УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И НА НЕГОВАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

от Тефтера
Направо към: навигация, търсене

Приет с ПМС № 216 от 12.10.2005 г. Обн. ДВ. бр.84 от 21 Октмври 2005г., изм. ДВ. бр.89 от 8 Ноември 2005г., попр. ДВ. бр.92 от 18 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.19 от 2 Март 2006г., изм. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.54 от 4 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.71 от 1 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октмври 2006г., изм. ДВ. бр.35 от 27 Април 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Май 2007г., изм. ДВ. бр.100 от 30 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.2 от 8 Януари 2008г.

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се уреждат основните въпроси, свързани с организацията на работа на Министерския съвет, структурата, съставът и функциите на неговата администрация.


Чл. 2. (1) Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

(2) Министерският съвет координира дейността на другите органи на изпълнителната власт за осъществяване на единна държавна политика.


Чл. 3. (1) Текущата дейност на Министерския съвет и подготовката на неговите заседания се осигуряват от администрацията на Министерския съвет.

(2) Администрацията на Министерския съвет се ръководи от министър-председателя.


Чл. 4. (1) При осъществяване на своите правомощия Министерският съвет взаимодейства с Народното събрание, с Президента на Републиката, с Конституционния съд, с органите на съдебната власт и с другите държавни институции, невключени в системата на изпълнителната власт, както и с органите на местното самоуправление.

(2) Министерският съвет осъществява сътрудничество с ръководните органи на синдикатите, на организациите на работодателите и на организациите за социална защита, както и на други неправителствени организации.


Глава втора.МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Раздел I.Компетентност на Министерския съвет

Чл. 5. Министерският съвет разглежда и решава въпроси, които:

1. Конституцията и законите на страната изрично му възлагат;

2. следват от ръководното му място в системата на изпълнителната власт.


Чл. 6. Министерският съвет определя и осъществява вътрешната и външната политика на Република България, като:

1. приема програма за управление за срока на своя мандат;

2. приема програми и стратегии за развитие на отделни сфери или за определени направления или дейности в случаите, когато те са от значение за цялостното развитие на страната;

3. ръководи политиката на Република България по въпросите на Европейския съюз;

4. координира програмите на министрите с програмата по т. 1;

5. ръководи отношенията на Република България с други държави и международни организации и осигурява представителството на Република България в тях;

6. сключва и денонсира международни договори по определения в Конституцията и законите ред и гарантира тяхното изпълнение от страна на Република България.

Чл. 7. Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност, като:

1. определя държавната политика за ограничаване на престъпността и неутрализиране на криминогенните фактори;

2. гарантира законност и условия за защита на собствеността и опазване на обществения ред;

3. определя държавната политика в областта на сигурността и отбраната и осъществява общо ръководство на Въоръжените сили на Република България;

4. приема планове, свързани с отбранителните способности на Република България, с формирането и провеждането на общата политика за сигурност и колективна отбрана и по изпълнението на други международни договори в областта на сигурността и отбраната;

5. подготвя ежегоден доклад до Народното събрание относно рисковете за страната и оценката за степента на защита на националните интереси;

6. разпределя държавните ресурси за повишаване степента на защита на националните интереси.


Чл. 8. Министерският съвет осъществява общо ръководство на държавната администрация, като:

1. приема устройствените правилници на министерствата;

2. създава, преобразува и закрива държавни агенции, държавни комисии и изпълнителни агенции и приема техните устройствени правилници;

3. създава на свое подчинение или към министър експериментални лаборатории, изследователски институти, образователни центрове или центрове за обучение, медицински или рехабилитационни центрове и други юридически лица и приема техните устройствени правилници;

4. създава държавно-обществени консултативни комисии по важни въпроси от обществена значимост;

5. създава съвети във връзка с осъществяването на своите правомощия, произтичащи от нормативни актове или решения на Народното събрание;

6. създава работни експертни групи за изпълнение на конкретни задачи;

7. провежда единна информационна политика за дейността на правителството и неговата администрация;

8. ръководи изграждането на единна информационно-комуникационна инфраструктура за дейността на органите на изпълнителната власт и техните администрации;

9. възлага осъществяването на съвместни действия на министри или на министри и председатели на държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни директори или ръководители на други институции, създадени със закон, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт;

10. делегира изпълнението на свои функции и правомощия, които не са от неговата изключителна компетентност, на органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията.


Чл. 9. Министерският съвет ръководи икономиката на страната, като:

1. приема държавната структурна и инвестиционна политика и осигурява нейното провеждане;

2. осъществява държавната политика в сферата на международното икономическо, финансово и инвестиционно сътрудничество;

3. осигурява свобода на икономическата дейност, свободно движение на стоки, услуги и финансови средства;

4. регулира икономическите процеси в предвидените от закона случаи;

5. осъществява програми за развитие в приоритетни отрасли на икономиката;

6. приема мобилизационен план за икономиката и осигурява функционирането на отбранителната промишленост.


Чл. 10. Министерският съвет провежда единна финансова, кредитна и парична политика, като:

1. разработва и представя в Народното събрание проект на Закон за държавния бюджет и осигурява неговото изпълнение;

2. внася в Народното събрание отчет за изпълнението на Закона за държавния бюджет;

3. прилага единна данъчна политика;

4. приема съгласувано с Българската народна банка мерки по регулиране на пазара на ценни книжа;

5. управлява вътрешния и външния държавен дълг на Република България;

6. осъществява финансовите отношения с други държави и международни финансови организации.


Чл. 11. Министерският съвет провежда държавната социална политика в областта на заетостта, здравеопазването, науката, културата и образованието, като:

1. приема програми за намаляване на безработицата и осигурява тяхното изпълнение;

2. създава условия за защита на семейството, децата, инвалидите, пенсионерите и на лицата в неравностойно социално положение;

3. предлага държавна подкрепа за развитието на здравеопазването, образованието, науката и културата, както и за съхраняването на националното културно наследство;

4. приема програми за развитие на физическата култура, спорта и туризма.


Чл. 12. Министерският съвет провежда държавната политика по опазване на околната среда и създаване на благоприятни условия на живот, като:

1. определя политиката по устройство на територията;

2. одобрява националната комплексна устройствена схема;

3. приема мерки за охрана и рационално използване на природните ресурси и за осигуряване на благоприятна екологична среда;

4. осъществява общото ръководство на дейностите по управление при кризи, както и по преодоляване на последствията от бедствия, аварии и катастрофи;

5. създава условия за предоставяне на обективна информация за общото състояние на околната среда.


Чл. 13. (1) Министерският съвет на основание и в изпълнение на Конституцията и законите осъществява своите правомощия, като приема постановления, разпореждания и решения.

(2) Министерският съвет с постановления приема правилници и наредби или урежда обществени отношения, които не подлежат на законова уредба съобразно компетентността му, установена в Конституцията и законите.

(3) Министерският съвет приема решения или разпореждания:

1. за одобряване проекти на закони, които предлага на Народното събрание за приемане;

2. за одобряване на предложения до Народното събрание за приемане на решения по различни въпроси;

3. за предлагане на Президента на Република България да издаде укази за назначаване или за освобождаване на държавни служители и за решаване на други въпроси от неговата компетентност;

4. за позицията и становищата на Министерския съвет по дела пред Конституционния съд;

5. за приемане на стратегии, програми, планове, декларации, обръщения и други;

6. в предвидени от закон случаи;

7. по други въпроси, които нямат нормативен характер.

(4) По оперативни и текущи въпроси, които нямат нормативен характер, Министерският съвет може да приема решения, които се оформят в протокола от съответното заседание на правителството.


Чл. 14. (1) Актовете на Министерския съвет се подписват от министър-председателя и се подпечатват с официалния печат на Министерския съвет.

(2) Преди подписването им от министър-председателя актовете на Министерския съвет се подписват от главния секретар на Министерския съвет.


Чл. 15. (1) Официалният печат на Министерския съвет е с кръгла форма. В средата е изобразен гербът на Република България, около който е написано "Министерски съвет на Република България". Отпечатъкът от официалния печат е с червен цвят.

(2) Официалният печат е изработен в един екземпляр и се полага от главния секретар на Министерския съвет или от специално упълномощено от него длъжностно лице от администрацията на Министерския съвет върху актовете на правителството.

(3) За служебни цели се използва служебен печат, който е с кръгла форма с надпис в средата "Република България", около който е написано "Министерски съвет". Отпечатъкът от служебния печат е със син цвят.

(4) Служебният печат се полага от директора на дирекция "Правителствена канцелария" или от специално упълномощен от него служител върху преписите от актовете на Министерския съвет, актовете и служебната кореспонденция на министър-председателя и на заместник министър-председателите, както и върху служебната кореспонденция, подписана от главния секретар на Министерския съвет и от директорите в администрацията на Министерския съвет.

(5) Главният секретар на Министерския съвет утвърждава образците на официалния и служебния печат и определя реда за тяхното съхраняване.


Раздел II.Правомощия на членовете на Министерския съвет

Чл. 16. (1) Министерският съвет се състои от:

1. министър-председател;

2. заместник министър-председател и министър на външните работи;

3. заместник министър-председател и министър на образованието и науката;

4. заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии;

5. министър на финансите;

6. министър на вътрешните работи;

7. министър на отбраната;

8. министър на правосъдието;

9. министър на държавната администрация и административната реформа;

10. министър на икономиката и енергетиката;

11. министър на транспорта;

12. министър на регионалното развитие и благоустройството;

13. министър на околната среда и водите;

14. министър на земеделието и горите;

15. министър на труда и социалната политика;

16. министър на здравеопазването;

17. министър на културата;

18. министър по европейските въпроси.

(2) Заместник министър-председателите и министрите ръководят министерства с изключение на министъра по европейските въпроси.


Чл. 17. Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност.


Чл. 18. Министър-председателят:

1. предлага на Народното събрание да избере състав на Министерския съвет, както и извършването на промени в правителството;

2. предлага на Народното събрание създаването, преобразуването и закриването на министерства;

3. представя управленската програма на Министерския съвет, като определя насоките на вътрешната и външната политика и контролира нейното изпълнение;

4. ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет;

5. внася в Народното събрание предложения за гласуване доверие на Министерския съвет по решение на Министерския съвет;

6. подава оставката на Министерския съвет пред новоизбраното Народно събрание, както и в случай на гласувано недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;

7. представлява Министерския съвет във вътрешните и международните отношения;

8. носи отговорност пред Народното събрание за общата политика и текущата дейност на Министерския съвет;

9. определя ресорите и координира дейността на заместник министър-председателите;

10. координира дейността на министрите;

11. утвърждава дневния ред, свиква и председателства заседанията на Министерския съвет;

12. подписва актовете на Министерския съвет;

13. приподписва указите на Президента на Републиката съгласно чл. 102, ал. 2 от Конституцията на Република България;

14. взема решения за обнародване на разпореждания или решения на Министерския съвет, както и предлага на председателя на Народното събрание да разреши издаването на извънреден брой на "Държавен вестник";

15. издава заповеди за назначаване и освобождаване на заместник- министрите и заместник областните управители;

16. издава заповеди за назначаване и освобождаване на държавни служители в предвидените в нормативен акт случаи;

17. издава заповеди за създаване на работни експертни групи за изпълнение на конкретни задачи;

18. създава със заповед отдели и сектори в дирекциите на администрацията на Министерския съвет и определя наименованията, функциите и числеността на персонала в тях;

19. изпълнява и други правомощия, произтичащи от Конституцията и нормативните актове.


Чл. 19. (1) Правомощията на министър-председателя по чл. 18, т. 11 и 12 в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от него с писмена заповед заместник министър-председател.

(2) Заместник министър-председателят в случаите по ал. 1 не може да делегира определените му правомощия на друг заместник министър-председател.


Чл. 20. (1) Министър-председателят може да награждава длъжностни лица или граждани, които имат съществен принос за изпълнението на важни държавни или общественозначими задачи, с предметни и/или парични награди по предложение на съответните министри.

(2) Средствата за награди по ал. 1 се изплащат от бюджета на Министерския съвет и се облагат по реда на чл. 40 от Закона за облагане доходите на физическите лица.


Чл. 21. (1) При осъществяване на своите правомощия министър-председателят издава заповеди.

(2) Заповедите на министър-председателя влизат в сила от датата на подписването им, освен ако в тях е предвидено друго.


Чл. 22. При изпълнение на правомощията си министър-председателят може да отправя обръщения и да дава указания на членовете на Министерския съвет по определени въпроси. По решение на министър-председателя обръщенията или указанията могат да се публикуват.


Чл. 23. (1) Заместник министър-председателите са еднолични органи на изпълнителната власт, които подпомагат министър-председателя при осъществяване на неговите правомощия по чл. 18, т. 4 и 10. Министър-председателят определя със заповед министерствата и другите административни структури, дейността на които се координира от съответния заместник министър-председател.

(2) За дейността си заместник министър-председателите носят отговорност пред министър-председателя и пред Министерския съвет.


Чл. 24. (1) При осъществяване на правомощията си заместник министър-председателите издават заповеди.

(2) В случаите, когато заместник министър-председател осъществява правомощия по чл. 19, ал. 1, той не може да издава заповеди по чл. 21, ал. 1.


Чл. 25. (1) Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност, който осъществява предвидените в Конституцията и в нормативните актове правомощия и носи отговорност за тях пред Министерския съвет и Народното събрание.

(2) Министрите осъществяват политиката на правителството в ръководената от тях сфера на обществения живот в съответствие със законите, програмата и актовете на Министерския съвет и указанията на министър-председателя.

(3) Министърът осъществява общо ръководство и координация върху дейността на създадените към него държавни комисии, изпълнителни агенции, съвети и други административни структури.


Чл. 26. (1) Министрите внасят за разглеждане от Министерския съвет всички въпроси от ръководената от тях сфера на обществения живот, за които нямат самостоятелна компетентност за решаване.

(2) Министрите са длъжни да изразяват становища по всички изпратени за съгласуване проекти на актове на Министерския съвет.

(3) Министрите участват в подготовката на актовете на Министерския съвет и осигуряват тяхното изпълнение.


Чл. 27. (1) Министър-председателят, заместник министър-председателите и министрите представляват Република България в отношенията с други държави и международни организации, провеждат международни преговори и участват в други международни мероприятия в съответствие с Конституцията, законите на Република България и актовете на Министерския съвет.

(2) Министър-председателят и министърът на външните работи могат да подписват международни договори без пълномощни.

(3) В случаите, когато министър предложи на Министерския съвет международен договор за утвърждаване или за ратифициране със закон от Народното събрание, той осигурява неговото обнародване в "Държавен вестник".


Чл. 28. (1) Заместник министър-председателите и министрите, органите към Министерския съвет по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, заместник-министрите и областните управители в изпълнение на своите правомощия пътуват в страната, без да се издава заповед за командироване. Тримесечните отчети за командировките се утвърждават от Министерския съвет.

(2) Заместник министър-председателите и министрите се командироват в чужбина със заповед на министър-председателя. Органите към Министерския съвет по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, областните управители и лицата, които се назначават със заповед на министър-председателя, се командироват в чужбина от министър-председателя или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) При осъществяване на своите правомощия министър-председателят пътува в страната и в чужбина, без да се издава заповед за командироване. В тези случаи началникът на политическия кабинет на министър-председателя съставя паметна записка, която включва всички реквизити на заповед и отчет за командировка.

(4) По искане на Президента на Републиката във връзка с негови официални посещения в чужбина министър-председателят определя членовете на Министерския съвет, които да го придружават, и ги командирова.

(5) Разходите за командировки на членовете на Министерския съвет са за сметка на бюджета на Министерския съвет.


Чл. 29. (1) Разходите за заплати на членовете на Министерския съвет са включени в бюджета на Министерския съвет.

(2) Министър-председателят, заместник министър-председателите и главният секретар на Министерския съвет имат право на разходи за представителни цели, които са предвидени по бюджета на Министерския съвет.

(3) Разходите за представителни цели на министрите се предвиждат по бюджета на съответното министерство.


Чл. 30. Членовете на Министерския съвет ползват отпуските, предвидени в трудовото законодателство, с предварителното съгласие на министър-председателя.


Раздел III.Политически кабинети на министър-председателя и на заместник министър-председателите

Чл. 31. (1) Министър-председателят образува на свое подчинение политически кабинет.

(2) Средствата за дейността на кабинета и заплатите на неговия персонал представляват отделно перо в бюджета на Министерския съвет.


Чл. 32. (1) Политическият кабинет на министър-председателя подпомага министър-председателя при формулирането и разработването на конкретни решения за провеждане на правителствената политика в сферата на неговите правомощия, както и при представянето на правителствената политика пред обществото.

(2) В изпълнение на задачите си по ал. 1 политическият кабинет на министър-председателя има съвещателни, аналитични и информационни функции, в изпълнение на които:

1. периодично събира, обобщава и анализира информация, необходима за разработване на политически решения;

2. координира разработването и контролира изпълнението на управленската програма на правителството;

3. обменя информация с политическите кабинети на останалите членове на Министерския съвет и областните управители за изпълнението на приетата от правителството политика в конкретната област;

4. осигурява координация при осъществяването на единната информационна политика на правителството;

5. осъществява връзките на министър-председателя с обществеността.


Чл. 33. Политическият кабинет на министър-председателя включва началника на политическия кабинет, парламентарния секретар, говорителя на Министерския съвет и директора на дирекция "Правителствена информационна служба" на Министерския съвет.


Чл. 34. (1) Министър-председателят ежеседмично провежда заседания на политическия кабинет. При необходимост заседания на политическия кабинет могат да се свикват и по-често.

(2) В заседанията участват и заместник министър-председателите, както и главният секретар на Министерския съвет. По решение на министър-председателя на заседанията на политическия кабинет могат да присъстват и експерти към политическия кабинет на министър-председателя или служители от администрацията на Министерския съвет.


Чл. 35. (1) Работата на политическия кабинет на министър-председателя се организира от началника на кабинета.

(2) Началникът на политическия кабинет на министър-председателя:

1. организира връзките на министър-председателя с членовете на Министерския съвет, с другите държавни органи, както и с органи на местното самоуправление, с политически и обществени организации и с граждани;

2. координира работата на политическите кабинети на членовете на Министерския съвет, като периодично свиква заседания с началниците на политическите кабинети и информира министър-председателя за проведените обсъждания;

3. организира и контролира работата на съветниците, експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет;

4. съставя програмата на министър-председателя.


Чл. 36. Парламентарният секретар на министър-председателя:

1. организира връзките на министър-председателя и на Министерския съвет с Народното събрание, с парламентарните групи, с постоянните и временните комисии на Народното събрание;

2. предоставя на Народното събрание информация за дневния ред на заседанията на правителството;

3. предоставя информация на началника на политическия кабинет на министър-председателя за разглеждането на внесените от правителството в Народното събрание проекти на актове;

4. осъществява методическото ръководство и координира дейността на парламентарните секретари на министрите.


Чл. 37. (1) Говорителят на Министерския съвет по поръчение на правителството и на министър-председателя изразява официални становища по различни аспекти от общата политика и текущата дейност.

(2) Говорителят участва в разработването на информационната политика на Министерския съвет, в координацията и взаимодействието с другите органи на изпълнителната власт при осъществяване на тяхната информационна дейност съвместно с директора на дирекция "Правителствена информационна служба".

(3) Говорителят на Министерския съвет работи под ръководството на министър-председателя и се отчита за своята дейност пред него.


Чл. 38. Дейността по планиране и осъществяване на връзките с обществеността на министър-председателя и на правителствената информационна политика се осъществява от директора на дирекция "Правителствена информационна служба" и се състои във:

1. организиране и осигуряване на публичните изяви на министър- председателя;

2. подготвяне на периодична информация относно дейността на министър-председателя и предоставянето й по негово решение на средствата за масово осведомяване;

3. осъществяване на методическо ръководство и координация на звената за връзки с обществеността на министрите, на ръководителите на държавните агенции и държавните комисии към Министерския съвет и на областните управители.


Чл. 39. (1) Министър-председателят назначава началника на кабинета, парламентарния секретар и говорителя на Министерския съвет по трудово правоотношение за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от мандата на правителството.

(2) Министър-председателят назначава директора на дирекция "Правителствена информационна служба" по служебно правоотношение за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от мандата на правителството.


Чл. 40. (1) Към политическия си кабинет министър-председателят може да назначава по трудово правоотношение съветници, експерти и технически сътрудници за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от мандата на правителството.

(2) Съветниците и експертите подпомагат политическия кабинет или отделни негови членове при анализиране на информация и при подготовка на материалите за осъществяване на техните функции. Те не могат да изпълняват функции на управление.

(3) Техническите сътрудници осъществяват непосредствената оперативна работа по подготовка на материалите и техническото обезпечаване на дейността на политическия кабинет.

(4) Министър-председателят може да привлича към своя политически кабинет като консултанти лица, които изпълняват възложените от него задачи на доброволен принцип без заплащане на възнаграждение.


Чл. 41. (1) Заместник министър-председателите образуват на свое подчинение политически кабинет.

(2) Политическият кабинет подпомага заместник министър-председателя при формулирането и разработването на конкретни решения за провеждането на правителствената политика в сферата на възложените му правомощия, както и при изпълнение на функциите по координация, възложени от министър-председателя.

(3) Политическият кабинет има аналитични и информационни функции, в изпълнението на които:

1. събира, обобщава и анализира информация, необходима за разработване на политически решения;

2. обменя информация с политическите кабинети на останалите членове на Министерския съвет за изпълнението на приетата от правителството политика в съответната област;

3. осъществява връзките на заместник министър-председателя с обществеността.

(4) Условията и редът за провеждане на заседанията на политическия кабинет се определят от заместник министър-председателя.

(5) Средствата за дейността на кабинета и заплатите на неговия персонал представляват отделно перо в бюджета на Министерския съвет.


Чл. 42. (1) Работата на политическия кабинет на заместник министър-председателя се организира от началник на кабинета.

(2) Началникът на политическия кабинет на заместник министър-председателя:

1. организира връзките на заместник министър-председателя с членовете на Министерския съвет, с другите органи на държавната власт и местното самоуправление, с политически и обществени организации и с граждани;

2. участва в заседанията на началниците на политическите кабинети на членовете на Министерския съвет, свиквани от началника на политическия кабинет на министър-председателя, и информира заместник министър-председателя за проведените обсъждания;

3. организира и контролира работите на съветниците, експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет;

4. съставя програмата на заместник министър-председателя.


Чл. 43. (1) Заместник министър-председателят назначава началника на политическия кабинет, съветници, експерти и технически сътрудници по трудово правоотношение за срок, който не може да бъде по-дълъг от мандата на правителството.

(2) Заместник министър-председателят може да привлича към политическия си кабинет като консултанти лица, които изпълняват възложените задачи на доброволен принцип без възнаграждение.


Раздел IV.Оперативна дейност на Министерския съвет

Чл. 44. (1) Министър-председателят свиква и ръководи оперативни съвещания по текущи въпроси от дейността на правителството, както и за определяне на подходи за подготовка на въпросите за разглеждане от Министерския съвет.

(2) В оперативните съвещания участват заместник министър-председателите и поканените от министър-председателя министри, които са длъжни да присъстват лично.

(3) В оперативните съвещания участват и началникът на политическия кабинет на министър-председателя, както и главният секретар на Министерския съвет.

(4) Министър-председателят определя дневния ред на оперативните съвещания и одобрява материалите за обсъждане.

(5) Министър-председателят може да внесе за обсъждане от Министерския съвет разгледаните на оперативното съвещание въпроси.


Чл. 45. (1) Министър-председателят със заповед може да създава съвети, съставени от министри, за решаване на конкретни въпроси във връзка с провеждането на политиката на правителството в отделна сфера.

(2) Съветите по ал. 1 се председателстват от министър-председателя или от определен от него заместник министър-председател или министър.

(3) Заседанията на съветите се свикват от началника на политическия кабинет по нареждане на министър-председателя. На тях министрите присъстват лично. В зависимост от обсъжданите въпроси министрите могат да бъдат придружавани от експерти.

(4) Изпълнението на решенията на съветите по ал. 1 се контролира от министър-председателя.


Чл. 46. (1) Административно-техническото обслужване на оперативните съвещания по чл. 44 се осигурява от дирекция "Правителствена канцелария".

(2) Административно-техническото обслужване на съветите по чл. 45 се осигурява от секретариатите на съветите или от администрацията на Министерския съвет.


Чл. 47. (1) Министерският съвет може да създава съвети като постояннодействащи консултативни органи, които осъществяват координационни и аналитично-информационни функции.

(2) Съветите по ал. 1 се ръководят от министър-председателя, от заместник министър-председател или от министър.

(3) Съветите могат да подготвят и проекти на актове на правителството, които се внасят в Министерския съвет от техния председател.


Чл. 48. (1) Министерският съвет с решение може да създава експертни работни групи за изготвяне на проекти на актове или за предлагане на решение на конкретен въпрос от компетентността на правителството или на няколко министри.

(2) Експертните работни групи се ръководят от заместник министър-председател, от министър или от определени от Министерския съвет лица.

(3) В експертните работни групи за подготовка на проекти на нормативни актове при необходимост се включват експерти от дирекция "Правна" и/или от други дирекции от администрацията на Министерския съвет.

(4) В случаите на решаване на въпроси, свързани с дейността на няколко министерства, в експертните работни групи задължително се включват представители на тези министерства, както и представители на други заинтересувани министри и органи на изпълнителната власт.

(5) В съветите и в експертните работни групи могат да се привличат и външни експерти.

(6) При приключване на своята работа експертните работни групи представят доклад за извършената дейност.

(7) В случаите, когато на експертна работна група е възложено разработването на проект на акт на Министерския съвет, проектът се внася за разглеждане от правителството от нейния председател или от определения в оперативната работна програма на Министерския съвет вносител.


Чл. 49. (1) Министерският съвет с постановление може да създава държавно-обществени консултативни комисии.

(2) Комисиите по ал. 1 имат консултативни функции по важни въпроси от обществена значимост и имат за цел да предложат на правителството решаването на конкретни въпроси.

(3) Държавно-обществените консултативни комисии се председателстват от заместник министър-председател или министър и включват както представители на органите на изпълнителната власт, така и представители на заинтересувани организации на граждани, с оглед на естеството на поставените въпроси.

(4) Статутът, начинът на представителство и редът за осъществяване на дейността на комисиите по ал. 1 се определят в постановлението за тяхното създаване.


Чл. 50. В своята дейност съветите, експертните работни групи и държавно-обществените консултативни комисии могат да се подпомагат от определени в акта за тяхното създаване звена или служители от администрацията на Министерския съвет.


Глава трета.ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

Раздел I.Общи положения

Чл. 51. (1) Министерският съвет приема своите актове на заседания.

(2) Заседанията на Министерския съвет се провеждат по график, утвърден от министър-председателя.

(3) Дневният ред за всяко заседание се утвърждава от министър-председателя по предложение на членовете на Министерския съвет и въз основа на оперативната работна програма на Министерския съвет.


Чл. 52. (1) Дейността на Министерския съвет се осъществява въз основа на оперативна работна програма за 3-месечен период.

(2) Оперативната работна програма на Министерския съвет се подготвя от главния секретар на Министерския съвет въз основа на предложенията на членовете на Министерския съвет.

(3) Оперативната работна програма на Министерския съвет включва:

1. график на редовните заседания на Министерския съвет за периода;

2. списък на планираните за разработване законопроекти;

3. списък на планираните за одобряване законопроекти;

4. списък на планираните за разработване подзаконови актове, които законите възлагат на Министерския съвет да приеме през периода;

5. списък на планираните за приемане подзаконови актове, които законите възлагат на Министерския съвет да приеме през периода;

6. други въпроси от компетентността на Министерския съвет, които е необходимо да се разгледат от него;

7. график за разглеждане на въпросите по т. 3, 5 и 6 на заседанията на Министерския съвет.

(4) По всеки въпрос и законопроект, включен в оперативната работна програма, се определят министрите, отговорни за тяхната подготовка.

(5) Законодателната инициатива на Министерския съвет се осъществява въз основа на законодателна програма, която се приема за 6-месечен период.


Чл. 53. (1) Министрите най-късно един месец преди началото на периода по чл. 52, ал. 1 представят на главния секретар на Министерския съвет предложения за включване в оперативната работна програма на Министерския съвет, които съдържат:

1. наименованието на въпроса и обосновка на необходимостта от неговото разглеждане на заседание на Министерския съвет;

2. обща характеристика и основни положения на предлагания за разглеждане въпрос;

3. вида на предлагания акт на Министерския съвет;

4. организация на подготовката на проекта на акт на Министерския съвет;

5. датата на разглеждане на заседание на Министерския съвет.

(2) Областните управители, кметовете на общини и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията могат да правят предложения за включване на определени въпроси в оперативната работна програма със съдържанието по ал. 1 чрез съответните заместник министър-председатели или министри.


Чл. 54. (1) В предложенията на министрите по чл. 52, ал. 3, т. 2 се обосновава и необходимостта от законопроекта въз основа на предварително проучване на регулираните обществени отношения.

(2) В случаите по ал. 1 общата характеристика по чл. 53, ал. 1, т. 2 съдържа:

1. обосновка на необходимостта от приемане на законопроекта по ал. 1;

2. концепцията и основните положения на предлагания законопроект;

3. срока на влизането в сила на закона;

4. списък на нормативните актове по прилагането на законопроекта и на необходимите изменения и допълнения на действащи нормативни актове.

(3) Предложените за включване в оперативната работна програма законопроекти по чл. 52, ал. 3, т. 3 се представят за предварително становище в администрацията на Министерския съвет, като за това могат при необходимост да бъдат привлечени експерти от други министерства и външни експерти.

(4) При включване на законопроекти в оперативната работна програма се отчитат и внесените от народни представители законопроекти и законодателната програма на Народното събрание.


Чл. 55. (1) Въз основа на предложенията на заместник министър-председателите и министрите главният секретар на Министерския съвет до края на втората седмица от месеца, предхождащ периода по чл. 52, ал. 1, подготвя оперативната работна програма на Министерския съвет и я представя за утвърждаване от министър-председателя.

(2) Утвърдената оперативна работна програма на Министерския съвет се изпраща на членовете на Министерския съвет.

(3) Изпълнението на оперативната работна програма се координира и контролира от главния секретар на Министерския съвет.


Раздел II.Подготовка на заседанията на Министерския съвет

Чл. 56. (1) Министерският съвет провежда редовни заседания въз основа на утвърден от министър-председателя дневен ред.

(2) В дневния ред за редовните заседания на Министерския съвет се обособяват три части:

1. част А - проекти на актове, които са придружени от положителни становища и не съдържат необходимост от дискусия;

2. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) част Б - позиции за участие в заседанията на Европейския съвет и на Съвета на Европейския съюз, доклади и други по въпросите на Европейския съюз;

3. част В - законопроекти, проекти на актове на Министерския съвет и доклади, изискващи дискусия.

(3) След подписването на дневния ред от министър-председателя допълнителни материали могат да се внасят за разглеждане на предстоящото заседание на Министерския съвет само по решение на министър-председателя. Те задължително се включват в част В на дневния ред.


Чл. 57. (1) Въпросите за разглеждане на заседанията се внасят от членовете на Министерския съвет.

(2) Областните управители и органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията внасят въпроси за заседания чрез съответния заместник министър-председател или министър.

(3) Министрите могат да внасят в Министерския съвет въпроси, които са от тяхната компетентност, само в случаите, когато е необходимо изразяване на становището на правителството по тях или при противоречива практика.


Чл. 58. (1) Членовете на Министерския съвет задължително съгласуват с всички министри въпросите, на които те са вносители.

(2) Вносителят задължително съгласува с Президента на Република България проектите на актове, съдържащи предложения за издаване на укази.

(3) Вносителят задължително съгласува с органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, с областните управители или с други държавни органи въпросите и проектите на актове, които са свързани или засягат тяхната дейност.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 2 от 2008 г.)

(5) Вносителят задължително съгласува с дирекциите от специализираната администрация на Министерския съвет въпросите и проектите на актове, които са свързани с функционалната им компетентност.

(6) Съгласуването по ал. 1 се осъществява в 10-дневен срок от получаването им в съответната администрация, като се спазва и общият срок за внасяне на материалите в администрацията на Министерския съвет по чл. 60, ал. 1.

(7) Становищата по предложените за съгласуване материали включват общ коментар по проекта, коментар по отделни разпоредби с мотивирани конкретни предложения за подобряването им, както и предложения за възможни други решения.

(8) В случаите, когато въз основа на получените становища вносителят измени съществено представения за съгласуване проект на акт на Министерския съвет или подготви нов проект, той е длъжен да го изпрати за повторно съгласуване заедно със справка по тези становища преди внасянето му за разглеждане от Министерския съвет.

(9) Предварителното съгласуване може да се извърши и по електронен път при условия и по ред, определени от главния секретар на Министерския съвет.


Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Проектите на решения по Закона за концесиите се съгласуват по реда, определен с Правилника за прилагане на Закона за концесиите.


Чл. 59. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2007 г., в сила от 30.11.2007 г.) Въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят с придружително писмо, подписано от съответния главен секретар, а за Министерството на външните работи - от постоянния секретар, и:

1. писмен доклад, подписан от вносителя;

2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2007 г., в сила от 30.11.2007 г.) проект на акт, парафиран от главния секретар, а за Министерството на външните работи - от постоянния секретар и определен от министъра юрист от съответната администрация;

3. всички получени становища, справка за отразяването им, както и справка за съответствие с европейското право на законопроектите и други нормативни актове в изпълнение на закони или регламентиращи неуредени в закон отношения;

4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 71 от 2006 г.) финансовата обосновка на вносителя, одобрена от министъра на финансите;

5. (отм. - ДВ, бр. 2 от 2008 г.)

6. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) съобщение за средствата за масово осведомяване, освен за решенията по Закона за концесиите;

7. мотиви към законопроектите;

8. други документи, когато това е необходимо във връзка с доклада на вносителя.

(2) В доклада се посочва правното основание, на което въпросът се внася за решаване от Министерския съвет, а при необходимост - причините и крайният срок, в който е необходимо Министерският съвет да се произнесе. Докладът се адресира до Министерския съвет.

(3) В справката за съответствие с европейското право се посочват актовете на Европейския съюз, с които е направена хармонизация на регламентираната материя.

(4) (В сила от 22.01.2006 г.) Финансовата обосновка за проектите на актове, които оказват пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, се разработва съгласно приложение № 1.

(5) (В сила от 22.01.2006 г.) Финансовата обосновка за проектите на актове, които не оказват пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, се разработва съгласно приложение № 2.

(6) (В сила от 22.01.2006 г.) Финансовите обосновки за проекта на решение за одобряване проекта на Закон за държавния бюджет, проекта на постановление за изпълнението на държавния бюджет и проектите на актове на Министерския съвет за одобряване на бюджетната прогноза и процедура се разработват съгласно приложение № 2.

(7) Материалите по ал. 1, т. 2, 6 и 7 се представят и на електронен носител.


Чл. 60. (1) Материалите за разглеждане от Министерския съвет се внасят в администрацията на Министерския съвет не по-късно от 10 дни преди редовното заседание на Министерския съвет, а по изключение - до провеждането на работното съвещание по определянето на дневния ред, при условие че съответните въпроси са включени в оперативната работна програма и имат необходимите съгласувания, но важни обстоятелства налагат те да бъдат разгледани по-рано от предвиденото.

(2) След изтичането на срока по ал. 1 главният секретар на Министерския съвет изпраща на членовете на Министерския съвет списък на внесените материали за включване в заседание на Министерския съвет.


Чл. 61. (1) Министрите, на които е възложена подготовката на материали за заседание на Министерския съвет, носят отговорност за тяхното качество и за своевременното им представяне.

(2) В случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 59, главният секретар на Министерския съвет връща материалите на вносителя с указания за отстраняване на нередовността и уведомява министър-председателя, ако се налагат промени в сроковете на оперативната работна програма.

(3) В случаите, когато не е спазен срокът по чл. 60, ал. 1, но материалите отговарят на изискванията за разглеждане на заседание на Министерския съвет, те се включват в дневния ред за следващото заседание.

(4) По изключение материали, които не отговарят на някои от изискванията, могат да бъдат внесени в Министерския съвет по решение на министър-председателя и се включват в част В от дневния ред.


Чл. 62. (1) Координацията и контролът по подготовката на материалите за разглеждане на заседания на Министерския съвет се осъществяват от главния секретар на Министерския съвет.

(2) По внесените за разглеждане на заседание на Министерския съвет материали дирекциите от специализираната администрация на Министерския съвет с оглед на функционалната си компетентност подготвят в срок 3 дни становища, които се представят на министъра вносител.

(3) Не се допуска внасяне на преработен или нов текст на представените в Министерския съвет материали след изтичането на срока по чл. 60, ал. 1.


Чл. 63. (1) Въз основа на внесените предложения за включване в дневния ред за заседанията на Министерския съвет главният секретар на Министерския съвет свиква работно съвещание за съставяне на дневния ред и за разпределяне на предложенията в съответствие с чл. 56, ал. 2.

(2) Работните съвещания се организират от дирекция "Правителствена канцелария" и се председателстват от главния секретар на Министерския съвет или от упълномощен от него директор от администрацията на Министерския съвет.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2007 г., в сила от 30.11.2007 г.) В работните съвещания участват началникът на политическия кабинет на министър-председателя, директорите на дирекции от специализираната администрация на Министерския съвет и директорът на дирекция "Правителствена канцелария". При необходимост главният секретар на Министерския съвет може да покани на работните съвещания главни секретари на министерства, постоянния секретар на Министерството на външните работи и/или началници на политически кабинети на министрите.

(4) Работните съвещания се провеждат не по-късно от 3 дни преди редовното заседание на Министерския съвет. На работните съвещания по съставянето на дневния ред се води протокол, който се подписва от главния секретар на Министерския съвет.

(5) В срока по ал. 4 главният секретар на Министерския съвет представя на министър-председателя дневния ред за утвърждаване и прилага протокола от работното съвещание.

(6) Министър-председателят утвърждава дневния ред за заседанието на Министерския съвет най-късно 3 дни преди заседанието.

(7) Главният секретар на Министерския съвет изпраща утвърдения дневен ред и материалите по него на членовете на Министерския съвет.

(8) Дневният ред, а при необходимост и материалите по отделни въпроси, се изпраща от главния секретар и до други държавни органи и ръководители на администрации в системата на изпълнителната власт.


Чл. 64. (1) Проектите на решения, с които Министерският съвет назначава определени лица или ги предлага на други държавни органи за назначаване, се представят с подробна биография и аргументация в доклада на вносителя.

(2) Лицата по ал. 1 трябва да отговарят на законовите изисквания за заемане на определената длъжност, както и да имат необходимите качества за извършване на възложената им работа и за поемане на отговорност.


Чл. 65. Дневният ред за извънредните заседания се определя от министър-председателя по предложение на главния секретар на Министерския съвет. Разпоредбите на чл. 59 се прилагат, освен ако министър-председателят е определил друго.


Раздел III.Заседания на Министерския съвет

Чл. 66. (1) Редовните заседания на Министерския съвет се провеждат всяка седмица съгласно графика, утвърден в оперативната работна програма на Министерския съвет.

(2) Извънредни заседания се провеждат при необходимост.

(3) Началникът на политическия кабинет на министър-председателя своевременно уведомява членовете на Министерския съвет за направени от министър-председателя промени в графика на редовните заседания и за свикването на извънредни заседания.


Чл. 67. (1) Заседанията на Министерския съвет се провеждат в сградата на Министерския съвет в деня и часа на тяхното свикване, определени в оперативната работна програма.

(2) Министър-председателят може да свика заседание на Министерския съвет и на друго място.


Чл. 68. (1) Заседанието на Министерския съвет се провежда, ако на него присъстват повече от половината от членовете на Министерския съвет.

(2) Заседанията на Министерския съвет се председателстват от министър-председателя, а в негово отсъствие - от определен от него заместник министър-председател.


Чл. 69. (1) В началото на заседанието на Министерския съвет министър-председателят обявява дневния ред.

(2) По устен или писмен доклад в началото на заседанието членовете на Министерския съвет могат да предлагат разглеждането на допълнителни въпроси, ако бъде представен проект на акт и се обоснове неотложността на тяхното приемане. Те се включват в част В от дневния ред.

(3) Вносителите могат аргументирано да поискат определени въпроси от дневния ред да бъдат отложени или снети от обсъждане.

(4) Проектите на закони и на постановления се разглеждат само в присъствието на съответния министър вносител. При невъзможност той да присъства разглеждането на проекта на акт се отлага за следващо заседание на Министерския съвет.

(5) В случаите извън ал. 4 проектите на актове на Министерския съвет се разглеждат в присъствието на съответния министър вносител или на определен от него заместник-министър, който представя материалите по разглеждания въпрос.


Чл. 70. (1) Заседанията на Министерския съвет имат приоритет пред всички други дейности на членовете на Министерския съвет.

(2) Отсъствие на членове на Министерския съвет от заседание е допустимо само във връзка с парламентарна дейност на министрите или други крайно наложителни обстоятелства, за което се отправя писмена молба до министър-председателя чрез началника на кабинета. Министър-председателят разрешава отсъствието.

(3) Не е необходимо разрешение за отсъствие в случаите, когато съответният член на правителството е в командировка или ползва отпуск.


Чл. 71. (1) По разглежданите на заседанието на Министерския съвет въпроси с разрешение на министър-председателя могат да присъстват членове на политически кабинети и органи на изпълнителната власт, имащи непосредствено отношение към разглеждания въпрос.

(2) На заседанието на Министерския съвет присъстват началникът на политическия кабинет на министър-председателя, говорителят на Министерския съвет, главният секретар на Министерския съвет и определени от министър-председателя директори на дирекции от администрацията на Министерския съвет, които непосредствено подготвят материалите за дневния ред и оформят приетите актове, както и стенограф.

(3) По предварителна покана на министър-председателя на заседанията на Министерския съвет могат да присъстват председатели на постоянни комисии на Народното събрание, представители на президента, както и ръководители на органи и организации, които са извън изпълнителната власт.

(4) Всички присъстващи на заседанието лица се вписват в протокола от заседанието.

(5) Участниците в заседанието и поканените лица не могат да внасят в заседателната зала звукозаписващи устройства и средства за комуникация.


Чл. 72. По решение на Министерския съвет отделни въпроси могат да се обсъждат само от неговите членове.


Чл. 73. (1) Актовете на Министерския съвет се приемат с общо съгласие.

(2) По решение на министър-председателя по определени въпроси може да бъде проведено гласуване. В този случай актът се приема с обикновено мнозинство от присъстващите членове на Министерския съвет.


Чл. 74. (1) Министър-председателят определя времето за доклад и дискусия на заседанията на Министерския съвет по въпросите от дневния ред.

(2) По решение на министър-председателя лицата, поканени да присъстват на заседанието, могат да участват в дискусията и да представят справки по обсъжданите въпроси.

(3) Дискусията се прекратява от министър-председателя.


Чл. 75. Предложение за прекъсване на заседание на Министерския съвет може да прави всеки от членовете на правителството. Заседание на Министерския съвет може да се прекъсне само при наличие на изключителни причини по решение на министър-председателя или на заместник министър-председателя, който го замества.


Чл. 76. (1) За разгледаните на заседание на Министерския съвет въпроси и за приетите актове се изготвя протокол.

(2) По разпореждане на министър-председателя дискусията по определени въпроси може да бъде стенографирана. Стенограмата се прилага към оригинала на протокола от съответното заседание.

(3) Материалите, внесени за разглеждане на заседание на Министерския съвет, протоколите и стенограмите от заседанията на Министерския съвет са служебна информация.

(4) Препис-извлечение от стенограмата по отделните точки от дневния ред се предоставя на дирекциите, които подготвят окончателния текст на акта на Министерския съвет, както и на вносителя, когато с протокола от заседанието той е определен да подготви окончателния текст на акта. Препис-извлечения от стенограмата се предоставят от директора на дирекция "Правителствена канцелария".


Чл. 77. (1) Протоколът от заседанието на Министерския съвет се оформя в срок 24 часа след приключване на заседанието от главния секретар на Министерския съвет с помощта на дирекция "Правителствена канцелария" и съответните дирекции от специализираната администрация на Министерския съвет.

(2) Протоколът се подписва от председателстващия заседанието и от главния секретар на Министерския съвет.

(3) Стенограмата се подписва от директора на дирекция "Правителствена канцелария".


Чл. 78. (1) Протоколите от заседанията на Министерския съвет се изпращат на членовете на Министерския съвет.

(2) Преписи от приетите на заседанията на Министерския съвет разпореждания и решения, в т.ч. протоколни решения, се изпращат до техните адресати.

(3) Преписи на актове на Министерския съвет по ал. 2 се предоставят по искане на други заинтересувани лица от директора на дирекция "Правителствена канцелария".


Чл. 79. Контролът за спазване на сроковете за изпълнение на задачи, произтичащи от актове на Министерския съвет и от заповеди на министър-председателя, се осъществява от главния секретар на Министерския съвет.


Раздел IV.Оформяне на актовете на Министерския съвет

Чл. 80. (1) Главният секретар на Министерския съвет организира дейността на администрацията на Министерския съвет и координира работата на вносителите за окончателно оформяне на приетите актове съобразно направените на заседанието изменения, допълнения и уточнения и за точното им правно и езиково редактиране.

(2) При изготвянето на протокола главният секретар на Министерския съвет определя сроковете и отговорните за окончателното оформяне на акта директори и съветници от специализираната администрация.

(3) При необходимост от съществени или многобройни изменения, допълнения и уточнения във връзка с дискусията по представения на заседанието проект на акт на Министерския съвет окончателното оформяне на акта се извършва от вносителя в 10-дневен срок от приемането му, освен ако Министерският съвет е определил друг срок.

(4) Извън случаите по ал. 3 актовете се оформят от администрацията на Министерския съвет до 5 дни след приемането им, освен ако Министерският съвет е определил друг срок.

(5) В случаите, когато след изтичането на сроковете по ал. 3 съответният акт не е представен, главният секретар на Министерския съвет уведомява вносителя и предлага на министър-председателя да внесе в Министерския съвет предложение за отменяне на приемането му.


Чл. 81. (1) В случаите по чл. 80, ал. 3 окончателно оформеният акт се изпраща на главния секретар на Министерския съвет с придружително писмо, в което се посочват дейността по допълнителното съгласуване и отразените бележки от заседанието на Министерския съвет.

(2) Вносителите представят окончателно оформените актове на главния секретар на Министерския съвет и на електронен носител.


Чл. 82. (1) Преди да бъдат подписани от главния секретар на Министерския съвет, актовете на Министерския съвет се парафират в следната последователност: редактор-стилист, съветници по чл. 80, ал. 2 и от дирекция "Правна" и съответните директори.

(2) Парафирането по ал. 1 се извършва на гърба на последната страница на акта.

(3) След подписването на акта от министър-председателя в него могат да се правят само технически поправки след разрешение на главния секретар на Министерския съвет. Първоначалният документ се съхранява в досието на акта.


Чл. 83. (1) По предложение на министър-председателя след консултации с членовете на правителството акт на Министерския съвет може да се приеме и неприсъствено. Министър-председателят подписва акта последен.

(2) Актът се парафира и подписва съгласно чл. 82.

(3) Проектът на акт се представя за подпис на всички членове на Министерския съвет с изключение на командированите или ползващите законоустановен отпуск и се счита за приет, ако бъде подкрепен с "да" от повече от половината от тях. Актът се вписва в протокола от първото след неговото приемане заседание на Министерския съвет.

(4) Ако някой от членовете на Министерския съвет поиска мотивирано проектът по ал. 1 да бъде обсъден от Министерския съвет, той се включва в дневния ред за следващото заседание.


Чл. 84. (1) Когато в случаите по чл. 80, ал. 3 при подготовката на акта за подписване се установи, че окончателният текст на акта не е съобразен напълно с всички приети в хода на дискусията предложения, директорите по чл. 82, ал. 1 прилагат към подготвения за подпис акт справка за неотразените становища.

(2) Министър-председателят преценява дали в случаите по ал. 1 да върне проекта на акт заедно с цялата документация по него за повторно разглеждане в заседание.


Чл. 85. Главният секретар на Министерския съвет определя условията и реда, при които материали, представляващи класифицирана информация, съставляваща държавна или служебна тайна, се ползват при изготвяне на актовете.


Чл. 86. (1) Одобрените законопроекти и мотивите към тях се изпращат до Народното събрание с писмо, подписано от министър-председателя. В случаите, когато е необходимо съвместното разглеждане на няколко законопроекта, министър-председателят предлага това на Народното събрание.

(2) Подлежащите на обнародване актове се изпращат в "Държавен вестник" по установения в Закона за "Държавен вестник" ред, като съпроводителното писмо се подписва от министър-председателя или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност.


Глава четвърта.АДМИНИСТРАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

Раздел I.Общи положения

Чл. 87. (1) При изпълнение на своите правомощия Министерският съвет се подпомага от администрацията на Министерския съвет.

(2) Администрацията на Министерския съвет осъществява и координация на дейността на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.


Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) Общата численост на служителите в администрацията на Министерския съвет е 386 щатни бройки.

(2) Числеността на отделните административни звена е посочена в приложение № 3.


Чл. 89. (1) Администрацията на Министерския съвет е организирана в дирекции.

(2) Дирекциите в администрацията на Министерския съвет осъществяват дейността си в съответствие с определените в устройствения правилник функционални характеристики.

(3) Дирекциите в администрацията на Министерския съвет изпълняват своите функции в тясно сътрудничество помежду си и като си взаимодействат с останалите администрации в системата на изпълнителната власт.


Раздел II.Главен секретар

Чл. 90. (1) Главният секретар на Министерския съвет подпомага дейността на Министерския съвет, като:

1. организира, координира и контролира подготовката на заседанията на Министерския съвет;

2. координира и контролира изпълнението на оперативната работна програма на Министерския съвет;

3. изисква от другите органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и от други организации информация и материали, необходими за анализа и подготовката на въпросите, които подлежат на разглеждане от Министерския съвет.

(2) Главният секретар осъществява административното ръководство на администрацията на Министерския съвет в изпълнение на законите.

(3) Главният секретар ръководи, координира и контролира функционирането и дейността на администрацията на Министерския съвет, като:

1. организира разпределянето на задачите за изпълнение между административните

звена;

2. създава условия за нормална и ефективна работа на звената;

3. осигурява организационната връзка между политическия кабинет и административните звена;

4. осъществява общия контрол за изпълнението на възложените задачи;

5. ръководи, координира и контролира подготовката на становища по материали за заседания на Министерския съвет;

6. отговаря за работата и контрола по съхраняването на документите, представляващи класифицирана информация, съставляваща държавна и служебна тайна;

7. осъществява координация и контрол в процеса на подготовката и изпълнението на бюджета и разходването на средствата;

8. координира и контролира дейността по стопанисването и управлението на държавната собственост, предоставена на администрацията на Министерския съвет;

9. организира и контролира дейността по административното обслужване на гражданите и юридическите лица;

10. определя организацията на работа и реда за документооборота в администрацията на Министерския съвет;

11. изпълнява и други функции, определени с нормативен акт или възложени от министър-председателя.


Чл. 91. (1) Главният секретар в случаите на упълномощаване се разпорежда и контролира движението на средствата по бюджетните и извънбюджетните сметки и фондове и техните партиди в левове и във валута, включително разходите на целевите средства по поръчения за други ведомства, органи и организации.

(2) Главният секретар в случаите на упълномощаване сключва договори от името на администрацията на Министерския съвет.


Чл. 92. При отсъствие на главния секретар на Министерския съвет от страната или когато той ползва законоустановен отпуск, за всеки конкретен случай неговите функции с изключение на функциите по чл. 91 се изпълняват от определен от министър-председателя директор на дирекция от администрацията на Министерския съвет.


Раздел II."а" Звено за вътрешен одит (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.)

Чл. 92а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.) (1) Звеното за вътрешен одит е на пряко подчинение на министър-председателя и осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

(2) Звеното по ал. 1 осъществява дейността по вътрешен одит на всички структури, програми, дейности и процеси в администрацията на Министерския съвет и разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен в съответствие с чл. 13 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

(3) Звеното по ал. 1 докладва директно на министър-председателя.

(4) Звеното по ал. 1:

1. планира, извършва и докладва дейността по вътрешен одит в съответствие с изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, стандартите за вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, статута на вътрешния одит и утвърдената от министъра на финансите методология за вътрешен одит в публичния сектор;

2. изготвя на базата на оценка на риска тригодишен стратегически план и годишен план за дейността си, които се утвърждават от министър-председателя;

3. изготвя одитен план за всеки одитен ангажимент, който съдържа обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и техники, вида и обема на проверките;

4. дава на министър-председателя независима и обективна оценка за състоянието на одитираните системи за финансово управление и контрол;

5. оценява процесите за идентифициране, оценяване и управление на риска, въведени от министър-председателя;

6. проверява и оценява: съответствието на дейностите със законодателството, вътрешните актове и договори; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията; ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите; изпълнението на задачите, договорите, поетите ангажименти и постигането на целите;

7. консултира министър-председателя по негово искане, като дава съвети, мнение, обучение и др. с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контролът, без да поема управленска отговорност за това;

8. докладва и обсъжда с министър-председателя и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и представя одитен доклад;

9. дава препоръки в одитните доклади за подобряване на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол, подпомага министър-председателя при изготвянето на план за действие и извършва проверки за проследяване изпълнението на препоръките;

10. изготвя и представя на министър-председателя годишен доклад за дейността по вътрешен одит в съответствие с чл. 40 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор;

11. осигурява повишаването на професионалната квалификация на вътрешните одитори и осъществява контакти с другите звена за вътрешен одит от организациите от публичния сектор с цел обмяна на добри практики.


Раздел II."б" Дирекция "Главен инспекторат" (Нов - ДВ, бр. 55 от 2006 г.)

Чл. 92б. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2006 г.) (1) Дирекция "Главен инспекторат" е на пряко подчинение на министър-председателя.

(2) Дирекция "Главен инспекторат":

1. подпомага организирането на дейността по провеждане на държавната антикорупционна политика;

2. координира и подпомага дейността на инспекторатите;

3. разработва методология за контролната дейност на инспекторатите и предлага на министър-председателя за утвърждаване методически указания във връзка с функциите и процедурите за работа на инспекторатите;

4. разглежда и при необходимост извършва проверки по постъпили сигнали за конфликт на интереси, корупция и други нарушения на органи на изпълнителната власт и държавни служители на ръководна длъжност и изготвя доклад за резултатите; анализира причините и условията за констатираните нарушения и предлага мерки за отстраняването им;

5. при определени сигнали може да проверява спазването на финансовата дисциплина при разходването на бюджетните средства на Министерския съвет;

6. подпомага изпълнението на решенията на Комисията по превенция и противодействие на корупцията;

7. извършва анализ на ефективността и ефикасността на дейността в държавната администрация, свързана с антикорупционната политика;

8. участва в разработването на вътрешните актове, регламентиращи дейността на администрацията;

9. участва в комисии, съвети и работни групи, имащи пряко отношение към антикорупционната политика;

10. осъществява други функции, възложени от министър-председателя.

(3) Дирекция "Главен инспекторат" осъществява контрол върху цялостната дейност на администрацията и извършва общи и специализирани проверки, възложени от министър-председателя.

(4) Дирекция "Главен инспекторат" осъществява проверки и контрол по конкретни въпроси и случаи въз основа на заповед на министър-председателя.

(5) Дирекция "Главен инспекторат" осигурява организационно-технически работата на Комисията по превенция и противодействие на корупцията.

(6) Дирекция "Главен инспекторат" се отчита за дейността си на министър-председателя.


Раздел III.Обща администрация

Чл. 93. Според разпределението на функциите администрацията на Министерския съвет е обща и специализирана.


Чл. 94. (1) Общата администрация осигурява технически дейността на Министерския съвет и на неговата специализирана администрация и осъществява дейността по административно обслужване на гражданите и юридическите лица.

(2) Общата администрация включва:

1. дирекция "Правителствена канцелария";

2. дирекция "Бюджет и административни дейности";

3. дирекция "Човешки ресурси";

4. дирекция "Правителствен протокол";

5. дирекция "Национален център за управление при кризи".


Чл. 95. Дирекция "Правителствена канцелария" осъществява дейностите по:

1. деловодното обслужване и контрола за движението на документите в администрацията на Министерския съвет, както и деловодното обслужване на министър-председателя, заместник министър-председателите и на техните политически кабинети;

2. подготовката на заседанията на Министерския съвет и на работните съвещания по чл. 63;

3. техническата подготовка на материалите за заседанията на Министерския съвет;

4. техническото оформяне на приетите актове на Министерския съвет;

5. изготвянето и съхраняването на протоколите, стенограмите от заседанията и оригиналите на актовете на Министерския съвет и документите към тях;

6. опазването и съхраняването на преписките и архивните дела;

7. контрола за спазването на сроковете за изпълнението на задачи, произтичащи от актове на Министерския съвет;

8. изготвянето на проекта на дневен ред за заседанията на Министерския съвет.


Чл. 96. Дирекция "Бюджет и административни дейности" осъществява дейностите по:

1. съставянето и обосноваването на проекта на бюджет на Министерския съвет, включително за второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

2. разпределянето, контрола и анализа за разходването на средствата от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и обосновката на предложения за корекции в техните бюджети, осъществяването на контрол по трансфера на собствените приходи на второстепенните разпоредители към Министерския съвет;

3. съставянето на месечни и тримесечни касови отчети за изпълнението на бюджетните и извънбюджетните сметки и фондове към Министерския съвет;

4. финансирането, контрола и отчитането на утвърдените с бюджета годишни средства и изготвяне на годишен баланс и на всички счетоводни отчети към баланса;

5. организирането на единна счетоводна отчетност в системата на Министерския съвет, изготвянето на единен индивидуален сметкоплан на ползваните счетоводни сметки и подсметки и изготвянето на методически указания за второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

6. финансирането и разплащането по сключените договори от името и за сметка на администрацията на Министерския съвет;

7. подготовката на проекти на договори, сключвани от името на администрацията на Министерския съвет, и осигуряването на процесуално представителство по възникнали спорове, включително по спорове, свързани с управлението на собствеността;

8. ползването и управлението на сградния и ведомствения жилищен фонд, както и строителството, реконструкцията, модернизацията, основния и текущия им ремонт, монтаж, основния и текущия ремонт на машини и съоръжения в съответствие със Закона за обществените поръчки;

9. изготвянето на предложения за разпределяне на наличния ведомствен жилищен фонд на Министерския съвет;

10. подготовката и осъществяването на процедурите във връзка с прилагането на Закона за обществените поръчки;

11. поддържането на складовото стопанство, осигуряването на хигиената на сградата и техническа поддръжка на инсталациите и съоръженията в сградния и жилищния фонд на Министерския съвет;

12. транспортното обслужване на политическите кабинети и на администрацията на Министерския съвет, поддръжката и ремонта на транспортните средства;

13. организирането на пропускателния режим и охраната на сградата на Министерския съвет;

14. координиране на ползването и контрола върху управлението на обектите - публична държавна собственост, предоставени за ползване и управление на Министерския съвет;

15. анализа и разработването на предложения за управление на държавната собственост, предоставена за управление на Министерския съвет, както и подготовката на проекти на актове на Министерския съвет, свързани с тази дейност.


Чл. 97. Дирекция "Човешки ресурси":

1. организира дейността по набирането и подбора на персонала, както и процеса по назначаването на служителите в администрацията на Министерския съвет;

2. подготвя и съхранява всички актове, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения, и ги отразява в единната информационна система за управление на човешките ресурси;

3. изготвя прогнози и планове за човешките ресурси в администрацията на Министерския съвет;

4. изготвя и актуализира длъжностните и поименните разписания на длъжностите;

5. изготвя годишните планове за обучение на служителите от администрацията на Министерския съвет;

6. подпомага процеса на разработване, актуализиране и утвърждаване на длъжностните характеристики;

7. подпомага процеса на оценка на трудовото изпълнение и процеса на атестиране на служителите от администрацията на Министерския съвет;

8. съхранява служебните книжки и издава удостоверения и други документи във връзка с тях;

9. консултира ръководители и служители от администрацията на Министерския съвет по прилагането на процедурите и проблеми, свързани с управлението на човешките ресурси;

10. извършва проучвания сред служителите от администрацията на Министерския съвет за подобряване на организационната култура и условията на труд.


Чл. 98. Дирекция "Правителствен протокол" осъществява дейностите по:

1. протоколната и церемониалната дейност на членовете на Министерския съвет и администрацията на Министерския съвет;

2. организирането на командировките на членовете на Министерския съвет и на служителите от администрацията на Министерския съвет;

3. превода на актове, официална кореспонденция и документи, необходими за дейността на Министерския съвет и на неговата администрация.


Чл. 99. Дирекция "Национален център за управление при кризи":

1. подпомага Съвета по сигурността при Министерския съвет, Националния кризисен щаб и министъра на държавната политика при бедствия и аварии във връзка с ръководството и координирането на действията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, на физическите и юридическите лица в процеса на управление при кризи;

2. поддържа непрекъснато оперативно дежурство, извършва наблюдение, анализ и оценка на риска и на потенциално опасните обекти и прогнозира развитието на евентуални кризи;

3. извършва оповестяване в рамките на Националната система за управление при кризи;

4. извършва анализ на обстановката и подготвя обобщена оценка, изготвя предложения за прилагане на превантивни мерки, за провеждане на операции за реагиране при кризи, за координиране и съвместяване на плановете за операциите на силите за реагиране при кризи;

5. уведомява незабавно министър-председателя за възникнала криза и координира неотложните действия на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, на физическите и юридическите лица до създаването на Национален кризисен щаб;

6. осигурява постоянен обмен на информация по управлението при кризи между заинтересуваните институции;

7. осъществява взаимодействие със системите за реагиране при кризи на НАТО, Европейския съюз и на други международни организации и държави, с които Република България има сключени международни договори;

8. организира разработването на:

а) Национален план за управление при кризи;

б) Национален план за организирано извеждане и разсредоточаване на културните и материалните ценности от застрашените райони;

в) Годишен национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;

г) Национална програма за обучение на населението за действия при кризи;

9. поддържа:

а) централен регистър на силите за реагиране при кризи;

б) централен регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности;

в) централен регистър на средствата и местата за организирано извеждане.


Раздел IV.Специализирана администрация

Чл. 100. (1) Специализираната администрация включва звената, които пряко подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на Министерския съвет.

(2) Специализираната администрация включва:

1. дирекция "Правна";

2. дирекция "Стратегическо планиране и управление";

3. дирекция "Икономическа и социална политика";

4. дирекция "Правителствена информационна служба";

5. дирекция "Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции";

6. дирекция "Вероизповедания";

7. дирекция "Етнически и демографски въпроси";

8. (отм. - ДВ, бр. 55 от 2006 г., нова - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) дирекция "Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз.


Чл. 101. Дирекция "Правна":

1. извършва правен анализ и оценка на въздействието върху законодателството на актовете, предложени за разглеждане на заседание на Министерския съвет;

2. осигурява правна подкрепа за администрациите в хода на изработване на законопроекти;

3. осъществява методическо ръководство с цел установяване на обща практика при подготовката на нормативни актове;

4. разработва проекти на актове на Министерския съвет;

5. извършва оценка на въздействието на правото на Европейския съюз върху националното законодателство;

6. осигурява съответствието на окончателно оформените актове с изразената воля на Министерския съвет;

7. оформя правно-технически приетите актове на Министерския съвет и протоколите от заседанията на Министерския съвет;

8. анализира и подготвя предложения за актуализиране на действащите нормативни актове;

9. подготвя становища по конституционни дела, по които страна е Министерският съвет;

10. организира поддържането на правната информация в администрацията на Министерския съвет;

11. осъществява методическа помощ и координация по отношение на правното обслужване на дейностите в другите дирекции на Министерския съвет;

12. организира процесуалното представителство и правната защита на Министерския съвет и на неговите актове, на актовете на министър-председателя и на заместник министър-председателите по чл. 24, ал. 1 пред всички съдебни инстанции по дела;

13. обобщава съдебната практика по дела, свързани с жалби срещу актове на Министерския съвет;

14. анализира основанията за отмяна на актовете на Министерския съвет и предлага мерки за усъвършенстване на процеса по издаване на актовете.


Чл. 102. Дирекция "Стратегическо планиране и управление":

1. предлага стандарти за изработването на стратегии и секторни политики, съобразени с европейската практика;

2. координира разработването на управленската програма на Министерския съвет и отчита дейността пред политическия кабинет на министър-председателя;

3. координира и контролира съответствието на стратегиите, изготвени от министерствата, с приоритетите в управленската програма на Министерския съвет;

4. подпомага администрациите за извършването на оценка на въздействието при разработването на стратегии;

5. разработва и въвежда методи за измерване изпълнението на администрациите;

6. предлага мерки за повишаване професионалната квалификация на висшите кадри в системата на изпълнителната власт - заместник-министри, председатели на държавни агенции, изпълнителни директори, председатели и членове на държавни комисии, ръководители на други административни структури, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и областните управители;

7. подпомага правомощията на Министерския съвет за осъществяване общото ръководство на държавната администрация и за създаване на необходимите административни структури за изпълнение на правителствените приоритети, като:

а) дава становища при създаването, преобразуването и закриването на административни структури и структури по чл. 60, ал. 1 от Закона за администрацията и проектите на техните устройствени правилници;

б) дава становища за създаването на държавно-обществени консултативни комисии, междуведомствени съвети към Министерския съвет и работни експертни групи, анализира дейността им и прави предложения за оптимизирането й;

в) обобщава и анализира годишните доклади за дейността на органите на изпълнителната власт по Закона за администрацията;

8. разработва и управлява програми за модернизиране на държавното управление, финансирани от фондове на Европейския съюз и други донори;

9. осигурява провеждането на конкурси за длъжността "главен секретар" в администрацията и за ръководни длъжности в новосъздадени администрации;

10. подпомага разработването и изпълнението на стратегии и програми за регионално развитие, като отчита тяхното съответствие с програмата на правителството и приетите секторни стратегии;

11. подпомага разработването на политиката за децентрализация на държавното управление;

12. изследва европейското законодателство по отношение на тенденциите в процеса на децентрализация;

13. (нова - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) разработва становища относно участие в преговори по въпросите на стратегиите на Европейския съюз, секторните и новосформиращите се политики на Европейския съюз и гарантиране единството на националната политика по съответните въпроси;

14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) осигурява териториално диференцирана информация по области и общини, необходима за осъществяване на ефективна държавна политика;

15. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) подпомага взаимодействието на Министерския съвет с териториалните органи на изпълнителната власт;

16. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) разработва и реализира проекти за електронно управление чрез използване възможностите на високите технологии;

17. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) подготвя проекти и програми за въвеждане на високоскоростен интернет в държавната администрация;

18. (предишна т. 17 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) ръководи осигуряването на комуникационна свързаност между всички ведомства чрез Националната мрежа на държавната администрация;

19. (предишна т. 18 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) разработва и реализира вътрешна информационна система за обмен на информация и материали за съгласуване между служителите в администрацията на Министерския съвет;

20. (предишна т. 19 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) оформя правно-технически актовете на Министерския съвет в областта на своята компетентност;

21. (предишна т. 20 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г., отм. - ДВ, бр. 2 от 2008 г.);

22. (предишна т. 21 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) осигурява поддържането и използването на техническото и програмното оборудване в администрацията на Министерския съвет.


Чл. 103. Дирекция "Икономическа и социална политика":

1. осигурява координацията и подпомага дейността на централната и териториалните администрации на изпълнителната власт по реализацията на програмите и проектите за публично-частното партньорство, инвестициите и концесиите;

2. анализира и оценява предложените за разглеждане от Министерския съвет стратегии, програми и проекти, свързани с политиката за икономическо и социално развитие на страната;

3. изразява становища и предложения по икономическата целесъобразност на внесените за разглеждане в Министерския съвет актове;

4. оказва съдействие при разработването и анализа на изпълнението на управленската програма на Министерския съвет в областта на икономическото и социалното развитие;

5. подпомага дейността на Министерския съвет и съответните министри при подготовката на нормативни актове във връзка с осъществяване на икономическата и социалната политика;

6. участва в междуведомствени комисии и работни групи и подпомага дейността по координацията при разработването и контрола по изпълнение на национално значими стратегии, програми, планове и инвестиционни проекти;

7. координира изпълнението на правителствените приоритети в областта на социалната сфера;

8. анализира процесите и тенденциите в социално-икономическото развитие и формулира препоръки за решаване на конкретни въпроси, произтичащи при изпълнението програмата на правителството;

9. координира дейността по подготовката за предоставяне на концесиите;

10. подпомага дейността по превантивния и текущ контрол по предоставяне на концесии и изпълнението на концесионните договори;

11. подготвя становища и оказва методическа помощ по прилагането на Закона за концесиите и на специалните закони в областта на концесиите;

12. организира подготовката на методически указания и стандартизирани документи по прилагането на нормативната уредба в областта на концесиите;

13. подготвя проекти на заповеди на министър-председателя, свързани с предоставянето на концесии;

14. поддържа интернет базиран национален концесионен регистър и води публичния архив към него;

15. подпомага дейността по прилагане на добрите практики, обмяната на опит и обучението на администрацията, контролните и правоприлагащите органи в областта на концесиите и инвестициите;

16. съдейства за осъществяване на сътрудничеството между администрацията, бизнеса и неправителствените организации при обсъждане на проекти на нормативни актове относно икономическата им целесъобразност;

17. изпълнява функциите на секретариат на Националния съвет за тристранно сътрудничество;

18. изпълнява функциите на секретариат на съвета за икономическа политика, като организира и подготвя неговите заседания и осъществява последващ мониторинг на изпълнението на взетите от съвета решения;

19. оформя правно-технически актовете на Министерския съвет в областта на своята компетентност.


Чл. 104. Дирекция "Правителствена информационна служба":

1. разработва програма за представяне дейността на Министерския съвет и на неговата администрация;

2. организира публичните изяви на членовете на Министерския съвет във връзка с представянето на решенията на правителството;

3. осигурява провеждането на информационната политика на правителството, осигурява функционална връзка, ежедневно планиране, координация и осъществяване на тази политика;

4. информира обществото за правителствената политика, програмите и дейността на Министерския съвет;

5. осигурява прозрачност и публичност на дейността на Министерския съвет и на неговата администрация и организира достъпа до правителствена информация в съответствие с конституционните права на гражданите;

6. извършва мониторинг и анализира публикации в средствата за масово осведомяване и на общественото мнение за дейността на правителството;

7. планира и провежда информационни кампании за представяне на конкретни правителствени политики, мерки и действия;

8. осъществява методическо ръководство и координация на звената за връзки с обществеността на министрите, на ръководителите на държавните агенции и държавните комисии и на областните управители;

9. анализира осъществяването на правителствената информационна политика и оценява нейната ефективност;

10. организира приема на граждани в администрацията на Министерския съвет;

11. поддържа страницата на правителството в интернет.


Чл. 105. Дирекция "Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции":

1. подпомага експертно дейността на Министерския съвет за провеждане на съгласувана политика на Република България към Европейския съюз и международните финансови институции (МФИ);

2. прави предложения за включване в законодателната програма на Министерския съвет на проекти на актове в съответствие с политиките и актовете на Европейския съюз;

3. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) подготвя становища по проектите на решения на Съвета по европейските въпроси и по проектите на актове на Министерския съвет и на министрите за съответствието им с политиките и законодателството на Европейския съюз;

4. (отм., нова - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) координира съвместно с Министерството на външните работи дейността по подготовката на участието на министър-председателя на Република България в заседания на Европейския съвет;

5. (нова - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) наблюдава и координира процеса на подготовка и одобряване проектите на рамкови позиции по въпросите, които се разглеждат от Европейския съвет, Съвета на Европейския съюз и спомагателните му органи в процеса на комитология, и проектите на рамкови позиции по Белите и Зелените книги на Европейската комисия с изключение на въпроси, отнасящи се до Общата външна политика и политика за сигурност и до Европейската политика за сигурност и отбрана;

6. (нова - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) наблюдава и координира процеса на подготовка и одобряване проектите на позиции за заседанията на Европейския съвет и на Съвета на Европейския съюз, включително за неформалните заседания;

7. (нова - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) съгласува указания за заседанията на спомагателните органи на Съвета на Европейския съюз и на органите в процеса на комитология;

8. (отм., предишна т. 5 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) анализира политиките на Европейския съюз и извършва наблюдение на изпълнението на ангажиментите на Република България към Европейския съюз;

9. (предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) координира нотифицирането на актовете от българското законодателство, с които се въвеждат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на директивите на Европейските общности;

10. (нова - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) осъществява мониторинг по приемането на актове, с които се въвеждат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз, в указания от съответните институции на Европейския съюз срок;

11. (предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) осъществява координацията на досъдебната фаза от процедурите по чл. 226 и 227 от Договора за създаване на Европейската общност;

12. (предишна т. 9, изм. - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) администрира информационната система по чл. 16 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за организация и координация по въпросите на Европейския съюз;

13. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) подпомага организационно координацията на дирекциите в администрацията на Министерския съвет във връзка с взаимоотношенията и диалога с институциите на Европейския съюз и МФИ;

14. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) подпомага организационно координацията на дирекциите в администрацията на Министерския съвет по програмите за сътрудничество, организирани от държавите - членки на Европейските общности, или финансирани от Европейския съюз или от МФИ;

15. (отм., предишна т. 12 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) разработва и управлява проекти по програми, финансирани от Европейския съюз или от неговите държави членки;

16. (предишна т. 13, изм. - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) осигурява организационно и технически работата на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет;

17. (предишна т. 14, изм. - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) оказва методическа помощ на Центъра за преводи и редакции по въпросите на превода на правото на Европейските общности и редовното осъвременяване и поддържане на пълен и актуален информационен масив по въпросите на Европейския съюз, като изготвя и график за преводите;

18. (предишна т. 16, изм. - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) представлява национална точка за контакт с Бюрото за техническо подпомагане при обмена на информация (TAIEX Office) на Европейската комисия по отношение на изпълнителната власт в Република България;

19. (нова - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) представлява национален център СОЛВИТ (SOLVIT) в рамките на европейската мрежа за разрешаване на спорове с презграничен елемент, възникнали от неправилното прилагане на законодателството на Европейската общност в областта на вътрешния пазар;

20. (предишна т. 17 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) съгласува програмите за обучение на Института по публична администрация и европейска интеграция по въпросите на Европейския съюз;

21. (предишна т. 18 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) подпомага организационно и технически връзките на правителството с международните финансови институции и координацията на действията на органите на изпълнителната власт с тях;

22. (предишна т. 19 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) контролира изпълнението на ангажиментите на страната по всички заеми на Световната банка (СБ), споразумението с Международния валутен фонд (МВФ) и другите финансови институции;

23. (предишна т. 20 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) координира разработването и последващото изпълнение на новата Стратегия за партньорство на СБ;

24. (предишна т. 21 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) осъществява цялостната междуведомствена координация при изпълнението на ангажиментите по структурните заеми на Световната банка, подготвя и участва в преговорите по тях, подготвя документите за разглеждане от Министерския съвет и Народното събрание;

25. (предишна т. 22 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) координира усвояването на безвъзмездните помощи, отпускани на страната в подкрепа на подготовката на структурните заеми по Стратегията за партньорство на СБ;

26. (предишна т. 23 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) контролира дейностите по донорската координация и поддържа Информационната системата за международно сътрудничество;

27. (предишна т. 24 - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) координира и отчита изпълнението на програмата на правителството за реализиране на основните насоки на Лисабонската стратегия.


Чл. 106. Дирекция "Вероизповедания":

1. координира отношенията на изпълнителната власт с вероизповеданията;

2. подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;

3. организира и ръководи работата на експертна консултативна комисия по проблемите на вероизповеданията;

4. дава експертни заключения и становища в случаите, предвидени в Закона за вероизповеданията;

5. дава становища по искания за разрешение за пребиваване в страната на чуждестранни религиозни служители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания;

6. проверява сигнали и жалби от граждани за нарушаване на техни права и свободи или права и свободи на техни близки чрез злоупотреба с правото на вероизповедание от страна на трети лица;

7. следи за спазването на религиозните права и свободи от съответните длъжностни лица;

8. проверява сигнали и жалби за извършване на незаконосъобразна религиозна дейност във връзка с чл. 7 от Закона за вероизповеданията и при нужда уведомява органите на прокуратурата;

9. прави предложения пред Министерския съвет по проекта на държавния бюджет за разпределението на държавната субсидия, предназначена за регистрираните вероизповедания, и осигурява необходимата отчетност.


Чл. 107. Дирекция "Етнически и демографски въпроси":

1. осигурява информация и анализи за състоянието на междуетническите отношения и демографските процеси в страната;

2. осигурява разработването на проекти на стратегии и програми за осъществяване на правителствената политика по отношение на демографското развитие, както и в областта на междуетническите отношения, защитата на правата на лицата, принадлежащи към етнически малцинства, и тяхната интеграция в обществото;

3. участва в изготвянето на проекти на нормативни актове във връзка с междуетническите отношения, защитата на правата на лицата, принадлежащи към етнически малцинства, и тяхната интеграция в обществото;

4. участва в разработването, изпълнението и координирането на международни проекти и програми, включително проекти, финансирани от предприсъединителните и структурните фондове и програмите на Европейския съюз, отнасящи се до междуетническите отношения и интеграцията на лицата, принадлежащи към етнически малцинства, в обществото и демографското развитие;

5. осъществява координация и текущ контрол по изпълнението на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество и на други програми, насочени към равноправно интегриране в обществото на лица, които се намират в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства;

6. осигурява организационно и технически работата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси, като подпомага председателя на съвета във връзка с осъществяването на правомощията му;

7. съдейства за сътрудничеството и координацията между сдруженията с нестопанска цел на български граждани, принадлежащи към етнически малцинства, други сдружения с нестопанска цел, които работят в областта на междуетническите отношения и/или на демографското развитие, и държавните органи;

8. подпомага дейността на сдруженията с нестопанска цел на български граждани, принадлежащи към етнически малцинства, както и на други сдружения с нестопанска цел при осъществяването на проекти в областта на междуетническите отношения и за съхраняването и развитието на културата и самобитността на етническите малцинства;

9. подготвя становища по внесени в Министерския съвет материали и проекти на актове във връзка с демографските процеси, както и с междуетническите отношения, защитата на правата на лицата, принадлежащи към етнически малцинства, и тяхната интеграция в обществото;

10. осигурява методическа помощ на областните управители, на областните съвети за сътрудничество по етническите и демографските въпроси, на експертите в областните администрации, на които е възложено да работят по етническите и демографските въпроси, и на кметовете на общини и на техните администрации в областта на сътрудничеството по етническите и демографските въпроси;

11. осъществява контакти и координационни връзки с аналогични административни звена в чужбина, както и с международни организации, имащи за предмет на дейност демографските процеси, както и защитата на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинства, и междуетническите отношения;

12. организира издаването на периодичен бюлетин на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси и поддържа страница в интернет;

13. (нова - ДВ, бр. 36 от 2007 г., в сила от 04.05.2007 г.) представя до 10 март на председателя на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси годишен доклад за състоянието на междуетническите отношения, за противодействието на проявите на расизъм и ксенофобия и за развитието на демографските процеси в Република България.


Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 55 от 2006 г., нов - ДВ, бр. 35 от 2007 г., в сила от 27.04.2007 г.) Дирекция "Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз":

1. организира осъществяването на процесуалното представителство и правната защита на Република България пред съдебните институции на Европейския съюз, като:

а) организира подготовката на позиция по всяко дело пред съдебните институции на Европейския съюз, по което Република България е страна или има правен интерес;

б) оформя окончателния текст на позиция и организира представянето й пред съдебните институции на Европейския съюз;

в) представлява точка за контакт за получаване на официалните уведомления от Секретаря на Съда на Европейските общности и от Секретаря на Първоинстанционния съд; официалните уведомления се изпращат и до Висшия съдебен съвет;

г) поддържа регистър относно делата в съдебните институции на Европейския съюз, по които Република България е страна;

д) проучва и анализира практиката на съдебните институции на Европейския съюз и изготвя предложения за предприемане на конкретни мерки;

е) съвместно със секретариата на Съвета по европейските въпроси наблюдава осъществяването на необходимите мерки, свързани с изпълнението на влезлите в сила решения на съдебните институции на Европейския съюз по дела, по които Република България е страна;

ж) предоставя информация относно делата, по които Република България е страна;

2. подпомага дейността на Съвета за правна защита.


Чл. 109. (1) Административно-техническото обслужване на Съвета по сигурността при Министерския съвет и на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната при Министерския съвет се осигурява от служители от администрацията на Министерския съвет.

(2) Служителите изпълняват експертни или технически функции за организиране и подпомагане дейността на съответния съвет при спазване на нормативните актове, уреждащи дейността на съвета, и в изпълнение на разпорежданията на неговия председател.


Раздел V.Служители в администрацията на Министерския съвет

Чл. 110. (1) Дейността на администрацията на Министерския съвет се осъществява от държавни служители и от служители по трудово правоотношение.

(2) Държавните служители и служителите по трудово правоотношение осъществяват своята дейност въз основа на длъжностни характеристики, утвърдени от главния секретар на Министерския съвет.

(3) Длъжностното разписание в администрацията на Министерския съвет се утвърждава от министър-председателя по предложение на главния секретар.


Чл. 111. (1) Орган по назначаването на държавните служители в администрацията на Министерския съвет е министър-председателят.

(2) Трудовите правоотношения на служителите в администрацията на Министерския съвет се сключват, изменят и прекратяват от главния секретар на Министерския съвет след съгласуване с министър-председателя.


Чл. 112. (1) Командироването в страната и в чужбина, както и изпращането на специализация в чужбина на служители от администрацията на Министерския съвет се извършват от органа по назначаването - за държавните служители, или от главния секретар - за служителите по трудово правоотношение, въз основа на мотивиран доклад на съответния директор на дирекция.

(2) Ползването на платен или неплатен отпуск от служителите от администрацията на Министерския съвет се разрешава от главния секретар на Министерския съвет.


Чл. 113. (1) За образцово изпълнение на задълженията си служителите в администрацията на Министерския съвет могат да бъдат награждавани с отличия и награди.

(2) Награждаването на служители от администрацията на Министерския съвет се извършва със заповед на министър-председателя въз основа на мотивиран доклад на съответния директор или на главния секретар. В заповедта за награждаване се определя видът отличие или награда.

(3) Министър-председателят утвърждава образец на златен и сребърен почетен знак на администрацията на Министерския съвет.

(4) Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основната заплата на награждавания служител.

(5) Средствата за награди се изплащат от бюджета на Министерския съвет.


Чл. 114. (1) За изпълнение на определени задачи, свързани с дейността на Министерския съвет, могат да бъдат привличани нещатни сътрудници в качеството им на експерти.

(2) Правата и задълженията на лицата по ал. 1 се определят в сключения с тях договор от министър-председателя.


Раздел VI.Организация на работата в администрацията на Министерския съвет

Чл. 115. (1) В изпълнение на функциите и поставените конкретни задачи административните звена в администрацията на Министерския съвет изготвят становища, отчети, доклади, докладни записки, анализи, програми, концепции, позиции, информации, паметни бележки, проекти на решения по конкретни въпроси, вътрешни актове, проекти на нормативни актове и други документи.

(2) Административните звена пряко си взаимодействат по въпроси от смесена компетентност, като водещото звено обобщава окончателното становище.


Чл. 116. Съгласуваността и оперативността по дейности, отнасящи се до две или повече административни звена, се осигурява чрез спазването на следния ред на работа:

1. обща координация:

а) с резолюция на министър-председателя, заместник министър-председателя, главния секретар и/или директор на дирекция върху документите задължително се посочват водещото звено, конкретните задачи за изпълнение, указанието за съгласуване с други звена, изпълнителят и срокът;

б) водещото звено, посочено на първо място като адресат или в резолюция, е основен изпълнител по възложената задача и главен координатор, който осъществява необходимата съгласуваност между звената; другите звена задължително изпращат на водещото звено своето становище по въпроси от съвместна компетентност;

в) ръководителят на административното звено, изготвило и съгласувало съответния документ, задължително го подписва или парафира преди внасянето му за подпис от министър-председателя, заместник министър-председателя, главния секретар или директора на дирекция;

г) административни звена, получили документи с резолюция по въпроси, които не са в рамките на техните функции, ги изпращат на компетентното административно звено;

2. субординация:

а) ръководителите на административните звена докладват на главния секретар въпросите от своята компетентност, както и изпълнението на възложените им задачи;

б) ръководителите на административни звена или служители, които са пряко подчинени на министър-председателя, докладват на него;

3. взаимна информираност:

а) аналитични доклади, информации, паметни бележки и други материали от общ характер се предоставят на заинтересуваните административни звена;

б) административни звена, получили информация и материали от компетентността и на други звена, съобщават това на заинтересуваните по съответния ред;

4. контрол по изпълнението:

а) общият контрол по изпълнението на поставените задачи се осъществява от главния секретар;

б) ръководителите на административните звена осъществяват цялостен контрол върху дейността на звеното, както и по изпълнението на задачите, произтичащи от функционалната им компетентност;


Чл. 117. (1) Работното време на служителите в администрацията на Министерския съвет е от 9 до 17 ч. и 30 мин. в работните дни на седмицата с почивка 30 минути между 12 и 14 ч.

(2) Главният секретар може да определи:

1. ненормирано работно време за определени служители при спазване на нормите за междудневна и седмична почивка;

2. непрекъснато работно време за определени дирекции при спазване на изискванията за работно време и почивките на служителите в тях;

3. приемно време на директорите от администрацията на Министерския съвет.

(3) Главният секретар със заповед определя реда за влизане на служителите от администрацията в сградата на Министерския съвет и пропускателния режим за длъжностни лица и граждани.


Глава пета.ОТНОШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ

Чл. 118. (1) Членовете на Министерския съвет присъстват и се изказват на заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии по реда, определен в Конституцията и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

(2) Членовете на Министерския съвет са длъжни да присъстват на заседания на парламентарните комисии на Народното събрание при покана от страна на техните председатели. Поканеният на заседания на Народното събрание заместник министър-председател или министър информира за това министър-председателя.

(3) Представители на Министерския съвет в работата на комисиите на Народното събрание могат да бъдат и парламентарният секретар на министър-председателя, държавни служители от администрацията на Министерския съвет или от съответното министерство.

(4) Представителите на Министерския съвет в работата на комисиите на Народното събрание са длъжни да защитават приетата от Министерския съвет позиция.

(5) При невъзможност да присъства на заседание на парламентарната комисия заместник министър-председателят или министърът своевременно уведомява председателя на съответната комисия и посочва свой заместник-министър, друг член на политическия кабинет и/или държавни служители, които да участват при обсъждането на законопроект.


Чл. 119. (1) Членовете на Министерския съвет отговарят на въпроси или питания на народни представители по определен в Конституцията и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ред.

(2) За въпросите или питанията на народни представители до заместник министър-председател или министър той е длъжен да информира за това министър-председателя. Заместник министър-председателят или министърът чрез политическия си кабинет и/или съответната администрация подготвя отговора на въпроса или питането.


Чл. 120. (1) Членовете на Министерския съвет са длъжни при отправени от парламентарните комисии писмени искания във връзка с анкети, проучвания и изслушвания да предоставят сведения и документи, включително и такива, представляващи държавна или служебна тайна, по ред, определен със закон.

(2) В случаите по ал. 1 се съобщават резултатите от направена проверка или предприетите мерки във връзка с искането в съгласуван с комисията срок.


Чл. 121. (1) Министерският съвет изразява становища по внесени от народни представители законопроекти по искане на председателя на Народното събрание или на председателя на водещата комисия.

(2) В случаите, когато председателят на водещата комисия на Народното събрание иска становище от заместник министър-председател или министър по внесен от народни представители законопроект, съответният заместник министър-председател или министър е длъжен да съгласува становището си с Министерския съвет.

(3) Становището на Министерския съвет или на член на Министерския съвет се изпраща до председателя на Народното събрание и до председателя на водещата комисия в срок до две седмици от деня, в който законопроектът е изпратен за становище. По взаимно съгласие с председателя на Народното събрание този срок може да бъде променен.

(4) В становището си по ал. 1 Министерският съвет може да направи предложения за изменения и допълнения в законопроектите, внесени от народни представители.

(5) За защита на позициите на Министерския съвет по становищата и предложенията за изменения и допълнения по ал. 4 министър-председателят може да упълномощи член на Министерския съвет, заместник-министър или държавни служители от администрацията на Министерския съвет.


Чл. 122. (1) В заседанията на Народното събрание Министерският съвет се представлява от министър-председателя и от останалите членове на Министерския съвет.

(2) Законопроектите, внесени от Министерския съвет, се представят в заседание на Народното събрание от определен в решението за одобряване на законопроекта член на Министерския съвет.


Чл. 123. (1) Представители на Министерския съвет в Конституционния съд могат да бъдат министър-председателят, заместник министър-председателите, министърът на правосъдието или лица, определени от министър-председателя.

(2) Лицата, определени за представители на Министерския съвет в Конституционния съд, съгласуват позицията на Министерския съвет с министър-председателя или по негово нареждане - с определен заместник министър-председател, а при необходимост - и с министъра на правосъдието.


Чл. 124. В случаите, когато Конституционният съд обяви закон или негови отделни разпоредби за противоконституционни, Министерският съвет в границите на своите правомощия приема мерки за осигуряване на съответното правно регулиране на обществените отношения, засегнати от решението на Конституционния съд.


Чл. 125. По спорове, по които страна е Министерският съвет или неговата администрация, министър-председателят или заместник министър-председател, те се представляват в съда от лица, определени от министър-председателя.


Глава шеста.ПУБЛИЧНОСТ НА РАБОТАТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

Чл. 126. Министерският съвет работи в условията на публичност при вземането и изпълнението на решенията си, освен когато националната сигурност, опазването на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, или други важни причини налагат ограничаване на този принцип.


Чл. 127. (1) Министрите, на които с оперативната работна програма е възложено разработването на законопроекти или проекти на общественозначими нормативни актове, организират обществено обсъждане или публична дискусия по предложен за внасяне проект на акт на Министерския съвет.

(2) Организацията на общественото обсъждане или публичната дискусия по ал. 1 се съгласува предварително с министър-председателя чрез началника на политическия му кабинет.


Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на постановлението:

1. "Пряко въздействие върху държавния бюджет" е въздействие върху бюджетните кредити, в т.ч. и по смисъла на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет, и върху администрираните приходи по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити.

2. "Косвено въздействие върху държавния бюджет" е въздействие върху приходите и разходите на държавния бюджет извън измененията в бюджетните кредити и в администрираните приходи по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити.


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Правилникът се приема на основание чл. 41 от Закона за администрацията.


§ 3. Със заповеди на главния секретар на Министерския съвет могат да се уреждат и други въпроси на организацията на работа на Министерския съвет и на неговата администрация.


§ 4. Изпълнението на правилника се възлага на министър-председателя.


§ 5. Министърът на финансите дава указания по изготвянето на финансовите обосновки към проектите на актове на Министерския съвет.


§ 6. Разпоредбите на чл. 59, ал. 4, 5 и 6 влизат в сила 3 месеца от датата на обнародването му в "Държавен вестник".


Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 234 ОТ 3 НОЕМВРИ 2005 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА ПРИ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ

(ОБН. - ДВ, БР. 89 ОТ 2005 Г.)

§ 9. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на чл. 3, т. 2, § 3, 5 и 7, които влизат в сила от 1 януари 2006 г.


ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 124 ОТ 2 ЮНИ 2006 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

(ОБН. - ДВ, БР. 48 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2006 Г.)

§ 34. Постановлението влиза в сила от 1 май 2006 г., с изключение на:


Заключителни разпоредби

КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 161 ОТ 29 ЮНИ 2006 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 54 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.)

§ 13. Министрите до 30 септември 2006 г. да внесат в Министерския съвет предложения за изменения и допълнения на устройствените правилници на ръководените от тях министерства, свързани с осигуряване на административния капацитет и функциите на министерствата за изпълнение на Закона за концесиите и на Правилника за прилагане на Закона за концесиите.


§ 14. Министрите до 30 септември 2006 г. да извършат необходимите промени в подзаконовите нормативни актове, издадени от тях, за привеждането им в съответствие със Закона за концесиите и Правилника за прилагане на Закона за концесиите.


§ 16. Постановлението влиза в сила от 1 юли 2006 г. с изключение на чл. 29, ал. 1, т. 1 и ал. 2 - 4 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.


Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 85 ОТ 17 АПРИЛ 2007 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И КООРДИНАЦИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(ОБН. - ДВ, БР. 35 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 27.04.2007 Г.)

§ 7. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Заключителни разпоредби

КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 91 ОТ 23 АПРИЛ 2007 Г. ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

(ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 04.05.2007 Г.)

§ 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Заключителни разпоредби

КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 280 ОТ 22 НОЕМВРИ 2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 30.11.2007 Г.)

§ 5. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".