен комитет на народния съвет водни площи;

2. да не претоварват плавателните съдове извън допустимите норми на човекоподемност и товароподемност;

3. да не скачат от лодките, катерите и водните колела, както и от непригодените за тази цел брегови съоръжения;

4. да не се доближават до движещи се (а в реките и до закотвени) плавателни съдове;

5. да не се движат с лодки и други плавателни съдове в районите, определени за къпане;

6. да не изместват и да пазят от повреждане знаците, сигналните средства и спасителните съоръжения на спасителната служба, както и съоръженията, оставени за оказване помощ на пострадали лица;

7. да не блъскат другите посетители във водата и да не извършват други груби действия спрямо тях;

8. да спазват всички изисквания на този правилник и правилника за вътрешния ред на съответната водна площ и флаговата сигнализация и да не плуват зад ограничителните плаващи знаци;

9. да викат за помощ само при действителни инциденти;

10. да играят с топка и участвуват в други игри само в определените за тази цел места, без да безпокоят останалите посетители;

11. да не замърсяват водата и брега;

12. да оставят превозните средства само на определените места и паркинги и да не ги мият в къпалните места или в близост до тях;

13. да се подчиняват на нарежданията на личния състав на водноспасителните станции, постове и дежурни по водни бази.

(2) Гражданите са длъжни да не допускат малолетните и непълнолетните си деца да се къпят в забранените или неохранявани от водноспасителни постове водни площи.

(3) Не се допускат в къпалните места деца под 10-годишна възраст, които не се придружават от по-възрастни лица. Къпането на деца под 10 г. да става под контрола на придружаващите ги лица.

(4) Забранява се къпането на лица, намиращи се в нетрезво състояние или страдащи от епилептични припадъци, сърдечни, кожни и други противопоказни заболявания. Забранява се къпането на лица над 5-годишна възраст, които не са облечени с къпални гащета или костюми.

Глава шеста.ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТОПАНИТЕ НА ВОДНИТЕ ПЛОЩИ, МИНИСТЕРСТВАТА, ДРУГИТЕ ВЕДОМСТВА, НАРОДНИТЕ СЪВЕТИ И ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Чл. 41. Министерствата, другите ведомства, народните съвети и организациите са длъжни да изпълняват определените им задачи, а стопаните - вменените им задължения по водното спасяване.

Чл. 42. (1) Всяко предприятие, социалистическа организация или тяхно поделение, стопанисващо водна площ, е длъжно:

  • 1. да организира обезопасяването на водната площ чрез назначаване на дежурни по водни бази (контролно-пропускателни пунктове), разкриване на спасителни станции или постове (при спазване нормативите за тяхното обзавеждане - приложение № 1), табелиране, ограждане и други начини, както е посочено в правилника;
  • 2. да застрахова обектовите ръководители и спасителите срещу лична злополука или причиняване такава, както и за нанасяне на други морални и материални вреди на трети лица по време на оказване помощ при воден инцидент;
  • 3. да осигури подходящи битови условия на медицинските и спасителните кадри, работещи в спасителните станции и постове, през летния сезон, а именно:

а) на обектовите ръководители и на лекарите, работещи в медицинските и реанимационните пунктове - безплатна квартира (самостоятелна стая с две легла) и хранене на столови начала на тях и на придружаващите ги членове на семейството им;

б) на медицинските сестри и шофьори на санитарни линейки - безплатна квартира и столово хранене. По изключение, когато липсват условия за столово хранене, тези лица и посочените в буква "а" имат право да ползуват намаление в заведенията за обществено хранене съгласно разпоредбите на Министерството на финансите, Министерството на вътрешната търговия и услугите и Държавния комитет по туризма;

в) на спасителите - безплатна квартира и безплатна храна в размер, определен от Министерството на финансите.

(2) Общинският (районният) народен съвет, когато няма преки задължения по обезопасяването на водните площи като техен стопанин, е длъжен:

  • 1. да организира своевременно обезопасяването на водните площи, намиращи се на територията му и подлежащи на обезопасяване;
  • 2. да извършва необходимата разяснителна работа сред населението за спазване заповедта, определяща разрешените и забранените за къпане водни площи, както и поне веднъж месечно през активния сезон да проверява изпълнението й;
  • 3. ежегодно да разкрива нови организирани места за къпане, плуване и упражняване на други водни спортове или занимания;
  • 4. при нужда да включва доброволни отрядници в дежурствата за осигуряване по-ефективна охрана и опазване обществения ред в охраняваните водни площи;
  • 5. да подпомага организационно и материално обезопасяването на откритите водни площи, характеризиращи се с повишена опасност от настъпване на удавяния, когато същите се стопанисват едновременно от повече стопани.

(3) Министерството на народното здраве е длъжно:

  • 1. да организира ежегодно курсове за повишаване квалификацията на медицинските кадри по въпросите за спешната помощ при давене;
  • 2. да осигурява медицински кадри и санитарен транспорт за водноспасителните станции и постове през летния сезон;
  • 3. да организира с помощта на народните съвети разкриването на медицински и реанимационни пунктове, като ги осигурява с необходимата медицинска апаратура, съоръжения, медикаменти и извършва ежемесечни проверки на работата им;
  • 4. да определя съвместно с Министерството на финансите начините за изпращане на здравните работници, обслужващи медицинските и реанимационните пунктове на водните площи, и заплащане трудовите им възнаграждения;
  • 5. да организира здравнопросветната дейност, свързана с профилактиката на водните инциденти.

(4) Министерството на народната просвета е длъжно:

  • 1. да организира съвместно с БЧК ученически водноспасителни постове и курсове за млад спасител в училищата и ученическите почивни лагери, устроени край водни площи;
  • 2. да организира изучаването на водноспасителния минимум в предсезонния период и по време на летния организиран отдих сред учениците и студентите;
  • 3. да организира ежегодно преди приключването на учебната година чрез директорите на училищата провеждането на разяснителна работа сред учениците относно мерките за предпазването им от удавяния;
  • 4. да организира чрез окръжните съвети за народна просвета водноспасителната дейност в летните ученически почивни лагери на народните съвети и студентските почивни станции, устроени край водни площи;
  • 5. да оказва съдействие на БЧК за привличане на ученици, студенти и учители в курсовете и състезанията по водно спасяване, както и за участието им в обществените дежурства на водноспасителни постове;
  • 6. да оказва съдействие за освобождаване на студенти и ученици от летните бригади, за да бъдат назначавани за водни спасители;
  • 7. да оказва съдействие на БЧК за подготвяне на студентите от ВИФ "Г. Димитров" от специалностите "плуване", "водна топка" и "скокове във вода" за водни спасители и съдии по водно спасяване.

(5) Министерството на вътрешните работи е длъжно:

  • 1. да организира осигуряването на обществения ред във и около местата за къпане;
  • 2. да организира изучаването на водноспасителния минимум от кадрите, които обучава;
  • 3. да оказва съдействие при извършване на проверки по обезопасяването на водните площи;
  • 4. да регистрира, анализира и при поискване от БЧК да му предоставя сведенията за удавянията в страната.

(6) Министерството на машиностроенето и електрониката е длъжно да организира планово производство на водноспасителни съоръжения за нуждите на водноспасителните станции, постове и дежурните по водни бази в достатъчни количества за страната.

(7) Българският червен кръст е длъжен:

  • 1. да оказва методична и консултативна помощ на ведомствата, народните съвети и другите организации по водноспасителната дейност;
  • 2. да организира и провежда широка просветно-профилактична дейност за предотвратяване на водните инциденти;
  • 3. да организира ежегодно курсове за подготовка и преквалификация на изпълнителски и ръководни водноспасителни кадри, млади спасители и други служебни лица, с дейността на които е свързана успешната борба с водния травматизъм; да организира състезания по водно спасяване като продължение на учебната работа с водните спасители.

(8) На Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС) се препоръчва:

  • 1. да предоставя по съгласувани графици плувните си басейни в страната за обучение на водни спасители, тренировки и състезания по водно спасяване, организирани от БЧК;
  • 2. да организира съвместно с БЧК обучението на разрядниците по плуване за водни спасители;
  • 3. да организира успоредно с обучението по плуване на населението изучаването на водноспасителния минимум.

(9) На Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) се препоръчва:

  • 1. да съдействува на БЧК при подготовката на водноспасителни кадри;
  • 2. да подпомага чрез морските си клубове БЧК при организиране на обществените водноспасителни постове;
  • 3. да организира към морските клубове леководолазни групи за изваждане от водоемите трупове на удавени граждани.

(10) На Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) се препоръчва:

  • 1. да оказва съдействие на БЧК при подбор на кандидатите за водни спасители и при набирането на водни спасители за щатна работа през летния сезон;
  • 2. да освобождава по искане на БЧК студенти и ученици, правоспособни спасители, от участието им в младежките трудови бригади и да ги оставя на разположение на БЧК за използуването им като спасители;
  • 3. да организира водноспасителната дейност в националните и окръжните младежки бригади.

(11) На Българските професионални съюзи (БПС) се препоръчва:

  • 1. да провеждат заедно с БЧК разяснителна водноспасителна работа в предприятията и почивните домове;
  • 2. да съдействуват за подобряване битовите условия на водноспасителните кадри в страната по време на изпълнението на водноспасителната работа;
  • 3. да обезопасяват и оборудват водноспасителните станции и постове на самостоятелните профсъюзни плажове и басейни;
  • 4. да предоставят по съгласувани графици собствените си басейни на БЧК за обучение на спасители за тренировки и състезания по водно спасяване.

(12) Всички стопани на плувни басейни са длъжни да ги предоставят по съгласувани графици на БЧК за обучение на водни спасители, тренировки и състезания по водно спасяване.

Чл. 43. Ръководителите на ведомствата, народните съвети, предприятията, социалистическите организации и техните поделения в съответствие с разпоредбите на т. 2 и 4 от Разпореждане № 10 на Министерския съвет (ДВ, бр. 7 от 1968 г.) са длъжни:

  • 1. да освобождават за срок до 30 дни в годината работниците и служителите за изпълнение на водноспасителната работа като спасители, обектови ръководители и други такива;
  • 2. да изпращат за срок до 20 дни при поискване от БЧК свои служители и работници, за да участвуват в организирани от същата организация курсове за подготовка и преподготовка на водноспасителни кадри.

Чл. 44. Към предприятията, социалистическите организации и техните поделения и учебните заведения се организират водноспасителни постове, които провеждат целогодишно профилактична работа за предотвратяване водните инциденти сред работниците, служителите и учащите се. Начинът на работа на тези постове ще се определи с инструкция на ЦК на БЧК.

Глава седма.АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 45. (1) Ръководителите на ведомствата, народните съвети, предприятията, социалистическите организации и техните поделения и съответните длъжностни лица за нарушение разпоредбите на чл. 31, ал. 1, 3 и 5 и чл. 42, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се наказват съгласно чл. 99 във връзка с чл. 9 от Закона за народното здраве (ЗНЗ) с глоба до 200 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба до 300 лв.

(2) Посочените в ал. 1 ведомства, предприятия, организации и длъжностни лица за нарушение разпоредбите на чл. 43 се наказват съгласно чл. 99 във връзка с чл. 9 ЗНЗ с глоба до 100 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба до 200 лв.

Чл. 46. Който наруши разпоредбите на чл. 23, ал. 2, 3 и 4, чл. 26, 27, 28, чл. 32, ал. 3, чл. 36, ал. 2, т. 3, чл. 38, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 40, ал. 2, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва съгласно чл. 99 във връзка с чл. 9 ЗНЗ с глоба до 100 лв.

Чл. 47. Воден спасител, който допуска системно нарушения поради небрежност, незнание или груби грешки при упражняване на дейността си или се държи грубо и непристойно, с което уронва престижа на водното спасяване, ако не подлежи на по-тежко наказание, се лишава от право да извършва водноспасителна дейност за срок от един месец до две години съгласно чл. 102 ЗНЗ.

Чл. 48. Който наруши разпоредбите на правилника извън случаите по чл. 45, 46 и 47, се наказва с глоба до 50 лв. съгласно чл. 101 ЗНЗ.

Чл. 49. При нарушение по обезопасяването на водните площи контролните органи имат право да спират използуването им до отстраняване на нарушението съгласно чл. 21, т. 3 ЗНЗ.

Чл. 50. (1) Нарушенията по чл. 45 съгласно чл. 103, ал. 1 ЗНЗ се установяват с актове, съставени от служителите към дирекциите "Народно здраве и социални грижи" на ОНС (СНС), от държавните санитарни инспектори и длъжностните лица при МНЗ, определени от министъра на народното здраве. Нарушенията по чл. 46, 47 и 48 се установяват от същите служители, санитарни инспектори и длъжностни лица, членовете на обществените комисии по водно спасяване и обектовите ръководители като представители на тези комисии.

(2) Наказателните постановления за нарушенията по чл. 47 се издават от министъра на народното здраве или упълномощено от него лице.

(3) Наказателните постановления за нарушенията на чл. 45, 46 и 48 се издават от министъра на народното здраве, от главния държавен санитарен инспектор, от директорите на хигиенно-епидемиологичните инспекции и началниците на дирекциите "Народно здраве и социални грижи" при ОНС (СНС) в зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението, съгласно чл. 103, ал. 5 ЗНЗ.

(4) Длъжностните лица по ал. 3 издават и заповедите за спиране на използуването на водните площи по чл. 49.

(5) При явно маловажни случаи на нарушения контролните органи могат да наложат на място глоба в размер до 5 лв. срещу квитанция съгласно чл. 103, ал. 6 ЗНЗ.

Чл. 51. (1) Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления (заповеди) се извършват съгласно раздели II, III, IV и V от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) "Повторно извършено" е административното нарушение, извършено в едногодишен срок след влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение съгласно чл. 104, ал. 2 ЗНЗ.

Чл. 52. Обжалването не спира прилагането на мерките по чл. 49 съгласно чл. 105, ал. 5 ЗНЗ.

Заключителни разпоредби

§ 1. Този правилник се издава на основание т. 3 и 7 от Разпореждане № 10 на Министерския съвет от 15 януари 1968 г. за подобряване на водноспасителната дейност в страната (ДВ, бр. 7 от 1968 г.) и § 2 от заключителните разпоредби на ЗНЗ и във връзка с чл. 71 с.з.

§ 2. Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 се прилагат от 1 юни 1983 г.

§ 3. Отменя се Правилникът за организация на водноспасителната дейност (ДВ, бр. 58 от 1977 г.).

§ 4. Правилникът е съгласуван с Министерството на правосъдието, Министерството на народната просвета, Министерството на финансите, Министерството на строителството и архитектурата, Министерството на машиностроенето и електрониката, Националния аграрно-промишлен съюз, Главната прокуратура, Българските професионални съюзи, Димитровския комунистически младежки съюз, Българския съюз за физкултура и спорт, Организацията за съдействие на отбраната, Държавния комитет по туризма и Комисията по териториалното и селищното устройство към Министерския съвет.

Приложение № 1 към чл. 18, ал. 1

Нормативи за разкриване и обзавеждане на спасителна станция и самостоятелен пост

I. Спасителна станция

Организира се при 5 и повече спасителни постове и включва следните елементи:

1. Наблюдателна кула - на всеки 5 спасителни поста:

а) тяло на кулата със сенник, ветрозащитни плоскости, сигнална мачта, профилактични табла;

б) сигнално средство за тревога - сирена или камбана;

в) свързочни средства - телефон и радиопост;

г) средства за флагова сигнализация;

д) ракетно устройство;

е) пеленгаторно устройство;

ж) бинокъл - морски тип или рогатка;

з) високоговорително устройство или мегафон;

и) секундомер;

к) справочна литература и документи (табл. на Бофорт, схема на спасителната станция с дневник и радиоприемник);

л) термометри за вода и въздух;

м) комплекти резервни плаващи знаци и табелки - ограничителни, означителни, насочващи, за подводна работа и др.

2. Спасителен пост в състава на спасителната станция:

а) спасително въже;

б) профилактично табло;

в) сигнално средство - рупор или мегафон;

г) свирка;

д) спасителна топка;

е) ракетно устройство;

ж) радиотелефон;

з) сигнални флагове;

и) дневник;

к) спасително-наблюдателна вишка със сенник, ветрозащитни плоскости, сигнална мачта;

л) комплект за гмуркане № 1 (перки, маска и шнорхел);

м) спасително облекло по табел на БЧК.

3. Спасителна лодка с гребла - на всеки 5 спасителни поста. Обзавеждане на лодката - съгласно изискванията на ДИК.

4. Спасителен моторен катер - на всеки 10 спасителни поста. Обзавеждане - съгласно изискванията на ДИК.

5. Комплекти плаващи знаци, спасителни съоръжения, табелки, маркери, облекло и др. съобразно щата и наличната техника с 20% резерв за подмяна.

6. Учебно-тренировъчни средства:

а) учебни манекени тип ПИТЕ и АМБУ - по един на 5 спасителни поста;

б) комплекти тренировъчен инвентар (дихателни мехчета, сигнални и свързочни средства и др.) - по един на 10 и повече спасителни постове.


7. Работни помещения:

а) командно-свързочен възел;

б) реанимационен пункт;

в) хангар за плавателни средства;

г) склад за инвентар и облекло;

д) помещение за горивно-смазочни материали (ГСМ).

8. Медицински звена:

а) медицински пункт;

б) медицински реанимационен пункт;

в) подвижен реанимационен екип със санитарна линейка. Обзавеждане - по нормативи на МНЗ.

При географски обособени и изолирани плажове или брегови ивици се допуска:

а) организирането на спасителната станция и при по-малко от 5 спасителни поста;

б) спасителна гребна лодка (или с извънборден двигател) и при по-малко от 5 спасителни поста;

в) спасителен моторен катер и при по-малко от 10 спасителни поста;

г) медицински пункт или медицински реанимационен пункт и при по-малко от 5 спасителни поста.

9. Спасителен леководолазен пост.

За спасителни станции, осигуряващи зона на спасяване с дълбочина между далечните плаващи знаци и брега, не по-малка от 10 м:

а) леководолазни комплекти № 3;

б) портативен въздушен компресор за високо налягане (над 150 атм);

в) радиотелефон;

г) комплект съоръжения за подводно търсене, навигационни знаци за подводна работа, маркери и др.;

д) леководолазен дневник.

Подробности по обзавеждането - съгласно Правилника за леководолазната работа. Леководолазният пост носи дежурство в моторните спасителни катери.

II. Самостоятелен спасителен пост:

а) спасително въже;

б) профилактично табло;

в) сигнално средство - рупор или мегафон;

г) свирка;

д) спасителна топка;

е) ракетно устройство;

ж) радиотелефон;

з) сигнални флагове;

и) спасително-наблюдателна вишка със сенник, ветрозащитни плоскости, сигнална мачта;

к) спасителна лодка с гребла или извънборден двигател;

л) бинокъл;

м) санитарна чанта със спешен набор;

н) комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери и табелки;

о) комплект за гмуркане № 1;

п) термометър за вода и въздух;

р) дневник;

с) спасително облекло;

т) върлина с дължина 5-6 м (само за плувни басейни).

Всички спасителни средства и съоръжения, спасителните облекла и плавателните средства се оцветяват в приетия за морското аварийно обзавеждане оранжев цвят и носят емблемата на водноспасителната служба.

Приложение № 2 към чл. 14, ал. 1

Схема за определяне район на действие и зона на спасяване на спасителните станции

Под район на действие на спасителната станция се разбира акваторията(водната повърхност), заключена между бреговата ивица и дъгата от окръжността, описана от центъра на спасителната станция, с радиус, равен на далечината на наблюдението (видимостта) с въоръжено око (бинокъл) през деня, равняващо се на 1200 м (от такова разстояние се забелязва главата на плувец).

Във всички точки на района на действие техническите средства на станцията трябва да са в състояние да окажат помощ на човек, взет от повърхността (уморен плувец, екипаж на обърната лодка или ветроходен съд и др.).

Под зона на спасяване на спасителната станция се разбира акваторията, в която техническите средства на станцията дават най-голяма възможност да се спаси човек, взет не само от повърхността, но и изваден от дъното. Зоната на спасяване се ограничава от бреговата ивица и дъгата на окръжността, описана от центъра на спасителната станция с радиус, който се определя по формулата:

 V км/час Х Т4/мин 	  	 

Р= ________________________ Х 1000,

 	60 	  	 

където

Р е радиусът на окръжността на зоната за спасяване в метри;

V - скоростта на катера (лодката), с който разполага станцията, в километри в час;

Т4 - общото време за придвижване на катера, лодката или спасителното средства до мястото на инцидента;

Т4 се изчислява от разликата:

Т0 - (Т1 + Т2 + Т3),

където:

Т0 е максимално допустимо време за престой на човек под водата с оглед шансовете за спасяването му (около 6 минути - приблизително периода на клиничната смърт); в този срок следва да се окаже и първата медицинска помощ;

Т1 - времето за оповестяването на инцидента - от момента на откриване на нещастния случай от наблюдателя до момента на даване на тревога - приема се около 30 сек.;


Т2 - времето от момента на даването на тревога до момента на тръгването на катера, лодката или спасителното средство към мястото на инцидента - приема се също около 30 сек.;

Т3 - времето, необходимо за търсене на потъналия човек от спасителя или леководолаза - приема се максимално до 3 мин.

Величините Т1, Т2 и Т3 зависят от степента на тренираност на личния състав и от състоянието на техническите средства на станцията. Важно задължение на личния състав на спасителната станция е чрез системни тренировки непрекъснато да снижават тези стойности, което ще даде възможност за транспортиране на пострадалия в мястото за първа помощ много по-рано и с по-големи шансове за възстановяване.

Ако заместим във формулата посочените приблизителни стойности, ще получим:

Т4 мин = 6 - (0,5 + 0,5 + 3) = 6 - 4 = 2, това означава, че максимално допустимо време за придвижването на спасителните средства до мястото на инцидента е 2 мин.

За да определим радиуса на зоната на спасяване (приемаме средна скорост на катера 20 км/час), заместваме цифровите стойности и получаваме:

  20 Х 2 	  	  	  	 

Р=_______________ Х 1000=667 м.

  60 	  	  	  	 

От формулата се вижда, че за станции, разполагащи със спасителен катер със скорост 20 км/час, зоната на спасяване ще има радиус 667 м; ако съответно изчислим радиуса на зоната на станция, разполагаща само с гребна лодка (около 10 км/час), радиусът ще бъде намален на около 350 м. По същия начин може да се определи и радиусът на зоната на спасяване на отделен спасителен пост, който не разполага с технически средства, а разчита само на спасителите. В този случай при средна скорост на плувеца-спасител от 2 до 3 км/час зоната ще има радиус от 50 до 100 м.

Посочените норми трябва да се използуват при определяне на охранителните райони, щата и техническите средства на спасителните станции, като се вземат пред вид всички местни условия.